Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
02/02/2011
П Р О Т О К О Л
№ 56
На 2 февруари 2011 г. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
Д н е в е н р е д:
1. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за приемане на стратегия за национална сигурност на Република България, № 002-03-18 от 10 декември 2010 г., внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-111 от 28 декември 2010 г. за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-5 от 17 януари 2011 г., за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-1 от 1 януари 2010 г. за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, внесен от Министерския съвет.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и ръководено от госпожица Моника Панайотова – председател на Комисията.
* * *
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Откривам заседанието на Комисията. Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Против? – Няма. Въздържали се? – Няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към първа точка ¬- Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за приемане на стратегия за национална сигурност на Република България.
Днес сред нас имаме удоволствието да бъдат от страна на Министерския съвет: ген. Румен Миланов, секретар на Съвета по сигурността; господин Георги Кръстев – съветник на господин Цветан Цветанов – заместник-министър председател; от страна на Министерството на вътрешните работи: господин Веселин Вучков – заместник министър, господин Милушев – началник отдел „Дирекция Координация и информационна аналитична дейност”; и от страна на Министерството на отбраната госпожа Августина Цветкова.
Благодаря Ви, че сте сред нас.
Заповядайте, кой от вас желае да представи стратегията? Заповядайте, господин Миланов.
РУМЕН МИЛАНОВ: Благодаря. Като секретар на работната група ще се опитам съвсем схематично в съдържателен и процесуален аспект да представя проекта за стратегия в порядъка примерно на около пет минути.
По отношение съдържателната страна на стратегията много важен момент е, че се прави опит гражданинът да се постави в центъра на тежестта на системата, като говоря системата с нейните компоненти гражданин, общество и държава в тяхната взаимна връзка, като за тази позиция беше направена една ретроспекция какво е постигнато до този момент. Като казвам какво е постигнато, това са използвани проекти и действащата концепция за национална сигурност от 1998 г., проектите в 2005, проектът 2007 и натрупаният опит, който има събиран.
Същественото е, че в стратегията е разработена средата за сигурност и то в настоящия момент каквато е и каквато е оценена, националните интереси, националните приоритети и след това идват политиките - общата политика за сигурност, секторните политики, което е относително нов момент, и механизмът за управление на системата.
Разглеждайки от тази гледна точка, един съществено нов момент в този проект, е това, че когато, поставяйки гражданина в центъра на тежестта на системата, компонентите на системата за национална сигурност се разшириха и те прехвърлиха традиционното разбиране за силовите структури, които са отбрана, вътрешни работи като цяло и външна политика. И тук веднага се появиха елементите на финансовата сигурност, икономическата, енергийната, социалната и сигурността на връзката човек - природа.
Безспорно това са едни нови аспекти от системата за сигурност като цяло – както нашата национална, така и европейската и в целия свят. Това е една нова тенденция. Как и доколко те са разработени, за това в крайна сметка ще дадете и вие оценка, тъй като, разбираемо, ние по някой път стигаме до степен на изчерпаемост.
По отношение на европейските аспекти, тук трябва да отбележа, че фактически не са отделени в отделна глава или отделен раздел, те пропиват цялата стратегия и аз ще се опитам да ги синтезирам в три посоки: това е колективната сигурност и отбрана, европейска, безспорно тук веднага слагам и на НАТО, неизбежно; другата форма това е защитата на европейските фондове и средства, които са в координация безспорно и с националните интереси в тази посока; и третата компонента това е системата на мониторинг, която донякъде се упражнява от Европейската комисия.
Тук искам да направя един по-детайлен коментар по отношение механизма за оценка, защото имаше доста дискусионни гледни точки. Механизмът за оценка в момента фигурира като елемент от средата и той е факт. Обаче като политика той не фигурира сам за себе си, защото не би било редно да е политика, но неговите ценности, неговите цели са политика. И ако някой казва, че го няма механизма като политика, това не е така. Неговите принципи, цели и ценности съществуват като политика.
По отношение разработването на документа и неговото обсъждане няколко изречения. Той беше безспорно разработен със заповед на министър-председателя от ведомствата, които имат отношение към този въпрос. Гамата, сами разбирате, че е доста широка. След неговото първоначално представяне той беше публикуван на сайта на Министерския съвет, три пъти е гледан в Съвета по сигурност. Направи се едно публично обсъждане с академичната общност, различни университети, неправителствения сектор. Беше обсъден и в Консултативния съвет за национална сигурност при Президента, след което се излезе с предложение да се направят консултации с експерти от парламентарно представените партийни групи. Това беше направено и окончателният вариант беше приет от Министерския съвет, който ви представям.
Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Миланов. Наистина е изключително навременно съставянето на Стратегия за национална сигурност, защото реално до момента разполагахме от 1998 г. с Концепцията за национална сигурност, която не отчиташе всъщност новата среда за сигурност, в която се намираме, плюс факта, че сме вече страна – членка респективно на НАТО и на Европейския съюз.
Похвалното е, тъй като аз наблюдавах процесите, тъй като съм успоредно в Комисията по външна политика и отбрана, че вие започнахте всъщност едно изпреварващо действие преди изготвянето на новата концепция на НАТО. Така че от тази гледна точка синхронизацията между двата документа е наистина важна стъпка, за което ви приветствам.
Сега, колеги, който има желание да вземе отношение, заповядайте.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, добре е да чуем и мнението на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи като две основни ведомства за тази концепция. По-нататък ще си запазя правото евентуално да направя изказване.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря.
Аз имам един кратък въпрос към всички, специално към ген. Миланов. Тъй като Комисар Кристалина Георгиева представи есента или в края на миналата година една много ясна концепция на Еврокомисията, която касаеше именно темата за сигурността и за действия при извънредни ситуации, като госпожа Георгиева представи и опита да се обединят позициите и плановете за действие на отделните страни членки, моята молба е за малко повече информация кои части от нашата национална стратегия и как са наистина координирани и като ресурси съответно каква измеримост, какви дименси имат тези ресурси и как се вписваме в общата концепция на Европейската комисия?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря на госпожа Плугчиева.
Първо ще дам думата на господин Вучков и на госпожа Цветкова по предложение на господин Агов и след това ще продължим с въпросите.
Заповядайте, госпожо Цветкова.
