П Р О Т О К О Л

№ 60

На 9 март 2011 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-02-2/2.03.2011 г. за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния в качеството му на Съвместен управляващ орган, Министерството на регионалното развитие и благоустройството на България в качеството му на Национален орган, Министерството на икономиката, конкурентноспособността и търговския флот на Гърция в качеството му на Национален орган и Одиторската служба към Сметната палата на Румъния в качеството й на Одитен орган по изпълнението на Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2007 – 2013 г.” – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-12/15.02.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите – внесен от Министерския съвет.
3. Изслушване на информация от представители на Министерството на околната среда и водите относно текущия статус и постигнатия напредък при реализацията на Оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г.

В заседанието взеха участие : Кирил Гератлиев – главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество”, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Ивелина Василева – заместник-министър на околната среда и водите.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-02-2/2.03.2011 г. за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния в качеството му на Съвместен управляващ орган, Министерството на регионалното развитие и благоустройството на България в качеството му на Национален орган, Министерството на икономиката, конкурентноспособността и търговския флот на Гърция в качеството му на Национален орган и Одиторската служба към Сметната палата на Румъния в качеството й на Одитен орган по изпълнението на Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2007 – 2013 г.” – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-12/15.02.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите – внесен от Министерския съвет.
3. Изслушване на информация от представители на Министерството на околната среда и водите относно текущия статус и постигнатия напредък при реализацията на Оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г.
Колеги, който е съгласен с така представения дневен ред, нека да гласува.
Против и въздържали се няма. Дневният ред се приема единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
Представяне, обсъждане и приемане на становище по ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-02-2/2.03.2011 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И ТУРИЗМА НА РУМЪНИЯ В КАЧЕСТВОТО МУ НА СЪВМЕСТЕН УПРАВЛЯВАЩ ОРГАН, МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ В КАЧЕСТВОТО МУ НА НАЦИОНАЛЕН ОРГАН, МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА, КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТТА И ТЪРГОВСКИЯ ФЛОТ НА ГЪРЦИЯ В КАЧЕСТВОТО МУ НА НАЦИОНАЛЕН ОРГАН И ОДИТОРСКАТА СЛУЖБА КЪМ СМЕТНАТА ПАЛАТА НА РУМЪНИЯ В КАЧЕСТВОТО Й НА ОДИТЕН ОРГАН ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СЪВМЕСТНА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ЧЕРНОМОРСКИ БАСЕЙН 2007 – 2013 Г.” – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка имаме удоволствието с нас да бъде господин Кирил Гератлиев – главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Заповядайте да вземете отношение, господин Гератлиев.

КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Меморандумът за разбирателство между Република България, Гърция и Румъния бе подписан на 22 октомври в София. Като Съвместен управляващ орган е определено Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния, а Одитен орган е Сметната палата на Република Румъния.
Програмата е одобрена с решение на Европейската комисия 7406/27 ноември 2008 година. Програмата започна с участието на 10 държави: три държави членки, които вече споменах – България, Гърция и Румъния, една държава кандидат за членство в Европейския съюз, а именно Република Турция, и 6 държави партньорки – Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова, Русия и Украйна.
От началото на 2010 година две държави се отказаха от участие в програмата, а именно Азербайджан и Русия. По този начин бюджетът на програмата бе малко редуциран и към настоящия момент той е в размер на 18 млн. 863 хил. евро.
Меморандумът за разбирателство урежда отношенията между Съвместния управляващ орган и националните органи в България и в Гърция, като бе подготвен в партньорство именно с тези три институции през 2010 година.
Аз ще дам и малко допълнителна информация, тъй като в края на месец февруари тази година, след почти година и половина оценка, бяха одобрени за финансиране проекти. Общо 19 проекта има в България в програмата, които са на обща стойност 8 млн. 138 хил. евро.
По приоритети те се разпределят, както следва: 8 са проекта по приоритет 1 „Подкрепа на трансгранични партньорства за икономическо и социално развитие”, 7 проекта са в приоритет 2 – „Споделяне на ресурси и отговорности за защита на околната среда” и 4 проекта са в приоритет 3 – „Подпомагане на културни и образователни инициативи в Черноморския басейн”.
Нашето министерство се ангажира след официалното сключване на договорите от Съвместния управляващ орган в Румъния да сключи допълнителни договори за предоставяне на национално съфинансиране в размер на 10 процента от приемливата стойност за всички български партньори.
В тази връзка, поради този финансов ангажимент в размер на около 350 хил. евро за настоящата и следващата година, се налага ратификация на въпросния меморандум.
Готов съм да отговоря на въпроси, ако имате такива. Благодаря ви.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА:И аз Ви благодаря, господин Кератлиев. Колеги, заповядайте за въпроси, ако имате такива. Не виждам.
Преминаваме към приемане на становище по законопроект № 102-02-6 от 2 март 2011 година за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния в качеството му на Съвместен управляващ орган, Министерството на регионалното развитие и благоустройството на България в качеството му на Национален орган, Министерството на икономиката, конкурентноспособността и търговския флот на Гърция в качеството му на Национален орган и Одиторската служба към Сметната палата на Румъния в качеството й на Одитен орган по изпълнението на Съвместната оперативна програма „Черноморски басейн 2007 – 2013 г.” – внесен от Министерския съвет.
Колеги, който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: „за” 14, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Благодаря ви за участието.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-12/15.02.2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОДУКТИТЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма
Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”
Бончо Бончев – началник на отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика” за потребителите”.
Заповядайте, госпожо Любенова, да вземете отношение по законопроекта.

СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът, който е представен на вашето внимание, има за основна цел да транспонира директива № 2009/125. Тя е преработена версия на предишната директива за екопроектирането, като с тази преработка се разширява обхватът на директивата по отношение на прилагащите мерки. Тоест вече Европейската комисия получава право да издава актове, които определят изискванията за екопроектиране не само на енергопотребяващи продукти, тоест продукти, които директно консумират енергия, но и на продукти, които са свързани с енергопотреблението, тоест тяхното действие, тяхното функциониране има отношение към потреблението на енергия.
Така че всъщност основната промяна се състои в промяна на основния термин – от енергопотребяващи продукти на продукти, свързани с енергопотреблението.
Тоест транспонирането на директивата няма директен ефект, не се променят действащите в момента условия, а просто се създават условия за бъдещо приемане на прилагащи мерки по отношение на по-широк кръг продукти.
Освен това със законопроекта се предлагат и някои технически корекции, свързани с подобряване прилагането на закона. Голяма част от тях са свързани със строителните продукти по предложение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото срещат проблеми в практическото прилагане. Освен това има предписание на Сметната палата, което трябва да се вземе под внимание, най-вече по отношение на таксите и точно на дейностите, които се извършват при промяна на разрешенията за оценяване на съответствие и разрешението на лицата, които издават технически одобрения.
Част от промените са свързани с прецизиране на някои текстове, свързани с надзора на пазара, като се въвежда понятието „изземване”, което всъщност се съдържа в регламент 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти.
Един от текстовете – това е § 19, е свързан с една допълнителна възможност, която е предвидена в Директива 2010/35 за транспортируемите съдове под налягане – техническият надзор да се извършва от нотифицирани лица. Така че този текст специално е свързан само с тази директива.
Най-общо това представлява законопроектът.
За съжаление имаме закъснение с транспонирането на директива 2009/125. Срокът за нотификация на националното законодателство, въвеждащо тази директива, беше 19 ноември 2010 година. Закъснението се получи поради факта, че първоначално се предвиждаха далеч повече изменения в закона, които обаче се оказаха дискусионни. Това забави работата по тези изменения, така че се наложи да се ограничим с абсолютно необходимите към момента изменения. Благодаря ви.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Любенова. Колеги, имате ли въпроси към представения законопроект? – Не виждам.
В такъв случай преминаваме към гласуване на законопроект № 10201012 от 15.02.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, внесен от Министерския съвет. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: „за” 14, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема единодушно. Благодаря ви за участието.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ОТНОСНО ТЕКУЩИЯ СТАТУС И ПОСТИГНАТИЯ НАПРЕДЪК ПРИ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ОКОЛНА СРЕДА” 2007 – 2013 Г.
По тази точка сред нас имаме удоволствието да бъдат:
От Министерството на околната среда и водите
Ивелина Василева – заместник-министър
Малина Крумова – директор на Дирекция „Кохезионна политика за околната среда”
Цвета Димитрова – директор на Дирекция „Европейски и международни проекти”.
От Сметната палата:
Радослав Иванов – съветник на председателя на Сметната палата.
Добре дошли. Ако имате готовност, да започнем директно с представянето, госпожо Василева.
Може би докато технически се подготвят нещата, искам само да отбележа, че предходното изслушване на представителите на Министерството на околната среда и водите за напредъка при усвояването на средствата е проведено на 13 октомври 2010 година. По данните, които са ни предоставени, това е за период от близо 5 месеца. През този период е постигнат ръст на договорените средства от над 92 млн. лв. и на разплатени средства - от над 80 млн. лв.
Трябва да отбележим, че към момента делът на усвоените средства по тази програма е вече около 7,5 процента от нейния бюджет. За сравнение една година по-рано този показател е около 2,8 процента. При предходното изслушване на 13 октомври миналата година той е възлизал на 5,18 процента.
Заповядайте, госпожо Василева.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да представя на вашето внимание напредъка, постигнат при изпълнението на оперативна програма „Околна среда”, както и бившата програма ИСПА, управлявани от Министерството на околната среда и водите в ролята на управляващ орган.
Както споменахте – благодаря за въвеждащите данни, изнесени от Ваша страна, след последното докладване пред комисията можем да отчетем значителен напредък както по отношение на физическото, така и по отношение на финансовото изпълнение на проектите, изпълнявани по програмата. Същото важи и за темпа на договаряне.
Към днешна дата общият напредък по оперативната програма по отношение на финансовите индикатори е следният. Сключени са договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 1 млрд. и 77 млн. лв., което съставлява над 30 процента от общия размер на средствата по оперативната програма.
Плащанията по сключените договори са в размер на 262 млн. лв. или, както споменахте, близо 7,5 процента от общия ресурс на програмата.
Комулативният напредък по отношение на обявените процедури и изпълняваните договори за безвъзмездна финансова помощ са следните:
Обявени са 24 процедури за набиране на проектни предложения, от които 8 процедури на конкурентен подбор и 16 процедури за директно предоставяне;
В процес на изпълнение са 232 договора или заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Изплатените средства в размер на 262 млн. лв. включват всички извършени плащания към бенефициентите – авансови, междинни и окончателни. От тях верифицираните плащания възлизат на 126,5 млн. лв. Това са извършени към бенефициенти междинни и окончателни плащания, което дава една добра ориентация за съотношението авансови и междинни плащания 47 спрямо 51,5 процента, което, от своя страна, индикира добрия ход на изпълнение на проектите.
Това е общият напредък към този момент. Сега ще направя кратък преглед на напредъка по оси.
Приоритетна ос 1 – „Води”. По нея се изпълняват 113 договора за техническа помощ, 26 договора за инфраструктура, 4 договора за подготовка и строителство и една заповед на министъра на обща стойност около 926 млн. лв.
Четирите договора, включени в това представяне, бяха подписани в рамките на последните няколко седмици. Това са договорираните средства след обявяването на новата процедура, представянето от страна на нашите бенефициенти на техните проектни предложения и финализирана оценка. Това е новата ни процедура за комбинирано предоставяне на техническа помощ и финансова подкрепа за изпълнение на инфраструктурни обекти.
Двата големи проекта, изпълнявани по оперативната програма, на стойност 241 млн. лв. за интегрираните водни цикли на Враца и Габрово са в ход.
По отношение на физическото изпълнение можем да отчетем, че през 2010 година бяха въведени в експлоатация първите пет обекта по оперативната програма в градовете Приморско, Сопот, Белослав, Благоевград и Казанлък. Тази година бяха въведени в експлоатация обектите в Хисаря, Долно Езерово – квартал на Бургас, и Троян, проекти, финансирани, изпълнени и финализирани с финансовата подкрепа, осигурена от оперативна програма „Околна среда”.
Що се отнася до отворените текущи процедури, както беше докладвано и при предходната ни среща, в ход е набирането на проектни предложения по отворената процедура за изграждане на инфраструктурни обекти с общ бюджет от 600 млн. лв. До този момент са подадени проектни предложения от 9 общини – Кнежа, Тервел, Столична, Козлодуй, Трявна, Пирдоп, „Средец”, Хисаря и Кричим. Общата стойност на подадените проектни предложения е 205 млн. лв. Проектите са в етап на оценка.
Другата процедура, за която вече споменах, по която вече имаме сключени договори, е процедурата за директно предоставяне на средства, така наречената комбинирана процедура, при която се предоставят безвъзмездни средства на бенефициентите с цел подпомагане на дейностите по техническата помощ за подготовка на проектите и веднага след това се пристъпва към сключването на споразумение с общините за изпълнение на инфраструктурния обект.
На слайда са представени подадените проектни предложения по първата крайна дата по тази обявена процедура. До изтичане на първия срок бяха подадени 9 предложения, част от които вече са подписани. Останалите ще бъдат подписани до края на месеца.
В рамките на втория от заложените срокове – 31 януари, по процедурата бяха подадени допълнително 12 проекта на обща стойност над 33 млн. лв. В момента те са в етап на оценка.
Първоначално обявеният финансов ресурс по тази процедура беше 600 млн. лв. В резултат на активизирането и големия интерес от страна на общините той беше увеличен и възлиза на 850 млн. лв.
Какво предстои по Приоритетна ос 1 – „Води”. В съответствие с утвърдената индикативна работна програма до края на годината ще бъде отворена процедура, с която директно ще бъдат предоставени средства на басейновите дирекции за актуализиране на плановете за управление на речните басейни и разработване на планове за управление на риска от наводнение, изискуеми в съответствие със законодателството в сферата на водите.
Освен това планираме и обявяване на процедура за населени места между 2000 и 10 000 еквивалент жители.
По отношение на Приоритетна ос 2 – „Отпадъци”, се изпълняват 29 договора по проекта за техническа помощ на обща стойност 18 млн. лв. и един договор за изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Ботевград.
В оценка са още 4 проектни предложения на общините Видин – за регионална система на стойност 20,5 млн. лв., Перник – 21 млн. лв., Бургас – 40 млн. лв. и София – 256 млн. лв. Знаете, че проектът за изграждане на интегрираната система за управление на отпадъците на територията на Столичната община е одобрен на национално ниво и в момента вече тече оценката в Европейската комисия.
Освен това по Приоритетна ос 2 – „Отпадъци”, са поканени да представят своите проектни предложения още 14 региона. Отправена е покана към регион Малко Търново за представяне на проектно предложени на стойност 2,5 млн. лв. с краен срок за представяне 30 май 2011 година.
Отправени са покани и към останалите региони, които са представени на слайда. Крайният срок за представяне на проектните предложения е 31 август 2011 година. В активен диалог с общините и непрекъснати консултации се стремим да им оказваме подкрепа и помощ, така че дори и по-рано от този срок, ако постигнат готовност, биха могли да подадат своите проектни предложения.
По Приоритетна ос 3 – „Биоразнообразие”. По нея се изпълняват 27 договора и заповеди за безвъзмездна финансова помощ на обща стойност над 55 млн. лв. През месец октомври миналата година беше обявена процедура за конкурентен подбор на дейности за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие на обща стойност 34 млн. лв., като процедурата има три компонента. По първия компонент ще се изпълняват дейности в поддържани резервати, национални паркове; по втория ще се изпълняват дейности дейности извън защитени територии; по третия – разработване на планове за действие на растителни и животински видове.
Първоначално обявеният срок беше 21 февруари. Поради спецификата на процедурата беше взето решение срокът да бъде удължен до 21 март тази година. Регистрираме много сериозен интерес от страна на потенциалните бенефициенти, които в този случай, освен общини и сдружения на общини, включват неправителствени организации, подразделения на Министерството на земеделието и храните и други институции.
През месец февруари бяха обявени и две други процедури – за разработване на планове и управление на защитени зони, които не се припокриват със зони за опазване на местообитания, и теренни проучвания за разпространение на видовете, където конкретен бенефициент е Изпълнителната агенция по околна среда.
Какво предстои. Предстои до края на годината в сектор „Биоразнообразие” да бъдат обявени още три процедури за директно предоставяне на средства за проучвания и анализи, които са необходими за разработването на стратегически документи за опазване и възстановяване на биоразнообразието и една конкурентна процедура за опазване на биоразнообразието, сходна на тази, която в момента тече.
Накратко бих желала да представя на вашето внимание мерките за подобряването на управлението на оперативната програма и всички действия, които сме предприели с цел ускоряване на изпълнението й. Знаете, че възприехме процедурата директно предоставяне на средства по Приоритетна ос 1 – „Води”, и Приоритетна ос 2 – „Отпадъци”, с цел фокусиране на финансовия ресурс към най-приоритетните обекти, за да се даде възможност за повече гъвкавост на бенефициентите в етапа на подготовка и в етапа на оценка на проекта, както и да се дадат възможности за непрекъснати консултации и подпомагане от страна на управляващия орган при подготовката на проектите и изчистване на чисто процедурни или административни слабости на проектните предложения в етапа на оценка.
Предприехме много сериозни действия по отношение на повишаване капацитета на звената по управление на оперативната програма. Знаете, че ни бе дадена възможност за сформиране на технически звена както към управляващия орган, така и към междинното звено, чрез което набираме допълнителен експертен потенциал с цел активно да подпомагаме бенефициентите.
Разбира се, голяма част от усилията бяха насочени към опростяване на процедурите при кандидатстване, както и на процедурите при управление на проектите, именно отчитането на проектите.
Специално внимание беше обърнато и върху търсенето на механизъм да ускорим плащанията към бенефициентите при изпълнението на големи инфраструктурни проекти. Имайки предвид, че и общини имат нужда от непрекъснато осигуряване на свеж финансов ресурс, плащанията преминаха от ежемесечна на ежеседмична база. Бяха ускорени процедурите по верификация на исканията за плащания и последващ контрол с въвеждането на мерки за контрол – едно изключително стриктно планиране и впоследствие контролиране на изпълнението на планираните дейности по верификация на плащанията.
Поддържането на постоянен диалог с бенефициентите, получаване на обратна връзка и непрекъснатото обучение, което се предоставя, според нас е ключовият момент за успеха на програмата. Изхождайки от това, че проектите са комплексни, сложни, че не са присъщи за бенефициентите и че те имат нужда от много сериозна подкрепа през целия цикъл на изпълнение на проекта, ние осигуряваме ежеседмични консултации на тези от общините, които подготвят проектни предложения, ежемесечни срещи за проектите, които са в процес на изпълнение, с цел съблюдаване на темпото на изпълнение и осигуряването на подкрепа и в периода на изпълнението.
Актуална информация за оперативната програма се публикува регулярно на страницата на оперативна програма „Околна среда”, а също и на публично достъпния уеб портал.
По отношение на изпълнението до този момент спрямо планирани процедури, спрямо обявени процедури на вашето внимание предоставяме резултатите към края на 2010 година по приоритетни оси:
По Приоритетна ос 1 – „Води”. Отбелязваме едно изпълнение на планираните спрямо обявените процедури в размер на 172 процента;
По приоритетна ос 2 – 48 процента;
По приоритетна ос 3 – 77 процента, което дава комулативно 126,5 процента изпълнение спрямо заложените от нас индикатори.
Що се отнася до прогнозите, които сме заложили в системата „Лотар”, за средства, които ще бъдат договорени до края на тази година, ние предвиждаме да бъдат договорени 865 млн. лв. по оперативната програма, а да бъдат изплатени 304 млн. лв. до края на годината.
На вашето внимание представяме вече визуализация на някои от успешните проекти, които бяха въведени в експлоатация през 2010 година. Това са обектите в Приморско, в Белослав, в Сопот и в Благоевград.
Ако позволите, искам накратко да се спра върху резултатите до този момент при управлението и изпълнението на програма ИСПА.
Към дата 7 март усвоените средства възлизат на 680 млн. лв. от 990 млн. лв. ресурс по финансови меморандуми.
Прогнозната стойност на необходимите средства, които ще бъдат необходими от националния бюджет за завършване на проектите по ИСПА, е 217 млн. лв., а прогнозното усвояване до края на тази година е 68 млн. лв.
В тази стойност са включени и средствата, които са заделени по подписани финансови меморандуми, за които имаме индикация от Европейската комисия, че ще бъдат удължени и очакваме официално това да бъде оповестено през настоящия месец от комисията.
Що се отнася до процентите усвояемост, към края на миналата година ние регистрирахме усвояемост от общия бюджет на усвоени спрямо подписани договори 63 процента, а от бюджета по финансови меморандуми – 68 процента усвояемост, което смятаме, че е един значителен ръст спрямо примерно средата на 2009 година, когато усвоените средства възлизаха на 35 процента.
Споменах вече за това, че очакваме удължаване на финансови меморандуми. За седем от тях имаме потвърждение, за два все още сме в режим на кореспонденция с Европейската комисия, при предоставянето на допълнителни данни, изискани за проектите в Сливен и в Кърджали.
С какво можем да се похвалим до този момент.
Въведени са в експлоатация 11 пречиствателни станции и 5 ВиК мрежи, а също така 5 регионални депа и една претоварна станция. Това са чисто физическите индикатори по изпълнението на ИСПА до този момент.
Тази година очакваме да бъдат въведени в експлоатация и представените на вашето внимание обекти, а именно пречиствателните станции в София, Кубратово, Варна, трансформация на ПСОФ Аспарухово в помпена станция, Сливен и Търговище, както и ВиК мрежите в Шумен и Балчик и първи и втори етап в София.
В сектора „Отпадъци” обектите, които са в етап на строеж, са регионалният център за управление на отпадъците в Кърджали и строителството на 7 претоварни станции, както и закриване на 8 стари сметища. Това е по финансовия меморандум за интегрираната система за управление на отпадъците в регион Кърджали.
Освен това приключваме и подготовката на проекти за закриване на 14 стари сметища по другия финансов меморандум в сектор „Отпадъци”, техническите проекти за които са изготвени. Тази година предстои стартирането на строителните дейности.
Знаете, че освен 19-те финансови меморандуми за инвестиционни мерки се изпълняват и 3 меморандума за предоставяне на техническа помощ. По тях се подготвят проекти за финансиране по оперативната програма в сектора „Води”. Представени на вашето внимание са подготвените проекти за финансиране за Ловеч, Монтана, Севлиево, Кърджали, Ямбол, Велико Търново, Благоевград, Горна Оряховица, Долна Оряховица и Лясковец.
В сектора ”Отпадъци” регионите са Стара Загора, Луковит и Костенец.
Това, което предстои да бъде финализирано до средата на тази година, за да получи своята реализация с финансиране по оперативна програма „Околна среда”, са проектите в сектора „Води” за Асеновград, Гоце Делчев, Банско, Видин, Пловдив и Добрич и в сектора „Отпадъци” – регионите Бяла, Варна, Левски и Велико Търново.
С това моята презентация приключи. Благодаря ви за вниманието. На ваше разположение заедно с госпожа Крумова сме за допълнителни въпроси.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Василева. Видяхме всъщност, че една от препоръките, която имахме в Годишния доклад по отношение на агломерациите, беше да се помисли по посока намаляване на тавана от 10 хил. еквивалент жители. Сега сте се съобразили с тази препоръка и се работи за под 10 хил. еквивалент жители, което всъщност ни радва, че взаимодействието ни е продуктивно.
Колеги, заповядайте за въпроси. Господин Тошев, заповядайте.

ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо заместник-министър, колеги! Аз няма да си позволя да правя някакво сравнение между оперативните програми и някаква класация, защото първо, условията – и вътрешните, и външните, са различни, бенефициентите са различни и доста неща са различни. Самите вие знаете, че оперативна програма „Околна среда” не е в челото на класацията, особено в частта на договориране и разплащане поне за миналата година.
Моят първи въпрос е: как Вие давате оценка на самата програма за това незавидно място във формалната класация между оперативните програми по отношение разплащане на средствата, какви мерки мислите да предприемете за ускоряване на този процес и в тази връзка какви са прогнозите ви за тази година – към края на 2011, какво бихте очаквали да се случи и как виждате изпълнението на програмата до края на 2013 година?
И като допълнение към тези по-общи моменти. По оценката, която беше дадена на оперативната програма в края на август на 2010 година, там имаше редица неща, които бяха препоръчани да се случат, голяма част от тях касаят ваши нормативни актове – на Министерския съвет, на министерството и на самия управляващ орган.
Какво е вашето мнение – вече е късно за този период, но за следващия планов период 2014 - 2020 година, какво бихте желали да се случи в Народното събрание, ако имате въобще такива виждания? Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Тошев
Пропуснах да приветствам и заместник-председателя на Комисията по околна среда и води господин Алексиев. Винаги, когато искате да вземете отношение, не се колебайте да поискате думата.
Господин Димчо Михалевски заяви желание да се изкаже. Заповядайте.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо заместник-министър, аз благодаря за подробната информация, която ни дадохте, защото това е една от тежките програми и ние трябва да си даваме сметка какви са предизвикателствата пред нея.
Аз ще обърна внимание на два въпроса, които според мене са важни, с въпрос, разбира се, към колегите от Министерството на околната среда и водите.
Прави впечатление, че по обявените директни процедури по приоритет 1 от подадените проектни предложения, въпреки че те формално отговарят на критерия за над 10 хил. еквивалентни жители, преобладаващата част не обхваща най-големите агломерации, дори и средните.
От общият бюджет, който вие имате по този приоритет – почти 2 млрд. и 300 мил. лв., де факто с изпълняваните 26 инвестиционни проекта плюс двата големи – Враца и Габрово, плюс досега продадените, ви остават около 600 млн. лв. Трябва да отбележим, че критерият, по който ще ни оценяват и вероятно може да имаме проблеми откъм санкции, ще бъде и на брой еквивалент жители.
Моят въпрос първо е: защо се забавят толкова много подготвените проекти по ИСПА? Защото тук има над 9 агломерации, като Петрич, Свищов, Видин, Севлиево, Асеновград, Силистра, Ямбол, Гоце Делчев, Кърджали, в това число доразвитие на канализационните системи и развитие на пречиствателните станции с втори стъпала в Добрич и Перник? Като имаме предвид и обявената днес от Вас идея да обявите и проектни предложения от 2 хил. до 10 хил. еквивалент жители, де факто ще стане ясно, че няма да има достатъчно ресурс и може да се окаже, че голяма част от проектите на агломерации ще бъде концентрирана според мене не в най-нуждаещите се и най-необходимите места. Още повече, че там има едно обстоятелство, че тъй като сме класифицирали за съжаление държавата си като чувствителна територия – почти цялата, с изключение на добруджанските реки и Места, в тези градове, малко надвишаващи 10 хил. еквивалент жители, ще правим прекалено скъпи пречиствателни станции. Това е единият ми въпрос.
Вторият, може би по-съществен въпрос, е: имат ли план Министерството на околната среда и водите и управляващият орган по предстоящите крайни срокове за усвояване на средства, сред които има реална опасност да загубим финансиране?
Ще ви посоча числата. В края на 2009 година ние сме усвоили по програмата 97 млн. лв. В края на 2010 година сме усвоили 245 млн. лв. Към днешна дата сме усвоили 262 млн. лв. Тоест за първите два месеца това е плюс 17 млн. лв.
За да не загубим средства, до края на тази година трябва да усвоим поне 176 млн. лв. Това не е голям проблем, тъй като има проекти в изпълнение, има проекти, които ще стартират с авансови плащания. Ако се изпълни голяма част от предвиденото като договорирано – добре.
Но забележете, до края на 2012 година, само в рамките на 2012 година, за да не загубим средства, извън тези 176 млн. лв. ние трябва да усвоим и да разплатим, което означава изпълнение, сертификации и верификация, допълнително 1 млрд. и 100 млн. лв. Според мене това е най-големият риск, който стои пред нас. Това трябва да влезе като гореща тема и в комисията, и в управляващия орган. Защото според мене там ще е първият сблъсък, от който България реално има риск да загуби стотици милиони лева.
Моят въпрос е: има ли министерството конкретен план как да се справи? Защото аз внимателно следя договорите, които сключвате в момента. За съжаление голяма част от тях са по така наречения инженеринг или „Жълтата книга”, която означава прединвестиционно проучване, проектиране, процедури за възлагане, начало на изпълнението, което ще иска месеци и месеци.
Не бива да забравяме и политическото обстоятелство, че има местни избори. Това означава забавяне на активността на общините. Плюс допълнителното – нови кметове, които също трябва да се ориентират в ситуацията.
Според мене това трябва да бъде най-горещата точка пред оперативната програма – как да направим така , че тези фактически 1 млрд. 267 млн. лв. оттук нататък до 31 декември 2012 година да бъдат реално използвани за България. Моят въпрос е: какво правим в тази посока?

