П Р О Т О К О Л

№ 52

На 12 януари 2011 г., сряда, от 15,30 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-107/8.12.2010 г. за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба – внесен от Министерския съвет.
2. Оценка от председателя на Сметната палата и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз” за цялостната ефективност на функциониращите системи за управление и контрол на европейските средства в Република България.
3. Обобщен анализ от министъра на управление на средствата от Европейския съюз за степента на изпълнение на Индикативните годишни работни програми за 2010 г. и по седемте Оперативни програми; Прогнози по Инструмента LOTHAR за 2011 г.

В заседанието взеха участие: Ивелина Бахчеванова - директор на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, Валери Димитров – председател на Сметната палата, Добринка Михайлова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз”.

Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми колеги, добър ден и Честита Нова година. Нека да си пожелаем здраве през новата 2011 година, все повече успехи, все по-активен диалог и наистина комисията ни по-скоро да демонстрира поле на консенсус за национално отговорни политики. Това ми е призивът към всички.
В тази връзка още в началото искам да ви кажа няколко неща, които ще ни предстоят и които са важни, за да може да се съобразите и с вашите програми.
Първо, на 21 януари сме поканили всички наши евродепутати. Това ще бъде в петък, в 9,30 часа. По този повод ще бъде изпратена допълнителна информация. Идеята оттук нататък е да си взаимодействаме по-активно с тях. Ще ви моля наистина за разбиране, тъй като тяхната програма позволява да се виждаме или в петък, или в понеделник. От тази гледна точка ще трябва да се синхронизираме. Знам, че ще ви е трудно, с оглед на пътуванията ви в страната, но вярвам, че ще намерим баланса.
Другото мероприятие, което предстои след 21 януари. На 26 януари ще представим всички заедно традиционния Годишен доклад на комисията по усвояването на европейските средства.
Четвърти февруари – това е следващата важна дата, тъй като предстои подготовката на Годишната работна програма на Народното събрание. Иска ми се тя да бъде базирана както на това, което ще бъде предоставено от Министерския съвет, така и, от друга страна, на база на дискусията, тъй като на 4 февруари всички ще проведем една такава дискусия, на която госпожа Кристалина Георгиева ще представи работната програма на Европейската комисия. Така че Годишната работна програма на Народното събрание ще се базира всъщност, от една страна, на тази, която ще бъде представена от Министерския съвет, а, от друга страна, на работната програма на Европейската комисия. Датата 4 февруари също е в петък.
Обръщам ви внимание на този факт, защото наистина знам, че пътувате, но вярвам, че ще може да го предвидите отсега в програмата. Поканени ще бъдат и всички председатели на ресорните комисии.
Това бяха няколкото важни неща, които исках да споделя с вас.
Сега преминавам към предложението за дневен ред на днешното заседание. А той е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-107/8.12.2010 г. за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба – внесен от Министерския съвет.
2. Оценка от председателя на Сметната палата и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз” за цялостната ефективност на функциониращите системи за управление и контрол на европейските средства в Република България.
3. Обобщен анализ от министъра на управление на средствата от Европейския съюз за степента на изпълнение на Индикативните годишни работни програми за 2010 г. и по седемте Оперативни програми; Прогнози по Инструмента LOTHAR за 2011 г.
Днешното заседание е предвидено да приключи максимум до 16,15 часа. Така че от тази гледна точка наистина ще бъда стриктна към времето за изказвания и задаване на въпроси.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател! Честита Нова година на всички колеги и гости!
Госпожо председател, аз имам предложение за промяна в дневния ред, като оставим разглеждането на предложението за обсъждането по законопроекта като последна точка, предвид факта, че от 16 часа външният министър и посланикът на Република Унгария представят официално приоритетите на унгарското председателство. Сигурна съм, че всички присъстващи тук сме получили покани за участие в тази среща и е редно от всяка гледна точка като Комисия по европейските въпроси да участваме в този форум, в тази среща и в тази дискусия.
Затова предлагам, след като го няма още министърът на европейските въпроси, да започнем с проф. Димитров, Сметната палата и одитите и в момента, в който се появи министър Дончев, да продължим с втора точка, във всеки случай с разчет не по-късно от 15,45 часа да приключим, за да може да се придвижим до хотел „Шератон”.
Това е моето процедурно предложение. Смятам, че това не е каприз, а просто е задължително нашето присъствие при обсъждане на приоритетите на унгарското председателство, още повече на депутатите от тази комисия. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Плугчиева.
Колегите ми сигнализираха, че всъщност е изявено желание от господин Дончев да започне първи преди представянето на доклада на Сметната палата. Така че аз ви предлагам да гласуваме така предложения дневен ред, като съответно точка втора ще бъде изслушването на господин Дончев, а трета точка да бъде изслушването на председателя на Сметната палата.
Вярвам, че ще завършим навреме. Така че нека да гласуваме така предложения дневен ред. Който е „за”, нека да гласува.
Против? – Не виждам. Въздържали се? – 1.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз направих предложение, което трябва да бъде подложено също на гласуване.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Точно така. Но първо аз предложих програмата, затова я подложих първа на гласуване.
Сега подлагам на гласуване процедурното предложение на госпожа Плугчиева.
Гласували: за 3, 11 против.
Не се приема.

Преминаваме към представяне на първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 002-01-107/8.12.2010 Г. ЗА ЕКСПОРТНИЯ КОНТРОЛ НА ПРОДУКТИ, СВЪРЗАНИ С ОТБРАНАТА, И НА ИЗДЕЛИЯ И ТЕХНОЛОГИИ С ДВОЙНА УПОТРЕБА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма:
Ивелина Бахчеванова – директор на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност”
Христо Атанасов – началник на отдел в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност”.
Заповядайте, госпожо Бахчеванова, да вземете отношение по законопроекта.
ИВЕЛИНА БАХЧЕВАНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Проектът на закона е разработен поради необходимостта от въвеждане в българското законодателство на директива № 43 от 2009 година на Европейския парламент и на Съвета от 6 май за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната вътре в Общността.
Обхвата на контрол по отношение на списъка на продуктите, свързани с отбраната, не се различава от този на сега действащия Закон за експортния контрол на оръжия, изделия и технологии с двойна употреба, тъй като и двата акта реферират към общия списък на оръжията на Европейския съюз.
Предвижда се премахването на лицензионния режим при трансфер на продукти, свързани с отбраната вътре в Общността, който се заменя с процедура на регистрация.
Към лицата, които могат да извършват дейности с продукти, свързани с отбраната, се добавят структурите на централната администрация на изпълнителната власт, ръководени от министри, Държавна агенция „Национална сигурност”, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.
Съгласно директива № 43 от 2009 година се въвежда процедура за сертифициране на получатели на продукти, свързани с отбраната от други държави членки, с което сертифицираните получатели ще могат да се възползват от опростена процедура при включването им в генерални разрешения за трансфер на доставчиците, публикувани от държавите членки.
Законопроектът предвижда въвеждането на индивидуални, глобални и генерални разрешения за трансфер на продукти, свързани с отбраната, от територията на Република България за други държави членки, като предвижда и отпадането на разрешителния режим за трансфер в някои специфични случаи, изброени в директивата, и замяната му с регистрационен режим.
С цел облекчаване на процедурите по издаване на разрешения за износ и внос, законопроектът предвижда в определени случаи при определени условия издаването и на глобални разрешения, а също така и прилагането на регистрационен вместо разрешителен режим.
Органът, който регистрира внос, износ или трансфер, е министърът на икономиката, енергетиката и туризма.
Законопроектът определя реда за извършване на транзит, преминаване и превоз на продукти, свързани с отбраната, през територията на страната ни и контрола на държавата върху тези дейности.
Контролът на брокерската дейност с продукти, свързани с отбраната, и кръгът на лицата, които могат да извършват тази дейност, е разширен, като предложените текстове напълно съответстват на разпоредбите и препоръките, съдържащи се в обща позиция на Съвета № 468 от 2003 година за контрол на брокерската дейност с оръжия.
В законопроекта се предвиждат и изменения и допълнения на текстове, с цел тяхното оптимизиране, прецизиране и еднозначното им тълкуване.
Предложените промени ще доведат до хармонизиране на националното законодателство с това на Европейския съюз и създаването на по-благоприятни условия за бизнеса, а така също те са в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и в изпълнение на мерките, заложени в приетата от Министерския съвет програма за по-добро регулиране през 010 – 2013 година.
Съгласно изискванията на Директива № 43 от 2009 година, държавите членки имат задължението до 30 юни 2011 година да приемат всички законови, подзактонови и административни разпоредби за въвеждането й, които ще влязат в сила от 20 юни 2012 година – датата на влизане в сила на директивата.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, надявам се, че Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще подкрепи предложения законопроект. Благодаря ви за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Бахчеванова.
Колеги, имате ли желание да вземете отношение по така представения законопроект? – Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване законопроект № 002-01-107 от 8 декември 2010 година за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба – внесен от Министерския съвет.
Гласували: „за” 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБОБЩЕН АНАЛИЗ ОТ МИНИСТЪРА НА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА СТЕПЕНТА НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИНДИКАТИВНИТЕ ГОДИШНИ РАБОТНИ ПРОГРАМИ ЗА 2010 Г. И ПО СЕДЕМТЕ ОПЕРАТИВНИ ПРОГРАМИ; ПРОГНОЗИ ПО ИНСТРУМЕНТА LOTHAR ЗА 2011 Г.
Вече господин Дончев е сред нас, за което му благодаря.
Само едно кратко встъпително приветствие от наша страна. Наистина Ви поздравяваме, че се вместихте в очакванията и прогнозите, които бяха направени, за постигане на 10 процента усвояемост на европейските средства. Знаете, че между 10 и 11 процента бяха прогнозите по LOTHAR.
Искам да приветствам и госпожа Юлиана Николова – секретар на Съвета за управление на средствата от Европейския съюз, която е сред нас, както и господин Камен Колев – председател на Съвета за обществени консултации, който също имаме удоволствието да бъде сред нас.
Искам да ви приветстваме за десеткратния ръст на усвояемост, както и на една трета от договорените средства.
Давам ви директно думата, господин министър, за да може да преминете към Вашето представяне, тъй като наистина сме ограничени във времето.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да започна със стегнатото представяне, което имам намерение да направя, искам да използвам повода да ви пожелая успешна 2011 година. Нека да сте здрави, да имате късмет, силите и приятелите ви да бъдат на висотата на целите, които имате.
