П Р О Т О К О Л

№ 59

На 23 февруари 2011 г., сряда, от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-9/8.02.2011 г. за енергията от възобновяеми източници – внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане и приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.).
3. Изслушване на информация от представители на Министерството на труда и социалната политика по текущия статус и напредъка в изпълнението на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007 – 2013 г.

В заседанието взеха участие: Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, Красимир Попов – заместник-министър на труда и социалната политика, Зорница Русинова – директор на Дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти”; Николай Налбантов – директор на Дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Здравейте, колеги. Извинявайте за закъснението.
Имаме наличния кворум, така че започваме с програмата на днешното заседание.
Преди да представя дневния ред, който ни предстои, искам да приветствам нашите гости от Министерството на външните работи. Това е основен курс за дипломация за младши служители към Министерството на външните работи, организиран от Дипломатическия институт към министерството. Благодаря, че сте днес с нас. Надяваме се, че заседанието ще бъде интересно и за вас като наблюдатели.
Дневният ред за днешното заседание е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-9/8.02.2011 г. за енергията от възобновяеми източници – внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане и приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.).
3. Изслушване на информация от представители на Министерството на труда и социалната политика по текущия статус и напредъка в изпълнението на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007 – 2013 г.
Който е съгласен с така представения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-9/8.02.2011 Г. ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка участие в нашето заседание ще вземат:
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма
Николай Налбантов – директор на Дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда”
Александрина Димитрова – началник на отдел в Дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда”.
Заповядайте, господин Налбантов, да вземете отношение по законопроекта.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам накратко да ви запозная с внесения законопроект, който е в изпълнение на т. 3 от Решение № 73 от 8 февруари 2011 година на Министерския съвет на Република България. Законопроектът е разработен в съответствие с Директива № 2009/28-1 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77 ЕО и 2003/30 ЕО.
Директива 2009/28-1 на Европейския парламент и на Съвета постановява задължителни национални цели за общия дял на енергия от възобновяеми източници до края на потреблението на енергия, за дела на енергия от възобновяеми източници в транспорта.
Приетата за България цел е 16 процента дял на енергията от възобновяеми източници до края на потребление на енергия до 2020 година, като в нея е включена и задължителната цел 10 процента дял на енергията от възобновяеми източници за потреблението на енергия в транспорта.
Проектът на закона обхваща секторите производство и потребление на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта. Той дава общата рамка на отношенията в посочените сектори и указва кои въпроси трябва да бъдат детайлно уредени в подзаконови нормативни актове.
В проекта на закона се запазва досегашният принцип за задължително изкупуване на произведената електрическа енергия въз основа на дългосрочни договори по преференциални цени. Предвидено е запазване на срока за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници, произведена от геотермална и слънчева енергия, за 25 години и от всички останали източници, с изключение на водноелектрическите централи с инсталирана мощност над 10 мегавата - за 15 години.
Преференциалните цени са фиксирани за целия срок на договора и се определят от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, съгласно наредбата за регулирания симс на електрическата енергия от Закона за енергетиката.
За постигане на целите се оптимизират съществуващите и се създават нови, подходящи мерки за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници. Заложените мерки са съобразени с развитието на сектора през последните години и новите насоки по отношение постигането на общите цели в енергийната политика на Европейския съюз.
Законът ще допринесе за подобряване на бизнес климата, за постигане на икономически растеж, за повишаване на конкурентноспособността на икономиката и качеството на живота на българския народ.
Целите на закона ще бъдат постигани чрез въвеждане на схеми за подпомагане на производството и потреблението на възобновяемите енергийни източници, регламентиране правата и задълженията на органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление при провеждането на политиката в областта на насърчаване на производството и потреблението на енергията от възобновяеми източници.
Въвежда се задължение за органите на изпълнителната власт за:
- иницииране и осъществяване на мерки, свързани с насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници, въвеждане на схеми за подпомагане, свързани с развитието на преносните и разпределителните електрически мрежи, включително междусистемни връзки на интелигентни мрежи, както и изграждането на регулиращи и акумулиращи съоръжения, свързани със сигурното функциониране на електроенергийната система през развитие на производството на енергия от възобновяеми източници;
- въвеждане на схеми за подпомагане изграждането и развитието на топлопреносните и газопреносните газоразпределителни мрежи, включително междусистемни връзки, когато това е икономически обосновано;
- създаване на национална информационна система за потенциала, производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в Република България.;
- въвеждане на баланс на отговорностите между инвеститорите и мрежовите дружества, които се изразяват в съответни финансови задължения при процедурите по присъединяване за заплащане на гаранции и авансови плащания на цените за присъединяване;
- предприемане на мерки за осигуряване на средства за финансиране на дейности и проекти за производство на енергия от възобновяеми източници, както и за използване на енергия от възобновяеми източници при крайното потребление на енергията от фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници” и други финансови институции;
- регламентиране на механизми при използването на възобновяеми енергийни източници в административни и промишлени сгради и в жилищното строителство;
- регламентиране на правилата, произтичащи от изискванията за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса;
- въвеждане на насърчителни механизми за по-широкото използване на биогоривата и други възобновяеми източници в транспорта.
С проекта на закона се въвеждат правомощия на министъра на околната среда и водите да разработва и прилага механизъм за надеждно и независимо одитиране на подаваната от икономическите оператори информация относно изпълнение на критериите за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса.
Проектът предвижда създаването на Агенция по устойчиво енергийно развитие, която да бъде правоприемник на Агенцията за енергийна ефективност. На база на натрупания опит и със съществуващия потенциал в агенцията ще бъде разширен обхватът на нейните функции.
Чрез създаването на единен орган за осъществяване на политиката в областта за възобновяемата енергия и администриране на произтичащите процедури ще се намали административната тежест, тъй като институционално дейностите основно ще преминат към един орган.
В законопроекта са уредени специалните правомощия на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в областта на енергията от възобновяеми източници, свързани с регулаторната й компетентност по Закона за енергетиката.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Налбантов, ние сме запознати със законопроекта. Ако искате да маркирате допълнително конкретни акценти. Ако не, в хода на дискусията те ще могат допълнително да бъдат уточнени.
Колеги, заповядайте за въпроси. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Имам два кратки въпроса, тъй като господин Налбантов не довърши, експозето.
Регулаторните функции на ДКЕВР, които се предвиждат по закон, по отношение на преференциалните цени, които се определят за изкупуване, остават постоянни цени за целия период от 25 години или се дават пълномощия на регулаторния орган за коригиране и съответно за намаление на тези цени? Защото това е един важен въпрос, предвид инвестициите, които се правят. Това е един от основните въпроси, които инвеститорите задават.
Бих искала за протокола да чуя Вашето мнение: считате ли, че тези 16 процента реално ще ги осигурим като брутно крайно потребление от възобновяеми енергийни източници до 2020 година?
И в крайна сметка накрая като една бележка, може да я приемете в рамките на шегата, тримата министри разбраха ли се, че биомасата също принадлежи към възобновяемите енергийни източници или не?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Налбантов.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря, госпожо председател.
На първия въпрос - относно регулаторните правомощия на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ежегодно определя преференциални цени на електрическата енергия от възобновяеми източници за различните видове източници, в това число и за биомасата. И в момента има такива цени. Тези цени се определят на база на инвестициите за съответната технология и за нейната възвращаемост. Но за всеки един конкретен договор на база определената годишна цена от комисията цената се фиксира за целия срок на договора. Това е предвидено в законопроекта.
По отношение на целите. Законът регламентира разработването на национален план за действие за енергията от възобновяеми източници. Този план вече е разработен от министерството, съгласно изискване на Европейската комисия, и е изпратен в комисията. В този план на база прогнози има разработен график за изпълнение на тази цел от 16 процента в брутното крайно потребление, като този план е по сектори, по видове източници. За всяка година има дял на съответните източници и видове енергия. Така че има направена прогноза тази цел да бъде изпълнена.
А по отношение на въпроса Ви за биомасата. Биомасата е вид източник, тя е записана в закона като вид източник и се ползва с всички преференции, с които се ползват всички видове енергийни източници. Така че по никакъв начин биомасата като вид възобновяем енергиен източник не е дискриминирана, ако това се има предвид.
Аз мисля, че не е имало спор дали биомасата е вид източник.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Налбантов. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Съвсем накратко. Аз имам един конкретен въпрос и един малко по-общ.
Доразвивам това, което моята колежка Плугчиева каза, тъй като наистина инвеститорите се интересуват, защото има известно забавяне при проектите за реализация. Вие знаете, че в момента се готвят в пъти повече проекти, отколкото е намерението въобще да бъдат допуснати възобновяеми енергийни източници. Това означава вероятно загуба на предварителни инвестиции, които са направени, така че безпокойството не е без основание.
Въпросът е такъв. Казахте: към момента на сключване на договора. Питам конкретно следното. Примерно има предстроително разрешение. Приема ли се, че в момента на издаденото строително разрешение за конкретния проект, който – да не влизам в подробности – е извървял съответния технологичен път, към този момент те могат да разчитат на тази цена и съответно да си направят бизнесплановете, съответно да си осигурят крайното финансиране и прочие? Или някакъв друг момент? Това е единият ми въпрос.
Втори въпрос. Имам предвид това, че по-голямата част от структурата на възобновяемите енергийни източници, които ние сме си поставили за цел, ще бъдат от вятърна енергия. Това е официално становище на НЕК. Имаше в петък конференция, на която казаха, че от 2500 мегавата 1800 мегавата ще бъдат от вятър, 600 ще бъдат фотоволтаици и 100 – биомаса. Това не съм си го измислил аз. И тъй като те са най-ниско ефективни като работа и като възвращаемост, все пак не рискуваме ли, защото Вие казахте една ключова дума – подобряване на икономическата ситуация в страната - ние да се окажем с много инсталирани мощности, които да са с ниска възвращаемост в крайна сметка?
Тоест разгледан ли е този ъгъл на политиката? Защото ние вече се нагледахме през последното десетилетие на много инвестиции в страната, които в момента нямат никаква възвращаемост, дори тежат на своите инвеститори и им носят преки загуби. Да не се окаже да възпроизведем още един такъв по-малък балон, то не се знае колко по-малък ще бъде – много инвестиции, а накрая никаква възвращаемост. Тогава вече влиянието върху общата икономическа ситуация в страната определено няма да е със знак плюс. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря. Предлагам и господин Исмаилов да зададе своя въпрос и след това да отговорите.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Всъщност отговорът, който аз очаквам, се съдържа в отговора, който ще бъде даден на колегата Михалевски.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Исмаилов. Заповядайте, господин Налбантов, да отговорите на поставените въпроси.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: По отношение на първия въпрос. Законът въвежда механизъм за цялостно изкупуване за бъдещи проекти, но също така в Преходните и заключителни разпоредби законът урежда режим и за проекти, които са вече на някакъв етап на развитие.
Специално за проектите, които вече имат строително разрешение, разпоредбите предвиждат преференциалната цена, която ще се фиксира за тези проекти, да бъде към момента на издаването на строителното разрешение. При положение, че те имат строително разрешение при влизане на закона в сила, то за тях ще действа преференциалната цена към този момент.
По отношение на другия въпрос. Тези данни, които има от НЕК – 1800 мегавата инсталирани мощности от вятърни централи, това са данни, свързани с възможностите на мрежата да поеме такива мощности от гледна точка на преносните възможности за балансиране. Това са разчети в националния десетгодишен план за развитие на преносната мрежа на Националната електрическа компания – електроенергийния системен оператор.
Делът на този вид енергия в плана за действие за постигане на целите към 2020 година е малко над 1200 мегавата.
Що се отнася до това дали тези инвестиции имат възвращаемост, мисля, че това е основен проблем на инвеститорите, тоест те трябва да направят своите разчети и да инвестират тогава, когато имат прогноза за добра възвращаемост. Целта на държавата е да постигне този дял в крайното енергийно потребление. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Налбантов.
Ако няма допълнителни въпроси, предлагам да преминем към гласуване на законопроект № 102-01-9 от 8 февруари 2011 година за енергия от възобновяеми източници, внесен от Министерския съвет. Колеги, който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Ще имате възможността и в залата да го защитите. Успешен следобед и благодаря за вашето участие.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2011 Г.).
Колеги, достигнахме до финалния етап на изготвянето на Годишната работна програма на Народното събрание.
Днес сред нас имаме удоволствието да бъдат:
Стоимен Велев – началник отдел в Дирекция „Европейски съюз” – Министерство на външните работи
Рая Гутуранова – старши експерт от Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз”, Министерски съвет.
Те също са запознати с проекта, който всички вие имате, на Годишната работна програма на Народното събрание.
Преди да ви дам думата за дискусия и евентуални предложения, искам да ви благодаря за интензивната работа, която имахме. Годишната работна програма на Народното събрание всъщност за първи път се прави след промяната в правилника след влизането в сила на Лисабонския договор и новата роля, която ние имаме като национален парламент.
За първи път в Годишната работна програма поставяме акцент върху така наречените „нови досиета”, което ще даде възможност нашият парламент да може да упражни контрол по субсидиарност върху темите, които са от дневния ред в Брюксел, което ще ни даде възможност за много по-активно участие с формирана позиция по време на междупарламентарните срещи с представителите и на европарламента.
Вторият акцент е, че за първи път Годишната работна програма става факт благодарение на широка дискусия с всички заинтересовани лица преди това. Знаете, че първо проведохме среща с българските евродепутати съвместно с господин Константин Димитров, който е председател на Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет и заместник-министър на външните работи, отговорен за въпросите на Европейския съюз. Там бяха очертани приоритетите в Годишната работна програма на правителството за процеса на взимане на решение.
След това проведохме среща с тройката посланици от тройното председателство на Европейския съюз, което пък ни даде възможност да видим приоритетите в по-кратка времева рамка.
И не на последно по важност място, смея да твърдя, че наистина сме отличници за това, че поканихме българският еврокомисар да ни представи приоритетите в Годишната работна програма на Европейската комисия. Мисля, че ние, Словенският парламент и още един – в момента не мога точно да кажа от коя държава, сме тези, които задаваме тона за в бъдеще като добра практика европейските комисари да представят Годишната работна програма в рамките на политическия диалог в своите национални парламенти.
Продуктът, който днес имаме и предстои да гласуваме, е в резултат на отчитане и очертаване на приоритетите, които са залегнали в Работната програма на Европейската комисия и в Годишната работна програма на правителството, и съответно приоритетите на тройното председателство.
В тази връзка всъщност всички актове са сложени под пет основни приоритета. Тоест има шапки, не е правено автоматично изброяване на предстоящи актове, които да бъдат гледани, като те съответстват на приоритетите в Работната програма на Европейската комисия, които са, разбира се, и в унисон с българската позиция. Виждате, че това са:
- икономическо и финансово управление,
- модерен бюджет на Европейския съюз,
- Европейският съюз на регионалната и международната сцена,
- пространството на свобода, сигурност и правосъдие.
И не на последно място, разбира се, постигането на трите типа растеж: интелигентен, устойчив и приобщаващ, което е всъщност ускоряване на напредъка на стратегията „Европа 2020”.
Надявам се тази програма наистина да се реализира, тъй като е амбициозна. В нея са залегнали 65 акта.
Много е важна координацията, която ще има с представителите на изпълнителната власт, тъй като основната експертиза е при вас, и, разбира се, ресорните постоянни комисии в парламента, които са си заявили своето желание въпросните нормативни актове да залегнат в програмата, което беше всъщност паралелен процес – провеждането на дискусии в ресорните комисии на парламента.
Това е, което аз исках да подчертая – че комисията ни се старае да бъде адекватна на това, което се очаква след Лисабонския договор. Надявам се, че рамката е добра. Оттук нататък вече преминаваме към нейното прилагане.
Това е от моя страна. Ако имате желание да вземете отношение към така представения проект за Годишната програма, заповядайте, колеги. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Аз ще започна с един въпрос и бележка.
Смятам, че когато се разглеждат такива фундаментални въпроси, каквато е Програмата за работа през цялата година по теми, свързани с развитието на страната ни и участието ни в европейските политики, е редно на тези заседания да присъстват министрите, отговорни за съответните ресори. Още повече в тази програма са застъпени фундаментални въпроси, като кохезионна политика и обща селскостопанска политика. Това са политики, които са от изключително важно значение за България, където България трябва да играе ролята на водеща, на защитаваща, на отстояваща интересите си, а не да бъдем само в ролята на консуматор и изпълнител на взети решения.
Това е първата ми бележка и смятам, че е редно да се направи истинско разглеждане и дебат с участието на министрите, като се представят и конкретните позиции, каква е конкретната позиция на съответните ресорни министри, които трябва да представят позицията на българското правителство и да знаем какви са дименсиите на тази позиция като политики и като финансови ресурси, които ние ще отстояваме или ще защитаваме.
Това го казвам във връзка с факта за нивото на усвояемост на евросредствата и на оперативните програми. Даже и да приемем последните данни, които представи господин Томислав Дончев преди няколко седмици, а именно 10 процента усвояемост, това поставя големия въпрос какъв е процента на прогнозируемост, с който ние ще усвоим средствата до края на 2013 година или ще успеем да ги усвоим дотогава и на каква база ние водим съответно сега и ще водим преговори за следващия програмен период, за да отстояваме поне тази база, която сме извоювали за 2007 – 2013 година.
Така че смятам, че и в така представените ни документи са сравнително общи формулировките, те са недостатъчно детайлни и има нужда не да ни бъдат само предоставяни тук за одобрение или не, а като парламент ние имаме произтичащите от Лисабонския договор права и задължения да обсъждаме и да даваме санкция на съответните министри и даване на мандат за представяне на позицията на България по отделните политики, които се обсъждат в Европейския съюз.
Това за съжаление не се случва. Аз уважавам труда на експертите, на представителите, които тук присъстват, но това не е достатъчно. Тук трябва да се води съответният не само експертен, но и политически дебат.
Конкретно бих си позволила да кажа, че по кохезионната политика и специално по аграрната политика имаме нужда да представим и да защитим наши позиции. Още повече по аграрната политика до края на 2013 година имахме общ разговор с министъра на земеделието, че България трябва заедно с Румъния да се опита да постигне 100-те процента на директни плащания и изравняване до края на 2013 година с останалите страни членки, за да може наистина, влизайки в новия програмен период, да бъдем в равнопоставена позиция, а не в догонваща позиция.
И по отношение на Дунавската стратегия. Това беше също тема, която сме обсъждали с министър Плевнелиев, че ще се отстоява позицията за специална оперативна програма за Дунавската стратегия с ясен финансов ресурс. И искам да знам този дебат воден ли е, тази позиция отстоявана ли е в Брюксел и каква е всъщност перспективата, има ли възможност да очакваме такова решение или не. Защото хубаво са записани съответно позициите и отстояването на важните инфраструктурни проекти, като строителството на два нови моста и т.н., но е важно като цяло да се знае Дунавската стратегия ще разполага ли със специален финансов ресурс или няма и каква е позицията на българското правителство по този въпрос.
Това са моите бележки по принцип, госпожо председател. Не знам дали присъстващите, натоварени днес да представляват институциите, могат да отговорят на тези въпроси. Но аз смятам, че сериозният подход изисква участието на министрите в този дебат. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Плугчиева.
Сега обаче трябва да внесем яснота какво правим. Днес ние представяме Годишната програма на Народното събрание. По правилник това присъства в Глава десета, чл. 103, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Практиката е Министерският съвет да внесе своята Годишна работна програма, това е станало на 17 януари, след което председателката на 18 януари я разпределя на редица ресорни комисии, на които са присъствали съответно министрите и заместник-министрите.
Това, което ние имаме пред себе си, всъщност е на база на представяне на Годишната програма, но то е различно от това, което ние разглеждаме в момента. Ние разглеждаме програмата на Народното събрание. Имате я на имейла в електронен вариант.
Всъщност един от документите, на които се базира тя, е Годишната програма на правителството. Останалите са Програмата на Европейската комисия плюс приоритетите на тройката председателство. И ние като Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по силата на чл. 103, ал. 3 от правилника, след като събрахме всички предложения, които се акумулираха от постоянните ресорни комисии за актове, съответно сме се съобразили и на база на предишните изслушвания ние сме сформирали тази програма. Това е всъщност програмата на парламента, която няма общо с Годишната програма на правителството. Има общо дотолкова, че е в унисон с нея.
Това, което всъщност казах, е, че в нея слагаме така наречения нов пакет от документи, за да можем да упражняваме и контрол по субсидиарността по силата на Лисабонския договор, който може да използваме.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз ще си позволя една реплика. Тъй като програмата на парламента, както и Вие самата признавате, се базира на програмата на правителството, значи без този дебат няма как да мине. И ако другите комисии са водили този дебат, не знам защо нашата комисия е изолирана или не е била поканена да участва в тези секторни дебати, за да имаме ние нашата позиция, а на нас ни се предоставя в този вид и сме задължени да я приемем така, както е била представена.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Не са ни я предоставили. Ние сме я оформили на базата на това, което вече казах. Господин Константин Димитров всъщност представи програмата по време на срещата с евродепутатите.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Въпроса за секторните политики господин Константин Димитров няма как да представи.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Депутатите от нашата комисия по европейските въпроси по желание на депутатите винаги може да взимат участие в конкретна секторна политика в зависимост от работата на Народното събрание.
Аз предлагам този процедурен дебат да го приключим, защото той фигурира в Глава десета на Народното събрание.
Продължаваме с дискусията. Заповядайте, господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз разглеждам повече този документ като информация какво ни предстои да работим през предстоящия период. Това са директиви, регламенти, решения, предложения, стратегии и т.н. Мисля, че това не е окончателният вид. Сигурно ще има и други от този род документи, върху които ние ще трябва да работим.
По въпроса дали ще го приема или няма да го приема, аз ще кажа, че го приемам повече като информация за евентуална подготовка и фокусиране на вниманието ни върху тези теми и проблеми. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Исмаилов. Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз също искам да взема отношение по общата база на документа. Аз мисля, че това е един добър подход, защото в самия преамбюл е записано, че той е основан на едно продължение на работа и от миналата година, едно включване на всички неща, които ние сме договорирали с Европейския съюз и сме задължени да изпълняваме, както и по Лисабонския договор.
Освен това аз мисля, че колежката цитира работа в нашата комисия с няколко министри, така че ние сме работили по тези въпроси. Преди едно или две заседания бяхме обвинени, че правим парадни заседания, като каним министри, сега сме обвинени, че не ги правим парадни, защото ги няма министрите. Но аз мисля, че това е един отворен документ, който е достатъчно гъвкав и в една директивна форма ни дава основание да го приемем, защото очертава основните неща, които ние трябва да свършим през тази година, без да изключва важни от тях.
В решенията, които трябва да гласуваме днес, е декларирано, че няма включени в него формални неща. Това са значими стъпки, които Народното събрание трябва да извърши през годината.
Както и колегата Исмаилов подчерта, това е един отворен документ, който ние винаги можем да доработваме, стига да се наложи. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Тошев. Ако успеем тези 65 акта да приемем в рамките на годината и да изразим позиция, трябва да ви кажа, че ще се представим повече от добре.
Има ли други желаещи за отношение? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2011 година.
Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1. Приема се.

Преминаваме към трета точка от днешната програма:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ПО ТЕКУЩИЯ СТАТУС И НАПРЕДЪКА В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ” 2007 – 2013 Г.
Сред нас имаме удоволствието да бъдат:
Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика
Красимир Попов – заместник-министър на труда и социалната политика
Зорница Русинова – директор на Дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти”
Драгомир Драганов – началник отдел „Програмиране и планиране” в Дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти”.
Всъщност днес стартираме с вас новия кръг от изслушвания по отношение на усвояването на европейските средства. Знаете, че на всеки шест месеца комисията изготвя Междинен и Годишен доклад, с който осъществяваме контрола върху управлението на европейските средства. Това е така нареченият парламентарен контрол.
Също така винаги са поканени и представители на гражданския сектор, ако имат желание, което пък осъществява втория тип – граждански контрол върху управлението на средствата.
Това, което искам да отбележа, е, че последното проведено изслушване е било на 6 октомври 2010 година. За тези четири месеца и половина регистрираме ръст в договарянето с около 83 млн. лв. и с 50 млн. лв. в разплащането, като в периода между двете изслушвания по данни на управляващия орган са сключени над 300 нови договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Така че с тези встъпителни думи искам да дам думата на Вас да представите напредъка към днешна дата по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз съвсем накратко ще очертая някои неща, които касаят изпълнението на оперативна програма „Човешки ресурси”, а след това моите колеги – заместник-министър Попов и госпожа Русинова, могат да дадат по-подробни данни.
По отношение на текущия статус на оперативната програма искам да кажа, че миналата 2010 година беше една от най-успешните на управлението още от старта на самата програма. Постигнати са важни резултати по отношение на самото програмиране на бюджета по оперативната програма, договарянето и изплащането на средствата към съответните бенефициенти.
През месец декември миналата година по време на Седмото заседание на Комитета по наблюдение бяха приети 32 нови операции на обща стойност 833 млн. лв. По този начин ние изпълнихме задачата, която си поставихме, а именно още до края на миналата година да програмираме почти целия бюджет на оперативната програма, което вече е факт. Това беше необходимо, за да можем да поставим ясна рамка как ще процедираме с управлението на средствата по оперативната програма оттук нататък.
Следващата ни задача е да постигнем максимално ниво на договаряне на тези средства, именно поради това, че през тази година в индикативната работна годишна програма са заложени 47 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Надяваме се, че при успешна реализация на процедурите ще съумеем да постигнем ниво на договаряне не по-ниско от 80 процента до края на тази година.
Това, от своя страна, е предпоставка за бързо ускоряване на процеса на плащанията по тази оперативна програма.
Знаете, че в момента сме платили около 217 млн. лв., като само през миналата година сме платили 136 млн. лв. или близо 63 процента от общия размер на платените средства.
Разбира се, не бива да има съмнение, че този напредък за нас не е удовлетворителен и ние сме предприели нужните мерки да разширим натрупаните в миналото проблеми, за да ускорим изпълнението на самата оперативна програма.
В същото време, както показват резултатите от миналата година, можем да вярваме, че сме на прав път. Защото освен чисто финансово изпълнение на оперативна програма „Човешки ресурси”, ние трябва да гарантираме, че вложените средства допринасят за постигането на стратегическите цели и приоритетите на политиките в областта на заетостта, образованието и социалното включване, които са основни приоритети на нашето правителство.
За нас като управляващ орган на оперативната програма постигането на реално подобрение в живота на българските граждани е също толкова важно, колкото и да постигнем добри стойности на финансовите индикатори.
Постигането на баланса между тези две измерения на оперативната програма ни кара да предприемем промяна в начина на реализация на процедурите за предоставянето на самата безвъзмездна финансова помощ, както можете да видите от самата индикативна програма за тази година, която ще ви бъде подробно представена.
Този подход е избран поради две причини:
Първо, за да се гарантира, че средствата по оперативната програма ще се усвояват възможно най-експедитивно, с възможно най-малък риск от нередности.
Второ, за да се гарантира, че операциите по програмата ще подкрепят реалните нужди на политиките и то на такива политики, които носят конкретни резултати, които са свързани с подобряването на качеството на живота на българските граждани.
Не на последно място, този подход ни гарантира, че можем в пълна степен да осигурим, че планираните резултати, било то под формата на финансово изпълнение или ползи за целевите групи, ще бъдат постигнати ефективно, ефикасно и в нужните срокове.
За целесъобразността на избрания подход, освен резултатите, за финансовото изпълнение на оперативната програма през миналата година говори и постигнатото с помощта на оперативната програма в сферата на пазара на труда и социалното включване.
Така например операцията „Аз мога” дава възможност на наети и самостоятелно наети лица да повишат своите знания и умения към средата на месец февруари, което е изключително важно за конкурентноспособността на българската икономика и най-вече за квалификацията или за производителността на нашия бизнес. Тук са включени близо 43 хиляди души, от които обучението вече са завършили 23 хиляди.
От друга страна, това е операция „Развитие”, даваща възможност за безработни лица да бъдат обучени и впоследствие включени в заетост. Вече са включени над 11 500 безработни, а заетост се осигурява на близо 6000 лица.
Това, което планираме до края на тази година по операция „Развитие”, е по отношение на дълготрайно безработни лица да бъдат наети още около 22 500 души по оперативната програма.
Друг такъв пример е начинът, по който оперативната програма подкрепи процеса на деинституционализация за грижите за деца.
Благодарение на сътрудничеството ни с управляващия орган на оперативната програма „Регионално развитие”, до края на 2025 година ще стане възможно всички специализирани институции за деца да бъдат закрити, а на децата и техните семейства да бъдат осигурени качествени грижи в общността или в семейната среда. Затова сме уверени, че избраният от нас път за управление на самата програма е правилен и ще допринесе за необходимите резултати.
Искам още веднъж да акцентирам, че близо 43 процента от средствата, предназначени по оперативната програма Човешки ресурси”, са предназначени за заетост, за квалификация, за преквалификация, за обучение както на заети, така и на безработни лица. И надграждайки националния план по заетостта, чрез оперативната програма „Човешки ресурси” ние даваме една голяма възможност както на бизнеса, така и на безработните и на заетите лица чрез формите на обучение и на квалификация и на субсидирана заетост за отделни рискови категории, които са на пазара на труда, като млади хора под 29 годишна възраст, като дълготрайни безработни лица, като хора в неравностойно положение да имат възможност да се възползват от мерките, които им предоставя оперативна програма „Човешки ресурси”.
Ще помоля господин Попов, ако не възразявате, да ме допълни.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин министър. Заповядайте, господин Попов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър! Ще се опитам да направя един съвсем кратък преглед на финансовото изпълнение на оперативната програма. Възнамерявам да акцентирам върху индикативната работна програма за тази година, тоест върху онези схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, които ще стартираме предимно до края на месец март, тоест още в началото на годината.
В цифри: към днешна дата от общия бюджет на оперативната програма в размер на 2,374 млрд. лв. вече са локирани към конкретни мерки в конкретни операции 98 процента от наличните по програмата средства или 2,32 млрд. лв.
По различните приоритетни оси нивото на програмиране е различно, но като цяло за програмата то варира между 92 и 100 процента.
Изпълняват се общо 71 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на обща стойност 1,49 млрд. лв.
По програмата са подадени общо 5497 проектни предложения; сключени са 1754 договора.
Размерът на договорените средства възлиза общо на 1,116 млрд. лв. с включен собствения принос от страна на бенефициента, тоест 1,167 млрд. лв. плюс собствения принос от страна на бенефициентите.
Извършени са плащания, както беше споменато, в размер на 216,8 млн. лв., като размерът на верифицираните средства е 148,4 млн. лв., а на сертифицираните средства – 105,1 млн. лв.
Както знаете, миналата година ние се въздържахме от подаване на сертификати, тъй като очаквахме окончателния доклад във връзка с одита, който беше извършен от Главна дирекция „Заетост”. Това, което трябва да кажа, е, че окончателният доклад ни дава категория 2, което означава, че програмата може да функционира, макар че има някои пропуски, за отстраняването на които сме направили съответния план за действие.
Така че може да се каже, че оценката на комисията по отношение на програмата е добра, както по отношение на системите за финансово управление и контрол, така и по отношение на единичните случаи, които бяха разгледани в рамките на одита, който се извърши.
Ние възнамеряваме през тази година да дадем старт на 47 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с общ бюджет малко над 1 млрд. лв. Процедурите са насочени не само към развитието на българския пазар на труда, но и към модернизиране на образователната система и подобряване на достъпа до образование на уязвимите групи.
Значителен ресурс ще бъде насочен и в подкрепа на процеса на деинституционализация на грижите за деца.
На слайда можете да видите нашите намерения за тази година по приоритетни оси.
Първа и втора приоритетна ос са свързани с интервенции на пазара на труда.
Трета и четвърта приоритетна ос са свързани с интервенции в сферата на образованието - за достъп и качество на образованието.
Пета приоритетна ос е свързана със социалното включване.
Шестата приоритетна ос включва подкрепа на институциите, които оперират на пазара на труда и в сферата на социалното включване и здравеопазването.
Седма приоритетна ос е свързана с транснационалното и междурегионалното сътрудничество.
Съвсем накратко какво предстои по първа приоритетна ос – насърчаване на икономическата активност и развитие на пазара на труда, насърчаващ включването.
По първа приоритетна ос са възможностите ни са инвестиции във връзка с безработните лица.
Първата схема е „Вземи живота си в свои ръце” с бюджет 11 млн. лв. и има за цел да обедини усилията на заинтересованите страни на местно равнище, включително на структурите на гражданското общество за мотивация и подкрепа на лицата от най-уязвимите групи.
По схемата ще бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ до 200 хил. лв. на неправителствени организации, образователни и обучителни институции и работодатели за идентифициране на неактивни и обезкуражени лица и връщането им на пазара на труда посредством мотивация, професионално обучение и възможност за последваща заетост под формата на стажуване при работодател за период до 3 месеца.
Следващата схема е обучение и адаптация. Тя ще даде възможност на лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода” да повишат своите възможности за активно поведение на пазара на труда след тяхното освобождаване и ще допринесе за тяхната реинтеграция в обществото. Бюджетът на тази схема е 5,5 млн. лв., като по нея се предвижда да бъдат обучени 9000 лица за придобиване или повишаване на професионалната квалификация
Третата схема на този слайд е конкурентен старт на пазара на труда. Тя дава възможност за обучение на безработни младежи до 29-годишна възраст и трайно безработни лица. Тук ще бъде дадена възможност за професионално обучение плюс обучение за придобиване на ключови компетентности, като тази операция ще бъде реализирана от Агенцията по заетостта и от българо-германските центрове за предоставяне на професионална квалификация. Тя е на стойност малко над 6,7 млн. лв. и се предвижда 2000 лица да бъдат включени в обучението за повишаване на професионалната квалификация и още 2000 лица за придобиване на ключови компетентности.
Следващият слайд показва насърчаване стартирането на проекти за развиване на самостоятелна стопанска дейност – компонент 2 и 3.
Първият компонент по тази операция стартира. Беше извършено изследване на готовността за включване в дейности за самонаемане и стартиране на собствен бизнес на безработни лица. Беше извършена промяна в операцията, която даде възможност по първия компонент да се извърши обучението на безработните лица чрез ваучерния механизъм, който ще ускори процеса на усвояване на средствата по тази операция.
Предстои да стартират вторият и третият компонент на същата операция, като под втория компонент се предвижда предоставянето на грантове за стартиране на собствен бизнес, а третият компонент цели осигуряване на подкрепа на лицата, които са стартирали собствен бизнес в областта на счетоводството, за управлението на собствения бизнес и прочие.
Това е една доста амбициозна операция на стойност около 75 млн. лв., чрез която се надяваме да подкрепим онези безработни хора, които имат намерение и нагласата да започнат собствен бизнес или да действат като самонаети лица.
По втора приоритетна ос – повишаване производителността и активността на заетите лица, се предвижда да стартират шест процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с общ бюджет около 235 млн. лв.
Имайте предвид, че причината да има сега готови за стартиране шест нови процедури е, че миналата година обърнахме основно внимание на мерките, свързани с безработните лица предвид състоянието, в което се намира пазарът на труда в резултат на икономическата криза. Така че в момента ние продължаваме инвестициите си в заетите лица чрез тези нови шест процедури.
Първата от тях е „Аз мога повече”. Това е едно продължение на известната операция „Аз мога”, за която беше споменато. Това продължение ще даде възможност на 66 хиляди заети по трудов договор лица да участват в курсове за квалификация и ключови компетентности, като, използвайки опита, който е натрупан по „Аз мога”, възможностите за професионална квалификация в някои сфери бяха ограничени. Същото важи и за възможностите за ключови компетентности в някои сфери, така че да реагираме максимално близо до нуждите на пазара на труда, тоест да предоставяме възможност за обучение на заетите хора, които ще ги направят по-конкурентноспособни, така че да могат да запазят своите работни места и съответно да имат възможности за кариерно развитие. Стойността на тази операция е 50 млн. лв.
Схемата „Услуги за развитие на гъвкав пазар” е с бюджет 6 млн. лв. и има за цел, от една страна, повишаване качеството на работната сила, което води до заемане на по-високо платени позиции на работното място, а, от друга, по-активно участие на заети лица в дейности, свързани с ученето през целия живот. На практика тук ще осигурим подкрепа за създаването на 10 центъра за кариерно развитие към Агенцията по заетостта, която по този начин ще придобие възможност да подкрепи предимно заети лица чрез професионални консултации, разработване на планове за кариерно развитие и предоставяне на информация. Схемата е схема на директно предоставяне.
Следващата схема е „По-близо до работа”. Колегите, които по-внимателно следят динамиката по оперативната програма, са запознати, че ние направихме опит да предложим на предходни заседания на Комитета за наблюдение схема, която да подкрепи териториалната мобилност на заетите лица, на които се налага да пътуват до работното си място. Този път имахме успех. Схемата изглежда по следния начин. Тя дава възможност лица, които започват нова работа на трудов договор в населено място, различно от населеното място, в което са регистрирани по настоящ адрес, да получат средства за покриване на транспортните си разходи за период до 12 месеца, в случай, че не са командировани съгласно действащото законодателство за изпълнение на работните си задачи. Разбира се, възможността за покриване на разходите е по най-икономичния маршрут.
Одобрените средства тук са в размер на 307 млн. лв. Хората, които ще могат да участват, са около 9200 лица.
Следващата схема е „Квалификационни услуги и обучение за заети лица”. Това е поредната фаза на една от схемите, с които стартирахме изпълнението на оперативната програма. Тази схема дава възможност за квалификационни услуги и обучение на заети лица. Тя е грантова схема. Целта е да се подобри адаптивността на заетите лица в целеви за отделните области отрасли с приоритет към нуждите за подобряване на пригодността, адаптивността и уменията на работниците, удължаване на активната им и трудова дейност и адаптиране към икономика на знанията.
Размерът на безвъзмездна финансова помощ е даден на слайда. По компоненти: в първи компонент е 4 млн. лв., във втория е 25 млн. лв., по третия е 5 млн. лв. Компонентите са разделени по отношение на вида на предприятията – микро и макро предприятия, средни и големи предприятия с цел различните изисквания, които поставя регламентът за държавната помощ за участие на тези предприятия. Ще имат възможност да получат обучение 35 600 лица.
Следващата схема е „Социални иновации в предприятията”. Това е схема, която се радва на значителен интерес от страна на работодателите. Тя дава възможност за гарантиране на устойчива заетост за лица над 55 години, като едновременно с това ще се използва техният професионален опит за провеждане на обучение на работното място и повишаване на капацитета на останалите служители в предприятията.
Чрез обучението на възрастните работници за обучители и ментори на новопостъпили служители работодателите ще имат възможност да оползотворят натрупаните с продължение на години знания и опит от по-възрастните работници, за укрепване на капацитета и повишаване на производителността на останалите лица, заети в предприятията.
Тук интересният момент е, че освен мерките, които подкрепят гъвкава заетост, ние сме дали и възможност за така наречените социални инвестиции, тоест в рамките на процент от бюджета по тази грантова схема работодателите могат да инвестират в кът за отглеждане на деца, в място за хранене или друг тип подобна инвестиция, която да позволи на техните служители да съчетаят по-лесно личния с професионалния живот.
Схемата „Безопасен труд” е насочена към подобряване на условията на труд в предприятията при спазване на нормите и изискванията на законодателството по безопасност и здраве при работа. Тя е с общ бюджет 70 млн. лв. Това отново е грантова схема, като безвъзмездната финансова помощ е до 200 хил. лв. Тук могат да бъдат финансирани дейности, които създават условия за рационално използване и организация на трудовите, материалните и финансови ресурси с цел създаване на условия за здравословен и безопасен труд.
По трета приоритетна ос, това е първата от осите, които са свързани с образованието – „Подобряване качеството на образованието и обучението в съответствие с потребностите на пазара на труда за изграждане на икономика, основана на знанието”, се предвижда да стартират 9 процедури на обща стойност 373 млн. лв.
Първата от тях - „Подобряване на качеството на общото образование”, е с бюджет 10 млн. лв. и е насочена към подобряване на качеството на образователните услуги чрез осъвременяване на държавните образователни изисквания за учебното съдържание, учебните планове, учебните програми и т.н.
Втората схема е подобряване на качеството и внедряване на европейски инструменти и практики в системата на професионалното образование и обучение. Тук имаме сходна цел – да усъвършенстваме, прецизираме и допълним разработените до момента, както и да се разработят нови държавни образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии и тяхното внедряване в институциите за професионално образование и обучение и разработване на нови рамкови програми за придобиване на професионална квалификация и прочие. Размерът на тази операция е 3 млн. лв.
Следващата схема е „Квалификация на педагогическите специалисти”. Бюджетът на тази операция е 75 млн. лв., като на практика ние обхващаме почти всички педагогически специалисти в системата на образованието до средно, разбира се. Тя е насочена към повишаване подготовката на учителя с цел постигане на по-добро качество и ефективност на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка и, от друга страна, към превръщане на възможностите за качество на подготовка в адекватен стимули за професионално обогатяване и кариерно развитие. Когато казах средно образование, имах предвид включително, заедно с висшето образование.
Схемата „Усъвършенстване на системата за инспектиране в образованието” е с бюджет 1 млн. лв. и цели постигане на по-висока ефективност на образователните услуги чрез въвеждане на усъвършенстван модел за инспектиране на образованието.
Колегите възнамеряват да въведат държавен образователен стандарт за инспектиране, който ще даде възможност за извършване на обективна оценка на ефективността на образователните услуги и качеството на изпълнението на държавните образователни стандарти.
Следващата операция е „Развитие на рейтингова система на висшите училища”. Знаете, че ние стартирахме с такъв проект, който се радва на голям обществен интерес. И предвид на добрите резултати от него, на Комитета за наблюдение на оперативната програма беше взето решение да се продължат дейностите в тази посока.
Както знаете, рейтинговата система дава възможност на всички отговорни институции и заинтересовани страни да извършват анализи в различни аспекти от развитието на системата на висшето образование. Предвидените средства тук са в размер на 3 млн. лв.
Следващата схема е „Разработване и въвеждане на единна система за управление на професионалното образование в професионалните училища”. Тя е с бюджет 3 млн. лв. и има за цел изграждането на единна система за управление на професионалното образование, да бъде създадена обективна база за развитие на училищата от системата на професионалното образование, да се стимулира конкуренцията между тях, за да се превърнат в инструмент за постигане на целите на икономическото развитие на отделните области и общини, както и за повишаване на конкурентноспособността на завършващите ученици на националния и на европейския трудов пазар.
Следващата схема е „Училищните и студентски практики”. Това е схема, за която са заделени 90 млн. лв., като се очаква да бъдат обхванати над 53 хил. ученици и над 73 хил. студенти.
Следва схемата „Подобряване на качеството на образованието в средищните училища чрез въвеждане на целодневна организация на учебния ден”. Това е схема с размер 180 млн. лв., която ще обхване най-малко 700 средищни училища и ще даде възможност за целодневна форма на обучение на всички ученици.
Има и грантова схема „Подкрепа за развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти, млади учени”.
По четвърта приоритетна ос – „Подобряване на достъпа до образование и обучение” ще стартират три процедури с бюджет 140 млн. лв. Само ще ги посоча, няма да навлизам в детайли:
„Да направим училището привлекателно за младите хора” с бюджет 100 млн. лв.. Вие знаете, че тази инициатива стартира с грантова схема. В момента е предвидено това да е директно предоставяне.
По схемата „Система за кариерно ориентиране в училищното образование” Министерството на образованието, младежта и науката ще получи 10 млн. лв., за да бъдат извършвани дейности, свързани с кариерното ориентиране на учениците и младежите.
По схемата „Развитие на дистанционни форми на обучение в системата на висшето образование” ще бъде дадена възможност на основни звена на висшите училища да кандидатстват с проекти за развиване на дистанционни форми на обучения.
По пета приоритетна ос – „Социално включване и насърчаване на социалната икономика”, ще стартират 6 процедури с бюджет малко над 120 млн. лв. Всъщност три от тях са пряко свързани с визията за деинституционализация. Това са трите, които са посочени на слайда. Няма да навлизам в детайли, но всяка една от тях допълва съществуващата при нас операция, плюс тази в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с цел да бъде постигнат максимален ефект за децата в институциите, съобразно плана на визията, утвърдена от Министерския съвет.
По схемата „Нови възможности” с бюджет от 30 млн. лв. общините ще имат възможност да кандидатстват за грантове до 300 хил. лв. за създаване на нови социални предприятия, като обществени перални, трапезарии, предприятия за озеленяване, благоустройство и прочие.
По схемата „Шанс за всички” с бюджет от 20 млн. лв. ще бъдат подкрепени специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания. По съпричастност ще се създадат предпоставки за активно социално включване на хората с увреждания, като ние ще подкрепим национално представените им организации за предоставяне на социални услуги и дейности по промяна на нагласите и информиране на обществото за нуждите и възможностите на хората с различни видове увреждания.
По шеста приоритетна ос имаме 13 процедури. Предвид ограниченото време няма да навлизам в детайли. Само ще ви обърна внимание, че освен онези, които засягат Министерството на труда и социалната политика и второстепенните му разпоредители, има и няколко операции, които са от ключово значение за развитие на системата на здравеопазването, които бяха одобрени от Комитета за наблюдение, като например Националната здравно информационна система с бюджет от 10 млн. лв., която ще даде възможност за изграждане на единна информационна система в Министерството на здравеопазването - вече е факт наличието на нейното финансиране според заявките на Министерството на здравеопазването, както и редица други по-малки проекти, операции на второстепенни разпоредители от системата на здравеопазването.
Колеги, моля да ме извините, но наистина плановете, които си поставихме, са доста амбициозни. Ние се опитахме да създадем инструмент, който да направи възможно решаването по един планиран и стратегически подход на проблемите на основните уязвими групи както на пазара на труда, така и в сферата на образованието, така и в сферата на социалната защита. Поради тази причина имаме толкова много инструменти. Аз вярвам, че при един детайлен прочит всеки един от тях ще ви се стори интересен. Благодаря ви за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Попов. Изключително активно е вашето министерство, програмата е успешна и е нормално резултатът да ви амбицира за допълнителни цели. Така че ви поздравяваме за това.
Предлагам да съберем въпросите. Няколко колеги вече дадоха заявка за това – господин Тошев, господин Минчев, господин Николовски, госпожа Плугчиева, господин Иванов и господин Исмаилов. Имаше голям интерес и затова ви пресирахме във времето, за да направим дискусия.
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми гости! Първо, благодаря за изключително изчерпателната информация, която сте предоставили в електронен вид и която ни представихте лично пред нас. Поздравления за резултатите, които сте постигнали. Ние изслушваме много министерства и наистина имам удоволствието да ви кажа, че съм удовлетворен от това, което чувам от вас. Освен това сферата, която вие ръководите, е изключително тежка.
Моят въпрос е следният. Преди няколко дни Националният статистически институт изнесе информация за изследване на работната сила за 2010 година. Конкретно тревожен е фактът за това, че 17 000 млади хора миналата година допълнително са останали извън пазара на труда. Коефициентът на безработица се е увеличил с около 7 процентни пункта – от 19,5 на 26,5. Това е по данните на Националния статистически институт.
В тази връзка не само през миналата година, а и през последните години на прехода младежите като една група, която е изключително мобилна, но и силно застрашена, се превръщат в рисков фактор специално в тази сфера на пазара на труда.
Моят въпрос е следният. Вие дадохте данни в презентацията си с няколко мерки, които касаят този проблем. Бихте ли разширили малко информацията относно оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Какво конкретно планирате за намаляване на младежката безработица? Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Господин Минчев, заповядайте.
КРАСИМИР МИНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник-министър, колеги! Аз се присъединявам към добрите думи, които каза колегата. После ще задам прекия въпрос.
Стана ми интересно за Шумен, откъдето съм аз. Там има вълнение по един от въпросите, които вие засягате във вашата програма. Отчитате успехи, даже съвместно с оперативна програма „Регионално развитие” и оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” в ликвидиране на специализираните институции, прекратяване на тези специализирани институции и деинституционализиране на децата, тоест отдаването им за отглеждане по съответните приемни семейства.
Процесът, който започна примерно в Шумен, трябва да ви кажа, че е много болезнен. Затова ми е много интересно как вие виждате като цяло този процес. Казват, че в следващите 15 години ще бъдат закрити всички специализирани институти. Трябва да знаете, че давайки едно дете някъде, вие може да получите в следващия момент две и т.н.
По какъв начин смятате, че ще се получи цялата тази деинституционализация и как ще постигнете устойчивост на този резултат?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Минчев. Господин Николовски, заповядайте.
МИХАИЛ НИКОЛОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, господин заместник-министър, драги колеги! Присъединявам се към похвалите, които бяха изказани досега, тъй като тази презентация е още по-хубава от миналогодишната. Но и работата, която е свършена, е даже още по-добра. Усвоени са 217 млн. лв. Въпреки това процентът на усвояване е 9 процента.
Моят въпрос е: какви мерки ще предприемете за ускоряване усвояването на средствата?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Николовски. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник-министър! Първо, констатирам със задоволство, че министърът уважи комисията и поканата да участва в днешното заседание.
Второ, аз се присъединявам към тази част от поздравленията за последователността, приемствеността и добрите резултати. За съжаление те не покриват като цяло програмата. И аз конкретно ще отбележа в тази връзка какви въпроси имам.
Лично аз си признавам, господин Попов, че очаквах да направите отчет за миналата година по оси. Тогава щеше да се види каква е разликата в изпълнението. За съжаление не по всички оси може да се приветстват резултатите, които ги има.
В тази връзка е добре този диференциран подход да се прилага не само като индикативна програма, която предлагате, а и като съответно отчет, за да се види къде стоят отделните оси по изпълнение и наистина като се поставят тези амбициозни задачи, да имаме реална представа как възнамерявате да постигнем тези много амбициозни цели. Какво имам предвид.
По данни от министерството и от управляващия орган по оперативна ос 1, а именно най-болната тема за българското общество в момента – високата безработица, е предвидено да се осигурят средства за насърчаване на икономическата активност на безработните лица. За съжаление, ако данните са точни, по тази ос имаме сравнително много нисък процент на изплатени средства – 1,6 процента. В сравнение с другите оси това е най-ниският процент на разплащане. И това е много тревожно точно в ситуацията, в която се намираме, с растяща безработица. И ако наистина са верни данните от Статистическия институт, които официално бяха изнесени, ако миналата година 10 души са се борили за едно място, тази година по същото време – края на януари и февруари, 100 души безработни се борят за едно работно място. На този фон на трайна безработица такъв нисък процент на усвояемост точно при тази ос буди наистина сериозни въпроси и би трябвало да има съответната адекватна реакция.
Освен това трябва да подчертая, че по официалните данни, предоставени ми от Генерална дирекция „Регионално развитие” на Европейската комисия, по усвояемост на средствата по програмата и изобщо по социалния фонд за съжаление, колкото и ние да отчитаме напредък, оставаме на незавидното 27-о място.
Затова аз много се надявам, че амбициозната програма, която сте начертали за 2011 година, наистина ще бъде реализирана.
И последно, двамата ми въпроса са свързани с оперативна ос 3 и оперативна ос 4 – подобряване на качеството на образованието и подобряване на достъпа до образование.
Записах си специално индикативните параметри, които сте заложили. Дано да бъдат реализирани. Взаимоотношенията между Министерство на труда и социалната политика – Министерство на образованието, младежта и науката са ми известни. Но искам да знам на какво се дължи фактът, че ако през април 2010 година са сключени договори по оперативна ос 3 за 82 млн. лв., към декември 2010 година поне по официални данни, които са ми предоставени от управляващия орган, стоим на същата цифра – 82 млн. лв. Това означава, че няма никакво движение по оперативна ос 3. Пак казвам, това е качество на образованието.
И по оперативна ос 4 е същата ситуация – 80 млн. лв. за април 2010 година и заковани 80 млн. лв. към края на декември 2010 година. Това е по подобряване на достъпа до образованието.
Още по-тревожно е изпълнението по физически параметри, по физически напредък, което показва следното. Примерно брой учители и преподаватели, включени в програмите за обучение за повишаване на квалификацията - съответно трябва да постигнем през 2013 година 47 хил. души, а в момента сме на 1700.
Подобна е картината и по другите индикатори на оси 3 и 4 и сме в пъти под физическите параметри, които трябва да постигнем. Става дума за 70 – 80 хиляди, а ние сме на 1200 – 1300 души.
Така че ще моля за отговори по този въпрос.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник-министър, колеги и гости! Ще бъда максимално кратък.
Първо, аз също се присъединявам към това, което казаха колегите. Искам да адмирирам вашите усилия за работата, която вие сте извършили. Защото, както споменаха и колегите, към 31 декември 2009 година от 3 процента усвояемост на средствата в момента вие скачате на 9 процента, което е един много добър индикатор.
Може би поради краткостта на времето, с което разполагахте, не можахте да се спрете по-основно на един въпрос, който бих искал да ви задам, касаещ хората с увреждания. Какво планирате да промените в работата, за да подобрите социалните услуги, които трябва да бъдат предлагани на хората с увреждания в семейна среда? Това е моят въпрос към Вас.
Като финал искам само да кажа, че също адмирирам усилията ви за деинституционализиране на тези домове за сираци. В района, в който аз съм избран, вече такъв дом беше закрит - става въпрос за Горна баня. Надявам се тази процедура да се реши максимално бързо и кратко във времето. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Иванов. Господин Исмаилов, заповядайте.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Благодаря. Уважаеми господин министър, господин заместник-министър, уважаеми представители на министерството! Мисля, че в тази зала са малцинство тези, които вярват на финансовия министър кога излизаме от кризата. Аз съм по-склонен да вярвам на вас, когато заявите вие това нещо. Защото смятам, че вашият ресор е един от най-важните буфери, а също част от политиките, водени в сферата на финансите и на икономиката.
Както винаги съм казвал, човешкият ресурс е най-важният ресурс в нашата страна, който ни прекарва през кризата, поема тежестите и който би имал способността по-бързо да ни изкара от кризата и да ни развива занапред.
Така че моят въпрос е следният – може би към заместник-министър Попов: кои са основните проблеми и трудности пред бенефициентите, съотнесено към февруари миналата година, разбира се, и трудностите и проблемите пред администрацията по отношение усвояването на средствата по оперативната програма?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Исмаилов. Напреднахме във времето. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви. Ще се опитам съвсем накратко да отговоря на въпросите, а ще помоля господин Попов да ме допълни.
За младежката безработица. Уважаеми колеги, младежката безработица е един от основните проблеми във всички страни – членки на Европейския съюз, включително и на България. В голяма част от дискусиите, които имаме в Съвета по заетост на министрите, се поставя този въпрос. Почти всички държави, както и нашата страна, използват по един изключително добър начин, съчетаването на активните мерки на пазара на труда с ограничени бюджетни средства по Националния план по заетостта и оперативната програма „Човешки ресурси”.
За младежката безработица мисля, че една от основните програми, която вече действа в България и с която са запознати и работодателите, и работниците, и служителите, и безработните лица, е именно стажуването в предприятието на хора до 29-годишна възраст, които по една или друга причина не са имали възможност да работят и нямат нито един ден трудов стаж по своята специалност, по която са завършили или висше, или професионално образование.
Именно за такива 11 500 лица е предвидено в оперативната програма да бъдат наемани до 6 месеца в предприятията, като през това време ще им се плаща заплата от 300 лв. плюс осигуровките. Работодателят може да надгражда над тази сума. И ще се плаща допълнително на специално определен от работодателя наставник, който да бъде прикрепен към съответното лице.
Каква е идеята. Знаете, че много трудно се започва за първи път работа, особено младите хора, особено тези, които са завършили висше образование или професионално образование. По този начин чрез тази мярка ние ще насърчим както бизнеса, така и самите младежи чрез стажуването да придобият трудови навици и да започнат да работят.
И не на последно място, чрез тази мярка ние смятаме, че една голяма част от тези млади хора, на които им се помогне по този начин чрез стажуването, ще продължат да работят или при същия работодател, или вече ще имат придобити трудови навици, с които ще имат един по-лесен достъп на пазара на труда и то по специалността, за която са учили или са се готвили през целия си живот.
За деинституционализацията. Уважаеми дами и господа народни представители, знаете, че в края 2009 година - началото на 2010 година правителството прие Стратегия за деинституционализация в Република България на социалните домове. През есента на миналата година беше приет подробен план за изпълнение на стратегията за деинституционализацията с конкретни отговорници, с конкретни ведомства, които са отговорни за този процес, и срокове за изпълнение.
Между другото тази програма беше презентирана и в Европейската комисия и получи широката подкрепа както на комисията, така и на всички посланици, които са в Република България. Имаше специална среща с тях.
Чрез деинституционализацията ние на практика ще постигнем две неща.
На първо място, използваме за първи път в историята на България, а бих казал, и в Европейския съюз, съчетаването на няколко оперативни програми и на няколко министерства, които да са отговорни и да координират своята работа във връзка с деинституционализацията. Това са Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието и храните, Министерството на труда и социалната политика, както и министърът по еврофондовете; три оперативни програми: оперативна програма „Регионално развитие”, оперативна програма „Развитие на селските райони”, оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Аз мисля, че това е много важно и ролята на кметовете също е огромна в този процес. Неслучайно ние имахме редица срещи с областни управители, с кметове, с неправителствени организации, които приемат тази политика, и се надявам, че с техни усилия включително ще доведем до край това, което сме си заложили за изпълнение. Защото чрез развиването на приемната грижа, на приемните семейства, на осиновяванията, чрез изграждането на жилища от семеен тип дечицата с увреждания, хората с увреждания, децата, лишени от родителска грижа ще имат възможност да водят един нормален живот, а не такъв, какъвто е на повечето места в големи институции, където и грижата е занижена.
Така че това е една голяма реформа, аз бих казал, една от най-големите реформи в България, която се предприема в тази посока.
На трето място, процентът на усвояемост. Вижте, колеги, на 31 юли 2009 година бяха реално платени около 30 млн. лв. Досега са платени 217 млн. лв. Аз поисках преди няколко седмици от заместник-министър Попов и от междинните звена да ми представят график до края на тази година колко средства ще бъдат усвоени. Аз ви уверявам, че процентът към края на тази година на реално изплатените средства ще бъде около 27 процента, тоест три пъти повече, отколкото са платени до този момент. И всички политики, които правихме в края на 2009 година, и през цялата минала година целят да засилим този процес, включително и плащанията. Най-големите плащания ще бъдат през четвъртото тримесечие на тази година. Просто всичко така е разпределено по мерки, които са отворени, които предстои да бъдат отворени. В активен диалог сме с бизнеса, със синдикатите, с неправителствения сектор, с местните власти. Всичко това сме го планирали във времето, за да може и усвояемостта да бъде по-голяма.
По отношение на хората с увреждания – подпомагане на хората с увреждания в семейна среда., ще дам пак няколко цифри.
През 2008 година по програмата „Личен асистент” плюс домашен помощник, плюс социален помощник имаме назначени около 13 500 човека, които да обслужват хората с увреждания. През миналата година и през тази година от това, което сме планирали, имаме 12 хил. лични асистенти плюс 8 хил. домашни асистенти, домашни помощници и социални асистенти. Съчетаваме, пак повтарям, оскъдните средства, които имаме в държавния бюджет за активни мерки на пазара на труда, и развитието на социалните услуги с оперативната програма „Човешки ресурси”.
Как ще бъде тя устойчива през годините. Предполагам, че знаете, че една от препоръките на Европейската комисия към страните членки е, че трябва да се използват в максимална степен ресурсите на държавния бюджет, ресурсите на оперативната програма на Европейския социален фонд и се търсят допълнителни външни донори, както примерно е Световната банка. Ние водим преговори в момента с банката. Искам да ви уверя, че това ще бъде също една система, която ще може да ни подпомогне в следващите години да доразвием това, което сме стартирали в развитието на социалните услуги.
Ще помоля господин Попов да вземе отношение по някои неща, които може би аз не съм успял да засегна.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин министър. Заповядайте, господин Попов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин министър! Аз само ще добавя следното.
Специално в рамките на проекта, свързан с изпълнението на визията за деинституционализация, схемата за осигуряване на устойчивост предвижда прехвърляне на средства, които са предназначени в момента за съществуващите институции, към новите услуги, които ще бъдат създадени в Общността. Разбира се, това няма как да стане автоматично, защото не е възможно да бъде затворена една институция и моментално да стартира нова услуга.
Поради тази причина има и предвидена операция в оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, която да покрие за около две години този междинен интервал от време. Но като цяло ние се опитваме да направим реформа в услугите, а не да създадем просто нови допълнителни услуги, тоест да променим характера на грижата.
По отношение на мерките за ускоряване усвояването на средствата само бих искал да добавя, че имаме план за действие, който е изработен съвместно с колегите от Европейската комисия. Това, което ви разказах за мерките, които възнамеряваме да стартираме през тази година, е в изпълнение на този план.
Когато споменахме, че сме променили подхода си към изпълнение на мерките, имахме предвид, че през тази година използваме грантови схеми само там, където това е наложително, тоест работим с конкретни бенефициенти. Разбира се, нашите крайни потребители на услугите са обикновено физически лица, тоест това са учители, ако става въпрос за образованието, или ученици, или безработни лица, или заети лица, които кандидатстват или се включват в проекта само чрез едно заявление, с което намаляваме административната тежест и ускоряваме процеса на предоставяне на услугата.
Госпожа Плугчиева имаше няколко подвъпроса, на които ще се постарая да отговоря. Те са много интересни и на тях има съответния отговор.
Не поставихме фокуса върху финансовия отчет по приоритетни оси в детайли на оперативната програма, просто защото съвсем наскоро във връзка с Годишния доклад на комисията бяха гледани тези данни. И ние решихме да ви занимаваме с това, което предстои. Това не е нежелание да бъдат обсъждани тези данни, а напротив.
Във връзка например с конкретния въпрос, свързан с приоритетна ос 1. В момента са платени малко над 10 млн. лв. по приоритетна ос 1. На какво се дължи това.
Дизайнът на мерките е така направен, че всъщност хората, които са включени в тях, първо получават услугите, а впоследствие ние плащаме. Това беше и една от ключовите промени с цел усвояване на средствата. Тоест ние предоставяме ваучера на лицето, то отива, участва в обучение и 6-7 месеца по-късно ние възстановяваме стойността на обучителната организация. Между другото тези 10 млн. лв. са платени през последните два-три месеца. Това е причината да започне в момента извършването на плащанията.
В тази връзка аз по-скоро бих могъл да кажа, че там напредваме много по-бързо с индикаторите, отколкото с плащанията, тоест с постигане на целите на оперативната програма.
Във връзка с приоритетни оси 3 и 4. Може би има известно недоразумение. По принцип Годишният доклад за 2010 година се готви в момента и ще бъде гледан на следващия Комитет за наблюдение. На нас ангажиментът ни е до средата на тази година да бъде изпратен в комисията. Така че най-вероятно данните за напредъка, с които се разполага, са към 2009 година. Оттам най-вероятно произтича несъответствието между цифрите за напредъка и финансовите потоци, за които разполагаме с по-бързи данни. Те са свързани с динамиката на Годишния доклад така, както е по регламент.
По принцип на самия конкретен въпрос. По мярката, която поставих за обучение на педагогическия състав в образователната система, е предвидено да бъдат обучени над 40 хил. учители, дори по-скоро са към 50 хил.. Така че няма как да не бъде постигнат индикаторът в тази сфера.
Защо изглежда, че има по-малък напредък по ос 3 и в частност по ос 4. Просто защото повечето от техните мерки бяха одобрени на Комитета за наблюдение през месец декември и в момента те влизат в изпълнение.
Всичките тези мерки, които бяха одобрени през месец декември, ние на практика, със съвсем малки изключения, трябва да ги стартираме до края на месец март. Така е съобразно вътрешните ни правила. Така че тяхното случване ще започне през тази година.
За трудностите на бенефициентите. Всъщност променяйки подхода си, ние на практика през изтеклата година почти не сме стартирали нови грантови схеми. Тоест по грантовите договори няма как да ви предоставя актуална информация за това какви трудности има при кандидатстване и т.н. Можем да кажем повече какви трудности има по верификацията на разходите по тези схеми, които в момента са в процес на изпълнение. Има такива трудности. Част от тях са свързани с признаваемостта на разходите, които би следвало да се признават от правилата на ERDF там, където това е допустимо. Имаме такива случаи по някои от схемите в Министерството на образованието, младежта и науката. Имахме до средата на годината сериозен проблем и със забавянето на процеса на верификация. Но след като се взеха съответните решения и се промени механизмът за осигуряване на лимити, наложиха се срокове за извършване на верификацията от страна на компетентните органи, аз смятам, че в момента имаме забавяния във връзка с верификацията само по изключение, тоест не и системно.
Що се отнася до онези мерки, които се извършват в институциите, там имаме трудности от различен характер, които не са толкова свързани с отчитането на разходите, колкото с участието на заинтересованите лица в съответните схеми и качеството на предоставените услуги. Например по ваучерните схеми в Агенцията по заетостта ние извършихме серия проверки заедно с Националната агенция за професионално образование и обучение, в резултат на което бяха отнети лицензии на някои организации, а на други предстои всеки момент да бъдат отнети такива лицензии. Тоест в момента там например имаме ключов проблем с качеството на предоставените услуги, за което сме взели необходимите корективни мерки.
Факт е, че администрацията е много натоварена. Вие видяхте, че не е лесно в рамките на 40 минути да бъде представено дори само портфолиото за годината и то само с по няколко думи. Представете си какво е натоварването в компетентните звена при нас и в междинните звена.
Във връзка с това беше осигурена възможност за осигуряване на допълнителни бройки. Има ги в доклада, те са осигурени на междинните звена. За съжаление към момента не всички са заети, независимо че са провеждани конкурси. Тоест имаме известен проблем със срещането на нуждите на администрацията от компетентни служители и това, което предлага средата. В момента например от отворен конкурс в Агенцията по заетостта за около десет човека ще бъдат заети най-вероятно осем, просто поради липса на подходящи кандидати в рамките на конкурсната процедура. Смятам, че отговорих на поставените от вас въпроси.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря ви за обстойната информация господин министър, господин заместник-министър.С това нашата работа завърши. Закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
/п./(Моника Панайотова)