Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
19/01/2011
П Р О Т О К О Л
№ 53
На 19 януари 2011 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове съвместно с Комисията по външна политика и отбрана.
Заседанието беше открито в 14.40 часа и ръководено от председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, госпожица Моника Панайотова и председателят на Комисията по външна политика и отбрана, господин Доброслав Димитров при следния
Дневен ред:
1.Представяне приоритетите на Унгарското председателство на Европейския съюз.
2.Законопроект за ратифициране на Изменението към Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, № 102-02-2, внесен от Министерски съвет на 17.01.2011 г.
3.Разни.
Гости и докладчици на заседанието бяха:
• Н.Пр. г-жа Юдит Ланг – посланик на Република Унгария
• Н.Пр. г-н Марк Михилсен – посланик на Кралство Белгия
• Н.Пр. г-н Рафаел Мендивил Пейдро – посланик на Кралство Испания
Министерство на външните работи:
-Бисерка Бенишева, генерален директор на дирекция „Европейски съюз”.
Кабинет на министъра по управлението на европейските фондове:
-Анелия Грозданова, началник на отдел „Други инструменти и програми”
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости на заседанието.
Председател Моника Панайотова: Колеги, позволете ми да открия днешното заседание, което ще се проведе съвместно между Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Най-напред бих искала да се извиня, тъй като неочаквано пленарното заседание беше по-дълго от предвиденото. Искрено съжалявам и се извинявам от името на всички колеги за забавянето, Ваши превъзходителства, но вярвам, че бързо ще наваксаме с времето и конструктивния диалог, който ни предстои по време на съвместното заседание.
Първо, само бих искала да гласуваме дневния ред. Първо - представяне приоритетите на Унгарското председателство на Европейския съюз. Ще вземат участие Н. Пр. г-жа Юдит Ланг, посланик на Република Унгария, Н. Пр. г-н Марк Михелсен, посланик на Кралство Белгия и Н. Пр. г-н Рафел Мендивил Пейдро, посланик на Кралство Испания в България.
И втора точка – представяне, обсъждане и приемане на становището по Законопроект № 102-02-2 от 17.01.2011 година за ратифициране на Изменението към Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, внесен от Министерски съвет.
Колеги, който е съгласен с така представения дневен ред, първо от Комисията по външна политика и отбрана, нека да гласува „за”. „Против”? И „въздържали се”? Не виждам.
Колеги, от Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, който е съгласен с дневния ред, нека да гласува „за”. „Против”? И „въздържали се”? Не виждам. Така че, имам удоволствието, бях подготвила встъпителни думи, но тъй като времето на Н. Пр. г-н Михилсен не позволява това, директно ще дам думата на него за да даде отправните точки, които всъщност предстоят пред унгарското председателство, какво постигна белгийското и какво предстои оттук нататък. След това ще дам думата на Н. Пр. г-н Пейдро. И ще приключим с госпожа Юдит Ланг.
Заповядайте, господин Михилсен.
1.Представяне приоритетите на Унгарското председателство на Европейския съюз.
Н. Пр. г-н Марк Михилсен: Дами и господа, добър ден. Съжалявам много, че не мога да остана много дълго, защото имам самолет, който трябва да хвана.
Искам да ви кажа няколко думи за белгийското председателство, което приключи преди 20 дни. Когато погледнете назад, преди всичко ще ви се стори, че това беше нещо като шахматна игра, като шахматна партия, с 10 души от едната страна, всеки от които се стремеше да придвижва фигурите. И смятам, че това общо-взето е едно правилно описание на това, което правят председателите на Европейския съюз.
Белгийските приоритети, както се наричаха, първо те бяха икономически и финансови, в техните икономически и финансови измерения. След това се придвижихме към икономическото управление и след това финансовите структури за контрол. След това моят колега продължи, през следващите 6 месеца, в социалната сфера, в рамките на Стратегия 2020. Ние се занимавахме със Стратегията за заетост, някои законодателни промени.
Моят колега ще обърне внимание на социалните аспекти, правосъдие и вътрешни работи, в които основното беше прилагането на Плана за действие от Стокхолм и продължението ще бъде поето от колегата, говорещ след мен. Бяхме в състояние да отбележим известен прогрес, но не свършихме работата.
И накрая, но не на последно място – разширяването и външните измерения на Европейския съюз. Отбеляза се напредък в разширяването. Черна гора получи статут на страна-кандидат. На Сърбия също беше даден този статут, но всичкото това не е приключено, правят се проучвания и слава богу, че Юдит стои до мен, защото тя ще ви разкаже, какво ще свърши тяхното председателство през следващите 6 месеца. Така че, накратко това е, което исках да ви кажа. И бих искал да ви пожелая ползотворна работа.
Благодаря.
Председател Моника Панайотова: Сега имам удоволствието да дам думата на новия посланик на Кралство Испания, в България. Ние имахме прекрасно сътрудничество -парламентът, всички парламентарни групи, прекрасен диалог с Вашия предшественик – господин Фуентес. И вярвам, че тясното сътрудничество ще продължи заедно с Вас, дори ще го развием в още по-интензивен мащаб. Заповядайте.
Н. Пр. г-н Рафаел Мендивил Пейдро: Ваши превъзходителства. Благодаря много. Имам наистина удоволствието да взема думата и да се обърна към вас с няколко думи.
Както знаете, испанското председателство беше част от Тройката и нашият срок изтече доста бързо. Имах удоволствието да подкрепя програмата на унгарското председателство. В този случай Испания е много близо до амбициите, които има Унгария по време на своето председателство. И бих искал като пример да спомена, възползвайки се от тази възможност, че един от приоритетите, ако ми позволяваш Юдит, на унгарското председателство, това е приемането в Шенген на Румъния и България. И аз бих искал да се възползвам от този случай, за да кажа, че споделяме мнението на Унгария. Това за нас не е политически, а просто технически въпрос, така е било винаги за нас в този аспект. И не бихме искали да го смесваме с механизма за сътрудничество и верификация. Наистина се надявам, че България и Румъния ще се присъединят в Шенген с нас, колкото е възможно по-скоро.
От друга страна, също така за мен е важно, тъй като както бихте могли да си представите, независимо че всички сме европейски, все пак Испания се намира по на юг в средиземноморската част. Унгарското председателство допълва по географски признак това местоположение и те са пък по-близо до източната част на Европа, докато ние сме до западната. По този начин, по отношение на всички европейци няма да се прави никакво разграничение, в смисъл на географското им местоположение. Споделяме едни и същи цели.
Както знаете, аз съм тук само от 15 дни. Аз съм новодошъл в страната ви и бих искал да ви предам, че за мен е удоволствие да представлявам Испания във вашата страна. Много ви благодаря.
Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, Ваше превъзходителство. Изключително окуражителни са вашите думи по отношение на приоритета на България по присъединяване към Шенгенското пространство. Именно за това и целта на българското правителство е до март 2011 година, наистина да покрием техническите критерии и да започне всъщност след това политическата част.
А сега, имам удоволствието да премина от старите страни-членки към представителя на новите страни-членки, към нашия посланик на Унгария в България. 2011 година е свързана с новите реалности в икономическото управление на Европейския съюз по отношение на макроикономическата стабилност, бюджетната консолидация, структурните реформи, мерките за насърчаване на растежа. Така че, от тази гледна точка 2010 година можем да кажем, че беше годината на стратегическото преосмисляне, а 2011 година всъщност екшън плана, говорим вече как да постигнем мерките и целите, които си поставихме през 2010 година като държави-членки. Така че, не само по отношение на икономическото управление, но и по отношение на желанието на новите държави-членки България и Румъния да се присъединят към Шенгенското пространство, плюс разширяването чрез нашите съседи – Западните Балкани, са наистина изключително деликатни, но същевременно важни, наболели мога да кажа, приоритети, които трябва вече да отговорим на въпроса как и кога ще се реализират, да дадем ясен сигнал през тази година.
