П Р О Т О К О Л

№ 55

На 26 януари 2011 г., сряда от 14,30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

Представяне, обсъждане и приемане на Годишен доклад за усвояването на средствата от Европейския съюз в Република България за 2010 година.

В заседанието взеха участие: Цецка Цачева – председател на Народното събрание, Н.Пр. Юдит Ланг – посланик на Република Унгария, Н.Пр. Рафаел Мендивил Пейдро – посланик на Кралство Испания, Катерин Реймакерс – временно управляващ посолството на Кралство Белгия, Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Юлиана Николова – съветник на министър-председателя и секретар на Съвета за координация при управление на средствата от ЕС, Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, Димитър Георгиев – заместник-министър на вътрешните работи, Красимир Попов – заместник-министър на труда и социалната политика, Ивайло Московски – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Лиляна Павлова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Петя Евтимова – заместник-министър на образованието, младежта и науката, Светлана Боянова – заместник-министър на земеделието и храните, Светослав Симеонов – изпълнителен директор на ДФ”Земеделие”, Явор Недев – изпълнителен директор на ИАРА, експерти.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Сред нас са посланиците на Испания, на Унгария и съответно представител на Белгийското посолство, също така председателят на Народното събрание госпожа Цецка Цачева, господин Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, господин Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, заместник-министри. Няма да изброявам всички. Наистина за мене е удоволствие, че сте сред нас.
За да не губим ценно време, ще кажа, че днес предстои представянето на традиционният Годишен доклад за усвояването на европейските средства на Република България за 2010 година.
Преди да дам думата за встъпителни думи на нашите скъпи гости, само искам процедурно да гласуваме дневния ред на заседанието, тъй като все пак сме в рамките на регулярно заседание на комисията. Дневният ред днес е:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА УСВОЯВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2010 ГОДИНА.
Колеги, който е съгласен с така предложения дневен ред, нека да гласува. Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
В такъв случай имам удоволствието да дам думата на госпожа Юдит Ланг – представител на държавата, която председателства в момента Европейския съюз, за приветствени слова. Заповядайте, госпожо Ланг.
Н.ПР. ЮДИТ ЛАНГ: Много Ви благодаря, госпожо председател. Господин министър, депутати, дами и господа! За мене е чест да бъда тук, да участвам в този много важен форум – представянето на Годишния доклад за усвояването на средствата от Европейския съюз в Република България за 2010 година. Структурните фондове, Кохезионния фонд са инструменти, които се използват за прилагане на политиката на Европейския съюз, често се наричат Регионална политика на Европейския съюз.
По-бедните райони на Европа получават по-голяма част от помощта. Има много региони, които могат да кандидатстват за такова финансиране.
Разбира се, ние всички знаем, че Структурните фондове се състоят от Социалния фонд и Фонда за регионално развитие, заедно с ОСП. И Структурните фондове, и Кохезионният фонд представляват огромните разходи, най-голямата част от разходите на Европейския съюз.
Защо споменавам това. Защото това са изключително важни инструменти в нашите политики. И Унгарското председателство слага голямо ударение върху една унифицирана обща политика по отношение на конкурентноспособността, на сближаването ни. Ние трябва да използваме всички тези инструменти.
Има много неща по отношение на Стратегия „Европа 2020”, които можем да прилагаме. Трябва да изградим по-добра инфраструктура, трябва да обърнем внимание на Програмата за развитие на река Дунав. Това са все неща, които са сред нашите приоритети.
Като представител на държавата, която добре управлява усвояването на средствата от Европейския съюз, аз съм убедена, че тези програми ще подпомогнат и бъдещото усвояване на фондовете в България.
С удоволствие ще чуя доклада, който ще представи министър Дончев, който отговаря за усвояването на европейските фондове в България.
Много ви благодаря още веднъж. Желая ви успешна работа и ползотворна дискусия.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Имам удоволствието да дам думата на представителя на Белгия госпожа Катрин Реймакерс – временно управляващ посолството на Кралство Белгия. Гледам от гледна точка на това, че Унгария в момента председателства Европейския съюз, преди това беше Белгия. Накрая ще приключим с държавата, която е типичен пример как трябва да бъдат усвоявани средствата от Европейския съюз, а именно Испания.
Така че първо давам думата на представителя на Белгия. Заповядайте, госпожо Реймакерс.
КАТЕРИН РЕЙМАКЕРС: Много Ви благодаря. Госпожо председател на парламента, депутати, дами и господа! Искам да ви приветствам от името на посолството на Кралство Белгия.
Мога само да подкрепя думите на посланик Ланг. Аз също очаквам с нетърпение да чуя доклада за усвояването на еврофондовете през 2010 година. Искам да пожелая успех на министъра и на правителството да работят все така за българското общество.
Желая ви още по-големи успехи през 2011 година.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Има думата негово превъзходителство Рафаел Пейдро.
Н.ПР. РАФАЕЛ МЕНДИВИЛ ПЕЙДРО: Много Ви благодаря. Ваши превъзходителства, за мене е удоволствие, едно приятно преживяване да бъда тук с вас. За мене това е привилегия. Гледам на тази комисия като на една от най-важните за бъдещето на България.
Казвам това от гледна точка на Испания. Когато Испания се присъедини към Европейския съюз, тя също беше сравнително бедна държава. И благодарение на Европейския съюз и на еврофондовете днес говорим за една друга Испания. Испания се промени изцяло. И това определено е свързано с щедростта, със солидарността на нашите колеги от европейските държави, на другите европейски държави членки. Разбира се, и ние бяхме достатъчно интелигентни и умни да управляваме добре фондовете.
Не бива да забравяме, че влакът минава веднъж в историята и ние не бива да го изпускаме. Много е важно да се усвояват и управляват фондовете по най-добрия начин.
Смятам също, че бенефициентите могат да ползват нашия опит как да се управлява правилно това усвояване, за да може добре и бързо да се развива обществото.
И при нас имаше децентрализация, разбира се, но също така и контрол. Децентрализираното управление е изключително важно. Трябва да има координация, да има контрол. Всички държавни служители, които работеха на средно ниво, бяха специализирани в тази област, работеха от дълги години в нея и добре знаеха как се управляват еврофондовете. Смятам, че това е един от нашите успехи. Правителствата, министерствата, хората, които работеха на тези длъжности, оставаха там и продължаваха успешно да вършат тази работа.
Искам на вас да пожелая същия успех тук, в България. Ние в Испания вярваме в кохезията и не смятаме, че може да съществува Европа без кохезия.
Затова ние сме благодарни на Европа. Готови сме да споделим нашия опит и ви желаем много успехи.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, Ваше превъзходителство.
Сега настъпи моят ред – в рамките на половин час, а може би и по-малко да представя накратко Годишния доклад за усвояването на европейските средства за 2010 година. Знаете, че сам по себе си той е уникален документ, тъй като, освен оперативните програми, също така изследва общо 21 финансови инструмента от Европейския съюз. Аз в презентацията си ще се концентрирам основно върху оперативните програми. Но от гледна точка на това, че присъединяването на България към Шенгенското пространство е приоритет за страната, искам наистина да приветствам Министерството на вътрешните работи по отношение на договарянето и усвояването на 100 процента от средствата по инструмента „Шенген”, който също е обект на наблюдение в рамките на доклада.
Уверяваме ви, че през 2011 година комисията ще продължи да проследява изпълнението на договорите, които са свързани с покриването на техническите критерии за присъединяване на страната ни към Шенгенското пространство, така че наистина към март месец 2011 година България да бъде технически подготвена. Оттам нататък започва активната политическа част. От тази гледна точка исках да го спомена.
Другата програма, която също се разглежда, няма да се концентрирам в детайли в рамките на презентацията, но не мога да не я отчета – това е Програмата за развитие на селските райони. До този момент това си остава програмата, която маркира най-висок процент на усвояване. В сравнение примерно с останалите седем оперативни програми, при които имаме среден ръст на усвояемост около 10 процента, при Програмата за развитие на селските райони имаме 19 процента среден ръст.
Договорените средства се приближават до тези, които са характерни за седемте оперативни програми. За тях ръстът е 36 процента, а за Програмата за развитие на селските райони – 37 процента.
Това, което като препоръка искаме да отправим, е наистина да се задълбочи по-прекият контакт с бенефициентите, за да може да се ускорят процесите и усвояването на средствата по програмата.
Другата програма е Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство”. При нея наистина се отчита трикратен ръст на договорените средства през последната година. Затова просто исках да маркирам тези две програми.
Оттук нататък ще се концентрирам върху седемте оперативни програми в рамките на презентацията.
Ще започнем с финансовото изпълнение на оперативната програма, ще очертаем кои са фаворитите сред управляващите органи, респективно оперативните програми, след това ще отчетем постигнатия напредък, както и изоставяне при съответните оперативни програми. Третият акцент ще падне върху препоръките, които ние като парламентарна комисия, осъществяваща контрол върху управляващите органи, имаме по отношение на усвояването и контрола на европейските средства и каква е всъщност нашата визия за следващия програмен период.
