П Р О Т О К О Л

№ 63

На 6 април 2011 година от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-6/31.01.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване - внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-16/14.03.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване - внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-17/16.03.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда - внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-21/28.03.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта - внесен от Министерския съвет.
5. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-02-8/25.03.2011 г. за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите - внесен от Министерския съвет.
6. Изслушване на информация от представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно:
- текущ статус и напредък в изпълнението на ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г.;
- напредък в реализацията на Програмите за териториално сътрудничество 2007-2013 г.;
- статус на проектите по Програма ИСПА/Кохезионен фонд (Регламент 1164/94).

В заседанието взеха участие: Лиляна Павлова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите, Цветанка Михайлова – началник отдел в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари в Министерството на финансите, Зорница Василева – директор на дирекция „Регулаторни режими и защита на потребителите, застрахователен надзор” към Комисията за финансов надзор, Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Михаил Захариев – главен секретар на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” в МТИТС, Боряна Каменова – началник отдел „Политики по изменение на климата”, Аделина Кьосева – началник отдел в дирекция „Външноикономическа политика” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлагам следния дневен ред за днешното заседание:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-6/31.01.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване - внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-16/14.03.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване - внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-17/16.03.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда - внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-21/28.03.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта - внесен от Министерския съвет.
5. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-02-8/25.03.2011 г. за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите - внесен от Министерския съвет.
6. Изслушване на информация от представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно:
- текущ статус и напредък в изпълнението на ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г.;
- напредък в реализацията на Програмите за териториално сътрудничество 2007-2013 г.;
- статус на проектите по Програма ИСПА/Кохезионен фонд (Регламент 1164/94).

Колеги, който е съгласен с така представения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 14, против няма, въздържал се 1.
Дневният ред се приема.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Току-що в хотел „Радисън” започна голяма конференция по програмиране на периода 2014 – 2020 година, конференция с участието на господин Томислав Дончев, с участието на представители от над 100 неправителствени организации и на представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Аз няма да се спирам на несъгласуваността в работата на комисията и на такива форуми. Искам да ви предложа следното. Така или иначе за депутатите, които са отговорни и участват в тази комисия, така да променим заседанието и да се откажем от някои точки, за да можем да се включим в дебата, който тече отсреща в „Радисън”. Още повече, че на тази конференция ще бъде представена от министър Томислав Дончев позицията на правителството точно по програмиране на следващия период 2014 – 202 година.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Като разбирам логиката на госпожа Плугчиева, очевидно прицелът на тази конференция, както е известно на повечето хора, които са били поканени или известени за нея, са именно неправителствените организации. Господин Дончев е редовен гост в нашата комисия. Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще бъде докладчик в нашата комисия. Парламентарният контрол върху фондовете и европейската политика е нещо съвсем отделно от работата с неправителствените организации и програмирането.
Затова, макар да виждам добронамереността в препоръката на госпожа Плугчиева, смятам да се придържаме към дневния ред, който беше предложен, който без друго е претоварен. Но това е друг проблем. Затова моля госпожа Плугчиева да се вслуша в това, което казвам, и наистина да продължим по приетия от нас дневен ред.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз ще се възползвам от правото си на реплика. Колега Агов, тъжно е, когато първо има несъгласуваност на такива важни мероприятия.
Второ, този форум не се прави само за неправителствения сектор, а напротив, прави се като основна конференция за програмиране.
И трето, редно е наистина точно парламентаристите да участват в този дебат с неправителствения сектор, а не да разчитат само на среща с министъра в комисията.
Но нека да не превръщаме заседанието сега в един такъв диалог.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз искам да отбележа, че постоянно има форуми и ще продължава да има. Правителството е изключително активно в диалога си с неправителствения сектор. Но ние в крайна сметка сме парламентаристи, имаме своя дневен ред и тези законопроекти така или иначе трябва да бъдат разглеждани в рамките на комисията. Допълнително господин Дончев винаги ще може да бъде повикан от нас, за да може да се направи необходимия дебат.
Що се отнася до диалога с неправителствения сектор, трябва да кажа, че на заседанието на Съвета за обществени консултации само двама депутати от нашата ресорна комисия присъстваха, когато обсъждахме именно проблемите за икономическото управление, за единния европейски акт и Европейския Семестър като цяло.
Така че предлагам да приключим с тази дискусия и да преминем към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-6/31.01.2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Имаме удоволствието при нас да присъстват:
От Министерството на здравеопазването
Веселина Мандаджиева – началник отдел „Правно-нормативни дейности” в Министерството на здравеопазването;
От Министерството на финансите
Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”
Цветанка Михайлова – началник отдел в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари;
От Комисията за финансов контрол
Зорница Василева – директор на дирекция „Регулаторни режими и защита на потребителите, застрахователен надзор”.
Заповядайте, госпожо Бойкова, да вземете отношение по законопроекта.
МИЛЕНА БОЙКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми на първо място да извиня отсъствието на заместник-министър Боряна Пенчева от днешното заседание поради присъствие на неформалния ЕКОФИН в Унгария и на второ място, на господин Богоев – заместник-председател на Комисията по финансов надзор, поради течащо в момента заседание на Комисията по финансов надзор.
Уважаема госпожо председател, позволете ми от името на вносителите и в качеството ми на директор в Министерството на финансите съвсем накратко да представя предлагания на вашето внимание законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване.
Също така, ако ми позволите, не бих искала да се спирам на конкретните изменения, които касаят законопроекта, предвид на факта, че те са подробно описани в мотивите и уважаемите членове на комисията са запознати с тях. Бих искала да акцентирам преди всичко върху историята и върху причините, довели до неговото разработване, отчитайки вече и създалата се практика в комисиите към Народното събрание, които ги разглеждаха преди вас.
На практика през 2009 година Европейската комисия открива процедура срещу България за нарушаване на правото на Европейския съюз, като идентифицира следните несъответствия с нейното право. В частност това е, че Законът за здравното осигуряване в частта относно доброволното здравно осигуряване, извършвано на практика от дружества за доброволното здравно осигуряване, не транспонира изцяло директивите на Европейския съюз в областта на застраховането.
На следващо място, такива дейности, които са свързани със здравето и се извършват от доброволното здравно осигуряване, на практика са неразделна част от дейността по общото застраховане.
На следващо място, българският закон за здравно осигуряване съдържа разпоредби, които представляват неоправдано ограничаване на свободното движение на капитали.
В тази връзка Европейската комисия за първи път през месец август 2009 година отправи официално писмо до българските власти, в отговор на което официално писмо българските власти много подробно описват и разясняват в момента действащия модел на здравното осигуряване. За целта Европейската комисия е информирана, че през 2009 година е в ход работа по разработване и обсъждане на предложения за законодателни промени в съществуващия модел на здравно осигуряване.