Имам удоволствието да Ви дам думата. Заповядайте, Ваше превъзходителство.
Н. Пр. г-жа Юдит Ланг: Благодаря Ви много. Наистина имам привилегията да бъдат тук като член на Тройката и това е моето първо посещение. Аз приветствах идеята за едно общо заседание, защото това е много по-творческо, дискусията ще бъде много по-целенасочена. И както моят колега, високоуважаваният посланик на Испания каза, ние сме членове на т.нар. „Тройка”, или на триото, което започна да работи много по-рано от започването на периода на испанското председателство. Така че, последният член на тази тройка – Унгария се насочва да продължи своята работа, която е започната от предшестващите страни и въз основа на резултатите постигнати от тях.
Също така ние ще вървим по пътя на нашите общи идеи и цели, които имат за основа по-нататъшното укрепване на Съюза. Нашето мото е „Силна Европа”, защото ние смятаме, че са необходими силни институции, силни страни-членки, общи политики, които са силни, с цел да се засили сближаването и да се създаде силна еврозона. Тъй като икономическата криза все още не е приключила, еврозоната пострада твърде много от нея и се сблъска с много проблеми. И затова основните цели на Европа са да се създаде европейския механизъм за стабилност, да се засили икономическата координация, да се засили контролът над фискалната дисциплина.
По наше мнение, отговорът на предизвикателствата трябва да бъде повече Европа отколкото по-малка. Ние бихме искали да насърчим по-силни иновации и фокусът да бъде съсредоточен върху основните инструменти, които са Стратегията на Европа за 2020 година, за икономически растеж, заетост и създаване на работни места. Така че, един от най-важните инструменти е да намерим целите, които са необходими за решаване на тези проблеми. И именно това са солидарността и сближаването. Това са нашите основни ценности и цели на нашето президентство по време на периодът, в който Унгария отговоря затова.
Програмата ни се основава върху човешкия фактор. Защо? Защото ние смятаме, че за Европа е много важен фактът Европа да бъде, да принадлежи на гражданите си и да им служи. Така че, ние искаме да сложим Европа и службата на неговите граждани като едно определение за човешкото лице на интеграцията. Що се отнася до договорът за Лисабон, искаме да се постигне една нова законодателна рамка, Европа да бъде приближена още повече до своите граждани.
И сега бих искала да поговоря, много накратко, за четирите приоритетни сфери или така да ги наречем – пакети от приоритети. Поставили сме ги в един вид пакети, които се допълват взаимно.
Първият от пакетите се нарича растеж, икономически растеж, заетост и социално включване. Искаме да отбележим напредък в икономическото управление в Европа, да засилим контролът в Европа. Каква ще е ролята и изпълнението на Стратегията 2020? Говорих вече преди няколко минути затова. Имаме чудесни възможности за засилване, за увеличаване на заетостта и за усъвършенстване на конкурентноспособността. Прилагането на акта за единния пазар също е в нашия фокус и бихме искали да подсилим мястото на малките и средни предприятия, защото според нас това е един от елементите, а именно малките и средни предприятия, че те могат да допринесат за мобилността, за създаването на нови работни места, за повишаване на конкурентноспособността на икономиките в Европа.
Съсредоточаваме се върху интеграцията на ромите и бедността сред децата. Също така сме се насочили към демографските тенденции и политиката за семейството и мерки насочени към тях, които ще разработим в по-големи подробности и ще се опитаме да формулираме политики, които ще ни помогнат в развитието.
Вторият пакет от нашите цели, това е по-силна Европа. Бихме искали да се съсредоточим върху заздравяване на общите политики, това значи - енергийната политика, политиката по сближаване, селскостопанската политика.
Следващата рамка, многогодишна финансова рамка трябва да бъде също обсъдена. И трябва да се съсредоточим върху намиране на сферите, в които искаме да развиваме политиките си и съответно с това да нагодим бюджетите си. В този голям пакет от цели, който е приоритет много важен за България и за Унгария, това е Стратегията за дунавския регион, която е много важна не само за нас като отделни държави-членки, но и за макрорегиона.
Третият голям пакет, това е Съюзът да се обърне към своите граждани. Както споменаха моите колеги, продължаваме с изпълнението на Стокхолмската програма. Бихме искали също така да поставим акцент върху справедливо правосъдие, подпомагане на жертвите от престъпление, киберпрестъпленията. Бихме искали също така с главата за основните права на човека. Оценката на изпълнението е една от нашите цели. Това е един нововъведен инструмент от Лисабонският договор.
Моят колега вече спомена разширяването на Шенгенското пространство, като един от нашите приоритети. Много му благодаря за подкрепата на Испания и затова, че те споделят същото мнение, което имаме и ние, като се съгласяват с нашата визия и нашите цели по този въпрос. Разбира се, разширяването на Шенген ще стане при изпълняване на критериите.
Други теми, които са много съществени, това е европейската гражданска инициатива, която бе въведена с Договора от Лисабон. Тя е нещо ново. Искаме да развием тази идея и да поддържаме културното многообразие, тъй като Европа разделя общи цели, има общи цели и Европейският съюз сега има 27 страни-членки с много богато културно наследство и ние искаме да ускорим процесът на запазване на това културно многообразие. 2011 година е също така годината на доброволчеството. Искаме да имаме акцент тази година върху доброволческите дейности.
Четвъртият пакет е също крие много предизвикателства и той е свързан с разширяването на Европейския съюз и на ролята на съюза в световен аспект. Нашата цел е да направим поне една стъпка напред в процеса на преговорите със страните-кандидатки. Искаме да приключим преговорите с Хърватия по време на нашето председателство. Също така да продължим преговорите със Западните Балкани и да ускорим процеса с преговорите за присъединяването на Турция и свързаните с нея вътрешни реформи. Също така, да се поднови политиката на съседство в рамките на Съюза. Европа се нуждае да върви напред с тези свои политики.
Има и две водещи събития. Едното е свързано с енергийната политика. През февруари ще има специална европейска среща, посветена на енергийната политика и нововъведенията. И второто водещо събитие по време на унгарското председателство е срещата на върха за източните страни. Искаме да вървим напред в тази посока и да го направим през май 2011 година.
Разбира се, нашето председателство ще има много разговори, много срещи и допълнителни програми и дейности, които са общо около 250, между тях различни неформални срещи и формални, официални срещи, неофициални. Министрите на регионалното развитие, икономическите министри. И в Брюксел ще имаме срещи, и в Унгария.
Готова съм да отговоря на вашите въпроси. Моят испански колега е тук. Той е силен, солиден поддръжник на нашата Тройка.
Председател Моника Панайотова: Европейските граждани във фокуса на бъдещите политики. Това е основното послание, което се очертава пред унгарското председателство. И ние като парламентаристи, връщайки се по своите избирателни райони, трябва наистина по максимално достъпен начин да представяме приоритетите на европейския дневен ред. Наистина, това е едно предизвикателство пред нас и сега искам да дам думата на нашите колеги от двете комисии да вземат отношение по така представените приоритети, а именно растеж и заетост за запазване на европейския социален модел, по-силна Европа, Европа по-близо до гражданите и разширяване и политика на добросъседство. Заповядайте, колеги.