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Михалевски. Имате думата, господин Николовски.

МИХАИЛ НИКОЛОВСКИ: Уважаема госпожо заместник-министър! Искам да попитам за инвестиционния проект № 26 на община Ябланица, тъй като съм избран от Ловешки избирателен район, по отношение на рехабилитация, доизграждане, канализация, водопреносна мрежа и почистване на водите – Ябланица, първи етап. Договорът е за 9 млн. 700 хил. лв. На авансово плащане са 1 млн. 150 хил. лв. Как върви проектът, има ли някакви проблеми, които да забавят нещата, тъй като изпълнението и планираната стойност са в проценти, които не са задоволителни? Ако може да дадете малко разяснение. Не е задължително днес, може и по-нататък да дадете тези разяснения.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Николовски. Заповядайте, госпожо Плугчиева.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Госпожо заместник-министър! Съжалявам, че изтървах една част от презентацията, но получих материала и ще се запозная в подробности.
Имам една бележка и два въпроса.
Имам предвид факта – тревожно ниския процент на усвояемост на средствата. Дали с програмата, която предвиждате сега с малките общини до 10 хил. еквивалент жители, смятате, че това е едната от възможностите, за да можем да наваксаме или да усвоим процеса на усвояване на средствата? Защото при малките общини до 10 хил. еквивалент жители имахме подготвени проекти, които за съжаление бяха след това стопирани, загуби се доста време при тях. Една част от тях трябваше да бъдат проверени, което беше задължително, но други бяха добри проекти. Значи ли, след като сега стартира тази част на програмата, че ще се прави някаква актуализация на тези проекти или така, както са били подготвени и заварени - без да има актуализация, те ще могат отново да кандидатстват?
Освен това, като се има предвид все повече тревожният скок в растежа на цените и особено на горивата, всичко това рефлектира върху строително монтажните работи, върху стойността на тези проекти. Имате ли нещо предвид? Ще налага ли това някаква корекция, ще се вместите ли тези проекти, които имаме предвидени по договор, в рамките на проектната стойност на документацията или ще се налага някаква корекция? И ако се налага, откъде ще бъде компенсирана тази стойност на проектите?
По отношение на няколко проекта по биологично разнообразие, за да не занимавам колегите с подробности, ще ви изпратя тези сигнали, които са постъпили при мене. Защото се оплакват бенефициентите, че без причина става орязване на разплащането на проектите, задължително по 10 процента, без аргумент. Затова ще Ви изпратя тези сигнали, за да може да реагирате. Надявам се, че е някакво недоразумение или грешка. Или ако има съответно невъзстановяване на цялата стойност на проекта, то трябва да има и съответните коректни аргументи, дадени на бенефициента.
Приключвам с бележката.
По отношение на ИСПА казвате, че е следствие на разплащането. Съвсем естествено е една програма, която работи от 10 години, на финала да бъде с най-висок процент на разплатени средства. Няма как да стане по друг начин, като се има предвид, че още повече това са все големи инфраструктурни проекти, които изискват време за подготовка и за реализация. И естествено, че като приключи програмата, тогава ще бъде и финансовото разплащане и тогава стойността ще бъде най-голяма.
Мисълта ми е, че коректната интерпретация би трябвало да е тази, а не защото сега имаме някаква промяна в управлението на програмата. Естествено приключва и разплащаме програмата. Благодаря ви.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Господин Агов, заповядайте.

