П Р О Т О К О Л

№ 61

На 23 март 2011 г. се проведе съвместно заседание на Комисията по земеделието и горите и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов относно позицията на Република България по отношение на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз след 2013 г.; Програмата за развитие на селските райони до 2013 г.; Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” и Програмата САПАРД.
2. Текущи.

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден! Откривам днешното съвместно заседание на Комисията по земеделие и гори и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Съгласно предварително обявения дневен ред:
1. Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов относно позицията на Република България по отношение на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз след 2013 г.; Програмата за развитие на селските райони до 2013 г.; Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” и Програмата САПАРД.
2. Текущи.
Уважаеми колеги, по така представения дневен ред други въпроси или предложения има ли? Г-н Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми г-н министър, уважаеми заместник-министри, молбата ми е, ако г-н министъра има готовност да ни информира за ситуацията с шапа и какви мерки смята да се предприемат по този изключително важен проблем. Изобщо как стои въпроса с тези земеделски производители, които са хванати в капана на шапа, какво ще стане с продукцията, която са произвели? Мисля, че е изключително важно. И още нещо, г-н министър. На няколко пъти отправям молба до г-жа председателката на комисията да ни бъде предоставена информация за „Земинвест” от ваша страна. Досега все се получават разминавания. Едно такова изслушване зависи от вас.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Атанасов. Процедурно няма да подлагам на гласуване вашите предложения, тъй като имаме точка втора „Текущи”. Министър Найденов ще отговори на вашия въпрос за шапа. А по отношение на „Земинвест” парламентарния секретар току-що ни уведоми, че има парламентарно питане за петък по време на парламентарния контрол. И на двата ви въпроса ще бъде отговорено.
Колеги, други предложения по дневния ред има ли? Ако няма, приемаме, че ще работим по този дневен ред.
На днешното заседание присъстват министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов, г-жа Светлана Боянова – зам.министър на земеделието и храните, г-н Цветан Димитров – зам.министър на земеделието и храните, Никола Христов – директор на дирекция „Развитие на селските райони” в Министерство на земеделието и храните, Светослав Симеонов – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, Ирена Пенчева – началник-отдел „Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони” в ДФ „Земеделие”, Ваня Славянова – началник-отдел „Оторизация на плащания по прилагане на мерки за развитие на селските райони” в ДФ „Земеделие”, Явор Недев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, Ивайло Беров – зам.изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, Елиза Дилова – директор на дирекция „Европейски фонд за развитие на рибарството”, Светлозара Петрова – началинк отдел „Връзки с обществеността” в МЗХ, Светла Василева – КНСБ и г-н Румен Попов от Института по аграрна икономика.
Давам думата на министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, г-жо Танева. Добър ден! Ако нямате нищо против, тъй като ситуацията с шапа е актуална, нека да започна с този въпрос.
Знаете, че миналата седмица има констатиран нов случай на шап в община Средец, махала Кирово. Става въпрос за случай извън населено място, това е ферма, която се води в тази махала и животните, които следва да бъдат унищожени са само на един собственик. Съвсем близо е до граничната бразда. Приключихме с трите случая, които също бяха в Бургаска област и благодарение на това Европейската комисия вдигна ограничителните мерки, които бяха наложени на седем области. В момента случаят е само един, в обособена ферма, 143 говеда, които може би вече са унищожени. Предприети са ограничителни мерки само в 10-километровата зона, т.е. няма да има толкова тежки мерки, каквито бяха при предишните случаи. Информирали сме турската страна и Европейската комисия. Очаква се намеса на комисията по отношение на Турция, тъй като има приет План за действие във връзка със ситуацията с шапа в Република Турция. Знаете, че там има над 1000 огнища. Отново е изпратен за изследване и типизиране вируса и след като излязат резултатите от референтната лаборатория във Великобритания, ще знаем дали става дума за същия щам, който се прояви при първите три случая. Данните ни засега са, че става въпрос за същия щам. Няма как да вдигнем преграда пред вируса, след като на територията на Република Турция има доста огнища. Те са предприели мерки, включително и ваксинация, но очевидно трябва време. Хубавото в случая е, както и при предишните, че заболяването е установено в предклинична фаза, т.е. преди животните да се разболеят, което е в резултат на създадената организация, мерки и постоянно вземане на кръвни проби, които се вземат от българска страна. Това показва, че системата работи. Собственикът ще бъде обезщетен на 100 %, така както се практикува и при първите три случая. Компенсациите от Европейската комисия ще бъдат предявени от българска страна. Това е по отношение на шапа към момента.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаеми г-н министър, добре е, че ще бъде обезщетен собственика на 100 %. Въпросът е, там където няма зараза, но има произведена продукция – агнета, мляко и т.н., къде ще се реализира. Този въпрос е много сериозен, защото става дума буквално за оцеляването на тези хора. Предполагам, че до вас достигнали писма от Малко Търново, от други места, за тази ситуация. Не трябва ли да се помисли за мерки, за да бъдат компенсирани и тези хора. Ако не се справяме с разпространението на шапа – да унищожаваме всички животни, но и тези хора да бъдат компенсирани, защото те са буквално пред физическа гибел, не само животните, но и хората.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Позволете ми да не се съглася с вас, че не се справяме с шапа. Ние се справихме с трите случая и затова получихме адмирации от страна на Европейската комисия и ограничителните мерки за България бяха вдигнати. След като в Република Турция има 1000 огнища, няма гаранция, че заразата няма да влезе отново. По отношение на обезщетението – всички собственици са обезщетени на 100 % до момента. При последният случай става дума за говеда от месодайна порода и там не стои въпроса с реализацията на мляко. Във връзка с това дали ще извършва ваксинация или някакви други мерки – те се предписват от ГД „Санко”. Към момента нямаме такива предписания, а и не се налага, защото това са единични случаи и са единствено в погранични райони. Ние поискахме компенсация от Европейската комисия. Нормалната компенсация е 50-60 % от сумите за обезщетяване на животните. Получихме максимално разрешения размер от 60 %, нещо повече, Европейската комисия се съгласи на финансов пакет, който да обезпечи последващия мониторинг и контрол на границата, който ще бъде в размер около 1,5-2 млн. С тези средства ще се закупи лабораторно оборудване и т.н., за да може да се прави всичко на границата и ще бъдат обезпечени допълнителни профилактични мероприятия.
Във връзка с възстановяването на мрежите, които отделяха граничната зона, т.е. не мрежата на физическата граница между България и Турция, а мрежите в пограничните зони – поне за момента мнението на европейските експерти е, че това няма да помогне, защото в случая се касае за шап разпространяван от диви животни, не домашни. Мрежите биха спомогнали, ако ставаше дума за домашни животни. И тъй като изграждането и възстановяването не може да бъде финансиран от Европейската комисия, за момента този разход би бил неоправдан, ако го направи България сама за себе си. Разходите по изграждането на такива съоръжения ще бъдат много по-големи, отколкото компенсациите, които се налага да бъдат изплащани на земеделските производители. Има и още един деликатен момент – Република Турция не гледа с добро око на възстановяването на подобни заграждания. Имах срещи с турския посланик, има запитвания и през Външно министерство и отчитайки и добросъседския елемент с Република Турция, и разбира се – финансовия, който ще бъде много по-голям от евентуалните плюсове – тази идея за момента е стопирана.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-жо Плугчиева, заповядайте.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Г-н министър, не знам дали сте информиран, че на летището в Мюнхен се разпространяват тези дипляни от Федералното министерство на земеделието на Република Германия за опасност за германските животински популации. Споделям казаното от моя колега във вътрешен план и мерките, които са необходими, но бих искала да знам какви са взаимоотношенията ви със страните-членки, конкретно в случая с Германия, защото се създава един прекалено лош имидж на страната ни. И така разпространена информацията, че продуктите идващи от България са опасни за германските граждани и че има опасност от зараза за германските животински популации, ми се струва, че не е точно формулиран текста или ние не правим достатъчно, за да не създава такава нагласа срещу България. Бих искала да чуя мнението ви.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря ви за въпроса. При констатирането на случай на шап ние сме длъжни в рамките на същия ден да информираме останалите страни-членки на Европейския съюз. Разбира се, всички те имат право да предприемат действия, които да ограничават достъпа на животинска продукция или храни, в случая, от страна, в която има констатиран случай на заболяването „шап”, както ние примерно сме предприели ограничителни мерки спрямо Република Турция с въвеждане на дезинфекция и проверка на личния багаж за наличие на хранителни продукти при преминаване на българо-турската граница. Не знам съдържанието на тази дипляна, ще ви помоля да ми я дадете, ако в съдържанието намерим нещо, което да работи против България ще реагираме по съответния начин. Но всички държави имат право да предупреждават своите гранични власти и да раздават подобни листовки. Няма как да ограничим Германия за това.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Не става въпрос да ограничаваме, а за това – да обясним, че България не е опасна.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Факт е, че мерките са свалени. От кога е тази листовка?

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: От края на миналата година непрекъснато се разпространява.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Тя е свързана със случаите на шап, за които вече са ни свалени ограничителните мерки. Предполагам, че листовката е от тогава.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Не, тази е от вчера.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Стоян Гюзелев.

СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Г-н министър, уважаеми колеги, г-жо председател, аз очаквах този въпрос да бъде включен в т.Разни с надеждата да му бъде отделено повече време. В понеделник на среща при областния управител на Бургас, в присъствието на петима народни представители и четиридесет животновъди бяха поставени тези въпроси. Първо, оказва се, че в с.Кости ограничителните мерки вкарват животновъдите в непредвидени разходи за изхранване на животните. Когато месодайните животни се вкарат в обори, нещо към което те не са привикнали, това налага увеличаване на разходите за храна. Въпросът на хората е, и ние също го поставяме, какви са възможностите за възмездяване на пропуснатите ползи. При това имам информация, г-н министър, че не всички средства са изплатени на стопаните от с.Кости. Това е наша информация от понеделник.
Искам да ви обърна внимание на случая в Кирово. Кирово е на 5 км по въздушна линия от турската граница и е в един триъгълник на трикилометрова зона. Ако в момента там са унищожени 143 животни, то в тази трикилометрова зона има 600 животни, които са пуснати на свободно отглеждане. Десеткилометровата зона обхваща осем села с 3 700 животни. Не знам доколко колегите са запознати с района на Странджа, но животновъдството е един от малкото поминъци за населението там. Природен парк Странджа обхваща по-голяма част от планина Странджа и това не дава големи възможности за стопански дейности. В тази връзка си мисля дали не може да създадем експресна работна група с хора от министерството, от ДФ „Земеделие”, да обмислим програма „Животновъдството в Странджа”, да я нотифицираме и да я направим буферна зона, защото при пламването на второ огнище, през 100 км от Кости до Кирово – това влиза единствено през Турция. При състоянието на тази ограда ние перманентно ще сме изправени пред такива казуси. Днес разбрах, че и Института в Карнобат гледа такива племенни стада, и той е поставен под ограничителни мерки. Идеята е с европейски средства да направим програма за запазване на това животновъдство, защото там животните са много повече от хората и ако изчезнат животните ще опустеят и селата. Моля за разбиране от всички в тази зала. Ние пазим млечния сектор, пазим името на България, пазим Европа в тази посока. Благодаря.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Възприемам идеята ви и съвместно с Комисията по земеделие и гори може да работим по този въпрос, но докато съществува проблема в Турция с тези над 1000 огнища, каквито и програми да правим, нямаме никакви гаранции. Това е най-остро вирусно заболяване по животните, което по никакъв начин не може да бъде спряно, включително и с мрежи. Те биха могли да ограничат, но за ваше сведение по въздушно-капков път вирусът може да измине повече от 2 километра. Ситуацията е тежка и е свързана с епизоотичната обстановка в съседна страна. Важно е да помислим, а и така се прави в европейските държави, които са имали подобни проблеми, не само със шапа, а да кажем чумата по свинете – да търсим обезщетение на 100 % и пропуснати ползи не само по отношение на животните, защото да, обезщетяваме ги на 100 %, но това е техния поминък. И те след това три месеца, заради карантината, като не могат да гледат животни – наистина това означава обезлюдяване на тези краища. Поставил съм въпроса изключително сериозно и пред Европейската комисия, защото това са погранични територии на Европейския съюз, не само на България. В тази посока приветствам вашето предложение и аз се ангажирам за работя.
Г-жо Плугчиева, прочетох съдържанието на тази листовка. Това е стандартен бюлетин на здравните власти в Германия, в който чисто информативно се съобщава, че в България има случаи на шап и няма нещо, което да засяга българските интереси. Единствено се забранява вноса на пресни продукти и дивечови трофеи. Но това е здравен въпрос, който няма как да коментирам.
Ако разрешите да премина към информацията.
Уважаема госпожо Танева, уважаеми дами и господа народни представители, представил съм доста обширен доклад. Докладът е доста обемист, но разполагам и с резюме от около дванадесет страници, с което мога да ви запозная изчитайки го или да се спра само на опорните точки и да преминем към дискусия.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Резюмирайте опорните точки.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: По отношение бъдещето на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз за следващия програмен период 2014-2020 г. ще коментирам и някои неща, които не са посочени в доклада, но са много важни за България, защото това е възможността България да се позиционира подобаващо в общата селскостопанска политика и най-накрая земеделските производители да могат да се почувстват равноправни на своите колеги. Факт е, че България направи и инвестира значителни средства в предприсъединителния период, за да може да отговори тежките критерии за членство, особено в тази област. Ще спомена само милиардите инвестиции направени в преработвателните предприятия, инвестициите в момента в земеделските производства, тежкия проблем свързан с хигиенните изисквания при добив на мляко пред българските млечни ферми, а това съм го коментирал и с комисаря, това поражда песимизъм в българските земеделски производители, защото от една страна правят огромни инвестиции свързани с покриването на тези високи критерии, а от друга страна получават доста по-малко, отколкото получават техните колеги от страните страни-членки. Тъй като България и Румъния се намират в по-различна ситуация, поради факта, че са последните приети страни и получават редуцирани помощи, миналата сряда заедно с министъра на земеделието на Румъния поставихме въпроса официално вече, тъй като многократно е коментиран неофициално, пред комисаря по земеделие и развитие на селските райони Чолуш и унгарското председателство в момента, от началото на 2014 г. България и Румъния да получават максимално разрешения таван. Ако това се случи, за България ще донесе допълнително за 2014 и 2015 г. 225 млн.евро или около 500 млн.лева. Комисарят прие за сведение мотивите на двете страни, а те са сериозни – икономическата криза, разтваряне на ножицата между земеделските производители на двете страни и тези на останалите страни-членки, както и проблема, като цяло, с хранителната сигурност в световен мащаб на фона и на катаклизмите, които се случват. Това е първото условие, което България постави и ще бъда благодарен на всякаква подкрепа, тъй като български евродепутати са организирали съответна подписка, която е в същата посока.
Другото, което поставяме като изискване в бъдещата Обща селскостопанска политика и търсенето на консенсуса, това е отпадането на т.нар. исторически подход. Заради този исторически подход страни като България в момента са в изключително неравнопоставено положение спрямо старите страни-членки.
Настояваме в бъдещата Обща селскостопанска политика да се запази сегашния формат на общата селскостопанска политика, като бюджетно осигуряване. Предполагам, че за повечето от вас е известно, че делът на Общата селскостопанска политика в общия европейски бюджет е около 44 % и в това направление към момента няма общо становище на страните-членки. Двадесет и една страни настояват този обем на финансиране да бъде запазен. Разбира се, има и други, които настояват той да бъде редуциран до 33 %, но България е от страните, които категорично настояват да се запази досегашния процент на финансиране. България настоява в бъдещата Обща селскостопанска политика да бъдат запазени двата стълба на подпомагане, първо и втори стълб, като изразяваме становище по този въпрос, че искаме да има определена яснота и определен паритет между двата стълба. В момента има страни, в които първи стълб заема около 90 % от финансирането по земеделските фондове, това са т.нар. директни плащания. Смятаме, че по-добрия вариант е да има някакъв паритет, ако не 50 на 50, то максимум 60 на 40, защото смятаме, че чрез Програмата за развитие на селските райони подпомагането по този начин даваме шанс на тези селски райони за определено развитие и запазване от обезлюдяване. Г-н Гюзелев току-що даде пример какво се случва в Странджа, но сред най-бедните райони в Европейския съюз това е Северозападна България и това е един пример, че трябва да отстояваме този втори стълб и относително високия му процент. Разбира се, дискутират се и други въпроси, като може и в този формат да ги дискутираме. Става въпрос дали да има прагове на подпомагане, защото и днес ставаме свидетели на неравностойно разпределение на тези средства и ще дам цифри за България – 3,4 % от земеделските производители в България получават 78 % от субсидиите. Това дава силни конкурентни предимства на една определена част земеделски производители спрямо останалите или давайки предимство на един сектор от земеделието за сметка на друг.
Поставихме въпроса за търсене на механизми и постигане на баланс между растениевъдство и животновъдство. Почти всички страни от Европейския съюз изразяват становището, че този баланс е нарушен в полза на растениевъдството, което води до периодични кризи, например кризата от миналата година в сектор „Мляко”.
Обсъждаме и въпроса с дефинирането на що е това „активен фермер” и европейските субсидии и подпомагане в Общата селскостопанска политика да бъдат насочени към активните фермери, защото факт е, че към момента има механизми, които насочват средства не към фермери, а към хора, които се занимават с предприемачество в този сектор.
Подкрепяме това, че трябва да се дава предимство на проекти свързани с климатичните промени, развитие и запазване на биоразнообразието. Ясно ни е, че като цяло този консенсус ще бъде постигнат много трудно и на последния Съвет на министрите по земеделие беше направен опит от страна на председателството да се гласуват поне основните направления в бъдещата Обща селскостопанска политика, но това не се получи. Нямаше необходимия консенсус. Още повече, че има определено несъгласие между Съвета на министрите по земеделие и Съвета на министрите по бюджет и финанси. Колкото по-скоро успеят страните-членки да постигнат консенсус, толкова по-добре, това ще бъде добър сигнал за бъдещата Обща селскостопанска политика.
В доклада съм описал подробно всички въпроси, не мога да ги обхвана в това експозе. Ще бъда благодарен да чуя и вашите становища. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н министър. Уважаеми колеги, имате думата за становища и коментари. Г-н Божинов, заповядайте.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, благодаря за предоставения материал, за направеното експозе. Мисля, че много точно казахте в началото, че резултата от това обсъждане и многото работа, която трябва да се извърши ще бъде в край на крайщата позиционирането на Република България в тази Обща селскостопанска политика и последствията от позицията, която ще заемем. Дали позицията ще бъде изгодна за България и дали резултатите ще ни удовлетворяват зависи от каква позиция, от каква гледна точка, от какво ясно дефиниране на националните интереси ще подходим. Първото, с което трябва да се съобразим това е съзнанието, че в иначе хомогенна Европа се води все по-явно или по-прикрито остра политическа борба, за това кой ще взема решенията и кой ще плаща цената за изхода от кризата. Този въпрос беше поставен по време на дебата в Народното събрание, когато министър-председателя изложи приоритетите на Република България за следващия шестмесечен управленски период. Не зная дали широката общественост забеляза различните алтернативни подходи в българското политическо пространство по този въпрос, но той ще бъде определящ. И консенсуса, който трябва да постигнем, поведението на българското правителство, и ще го кажа без притеснение, идва от дилемата, че управляващата в България партия е в клуба на тези, които са призвани да вземат решенията, а нашата икономика и нашата страна е в сегмента, на който е отредено да даде по-голям принос в плащането на цената. Няма да се занимавам повече с този аспект на позицията, която трябва да формираме.
Ще отделя малко повече място на втория, изключително важен императив, а това е - да формираме своята позиция така, че да бъде изгодна на страната и на бъдещето - ние не може да го направим, ако нямаме представа за модела, за желаното развитие на земеделието в България. Преди известно време тук пред много малко народни представители една група, умни, според мен, и компетентни експерти ни представиха своите виждания. Там имаше нещо много интересно. Една държава от Европейския съюз, която произвежда за 2 млрд.евро зърнени култури – жито, царевица и слънчоглед, не изнася нито един тон. Но от тях произвежда продукция за 19 млрд.евро, помните тези цифри. Някой ми каза, че не са съвсем точни. Нека да не увеличават девет пъти онова, което печелят от онова, което произвеждат като зърно, но то е в пъти. А ние се хвалим колко милиона тона зърно изнасяме и в същото време не казваме, че 60 % от суровините за производство на млечните продукти са внос, че 60 % от месото, което консумираме е внос; че тези 40 %, които са собствено производство структурата е много неизгодна с предимство на пилешкото, без да отчитаме процента на водата в него. Задоволява ли ни това, тази структура и тази доходност на земеделието и ние ще заемем ли позиция, която ще продължи да го определя с такъв характер и такава доходоностност или ще зададем един друг модел на земеделско производство и друга рентабилност, която да има икономическа ефективност? Знаем ли когато формираме тази позиция колко декара е била поливната площ в България, колко е днес и колко искаме да бъде след пет години? И с какви лостове ще постигнем това, което ще дава друга икономическа ефективност или ще формираме позицията си по други конюнктурни съображения. Според мен най-важната изходна позиция по този съдбоносен за България въпрос трябва да изходи от това каква перспектива, какъв модел, какво място в икономиката на България и в живота на българина ще заеме земеделието. И това не може да бъде дело на една партия. Това трябва да бъде обсъдено, да бъде постигнат най-широк консенсус, защото тази програма ще се изпълнява при друго правителство, може да е вашето, може да е друго – това няма значение. И понеже някои от присъстващите се усмихват, искам да им кажа, че може да има и друг подход при определяне на българската позиция. Този друг подход може да бъде “за” или “против” в зависимост от това кой каква позиция е заел, колко получава по сегашните правила за себе си и своя бизнес или кой каква позиция се надява да заеме и по очертаващия се модел да се възползва. Има и такъв подход. И моята реч сигурно е тягостна и неприятна, но аз избирам другия – общополитическия, в интерес на България, и конкретно този отрасловия, който е изключително важен. Искам да подчертая важността, ако гледате текста, на втора страница преамбюла за общите въпроси на бъдещата политика в Европейския съюз, поставеният на четвърто място приоритет при формирането на Общата селскостопанска политика. Вярно, че е значим продоволственият елемент, че ще се осигури продоволствието на Европа, света и на България, безспорно! Ще допринася ли за изменението на климата – важно, безспорно! Опазване на околната среда и биоразнообразие – изключително важно. Но аз бих поставил като най-важен четвъртия приоритет – ще имаме ли такъв модел на земеделие, такава структура на земеделие и такава икономическа ефективност с отражение към демографската сигурност на България? Защото днес се води един голям дебат – какво ще направим за Северозападна България? Териториите, които загубихме по време на война и са в други страни се наричат Западни покрайнини. А сега, ако нямаме политика, територии на България ще се наричат “покрайнини”. Ето го лоста, той е на тази маса. Ако ние формираме такава политика, отношение и правила, чрез които да се възползваме от тези средства плюс свобода да управляваме национален ресурс допълнително, тогава ще може да решим и проблема с обезлюдяването, изоставянето на имоти, отиването в града, където е много по-скъп живота, и навлизането на едрите арендатори, които влизат, домуват когато орат, идват когато жънат, заминават и районите са безлюдни. Изгодно ли е за България това? Помните от онези таблици на този екран колко процента от субсидията в колко субекта отиват. Сигурно това е изгодно днес, но утре, когато тези територии са безлюдни България ще бъде по-зле. И затова аз предлагам, госпожо председател, да не се произнасяме днес окончателно по този въпрос. Да дадем възможност на правителството и г-н министъра да ни представят своята визия за структурата на земеделското производство в България, затова как със земеделската политика стъпила на възможностите на членството ни в Европейския съюз, плюс онова, което ще надстроим като възможности на нашата икономика и онова, което е добро за нас, и тогава да се върнем. Няма да издам тайна за тези, които са чели доклада на ДАНС за дейността на ДАНС в публичния, и в секретния вариант, колко е тревожно всичко това за националната сигурност на България. И ако ние днес го подминем, когато формираме политиката си, само след 4-5 години ще се вайкаме, че доматите са от Турция, че са от Йордания, че чесъна е от еди-къде си. Ето ги лостовете, тук! Но това е само част от една политика. И аз предлагам, вместо тази злоба, която витае, това противоборство, което ни изтощава, всичко това, на което сме свидетели, да го загърбим и да насочим усилията си към нещо градивно, да го изработим с консенсус този модел и чак тогава за оня, който е в съответствие с този изгоден за България модел да е ясно, че ще има по лесни пътища достъп до европейски средства. Иначе играта е – как да се стигне до парите, а резултата го няма и чесъна е хубаво увит, но е чужд, и доматите, и чушките, а ние сме по-бедни. Завърших, г-жо председател. Смятам, че г-н министъра мисли в тази посока, защото е човек от този район, който и аз представлявам в Парламента.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Божинов. Само ще уточня, че в този формат няма да гласуваме тази позиция, това е част от дебата, който провеждаме за позицията ни по Общата селскостопанска политика.
Заповядайте, г-жо Плугчиева.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, г-жо председател. Аз ще се постарая да бъда кратка, защото сме две комисии и останалите колеги може би също искат да вземат думата.
Първо, не е тайна за тук присъстващите, че аз съм инициатор на това съвместно заседание на двете комисии за разглеждане на позицията на България по отношение на новата аграрна политика, която предстои да влезе в действие за периода 2014-2020 година, и съответно за анализа, който трябваше да се направи за изпълнението и приключването на програма САПАРД и за изпълнението на Програмата за селските райони за 2010 г. В продължение на казаното от г-н Божинов, г-жо председател, очаквах, че последователността ще бъде друга. Беше редно да видим първо какво показва анализът на приключилата програма САПАРД, нещо което предложих на предишното съвместно заседание и това беше задължение на министерството, да се излезе с един кратък и ясен отчет какви са икономическите и социални резултати от прилагането на програма САПАРД, каква е добавената стойност от тази програма, от една страна, какъв е нейния принос за българския аграрен сектор и какви са минусите, или слабостите, с които сме се сблъскали по време на изпълнение на програмата, и които не бива да повтаряме при изпълнение на Програмата за развитие на селските райони. За съжаление такъв доклад и до този момент не е представен, нито пред Парламента, нито пред обществото, а смятам, че това се дължи на българското общество.
Второ, трябваше както при всички други оперативни програми и по Програмата за развитие на селските райони да се направи отчет как приключваме 2010 година. С какви резултати приключваме тази нещастна програма 2010 година, след за съжаление лошото, да не кажа нещо по-силно, и провалено управление от страна бившата ръководителка на фонда г-жа Илиева, какво има под чертата за българския аграрен сектор. Какви пари, къде са отишли, колко са влезли като инвестиции, какъв резултат са дали, какви грешки са допуснати и как те са изправени. Иначе всичко остава в сферата на спекулациите. И след като се направи този анализ тогава наистина, на базата на един задълбочен анализ какво сме постигнали, какво показва програмата като действие, на тази база да градим позицията на България за следващ период, като имаме предвид от какво България има нужда, в кои посоки трябва да коригираме нашето виждане на базата на натрупания вече четиригодишен опит, и съответно на базата на въпросите, които се дискутират в Брюксел. В момента все още тече дебата за възможностите Общата селскостопанска политика да стане част от Общата кохезионна политика. Свои въпроса за отпадане на квотите. Стои въпроса за отпадане на субсидиите за пазарна подкрепа. Стои въпроса за повече подкрепа на браншовите общности на производителите. По тези въпроси България също трябва да има позиция. Когато се гради позиция тя трябва да се гради на базата на анализ, на това какво сме постигнали и какво не, и какъв е нашия интерес като страна. Крайно време е да седнем и да разговаряме надпартийно за изграждане на стратегия за развитие на аграрния сектор в България и тази стратегия да бъде надпартийна, с участието на експерти, с участието на асоциациите, на неправителствения сектор, на бизнеса, и да бъде стратегия, която независимо кой ще управлява България, да съхранява интересите на страната, да има последователност и приемственост при реализацията й. Смятам, че това е подхода, по който трябва да работим. В момента разбирам, че няма готовност, но разчитам да има такъв анализ и на база на него да градим позиция, и пак казвам – очаквам да има и дискусия за формиране на стратегия. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Димитров, заповядайте.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми колеги, уважаеми г-н министър, заместник-министри и гости, колеги, разбираме, че сте загрижени. Но ако си бяхте прочели доклада повечето от нещата, за които питахте щяхте да ги намерите вътре. Защо не изчакахте да чуете доклада, да изслушате министъра и тогава да си поиграете на политика. Дайте да не започваме да превръщаме в политикантстване сериозни проблеми още от началото на заседанието. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Реплика. Г-н заместник-председател, знам и съм убеден, че който тръгне конкретните въпроси преди да е решил общите, а в случая политическите, непрекъснато се препъва в тези общи, нерешени въпроси. Затова не го наричайте политикантстване, а размисъл.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Г-жо председател, г-н министър, дами и господа заместник-министри, колеги, учудва ме позицията на г-н Емил Димитров. След фундаменталните изказвания, според мен, на г-н Божинов и г-жа Плугчиева би трябвало сериозно да се замислим всички, но най-много, вие, които сте зад кормилото на земеделската ни политика. Бих искал да се спра конкретно на някои неща от материала, който ни беше предоставен. Вижте как е написано “виждане на Министерство на земеделието и храните относно позицията на България по отношение на Общата селскостопанска политика”! Какво “виждане”, нали това министерство оформя тази позиция!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По същество, ако обичате.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Това е много съществено, г-жо председател. Документът е разработен изключително формално, формулировките, които се ползват вътре са преписани от документи на Европейската комисия по Общата селскостопанска политика и по други документи, излизали по този въпрос. Това, което четем, с малки изключения са неща, които сме чували, чели сме ги, но не виждаме българската позиция по конкретните въпроси. Просто я няма, не се вижда позицията на България по земеделските въпроси, които трябва да защитаваме пред Европейската комисия и когато се приемат документите по Общата селскостопанска политика.
Няколко думи относно директните плащания. Там е казано – да, искаме да се изравним с останалите страни – и толкова. Разбира се, че искаме, дали ще стане е друг въпрос. А не трябва ли въпросът за директните плащания да бъде разработен и защитен в такава ситуация – диференцирано, според културите? Разходите за отглеждането на декар пшеница са едни, за отглеждането на декар домати са други. Има още много да се работи в тази посока.
Програмата за развитие на селските райони – не трябва ли тази програма да бъде максимално достъпна и децентрализирана и начина, по който се приемат и одобряват документите за кандидатстването по тези програми? Не е ли важно да бъде направен финансов пакет, свързан с разходите по различни производства. И ние да го имаме, и с това да защитаваме нашата позиция. Необходим ли е пакет за животновъдството? Явно е необходим. Трябва ли да бъде разработен, трябва ли да присъства в този документ? Мисля, че категорично – да. Трябва ли да има мерки за оползотворяване на водните ресурси? Не случайно г-н Божинов го каза. Къде са 5 млн.дка или малко повече, които бяха, къде са сега? Какво правим по този въпрос? Искаме ли да използваме европейските средства? Безспорно – да. Казали ли сме го тук, искаме ли да отстояваме позициите? Не сме го казали. Документът е изключително незадоволителен. Не може с такъв документ да защитаваме националните си позиции по въпросите на земеделието. Това което казвам в момента е единствено във връзка с изключителната ми загриженост и тревога за този сектор, който не се развива така както би трябвало. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на г-н Юнал Тасим.

ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, г-жо председател. Съжалявам, че колегата Емил Димитров излезе, той ме провокира да взема думата. Искам да се присъединя към казаното от колегите, макар че казаното ви прозвуча много общо, но всъщност те засегнаха най-важните неща. Ако повторя нещо от вече казаното, моля да ме извините. Колеги, не приемам подхода да се подценява тази аудитория. Тук сме две комисии, които се занимават с тази политика, Общата селскостопанска политика. Благодаря на колежката, която е предложила този дебат. Този дебат обаче е малко закъснял, защото той се води в Европа вече от година и половина или две. Твърдя, че повечето колеги се занимават с тази материя, следят какво става и не е вярно, че не сме чели, това което предлага министъра. Прави впечатление, че нито в официалния сайт на министерството, нито в изявите на министъра или заместник-министрите в Европейската комисия не се вижда българската политика. Този доклад е направен по същия начин “подкрепяме еди-какво си”. Има два подхода: първо, да подкрепяме идеи, които са от нашите партньори – останалите двадесет и шест държави, а там знаете, че големите законодатели са Франция и Германия, те имат много различен подход. Може би трябва да тръгнем оттам – какво мислим за предложенията на Франция и Германия, което в крайна сметка ще се случи. Къде сме ние, което е много важно. Много е прав г-н Божинов, като казва, че България се превръща от земеделска държава в зърнопроизводителна държава и това ще продължи докато се превърне в една суха територия и няма да има това производство. Няма един ред, който да подсказва, че мислим по този въпрос. Има нещо, което много ме смущава – специфични природни ограничения – България казва, че ние не бихме подкрепили национално съфинансиране при прилагането на този компонент на директната помощ. Абсурдна теза! Г-н министър, разбирате ли за какво става дума? Четохте ли въобще това нещо? Ще ви прочета един абзац, ако го разберете и ни обясните – значи започваме да разбираме бюрократа от Брюксел, аз започвам да не разбирам бюрократа от Брюксел. Бюрократът от Брюксел говори за иновации и високи технологии в земеделието. Ние като че ли разбираме комбайни от висок клас и трактори от 500 хил.евро. Това не е земеделие. Предимството на българското земеделие бяха интензивните култури. И идея не виждам тук по този въпрос. Имаше една идея преди 6-7 години, за съжаление не можахме да я реализираме, и не случайно в Програмата за развитие на селските райони се обръщаше внимание на това полупазарните стопанства да ги направим ферми. Фермерската организация на земеделието я няма, пак отиваме към подсилване на това, което е към настоящия момент, т.е. директните плащания на площ, най-простия начин, но това е гибелно за страната ни. Условията на България са специфични, различни от останалите европейски държави. Ако продължаваме така, ще продължим да произвеждаме зърно, но все по-малко. И земеделие няма да имаме. Къде е нашето отношение към животновъдството? Къде е нашето желание да развиваме интензивни култури, животновъдство? Къде е това, което наричаме биопроизводство в България? Интересуваме програмен период 2014-2020 година. Каквото ще се случи до 2013 г., за добро или лошо то вече е решено, там влязохме без да имаме участие. Сега за първи път имаме възможността да кажем – ние също сме страна от Европейския съюз, имаме такива специфични проблеми и затова искаме национално отношение по въпроса. Един ред няма тук в този смисъл. И каква е тази политика, която се диктува единствено и само от евробюрократа в Брюксел.
Г-н министър, кажете ми какво разбирате от следното изречение – “Пазарни мерки: подкрепяме запазването на архитектура на инструментите на управление на пазара, включваща хоризонтални и секторни мерки.” Подчертано е. Ето такова разбиране ще погуби българското земеделие. Тук трябва да се каже ясно и простичко – ще има ли България пазарни мерки или ще отидем към отхвърляне както го правят повечето държави. Ясно и точно, а не нещо, което е преведено буквално, дори изречението е неправилно съставено. Както и да е, превеждате го буквално, уж да кажете нещо, но нищо не казвате, съжалявам. Не се заяждам. Да не говорим, че за Оперативната програма за рибарството е буквално преведен един документ, който съм чел преди няколко месеца, а вие го представяте като наше отношение. Проявете малко творчество. Много пъти съм казвал, че само в България и в Полша се срещат селяни, които не се занимават със земеделие. Уникално нещо е! Не разбрах и отношение ви към праговете при директните помощи. Вие сте “за” прагове или да продължим както е в момента. Не разбрах това. И не разбрах как хората, живеещи на село ще се занимават със земеделие. Имате ли такава идея и ако я имате, трябва да я има и българската специфика, иначе от 30% селяни сред десет години ще са 3 % и земеделие няма да има. Съжалявам, ако това, което казвам ви е неприятно. Но пак питам, защото не разбрах вашето отношение към интензивното земеделие – ще имаме ли интензивно земеделие, ще има ли животновъдство, ще има ли биопроизводство и какво ще правим с тези пазарни мерки, където до 2013 г. предвиждате да има усвояемост от 1,3 на сто от милиард и нещо. Вас селяните не ви интересуват, но кой ще прави това земеделие? Искам простички отговори.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Уважаеми колеги, ще ви помоля да бъдем малко по-кратки, защото още три точки имаме, а те са също доста обемни. Г-н Михалевски, заповядайте.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, г-жо председател, аз ще бъда кратък. Уважаеми г-н министър, няма да повтарям това, което казаха моите колеги, но има две неща, които липсват на този материал. И съвсем коректно искам да го кажа – този материал е толкова валчест, че се изкушавам да ви поканя на митинга в събота да говорите. Със същия успех ще убедите и протестиращите. Сега сериозно. Погледнете, наистина трябва да имаме модел. Какво променяме? Вие сам казахте, че 3 % от бенефициентите получават 4/5 от помощта. Значи трябва да променим нещо. Това трябва да бъде записано в нашата позиция, за вътрешна наша национална дискусия. Другото, което смятам, че липсва – липсва информация за това какво се случва в Европейския съюз, в неговите органи където обсъждат Общата селскостопанска политика. Текат такива заседания на Европейския икономически и социален комитет. Давам само два примера. По директните плащания – ние искаме да се скъси срока от 2016 на 2013 година края за изравняване, в същия момент големите страни искаха да го вдигнат на 2027 г., с някакъв негласен компромис за 2020 година. Това влияе на развитието на нашето земеделие. И според мен този в този материал по всички позиции трябва да има дискусия кои са лобитата, кои са лагерите, какво правим. Вие сам казахте, че искате подкрепа. Каква подкрепа да дадем, като в този доклад няма нищо. Общи думи. Същото нещо е с базовия компонент, който искат да наложат големите държави за икономически критерии. Има позиция на България, че ние искаме да бъде критерия “заетост”, не “стандарт на живот”, не “брутен вътрешен продукт” и т.н. Но това трябва да бъде тук, за да го дискутираме и да кажем като политици и българи, че защитаваме тази позиция на формални и неформални срещи. Иначе няма кой да ни чуе. Иначе всичко това ще си бъде много хубаво, много валчесто, ще мине, на края ще ни ударят гилотината и пак след няколко години, тези които са на тази маса ще отчитат същите числа. Тогава нищо не сме направили. Затова моята молба е този материал да бъде преработен с ракурс и фокус на вътре какво променяме – основни неща, няма да ги повтарям, за следващия планов период и каква е дискусията в Европа, какво е съотношението на силите. То в момента не е в наша полза. А тези седмици и месеци, които предстоят са стратегически за България и ние просто трябва да си свършим работата. Завърших.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Заповядайте, г-н Сербест.