АВГУСТИНА ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искала да подчертая, че включвайки се в създаването на тази концепция, бих могла да потвърдя, че Министерството на отбраната беше изминало един много голям път на подготовка. Началото на написването на стратегията съвпадна с прегледа на въоръжените сили, който ние направихме, и с написването на Бялата книга. Ние изхождахме от виждането, че трябва да хармонизираме политиката на отбрана с вижданията на нашите съюзници от НАТО и с нашите партньори от Европейския съюз. От тази гледна точка успоредно протекоха няколко едновременни процеса.
В нашата част от концепцията ние се стремихме да дадем много точно определение и мисля, че успяхме да допринесем не само за актуалното й звучене в български план, но писахме успоредно, дори леко изпреварващо новата стратегическа концепция на НАТО. Бих могла да кажа, че за първи път България се държи като активен и работещ член на Атлантическия алианс, член, който очаква не документите на Алианса да се дадат готови, а член, който допринася със собствената си работа за стратегическите документи на Алианса. Не случайни ние работихме толкова усилено по тези въпроси.
Като плюс на българския документ бих посочила и факта, че ние изчакахме стратегическата концепция на НАТО да бъде окончателно готова, за да можем да отчетем абсолютно всички новости по проблемите на сигурността и що се отнася до отбранителната политика. Защото, знаете, предишната стратегическа концепция на НАТО беше създадена в 1999 г. при една съвсем различна среда. От тази гледна точка нашият българският документ е много навременен.
Благодаря Ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Цветкова.
Заповядайте, господин Вучков.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, Вътрешното министерство участва и на политическо, и на експертно ниво в подготвянето на този необходим проект на Стратегия за национална сигурност на Република България. Както Вие споменахте в самото начало, това беше записано още в предизборната програма на политическа партия ГЕРБ и след това последователно проведено чрез заповедта на премиера и работата на отделни звена от изпълнителната, и не само от изпълнителната власт, в подготовката на този изключително важен акт.
Разбира се, нашите основни ангажименти бяха свързани с една от секторните политики за сигурност и след това участието в редицата обществени обсъждания, както спомена господин Миланов. Те бяха проведени на различни етапи и нива. Особено ценни бяха обществените обсъждания в различни висши училища и други научни общности на страната.
По-конкретно по отношение политиката за правосъдие и вътрешен ред, там беше нашият основен принос с участието на редица експерти от Вътрешното министерство. Става дума за пункт 107 и следващите, където смятаме, че сме извели основните акценти, които трябва с оглед на актуалната външна и вътрешна политика да намерят съответното отражение – противодействието на глобалната заплаха от тероризъм, разпространението на незаконната търговия с оръжие, ефективното партньорство между полицията и структурите на гражданското общество, разпространението и производството на наркотични вещества, разбира се, шенгенската перспектива тук също е отразена, ефективното реагиране и защита на гражданите. Бих искал да кажа, че това беше един от основните акценти на две промени в Закона за Министерството на вътрешните работи, които бяха реализирани през последната година и половина и организационно нещата са много напреднали. От 1 януари две структурни звена в това отношение бяха обединени – „Гражданска защита” и „Пожарна безопасност и защита на населението”. Другите акценти са противодействието на корупцията, сътрудничеството между държавата и организации на граждани и повишаване нивото на защита на класифицираната информация и на личните данни при осигуряване на достъп до обществена информация.
Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Вучков.
А сега предлагам след въпроса на госпожа Плугчиева и други колеги, които заявиха желание за въпроси, да ги съберем и тогава да преминем към отговори.
Заповядайте, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Аз имам един кратък въпрос - да се върнем към тематиката на нашата комисия – дали в Стратегията има нещо, на което да ни обърнете внимание специално с оглед на това да бъдем и по-целенасочени при дискусията, тъй като тази стратегия предполагам, че ще се обсъди във всички останали комисии и всеки обича да разглежда неговата тематика. С това е свързан моят въпрос.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Орешарски.
Други колеги? Не виждам.
Заповядайте, господин Миланов.
РУМЕН МИЛАНОВ: По отношение на кризата и позицията, стратегията и концепцията, която представи госпожа Георгиева. Безспорно темата кризи като част от сигурността те водеща не само у нас, в целия свят в момента. И в жизнено важните интереси, защита на населението и критичната инфраструктура, това е жизнено важен интерес – първо.
Второто, което сме отразили, това е в т. 121 – отношението към кризата, включително (тук вече мога да добавя) включихме няколко части от едно изречение „чрез използване на космически и други високи технологии”. Това не е случайно. Тук има една идея, която в момента върви и най-вероятно ще се реализира – България да стане един Балкански център за кризи, колкото можем това да го направим. Това също е коментирано с госпожа Кристалина Георгиева, тя не казвам, че проявява национално отношение, ни най-малко, но просто организационно най-вероятно се работи в тази посока.
Също в т. 128 като външна политика. И това е фактически отражението на кризите, както има и в другите аспекти за вътрешна сигурност и отбрана, готовността и способността на вътрешните сили, ако ги използвам така, и способностите и възможностите на отбраната за реагиране при кризи. Така че темата кризи е един от сериозните компоненти на сигурността. Това мога да отговоря.
По отношение въпроса на господин Орешарски. В момента не съм в състояние да посоча точно член и текст, но много са текстовете, които ние включихме по отношение защитата и европейските интереси. Интересите на България преминават през европейските, както и обратното, така че тази симбиоза между наши и европейски интереси е основна във формирането както на интересите, така и Стратегията за сигурност. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Миланов. Може би въпросът на господин Орешарски беше по т. 80, касаеща европейските фондове, която очертахте като компонент от системите. Първата беше колективна сигурност и отбрана, втората – защита на европейските фондове. Третата също е в рамките на нашата комисия по отношение на механизма на сътрудничество и оценка по докладите на Комисията, за реформата в съдебната система и вътрешен ред и сигурност.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: С едно изречение бих искал да отбележа, че като принцип на политиката за сигурност е посочено във ІІ, т. 1 – неделимост на националната сигурност от сигурността на Европейския съюз и НАТО. От това произтичат много съществени последствия както за този документ, така и за стратегиите за сигурност, които ще бъдат разработвани по отделните направления на държавната политика. Само да отбележа, че може би най-напреднала към момента е Стратегията за миграционните политики, която се разработва в Министерството на вътрешните работи, и Стратегията за борба с пране на пари.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Други колеги? Не виждам.