Също така на вас, и на себе си искам да пожелая през 2011 година да имаме същия ползотворен диалог, който сме имали до момента през цялата 2010 година. Нито аз, нито вие можете да ми обещаете винаги да мислим едно и също нещо, това е невъзможно и до голяма степен е нездравословно. Но мисля, че можем да си пожелаем, дори да си обещаем, че няма да престанем да си говорим и да дискутираме.
Ще се опитам през следващия половин час да предоставя на вашето внимание един обобщен доклад за изпълнението на всичките седем оперативни програми. Няма да изпадам в детайлизирани разговори инструмент по инструмент. По-скоро ще се опитам да коментирам и да разсъждавам за процесите в цялост. Ще обърна внимание както на проблемите, които е имало, начина, по който са адресирани, мерките, които са взети. Ще обърна специално внимание на нови предизвикателства, които са се появили в края на 2010 година.
Всички знаете, че към момента реално е стартирал така нареченият дебат за бъдещето на кохезионната политика или казано с по-прости думи, колко, за какво, къде ще се разпределят средства през следващия програмен период.
Моя задача е ние не само да следим този процес, а активно да участваме и да отстояваме националните интереси в него, за да не се чудим примерно през 2014 или през 2015 година защо една разпоредба е по един начин, а не по друг, който не ни е обезателно изгоден и полезен за страната.
Ако някой има илюзията, че адекватното разпределение на средствата е въпрос само на административни решения или за целта е необходимо да има само административна акуратност, със сигурност прави грешка. Необходимо е всички нива, като започнем от администрациите на централната държавна власт, минем през местните администрации, минем през частния сектор, минем през фирмени, неправителствени организации и стигнем до всички политически органи за вземане на решения, да бъдат ангажирани в този процес.
Ние не бихме имали успех, ако имаме само политическа воля, а неадекватни администрации. Също така не бихме имали успех, ако имаме акуратни администрации, а нямаме политически лица, които да подкрепят и да водят процеса.
Две хиляди и десета година е особена в това отношение. Тук считам, че до голяма степен доближаваме целта да имаме пълен синхрон между политически действия и адекватни, акуратни действия на администрациите в една и съща посока.
Няма да споменавам какво е значението на средствата от Европейския съюз точно по време на финансовата и икономическа криза. Тук бързам да отбележа, че 2010 година ще остане в историята като първата година, когато имаме пълно равноденствие между средствата за инвестиционни разходи в републиканския бюджет и средствата, които са разходени за инвестиции по линия на седемте Оперативни програми, плюс Програмата за развитие на селските райони.
И от бюджетните средства, и от седемте оперативни програми имаме разходени около 1,1 млрд. лв. За първи път имаме подобно равновесие, което се дължи основно на ръста на плащанията, който имаме през 2010 година.
Споменато беше, че към момента можем да отчетем, че имаме 10 процента от средствата като разплатени, което е сума, равняваща се на 1 млрд. 560 млн. лв.
Предполагам, че след като свърша с презентацията, ще има въпроси как ще коментирам тази цифра, дали тя е достатъчна или недостатъчна.
Десет процента в средата на програмния период не е цифра, с която може да се гордее никой, макар че има държави, които са приключвали първия си програмен период с финален резултат 10 процента. За мене е окуражаващ ръстът, който имаме през годината. И ако той бъде запазен, дори ако бъде допълнително ускорен, аз мисля, че ние можем да приключим този програмен период с едни много добри резултати.
Говорейки за това, което се е случило с положителен знак през годината, аз няма да скрия с какви проблеми сме се сблъскали – стари проблеми, не от 2007 година, а проблеми още след 2000 година, проблеми наследени, включая от предприсъединителните инструменти.
Един от основните проблеми, който го има на ниво централна координация, има го на ниво всеки управляващ орган, е невинаги успехът да намерим къде се намира балансът между всички гаранции за контрол и законосъобразно разходване на средствата и оптималната скорост. Това са противоположни величини. Първият, тотален контрол в един момент води до намаляване на скоростта. Съответно занижаването на контрола, от друга страна, води до по-висока скорост.
България все още търси оптималната точка – къде е балансът между добрия, ефективен контрол и оптималната скорост на случване на нещата. При контрол, разбира се, упражняван от абсолютно всички нива, системите за контрол са не по-малко от пет, включвайки и одитните органи на Европейската комисия. Контролът не може да бъде поставян под съмнение, но той трябва да бъде такъв, че да не затормозява реалните процеси. Контролът трябва да бъде такъв, че да не води до малодушие, да не води до липса на решителност и в политическите ръководства, и в администрациите, които вземат решение. И най-накрая, контролът трябва да бъде такъв, че да не предизвиква обтичане на напрежението в крайния бенефициент.
Моя цел през 2010 година или поне през тази част, през която имах възможност да работя, беше да се опитаме да адаптираме процесите към крайното звено във веригата, към крайния бенефициент, този, който ползва парите, без значение дали говорим за държавни институции, без значение дали говорим за общини, без значение дали говорим за неправителствени организации.
За тази цел бяха предприети редица промени.
На първо място, това се промените в Постановление на Министерския съвет № 121, където всички управляващи органи имат нови ангажименти – и от гледна точка на спазване на конкретни срокове, на спазване на всички процедури, и от гледна точка на ангажимента им максимално рано да са длъжни да дават информация на всички бенефициенти. Тук включвам предварителното публикуване на насоките за кандидатстване минимум 10 дни преди официалното отваряне на конкурса, което позволява не само ако в насоките има някакъв дефект, той да бъде отстранен, а позволява едно предварително информиране на всеки от бенефициентите точно как ще изглежда конкретната конкурсна схема.
Тук мога да включа новата политика по отношение на индикативните годишни работни програми, където не само е ясно на каква стойност какви процедури ще бъдат обявени, а има детайлна справка, доколкото е възможно на такъв ранен етап, за допустимите и недопустими разходи, за да могат всички бенефициенти, без значение на типа организация, максимално рано да си правят сметката в какво да инвестират, в какъв тип технически проекти, за да не се стига до ситуацията, както се е случвало, някой да инвестира десетки хиляди лева в проект, включая подготовка на техническа документация, която впоследствие не може да бъде използвана.
Две хиляди и десета година ще бъде запомнена и с това, че това е годината, в която ние имаме положителна оценка за съответствието на абсолютно всички финансови инструменти, работещи в България. Знаете, оценката за съответствието е важна. Без оценка за съответствието ние нямаме право и нямаме възможност да възстановяваме междинни плащания. Можем да работим само на ниво аванси.
В рамките на годината и седемте оперативни програми, включая рибарската програма, включая програмите за трансгранично сътрудничество, имат положителна оценка за съответствието. Това е едно от големите събития на 2010 година по отношение на ползване на средствата от Европейския съюз.
Друга важна стъпка, случила се през годината, е промените, които настъпиха в нормативната база, касаеща верификацията на средствата и управлението на средствата между Министерството на финансите – управляващи органи. С постановлението на Министерския съвет, касаещо верификацията, прието през лятото на миналата година, ние въведохме много по-добра дисциплина. За съжаление не можем да го приложим ретроактивно по отношение на проектите, за които договорите са сключени преди това, но то е в сила за всички договори, сключени след датата на приемането, където, знаете, се предписва един максимален срок, в който след искането за плащане управляващият орган е длъжен да извърши плащане по отношение на бенефициента, ако в отчетната му документация няма никакви дефекти. И този срок е не по-дълъг от два месеца през година.
И революционната промяна, с която всеки бенефициент, който има забавено плащане, не по негова вина, има право, включая на иск, свързан с наказателна лихва за просрочените периоди.
Надявам се, във всички схеми, които са обявени оттук нататък, управляващите органи да следват стриктно това правило и то да има много сериозен дисциплиниращ ефект, основно по отношение на администрациите на централната държавна власт.
Искам да отбележа и новата нормативна база, която позволява наемането на допълнителен персонал, което е крачка в правилната посока. Там, където не стига капацитет, където няма достатъчно експерти, управляващите органи на различните ведомства да могат да ползват експерти на трудов договор с едно по-добро заплащане, които да реагират в рамките на конкретен проект или инициатива.
Уточнявам само, че заплащането на тези експерти се извършва сто процента за сметка на съответната оперативна програма и не е със средства от държавния бюджет, което всъщност е един модел, към който трябва да се стремим.
Една не особено весела тема, която обаче по никакъв начин не може да бъде заобиколена, е нормативното уреждане на въпроса с финансовите корекции. През 2010 година беше приета национална методология за извършването на финансови корекции.
Само една допълнителна информация. В момента тече разработването на една отделна методология, която е свързана с финансови корекции в случаите, когато имаме лошо качество на строителството. Финансовите корекции са част от процеса. Няма страна, в която няма извършени финансови корекции. Тук не може да бъде проявявано малодушие. Колкото по-рано ние откриваме грешките, колкото по-рано ние вземаме мерки, толкова по-добре. При една финансова корекция, наложена от управляващия орган по отношение на бенефициента, да, понася се някаква щета, но по този начин се препятства случаят България да се налага да връща пари на Европейската комисия, като се изпълнява правилото: откривайте грешките, преди да ги е открил някой друг.
Имаме в момента ясна, позната на всички методология, обсъждана с Националното сдружение на общините, които най-често попадат в една подобна ситуация.
В края на представянето си ще обърна внимание на някои допълнителни измерения, свързани не толкова с начина, по който се налагат финансови корекции, свързани с нарушение на Закона за обществените поръчки основно, а каква система е редно да изградим през 2011 година, по-скоро за понасяне на последиците от финансовите корекции. Това е отворен въпрос, особено когато коментираме случаите с общински проекти, където размерът на проекта е няколко пъти по-голям от бюджета на общината. Ние имаме такива случаи.
Преди да пристъпя към кратък коментар на отделните инструменти, искам да спомена още две неща.
Днес на заседание на Министерския съвет беше приета концепцията за промени в Закона за обществените поръчки. Тази концепция беше разработена през последните няколко месеца от смесена работна група. Вярвам, че всички ще се съгласят с това, че Законът за обществените поръчки е тази дюза, през която минават около 70, може би над 70 процента от европейското финансиране и огромна част от бюджетното финансиране. Когато ние имаме практически проблеми, свързани с прилагането на Закона за обществените поръчки, това се явява пречка пред цялостния процес на разходване на средствата.