ГЮНЕР СЕРБЕСТ: Уважаема г-жо председател, уважаеми г-н министър, аз имам едно конкретно питане във връзка с този доклад. В самия доклад споменавате, че един от приоритетите на министерството и като цяло на правителството, това са агроекологичните мерки. По-нататък предлагате намаляване на сумата с 32 млн., които да бъдат прехвърлени в публичните средства. Не мога да разбера кое притеснява министерството, тъй като по моя информация все още има неизплатени суми за 2009 г. за агроекология. Може би причината хората, за да не кандидатстват по тази мярка е, че получават последни средствата си или почти не им се дава възможност да реагират на време, ако имат някакви пропуски. Въпросът ми е – смятате ли, че намаляването на средствата в агроекологията е нормално? И пропуските, които съществуват при мярка 214 най-накрая ще бъдат ли отстранени и хората, които се занимават с биоземеделие и агроекология да бъдат по-спокойни. Тези хора винаги ги оставяме на по-заден план, а това ги кара да се чувстват неуверени.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на заместник-министър Светлана Боянова да отговори конкретно на въпроса ви.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: По отношение на агроекологията сте абсолютно прав. До момента програмата не се е прилагала по най-правилния и ефективен начин, по който е нужно да бъде прилагана. И да, аз почти всеки ден се среща с био-производители и тяхната асоциация “Биологични подукти”, като на база на тези срещи сме направили промени в Наредбата по 214 мярка – отпадане на документи, дори технически неща решавахме на място, дали да има запетайки, кодове и т.н. Другото,което сме обсъждали с тях е – да не бъдат санкционирани по начина, по който досега се санкционираха биологичните производители. Това прехвърляне на средства е обсъдено с асоциацията на биологичните производители в рамките на Комитет за намлюдение. Тези средства, които се предоставят по 214 мярка са компенсаторни мерки, те не са за инвестиции в биологичното земеделие. Като видяхме какво е усвояването до момента, като цифри, с които и вие разполагате, се обединихме около идеята тези 32 млн. да бъдат прехвърлени в мярка 121 в така наречения гарантиран бюдет, който отново е за инвестиции, свързани с биологичното производство. Това предложение е съгласувано с организацията на биологичните производители и най-важното е, че тези средства отиват за инвестиции в биологичното производство. Няма как на сила да накараме всички хора да правят биологично производство, затова ги стимулираме със 121 мярка да започнат и след това по мярка 214 да ги компенсираме. Това беше идея предложена от долу нагоре. Идеята е да се премине от конвенционално към биологично производство, така в момента звучи 121 мярка – за инвестиции в биологично производство, т.е. който досега е имал конвенционално, да му дадем субсидия, за да премине към биологично производство, било за закупуване на техника, било за създаване на трайни насаждения, какъвто обикновено е случая с биологичните производители.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други становища или предложения имате ли? Г-жа Петя Раева.