За съжаление обаче такива промени и такава реформа в областта на задължителното здравно осигуряване не са предприети и не са направени, което на практика дава невъзможност българските власти да отговорят на Европейската комисия на това първо запитване с конкретно разработен законопроект, вследствие на което комисията вече изпраща второ писмо през май 2010 година.
В тази връзка българските власти отново създават работна група – става дума за края на 2009 година, която започва дейността си по разработване на промени в Закона за здравното осигуряване и се ангажираме със срок до края на декември миналата година този законопроект да бъде внесен за разглеждане.
Разбира се, въпреки изпращането на това писмо от страна на българските власти, през ноември 2010 година отново се получава информация от Европейската комисия, че е стартирала всъщност досъдебна фаза на процедура по нарушение на правото на Европейския съюз.
Какво е за нас разрешението на проблема. Поради всичките тези неизпълнени ангажименти от страна на отделните компетентни институции за провеждане на цялостна здравна реформа, каквато не се състоя в момента, в рамките на която да се намери едно подходящо място на тези здравноосигурителни дружества в обща архитектура, е изготвен на практика този Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, който преди всичко цели само и единствено отстраняването на посочените от Европейската комисия нарушения, за които, разбира се, вече е открита и досъдебната фаза.
В рамките на сега действащата конфигурация на здравната система в България по наше мнение това е единствено възможното решение на проблема, за да избегнем тази infringement prоcedure.
Друг възможен подход, разбира се, би бил да се предприеме цялостна промяна в здравноосигурителния модел в страната, което обаче излиза извън преките компетентности на Министерството на финансите.
В тази връзка бих искала да отворя една скоба, че на практика българското законодателство в областта на финансовите услуги и финансовите пазари е изцяло хармонизирано с европейското законодателство в тази област, в това число и с директивите за застраховането. Така че единственият проблем, който излиза, това е само статутът и дейността на доброволното здравно осигуряване, което се извършва от тези дружества, без на практика същите да са лицензирани и да извършват дейност като застрахователи, каквато е европейската правна система.
За ваша информация, за да не обременявам повече комисията, бих искала да кажа, че по подобен казус Белгия е осъдена и то изключително бързо. Продължителността на делото е била само 10 месеца – от януари 2010 до октомври 2010 година. И на практика глоби, каквито могат да бъдат наложени на България за нарушаване на общностното законодателство, са в един много сериозен порядък и е определена като стартова минимална сума 777 хил. евро, към която обаче по схема се добавят проценти за всеки ден до отстраняване на същото нарушение.
Разбира се, съществуват още и други механизми на комисията за негативно отношение към държави членки, за които има индикации, че нарушават законодателството на Европейския съюз.
Като ви благодаря на вниманието, сме на ваше разположение за допълнителна информация или отговор на въпроси.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Бойкова. Това, което искам да споделя с вас, колеги, преди да дам думата за въпроси, е, че в Комисията по здравеопазване, както и в Комисията по правни въпроси е гласувано отрицателно становището за съответния законопроект.
Искам да отбележа като информация, че голяма част от тези директиви частично са транспонирани, като по-голямата част следва да бъдат транспонирани до 31 октомври 2012 година.
Това, което като забележка сме отбелязали и ние в становището, е, че следвайки духа на директивата, българските власти трябва внимателно да преценят дали с предложения в законопроекта подход, а именно за еднакво третиране на здравноосигурителните със застрахователните дружества, не се създава допълнителна тежест за българските здравноосигурителни дружества, въпреки предвидената възможност на директивата за изключение от приложното й поле.
В тази връзка сме изразили съответни забележки в становището. Това е, което исках да отбележа. Заповядайте за въпроси.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Моят въпрос е на невежа в материята, за което много се извинявам. След като се споменават глоби, след като е започната процедура, след като срокът за транспониране окончателно на директивата е 2012 година, аз се чудя, пак с удивлението на един невежа, защо се занимаваме изобщо с този въпрос. И защо виси заплахата за глобите?
Изглежда, освен, че съм невежа и не дочувам, но не можах да разбера от всичките тези обяснения в крайна сметка какъв е резултатът от всичките тези процедури. Разбирам, че е имало една работна група, след това друга работна група е започнала да работи.
Чувам за едно число от 778 хил. евро глоба. В цялата тази бъркотия са отхвърлени нещата от двете комисии заради съображения на здравноосигурителните фондове. Дотук май съм схванал за какво става дума. Прочетох и становището на комисията.
Имам следния въпрос. Кажете ми: заплахата за глоба стои ли, ако ние продължаваме да не приемаме това законодателство и не го транспонираме? Защото ако стои тази заплаха, за мене започва да става необяснимо поведението на другите две комисии – на Комисията по бюджет и финанси, на която имам честта да бъда член, и на другата комисия – по здравеопазването.
Ако ми простите невежеството, моля да ми отговорите на този въпрос.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители. Едно малко уточнение. Несъответствието с правото на Европейския съюз, което е визирано в писмото на Европейската комисия, касае действащи директиви в момента. Директивата, която се визира в становището, което беше предложено на нашето внимание, е така наречената директива „Платежоспособност 2”, която ще влезе в сила от 1 януари 2013 година, но ние не говорим за нея. В момента действат други пет директиви в областта на застраховането, извън животозастраховането, по които ние всъщност сме в хипотезата на нарушение.
Проблемът се състои именно в това, че комисията до няколко месеца може да стартира съдебната фаза. Ние се опитваме да обясним, че решението на въпроса поставяме от много години. През 2009 година ние сме отговорили на Европейската комисия, че страната предприема цялостна здравна реформа. Искаме да изчакаме тази реформа и да намерим най-точното място на тези дружества, за да не се ощетяват нито потребителите на здравноосигурителни услуги, нито цялостната здравна система.
Но тъй като такова решение не беше намерено и продължава да бъде отправено обвинение, и то към министъра на финансите като отговорен за хармонизиране на законодателството в областта на застраховането, ние трябваше да намерим частично решение на въпроса и за съжаление предлагаме частично решение на този въпрос.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Колеги, има ли други въпроси? Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Очевидно не е най-доброто решение, разбирам. Не искам да се произнасям защо е така, а не е така, защото би било несериозно, ако го направя. Не мога да разбера обаче друго. Ние не сме водеща комисия, нали така? Ако ние защитаваме европейския интерес на България, би трябвало да подкрепим това частично решение, което се предлага. Но каква стойност има нашата подкрепа в тази комисия, след като не сме водеща, след като то е било отхвърлено от другите две комисии? Тоест влизаме в един междуинституционален конфликт вътре.