Така както разбирам, това е общата рамка. След това се предвижда подготовката на стратегически документи в отделните секторни политики, нали така? Добре. От тази гледна точка тогава, тъй като в становището сме препоръчали да се предвиди план за действие след приемането на стратегията, в такъв случай ще го променим като план за действие към ресорните стратегии, които ще бъдат последващи.
Заповядайте.
РУМЕН МИЛАНОВ: Върви и план за действие, защото, ако отидем в механизма за управление на системата, там се активират и ролята и мястото на Съвета по сигурност – не като негов секретар да си намирам работа, като стар бюрократ „чем меньше - тем лучше”, както казват едни руски изрази, но въпросът е, че цялата тази система вече трябва да бъде подложена на един по-разбит план за действие и контрол. Тук говорим едновременно и за енергетика, говорим и за кризи. По всичкото това нещо един план за действие не би бил излишен и сигурно ще е нужен.
Благодаря Ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Миланов.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Планът за действие е необходим, потвърждавам това, което каза и господин Миланов. Необходим е, защото например сега се готвят на парче нещата. Енергийната стратегия е стигнала донякъде, обаче трябва да се напасва изцяло със Стратегията за национална сигурност. Тоест, трябва да се преработи. Не знам как е ситуация във Вътрешното министерство, не следя неговата работа, но там също е необходимо да се изработи стратегия за цялостна реформа на министерството. В това министерство е най-необходима реформата. Не говоря за отбраната, защото те са напреднали много в тяхната работа. Тъй като имам повече впечатление от онова, което се върши там, ако се следва този пример, който дава отбраната в реформирането, този план става още по-необходим.
Следователно аз не бих препоръчал от нашето становище да отпадне необходимостта от план за действие.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Агов.
Ако няма допълнителни въпроси или коментари, предлагам да преминем към гласуване на Стратегията за национална сигурност на Република България № 002-03-18 от 10 декември 2010 г., внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен, нека да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви и ви желая успешен следобед!
А ние преминаваме към втора точка от днешния дневен ред. По нея отново ще вземе участие господин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, госпожа Райна Димова – директор на Дирекция „Правна”, както и господин Георги Соколов – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност” в Дирекция „Правно-нормативна дейност” към Министерството на вътрешните работи; от страна на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма нека да заповядат госпожа Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, както ти Десислава Георгиева – началник отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”.
Кой от вас ще вземе отношение? Господин Вучков, заповядайте.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Този законопроект беше разработен съвместно от две министерства, както Вие споменахте, съвносители на промяна в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, и то най-вече в аспекта необходимостта да се следват принципите на конкурентното право, в най-общ смисъл. По тази причина другото министерство беше основният ангажиран орган в подготовката на промените. Разбира се, и ние имахме своето отношение към това.
Няма нужда да разказвам подробно според мен мотивите, отделни текстове на законопроекта. Общо взето, имахме две предупредителни писма от Европейската комисия, че може да стартира наказателна процедура срещу България заради това, че чужди граждани, както и чужди търговски дружества, не могат да осъществяват охранителна дейност на територията на Република България съобразно действащите норми на Закона за частната охранителна дейност. Именно това сме се опитали да отстраним чрез промените, които разработихме съвместно двете министерства.
Наред с това, разбира се, има и някои други по-дребни акценти, като например този, че първоначалното професионално обучение, което получават всички кандидати за извършване на охранителна дейност в България в момента е абсолютно формализирано и не подлежи на никакъв контрол. Там сме направили няколко промени.
Искам да кажа, че направихме много голямо обществено обсъждане, тъй като този бизнес е много сериозно развит в Република България. В това обсъждане получихме становища и в двете посоки. Общо взето надделяваха тези, които подкрепяха промените в закона. Разбира се, имаше и обратно становище, но тук наистина по отношение на спазване принципите на конкурентното право нямаме място за отстъпление, защото сме заплашени от наказателна процедура. В Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, която е водещата по този законопроект предстои ново обществено обсъждане с ангажирането на всички гилдии, които имат отношение към този въпрос.
Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: От Министерството на икономиката имате ли желание да вземете думата или да преминем към въпроси?
Заповядайте, колеги, за въпроси. Не виждам такива.
В такъв случай преминаваме към гласуване на Законопроект № 002-01-111 от 28 декември 2010 г. за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, внесен от Министерския съвет.
Нека който е съгласен, да гласува „за”.
Против? – Не виждам. Въздържали се? – също няма.
Единодушно се приема с 11 гласа „за”.
Благодаря за участието.
Продължаваме с точка трета от днешния дневен ред. По нея ще вземат отношение госпожа Виолета Ангелиева – директор на Дирекция „Технически правила и норми” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и от Агенция „Пътна инфраструктура” инж. Александър Косерков – директор на Дирекция „Пътни такси и разрешения за специално ползване на пътищата”, инж. Стела Кръстева – началник отдел „Пътни такси и разрешителни”, госпожа Беатриче Маврова – началник сектор „Безопасност на пътната инфраструктура”.
Вие ли ще вземете отношение? Заповядайте, госпожо Ангелиева.
ВИОЛЕТА АНГЕЛИЕВА: Добър ден! Уважаеми дами и господа народни представители, съвсем накратко ще представя основната цел на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Той предвижда въвеждането на Директива 2008/96, която се отнася за управление на безопасността на пътните инфраструктури. И най-удачното място, с което може да се въведе тази директива, беше преценено, че именно е в този закон.
С два параграфа - § 9 и § 10, фактически се въвеждат основните текстове от директивата. Главното е свързано с въвеждането на четири процедури, които са свързани с оценка на въздействие върху пътните инфраструктури, с една проверка или извършването на одит по време на целия инвестиционен процес – от предварителното планиране до въвеждането в експлоатация. След това имаме управление на пътните мрежи чрез извършването на една категоризация на участниците с висока концентрация и категоризация за пътна безопасност на пътната мрежа. И четвъртият инструмент, ако мога да кажа, това е извършването на регулярните инспекции по време на експлоатация на пътищата.
Това са четирите основни процедури, предвидени в директивата, които са задължителни за прилагане за пътищата от републиканската пътна мрежа, тоест автомагистралите и тези от първи и втори клас, които съвпадат с трансевропейската мрежа или са част от трансевропейската мрежа. Разбира се, със законопроекта е предвидено това да може да се прави и за останалите пътища, когато се съберат необходимите средства.