ПЕТЯ РАЕВА: Добър ден! Благодаря, г-жо председател. Аз ще бъда много кратка, за да не утежняваме дискусията. Искам само да ви кажа, че цялото това писание лично на мен, като човек, който работи толкова години в сферата на земеделието, не ми създава усещане за някаква конкретика. Всичко е направено като реферат на студент във Висшия селскостопански институт в Пловдив, с взети данни от страницата на ДФ “Земеделие” и прехвърлени с “copy-paste” и ще се аргументирам, като ви зачета текст от страница седма например: “споделяме необходимостта от мерки, целящи постигането на стабилно функциониране на хранителната верига. Правилата за прилагане на мерките за управление следва да бъдат гъвкави и бързо приложими при кризи.” Уважаеми господа, за мен това не е позиция на министерство, това не е позиция на изпълнителната власт в България, която следва да бъде одобрена от Народното събрание и спазвана от Министерски съвет, и позиция, която може да защитава селскостопанска политика на ниво Европа. Също така, не открих нищо конкретно по отношение на поливното земеделие в България, въпрос, който г-н Божинов и г-н Атанасов загатнаха. Знаете, че това беше моя тясна специалност преди години – не виждам нищо за развитието на хидромелиорациите в България. Системата се руши, няма отделяне на пари, но най-лошото в ситуацията е, че няма политика в тази сфера. Няма никакво виждане как ще се развиват хидромелиорациите, а знаете, че без напояване не може да се осъществява никакво земеделие. Казах, че ще бъда кратка, така че аз не мога да възприема това нещо, като сериозна позиция на едно от най-важните министерства в България. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други становища? Г-н министър, имате думата.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми дами и господа депутати, изслушах с интерес коментарите ви, но ако не беше зададена темата за Общата селскостопанска политика и бъдещето й в европейски формат, някой ако не знаеше предварителния дневен ред, щеше да помисли, че обсъждаме стратегия за развитие на земеделието в България. Общото между двете теми е, че става дума за земеделие, но по отношение на Общата селскостопанска политика и принципите на Общата селскостопанска политика има неща, които се различават от това ние какви идеи имаме за развитието примерно на хидромелиорациите в България, или за развитието на интензивното земеделие и т.н. По време на управлението на предишното правителство имаше реформа, т.нар. хел-чек на Общата селскостопанска политика и аз предполагам, господа, тъй като бяхте управляващи, че може и да сте участвали в реформата на Общата селскостопанска политика, но в момента говорим за следващия програмен период от 2014 до 2020 година. Изготвянето става на базата на постигането на консенсус, това е много важно. В този консенсус България трябва да заложи на едно или две неща, не може да се произнесе и да настоява, и да удари по масата по абсолютно всички въпроси. И затова се опитах в експозето си да кажа, че ние поставяме като условие за постигане на този консенсус разрешаване на максималния праг за България и Румъния от 2014 г., вместо от 2016 г. И това само по себе си би било голям успех. Присъединяваме се към групата от страни, която настоява да се запази сегашния формат като финансов ресурс на Общата селскостопанска политика. Настояваме да бъдат запазени и да има паритет между първи и втори стълб. Това са основополагащи неща. Иначе нямам нищо против и подкрепям това, което каза в началото г-н Божинов, наистина този дебат е нужен за развитието на земеделието и за това как земеделието би могло да помогне в днешното време на тежка икономическа криза в българската икономика. Съгласен съм, че в контекста на климатичните промени трябва да имаме добра система от напоителни системи и хидромелиорации. Другите въпроси, които повдигнахте по отношение на животновъдството, дисбаланса и т.н., също са важни. Но разберете, не сме преписали тези документи, не са “copy-paste”. Казах ви, че на последния Съвет на министрите се опитахме да постигнем консенсус между 27 страни, т.е. това са документи, които са на вариант “гласуване” и те се гласуваха. Да, не беше постигнат консенсуса миналата сряда, но в съвсем близко време този консенсус трябва да бъде постигнат. Благодаря ви за коментарите, но те по-скоро касаят аграрната политика на България, а не принципи на Общата селскостопанска политика. В този смисъл, нека имаме сериозни коментари, но съсредоточени върху това, което коментираме. Съгласен съм на следващо заседание да направим един дебат за бъдещето на земеделието, за структуриране на земеделието в България. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н министър. Г-жо Плугчиева, имате думата.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Реплика, г-н министър. Когато един министър води преговори или участва в изграждането на общата селскостопанска политика на Евросъюза и изразява позицията на една страна, трябва простичко да формулираме нещата и да кажем – кои сме ние, как изглеждаме, колко сме високи, колко тежим, съвсем образно, къде е българското земеделие в момента. Дайте база данни и кажете – в момента българското земеделие произвежда това, това и това, дайте основни параметри. Когато имаме тези параметри, сложете в съседната графа позицията и политиката на Европейския съюз по тези и тези точки. Нашата позиция, на база характеристиките на българския аграрен сектор трябва да бъде по тези и тези точки еди-каква си. И вече в четвъртата графа, г-н министър, да кажем – по еди-коя си точка можем да се борим с още пет страни от 27-те за еди-коя си позиция; за друга точка не е възможно да постигнем присъствие или да променим позицията на по-силните страни. Ето това трябваше днес да правим. Затова започнах с подхода. Стъпва се на някакъв анализ, на база данни и тогава се изразява позиция. Тогава се казва – тук стои Брюксел, тук сме ние, с нас има още пет страни, заедно с които се борим за дадена позиция и може да постигнем резултат. Значи на първо място е темата за подхода. Моля ви, това да го направим като хората, за да знаем къде сме ние, какво искаме от Брюксел и какви шансове имаме да го получим, и с кого евентуално може да го направим. Искам да ви кажа, че Чехия, Словакия и Полша още в този програмен период обединиха бюджетите на трите страни в Кохезионната политика и правят вътрешни преливания, защото играят в един алианс. Ние къде сме, с кого може да се съюзим, за да получим максимума за българския аграрен сектор. Това трябваше да обсъждаме. Затова казах, че трябва да стъпим на анализите на САПАРД, на Развитие на селските райони, да дадем физионозията на сектора и тогава да търсим една позиция. Да се раздаде такъв материал на всички депутати и да се каже – вие уважаеми, няма значение от коя партия сте, всички трябва да се обединим около една позиция и всеки да лобира за нея, без значение кой на какво ниво е.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Г-н министър, след вашия коментар на изказванията – не чакайте 1 май, подайте си оставката сега.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Атанасов, много ви моля, имаме дневен ред, по който работим, да не обръщаме заседанието в политическо събрание.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Г-н Атанасов, не е нужно да чакате 26-ти, вие се опитахте да оглавите това, което се случи и не ви прави чест. Аз сложих нещата на масата не политически. Това кога ще си подам оставката за голямо ваше съжаление не зависи от вашата партия и от провокациите, които се опитвате да правите в сектор “Земеделие”. Ако малка част, което сега се дава на българските земеделски производители го бяхте давали или бяхте защитили, ние нямаше да водим днес този диалог.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Върбанов, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Благодаря за възможността. Колеги, предлагам да се концентрираме върху сериозността на проблематиката, която обсъждаме. Искам да вляза в тона на колежката Плугчиева, за да продължим по темата, а вътрешно политическите въпроси си имат друг ред за решаване. Изпуснахме момента за предишния период, когато можехме да заявим ясна и категорична позиция на България, пак боричкайки се политически. Не искам да ви връщам назад, но поне хората, които изразиха тук позиция, активно или пасивно сме спомогнали да се стигне до тук, където сме в момента. Големият проблем е, че през всичките тези 20 години никога не е имало много ясна стратегия за развитието на сектора в България. Не че сега Мирослав Найденов е обърнал голямо внимание на зърнопроизводителите и едва ли не той трябва да поеме отговорността, че всички се опитват да станат зърнопроизводителите. Обективните обстоятелства доведоха до това, хората да не гледат домати и краставици, а жито, защото по-лесно става и печелят повече. Окрупняването в този сектор стана благодарение на възможността това да се случи, просто защото нямаше стратегия за развитие на останалите отрасли. Тепърва трябва да се мисли стратегически за напред какво ще се прави. Всички сте прави в случая, макар че всички ние трябва да си поемем отговорността, защото сме влияели по някакъв начин на тези процеси. И ми се иска, да излезем с една обща позиция, това което каза Плугчиева, и като сме обърнали каруцата да се опитаме да я поизправим. Ако се нахвърлим сега всички и започнем да бием министъра, може да го направим. Но виждате, че и тези, които получават парите и те са недоволни. Не бива да се яхва това недоволство и да се използва за политически искания. В момента има нещо много важно. Ако трябва нека този материал наистина да се преработи, г-н министър, и да излезем с една българска позиция, която да е така аргументирана, че да ви помогне да я отстоявате. Едно и също говорим всички. Спомням си колко пъти на времето съм искал тук да дойде г-н Дикме и да ни каже какви преговори води, как ги води, но той година и половина не се появи тук. И когато дойде каза, че е договорил плащания на количество произведена продукция! Той дори не знаеше какво е подписал. Не се смейте, колега, бяхте тук. Сега имаме възможност да изготвим единна, ясна българска позиция. Ясно е, че ние не сме фактор и не може да диктуваме европейската политика. Но можем да дадем нашата позиция и да търсим съюзници. Доколко ще намерим съюзници, с които да отстоим тази позиция – не трябва да си създаваме илюзии, но може да потърсим. Сега е момента. За това, което се случва в момента – може да си се боричкаме тук, но когато става за обща позиция на България – трябва да се обединим. Всички имаме влияние, едни сме в Европейска народна партия, левите са в Партията на европейските социалисти и т.н., и ако имаме обща позиция може да потърсим подкрепа, така че на преговарящия екип да му е по-лесно. Що се касае до материала, аз също имам доста забележки, но не бива да изпадаме в подробности, за да не изгубим голямата цел. А за стратегията трябва да проведем една сериозна дискусия, ако искаме в следващите години нещо да се случи. Водата се движи по най-малкото съпротивление, така и производителите се ориентират към производство, от което имат най-голяма изгода. Това вече е друга тема. Ако трябва, днес да не взимаме конкретно решение.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Днес няма за какво да взимаме решение.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Трябва да спрем да действаме тук на принципа “по-силния мачка по-слабия” в момент, в който това му се отдава, след това обратното и в крайна сметка сме в положението, в което сме в момента. Имам конкретно предложение – да се опитаме да имаме друг подход и да направим така, че дори опозицията, която също има евродепутати, да помогнем чрез контактите си, чрез възможностите си, които имаме. Предлагам ви, ако е необходимо да направим още едно заседание, в края на крайщата позицията може да се формулира на три страници и всеки народен представител да е наясно какво точно ще искаме през следващия период, на каква база стъпваме. Ако се обединим около една позиция и всички се съгласим да работим за защитата на тази позиция, смятам, че ще направим нещо добро за хората, които са ни изпратили тук. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Върбанов, приемам предложението за заседание. Г-н Тасим, за реплика.