Факт е, че след последните промени на закона от лятото на миналата година особена тревога предизвиква режимът на обжалване, което не рядко отнема шест или седем месеца, което е истинска заплаха за адекватното разходване на средствата, особено за разходването им в срок.
Преди да завърша с хоризонталните въпроси, нещо, което обезателно искам да спомена, това е публичният модул на системата ИСУН. Припомням, ако някой не е добре информиран, че ИСУН е Информационна система за управление и наблюдение, тя е задължителен елемент от цялостния процес на управление на средствата. В тази система се регистрира всяко плащане, всеки договор и всяка проверка. Тя се използва за целите на централната координация, ползва се от Европейската комисия, разбира се, ползва се от Европейската служба за борба с измамите.
Ние направихме една революция, която не знам в този си вид да е правена в някоя друга държава членка. Огромна част, може би две трети от информацията, която има в системата ИСУН, я направихме публична. Всяка информация, която не нарушава търговската тайна, личните данни, е достъпна. В момента с няколко кликвания на мишката всеки заинтересован, било той журналист, гражданин, политик, може да разбере по отношение на всеки проект, който се реализира, на каква стойност е, докъде е стигнал, какви плащания има, кой е бенефициентът и дори кои са му изпълнителите.
Смятам, че ефектът от това нововъведение ще се усеща за първи път оттук нататък.
По отношение на отделните инструменти. Няма да правя детайлен разбор за случилото се по всяка от оперативните програми, защото ние имаме няколко възможни коментара, детайлен анализ на темпа на договаряне, на темпа на разплащане, на темпа на верификация, на темпа на сертификация, детайлен анализ на LOTHAR, детайлен анализ на индикативните годишни работни програми. В материалите, които са ви раздадени, имате детайлна информация за всяка от оперативните програми по всеки от тези индикатори и всеки, който проявява интерес, може да направи справка.
Това, което бързам да уточня, е, че всичките седем оперативни програми не могат да бъдат мерени с един аршин, доколкото те по същество имат съвсем различни цели и работят с различни категории бенефициенти. Едно е Оперативната програма „Транспорт”, която работи с един изключително тесен кръг бенефициенти, които са държавни институции, като агенцията „Пътна инфраструктура” и Националната компания „Железопътна инфраструктура”, съвсем друго е Оперативната програма „Човешки ресурси”, която работи с хиляди бенефициенти - неправителствени организации, училища и фирми.
Въпреки това уточнение налице е огромна разлика, значима разлика, бих казал, в темпа на договаряне и темпа на разплащане, който имаме между различните инструменти. Ако ние можем да отчетем среден темп на разплащане на средствата от 10 процента, няма как да не обърнем внимание, че процентът на разплащане в Оперативна програма „Транспорт” е под 6, в Оперативна програма „Околна среда” е под 7, а в Оперативна програма „Регионално развитие” е почти 12. Разбира се, говорейки за Оперативната програма ”Конкурентноспособност” цифрата наближава 20. Вероятно запознатите са наясно, че това включва плащанията по инструмента „Джереми”.
В Оперативната програма „Техническа помощ” имаме около 9,5 процента плащания, в Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” – почти 8 процента плащания и в Оперативна програма „Административен капацитет” – почти 25 процента плащания. Тази програма от гледна точка на суровата статистика би следвало да бъде посочена като абсолютен шампион от гледна точка на плащания.
По отношение на клиента на договаряне. Тук също има огромни разлики, понякога доближаващи се в пъти. Почти 30 процента договаряне имаме по Оперативна програма „Транспорт”, 28 процента – по Оперативна програма „Околна среда”; почти 40 процента, за което трябва да бъдат поздравени, има Оперативна програма „Регионално развитие”; близо 32 процента има Оперативна програма „Конкурентноспособност”, Оперативна програма „Техническа помощ” има 24 процента, Оперативна програма „Човешки ресурси” – 28 процента, Оперативна програма „Административен капацитет” – над 45 процента.
Причините за тези разлики са много. Те се дължат не само на различната работа на управляващите органи, дължат се и на различните категории бенефициенти, дължат се и на реакциите, които предизвикват одитни доклади от различни одитори – български и одитори на Европейската комисия. Знаете, че когато бъде извършен одит, управляващият орган в определен срок трябва да реагира и да предложи план за действие. Понякога тези действия водят до увеличаване на сигурността на системата, допълнителната акуратност, но понякога намаляват процеса на плащания или договаряне.
Ако направим един анализ специално по отношение на 2010 година как стоят отделните инструменти по отношение на постиженията в договаряне и разплащане, може да отчетем, че по отношение на договорените средства най-значим ръст се наблюдава в Оперативна програма „Транспорт”. Тук имаме един ръст от 155 процента спрямо предишни периоди, което в абсолютни цифри е едно увеличение с над 712 млн. лв.
Трябва да отчетем това, което е направено в Оперативната програма ”Регионално развитие”, където имаме ръст от 719 млн. лв. или със 77 процента, както и в Оперативната програма „Човешки ресурси”, където ръстът спрямо 31 декември 2009 година е с 615 млн. лв.
По отношение на плащанията, отново на едно от първите места е Оперативна програма „Регионално развитие” с ръст над 301 млн. лв. в плащанията; разбира се, програма „Конкурентноспособност” с над 432, почти 433 млн. лв. платени. В полза на коректността трябва да признаем, че голяма част от този ръст се дължи на инструмента „Джереми”.
На един от слайдовете сме се опитали да изобразим какво стои зад цифрите, какви реални резултати и постижения имаме зад тези над 1,5 млрд. лв., платени към момента. Няма да изчитам всичко, може да го видите сами. За съжаление голяма част от обектите, които се градят, нямат статус на завършеност и не могат да бъдат отчетени. В слайда е отчетено само това, което имаме готово към момента. Наистина някои от цифрите са впечатляващи и показват, че средствата от Европейския съюз реално са навлезли в живота на почти всеки български гражданин.
Няколко думи за изпълнението на индикативните годишни работни програми през 2010 година.
Тук също оперативните програми се представят по различен начин. Имаме програми със 100-процентово изпълнение на индикативните работни програми. Такива са ОПАК – точно на 100 процента и Оперативна програма „Околна среда”. В програмата „Регионално развитие” имаме над 85 процента изпълнение; в Оперативна програма „Конкурентноспособност” имаме над 62 процента.
Ако говорим не за броя процедури, а за финансовото изпълнение, тук също процентите са различни и варират от 220 процента в Оперативната програма „Околна среда” до едни доста по-скромни цифри – от порядъка на 61 на сто в Оперативна програма „Конкурентноспособност”.
Няма да навлизам в детайлен анализ. Част от причините вече бяха споменати.
Говорейки за индикативните годишни работни програми, е редно да се споменат данни за 2011 година. От утвърдените към момента индикативни годишни работни програми за 2011 година по всичките оперативни програми предвиждаме да бъдат отворени 43 процедури. Уточнявам веднага, че по Оперативна програма „Транспорт” и по Оперативна програма „Техническа помощ” процедурите не се отчитат по същия начин. Там нямаме индикативни годишни работни програми в същия смисъл, в който ги имаме в другите програми. Така че броят процедури не са включени в сметката.
Стойността на обявените процедури трябва да бъде минимум 4,8 млрд. лв. през 2011 година. Надявам се да имаме добро изпълнение на индикативните годишни работни програми. Гаранция за това нещо е по-високата доза реализъм, която, надяваме се, всички управляващи органи да са добили при планирането на това, което ще се случи през 2011 година.
Колкото до плащанията, които разчитаме да бъдат извършени през 2011 година, пак на база на един по-зрял анализ, няма да ги разбивам на верифицирани и сертифицирани разходи, цифрата, към която се стремим, е през 2011 година ние да имаме разплатени не по-малко от 1,5 млрд. лв., с което ще удвоим всички плащания, направени към момента. С това цифрата на усвоените средства, както се казва за масовия читател или зрител, би трябвало да стане поне 20 процента.
Няколко думи за това, което се случи през последните месеци. Няма да изчакам да ме питате, сам ще повдигна въпроса за писмото на председателя Барозу до министър-председателя Борисов от последните дни на миналата година. Вероятно част от вас са се запознали с текста на писмото. Там е отчетено нещо, което ние добре знаем и невинаги е необходимо някой отвън да ни го напомня – че Оперативната програма ”Транспорт” се движи с недостатъчна скорост, че агенцията „Пътна инфраструктура” очевидно има недостатъчен капацитет и както беше конкретният текст в писмото, не може да се справи с всички предизвикателства. Подобни констатации имаше и по отношение на Националната компания „Железопътна инфраструктура”.
Имаше констатации, свързани с недостатъчния напредък в Оперативната програма „Околна среда”, специално в сектора „Води”, като в писмото беше отчетено, че това се дължи на две основни причини – едната е реформата във водния сектор или по-точно във ВиК сектора изобщо, другата е недостатъчният административен капацитет на общините, които са основните бенефициенти по тази програма.
Радвам се да ви съобщя, че много преди официално да бъде получено писмото, българското правителство правеше всичко възможно да предприеме мерки за преодоляване на тези проблеми, които са добре известни. Най-малкото аз никога не съм ги крил от вас, когато сме дискутирали напредъка по един или по друг инструмент.
Искам с няколко думи да обясня какво се случва към момента.
На първо място, вероятно ви е добре известна инициативата за ползване на помощта от международните финансови институции. Говорим за Европейската инвестиционна банка, за Европейската банка за възстановяване и развитие, за Световната банка. Но ние не говорим институциите да бъдат ползвани като източник на кредитно финансиране. Знаете добре, че международните финансови институции имат достъп до изключително качествени и високо квалифицирани експерти.
Инициативата, която е добре съгласувана с Европейската комисия, предвижда да бъдат ползвани експерти от тези международни финансови институции, които да бъдат в помощ най-вече на тези – конкретно да ги наречем – слаби звена по Оперативната програма „Транспорт”, както и да бъдат от полза за реформата в сектора „Води”, което да допринесе за един по-добър темп на работа по Оперативната програма „Околна среда”.
