П Р О Т О К О Л

№ 57

---

На 4 февруари 2011 г. от 9,30 ч. в зала „Изток” на Народното събрание се проведе работна среща на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с госпожа Кристалина Георгиева – член на Европейската комисия.
Срещата бе открита от госпожица Моника Панайтова – председател на Комисията.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, имам удоволствието да започнем днешната обещаваща да е ползотворна дискусия заедно с Комисар Георгиева в присъствието на председателя на Народното събрание, в присъствието на цялата Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, заедно с председателя на Съвета по обществени консултации – това е неправителственият сектор, бизнеса и академичните среди в рамките на нашата комисия, господин Камен Колев, с представители на Министерския съвет, с представители на председателите и заместник-председателите на всички постоянни комисии, които в момента разработват Годишната работна програма на Народното събрание по секторните политики.
Тъй като заседанието ще бъде закрито за медиите, искам да кажа, че в 11 часа заедно с Комисар Георгиева и с госпожа Цачева ще бъдем долу на трибунката на Народното събрание на главния вход, така че ще ви очакваме там и ще можете да зададете свободно своите въпроси и се надявам, че ще проявите интерес към днешната среща. Благодаря ви.
Всъщност за първи път в рамките на Народното събрание имаме честта еврокомисар да представи Годишната работна програма на Европейската комисия. Целта ни е оттук нататък наистина българският парламент да бъде адекватен на процесите на формиране на политиките и на законодателството на Европейския съюз. От тази гледна точка целта ни днес е, от една страна, след като се запознаем с приоритетите в работната програма на Европейската комисия, съчетани с приоритетите, които вече са ви раздадени от страна на правителството в Годишната работна програма в процеса на вземане на решения по въпросите на Европейския съюз за 2011 г., и заедно с предложенията, които ще бъдат акумулирани от постоянните комисии на парламента, да бъде разработена една реална, постижима, със съответно проследяване Годишна работна програма на Народното събрание, адекватна на европейската реалност, в която наистина България ще заеме своето активно участие.
Сега имам удоволствието да дам думата за приветствени думи на председателя на 41-ото Народно събрание госпожа Цачева. Заповядайте, госпожо председател.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Георгиева, уважаеми дами и господа! Аз ще бъде съвсем кратка, защото както аз, така и всички ние очакваме с интерес онова, което Комисар Георгиева ще сподели с нас по отношение на ключовите моменти в Годишната програма на Европейската комисия.
Като председател на Народното събрание обаче не мога да не подчертая с изключително задоволство, че първият наш гост, който посещава Народното събрание на Република България след откриването на така наречения от нас символичен кът на европейските институции в Народното събрание, е именно Комисар Кристалина Георгиева. След срещата, която проведохме с българските евродепутати, излъчени от всички политически сили, след няколкото за мен изключително успешни инициативи на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове аз имам усещането, а мисля, че това са и изводите при разглеждане на фактите, че българското Народно събрание, българският парламент е по-близо до Европа, както и европейските структури – по-близо до нас. Имахме възможност в няколкото минути, в които обменихме мнения помежду си, да заявим готовност от наша страна и желание от страна на Комисар Кристалина Георгиева тези срещи да се превърнат в традиция, ежегодни, а защо не и с предстояща промяна в Правилника на Народното събрание да стане възможно тези нейни коментари по Годишната програма на Европейската комисия да звучат и в пленарната зала пред пълния пленарен състав на Народното събрание.
Още веднъж „Добре дошла!” на Комисар Георгиева! С интерес очакваме коментара й върху Годишната програма на Европейската комисия.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Инициативата всъщност за взаимодействие между Европейската комисия и националните парламенти започва още през 2006 г. по инициатива на председателя на Европейската комисия господин Барозу и тя вече е правно регламентирана в Лисабонския договор. Това съчетано с новата ролята, която ние като национални парламентаристи, които се предполага, че сме ежедневно по-близо до нашите граждани на Европейския съюз, ми дава възможност да правим по-достъпна политиката, това, което се случва в Брюксел, да бъде по-достъпно за нашите граждани.
В началото пропуснах да отбележа, че сред нас също са и евродепутати – това са господин Андрей Ковачев и господин Димитър Стоянов, очакваме господин Вигенин. Те също ще могат да вземат отношение по време на дискусията.
Преди да дам думата на нашия специален гост бих искала само да кажа, че това е една прекрасна възможност също така да се запознаем много по-детайлно с нейния ресор, защото той е изключително ценен и оценяван, особено в държавите, в които определено се проявява най-силна степен на солидарност в момента.
Благодаря Ви още веднъж, че сте с нас! Добре дошли и заповядайте, госпожо Георгиева.
КРИСТАЛИНА ГЕОРГИЕВА: Много Ви благодаря!
Уважаема госпожо председател Цачева, госпожице Панайтова, уважаеми дами и господа народни представители! За мен е чест, но още по-важно, удоволствие да съм с вас днес и се надявам, че действително това ще бъде началото на една традиция, когато Комисията идва тук в Народното събрание в мое лице, в лицето на следващия комисар от България, за да може гласът на нашите граждани да се чуе ясно и по-силно в Брюксел.
В днешното ни общуване не само разчитам на ваши препоръки, свързани с програмата на Комисията за тази година, но ако имате и препоръки за това как можем ние да работим така, че да сме по-близко до вас. Европейската комисия, моят политически кабинет, разбира се, ще ви бъдат много благодарни за това.
Госпожица Панайотова вече каза, че в традицията на Комисията от 2006 г. е да се води политически диалог с националните парламенти. Ние дължим на нашия президент, на господин Барозу тази инициатива. И това, което е много впечатляващо, е, че този политически диалог за малко повече от четири години е довел до над хиляда становища, с които националните парламенти по теми, които касаят най-вече населението на техните страни, са ангажирали Комисията. И между тези хиляда становища има три, които са дошли оттук, от тази сграда, от Народното събрание. Разбира се, аз силно се надявам, че ние ще можем да се ангажираме с повече включване на Народното събрание на България в този политически диалог в бъдеще.
Още по-важно е, че с Лисабонския договор контролът за субсидиарност в Европейската комисия дава мандат на националните парламенти да изразят становища там, където те имат опасение, че Комисията със своята законодателна инициатива престъпва границите, определени за нея от Договора. До днешна дата по 84 проекта са изразени 217 становища. Не знам дали вие сте запознати как точно тези становища влияят на законодателната инициатива на Комисията, но системата е много простичка, тя е като светофарната система, с тази разлика, че вместо да има жълто и червено, там е жълто и оранжево. Когато се съберат жълти становища, това кара Комисията сериозно да се замисли и да преразгледа законодателното си предложение, а когато има оранжеви, което е най-близкото до червения светофар, разбира се, тя вече има задължението да преработи законодателното си предложение.
Във всички тези случаи мога да ви кажа, че Комисията се отнася много сериозно към мнението на националните парламенти, защото вие сте хората, които говорят от името на нашите 500 млн. граждани, в нашия случай – 7,5 милиона.
Тази ангажираност с националните парламенти е още по-важна днес, когато ние сме изправени пред много сериозни предизвикателства в Европа, в света. Само след няколко дни ние ще навършим една година от работата на тази комисия, в която и аз съм член. Една година, която беше наситена с изключително сериозни действия за това да защитим Европейския съюз, да защитим Еврозоната, да защитим валутата, към която ние се надяваме един ден също да принадлежим.
Това определи новия ни подход към Работната програма на Комисията. Той е нов вътре в Комисията и аз мога като свидетел, като човек отвътре да кажа, че много по-интензивно вървят обсъжданията в Комисията по стратегическите приоритети и по най-сериозните проблеми на Европейския съюз, но също така много по-сериозно се отнася Комисията към това да води структурен диалог с Европейския парламент (много се радвам, че тук има представители, току-що видях, че и господин Вигенин се присъедини към нас), за да можем да получим колкото се може по-широко покритие на това как гледаме на нетрадиционните проблеми, как стигаме до най-важните решения по тези проблеми.