ЮНАЛ ТАСИМ: Г-н Върбанов, знаете ли кое не ми харесва във вашето говорене – всички бивши и настоящи министри сте много словоохотливи, но не разбирам как може да кажете “ако трябва още едно заседание да формираме позиция”! Как “ако трябва”?! Трябваше още от преди година, както е във всички европейски комисии по земеделие, както е в Съвета на мистрите по земеделие тази тема да е основна. Не темата – по еди-коя си мярка до къде е стигнало изпълнението, това е най-лесно, а това – как си представяме българското земеделие 2014-2020 г. – това е основната тема в Европа. Но в нашата комисия това не е тема. Второ. И аз като вас съм в тази комисия десета година. Преди в тази комисия взимахме решенията с консенсус. А сега има или противопоставяне, или мълчание от едната страна, или както вие казвате “ако трябва”. Г-н Върбанов, ако направите едно проучване на улицата, ще установите, че 60 % от запитаните ще ви кажат, че България трябва да възстанови позициите си в земеделския сектор. А кой трябва да формира политиката по отношение на земеделието? Аз мисля, че това е нашата комисия, комисията на колегите и министъра да изпълнява тази политика. Аз така разбирам нещата. Предишните министри, имало е министри и от моята политическа партия и аз съм бил най-критичен към тях. И те гледаха отгоре и смятаха, че ние хората от комисията трябва да гласуваме, а може и да не гласуваме.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Колега, нали точно от този омагьосан кръг се опитваме да излезем!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, нека дадем думата и на г-н министъра.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Въпросът е много сериозен. Поради ситуацията, в която се намираме, България може да влезе в пакт само с Румъния. Затова онзи ден казах, че двете страни не искаме обща селскостопанска политика на две скорости, защото България и Румъния трябва да вървят с по-бавна скорост, ако се запази сегашното статукво. И това е най-важното. Едно да постигнем, да се закачим за останалите – това е много важно и трябва да постигнем консенсус. Ние сме малките. Ясно е, че има немско-френски пакт, това не е тайна, по отношение на бъдещата селскостопанска политика и те постепенно привличат останалите страни. И никой не е в състояние да тръгне срещу този немско-френки пакт. Някои страни като Полша проявяват мускули и на последния съвет те предизвикаха липсата на консенсус. Основните неща се броят на пръстите на едната ръка и ние можем да постигнем консенсус по тях, като цяло, като концепция за бъдещето на общата селскостопанска политика. Затова, ако искате да направим отделно заседание. Не знам имате ли право на закрити заседания, защото на тях могат да се кажат неща, които касаят национални интереси, неща, които може да обсъдим в малко по-друг формат. Каквото и да говорим бъдещето на общата селскостопанска политика е един много, много голям пазарлък за 44 % от бюджета на Европейския съюз. И тук се иска наистина национален консенсус. Съгласен съм и приемам, че можем по основните теми, няколко са нещата, по които буквално България може да се спазари. Може да направим оценка и да начертаем някаква стратегия. Това се върши и в момента, не мислете, че не се работи. Има срещи, които не се коментират с министри, на четири очи, в неформални формати. Аз приемам да направим едно закрито заседание, да сложим картите на масата и да обсъдим нещата.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Бих искала да поемете ангажимент при това обсъждане да обсъдим и една обща стратегия за сектора, въпрос, от който не бива да бягаме. Тук има представители на института на БАН, които преди няколко седмици изязоха с една много тревожна прогноза за загиване на българското село до 2060 г. и правителството и парламента носят определена отговорност тази прогноза да не се сбъдне. И трябва да има позиция с ясни мерки, обезпечени във времето и с финансови ресурси, за да се противодейства на тази тенденция. Това е също тема, с която трябва да се занимаем.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, г-жо Плугчиева. Колеги, предлагам да преминем към следващата точка – Програма за развитие на селските райони до 2013 г. Давам думата на заместник-министър Светлана Боянова.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Вие имате пред себе си подробния доклад със съответните цифри. Аз ще го резюмирам на бързо, за да изчистим неща, които не са станали ясни. Няколко думи за програмата. Към 14.03.2011 г. са извършени плащания по 7 611 заявки на стойност 431 838 хил.евро. Към тях като се добавят и разплащанията по ос 2 получаваме общо разплащане до момента 638 823 хил.евро. Т.е. като обобщение може да се каже, че от целия бюджет за целия програмен период цифрите са: 33 % договорени и 19 % разплатени. По-важното е какво сме идентифицирали като проблеми, така че да ги преодолеем до края на програмния период и да имаме по-голямо усвояване, и да нямаме загуба на средства. Това, което сме отчели, като Управляващ орган са няколко неща. Първо, по отношение на администрирането. Разплащателна агенция предприе необходимите корективни действия на база получените одиторски констатации и препоръки, както и на оснавание извършени собствени анализи. Виждате какво сме предприели като адекватни мерки по 112 и 141 мярка, т.е. въведена е процедура за децентрализация на обработката на проекти, които са на стойност по-малко левовата равностойност на 25 хил.евро, включително с възможност за увеличаване до 200 хил.евро. Смятаме това да е добра и навременна мярка, имайки предвид, че стартираме през април отново прием по 141 мярка. Това беше съпроводено и с обучение на експертите, нещо което е много важен елемент в администрирането на програмата. На второ място, бяха извършени изменения в правилата за прилагане на отделните мерки по програмата, с цел опростяване на процедурите. Основните промени във всички мерки за подпомагане са свързани с отпадане на документи, които така или иначе са достъпни по електронен път за администрацията, например тези, които се взимат от Търговския регистър. Много важен елемент от прилагането и администрирането за нас, това е подобряване на комуникацията с бенефициенитте и през 2010 г. беше създаден информационен център, който имаше за цел точно това – оптимизиране на комуникацията между фонд “Земеделие” и бенефициентите, както и потенциалните кандидати за подпомагане, с телефони и експерти от всеки един отдел, които да работят пряко с конкретния човек. По този начин се опитахме да засилим и интереса към програмата. Беше направен и допълнителен сайт, в който всеки може да провери своя уникален регистрационен номер и да порвери състоянието на своя проект.
Това, което сме идентифицирали по прилагането като проблем. На първо място, това е обработката на проектите в приемите преди 2010 г., които бяха през юни 2010 г., и към 28.02. са останали необработени 340 заявления, изброени са и по мерки, като информацията, с която фонд “Земеделие” всеки ден ме запознава е, че по общинските мерки още другата седмица ще бъде приключено разглеждането на заявленията по общинските проекти. Друго, което идентифицирахме, подпомогнати и от констатациите на Междинната оценка и тук вече мога да кажа, като Управляващ орган на ниво политика какво правим като промени, на първо място предложихме изменения в програмата, които да облекчат кандидатите по мярка 121 и то от най-уязвимите сектори, а именно животновъдните стопанства от втора и трета категория кравеферми, както и такива, които се занимават с отглеждане на кокошки-носачки. За тях това, което направихме като промяна е да предложим на комисията увеличен размер на субсидията, което представлява подкрепа под формата на държавна помощ. В допълнение на това от този прием, който стартира на 14 март, добавихме и възможност за получаване от фонд “Земеделие” на инвестиционен кредит на референтен лихвен процент. С това се надяваме, от една страна, да повишим интереса на животновъдните стопанства, тъй като знаехме, че проблема всъщност е с намиране на финансиране за кандидатстване и от друга страна, целта ни е да не бъдат затворени животновъдните ферми от тези сектори, за които споменах, до края на годината, когато изтича преходния период за тях. Всичко това под формата на нотификация е изпратено на време в Европейската комисия, пета нотификация, която беше изпратена миналата година вече има окончателно становище, т.е. прието е това, за което ви говоря по 121 мярка, прието е също така сектори, които бяха пропуснати от програмата, като например бройлери, не бяха в гарантиран бюджет, отново да са тук, очакваме проекти и по този вид производства; инвестиции свързани с тези производства. Друго, което отчетохме като проблем беше прилагането на ос 2. Действително много слабо усвояване до този момент. И в тази връзка освен промени в наредбите, предложихме на комисията и тя в момента прави коментари по шеста нотификация за увеличаване на нивата на компенсаторните плащания по мярка 211, 212 и 214, т.е. необлагодетелствани райони, агроекологични плащания, за биологични производители, пасторализъм и т.н., да не ги изброявам направленията по мярка 214. Всичко това е консултирано с неправителствени организаци, организации на фермери, зелени организации, в рамките на постоянните работни групи към Комитета за наблюдение и в рамките на Комитета за наблюдение. Това, което правим с оглед цялостната визия на правителството по отношение деинституционализация на децата също се включва като нов елемент. От тази година ще има такива проекти, които ще помогнат да се предоставят нов тип социални услуги по мярка 321, в домове, които са в селски райони. Това го правим в синхрон с останалите политики. Много важно нещо, което предприехме по ос 2 – за първи път тази година стартира мярка 213, дългоочаквана от земеделските производители, чийто земи попадат в “Натура” да бъдат подпомогнати на хектар под формата на компенсаторно плащане, затова че трябва да изпълняват определени забрани за земеделски дейности в тези земеделски земи. Последното важно нещо, което предлагаме, за да могат да бъдат усвоени повече средства е прехвърлянето на средства между мерките и между осите. Това беше дискутирано много широко с членовете на Комитета за наблюдение и извода, до който стигнахме и ще бъде изпратен най-късно в началото на април в Европейската комисия, да бъдат преразпределени 304 млн.евро. Конкретните предложения сме ги дали в доклада, но аз бих искала да ги кажа на глас, за да чуя и вашите становища. Мерки, то които да вземем – това са 122 мярка “Подобряване на икономическата стойност на горите”, където предлагаме 12,5 млн.евро да бъдат взети; 124 мярка, която към момента е “Сътрудничество за разработване на нови продукти, процеси и технологии”, това е иновативната мярка; 126 мярка, целия бюджет да бъде прехвърлен към 121 мярка; 141 мярка – с уговорката, че всички тези цифри много добре са прегледани от експертите, защото те са стъпили на това, до този момент колко полупазарни са кандидатствали, виждаме, че са недостатъчно, това което остава с резерва за тези, които потенциално биха дошли, като тук апела към земеделските производители е – това полупазарно стопанство, което иска да стане пазарно, наистина да се ориентира към сектори, които бихме подкрепили и чрез други мерки. Какво имам предвид? Например животновъдите вместо да гледат по една-две крави, ние ги насочваме и им казваме, че ще бъде по-добре за тях от пазарна гледна точка, защо да не пробват да отглеждат овце например. Или пък такива, които са се занимавали с декоративен посадъчен матерал, което беше един от основните ни проблеми по мярка 112, т.е. опитваме се да направим освен прехвърляне на средства, обосновка и виждане какво ще се случи като се прехвърлят тези средства в съответната мярка. Както казах, от агроекологичните плащания взимаме само 32 млн. на фона на целия бюджет по цялата ос, който не е никак малък, но отново ги насочваме към инвестиции за биологично производство, т.е. преминаване от конвенционално към биологично производство в мярка 121, т.е. ефекта и резултата от програмата ще бъде същия. От 341 подготвителната мярка по Лидер също взимаме пари, които предлагаме да бъдат прехвърлени в 321, общинската мярка и накрая сме преценили, че 73 млн.евро биха могли да бъдат прехвърлени от Техническа помощ, която подпомага администрацията и информационните кампании по програмата да бъдат прехвърлени в мерки, в които има нужда от ресурси. Мерките, в които предлагаме да бъде направено прехвърлянето: това са Младите фермери, поради изключително големия интерес към тази мярка, предлагаме 40 млн.евро; мярка 121, много атрактивна мярка, но тук и Комисията, и външните оценители от Междинната оценка казаха – прехвърляме средства по мярка 121, но ние искаме да видим, че постигате индикаторите, които сте си заложили в програмата, което означава, че ние трябва да покажем, че искаме да имаме обновени животновъдни ферми, че искаме да имаме плодове и зеленчуци, всичко онова за което говорихме преди малко; че искаме да имаме млади фермери, които искат да кандидатстват по мярка 121; че искаме полупазарни стопанства, които също да имат опция да кандидатстват по 121 мярка, така че всички тези прехвърляния ще бъдат насочени предимно за сектори, които до този момент не бяха подкрепени достатъчно. Също така искам да добавя, че прехвърлянето от иновативната мярка 124 също не е просто прехвърляне в 121, а ще подпомогне земеделски производители, които желаят да внедрят иновативни продукти в своите стопанства по 121 мярка. Този бюджет също отива за иновации. И в 321 мярка прехвърлянето, което предлагаме от 123 млн.евро е по същата причина – интересът към общинските мерки е много голям, има много общини, които не можаха да се възползват от досегашните приеми и от тук нататък обмисляме възможностите в следващите приеми за какъв вид точно инвестиции в общинсите проекти да бъдат насочени, дали за пътища, канализация, както е досега, или да имаме нещо по-различно. Това е нещо, което обсъждаме с колегите от Министерство на регионалното развитие, защото ние вървим по едни и същи правила горе-долу, но в различни общини. Това е накратко.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-жо Боянова. Имате ли въпроси, колеги? Г-н Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: На стр.27 е написано – извършени плащания по Програма за развитие на селските райони към 14 март 2011 г. и са дадени сумите. Но в таблицата пише – справка за одобрените суми за плащания. Въпросът ми е – тези 7 611 бр. и стойността 844 602 510 лв. дали действително е платена, защото единия път става въпрос за одобрени суми за плащане, а горе казвате, че са извършени плащанията. Действително получени ли са тези средства от бенефициентите? Това е единият въпрос.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Платени са, да.