АСЕН АГОВ: Благодаря, госпожо председател. Госпожо заместник-министър, сигурно се досещате за какво ще Ви питам. Ще Ви попитам за Враца. Ние бяхме заедно, когато се подписа договорът с община Враца през януари миналата година. Изминаха година и два месеца и няма никаква следа от началото на проекта. Няма никаква следа! Във Враца просто не се вижда абсолютно нищо, което да е започнало.
Известно е, че този проект е голям, един от най-големите в Европа впрочем. Не го казвам като упрек към Вас. Казвам какво е състоянието и за какво става дума. Работи се само по ФИДИК. Това е необходима фаза. Но се работи твърде дълго по ФИДИК.
Аз съм всяка седмица във Враца и всеки път питам има ли някакъв напредък. Няма. За една година и два месеца, ако питате мене, ако всичко работеше в ритъм, трябваше да се започне да се копае някъде през октомври миналата година, за да се свършат първите работи.
Отделно се носят слухове за това какви проценти са искани, за да се сключат договори с определени фирми. Аз казвам – слухове, защото съм преживял много слухове през живота си, включително и за мене, затова не им давам ухо. Но казвам какво се говори за това във Враца.
Просто искам да ми кажете къде се намираме там, за да сме наясно. Не искам да вдигам шум и да питам по време на парламентарния контрол. Но е достатъчно онова, което ще науча тук от вас.
Пак казвам, за мене абсолютно необосновано е това забавяне в този голям проект.
Даваме си всички сметка, че ако не бъдат усвоени парите навреме, в сроковете, които са разчетени, ние можем да загубим тези пари. А знаете, че това е много лошо петно за България, ако се загубят парите по такъв голям европейски проект. Пак подчертавам, европейски проект. Дано тревогата ми да е необоснована. Дано да кажете неща, които ще разсеят тази тревога. Но ето, такова е настроението, това се говори в града.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов. Заповядайте, господин Чакъров.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви. Аз също бих искал да отбележа, уважаема госпожо председател, госпожо заместник-министър, колеги, че информацията е наистина доста обстойна по начина, по който се представи. Естествено видяхме и оценката, представена от всички членове на комисията ни, включително и от управляващото мнозинство.
Видно е, че заедно с оперативна програма „Транспорт” оперативна програма „Околна среда” на пръв поглед с повишението, което се посочи по отношение на плащанията и договарянето, в никакъв случай не е на това ниво, на което трябва да бъде четвърта година от изпълнението на оперативна програма и „Транспорт”, и „Околна среда”. Аз ги разглеждам съвместно, защото наистина те са тежки оперативни програми.
Безспорно е видно, че се полагат не малко усилия от страна на екипа да се работи. От това, което чуваме, става ясно, че се провеждат много срещи с общините, с всички заинтересовани страни. Но за съжаление ефективност не се вижда. За съжаление – аз го казах и когато имахме представяне и изслушване от страна на министър Дончев за напредъка на оперативните програми. За същите оперативни програми аз го казах и тогава, и сега ще кажа, че процентът на договаряния, на контрактуване не отговаря на потребностите, не отговаря на възможностите, които имаме. В това отношение ще си позволя малко хронология.
Аз ще си позволя съвсем коректно да репликирам колегата Тошев, който насочи нашето виждане за следващия програмен период. Не споделям, че трябва да гледаме само следващия програмен период. Колеги, в името на страната, в името на всички нас тук, в името на потребностите, които много добре знаем какви са във ВиК сектора, трябва да се работи.
Господин Михалевски много добре знае в това отношение какви са потребностите, но и ние ги знаем, те са по различни изчисления между 6 и 8 млрд. евро. Ние разполагаме с малко над 1 млрд. евро, средства, които аз лично съм притеснен, че ще ги усвоим. Дано да не бъда прав и дано да греша. Бих се радвал искрено, ако това е така.
Предвиждаме до 2015 година да усвоим 95 процента от средствата, дай боже, но целта ни трябва да бъде даже и по-рано да стане това. Особено тогава, когато има огромна потребност от изграждане на ВиК мрежи, когато има нужда от изпълнение на поетите ангажименти, на пречистване на водите, на изграждане на питейни мрежи. Особено в условия на криза това са живи пари, които трябва да се влеят и в строителство, и в икономика, и в данъчната система и т.н.
Първо, по отношение на ИСПА действително има прогрес. И госпожа Плугчиева посочи, ние сме ходили неколкократно и в Брюксел, и тук сме се разправяли да преодолеем изоставането по редица проекти. Не че ние не сме ги решавали, не че не е било възможно да ускорим работата. Но тогава, когато поех работата по ИСПА, делегацията на Европейската комисия, за разлика от Румъния, където по всеки представен проект се произнасяха тогава в рамките на един месец, при нас нямаше никакъв срок и ние чакахме. В интерес на истината там загубихме доста време – година, година и половина. И най-накрая аз бях принуден и се срещнах с господин Каркулас, който водеше делегацията на Европейската комисия, и доста ултимативно поставихме въпроса, че това не трябва да продължава по този начин. След това се ускори работата – оценки, преоценки, едно, друго.
Този пакет от пречиствателни станции, които виждаме за Бургас, Меден рудник, Севлиево, Ловеч, Попово и т.н., се спаси именно по този начин. Даже и Бургас се оцени два пъти тогава, цялата документация се пращаше в Брюксел, защото не бяха включени фосфор и азот като конкуренти за пречистване. И в момента вече тази пречиствателна станция в Бургас работи.
Тук трябва да кажем добри думи за заместник-кмета тогава, сега заместник-министър госпожа Василева, заедно с господин кмета, който наистина заслужава адмирации. Те бяха много адекватни, много експедитивни. Всичко това се случи много скоростно. Тук не си правим комплименти и не говорим на ангро.
В момента това, което трябва да направим, е наистина да се обединим и да видим къде какво може да бъде направено. И фактите трябва да бъдат представени такива, каквито са. Даже с колега – член на комисията, преди заседанието коментирахме, че са били спирани проекти по оперативна програма „Околна среда”.
Тук още веднъж бих искал всички да чуят, защото от 2009 година познавам в детайли цялостната работа по отношение на оперативна програма „Околна среда” и ИСПА – никога не са били спирани проекти. След като възникна този казус, типично по нашенски - господин Михалевски сега влиза в залата, госпожа Плугчиева е доста запозната, абсолютно актуален е вицът, че на нашия казан отгоре не е необходимо някой да стои, - тръгна работата. Впоследствие променихме правилата за работа по отношение на оперативна програма „Околна среда. Ефективност има – няма, наложи се да променим законодателството, извървяхме този не лек път с огромни усилия.
Аз имам резерви по редица позиции, но това е отделна тема. Въпросът е, че сега, когато всичко това е направено, трябва да се работи много усилено. И след като видяхме, че трябва да има преоценка на проектите, отменихме процедурите, които бяха стартирали. През 2009 година бяха почти готови критериите съобразно новото законодателство. През юни-юли месец на същата година ние приключихме от коректност с управляващия комитет, за да се съгласуват тези регламенти – това беше коректна позиция. Трябваше да се ускори работата – казвам го най-коректно и добронамерено – и диалогът с общините трябваше да бъде много по-активен.
И накрая, след като извървяхме този път, се направи скрининг, който беше стартирал преди. На всички проекти, които бяха договорирани, доколкото знам, ако не съм прав, нека да ме коригират представителите на Министерството на околната среда и водите, 20 млн. лв. е корекцията и то за отпадане на конкуренти. Или са отпаднали определени компоненти от строителството. Но загубихме не малко време. А времето е ценно. Тези средства – особено в условия на криза, това ще го повторя – трябва да се реализират, да се усвояват.
Аз приветствам това, което е направено в общините, където е приключено строителството. Приветствам за това, че тези дни са подписани договори и на всеки успех и напредък, който има, всички ние ще се радваме. Аз също ще се радвам не по-малко от вас. Напротив, ще съм първият, който ще отправи поздравления и адмирации, защото става въпрос за нас.
Радвам се за това, че има вече тази еволюция, нещо, което ние видяхме и оценихме. Откривайки процедури, ние видяхме, че малките и средните общини са по-активни. Големите общини нямаха активност и продължават да нямат такава активност. Ако не е така, коригирайте ме.
В момента гледам тук публикация от медията. Госпожица Панайотова на 1 февруари каза, че когато липсва проектна готовност в приоритетните агломерации е добре да се помисли и средствата да се пренасочат към агломерации с еквивалент жители под 10 хил. Всички знаем какви са ангажиментите ни, че първо трябва да изпълним ангажиментите към агломерации с еквивалент жители над 10 хил. Но когато няма проекти, няма как да работим и с тях. Общините трябва да бъдат по-активни. Не всички са активни като Бургас и като други големи общини, като Враца, като Габрово, които извървяха своя път.
За София можем да говорим много, колеги. Аз се радвам за тези два лота, които са приключени. Може да отворите аналите и да видите по какъв начин сме стигнали до успешен финал да бъдат контрактувани, да бъдат изтъргувани, да влязат в строителство и да приключат, специално за София. Наистина рискувахме да загубим 58,5 млн. евро за София. Тогава се хванахме с общината, с министерството, с Министерството на финансите. В интерес на истината съвсем коректно искам да кажа, че се включи и госпожа Плугчиева. Извървяхме един не лек път.
Всичко това трябва да бъде направена за всеки един проект поотделно в цялата страна, където има стартирали процедури, за да усвояваме тези пари. Те трябва да се усвояват. Така че там, където има готовност – над 10 хил., под 10 хил., не трябва да се делят общините.
Аз лично не приемам израза „приоритетни агломерации”. Какво означава „приоритетни”? Само агломерации. Да не би навсякъде да не живеят хора, които са граждани на тази страна? Да, чувам думата „ефективност”. Какво означава „ефективност”? Естествено, ако се изгради инфраструктура в „Люлин” или се изгради в Бургас – „Меден рудник”, ефективността ще е много по-голяма. Там ако се инвестират 15 млн. евро, ще бъдат водоснабдени и канализирани огромен процент граждани, спрямо това ако вземем Луковит, Гоце Делчев или което и да е друго населено място. Но ландшафтът е такъв и там рано или късно трябва да бъде изградена инфраструктурата.
Колеги, тук отварям една дискусия. Всички трябва да помислим и да гледаме и този програмен период, и следващия програмен период. За следващия някой да ми гарантира, че ще има възможност отново за тези населени места по същия механизъм да се отпускат средства. А какъв е стандартът в големите градове и в малките и средни населени места от социална гледна точка? По какъв начин те ще поемат този товар да изградим там необходимата инфраструктура и ако се наложи там с публично-частно партньорство да бъдат изградени тези системи? И колко товар ще легне на гърба, ако не минем на солидарния принцип? Нека да си отговорим на този въпрос.
Приключвам. Наистина ми се иска да има много по-висок процент на договаряне, по-успешна работа и във водния сектор. Приветствам това, че най-после има такъв подход, какъвто и навремето видяхме - да се слезе под 10 хил. еквивалент жители, с оглед на това да бъдат реализирани тези средства. Но трябват още много усилия в сектор „Отпадъци”, където видяхме какви са данните и статистиката.
Извинявайте, че бях малко по-обстоятелствен и по-дълго говорих.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Все пак сте бивш министър точно в този сектор, така че подхождаме абсолютно колегиално. Заповядайте, господин Танчев.