Аз нямам нищо против, ще гласувам за това, при положение че има заплаха от съдебна процедура. Но как решаваме този спор? И в крайна сметка не е ли по-важно нашето мнение да има тежест, отколкото мнението на другите комисии? Това е дилема, която трудно ще решим днес. Обаче този въпрос трябва да бъде повдигнат в пленарната зала, защото наистина изпадаме в невъзможно положение. Освен целта да е да си платим тези глоби от 777 хил. евро, вероятно и повече, ако започне съдебна процедура, за сметка на българския данъкоплатец, за да се удовлетворят интересите на здравноосигурителните дружества или на някои здравноосигурителни дружества. Защото и това проличава някъде вероятно.
Тоест, госпожо председател, според мене трябва много внимателно да премислим какво правим. Аз съм за това да подкрепим и да действаме нататък, да прехвърли дебата в пленарната зала.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов. Наистина предизвикателството е голямо, защото, от една страна, имаме заплахата за infringement. Обаче имаме налице частично решение на проблема.
Според мене най-удачният начин беше да се изтегли законопроектът, за да може да се постигне пълното решение и ние вече да дискутираме всъщност изчистения вариант. Вярвам, че сега, като вземем съответното решение след гласуването, ще се достигне до пълното решение.
Заповядайте да вземете отношение.
ЙОАНА КАМЕНАРСКА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Имаме принципни бележки по становището.
За начало ще започна с това, че в становището се казва, че така наречената директива Платежоспособност 2 отменя всички останали директиви, тоест тези пет, които действат в момента в областта на застраховането, извън животозастраховането. Това е неточно, тъй като тази директива не отменя другите директиви, тя ги обобщава и обхваща всичките пет директиви. Това е едното.
Второто е коментарът по отношение на възможността, предвидена в чл. 4 на същата директивата Платежоспособност 2, да се изследва дали евентуално здравните дружества биха били изключени от приложното поле на тази директива и поради тази причина да отложим този законопроект до транспонирането на тази директива.
Според нас това в никакъв случай не е относимо към infringement, тъй като директивата ясно в чл. 4 казва, че от приложното поле могат да бъдат изключени застрахователни предприятия. Тоест така или иначе те трябва да бъдат застрахователни предприятия, които могат да бъдат изключени от обсега на тази директива, ако отговарят на определени условия, които са дадени комулативно.
Освен това не само здравните дружества, които отговарят на тези условия, ще бъдат изключени от режима на тази директива, а и застрахователи. Предвид на това режимът, на който ще бъдат подчинени малките предприятия, е оставен на национална дискреция, но тук би следвало да имаме единен подход. Тоест ще се прилага един режим за всички застрахователи. Така че тези изключения не касаят този infringement.
За другата неточност. Искам да обърна внимание, че се казва в становището, че здравното осигуряване е на принципа на солидарност, който е различен от застраховането. Това не е така. Единствено животозастраховането, свързано с инвестиционна цел, не е подчинено на принципа на солидарност. Цялото рисково застраховане е подчинено на принципа на солидарността. Предвид на това здравните дружества, ставайки застрахователи, биха били в същото положение, както са и сега. Благодаря ви.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря. Колеги, пределно е ясно, че ние не сме експерти в сферата. Това е, което ни се подава като информация от отдела „Европейско право” и е важно да бъде представено от тях.
Сега ще дам възможност на госпожа Каменарска от отдел „Европейско право” да вземе отношение и да отговори на забележките.
ЙОАНА КАМЕНАРСКА: Само искам да обърна внимание на чл. 310 от директива 2009/138. Ако се прочете внимателно текстът на чл. 310, ще стане ясно, че цитираните директиви се отменят, считано от 1 ноември 2012 година.
По-надолу в становището ние сме написали – ще го изчета директно, че целта на консолидиране на посочените директиви е постигането на правна рамка, позволяваща на застрахователните и презастрахователните предприятия да упражняват застрахователна дейност на целия вътрешен пазар, като се отстранят най-сериозните различия в законодателството на държавите членки. Задължението на транспониране на настоящата директива в националното право следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви, тоест тези, които ги инкорпорира. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не се изменят, е предвидено в предходните директиви.
Тоест всяка една директива си предвижда срок, в който да бъде транспонирана в националното законодателство. А самата отмяна следва да се счита от 1 ноември 2012 година. Благодаря ви.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Каменарска. Мисля, че вече имаме целия спектър от позиции, така че можем да преминем към гласуване.
Колеги, поставям на гласуване становището по законопроект № 102-01-6 от 31 януари 2011 година за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за не виждам, против не виждам, въздържали се 15.
Не се приема.
Желая ви хубав ден!

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-16/14.03.2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка присъстват:
От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Михаил Захариев – главен секретар на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”
Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна”
Лора Клайн – главен юрисконсулт в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.
Заповядайте, госпожо Стоянова, да вземете отношение по тази точка.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще представя накратко мотивите към проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Целите на законопроекта са свързани с необходимостта от постигането на по-пълно съответствие на националното законодателство с правото на Европейския съюз в областта на предоставянето на услуги по наземно обслужване на летищата в Общността.
Към настоящия момент изискванията в тази област, които са в директива 96-67, са уредени в Закона за гражданското въздухоплаване и в подзаконовите актове по неговото прилагане.
На 30 септември миналата година Европейската комисия изпрати до Република България мотивирано становище за нарушения поради неправилно прилагане и неточно въвеждане на част от изискванията на директивата. Част от констатациите в мотивираното становище, бих казала, една съществена част от тях са свързани с необходимостта от изменения в Закона за гражданското въздухоплаване. В тази връзка са разработени и предложени на вашето внимание и най-съществените изменения.
Накратко. Първата група е свързана с осигуряване на по-пълно съответствие на националното законодателство с целта, посочена в чл. 14 от директивата, като основното е да бъдат облекчени лицензионните изисквания за получаване на лиценз за оператор по наземно обслужване.
Втората група изменения са свързани с облекчаване на условията за допускане на кандидати до конкурс за достъп до пазара на наземно обслужване.
Необходими са и определени прецизирания на разпоредби, което е направено.
Вие разполагате с подробни мотиви по законопроекта. Тук сме, за да отговорим на поставените от вас въпроси. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря. Колеги, заповядайте за въпроси. Госпожо Плугчиева, имате думата.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Тъй като току-що дойде съобщение от БГНЮЗ, че Европейската комисия е открила нова наказателна процедура срещу България заради двустранно споразумение с Русия за авиация, моят въпрос към представителите на министерството е: така ли е това, не е ли така , за какво ни санкционира комисията? За да се стигне до санкция, значи е имало предупреждения. Да дадете малко повече информация.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Захариев.
МИХАИЛ ЗАХАРИЕВ: Въпросът, който задавате, е действително актуален. Става дума за присъединяване на България към 23-мата ответници по този въпрос. Само ние и Чехия още не бяхме присъединени към infringement, който е заложен към 23 страни – членки на Европейския съюз. Става дума за договора, който се подписа между Европейския съюз и Руската федерация.