Още на 18 ноември имаше среща в уникален формат с представители на трите банки, инициативата „Джаспърс”, българското правителство и Европейската комисия. Там бяха още неочертани конкретните сфери и типа помощ, която ще разчитаме да получим от международните финансови институции. Има няколко технически въпроси, които трябва да бъдат изчистени. Така да се каже, Европейската комисия е на ход. Става дума за изричното условие услугите, помощта, която ще ползваме от тези международни финансови институции, да бъдат заплащани само със средства от самите оперативни програми.
За да се случи това, има редица процедурни детайли, които трябва да бъдат изчистени. Аз имам увереността от Европейската комисия, дори персонално от комисаря, отговорен за регионалната политика, че в рамките на месец януари аз ще имам финалното становище на Европейската комисия, което ще ни помогне да вървим напред. Иначе ние не губим време. И в сектора „Води”, и в сектора „Транспорт” текат секторни срещи, където се опитваме да детайлизираме съдействието на банките, да го наречем дори до ниво проект.
Само искам да направя едно уточнение във връзка с възможни спекулации и недобро разбиране. Аз лично не считам, че ние трябва да се откажем от автентичната роля на държавата в отговорността да си управляваме проектите. Колкото и опитни експерти и мениджъри да има в международните финансови институции, тяхното място в процеса е като експерти, не като ръководещи процеса. Да, вероятно, ползвайки добри и качествени, утвърдени експерти, някои от които чужденци, това би ни позволило да придвижим един проект по-бързо напред.
Наред с това трябва да сме наясно, че ако ние не успеем да задвижим цялата държавна машина, ако някой друг ни свърши работата, в следващия програмен период ние ще имаме същите проблеми, които имаме сега.
Планират се още няколко конкретни стъпки. Някои от тях между другото ще бъдат обявени за първи път. Те се разработват в малкия ми екип през последните няколко месеца.
Първо, по отношение на недостатъчния административен капацитет на общините, което се е превърнало в мантра, която нямаме особена полза често да бъде повтаряна. По отношение на нея трябва да бъдат предприети конкретни действия. Тази година от централното координационно звено тече един голям проект за едно мащабно обучение практически на всички български общини. И когато говорим за мащабно обучение, аз говоря за не по-малко от четири-пет души от всяка общинска администрация, не по-малко от четири-пет души средно от всяка общинска администрация да бъдат включени в обучението. За разлика от правено в предишни години, през последното десетилетие в обучението няма да учим общинските експерти на евроинтеграция, на структурите на Европейския съюз, а ще ги учим на финансово управление, на Закона за обществените поръчки, на подготовка на проекти, на апликационни форми, на конкретни прагматични умения. Това е вече известно.
Това, което не е известно, е, че в момента подготвяме една нова инициатива, можем условно да я наречем „Българският Джаспърс”. Тя е ориентирана специално към българските общини – мобилна група от 7,8 до 10 експерта в сферата на Закона за обществените поръчки, специалисти по инфраструктура, специалисти по финансово управление, които на базата на заявки от общините ще могат да реагират там, където има най-големи нужди, където има проблеми с подготовката – по рядко, но най-вече където има реални проблеми с изпълнението на проектите.
Има съмнение преди обявяването на процедурата дали няма нещо притесняващо, дали няма да се влезе в един момент в режим на дискриминация. Надявам се до средата на годината мобилната група вече да е факт. Тя ще бъде непрекъснато на терен. Няма да караме общините да идват да питат тук в София. Мобилната група ще се движи из страната, като акцент в работата й ще бъдат Оперативната програма „Околна среда” и там, където има нужда –Оперативната програма „Регионално развитие”. Но големият акцент, големият въпрос е Оперативната програма „Околна среда”.
Още един нюанс, една друга инициатива на така наречения „Български Джаспърс” като допълнение към помощта, която се надявам да може да материализираме и да ползваме през 2011 година от международните финансови институции. Възможно е отново за сметка на Оперативната програма „Техническа помощ”, тоест средства от Европейския съюз, ние да налеем допълнителна експертиза в двете критични, слаби звена, които имаме по Оперативната програма „Транспорт” - Агенцията ”Пътна инфраструктура” и Националната компания „Железопътна инфраструктура”.
Когато говорим за експерти, моля да не го свързвате само с подготовката на проектите. Понякога на държавата е необходима добра външна експертиза, за да може адекватно да си защитава интересите, дори когато тече изпълнението на даден проект. Вероятно във формата на комисията е поставен предишни пъти въпросът кога се случва – когато ние имаме договор за няколко десетки милиона с даден изпълнител, който изпълнява даден инфраструктурен проект, това е ФИДИК. Знаете, че в България има една шепа експерти, които разбират от ФИДИК, когато текат преговори и от едната страна сяда съответната политическа фигура, заедно с един или двамата юристи, които имат представа от нещата, от другата страна имаме отбор от 15 адвоката, какво се случва, как текат преговорите и в чия полза са.
Държавата трябва да има достъп до същите качествени специалисти, които могат да се мобилизират или да си осигурят изпълнителите. В прав текст това трудно се получава с 500 лв. заплата. Аз не говоря за някакъв широк кръг експерти. Говорим за няколко юристи – специалисти по ФИДИК, строителни инженери, които да бъдат ползвани точно в тази ситуация.
Аз вярвам в добросъвестността на повечето изпълнители. Наред с това държавата трябва да има всички имунни механизми да си защитава интересите.
Само още едно уточнение, говорейки за писмото на председателя Барозу. Има заповед на министър-председателя от началото на тази година, където на ресорните министри - става думата за колегите Плевнелиев, Цветкова и Караджова – е разпоредено детайлното представяне. Става дума до средата на другата седмица да има детайлни планове за действие на всеки от инструментите. Аз имам отговорности да контролирам изпълнението на заповедта. Голяма част от работата по разработването на детайлните планове за действие вече е свършена. Дори някои от дейностите по тези планове са вече извършени.
Няколко думи може би към финала за това, което тече към момента. Знаете, че следващият програмен период започва на 1 януари 2014 година. Аз далеч не искам ние да се сетим, че имаме следващ програмен период през 2013 година. Ако искаме да имаме едно стегнато, добро изпълнение още от началото на 2014 година, действия трябва да бъдат предприемани сега, още през тази 2011 година.

Тук ще откроя три основни неща.
На първо място, адекватното участие на България във всички министерски срещи, така нареченият Дебат за бъдещето на кохезионната политика. В момента се обсъждат идеи на ниво комисия, някои от които ще имат огромно отражение конкретно върху страната ни, ако бъдат приети или не бъдат приети. България настоява за специален географски фокус на кохезионната политика по отношение на по-слабо развитите страни. Разбира се, не само България настоява за това. И аз вярвам, че през следващия програмен период това ще бъде отразено и действително, както имаме през този период в рамките на цел 1, основният акцент в кохезионната политика ще бъдат по-слабо развитите държави.
Дотук свършва познатото. Започваме с наистина нови, за някои притесняващи инициативи, така наречените conditionalities (условности). В прав текст се готвят промени, които ще позволят, ако една страна, да кажем, има бюджетен дефицит по-голям от лимита, на нея да й бъде спирано цялото финансиране от структурните и от кохезионния фонд. Дори в момента се обсъжда идеята, ако една страна има дефицит по-голям от лимита, да й бъде спирано финансирането по линия на общата селскостопанска политика.
Няма смисъл да коментирам какво означава тази мярка на ниво комисия. Това е опит за въвеждането на стриктна бюджетна дисциплина във всички страни, без значение дали са в или са извън Еврозоната.
За това може би сте чували. Това, което може би не сте чували, е още едно измерение на условията или на conditionalities. Става дума за сключване на договор с всяка от страните по линия на структурните и кохезионния фонд, където се предписва списък от цели, където трябва да бъдат извършени реформи. Ако страната извършва адекватно реформи, тя да има право на допълнително финансиране. Ако страната не извършва реформите, както са предписани, тя да няма право на това допълнително финансиране.
България принципно намира и двете идеи – това е официалната позиция, тя е общо достъпна, има я и в интернет. България принципно подкрепя и двете инициативи.
По отношение на вторите conditionalities, които описах преди мъничко обаче ние настояваме за повече информация как ще бъдат мерени реформите. Защото ако бюджетният дефицит се мери лесно, една реформа не се мери толкова лесно. Освен това понякога резултатът от една реформа идва отвъд програмния период. Ако проявявате интерес, можем да разговаряме в детайли. Аз дори ще си позволя да предложа в един момент комисията да има специално заседание по този въпрос, доколкото ми се иска някои от нещата, които се обсъждат на ниво Европейска комисия, да бъдат добре консултирани, включая и с българския парламент.
По отношение на това, което тече през последните месеци на 2010 година в подготовката ни за следващия програмен период. На база извършените първоначално анализи ние сме в състояние да твърдим, че един нов тип структура за управление на средствата ще дава по-добри резултати.
На слайда има графика, има блок-схема каква е сегашната ситуация – 7 управляващи органи, в някои от които има междинни звена. Структурата, която се обсъжда в момента – опитваме се дори да влезем на ниво технически детайли – за програмния период 2014 – 2020 година.
На първо място, говорим за обединяване на всички управляващи органи в една агенция за развитие. Не е необходимо да обяснявам, че това решава практически всички въпроси с координацията, които имаме към момента. Или казано на по-битов език, въпроса за асфалта и за тръбата под асфалта. Двете се финансират от отделни оперативни програми. Идеята е тази агенция да е до голяма степен политически стерилна, да не бъде ръководена от министър, от професионална администрация, устойчива във времето.
Това, което със сигурност ще събуди любопитството ви, е, че междинните звена, според анализите, които правим, най-подходящият вариант е да бъдат не на отраслово, а на териториално ниво. Говорим за 6 междинни звена, разположени в районите за планиране. Като голямото предизвикателство е, ако ние можем 90 процента от услугите по отношение на получателя на безвъзмездно финансиране, на бенефициента да бъдат извършвани в регионалните офиси, това със сигурност, на първо място, ще улесни, ще успокои бенефициента, ще доведе до по-висока скорост и до по-добър контрол.
Мога да продължа още, но за съжаление нямаме възможност да влезем в детайли. Ако питате мене, голямото предизвикателство тук е как тези междинни звена да бъдат съчетани със сега съществуващи деконцентрирани структури на държавата. Като тук ще подхвърля едно предизвикателство, по което ние мислим усилено – областните администрации. Това е един от вариантите областните администрации да бъдат изпълнени със съдържание.
