П Р О Т О К О Л

№ 54

---

На 21 януари 2011 г., петък, от 11 ч. се проведе среща – дискусия с българските членове на Европейския парламент и членовете на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
В срещата взеха участие: Цецка Цачева – председател на Народното събрание, Константин Димитров – заместник-министър на външните работи и евродепутатите Антония Първанова, Андрей Ковачев, Илияна Йотова, Ивайло Калфин, Кристиан Вигенин, Станимир Илчев, както и Виолета Симеонова-Станичич – ръководител на Информационното бюро на ЕП

Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова - председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Предлагам да започнем днешната първа по рода си за Четиридесет и първото Народно събрание съвместна среща с българските представители в Европейския парламент.
За мен е удоволствие да приветствам д-р Андрей Ковачев, госпожа Илияна Йотова, господин Станимир Илчев, господин Кристиян Вигенин. Очакваме също господин Калфин да пристигне, както и госпожа Мария Неделчева.
Каква е целта на днешната ни среща. Иска ми се оттук нататък да започнем по-тясно да си взаимодействаме и да работим заедно. Знаете, че особено след Лисабонския договор ролята на националните парламенти нараства значително, както респективно и ролята на Европейския парламент във формирането на политиките в Европейския съюз. Така че от тази гледна точка за мен е много важно да имаме прекия контакт, пряката комуникация и да можем наистина да си бъдем и взаимно полезни, и най-вече да бъдем полезни на страната си, както и на развитието на европейския проект.
Иска ми се да лансираме с тази среща три основни цели.
Първото, което бих искала да ви предложа, е оттук нататък на всеки 6 месеца да правим подобна среща, на която вие да споделяте своите приоритети и какво възнамерявате да предвидите в рамките на съответното председателство като приоритетни дейности, да видим къде може да бъдем взаимно полезни. Ето, разбрах, че на госпожа Илияна Йотова й предстои посещение в „Рибарство и аквакултури”. Там ще съдействаме с нашата комисия да направим съвместна среща; също така с госпожа Мария Неделчева - по линия на Европейската гражданска инициатива.
Така че от тази гледна точка наистина бих искала да засилим взаимодействието.
Второто нещо, което ми се иска, е наистина да постигнем взаимодействие по приоритетни за страната ни теми. Един хубав пример ще дам, защото тук тези хора не присъстват днес – това е взаимодействието, което се постигна между евродепутатите - господин Уручев и господин Кирилов по отношение на компенсацията от 300 млн. евро, свързана с АЕЦ, която постигна България. Това беше един добър пример как можем да работим в интерес на страната ни по национално отговорни теми.
Знаем, че в рамките на унгарското председателство единият приоритет е присъединяването както на България, така и на Румъния към Шенгенското пространство, постигането на надеждна и стабилна външна граница на Европейския съюз и съответно осигуряване на сигурност на Общността. Така че от тази гледна точка можем да си взаимодействаме чисто по парламентарна и междупарламентарна линия с какво можем да бъдем полезни в процеса, тъй като и парламентът гласува миналия петък решение, с което ще активизираме от гледна точка на парламентарната и публичната дипломация взаимодействието между депутатите, парламентарните групи и международното ни участие в делегации за Шенген.
Третата ми цел е следната. Тъй като в рамките на унгарското председателство основното послание е „Европа по-близо до гражданите” и се предполага, че ние като национални парламентаристи сме всяка седмица в нашите избирателни райони в пряк контакт с нашите граждани, това е една възможност да можем да лансираме и вашата дейност в Европейския парламент. Защото вие наистина правите много положителни инициативи, които е хубаво да се знаят от нашите граждани. Иска ми се да можем да запознаваме пряко нашите граждани съвместно с вас, какво се случва в Брюксел и че всъщност сме преки участници в процесите там.
Другата възможност е Съветът за обществени консултации, който е изключително важен за мен и е в рамките на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. В него участват представители на неправителствения сектор, на бизнеса, на академичните среди. С тях започнахме дискусии по Стратегията „Европа 2020”, след това дискутирахме Европейската гражданска инициатива. Следващата ни тема ще бъде за европейското икономическо управление. Така че от тази гледна точка ще се радвам и вие да се включвате в тези заседания.
Това е от мене.
Сега имам удоволствието да дам думата на председателя на Четиридесет и първото Народно събрание госпожа Цецка Цачева за приветствени думи. Заповядайте, госпожо Цачева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа! За мен е изключително приятно да ви приветствам с „Добре дошли” в Народното събрание и самокритично да отчета, че след повече от година след нашата първа среща на европейска територия, на територията на Европейския парламент в Брюксел се осъществява нашата втора среща. А тогава, на 11 януари, както си спомняте, по повод на моето посещение във връзка със закриване на тържествата, отбелязвайки 130-годишнината на Търновската конституция с инициативи, набелязани от Четиридесетото Народно събрание под председателството на господин Пирински, за първи път имахме неформална среща, повтарям, на територията на Европейския парламент. И тогава аз пожелах и имах амбицията да имаме едни регулярни срещи, които обаче, откровено казано, не си ги представях с амплитуда от една година.
Така или иначе годината е зад нас. Радвам се, че стартираме тези взаимни срещи, които аз съм убедена, че са изключително полезни за Народното събрание, за народните представители от Четиридесет и първия парламент на Република България. Защо?
Първо, знаете колко е актуална темата за парламентарната дипломация. Считам, че в международен план, освен ролята, която имат народните представители, парламентът като законодателна власт по Конституция има задължение за външната политика на България. Вие, членовете на Европейския парламент, излъчени от Република България, сте хората, които чрез способа на парламентаризма, а това във всички случаи означава плурализъм и демократичност, можете да правите така, че да бъдете нашите посланици, посланици на България сред останалите ви колеги в Европарламента.
Искам да благодаря на госпожица Панайотова за инициативите, които тя провежда съвместно с колегите от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Аз съм присъствала на обсъждане на Стратегията „Европа 2020”, където според мене има едно изключително високо представителство и ангажираност и на неправителствените организации с лица и граждани с активна гражданска позиция.
Няма да скрия и задоволството си от едно нейно предложение, което след няколко часа ще стане факт. Това е символичното кътче на Европейския парламент на територията на българския парламент, на подходящо място, въпреки ограничението ни откъм площи и пространства в тази сграда, символ на парламентаризма на България. Ще си имаме вече европейски информационен кът. Това основно ще бъде ваша територия, където вие с вашите сътрудници бихте могли лично да общувате с народните представители от Народното събрание, с представители на медиите, с представители на гражданското общество.
Аз се надявам и разчитам, че от Ваша страна ще има подадена информация, била тя на звуков, на видео носител или в текстови вариант. Но много бих искала тази инициатива на Моника Панайотова да бъде развита и наистина да се превърне в нещо много съдържателно.
Тъй като ми беше дадена възможност за приветствие, приветствието трябва да бъде колкото се може по-кратко. Аз го направих по-дълго, но за сметка на това много искрено в желанието ни за съвместно общуване. Затова още веднъж ви благодаря, че сте тук и че сте се отзовали на тази инициатива. Нека следващата среща да не бъде след една година. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Цачева. Сега ще дам думата на председателя на Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет и заместник-министър на външните работи, отговарящ по въпросите на Европейския съюз господин Константин Димитров, за да очертае приоритетите, които си поставя правителството на България в контекста на унгарското председателство. Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо председател на Народното събрание, уважаеми членове на Европейския и българския парламент! Действително съвсем навреме идва тази инициатива за възстановяване на редовния, съвсем съдържателен, както усещаме, диалог между представители на българското правителство, на националния парламент и на Европейския парламент по възможностите за координиране на основните приоритети на тези три институции и същевременно по основните акценти в изпълнението на тези приоритети още в началото на тази важна за България година от гледна точка на българския интерес в рамките на европейския дневен ред.
Директно по същество ще предложа малка част от широката палитра от приоритети, които България има в рамките и на европейския дневен ред.
Разбира се, една от първите теми, по която бихме очаквали подкрепа и сътрудничество, това е въпросът за присъединяването на България към Шенгенското пространство в рамките на 2011 година. Тук искам да препотвърдя готовността на българското правителство да изпълни всички технически изисквания, предпоставящи политическо решение в тази посока до месец март 2011 година, след което нашата амбиция ще бъде в диалог с останалите членки на Европейския съюз да постигнем приемане на политическо решение и присъединяване на страната ни до края на 2011 година.
Не е тайна, че политическият диалог е труден. Той касае чувствителности както в обществата на България и Румъния, така и в обществата на някои държави – членки на Европейския съюз. Но с общите добронамерени – извинете за клишето – консенсусни усилия на представителите на България в Народното събрание и в Европейския парламент, независимо от тяхната партийна принадлежност, ние можем при пълна мобилизация да постигнем тази цел.