Може би, докато колегите формулират своите въпроси, аз бих искала да ви информирам за няколко инициативи, които предстоят и които са свързани именно с приоритетите на унгарското председателство. Първата инициатива, която е по линия на Комисията за европейски въпроси и контрол на европейските фондове, предстои този петък - среща с нашите евродепутати в Брюксел, с които да очертаем полето за взаимодействие, за да може всички в рамките на своите политически семейства много по-успешно да работим за реализацията на приоритетите, които си поставя унгарското председателство, разбира се, пречупени през контекста на националните приоритети.
Следващата крачка, която предприемаме и тя е също свързана с новите прерогативи, които имаме след Лисабонския договор - очакваме госпожа Кристалина Георгиева, нашия еврокомисар, да представи работната програма на Европейската комисия. И на базата на работната програма, която Министерски съвет, изпълнителната власт, съвсем скоро прие, плюс работната програма на комисията, която ще ни бъде представена от еврокомисаря от България, Народното събрание ще може да изготви своята годишна работна програма за 2011 година. Така че, изключително важен е за нас прекият диалог с европейските институции, за да може националният парламент да участва активно във формирането, както на националната позиция така съответно и на позицията, която се формира на наднационално ниво.
Заповядайте, господин Чукарски.
Господин Димитър Чукарски: Аз благодаря изключително на госпожа Ланг за представяне приоритетите пред унгарското председателство. Ние намираме унгарското председателство като председателство, на което трябва да се доверим. Първо, защото имаме сходна история, през последния век и не само заради това, а защото просто ние сме страни от бреговете на река Дунав и като такива имаме много възможности за всякакъв вид сътрудничество, не само в рамките на Европейския съюз.
Моят конкретен въпрос. Важни са приоритетите, Вие ги споделихте. Наистина, ние трябва на първо място да запазим доверието на европейските граждани, в частност гражданите на нашите страни, към европейските институции, така както те функционират след влизането в сила на Лисабонския договор. И разбира се, към единната европейска валута, която всъщност се явява манифестацията на обединения организъм, наречен Европейски съюз.
Така че, аз съм убеден, че в тези две насоки има много какво да направим, включително и ние, които не сме част от еврозоната, давайки стабилност, вътрешно в нашите страни, ние можем да пренесем тази стабилност като усещане на нашите граждани за едно по-бързо интегриране вътре в рамките на Европейския съюз и на новоприсъединяващите се страни.
Вие споменахте за Западните Балкани, споменахте за Турция и Хърватска, но аз конкретно бих искал да попитам най-лесната държава за присъединяване – Исландия, как виждате въпроса с развитието за присъединяването й към Европейския съюз, стъпките по време на унгарското председателство? И не на последно място, кога евентуално, ако съм изпуснал и Вие сте го казали, съжалявам, смятате че ще се вземе формалното решение за присъединяването на България и Румъния към споразумението, което да ни даде възможност да станем част от единното Шенгенско пространство?
Благодаря Ви.
Председател Моника Панайотова: И аз Ви благодаря, господин Чукарски. Господин Агов, заповядайте.
Господин Асен Агов: Благодаря, госпожо председател. Иска ми се да поздравя нашите унгарски приятели за първото им председателство на Европейският съюз и им желая успех.
Аз следя много внимателно развитието в Унгария. Следя внимателно всички спорове около някои решения на унгарското правителство и се надявам всички тези спорове да не попречат за едно успешно председателство на Унгария. Ето, аз си спомням, че когато нашите чешки приятели поеха първото председателство, правителството падна. Така че, тези временни несгоди на отклоненията в бурния ни политически живот не би трябвало да пречат, наистина за едно успешно председателство.
Госпожо посланик, от няколко дни, тъй като Дунав е акцент във вашето председателство, Сърбия на практика блокира корабоплаването по Дунав. Сърбия е страна, която получи тласък за бъдещото си присъединяване към Европейския съюз. Безспорно на унгарското председателство ще падне сериозна тежест затова да придвижи напред кандидатурата на Сърбия. Но митническите и данъчните нови разпоредби на Сърбия на практика правят транспорта и износа през Дунава, покрай Сърбия изключително скъп и го блокират. И надявам се това да не доведе до криза.
И моят въпрос, аз знам, че трудно ще отговорите сега, тъй като това са събития от последните дни, но ще ми се да настоявам унгарското председателство да се заеме с този въпрос, ако искаме наистина Дунав да бъде река на приятелството и на свободния обмен на хора, и на търговия, а не да бъде използвана за натиск върху другите страни от Дунавския басейн.
Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, господин Агов. Господин Пирински, заповядайте.
Господин Георги Пирински: Благодаря Ви, госпожо председател. Ваше превъзходителства. Колеги.
Безспорно унгарското председателство идва на дневен ред в един изключително важен период от развитието на Европейския съюз, когато Европейският съюз е изправен пред предизвикателството да развие някои от най-успешните си политики, като политиката на единния вътрешен пазар и едновременно с това да възприеме нови механизми или нови норми, които да осигурят развитието му в едни нови условия на глобализация.
Аз няма да се спирам на конкретни въпроси, но бих предложил на вниманието и на госпожа посланичката и на всички нас едни отправни принципи, които ми се струва, че трябва да бъдат в основата на всички конкретни решения. Тези два принципа, според мен бяха споменати от Жан Клод Юнкер, преди 2 дни, по време на неформалната среща на финансовите министри. Те бяха стабилност и солидарност. Тъй като и госпожа посланичката в началото на своето експозе говори за европейски механизми и стабилност, господин Чукарски в своите думи наблегна на стабилността и всички сега са под пресата, разбира се, да се гарантира стабилността на финансовата система, на всяка от страните и т.н. Но, струва ми се, че все по-ясно се налага разбирането, че без съответната степен на солидарност между страните, които са с относително по-високи възможности и онези, които имат предизвикателството да догонят средните равнища, само акцентирането върху стабилността е саморазрушаващо се.
Унгарското председателство ми се струва, че е добре поставено да защитава тази гледна точка. И бих предложил един от мотивите на защитата да бъде именно кохезионната политика, в нейния пълен обхват на икономическа, социална и териториална кохезия, с всички последици от този подход и що се отнася до финансовата рамка и всички други решения. Тъй че присъединявайки се към всички пожелания за успешно председателство и безспорно стискаме палци, разчитаме на авторитетния глас на унгарския председател, във всички формати на Европейския съюз.
Председател Моника Панайотова: И аз Ви благодаря, господин Пирински. Мисля че, се акумулираха значителен брой въпроси и коментари. Основните послания са стабилност, солидарност, сигурност и доверие и разбира се, успешно председателство, което Ви пожелаваме, госпожо посланик. Заповядайте.
Н. Пр. г-жа Юдит Ланг: Благодаря Ви много. Те са идентични с нашите цели. Вие ги осветлихте, поставихте акцент. Очакваме, че ще бъдем подкрепени в нашата работа. Ние много сериозно гледаме на нашата отговорност, тъй като никак не е лесно да действаш от името на 27 страни. И председателството трябва да бъде и ще се опитаме да бъде силно съсредоточено върху решенията, които ще се вземат. Напълно съм съгласна с господин Пирински, че солидарността и сближаването ще бъдат основните изразни средства и основния фокус, нещата върху които трябва да се съсредоточим.