И наистина последно, защото се боя, че просрочих времето.
Анализът на ситуацията, която имаме в момента, показва, че в редица случаи е необходимо ограничаването на конкурентния подход при разпределението на финансирането, дори когато говорим за публични институции. Аз вярвам в конкуренцията. Конкуренцията дава шанс на най-добрия, на най-подготвения да излезе напред. Но когато говорим за конкуренция между публични институции, се получава следното. Ярък пример е Оперативната програма „Регионално развитие”.
В конкурси, където имаме голяма конкуренция, се случва три или четири общини да се състезават за едно финансиране. Всички те подготвят проекти. Не говоря само за апликационни форми, говоря за техническа документация. Като одобреният проект е един, той получава финансиране, включая на него му биват възстановени разходите за проектиране. Всички останали проекти стоят и събират прах в нечие чекмедже. Което си е генериране на един публичен разход, който не носи никаква стойност.
Проучвайки опита на повечето от държавите членки, ние ще предложим една система, където съществува известна доза конкуренция между основно българските общини. Само че конкуренцията е концентрирана върху етапа на планиране. Конкуренцията на етапа на планиране коства много по-малко разходи. Там не е необходимо всяка проектна идея да бъде скрепена с технически проект.
Още един аргумент, отивайки в тази посока – конкретни действия по промяна на системата да бъдат стартирани още през 2011 година.
И наистина последно. Положихме усилия през годината не само да има по-добри резултати, но да поддържаме добър диалог с всички заинтересовани страни, най-вече тук говоря за бенефициентите. Ежемесечно се провеждат срещи с Националното сдружение на общините, където се поставят конкретните проблеми, които има. В една голяма част от случаите вчера се опитахме да направим анализ. Може би на над 60 процента от случаите на поставените въпроси е реагирано веднага и са взети мерки, което е нещо, с което трябва да се гордеем. Това е добро взаимодействие. В крайна сметка ние сме част от една система.
Това е, което исках да кажа. Опитах се да бъда кратък.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Дончев. Наистина Ви поздравявам за ускоряването и оптимизирането на процесите.
Колеги, заповядайте за въпроси. Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Благодаря, госпожо председател. Впечатляващи са данните, които ни представихте, господин министър. Графиките са достатъчно красноречиви, за да продължавам да ги коментирам аз. Положителното е налице.
Имам две много кратки бележки по повод на финала на Вашата презентация. Не само трябва да се консултират от парламента, парламентът трябва да даде своето одобрение, защото става въпрос за политики, които ще бележат следващите четири години. Това е предвидено и от Лисабонския договор с увеличената роля на националните парламенти. Следователно не само трябва да имаме съвместно заседание тогава, когато назрее моментът да се обсъждат политиките в рамката 2014 – 2019 година, а да имаме ясна санкция на парламента за тези политики.
Вие казвате – България има бележки по това как ще се мерят реформите. Съгласен съм, че няма единен аршин за реформите. От друга страна, аз съм напълно съгласен, че това е единственият остен, с който българските политици могат да бъдат накарани да поемат риска за реформите, защото това е политически риск, нямаме никакво съмнение.
На второ място, великолепна е идеята за Агенцията за развитие. Впрочем тя беше спомената тук за първи път от нашата колежка Меглена Плугчиева. Очевидно това се е въртяло в главата на доста хора. В крайна сметка добре е, че има развитие по този въпрос. Само че искам да ви кажа, че ще родим спънат кон, ако звената на агенцията – мисля, че това го загатнахте в своето изказване – в шестте региона за планиране не бъдат обвързани с ясна административна реформа в страната. Няма как да имаме една структура, която да бъде децентрализирана и да развива регионите за планиране и в същото време да имаме в тази структура шест областни управители в този регион за планиране. Това е абсурд. Отгоре на всичко областни управители, които в момента нямат абсолютно никаква функция. Трябва много сериозно това да бъде придружено с административна реформа.
Аз, понеже съм си блъскал главата дълги години с това нещо и съм един от най-силните привърженици на такава реформа, ще ви кажа, че това минава през промяна на Конституцията. И трябва да съберем достатъчно смелост и сили да извършим тази промяна и то дълбока промяна в Конституцията. Иначе казвам ви, с това нещо ще родим спънат кон, въпреки добрата воля. Това бяха бележките ми.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов. Госпожо Плугчиева, заповядайте.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря. Уважаеми господин министър, колеги! Аз ще направя няколко коментара и имам два-три кратки въпроса.
Първо, благодаря, господин министър, за задълбочения анализ и отчет, който представяте. Явно колежката Панайотова не познава достатъчно материята и тези приветствия не ги намирам за много уместни. Защото смятам, че тук всички сме сериозно ангажирани с тази материя и е добре да правим реален и обективен анализ на ситуацията. Нямаме нужда от хвалебствия, които не ни водят доникъде. Трябва да се научим да отчитаме там, където имаме реални и добри резултати, но и там, където имаме явни пропуски, слабости и за съжаление недостатъчна ефективност, също трябва да имаме доблестта да коментираме тези въпроси.
Тук стъпвам на писмото на президента Барозу, който не е който и да е, за да си позволява да коментира. Самият факт, че президентът Барозу се ангажира с официално писмо, това значи, че са минати нивата на дирекция „Регионално развитие” и самият факт трябва да може да се чете между редовете и жестовете, които прави комисията. Това означава, че с изключителна тревожност президентът Барозу, най-високото ниво на Европейската комисия, поставя редица въпроси, които будят - и то основателно - сериозна тревога, въпроси, които тук в тази комисия сме коментирали. Това се свързва с проблематиката „Транспорт”, както пътен транспорт, инфраструктурните проекти, така и ж.п. проектите и проектите във водния сектор.
Господин министър, Вие направихте коментар по това. И тук трябва да отчетем резултатите такива, каквито са. Имам предвид, че в писмото на господин Барозу се отбелязва, че за съжаление процентът на изпълнение в тези проекти е под 1 на сто и съответно общият процент на усвояемост на средствата за периода 2007 – 2013 година, както посочва господин Барозу, е 6 процента.
Така че този тип сравнения – десетократно увеличение и сравнения в пъти, нека да бъдем достатъчно сериозни и коректни, не ни върши никаква услуга. Напротив, може само да ни свърши мечешка услуга.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Госпожо Плугчиева, моля Ви, имате една минута за въпроси. Наистина съм стриктна към всички, за да могат всички колеги да имат възможност да зададат своите въпроси.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Не може за една минута да направим отчет на темата за еврофондовете за една календарна година.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Госпожо Плугчиева, всеки има по 3 минути за изказване.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Сега Вие ми изядохте половин минута. Така че ще Ви моля да не ме прекъсвате.
Тогава ще спра дотук с коментарите.
Ще поставя моите въпроси, господин Дончев, като се придържам и подкрепям мнението на колегата Агов за това, че е добре парламентът да бъде привличан не само със санкция, а да дава мандат на правителството при формулиране и изразяване на позиции на политики в Брюксел.
Моят въпрос към Вас е, тъй като с основание коментирахме Закона за обществените поръчки: кога този закон с корекциите, които предвиждате – защото това е големият препъни камък и тук виждам представители на бизнеса, - ще влезе в парламента? Защото поради забавянето, което и след корекциите и промените беше направено, ситуацията се усложни и това е първият основен въпрос, който блокира като цяло работата. Това се отнася и до бизнеса, и до общини, и до абсолютно всички.
Освен това, след като ще ползваме чужда помощ, аз споделям Вашия подход и принцип, че чуждите експерти са добре дошли, но ние трябва да градим собствен административен и професионален капацитет.
Моят въпрос е: какво конкретно правим и ще направим за нашия капацитет по темата „Транспорт”, по темата НКЖИ и съответно по темата за водния сектор?
Още един въпрос. Имаше Ваша идея за Закон за управление на еврофондовете. Стои ли още той на дневен ред, актуален ли е този въпрос или усилията ще се концентрират върху централизация и подготовка на централизация на структурата без закон или със закон? Адмирирам това, което сте предприели и е много важно да се работи в аванс и в перспектива – за периода 2014 – 2020 година.
Завършвам със следния въпрос. Предвид кохезионната политика и тъй като Дунавската стратегия е част от регионалната политика и кохезионната политика на Европейския съюз, във връзка с проектите за Дунавската стратегия до 2013 година, които няма да могат да бъдат финансирани от специален допълнителен фонд, какво прави в момента нашето правителство, за да се ползват средства, оставащи от оперативните програми, до края на 2013 година за реализация на ключови проекти и то главно по транспортната инфраструктура по Дунавската стратегия? Това е един много важен въпрос, на който очаквам отговор.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, аз ще бъда съвсем кратък.
Първо, бих искал да адмирирам и да Ви благодаря за доклада, който ни предоставихте. Това беше според мене един абсолютно реален доклад, в който по никакъв начин нямаше някакъв политически нюанс. Това е един доклад, който реално представи напредъка по програмите.
Няма нужда тук да навлизаме в политическа дискусия, госпожо Плугчиева, да обясняваме кой етап бихме измерили. Защото знаете, че ако погледнем по друг начин нещата, те могат да изглеждат още по-добре за нас или пък Вие може да кажете обратното. Затова нека да бъдем реалисти и да погледнем нещата такива, каквито бяха представени.
Господин Дончев, желая Ви успех в това, което казахте, че ще направите като обучение и това, което предвиждате да създадете. Това нека да го чуят всички колеги журналисти – „Българския Джаспърс”.
Аз също съм разговарял с колеги от „Джаспърс”, които възлагат големи надежди на това звено, което ще може да работи, тази мобилна група на терен. Те ще бъдат достатъчно подготвени хора, които ще могат да вземат отношение по проблемите, които възникват в хода на изпълнение на проектите и в хода на тяхната подготовка.
В тази връзка имам един съвсем малък въпрос, господин Дончев, който може би ще допълни въпроса на госпожа Плугчиева: как виждате нещата в Оперативна програма „Транспорт” да придобият развитие в бъдеще? Говоря за ползотворно развитие, едно развитие, което ще ни даде възможност да се поздравим с още по-голям успех, когато вече приключи този програмен период. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Иванов.
Други колеги имате ли желание за коментар или въпроси? – Няма.
Заповядайте, господин Дончев. Имате 10 минути да обобщите отговора си.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ще се опитам да бъда конкретен и детайлен и в същото време да се вместя в тези 10 минути.