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Панайотова. Аз наистина ще бъда много кратък, защото вече изчерпахме всички въпроси. Аз просто искам да помоля да навлезете малко повече в частта какъв е планът и графикът за общини между 2 хил. и 10 хил. еквивалент жители. Знаем, че като цяло в България доста общини са такива.
И евентуално за в бъдеще, ако може, да ни представите някакъв график как виждате нещата, за да знаем и ние какво да говорим в тази връзка, защото оттук нататък ще се срещаме с хора. Благодаря.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Танчев. Госпожо Василева, акумулираха се много въпроси, но вярвам, че ще съумеете да отговорите на всички. Заповядайте.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо председател. Записах доста дълъг списък с въпроси. Надявам се, че не съм пропуснала нещо и ще мога да отговоря на всички отправени от народните представители въпроси към мене.
Преди всичко ми позволете да благодаря за подкрепата, която чух по отношение на усилията на екипа и по отношение на подхода, принципа, който сме възприели при управление на оперативната програма.
Ще започна с първите въпроси, отправени от господин Тошев. Да, действително не са задоволителни цифрите, действително не сме сред първите по усвояемост оперативни програми. Но и в много от изказванията, чути дотук, бяха упоменати част от причините за това. Изхождайки преди всичко от факта, че това са трудни, тежки и с дълъг жизнен цикъл проекти, не може да се очаква бърз темп на усвояемост.
Другите причини също бяха накратко упоменати, а именно необходимостта от преглед на всички сключени договори, анализите, които бяха направени за икономическата ефективност и целесъобразност на проектите, съответствието им със стратегическите приоритети, съответно корективните мерки, които бяха приложени, всички промени, които настъпиха по отношение разработването на новата методика и критерии за избор на проекти, финансирани по тази оперативна програма, мерките, които предприехме по отношение на укрепване на административния капацитет и оптимизиране на структурите по управление на програмата.
Това до известна степен забави процеса. Забави го и фактът, че имаше, както господин Чакъров спомена, процедури по готови проекти, които бяха прекратени, и оттам насетне трябваше да се преработват тези проекти, така че да бъдат в съответствие с критериите за целесъобразност и ефективност.
Знаете, че корективните мерки бяха съпътствани с подписването на анекси към договорите, в които бяха приложени част от корекциите, беше дадена възможност за прилагане на механизма за налагане на финансови корекции, с цел отпушване на тези плащания по проекти, по които беше установена нередност и нямаше възможност по предходните договори да се извършват каквито и да било плащания. Този процес също отне време.
Всичко това, съпътствано и от подкрепата на национално ниво, от централното координационно звено и от ресорния министър, потвърдено от одитите на Европейската комисия и националния орган – Изпълнителна агенция ОСЕС, смятаме, че доведе програмата до етапа, в който вече можем да заявим, че сме се отърсили от бремето на необходимостта да я привеждаме в правилната посока и в правилните релси. Оттук насетне това, което ни очаква, е наистина ускорено договориране и усвояване.
Какви са мерките, които са предприели колегите от управляващия орган и междинното звено, с цел ускоряване на договорирането и разплащането. Накратко маркирах част от тях – опростяване на процедури, въвеждане на система за ускоряване на плащанията, непрекъснати консултации и преди всичко фокус - това за нас е приоритетът в момента – върху бенефициентите, да се работи непрекъснато с бенефициентите и да се оказва непрекъсната подкрепа в процеса както на подготовка, така и на изпълнението на програмата.
В този смисъл ние очакваме много сериозен интерес и проекти, може би около 50 на брой за големите агломерации , до края на годината и усвояемост, както беше цитирано, 350 млн. лв. ръст и 304 млн. разплатени средства до края на годината.
Какви са предвижданията ни по отношение на усвояването на средства по оперативната програма. Ние смятаме, че можем да постигнем много висок процент на усвояемост. Нашата амбиция и цел е да постигнем 95 процента усвояемост към края на програмата. За тази цел пристъпихме към разработването на методика и критерии за по-малките агломерации, за да може, както и госпожа Плугчиева упомена, да използваме възможността в максимална степен да усвоим всички средства.
Не се изключва възможността и за договориране на допълнителен ресурс, така че да можем да запълним резерв от икономии при търгуване или при налагане на финансови корекции. Колкото и нежелано да е това, все пак се случва. Тоест целта ни е наистина да постигнем максимална усвояемост, защото осъзнаваме, че това са проекти от национално значение, те нямат политическа окраска.
И независимо, че тук беше упоменато, че предстоят местни избори, моят апел и моята молба и към членовете на комисията, и към всички представители на политическите сили е наистина да се опитаме да се дистанцираме от политиката, когато става въпрос за такъв тип обекти и проекти. Защото всички знаете, че негативният ефект от неизпълнението на ангажиментите ни по европейското законодателство ще бъде понесен от всички граждани на нашата държава.
И така, по отношение на въпросите на господин Михалевски – дали има план за усвояване по отношение на крайните срокове. Към този момент ние не считаме, че има какъвто и да било риск да бъдат загубени средства по оперативната програма. Тази година е първата, когато биха могли да бъдат загубени такива. Ние не смятаме, че има такъв риск за тази година, а също така и за следващата.
За съжаление в момента не мога да ви представя конкретните цифри, но цитираната от Вас цифра не е коректна, така че мога в допълнение да ви представя информация за следващата година.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ако ми позволите, защо мислите, че е некоректна?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Може би госпожа Крумова ще цитира факти.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Крумова.