Безусловно тази ангажираност, както и моето присъствие днес при вас, показва, че ние поставяме акцент върху прозрачността на решенията в Европа и поставяме много сериозно ударение върху това да намалим административната тежест. За никого не е тайна, че европейските институции, в това число Европейската комисия, в продължение на годините натрупаха доста сложни процедури на работа. Разбира се, те са с целта да защитим нашия данъкоплатец, да защитим това, че парите му трябва да се харчат разумно, но стигаме до положение, когато административната тежест се превръща в проблем за нашия бизнес, превръща се в проблем за това Европа да работи конкурентоспособно. В комисията, в която аз съм член, този въпрос за намаляване на административната тежест стои много сериозно. Ние в моя ресор дадохме своя скромен принос, като преработихме механизма за взимане на решения и от 55 процедури ги свалихме до три. От три месеца средно за взимане на решения ги сведохме до три седмици и аз се надявам, че ще видим същото нещо във всички области на Комисията.
Четвъртият много важен пункт в това как работата се променя е, че ние залагаме на многогодишна перспектива. Разбира се, много ни помага „Европа 2020”. Това, че имаме стратегия, която е разположена в 10-годишен хоризонт ни помага много. Помага ни и това, че бюджетът на Комисията е седемгодишен, той също ни принуждава да мислим в по-дългосрочни перспективи и аз се надявам, че това, което прави Комисията, ще бъде полезно за страните членки, включително за България, за това България да гледа малко по-дългосрочно и стратегически на това как се взимат решения.
В крайна сметка се стигна до този документ, който вие, надявам се, всички имате – това е Програмата на Комисията с 40 приоритетни стратегически инициативи. Те са разписани и ако някой има интерес да научи повече за тях, моят екип ще се радва да ви предостави повече информация.
В тези 40 приоритетни инициативи в програмата е заложено да се справим с петте най-важни предизвикателства за Европа в днешно време.
Първото безусловно е икономическата политика и управление, как можем да направим Европа по-гъвкава и по-способна да се справи с предизвикателствата на бъдещето и как това влияе върху процеса на взимане на решения в Европа.
Второ, нещо, което знаем, че е много важно за българските граждани, това е проблемът за растежа. Ние не можем да си позволим да изоставаме с пъти от конкурентите си от гледна точка на темпове на растеж, но още по-важно е да имаме качество на растежа, което да гарантира повишаване на благосъстоянието на нашите граждани. В 2011 г. темата за растежа ще има обратна страна на медала, който ще се нарича „заетост”. Ние виждаме, че проблемът за заетостта, както се очакваше, продължава да бъде много сериозен, даже тук в България става по-сериозен. Аз ще се върна към тази тема по-късно.
Трето. Европа се гордее с това, че ние защитаваме правата на нашите граждани и темата за свобода, правосъдие и сигурност ще бъде в 2011 г. приоритетна тема.
Четвърто, предстои ни да разпишем в следващите седем години бюджет за Европейската комисия, за Европа. Това трябва да бъде модерен бюджет и трябва да ви кажа съвсем откровено, всички страни ще трябва да преценят много внимателно доколко този бюджет защитава интересите на техните граждани. Това е тема, с която аз се надявам, че и Народното събрание ще се ангажира, когато в средата на 2011 г. тя се обсъжда в Брюксел.
И петата тема е Европа на глобалната сцена. Когато стигна до нея, ще говоря малко повече, тъй като това е моята тема, моята работа е в това направление.
Позволете ми съвсем накратко да кажа няколко думи по тези четири от тези петте приоритета. Няма да говорим за бюджета, тъй като работата по него ще започне в средата на 2011 г.
Първата тема – икономическа политика. В нея ние имаме три задачи за 2011 г. Първата върви много добре към изпълнение. Колегите, които са в Брюксел, сигурно знаят и могат да потвърдят, че това е темата, която най-много се дискутира – координация на макроикономическите политики на страните – членки на Европейския съюз, преминаване към европейски семестър, изключително важно, така че всички ние 27-те членки да формираме своята политика координирано, и предоставяне на много обективна годишна оценка за растежа. Първата, която нашата комисия, така да се каже, подпечата, излезе съвсем наскоро и според мен това е един отличен документ. Аз се надявам, че той е постъпил в Народното събрание.
Втората тема, с която се занимаваме в областта на икономическата политика, е да завършим реформата на финансовия сектор. Безусловно след кризата, която толкова сериозно удари равнището на живот на нашите граждани, ние не можем да си позволим да оставим финансовия сектор да се върне към това свободно плаване, което имаше преди да започне кризата. Тук много добре са представени законодателните инициативи. За нас в България тази тема е малко по-малко актуална, защото ние се опарихме, както казва нашият народ „Парен каша духа”, ние се опарихме и нашият финансов сектор посрещна кризата в по-добро, по-консервативно управление. Но независимо от това за нас реформата на финансовия сектор е важна.
И третото е да се придвижим в реализацията на Стратегията „Европа 2020”. Аз силно се надявам, че когато в Народното събрание се обсъждат икономическите приоритети на България, вие ги гледате в контекста на това накъде върви Европа. Много от тези приоритети на „Европа 2020” са от значение за нас и аз ще си позволя да отбележа два от тях.
Преминавайки към второто ни приоритетно направление, това е връщането към растежа и постигането на растеж, който ние наричаме малко с фраза за пресата, интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Какво искаме да кажем? Искаме да кажем, че когато нашите конкуренти, особено от Азия, са по-евтини и ние по цена не можем да ги бием, това е много ясно, можем да ги бием само по един начин, като сме по-умни. А това ще рече, че ние трябва да заложим много силно върху интелектуалния потенциал на нашето население. За България това ще рече реформа в образованието. В Европа акцентът се поставя на висшето образование, защото висшето образование е това, което генерира хора, които са кадърни да създадат перспектива за растежа и да създадат нова конкурентоспособност за европейската икономика.
Втората съставка на растежа е той да бъде устойчив, тоест да бъде растеж, който е колкото се може по-ресурсоикономичен и такъв, че да дава на Европа перспектива за конкурентоспособност в областта, която ние си избрахме още преди 10-15 години за наша, а тя е екологически устойчивият растеж. В тази тема аз искам да кажа, че за нас, за България е изключително важно да се впишем в енергоефективната съставка на устойчивия растеж. По две причини. Първата е, че ние сме енергийно най-неефективната страна от Европейския съюз и не е добре да сме там. Но втората, още по-важна причина, в енергийната ефективност имаме перспектива за създаване на работни места, каквато нямаме в много други съставляващи растежа. Да вземем програмата, която правителство представи за саниране на сгради. Ами санирането на сградите не можем да си го внесем от Китай, то трябва да бъде направено тук и да бъде направено от хора, които работят в сектора, който най-много пострада от кризата – строителният сектор. В третата част – приобщаващ растеж, за Европа това е изключително важно да не се получи така, че повишаването на конкурентоспособността, залагането на това да даде стимули на бизнеса да отвори още повече акордеона на неравнопоставеността на нашите граждани – много богати и много бедни. И ние трябва да се грижим за това да намерим начин за намаляване на бедността в Европа, така че Европа да продължи да бъде това място в света, което е толкова привлекателно за всички, защото то е и социално по-справедливо.
Нека да минем към третата тема. Третата тема е „Човешки права и отворена и сигурна Европа”. Аз избрах да говоря за отворена и сигурна Европа, защото за нас в България в момента има една много голяма тема, тя се нарича Шенген. И искам да кажа, че, разбира се, ние виждаме България, както виждаме и Румъния в Шенген, това не е работа на Комисията, това е работа на страните членки, но не трябва да забравяме, че Шенген е не само привилегия, той е и голяма отговорност. И особено виждаме като голямата отговорност днес, когато в Египет, в Тунис , в страни, които не са много далеч от нас, има толкова много проблеми, че не е изключено те да се излеят извън границите на тези страни и да се превърнат в миграция на население, което ние като бъдещ член на Шенген ще посрещаме на първа граница.