Фактически, тъй като Европейският съюз има типов договор за права на въздухоплаване, които се отпускат, този договор руснаците не искат да подпишат към този момент, тъй като те не признават Европейския договор. Така че общият проблем стои пред всички европейски страни. Нашата спогодба с Русия е от стария тип спогодби и също не отговаря на изискванията, които са поставени пред европейските страни. Но в това положение са, както ви казах, абсолютно всички страни – членки на Европейския съюз.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Един уточняващ въпрос. Нещо не стана ясно. В началото казахте, че само ние и Чехия сме в това положение, а след това казахте, че това се отнася за всички страни членки. Ако всички страни членки са в това положение, значи Европейската комисия няма да наказва само нас или ще се самонакажем всички 27. Или пък ще се търси генерално решение за Европейски съюз – Русия.
МИХАИЛ ЗАХАРИЕВ: Точно така. Просто не сте разбрали какво исках да кажа. Става въпрос за присъединяването на България и Чехия към групата от 23 страни – членки на Европейския съюз, които са в същото положение. Фактически към 23 страни членки, към които има процедура по infringement, се присъединяват и България, и Чехия , защото те до този момент не бяха включени.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Тази формулировка си признавам, че ми звучи малко странно, че се присъединяваме към infringement. Искам да знам другите наказани ли са и сега сме ние наред да бъдем наказани. Изразявайте се по-точно, за да не обвинявате депутатите, че не са ви разбрали.
МИХАИЛ ЗАХАРИЕВ: Аз не ви обвинявам, че не сте ме разбрали. Просто казах, че не е станало ясно. Става дума за това, че никоя страна към момента не е наказана, тъй като започването на процедура по infringement не значи, че започва наказание. Процедурата по infringement изяснява има ли вина, няма ли вина. Проблемът, както казах, е общ, тъй като руснаците имат собствени виждания по отношение на правата за въздухоплаване, които те спазват, и тези, които ние им предлагаме.
Мога да ви обясня съвсем кратко и точно как стоят нещата на практика.
По европейското разбиране в момента за ползване на въздушното пространство всяка страна – членка на Европейския съюз, която има превозвачи, които са с правата на европейски превозвач, има право да извършва полети от всяка точка на страните членки до трета страна. Примерно българска авиокомпания може да изпълнява полети от Париж до Дубай, независимо че полетът започва от точка, която е извън територията на страната членка. Това се постига на базата на една регулация, която определя конкурсно начало за даване на достъп и права на европейските превозвачи от дадена страна на Европа.
Така че това на практика би значело, че ако руснаците подпишат една такава спогодба със страните – членки на Европейския съюз, ще разрешат на всички страни членки да изпълняват полети от всички точки на Европейския съюз към всички точки на Русия, за което руснаците не са съгласни. Това е един проблем, който стои от много години. Ние имаме големи проблеми дори в нашата спогодба, която имаме с Русия, тъй като тя е доста консервативна. Там имаме права на назначение само на един превозвач по определена линия. Примерно полетът София – Москва – София се изпълнява само от два назначени превозвача – единият от руска страна и единият от българска страна.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Не стана ясно ще ни накажат ли или няма да ни накажат. С една дума ми отговорете само, за да приключим този въпрос.
МИХАИЛ ЗАХАРИЕВ: Според мене въобще не очакваме да бъдем наказани, защото тази процедура е доста деликатна и ще се води дълго време, защото касае почти всички страни от Европа. Няма нито една страна, която да е подписала тази спогодба, която се изисква сега съгласно европейските изисквания.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Захариев. Други въпроси по законопроекта? Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз имам един въпрос, на който надали тук колегите от министерството ще имат възможност да отговорят, но да обърнат внимание на поставения от мене въпрос и между първо и второ четене, ако се счете за необходимо, да бъде прецизиран текстът, който ще цитирам от предлагания законопроект. Става въпрос за § 1, т. 2, ал. 7.
Така представен, текстът на ал. 7 донякъде отговаря на чл. 7 от директивата. Но се е получила може би една техническа грешка – смесени са всичките понятия, които са представени в директивата, и те са представени като един текст, а не като отделни дейности.
Оттук се получава едно объркване. Защото допълнения, които касаят само пощите и товарите в тази точка, влизат в общия текст и правят едно объркване по отношение обработката на багаж, работата с подвижна стълба, работата с гориво и масло и т.н.
Моля, погледнете как е в директивата и как е представено тук в закона. И ако счетете за необходимо, да се направи промяна между първо и второ четене. Това е моето предложение.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Заповядайте, госпожо Стоянова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател. Благодаря за въпроса, господин Иванов. Да, ще извършим повторен внимателен преглед на директивата, за да отразим най-точно нейния текст. Така че ако открием някаква грешка или несъвършенство, между първо и второ четене ще ви информираме, за да направите съответните промени.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова. Това, върху което и аз искам да ви насоча вниманието, е всъщност едно допълнение точно в тази връзка към становището, което беше предварително раздадено на вашето внимание, а именно да се сложи в допълнение. Въпреки че със законопроекта се въвеждат основните изисквания на директивата, с оглед по-точното й транспониране, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обръща внимание при разглеждане на законопроекта от водещата комисия между първо и второ четене да бъде разгледан по-детайлно текстът на директивата. Това е като забележка от наша страна.
Колеги, ако няма повече въпроси, предлагам да преминем към гласуване на законопроект № 102-01-16/14.03.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, внесен от Министерския съвет. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се. Благодаря ви за вашето участие.


Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-17/16.03.2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Имаме удоволствието да посрещнем по тази точка:
От Министерството на околната среда и водите
Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха”
Боряна Каменова - началник отдел „Политики по изменение на климата”.
Очаквахме госпожа Евдокия Манева, но тя няма да дойде, доколкото ми се подава като информация.
Заповядайте, госпожо Каменова, да вземете отношение по законопроекта, както и ако имате забележки по становището на комисията, което ви е раздадено предварително.
БОРЯНА КАМЕНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чрез предложения законопроект се цели хармонизиране на българското законодателство с няколко директиви – 2009/30, която е за течните горива, 2009/29, относно търгуването на квоти за емисии на парникови газове, 2009/126, относно улавянето на бензиновите пари при зареждане на моторни превозни средства от бензиностанции.
Освен това се регламентират задължения и отговорности на компетентни органи, свързани с администрирането на националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове и се оптимизират процедури по издаване на разрешителни за емисии на парникови газове, както и задължението на операторите.
По предоставеното ни становище от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове нямаме забележки и предложения. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Каменова. Колеги, имате ли въпроси? Не виждам такива.
В такъв случай преминаваме към гласуване на законопроект № 102-0117/16 март 2011 година за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към четвърта точка от днешния дневен ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-21/28.03.2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка имаме удоволствието да посрещнем сред нас:
От Министерството на труда и социалната политика
Красимир Попов – заместник-министър на труда и социалната политика
Мая Георгиева – старши експерт в дирекция „Политика на пазара на труда”.