Дадени са легални дефиниции. Ако мога, да направя една съпоставка за някои от нещата, в смисъл, че новото в директивата това е, че се въвеждат изисквания към одиторите за пътна безопасност. Защото и в момента ние извършваме оценка за съответствието на инвестиционните проекти и във всички случаи се отчита тази безопасност, но сега новото е, че се въвеждат едни по-строги изисквания към тези одитори, които ние сме въвели със законопроекта, и че те трябва да преминават обучение по утвърдени програми и да получат сертификат. Разбира се, предвидено е и за свободното движение на хора, стоки и т.н. и признаването на издадени сертификати от съответните страни членки. Така че това и сега се прави, но тези по-строги изисквания ще доведат, надяваме се, до повишаване на безопасността на пътните инфраструктури. Извършваните инспекции по време на експлоатация на пътищата и сега се правят от Агенцията и от нейните териториални структури, както и от съответните структури на органите за контрол към Министерството на вътрешните работи, но сега и в екипите за тези участъци, които са с висока концентрация на пътно-транспортни произшествия или които са приоритетни, в екипите, които ще извършват инспекции, също се предвижда и трябва да участват такива одитори, които имат необходимия сертификат, необходимата квалификация да извършват това.
Новото в нашата уредба е, че се въвежда оценка на въздействие, тоест една предварителна оценка на въздействие, която се извършва още преди планиране на инвестиционния проект. Тоест още в съвсем начална фаза трябва да се направи този структурен сравнителен анализ, както е цитирано в директивата, абсолютно на всички възможности, на всички решения, така че да се избере най-правилното от гледна точка на пътната безопасност.
Съвсем накратко ви казах само за текстовете, които въвежда директивата. Ако имате въпроси, съм готова да отговоря.
Освен директивата, законът въвежда, някои от колегите ми от Агенцията предполагам ще вземат отношение, нещо за винетките, което не е нещо ново, но все пак няколко думи и за това.
Разбира се, това, което не е от директивата, но пак е свързано и с безопасността, са увеличените размери на санкциите, на налаганите глоби от гледна точка пак на контрола.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева.
Заповядайте, господин Косерков.
АЛЕКСАНДЪР КОСЕРКОВ: Добър ден, дами и господа народни представители! Съвсем накратко да кажа, в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата е въведено понятието „винетка” като ценна книга, тъй като до момента съгласно действащия закон тя е регламентирана като указателен знак, който се залепя на предното стъкло. От тази гледна точка санкциите, които се налагат на нарушителите, които ползват фалшифицирани стикери, са много малки.
Другото, което искам да кажа, е, че позовавайки се на Наредбата за отпечатване и контрол върху ценните книжа, ценна книга е всеки един документ, с който се събират държавни такси. По тази причина ние сме направили това предложение винетният стикер да бъде регламентиран като ценна книга и съответно санкциите, които са въведени при констатиране на фалшифициран винетен стикер или използване на винетен стикер с изтекъл срок, да бъдат завишени.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Косерков.
Колеги, имате думата за въпроси или коментари. Не виждам такива.
В такъв случай преминаваме към гласуване на Законопроект № 102-01-5 от 17 януари 2011 г., за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Министерския съвет.
Нека който е съгласен, да гласува „за”.
Против? – Не виждам. Въздържали се? – Не виждам.
Приема се единодушно с 11 гласа „за”.
Благодаря Ви за участието! Успешен ден ви желая!
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред. По нея ще вземе участие господин Антон Величков – изпълнителен директор на Националната служба по растителна защита към Министерството на земеделието и храните. С нас трябваше да бъдат господин Цветан Димитров – заместник-министър, и госпожа Маврудинова – главен юрисконсулт на Националната служба по растителна защита, но те са успоредно в Комисията по земеделие, така че, господин Величков, на Вас се пада честта да представите законопроекта. Заповядайте.
АНТОН ВЕЛИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ще изложа съвсем накратко мотивите, които ни накараха да подготвим тези изменения в Закона за защита на растенията. При прилагането на този закон в условията на пълноправното членство на страната ни се установиха частични непълноти или недостатъчна ефективност на някои от текстовете, което наложи подготовката на този законопроект.
На първо място, предлаганите изменения и допълнения в този законопроект са свързани с процеса на разрешаването на продуктите за растителна защита с цел улесняване и ускоряване на този разрешителен режим на пестицидите.
С текстовете от закона се въвеждат освен това изисквания към паралелно търгувани продукти за растителна защита в Република България, както и изисквания те да бъдат обозначени като такива с цел по-добра проследяемост на пазара.
На второ място, законопроектът предвижда промени, които са свързани с регистрацията и пускането на пазара и контрола на торовете, като в текста изчерпателно се посочват случаите, в които торове и други продукти не подлежат на регистрация. Въвеждат се изискванията на Регламент 2003/2003 на Европейската общност по отношение на режима на торовете в общността.
На следващо място, законопроектът за изменение предвижда промени, които са свързани с разрешителния режим при осъществяването на дейности търговия и преопаковане на продукти за растителна защита, както и фумигации и третиране на различни земеделски площи.
Разписват се нови административнонаказателни разпоредби на закона. Те се прецизират в съответствие с натрупаната практика по прилагането на тези наказателни разпоредби, както се въвеждат и задължителни санкции при нарушение на някои от изискванията на Регламент 2003/2003 относно торовете.
И на последно място, заличават се текстове, които са с отпаднало действие, и се уеднаквяват и дефинират използваните понятия в закона.
Благодаря Ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Величков.
Колеги, заповядайте за въпроси. Не виждам такива.
Преминаваме към гласуване на Законопроект № 102-01-1 от 1 януари 2010 г. за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен, нека гласува.
Против? – Не виждам. Въздържали се? – Също няма.
Приема се единодушно с 11 гласа „за”.
Благодаря Ви, господин Величков, и успешен следобед!
Колеги, в петък по наша покана ще дойде госпожа Кристалина Георгиева. Молбата ми е в 9,30 ч. да започнем самото мероприятие, тъй като има голям интерес от страна на председателите на другите постоянни комисии, изобщо интересът е голям, а до 11 ч. трябва да сме приключили. Така че ми се иска да оползотворим времето максимално, да има възможност за дискусия. Нека в 9,20 ч. да бъдем в залата и в 9,30 ч. да започнем срещата.