По отношение на въпросите на господин Агов нямам коментар. Към момента са текли само неформални срещи на министрите, отговорни за кохезионната политика. Когато дойде моментът за представяне на официалното становище на България, по съответния процедурен ред предполагам, че ще бъде необходимо да се мине през българския парламент. Но преди това, с оглед на добрата оперативна работа, аз считам за необходимо, приемете го като предложение от моя страна, да има едно нарочно вглеждане от страна на комисията по отношение на това, което има като предложение на ниво Европейски съюз, как всеки от тези приоритети се транспонира в България, от кое България има интерес, кое може да ползва България. Защото примерно в момента това е предложение, което със сигурност ще бъде одобрено. Това е за свиване на кохезионната политика до един ясен и конкретен пакет цели, които по всяка вероятност ще бъдат целите на Стратегията „Европа 2020”. А това означава въвличаща икономика, зелена икономика и икономика, базирана на знанието, което е чудесно.
Само че ако кохезионната политика се фокусира върху един такъв по-тесен пакет цели, какво става с така наречените нужди, свързани с базисната инфраструктура? Те не са отразени в Стратегията „Европа 2020”.
Тук аз на няколко пъти представях категоричната позиция, че ние подкрепяме свиването на целите, но считаме за необходимо към тях да бъдат добавени специално за новите държави членки и всички цели, свързани с базисната инфраструктура. Не говоря само за магистрали, говоря и за железници.
Абсолютно сте прав. Схемата, която показах, за да бъде напълнена с плът, за да бъде работеща, трябва по някакъв начин да бъде съчетана с други структури на държавата,
Признавам си, съвсем откровен ще бъда, в изначалния си вариант системата беше кроена именно по този начин. Това, което мене ме притеснява, е реформата, която ние трябва да направим в системата на разпределение на средствата, да не би да бъде стопирана от доста по-трудната реформа по отношение на териториалните структури на държавата.
Аз до голяма степен съм окуражен, че ако имам подкрепата и на българския парламент това би могло да се случи в едно, защото това трябва да се случи в едно. И според мене между другото това е един от реалистичните варианти за допълнително напълване със съдържание на функцията на областния управител. Защото към момента областният управител има два основни ангажимента, свързани с държавата собственост и контрола по законосъобразността на актовете на общинския съвет. Това са неговите основните правомощия.
По отношение на Закона за обществените поръчки. Няма да влизам в детайли, макар че сигурно ще бъде полезно. Но така или иначе концепцията трябва да бъде качена на страницата и там всеки може да я погледне. Най-голямата революция е опитът за пълна квалификация, тоест всичко, което в момента се урежда в отделни наредби, малки обществени поръчки, наредба за инвестиционното проектиране, да бъде инкорпорирано в закона.
Другата решителна стъпка е намаляването на броя на режимите на възлагане. Защото към момента реално в страната действат не по-малко от четири режима – два по закона, един по наредбата. И ако добавим режима по Постановлението на Министерския съвет № 55, което е за частноправни субекти, стават четири режима, което според мене категорично предизвиква объркване. Трябва да ги сведем до два режима по закона.
В първоначалния вариант на концепцията, както беше внесена в Министерския съвет, беше предвидено тя да е внесена в Народното събрание след междуведомствено съгласуване през месец юли. На база проведените разговори на оперативно заседание задачата, която е спусната, е тя да е на разположение на Народното събрание през месец май.
Знаете, че концепцията за промени в Закона за обществените поръчки отразява и нуждите, които имаме, отразява и констатации в мониторинговия доклад на Европейската комисия. Считам, че колкото по-рано направим тези промени, толкова по-добре.
За тази цел не считам за нужно ние да изненадваме Народното събрание, предлагайки му нещо, което то не е виждало и не е чувало. Така че колкото по-рано има предварителна комуникация, толкова според мене в режим на консенсус по-лесно ще вървят нещата.
По отношение на специално законодателство в сферата на европейските фондове. Всъщност представяйки новата система за управление, тя трябва да бъде нормативно уредена. И аз не виждам как нормативното уреждане ще става с подзаконови нормативни актове.
Веднага след приключването на усилията, които полагаме по отношение на промените в Закона за обществените поръчки, това е следващата приоритетна задача, ще направим следното.
На първо място, кодифициране на всичко, което имаме като регулация в момента, разпиляно най-вече в много постановления на Министерския съвет, свеждането на принципните положения в един законодателен текст, който урежда и новите структури за следващия програмен период. И ако е необходима някаква по-динамична нормативна уредба, тя може да бъде изнесена в подзаконови нормативни актове.
Считам, че заедно с вас по този въпрос ще работим през втората половина на тази година. За мене лично това е приоритет. Вярвам, ще разберете защо Законът за обществените поръчки е въпрос на особено внимание.
Връщайки се към писмото на председателя Барозу, госпожа Плугчиева е абсолютно права. Това, което е адресирано в писмото на председателя на Европейската комисия, означава, че Европейската комисия, както и България, следи с особено внимание случващото се, особено в сектора „Транспорт” и в сектора „Околна среда”.
Между другото, говорейки си за констатациите в писмото, аз мога нескромно да заявя, че съм изключително благодарен за подкрепата. Не говорим за похвала. Говорим за подкрепата, която срещат усилията ни и за промяна на системата, и за въвличане на международните финансови институции. Истината е, че без тази подкрепа и на ниво Европейски съюз, и вътре в страната трудно бихме постигнали някакъв конкретен ефект. Това също е част от писмото - тази категорична подкрепа, която е изразена.
По отношение на конкретните мерки, някои от тях са вече известни. Няма да преповтаряме всичко, свързано с международните финансови институции.
Предлагам, вместо да се опитвам в момента да разказвам, планът за действие в оперативни програми „Транспорт” и „Околна среда” в рамките на 10 дни да бъде разпратен с най-големи детайли. Включително между другото, на база срещата, която тече в началото на декември, доколкото си спомням, специално за сектора „Води” ние имаме план за действие, който е разработен още преди получаването на писмото, където, освен всички действия, които трябва да бъдат направени – и по отношение на водните асоциации, и по отношение на всички отворени въпроси, свързани с трансфера на собственост, и по отношение на типовете договори има още една колона – така да я наречем, където са идентифицирани възможностите да бъде ползвана помощта от международните финансови институции. Знаете, че има конкретни стъпки в тази насока. Мастер-плановете се правят с помощта на Световната банка, което е първата реална възможност един стар договор да се материализира в момента.
По отношение на Оперативна програма „Транспорт”. Оперативната програма „Транспорт” в момента можем да я охарактеризираме на фона на някои други по-скоро като изоставаща, но с няколко успешни договаряния тя бързо би могла да излезе в лидираща позиция. Защото там договорите са от порядъка на 0,3 – 0,4 млрд. лв. Само с няколко договора би могла да се промени ситуацията.
Като говорим за чисто финансови параметри, имайте предвид, че в тези данни, поне в данните за плащания, не фигурира нищо от автомагистрала „Тракия”, може би част от авансовите плащания, нищо повече. Режийни плащания все още не фигурират в тези цифри.
Голямото предизвикателство по Оперативната програма „Транспорт” са няколко конкретни големи обекти и в прав текст тези две държавни структури - агенцията „Пътна инфраструктура” и Националната агенция „Железопътна инфраструктура”. Завъртя се в публичен оборот преди няколко месеца възможната хипотеза едва ли не за закриване на Пътната агенция и за създаването на институция „на зелено”, нещо, което аз бих го окачествил като абсолютно утопично. Това е невъзможно.
Говорейки откровено, подобен вариант е бил споменаван на неформални срещи. Това е съвършено несериозно, дори ние да изградим едно звено, както примерно в момента текат разговори и анали в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за създаването на специална проектна компания, която да се ангажира с изпълнението на няколко големи обекти, които следват оттук нататък. Целият институционален опит на България, свързан със строителството и поддръжката на пътища, е концентриран там. Ние дори да съберем брилянтните проджект-мениджъри, които са управлявали проекти преди и тук, и по света, и в Африка – знаете, имаме български специалисти, кой ще извършва примерно отчуждаванията? Кой ще има достъп до цялата документална институционална памет на всичко, случило се до момента?
Една структура, създадена отново, ще се налага с детинско учудване да преоткрива примерно последните 20 години. Извинявайте, за някои от обектите, за които говоря в момента, примерно за „Струма”, „Струма” има повече от 10-годишна история. Ние понякога се налага да разглеждане и да актуализираме проекти, правени преди 10 и повече години. Няма как.
Дори си признавам, че част от разговорите, които текат към момента, особено за тази проектна компания, ако трябва да бъда честен, аз я виждам много близо до агенцията. Даже ако трябва, вътре в агенцията. Защото не е добрият вариант ние да роим нови структури и нови структури, като изнасяме един проблем в нова структура. В крайна сметка звеното, което управлява пътищата, на оперативно ниво се казва Агенция „Пътна инфраструктура” и всичките усилия трябва да са насочени натам – и подобряване на всички нива на мениджмънт, и въвеждане на адекватни комуникационни и контролни процедури вътре, и достъп до експерти. Да не ви коментирам факта, че, създавайки едно специално звено, което да се грижи за големите проекти, с по-атрактивно възнаграждение, е възможно дори да се получи ревност спрямо останалите служители, които работят в агенцията Пътна инфраструктура”.
Така че тук сме изключително внимателни и се опитваме, когато се разработват подобни решения, да ги направим, но не само да се похвалим каква нова структура е създадена, а от това да има реален ефект. Сещате се, че трудно биха могли да работят двама човека заедно, ако единият взима 3000 лв. заплата, а другият взима 500 лв. и няма как мотивацията да бъде на необходимото ниво. А що се отнася до пътните проекти, каквито и допълнителни структури да създаваме, каквато и експертна помощ да мобилизираме, няма как нещата да се случват без нея.
Знаете, че имаме резултат от търга. Говорейки за ж.п. инфраструктурата за София – Бургас, оттук нататък големите критични проекти – няма да бъда изчерпателен - са „Марица” и „Струма”. Като в прав текст, говорейки за автомагистрала „Струма”, ние имаме проектиран лот 1 и лот 4, нямаме проектна готовност по отношение на лот 2 и лот 3. И голямото предизвикателство се нарича лот 3.