По първия въпрос за Исландия. Разбира се, Исландия, подготвителните разговори вече са започнали с тази страна. Исландия вече изпълнява известни политики, които са присъщи за Европейския съюз и затова нашето председателство ще се ангажира с постигането на първи резултати в преговорите с Исландия. Разбира се, не мога да предрека как този процес ще протече, но нашето намерение е да направим няколко успешни крачки в посока, колкото е възможно тя да стане член на Европейският съюз.
Що се отнася до процеса на присъединяване на България и Румъния към Шенген, ние сме в една точка, когато както вече знаете ,на 14 януари бяхте предоставени за оценка от работната група, по време на последния мониторингов доклад и този процес на оценка ще бъде завършен. Страните-членки ще изразят своето мнение. Естествено, това е процес, в който не би трябвало да се спекулира каква ще бъде следващата стъпка. Но ясното намерение на нашето председателство е да насочи усилията си върху изпълнение на критериите и да се опита да постигне политически консенсус по взимането на решения още по времето на нашето председателство. Това е нашата позиция.
Също така, бих искала да споделя с вас, че както и нашия испански колега, ние никога не сме свързвали двата различни механизма в Шенгенската система и в присъединяването към Шенгенското пространство. Ние сме абсолютно против това двата аспекта да бъдат свързвани – техническия и политическия.
Господин Пирински, отново се позовавам на това, което споменахте за политиката на сближаване. Смятам също така, че към политиката на сближаване спада и макроикономическото развитие, както и несъответствията между източната част на Европа, с новите страни-членки и западната част, която принадлежи на по-старите страни-членки. И от тази гледна точка Дунавската стратегия е изключително важен инструмент. Тя се насочва към различни политики не само по отношение развитие на туризма, инфраструктурата и се надявам силно, че всичките тези инструменти, които са на наше разположение, в изпълнение на Дунавската стратегия, биха могли да бъдат използвани за създаването на едно добросъседско сътрудничество между страните, които се намират по поречието на река Дунав. Тук влиза и Сърбия, чиято европейска перспектива е една от нашите главни цели, които ние трябва да постигнем. И ние наистина искрено вярваме, че ще започнем този процес по отношение кандидатурата на Сърбия и че ще бъдем в състояние също така да започнем известни преговори с тази страна.
Мисля че, отговорих повече или по-малко на въпросите, зададени досега, както и отразих изявленията, които бяха направени. Много съм ви благодарна и благодаря за силната подкрепа на всички български институции, на парламента, различните държавните и публични институции. Знам и съм сигурна, че трябва да си сътрудничим в името на успеха и то не за всяка отделна страна, но за всички нас.
Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, Ваше превъзходителство. Колеги, други желаещи да вземат отношения, коментари ? Не виждам.
Сърдечно благодаря, Ваши превъзходителства за тази прекрасна съвместна сесия, която имахме. Благодаря Ви, наистина и за обективността, с която подхождате по отношение на присъединяването на България и нашата съседка Румъния към Шенгенското пространство, защото ние сме с ясното съзнание, че сме външна граница на Европейския съюз и всъщност от сигурността на нашата граница зависи вътрешната сигурност на Европейския съюз. Така че, правилно казахте във Вашите заключителни слова, че сътрудничеството е ключовата дума и то не само за отделните държави, но и за цяла Европа. Така че, наистина всичко, което правим го правим с ясното съзнание за сигурността на европейската общност.
Благодаря Ви за тази прекрасна следобедна сесия. Още веднъж се извинявам за забавянето, което не бе предвидено. И ви очакваме на 26 януари, когато ще се осъществи парламентарния контрол върху усвояването на европейските средства в България – Годишния доклад на Народното събрание, на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Благодаря Ви още веднъж.
Н. Пр. г-жа Юдит Ланг: И ние благодарим.
Председател Доброслав Димитров: Колеги, продължаваме с точка Втора.
2.Законопроект за ратифициране на Изменението към Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, № 102-02-2, внесен от Министерски съвет на 17.01.2011 г.
Председател Доброслав Димитров: Точката ще ни бъде представена от представителя на министъра по управлението на европейските фондове – госпожа Анелия Грозданова, началник на отдел „Други инструменти и програми”. Заповядайте, имате думата.
Госпожа Анелия Грозданова: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители. Съвсем накратко ще представя това предложение, което Министерски съвет, с Решение № 21 от 16 януари 2001 година одобри, а именно одобри Изменението на Меморандума за разбирателство между Кралство Норвегия и Република България по отношение на изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономическо и устойчиво развитие в България.
Изменението на Меморандума се предлага на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да бъде ратифицирано от Народното събрание със закон.
Незначително е изменението на Меморандума. То касае чл. 2 по отношение на структурата, която е оторизирана да изпълнява функцията на национално координационно звено, управлението на Норвежката програма, а именно, това е дирекцията „Мониторинг на средствата от Европейския съюз” в Министерски съвет, чийто ръководител, на националното координационно звено е министър Дончев.
Това е, благодаря. На ваше разположение съм за допълнителни въпроси и разяснения.
Председател Доброслав Димитров: Благодаря, госпожо Грозданова. Колеги, имаме ли въпроси? Заповядайте, господин Караниколов.
Господин Емил Караниколов: Благодаря, господин председател. Тъй като е видно, че става въпрос само за съвсем минимална редакционна промяна в този законопроект, нямам никакви възражения и никакви противоречия, но искам да попитам по-конкретно със средства от тази Норвежка програма досега в България какво е направено, колко пари са постъпили, какви конкретни проекти са били финансирани? Аз знам само за един, който е на територията на моя избирателен район – Стара Загора. Бихте ли дали малко повече разяснения?
Госпожа Анелия Грозданова: Разбира се, с удоволствие. И междувременно, в момента тече работна група в рамките на Норвежката програма за сътрудничество, в хотел „Шератон” се провежда и точно един от проектите, който се изпълнява от Тракийският университет. Беше представен като част от добрите практики по изпълнението на тази програма, която е с бюджет, в този програмен период от 20 млн. евро. Очакваме за следващия програмен период той да бъде удвоен и заедно с бюджета на финансовия механизъм на европейско икономическо пространство да бъдат договорени и усвоени 126 600 000 евро.
Норвежката програма за сътрудничество включва 24 индивидуални проекта, които стартираха за България и за Румъния тези програми стартираха с по-късен срок. Те са със срок на изпълнение 3 години за разлика от 5-те години, които имат другите държави-членки. Но въпреки това се изпълняват успешно и над 50 % към края на годината е размера на изплатените средства по тази програма.
Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, госпожо Грозданова. Колеги, имате ли допълнителни въпроси? Не виждам. В такъв случай, само искам да задам въпрос дали сте запозната със становищата на двете комисии и евентуално ако имате коментари по тях?
Госпожа Анелия Грозданова: Няма възражения.
Председател Моника Панайотова: В такъв случай, колеги подлагам на гласуване становище по Законопроект № 102-02-2 от 17.01.2011 година за ратифициране на Изменението към Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, внесен от Министерски съвет.
Нека колегите от Комисията от външна политика и отбрана, които са „за” да гласуват. „Против” и „въздържали се”? Не виждам.
Нека сега и колегите от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, който е „за” да гласува. „Против” и „въздържали се”? Не виждам. С което изчерпихме днешния дневен ред.
Имаме точка Разни, ако някой от вас има желание да добави нещо? Не виждам. Приятен следобед и благодаря на всички.
Заседанието беше закрито в 15.20 часа.
Председател на Комисията по
европейските въпроси и контрол
на европейските фондове:
Моника Панайотова
Председател на Комисията по
външна политика и отбрана:
Доброслав Димитров
№ 53
На 19 януари 2011 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове съвместно с Комисията по външна политика и отбрана.