Вторият приоритет, който е не по-малко важен, това е активното участие на България както от гледна точка на изпълнителната власт, така и в рамките на двете законодателни власти в дневният ред в изпълнението на така наречения „европейски семестър”. По същество това най-вече касае работата по шест законодателни акта на Европейския съюз, четири от които ние приветстваме от гледна точка на проектите, които днес са предложени от страна на комисията, но по два от тях обръщам внимание специално на представителите на Европейския парламент, тоест привличам тяхното внимание. Това е предложението за регламента на Парламента и Съвета за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия и свързания с този акт - проект на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно наказателните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически неравновесия в еврозоната.
Акцентът върху макроикономическите неравновесия е нов, наред с съществуващото законодателство в областта на превантивните и коригиращите мерки в контекста на Пакта за стабилност по линия на фискалната дисциплина.
Къде са нашите притеснения.
Съществува една идея за въвеждане на така наречения скорборд от индикатори за икономическото състояние на отделните страни, който би трябвало да предшества действия за по-задълбочено проучване на икономическото състояние на отделните държави. Ние сме притеснени, че ако няма обмисляне в по-голяма дълбочина на публикуване на данни за една страна само по повърхностни няколко индикатора в рамките на този скорборд, това може да доведе до прибързана, бихме казали, но с негативни последици реакция на финансовите пазари, на инструменти, емитирани или свързани с дадената държава.
Ние бихме предпочели първичните индикации в областта на неравновесията да бъдат правени по един дискретен, непубличен начин, преди извършване на задълбочено проучване на съответната страна, така че едва след задълбоченото проучване обществеността и в частност финансовите среди да бъдат наясно за това дали или не в дадена държава има констатирани макроикономически неравновесия, макроикономически дисбаланси и едва след това да бъдат предприемани или препоръчвани конкретни корективни мерки.
Това е само един аспект от голямата тема за икономическото управление, който налага според нас едно концентрирано съвместно усилие на Европейския парламент и на българското правителство с участието му в рамките на изработване на тези документи и на даден етап, разбира се, на националния парламент.
Не се съмнявам, че българският парламент ще бъде в състояние чрез прилагане на една опростена процедура да ратифицира в срок предлаганите промени на Лисабонския договор, за да може на постоянна основа да се въведе механизъм за стабилизация на финансовата система след периода на 2013 година, решение за което беше постигнато по време на Декемврийския Европейски съвет на ниво държавни и правителствени ръководители на Европейския съюз.
Накратко още няколко акцента, по които ние като изпълнителна власт ще концентрираме нашите усилия и по които много активно работят нашите депутати в Европейския парламент, а именно по въпроса за бюджетната рамка за следващия 6-годишен период.
Ние твърдо се придържаме към позицията, че проектът на бюджет трябва да бъде представян от Европейската комисия в срок например до края на председателството на Унгария.
Водим политически дебат, който някой път действително има елемент и на разгорещеност срещу опитите на някои държави членки да предопределят общия размер, макар и индиректно, на бъдещата бюджетна рамка по презумпция в ущърб на финансирането на някои политики, които биха били от жизнено значение за държави като България.
В този смисъл ние се радваме, че на този етап повечето държави членки са възприели позицията на България, че комисията е тази, която трябва да направи според приложимото законодателство първата кратка с представянето на бюджета и да не се позволи на водещи държави членки, защитавайки може би своя национален интерес, да предопределят в негативен план размера на бюджета за следващия бюджетен многогодишен период.
В този смисъл на думата ние ще продължим нашата работа за отстояване на централното място на общата селскостопанска политика, както и на кохезионната политика в рамките на бюджета и в рамките на водещите приоритети на Европейския съюз през следващия бюджетен период. Ние ще бъдем категорично против идеите за национално съфинансниране на директни плащания и въобще към опитите да се ренационализира финансирането на селскостопанската политика.
Това са две важни изходни точки по тази тема, които ще бъдат в основата на политическата ни позиция в контекста на бъдещия бюджет и извън него.
По същия начин ние смятаме, че трябва да се запази централната роля и на кохезионната политика. Нашата интерпретация на Стратегията „2020” предполага централно място на териториалното и икономическото сближаване, а не само централно място на общото паневропейско социално включване. Това означава следното. Не трябва да позволим на целите, поставени в Стратегията „2020” на Европейския съюз, да доведат до акцент на социалното включване на паневропейско равнище, което ще рече например отпускане на средства за преодоляване на социалните развития в рамките на големите мегаполиси, така да ги наречем, на водещите европейски държави, но за сметка на преодоляване на диспропорциите в развитието на по-слабо развитите региони, особено на държавите от Юга или на държавите от бившия социалистически лагер, тъй като това е от същностно значение за общото развитие на нашите страни. И ние смятаме, че тази традиционна цел на кохезионната политика трябва да се запази и при реализацията на нашата Европейска стратегия „2020”.
И в заключение, няколко думи за стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав и за новата Енергийна стратегия на Европейския съюз. Разбира се, ако има интерес, можем да обсъдим и българската политика по отношение на разширяването на Европейския съюз, но не искам да злоупотребявам с времето, което е предоставено за моето кратко изложение.
В рамките на унгарското председателство ние смятаме, че проектът за стратегия трябва да получи своята финализация. На практика това означава следното нещо – да се финализират държавите-съкоординатори на основните приоритетни цели. На този етап ние успяхме да извоюваме съкоординация заедно с Румъния на туризъм и културно сътрудничество и сме на път да постигнем още една важна цел, а именно да бъдем съпредседатели или съкоординатори с Германия на важната ос в сътрудничеството на борбата срещу престъпността в рамките на Дунавската стратегия, заедно с Германия. Германците са съгласни да си партнират с България, което за нас е много добър знак. И Европейската комисия на този етап е склонна да подкрепи този тип съпредседателство в тази относително нововъзникнала ос в рамките на Дунавската стратегия.
С новата Енергийна стратегия на Европейския съюз българското правителство се готви за важната среща на върха на Европейския съюз на 4 февруари. Тук ние ще поставим акцент върху необходимостта Европейската стратегия в областта на енергетиката с конкретни действия да подобри свързаността на отделни държави и на отделни подрегиони в рамките на един действително интегриращ се европейски енергиен пазар. Нашата национална цел е да постигнем реализация на интерконекторите със съседните държави в много ускорен порядък, да използваме възможностите за европейско финансиране в тази област и, разбира се, на базата на тази субрегионална интеграция ние да приобщим целия ни регион към интегрираната система за взаимни доставки на енергия, особено в областта на газта, в рамките на целия Европейски съюз.
С това, госпожо председател, бих желал да приключа своето експозе, за да дам възможност, разбира се, и на останалите участници да се включат активно в нашата дискусия. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви за прекрасното изложение. Колеги, заповядайте. Мислехме как да даваме думата и решихме, че по азбучен ред ще е най-справедливо.
Така че ще започна с първата дама – госпожа Антония Първанова. Всички вие в европарламента сте дисциплинирани от гледна точка на тайминга. Предвидено е време до 5 минути на човек, за да може след това да проведем дискусия с членовете на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Заповядайте, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Благодаря Ви, госпожице Панайотова. Първо, благодаря за срещата. Всъщност по азбучен ред първи е Андрей Ковачев, но аз ще приема, че като на дама първо на мене давате думата.
Много се радвам, че имаме тази среща. Защото след предишните срещи, които сме провеждали, в общи линии не са последвали активни действия, които да ни подпомогнат в работата, както и ние да можем да знаем това, което е приоритет или което в момента се гледа в Народното събрание и от правителството, за да може, когато ние имаме нужда от експертиза или от спешна консултация, да получим навреме информация. Получаваме такава информация, но със закъснение. При темповете на работа на парламента и времето за поправки консултацията пристига обикновено три седмици след изтичане на срока за гласуване. Това затруднява много.
Аз работя в три комисии и в няколко делегации. Трите ми комисии са: Околна среда, обществено здраве и сигурност на храните, Вътрешни пазари и защита на потребителите и Права на жените и равнопоставеност на половете.
На всеки шест месеца – на календарна и на мандатна година, правя отчет, качвам го на сайта си, пращам го на медиите и сега съм го изпринтирала. За да не губя време, всеки, който би искал, може да се запознае с досиетата, по които работя. Но специално в областта на околната среда, ако има колеги от реципрочните комисии, ще кажа, че това, което е най-интересно, са възобновяемите енергийни източници, балансът между атомна енергия, хидроенергия и вятърна енергия.
И голямата дискусия е с Комисията по селско стопанство – по отношение на използването на селскостопанската продукция за производство на енергия и съответно намиране на подходящия микс, както и възможността за лобиране в посока ядрена енергия. Това за нас е съществено.
Специално за работата ни в тази комисия двамата сме с господин Уручев и, доколкото знам, с господин Калфин. В различни конфигурации се засичаме в тези комисии. Но тук позицията на България е съществена и важна, специално за този микс, не само по отношение на Стратегия „2020”.
Всичко, което касае регулацията на стоки и услуги, е в комисията Вътрешни пазари и защита на потребителите. Бих казала, че поради моята специфична насоченост в здравеопазването там е мястото, където най-силно се нуждая от контакти с правителството и с реципрочната комисия в парламента, тъй като в областта на здравеопазването и в някои отношения в областта на околната среда нещата са изпреварващи за България. Тоест те се случват, особено по здравеопазване, за първи път като европейско законодателство.