Това, върху което бих искала да концентрирам вашето внимание, е, че средният ръст на усвояемост е 10 процента. Имаме над 36,74 процента договаряне на средствата, което означава, че имаме 1,6 млрд. лв. усвоени средства. За последната година декември 2009 – декември 2010 година имаме усвоени 1,2 млрд. лв.
По отношение на договарянето тези проценти означават, че имаме вече една трета договорени средства.
В сравнение с Междинния доклад се отчита наистина устойчив темп както на усвояванията, така и на договарянията. Още тогава си казахме, че 10 процента спрямо 100 не е много. Но предвид отправните позиции, предвид на забавянията, които са натрупвани през годините, това е наистина един значителен успех за страната.
Така че от тази гледна точка, ако продължават управляващите органи да работят по същия начин за опростяване на процедурите, да има още по-пряк контакт с бенефициентите и поддържане на този устойчив темп, наистина има реални шансове за много по-висока усвоямост до края на програмния период.
По отношение на така наречените фаворити по отношение на разплащанията и договарянията. Направили сме тази таблица, за да проследите развитието от гледна точка на последния Междинен доклад, който беше през юни 2010 година и сега – декември 2010 година.
По отношение на фаворитите по договаряне запазват своите позиции Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, Оперативна програма „Регионално развитие” и Оперативна програма „Административен капацитет”.
По отношение на фаворитите по разплащане запазват своите позиции Оперативна програма „Административен капацитет” и Оперативна програма „Конкурентноспособност”. Тук обаче на мястото на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” идва вече Оперативна програма „Регионално развитие” по ускорен темп на разплащанията, защото тук отчитаме шест пъти ускоряване, което наистина е похвално.
Когато говорим за Оперативна програма „Конкурентноспособност”, за да бъдем коректни, все пак трябва да отчитаме момента, че извън инструмента JEREMIE реалният ръст на усвояване е около 2,34 процента.
Тук говорим за близо 49 пъти ръст, но ако трябва да бъдем коректни и извадим инициативата JEREMIE, имаме наистина по-нисък темп на разплащанията. Затова аз бих сложила тук и Оперативна програма „Техническа помощ”, тъй като при нея ръстът е около 11 процента и реално тя е над средния процент от 10 на сто, който е характерен за разплащанията за седемте оперативни програми.
По отношение на фаворитите първа е наистина Оперативна програма „Регионално развитие”. Тук искаме да приветстваме това, че имаме наличието на пряк контакт с бенефициентите. Това показва, че всъщност прекият контакт с всички заинтересовани страни доведе до своя успех. Защото няма по-запознати с материята от самите бенефициенти, които маркират проблемните области и дават възможност на управляващите органи и на нас съответно като контролиращ орган да сигнализираме за тях, за да може максимално бързо те да бъдат отстранявани.
Вторият ключов момент както при Оперативна програма „Регионално развитие”, така и при Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” е постигнатият интегриран подход, който приветстваме и който наистина отправяме като една добра практика и добър модел на работа, с оглед постигането на синергичен ефект между оперативните програми и реализирането на реформи.
От тази гледна точка това, което се прави съвместно, както в Министерството на труда и социалната политика и Министерството на регионалното развитие, заедно с Министерството на здравеопазването плюс Държавната агенция за закрила на детето по отношение на деинституционализацията на деца от специализирани институции, е правилният начин, наистина успешен модел за интегриран подход, който е хубаво да бъде заимстван и от Оперативна програма „Административен капацитет” по отношение на взаимодействието с останалите оперативни програми, тъй като две ключови реформи са свързани с Оперативна програма „Административен капацитет”, именно административната и съдебната реформа.
Приветстваме по отношение на Оперативна програма „Административен капацитет” измененията в наръчника за изпълнението на ОПАК и системите за управление, което ще даде възможност за втората ключова реформа в съдебната система.
Искам да се върна на третия основен момент – Оперативна програма „Регионално развитие”. Тук е похвално създаването на системите за устойчив градски транспорт в седемте големи града. Ще продължим проследяването по проектите. До момента единствено Бургас има одобрен проект. Остават съответно София, Варна, Стара Загора, Русе, Пловдив и Плевен. Това са седемте големи града в страната, за да се изградят системи за устойчив градски транспорт.
По отношение на другия фаворит – Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” недостатъкът е, че наистина има забавяния в разплащанията. Но тази година се очаква това да бъде наваксано.
Похвалното отново е този интегриран подход, за който вече ви споменах.
Другият хубав момент е по отношение на използването на оперативната програма като антикризисна мярка. Защото благодарение на програмата бяха обучени около 6000 безработни. В рамките на програмата 6200 български граждани с увреждания също са преминали обучение през 2010 година. Като една хубава възможност, която се открива пред българските граждани през 2011 година е възможността 65 000 безработни граждани да минат през такива обучения. Надяваме се, че максимален брой ще се възползват от нея. Ние като парламентарна комисия по време на изслушванията ще следим за процесите в тази посока.
По отношение на Оперативна програма „Конкурентноспобност” това, което казахме за JEREMIE, го отчитаме като момент. Разбира се, той не трябва да се подценява, защото България беше приветствана за това, че дава възможност на рисковия бизнес да има необходимия финансов ресурс.
Това, което отправяме като препоръка, е наистина да се ускорят процедурите, за да може тези средства реално да достигнат до бизнеса и да се избегне моментът да има отлив на интерес от страна на бизнес върху оперативната програма.
По отношение на Оперативна програма „Техническа помощ”. Тук ключовата ни препоръка е наистина да се търсят формите по електронен път и чрез електронни носители, както по отношение на кандидатстване, така и по отношение на отчитане, с цел намаляване на бюрократизация.
Това, което сме направили на следващия слайд, е съпоставка – как се движат оперативните програми по степен на изпълнение на прогнозите. Отново при Оперативна програма „Регионално развитие” и Оперативна програма „Административен капацитет” имаме отлично постигане на целите за договаряне и разплащане през 2010 година. Засега те се оформят като лидери и през 2011 година, но вече зависи.
Второто е доброто представяне през 2010 година при договарянето, но не толкова доброто представяне при разплащането по отношение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Има ниски нива на договаряне, но добро финансово изпълнение при договорените проекти при оперативните програми „Транспорт” и „Техническа помощ” и слабо представяне, акумулирано изоставане, но предприети мерки за компенсиране през 2011 година при Оперативна програма „Околна среда”.
По отношение на Оперативна програма „Транспорт” ключовите проекти, които подобряват абсорбцията на програмата, са проектите за столичното метро и автомагистрала „Тракия”. Но призивът, който наистина като комисия отправяме, е за сериозно ускоряване на реалните строителни дейности по другите проекти.
Съзнаваме, че всъщност имаме различни типове бенефициенти по отделните оперативни програми. Специално за Оперативна програма „Транспорт” това са държавни агенции – говорим за Агенция „Пътна инфраструктура” и Национална компания „Железопътна инфраструктура”. Но трябва наистина да бъдат предприети необходимите мерки за изграждане на капацитет в тях, за създаването на специфична експертиза.
От тази гледна точка ние приветстваме възможността за взаимодействие с международните финансови институции - Световната банка, Европейската комисия, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка за възможност за допълнителна експертиза, която същевременно да не товари републиканския бюджет, в смисъл финансовият ресурс, който ще бъде заделен за тази експертиза, да бъде в рамките на Оперативна програма „Техническа помощ”.
По отношение на Оперативна програма „Околна среда”. Тя е ключова относно реформата във водния сектор. Така че тук основният бенефициент отново са общините. Тоест има двустранна зависимост между управляващи органи и типове бенефициенти. Но и тук това, което призоваваме, е да се подсили капацитетът на общините, за да може качествено и в срок да се реализират одобрените проекти.
Една възможност, която смятаме, че е потенциална и би било хубаво да се отдели внимание на нея. В случаите, когато имаме липса на проектна готовност от страна на приоритетните агломерации в сектора „Води”, нека да има съответно пренасочване на средствата към агломерации, които са под 10 000 еквивалент/жители.
Другият ключов проект, който ще продължим да следим, това е проектът за изграждане на интегрирана система за управление на отпадъците в град София, като наистина се надяваме, че ще има ускоряване на преговорите с Европейската комисия и по-кратки срокове на успеваемост по отношение на този приоритетен проект.
Това е всъщност графиката, която визуализира това, което до момента беше констатирано от комисията.
По отношение на постигнатия напредък това, което трябва да отбележим, е, че положителният момент е получаването на положителни оценки за съответствие на системите за управление и контрол от страна на Европейската комисия.
Знаете, че през 2009 година страната ни беше единствената държава, която нямаше положителна оценка за съответствие, което блокира междинните плащания. Всъщност този успех на правителството даде възможност чрез междинните плащания да се осигури свеж финансов ресурс, особено в условията на криза.
По отношение на разплащанията и договарянията – вече ги констатирахме.
Чрез предприетите институционални, нормативни и административни мерки, върху които по-подробно се бяхме спрели по време на Междинния доклад, всъщност това, което констатираме като резултати в момента, е в резултат именно на тези мерки. Така че можем да кажем, че към момента вече имаме една стабилна система за добра координация и контрол на средствата.