ПЕНКО АТАНАСОВ: И следващият ми въпрос. Има много необработени заявления по отделните мерки на Програмата за развитие на селските райони. Как ще разрешите този въпрос, каква ви е стратегията.
Аз приветствам това, което сте направили с прехвърлянето на средствата от едни мерки в други, обаче продължавам да се питам дали сме направими правилната стъпка, защото излиза, че мерките, които са планирани като че ли са ненужни. А всъщност всяка една от мерките има логика и са планирани тези средства. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Симеонов, имате думата за отговор.

СВЕТОСЛАВ СИМЕОНОВ: Благодаря, г-жо председател. По отношение на обработването на проектите искам да дам няколко цифри. За миналата година фонд “Земеделие” успя да обработи 7 хил.проекта. Успяхме да наемем допълнителен персонал, който обаче се нуждаеше от обучение и вече машината на фонда работи много по-добре от изминалия период. Това е гаранция, че проектите, които остават за обработка, а с новия прием те са 1700, ще бъдат обработени до средата на годината. И вече когато се планира основният прием по програмата, от юни месец фонда ще може нормално да работи по обработката на проектите. Но за да се случи всичко това трябваше да бъдат обучени хората и трябваше капацитет, нещо което не става бързо. Пак казвам, 7 хил.проекта се обработиха през миналата година, остават 1700, вече много по-бързо и за много по-кратко време се обработват.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-жо Плугчиева, имате думата.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, г-жо председател. Поздравления, аз слушах внимателно това, което докладва заместник-министър Боянова. Поздравления за положителните промени, които са направени в последните няколко месеца, от есента насам, по отношение на децентрализацията – един ключов въпрос, който сме дискутирали многократно. Смятам, че трябва да се продължи с децентрализацията и постепенно да се вдига тавана на проектите. Второ, поздравления за опростяването, което е направено, но съответно трябва да кажа, че всичко, което докладвате не звучи достатъчно в обществото. След като ние като депутати едва сега получаваме тази информация, направете сметка за хората, които са от другия край на България, те просто нямат достатъчно информация. И това, което е постигнато не достига до хората, липсва комуникация, липсва достатъчна PR-работа. Казвам това като експертно мнение, не като политическо; казвам го в интерес и на вас, и на нас, и в интерес на хората, които се ползват от програмата и да не забравяме, че сме в четвъртата година на програмата. Трябва във възможно най-съкратени срокове да договорим максимума по програмата, за може да се възползваме максимално от нея, като цяло за българското село, а не само по отделните мерки. Казвам го съвсем сериозно и отговорно, г-н министър.
Имам и два въпроса. Променихте ли срока на 3 месеца за одобрение на проектите или продължава да бъде 5 месеца, както беше направена промяната от г-жа Илиева, според мен неправилно. И продължавам да настоявам, че 3 месеца е коректния срок и след като механизма работи, няма причини да се отива на по-дълъг срок. Трябва максимално бързо и качествено да се оценяват проектите.
И въпрос към г-жа Боянова, за общините. Съществува ли все още условието, общини, които са кандидатствали, имат действащи проекти не могат да кандидатстват за следващи проекти, ако не са приключили предишния. Какво е положението с общините, защото така или иначе общинските мерки дават най-голям резултат, върху най-голяма територия и върху най-голям брой население.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-жо Боянова, заповядайте за отговор.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: По отношение на срока – той не е променян, но това не означава, че се чака до последно, т.е. “до пет месеца”, но в наредбата не е променян срока. По отношение на втория въпрос – наредбата продължава да стои в този си вид, т.е. че не трябва да подаваш проект, докато нямаш подадена заявка за плащане, т.е. изпълнен проект от предходни приеми. Изключението, което направихме обаче с оглед усвояване на средствата по Европейския план за икономическо възстановяване, го направихме именно в тази част на наредбата – тези, които подават проекти ЕПИФ да не чакат подобен вид заявки за плащане и тъй като бюджетът беше пуснат до края на програмния период по общинските мерки, и тъй като не предстои нов прием, няма и да се прилага това правило, приключено е.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Обявете го това нещо.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Идеята на този член в наредбата е да видим повече изпълнени проекти, отколкото повече подадени проекти, чието изпълнение е неясно към момента. И тук излизат всички въпроси, които сме обсъждали с общините, разглеждане на обществените поръчки по вече сключени договори с общините – там нашите усилия са насочени да преодолеем този проблем. За съжаление тук влияят констатациите на одитни мисии, становища на Агенцията за обществени поръчки, прилагане на процедурите по Оперативна програма регионално развитие, т.е. прекалено много фактори, които пораждат проблеми, които не се решават толкова бързо, колкото на нас ни се иска. Важното е, че сме ги идентифицирали, работим по тях и полагаме усилия тези проблеми да бъдат решени през тази година.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Михалевски поиска думата за въпрос. Заповядайте.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря ви. Аз ще задам няколко конкретни въпроса и имам няколко предложения. Според мен е редно, както Националния фонд ежемесечно дава отчет по всички оперативни програми, договорирани, усвоени, с европейско, с национално финансиране, да се вземе таблицата за индикативното разпределение на мерките и да се даде тенденцията, за да се вижда какво е договорено допълнително, какво е разплатено, на какво ниво е. Според мен това трябва да се направи. Аз се постарах да направя тази таблица за себе си, но това изисква време. В тази връзка искам да ви обърна внимание, че числата на страница 27 и 28, като ги съберете не дават числото на стр.29, имат разминаване със 7 млн. Разбира се, това е дребно, но е индикатор, че някой е направил в различно време двете справки на стр. 27 и 28 и съответно стр.29 не отговаря. Реалното ви усвояване е 645 млн., а не 638 млн. Връщам се към това число. На пръв поглед 19,7 % изглежда не много удовлетворително, обаче ако погледнем структурата на числата вътре, тъй като 155 млн. са доплащания към директните плащания, те изчерпват сумата от 181 млн., т.е. това са лесни за усвояване пари, не са на проектен принцип, като махнем числата, които са свързани с авансите на общините – 50 %, вие много добре знаете, че голяма част от тези пари кротко лежат и в момента по сметките, ще видим, че реалното усвояване на извършени и разплатени дейности е някъде малко над 10 на сто. И тук възниква големия въпрос и той е към вас – до тук сме, да речем 645 млн., знаейки правилото n+3 за първите три години и n+2 от 2010 г. нататък, като знаем 7 % авансови плащания и днешното ниво от 645 млн., в рамките на следващите 20 месеца ние трябва да стигнем от ниво 645 млн. на ниво 1 761 млн.евро. Махаме 229 млн., колкото са авансовите – значи ние в края на следващата година ефективно 1 532 млн.евро да сме усвоили. От тях като махнем каквото сме усвоили до тук – 890 млн.евро, това са 1 700 млн.лева. Смятате ли, че имате план за тези 20 месеца тези 1800 млн, което прави близо по 100 млн. на месец да са факт? Между другото в това състояние са абсолютно всички оперативни програми, защото 2012 г. се събират всички плащания за 2009, 2010 г. и т.н. И според мен тук много сериозно трябва да обърнем внимание на договарянето, сроковете на разглеждане на обществените поръчки, да не се окаже така, че да загубим ефективно средства.
И другото, за което искам да помоля, аз имам някаква таблица, която е по-стара, свалих я между другото от второто изменение на Оперативната програма, но примерно мерките 124, 126, 341 се водят с нули, а вие сваляте от тях бюджет, и то сериозни бюджети. Т.е. по някакъв начин да има адекватна информация, не толкова заради мен, а заради хората, да могат във всеки един момент да кликнат да видят адекватната таблица, може би индикативното разпределение е най-подходяща, което и на вас ще ви свърши работа и няма да правят такива грешки чиновниците. Това са моите въпроси, като най-важният е – 20 месеца, осем от тази година и дванадесет от следващата – имаме ли график, по който да работим, да съобразяваме всички процедури, пред които ще се изправят бенефициентите, времето на чиновника – така че тези 890 млн.евро допълнително, които трябва да усвоим до края на 2012 г. да са факт? Иначе губим пари, вие го знаете прекрасно. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-жо Боянова, заповядайте.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Съгласна съм с вас, че ако нямаме график нищо не правим. Наясно сме с това какво остава да се усвоява, то е бюджет 2009 г., който трябва да бъде разплатен в 2011 г. Направили сме прогноза от кои мерки по колко бихме могли да извършваме плащания през месеците. За съжаление не нося в момента точните цифри, но със сигурност бяха по-малко от това, което вие казахте. Съжалявам, не ги нося и няма да влизам в подробности. А бюджетите ги има в 124,126 в евро. И това, което предложихте за качване на информация за напредъка в сайта, ежеседмично или ежемесечно, с това съм съгласна, и съм предприела мерки това вече да се изпълнява от следващия месец. Няма какво да се крие, това е информация, която е ясна за всички. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси? Ако няма, предлагам да преминем към следващата подточка, за програма „Рибарство”. Давам думата на г-н Явор Недев, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.