По отношение на регулацията на стоки и услуги нещата са обикновено в развитие и в състояние на поправка. И ако не съм добре информирана каква е нашата позиция, бих казала, че трудно би било да я защитя. Там върви големият дебат примерно за батериите. Получаваме и съдържанието – само като пример го давам – на определени вещества и тяхното рециклиране. Получаваме много тревожни сигнали от български асоциации. Но за съжаление аз не знам каква е официално позицията на българската страна, за да знаем ние в каква посока да лобираме.
По същия начин стои въпросът с регулацията на интернет услугите и защитата на личните данни в интернет. Пак се работи в тази комисия, пак става много тежка дискусия. Там горе-долу, тъй като и в България има много публична информация, по-лесно се ориентираме, но това не е като официално становище.
Делегациите, в които работя, са предимно свързани със Средиземноморския район и с Близкия Изток. Заместник-председател съм на Комисията по енергетика в Евросредиземноморската парламентарна асамблея и там гледам абсолютно всички доклади, свързани с алтернативни източници или възобновяеми енергийни източници, най-вече големите планове от Северна Африка към Европа – Соларния план, планът за вятърна електроенергия и взаимоотношенията съответно със страните от Средиземноморието. България има съществен интерес от това.
И още една тема, която се отваря и в комисията за Околна среда, но се отваря и в Евросредиземноморската парламентарна асамблея – това са интересите на България в областта на риболовството. Ние в България нямаме асоциация. Това силно ни затруднява да защитаваме квоти за България.
Може би е хубаво да се помисли в тази посока как да си партнираме. Нямаме такава комисия в българския парламент. Въобще поне аз за двата си мандата като национален депутат не съм била запозната с много активна политика в областта на рибовъдството и риболова за България. Но е хубаво, тъй като отново предстои обсъждане не само в рамките на селскостопанската политика, но и що се отнася до общите квоти и предвид санкциите и рестрикциите да имаме по-силен лобизъм за нашия интерес.
По всичко останало ще се радвам много, ако можем да бъдем в много пряк контакт, дори бих казала да има възможност за телефонен контакт, когато се налага спешно да получим консултация с реципрочния ни колега от друга комисия. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря. Господин Ковачев, заповядайте.
АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожице Панайотова. Аз благодаря за тази възможност днес да сме тук с вас в Народното събрание. Благодаря на госпожа Цачева. Това, което тя каза за парламентарната дипломация, наистина е много важно. Защото ние сме един вид дипломати – представители на България в европейската институция, въпреки че представляваме целия Европейски съюз като европейски депутати и носим отговорност за бъдещето на този Европейски съюз, който се надяваме да става все по-интегриран, по-силен, както икономически, така и политически.
Ние защитаваме и интересите на нашите граждани. Много често говорим за това как да станат европейските теми по-атрактивни, по-достъпни, по-близки до българските граждани и да се опитаме да ги отделим от злободневните някой път вътрешнополитически дебати, които се водят във всяка страна членка. Това е според мене наша задача, за която ние постоянно трябва да работим.
Дотук с общите неща. Аз съм в Комисията по външна политика, в Подкомисията по сигурност и в Комисията по регионално развитие.
Започвам веднага с Комисията по регионално развитие. Това, което каза господин Димитров, е една от основните теми, по които в момента работим. И госпожа Данута Хюбнер, която е председател на тази комисия, е много активна за запазване на сегашните параметри в регионалната и в кохезионната политика, във финансовата рамка след 2013 година.
В тази комисия аз съм докладчик по становището за интеграция на ромите – също един от приоритетите на унгарското председателство. Следващата седмица ще дискутираме моето становище. Има доста поправки. Разбира се, основното в тази комисия е как може да се използват по-ефективно средствата, които Европейският съюз дава, за така наречените маргинализирани общества и те наистина да стигат до тях, какви са мерките, които могат да бъдат взети - предоставяне на жилища, подобряване на инфраструктурата, на инженерната инфраструктура, създаването на нормални човешки условия за живот, достъпа до образование и това доколко страните членки могат да поставят условия за достъп до такива мерки като пътища, хаузинг къщи, които ще им бъдат предоставени, с някои задължения от страна на общността. Разбира се, основното е децата да отиват на училище и то до края на съответното задължително средно образование за всяка страна членка. Важното е да има желание от двете страни – както от мнозинството, така и от малцинството, за тази интеграция, да има координация между европейски, национални и регионални мерки.
Няма да навлизам в по-големи подробности. Тук има доста неща, от които, разбира се, не сме доволни. Нито една от страните членки досега не си промени оперативните програми, след като Европейският съюз през месец март миналата година гласува тези възможности – до 2 процента от европейския фонд за регионално развитие да бъдат използвани за тези маргинализирани общества, така нареченият хаузинг във формата на маргинализираните общества, които досега не са били използвани.
Европейската комисия иска през месец март по време на председателството на Унгария да излезе с един работен план какво може да бъде направено в тази насока. Тук се надявам на още по-добра координация с колегите от Българското Народно събрание за някакви идеи, които да са в тази връзка. Това не е само европейски въпрос. Защото някой път се случва така, че трудните въпроси ги пробутваме на Европа и казваме: ето, Европа не се справи, провали се. Или по-лесните въпроси, които могат да се решат на национално ниво и да имат бързи дивиденти – политически и национални, да са заслуга само на някои национални политици. Мисля, че това може да бъде решено само в съвместна координация между европейските, националните и регионалните, местните институции. Толкова за ромите.
Работя активно по координирането и контрола на работата на новата европейска служба за външни действия, за постигане на балансиран регионален подход и адекватно представителство на всички страни членки в тази служба.
Няма да скрия от вас, че много от колегите не сме доволни от работата на госпожа Аштън досега. Има още какво да се желае в самата структура на службата. В момента с някои от колегите от различни политически формации работим и се опитваме по някакъв начин да въздействаме на госпожа Аштън в някои от тези посоки – интеграцията на Западните Балкани, черноморското сътрудничество и т.н.
Вчера беше приет докладът в Европейския парламент по Черно море. Там също не сме доволни. Не достигат финансови средства. Много се говори на политическо ниво, но създаването на подходящо финансиране и многостранни възможности за сътрудничество все още не е това, което бихме искали да бъде.
Няма да повтарям нещата за Дунавската стратегия, която също е в Регионалната комисия, за която говори господин Димитров.
Няколко думи за енергетика и енергийна сигурност. Надяваме се много, че договорите за проектно подпомагане на НАБУКО ще бъдат подписани в най-скоро време с компанията във Виена.
В доклада за Турция, който в момента се разглежда във Външната комисия, аз вкарах едно изменение, в което призовавам турското правителство колкото се може по-бързо да подпише този проект (прожект за порт агриймант) и да не го обвързва с отварянето на глава „Енергетика”. Разбира се, той има едно неофициално обвързване по всяка вероятност, но все пак не трябва да има такова извиване според мене на ръце и да се казва: ще подпишем за НАБУКО само ако отворите глава „Енергетика”. Въпреки че Парламентът призовава също така страните членки да отворят тази глава, аз мисля, че няма нищо лошо да се отвори главата „Енергетика”.
Госпожа Илияна Иванова се извинява, че не може да бъде тук и ме помоли само да кажа една дума за нейната работа и то по един много важен въпрос - кампанията срещу ограниченията за българските граждани. Тя заедно с госпожа Цачева имаше една инициатива в Българското Народно събрание и в Европейския парламент е активна по този въпрос. Все още 10 държави членки предстои да вземат такова решение. Надяваме се тази година някои от тях да вземат положително решение, а да не използват техните възможности по предприсъединителния договор за максималния брой години да останат тези ограничения за работа на българските граждани.
Господин Владо Уручев, който също не е тук, е заедно с господин Калфин в Комисията по бъдещата финансова перспектива. Аз мисля, че господин Калфин сигурно после ще каже няколко думи за тази комисия, която също е много важна. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Ковачев. Господин Калфин, заповядайте.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви. Първо, аз искам да ви благодаря за поканата. Наличието на всички колеги от нашата група на социалистите – само господин Кирилов не може да дойде, показва, че за нас тази работна среща е важна като събитие. Понеже сме говорили няколко пъти преди това и с госпожа Цачева и оценяваме интереса на Народното събрание, искам да кажа, че този вид срещи поне за нас е полезен. И ще ви кажа защо.
Има програма на Народното събрание по Правилника на Народното събрание за приоритетни законодателни актове на Европейския парламент, които се следят.
Програмата за 2010 година я знаем – бяха приети 34 законодателни акта. По голяма част от тях ние сме работили. Поне на мене не ми се е случвало нито един път по тези, които са приоритет за парламента, да сме получили българската позиция или от нас да е поискано нещо, или да сме координирали позиции. Аз и не знам – тук има различни процедури – какво се случва, след като са приоритетни, в смисъл, какъв е резултатът и каква е позицията на парламента по евентуално приети, може би със забележки, актове. Защото обикновено те имат следствие след това, по темата продължава да се работи.