Хубав следобед и благодаря на всички!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
Моника Панайотова
№ 56
На 2 февруари 2011 г. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
Д н е в е н р е д:
1. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за приемане на стратегия за национална сигурност на Република България, № 002-03-18 от 10 декември 2010 г., внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-111 от 28 декември 2010 г. за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-5 от 17 януари 2011 г., за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-1 от 1 януари 2010 г. за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, внесен от Министерския съвет.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и ръководено от госпожица Моника Панайотова – председател на Комисията.
* * *
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Откривам заседанието на Комисията. Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Против? – Няма. Въздържали се? – Няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към първа точка ¬- Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за приемане на стратегия за национална сигурност на Република България.
Днес сред нас имаме удоволствието да бъдат от страна на Министерския съвет: ген. Румен Миланов, секретар на Съвета по сигурността; господин Георги Кръстев – съветник на господин Цветан Цветанов – заместник-министър председател; от страна на Министерството на вътрешните работи: господин Веселин Вучков – заместник министър, господин Милушев – началник отдел „Дирекция Координация и информационна аналитична дейност”; и от страна на Министерството на отбраната госпожа Августина Цветкова.
Благодаря Ви, че сте сред нас.
Заповядайте, кой от вас желае да представи стратегията? Заповядайте, господин Миланов.
РУМЕН МИЛАНОВ: Благодаря. Като секретар на работната група ще се опитам съвсем схематично в съдържателен и процесуален аспект да представя проекта за стратегия в порядъка примерно на около пет минути.
По отношение съдържателната страна на стратегията много важен момент е, че се прави опит гражданинът да се постави в центъра на тежестта на системата, като говоря системата с нейните компоненти гражданин, общество и държава в тяхната взаимна връзка, като за тази позиция беше направена една ретроспекция какво е постигнато до този момент. Като казвам какво е постигнато, това са използвани проекти и действащата концепция за национална сигурност от 1998 г., проектите в 2005, проектът 2007 и натрупаният опит, който има събиран.
Същественото е, че в стратегията е разработена средата за сигурност и то в настоящия момент каквато е и каквато е оценена, националните интереси, националните приоритети и след това идват политиките - общата политика за сигурност, секторните политики, което е относително нов момент, и механизмът за управление на системата.
Разглеждайки от тази гледна точка, един съществено нов момент в този проект, е това, че когато, поставяйки гражданина в центъра на тежестта на системата, компонентите на системата за национална сигурност се разшириха и те прехвърлиха традиционното разбиране за силовите структури, които са отбрана, вътрешни работи като цяло и външна политика. И тук веднага се появиха елементите на финансовата сигурност, икономическата, енергийната, социалната и сигурността на връзката човек - природа.
Безспорно това са едни нови аспекти от системата за сигурност като цяло – както нашата национална, така и европейската и в целия свят. Това е една нова тенденция. Как и доколко те са разработени, за това в крайна сметка ще дадете и вие оценка, тъй като, разбираемо, ние по някой път стигаме до степен на изчерпаемост.
По отношение на европейските аспекти, тук трябва да отбележа, че фактически не са отделени в отделна глава или отделен раздел, те пропиват цялата стратегия и аз ще се опитам да ги синтезирам в три посоки: това е колективната сигурност и отбрана, европейска, безспорно тук веднага слагам и на НАТО, неизбежно; другата форма това е защитата на европейските фондове и средства, които са в координация безспорно и с националните интереси в тази посока; и третата компонента това е системата на мониторинг, която донякъде се упражнява от Европейската комисия.
Тук искам да направя един по-детайлен коментар по отношение механизма за оценка, защото имаше доста дискусионни гледни точки. Механизмът за оценка в момента фигурира като елемент от средата и той е факт. Обаче като политика той не фигурира сам за себе си, защото не би било редно да е политика, но неговите ценности, неговите цели са политика. И ако някой казва, че го няма механизма като политика, това не е така. Неговите принципи, цели и ценности съществуват като политика.
По отношение разработването на документа и неговото обсъждане няколко изречения. Той беше безспорно разработен със заповед на министър-председателя от ведомствата, които имат отношение към този въпрос. Гамата, сами разбирате, че е доста широка. След неговото първоначално представяне той беше публикуван на сайта на Министерския съвет, три пъти е гледан в Съвета по сигурност. Направи се едно публично обсъждане с академичната общност, различни университети, неправителствения сектор. Беше обсъден и в Консултативния съвет за национална сигурност при Президента, след което се излезе с предложение да се направят консултации с експерти от парламентарно представените партийни групи. Това беше направено и окончателният вариант беше приет от Министерския съвет, който ви представям.
Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Миланов. Наистина е изключително навременно съставянето на Стратегия за национална сигурност, защото реално до момента разполагахме от 1998 г. с Концепцията за национална сигурност, която не отчиташе всъщност новата среда за сигурност, в която се намираме, плюс факта, че сме вече страна – членка респективно на НАТО и на Европейския съюз.
Похвалното е, тъй като аз наблюдавах процесите, тъй като съм успоредно в Комисията по външна политика и отбрана, че вие започнахте всъщност едно изпреварващо действие преди изготвянето на новата концепция на НАТО. Така че от тази гледна точка синхронизацията между двата документа е наистина важна стъпка, за което ви приветствам.
Сега, колеги, който има желание да вземе отношение, заповядайте.
АСЕН АГОВ: Госпожо председател, добре е да чуем и мнението на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи като две основни ведомства за тази концепция. По-нататък ще си запазя правото евентуално да направя изказване.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря.
Аз имам един кратък въпрос към всички, специално към ген. Миланов. Тъй като Комисар Кристалина Георгиева представи есента или в края на миналата година една много ясна концепция на Еврокомисията, която касаеше именно темата за сигурността и за действия при извънредни ситуации, като госпожа Георгиева представи и опита да се обединят позициите и плановете за действие на отделните страни членки, моята молба е за малко повече информация кои части от нашата национална стратегия и как са наистина координирани и като ресурси съответно каква измеримост, какви дименси имат тези ресурси и как се вписваме в общата концепция на Европейската комисия?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря на госпожа Плугчиева.
Първо ще дам думата на господин Вучков и на госпожа Цветкова по предложение на господин Агов и след това ще продължим с въпросите.
Заповядайте, госпожо Цветкова.
АВГУСТИНА ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искала да подчертая, че включвайки се в създаването на тази концепция, бих могла да потвърдя, че Министерството на отбраната беше изминало един много голям път на подготовка. Началото на написването на стратегията съвпадна с прегледа на въоръжените сили, който ние направихме, и с написването на Бялата книга. Ние изхождахме от виждането, че трябва да хармонизираме политиката на отбрана с вижданията на нашите съюзници от НАТО и с нашите партньори от Европейския съюз. От тази гледна точка успоредно протекоха няколко едновременни процеса.
В нашата част от концепцията ние се стремихме да дадем много точно определение и мисля, че успяхме да допринесем не само за актуалното й звучене в български план, но писахме успоредно, дори леко изпреварващо новата стратегическа концепция на НАТО. Бих могла да кажа, че за първи път България се държи като активен и работещ член на Атлантическия алианс, член, който очаква не документите на Алианса да се дадат готови, а член, който допринася със собствената си работа за стратегическите документи на Алианса. Не случайни ние работихме толкова усилено по тези въпроси.
Като плюс на българския документ бих посочила и факта, че ние изчакахме стратегическата концепция на НАТО да бъде окончателно готова, за да можем да отчетем абсолютно всички новости по проблемите на сигурността и що се отнася до отбранителната политика. Защото, знаете, предишната стратегическа концепция на НАТО беше създадена в 1999 г. при една съвсем различна среда. От тази гледна точка нашият българският документ е много навременен.
Благодаря Ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Цветкова.
Заповядайте, господин Вучков.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, Вътрешното министерство участва и на политическо, и на експертно ниво в подготвянето на този необходим проект на Стратегия за национална сигурност на Република България. Както Вие споменахте в самото начало, това беше записано още в предизборната програма на политическа партия ГЕРБ и след това последователно проведено чрез заповедта на премиера и работата на отделни звена от изпълнителната, и не само от изпълнителната власт, в подготовката на този изключително важен акт.
Разбира се, нашите основни ангажименти бяха свързани с една от секторните политики за сигурност и след това участието в редицата обществени обсъждания, както спомена господин Миланов. Те бяха проведени на различни етапи и нива. Особено ценни бяха обществените обсъждания в различни висши училища и други научни общности на страната.
По-конкретно по отношение политиката за правосъдие и вътрешен ред, там беше нашият основен принос с участието на редица експерти от Вътрешното министерство. Става дума за пункт 107 и следващите, където смятаме, че сме извели основните акценти, които трябва с оглед на актуалната външна и вътрешна политика да намерят съответното отражение – противодействието на глобалната заплаха от тероризъм, разпространението на незаконната търговия с оръжие, ефективното партньорство между полицията и структурите на гражданското общество, разпространението и производството на наркотични вещества, разбира се, шенгенската перспектива тук също е отразена, ефективното реагиране и защита на гражданите. Бих искал да кажа, че това беше един от основните акценти на две промени в Закона за Министерството на вътрешните работи, които бяха реализирани през последната година и половина и организационно нещата са много напреднали. От 1 януари две структурни звена в това отношение бяха обединени – „Гражданска защита” и „Пожарна безопасност и защита на населението”. Другите акценти са противодействието на корупцията, сътрудничеството между държавата и организации на граждани и повишаване нивото на защита на класифицираната информация и на личните данни при осигуряване на достъп до обществена информация.
Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Вучков.
А сега предлагам след въпроса на госпожа Плугчиева и други колеги, които заявиха желание за въпроси, да ги съберем и тогава да преминем към отговори.
Заповядайте, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Аз имам един кратък въпрос - да се върнем към тематиката на нашата комисия – дали в Стратегията има нещо, на което да ни обърнете внимание специално с оглед на това да бъдем и по-целенасочени при дискусията, тъй като тази стратегия предполагам, че ще се обсъди във всички останали комисии и всеки обича да разглежда неговата тематика. С това е свързан моят въпрос.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Орешарски.
Други колеги? Не виждам.
Заповядайте, господин Миланов.
РУМЕН МИЛАНОВ: По отношение на кризата и позицията, стратегията и концепцията, която представи госпожа Георгиева. Безспорно темата кризи като част от сигурността те водеща не само у нас, в целия свят в момента. И в жизнено важните интереси, защита на населението и критичната инфраструктура, това е жизнено важен интерес – първо.
Второто, което сме отразили, това е в т. 121 – отношението към кризата, включително (тук вече мога да добавя) включихме няколко части от едно изречение „чрез използване на космически и други високи технологии”. Това не е случайно. Тук има една идея, която в момента върви и най-вероятно ще се реализира – България да стане един Балкански център за кризи, колкото можем това да го направим. Това също е коментирано с госпожа Кристалина Георгиева, тя не казвам, че проявява национално отношение, ни най-малко, но просто организационно най-вероятно се работи в тази посока.
Също в т. 128 като външна политика. И това е фактически отражението на кризите, както има и в другите аспекти за вътрешна сигурност и отбрана, готовността и способността на вътрешните сили, ако ги използвам така, и способностите и възможностите на отбраната за реагиране при кризи. Така че темата кризи е един от сериозните компоненти на сигурността. Това мога да отговоря.
По отношение въпроса на господин Орешарски. В момента не съм в състояние да посоча точно член и текст, но много са текстовете, които ние включихме по отношение защитата и европейските интереси. Интересите на България преминават през европейските, както и обратното, така че тази симбиоза между наши и европейски интереси е основна във формирането както на интересите, така и Стратегията за сигурност. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Миланов. Може би въпросът на господин Орешарски беше по т. 80, касаеща европейските фондове, която очертахте като компонент от системите. Първата беше колективна сигурност и отбрана, втората – защита на европейските фондове. Третата също е в рамките на нашата комисия по отношение на механизма на сътрудничество и оценка по докладите на Комисията, за реформата в съдебната система и вътрешен ред и сигурност.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: С едно изречение бих искал да отбележа, че като принцип на политиката за сигурност е посочено във ІІ, т. 1 – неделимост на националната сигурност от сигурността на Европейския съюз и НАТО. От това произтичат много съществени последствия както за този документ, така и за стратегиите за сигурност, които ще бъдат разработвани по отделните направления на държавната политика. Само да отбележа, че може би най-напреднала към момента е Стратегията за миграционните политики, която се разработва в Министерството на вътрешните работи, и Стратегията за борба с пране на пари.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Други колеги? Не виждам.