МАЛИНА КРУМОВА: За съжаление точно тази справка в момента не е пред мене. Но сумата за тази година, която би могла да бъде загубена, ако не е усвоена, е 58 млн. лв. Ние към настоящия момент имаме средства, които са верифицирани над тази стойност, и продължаваме да разплащаме постоянно. Тези средства до края на годината със сигурност ще бъдат сертифицирани, тоест за тази година не виждаме никаква загуба на средства.
Точната стойност към настоящия момент не мога да възстановя, но със сигурност не е 1 млрд. лв. Мисля, че Вие пропускате изменението в регламента, което разпределя сумата от 2007 година за всички години след това.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Извинявам се, но Вие не сте ме разбрали. За тази година имате риск. Аз не говоря колко средства имате верифицирани. Аз гледам официалните данни на усвоеното към момента. Даже към 31 декември е било 245 млн. лв., в момента вие казвате, че е 262 млн. лв. Има риск, ако не усвоим тази година от 1 януари 2011 176 млн. лв. Това е минимумът. А числото, което ви говоря за догодина – забележете, говоря за 2012 година, и отчитам едната шеста от 2007-а, включил съм я, тъй като 2012 е особена година – в нея се събират 2009, 2010 и една шеста от 2007-а и там се получава 1 млрд. и 90 млн. лв.

МАЛИНА КРУМОВА: Само нещо искам да отбележа в тази връзка.
Съгласно регламента на Европейската комисия по отношение на усвояването на фондовете, авансовите плащания по програмата се отчитат като сертифицирани плащания и има загуба на средства, които са авансово преведени на държавата членка едва през 2015 година. Мисля, че оттук идва разминаването в цифрите и в данните ни. Реално погледнато, около 10 процента средства по програмата са преведени, тоест 250 млн. лв. са преведени на държавата членка авансово от Европейската комисия. Тези средства са сертифицирани. Тоест те оказват влияние едва тогава, когато приключва програмата.
Поради тази причина цифрата, която реално може да бъде загубена тази година, е 58 млн. лв. За следващата година сумата не е 1 млрд. лв. В момента ми липсва точно тази справка, но мисля, че е някъде около 280 млн. лв.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз вероятно съм в дълбоко заблуждение. Но тук наистина ще помоля да го проверим.

МАЛИНА КРУМОВА: Ще Ви изпратим допълнително справка.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Защото ако гледаме националната стратегическа референтна рамка, индикативното разпределение, дори отчитайки сертифицирането на 10-процентовия аванс, то има правило N + 3 за първите три години – 2007 и 2009 и правило N + 2 за 2010 – 2013 година. И ако това не е вярно, значи нищо не разбирам.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Михалевски. Госпожо Крумова, Вие ще ни изпратите допълнителна информация, която ще предоставим на вниманието на господин Михалевски.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Смисълът беше да обърна внимание. Защото де факто при тези правила ние трябва за 21 месеца оттук насетне да усвоим 1 млрд. 250 млн. лв. И това е притеснителното, защото до момента сме на 250 млн. лв. за две години.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Михалевски. Заповядайте, госпожо Василева.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: За съжаление в момента не разполагаме със справката, но както беше споменато, ще предоставим на вашето внимание тези данни. В съответствие с нашите анализи няма риск да бъдат загубени средства.
По отношение на типа проекти, да, действително голяма част от тях се изпълняват на инженеринг или по „Жълтата книга” на ФИДИК. Но самото естество на съоръженията е такова, че се препоръчва от експертите, когато се изграждат пречиствателни съоръжения, да се процедира по този начин.
Що се отнася до конкретните въпроси за Ябланица, ние сме приложили към доклада до комисията една справка за физическия напредък по отделните проекти, по които се изпълняват инфраструктурните обекти. Ако желаете, бихме могли да ви представим по-подробна справка за хода на изпълнение на проекта, защото предполагам, че ви интересуват и повече детайли. А тя е доста синтезирана.

МАЛИНА КРУМОВА: Само с две думи. Ще представим допълнителна информация. За съжаление първата поръчка, която беше проведена по проекта за Ябланица за изпълнение на строителството поради допуснати нарушения при провеждането на поръчката трябваше да бъде прекратена.
Поради съвпадение на обстоятелствата - прегледът, който се извърши за времето, в което не можеше да се обявяват нови поръчки, и новия Закон за обществените поръчки от 2010 година, който наложи изменение на тръжните документи, поръчката е обявена мисля, че през третото тримесечие на миналата година и към настоящия момент е пред приключване. Ако не е сключен вече договорът за строителство, тази процедура е пред приключване и предстои да започне строителството.
Провеждали сме срещи с общината, опитваме се да съдействаме във всякакво отношение, за да може да започне реалното изпълнение на проекта. Ще представим по-подробна справка за други факти, които оказват влияние.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Продължаваме по въпросите. Относно изказването на госпожа Плугчиева, свързано с по-малките агломерации – между 2 хил. и 10 хил. еквивалент жители. Да, действително голяма част от техническите помощи, които се изпълняват по оперативна програма „Околна среда”, са за тези агломерации. Знаете, че се следи изпълнението на проектите. Нашата цел е при подготовката на методологията и критериите за по-малките населени места между 2 хил. и 10 хил. еквивалент жители да следваме модела, който беше възприет и за по-големите населени места. Тоест методиката, която все още не е готова, но предстои да бъде разработена, ще ни очертае рамките и основните изисквания към по-малките населени места, които ще бъдат приложими при оценяването на проектите от тяхна страна.
В този смисъл дали ще бъде необходима актуализация. Възможно е в някои случаи да бъде необходима такава. Но това, което ние препоръчваме на бенефициентите, е по отношение на апликационните форми и финансовите анализи, които правят към проектите си. Там, където такива дейности все още не са стартирали по техническите помощи, да не ги изпълняват, а да изчакат методиката, за да може да бъде прилагана директно към подготвените от тях документи.
В общи линии, както споменах, ще следваме модела, който възприехме при големите населени места над 10 хил. еквивалент жители.
По отношение на скока на цените. Да, в момента сме свидетели на такъв. Към този момент все още не е регистриран на строителния пазар някакъв сериозен ръст или влияние. Знаете, че това са фактори, които отнема малко време, докато бъдат видими на пазара. Ние считаме, че това е предмет на преценка, на анализи при изготвянето на техническата документация, на количествено-стойностните сметки. И, разбира се, при тръжните процедури, когато такива се реализират от общините като възложители по Закона за обществените поръчки, икономическият и търговски принцип е този, който води до резултати и намирането на най-доброто пазарно решение за реализацията на проектите.
В този смисъл не смятам, че методиката като такава има нужда от актуализация. Кризата по-скоро предизвика намаляване на цените и огромен интерес. Това, което наблюдаваме и което нашите бенефициенти споделят с нас, е невероятен интерес от страна на строителните фирми. Кандидатстват от порядъка на 20-30 фирми при обявяване на тръжна процедура, което наистина е фактор за една много силна и сериозна конкуренция.
По отношение на проектите за биологично разнообразие ще съм ви благодарна да ни предоставите информацията. Това, което подозирам, че се е случило с конкретния бенефициент, е финансова корекция в размер на 10 процента, която се приспада при извършване на междинните плащания. Но, разбира се, това е само на първо четене.
По отношение на големия проект за Враца имаше питане от господин Агов. Ние с него от самото начало на проекта проявяваме жив интерес. Действително това е един от важните проекти. Защото както той спомена, той е значим не само за града, той е значим и за нас, имайки предвид, че това е голям проект, значим е и за оперативната програма. Тоест ние като управляващ орган също ще докажем своя капацитет.
В този смисъл регулярно се провеждат срещи по хода на проекти с присъствието на експертите от общината, с присъствието на кмета, с присъствието и на областния управител. Проектът е в ход, независимо че, както споменахте, на терен все още няма нищо. В момента е в процес на търгуване изборът на звено за управление на проекта и надзорът на обектите.
Може би Вашият коментар е релевантен към един друг въпрос, който получих, относно законодателни промени. В този смисъл той е обвързан с обструкциите, които срещат общините при провеждането на тръжните процедури. В много случаи има сериозни забавяния поради обжалвания. В много случаи наистина минимум 6 месеца е периодът, през който се минава целият цикъл за изтъргуване на дадена задача.

МАЛИНА КРУМОВА: Искам да кажа още няколко думи.
Обръщам внимание, че в случая, специално по отношение на големи поръчки, включително надзора на община Враца, това подлежи на задължителен предварителен контрол, който, независимо от усилията, които полагаме ние, трябва да мине през Агенцията за обществени поръчки. Съгласуването на документацията в Агенцията за обществени поръчки за предварителен контрол отнема минимум един месец. Често в случаи, когато става въпрос за сложни поръчки, каквато е тази за надзора на Враца – все пак това не е прост проект, - ако не бъркам точните данни, в случая отне два месеца на агенцията да съгласува документацията. Съгласно наредбата за извършен предварителен контрол ние сме длъжни такива поръчки да изпращаме задължително в агенцията.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Крумова.
Заповядайте, госпожо Василева.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Със сигурност в този смисъл, както споменах, ние провеждаме регулярни срещи. Специално за големите проекти правим отделни срещи с общините, имам предвид Враца и Габрово, защото ги следим строго за това как се справят със сроковете. Очакваме, че по отношение на Враца ще има реален напредък през тази година с изтъргуването.
Както спомена госпожа Крумова, в момента се търгува надзорът, техническата помощ. Предстои изтъргуването на проектирането за Среченска бара, след което изпълнението му. Другият строителен компонент в момента е на предварителен контрол. Тоест нещата се движат, но предварителната подготовка отнема чисто технологично време, преди да стартират тръжните процедури и естествено самите тръжни процедури.
Освен ако не съм пропуснала нещо друго, може би да премина към въпроса, който беше отправен относно следващия програмен период. Знаете, че нашата грижа е насочена първо и преди всичко към ангажиментите, които имаме по европейското законодателство. В този смисъл смятаме, че има разбиране и от страна на Европейската комисия.
Притеснението, което беше изразено от господин Чакъров относно наличността на безвъзмездни средства за следващия програмен период мисля, че може да бъде в известна степен потушено, имайки предвид, че по време на Петия кохезионен форум имаше един специален панел, на който и комисарят по околна среда изрично заяви необходимостта и волята да бъдат заделени средства за новите държави членки, които имат все още ангажименти по въвеждането на екологичното законодателство за пречиствателните съоръжения и канализационните мрежи.
Защо сме ги определили като приоритетни. Не защото смятаме, че са по-важни, ние този дебат с вас много пъти сме го имали, а просто защото наистина индикаторите, които се постигат, целите, които се постигат, ако щете и сроковете по законодателство, които са вече отминали за по-големите агломерации, са тези, които ги извеждат на преден план.
По никакъв начин не бихме желали да игнорираме или да не уважим по-малките населени места. Напротив, те са наша грижа и те също са част от законодателните изисквания. Там обаче знаете, че срокът е малко по-изтеглен във времето – до края на 2014 година, което ни дава малко повече въздух. Освен това, както споменахте и Вие, един от индикаторите и на самата оперативна програма е брой присъединени абонати.
Така че, като се казва – всяко нещо по реда си, съобразяваме се и със законодателството, и с изискванията на европейските регламенти.
Започва процесът на програмиране за следващия програмен период и подготовката за него, като залагаме, разбира се, необходимите средства за изграждане на пречиствателни съоръжения и съоръжения за отвеждане на отпадните води и усилена подготовка на проекти, включително и в други сектори, свързани с екологичното законодателство. Благодаря за вниманието.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз благодаря за изключително изчерпателната информация и отговора на въпросите. Благодаря ви за днешното участие. Всичко, което казахте, ще бъде отразено в Междинния доклад. Разбира се, периодично ние обновяваме информацията благодарение на добрата колаборация с вас.

Преди да приключим заседанието, искам да ви кажа, колеги, за две мероприятия, които предстоят. Едното е за заседание на Съвета за обществени консултации към комисията, което предвиждаме да бъде на 29 март, вторник от 10 до 12 часа в зала „Изток”. Темата ще бъде „Българските приоритети в контекста на европейския семестър като част от новото икономическо управление на Европейския съюз”.
На 1 април от 10,30 часа в зала „Запад” предстои да ни гостува госпожа Данута Хюбнер.
Казвам ви го отсега, защото знам, че са ви интензивни програмите. Ако имате допълнителни предложения, съм насреща.
Закривам заседанието на комисията. Желая ви всичко хубаво.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
(Моника Панайотова)