Има нови правила по Лисабонския договор, където националният парламент за 8 седмици трябва да даде становище по отношение на субсидиарност. Това е супер важен въпрос, който е важен за всички нас тук. Общо взето ние говорим като национални депутати.
На мене не ми е известно да има такива закони, за които парламентът да се интересува, да иска повече информация, да се занимава с тях, за да види едни такива законодателни актове, по които да получи нещо.
Вече година и половина говорим за по-тясно сътрудничество. Ако направим по-тясно сътрудничество, аз си го представям така: по работата, която се случва тук, в парламента и в Европейския парламент, има списък с приоритети, които вие сте преценили, че са важни, има приоритети, които правителството преценява, че са важни. И това, което правим в парламента, бихме могли да го съчетаем в максимална степен. Ние сме напълно открити за това нещо. Пак казвам, необяснимо е година и половина да го правим само на равнище пожелание. Нека поне примерно един път в месеца да има подобна среща или нещо подобно. Мисля, че това би помогнало, ако не приемем друг механизъм.
Няколко неща по това, което постави и господин Димитров. Само ще спомена, че аз работя в 5 комисии. От тях 3 са постоянни и 2 са временни. Заместник-председател съм на Бюджетната комисия. Няма смисъл може би да ги изреждам, има ги навсякъде, и в интернет. Работя в Комисията по индустрия и енергетика, в Комисията по бюджетен контрол и в двете временни комисии – по излизане от икономическата криза и по следващата финансова рамка.
Има няколко от въпросите, които, без да съм гледал и цялата програма, видях, че не се отчитат в това, което господин Димитров преди малко каза. Влиза в момента законодателство за отработеното ядрено гориво по проектодиректива на комисията. Това е изключително важно за нас. Защото общо взето идеята на комисията е да не се изнася повече отработено ядрено гориво, а да се складира. Това значи България да направи огромни разходи, може би не сама, а с други страни, за изграждане на ядрени хранилища. Това е за мене много важен въпрос.
И господин Уручев, и аз самият работим в комисията, която ще бъде водеща по тази тема. И тук за нас е много важна българската позиция. Проектодирективата излезе може би преди повече от месец и беше представена от комисаря Йотингер.
На второ място, за Европейската енергийна стратегия. Господин Димитров, Вие казахте, че за нас са важни връзките между България и съседните страни. Вероятно и НАБУКО се включва в приоритетите. Ние имаме ли други искания? Това е също много важно, защото те евентуално ще бъдат подплатени с финансови средства. Продължаваме ли да настояваме, което навремето правихме, доколкото разбирам, въпросът е поставен, Южен поток да влезе в приоритетните проекти на Европейския съюз? И всичко това, което се прави по Южния газов коридор. Имаме ли някои други бележки по това? Премиерът ще участва в срещата, но тези въпроси се обсъждат и в парламента и по голяма част от тях има съвместни решения. Което значи, че общо взето нашата дейност също би била от значение.
Няколко думи по финансовата рамка. Вие споменахте, че това е изключително важен проблем. Аз съм докладчик за групата на социалистите в Комисията по следващата финансова рамка, това, което ще внесе комисията – най-вероятно ще го направи през месец юни. Финансовата рамка до този момент е 7-годишна. Знаете, че тя изтича през 2013 година. Трябва да се види след 2013 година какво ще се прави.
Комисията няма да внесе числа, в смисъл, няма да внесе бюджет. Тя ще внесе основни принципи и приоритети във финансовата рамка.
Но тук има една опасност – Вие сте много прав, че има страни членки, и то за съжаление влиятелни страни членки, които искат да сложат между тези принципи и принципи за ограничение на финансовата рамка. Ще започна от английското предложение да се намали с 20 процента европейският бюджет, който апропо изглежда много голям, но е малко повече от 1 процент от европейската икономика. Сравняваме с около 40 процента националните бюджети, а всичко чакаме да се случи от Европейския съюз. И стигаме до това, което Германия и Франция може би подкрепят – да се замрази за следващите 7 години това, което е било през предишните 7 години. И в най-добрия случай – тук вече има варианти – да се замрази като относителни числа, да бъде в реално измерение, в смисъл, като се включи инфлацията на същите равнища.
Това са различни варианти, които комисията ще предложи. Преди тя да ги предложи, ще излезе доклад на парламента. Това ще е резултат от тази специална комисия. През месец юни най-вероятно ще гласуваме този доклад.
Тук има редица въпроси за размера на бюджета. Аз действително се надявам, пак казвам, докладчик съм по този въпрос, да работим заедно с вас по тези въпроси. Защото тук има купища въпроси.
Това, което ще се обсъжда и това, което ние се опитваме да промотираме като интерес, е да не се намалява европейският бюджет, това е европейската добавена стойност, кога едно евро, похарчено на равнище Европейски съюз, е по-ефективно и ефикасно, отколкото похарчено на национално равнище.
Добавената стойност не е само в числа. Има общ пазар. Има, ако искате, вдигане на граници и т.н., което не е свързано само с бюджета. Но тук България трябва да покаже какво носи допълнително, не просто като подпомагане с национални усилия, а какво качествено ново създава примерно европейското финансиране в България. И то трябва да излезем с много ясни примери.
Тук също става въпрос за собствени приходи в Европейския съюз. Европейският бюджет е направен навремето така, че да се захранва от собствени приходи, основно от митнически доходи. В момента 80 процента са трансфери от бюджетите. Това за българския парламент, както и за 26 други, е разход. Финансирането на Европейския съюз е вноска от държавата. Което означава, че вие като гледате бюджета, режете от всички пера и казвате: може всичко да режем, а европейското перо да го ограничим. И това го казват всички останали 26 страни.
За нас връщането към повече собствени приходи, които да не минават през националните бюджети, е изключително важен принцип. Това е принципен въпрос. Защото иначе като страна, която е страна получател на средства, ще имаме много повече проблеми. Тук е въпросът за положителност на бюджета.
Между другото, това и Барозу го предложи – все повече се налага меннието да не е 7-годишна, а да е 5-годишна финансовата рамка. Това е изключително опасно. И ще ви кажа защо. Защото ще съвпадне – и това е мотивът – с политическия цикъл. Това значи на избори за Европейски парламент да излизат кандидатите за депутати в цяла Европа и да говорят за бюджета. Случи ли се това нещо, аз трябва да ви кажа, че Холандия, Германия, Англия и т.н. ще кажат, че ще ограничат бюджета. За мене съчетаването на обсъжданията по бюджета с политическия процес ще създаде доста проблеми.
Няма да навлизам в подробности, но също в този доклад за финансовата рамка се говори за селско стопанство, за секторните политики – селско стопанство, кохезионна политика, изследвания. Тук също би трябвало да направим доста важни предложения за опростяване на процедурите. Имаме интерес от това нещо.
За нещо, което се обсъжда много активно в момента и в Европейската Сметна палата. Между другото България непрекъснато по съществуващи причини и сега възникващи, обективни и субективни, се споменава много често - така нареченият допустим риск за грешка, доколко в една програма може да има нередности. Не да се допускат и някой да злоупотребява с програмата, а доколко контролът да бъде силен. Може да има нула нарушения в една програма, особено ако не се харчат пари по нея. Или на всяко едно евро има по един контрольор, който седи на него. Това е принципен въпрос, обсъждан от Европейската Сметна палата.
Има колеги, между които колежката от Европейската народна партия Инге Богрес, известна в България с доста критики по бюджета. Тя предлага да се свали до към нула допустимият риск от грешки. Което значи, че даже технически грешки по документите – сбъркана дата или нещо такова за получаване на фондове, ще се води едва ли не престъпление и ще има санкции след това.
Това са много важни въпроси. Всички са свързани с принципи по изразходването на бюджета. И действително много ще се радвам, ако съчетаваме националната позиция с това, което работим, разбира се, в различните парламентарни групи. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Калфин. Заповядайте, госпожо Йотова.
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожице Панайотова. Благодаря и на всички колеги от Народното събрание за възможността днес да се информираме взаимно, да си зададем някой и друг въпрос от взаимен интерес, тъй като очевидно информацията, която тече помежду ни, не е достатъчна.
Аз ще бъда съвсем кратка, за да имат възможност и останалите колеги да кажат по няколко думи, пък и да се получи един диалог.
Започвам с най-горещата тема, тъй като аз работя в четири комисии, в две интерпарламентарни делегации. Една от тези комисии е Комисията по човешки права, правосъдие и вътрешен ред. На дневен ред е горещата тема за Шенген.
Искам да споделя пред скоби едно свое неудоволствие за това, че специално по темите в тази комисия и по случая за Шенген ние сме принудени да търсим повече информация от европейските институции, отколкото от българските такива, тъй като за съжаление една голяма част от този информационен поток не стига до нас, не зная по какви причини. Но във всеки случай искам да уверя и Вас, и всички останали колеги в тази зала, че желанието ни е абсолютно добронамерено. Мисля, че в сегашната ни работа и позиция сме го доказали многократно.