Заседанието беше открито в 14.40 часа и ръководено от председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, госпожица Моника Панайотова и председателят на Комисията по външна политика и отбрана, господин Доброслав Димитров при следния
Дневен ред:
1.Представяне приоритетите на Унгарското председателство на Европейския съюз.
2.Законопроект за ратифициране на Изменението към Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, № 102-02-2, внесен от Министерски съвет на 17.01.2011 г.
3.Разни.
Гости и докладчици на заседанието бяха:
• Н.Пр. г-жа Юдит Ланг – посланик на Република Унгария
• Н.Пр. г-н Марк Михилсен – посланик на Кралство Белгия
• Н.Пр. г-н Рафаел Мендивил Пейдро – посланик на Кралство Испания
Министерство на външните работи:
-Бисерка Бенишева, генерален директор на дирекция „Европейски съюз”.
Кабинет на министъра по управлението на европейските фондове:
-Анелия Грозданова, началник на отдел „Други инструменти и програми”
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости на заседанието.
Председател Моника Панайотова: Колеги, позволете ми да открия днешното заседание, което ще се проведе съвместно между Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Най-напред бих искала да се извиня, тъй като неочаквано пленарното заседание беше по-дълго от предвиденото. Искрено съжалявам и се извинявам от името на всички колеги за забавянето, Ваши превъзходителства, но вярвам, че бързо ще наваксаме с времето и конструктивния диалог, който ни предстои по време на съвместното заседание.
Първо, само бих искала да гласуваме дневния ред. Първо - представяне приоритетите на Унгарското председателство на Европейския съюз. Ще вземат участие Н. Пр. г-жа Юдит Ланг, посланик на Република Унгария, Н. Пр. г-н Марк Михелсен, посланик на Кралство Белгия и Н. Пр. г-н Рафел Мендивил Пейдро, посланик на Кралство Испания в България.
И втора точка – представяне, обсъждане и приемане на становището по Законопроект № 102-02-2 от 17.01.2011 година за ратифициране на Изменението към Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, внесен от Министерски съвет.
Колеги, който е съгласен с така представения дневен ред, първо от Комисията по външна политика и отбрана, нека да гласува „за”. „Против”? И „въздържали се”? Не виждам.
Колеги, от Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, който е съгласен с дневния ред, нека да гласува „за”. „Против”? И „въздържали се”? Не виждам. Така че, имам удоволствието, бях подготвила встъпителни думи, но тъй като времето на Н. Пр. г-н Михилсен не позволява това, директно ще дам думата на него за да даде отправните точки, които всъщност предстоят пред унгарското председателство, какво постигна белгийското и какво предстои оттук нататък. След това ще дам думата на Н. Пр. г-н Пейдро. И ще приключим с госпожа Юдит Ланг.
Заповядайте, господин Михилсен.
1.Представяне приоритетите на Унгарското председателство на Европейския съюз.
Н. Пр. г-н Марк Михилсен: Дами и господа, добър ден. Съжалявам много, че не мога да остана много дълго, защото имам самолет, който трябва да хвана.
Искам да ви кажа няколко думи за белгийското председателство, което приключи преди 20 дни. Когато погледнете назад, преди всичко ще ви се стори, че това беше нещо като шахматна игра, като шахматна партия, с 10 души от едната страна, всеки от които се стремеше да придвижва фигурите. И смятам, че това общо-взето е едно правилно описание на това, което правят председателите на Европейския съюз.
Белгийските приоритети, както се наричаха, първо те бяха икономически и финансови, в техните икономически и финансови измерения. След това се придвижихме към икономическото управление и след това финансовите структури за контрол. След това моят колега продължи, през следващите 6 месеца, в социалната сфера, в рамките на Стратегия 2020. Ние се занимавахме със Стратегията за заетост, някои законодателни промени.
Моят колега ще обърне внимание на социалните аспекти, правосъдие и вътрешни работи, в които основното беше прилагането на Плана за действие от Стокхолм и продължението ще бъде поето от колегата, говорещ след мен. Бяхме в състояние да отбележим известен прогрес, но не свършихме работата.
И накрая, но не на последно място – разширяването и външните измерения на Европейския съюз. Отбеляза се напредък в разширяването. Черна гора получи статут на страна-кандидат. На Сърбия също беше даден този статут, но всичкото това не е приключено, правят се проучвания и слава богу, че Юдит стои до мен, защото тя ще ви разкаже, какво ще свърши тяхното председателство през следващите 6 месеца. Така че, накратко това е, което исках да ви кажа. И бих искал да ви пожелая ползотворна работа.
Благодаря.
Председател Моника Панайотова: Сега имам удоволствието да дам думата на новия посланик на Кралство Испания, в България. Ние имахме прекрасно сътрудничество -парламентът, всички парламентарни групи, прекрасен диалог с Вашия предшественик – господин Фуентес. И вярвам, че тясното сътрудничество ще продължи заедно с Вас, дори ще го развием в още по-интензивен мащаб. Заповядайте.
Н. Пр. г-н Рафаел Мендивил Пейдро: Ваши превъзходителства. Благодаря много. Имам наистина удоволствието да взема думата и да се обърна към вас с няколко думи.
Както знаете, испанското председателство беше част от Тройката и нашият срок изтече доста бързо. Имах удоволствието да подкрепя програмата на унгарското председателство. В този случай Испания е много близо до амбициите, които има Унгария по време на своето председателство. И бих искал като пример да спомена, възползвайки се от тази възможност, че един от приоритетите, ако ми позволяваш Юдит, на унгарското председателство, това е приемането в Шенген на Румъния и България. И аз бих искал да се възползвам от този случай, за да кажа, че споделяме мнението на Унгария. Това за нас не е политически, а просто технически въпрос, така е било винаги за нас в този аспект. И не бихме искали да го смесваме с механизма за сътрудничество и верификация. Наистина се надявам, че България и Румъния ще се присъединят в Шенген с нас, колкото е възможно по-скоро.
От друга страна, също така за мен е важно, тъй като както бихте могли да си представите, независимо че всички сме европейски, все пак Испания се намира по на юг в средиземноморската част. Унгарското председателство допълва по географски признак това местоположение и те са пък по-близо до източната част на Европа, докато ние сме до западната. По този начин, по отношение на всички европейци няма да се прави никакво разграничение, в смисъл на географското им местоположение. Споделяме едни и същи цели.
Както знаете, аз съм тук само от 15 дни. Аз съм новодошъл в страната ви и бих искал да ви предам, че за мен е удоволствие да представлявам Испания във вашата страна. Много ви благодаря.
Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, Ваше превъзходителство. Изключително окуражителни са вашите думи по отношение на приоритета на България по присъединяване към Шенгенското пространство. Именно за това и целта на българското правителство е до март 2011 година, наистина да покрием техническите критерии и да започне всъщност след това политическата част.
А сега, имам удоволствието да премина от старите страни-членки към представителя на новите страни-членки, към нашия посланик на Унгария в България. 2011 година е свързана с новите реалности в икономическото управление на Европейския съюз по отношение на макроикономическата стабилност, бюджетната консолидация, структурните реформи, мерките за насърчаване на растежа. Така че, от тази гледна точка 2010 година можем да кажем, че беше годината на стратегическото преосмисляне, а 2011 година всъщност екшън плана, говорим вече как да постигнем мерките и целите, които си поставихме през 2010 година като държави-членки. Така че, не само по отношение на икономическото управление, но и по отношение на желанието на новите държави-членки България и Румъния да се присъединят към Шенгенското пространство, плюс разширяването чрез нашите съседи – Западните Балкани, са наистина изключително деликатни, но същевременно важни, наболели мога да кажа, приоритети, които трябва вече да отговорим на въпроса как и кога ще се реализират, да дадем ясен сигнал през тази година.