За нас също така е важна борбата с корупцията, знаем си го, няма да говоря на тази тема, тя е много добре позната в България, и защитата на личните данни, възможността ние да имаме, от една страна, дигитална обвързаност на нашите граждани и на нашия бизнес, от друга страна – защитеност на информацията, която влиза в тази обща система.
Както казах, няма да говоря за четвъртия приоритет – бюджета, тъй като на него ще му дойде времето в средата на годината.
Ще мина направо към петия приоритет, който е най-близко до моята работа, и това е Европа като глобален фактор. Ние имаме четири направления, в които Европа се позиционира като глобален фактор. Първото е търговията. Безусловно ние сме заинтересовани от това Доха да доведе в крайна сметка до резултат и сме заинтересовани от това да разширяваме търговските взаимоотношения с новите пазарни икономики, с тези, които имат високи темпове на растеж. Надяваме се, че когато го правим, ще го направим с много добра оценка за ползите за нашия бизнес. Аз бих казала и нещо, което понякога се забравя – за ползите за малкия и средния бизнес в Европа, тъй като в тези условия, в които се намираме, когато темата за заетостта е тема номер едно, най-много работни места се създават не в големите предприятия, те се създават в малките и средните предприятия. Но ако те работят само на вътрешна територия, ако не могат да се интегрират в глобален план, то естествено в този свят, в който живеем и който много се променя и е много по-конкурентоспособен, ние, европейците няма много да успеем.
В тази тема е много важно за нас също така да се възползваме от сравнителното си предимство на износ на устойчиво развитие в сектор, който Европа през 90-те години и миналото десетилетие държеше, но сега се превръща в много конкурентен сектор. Ние виждаме Китай да ни диша във врата. Аз понякога казвам, не е много ясно дали Китай диша в нашия врат или ние в неговия.
Втората част е разширяването на границите на Европа. Ние, разбира се, се надяваме, че Хърватска ще бъде скоро 28-ият член, ще видим какво ще каже исландското население. Но там големите теми са бъдещето на Европейския съюз в направление към Балканите (за нас това е много важно) и естествено към най-голямата ни съседка, към Турция.
Третото направление е помощта за развитие, за която отговаря Комисарят Пийбалгс, моят колега от Латвия.
И четвъртото направление е моята отговорност, която е хуманитарна помощ и борба с бедствия. С ваше позволение, тъй като това е първият път, когато аз в този ресор съм при вас, нека да ви кажа съвсем накратко какво аз правя и какво стои пред мен през 2011 година. Съвсем в телеграфен стил.
Имаме много добър екип, който се занимава с хуманитарна помощ, имаме много добра репутация като европейци в това направление. Моите колеги са около 600 души, от тях половината сме изпратили в горещите точки на планетата и трябва да ви кажа, аз съм ги посетила - в Дарфур, в Нигер, в Киргистан, и знам, че това, което те правят, никак не е лесно. Тези хора рискуват живота си, много често не могат да отидат със семействата си, защото условията не позволяват, но те са очите и ушите на нашите данъкоплатци. И благодарение на тях до голяма степен аз мога да застана, да ви погледна всички в очите и да кажа: парите, които ние даваме за хуманитарна помощ, стигат до хората, на които ги даваме, те се превръщат в храна, във вода, в медицинско обслужване, в покрив за най-най-нуждаещите се хора по света.
Миналата година ударихме рекорда с 1 млрд. и 100 млн. евро хуманитарна помощ. Тъжен рекорд! Ударихме го, защото годината беше много тежка. 2010 година ще се запише в историята за съжаление с много рекорди. Първата година, в която имаше две мегабедствия – Хаити и Пакистан, първата година, в която големи бедствия удариха света по няколко пъти. Имахме земетресения в Хаити, в Чили, в Азия, имахме наводнения - запомня се Пакистан, но тук в Европа беше много тежко, аз бях на няколко места, включително и при нашите съседи румънците. България беше пощадена, но голяма част от Европа не беше пощадена. Имаше няколко цунами, имаше няколко вулкана, които изригнаха. Спомняте си вулкана с трудното име, който приземи сто хиляди полета. Имаше засушаване и глад в Сахара, в Нигер, Мали. Имаше много горски пожари, но два бяха рекордни – единият в Русия, другият в Израел. За наша гордост ние българите се оказахме между най-бързите в реакция при бедствия. Наши хора бяха в Хаити, там спасяваха животи, наши хора гасиха пожарите в Русия около Москва и в Израел.
Третото нещо, което е важно да знаете, ние имаме механизъм за координация на гражданската защита на нашите 27 страни членки плюс още четири – Хърватска, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Тези 31 страни имат възможност да обединяват екипите си, така че когато една страна, наш член или трета страна, която се окаже изправена пред бедствие, с което не може да се справи, ние реагираме колективно и реагираме много добре. Имаме център, който работи 24/7, аз съм, така да се каже, главата на този център. Какво значи това? Това значи, че като има някъде бедствие, съм между първите хора, които трябва да реагират, понякога е сутрин, понякога е вечер, понякога е нощем. Създала съм си навика в момента, в който си отворя очите, първото нещо, което гледам, е какво е станало по света. И за съжаление много често много лоши неща са станали.
Забравих да спомена, миналата година 2010 г., имахме и промишлени аварии. В Щатите - рекорден екологически проблем в Мексиканския залив, в Унгария – много сериозен проблем с разлива, който те преживяха.
Нещо, по което постигнахме голям напредък миналата година, е да създадем по-голяма съвместимост на екипите на отделните страни. В момента имаме 102 модула (ние ги удвоихме за една година), регистрирани на брюкселско ниво. Тези модули работят по един и същи принцип, те са стандартизирани. Ние казваме, че са като лего - когато попаднат на терена на бедствието, те много бързо се стиковат, защото оборудването, подготовката им, начинът на работа са стандартизирани.
През 2010 г. имахме четири ключови политически инициативи и се справихме с тях, мога да кажа, добре – да променим политиката на Европа за хуманитарна помощ в продоволствен план. Това е много важна стъпка за света, защото това, което ние направихме, е да преминем от даване на храна към даване на пари, на ваучери и храна само в краен случай. Защо? Защото ако даваме храна, това какво значи? Ние каквото имаме излишно, го хвърляме там на тези хора. Дали точно това им трябва или не, няма никакво значение. Освен това храним хората, обаче убиваме местните фермери. Политиката на Европа е изключително прогресивна и за наша чест успяхме малко да „мръднем” Съединените щати в правилната посока. Надявам се, че в 2011 г. ще ги преместим още повече.
Второто нещо, което направихме, е да получим зелен политически сигнал за интегрирана политика за реакция на бедствия.
Трето, да поставим началото на доброволческия корпус. Да се консултираме с хората, които имат опит и могат да ни помогнат в това отношение.
И четвърто, да кажем колко добре си вършим хуманитарната работа и какво можем да направим, за да я вършим още по-добре.
В тази книжка вие ще видите законодателството в хуманитарната помощ в 2011 г. и ново законодателно предложение. Но също така ние се надяваме да ускорим и вместо в 2012 г. да направим в 2011 г. законодателна промяна в областта на реакцията при бедствия. Логиката е много простичка: ако ще трябва да се борим с бедствията и ни трябват две години да го направим законодателно, какви борци с бедствията сме? Тоест аз натискам много силно педала, тук моите колеги понякога казват, че това е много и не може да стане, но се надявам, че ние ще видим в 2011 г. законодателно предложение в това направление.
Имаме пилотен проект за Европейския доброволчески корпус. Имаме много интересна оперативна програма, която, както можете да си представите, можем да я планираме до някъде, но тя се променя в зависимост от това къде са бедствията и авариите. Имаме и много активна роля в предоговарянето на Конвенцията по продоволческа помощ, свързана с тази политическа инициатива, за която споменах.
Всичко това го имаме и ще го правим, но за мен това, което ми е най-много на сърце и в което съм най-много убедена, че ако си свършим добре работата, служим на нашите граждани, са превантивните действия. Защото всяко едно евро, всеки един лев, който се влага в превантивни действия, има между четири и седем лева възвръщаемост или четири и седем евро възвърщаемост. И тази възвръщаемост значи спасяване на човешки животи, значи съкращаване на бедите, с които семейства, общини, народи трябва да се справят. Вие ще видите в 2011 г. голяма активност от страна на Комисията в това да натиснем нашите страни членки да обръщат повече внимание на превенцията.
И веднага ще ви кажа нещо, по което аз смятам лично да се ангажирам - то е как усвояваме ние структурните фондове за превенцията. Знаете ли кое е бедствието, което най-много мори европейците? Кое от видовете бедствия е това, което най-много хора убива, най-много щети нанася? Наводненията! След тях идват горски пожари, зимни бури и т.н., но разстоянието между наводнение и всичко останало е голямо. Ние обаче в Европа в структурните фондове за борба с наводненията сме на опашката. Усвоили сме средно 27% (европейците, не говоря за България), но само 20% от структурните фондове за борба с наводненията. Разбира се, това е престъпление към нашите граждани. 93% от европейците казват: искаме от вас, от Европа единно да застане пред бедствията, които разрушават нашите страни. Ние ще работим по обвързването на моята работа с дейността по развитие повече с това да повишим вниманието към международното хуманитарно право. Миналата година загинаха повече хуманитарни работници отколкото сини каски. И това е нещо, което ще стане още по-лошо, ако светът не му обърне внимание. И да намерим добър път за гражданско-военна координация особено при мегабедствия, така че да имаме добра стиковка преди бедствията да ни засегнат.
С това аз си изчерпих времето, даже взех две минутки повече, за което искрено се извинявам. Много ви благодаря за вниманието! И, разбира се, много разчитам, че това е първата стъпка в диалога в следващите четири години на моя мандат.
Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Георгиева. Две минутки, но пък с голяма възвръщаемост, така че няма проблем в това, беше удоволствие.
Сега, колеги, думата е на вас за дискусия, за въпроси, които желаете да отправите към Комисар Георгиева.
Заповядайте, господин Тошев. След него – господин Минчев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател на Народното събрание, госпожо Комисар, уважаеми евродепутати, председатели на комисии, колеги, гости! Първо искам да изкажа личното си удовлетворение от поредната среща на такова високо равнище с представители на Европейската комисия и на Европейския парламент. Аз се надявам, госпожо председател на Народното събрание, уважаеми председатели на комисии, че това ще стане една традиция, защото то вече се превръща в традиция и считам, че това е единственият верен път, по който България в институционално отношение може да се приобщава много бързо и много качествено към Европа и към европейските институции.
По темата. Госпожо Комисар, когато на България беше предоставен ресорът бедствия и аварии, да го нарека по български, имаше тенденциозни коментари тук у нас, че България за пореден път е подценена, за България се отрежда третостепенно, дори не второстепенно място, а всъщност изборът Ви за Комисар на Европа за 2010 г. е чест за Вас и чрез Вас и за България. Аз считам, че оценката в Европа е съвсем различна от тази, която беше представена като тенденция в България. Моля за Вашия коментар в това отношение. Аз мисля, че тежката 2010 година във Вашия ресор не е единствената причина Вие да бъдете номинирана и избрана за Комисар на годината.
А по отношение на Вашия коментар за превенцията, аз съм изключително съгласен с Вас, но считам, че всички ние, особено българите, трябва да си даваме сметка, че превенцията е смяна на манталитет, на разбиране и тогава ще има ефект от нея. Защото това е второ наше качество - да коментираме неправилно и излишно изразходване на пари тогава, когато не се вижда резултат, а той не се вижда, защото наистина го има. Така че, мисля, че трябва много да се поработи върху съзнанието на управляващи и на всички българи.
Вторият ми конкретен въпрос. Вие споменахте някои приоритети и тежести на Европа в света като търговия, като устойчивост, развитие и т.н. Какво е Вашето мнение по отношение тежестта на Европа и на Европейския съюз основно по отношение на преодоляване (знаем Вашето лично и на Европейската комисия отношение) в световен мащаб по отношение на работата на световните центрове на кризи в хуманитарно отношение и реакцията на Европа при тези кризи?
И последният ми въпрос. Вие само маркирахте Европейския доброволчески корпус. Какво предстои като стъпки в това отношение и ще бъде ли необходимо и националните законодателства да бъдат променяни в тази посока?
Благодаря Ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
Господин Иванов ми сигнализира, че има въпрос продължение към Вашите въпроси.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаема Комисар Георгиева, скъпи гости, колеги! Моят въпрос е във връзка с тематиката на въпросите, поставени от господин Тошев. Бих искал да попитам малко по-конкретно, Вие споменахте, че налагате нов начин на работа в Комисията, променяте стереотипите, които досега са съществували, начина на определяне на хуманитарната помощ и начина на разходване на тази помощ. Това нещо предполагам, че води до един по-добър механизъм за работа, който хората го виждат и го оценяват, когато има кризи. Както каза колегата, когато Вие заехте този пост, той беше малко подценен. Изключително много се радвам, че Вие с Вашата енергия променихте това виждане в нас, но моля Ви, кажете ми съществува ли това усещане и в страните – членки на Европейския съюз, че механизмът за постигане на устойчиво развитие е механизмът за нов начин на работа? И приемат ли се Вашите нови методи на работа в Европейския съюз? Виждат ли страните членки това като един нов модел за работа изцяло в борбата с кризи?
Благодаря Ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Минчев, заповядайте.
КРАСИМИР МИНЧЕВ: Благодаря много, госпожо председател.
Уважаема госпожице председател, уважаема госпожо Георгиева, уважаеми колеги! Аз първо бих искал наистина да Ви благодаря за презентацията, госпожо Георгиева. Всъщност бих искал да Ви благодаря за цялостното Ви представяне като комисар, защото Вие ни карате да се чувстваме горди. Но това е казано в скоби.
Вие представихте основните проблеми, с които сте се борили във Вашия ресор. Те наистина бяха много и съществени през изминалата година. Бих искал да Ви попитам най-общо, на едро, какви са основните научени уроци, така да се каже? Според мен 2011 г. няма да бъде по-малко гореща, за съжаление. Вие следите, уверен съм, че има сериозна криза в Египет, в Сирия се заражда, в Йемен, какво е Вашето мнение за готовността на Европейския съюз, тъй като това са много близки и важни за Европа райони, да реагира и на този тип кризи, тъй като аз съм уверен, че това ще доведе до една криза за съжаление, предполагам, че ще бъда лош пророк, но така се получава? Вашето мнение каква готовност имаме ние за тава реакция?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Минчев.
Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ: Благодаря, госпожо председател. Искам да се присъединя към аплодисментите за представянето на Комисар Георгиева тук пред нас и да продължа въпроса на колегата Минчев.
Реакцията на Европейската комисия е вяла и абсолютно неадекватна на онова, което се случва в Египет, Тунис и другаде. Не чуваме ясни послания на подкрепа за демократичните тежнения в тези страни, а няма никой по-подготвен от Европа да помогне на демократичните процеси в тези страни. В Римската империя този район е бил наричан маре нострум. И от тази гледна точка аз с особено чувство следя всичко това, защото съм го преживял тук в България. Стоял съм повече от египтяните по площадите на България и мога да кажа, че наистина реакцията на западния свят, на основните столици е унизително лоша, когато наблюдавам какво става в Египет, в Тунис, в Йемен се случва същото. Заради конюнктурни и целесъобразни политики в подкрепа на тези автократи в Близкия Изток сякаш нашите приятели, по-основните играчи, загърбват тежненията на тези хора. И аз Ви моля, госпожо Комисар, предайте в Комисията, това не може да продължава по този начин. Европа във всяка една от тези страни има по 27 посолства плюс едно, което е Дипломатическата мисия на Европейската комисия. Никой не е подготвен по-добре дипломатически да помогне на тези хора. И ако трябва да идентифицираме истинските демократи там, не онези, които могат да тласнат страната към радикалния ислям, това е работа именно на всичките тези страни членки. Исторически вековни и хилядолетни са традициите на връзките ни с този район. Пак казвам, няма по-подготвени. Ние имаме хора, които говорят езиците им, имаме граждани тук, които са емигрирали отдавна и са се интегрирали. Тези хора могат да бъдат в помощ.