Такъв е случаят и с последния доклад на работната група за последната проверка за Шенген. Ние не проявяваме любопитство заради самото любопитство. В понеделник ще имаме заседание на нашата хоризонтална група по този въпрос, тъй като предстои разглеждането на доклада в Европейската комисия. Говоря за комисията на Европейския парламент. В понеделник и вторник ще имаме заседание на така наречените хоризонтални групи - това са колеги, които участват в различни комисии по един конкретен проблем, а също така заседание на нашата работна група в рамките на социалисти демократи в Европейския парламент за изработване на едно предварително становище по доклада.
Изключително необходимо на мене, а може би и на останалите двама колеги българи, които сме в тази комисия, ни беше заключението от тези проверки. Защото, съгласете се, вие сте народни представители, не е сериозно да се информираме от медиите по тези въпроси. Трябват ни по детайлни подробности, за да можем да защитим и да аргументираме по-добре нашата позиция.
През миналата седмица аз имах разговори с нашия координатор в тази комисия. Той е британски колега – господин Клод Моралес. Имам неговите предварителни уверения, че ще лобираме в добра посока за взимане на положително решение по отношение на този доклад в групата на социалистите демократи, разбира се, след като бъдат разгледани всички подробности.
Казвам това не защото искам да променя тона на тази среща, а защото ми се струва, че когато става въпрос за национални интереси, информацията трябва да бъде достатъчна за всички.
На 25 януари се очаква разглеждането на доклада за България и за Румъния в комисията, ако, разбира се, дотогава бъдат спазени всички останали срокове, тъй като все още се чака официалното заключение на Европейската комисия.
Предполагам, че една голяма част от вас са запознати и с кухнята на нашата работа. Важни са, разбира се, дискусиите в парламентарните комисии, важни са гласуванията в пленарната зала. Но 80 процента от нашата работа минава в персонално лобиране по един или друг проблем, по един или друг казус. И когато имаме националната позиция по даден въпрос, ние сме доста по-силни в защитата на един или друг проблем.
Следващото нещо, с което бих искала да запозная всички колеги, е следното. След близо една година лобиране в добра посока, най-накрая Комисията по рибарство и аквакултури в Европейския парламент даде възможност да бъда основен докладчик по темата за перспективите пред рибарството в Черно море. Тази тема е изключително важна за нас, тъй като в момента ние сме в процес на приемане на общностната политика за рибарство в рамките на Европейския съюз. Уверявам ви, във всички по-важни документи, които се отнасят до тази тема, Черно море просто липсваше. Липсваше като територия. Разбира се, има обективни причини за това. България е член на Европейския съюз едва от 2007 година, както и Румъния. От шестте държави, които са от Черноморския басейн, само ние двете сме членки на Европейския съюз. Останалите са извън.
Това е един доклад, в който се преплитат много икономически, ако щете, много глобалистични интереси. Имах възможност вече да посетя съответните органи, които отговарят по тези въпроси в страните извън Европейския съюз. Последното ми посещение беше в Анкара в края на миналата година.
Общо взето намираме добър тон с колегите извън Европейския съюз за написването наистина на един качествен доклад, в който ще намерят златно сечение интересите на шестте държави. Този доклад, освен от общностната рибарска политика, е част и от черноморското сътрудничество, за който стана преди малко въпрос, който беше приет вчера в Европейския парламент – за източното партньорство и въобще за страните от целия този регион.
В тази връзка по моя покана ще дойде и Комисията по рибарство и аквакултури през месец юни. Аз вече изпратих официално уведомление до Министерството на външните работи и до българския парламент с идеята вие, колеги, да подскажете добри идеи за тези срещи, това, което смятате, че трябва да видят нашите колеги евродепутати от останалите райони. Защото в тази комисия са представени действително повечето страни от Европейския съюз. Това е много сложна комисия, както аз често се шегувам, комисия, която, както в Америка се води война между Севера и Юга, е едно кълбо от интереси за квоти, за пазари, за влияние, ако щете. И за нас беше изключително важно Черно море да бъде включена в цялата тази общностна политика и в целия този интерес. Защото в момента, в който ние влезем в тази политика, това означава промяна по отношение и на средствата, които ще се заделят по оперативните програми, на средствата за научна дейност.
Срещайки се тук с нашите научни институти в тази област, те многократно ни казаха, че просто нямат вече никакви ресурси, за да правят изследвания, нямат никакво материално оборудване – то е достатъчно остаряло, и куп неща, за които сега нямаме време да ви занимавам с детайли.
Така или иначе това за мене ще бъде основният приоритет през първото полугодие на 2011 година, тъй като докладът се очаква да бъде гласуван някъде през втората половина на месец юли. А предстоят още много срещи и дискусии. Ще има публични изслушвания в Европейския парламент по тази тема с участие, разбира се, на представители на българските научни среди, на българските политически среди, надявам се, и на българските институции.
Следващата комисия, която е много важна, е Комисията по социална политика. В момента на дневен ред е Зелената книга за пенсионната реформа – една много деликатна тема, тъй като знаете, че в повечето европейски страни върви дискусия по тези въпроси. Такава дискусия имаше и сред българското общество, сред българските институции.
Не мога да се похваля с особени релации с нашето Министерство на труда и социалната политика. Затова, признавам си, в това отношение работя повече с гражданския сектор.
Следващата комисия е Комисията по петициите и жалбите. Аз се запознах тук с дискусията, която е протекла във вашата комисия по отношение на гражданската инициатива. Струва ми се, че, госпожице Панайотова, една от следващите ви инициативи е да ни срещнете и с обществения комитет, който сте създали, тъй като оттам могат да дойдат много идеи, много инициативи.
Между другото една от принципните разлики – това, което съм видял тук като работих в българския парламент и сега в Европейския парламент - са изключително засилените контакти с гражданските структури. Уверявам ви, че почти нито едно решение не може да бъде взето, без преди това да се чуе гражданският сектор.
Тук ще отворя само една скоба. Защото когато говорим за гражданския сектор, се сетих за този доклад за ромите, който върви в момента и в който господин Ковачев е един от докладчиците. Ние направихме от българска страна, тъй като това е доклад, който се гледа в няколко комисии, няколко предложения за изменения, които аз лично съм съгласувала и с Българската академия на науките, един доклад, във връзка с който в момента само от гражданския сектор са дошли над 200 идеи за изменение като конкретни текстове.
И накрая ще завърша с нещо, с което бих искала да уведомя най-вече и господин Димитров. Аз съм заместник-председател на Интерпарламентарната делегация за връзки на Европейския парламент с Молдова. Имах възможността да бъда в Кишинев няколко пъти. Имах възможността да се срещна и с българската диаспора.
Господин Димитров, имаме проблеми с нашите европейски партньори, когато говорим гласно, когато настояваме по темата, че една от добрите практики за работа с малцинствата е да се издават български паспорти. В момента и румънците имат голям проблем с това, а имаха забележка по отношение на Шенген. Ние вървим по същия път. Аз се надявам, че с един министър, който си отиде, ще позаглъхне и тази тема, защото определено не е в добра посока. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Йотова. Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИЯН ВИГЕНИН: Аз разбирам, че нашето време доста напредна, госпожице Панайотова. Ние имаме конкретни ангажименти с конкретен час. Иначе сигурно с удоволствие бихме продължили дискусията и по-дълго. Затова ще бъда кратък. Няма да докладвам с какво се занимавам съвсем конкретно, в смисъл, че аз съм координатор на социалистите в Комисията по външна политика. На практика това означава, че цялата работа на Комисията по външната политика минава в известен смисъл и през мене.
Ние впрочем сме в много добри отношения с колегите от Европейската народна партия – двамата координатори господин Мърлброк и господин Салафранка. Разбира се, работим и с господин Ковачев, но с тях ми се налага много по-често да се срещаме и да коментираме въпроси.
Казвам го, защото поне в сферата на външната политика се опитваме да нямаме непреодолими противоречия. Общо взето комисията върви благодарение на това добро сътрудничество, което имаме. Това ми позволява на мене и като българин, макар че в тази координация съм в ролята на социалист и демократ, но като българин, през това, че представлявам цялата група, да имам възможност да влияя значително на определени решения. Случвало се е да го правя. Но подчертавам това, защото ми се иска да имаме малко по-пряк контакт както със съответната Комисия по външна политика в нашия парламент, така и с Министерството на външните работи.
Давам един пример за този целия период, който мина. Аз, разбира се, съм бил в контакт с моите колеги в тази комисия. Но, доколкото си спомням, един единствен път за последната година и нещо сме били потърсени във връзка с доклад, който минава в Комисията по външна политика.
Предстои доклад по напредъка на Турция за членство. Паралелно работихме с господин Ковачев по въпроса. Става дума за споразумението за реатмисия, което въвежда мерки, които са по-неблагоприятни за България, отколкото ние имаме в момента в двустранните си отношения.
Разбира се, в парламента така сме си организирали нещата, че парламентът ще приеме мнение, че в това ново споразумение на Европейския съюз с Турция не трябва да се занижават стандартите, вече постигнати в двустранните споразумения със страните членки. Давам го като пример, че когато навреме се постави един въпрос, ние имаме време да реагираме, имаме време да се организираме и без да прекаляваме, наистина такива неща можем да ги вършим. Това може да става, разбира се, и в другите комисии. Аз просто давам конкретен пример.