Имам удоволствието да Ви дам думата. Заповядайте, Ваше превъзходителство.
Н. Пр. г-жа Юдит Ланг: Благодаря Ви много. Наистина имам привилегията да бъдат тук като член на Тройката и това е моето първо посещение. Аз приветствах идеята за едно общо заседание, защото това е много по-творческо, дискусията ще бъде много по-целенасочена. И както моят колега, високоуважаваният посланик на Испания каза, ние сме членове на т.нар. „Тройка”, или на триото, което започна да работи много по-рано от започването на периода на испанското председателство. Така че, последният член на тази тройка – Унгария се насочва да продължи своята работа, която е започната от предшестващите страни и въз основа на резултатите постигнати от тях.
Също така ние ще вървим по пътя на нашите общи идеи и цели, които имат за основа по-нататъшното укрепване на Съюза. Нашето мото е „Силна Европа”, защото ние смятаме, че са необходими силни институции, силни страни-членки, общи политики, които са силни, с цел да се засили сближаването и да се създаде силна еврозона. Тъй като икономическата криза все още не е приключила, еврозоната пострада твърде много от нея и се сблъска с много проблеми. И затова основните цели на Европа са да се създаде европейския механизъм за стабилност, да се засили икономическата координация, да се засили контролът над фискалната дисциплина.
По наше мнение, отговорът на предизвикателствата трябва да бъде повече Европа отколкото по-малка. Ние бихме искали да насърчим по-силни иновации и фокусът да бъде съсредоточен върху основните инструменти, които са Стратегията на Европа за 2020 година, за икономически растеж, заетост и създаване на работни места. Така че, един от най-важните инструменти е да намерим целите, които са необходими за решаване на тези проблеми. И именно това са солидарността и сближаването. Това са нашите основни ценности и цели на нашето президентство по време на периодът, в който Унгария отговоря затова.
Програмата ни се основава върху човешкия фактор. Защо? Защото ние смятаме, че за Европа е много важен фактът Европа да бъде, да принадлежи на гражданите си и да им служи. Така че, ние искаме да сложим Европа и службата на неговите граждани като едно определение за човешкото лице на интеграцията. Що се отнася до договорът за Лисабон, искаме да се постигне една нова законодателна рамка, Европа да бъде приближена още повече до своите граждани.
И сега бих искала да поговоря, много накратко, за четирите приоритетни сфери или така да ги наречем – пакети от приоритети. Поставили сме ги в един вид пакети, които се допълват взаимно.
Първият от пакетите се нарича растеж, икономически растеж, заетост и социално включване. Искаме да отбележим напредък в икономическото управление в Европа, да засилим контролът в Европа. Каква ще е ролята и изпълнението на Стратегията 2020? Говорих вече преди няколко минути затова. Имаме чудесни възможности за засилване, за увеличаване на заетостта и за усъвършенстване на конкурентноспособността. Прилагането на акта за единния пазар също е в нашия фокус и бихме искали да подсилим мястото на малките и средни предприятия, защото според нас това е един от елементите, а именно малките и средни предприятия, че те могат да допринесат за мобилността, за създаването на нови работни места, за повишаване на конкурентноспособността на икономиките в Европа.
Съсредоточаваме се върху интеграцията на ромите и бедността сред децата. Също така сме се насочили към демографските тенденции и политиката за семейството и мерки насочени към тях, които ще разработим в по-големи подробности и ще се опитаме да формулираме политики, които ще ни помогнат в развитието.
Вторият пакет от нашите цели, това е по-силна Европа. Бихме искали да се съсредоточим върху заздравяване на общите политики, това значи - енергийната политика, политиката по сближаване, селскостопанската политика.
Следващата рамка, многогодишна финансова рамка трябва да бъде също обсъдена. И трябва да се съсредоточим върху намиране на сферите, в които искаме да развиваме политиките си и съответно с това да нагодим бюджетите си. В този голям пакет от цели, който е приоритет много важен за България и за Унгария, това е Стратегията за дунавския регион, която е много важна не само за нас като отделни държави-членки, но и за макрорегиона.
Третият голям пакет, това е Съюзът да се обърне към своите граждани. Както споменаха моите колеги, продължаваме с изпълнението на Стокхолмската програма. Бихме искали също така да поставим акцент върху справедливо правосъдие, подпомагане на жертвите от престъпление, киберпрестъпленията. Бихме искали също така с главата за основните права на човека. Оценката на изпълнението е една от нашите цели. Това е един нововъведен инструмент от Лисабонският договор.
Моят колега вече спомена разширяването на Шенгенското пространство, като един от нашите приоритети. Много му благодаря за подкрепата на Испания и затова, че те споделят същото мнение, което имаме и ние, като се съгласяват с нашата визия и нашите цели по този въпрос. Разбира се, разширяването на Шенген ще стане при изпълняване на критериите.
Други теми, които са много съществени, това е европейската гражданска инициатива, която бе въведена с Договора от Лисабон. Тя е нещо ново. Искаме да развием тази идея и да поддържаме културното многообразие, тъй като Европа разделя общи цели, има общи цели и Европейският съюз сега има 27 страни-членки с много богато културно наследство и ние искаме да ускорим процесът на запазване на това културно многообразие. 2011 година е също така годината на доброволчеството. Искаме да имаме акцент тази година върху доброволческите дейности.
Четвъртият пакет е също крие много предизвикателства и той е свързан с разширяването на Европейския съюз и на ролята на съюза в световен аспект. Нашата цел е да направим поне една стъпка напред в процеса на преговорите със страните-кандидатки. Искаме да приключим преговорите с Хърватия по време на нашето председателство. Също така да продължим преговорите със Западните Балкани и да ускорим процеса с преговорите за присъединяването на Турция и свързаните с нея вътрешни реформи. Също така, да се поднови политиката на съседство в рамките на Съюза. Европа се нуждае да върви напред с тези свои политики.
Има и две водещи събития. Едното е свързано с енергийната политика. През февруари ще има специална европейска среща, посветена на енергийната политика и нововъведенията. И второто водещо събитие по време на унгарското председателство е срещата на върха за източните страни. Искаме да вървим напред в тази посока и да го направим през май 2011 година.
Разбира се, нашето председателство ще има много разговори, много срещи и допълнителни програми и дейности, които са общо около 250, между тях различни неформални срещи и формални, официални срещи, неофициални. Министрите на регионалното развитие, икономическите министри. И в Брюксел ще имаме срещи, и в Унгария.
Готова съм да отговоря на вашите въпроси. Моят испански колега е тук. Той е силен, солиден поддръжник на нашата Тройка.
Председател Моника Панайотова: Европейските граждани във фокуса на бъдещите политики. Това е основното послание, което се очертава пред унгарското председателство. И ние като парламентаристи, връщайки се по своите избирателни райони, трябва наистина по максимално достъпен начин да представяме приоритетите на европейския дневен ред. Наистина, това е едно предизвикателство пред нас и сега искам да дам думата на нашите колеги от двете комисии да вземат отношение по така представените приоритети, а именно растеж и заетост за запазване на европейския социален модел, по-силна Европа, Европа по-близо до гражданите и разширяване и политика на добросъседство. Заповядайте, колеги.
Може би, докато колегите формулират своите въпроси, аз бих искала да ви информирам за няколко инициативи, които предстоят и които са свързани именно с приоритетите на унгарското председателство. Първата инициатива, която е по линия на Комисията за европейски въпроси и контрол на европейските фондове, предстои този петък - среща с нашите евродепутати в Брюксел, с които да очертаем полето за взаимодействие, за да може всички в рамките на своите политически семейства много по-успешно да работим за реализацията на приоритетите, които си поставя унгарското председателство, разбира се, пречупени през контекста на националните приоритети.
Следващата крачка, която предприемаме и тя е също свързана с новите прерогативи, които имаме след Лисабонския договор - очакваме госпожа Кристалина Георгиева, нашия еврокомисар, да представи работната програма на Европейската комисия. И на базата на работната програма, която Министерски съвет, изпълнителната власт, съвсем скоро прие, плюс работната програма на комисията, която ще ни бъде представена от еврокомисаря от България, Народното събрание ще може да изготви своята годишна работна програма за 2011 година. Така че, изключително важен е за нас прекият диалог с европейските институции, за да може националният парламент да участва активно във формирането, както на националната позиция така съответно и на позицията, която се формира на наднационално ниво.
Заповядайте, господин Чукарски.
Господин Димитър Чукарски: Аз благодаря изключително на госпожа Ланг за представяне приоритетите пред унгарското председателство. Ние намираме унгарското председателство като председателство, на което трябва да се доверим. Първо, защото имаме сходна история, през последния век и не само заради това, а защото просто ние сме страни от бреговете на река Дунав и като такива имаме много възможности за всякакъв вид сътрудничество, не само в рамките на Европейския съюз.
Моят конкретен въпрос. Важни са приоритетите, Вие ги споделихте. Наистина, ние трябва на първо място да запазим доверието на европейските граждани, в частност гражданите на нашите страни, към европейските институции, така както те функционират след влизането в сила на Лисабонския договор. И разбира се, към единната европейска валута, която всъщност се явява манифестацията на обединения организъм, наречен Европейски съюз.
Така че, аз съм убеден, че в тези две насоки има много какво да направим, включително и ние, които не сме част от еврозоната, давайки стабилност, вътрешно в нашите страни, ние можем да пренесем тази стабилност като усещане на нашите граждани за едно по-бързо интегриране вътре в рамките на Европейския съюз и на новоприсъединяващите се страни.
Вие споменахте за Западните Балкани, споменахте за Турция и Хърватска, но аз конкретно бих искал да попитам най-лесната държава за присъединяване – Исландия, как виждате въпроса с развитието за присъединяването й към Европейския съюз, стъпките по време на унгарското председателство? И не на последно място, кога евентуално, ако съм изпуснал и Вие сте го казали, съжалявам, смятате че ще се вземе формалното решение за присъединяването на България и Румъния към споразумението, което да ни даде възможност да станем част от единното Шенгенско пространство?
Благодаря Ви.
Председател Моника Панайотова: И аз Ви благодаря, господин Чукарски. Господин Агов, заповядайте.
Господин Асен Агов: Благодаря, госпожо председател. Иска ми се да поздравя нашите унгарски приятели за първото им председателство на Европейският съюз и им желая успех.
Аз следя много внимателно развитието в Унгария. Следя внимателно всички спорове около някои решения на унгарското правителство и се надявам всички тези спорове да не попречат за едно успешно председателство на Унгария. Ето, аз си спомням, че когато нашите чешки приятели поеха първото председателство, правителството падна. Така че, тези временни несгоди на отклоненията в бурния ни политически живот не би трябвало да пречат, наистина за едно успешно председателство.
Госпожо посланик, от няколко дни, тъй като Дунав е акцент във вашето председателство, Сърбия на практика блокира корабоплаването по Дунав. Сърбия е страна, която получи тласък за бъдещото си присъединяване към Европейския съюз. Безспорно на унгарското председателство ще падне сериозна тежест затова да придвижи напред кандидатурата на Сърбия. Но митническите и данъчните нови разпоредби на Сърбия на практика правят транспорта и износа през Дунава, покрай Сърбия изключително скъп и го блокират. И надявам се това да не доведе до криза.
И моят въпрос, аз знам, че трудно ще отговорите сега, тъй като това са събития от последните дни, но ще ми се да настоявам унгарското председателство да се заеме с този въпрос, ако искаме наистина Дунав да бъде река на приятелството и на свободния обмен на хора, и на търговия, а не да бъде използвана за натиск върху другите страни от Дунавския басейн.
Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, господин Агов. Господин Пирински, заповядайте.
Господин Георги Пирински: Благодаря Ви, госпожо председател. Ваше превъзходителства. Колеги.
Безспорно унгарското председателство идва на дневен ред в един изключително важен период от развитието на Европейския съюз, когато Европейският съюз е изправен пред предизвикателството да развие някои от най-успешните си политики, като политиката на единния вътрешен пазар и едновременно с това да възприеме нови механизми или нови норми, които да осигурят развитието му в едни нови условия на глобализация.
Аз няма да се спирам на конкретни въпроси, но бих предложил на вниманието и на госпожа посланичката и на всички нас едни отправни принципи, които ми се струва, че трябва да бъдат в основата на всички конкретни решения. Тези два принципа, според мен бяха споменати от Жан Клод Юнкер, преди 2 дни, по време на неформалната среща на финансовите министри. Те бяха стабилност и солидарност. Тъй като и госпожа посланичката в началото на своето експозе говори за европейски механизми и стабилност, господин Чукарски в своите думи наблегна на стабилността и всички сега са под пресата, разбира се, да се гарантира стабилността на финансовата система, на всяка от страните и т.н. Но, струва ми се, че все по-ясно се налага разбирането, че без съответната степен на солидарност между страните, които са с относително по-високи възможности и онези, които имат предизвикателството да догонят средните равнища, само акцентирането върху стабилността е саморазрушаващо се.
Унгарското председателство ми се струва, че е добре поставено да защитава тази гледна точка. И бих предложил един от мотивите на защитата да бъде именно кохезионната политика, в нейния пълен обхват на икономическа, социална и териториална кохезия, с всички последици от този подход и що се отнася до финансовата рамка и всички други решения. Тъй че присъединявайки се към всички пожелания за успешно председателство и безспорно стискаме палци, разчитаме на авторитетния глас на унгарския председател, във всички формати на Европейския съюз.
Председател Моника Панайотова: И аз Ви благодаря, господин Пирински. Мисля че, се акумулираха значителен брой въпроси и коментари. Основните послания са стабилност, солидарност, сигурност и доверие и разбира се, успешно председателство, което Ви пожелаваме, госпожо посланик. Заповядайте.
Н. Пр. г-жа Юдит Ланг: Благодаря Ви много. Те са идентични с нашите цели. Вие ги осветлихте, поставихте акцент. Очакваме, че ще бъдем подкрепени в нашата работа. Ние много сериозно гледаме на нашата отговорност, тъй като никак не е лесно да действаш от името на 27 страни. И председателството трябва да бъде и ще се опитаме да бъде силно съсредоточено върху решенията, които ще се вземат. Напълно съм съгласна с господин Пирински, че солидарността и сближаването ще бъдат основните изразни средства и основния фокус, нещата върху които трябва да се съсредоточим.