Ще кажа още, че ползите са неизмерими. Вие говорите за имиграционния поток, но дава ли си сметка Европа, че ако там наистина избухне много тежка криза, ще има един огромен поток, който ние не можем да спрем тук, и какъв Шенген, какви пет лева? Няма да можем да се справим с натиска на собствените ни граници. Отгоре на всичко, ако този имиграционен поток се легализира чрез една активна политика на Европейския съюз, една трета от хората там са под 25 години, те ще хранят нашите пенсионери, какъвто ми предстои аз да бъда. Тоест ползите са много големи и от тази гледна точка аз смятам, че е пасивна политиката на Европейската комисия. Няма реакция на председателя Барозу, никаква реакция няма, на Кати Аштън реакцията е някак си около събитията. Това може да ни навлече много неприятности. Аз слушам реакциите на хората там, тези, които са по улиците, демонстрантите, които са наистина възмутени от поведението както на Вашингтон, така и на Европа. Те казват: защо не ни подкрепят!
Аз апелирам много сериозно да има много по-активна политика, да има ясна европейска перспектива. Така както имаше европейска перспектива за Централна и Източна Европа. Тази перспектива подреди нещата тук. А някои от тези страни са асоциирани към Европейския съюз.
Наистина аз съм крайно критичен към онова, което виждам и се надявам да намерите начин това послание да го предадете.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов.
Господин Крайчев, заповядайте. Това ще е всъщност петият въпрос, после ще дам думата на Комисар Георгиева и след това ще преминем към следващите заявки.
СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Георгиева, уважаеми евродепутати, колеги! Аз искам да се върна към Годишната програма и към темата на нашето събиране, която е основни приоритети на Работната програма на Европейския съюз. Искам да поставя един въпрос, който според мен не е достатъчно засегнат в тази програма и това е значението на Черноморския регион за Европейския съюз, което значение е и за България и според мен това трябва да бъде и приоритет за нашата политика.
Защо е от значение за Европейския съюз? Защото Европейският съюз за първи път получи достъп чрез членството на България и Румъния до Черноморския регион, а знаем, в миналото за такъв достъп да се водили войни. Черноморският регион освен всичко друго е един възел от интереси и то политически, икономически, което е разбираемо за всички, не искам да влизам в подробности, на всички вас това е ясно. Освен това Черноморският регион е регионът, през който преминават едни основни енергийни потоци, които са от голям интерес за самия Европейски съюз, в частност и за нас естествено. Да не говорим, че преминават и транспортните коридори, които също са много важни за Европейския съюз. Отделно от всичко това може би на Вас и на Вашия ресор (не го пожелавам това!) може да се създаде работа при евентуална екологична катастрофа в Черно море, защото Черно море е затворен тип море и става много опасно, ако дори един малък танкер направи разлив, потъне или нещо подобно. Да не говорим за търсене, спасяване и т.н.
В този смисъл в тази Годишна програма аз не виждам нищо по темата Черно море и Черноморски регион. Говореше се за програмите „Черноморска синергия” – няма я тук; говореше се за програмата „Междурегионално сътрудничество” специално в Черноморския регион – не я виждаме тук.
Считам, че тя трябва да бъде приоритет за българската политика, заради това се обръщам и към Вас, и към господата евродепутати също да вземат отношение и ние да защитим нашите интереси и нашите приоритети.
Благодаря Ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Крайчев.
Ще дам думата на господин Исмаилов, тъй като благодарение на високите технологии констатирахме, че неговият въпрос е по-скоро в ресора. Заповядайте.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми председатели и колеги от националния парламент и от Европейския парламент, госпожо Комисар! Аз имам един малко по-общ въпрос, по който ме вълнува Вашата позиция, Вашият поглед отгоре, тъй като ние на национално ниво разглеждаме процесите малко в страната и в Европейския съюз от нашата камбанария, регионално, докато мисля, че Вие имате поглед как се движи Европейският съюз, съответните региони, икономики и как стои България в общата картина, погледната отгоре.
Във връзка с програмата посочихте приоритети и предизвикателства. Аз искам да тръгна оттам – от предизвикателствата към България и проблемите, които касаят нашата страна в сферата на икономиката, на заетостта, секторите в образованието, растат цените на храните, българските граждани дават голяма част от своите доходи за прехрана.
Моля Ви за по-откровен, по-малко политизиран отговор, как се движи България в общия процес на сближаване и интеграцията като един от регионите и какви са заплахите пред България да остане тя в една по-изостанала периферия на Съюза?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Исмаилов.
Заповядайте, Комисар Георгиева.
КРИСТАЛИНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря ви, много интересни въпроси и ние ще бъдем малко притеснени от времето, тъй като повечето от тях заслужават доста детайлен отговор и аз едва ли ще успея да им обърна заслуженото внимание в малкото налично време, така да се каже, но ще се постарая.
Нека да започна с по-лесния – въпроса за ресора, как изглежда той. Ами знаете ли, когато на мен ми казаха в тази нощ преди малко повече от година, че това е ресорът, за който ще кандидатствам, аз бях тогава с убеждението, че това е много добър ресор. Защо? Защото ние живеем в свят, в който честотата и интензивността на бедствията расте и тази тенденция няма да се промени. И защото ние живеем в свят, в който ресурсите са ограничени – това също няма да се промени. Единственият начин, по който ние можем да успеем, е като намерим по-ефективно поле за работа, като успеем да наложим превенцията. Тоест този ресор за човечеството и за нас в Европа много е важен. Годината 2010 г. така се получи, че го потвърди отвъд всякакво съмнение.
Аз също мога да кажа, че се старая да работя в Комисията не само тясно по ресора. Все пак аз идвам от организация, която има много голям опит в борбата с икономически кризи, и мога да ви уверя, че в работата на Комисията също така взимам много активно участие, когато се обсъждат перспективите на Европа в това направление. Чувствам от колегите си подкрепа и уважение и към ресора, и към общата работа, за което естествено съм им много благодарна.
Ако ми разрешите, аз искам да започна с въпроса доколко Европа е готова да реагира при кризи и конкретно темата за Египет, Сирия, Йемен. Политически ние сме свидетели на голяма трансформация в Европа със създаването на Европейската дипломатическа служба. Трябва да бъдем откровени, че това, че тя на 1 януари стана реалност, не означава, че изцяло и напълно тази трансформация към единна дипломатическа служба е завършила. Аз ще предам това, което чувам тук, че ние трябва да се отнасяме към тази тема много сериозно, но нека да бъдем съвсем откровени - един от нашите представители ме помоли да съм по-директна - 27 страни да се обединят, не е лесно, особено когато те имат своите собствени дипломатически традиции. Това за съжаление не помага на Европа в такива моменти, когато е много важно да говорим с един глас. Малките страни обикновено играят по-положителна роля в това да се говори с един глас, но за големи страни, с дълги традиции, това е по-трудно. Понякога успяваме повече, понякога успяваме по-малко и естествено е много важно за всички нас в Европа дипломатическата служба да бъде успех. От моята малка територия аз правя всичко, което мога, да подкрепям единния глас на Европа.
По отношение на Египет, Сирия и Йемен. Между другото аз бях в Йемен преди десет дни и бях там, когато президентът на Тунис отиде в Саудитска Арабия. Президент Сале веднага извика кабинета на спешна среща. Съвсем очевидно е, че събитията в региона играят положителна роля за демократизирането на този регион. Факт е, че ние видяхме президент Сале в Йиемен, но също така Мубарак в Египет и други, да кажат: "ние повече няма да се кандидатираме и нашите деца няма да се кандидатират". Това е много голяма промяна в рамките на тези няколко седмици.
Искам да ви уверя, че ние в Комисията обсъждаме тази тема много сериозно. Всъщност Комисията излезе с мнение. Независимо от това, че лейди Аштън е човекът, който говори за Европа, Барозу счете, че е важно Комисията да каже: ние подкрепяме демократичните процеси. И беше много интересно (споделям това пак в порядъка на откровена дискусия), че в Комисията новите страни членки бяха тези, които много силно настояваха за това да имаме стратегия за демократизация. Аз също говорих в този смисъл. Ако ние си спомним нашето не толкова далечно минало, когато еуфорията ни изкара на площадите, след еуфорията се приземихме в реалността и в тази реалност, ако го нямаше Европейския съюз да ни бъде на нас двигател, ако я нямаше осморката да бъде магнитът за Русия, ние не знаем какъв щеше да бъде светът в нашия регион. Да го кажа съвсем простичко: това че е много важно за Европа да излезе с инструмент, който е атрактивен за положителните демократични сили в Египет, в Йемен, в Сирия, това ние го осъзнаваме.
Естествено аз ще предам това послание, но искам да ви уверя, че за това се мисли, че ще има обсъждания, които Комисарят Фюле ще води много интензивни дискусии и ние от новите страни, които смятаме, че имаме какво да дадем като опит, като идеи, ще се включим в тези дискусии. Но не трябва да си кривим тук душите, това е много трудно нещо.
Ще ви кажа моите впечатления от Йемен, ако ми позволите, съвсем накратко. Йемен е много интересен за нас, за българите, защото, първо, ние сме били в една страна с тях някога си, в Отоманската империя. И второ, когато имаше Южен Йемен, тогавашната Българска комунистическа партия му беше патронът. Ние обучавахме и аз лично съм обучавала йеменски студенти. Йемен е много интересен в региона, защото за съжаление той в момента е сведен до едно нещо. Като кажете „Йемен” и „йеменец”, какво си представяте обикновено, какво ни се набива в съзнанието? – „Алкайда”. Но Йемен въобще не е само „Алкайда”, това абсолютно не е вярно. Йемен е много далеч от това „Алкайда” да вземе там юздите на властта. Но ако ние не се ангажираме политически в процеса на развитие, в подкрепа на Йемен, да, може един ден след пет години точно това да се случи. Тоест, ако нямаме превантивна ангажираност, може да имаме много голям проблем.
В целия този регион естествено голямата сложност идва от това, пак да си го кажем в прав текст, че той е много важен за нефта, за енергийните ресурси. Ние видяхме какво стана с цените на нефта, те естествено удариха по цените на хранителните продукти. Знаем, че проблемът с тероризма там си е проблем, не можем да си затваряме очите, има го и е много сериозен. Затова може би на нас ни се иска да видим по-бързо, по-активно, по-явно, по-ясно декларирани позиции, но не е без оправдание това, че много внимателно се отнасят всички. Да не забравяме, че има интереси на новите държави, да кажем, Китай, който, разбира се, е много заинтересован от това какво става с нефта.
Моето лично мнение е, че ние в Европа трябва да имаме готовност с магнити за този регион, но това, че по-внимателно върви общуването там, отколкото беше с нашите страни, е оправдано, защото при нас ситуацията беше друга. Има аналогия, но има и големи разлики.
Няма да можем да затворим тази тема в този разговор, но със сигурност няма и да я забравим. Аз мога да ви кажа, че от хуманитарна гледна точка аз съм се фокусирала върху две неща: могат ли тези безредици там да доведат до необходимост от медикаменти, храна и могат ли те да доведат до излизане на хора извън границите и до проблем с бежанците. Ако което и да е от това стане, ние в Европа ще бъдем готови да помагаме. Но моята тема, аз съм, така да се каже, на последната седалка на колата, това е много повече политическа криза, стратегическа, геополитическа криза отколкото е хуманитарна криза на днешен ден.
Ще се опитам бързо да кажа за научени уроци, какво сме научили ние от 2010 г. Ние научихме много неща и някои от тях приложихме.
Първото нещо, което научихме, е, че хуманитарна помощ и гражданска защита трябва да бъдат свързани. Това, което даваме като хуманитарна помощ, и това, което пращаме – палатки, болници, пречиствателни станции, медикаменти, тези неща трябва да работят заедно. Защото е по-ефективно. И разликата между това как работихме в Хаити и как работихме в Пакистан е очевидна.
Второ, научихме, че трябва много повече да заложим на подготовката за бедствия. Ние трябва да имаме сценарий какво може да се случи, къде може да се случи, кой трябва да се мобилизира.
Трето, че за мегабедствията трябва да има друга система на управление. Нормалното бедствие и мегабедствието са различни неща. И в мегабедствие ние трябва предварително да мислим за взаимодействието между гражданската отбрана, хуманитарната помощ и военните. Това е много тънка, много деликатна тема, но е много важна тема.
И последното нещо от големите важни неща, които научихме, е, че в бъдеще трябва да мислим за това как да работим с нетрадиционните партньори. Ние знаем как да работим с нас си, знаем как да работим с Щатите, как работим с Китай, с Индия, с Русия, с Арабската лига, със Саудитска Арабия - това е много важна територия. На National Geographic има едно клипче за демографския проблем на света. Защото тази година ние ставаме седем милиарда. Вижте го това клипче, представете си ги тези неща, които станаха само в последните десет години. Какво стана за тези десет години? За десет години средната класа на света се увеличи от 200 милиона на 600 милиона. Три пъти! Това значи потребление, търсене на ресурси. А в същото време бедните по света не се намалиха, те си бяха един милиард и си останаха един милиард. Защо? Защото се увеличава населението на света и се увеличава за съжаление дистанцията между имащите и нямащите. В тези десет години повече хора живеят в градове, отколкото живееха преди в села. В тези десет години развиващите се страни произвеждат повече продукт в паритета покупателната сила, отколкото развитите страни.
В този силно променящ се свят ние вече не можем да си копаем, така да се каже, на нашата нивичка, наречена Европа. Ние трябва да търсим ангажираност, която е от съвсем друга гама. И това е може би най-сложният урок – как ще се справим с тази ангажираност.
Зададохте ми въпрос за това как Европа се вписва в тези световни центрове на криза. Аз се постарах частично да отговоря. Разбира се, това е много голяма тема и може би някой ден можем с Комисията да се посветим именно на нея, защото тя заслужава час и половина, а не отговор в две минутки.
За това как изглежда България в този свят. Ами знаете ли, ние изглеждаме по-добре, отколкото ние си мислим, че изглеждаме, да кажа това съвсем откровено. Хората, които гледат България отстрани, казват: вие сте добре, макрото ви е добре, само 15% ви е външният дълг, ние мечтаем за такова нещо, безработицата ви е средна в Европа, не сте най-зле, хората ви са гъвкави, способни са да се приспособяват. А ние като се гледаме отвътре, някак си всичко ни е лошо.
Има неща, които са много важни. Кои са големите проблеми на България? Най-големият проблем е образованието. Ние изоставаме плачевно. Всяка година имаме повече и повече неграмотни хора тук в България, което е ужас! За моето поколение образованието беше най-важното нещо. Когато дъщеря ми беше в пубертета, мен не ме беше страх толкова много дали няма да се залюби с някого, дето не го харесвам, а че може да не завърши университет, това беше трагедия. А това, че ние сега приемаме мълчаливо тази реалност, че изоставаме, че сме на последно място в Европа по някои показатели за грамотност, това е нещо, с което като общество трябва да се преборим. Защото бъдещето на Европа е в този интелигентен растеж, а за него образованието е номер едно. Но пак казвам, това също е една голяма тема, към нея можем да върнем.
За цените на храните. Само едно изречение – те ще растат. Но като сложите две и две: население, увеличаваща се средна класа, увеличаващи се цени на нефт, няма накъде. Свърши се този свят, дето го имаше едно време, когато цените на храните падаха и падаха. Може би ще се измисли нещо, ние хората сме много гъвкаво създадени от природата, може да измислим нещо като зелената революция, което изведнъж да обърне територията, но засега не е измислено и не го виждам да стане и след десет години.
За доброволческия корпус, да, ще трябва да има промяна в българското законодателство според мен, ако искаме ние доброволчеството в България да се върне на това ниво, на което някога беше. Ние знаем, че в нашето поколение доброволчеството беше малко задължително, излязохме от него, но това е грешка. Ние трябва да създадем условия за хората да са пристрастни към проблемите на другите. Средно в Европа 23% от хората са доброволци, в България процентът е много по-нисък. И естествено без стимули и без законодателна инициатива едва ли ще можем да решим този проблем.
И да завърша с Черноморския регион. В програмата няма нищо, което да е структурни или кохезионни фондове. И засега действително Черноморският регион няма своя собствена територия в Комисията, има Дунавската програма. За следващите седем години е важно страните, които са заинтересовани от проблема за Черноморския регион, да се обединят и да си лобират за него. Мога да кажа, че това наистина е важно. Едно време на Черно море му викаха морето на бедните. Казваха, Балтийско море – те са окей, Средиземноморско – те са окей, Черно море не е окей, защото е заобиколено с бедни страни, относително бедни. Промениха се условията, не всички страни вече са бедни – Турция не е бедна, Русия със сигурност не е бедна, България не е бедна, макар че ние мислим, че сме бедни, ние сме бедни в Европа, но не в света. Тоест има територия да се промени отношението и стратегически да се адресира проблемът за развитието на тази зона.
Пак с извинение за това, че не давам пълните отговори на вашите много добри въпроси, казаха ми тук, че ми се изчерпи времето. Надявам се, че ще се видим пак.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Продължаваме с въпроси. Беше заявено желание от господин Димитър Стоянов. След него – Камен Колев, председателя на Съвета за обществени консултации, това е гласът на гражданското общество в нашата Комисия, г-жа Петрова и г-н Иван Алексиев. Имаме десет минути за въпроси, за да останат десет минути за отговор, така че ще ви помоля да се лимитирате в минута и половина – две максимум.
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Благодаря, госпожице председател. Аз имам тренинг от Европейския парламент, там времето никога не е повече от една-две минути, така че ще бъда максимално кратък.
Благодаря на госпожа Комисаря за присъствието на това заседание. Само искам да направя една малка градивна забележка, надявам се. Тъй като темата на заседанието е участието на България във вземането на решения в Европейския съюз, е в Европейския съюз решенията се вземат по два начина – чрез нас, пряко избраните представители, и чрез Съвета на Европейския съюз, затова бих искал да кажа, че беше анонсирано присъствието на заместник-министър Димитров тук, но не го виждам и мисля, че това е недопустимо. Защото ако обсъждаме участието на България, ние нямаме възможност да зададем към представителите в Съвета своите въпроси по Програмата на страната за участието във взимането на решение и заседанието се превръща в един, общо взето, разпит на Комисаря, което не е точно това, което беше анонсирано за срещата. По този въпрос - толкова.
Другият въпрос, който искам да повдигна, е, тъй като знаете, че миналата година беше Европейската година за борба с бедността, тя свърши, но, разбира се, не трябва да се отклоняваме от тази насока. Вчера, госпожо Комисар, Вие знаете, имаше дебат в Европарламента по отношение на финансовите инструменти за подпомагане на страните за развитие на демокрация и икономика. Там се предвижда да бъдат отделени над един милиард евро за това. Европейската комисия и въобще Европейският съюз има много политики по отношение защитата на най-различни видове засегнати социални групи, така наречените социално уязвими групи, но като че ли не се отделя внимание на най-голямата социално уязвима група, към която някой ден всички ние ще принадлежим и тя ще става все по-голяма заради демографията на Европейския съюз, а именно пенсионерите. И с този над един милиард евро могат да се направят много неща в страни като България. Затова искам да попитам има ли намерение Комисията да развива някаква програма и в тази насока? Освен всички останали социално уязвими групи да се обърне внимание и на най-голямата в Европа, където проблемите ще стават все повече.
В тази връзка ще Ви върна, извинявам се, на въпроса за цените на храните, тъй като излязоха информации, че Комисията обмисля варианти за разрешаването на страните членки да въвеждат максимални цени на стоките от първа необходимост. Знаете, че Кипър вече предприе мерки в тази насока. Моят въпрос е вярна ли е тази информация, че се обсъжда в Комисията и какво е мнението на Комисията за закона, който беше приет в Кипър?
Благодаря Ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Заповядайте, господин Колев.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо еврокомисар, благодаря за интересната презентация и за разясненията, за това, че споделихте не само приоритетите на Вашия сектор, но въобще на Европейската комисия. И в тази връзка, тъй като този Съвет към Комисията по европейските въпроси към парламента е представител на гражданското общество, там има доминиращо представителство на бизнес организации, регионални, браншови, работодателски, национално представителни организации, ние подкрепяме изцяло Вашите усилия за намаляване на административните тежести в отношенията с администрацията, което действително е проблем, Вие го подчертахте, и при усвояване на евросредствата, и въобще при предоставяне на различни публични услуги. Ние издигаме тезата местните тежести да намаляват, да останат само тези, които идват от Брюксел, но за съжаление те не са малко. Така че ние подкрепяме Вашите усилия там на място да намалите това, което идва от Брюксел като административни тежести.
Благодаря Ви и за ценните идеи, които дадохте за строителството, за санирането на сгради и другите идеи.
Моят кратък въпрос е, господин Стоянов го постави, действително от вчера се говори за поставяне на пределни цени. Като че ли в Кипър има такъв опит за пределни цени на някои ключови стоки, предимно хранителни, дали това е вярно. И дали се мисли за някакви общи единни интервенционни механизми, тъй като явно не е възможно в рамките на една страна да се излезе с резерв с цел да се удържат цените на някои ключови стоки, това трябва да стане в рамките на целия съюз, дали в това отношение нещо се мисли и дали действително ще се въвеждат пределни цени? Какъв е Вашият коментар?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Колев.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Комисар, уважаеми колеги депутати, уважаеми гости! Аз бих искала да взема становище и да задам два кратки и конкретни въпроса, съобразявайки както Годишната програма на Европейската комисия, така и ресора, в който работи Комисар Георгиева.
Моите конкретни въпроси са като продължение на част от поставените въпроси. Единият от въпросите това е взаимодействието на Европейската комисия с неправителствените организации в процеса на формиране на своите инициативи.
И вторият въпрос, който бих искала да поставя, е какви мерки се предприемат за опазване на културното наследство в страни с хуманитарни кризи? Факт е, че при възникване на природни, респективно климатични кризи е приоритет опазването на човешкия фактор, но това са първите стъпки. Едновременно с това втората стъпка е опазването и съхраняването на културното наследство.
Благодаря Ви за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрова. Вие сте председател на Комисията по култура.
Заповядайте, господин Алексиев, заместник-председател на Комисията по околната среда.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, госпожице председател.
Уважаема госпожице председател, уважаема госпожо еврокомисар, колеги! Тъй като времето напредна, ще бъда изключително кратък. Госпожо Комисар, Вие начертахте основните приоритети на Евросъюза и на страната ни, но при нашия прочит в Комисията по околната среда и водите ни направи впечатление, че темата околна среда и по-скоро политиките в сектор околна среда не са отразени. А всички знаем, че в Европейския съюз са едни от най-високите стандарти за опазване на околната среда в целия свят и те са разработени в продължение на години вследствие на възникнали проблеми. В момента основните приоритети са борбата с климатичните промени, опазване на биоразнообразието, максимално точното и добро използване на природните ресурси. И въпреки че тези цели са свързани с опазването на околната среда, те могат да допринесат за икономически растеж и стабилност на бизнеса, тоест, втория приоритет, който стои пред Европейския съюз и пред страната ни в частност.
Нашето предложение е темата политиките по сектор околна среда, тъй като това е хоризонтална политика и е всеобхватна политика, да намерят място в Годишната програма не само на Евросъюза, ние ще направим същото предложение и към госпожица Панайотова, към нейната комисия, да намери място и в Годишната програма на страната ни. Благодаря Ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Алексиев.
Заповядайте, господин Доброслав Димитров – председател на Комисията по външна политика и отбрана в парламента.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Госпожо председател, уважаеми госпожо Комисар, уважаеми колеги, дами и господа! Аз ще съм изключително кратък, само с един коментар. Едва ли можете да си представите удоволствието, което ми доставихте с Вашата презентация, изказвания и въобще коментари. Аз съм говорил с Моника, както и с Андрей Ковачев много пъти, убеден федералист съм, но бюрократичният подход на Брюксел ме докарва до отчаяние понякога. (Оживление.) И когато видя един човек, който идва и говори с архитектурата на първо, второ, трето, устремено, ясно, точно, ми връща вярата, че в крайна сметка можем да работим и по правилния начин, който довежда до реални резултати. Тъй като друго бъдеще за Европа няма освен обединението. България може да е малка, но дори една Германия в сравнение с Китай и Индия също е малка държава и не си ли дадем сметка за това, не започнем ли да работим като една единна структура, ние никога няма да можем да бъдем този глобален фактор, който можем да бъдем като европейци, което смятам, че е абсолютно задължително и е наша съдба, ако щете, или задължение към света.
Така че, просто Ви поздравявам! Аз нямам въпрос, колегите зададоха достатъчно въпроси. Държах да кажа това нещо.
Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Преди да дам думата на госпожа Георгиева, само да направя уточнението за господин Стоянов. Господин Константин Димитров в последния момент се оказа, че трябва да пътува заедно с премиера и в момента е на Съвет, където също ще предаде нашите послания, тъй като благодарение на високите технологии сме в постоянен контакт. Може би, тай като Вие пропуснахте срещата, която беше с българските представители в Европарламента, голяма част от тях бяха съвместно с него и този кръг въпроси бяха обсъдени.
Така че, предлагам на госпожа Георгиева да премине към въпроса, който е специално за хуманитарната част и уязвимите групи от обществото.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
КРИСТАЛИНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря ви много за тази група въпроси.
Първо, за политиката за защита на пенсионерите. Разбира се, за Европа е много важно, тъй като ние сме застаряващ регион. България е по-зле от други, но за целия регион това е много важно. Там има две теми. Първата е темата за пенсионната реформа, която и за България е много актуална и тя е, мога да ви кажа, много сериозно в центъра на вниманието на Комисията в Евросъюза. Втората тема е за социалната защита, особено на тези, които попадат в категорията на социално слаби. В момента има Зелена книга за пенсионната реформа, тоест върви обсъждане на тази тема и се надявам, че тези, които са заинтересовани от нея, ще намерят начин да предоставят своите забележки.
По втория въпрос – за максимални цени и Кипър. За Кипър действително има такава информация, Комисията още не се е произнесла по този специфичен въпрос за Кипър, но две неща са в центъра на вниманието. Първият въпрос е за финансовите спекулации, свързани с продоволствените стоки. Той ще бъде в центъра на обсъждане на Г-20. Франция специално е заинтересована от това да се намери начин да не наливаме, така да се каже, бензин в огъня, тъй като понякога цените растат, защото се правят спекулативни прогнози и на тази основа те вървят още нагоре. Как да се справим с това е нещо, за което аз съм сигурна, че ние ще видим Европа много активно ангажирана.
Що се касае до поставянето на тавани на цените, пак казвам, това е нещо, което ще се обсъди, не мога да заема никаква позиция за Комисията, но мога да кажа, че историята, опитът от времето показва, че не е най-добрият начин да се сложи таван, защото той създава други проблеми и тези други проблеми понякога са по-сериозни от проблема, който се решава. Но нека да видим какъв ще бъде отговорът на службите на комисаря, който отговаря в това направление.
Коментарите за административните тежести. Аз съм напълно съгласна, че Европа трябва да върви в посока към това да бъде по-конкурентоспособна, включително и в работата на своите институции. Имам удоволствието да докладвам, че аз лично много искам да видя конкретно как ние сваляме административния товар. Европейските институции имат по обективна причина повече ориентация към законотворчеството, тъй като ролята на Комисията е да ни помогне да имаме еднакво законодателство във всички страни. За съжаление обаче правният начин на мислене понякога е и по-процедурен. Аз за себе си мога да кажа, като пристигнах в Комисията, аз идвам с икономическо мислене и се намерих малко в друга среда, защото колегите около мен са повече с правно мислене. Не казвам, че едното е правилно, другото е грешно, но е важно ние да намерим начин да правим законодателни инициативи, които са добре замислени, добре изпълнявани, и в същото време не създават допълнителни процеси, които забавят движението на Европа напред.
Разбрах, че господин Димитров има днес рожден ден. Честит рожден ден! Желая Ви всичко хубаво! Благодаря за подкрепата!
За взаимодействието с неправителствените организации. За нас е изключително важно да се чуе мнението на гражданите, особено когато става дума за транслиране на това мнение в европейските институции, които малко или повече са вече в брюкселския и страсбургския балон. Пробиването му е именно в диалога и Комисията много държи на това всички законодателни инициативи да бъдат отворени, открити, прозрачни и да се чуе мнението на гражданите. Да има ангажираност чрез така наречените зелени книги, тоест всяка инициатива първо отива на обществено обсъждане и едва тогава тръгва по коловоза на законотворчеството.
По околна среда. Това на мен ми е професионална слабост, но фактът е, че проблемите на околната среда не могат да се решават отделно от всички други проблеми. Затова хоризонталното интегриране в концепцията за устойчив растеж е пътят, по който трябва да вървим. Това, което на английски се нарича мейстриминг, да се вкара в общия поток. Има един риск, че когато го вкараме в общия поток, ние може да се окажем, че то така се е размило в потока, че нищо в него не е останало. Затова в Програмата има отделни законодателни инициативи по околна среда, които, да се надяваме, че ще постигнат именно това – в общия поток, но все пак със собствено лице природозащита. Нямам никакво съмнение, че за нас в България това е много важно. Няма защо да убеждавам тук тази аудитория защо за България устойчивото развитие е единственият начин, по който ние може да просперираме. Води, гори, земи – на тази тема можем да говорим много, но за съжаление няма да бъде днес.
Искам да ви благодаря много. Аз ще си призная, че сутринта, като идвах за тази среща, не бях сигурна как тя ще се развие, но за мен тя мина много добре, с изключително интересни и много съдържателни въпроси. Надявам се, че ще се видим отново. И аз бих пожелала може би да изберем отделни по-тясно определени теми, за да може обсъждането да мине не само в ширина, но да мине повечко в дълбочина.
Благодаря Ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря. Ние ще се постараем наистина да формулираме такива, за да използвам така ревностно правото си докато не сме направили изменението в правилника, тъй като в момента по право госпожа Георгиева само може в рамките на нашата Комисия да бъде изслушвана. По предложение днес от председателя на Народното събрание ще направим изменение в правилника да има възможност госпожа Георгиева да участва и в пленарни заседания в пленарната зала. Така че, това наистина е една стъпка напред.
Благодаря Ви сърдечно за днешното участие! Наистина дискусията беше изключително ползотворна. На всички ще ви бъде изпратена стенограмата след тази среща. Връщайки се към определени теми, няма проблем винаги да се свързвате с мен, както и с екипа на госпожа Георгиева.
Специално към членовете на Европейския парламент, тъй като другата седмица постоянните комисии финализират техните приоритети по секторните политики в контекста на Годишната работна програма на Народното събрание, ако имате предложения и вие, ще се радвам да ги изпратите. След това в рамките на двуседмичен срок нашата комисия има задачата да обедини всичко под една шапка, в една обща годишна програма. Така че, ако имате конкретни предложения, наистина ще се радвам да ги получа, когато имате възможност в рамките на следващата седмица.
Благодаря ви сърдечно за днешното участие! Направихме заявка за регулярни подобни срещи, така че оттук нататък наистина гласът на България да се чува в Европа все по-силно.
Хубав ден!


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:

Моника Панайотова