Опитваме се да мобилизираме всички усилия, с оглед една конкретна цел – ще я опиша веднага. За да бъде трасето отговарящо на всички екологични изисквания и екосъобразно, в момента то е изключително усложнено от инженерна гледна точка. Голямото притеснение тук е цената. И ние трябва максимално бързо да имаме данни в няколко посоки, не само най-нови и акуратни трафични данни, защото те са ключов критерий по отношение на анализа разходи – ползи, но и детайлни, доколкото е възможно на ниво идеен проект, данни за цената. Цената не е без значение. Когато говорим за европейски пари, цената също не е без значение. Примерно при една цена на лот 3, доближаваща 0,6 - 0,7 - 0,8 млрд. лв., дори има оценки, наближаващи 1 млрд. лв., за мене е силно нереалистична. Това прави проектът проблемен.
Сложно е, при условие, че по едно от трасетата има, ако не ме лъже паметта, поне 10 или 12 км тунели. Има няколко километра мостове. Освен това говорим за цената на магистрално строителство с тунел – нещо, което много отдавна не сме правили. Не говоря за тунел открит тип, както изграждахме на „Люлин”, а тунелно пробиване, на всичкото отгоре в мрамор. Колко е цената? Стигнахме дотам дори да правим анализ не само на конюнктурата на подобни проекти, изпълнявани в съседни държави, но дори се опитвахме да изчисляваме цената на тунелите на автомагистрала „Хемус” и да ги сконтираме по днешни цени. В смисъл, това е строителство, извършено в България.
Само за ориентир, през 1984 година, ако не ме лъже паметта, един линеен метър магистрален тунел на автомагистрала „Хемус” е струвал 35 хил. долара. Сметки оттук нататък могат да бъдат правени много.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Дончев. Господин Михалевски, поискахте една минута.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря. Аз няма да се изказвам, госпожо председател, господин министър, колеги, защото за 3 минути е несериозно да се направи анализ. Аз само ще обърна внимание върху едно нещо, господин министър, което ми направи впечатление и ме притесни.
Вие казахте, че целта е в края на следващата година да имаме около 20 процента усвояване. Вероятно Вие имате дълбоко основание да назовете това число. Разбира се, то има отношение и към предвидените средства в бюджета за 2011 година. Но сам разбирате, че ако ние в края на 2011 година имаме 20 процента, това пряко ще се отрази на степента на успешност България да се пребори достатъчно ефективно за следващия планов период. Още повече, в контекста на специалния фокус в кохезионната политика, която Вие споменахте.
Според мене това трябва да бъде може би дори първата задача. Защото може да се окаже, че пренастройката на системата, от което аз също смятам, че има нужда, добре е наистина точно в този план да дискутираме, е безпредметна. Защото ако България не се пребори в края на 2012 година да получи достойно място и достойно финансиране за своите проблеми, просто няма да има смисъл. А това преборване преминава през много добри резултати в края на 2011 година. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Михалевски. Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви. Уважаеми колеги, господин министър. Наистина много обширно и бих казал, много реално и обективно изложение направихте пред нас.
Няма да коментирам всички графики и диаграми, които представихте. Една обаче ми направи особено впечатление. Това вече беше казано. По отношение на договарянето на средствата по оперативните програми ръст бележи Оперативна програма „Транспорт” с най-висок процент, но имайки предвид базата, от която се тръгва, наистина заслужават добри думи на първо място Оперативна програма „Регионално развитие” и Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Вие преди малко маркирахте, че в две оперативни програми, които са с най-сериозен финансов ресурс, а именно в Оперативна програма „Транспорт” и Оперативна програма „Околна среда” процентът на договаряне е видно, че не е от най-високите, а напротив, от най-ниските.
Аз споделям това, което каза господин Михалевски. Хоризонтът за нас не трябва да бъде краят на следващата година, а трябва да бъде 2013 година – програмния период. Наистина трябва да се види каквото е необходимо, какво ние като опозиция трябва да направим и всички заедно да проведем необходимите дискусии, анализи, за да подпомогнем този процес. Защото това е много важно за страната, особено в условията на криза, така че да има по-голяма успеваемост.
Какви са конкретните мерки? Тук трябва да имаме не изпреварващо, а и много силно догонващо реализиране на тези оперативни програми. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Чакъров. Заповядайте, господин министър, за финални думи.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ще се опитам да бъда съвсем кратък.
Ако за целия период 2007 – 2008 – 2009 година ние имаме разплатени около 400 млн. лв., 1,1 млрд. лв. за 2010 година е безспорен ръст. Ако ние успеем тези 1,5 и още отгоре милиарда лева, разплатени до момента, да ги удвоим следващата година, това ще бъде добър резултат.
Да, основателен е въпросът Ви как това ще се отрази на финансовата рамка за следващия програмен период.
Само да напомня, че формална процедурна зависимост между едното и другото няма. Да, разбира се, в рамките на политическия дебат това би могло да бъде ползвано от някой или от друг като аргумент в една или в друга посока. Даваме всичко от себе си не само да имаме един по-добър, по-висок темп на плащане, но да гарантираме пълна законосъобразност на всички процедури. Защото, откровено казано, това, което може да ни обърка сметките, е изключително ниско усвояване. Това е единият сценарий, от който се надявам да сме избягали до голяма степен. Другото са тежки проблеми със законосъобразността на процедурите.
Едни упреци към страната, че не може да разпределя средствата законосъобразно, също биха могли да имат подобен ефект за следващия програмен период.
Понеже участвам във всички срещи, където реално до голяма степен се дискутира политиката за следващия програмен период, отговорно мога да кажа, че България по-скоро стои добре. Да, по различните фондове тук господин Чакъров подхвърли. Изключително лош сигнал е, че там, където има забавяне, това са програмите за финансиране точно на кохезионния фонд. Защото ако говорим за Европейския фонд за регионално развитие, там по-скоро позицията ни е добра. За Европейския социален фонд по-скоро позицията ни е добра. Изоставането е по отношение на кохезионния фонд. И е изключително неприятно, че именно там са концентрирани проблемите. Знаете добре, това е „Транспорт” и „Води”.
Какво е необходимо, за да се промени ситуацията. Аз вече описах мерките, които се вземат, които са взети още от втората половина на миналата година. Доколкото разбрах, по отношение на тези мерки нямаме разногласие и те бяха подкрепени. Единственото, за което ще ви помоля, е по отношение на тези и други бъдещи мерки, които според мене са извън контекста на политическия спор, да имам вашата подкрепа.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Дончев, за изключително изчерпателните отговори и за прекрасната презентация. Оценката наистина е базирана на факти винаги, когато даваме положителна оценка на работата Ви. Благодаря Ви, че бяхте с нас. Желая всичко хубаво на Вас и на целия Ви екип.

Преминаваме към последната точка от дневния ред на днешното заседание:

ОЦЕНКА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА И ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ОДИТ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ” ЗА ЦЯЛОСТНАТА ЕФЕКТИВНОСТ НА ФУНКЦИОНИРАЩИТЕ СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СРЕДСТВА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
По тази точка сред нас имаме удоволствието да са:
Госпожа Добринка Михайлова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз”
Господин Валери Димитров – председател на Сметната палата
Бих искала да ви дам думата за кратко представяне на позициите на одитния орган и на Сметната палата на Република България за цялостната ефективност на функциониращите системи за управление и контрол на европейските средства в страната, като ми се иска също така да призова и двамата да представите съвсем накратко какви са одитни ангажименти, които предвиждате в областта на европейското финансиране за изпълнение от страна на ръководените от вас структури за 2011 година.
Заповядайте, господин Димитров. И благодаря сърдечно за разбирането.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Дами и господа народни представители, аз ще бъда съвсем кратък при този недостиг на време. Искам само да обърна внимание, че засега данните, с които ние разполагаме, са с доста забавяне поради технологията на дейност на Сметната палата. Ние извършваме одита с по-голяма продължителност. Затова данните, с които разполагаме, са към края на 2009 година. По тази причина ние не сме носители на горещи новини.
Оперативният контрол е в рамките на други управленски органи, с друга управленска компетентност.
Аз искам само да кажа, че през този период – 2010 година, , където ние предвидихме практически, образно казано, влизане във всяка оперативна програма, от тази амбициозна одитна програма все още значителна част не е изпълнена. Тя продължава да се изпълнява. Има една обективна пречка – тя трябва да бъде извършена при действието на новия Закон за Сметната палата от новото ръководство на Сметната палата. Има едно обективно забавяне на процедурите поради това, че връчването на докладите трябва да стане при действието на новия закон и на новото ръководство.
Това, което е приключило към момента от работата ни през 2010 година, са 13 одитни задачи. Поради това бих казал, че извадката е недостатъчно представителна.
Бих искал само да обърна внимание на пет одитни задачи, които са с по-универсално значение, по-представителни. Разбира се, ние се фокусираме върху трайни негативни или недобри управленски практики, с оглед да им повлияем за един по-продължителен период от време. Става въпрос за извършени одити на финансовото управление на бюджета и имуществото на Държавен фонд „Земеделие” за 2008 и 2009 година, също така извършване на одит на управление на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство|” за 2008 и 2009 година.
Тук мога да кажа, че се констатират множество проблеми, бих казал, лоши управленски практики, което рефлектира в изключителни неблагополучия, свързани с напредъка по европейските програми. Към определен момент фонд „Земеделие” се оказва изключително проблемна институция, както и Оперативна програма „Рибарство” със съответната изпълнителна агенция.
Ние сме дали множество препоръки. Надяваме се, че нещата вече вървят към подобрение – това е очевидно. Но така или иначе през периода 2008 – 2009 година управлението във фонд „Земеделие” и в съответната изпълнителна агенция, която администрира Оперативна програма ”Рибарство”, има много сериозни проблеми. И бих казал, че там наистина се наблюдава необходимост от сериозни реформаторски усилия.
По-нататък искам да обърна внимание на този одит, свързан с проекта „Развиване на информационните системи във връзка с управление и наблюдение на средствата по структурните инструменти на Европейския съюз”. Става дума за програмата ИСУН. Въвеждането на системата ИСУН е, както каза и господин министърът, ключов елемент във финансовото управление и контрол на европейските програми. Това, което ние сме констатирали, е, че системата е въведена в основните си модули, тя е въведена, но не е задействана изцяло. Това очевидно се случва в момента и ще се случва в бъдеще.