ЯВОР НЕДЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа заместник-министри, уважаеми колеги, ще бъда кратък, защото времето напредна. Ако ми позволите ще започна с шега – няма как докладът ни, за който г-н Тасим каза, че е преписан от миналогодишния, няма как да бъде, защото когато с него се запознахме миналата година, индиректно, усвояемостта беше 0,38 %, в момента сме на 10 %, т.е. няма как да е преписано от тогава, чисто технически. Мерките по Оперативна програма „Рибарство”, по които се приемат предложения вече са тринадесет от общо деветнадесет. Брой регистрирани проекти 133, одобрени проекти 46, договорирани средства 19 139 хил.лв. или 9,16 %. Общо изплатени средства 8 240 хил., около 4 %. Изготвени са процедури по всички мерки през последния месец. Малко преди Коледа бяха преведени 6 млн.лв. на Националния гаранционен фонд по мярка 2.7. „Схема за финансов инженеринг”, съгласно подписаното споразумение между ДФ „Земеделие” и Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за прилагане на финансово споразумение по програмата. С тази допълнителна мярка програмата прие своята втора версия, плюс шестата рибарска група, която се появи – това също е част от втората версия на програмата. Естествено, че целта е ускоряване темпа на усвояване на средствата. Има интерес към програмата. И една информация от вчера, т.е. не е отразена в доклада. Вчера на семинар на Европейската комисия тук в София, под патронажа на нашето министерство, със заповед официално признах три местни инициативни рибарски групи с общ бюджет около 12 млн.евро. Бюджетът е на тяхно разположение, тепърва ще се възползват. Вчера получиха и сертификатите си. Рибарските групи до края на тази година от три ще станат шест, при първоначално заложени в програмата четири. Общият им бюджет е около 20 млн. евро, което е ясно какъв процент е от 107 млн.евро колкото е общия гранд по програмата.
По отношение статуса от Междинната оценка на програмата бих искал да ви уведомя, че на 14 март 2011 г. стартира Междинната оценка. Регламентираният срок за нейното приключване е 30 юни 2011 г.
По отношение на регионалните инициативи. Черно море е приоритет за нас,ние сме две страни-членки – България и Румъния и четири страни не членки на Европейския съюз, които много-много не се съобразяват с правилата и на практика е спорно дали ние, спазвайки всички ангажименти, които имаме към Европейския съюз дали опазваме или не рибния ресурс, д-р Мирослав Найденов направи пред комисар Мария Даманаки предложение да сме домакин на регионална среща България, Румъния, Турция и Европейския съюз, четиристранна среща, което се прие. По повод същата политика, но спрямо Дунавската стратегия и политиката в Дунавския регион – засега имаме все още неофициално споразумение с Румъния за подобна среща със страни-членки и страни – не членки, които са по Дунав да бъде направена по Дунавската конвенция през м.май в Букурещ.
По отношение на финансовата рамка за следващият програмен период, г-жо Плугчиева, миналата седмица на дебат в Краков тринадесет страни-членки подписаха финансов меморандум до комисията, в който точно се определя какво ще се вземе предвид за следващия програмен период. Мога да кажа, че се стараем усвояването да бъде поне 90 % в сегашния програмен период, като запазим същата сума за следващия, 2014-2020 г. Смятам, че повече няма да може да направим, но е достатъчно, ако успеем това да задържим. Аз съм оптимист. Очаквам шест рибарски групи до края на година да имаме с бюджет 20 млн.евро. Догодина през август – между 6 и 8 реновирани рибарски пристанища за около 20-24 млн.евро, при положение, че в момента няма нито едно, без значение дали са държавни, общински или частни. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Уважаеми колеги, въпроси към г-н Недев има ли? Ако няма, да преминем към последната подточка от нашия дневен ред – за програма САПАРД на г-н Светослав Симеонов, изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”.

СВЕТОСЛАВ СИМЕОНОВ: Благодаря, г-жо Танева. Преди да премина към САПАРД, искам да обърна внимание на един друг въпрос – става дума за ускоряване процеса на одобрение на проектите по програмата и разплащането на обществените поръчки. Много е важно да се подчертае, че фонд „Земеделие” има своите отговорности, но не по-малка е отговорността и на самите общини. Това с което се сблъскваме е, че общините все още допускат доста слабости по отношение на провеждането на обществените поръчки и това е големият проблем, който стои на дневен ред, касаещ усвояването на средствата. Общините също трябва да проявят достатъчно отговорност при провеждането на поръчките.
За програма САПАРД. Три са важните въпроси. Ще започна с най-актуалния – книгата на длъжниците. Фонд „Земеделие” пое инициативата и проведе преди три седмици среща в Брюксел, на която поискахме с Комисията да уточним процеса на вписване на проекти в книгата на длъжниците и там където е възможно сумата да бъде прекалкулирана, т.е. бенефициента да не стои с цялата изплатена сума по програмата, а в книгата на длъжниците да фигурира само сумата на актива, за който е установен, като нередност. Другият важен въпрос, това е осигуряването на финансов ресурс за разплащане на проектите, за които Прокуратурата е дала становища, че няма нарушения и тези проекти са били допустими за финансиране. Изключително сериозен въпрос, тъй като става дума за голям финансов ресурс. Проведохме среща с Министерство на финансите, но тъй като в момента по бюджета на фонд „Земеделие” не са предвидени средства за изплащане на проекти по програма САПАРД, програмата официално приключи 2010 г. С Министерство на финансите се договорихме да се изчака изпълнението на полугодието на бюджета и ако се види, че има добро изпълнение да се предвиди ресурс за програма САПАРД, с който да се разплащат проектите, за които не можаха да се използват европейските средства.
Последният въпрос касае изплащането на средства за агроекология по програма САПАРД. До петък се очаква положително становище на промяната на процедурата по тези мерки, за да може да се изплатят средствата за агроекологични плащания, касаещи програма САПАРД. Това е накратко информацията. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, въпроси към Светослав Симеонов имате ли? Ако няма, приключваме с точка първа. По точка 2 „Текущи” информацията вече я чухте.
Закривам днешното заседание на двете комисии. Благодаря за участието и приятен ден!

/Заседанието бе закрито в 17,00 часа/



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА