П Р О Т О К О Л

№ 58


На 9 февруари 2011 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове съвместно с Комисията по външна политика и отбрана.
Заседанието беше открито в 14.40 часа и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове госпожица Моника Панайотова при следния

---

Дневен ред:


1. Представяне и обсъждане на Резолюция относно финансовата, икономическата и социалната криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат, приета от Европейския парламент на 20 октомври 2010 г.

2. Обсъждане на проект на Програма от парламентарни външнополитически действия за осигуряване на подкрепа на присъединяването на страната към Шенгенското пространство, във връзка с Решение на Народното събрание от 14 януари 2011 г.

3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-110 от 21.12.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за медиацията, внесен от Министерски съвет.

Гости и докладчици на заседанието бяха:

Министерство на финансите:
-Маринела Петрова, директор на дирекция "Икономическа и финансова политика"
-Десислава Велинова-Гладнишка, началник на отдел в дирекция "Икономическа и финансова политика"



Министерство на икономиката, енергетиката и туризма:
-Ели Анави, началник на отдел "Предприемачество" в дирекция "Икономическа политика"

Министерство на вътрешните работи:
-Димитър Георгиев, заместник-министър

Министерство на правосъдието:
-Даниела Машева, заместник-министър
-Елена Владимирова, държавен експерт в Съвет по законодателството
-Екатерина Стоянова, старши експерт в отдел "Международно правно сътрудничество по граждански дела"

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости на заседанието.

Председател Моника Панайотова: Колеги, предлагам да започнем днешното заседание. Тъй като имаме наличен кворум и в двете комисии, първо ще подложа на гласуване дневния ред, който е за рамките на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и после ще подложа на гласуване дневния ред, който е фиксиран само за Комисията по външна политика и отбрана. В смисъл, заседанието ще е съвместно, но точката, която е обща от нашия дневен ред, е само точка втора.
Дневния ред за днес. Първа точка - Представяне и обсъждане на Резолюция относно финансовата, икономическата и социалната криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат, приета от Европейския парламент на 20 октомври 2010 година.
Втора точка е - Обсъждане на проект на Програма от парламентарни външнополитически действия за осигуряване на подкрепа на присъединяването на страната към Шенгенското пространство, във връзка с Решение на Народното събрание от 14 януари 2011 година.
И допълнително, извънредна точка три. Председателката на Комисията по правни въпроси се свърза с мен и каза, че е приоритетен този законопроект и трябва по най-бърз начин и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да го разгледа - Представяне, обсъждане и приемане на становището по законопроект № 002-01-110 от 21 декември 2010 година за изменение и допълнение на Закона за медиацията, внесен от Министерски съвет.
Колеги от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, който е съгласен с така предложения дневен ред, нека да гласува. "Против"? "Въздържали се"? Няма. Приема се единодушно.
И сега, дневния ред на Комисията по външна политика и отбрана. Точка първа и единствена, съвместно заседание с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове - Обсъждане на проект по Програма от парламентарни външнополитически действия за осигуряване на подкрепа на присъединяването на страната към Шенгенското пространство, във връзка с Решение на Народното събрание от 14 януари 2011 година.
Който е съгласен, нека да гласува. "Против"? "Въздържали се"? Няма. Приема се единодушно.
Започваме с първа точка - Представяне и обсъждане на Резолюция относно финансовата, икономическата и социалната криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат, приета от Европейския парламент на 20 октомври 2010 г.

По първа точка са поканени представители на Министерството на финансите - госпожа Маринела Петрова, директор на дирекция "Икономическа и финансова политика", госпожа Десислава Гладнишка, началник на отдел в дирекция "Икономическа и финансова политика". От страна на Министерството на икономиката и енергетиката, господин Анави, началник на отдел "Предприемачество в дирекция "Икономическа политика".
Колеги, вие предварително сте запознати с доклада на нашата комисия. Това, което искахме да постигнем допълнително, освен очертаването на основните моменти в Резолюцията. Имаме два допълнителни момента - единият е позицията на нашата комисия, като сме поставили акцент върху ограниченията за вътрешния пазар, върху икономическото управление и другият акцент е върху Стратегията Европа 2020. Тъй като по тези три въпроса ние имаме активна позиция и като страна, и като комисия в частност. Затова сме маркирали в рамките на доклада и тези три акцента.
И другият важен момент, това са въпросите, които са отправени към нас като парламент. Тази Резолюция е разпределена и на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Така че, запознати сте и с отговорите. Те, заедно с Министерство на финансите и Министерство на икономиката са съгласувани, но все пак искам да ви дам думата, да вземете отношение по тях. Господин Анави, заповядайте.

Господин Ели Анави: Госпожо председател, благодаря Ви. Вие ме представихте, така че няма да губя ценното време на уважаемите госпожи и господа депутати.
Действително, ние се запознахме подробно с изчерпателната Резолюция на Европейския парламент за мерките, които трябва да бъдат предприети спрямо кризата. Подготвили сме и писмен отговор. Доколкото знам преобладаващата част от депутатите разполагат с него.
Ще ми позволите, съвсем накратко да привлека вниманието към някои пунктове в тази Резолюция на Европейския парламент, които може би за България не са толкова благоприятни и по-специално т. 199, която препоръчва разглеждането на дефиницията за малките и средни предприятия в посока увеличаване на броя на служителите на предприятията, за да може съответното предприятие да се счита микро-, макро- и средно-.
Трябва да ви кажа, че ако за големите страни-членки, може би това е разумна мярка, за България ще доведе до едно разфокусиране на инициативите, насочени към насърчаване на малките и средни предприятия. Ще ви дам само пример: около 250 000 предприятия в България в момента плащат данъци. По критериите за брой на служители над 250 служители имат само около 700 предприятия. И ние, ако вдигнем това число от 250 нагоре, то практически всички предприятия в България ще станат малки или средни.
Разбира се, тук трябва да кажа и за някои от мерките, които Министерството на икономиката, енергетиката и туризма предприема по отношение на политиката за малки и средни предприятия. Едно от слабите места, едно от трудните места за усвояване на европейските фондове е декларацията за малко и средно предприятие. За да привлека вашето внимание ще кажа, че в резултат на неправилно попълнени декларации в последно време, не са усвоени над 60 млн. лева. Затова и министърът на икономиката, енергетиката и туризма подписа заповед и на 1 февруари, в "Държавен вестник" беше публикувана нова, сравнително опростена декларация за малки и средни предприятия. Стъпка във вярна посока, но все още недостатъчна. Може би, трябва да бъде променен и самият Закон за малки и средни предприятия, за да може наистина процедурата да е максимално проста, да не е необходимо предприятието да казва дали е независимо, свързано и с партньор, а просто да каже диапазон на своите икономически параметри.
По отношение на отговора на първия въпрос. Приложение 3. Ние считаме, че трябва да бъдат разширени мерките за насърчаване на предприемаческия дух и обучение по предприемачество, които почти не са споменати в Резолюцията на Европейския парламент за страна като България, където предприемачеството е традиция, но в течение на много години е била прекъсната. Това са важни мерки. Трудното положение на бюджета в момента не позволява националният бюджет да може да финансира такива, действително сполучливи проекти, които в течение на години са били реализирани в страната.
Друг момент, към който искам да привлека вниманието, е насоките за държавната помощ и по-специално в момента действащото положение, тъй като от действащите насока са изключени предприятията в затруднение. Нашата идея е да дадем възможност да бъде оказана държавна помощ на предприятия в затруднение, единствено с цел консултантски услуги, с оглед на тяхното преструктуриране. Броят на фалитите, в резултат на кризата, нараства драматично. Изпадат в неплатежоспособност предприятия, които имат своите пазари, имат своята квалификация, имат интересни продукти, но в резултат на намаленото търсене, паричният им поток е драстично свит. И тук те се нуждаят действително от високо квалифицирана консултантска помощ, за да могат да бъдат запазени тези съществени елементи от техния бизнес, които да им позволят да продължат да присъстват на пазара и съответно да бъдат запазени работни места. Във временната рамка, която беше приета за държавни помощи, действаща до 1 януари 2011 година, имаше такава възможност. Този срок изтече. И в момента такава възможност няма.
Друг момент, към който искам да ви привлека вниманието е, че понастоящем в Европейския съюз действат 27 различни режима на процедурите по несъстоятелност и ликвидация. Това води до едно фрагментиране на пазара и до нарушаване на пазарния оборот. В някои държави-членки, по-специално във Великобритания, действа изключително сполучлива административна процедура по несъстоятелност. И би могло, ако вашата комисия прецени и българският парламент подкрепи, да започне такава инициатива, за да може на европейско ниво да бъде приет законодателен акт, с който държавите-членки да бъдат насърчени да прилагат административна процедура по несъстоятелност, която отново ще има като цел и резултат запазване на работни места и една от точките в резолюцията - намаляване на броя на малките и средните предприятия, които напускат пазара.
Друг важен момент е статистическата обезпеченост на мерките по законодателния акт за малкия бизнес, където също би могло да бъдат взети определени мерки. Разбира се, бих могъл много да говоря за насърчаването на иновациите, за опростяването на бизнес средата, но се страхувам, че ще отнема много време. Ако имате въпроси и бих имал такава възможност, с удоволствие бих говорил и на тази тема. Но засега ще приключа. Благодаря ви.

Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, господин Анави. Колеги, искам да насоча вниманието ви. Ако си спомняте, на срещата с евродепутатите, в контекста на икономическото управление и съответно европейския семестър, беше отбелязано, че ни предстои приемането на пет регламента и една директива. Всъщност, пети въпрос касае именно тези регламенти. По три от тях имаме изказани резерви, вие ги имате пред себе си. Просто, само го маркирам.
Заповядайте, ако имате желание за въпроси и коментари. Не виждам такива. Трите акцента, за които споменах в началото, върху вътрешния пазар и върху това, че все още в 10 държави-членки се налагат ограничени рестрикции за български граждани да могат да бъдат назначавани на работа. По отношение акцента на икономическото управление, че това е една възможност за предварителна координация на действията и с оглед, изхождайки от уроците от икономическата криза и съответно Лисабонската стратегия, това е една възможност управлението на процесите да се извършва преди да бъдат взети решения, без това разбира се да нарушава суверенитета на страната.
И по отношение на третия: Стратегия 2020, знаете, че съвместно със Съвета по обществени консултации, идентифицирахме специфичните приоритети в контекста на България 2020, както и очертахме индикаторите, които отговарят на заложените в стратегията на Европейската комисия.
Заповядайте, господин Орешарски.

Господин Пламен Орешарски: Благодаря Ви, госпожо председател. Сега аз правя уговорката, че току що го дочитам този материал и няколко въпроса ми направиха впечатление.
Бих препоръчал по въпрос 2 нашата позиция да бъде доста по-смела по отношение на въвеждане на единните еврооблигации. Деликатният израз "задълбочен дебат" всъщност прикрива това, че нямаме мнения. А ние сме страна, която има по-широки спредове отколкото останалите, следователно не бива да се опасяваме от единните еврооблигации. Няма да бъде в наш минус. На мен така ми се струва. Да преценят вече участниците, каква е приемливата форма, под която това може да се лансира.
По въпрос 5. Аз много не разбирам, защо нашата позиция иска да изравним двата критерия за правилото за дефицита и разходното правило, когато съвсем логично е разходното правило да бъде второстепенно. На мен ми се струва, че нашата позиция би могла да повдигне въпроса за дълговото правило, от което виждам имплицитно тук, че големите страни бягат, по обясними причини, но това е нашата силна страна. И бихме могли ние да наблягаме на дълговото правило, колко е важно страните-членки, в по-кратък времеви интервал да влязат в дълговото правило, което за тях означава по-голямо фискално затягане, докато при нас това стои по съвършено различен начин.
И още нещо си бях отбелязал. По шести въпрос е по-фундаментална моята забележка. Разбира се, едва ли ще бъде възможно да се проведе такъв дебат, но бих искал да обърна внимание тук, че основните изводи от кризата не са изводите за лоша регулация, а изводите за неадекватна монетарна политика на най-големите - "Феда" и Европейската централна банка. И това за затягане на регулациите е много опасно, поне моето виждане е такова. Бягайки от истинската причина и от истинската диагноза на кризата, че "Феда", изпълнявайки си свои политики поддържа прекалено дълго политика на ниски лихвени проценти и взриви всички други пазари, не виждам регулациите по какъв начин ще допринесат за подобряване на ситуацията в бъдеще.
Пак подчертавам, това го споделям като по-общо разсъждение. Според мен, ние не бива да бъдем страна, която прекалено много влиза в общия хор - дайте да затегнем регулациите. Не бива и да се противопоставяме, разбира се, но нека не звучи от нас затягане на регулациите. И сега като погледнете нашите регулации са по-стегнати отколкото тези в напредналите страни. И най-важното, ние не предопределяме лихвените политики нито на "Феда", нито на Европейската централна банка. Аз бих направил малко критични бележки към този сегмент, който действително причини кризата, а не толкова регулациите.
Благодаря.

Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, господин Орешарски. Заповядайте, господин Михалевски.

Господин Димчо Михалевски: Благодаря Ви. Моят въпрос не е толкова съществен, но все пак искам да обърна внимание на него.
Има едно ключово изречение във втори абзац на отговорите по въпрос 2, който гласи, че нашата комисия счита, че бюджетът на Европейския съюз следва да бъде запазен на сегашното ниво и т.н. Разбира се, само по себе си това означава, че ние се съгласяваме, че процентното ни участие във формирането на бюджета, както и на всички страни спрямо брутния продукт, остава на същото ниво или по същите правила, по които се е определял досега. Въпрос е обаче, че имаше изявления от ключови министри, които адресираха амбициозни цели по увеличаване значително европейската солидарност за следващия планов период. Въпросът е, че един път заявили го така, това ще бъде използвано включително и в дебата при определяне на нашето участие и преразпределение на тази солидарност за следваща финансова рамка. Отчетена ли е тази амбиция на правителството, която беше заявена не еднократно през последните месеци?

Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, господин Михалевски. Заповядайте, госпожо Петрова.

Госпожа Маринела Петрова: Благодаря. Във връзка с първия коментар на господин Орешарски. За гледането с по-положително око на възможността за еврооблигации, това наистина не сме го разглеждали от гледна точка на спредовете. И може би наистина е добре да го отчетем и ще го вземем предвид при формулиране на позицията на България, която тепърва предстои да формулираме. По-скоро ние го разглеждахме от гледна точка на ограничения финансов ресурс и възможността за изземване на средства под формата на бъдещи разходи, за финансиране на плащанията по тези дългове, които ще се впишат като дълг по националните бюджети.
По въпрос номер две, за запазване сегашното ниво на бюджета на Европейския съюз и изявленията на водещи министри по темата. Всъщност тук отчитаме коренно противоположните интереси на нетните донори и нетните бенефициенти и считаме, че това е една балансирана позиция, която разбира се, не пречи да я завишим и в посока искане за увеличаване на разходните тавани. Но винаги пък срещаме контрааргумента за усвояването. Когато кажем „Ние искаме повече средства предвид амбициозните ни цели“, те ни казват, „Ами вие сте усвоили само еди колко си процента, защо искате повече? През следващия период докажете, че можете да усвоявате и тогава“.
По въпрос 5, за искането за разходното правило да е второстепенен критерий. Да, такава беше нашата първоначална позиция, но в последствие така се случиха преговорите, че водещите държави-членки извадиха изцяло разходното правило и въведоха единствено средносрочната бюджетна цел като водещо правило, с подкрепящо макроикономическите дисбаланси, което за нас е най-лошата опция. Затова, ние настояхме да се върне първоначалния вариант като компромис.
Разбира се, за дълговото правило, наистина за нас е най-положително като вариант, но там Италия е в изключителна опозиция и е много трудно да се преодолее това. Тя налага резерви навсякъде.
И по въпрос 6, за регулациите. Действително, ние сме изразявали още в мандата на предходното правителство, че всъщност първоизточника на кризата не е слабата регулация или липсата на регулация, а поведението на някои водещи икономики. Но в крайна сметка това е някакво решение, каквото е взето вече и се върви към приемане на тези директиви. Благодаря.

Председател Моника Панайотова: И аз Ви благодаря, госпожо Петрова. Направените забележки ще бъдат отчетени в доклада. Той ще бъде раздаден на всички колеги в пленарна зала и ще служи също като документ в участията ни на междупарламентарни срещи. Заповядайте, господин Агов.

Господин Асен Агов: Чисто процедурно, госпожо председател, аз съм напълно съгласен с бележките на колегата Орешарски. Също щях да поставя въпрос, защо сме против еврооблигациите, след като имаме интерес и след като преследваме целта да търсим подкрепата на Европейската централна банка? Струва ми се, че всички тези въпроси са по-скоро предмет на обсъждане в бюджетно-финансовата комисия. И там, вероятно, ще има доста по-задълбочен разговор на тази тема, по тези точно конкретни неща - икономически и финансови, хубаво е водещите комисии на първо място да се произнесат, а ние да приемем нещата такива, каквито са и да спрем до тук. Това е моето предложение.

Председател Моника Панайотова: Абсолютно се приема.. Докладът няма да бъде подлаган на гласуване, както казах, той ще бъде раздаден след това на колегите от пленарна зала, чисто информативно и ще служи за участие в междупарламентарни срещи. Благодаря за вашето участие и хубав следобед.

И сега преминаваме към втора точка, която всъщност е общата ни за днешното съвместно заседание - Обсъждане на проект на Програма от парламентарни външнополитически действия за осигуряване на подкрепа на присъединяването на страната към Шенгенското пространство, във връзка с Решение на Народното събрание от 14 януари 2011 г.

По втора точка сред нас ще бъде господин Димитър Георгиев, заместник-министър на вътрешните работи. Заповядайте, господин Георгиев.
Колеги, преди около месец ние излязохме с решение на Народното събрание, че трябва да подготвим програма, която да бъде в рамките на парламентарната дипломация, да бъде свързана с работата на парламента. Само ще помоля представителите на медиите да излязат, тъй като заседанието е съвместно с Комисията по външна политика и отбрана. Благодаря.
Заповядайте, господин Али.

Господин Неджми Али: Предлагам заседанието да бъде открито, защото няма какво да крием. В крайна сметка става въпрос за една програма, която е явна както за Комисията по европейските фондове, така и за Комисията по външна политика и отбрана.

Председател Моника Панайотова: Принципно е така, просто спазвам правилата, които касаят Комисията по външна политика и отбрана, тай като заседанията по правилник са й закрити.

Господин Неджми Али: Аз затова правя предложение да е открито.

Председател Моника Панайотова: Добре, подлагам на гласуване да бъде открито заседанието на двете комисии. Нека, който е "за" да гласува. "Против" има ли? "Въздържали се"? Също не. Продължаваме с втора точка.
Това е, което подготвихме като проект на Програма. Сега разчитам, че в рамките на дискусията ще се очертаят и допълнителни предложения по текста. Концентрирали сме се върху пет основни насоки. Едното е по отношение на действия по линия на сътрудничеството между Комисиите по европейските въпроси и Комисиите по външна политика към националните парламенти в държавите-страни по Шенгенското споразумение. Втората линия е по отношение на групите за приятелство и международните делегации, където могат да бъдат установени отношения с държавите-страни по Шенгенското споразумение. Третата насока е свързана с взаимодействието между Народното събрание и нашите колеги в Европарламента. Знаете, на съвместната среща, която имахме преди две седмици, те изразиха готовност за съдействие от тяхна страна. Четвъртата, тя е по-скоро насочена навътре, защото ние като парламентаристи се предполага, че сме в постоянен контакт, са нашите избиратели. Знаете, че имаше социологическо проучване, което гласеше, че 60 % от гражданите не са достатъчно запознати със значението от присъединяването към Шенген. Така че, от тази гледна точка, по линия на публичната дипломация да проведем допълнително като информационна кампания. Разбира се, заедно с представителите на гражданския сектор и безспорното участие на медиите, на които изключително разчитаме коректно да бъде предоставена информацията и да се работи изцяло и единствено в интерес на страната ни. И петото направление е представянето на регулярна информация от страна на изпълнителната власт за напредъка на България в изпълнението на критериите за присъединяване към Шенгенското пространство.
Тук не случайно е сред нас и господин Димитър Георгиев. Това са петте направления, върху които ви предлагам да бъде базирана нашата програма. Но разбира се, разчитам на вас, от позицията на опита, който има голяма част от вас - господин Лютфи, господин Агов, госпожа Плугчиева, сте участвали в процесите на присъединяване на страната ни към Европейския съюз, така че от тази гледна точка имате богат парламентарен опит по отношение на публичната и парламентарна дипломация. Така че, микрофона е ваш, заповядайте за коментари и предложения, колеги. Заповядайте, господин Георгиев, Вие сте запознат с тази програма. Доколкото знам има взето решение на Министерския съвет за работен план по линия на изпълнителната власт, така че да направите коментар по това, което сме ви представили.

Заместник-министър Димитър Георгиев: Благодаря, госпожо председател. Бих искал да предоставя информация по отношение на организацията, която е създадена за наблюдение на изпълнението по препоръките, приети с постановление на Министерски съвет, като активни неотложни мерки, за присъединяване към Шенгенското пространство. Те бяха очертани след последната визита на сухопътна граница за Капитан Андреево, като са направени общо 32 мерки в тази област, 24 от тях са неотложни, останалите са с по-дълъг период за изпълнение, до края на тази година и те нямат отношение към препоръките, направени в рамките на посещението, а просто са за надграждане на нивото на сигурност в областта на сухопътната ни граница.
От тези 24 мерки имаме 11, които не са изпълнени, като срокът за изпълнението на тези мерки е до 15 март и ние сме убедени, че до 15 март ще имаме приключване на изпълнението им. Създаден е механизъм за координиране между всички ангажирани институции за изпълнението на всички мерки. Всяка седмица, в четвъртък от 14.00 часа се прави среща, на която изпълнителите представят информация за напредъка по изпълнението им, като бих могъл да дам няколко примера. В момента се работи по подмяна и изграждане на нови оградни съоръжения в зоната на ГКПП Гара Свиленград и зоната, където става проверката на паспорта на влаковете, които влизат и излизат от страната. По 13 лота за оградни съоръжения. Прави се ремонт на покривните съоръжения. Изграждат се две допълнителни халета за проверка на граничния контролно-пропускателен пункт. Печатите, които са шенгенските печати, вече са почти готови, като започва въвеждането им поетапно, с оглед в края на месеца, най-късно до 1 - 2 март те да бъдат въведени в експлоатация на всички ГКПП-та.
Така че, ако имате допълнителни въпроси в тази посока, съм готов да предоставя необходимата информация. Благодаря.

Председател Моника Панайотова: И аз Ви благодаря, господин Георгиев. Заповядайте, господин Чукарски. След него е господин Лютфи. И след това госпожа Плугчиева.

Господин Димитър Чукарски: Уважаема, госпожо председател. Благодаря. Смятам, че наистина тук е мястото да погледнем тази програма и да кажем, какво би могло да я направи по-работеща и къде съответно тази амбициозна за следващите 2 месеца програма, всъщност то е до края на март, да може да бъде осъществена и да даде конкретни резултати.
Във връзка с това, моето предложение се свежда до няколко технически неща. Първото е, ако може нашето Народно събрание, нашите две комисии да изработим нещо като наръчник, който да раздадем на всички други народни представители, нечленове на нашите комисии, членове на ръководството но парламентарните групи, на ръководството на Народното събрание и да могат това нещо на тях да им бъде като рецитация при всяка една среща, двустранна или многостранна, защо България настоява да стане член на Шенгенското пространство по време на унгарското председателство, тъй като тя е изпълнила това, това, това. И да бъде горе-долу на принципа на повтарянето. Това да стане ясно при всяко едно общуване с народни представители, т.е. депутати от останалите парламенти в Европа.
Второто, което предлагам във връзка с взаимоотношенията с Франция. Аз не съм наясно с конкретната обстановка към момента, но доколкото си спомням след излизането на Атанас Семов от парламента, след решението на Конституционния съд, преди една година, нашето Народното събрание няма председател на групата за приятелство. А, има ли? Тогава, това да не ме притеснява.
И още нещо. На последна страница, на 15 март е предвидено среща на председателите на двете комисии с посланиците на държавите по Шенгенското споразумение, МВР, МВнР и Институт "Отворено общество". Искам да попитам, има ли някакъв по-специален статут "Отворено общество" с какво е по-различен от всички други неправителствени организации, които биха помагали или работят за каузата на България? Така че, мястото на „Отворено общество“ категорично не е в нашия документ, според мен. Благодаря.

Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, господин Чукарски. Поставен е тъй като те правят доклада по Шенген и от тази гледна точка. Заповядайте, господин Лютфи.

Господин Юнал Лютфи: Благодаря, госпожо председател. Колеги. Наистина това е само един проект, върху който трябва да се замислим и да го направим работещ и в резултат на което да станат реални резултатите от тази програма. Тук иде реч за парламентарната дипломация, колеги. Тя е много важна между европейския диалог, между парламентите на отделните европейски държави, защото диалогът между изпълнителната власт в нашата страна със своите хомолози-членки на европейското пространство, той е непрекъснат, той върви.
Тук ние трябва да говорим за това, че някои държави, това са двата стълба на Европейския съюз, Франция и Германия и някои други по-малки държави, все още нямат политическо доверие в България, че тя наистина може да бъде пълноправен член на Шенген. Това никак не е за пренебрегване. Нашата задача е да върнем доверието не само на тези две страни, но главно на тези страни и да потвърдим доверието на останалите 23 държави. Следователно, тази програма така, както е написано, тя е формална и нека никой да не се обижда тук, защото ние се разбрахме, че това е един проект. Тук са нахвърляни инициативи за февруари, за март.
Какво правихме ние 2006 година? Една година, говоря за 40 парламент, преди да приемат България в Европейския съюз. Тогава приемането на нова кандидат-държава в Европейския съюз трябваше да мине през ратификация на националните събрания на всяка една държава. Една много тежка процедура и изключително важна. Тя не зависеше от министър-председателите и от президентите на държавите, а от парламентите. А има държави, като Белгия, ще ви дам пример, които имат един национален и шест регионални парламента. И всеки един от тези парламенти трябваше да мине с гласуване, да ратифицира, да гласува че е "за" приемането на България в Европейския съюз.
Тогава правителството, по инициатива на тогавашния външен министър Ивайло Калфин, предложи да направим две групи делегации от народни представители. Едната да посети страните от Бенелюкс, които не бяха ратифицирали държавата. И тогава аз, като зам.-председател на парламента, с по един представител от всички парламентарни групи посетихме тези четири държави - Франция, Белгия, Холандия, Люксембург. И там наистина ние говорихме с нашите колеги, с ръководителите на всички парламентарни групи, в Белгия пред шест плюс един парламент, в останалите национални парламенти с ръководствата. И трябва да ви кажа, че така започваше нашия разговор, че ние няма какво да крием, колеги, и че ние сме дошли да лобираме за България, защото тя наистина е покрила всички критерии - и политически и икономически, за да стане пълноправен член на Европейския съюз. И това даде резултат. Не искам да изтъквам моя принос. Аз съм един депутат и това е мое задължение. Но трябва да ви кажа, че само за 6 месеца, тази процедура мина през страните от Бенелюкс.
Аз мисля, че сега, ако се възложи на моята колежка от Коалиция за България да оглави една делегация, давам един пример ат-хок, нищо че е от опозицията, една делегация, която да посети германския парламент и проведе срещи с ръководствата на всички парламентарни групи, убеден съм, на свободна среща - с начало, но без лимит във времето, въпроси и отговори, въпроси и отговори, т.е. откровен разговор, колеги. И това е много повече от лобиране. Това е просто един разговор и трябва да ви кажа, че хората които ще повлияят след това на изпълнителната власт, това са народните представители. Това са народните представители в националните парламенти. Така че, нека да бъдем прагматични, за да направим наистина това, което колегите от ГЕРБ са си поставили за цел.
Сега, тук има някакъв срок, виждам, да се върнем към проекта. Посещение на няколко видни френски председатели на Комисията по европейски въпроси и пише, само за момент, извинявайте, до края на годината. Значи ли това, че до края на годината ли чакаме да ни приемат или какво значи това?

Господин Атанас Мерджанов: Че сме преглътнали горчивия хап. Това значи.

Господин Юнал Лютфи: Сега, аз мисля, работено ли е по тези посещения? Това е грешка, 2010 мина. А, поканите? Разбира се, че това не зависи само от нас, обръщам се към двамата председатели на комисии. Тези хора трябва да ги поканим. Но по-важно е ние да отидем там. Защото тези хора, когато дойдат, срещите с нас до голяма степен ще бъдат формални, това е истината. Тук имам колеги, които са с четири-пет мандата, те ще правят срещи с президента, с министъра на вътрешните работи, с факторите, които практически трябва да изпълнят техническите изисквания за приемането ни в Шенген.
Колеги, с това ще свърша. Да бъдеш външна граница на Европейския съюз е много отговорно нещо. Повярвайте ми. Това е страшно отговорно нещо. Ние, да бъдем външна граница, заедно с Гърция и да спрем наплива от Близкия изток и от по-далеч, от Африка, която не е далеч, особено Северна Африка, колеги, особено при тези вълнения сега, които ги има в Близкия изток и в Северна Африка е страшно отговорно нещо. Аз и мои колеги следим, при нас вече е рефлекс всичко свързано с Шенген, защото след тези разбърквания в Египет, в Тунис, в Сирия и другите държави, неминуемо ще засили притока на бежанци към нас, към България. Това че, дойдоха двама депутати от Бундестага е добре, отишли са на КПП "Капитан Андреево", видели са го, няма нищо лошо. Казали са: „Можем да ви приемем на два етапа - първия е въздушен, има хеликоптери, имаме друго“, но това е несериозно, според мен. Значи, приемането ни в Шенген не бива да става на етапи
Явно, колеги, не смятайте, че те в Бундестага са по-умни от нас. Ние сме точно толкова интелигентни, колкото тях, защото и там има малко парламентарна криза. Затварям скобата. Така че, засега това е моето предложение, да направим отделни групи, които да посетят на място парламентите. Всичко останало за месец март и февруари е добре. Тук обаче бих искал да запишем 15.03 - среща на комисиите, не само на ръководството, не само на председателите. Търсете широкия форум, колеги. На комисиите. Има психологически момент тук. Не двама души, когато говорят, е по-силно, когато говорят 30 - 40 души. Всички групи трябва да говорят. Така че, формата не го стеснявайте. Напротив - разширявайте го. Това е засега, ако трябва ще взема думата отново.
Благодаря за вниманието.

Председател Моника Панайотова: И аз Ви благодаря, господин Лютфи. Госпожа Плугчиева. След нея е господин Лаков и господин Агов.

Госпожа Меглена Плугчиева: Благодаря, госпожо председател. Аз ще започна от една страна със задоволство, че се предлага тази програма, от друга страна, трябва да кажа, че на база именно на опитът, който имаме и подкрепяйки изцяло казаното от господин Лютфи, смятам че една такава програма имаше нужда да бъде представена за обсъждане още в ранната есен на миналата година. Което означаваше, че имаше нужда да се формулират ясните приоритети и именно действията и мерките, които ние като държава предприемаме и обединяваме усилията на всички институции, за да постигнем тази цел, която бих я сравнила с присъединяването ни към Европейския съюз.
За съжаление, вместо да се стартира с търсенето на един общ между-институционален консенсус, надпартиен консенсус, трябва да ви припомня, че в последните няколко месеца имаше една ожесточена и трудна за квалификация атака от страна, особено на вътрешния министър, срещу бившето правителство, срещу всички бивши правителства и срещу всичко, което беше направено. Което беше жалко, което беше недопустимо и което, за съжаление допълни негативния образ на България и създаде навън, като излъчване, една нестабилност. Не искам да влизам в темата скандали, защото темата е достатъчно коментирана. Но тук, концентрирайки се върху темата "Шенген", искам да подчертая, че за съжаление, управляващите направиха грешка, че не потърсиха национален консенсус и то много по-отдавна.
Сега, спирайки се на конкретната Програма. Смятам, че първо казаното от господин Лютфи трябва да се има предвид и трябва да продължа с това че, тази Програма трябва да бъде с надпартиен характер подчертано, че тя трябва да търси националния консенсус на институции, на гражданско общество, на неправителствени организации и да използва всички възможни лостове за излъчване на положителни послания към нашите партньори.
Тук имам въпрос към представителя на МВР и искам да получим ясен и категоричен отговор, че всички изисквания към България, които касаят технически критерии, стандарти, условия, които ние трябва да изпълним, че вие с цялата тежест и отговорност на институцията и съответния министър давате отговор към всички народни представители, че тези ангажименти към датата 15 март категорично ще бъдат изпълнени за да може ние наистина всички да имаме основания, за една масирана лобистка работа.
И трябва да продължа с това че, споделяйки казаното от господин Лютфи, че трябва да се използва надпартийния принцип и да се сформират съответните екипи от парламента, които да излъчват, които да коментират, които да посещават останалите парламенти и да лобират за присъединяването ни, имаме нужда не само от посещението на господин Ул и това, защото той е от СДУ да дойде и да бъде заведен на съответната граница. Имаме нужда да бъдат поканени групи депутати от националните парламенти, това госпожо председател към Вас, от всички национални парламенти на страните от Шенгенското пространство и то на надпартиен принцип да бъдат поканени и не само да се срещнат тук и да видят на видеостена първа, втора и пета точка, която е изпълнена, а да бъдат поканени и да обиколят сухопътна, морска граница, долу турска граница и на място да им се покаже, какъв реален ангажимент ние сме изпълнили, в какви срокове и на място да им се покаже, че ние наистина сериозно, отговорно се отнасяме към тази тема.
Второ. Наистина не бива да се пропуска цялата сложна ситуация, в която ние искаме да влезем в Шенген. Това не е просто, сега така искаме, а трябва да си даваме сметка, какво означават изключително сложната ситуация в последните дни, която допълнително повдига критериите към нас и изискванията към нас за една сигурна външна граница. И искам само да ви дам като пример влизането ни в Европейския съюз. Германия беше последната страна, която ратифицира нашия договор. Ратифицира го на 24 ноември. И до тогава това беше разговор, лобистка работа с всеки един от 614-те депутати на Бундестага. Към това Бундесрата, към това, съответно във всяка една от провинциите, знаете че има отделно парламенти, които също имат своето отношение. Така че, това го казвам, за да се отчете наистина значимостта на това, което е направено, натрупано като опит и да се ползват добрите практики, които ги имаме като страна.
И затова, към всичко останало трябва на нашите посланици във всички страни-членки, трябва да се дадат специални указания и те трябва денонощно да работят по тази задача. Освен това, предлагам да бъдат поканени чуждестранни журналисти, така както сме го правили и преди. Чуждестранните журналисти от страните на ключовите европейски медии да бъдат поканени и на тях да се покаже, защото това са най-бързите и възможни начини за лобиране за България, за предоставяне на ясна, конкретна информация за това дали сме изпълнили всички критерии. И тези чуждестранни журналисти да бъдат разведени на място и да им бъде показано какво сме изпълнили.
Така че, накратко, приключвам. Делегации от българския парламент към особено страните, които са с най-критично отношение към нас. Да се поканят от страните от Шенгенското пространство делегации от техните парламенти, тук на място и то не само срещи на жълтите павета, а долу на терен да им се покаже. Трето - чуждестранните журналисти да бъдат поканени тук и да бъдат разведени и да се направят срещи и в България. Българските посланици да бъдат натоварени специално и тук да се яви външният министър и да каже, какъв ангажимент се поема от страна на Външно министерство и какви указания точно се дава на нашите посланици. И съответно, да може да се ангажира, пак казвам, целия капацитет на държавата и по един надпартиен и национално консенсусен начин да се търси постигане на тази голяма цел за България.
Така че, предлагам да се допълнят тези мерки, за които тук говорим, и наистина да се затвори идеологическата страница, безумна и безсмислена, защото виждате до къде ни води и да търсим надпартиен, национален консенсус за лобиране и присъединяване на страната ни час по-скоро в Шенгенското пространство.
Благодаря ви.

Председател Моника Панайотова: И аз Ви благодаря, госпожо Плугчиева. Господин Лаков, заповядайте.

Господин Венцислав Лаков: Уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги. Мерките, които се предвиждат в представения проект са доста амбициозни, дано да се изпълнят. Имам конкретно предложение по т. 4. Когато става дума за информационната политика, мисля, че ще е полезно две комисии, като представители на българския парламент, може би трябва да си позволим да възложим на съответните министерства, а именно на Външно министерство и на Вътрешното министерство да подготвят един мултимедиен информационен продукт, който да показва на съответните езици, какво е направено, какви средства са вложени, какви са резултатите. Кратко и ясно да стане ясно на хората, от които зависи вземането на решения, че България наистина е направила много по присъединяването. Това няма да струва никакви средства, защото дискове и флашки има в мазето на Министерски съвет много останали от предишното управление. Така че, няма да струва пари. И този информационен продукт да бъде разпространяван не само в посолствата ни, а да се разпространи в Европейския парламент, в Европейската комисия, в Европейския съвет. Да има дадени количества в посолствата, а дори и за нас като депутатите в контактите си да можем да връчваме, ето вижте, наистина какво е направено. Да даваме по една флашка или диск, няма никакво значение.
По този начин най-кратко, най-ясно ще може да се обясни нагледно, със снимки, с видеоматериали, МВР има добра база в това отношение, могат да направят, какво е направено, така око да види, ръка да пипне. Това е като допълнение към госпожа Плугчиева по отношение на информационната кампания, не само канене на журналисти, а да им предоставим и готовия материал, готовия продукт, като същото това нещо да се качи и на Интернет страницата на двете министерства на съответните посолства, да може наистина да се шуми и да се види, че по Шенген е работено много и че има напредък и че би трябвало да бъдем приети.
Това е като предложение. А другото е по-скоро редакционно. Към края предвидените срещи, странно защо са пропуснати депутатите, евродепутатите от Атака - Димитър Стоянов, Слави Бинев, а също и колегите от ДПС. Или да ги допишем всичките, или ... Или да ги изпишем всичките или да ги премахнем всичките, като изброяване. Това е.

Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, господин Лаков. Ние сме изброили само депутатите, които са в АЛДЕ комисията. Ще махнем всички. В смисъл такъв, че ще отбележим "всички български представители в Европарламента", без поименно изброяване. Заповядайте, господин Агов.

Господин Асен Агов: Госпожо председател. Аз искам да поздравя авторите на тази проектопрограма, защото такова нещо се прави за първи път, трябва да кажа, такъв план. Аз мога да кажа за последните, включително и аз не съм правил такова нещо, когато съм бил в същата позиция. И малко със завист гледам на ентусиазма, с който е свършената работата. Но, след малко ще кажа нещо под черта по повод на събитията в Северна Африка и Близкия изток. Но искам да кажа, че отговорността е преди всичко на мнозинството и на онези, които подкрепят правителството. Разбира се, всеки един от нас е готов да помогне, защото това е национална цел, не е партийна цел. Но отговорността е на мнозинството. И ако нашите събеседници, с които се срещаме не видят напредък в реформата на Министерството на вътрешните работи, не видят в напредък в реформата на съдебната система и то енергичен, бърз напредък, ние ще бъдем лишени от достатъчно аргументи. Изключвам патоса на деня, на днешния ден, политическия патос. Но казвам, ако моята политическа група днес е помолила или поискала от министър-председателя да отстрани министъра на вътрешните работи, и тук хващам бика за рогата, как си представяте да отида аз утре и да кажа у нас всичко е наред и трябва да влезем в Шенген? Няма как да се случи това нещо, разбирате ли? И има два изхода от тази ситуация - или да оттеглим нашето искане към министър-председателя, или министър-председателят да предприеме съответните мерки, за да се поеме отговорност по случая.
Не правя политическо изказване, а казвам нещо, което трябва да се вземе предвид. Опозицията яростно критикува министъра на вътрешните работи. Днес също разбирам, че част от нея е поискала оставката на този министър. Това са реалности, които не се чуват само от трибуната на Народното събрание. Това са реалности, които се чуват навсякъде. Това се вписва в докладите на посланиците на страните от Шенген, които ги изпращат всяка седмица. Искам да кажа, че нито опозицията, нито ние го правим, да се пише това нещо в докладите. А именно от загриженост да има нови аргументи тогава, когато пледираме страната ни да бъде равностоен и равноправен член на Шенген. И пак казвам, не влагам никаква политическа злоба в това. Ние трябва заедно да помислим и всеки да размисли и да реши как ще постъпи, включително мнозинството, включително и опозицията, на която разбира се е по-лесно, няма защо да си кривим душата. Но как ще постъпим, че пътят да се отвори, вратата да се открехне?
Казвам това, госпожо председател, не, за да влизам в спорове тук, а защото смятам, че това е разсъждение, което честно трябва да бъде споделено в тази комисия. Това е парламент, съвсем естествено е в него да има различни мнения. Аз ще кажа, че ние например, които подкрепихме правителството, сме подведени от обещанието за борбата с организирана престъпност и корупцията. Ние смятаме, че сме подведени, защото тя беше провалена. Онзи ден тържеството на Алексей Петров, излизайки от домашния си арест, ме накара наистина да се чувствам силно огорчен от това че, това е символът на провала на тази борба. Аз исках точно обратното. И с тези намерения гласувах за това правителство.
И сега ще кажа следното. За разлика от колегите които се тревожат съвсем основателно от онова, което става в Северна Африка и Близкия изток, аз съм на мнение и предлагам за размисъл тезата, че вълненията именно в Северна Африка и Близкия изток изискват страните, които са най-близо до тези райони, час по-скоро да влязат в Шенген, за да получат подкрепата на Европа и евентуално, ако се стигне до силен емиграционен натиск от там, да можем с колективни усилия да го отблъснем. Ако не сме в Шенген, няма как това да се случи без целия апарат на сътрудничество вътре в Шенген. Предлагам ви това за размисъл.

Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, господин Агов. Всички сме наясно, че сме в условия на предизборна кампания, но националните приоритети си стоят на дневен ред. Аз се радвам, че това, което беше изразено от всички вас е, че наистина трябва да работим за присъединяването на България към Шенгенското пространство. Господин Георгиев, след него господин Чакъров. Заповядайте.

Заместник-министър Димитър Георгиев: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми, народни представители. Ще отговоря на въпросите, които бяха поставени.
Първи въпрос. Датата 15 март. Да, имаме готовност, дори я обявяваме в рамките на Комисията за оценка по напредъка за Шенген, това е "Шевал" и очакваме посещение на място от експертите в третата седмица на март. Те ще дойдат да се уверят, да проверят това, което е постигнато. Финална програма все още нямаме, тъй като това е един процес, който изисква координация и потвърждение от тяхна страна.
По отношение на останалите дискусии, които бяха проведени. Бих искал да кажа, че активно работим в посока да показваме на място. Както вие сами считате, че това е добре, ние също считаме, че това е най-добрият вариант, да дойдат, да се уверят, да видят какви са добрите практики и да се докоснат до изградените мерки за сигурност от страна на България по отношение опазване на външната граница. Проведени са вече няколко посещения, предстои утре да пристигне комисаря по вътрешна сигурност, госпожа Малмстрьом. Тя ще има възможност също да бъде на място и да се увери за това, което се прави и напредъкът, който имаме.
По отношение на Франция. Предстоят срещи на вицепремиера и министър Цветанов с френския посланик. Работи се в тази посока на всички нива, свързани с тази тема. Правят се необходимите усилия. Освен това, в рамките на проектите, които са свързани с усвояване на средства и прилагане на стандарти за Шенген, които все още продължават с всички партньори, които са от Шенгенското пространство, продължаваме да работим. Те са наясно и знаят, че ние наистина прилагаме техните практики и техния опит в нашите условия.
По отношение на Румъния. Искам да кажа, че не можем да говорим за разделяне на двете държави. Има твърда позиция от двете страни, че ние сме се готвили заедно и заедно ще се присъединим към на Шенгенското пространство.
По точка четири - предоставената информация. Искам да ви информирам, че в рамките на двустранен проект със Швейцария сме направили програма, по която започва обучение на колегите от медииното пространство, чрез дирекцията за връзки с обществеността на Министерството на вътрешните работи, където се разработват нагледни видеоматериали за това, какво е направено. Те ще бъдат излъчвани по националната телевизия. Освен това, всяко едно от тези посещения, за които споменах, е свързано с придружаване на чужди екипи. До момента са били тук австрийски чужди екипи, АRD, немската телевизия, очакваме да дойдат и с госпожа Малмстрьом чужди журналисти, които на място правят своите записи, интервюта, дори разговарят със служителите на "Фронтекс". Те участват на нашата граница, в момента са представени там и дават лични впечатления от дейностите и работата на Гранична полиция в областта на опазване на границата.
Предстои семинар за наши журналисти, които трябва да бъдат посланиците към българските граждани, след средата на месец март, още нямаме фиксирана дата. Осигурени са средствата по тази програма. Така че, вашите виждания вече ги изпълняваме.

Господин Венцислав Лаков: Прощавайте, само за секунда, реплика. Не ме разбрахте правилно. Става дума за външно насочена информационна кампания и външно насочен мултимедиен продукт. България няма нужда да бъде убеждавана, че е хубаво да се присъедини към Шенген. Важно е да бъдат убедени страните-партньорки, от които зависи това присъединяване. В този смисъл трябва да има нещо сбито, кратко и достатъчно ясно да се отчете колко пари са вложени, каква сигурност се гарантира, какво е направено, а не информационни посещения този дошъл, онзи дошъл и да отразяваме кой кога е дошъл. Просто става дума за външно представяне на направеното от България, на постигнатото. Това имах предвид.

Заместник-министър Димитър Георгиев: Да, работи се и в тази посока. Може би, не бях достатъчно ясен, но информацията, която е свързана с изпълнение на мерките, се визуализира и се изпраща на абсолютно всички, включително се представя в рамките на работните групи. Раздава се като информацонен носител и като текстови материал за напредъка, който се изпълнява. Така че, това се прави.

Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, господин Георгиев. По принцип има изготвени дискове, както предложи господин Лаков, с презентации относно напредъка на страната ни до момента. Аз специално ще раздам такива сега на посещението си в Унгария, в рамките на срещата на председателите на Комисиите по европейските въпроси в националните парламенти. Заповядайте, господин Чакъров.

Господин Джевдет Чакъров: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, аз изцяло подкрепям позицията, която представи господин Юнал Лютфи. Освен всички реални, ефективни стъпки, тази програма, която е предвидена, която ние подкрепяме, той внесе един много интересен нюанс. Аз бих искал по-скоро на това да акцентирам, в краткото изказване, което ще направя. В случая делегациите наистина трябва да бъдат оформени с представителството на всички политически сили. Между впрочем, господин Агов, с моето уважение към Вас, тази практика не е от сега. Аз ще ви дам за пример 2002 година, сега не мога да си спомня точно юни или юли беше сесията в Страсбург, когато страната ни, за разлика от Румъния тогава не получи дата. Румънците първоначално получиха дата - 1 януари 2007 година, ние в последствие, на срещата на върха, в Копенхаген, същата година получихме дата за присъединяване на страната ни като страна-членка към Европейския съюз. Докладчикът тогава, Елмар Брок, имаше редица препоръки, ние се мобилизирахме, делегацията беше от всички политически сили, от ваша страна госпожа Екатерина Михайлова беше. Никога няма да забравя тогава позицията на госпожа Ирина Бокова, която в момента е генерален секретар на ЮНЕСКО, изключително активна позиция от позицията на опозиция. Господин Юнал Лютфи представи нашата позиция. За ДПС няма значение, когато става въпрос за приоритети, важни за страната, дали сме в управлението или в опозиция, така че едва ли е необходимо да дам примерът за гласуването по време на Косовската криза.
В случая за Шенген, ние ще дадем целия свой принос, така че страната наистина да реализира тази цел. Бих посочил малко по-директно тук, даже и прескачайки дипломацията, госпожа Плугчиева знае много добре по либерална линия, какви сериозни позиции ние имаме в Германия. И в това отношение аз ви уверявам, в качеството ми на вицепрезидент на Либералния интернационал и член на бюрото на Либералния интернационал и да има делегация, и да няма делегация, ние ще проведем съответните срещи с нашите колеги, приятели и партньори от Германия, ще представим това, което и от „Атака” представят тук като идея. Действително това, което е вече реализирано, вече като продукт, трябва да бъде представено и да се знае и от нашите партньори. В това отношение аз ви уверявам, че още на 25 февруари този месец в Лондон ще имаме заседания на бюрото, всичко това, което коментираме тук, там ще бъде представено като наша позиция за реализирането на тази цел на страната. Естествено, като представител на ДПС ще го направя това, но страната трябва да реализира този важен приоритет.
След това има и редица други форуми на Европейската либерална партия, на Либералния интернационал с приятелите от Германия и от другите страни. Ние ще проведем всички преговори, ще го обсъдим на ръководства и другите колеги да се включат и да работят. Важни са тези срещи. Ще ви дам за пример отново получаването на датата. Аз присъствах и на заседанието на Европейския парламент, вече посочих - в Страсбург, в последствие на срещата на върха, в Копенхаген, където два дни преди обявяването на датата, тогава г-н Кокс беше председател на Европейския парламент. По време на неформалната среща, на лидери или членове на ръководствата на партиите-членки от Либералната общност, в случая на Европейската либерална партия, той дойде до мен и каза "Джевдет, вие искахте дата, ето ви дата". Това съм го казвал от трибуната на Народното събрание.
Така че, това са много важни възможности, които трябва да бъдат реализирани от наша страна. Така че, ние трябва да се включим всички и аз изразявам цялата наша готовност на нашата политическа сила и в частност моята да работим в тази насока, да реализираме тези наши приоритети. Споделям това, което се каза от колегите, ако присъстват всички евродепутати, те представляват нашата страна, добре е да бъдат в работната група, а не само представители на една или друга страна, да няма едните работят, другите не работят. Всички работим, всички трябва да бъдат коректно посочени.
Благодаря Ви.

Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, господин Чакъров за конструктивните предложения. Оценяваме го. Господин Тошев, заповядайте. След него господин Иванов. И след него господин Танчев.

Господин Владимир Тошев: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги. И аз се включвам към адмирациите на колегите за този документ, който сега ние обсъждаме и предстои да приемем. Наистина, това е един амбициозен от една страна, от друга страна балансиран документ, за което аз съм изключително благодарен. Изслушах много внимателно, особено на господин Лютфи, професионалното изказване, както и силно емоционалното на госпожа Плугчиева. Радвам се, че са в подкрепа и в посока на консенсусно решаване на такъв важен за Народното събрание, от там и за България проблем. Мисля обаче, господин Лютфи, че точно в стила на парламентарната дипломация не би трябвало да конкретизираме повече нещата, за да не изпаднем в положението да пропуснем нещо, което не би трябвало да бъде много конкретно в такъв базов документ. Ние достатъчно конкретно говорихме за кои страни става въпрос, така че добре е написано в самия документ.
Радвам се, че имаме пълната подкрепа, единодушното мнение, че това е необходимо, защото това не е кауза само на ГЕРБ. Приемането ни в НАТО, както приемането ни в Европейския съюз, така и в Шенген и след това в Еврозоната, не са кауза на дадена партия, това е национален въпрос, който ние трябва заедно да решаваме, заедно да постигнем неговото решение. Учуден съм, господин Агов, от една такава позиция, защото едва ли се помни кой министър точно е бил на дадена дата, когато България е влизала някъде, но аз мисля че, премиерът достатъчно ясно изказа своето виждане за вътрешния министър. И все пак, аз считам, че въпреки Вашето емоционално изказване, аз мисля, че вие ще работите за България и се надявам на това, както и Вашата политическа сила.
Да, аз мисля, че това е национална кауза и не би трябвало да бъде свързана нито с фамилията Тошев, нито с Агов, нито с Цветанов. И съм сигурен, че така ще постъпите Вие, на всички форуми на които присъствате. Бих се присъединил към всички изказвания до тук, че наистина трябва да се конкретизират в работен порядък действията на нашите две комисии, на парламента в духа, в който се изказаха и госпожа Плугчиева и господин Лютфи, защото това е един документ, ако сте обърнали внимание, който нараства усилията. Това е малко професионален термин. А не ги приспива и ние би трябвало, колкото наближават сроковете за евентуалното ни приемане в Шенген, толкова повече да увеличаваме натискът и лобирането във всички държави, включително и основно в тези, които засега имат определени проблеми.
А по отношение на конкретиката за посещенията на място. Аз не бих се съгласил с госпожа Плугчиева, защото това все пак е работа на Министерството на вътрешните работи, а не на Народното събрание. Това е една програма на Народното събрание за работа. Но, ако считате вие, че има някакъв прагматизъм в това или пък инструктажа на дипломатите, мисля, че Министерството на външните работи достатъчно добре, може би те са длъжни да ни информират за стъпките, които предприемат.Едва ли аз и вие бихме могли да свършим кой знае каква работа, освен да се запознаем, наистина на място, какво е направено по границите - сухопътната и морската ни.
Та в този дух, аз мисля, че ние добре поработихме и това ще бъде един старт за нататък да работят всички заедно. Наистина, господин Агов, разчитам и на Вас.

Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, господин Тошев. Заповядайте, господин Иванов.

Господин Станислав Иванов: Благодаря, госпожо председател. Ще бъда съвсем кратък. Аз също бих искал, като начало да изразя своето задоволство от това, че се обединяваме всички около една идея, около една теза, че влизането на България в Шенген е национален приоритет. Но, предвид това, което беше споменато от господин Лютфи, от госпожа Плугчиева, бих искал да кажа следното:
Уважаеми колеги, това разбира се, е лично мое мнение, но то е следното. Имаме срок 15 март. Нека изчакаме този срок, в който Министерство на вътрешните работи ще изпълнени всички технически критерии и тогава да пристъпим към създаването на тези групи. Нека да имаме ясни резултати, които ще бъдат постигнати след изразеното ясно становище на Министерство на вътрешните работи, че то работи по тези въпроси и ще бъдат приключени тези въпроси. След като целият този обем работа бъде извършен, тогава да пристъпим към иницииране на тези срещи, за да можем ние да покажем резултатите. Защото в момента да провеждаме срещи, да заявяваме нашето желание, че работи. Да, то е такова. Желанието е заявено и се работи. Но нека имаме ясни резултати и тези да бъдат инициирани тогава.
Благодаря ви.

Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, господин Иванов. Реплика на господин Мерджанов. Заповядайте.

Господин Атанас Мерджанов: Господин Иванов, аз се извинявам, че ще репликирам, но вие очевидно не схващате за какво става дума. Извинявам се, че го казвам. Едва ли в някой от тук присъстващите съществува и нотка на съмнение дали трябва да бъде тази програма. Проблемът е, че тя е безумно закъсняла, като серия външнополитически, парламентарни действия. И не тук да се черви уважаемият господин Георгиев, който е безупречен професионалист, а трябваше министърът на вътрешните работи да дойде тук и да даде обяснение по някои въпроси, тъй като беше изгубено ценно време - година и половина. И нито един от представителите на опозицията не е и оспорвал Шенген като външнополитически национален приоритет. Извинявайте, няма какво да повтаряме тук едни и същи истини. Благодаря.

Председател Моника Панайотова: И аз Ви благодаря, господин Мерджанов. Заповядайте, господин Танчев.