Заповядайте, господин Попов да представите законопроекта и ако имате забележки към становището, да ги отбележите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Представеният законопроект цели да хармонизира българското законодателство в областта на заетостта на чужденци – граждани на трети държави на територията на Република България, с две нови европейски директиви в областта на трудовата миграция по отношение на мерките и санкциите срещу работодатели на незаконно пребиваващи чужденци, както и по отношение на високо квалифицираната заетост на чужденци.
Също така чрез този законопроект ние предвиждаме и създаване от 1 юли 2011 година на държавно предприятие Българо-германски център за професионално обучение по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон със седалище София и клонове и териториални поделения в градовете Пазарджик, Плевен, Смолян, Стара Загора и Царево, в изпълнение на решение № 560 на Министерския съвет от 29 юли 2010 година за приемане на план за изпълнение на мерките за оптимизация на държавната администрация.
Преди да бъде одобрен от Министерския съвет, законопроектът е одобрен с отразени бележки от Националния съвет за тристранно сътрудничество, от Националния съвет за насърчаване на заетостта, от Националния съвет по трудова миграция, съгласуван е с министерствата по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация и в окончателния текст на законопроекта са отразени част от направените предложения.
Може би в детайли да ви запозная с двете директиви, които транспонираме, и защо създаваме държавното предприятие Българо-германски център за професионално обучение.
Първата директива е директива 2009/50 на Съвета от 25 май 2009 година, относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицираната трудова заетост. Предвиденият срок за транспонирането за
Ние въвеждаме основните изисквания чрез предложения на вашето внимание законопроект по отношение на наемането на работа на чужденци на територията на Република България за целите на висококвалифицирана трудова заетост, след като вече на преден етап беше приет от Народното събрание Законът за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, с който бяха въведени разпоредбите по отношение на така наречения документ „синя карта”.
Съществуващите текстове в Глава осма на Закона за насърчаване на заетостта се групират в два раздела и се създава нов, трети раздел, относно висококвалифицираната заетост на чужденци в България.
Регламентира се участието на Агенцията по заетостта в процеса на издаване на „синя карта” на Европейския съюз от органите на Министерството на вътрешните работи като единен документ за пребиваване и работа чрез даване на писмено разрешение за това.
Чрез законопроекта се гарантира равното третиране на притежателите на „синя карта” на Европейския съюз в изброените области относно предоставянето на услуги по Агенцията по заетостта, условията на труд, достъпа до стоки и услуги, признаването на професионалната квалификация и др.
Предвидена е също така възможността, съгласно директивата, в случай, че притежателят на „синя карта” на Европейския съюз стане безработен, той да има право да ползва предлаганите услуги от Агенцията по заетостта в рамките на тримесечен период. Тази възможност се предоставя само един път за срока на валидност на ”синята карта”.
За пълното транспониране на тази директива остава въвеждането на някои процедурни норми съответно в Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България и с Наредбата за условията и реда за издаване на отказ и отнемане на разрешение за работа на чужденци в Република България, за което са създадени необходимите работни групи и се очаква съвсем скоро да бъдат представени на
Относно транспонирането на втората директива 2009/52 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, предвиденият срок за влизане в сила е 1 юни тази година, а срокът за нотифициране е 18 юли тази година.
Въвежда се забрана за наемане на незаконно пребиваващи на територията на Република България чужденци, което е поредна мярка за борба с намаляване на
Законопроектът предвижда на незаконно пребиваващ чужденец да се дължи за изплащане уговореното задължение от работодателя, включващо размера на минималната работна заплата за страната или за съответната икономическа дейност за период не по-малък от три месеца, което е дължимо, и след връщане на чужденеца работодателят следва да поеме разходите по връщането на чужденеца.
Предвидена е и възможност чужденецът да предявява иск срещу работодателя си в сроковете по Закона за задълженията и договорите и по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс.
Когато наемането на незаконно пребиваващи чужденци е извършено от работодател при условията на подизпълнение, се предвижда носенето на солидарна отговорност не само от работодателя, но и от наелия го като подизпълнител, както и от всеки следващ изпълнител нагоре по веригата на подизпълнител до главния изпълнител, в случай, че се установи по безспорен начин, че са знаели за незаконното наемане.
Съжалявам, колеги, има доста детайли, които уреждат важни взаимоотношения между участниците в пазара на труда. Ще се опитам максимално да съкратя изложението, за да не отнемам много от вашето време.
Важното, което тук трябва да се добави, е, че директивата предвижда инкриминиране на деянието наемане на работа на незаконно пребиваващ чужденец, което предстои да се извърши с предстоящите промени в Наказателния кодекс и в Закона за административните нарушения и наказания.
Имаме уверенията на колегите от Министерството на правосъдието, че в спешен порядък ще предложат съответен текст за уреждане на последните останали няколко текста по директивата.
По отношение на българо-германските центрове само ще спомена, че целта на предложената промяна е да се осигури по-голяма свобода на действие на пазара на обучителните услуги на тези центрове, оперативна самостоятелност, повишаване качеството на обучение и прочие. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Попов, за изчерпателната информация.
Две са само забележките от наша страна, които фигурират в становището. Едната е по отношение на дефиницията „чужденец”, която залегна в Закона за чужденците, която обхваща не само представители на трети държави, но и съответно представители на други страни - членки на Европейския съюз.
Втората забележка е по-скоро към останалите министерства, предвид кратките срокове на транспониране на директивите, че очакваме съответно навременното изготвяне и внасяне в Народното събрание на изменението на други нормативни актове, които имат отношение към транспонирането на директивата.
Разбирам, че вие нямате забележки към предложеното становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ: Нямаме забележки по отношение на становището. Само искам да уточня, че няма как чужденец от страна членка да се яви незаконно пребиваващ по смисъла на добавените изменения в Закона за насърчаване на заетостта. Иначе нямаме забележки по принцип. Само това уточнение
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Колеги, имате ли въпроси? – Не виждам такива.
В такъв случай преминаваме към гласуване на законопроект № 102-01-21 от 28 март 2011 година за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Министерския съвет. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви за участието.

Преминаваме към пета точка от днешния дневен ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-02-8/25.03.2011 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КРАЛСТВО МАРОКО ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка ще вземат отношение:
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма
Аделина Кьосева – началник на отдел в дирекция „Външноикономическа политика”
Татяна Маркова – експерт в дирекция „Външноикономическа политика”
Катерина Ненова – юрисконсулт в дирекция „Правна”.
Заповядайте за кратко представяне на законопроекта и евентуално ако имате забележки по становището на комисията.