Така както разбирам, това е общата рамка. След това се предвижда подготовката на стратегически документи в отделните секторни политики, нали така? Добре. От тази гледна точка тогава, тъй като в становището сме препоръчали да се предвиди план за действие след приемането на стратегията, в такъв случай ще го променим като план за действие към ресорните стратегии, които ще бъдат последващи.
Заповядайте.
РУМЕН МИЛАНОВ: Върви и план за действие, защото, ако отидем в механизма за управление на системата, там се активират и ролята и мястото на Съвета по сигурност – не като негов секретар да си намирам работа, като стар бюрократ „чем меньше - тем лучше”, както казват едни руски изрази, но въпросът е, че цялата тази система вече трябва да бъде подложена на един по-разбит план за действие и контрол. Тук говорим едновременно и за енергетика, говорим и за кризи. По всичкото това нещо един план за действие не би бил излишен и сигурно ще е нужен.
Благодаря Ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Миланов.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Планът за действие е необходим, потвърждавам това, което каза и господин Миланов. Необходим е, защото например сега се готвят на парче нещата. Енергийната стратегия е стигнала донякъде, обаче трябва да се напасва изцяло със Стратегията за национална сигурност. Тоест, трябва да се преработи. Не знам как е ситуация във Вътрешното министерство, не следя неговата работа, но там също е необходимо да се изработи стратегия за цялостна реформа на министерството. В това министерство е най-необходима реформата. Не говоря за отбраната, защото те са напреднали много в тяхната работа. Тъй като имам повече впечатление от онова, което се върши там, ако се следва този пример, който дава отбраната в реформирането, този план става още по-необходим.
Следователно аз не бих препоръчал от нашето становище да отпадне необходимостта от план за действие.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Агов.
Ако няма допълнителни въпроси или коментари, предлагам да преминем към гласуване на Стратегията за национална сигурност на Република България № 002-03-18 от 10 декември 2010 г., внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен, нека да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви и ви желая успешен следобед!
А ние преминаваме към втора точка от днешния дневен ред. По нея отново ще вземе участие господин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, госпожа Райна Димова – директор на Дирекция „Правна”, както и господин Георги Соколов – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност” в Дирекция „Правно-нормативна дейност” към Министерството на вътрешните работи; от страна на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма нека да заповядат госпожа Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, както ти Десислава Георгиева – началник отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”.
Кой от вас ще вземе отношение? Господин Вучков, заповядайте.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Този законопроект беше разработен съвместно от две министерства, както Вие споменахте, съвносители на промяна в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, и то най-вече в аспекта необходимостта да се следват принципите на конкурентното право, в най-общ смисъл. По тази причина другото министерство беше основният ангажиран орган в подготовката на промените. Разбира се, и ние имахме своето отношение към това.
Няма нужда да разказвам подробно според мен мотивите, отделни текстове на законопроекта. Общо взето, имахме две предупредителни писма от Европейската комисия, че може да стартира наказателна процедура срещу България заради това, че чужди граждани, както и чужди търговски дружества, не могат да осъществяват охранителна дейност на територията на Република България съобразно действащите норми на Закона за частната охранителна дейност. Именно това сме се опитали да отстраним чрез промените, които разработихме съвместно двете министерства.
Наред с това, разбира се, има и някои други по-дребни акценти, като например този, че първоначалното професионално обучение, което получават всички кандидати за извършване на охранителна дейност в България в момента е абсолютно формализирано и не подлежи на никакъв контрол. Там сме направили няколко промени.
Искам да кажа, че направихме много голямо обществено обсъждане, тъй като този бизнес е много сериозно развит в Република България. В това обсъждане получихме становища и в двете посоки. Общо взето надделяваха тези, които подкрепяха промените в закона. Разбира се, имаше и обратно становище, но тук наистина по отношение на спазване принципите на конкурентното право нямаме място за отстъпление, защото сме заплашени от наказателна процедура. В Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, която е водещата по този законопроект предстои ново обществено обсъждане с ангажирането на всички гилдии, които имат отношение към този въпрос.
Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: От Министерството на икономиката имате ли желание да вземете думата или да преминем към въпроси?
Заповядайте, колеги, за въпроси. Не виждам такива.
В такъв случай преминаваме към гласуване на Законопроект № 002-01-111 от 28 декември 2010 г. за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, внесен от Министерския съвет.
Нека който е съгласен, да гласува „за”.
Против? – Не виждам. Въздържали се? – също няма.
Единодушно се приема с 11 гласа „за”.
Благодаря за участието.
Продължаваме с точка трета от днешния дневен ред. По нея ще вземат отношение госпожа Виолета Ангелиева – директор на Дирекция „Технически правила и норми” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и от Агенция „Пътна инфраструктура” инж. Александър Косерков – директор на Дирекция „Пътни такси и разрешения за специално ползване на пътищата”, инж. Стела Кръстева – началник отдел „Пътни такси и разрешителни”, госпожа Беатриче Маврова – началник сектор „Безопасност на пътната инфраструктура”.
Вие ли ще вземете отношение? Заповядайте, госпожо Ангелиева.
ВИОЛЕТА АНГЕЛИЕВА: Добър ден! Уважаеми дами и господа народни представители, съвсем накратко ще представя основната цел на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Той предвижда въвеждането на Директива 2008/96, която се отнася за управление на безопасността на пътните инфраструктури. И най-удачното място, с което може да се въведе тази директива, беше преценено, че именно е в този закон.
С два параграфа - § 9 и § 10, фактически се въвеждат основните текстове от директивата. Главното е свързано с въвеждането на четири процедури, които са свързани с оценка на въздействие върху пътните инфраструктури, с една проверка или извършването на одит по време на целия инвестиционен процес – от предварителното планиране до въвеждането в експлоатация. След това имаме управление на пътните мрежи чрез извършването на една категоризация на участниците с висока концентрация и категоризация за пътна безопасност на пътната мрежа. И четвъртият инструмент, ако мога да кажа, това е извършването на регулярните инспекции по време на експлоатация на пътищата.
Това са четирите основни процедури, предвидени в директивата, които са задължителни за прилагане за пътищата от републиканската пътна мрежа, тоест автомагистралите и тези от първи и втори клас, които съвпадат с трансевропейската мрежа или са част от трансевропейската мрежа. Разбира се, със законопроекта е предвидено това да може да се прави и за останалите пътища, когато се съберат необходимите средства.
Дадени са легални дефиниции. Ако мога, да направя една съпоставка за някои от нещата, в смисъл, че новото в директивата това е, че се въвеждат изисквания към одиторите за пътна безопасност. Защото и в момента ние извършваме оценка за съответствието на инвестиционните проекти и във всички случаи се отчита тази безопасност, но сега новото е, че се въвеждат едни по-строги изисквания към тези одитори, които ние сме въвели със законопроекта, и че те трябва да преминават обучение по утвърдени програми и да получат сертификат. Разбира се, предвидено е и за свободното движение на хора, стоки и т.н. и признаването на издадени сертификати от съответните страни членки. Така че това и сега се прави, но тези по-строги изисквания ще доведат, надяваме се, до повишаване на безопасността на пътните инфраструктури. Извършваните инспекции по време на експлоатация на пътищата и сега се правят от Агенцията и от нейните териториални структури, както и от съответните структури на органите за контрол към Министерството на вътрешните работи, но сега и в екипите за тези участъци, които са с висока концентрация на пътно-транспортни произшествия или които са приоритетни, в екипите, които ще извършват инспекции, също се предвижда и трябва да участват такива одитори, които имат необходимия сертификат, необходимата квалификация да извършват това.
Новото в нашата уредба е, че се въвежда оценка на въздействие, тоест една предварителна оценка на въздействие, която се извършва още преди планиране на инвестиционния проект. Тоест още в съвсем начална фаза трябва да се направи този структурен сравнителен анализ, както е цитирано в директивата, абсолютно на всички възможности, на всички решения, така че да се избере най-правилното от гледна точка на пътната безопасност.
Съвсем накратко ви казах само за текстовете, които въвежда директивата. Ако имате въпроси, съм готова да отговоря.
Освен директивата, законът въвежда, някои от колегите ми от Агенцията предполагам ще вземат отношение, нещо за винетките, което не е нещо ново, но все пак няколко думи и за това.
Разбира се, това, което не е от директивата, но пак е свързано и с безопасността, са увеличените размери на санкциите, на налаганите глоби от гледна точка пак на контрола.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева.
Заповядайте, господин Косерков.
АЛЕКСАНДЪР КОСЕРКОВ: Добър ден, дами и господа народни представители! Съвсем накратко да кажа, в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата е въведено понятието „винетка” като ценна книга, тъй като до момента съгласно действащия закон тя е регламентирана като указателен знак, който се залепя на предното стъкло. От тази гледна точка санкциите, които се налагат на нарушителите, които ползват фалшифицирани стикери, са много малки.
Другото, което искам да кажа, е, че позовавайки се на Наредбата за отпечатване и контрол върху ценните книжа, ценна книга е всеки един документ, с който се събират държавни такси. По тази причина ние сме направили това предложение винетният стикер да бъде регламентиран като ценна книга и съответно санкциите, които са въведени при констатиране на фалшифициран винетен стикер или използване на винетен стикер с изтекъл срок, да бъдат завишени.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Косерков.
Колеги, имате думата за въпроси или коментари. Не виждам такива.
В такъв случай преминаваме към гласуване на Законопроект № 102-01-5 от 17 януари 2011 г., за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Министерския съвет.
Нека който е съгласен, да гласува „за”.
Против? – Не виждам. Въздържали се? – Не виждам.
Приема се единодушно с 11 гласа „за”.
Благодаря Ви за участието! Успешен ден ви желая!
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред. По нея ще вземе участие господин Антон Величков – изпълнителен директор на Националната служба по растителна защита към Министерството на земеделието и храните. С нас трябваше да бъдат господин Цветан Димитров – заместник-министър, и госпожа Маврудинова – главен юрисконсулт на Националната служба по растителна защита, но те са успоредно в Комисията по земеделие, така че, господин Величков, на Вас се пада честта да представите законопроекта. Заповядайте.
АНТОН ВЕЛИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ще изложа съвсем накратко мотивите, които ни накараха да подготвим тези изменения в Закона за защита на растенията. При прилагането на този закон в условията на пълноправното членство на страната ни се установиха частични непълноти или недостатъчна ефективност на някои от текстовете, което наложи подготовката на този законопроект.
На първо място, предлаганите изменения и допълнения в този законопроект са свързани с процеса на разрешаването на продуктите за растителна защита с цел улесняване и ускоряване на този разрешителен режим на пестицидите.
С текстовете от закона се въвеждат освен това изисквания към паралелно търгувани продукти за растителна защита в Република България, както и изисквания те да бъдат обозначени като такива с цел по-добра проследяемост на пазара.
На второ място, законопроектът предвижда промени, които са свързани с регистрацията и пускането на пазара и контрола на торовете, като в текста изчерпателно се посочват случаите, в които торове и други продукти не подлежат на регистрация. Въвеждат се изискванията на Регламент 2003/2003 на Европейската общност по отношение на режима на торовете в общността.
На следващо място, законопроектът за изменение предвижда промени, които са свързани с разрешителния режим при осъществяването на дейности търговия и преопаковане на продукти за растителна защита, както и фумигации и третиране на различни земеделски площи.
Разписват се нови административнонаказателни разпоредби на закона. Те се прецизират в съответствие с натрупаната практика по прилагането на тези наказателни разпоредби, както се въвеждат и задължителни санкции при нарушение на някои от изискванията на Регламент 2003/2003 относно торовете.
И на последно място, заличават се текстове, които са с отпаднало действие, и се уеднаквяват и дефинират използваните понятия в закона.
Благодаря Ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Величков.
Колеги, заповядайте за въпроси. Не виждам такива.
Преминаваме към гласуване на Законопроект № 102-01-1 от 1 януари 2010 г. за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен, нека гласува.
Против? – Не виждам. Въздържали се? – Също няма.
Приема се единодушно с 11 гласа „за”.
Благодаря Ви, господин Величков, и успешен следобед!
Колеги, в петък по наша покана ще дойде госпожа Кристалина Георгиева. Молбата ми е в 9,30 ч. да започнем самото мероприятие, тъй като има голям интерес от страна на председателите на другите постоянни комисии, изобщо интересът е голям, а до 11 ч. трябва да сме приключили. Така че ми се иска да оползотворим времето максимално, да има възможност за дискусия. Нека в 9,20 ч. да бъдем в залата и в 9,30 ч. да започнем срещата.
Хубав следобед и благодаря на всички!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
Моника Панайотова
2013
2007