Господин Светлин Танчев: Аз ще бъда много кратък, просто не искам да навлизам в полето, какво е било или кой и какво. Искам да гледаме напред. Затова, много ми харесаха изказванията на колегите. Подкрепям и аз това, което се каза, че трябва да се подходи и с пи ар кампания да се ангажират и чуждестранни медии, това за мен е ней-силният инструмент за разгласяване на тази информация. Но смятам, че сме по-силни, когато сме обединени и когато търсим съюзници. Румъния, в случая, би трябвало да ни е най-големия съюзник в тази посока и трябва да намерим начин, в който да се обединим и да имаме единно говорене с Румъния. И във всякакви моменти да се върви заедно в посоката. Така че трябва да направим някакъв график, може би да го координираме и с румънската страна и в такъв аспект да се подходи в публичното говорене, защото ще ни даде много повече тежест на европейско ниво. И съответно вече да търсим други такива съюзници, които може би биха имали по-малък интерес от Румъния, но все пак с интерес, които също да ни помогнат в това нещо. Това е, което аз исках да кажа. Благодаря ви.

Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, господин Танчев. Заповядайте, господин Димитров.

Председател Доброслав Димитров: Благодаря, госпожо председател. Направо се включвам към това, с което завърши господин Танчев. Следващата седмица срещата, която организираме на Комисията по външна политика и отбрана с тази на Румъния, от двете камари е именно с такава идея - да се приеме една декларация относно присъединяването ни към Шенген. Държа да отбележа, че и в петък имах среща с румънския посланик, с който уточнихме този начин на поведение и от тяхна страна гледат по същия начин. И идеята е след тази среща другата седмица, която е на комисиите, да договорим и последващи комуникации, като се продължи по това нещо да се работи. Така че това е едно от първите ни действия, което е по тази програма. Вече е обсъдено и определено румънската страна има абсолютно същият начин на гледане на въпроса, тъй като смятат, че заедно имаме много по-силна позиция и много по-голяма възможност да успеем. Това ми е коментарът по това Ваше изказване.

Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, господин Димитров. Господин Агов, заповядайте.

Господин Асен Агов: По повод на думите на господин Тошев. Разбира се, че можете да разчитате изцяло на моята подкрепа. Но, процесът е двупосочен. Когато ние казваме слабите места, а ние смятаме, че това е слабо място, за което говорих, се опитваме да си помогнем взаимно, така че да постигнем общата си цел. Общата цел се постига с различни действия. Ние смятаме, че това е едно от действията, с което може да бъде постигната общата цел. И така, можем да разчитаме един на друг винаги. Тогава, когато се слушаме и когато не мислим, че става въпрос за Цветанов, Агов или Тошев, а става въпрос за национална цел. И тогава и Цветанов, и Агов, и Тошев могат да отстъпят настрани, за да се постигне националната цел.

Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, господин Агов. Заповядайте, господин Исмаилов.

Господин Корман Исмаилов: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги. Ако примерно вчера, преди това заседание, аз бях на някаква международна среща и беше отворена темата за Шенген, аз щях да кажа, че ние сме изцяло готови и ни остава да измажем една сграда. Това знам аз и това бих повторил. След тази среща виждаме, че имаме неотложни мерки, които трябва да бъдат изпълнени и мобилизиран целия ресурс те да бъдат изпълнени. След това има други не толкова срочни мерки, които ще бъдат изпълнявани във времето. И наистина, тези екипи, специално говоря от нас политиците, които ще участват в тези срещи, в тази програма, те трябва да бъдат много добре информирани и подплатени с информация. Защото точно въпросът на доверието, не само по тези неотложните мерки до 15 март, а и следващите са много важни. Защото сега ще направим една бомбастична кампания, ще препашем пистолетите и ще тръгнем по Европа, обаче трябва да погледнем дали сме си вдигнали панталоните. Но факт е, след 15-ти или след като да, ок, приемаме ви и до там спира кампанията, спира всичко. И после, какво? Гледаме по SNN скрита камера как наши митничари, наши гранични полицаи си водят службата, примерно.
Така че, аз не съм сигурен, че българският граничен полицай по отношение на риск за корупция е толкова сигурен, колкото френския граничен полицай. Първо, заплащането е различно. Знаем, подготовката и т.н. Като едно предложение към Министерство на вътрешните работи. Имате ли като практика да поканите колеги от Митниците, както казахте във Фронт Декса, в Бек офисите, където те да работят с нашите служители, да обменят опит и да се върнат с информацията при своите колеги, при своите ръководни кадри да кажат, да тези момчета, тези колеги са наистина в час и знаят за какво става въпрос? Това ми е просто като предложение към екипа.

Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, господин Исмаилов. Заповядайте, господин Георгиев.

Заместник-министър Димитър Георгиев: Благодаря, госпожо председател. Господа народни представители. По отношение на последната препоръка, искам да ви предоставя малко повече информация. Практиките за обучение са постоянен процес. Те не могат да спрат, тъй като, ако ние сме обучили нашите служители да извършват една дейност в този момент и считаме, че е достатъчна, то в следващия ще излезе нова технология, ще излязат нови изисквания и те трябва да бъдат обучавани допълнително. Уникалната възможност, която ние използваме в момента е това, че ползваме именно опита на чуждите експерти. Нашите колеги ходят и работят в другите държави. По опазването и противодействието на миграционния натиск към Гърция, ние участвахме в една съвместна операция с Фронтекс, RABIT. Искам да ви уверя, че нивото на сигурност и с тази система, която открихме по интегрираното управление на морската граница е такова, че то не е същото в други държави, които вече са в Шенгенското пространство. Участвал съм в работни групи на "Шавал" и трябва да ви кажа, че наистина докладите, с които съм бил запознаван, са имали препоръки, които дори не реферират към нашите препоръки.
И за корупцията. Само България има един уникален механизъм като антикорупционна мярка. Това е софтуерно решение, което прави ротацията на смените на ГКПП. Т.е., нито един служител, отивайки на работа, не знае къде ще работи, в колко часа на съответния ден. Компютърът му го изкарва, той отива в съответната смяна и сработи. Това се цени много високо и е наистина една добра мярка, която ние сме приложили. Благодаря.

Председател Моника Панайотова: И аз Ви благодаря, господин Георгиев. Заповядайте, господин Мерджанов.

Господин Атанас Мерджанов: Разрешихте ли въпроса с допълнителното материално стимулиране, господин Георгиев? Защото този въпрос беше обсъждан много сериозно по наше време, по време на нашето правителство и мисля, че имаше известно придвижване.

Заместник-министър Димитър Георгиев: В каква област, тъй като въпросът е много общ?

Господин Атанас Мерджанов: Става въпрос за заплатите на Гранична полиция?

Заместник-министър Димитър Георгиев: Направен е един механизъм, който се нарича "Постигане и управление на цели". Всяка една структура в Министерството на вътрешните работи има възможност да постави свои цели, като в рамките на изпълнението на тези цели, по съответни критерии се получава допълнително възнаграждение, което зависи от процента на оценката на всеки един служител. Т.е., ако служителят е бил и не е имал възможност да работи над 50 % от времето, няма право да получи такова възнаграждение. Но ако той си е изпълнявал, в рамките на може би 60, 70, 80 % , ползвайки си отпуските, за своите служебни задължения, получавайки съответната оценка, получава процент от възнаграждението и то се получава два пъти в годината, като един бонус. И това е част от кариерното развитие, свързано е с атестацията на служителите. Така, че това е направено.

Господин Атанас Мерджанов: Благодаря Ви. Т.е., няма такава система. Това е системата като цяло за МВР?

Заместник-министър Димитър Георгиев: Отделна за Гранична полиция? Отделно за Гранична полиция и за служителите, които са в рамките на патрулно-постовата дейност, има възнаграждения по отношение на специфичните условия на труд. Така, че всеки един ръководител залага критериите, които са в областта на специфичните условия за труд и служителите имат право да получават допълнителното възнаграждение, което е различно от това, което обясних преди малко, свързано с оценката.

Председател Моника Панайотова: Благодаря, господин Георгиев. Аз предлагам да се върнем към Програмата. Акумулираха се няколко предложения, които сега ще ви предложа да ги включим към проекта, който имате. Първото е на господин Чукарски. Той предложи наръчник, аз си мисля за нещо от типа на работен документ, нон пейпър. И на втора страница, където имаме представяне на регулярна информация от страна на изпълнителната власт, да отбележим изготвяне на работен документ, с ясна структура, в който да е ясно какво е направено досега, какво се прави в момента и какъв е графикът за следващите действия на страната по покриване на критериите за присъединяване към Шенген. И да сложим съответно, че документът трябва да бъде обновяван регулярно, от страна на изпълниктелната власт и да се разпространява на заинтересованите страни, визирайки нас и съответно всички, участващи в процеса. За посланиците, допълнително ще го отправим като забележка и към Министерството на външните работи, като предложено предложение от страна на госпожа Плугчиева.
Другото, което се очерта, е посетителски групи в страните-членки, т.е. не само ние да сме приемащата страна. Това, което ви предлагам е да сложим допълнителен булет за месец март. Отправяне на предложения за посетителска делегация от страна на българския парламент в държавите-страна по Шенгенското споразумение, като ние ще знаем, че приоритетно ще бъдат целевите страни, да не ги фиксираме тук.
Ще премахнем имената на евродепутатите. Ще си остана само "среща с българските членове на Европейския парламент". Ще махнем „Отворено общество“. Беше с оглед на това, че те правят гражданския мониторинг върху процеса на присъединяване, но няма да го фиксираме. Няма проблем, ще го махнем това.
Сега, съгласни ли сте или това да си остане между нас, по отношение на участията ни в рамките на политическите семейства, което господин Чакъров лансира? Заповядайте, господин Лютфи.

Господин Юнал Люфи: Втора страница. Предвидени за месец март инициативи, до ръководството, това е първата черна точка, накрая, последно тире - "до ръководството на групата за приятелство с България към Сената на Република Франция". Искам да ви кажа, че това посещение се състоя есента, ноември. Сега е ред, записал съм си, сега е ред на ръководството на групата за приятелство със Сената и Националното събрание на Франция да покани българска делегация. Реципрочно, т.е. ние да отидем там. Защото такова е редуването. Сега, може да е март, може да е април, защото, дано да бъркам, до март не вярвам да ни приемат. Чакаме доклада, така че април да запишем, пък ако ни приемат март, пак ще отидем.

Председател Моника Панайотова: Затова сме отбелязали, господин Лютфи, предвидени инициативи март-април 2011 година, това е отбелязано още горе. По отношение на ръководствата на групата за приятелство към Сената, групата за приятелство на Националното събрание беше в България. От страна на Сената не е имало участие в делегацията. И от тяхна страна има желание да посетят България, тъй като е нов председателя на групата за приятелство с България в Сената.
Сега, по отношение на политическите семейства, да слагаме ли отделен булет или си остава в рамките на политическата коректност, без да го отбелязваме в Програмата? Както кажете.
По отношение на медиите. Това е отбелязано тук - организиране на срещи с местните медии при всяко едно от посещенията, организиране на интервюта и лични мнения, както и организиране на посетителски групи на медии в страната. За чуждестранни медии говорим.
Следващото можем да запишем "Среща с българските членове на Европейския парламент, представители на съответните политически семейства". Добре, оставяме го.
По отношение на приемането на тази Програма. Аз бях изпратила запитване до госпожа Пролет Михайлова, и.д. директор на дирекция "Законодателна дейност и европейско право", вх. № 153-18-13, за стенограмата го отбелязвам, по отношение на формата как да бъде приета, тъй като досега подобен документ не е бил приеман, а същевременно сме длъжни, след като сме излезли с решение на Народното събрание да излезем с такава Програма. За съжаление, такъв отговор ни беше отказан. Предлагам ви да процедираме, както работим досега по отношение на докладите от изслушванията, т.е. ние сме провели дискусия по отношение на Програмата, след което в рамките на доклад, след съвместното ни заседание тази Програма да бъде раздадена в зала на всички народни представители. Мисля че, това е най-изчистен вариант, защото двете ни комисии са пряко ангажирани с външнополитическата дейност на парламента. И така изпълняваме решението на парламента.
Заповядайте, господин Георгиев.

Заместник-министър Димитър Георгиев: Ако позволите, госпожо председател, едно предложение, не знам дали ще го приемете? При положение, че всички са се обединили около идеята да се подкрепи този национален приоритет и срещите, които се предвиждат, мисля че не е лошо да се направи едно посещение с ваши представени хора на място. Поемам ангажимент да ви покажа напредъка, който сме направили, да ви обясня абсолютно всичко, за да може вие да сте запознати и да имате обективна информация за това, което наистина се прави.

Председател Моника Панайотова: Това е изключително конструктивна идея. Благодарим, господин Георгиев.
В крайна сметка, има си ясно разделение на властите. Наистина отговорността е в изпълнителната власт, но ние по линия на парламентарната дипломация ще съдействаме от страна на всички парламентарно представени и независими депутати. Ние няма как да ви задължим, но тъй като смятам, че в момента трябва да работим в екип, този работен документ наистина трябва да бъде регулярно обновяван от ваша страна и от страна на Министерство на външните работи, за да може всички парламентаристи, в участието си в делегации, да могат да имат адекватна и постоянно обновена информация по темата.
Заповядайте.

Заместник-министър Димитър Георгиев: Само кажете какво значи регулярна? На колко време и ние ще го правим.

Председател Моника Панайотова: Да кажем в рамките на месец, но в случай, че има промяна, винаги да бъдем своевременно информирани.
Благодаря на колегите от Комисията по външна политика и отбрана. Давам думата на господин председателя на Комисията по външна политика и отбрана, а след това ще останем членовете на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове за третата, последна точка. Заповядайте, господин Димитров.

Председател Доброслав Димитров: Благодаря, госпожо председател. Само едно малко съобщение. Колеги, утре в 14.15 часа, в зала "Запад" да се съберем за кратко, за да видим текста на декларацията, тъй като Министерството на външните работи вече са готови, имат някакви малки забележки към нея. Ще ви бъдат изпратени по пощата, за да може да направите и вие вашите бележки.

Председател Моника Панайотова: Благодаря на колегите от Комисията по външна политика и отбрана. Благодаря и на заместник-министър Георгиев за изключително конструктивния диалог, който проведохме. И от тук нататък започва екшън плана по програмата.
Сега минаваме към трета точка за да приключим днешното дълго заседание. Госпожо Машева, заповядайте. Госпожа Машева е заместник-министър на правосъдието. Госпожа Елена Владимиров, държавен експерт в Съвета по законодателство. Госпожа Екатерина Стоянова, старши експерт в отдел "Международно правно сътрудничество по граждански дела".
Заповядайте, госпожо Машева, по трета точка - Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 002-01-110 от 21.12.2010 г. за изменение и допълнение на Закона за медиацията, внесен от Министерски съвет.

Заместник-министър Даниела Машева: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Представеният на вашето внимание законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията е в изпълнение на ангажиментите на България като член на Европейския съюз да транспонира и да въведе във вътрешното си законодателство разпоредбите на директивата относно някои аспекти на медиацията по гражданско-правни и по търговско-правни въпроси.
Най-общо, в обхвата на приложение на директивата се включват пресгранични спорове по гражданско-правни и търговско-правни въпроси, при които поне една от страните има местоживеене или обичайно местопребиваване в друга държава-член на Европейския съюз. Във връзка с изискванията на директивата, държавите-членки следва да гарантират, че страните, които избират медиацията в последствие няма да бъдат възпрепятствани да разрешат спора си по съдебен ред поради изтичане на давностни срокове в хода на процедура по медиацията.
В тази връзка се създава и разпоредбата на чл. 11а, според която давността не тече докато трае процедурата по медиация и един месец след прекратяването й. За тази цел е допълнен и чл. 115, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно директивата е необходимо да се гарантира, че на съдържанието по постигнатото в процедурата по медиация писмено споразумение може да се придаде изпълнителна сила, т.е. да бъде признато и обявено за изпълняемо в останалите държави-членки, в съответствие с приложимото право на общността или националното законодателство.
При действието на новия Гражданско-процесуален кодекс, нотариално заверено споразумение по медиация се предявява със заявление за незабавно изпълнение, когато вземането се основава на нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащи се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и за задължения за предаване на определени вещи.
За изпълняеми права с гражданско-правен характер, които остават извън тази хипотеза, е необходимо да се предвиди допълнителна процедура за придаване на изпълнителна сила на Споразумението. Поради това, предвиждаме с настоящия законопроект да се направи и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс, като се създава нов текст, а именно текста на чл. 234а, в ГПК, който урежда процедурата по придаване на изпълнителна сила на Споразумението за медиация.
Като правна техника съзнаваме, че не се спазва в настоящия случай процедурата за спазване на ранга на нормативните актове, тъй като със закон изменяме кодекс, но считаме, че преобладаващата материя, която въвеждаме, е в Закона за медиация и поради тази връзка следва да бъде изменен и Гражданско процесуалния кодекс, предвид че там се създава само един нов текст.
Предвид изложеното, моля да подкрепите законопроекта.

Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, госпожо Машева. Вие сте запозната със становището на комисията, нямате забележки към него?

Заместник-министър Даниела Машева: Да, запозната съм със становището на комисията. Нямаме забележки. Считаме, че между двете четения може да бъде постигнато определение на презграничния спор, така че да няма директна препратка към директивата.

Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, госпожо Машева. И председателката на Правната комисия точно това потвърди, че между първо и второ четене ще има моменти за доуточняване. Господин Тошев, заповядайте.

Господин Владимир Тошев: Аз се извинявам, че дори и в протокола ще влезе, но аз не съм достатъчно грамотен, какво означава "медиация"?

Председател Моника Панайотова: Заповядайте, госпожо Машева.

Заместник-министър Даниела Машева: Принципно, медиацията е алтернативен способ, извън съдебен способ, чрез споразумение страните да разрешат споровете. В момента извънсъдебно, особено се акцентира в Европейския съюз на този алтернативен способ, като се счита, че голям процент от споровете между страните могат да бъдат разрешавани по този начин. И Европейската комисия изцяло, чрез директивата, може би ще последва и разширяване на обхвата на тази материя, се цели насърчаване именно на медиацията в решаване на споровете.

Господин Владимир Тошев: Благодаря Ви. Ще подкрепя законопроекта.

Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, госпожо Машева. Мисля, че след това изчерпателно представяне, колеги има ли "против"? "Въздържали се"? Също не. Законопроектът се приема единодушно.
Благодаря ви за участието в днешното конструктивно заседание. Хубав следобед на всички.


Заседанието беше закрито в 16.10 часа.


Председател на Комисията по
европейските въпроси и контрол
на европейските фондове:


Моника Панайотова


Председател на Комисията по
външна политика и отбрана:


Доброслав Димитров