АДЕЛИНА КЬОСЕВА: Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Представеният на вашето внимание за ратифициране Допълнителен протокол към Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко бе
Цялостното стартиране на преговорния процес и подписването на Допълнителния протокол бе въз основа на решение на Министерския съвет № 710 от 2005 година, с което се одобрява позицията на българската страна за водене на преговори за изменение и допълнение, прекратяване или денонсиране на подобни договори за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Целта на Допълнителния протокол е да осигури прилагането на мерките, които Европейският съюз е приел или предстои да приеме по отношение на дейността на
Две са основните изменящи разпоредби, включени в Допълнителния протокол. По-специално те касаят изменението на членове 3 и 6 от основния договор, които се отнасят до третирането на инвестициите и до свободното движение на капитали.
Съответно за чл. 1 от Допълнителния протокол се изменя ал. 3 от чл. 3 на основния договор, като изчерпателно се изброяват изключенията от прилагането на принципа на недискриминационно третиране.
С чл. 2 на Допълнителния протокол се изменя чл. 6 от основния договор, като се гарантира свободния превод на суми, без да се накърняват задълженията, произтичащи от членства или участия в различни икономически, митнически съюзи или регионални и континентални такива.
Това изменение се налага, предвид разпоредбите на някои от параграфите на членове 64, 66 и 75 от Договора за функциониране на Европейския съюз, с които се създава възможност при определени хипотези и по точно определен ред да бъдат налагани ограничения по отношение на движението на капитали от и към трети страни.
С влизането в сила на Допълнителния протокол се създава необходимото условие за синхронизиране с изискванията на европейското законодателство.
Ратифицирането е необходимо предвид факта, че и основният договор е ратифициран.
Съгласни сме изцяло със становището на комисията.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Кьосева. Колеги, имате ли някакви въпроси? – Не виждам. Представянето беше достатъчно изчерпателно. Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване на становище по законопроект № 102.02-8 от 25 март 2011 година за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет. Който е за това становище, нека да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ОТНОСНО:
- ТЕКУЩ СТАТУС И НАПРЕДЪК В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОП „РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ” 2007-2013 Г.;
- НАПРЕДЪК В РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ПРОГРАМИТЕ ЗА ТЕРИТОРИАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО 2007-2013 Г.;
- СТАТУС НА ПРОЕКТИТЕ ПО ПРОГРАМА ИСПА/КОХЕЗИОНЕН ФОНД (РЕГЛАМЕНТ 1164/94).
По тази точка имаме удоволствието сред нас да бъдат:
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството
Лиляна Павлова – заместник-министър
Кирил Гератлиев – главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество”
Йорданка Стоянова – директор на дирекция „Европейски инфраструктурни проекти”
Деница Николова – главен директор на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие”
Ася Агова – главен експерт в Главна дирекция „Програмиране на териториалното сътрудничество”.
Пламен Колев – младши експерт в отдел „Координация на структурните инструменти” в Министерския съвет, кабинета на министър Томислав Дончев.
Заповядайте, госпожо Павлова, да вземете отношение. Доколкото разбрах, ще имаме обединена презентация и по отношение на трансграничните програми, и по отношение на оперативна програма „Регионално развитие”, и по отношение на ИСПА.
Това, което искам да отбележа, е, че предходното изслушване по напредъка на програмата е проведено от наша страна на 24 ноември 2010 година, като за последните четири месеца и половина са договорени още 301 млн. лв. по отношение на оперативна програма „Регионално развитие” и са усвоени нови 99,2 млн. лв.
Заповядайте, госпожо Павлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще представя информацията, тъй като знам, че имаме ограничение във времето. Ще направя по-скоро една сравнително кратка презентация за напредъка по оперативна програма „Регионално развитие”, след което съвсем накратко ще представя последния напредък по програмите за териториално сътрудничество и накрая, но не на последно място, разбира се, ще ви информирам какво се случва с проектите по ИСПА, които управлява нашето министерство.
Ще започна с оперативна програма „Регионално развитие”.
Не знам дали се вижда добре, но вие имате детайлни доклади по всеки един от трите инструмента. Съвсем накратко по детайлните доклади.
Към днешна дата сме отворили като възможности за финансиране 38 схеми по оперативната програма. Те са на стойност 2,7 млрд. лв., което представлява около 87 процента от програмата. Голям е броят, разбира се, и на подадените проекти и предложения към днешна дата, които са разгледани и които са предложени или за финансиране, или в листа на чакащите, или отхвърлени за финансиране.
Броят на сключените договори към днешна дата е 487 за 1,7 млрд. лв., което е почти 55 процента от бюджета на оперативна програма „Регионално развитие”, бих казала, един изключително добър и висок процент, който успяхме да постигнем към днешна дата.
Спрямо планираното до края на тази година - надявам се да успеем да реализираме нашата индикативна годишна работна програма със схемите, които остава да обявим до края на годината - всъщност ресурсът, който ще е отворен като възможност за
От тази гледна точка 2011 година ще е много важна и ключова за нас за това да предоставим целия наличен ресурс като възможност за кандидатстване. Разбира се, очакваме реално договорите спрямо този ресурс през 2012 година да бъдат реално сключени.
От тази гледна точка ще имаме възможност вече през 2013 година да финансираме само проекти поради наличие на спестени средства в програмата по една или друга причина, по-скоро да дофинансираме списъци с чакащи проекти, именно с цел да не рискуваме да загубим бюджет и да трябва да връщаме средства.
По отношение на финансовото изпълнение. Към отчетния период, за който имаме отчетност, а това е именно краят на месец март, финансовото изпълнение заема 410 млн. лв. с разплатените средства, което е почти 25 процента от договорния ресурс и на 13
Разбира се, от гледна точка на стартовата позиция, която имаме, това е значителен ръст. Но има още много да работим в посока още по-силно да увеличим темпа на плащанията. Тази година за нас е много важно той да нарасне, тъй като последната година правилото N + 2 не засяга по никакъв начин риска от връщане, който пък от следващата година няма да е факт. Именно поради това за нас е важно до края на годината темпът на плащания да продължи по същия начин, както е в момента.
Поради зимния период мисля, че прогнозите, които имахме за първото тримесечие на годината, са по-малък обем плащания. Но това се дължи на изключително голям брой замразени или временно спрени проекти поради лоши метеорологични условия. Но аз се надявам, че сега през пролетта и през летния сезон ще наваксаме, което ще се отрази положително и на плащанията.
Както отбелязахте, за последните четири месеца сме разплатили средства за нас в размер на 90 млн. лв. само за четири месеца. Въпреки това ни се иска темпът да бъде още по-добър, за да наваксаме и да достигнем нашата прогноза до края на годината да сме разплатили около 500 млн. лв.
Мисля, че една от най-важните теми, на която бих искала да се спра и да обърна вашето внимание, е предизвикателствата, които ние срещаме, трудностите, от една страна.
От друга страна, искам съвсем накратко да ви представя какви са корективните мерки, които ние сме предприели, за да можем да преодолеем трудностите, които срещаме, от една страна, ние като управляващ орган, от друга страна, разбира се, нашите бенефициенти, предвид на това, че спецификата на нашата програма показва, че основен бенефициент са общините. Разбира се, имаме и редица конкретни бенефициенти.
Бих казала, че ако погледнем затрудненията, те са еднакво релеванти към бенефициенти общини и към бенефициенти държавни институции, като Министерството на културата, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и останалите ни конкретни бенефициенти, като Министерството на здравеопазването, Агенцията за
Бих казала, че основно затрудненията ни могат да бъдат категоризирани в три
Най-основното предизвикателство и най-основните затруднения, които имаме, това е провеждането на обществени поръчки. Това е най-голямото предизвикателство. Това не е проблем само на нашата програма, това е хоризонтален въпрос, който касае всички обществени поръчки по оперативните програми, които прилагат Закона за обществените поръчки. Именно от тази гледна точка предприетите мерки по-скоро са преди всичко от хоризонтален характер.
Вие знаете, че в момента се работи по изменение и допълнение на Закона за обществени поръчки, от една страна, с фокус да централизираме предварителния контрол, тъй като това е една от трудностите, които ние срещаме и виждаме и като проблеми на капацитета, и на всички управляващи органи. Седем различни органа по седем различни начина се упражняват върху темата „Предварителен контрол на тръжни документации”. Впоследствие имаме и самите общини, и самите бенефициенти, които възлагат поръчките, използват най-различни методологии за оценка на проектите, всеки прилага такава, каквато експертите изготвят. И те не са типизирани, не са унифицирани.
От тази гледна точка посоката, в която работим, е промяна на закона, централизиране на предварителния контрол и вече най-амбициозната и най-дългосрочна задача е да се направи типизация на тръжните документи, типизация на договорите и типизация, доколкото е възможно, разбира се, на методологиите за оценка. Това би било един от основните начини да минимизираме проблемите и грешките, които срещаме.
За съжаление към днешна дата мога да отчета, че почти всеки проект, вече не всеки първи, всеки трети или всеки пети, а всеки проект без изключение среща трудности и затруднения и има, макар и малки, макар и технически, грешки в процеса или на подготовка и провеждане на тръжната документация, или в етапа на сключване на
От тази гледна точка можем да отчетем, при положение, че и процентът грешка за 2009 година, който беше много висок, и тези проблеми, които ние сме идентифицирали, виждайки какво показват резултатите от проверките за 2009 година, които покриват годините назад, че все още Законът за обществени поръчки е една материя, която има много тълкувания и възможности. И независимо че нашият закон е напълно синхронизиран с европейското законодателство, всички страни – и тези, които трябва да контролират, и тези, които трябва да го прилагат, имат проблеми.
Междувременно ние като управляващ орган предприехме много сериозни мерки за преодоляване на този проблем. Това беше чрез въвеждане на много детайлни правила и много детайлни процедури за проверка на тръжните документи. Над 24 детайлни контролни листа, всеки съдържащ може би над 20 страници, сме разработили по видове процедури, по видове процеси, именно за да подпомагаме бенефициентите в максимална степен и да избягваме тези грешки, които водят до значителни финансови корекции. А финансовите корекции в нашата програма бяха наскоро качени на сайта за информация. Ние имаме над 170 сигнала за нередности, от тях 33 са потвърдени и тяхната стойност е над 3 млн. лв. Именно за да преодолеем този недостатък, сме въвели нова процедура и тя е в сила. Миналата година тя първоначално беше променена, а сега е още по-детайлна процедура, която прилагаме вече от 1 април тази година.
Избрали сме и допълнително юридическа компания, която ще ни подпомага в извършването или на предварителен, или на последващ контрол. По-добре на национално ниво сами да открием грешките, сами да си наложим финансови корекции, за да не се окажем в ситуация, че ще дойдат одитори от Европейския съюз и когато те ни ги наложат, вече губим парите.
Втората категория проблеми, които сме най-общо идентифицирали и съответно сме възприели корективни мерки, това е качеството на физическото изпълнение на проектите и качеството на изпълнение на проектите.
Това, което виждаме, поради изключително, както се казва, грешка на растежа, начина, по който са възприети и начина, по който са разписани нашите програми, включително и нашата, третира належащите проблеми за финансиране в областта на инфраструктурата, особено когато говорим за общинска пътна инфраструктура,
Именно затова нашата програма предимно е фокусирана към ремонт, реконструкция, реновация, а не към чисто ново строителство или към по-големи, по-мащабни проекти, за да можем в по-малки населени места да реализираме такива проекти, които биха покрили нуждите на всичките учебни заведения в съответния регион, които да бъдат финансирани.
Това е причината обаче, когато вече отидем на одитна проверка – ние или Европейската комисия, да влизаме в ситуация и да се казва: вашите проекти не са завършени, нямат добър вид, те изглеждат частично или на парче реконструирани. Факт е, че решението на местните власти, решението, когато е направен дизайнът на нашата програма, е да се позволява частичен ремонт на обектите. Това довежда години по-късно, когато сме санирали сграда, но ако не е направен покривът, той пртече и наистина накрая инвестицията изглежда непълна.
От тази гледна точка ние много по-строго следим качеството на изпълнението. В момента под ръководството на министър Дончев се разработва и специална методология за налагане на финансови корекции при лошо качество и при лошо изпълнение на проектите, за да можем да санкционираме тези проекти, които наистина имат незадоволително качество и за които, още преди да е минал един зимен сезон, инвестицията в инфраструктурата вече е провалена.
И третата категория проблеми и грешки, които ние виждаме, както и затруднения, това е капацитетът на бенефициентите. Капацитетът е тема, която винаги е актуална. Ние вече говорим за капацитет в конкретика, капацитет за подготовка на реални проекти, за провеждане на тръжни процедури и съответно впоследствие за изпълнение и отчетност по проектите.
Именно затова проведохме процедура и избрахме консултант, който да помогне, който работи изцяло в полза на бенефициентите. И това не са просто най-общи тематични обучения, а това са само целеви обучения, по конкретни казуси, практически обучения, които да подпомогнат по всяка една схема, която е в момента текуща, да кажем, за кандидатстване, как да си подготвят проектите. А за тези, които са вече одобрени за финансиране, да подпомогнем бенефициентите за реализацията.
Предвидили сме над 100 обучения и около 1500 представители на бенефициентите – общини и държавни институции, които ще бъдат обучени. Пак казвам, не обучение за целта на някакъв туризъм, а по-скоро практически казуси за това как по-добре да се управляват проектите, за да не се налага да имаме недопустими разходи и връщане на средства по програмите.
Това е най-общо кои са затрудненията ни и кои са мерките, които сме предприели по оперативна програма „Регионално развитие” към момента.