По първия въпрос за Исландия. Разбира се, Исландия, подготвителните разговори вече са започнали с тази страна. Исландия вече изпълнява известни политики, които са присъщи за Европейския съюз и затова нашето председателство ще се ангажира с постигането на първи резултати в преговорите с Исландия. Разбира се, не мога да предрека как този процес ще протече, но нашето намерение е да направим няколко успешни крачки в посока, колкото е възможно тя да стане член на Европейският съюз.
Що се отнася до процеса на присъединяване на България и Румъния към Шенген, ние сме в една точка, когато както вече знаете ,на 14 януари бяхте предоставени за оценка от работната група, по време на последния мониторингов доклад и този процес на оценка ще бъде завършен. Страните-членки ще изразят своето мнение. Естествено, това е процес, в който не би трябвало да се спекулира каква ще бъде следващата стъпка. Но ясното намерение на нашето председателство е да насочи усилията си върху изпълнение на критериите и да се опита да постигне политически консенсус по взимането на решения още по времето на нашето председателство. Това е нашата позиция.
Също така, бих искала да споделя с вас, че както и нашия испански колега, ние никога не сме свързвали двата различни механизма в Шенгенската система и в присъединяването към Шенгенското пространство. Ние сме абсолютно против това двата аспекта да бъдат свързвани – техническия и политическия.
Господин Пирински, отново се позовавам на това, което споменахте за политиката на сближаване. Смятам също така, че към политиката на сближаване спада и макроикономическото развитие, както и несъответствията между източната част на Европа, с новите страни-членки и западната част, която принадлежи на по-старите страни-членки. И от тази гледна точка Дунавската стратегия е изключително важен инструмент. Тя се насочва към различни политики не само по отношение развитие на туризма, инфраструктурата и се надявам силно, че всичките тези инструменти, които са на наше разположение, в изпълнение на Дунавската стратегия, биха могли да бъдат използвани за създаването на едно добросъседско сътрудничество между страните, които се намират по поречието на река Дунав. Тук влиза и Сърбия, чиято европейска перспектива е една от нашите главни цели, които ние трябва да постигнем. И ние наистина искрено вярваме, че ще започнем този процес по отношение кандидатурата на Сърбия и че ще бъдем в състояние също така да започнем известни преговори с тази страна.
Мисля че, отговорих повече или по-малко на въпросите, зададени досега, както и отразих изявленията, които бяха направени. Много съм ви благодарна и благодаря за силната подкрепа на всички български институции, на парламента, различните държавните и публични институции. Знам и съм сигурна, че трябва да си сътрудничим в името на успеха и то не за всяка отделна страна, но за всички нас.
Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, Ваше превъзходителство. Колеги, други желаещи да вземат отношения, коментари ? Не виждам.
Сърдечно благодаря, Ваши превъзходителства за тази прекрасна съвместна сесия, която имахме. Благодаря Ви, наистина и за обективността, с която подхождате по отношение на присъединяването на България и нашата съседка Румъния към Шенгенското пространство, защото ние сме с ясното съзнание, че сме външна граница на Европейския съюз и всъщност от сигурността на нашата граница зависи вътрешната сигурност на Европейския съюз. Така че, правилно казахте във Вашите заключителни слова, че сътрудничеството е ключовата дума и то не само за отделните държави, но и за цяла Европа. Така че, наистина всичко, което правим го правим с ясното съзнание за сигурността на европейската общност.
Благодаря Ви за тази прекрасна следобедна сесия. Още веднъж се извинявам за забавянето, което не бе предвидено. И ви очакваме на 26 януари, когато ще се осъществи парламентарния контрол върху усвояването на европейските средства в България – Годишния доклад на Народното събрание, на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Благодаря Ви още веднъж.
Н. Пр. г-жа Юдит Ланг: И ние благодарим.
Председател Доброслав Димитров: Колеги, продължаваме с точка Втора.
2.Законопроект за ратифициране на Изменението към Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, № 102-02-2, внесен от Министерски съвет на 17.01.2011 г.
Председател Доброслав Димитров: Точката ще ни бъде представена от представителя на министъра по управлението на европейските фондове – госпожа Анелия Грозданова, началник на отдел „Други инструменти и програми”. Заповядайте, имате думата.
Госпожа Анелия Грозданова: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители. Съвсем накратко ще представя това предложение, което Министерски съвет, с Решение № 21 от 16 януари 2001 година одобри, а именно одобри Изменението на Меморандума за разбирателство между Кралство Норвегия и Република България по отношение на изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономическо и устойчиво развитие в България.
Изменението на Меморандума се предлага на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да бъде ратифицирано от Народното събрание със закон.
Незначително е изменението на Меморандума. То касае чл. 2 по отношение на структурата, която е оторизирана да изпълнява функцията на национално координационно звено, управлението на Норвежката програма, а именно, това е дирекцията „Мониторинг на средствата от Европейския съюз” в Министерски съвет, чийто ръководител, на националното координационно звено е министър Дончев.
Това е, благодаря. На ваше разположение съм за допълнителни въпроси и разяснения.
Председател Доброслав Димитров: Благодаря, госпожо Грозданова. Колеги, имаме ли въпроси? Заповядайте, господин Караниколов.
Господин Емил Караниколов: Благодаря, господин председател. Тъй като е видно, че става въпрос само за съвсем минимална редакционна промяна в този законопроект, нямам никакви възражения и никакви противоречия, но искам да попитам по-конкретно със средства от тази Норвежка програма досега в България какво е направено, колко пари са постъпили, какви конкретни проекти са били финансирани? Аз знам само за един, който е на територията на моя избирателен район – Стара Загора. Бихте ли дали малко повече разяснения?
Госпожа Анелия Грозданова: Разбира се, с удоволствие. И междувременно, в момента тече работна група в рамките на Норвежката програма за сътрудничество, в хотел „Шератон” се провежда и точно един от проектите, който се изпълнява от Тракийският университет. Беше представен като част от добрите практики по изпълнението на тази програма, която е с бюджет, в този програмен период от 20 млн. евро. Очакваме за следващия програмен период той да бъде удвоен и заедно с бюджета на финансовия механизъм на европейско икономическо пространство да бъдат договорени и усвоени 126 600 000 евро.
Норвежката програма за сътрудничество включва 24 индивидуални проекта, които стартираха за България и за Румъния тези програми стартираха с по-късен срок. Те са със срок на изпълнение 3 години за разлика от 5-те години, които имат другите държави-членки. Но въпреки това се изпълняват успешно и над 50 % към края на годината е размера на изплатените средства по тази програма.
Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, госпожо Грозданова. Колеги, имате ли допълнителни въпроси? Не виждам. В такъв случай, само искам да задам въпрос дали сте запозната със становищата на двете комисии и евентуално ако имате коментари по тях?
Госпожа Анелия Грозданова: Няма възражения.
Председател Моника Панайотова: В такъв случай, колеги подлагам на гласуване становище по Законопроект № 102-02-2 от 17.01.2011 година за ратифициране на Изменението към Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България между Република България и Кралство Норвегия, внесен от Министерски съвет.
Нека колегите от Комисията от външна политика и отбрана, които са „за” да гласуват. „Против” и „въздържали се”? Не виждам.
Нека сега и колегите от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, който е „за” да гласува. „Против” и „въздържали се”? Не виждам. С което изчерпихме днешния дневен ред.
Имаме точка Разни, ако някой от вас има желание да добави нещо? Не виждам. Приятен следобед и благодаря на всички.
Заседанието беше закрито в 15.20 часа.
Председател на Комисията по
европейските въпроси и контрол
на европейските фондове:
Моника Панайотова
Председател на Комисията по
външна политика и отбрана:
Доброслав Димитров
2013
2007