Постигната е подобрена комуникация с партньорите ни в Брюксел и с Международните финансови институции.
На следващо място, повишаване на прозрачността по управление на европейските фондове и даване на възможност на всеки един етап да се проследят проектите, техните участници, бенефициентите. Може би по констатация на господин Дончев, две трети от цялата налична информация е публична, което наистина е един добър показател относно желанието всичко да бъде максимално прозрачно.
Важен момент, който отчитаме и вярваме, е, че всъщност една част от постигнатия напредък е прекият контакт с Националното сдружение на общините, както и респективно с конкретните бенефициенти от бизнеса и неправителствения сектор.
Другото, което е като постигнат напредък, една стъпка напред, това е работната група, която се сформира за Закона за обществените поръчки, тъй като значителна част от европейското финансиране преминава по линия на Закона за обществените поръчки, както и за публичните средства. Така че промените в него ще са ключови, за да може да се ускорят процесите през тази година. Ние като законодателен орган ще съдействаме за неговото гласуване в Народното събрание.
Това, което се дава като препоръка, е работният вариант, който ще бъде изготвен, преди да достигне дотук, да бъде наистина широко обсъден с бенефициентите, за да може да има максимална подкрепа.
Най-общо два са основните проблемни моменти – това е Законът за обществените поръчки, който констатира съответните забавяния, и административният капацитет.
Кои са препоръките, които отправяме като комисия, които са били констатирани по време на заседание на Съвета за обществени консултации, в който участват бизнесът, неправителственият сектор, академичните представители.
Трябва да се помисли в посока на унифициране на документите при кандидатстване и при отчитане на проектите;
Да се концентрираме повече върху изпълнението на дейностите, отколкото върху формите на тяхното отчитане, за да може да се търси осезаем ефект от реализацията на тези проекти за обществото и за гражданите;
Намаляване и облекчаване на бюрократичната тежест. Споменах възможностите за кандидатстване и отчитане на проектите по електронен път.
Другият момент, с който се сблъскахме при изготвянето на доклада, е, че има разминаване в цифрите между управляващите органи, ИСУН и Национален фонд. От тази гледна точка е хубаво да се постигне в известна степен синхронизация на данните, за да не се получават различни интерпретации и да има информация, която да се предоставя и която да е публична.
За административния капацитет, който ни е ахилесовата пета и винаги го споменаваме.
Не на последно място, това е усъвършенстването на нормативната рамка.
Това, което направихме като комисия, е изготвянето на SWOT-анализ относно необходимостта от създаване на единен нормативен акт за управление на европейските средства за следващия програмен период – 2014 – 2020 година.
По принцип е хубаво новият дебат за кохезионната политика да бъде в контекста на Стратегията „Европа 2020 година”. Хубаво е да се помисли за създаването на Закон за европейските средства. Защо? Защото това ще даде възможност за трайно уреждане на обществените отношения и по-голяма правна сигурност както за бенефициентите, така и за управляващите органи и администрацията.
Второ, защото ако наистина вървим по посока на нова институционална рамка по отношение на управлението на европейските средства, би било хубаво тя да бъде въведена в единен нормативен акт.
Третото е освързано с очертаването на ясна национална визия относно управлението на европейските средства.
На следващо място, максималното унифициране и опростяване на действащите процедури, въвеждането на така наречените типови образци.
На следващо място, по-ефективно установяване на отношенията и връзките с другите закони – Закона за обществените поръчки, Закона за насърчаване на инвестициите.
Практиката в страните членки показва, че в новите страни членки има Закон за управление на европейските средства. Това го наблюдаваме и в Естония, и в Латвия, и в Словакия. От другите държави членки го има в Гърция, в Дания, във Финландия. В Швеция имаме единно постановление на Министерския съвет, но отново имаме наличието на единен нормативен акт.
Това, което е общото при тези държави членки в тяхната нормативна уредба, е, че първо, в закона се обхваща цялостният модел за управление, наблюдение и контрол на европейските средства;
Второ, обхват не само на средствата по линия на структурните фондове, а и на Европейския земеделски фонд и Европейския фонд за рибарство.
Също така в нормативната рамка се залагат и процедурите за подбор и оценка на проектните предложения и, разбира се, процедурите по обжалване.
Така че от тази гледна точка ние имаме готовност в рамките вече на дебата за следващия програмен период да отговорим в контекста на Единния нормативен акт.
Това, което като препоръки с оглед на дебата за новата Кохезионна политика бихме искали да отправим. Наистина хубаво е страната ни да се концентрира върху малко на брой, но съществени приоритети, които да отговарят на специфичните нужди на страната, но същевременно да са в унисон със Стратегията „Европа 2020” и постигането на три типа растеж – устойчив, интелигентен и приобщаващ.
Много е важно, когато се мисли по посока на приоритизиране, да се сложат мерки и показатели, за да може напредъкът да бъде реално констатиран и проследяван през съответния период.
Следващият момент е поддържането на стабилна макроикономическа среда и здрава институционална рамка, които са важно условие за получаване на средствата по Структурните фондове.
На следващо място – това е и ключов момент, ориентиране на Структурните фондове към постигане на видими резултати, които да променят живота на гражданите, тоест те да бъдат осезаеми, реализацията на проектите да бъде осезаема за гражданите.
Активното участие в дискусиите по въвеждането на така наречените „условности” (или conditionalitiеs) при отпускането на Структурните фондове.
Преди да ви благодаря за вниманието, искам сърдечно да благодаря на всички представители на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, на народните представители, които активно участваха по време на изслушванията на управляващите органи. Всъщност всичко това днес е резултат на този систематичен подход, на контрола, който упражняваме заедно с колегите.
Искам да благодаря сърдечно и на целия екип, който подготви доклада. Благодаря и за подадената информация и добро сътрудничество, което имаме с изпълнителната власт и с управляващите органи. Защото когато се постига синергия, това води до постигане на добри резултати.
Вярвам, че през следващата година ще продължим така интензивно да работим, за да може до края на програмния период да се похвалим с още по-добри резултати.
Много е важен, както казах, и Съветът за обществени консултации в рамките на комисията, в който наистина имаме участието на бизнеса и на неправителствения сектор. Защото разчитаме и на техния граждански контрол върху управлението на средствата.
А сега аз ви благодаря за вниманието.
По програма сега се предвижда да започне дискусия. Имат думата всички народни представители, които имат желание да вземат отношение по представения доклад, заедно с управляващите органи. Тук са всички заместник-министри на управляващите органи, за което им благодаря, както и министрите господин Цветков и господин Томислав Дончев.
Така че, колеги, сега думата е за вас. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Ваши превъзходителства, уважаеми господа министри, дами и господа заместник-министри, колеги, уважаеми гости! Като приветствам тази инициатива за празнична церемониална среща по представяне на Годишния доклад за работата по управление на евросредствата, си позволявам да направя няколко бележки и коментари.
Първо, считам, че е редно и нормално, когато се прави годишния отчет, тъй като това е отчетът на правителството, още повече министърът по европейските въпроси, за което благодарим, винаги е изключително коректен и винаги се отзовава на покана на депутатите от комисията и участва в нашите заседания, той да има думата да представи този доклад. Още повече, че това е, пак повтарям, докладът на правителството. Не би трябвало да поставяме правителството в неудобно положение и да го обиждаме.
Второ, позволявам си, госпожо председател, да обърна внимание, че за да може да се получи реален дебат по Годишния доклад, от което имаме истинска нужда, би било добре наред с официалната церемония да има и работна среща в делова, работна обстановка, за да можем да направим експертно задълбочено обсъждане и то главно на проблемите, като приветствам постиженията. Това предложение се базира на факта, че резултатите, които Вие отчетохте, се разминават за съжаление с резултатите, които официално се отчитат в Брюксел. И ние не можем да пренебрегнем и да подценим писмото на председателя на комисията господин Барозу от 13 декември миналата година, в което е посочена конкретна цифра, а именно като усвояемост на средствата в България се дават тревожните 6 процента. За съжаление в основните сектори „Транспорт” и „Околна среда” повече от сериозно и тревожно е изоставането и имаме усвояемост под 1 процент.
Също така в този ред на мисли е и тревогата и на комисаря Хан.
Така че за съжаление към приветстваната от Вас Програма за развитие на селските райони като програма, водеща, фаворит или може би не запомних точно определението, и отчетените 19 процента трябва да бъдем коректни и да посочим, че в тези 19 процента се отчитат и директните плащания. А реалният процент на усвояемост на средствата по Програмата за развитие на селските райони е за съжаление не повече от 6-7 процента.
Приключвам с предложението, освен това празнично заседани, да направим работно заседание на комисията и да поканим представители на основните бенефициенти. Аз си мисля, че е добре и да се продължи практиката да се представя докладът и да се прави дискусия с всички посланици от страните членки, така, както е установената дипломатическа практика във всички страни, и да бъдат запознавани регулярно с въпросите, постиженията и проблемите, които имаме.
Възползвам се от присъствието на двамата посланици – на Унгария и на Испания, за да кажа, че специално техният опит – на стара страна членка и на нова страна членка, е изключително добър модел за нас. И аз се радвам, че господин Дончев и специално господин Плевнелиев се възползват от опита на Унгария. Смятам, че има какво да получим като експертиза.
Радвам се, че що се отнася до предложенията, които се правят за корекции и централизация на модела на управление и за организиране на работата по фондовете в посока на ориентация за получаване на по-висок финансов резултат, унгарският опит ще ни бъде много от полза. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Бих искала да направя уточнението, че всъщност това е Годишният доклад на нашата парламентарна Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Всъщност информацията, която се съдържа, е на база на изслушванията, в които всеки един народен представител е участвал. В нея има както констатирания напредък, така и съответно проблемите и препоръките, които ние като парламентарна – подчертавам отново – парламентарна комисия отправяме към управляващите органи.
По отношение на официалните данни ще дам думата на господин Дончев. По принцип, господин Дончев, по всяко време може да взимате думата. Но Вие бяхте предвиден за заключителни бележки.
По отношение на критиката за усвояването от 6 процента, Всички останали разполагат с други данни – Национален фонд, ИСУН и управляващите органи. Така че от тази гледна точка сме представили всичко, което сме следили в рамките на това, което се прогнозира от Lothar, и това, което реално е постигнато от управляващите органи, като не сме спестили в доклада всички критики, които са необходими. Те са конструктивни, с цел да се оптимизират процесите.
Заповядайте, господин Дончев, за отношение.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ако трябва да бъда честен, мислех да говоря съвсем на финала, така че няма да бъда многословен.
Ако не ме лъже паметта, аз представях доклад на предишното заседание на комисията. Нямам особен проблем да го представя отново, но мисля, че ще омръзна, защото кой знае какви интересни неща не са се случили от предишното заседание досега. Разбира се, бих могъл да го направя отново.
Техническо уточнение по повод на цифрата. Аз мисля, че госпожа Плугчиева отлично би трябвало да знае от какво произлиза разликата. Ние говорим за различни категории или различни индикатори. Ние говорим за плащания и аз стоя с името си, че плащанията в момента по седемте оперативни програми са цифрата, която твърдя – тоест над 10 процента. Това са извършените плащания в България. Това е видно и от системата ИСУН, която е последният легитимен източник на информация.
В писмото на председателя Барозу се говори за сертифицирани разходи. Това е, простичко казано, което излиза на мониторите на колегите от Европейската комисия. Разликата е, че едната цифра гони другата във времето. Първо са плащанията, след известен период се вдигат и сертификациите.
Относно наличието на разминаване в данните от Министерството на финансите и ИСУН, това е съвсем минорно разминаване. Подозирам, че се дължи по-скоро на неотчетени финансови корекции в системата ИСУН. Но това са наистина съвсем минорни стойности и не би следвало да генерират какъвто и да било проблем.
Благодаря. Запазвам си правото да говоря накрая.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря. Господин Иванов заяви желание за изказване.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Ваши превъзходителства, уважаеми господа министри, дами и господа заместник-министри, скъпи гости! В моето изказване аз ще се спра основно на напредъка, който е постигнат по Оперативна програма „Транспорт”.
Първо, бих искал да поздравя екипа, който беше ангажиран с изработването на апликационната форма за магистрала „Тракия”, който доведе тази апликационна форма до успешен финал и в края на миналата година беше подписана апликационната форма – един огромен напредък, който показва, че правителството и политическа партия ГЕРБ не само говорят, те действат и следват своите думи.
Както е отбелязано в доклада, бих искал да спомена, че контрактуваните средства към момента имат завишение от около 155 процента. Изплатените средства спрямо предишния период са завишени със 166 процента.
Това го казвам, за да оспоря думите на госпожа Плугчиева, която каза, че няма напредък. Не, напредък има. Но напредъкът започна от нулата. И за да постигнем този напредък, трябваше да мине време. Напредъкът вече е факт. Цифрите говорят сами за себе си.
Разбира се, наследството, което получихме по Оперативна програма „Транспорт”, беше много тежко. Проблемите в сектора, с които се сблъскахме, и липсата на административен капацитет ни забавиха при подготовката на проектите по Оперативна програма „Транспорт”.
Отново бих искал да спомена, че има с какво да се похвалим – това е проектът за решение на Столичното метро и магистрала „Тракия”. „Тракия” сега тръгна, метрото вече върви. Това са два проекта, които ще бъдат реализирани в рамките на тази оперативна програма, които са първите големи, знакови проекти, с които ние можем да се гордеем.
Знаете за преговорите, които се водят с Европейската банка за възстановяване и развитие, с Европейската инвестиционна банка, със Световната банка, с Европейската комисия за оказване на съдействие при подготовката на проектите по Оперативна програма „Транспорт”.
За да се случи тази програма, за да се поздравим накрая с успех и голям процент на усвояемост на средствата, бих искал да кажа ,че комисията препотвърждава своето мнение, че трябва да има по-бързи действия за оптимизиране на процеса при подготовка на проекти и за по-голяма степен на реалното изпълнение на проектите. Това ако се случи в бъдеще, ще доведе до един успешен край на тази програма, която, пак казвам, започна от нищото и постепенно се развива. Мисля, че накрая ще има добър успех. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Ваши превъзходителства, уважаеми господа министри, дами и господа заместник-министри, уважаеми колеги, гости! Уважаема госпожо председател, аз искам да изкажа моите адмирации към Вас за съдържанието и формата на днешното ни заседание. Защото, гледайки в архивите, такива неща се случват от скоро време и основен двигател на това сте Вие. Адмирации!
Искам да кажа също за сведение на нашите гости, че тази зала е била по-пълна само когато заседава групата на партия ГЕРБ в нея.
По отношение на работния и парадния формат на срещата, аз мисля, че с дамите и господата заместник-министри вече започваме да си омръзваме от срещи и доклади, отчети, въпроси, препоръки, забележки. Както и господин министър Дончев каза преди малко, може би трябва да повтаряме често-често някои неща, за да могат да се разберат, защото те са доста сложнички.
Не виждам какво повече трябва да направи нашата комисия в това отношение. Защото и докладът, който Вие, госпожо председател, изнесохте като резюме на доклада на нашата комисия, е една форма, в която препоръките бяха повече, отколкото хвалбите. Поздравления лично от мое име и за това нещо. Защото рядко се случва такава форма на комуникация между Министерския съвет и Народното събрание.
Това, което аз бих искал да кажа по същество – дотук беше по формата на нашето заседание. Аз също се присъединявам към Вас за няколко бързи мерки, които ние трябва да вземем, съгласувано с Министерския съвет. Лесното, което трябва да направим, е бързо и обмислено да променим Закона за обществените поръчки. Защото аз вчера например имах среща с кметица на община във Видинско, която от август месец има одобрен и договориран проект и оттогава е в процедура на обжалване. А тече времето по изпълнение на проекта. Това спъва изпълнението на проектите и забавя тяхното ефективно решаване.
По-сложното, господин министър Дончев, е, че ние наистина трябва да обмислим, разбира се, в дебати в Министерския съвет и съвместно с нас изработването на един закон, който да бъде за управление и администриране на тези европейски средства.
Преди Нова година бях в Естония, една отличничка в това отношение, с една голяма делегация от различни ведомства на министерствата и агенциите. Честно да ви кажа, не че ни беше лош английският език, но не ни разбираха, защото те не знаеха проблемите ни. Те просто не можеха да разберат една голяма част от нашите проблеми.
Така че трябва да обмислим и е добре преди новия програмен период да имаме един закон, който да даде яснота кой какъв е и къде се намира по отношение на създаване, организация, контрол и цялата процедура по усвояване на средствата по отделните програми на Европейския съюз.
В това отношение има опит вече в Европа и със стари, и с нови страни членки. Така че ние трябва да поработим, за да можем все пак да намалим административната тежест, бюрокрацията и да повишим усвояемостта на средствата. Защото и в момента се прокрадва една теза в изказванията на колегите до този момент, а и на предишни заседание. Ние се концентрираме повече върху контрола по това какво се случва, отколкото по ефективността на това как се случват нещата. Така че трябва да се пренасочим малко и да търсим ефективно изпълнение и реализация на тези проекти, да видим кой как контролира и дали контролира правилно.
Завършвам с това – нека да не бъдем повече светци от папата, нека да не пишем по-тежки процедури, отколкото Европа изисква от нас. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз се присъединявам към приветствията към нашите редовни участници, преди всичко посланиците от „Тройката”. Те стават част от тази комисия.
Също така искам да изразя специална благодарност на министър Дончев. Искам да отбележа, че със създаването на неговата длъжност, с началото на работата на поста му се установи много пряк парламентарен контрол върху усвояването на фондовете. Просто се стабилизира цялата рамка. Преди се събирахме с цялата тази група отсреща, които са също като членове на нашата комисия - това са заместник-министрите, но сякаш това беше откъслечно.
Обобщението, което се даде, и централизацията на нещата през министъра по усвояването на фондовете е много ценна административна придобивка и много ценен политически инструмент за нашата работа.
Искам да отбележа шест добри тенденции.
Създаден е много добър ритъм на работа в комисията. Този ритъм натоварва комисията с повече работа, от една страна, вероятно отнема време на изпълнителната власт, която е достатъчно заета по всичките тези въпроси. Но в крайна сметка се образува онова, което се казва – аз не обичам този жаргон – синергия. Има една синергичност в работата ни, която е много полезна. Има и добра последователност.
И давам следния пример. Това е чисто работен формат на комисията. Използвам случая за този Годишен доклад, за да подчертая това нещо. Слушахме министъра преди седмица, когато се събирахме пак в тази зала. Днес слушаме Междинния доклад на комисията – подчертавам, на комисията. Това е обобщение от нашата работа през цялата година.
Предполагам, че това ще мине и през залата. Ще чуем и министър-председателя, както изисква законът и в крайна сметка ще имаме цялостна картина.
Искам още една добра оценка да дам за обективността на този доклад. Не приемайте тези неща за някаква хвалба на този или на онзи. Става въпрос за добре свършена работа и няма защо да не си го кажем. Обективността в доклада, както и в изложението на министъра миналата седмица ни дава възможност да говорим открито, без да имаме своите политически задръжки тогава, когато виждаме недостатъците.
Няма защо някой да се засяга за това, че има недостатъци. Имало е недостатъци в миналото, има недостатъци и сега. Ако гледаме така обективно нещата, ще постигнем много по-сигурно напредък, освен в случаите, когато премълчаваме всичките тези неща и ги замитаме под чергата, нещо, което ще даде много лош резултат.
Искам да отбележа още един фактор. Комисията се среща редовно с редовно посещаващите България европейски комисари. И тук се получава един триъгълник – изпълнителна власт, Народно събрание и Европейска комисия.
Миналата седмица имахме среща с нашите депутати в Европейския парламент. По този начин се образува един много добър кръг на контакти, на синхрон. Надявам се този синхрон да бъде много по-добър, така че когато влезем в сериозния дебат за програмирането от 2013 до 2020 година, ние ще знаем на практика мненията на всички. По този начин се надявам, заедно с Междинния доклад, който се представя днес, и всичко онова, което е свършено, да има много по-сериозен напредък. Всичко това са добри тенденции.
Преди малко госпожа Плугчиева ми даде едни сравнителни данни за мястото на България. То е от 21-о до 27-о. Обаче това според мене не трябва да бъде разглеждано като някакъв повод да се чувстваме потиснати, а като стимулатор. Защото е съвсем естествено да се стремим да изпреварваме. В същото време виждаме, че други страни, ако трябва да се сравняваме, да използваме изобщо метода на сравнение, например Италия по някои данни е по-назад от България. Може би Италия няма нужда от толкова пари, колкото България. Но във всички случаи не мисля, че сравнителният метод е нужен, а да гледаме тук да си свършим работата.
Този доклад засяга малко проблема за началото на дебата по централизацията на управлението на европейските фондове. Подчертах го и при срещата с министъра, и сега го подчертавам отново, госпожо председател. Необходимо е много сериозно да помислим за административното делене на страната, ако искаме да бъдем успешни и да децентрализираме управлението на фондовете, тоест, от една страна, да имаме централно управление, но да разтоварим надолу да може да се управляват част от оперативните програми. Това нещо трябва да го започнем незабавно.
И още нещо, което искам да подчертая. В сектора „Води” нещата не вървят. Нека да си го кажем направо. Аз възлагах много надежди, че там поради необходимостта да се направи много в тази област ще има бърз напредък. Не върви работата. Аз гледам в моя избирателен район Враца – нещата се забавят. Трябваше да тръгнат много по-рано. Не знам как е ситуацията в Габрово. Господин Дончев най-вероятно поради емоциите си следи много по-отблизо какво става в Габрово. Но във всички случаи не съм сигурен дали и там нещата са добре.
Обръщам специално внимание на това. То ще бъде един голям измерител. Не забравяйте, че Габрово и Враца са два проекта, които са много големи проекти, дори в европейски мащаб. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ваши превъзходителства, уважаеми господа министри, дами и господа заместник-министри, колеги и гости! Действително последващият Годишен доклад за усвояването на евросредствата е една добра традиция и трябва да продължим да я спазваме, защото тя е главният ориентир, който трябва да ни покаже къде сме. И аз тук подкрепям преждеговорившия мой колега Агов, че трябва да си казваме нещата такива, каквито са, като, разбира се, оценяваме по достойнство това, което е направено. Защото всички знаем, че не е лесно да се работи по тези програми – с много бенефициенти, с много условия, с много правила, невинаги много технологични и същевременно трябва да си даваме ясна оценка къде сме.
Аз ще се спра съвсем накратко на четири фокуса.
Първо, по Шенген. Трябва да си кажем, че Шенген е изключително важен. Но в момента имаме все по-нарастващ като брой партньорски държави, които явно не желаят България да влезе в Шенген. Разбира се, знаете, че целта беше март 2011 година, както технически, така и по политическо съответствие. Явно, че имаме проблем. И според мене трябва да положим огромни усилия, защото това е национална кауза, особено в условията на криза да решим този проблем час по-скоро.
Вторият и третият важен въпрос са свързани с водния сектор и с транспорта. Определено имаме какво да направим там. И тук акцентът ми по водния сектор и апелът и към министър Дончев, и към министъра на регионалното развитие и благоустройството, и към Министерството на околната среда и водите е час по-скоро да ускорим прилагането на приетото законодателство. Добро или лошо, то е технология, която, както разписва правилата, така и отваря възможностите за финансиране. Защото скоро ще се сблъскаме както с проблема за ДДС при големите проекти, така и ще се сблъскаме с липсата на ясни правила по отношение взаимоотношенията община, оператори, последствия от въвеждането на много високи по своята стойност дълготрайни материални активи и не можем да не се съобразяваме с това.
Това е, може би, господин Дончев, една от най-важните задачи. Защото действително в България, освен всичко друго, тежат над главата й възможни санкции и ние това трябва да го предотвратим.
По отношение на транспорта. Тук наистина обективно трябва да се каже, че това са тежки проекти. Трябва обективно да кажем, че не е на полето кой е виновен, защо и до кога. Тук ще възразя добронамерено на своя колега Иванов, че сме тръгнали от нулата. Защото всичко това, което в момента се стартира, е изпроектирано, правени са доклади по ВОС преди. Но наистина е важно да видим къде са проблемите.
Аз също адмирирам това, че се направи апликационната форма на автомагистрала „Тракия”. Но аз смятам, че не може година и половина да се работи по нея. Ние трябва да ускорим нещата и да помогнем на Агенция „Пътна инфраструктура” час по-скоро да се облече в необходимите правила, възможности и да пуска по-често търговете както като антикризисна мярка, така и като мярка, която ще изпълняват пътищата. Защото на въпроса на председателя на Европейската комисия какво правим в АПИ – тук е моят акцент и към господин Дончев, вероятно отговорът не е само в държавната компания, която е фокусирана към 2014 – 2020 година. Въпросът е днес какво правим, за да може тези възможности да бъдат оползотворени по най-добрия начин – и лотовете на „Тракия”, и лотовете на „Марица”, и двата лота на „Струма”, както и другите проекти – да не ги споменавам.
Защото ако погледнете данните какво индикативно трябваше да усвоим до 2010 година, слава богу, че благодарение на разсрочването на сумите от 2007 година на шест равни части в следващите години, ние сега няма да загубим пари. Но рискът в следващите години е огромен. Защото ако в момента имаме 112 млн. евро за усвояване по Оперативна програма „Транспорт”, до края на настоящата година трябва да стигнем 400 млн. евро, а до края на 2012 година трябва да стигнем над 800 млн. евро. Така че тук е големият въпрос какво правим и как можем да го направим.
И един конкретен въпрос, но с огромен ефект върху бенефициентите. Аз по принцип адмирирах методиката за финансови корекции, която благодарение на Вашата инициатива, господин Дончев, бе приета. Трябва да има такъв стабилизиращ и дисциплиниращ инструмент. Но трябва да се пренастроим малко. Защо? Давам ви конкретен пример.
В момента по един от проектите – няма да назовавам общината, но все по-нарастващи примери има в страната, мисля, че по „Регионално развитие” е санкционирана една община с 56 хил. лв., затова защото, след като са проверили одиторите документите и примерно четири фирми са дали гаранционни срокове за изпълнението на СМР, при – забележете, лимитирано в нашето законодателство максимален гаранционен срок 10 години съответно те са дали единият 11, другият 15, третият 30, четвъртият над 40. Пример ви давам.
Комисията според мене резонно е дала равен брой точки на всичките, защото всичките се вместват и покриват нашето законодателство. Но последващата проверка на одиторите налага санкция, защото, видите ли, тази комисия не е спазила пропорционалното съотношение. Нали разбирате, че ако един даде 100 години срок, няма как да го проверите.
Това е един много конкретен пример, някой ще каже, че е дребен, но той има голямо значение за мотивацията и финансовия стабилитет на българските общини.
Моят апел към вас е да се изследват тези казуси, дори на наложени финансови корекции. Защото ние трябва да помогнем на бенефициентите. Без коректната връзка с тях и тяхната мотивация няма как да успеем. А пред нас предстоят много важни месеци и години, в които трябва да покажем, че можем да го направим. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Михалевски. Представителите на изпълнителната власт, когато имат желание, винаги може да вземат думата.
Заповядайте, госпожо Пенчева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Ваши превъзходителства, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала съвсем накратко да кажа два акцента.
Реално наистина през последната година беше направено много. От лятото бяха направени сериозни промени на правилата и процедурите, които облекчиха достъпа на финансовите ресурси до управляващите органи и до крайните бенефициенти. Вследствие на това миналата година ние имаме реално трансферирани в икономиката платени средства в размер на 2 млрд. и 200 млн. лв. Това е цифрата, която е истинска, това са реални средства, постъпили в икономиката и то в един период на криза.
Искам също така да обърна внимание, че благодарение на тези правила, благодарение на усилията на сертифициращия орган, на Националния фонд, на управляващите органи имаме рязко ускоряване на плащанията.
Така например една трета от всички средства по програма ИСПА, която беше изпълнявана в един 10-годишен период, са платени именно миналата година. Само през месец декември 2010 година ние изплатихме точно 102 млн. евро по Програма ИСПА. Това е ускоряване в пъти. С удължените срокове за изпълнение на някои от проектите ние очакваме в близко бъдеще да усвоим още 100 млн. евро по Програма ИСПА.
Подобно е положението и с успешно приключилите Програма САПАРД и Програма ФАР.
„Шенген” наистина е един съвсем успешно изпълнен инструмент. И тук аз бих репликирала господин Михалевски, че проблемите по-скоро са по линията на изпълнението на плана за „Шенген”, който е въпрос, който касае и съдебната система. А инструментът „Шенген” като такъв е изпълнен изключително коректно. В момента предстои сертификация на разходите. И това ще стане в законно установените срокове през първата половина на тази година – до 30 юни 2011-а.
По оперативните програми отново имаме изключително висок темп на разплащане. За пример бих дала Оперативна програма „Административен капацитет”, където над 25 процента от всички средства за миналата година са платени именно през декември. Така че имаме ускоряване в пъти на плащанията, благодарение на това, което се направи като подобрени процедури, като увеличени авансови плащания, като облекчен трансфер на паричните средства.
Искам да ви уверя, че през следващата година, спазвайки нашето законодателство, Министерството на финансите ще продължи да упражнява строг контрол и същевременно ще гарантира един бърз достъп до финансов ресурс за успешно усвояване. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Пенчева. Господин Танчев, заповядайте.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ваши превъзходителства, уважаеми министри, заместник-министри, колеги! Аз ще се опитам да бъда максимално кратък. Основно моите поздравления са към целия екип на изпълнителната власт и на ръководителите на програмите. Защото, както се вижда и от доклада, и от казаното преди мене от госпожа Пенчева, благодарение на вашите усилия в тази година и половина, в която вие работехте във време на промяна, във време, в което не можете да се съсредоточите само на целите, а трябва да се мисли и механизмът за усвояване, ние успяхме да постигнем едни нива на договаряне и разплащане, които се равняват на нива, постигнати от 1998 до 2009 година, събрани заедно.
Така че моите адмирации към вас, че положихте усилия. И аз от първа ръка знам, че в сферата на еврофондовете наистина се работи много отдадено, ако мога така да се изразя. Ние постигнахме обещанието, което дадохме на последния Годишен доклад, че тази година ще постигнем 10 процента усвояемост. И виждаме, че въпреки всички критики, въпреки кризата и ситуацията, в която работехме, ние постигнахме това нещо.
Оттук нататък се надявам, че темата е създадена, доказана е. Видяхме, че може да се постигат тези ръстове. И предвид на това, че не предстоят такива сериозни промени, аз смятам, че наистина ще постигнем още по-високи темпове на усвояване на тези средства.
Конкретно искам да изложа моите поздравления към екипа на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, които наистина в последната година, през последните 12 месеца постигнаха номинален ръст в разплащанията от над 220 млн. лв. Колегите ще кажат, че това са просто едни средства, които са по инициативата JEREMY. Но това не беше направено досега. Дори докато ние поехме нещата през 2009 година, колкото и да се приближаваха, все не успяваше да се случи тази последна стъпка.
Така че тук не трябва да гледаме само цифрите, но и успешното предоговаряне на Рамковото споразумение между правителството на България и Европейския инвестиционен фонд. На базата на това са преведени тези 299 млн. евро.
Така че, отчитайки положителното на предприетите от управляващия орган през 2010 година мерки за оптимизиране на процеса по управлението на тази програма, искам да ги призова за допълнително ускоряване на процедурите и процесите по програмата, включително и за по-скорошното реално подпомагане на бизнеса, наистина тези пари да отидат при крайните бенефициенти. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Танчев. Заповядайте, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз не съм член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Но ще си позволя съвсем накратко да направя по-скоро едно политическо изказване, тъй като бях провокиран от политическото изказване на госпожа Плугчиева. Най-вероятно аз в сравнение с нейните качествени възможности по усвояване на европейските проекти съм лаик. Но тъй като нейното изказване беше доста политическо, ще се обърна с една кратка ретроспекция към превъзходителствата, които са в залата.
Най-накратко, през последните три – три и половина години, в които България има достъп до европейските фондове, нещата се развиват по следния начин. През есента на 2007 година политическа партия ГЕРБ има своите първи представители във властта и то в местната власт. През лятото или есента на 2009 година политическа партия ГЕРБ има своите първи представители в изпълнителната и законодателната власт.
Тъй като от пътувания до чужбина на госпожа Плугчиева явно не й е останало време да прочете точно какви са критериите и механизмите за усвояване на европейските средства, госпожо председател, можете най-кратко да й напишете на едно листче как текат процедурите от момента на идеята до момента на написване на съответния проект, до момента на одобряване на съответния проект, до момента ...
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Михов, вие сте от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. В нашата комисия се стремим да сме максимално дипломатични. Нека да се концентрираме върху темата.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Казвам това, защото тя (Меглена Плугчиева) започна да ни говори за цифри. Само завършвам с едно изречение. Идеята беше следната. Тъй като говорихме за цифри, през целият този продължителен процес от година-две, в които течаха разглеждането, написването и изпълнението на проектите, стигаме до тези цифри. Защото през 2007 година ние трябваше да стъпим с готови написани проекти, с визия къде да пишем проекти и как да бъдат изпълнени. А на нас ни се наложи да започнем от „а-б”, да пишем тепърва проекти, да бъдат те одобрявани, защитавани, изпълнявани, за да достигнем до тези над 10 процента в момента разплатени.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Госпожа Плугчиева, заповядайте.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Едно изречение. Няма да бъде лично обяснение, както ми подсказват колегите. Колегата е прекалено нов и му е простено, че не познава нито процедурите, нито хронологията на събитията. Предлагам му, ако трябва, след това да му изнеса известна лекция за това какво се е случило в България. Но да не занимаваме широката аудитория с тази хронология и с тези подробности, а да се върнем по същество на дискусията.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Николова.
ЮЛИАНА НИКОЛОВА: Благодаря Ви. Ваши превъзходителства, госпожо председател, скъпи колеги, уважаеми народни представители. Провокирана съм да взема думата и съм провокирана по-скоро не от днешния дебат, а от вчерашния референдум. Искам да направя нещо и по-скоро ще се опитам да направя експертно изказване във връзка с вчерашния референдум, писмото на председателя Барозу, цифрите и говоренето вчера по темата.
За това какво прави българската държава – казвам българската държава – по писмото на председателя Барозу предполагам, че господин Дончев ще ви информира.
Позволих си да направя справката, сверката. Има едно писмо, което е от месец юли 2009 година, което е приложение към поздравителното писмо на комисията към министър-председателя Борисов за заемането на поста, в което приложение се прави много точен анализ на всяка една оперативна програма – къде е, какво е направила, докъде е стигнала и какви са проблемите.
Позволявам си да кажа кои проблеми ги няма в това писмо на председателя Барозу от онези проблеми през 2009 година. Няма ги проблемите за конфликт на интереси; няма ги проблемите за липса на процедури в Национална агенция „Пътна инфраструктура”, сега както се казва Агенция „Пътна инфраструктура”; няма го проблемът за административния капацитет. Госпожо Плугчиева, обръщам се специално към Вас. Защото в онова писмо от 2009 година се казва, че има много висок процент на напускали в администрацията, която се занимава с фондовете.
Искам само да ви кажа, че цифрите показват, че за последната година и половина този процент на напускане, на смяна на хората е намалял наполовина. И имаме уверението на тазгодишната среща за оперативните програми, специално финансирани от Кохезионния и от Регионалния фонд, да приключим въпроса с административния капацитет на управляващите органи.
Само си позволявам да кажа за водния сектор и за Оперативна програма „Околна среда”. Писмото от 2009 година започва с изречението, че „изключително спешни мерки са необходими за подобряване на административния капацитет на управляващия орган на „Околна среда”.
Ако четем днес, виждаме, че става въпрос вече за административния капацитет на бенефициентите и се казва, че управляващият орган полага всички усилия да подпомага тези бенефициенти.
Говорихме вчера за цифрите, които се появяват: през 2009 – 14 място, през декември 2010 – между 27-о и 17-о.
Обръщам внимание обаче, че имаме 27-о място по Кохезионен фонд и защо сме на 27-о. В това писмо е сложено обяснението за 2009 година. Там се казва, че да, предишното правителство е започнало преглед на всички проекти във водния сектор, защото комисията настоява те да бъдат ефективни, да има добро съотношение на цена – ползи и също така да бъдат стратегически ориентирани към изпълнение на задълженията на България за членство.
Този процес – колегите не се обаждат, вече им омръзна да се обясняват – отнема време. Сертифициращият орган правилно не е искал пари през тази година за тези програми, защото трябваше да завърши този процес на преглеждане на тази огромна работа.
Има проблем и този проблем за водния сектор всички го осъзнаваме. Но законът, който е приет през 2009 година, е изключително сложен и тежък за прилагане. И се изискват много усилия той да бъде направен така, че да е работещ.
Завършвам дотук. Просто нека да кажем, че ние сме една държава и усилията ни продължават от едни към други, не свършват на едно място, няма да свършат, не започват с нас и няма да свършат с нас. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Николова.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Може ли само за 30 сек. да кажа нещо?
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Съжалявам, но тъй като лично беше обръщението към мене, трябва да се възползвам от правото си на кратка реплика и да кажа следното. Госпожо Николова, измина вече година и половина, след като ГЕРБ е в управлението. Моята гореща молба към всички вас е първо, да се научите да признавате постигнатото добро преди вас и да се опитваме да надграждаме това, което е постигнато като добра практика, а да се борим само с проблемите.
Не смятам, че е коректен начинът да се сравнявате с по-лошите неща, които са били. Желателно е година и половина след като ГЕРБ е в управление, да се търси сравнение с по-добрите. А при сравнението с по-добрите се вижда, че България е на 25-о – 26-о място. В случая не го казвам от любов да представям тук опозицията, а като човек експерт, който е работил в тази проблематика, познава я добре. Аз съм се старала винаги тази тема да бъде надпартийна, да бъде национална кауза. И нека да се опитаме да търсим там, където има проблеми и наистина да ги решаваме.
Второ, трябва да обърна внимание, че не може да избягате от констатациите, които председателят Барозу прави. За съжаление факт е, че Агенция „Пътища” не работи, че за съжаление в транспорта проблемите са ясни, видими и че трябва рязък прелом. И на господин Дончев в писмото е обърнато специално внимание, че се очаква да има нова структура, която да се занимава с подготовката на проектите.
Приветстваме наистина разговорите, които се водят, за да се потърси аутсорсване на определени дейности.
Така че горещата ми молба е наистина да престанете да търсите вината за днешния неуспех в бивши правителства, било то предходното или стари, и да се опитаме наистина европейската тематика и фондове да ги направим надпартийни и наистина национална кауза.
И последно изречение към госпожа Боряна Пенчева. Естествено, че най-големите плащания по една програма, която завършва на десетата си година, ще бъдат във финала на програмата. Но това е програма, в която има и плюсове, разбира се, има и минуси и по тази програма са работили няколко правителства.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Това към госпожа Николова или към госпожа Пенчева беше?
ЮЛИАНА НИКОЛОВА: Ако ми позволите, тъй като към мене беше казано.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Искам да дам думата на господин Михалевски, защото е продължение на това, което каза госпожа Плугчиева.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Само 30 секунди.
Госпожо Николова, аз няма да се уморя да повтарям, че ние трябва да се научим да си казваме конкретно проблема, без да търсим дивиденти. Но вижте, ние имаме проблем с капацитета. И тук не е въпросът тогава или сега, въпросът е върши ли работа днес.
Ще ви дам един пример, който доказва, че имаме и в момента проблем. И не го казвам, за да обвинявам някого, а го констатирам. В момента в парламента е внесен документ от Министерството на регионалното развитие и благоустройството по един грант, доведен от Европейската банка за възстановяване и развитие от немски донори да ни дадат възможност да напишем типови договори между асоциациите по ВиК, общините, съответните оператори. Добре, намерила Европейската банка пари, дала. Но аз се тревожа, когато в мотивите на това писмо пише, че асоциациите по ВиК са собственици на активите. Това го пише МРРБ, министерството, което е написало закона.
Нали разбирате, че трябва да няма скъсване на нишката. И после искаме от бенефициентите да свършат работа. Тоест трябва да си гледаме нещата и да се опитаме да ги ускорим. Имате нашата подкрепа в тази посока.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо Николова.
ЮЛИАНА НИКОЛОВА: Само искам да отговоря на госпожа Плугчиева. Аз се опитах да кажа дори положителни неща. Прекъсването на онези програми е по ваше време. Но трябва да отчетем, че е необходимо време този процес да свърши.
И още веднъж да ми позволите да кажа за цифрите. Цифрите в тези графики са пари, които са ангажирани за страната членка към това, което е изхарчила. Дълго време на първо място беше Ирландия, чийто цял ресурс за целия планов период беше 880 млн. евро. Дълго време ние седяхме на 25-о – 26-о място при поискани, при сертифицирани повече пари от Ирландия. А опитът, който Ирландия има, изисква нашето уважение.
Вярно е, искаме да бъдем по-напред, не сме доволни. Нито един от нас не си загърбва проблемите.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Господин Минчев, заповядайте.
КРАСИМИР МИНЧЕВ: Съвсем накратко, госпожо председател. Ваши превъзходителства, колеги! Аз първо бих искал да изразя наистина голямото удовлетворение от това, което Вие, госпожо председател, представихте пред нас като доклад. Това не е някаква празна церемониална инициатива, както беше представено. Хареса ми това, че освен цифрите, които Вие представихте, дадохте в основни линии и препоръки. Това е доклад, в който има препоръки какво трябва да се прави по всяко едно време по всеки един проблем. И ме учудва нежеланието да се признаят постигнатите успехи в различни области.
Аз бих искал да се спра само с няколко думи на постигнатите успехи по инструмента „Шенген” например, по който толкова много се спори и се настоява, че ние имаме проблем с него. Да, имаме проблем, но проблемът е повече политически.
Бих искал да ви кажа, за да призная постигнатото дотук, примерно гледайки диаграмата, която сте представили, че постигнатото през 2007 година е нула процента, за периода 2008 до края на август 2009 година е 27,43 процента, а за година и 4 месеца постигнатото е 72,57 процента. Мисля, че тези цифри сами по себе си говорят, че работата, която се е свършила за усвояване на всичко, което е необходимо по инструмента „Шенген”, ние сме я свършили и ще я свършим до края на март. Аз съм убеден, че до края на март страната ни ще бъде готова във всяко едно отношение технически да изпълни критериите за инструмента „Шенген”.
Остава вече политическата воля. Това е, което ни липсва.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Минчев. Госпожо Пенчева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря. Аз искам да благодаря на госпожа Плугчиева, че поименно ме спомена, за да мога и аз да взема отношение втори път, за което се извинявам на уважаемите дами и господа народни представители.
Бих искала да подчертая две неща. Първо, това са стари рани.
Второ, успехите, които отчитаме към момента, се дължат не на автоматизма, защото програмите отиват накрая, а защото бяха решени най-сетне въпроси, които дълго време преди това не намираха решение.
Така че ако бъде направена класация към днешна дата, тя ще бъде различна. Ускорението наистина е в пъти и то се дължи не на автоматизъм, а на положените усилия през последната година. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Пенчева. А сега имам удоволствието да дам думата на господин Камен Колев, който е председател на Съвета за обществени консултации, за който ви споменах в рамките на презентацията.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми депутати от комисията, уважаеми представители на изпълнителната власт! Аз първо искам да благодаря за добрия диалог, който имаше Общественият съвет през 2010 година с комисията и с ръководството на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, за тази чуваемост, когато се поставяха проблемите, тъй като в този обществен съвет са представени не само бизнес организациите, които са едни от най-преките бенефициенти по много от програмите, но също и всякакви обществени организации, като се започне от синдикати. Общият техен брой е над 40.
Това, което искам да кажа, е, че напредъкът през 2010 година е очевиден, имам предвид тези 10 процента като усвояване на средствата. Но този напредък е добър, когато се сравняваме с нас самите. Действително това е един солиден напредък, един ръст, един скок в усвояването.
Мисля обаче, че ще бъдем полезни, ако се сравняваме даже не с другите страни – членки на Европейския съюз, но, да кажем, с деветте членки – тези 8, които бяха приети през 2004 година и Румъния, която заедно с нас през 2007 година беше приета, тъй като общо взето като липса на опит, като стартова позиция сме почти еднотипни. При това сравнение ще излезе, че имаме още доста възможности за ускоряване.
Две хиляди и десета година вече мина. Действително това е отчет на свършеното през 2010-а. Усвояването е 10 процента. Но вече се спомена, че бяха направени много стъпки, които не доведоха до усвояване, но те трябваше да се преодолеят. Тоест надеждата е, че през 2011 година ще има един по-голям ръст. Особено основание за това дава скокът в договарянето.
За мене е обяснимо: ако се планира усвояване 10 процента още през 2011 година, тоест ако приемем този процес като бягане на 100 метра, първите 10 метра са винаги най-слаби като време. А всъщност ако през 2010 година имаме близо 10 процента усвояване, би трябвало през 2011 година да има още по-решително ускоряване, а не да се повтарят тези 10 процента. Аз съм оптимист. Смятам, че има всички основания това да се случи.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Колев. Господин Георгиев искаше да вземе думата по отношение на „Шенген”. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Ваши превъзходителства, господа министри, господа заместник-министри, уважаеми народни представители! Тъй като стана въпрос за „Шенген”, наистина това е един много успешен инструмент. Ако ние там успяхме да се разплатим на 100 процента през 2010 година, макар трудностите, които имахме, а през 2009 година имаше забавяне на процеса по усвояване на средствата, през 2010-а бяха предприети конкретни действия, план за действие. По този начин приоритетно бяха разгледани жалбите на участниците в процедурите по инструмента „Шенген” в Комисията по защита на конкуренцията, във Върховния административен съд и по този начин беше променена самата процедура по усвояване на средствата, като се ориентирахме към една прозрачност. Намаля броят на възраженията и се поздравихме с едно успешно приключване на инструмента.
Аз също съм убеден, както беше споменато, че в края на месец март – това е датата, която е заявена като дата за нашата техническа готовност, ние ще бъдем технически готови и е въпрос на време да се присъединим към Шенгенското пространство. Това е нещо, което бих могъл да го сравня с нашето пълноправно членство в ЕВРОПОЛ. Ние бяхме изпълнили нашите критерии през 2007 година, когато се присъединихме към Европейския съюз, но станахме пълноправен член на 1 август същата година. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев. Господин Дончев, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: През есента на 2007 година, когато имах точно две седмици политически опит, един човек, който се опитваше да ми дава акъл как се прави политика, ми каза, че основният секрет е да повтаряш непрекъснато едно и също, докато започнат да те идентифицират с това, което повтаряш. Аз не го послушах. Вероятно затова никога няма да стана добър политик. Но мразя да повтарям едно и също. Затова не мисля да повтарям това, което говорих на предишното заседание на комисията.
Искам да кажа няколко неща.
На първо място, благодаря за констатациите в доклада, благодаря и за препоръките. Огромната част от тях са навременни и смислени, както и голяма част от тях са сред списъка от задачите ми, да кажем, още от месец юни или юли, не нещо ново. Наистина комисията беше – така го наречем – оазис, където в по-голяма степен властваше прагматичният тон, конкретните цели и задачи, а не дребното политиканстване. Това в по-голяма степен.
Ще ми се да имаме – казвам го в множествено число – едно префокусиране. Разбира се, цифрите винаги са важни. Когато говорим за отчитане на резултати, ние не можем никога да подминаваме цифрата и не е редно. Но да започнем да мислим не само за това „колко”, а да почнем да разсъждаваме по-често по въпроса „какво”, ако искате и за въпроса „къде”.
Може би казвам това поради преките си впечатления. Предишните два дни имах повод да посетя няколко социални институции, разбира се, такива, финансирани със средства от Европейския съюз, и пряко да се заредя с впечатления. Европейските пари не са състезание, където нашата цел е да изпреварим някой друг и да се похвалим, че сме една позиция нагоре или още една позиция нагоре. Това са средства, които трябва да помогнат на България, и най-вече средства да бъдат направени реформи във всички сектори – от пътищата до социалната сфера.
Така че моята партньорска препоръка е все по-често да си задаваме въпроса „какво”. Искам да напомня, че това, че са похарчени едни средства, все още не означава, че от това е произходил един добър и положителен ефект.
Още нещо. Когато говорим за разходването на европейските пари, все още ми се струва, че всички колективно понякога изпадаме в една илюзия, че това е една сепаративна, отделна дейност за държавата, където, ако имаме проблем, ние имаме проблем с европейските пари. Голямо заблуждение.
Първо, факт е, че ако сравните разходите за инвестиции с европейски пари и същите цифри в републиканския бюджет, ще видите, че отношението за 2010 година е едно към едно. В огромна част от българската общини в момента по-голямата част от инвестиционната програма се прави с европейски пари. Това, че някъде има проблем или има недостатък в системата на ползването на средства от Европейския съюз, означава че ние имаме проблем изобщо.
Всъщност целта, която трябва да гоним, е високите стандарти на планиране, на изпълнение, на отчетност европейските пари да бъдат стандарти по принцип в работата на всички публични администрации.
Приветствам фокусирането върху наистина значимите и смислени проблеми и предизвикателства. Тук на първо място искам да спомена Закона за обществените поръчки като основната дюза, през която минава една огромна част от финансирането.
И нещо, което може би има характера на новина. Миналата седмица проведох поредица от консултации в Европейската комисия. Ясно е, че една от идеите за промени в закона е създаването на един централен орган за предварителен контрол. Един централен орган и неговото място е в Агенцията по обществени поръчки.
Тук добрата новина е, че имаме зелена светлина относно възможността за допълнителен капацитет в агенцията по отношение на извършването на този предварителен контрол това да бъде финансирано със средства от Европейския съюз. Както и това, което с някои от вас сме дискутирали: разработването на стандартизирани типови форми, които да улеснят всички – и възложители, и изпълнители, ако искате, и контролни органи.
Приветствам ангажимента на комисията да бъде активен участник по отношение на дебатиране, по отношение на консултиране, по отношение на вземане на решения по целия дебат, свързан с бъдещето на кохезионната политика.
Също така приветствам подхода да се мисли в едни много по-широки мащаби, не ние да напишем становище, което да звучи добре на някоя формална или неформална среща, а ние да извлечем максимума за страната от това какъв ще бъде дизайнът, каква ще бъде кройката на мерките, свързани с кохезионната политика за следващия програмен период.
По отношение на контрола. България към момента има ефективна система за контрол. Голямото предизвикателство е как системата да стане – да използвам този термин – малко по-човешка. И говорейки си за финансовите корекции – да, това ще бъде една от темите на 2011 година.
Механиката за идентифициране на определена категория нередност или проблем и за налагане на финансова корекция няма да търпи промени. Това, с което трябва да се борим, това, на което трябва да намерим решение, е по какъв начин да управляваме последиците от финансовите корекции. Доколкото е факт, вече имаме случаи, където размерът на предложената финансова корекция е едно към едно бюджетът на съответната община.
Има ли нередност в процедурата? Да, има нередност в процедурата. Дори бихме могли да стигнем до заключението, че корекцията е съвсем правомерно наложена. В крайна сметка обаче говорим за една, даже не за една, а за повече български общини, които са или ще изпаднат в тази ситуация. И правилната реплика тук не може да е просто тази: те са допуснали грешка и да плащат. Така е по простата причина, че голяма част от тях физически, финансово нямат възможност да се справят, дори не в средносрочен, а в дългосрочен план.
За ваша информация вече има смесена работна група с представители на Националното сдружение на общините, където ще търсим универсален механизъм точно за управление на последиците от финансовите корекции.
По отношение на това какво прави България, за да има по-висока скорост, най-вече в сектора „Транспорт” и в сектора „Води”. На 19 януари, тоест миналата седмица на заседание на Министерския съвет беше одобрен така нареченият План за действие, който се разработва не от момента, в който сме получили писмото от председателя Барозу, а се разработва от около два месеца. Мисля, че той скоро може да се изтегли от страницата на Министерския съвет, така че не мисля, да ви занимавам с детайли от него.
Събитията от край на миналата седмица, най-вече активното въвличане на Европейската инвестиционна банка като ангажимент към изпълнението на проекти, специално на автомагистрала „Струма” е една от конкретните стъпки, които са предприети от българското правителство, които са предложени в писмото на председателя Барозу.
Това обаче няма да бъде категорично достатъчно. И никой не живее с илюзията, че, създавайки едно специално звено, което в голяма степен да има ангажимента към приоритетните пътни проекти, това ще реши отведнъж с магическа пръчка всички проблеми. Това е само един преходен етап от решаването на проблема. Планът за действие е достъпен публично, така че всеки ще може да се запознае с него.
И за финал, защото обещах на председателя да бъда кратък, разчитам в общи линии през 2011 година да имаме същия прагматичен и коректен тон в работата. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Дончев.
Сега преминаваме към гласуване на Годишния доклад за усвояване на средствата от Европейския съюз в Република България за 2010 година от страна на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Колеги, който е съгласен с представения доклад, нека да гласуват „за”. Гласували: „за” 11, против няма, въздържали се 2.
Годишният доклад се приема.
С това приключваме днешния дневен ред. Благодаря сърдечно на всички министри, заместник-министри, на представителите на изпълнителната власт, на Вас, Ваши превъзходителства, че бяхте част от ползотворната дискусия и успяхте да споделите, макар и за кратко, вашите впечатления и опит.
Благодаря и на вас, колеги, от парламентарната комисия. Хубав следобед!


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

(Моника Панайотова)