Основният проблем е връзката със системата СО, свързана със счетоводните операции. Там наистина проблемът ние го констатирахме и в един по-ранен одитен доклад. Така че това е основен проблем при управлението на европейските средства.
Искам да обърна внимание на един особен одит, който извършвахме заедно с други сметни палати – одит на разходите за контрол и одит по структурните фондове за периода 2007 – 2009 година. Този е по една работна група структурни фондове към Световната организация на сметните палати. Там се включват одитори от 14 одитни институции. Нашият одит обхващаше Оперативна програма „Регионално развитие”, като обхвана и управляващия орган – съответната дирекция, сертифициращия орган – Дирекция „Национален фонд” и одитния орган към Министерството на финансите, тогава дирекция, сега агенция.
Искам да обърна внимание, че този одит е много интересен. Ще се спра на основните му заключения само с няколко думи. Установи се, че е поставена много добра основа за цялостното управление на програмата за регионално развитие. Но въпреки това основен проблем е недостигът на достатъчно ефективни контролни механизми, още повече, когато става дума за дейността на няколко институции и органи, въвлечени в това – управляващия орган, сертифициращия орган и одитния орган. Нашите основни препоръки са били именно за въвеждането на действени контролни механизми, контролни дейности като елемент от системата за финансово управление и контрол.
През този период сме извършили одит на финансовото управление и съответно на дейността на Дирекция „Национален фонд” към Министерството на финансите. Това е една ключова дирекция, тъй като тя е и централен съкровищен орган, и сертифициращ орган. Тук констатирахме в одитирания период през 2009 година сериозни проблеми, свързани с контролните механизми. Затова нашите препоръки са насочени главно в това – по-добри вътрешни правила и въвеждането на по-ефективни вътрешни контролни действия, за да се осигури наистина адекватност на оперативния контрол, повтарям, на оперативния контрол, който е елемент от финансовото управление.
Госпожо председател, с това смятам да завърша.
Искам да кажа, че предстои през близките няколко месеца при действието на новия закон и новото ръководство на Сметната палата една вълна от одити, наистина свързани с европейските средства, които ще бъдат довършени. Смятам, че към средата на годината можем да имаме една много по-широка, по-представителна картина на начина, по който се управляват европейските средства и доколко са преодолени тези хронични управленски недостатъци, които се наблюдават през последните няколко години. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също ще се постарая да бъда кратка.
За 2010 година бих казала, че извършихме значителен обем одиторска работа, за да си изпълним задълженията по регламента и за да можем до края на годината, до 30 декември да издадем годишни контролни доклади по оперативните програми с одиторско мнение.
Бих искала да споделя, че всички одитни доклади бяха представени и качени в системата на Европейската комисия в срок.
За да бъдат изготвени тези годишни контролни доклади и одиторско мнение, в което изразяваме цялостната си оценка за управлението и доколко ефективни са системите за контрол в оперативните програми, доколко разходите са законосъобразни, ние извършихме много голяма одиторска работа, както споменах.
За периода от март до август месец ние извършихме одити на операциите. Това означава одити на конкретни проекти. За два до три дни извършваме проверки в управляващите органи по конкретните проекти, след което правихме проверки на бенефициентите на място.
С одитите на операциите покрихме по Оперативна програма „Регионално развитие” всичките проекти със сертифицирани разходи, тоест проверихме ги на 100 процента – това са 43 проекта. Оперативна програма „Конкурентноспособност” проверихме на 100 процента, Оперативна програма „Транспорт” – също на 100 процента, там бяха 18 проекта; по Оперативна програма „Околна среда” , Оперативна програма „Техническа помощ”, Оперативна програма „Административен капацитет” и Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” работихме на базата на извадка, тъй като проектите бяха повече. На базата на извадка направихме одити и на операциите.
В представената от нас информация сме споделили какви са системните пропуски и констатации, които сме установили по време на одита. Те касаят главно процедурите по обществените поръчки, там са основните недостатъци в системата за контрол.
При верификацията се допускат някакви пропуски, недостатъчна одитна среда, тоест недобре окомплекттовани досиета и съхраняване на документацията.
Също така установихме грешки във финансово изражение, тоест недопустими разходи и наложихме, в съответствие с указанията, с които работим от Европейската комисия, финансови корекции за нарушения на Закона за обществените поръчки.
Всички финансови корекции бяха дискутирани в детайли с управляващите органи. Те имаха повече от два месеца срок, в който да комуникират от своя страна тези резултати с бенефициентите, да изчистят с общините и конкретните фирми къде са проблемите, да опитат да съберат допълнителна информация, ако могат да ни покажат, че това са допустими разходи. Там, където се получиха такива допълнителни данни, ние направихме някои корекции в нашите заключения. Но като цяло си потвърдихме констатациите и всички финансови корекции останаха в окончателните доклади.
Управляващите органи приеха да наложат тези санкции на общините и на всички бенефициенти.
Като цяло очаквате от мене оценка за системите. Аз бих казала, че ще се разминем с господин Димитров. Аз смятам, че системите за управление и контрол в управляващите органи са ефективно работещи. Да, има слабости, да, има пропуски в тези системи и те допускат грешки, допускат недопустими разходи. За съжаление в някои от оперативните програми дори те са над прага на допустимост. Но като начало, отчитайки всички фактори и трудности при инспектирането на програмите приемам, че те са допустими. По-важното е, че всички управляващи органи приеха препоръките ни, ангажираха се да направят корекциите, тоест да изчистят тези финансови корекции пред Европейската комисия, от една страна. От друга страна, те предприеха адекватни мерки да подобрят системите си и да коригират там, където контролите не функционират ефективно и не работеха достатъчно добре.
Правихме системни одити в Оперативна програма „Околна среда”, имаме завършване в сертифициращия орган – Дирекция „Национален фонд”.
По отношение дейностите, свързани с оперативните програми ние сме дали една добра оценка, че те са ефективно работещи. Считаме, че се справят в съответствие с одобрените процедури. Бих казала дори, че имаме много малко бележки към тяхната работа.
Може би е хубаво да кажа, че нашите одити бяха преповторени от Европейската комисия, тъй като през цялата година имаше 7 мисии, те одитираха нас, тоест оценяваха ни доколко добре прилагаме европейската методология. Те препотвърдиха нашите резултати и нашите оценки, което е една добра атестация за нашата работа, а и показва, че работим в съответствие с техните правила и изисквания.
Междувременно по отношение на Оперативна програма „Рибарство”, отчитайки очевидно пропуските и слабостите в управлението там, през годината с решение на Министерския съвет стана прехвърляне на одитния орган, така че тази оперативна програма вече е също в нашия обхват. Ние направихме много детайлен одит за съответствие, представихме доклада на Европейската комисия и на 20 декември получихме положителна оценка за съответствие, тоест получихме при първото представяне на доклада одобрение от Европейската комисия. Разбира се, дадохме множество препоръки, множество съвети как да се подобрят междувременно процедурите.
Бих казала, че през последните два месеца самата Изпълнителна агенция, междинното звено и управляващия орган на Оперативна програма „Рибарство” много работеха. Може би това ще го забележи Сметната палата при следващ техен одит.
Също така бих искала да споделя, че в края на годината направихме и одити за съответствие на Оперативната програма „Трансгранично сътрудничество” България – Македония и България – Турция и получихме положителна оценка на тези доклади от Европейската комисия през декември, без да ни връщат докладите. Смятам, че това е добра атестация за подобряване на работата ни като одитен орган.
Като цяло това, което мога да кажа, е, че установихме пропуски, има финансови корекции, както спомена господин Дончев. Тези финансови корекции тепърва България като държава ще направи всичко възможно да ги коригира, да ги възстанови. Те са задължение.
Вярваме, че с предприетите действия все по-малко и по-малко ще бъдат тези финансови корекции в бъдеще. Това зависи главно от управление на проектите.
Това е съвсем накратко. Ако имате някакви въпроси, готова съм да отговарям.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Колеги, заповядайте за въпроси. Вие наистина бяхте изключително изчерпателни.
Господин Камен Колев искаше да вземе отношение. Заповядайте.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря, госпожо председател. Тъй като се направи оценка за 2010 година в областта на усвояване на европейските средства, само бих искал да припомня, че миналата година се създаде този Обществен консултативен съвет към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в Народното събрание.
В тази връзка искам да изкажа благодарност и на членовете на комисията към парламента, на ръководството и на Вас като председател на комисията за добрия диалог, за възможността да поставяме регулярно нашите проблеми, тъй като в Съвета за обществени консултации, както го нарекохме, бяха представени всички работодателски организации, браншови, камари, сдружения за общините и въобще целият неправителствен сектор, изразен в тези 45 юридически лица, които участваха там.
Ние постигнахме много неща във връзка преди всичко с Оперативна програма „Конкурентноспособност”, скъсяване на сроковете, по-добра прозрачност, опростяване на процедурите. Може би за 2011 година само да ви информирам, остава да решим – и затова ще търсим съдействието отново на комиисята, оттам и на съответните управляващи органи и междинни звена – проблем, свързан с обучението на бенефициентите. Министър Томислав Дончев каза, че общините ще се обучават. Мисля, че същият проблем със същата сила стои и при бизнеса. Факт, който илюстрира тази нужда от обучение, е, че все още около 30 процента от всички предложения на фирмите на бизнеса Оперативна програма „Конкурентноспособност” и то по най-търсените схеми там се връщат поради административно несъответствие, тоест поради елементарни пропуски или грешки и недоглеждания. Това е един сериозен пропуск. Всъщност те не стигат до крайно разглеждане. Затова според нас е необходимо обучение.
Благодаря за съдействието, за добрия диалог и за цялостната работа през 2010 година.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Колев, за топлите думи. Уверявам Ви, че и през 2011 година ще продължим със същия темп, даже ще го ускорим.
Има ли други въпроси? – Няма.
Благодаря ви за участието. Всичко, което беше дискутирано днес, е всъщност финалът на поредицата изслушвания на управляващите органи, на всички, които се занимават с европейските средства в страната и това ще бъде отчетено във финалния Годишен доклад, на който сте поканени всички да присъствате на 26 януари от 14,30 часа на редовно заседание в зала „Изток”. Така че ще се радвам отново да се видим с всички вас.
Колеги, закривам днешното заседание. Желая ви хубав следобед.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

/п./(Моника Панайотова)