Наша отговорност, разбира се, е също, че може би не сме имали такъв пряк контакт до момента. Казвам го, защото тук само господин Ковачев не е бил член на националния парламент. Ние знаем как функционира тук парламентът и ни е по-лесно може би да преценим кое би било полезно в тези контакти. Докато колегите, колкото и да се стараят, няма как да знаят от кухнята как функционира самият Европейски парламент. Този контакт трябва да продължи.
Хубава е тази среща, която се провежда днес. Но аз бих предложил след това да се опитаме по съответните комисии периодично да правим такива срещи включително с участието на представители на изпълнителната власт. Смятам, че това ще бъде полезно за всички. Защото ако можем да вържем този триъгълник, условно казано, ние наистина можем да бъдем много по-ефективни в Брюксел.
Моето наблюдение е, че ние все още не успяваме да се научим на всички равнища първо да си формулираме адекватно интереса като държава и да го отстояваме там.
Ще дам само един пример в сферата на външната политика, нещо, по което според мене трябва да се замисли и министерството. По принцип тук е без значение кой управлява и кой е в опозиция. България влезе в Европейския съюз с идеята, че има две сфери във външната политика – непосредствените съседи на България, които могат да бъдат приоритетни, при които тя може да има водеща роля или най-малкото решаващата дума, тоест да не се взимат решения, без България да участва в процеса, именно Черноморският регион и Западните Балкани.
Моето впечатление е, че и в двете сфери извън думите и декларациите, които се чуват, не работим достатъчно, особено в Черноморския регион. Има пълна липса на координация по тази тема между различните министерства, както и в самото Външно министерство.
Трябва да се помисли да има единен център, който да координира политиките на България по отношение на Черноморския регион.
Приехме тази седмица доклада на Европейския парламент. Нека да го използваме, ако трябва да се лансира някаква инициатива на България. Но просто ми се иска България наистина да присъства достатъчно силно поне в една-две теми в сферата на общата външна политика на Европейския съюз. Това не е без значение, защото той има отношение към всички други политики – и енергетика, и икономия, и търговия и т.н.
По Шенген. Между другото искам да споделя едно впечатление. Миналата седмица бях тук, когато се обсъждаше темата „Шенген”. Не останах положително впечатлен от дебата, който беше проведен. Но така или иначе политическата подкрепа на Европейския парламент ще бъде важна.
Аз миналата седмица се срещнах с външния министър на Унгария специално по тази тема, който каза, че трябва да направим нужното. Социалистите официално чрез лидера Шулц заявиха, че ще подкрепят членството на България и ще окажат натиск, доколкото е възможно. Очакваме тази работна група, която Народната партия е направила, също да си свърши работата.
И последно. В рамките на унгарското председателство предстои среща на високо равнище на източното партньорство. Всъщност ето, че тези страни от това източно партньорство са част от черноморската синергия и от приоритетни за нас региони и съответно страни – Украйна и Молдова. Илияна говори за българските малцинства там.
Нахвърлям тези неща, защото ми се иска България да работи за повече кохерентност и координация между тези различни политики – Дунавска стратегия, черноморска синергия, източно партньорство. Защото ако съберем позитивите и подобрим координацията по тези теми, може да имаме по-висок съвкупен ефект, включително можем да мислим за варианти през европейските програми и с тези стратегии да направим нещо повече за регионите, в които има концентрирани български малцинства. Това би бил сериозен принос и използване на нашето членство по конкретен начин за нашите сънародници. Както каза Илияна Йотова, не толкова да се опитваме да ги приобщаваме, правейки ги български граждани, а да се опитаме в тези страни да направим нещо чрез Европейския съюз.
Председател съм на делегацията на Европейския парламент в ЕВРОНЕС – това е парламентарното измерение на източното партньорство. През следващите седмици и месеци ще се занимаваме много активно с прегледа на политиката на съседство. А това означава, че трябва да се опитаме и тук да се координираме. Защото външният министър Николай Младенов ни увери, че ние ще имаме като приоритети развитието на връзките със страните от Близкия Изток, от Северна Африка, възстановяване на стари партньорства. Сега е моментът да участваме активно както в този преглед и да покажем на нашите партньори от тези страни, че има смисъл те да координират тези въпроси с нас и да покажем сила. Това е смисълът – да покажем, че сме активни и че сме в състояние да влияем върху тези политики.
Така че давам това и като идея в някакво обозримо бъдеще, в следващите може би седмици или месец да направим една такава среща в Комисията по външна политика след министерската среща по източното партньорство, която мисля, че е на 1 февруари, да направим една, както се казва, мозъчна атака – какво бихме могли ние да предложим и как можем да лобираме за българския интерес в прегледа на тези политики. Мисля, че господин Ковачев ще се съгласи. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Вигенин. Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, госпожице Панайотова. Уважаеми колеги, аз работя в две комисии. Едната е Комисията по конституционните въпроси. Там ресорният комисар е един млад чешки политик – Шевковиц, от което са доволни почти всички членове на тази комисия, тъй като той е интелигентен и много чувствителен човек. А в комисията се разглеждат изключително интересни, но в същото време изключително сложни въпроси, които са по силите не просто на добре подготвени юристи, но и на юристи с въображение и с колосален стаж.
Тази комисия се опитва да преведе духа и философията на Лисабонския договор във вид на нови правни общосъюзни реалности. Там работихме върху европейската гражданска инициатива. Тя вече е много напреднала. Но в същото време не бива да сме неудържими оптимисти, че първият паневропейски референдум ще се проведе триумфално. И там възникват въпроси за проверка на автентичността на подписката, която трябва да съдържа 1 млн. подписа на граждани от минимум 7 държави членки.
Там възниква въпросът за арбитражната роля и функция на Европейската комисия във връзка с така наречената допустимост на темата за референдума. Там възниква въпросът, ако комисията каже, че тази тема е недопустима, гражданите от подписката към кого се обръщат – към парламента, към съвета, където всяка държава има свое представителство чрез своя държавен глава или шеф на изпълнителната власт, или към съда по правата на човека?
Искам да кажа, че работата по този въпрос, в която и аз участвам, продължава.
Лично ще бъда ангажиран през следващите месеци като съдокладчик по темата „Финансиране на европейските партии, на националните партии в европейските държави – членки на Европейския съюз”. Това е изключително интересен и според мене на национално равнище изключително чувствителен въпрос. Защото винаги у нас през тези 20 години е имало претенции към източниците на финансиране на партиите, прозрачността на тяхната активна финансова система, действията на Сметната палата и реакциите в обществото.
Естествено тук ще трябва да се обобщи опит от различните национални държави с предписания и норми на договорите, включително и преди всичко отново на Лисабонския договор. Дискусиите по този въпрос, които ще предшестват изработването на доклада, започват на 25 януари, тоест следващата седмица. Предполагам, че интересът на евродепутатите от всички държави ще бъде изключителен висок, защото собствените им партии ще имат интерес от параметрите на този доклад и последствията на този доклад.
По темата за Шенген. Всичко, което казаха колегите тук, според мене е важно и аз го споделям. Искам да добавя само, че готовност да функционираме и като външна граница на Европейския съюз не се изчерпва с логистиката, инфраструктурата и покриването на техническите критерии.
Наскоро се завърна една група, която проучва събитията в Гърция. Знаете, че там от 35 до 50 хил. души се изчисляват влезлите само за една година имигранти. В Гърция този проблем е остър и като че ли става още по-остър. И става ясно от доклада на тази работна група, че нещата не опират само до камери, бариери, униформени и неуниформени полицаи, джипове и вертолети. Става дума за подготовка на екипи, в които например има специалисти преводачи по редки езици – урду, рущу, ашанти, суахили, за да може да се извършва селекцията на имигрантите, на тези, които очевидно са политически бежанци, от тези, които са икономически имигранти. И Европа ще бъде изключително чувствителна, ако страни като Гърция, Италия, Испания, а вече, както се очаква, и България и Румъния станат едни динамични пропускателни пунктове за такива категории граждани от Третия свят към сърцевината на Европейския съюз. И тук всички, които работят в момента пряко по темата за Шенген, според мене трябва да получат удвоена подкрепа.
Другата комисия, в която работя - Илияна я подчерта одеве, е по гражданските права, правосъдие и вътрешен ред. Там предстои да се разгледа по наша инициатива въпросът с евентуалното нарушаване на граждански права в резултат на увеличената ескалираща употреба на специални средства за разузнаване. Назоваването на въпроса индикира общо взето неговата повсеместност в страните от Източна Европа.
Подобен проблем съществува, макар и в други измерения, в Румъния, а също така в Унгария, в по-предишен период в Полша. С това искам да кажа, че никой от вас, поне досега аз не съм забелязал да се фиксира върху такъв подход, който да представлява индиректна критика към едно или друго правителство в страната. Търсим универсалните измерители на един проблем.
Само ще припомня, че след Лисабонската програма, за която се смята, че е неуспешна, новата дългосрочна програма е всъщност Стокхолмската – за правата на човека. Тя е наречена „Европа – пространство на свобода, сигурност и справедливост”. И според мене доминиращото усещане, след като отмине тази икономическа и финансова криза, защото тя така или иначе ще отмине, огромният акцент ще бъде поставен точно върху темата „Гражданското общество, човешките права, защита на човешките права”. И ние като депутатите от групата на либералите и демократите – и аз, и Антония Първанова, имаме пряк ангажимент към тези въпроси.
В две делегации участвам. Едната е за Западните Балкани, другата е за Македония. Общо взето там ще има българи. Евгени Кирилов, Ивайло Калфин, Димитър Стоянов и аз сме разпределени в тези комисии. Тук, за да пестим време, само ще кажа, че още не успяваме – като казвам още, имам предвид правителствата от последните 10 години – да оформим своята политика спрямо Западните Балкани. Този израз Западни Балкани всъщност е евфемизъм. Знаем всички, че е евфемизъм за един пакет от държави, с които ще се изчерпи последната фаза от разширяването на Европейския съюз. С или без Турция, това е последният напън да се разшири и да стане Европейският съюз континентален. В същото време това са нашите преки съседи, преки или малко по-отдалечени, но съседи.
Изключителни затруднения имаме всички според мене от всички партии по въпроса с Македония. Изключителни. Ние трябва да поставим вече въпроса и усилено търсим отговор от кое печели българският национален интерес – от забавянето, според мене умишленото бавене на напредъка на Македония, дори аз тук подозирам една скрита част от дневния ред на Белград и Атина, или от ускореното присъединяване на Македония. Аз нямам отговор на този въпрос, но имам усещането, че македонската политика все повече се влияе от очакванията на двата големи нейни съседа – Гърция и Сърбия.
Позволих си да лансирам един проект за декларация, дори моите колеги още не знаят, тъй като не е депозиран официално, в който се опитвам да променя вече остарялото според мене клише, че се насърчават двете страни под егидата на ООН да положат интензивни усилия за решаване на езиковия спор. Предлагам нов текст, че се насърчават двете страни да се концентрират върху една от опциите за име. И когато ме запитаха и гърците, и македонците какво има предвид българският им колега, казах, че вече лансираха няколко варианта за име – изберете си един: Северна Македония, Република Скопие, Варварска, каквато искате се наречете, ако искате да падне бариерата за НАТО и за статут на преговаряща страна. Другото излиза безсмислено. Може би то е от изключителна полза на Гърция или на Белград, или на Скопие, но аз не мисля, че е в полза на София. Това, че тази държава стои капсулирана, не е от полза. Хърватия ще влезе, Сърбия ще получи статут на кандидатка, Черна гора вече го има, Албания ще ги изпревари. Какво става с този интересен анклав на 60 км от София?
И по човешките права. Там човешки права има нарушени само в персонифицирания им вид на нарушени права на българи или на македонски граждани с български паспорти. Няма отговор от Скопие за случая Ризински. Те изчакаха. Ние им дадохме възможност да изчакат да станат 6 месеца до края на присъдата и трябваше да му позволят да бъде трансфериран да лежи в София като знак на добра воля.
След Спаска Митрова, Ризински и сега Здравески очевидно става дума за пробване на търпението на България. Но всяко търпение има някакви параметри и това трябва да се заяви. Аз съм го казвал на техния посланик в Брюксел Никола Поповски, че ако на междудържавно равнище нещата останат в рамките на една имитация на хармония и доброжелателство, на персонално равнище те вече трябва да консумират нюансите на нашето усещане.
Завършвам с това, че имам пряк ангажимент към Годишния доклад на ЕВРОПОЛ за тероризма, което заявих още миналата година, защото докладът е много интересен, но той е констативен, не съдържа прогностична част. Той казва какво се е случило чисто статистически през изтеклите 12 месеца и никога този доклад не казва къде са опасните критични точки върху европейската територия. А такива възникват непрекъснато в малко по-отдалечения район.
Имам ангажимент към израелско-палестинските отношения. Дори скоро ще бъда на една голяма конференция там. По моя инициатива групата на либералите реши да покани големия израелски писател интелектуалец Амос Ос, който е автор на теорията за двете държави, и да се разисква също интензивно този въпрос. Защото има един парадокс – Европейският съюз е най-големият донор на страните от района и на палестинската автономия и в същото време Европейският съюз не е на масата на преговорите там. Тоест или трябва да спре да харчи пари, или да направи така, че да го поканят, заедно с държавите, които арбитрират израелско-палестинския спор. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Илчев. За съжаление времето изключително много напредна, а в 11 часа ни очакват долу журналистите. Всички са се събрали за вашето кътче и ни очакват.
Заповядайте, господин Агов. Но наистина Ви моля в рамките до 1 минута да се изкажете, за да може да приключим.
АСЕН АГОВ: Сърбия ще получи кандидатски статут. Но Сърбия в момента блокира транзита по Дунава, налагайки абсолютно неправомерно такси и данъци примерно върху транзитното корабоплаване. Български ковнвои са арестувани в Нови сад, защото трябва да платят 18 процента ДДС върху всички стоки, които се превозват транзитно през Дунава.
Онзи ден поставих въпроса пред унгарското председателство. Струва ми се, че в Комисията по външната политика, отбраната и сигурността на Европейския парламент не трябва да се допуска напредъкът на Сърбия да се отбелязва в доклада. Аз не знам кой е в тази делегация, но поставете този въпрос. Това е абсолютно недопустимо. Поставете този въпрос, защото ако се постави и на европейско равнище, както на двустранно равнище, това ще помогне. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов. Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИЯН ВИГЕНИН: Само искам да кажа следното. Тази седмица мина докладът в Европарламента. Ако сме знаели, можехме да реагираме.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Вигенин. Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Панайотова. Дами и господа, преди два дни правителството внесе в Народното събрание Годишната програма на правителството за приоритетите на България за тази година. Пред Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове задачата е в триседмичен срок да изработи проекта за програма на Народното събрание.
Предлагам тази процедура да стане начало за нов вид взаимодействие с колегите – членове на Европейския парламент, и те да бъдат участници в работата на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Като първо от парламента или от правителството им бъде предоставена Годишната програма на правителството, бъде установен контакт с тях и бъдат поканени да дадат своите предложения за приоритетите, които да включи Народното събрание.
Второ, в изпълнението на програмата на Народното събрание да се осигури връзка между съответните комисии на Народното събрание, които ще бъдат водещи по съответните теми, в които ще бъдат включени и колегите от Европейския парламент по темите, които съответно са от тяхна компетентност.
Тук, госпожо Панайотова, ще се нуждаете от съдействието на госпожа Цачева и от една организация на работата с председателите на съответните комисии, за да се осигури на практика такава връзка. Защото всеки от тези евродепутати е с изключително натоварен график. Разбира се, и комисиите, и народните представители имат своите задължения в страната. Така че тези добри намерения за взаимодействие никак не е лесно да бъдат реализирани без една много целенасочена и упорита работа.
Що се отнася до конкретните теми, господин Димитров, Вие знаете, че в Правилника на Народното събрание е предвидено на всеки 6 месеца министър-председателят да докладва в Народното събрание за предходните 6 месеца и за предстоящите 6 месеца. И навярно ще трябва да очакваме до края на януари или в най-лошия случай в началото на февруари господин Борисов да се яви в Народното събрание със своя доклад. Тук също считам, че колегите от Европейския парламент трябва да бъдат и информирани, и поканени и да имат възможност да участват в дебатите по този доклад.
Завършвам с това, че ключът до известна степен на участието на евродепутатите ни в работата на Европейския парламент беше подаден като понятието „парламентарна дипломация”. Считам, че в случая не говорим точно за парламентарна дипломация, каквато имаме по линията на всички други парламентарни форми, тъй като Европейският парламент е въпрос на вътрешна политика във всички области. Естествено е да има съответни различаващи се позиции между различните групи от управляващите мнозинства и от опозицията.
Но според мене задачата да се защитават в максимална степен националните позиции трябва да се осигурява чрез максимално пренасяне на дебата в националния парламент, в нашия парламент и в комисиите, където в онази степен на категоричност и острота да се защитават съответните позиции на едни или други парламентарни групи и на тази основа да се явява онази територия на национално съгласие, която в максимална степен да бъде защитавана вече в Европейския парламент. Благодаря ви за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Пирински. Заповядайте, господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Ще се опитам да бъда максимално кратък. Наистина много е важно взаимодействието и синергията с нашите колеги от Европейския парламент, защото много е важно пренасянето на повече България в средата, в която те работят, и пренасянето на повече Европа в България, тъй като те са натрупали много голям капацитет и експертиза, за която на нас много често не ни достига време и като членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Разбира се, тяхната полза може да бъде много ценна, както се спомена, и в другите комисии на парламента. Видях колко записки и колко важна е информацията, която тук се предостави за изпълнителната власт. Аз останах с впечатлението, че тяхната работа на терен в България е повече като личен пиар. Те могат да допринесат много повече за развитието на много от секторите и проблемите в по-високо политическо ниво на взимане на решения. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Исмаилов. Наистина в началото, когато споделих за идеята за тази среща, всеки ми каза: Ти си много оптимистично настроена. Ще е много трудно, защото досега не е постиган такъв информационен канал и двупосочност.
Лично аз наистина вярвам, че ще го постигнем. Много е трудно от гледна точка и на времето, защото и сега сме пресирани, тъй като българските депутати в петък искат рано да си тръгват, в понеделник не са тук, а вие сте свободни само в петък и в понеделник.
Вярвам, че по време на Зелените седмици ще съумяваме, макар и пресирани от гледна точка на тайминга, да правим регулярни срещи.
Господин Калфин, аз в началото предложих да правим тези срещи на всеки 6 месеца, защото и вашата програма е много интензивна, за да може като решим да го правим, да бъде два пъти годишно, но да бъде ползотворно.
Колегите ми казаха, че постоянният представител в Брюксел е изпратила таблица, която свързва ресорните комисии на Европарламента с нашите и съответно има лице за контакти.
Това, което аз ще направя, е да предам стенограмата от днешното заседание на председателите и на заместник-председателите на ресорните комисии и ще им обърна внимание наистина да установят пряк контакт с вас. Вие винаги можете да се обръщате към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и да се свързвате с нас.
По отношение на Съвета за обществени консултации ще се постараем следващата среща да я направим така, че да може и вие да присъствате.
За дебатите в залата по „Европа 2020” участваха господин Калфин и господин Ковачев, така че това беше всъщност първата крачка в правилната посока и при следващия дебат това ще бъде предвидено.
Другото, което искам да ви споделя, е, че на 4 февруари госпожа Кристалина Георгиева е поканена да присъства в рамките на комисията. Също и вие сте поканени, петък е, ако ви позволява програмата, да присъствате. Идеята е госпожа Георгиева да представи работната програма на Европейската комисия, за да може, вече Народното събрание, заедно с вашите remarks, които направите, да изготви своята годишна работна програма.
Господин Димитров, Вие поемате ангажимент по отношение на стъпките за Шенген, за да може да има максимална информираност. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Съвсем конкретно, тъй като сме напреднали с времето. Може би въпросите, които се поставят, са с еднаква важност.
Нека да кажа общо – ние ще направим необходимото да отнесем всички конкретни предложения за сътрудничество към секторните министерства на базата на внимателен прочит на изказванията, компетентностите и препоръките на представителите на Европейския парламент. Това е първото.
Втората тема е за Шенген. Нека да внеса едно уточнение. Все още Комисията за оценка на техническата подготвеност не е излязла с окончателния си доклад що се отнася до подготвеността по българските сухопътни граници. Това вероятно ще стане на 28 януари. Не е въпрос на забавяне и на укриване на информацията, а е въпрос, че трябва да видим финалния доклад. След това аз поемам ангажимент да ви го предоставя, ако това позволяват правилата за разпространение на класифицирана информация и да ви запознаем с конкретните заключения от този доклад във финалната му форма и второ, с мерките, които българското правителство вече прилага още от средата на декември за адресиране на предполагаемите препоръки, които ще бъдат във финалния вариант.
И последното нещо. Що се отнася до външната политика в отделните региони, нещо, което беше акцентирано от всички представители на Европейския парламент, сериозен професионален подход означава ние да направим конкретни сесии, ако искате, по всеки от тези въпроси – Западни Балкани вътре с поддосиета за всяка от държавите, така че за всеки специалист да е ясно, че слагането на ангро на отделните казуси на отделните държави в по-малка степен помага за създаването на една прецизна представа за българската политика, било то в Западните Балкани, било то в района на Черно море. Това е, което исках да кажа, госпожо председател.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Димитров. Заповядайте, госпожо Станичич, но ще ви моля действително за една минута.
ВИОЛЕТА СТАНИЧИЧ: Благодаря. Като ръководител на Информационното бюро на Европейския парламент за България очевидно в една минута поне тезисно бих искала да ви информирам за някои от основните приоритети в нашата работа през настоящата 2011 година.
Нашата функция е да информираме институционално за работата и решенията на Европейския парламент. Съответно представяме и един канал за обратна информация. Работим с българските медии, събираме информация, анализираме я и я изпращаме обратно.
Бих искала да повторя, че и през 2011 година ще бъдем основно ориентираме към децентрализираната си работа по отношение на това да създадем платформа за комуникация между българските членове на Европейския парламент и българските граждани по основните теми от национален и регионален интерес. Това направихме и през 2010 година, когато организирахме граждански форуми, своеобразни срещи, така да се каже, с гражданското общество, с обществеността в Благоевград, Русе, Габрово, граничния район Смолян – Ксанти и София. Същото ще правим и през 2011 година.
Някои основни и най-важни неща. Ще организираме дни на Европейския парламент във Варна, вероятно през първата седмица на юни, когато ще имаме граждански форум, специализирани кръгли маси, срещи със студенти и ученици и вероятно и някои публични събития.
Ние ще бъдем в центъра на организацията на 9 май, който се опитваме и в София да се утвърди като един от големите празници - Денят на Европа. Съответно ще получите своеобразна покана да участвате в това, което ще направим като тържества, като купон, като Ден на Европа в София.
Ще се опитаме да концентрираме нашата работа върху медиите, върху учителите, които се занимават със своеобразно европейско образование чрез европейските клубове, които съществуват в някои от училищата, и най-много ще се обърнем към регионалните медии, които нямат толкова много бюджет, достъп и възможности да отразяват европейските теми и работата на европейските институции.
Въпреки че това не е основният приоритет на нашата работа, аз съм сигурна, че ще се превърне в някакво главно и важно политическо събитие в България.
През 2011 година ще бъде открит Домът на Европа в София. В добра компания сме. След Виена, Лондон и Будапеща, които в последните месеци отвориха собствените големи сгради – Домът на Европа, в които се настаняват и бюрата на Европейския парламент и представителствата на европейските комисии, политическите групи на евродепутатите в Европейския парламент получават свои офиси в София.
Вероятно през втората половина на годината ще бъде отворен Домът на Европа. Това е сграда, която в момента е в процес на придобиване. Господин Калфин ни подкрепи, гласувайки бюджета в комисия преди две седмици. Тя ще бъде купена първоначално с бюджет от Европейския парламент и ще бъде на своеобразен лизинг изплащана частта на Европейската комисия.
Ако опитът досега подсказва нещо, в Будапеща, където откриването беше преди една седмица, сградата беше открита чрез нещо, което се превърна в своеобразен буквално национален ден в присъствието на господин Барозу. Там дойде вицепрезидентът на парламента господин Ламбрини, президентът и премиерът на страната.
Тази сграда ще има и друго значение. Тя ще има много голямо обществено публично достъпно пространство, в което ще има не просто информационен център за гражданите, които влизайки, ще могат да получават достъп до пълна информация, но ще има и много публично пространство за конференции и за различни други публични събития.
Бих искала в много по-големи подробности да имам възможност и време да ви информирам. Тази година ще бъде придобито и българско изкуство вероятно от десет български автори, което ще бъде купено и ще се настани, така да се каже, в новите си домове – сгради на Европейския парламент.
Но, както госпожица Панайотова каза, трябва да завършвам. С огромно удоволствие бихме се опитали да разширим и задълбочим сътрудничеството си с националния парламент. Винаги, когато имаме граждански форуми по места, каним народните представители от този регион. Надявам се те да са в състояние да се включват все повече и в нашите граждански форуми, и във всички други събития, които организираме.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Станичич. Заповядайте, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Извинявам се, че взимам думата в края. Но ще Ви помоля и Вас, и господин Димитров, както и колегите да вземете отношение по въпроса, който е съществено важен – за присъствие на нашите министри и заместник-министри на заседанията на съответните директорати с комисарите и съответно с колегите им от останалите страни.
Има министерства от България, от които никога от началото на мандата не е присъствал нито министърът, нито заместник-министър. Такова е Министерството на здравеопазването, такова е Министерството на транспорта и почти всички останали министерства.
Единственият колега, който от министрите редовно присъства, това е министърът на финансите господин Симеон Дянков. Можете да си представите как се гледа на това. То прилича по-скоро на бойкот, отколкото на безотговорност.
Затова е хубаво нашите министри да присъстват на срещите с колегите си. А също така една голяма част от експертите в Постоянното представителство, когато поискаме становище, ни карат да се чувстваме като Буш, който пита, защото не знае на кой телефон в Европейския съюз да се обади. Знаят, те са почти туристи и постоянно биват сменяни, на кого да се обадят в съответното министерство за бързо становище.
Затова моля ви, обърнете внимание на министрите – икономии, не икономии, няма значение, както и на членовете на вашата комисия да идват на тези заседания, защото не може да се работи по този начин.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Първанова. По принцип са ни активни министрите. Може към някои да има забележки, но по-големият процент от тях са регулярно в Брюксел. Господин Плевнелиев, господин Дончев – той е постоянно в Брюксел, господин Дянков са много активни и т.н..
Предлагам да приключим днешната ползотворна среща, която се уговорихме да е първа с продължение. Сега ни очакват всички долу, за да открием вашето пространство в парламента. Закривам срещата. Благодаря ви за присъствието и ви пожелавам ползотворна работа.

Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:


(Моника Панайотова)