За ваша информация, в отчетния период, който разглеждаме днес, проведохме и една писмена процедура по изменение и пренасочване на средства по оперативната програма, писмена процедура на Комитета за наблюдение. Тя беше именно инициатива, която е подкрепена изцяло от нашето министерство, по-точно темата за деинстинституционализацията или закриването на институциите от казармен тип, както ги наричаме, в които живеят деца, лишени от родителски грижи, деца с увреждания, които да заменим с по-добра инфраструктура, с малки къщи, семейни жилища, защитени жилища, по-близки до семейната среда, в които тези деца да бъдат настанени. Над 2500 деца ще адресираме с това финансиране.
Имахме наличие на ресурс от 40 млн. лв., който беше увеличен с още 44 млн. лв. Пренасочихме средства от приоритетни оси, по които имахме неусвоени, спестени средства поради спестявания от тръжни процедури или от прекратени проекти.
С това ресурсът, който е предоставен по програмата за деинституционализацията и тази инфраструктура, е вече над 80 млн. лв.
Един друг много важен момент като част от процедурата за Комитета за наблюдение беше одобряването на критериите за ДЖЕСИКА за избор на фондове за градско развитие, които да оперират и които да предоставят финансиране на проекти, генериращи приход по линия на инициативата ДЖЕСИКА. Критериите бяха одобрени и поканата от страна на Европейската инвестиционна банка беше обявена на 1 април. Крайният срок за подаване и заявки за интерес от страна на национално представени банки и финансови институции, които да кандидатстват да бъдат избрани за фондове за градско развитие по линия на ДЖЕСИКА, е 23 май.
Какво остава до края на тази година.
Както споменах, с плана, който имаме, в индикативната ни програма до края на годината планираме да предоставим като възможност почти целия наличен ресурс по програмата. През месец юни предстои да бъдат отворени две много важни схеми. Едната е за осигуряване на съвременни социални жилища за настаняване на уязвими малцинствени социално слаби групи за 16 млн. лв. Ще бъдат избрани пилотно една или две общини, в които целенасочено да бъде финансиран модел за социална интеграция.
Отделно от това стои и дългоочакваната схема за финансиране на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради, тъй като тя е по-известна като саниране на панел.
Още веднъж искам да обърна внимание, че няма да дискриминираме сградите и няма да санираме само панелки. Тук идеята е всички многофамилни жилищни сгради, които са на територията на 86-те общини от градските агломерационни ареали, да имат възможности и достъп до това финансиране, разбира се, спазвайки условията на Закона за етажната собственост, който в момента е представен на вашето внимание, внесен от нашето министерство. Неговите промени целят облекчаване на режима по сдружаване именно с цел да може по-голям брой бенефициенти да се възползват от наличния ресурс от 63 млн. лв., въпреки че си даваме сметка, че той е крайно недостатъчен да адресира нуждата от ремонт и енергийна ефективност за всички сгради на територията на цялата страна.
През месец ноември предстои да дадем възможност на нашите конкретни бенефициенти петте големи града Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора и Плевен да кандидатстват за проектите за градски транспорт. Проектът за Бургас вече е одобрен. Столична община вече са поканени и очакваме до месец май и Столичната община вече да има проект.
Остават петте града с 204 млн. лв., които ще им бъдат предоставени като конкретен бенефициент да подадат своите проекти. Ние сме ги подкрепили в тази инициатива. Министерството нае консултанти, които да ги подпомогнат, за да могат да разработят качествени и добри проекти за интегриран градски транспорт.
Следващият ни бенефициент е Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и по-конкретно Изпълнителната агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи”, бившият ДАИЦ, които през нашата оперативна програма ще получат финансиране на инфраструктура, широколентов достъп в населените места на територията на селските общини.
Независимо че това по принцип не би следвало да е в нашата програма, тъй като то третира тематика, свързана със селски общини, по-скоро липсата на инфраструктура там и всякакъв потенциал за развитие на кабелна или каквато и да е друга телевизия, интернет доставчици, ние ще ги подпомогнем чрез наличните почти 40 млн. лв. такава инфраструктура да бъде изградена в тези населени места, за да може да няма така наречените „бели” и „сини” зони в нашата страна, те да бъдат минимизирани и да няма населени места в цялата страна, в които няма осигурен такъв достъп.
И последното, което е планирано за тази година, отново за месец ноември, е като резултат от цялата инвестиция, която идва в момента. Има подадени проекти, които се разглеждат за туристическа инфраструктура и досега реализирани проекти за развитие на културата и туризма. В резултат на инфраструктурното подобрение и културно туристическите паметници, които ще бъдат реновирани със средства по оперативна програма „Регионално развитие”, тук идеята е сега да дадем възможност на регионални и местни инициативи, сдружения от общини, съвместно с неправителствения сектор да кандидатстват за изграждането на регионален туристически продукт и маркетинг на дестинацията от гледна точка на създаване на общи туристически маршрути, чрез които
Това е в общи линии, с което ще приключим всъщност финансирането на оперативна програма „Регионално развитие” до края на годината. Единствено това, което остава за следващата година, е газопреносната мрежа между България и Сърбия, изграждането на газопреносна връзка с конкретен бенефициент – Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, за което предстои на 15 април официално да сключим договора за техническа помощ, като им предоставим 4 млн. лв. за подготовка на
Проведохме междинна оценка, така, както го изисква регламентът на Европейската комисия за това как изпълняваме програмата, как изпълняваме целите на програмата, ще можем ли да си постигнем индикаторите и заложените цели и мерки в програмата. Беше възложена независима оценка. Беше избран изпълнител по реда на Закона за обществените поръчки. КРМG Унгария в партньорство с KPMG България проведоха тази оценка.
Основните заключения на суот анализа е, че той все още е валиден и отразява актуалното социално-икономическо състояние в страната, такова, каквото е заложено в програмата, и съответно стратегията и дейностите, които ние финансираме по оперативна
По отношение на така наречените полюси за растеж, там все още имаме тенденцията на не напълно интегрирани инвестиции, това, което говорихме миналия път на заседанието, тогава, когато беше актуална темата за интегрираните планове за градско развитие, че големите населени места, полюсите за растеж, където не живее по-голямата част от населението на страната, съответно финансират проекти, които са по-скоро в категорията на парче, а не са част от един интегриран план за градско развитие и възстановяване.
Тук препоръката е в следващия програмен период наистина да се фокусираме върху проекти, които са част от интегриран план за градско развитие, който обхваща периода поне 10 години напред.
Това са в общи линии заключенията от междинната оценка. Най-важното е, че сме на прав път и това, което продължаваме да финансираме като интервенции, отговаря на нуждите.
Не на последно място, бих искала да кажа, че извън изпълнението на оперативна програма „Регионално развитие” ние вече работим усилено и по подготовката за следващия програмен период. Започнахме с анализ на нуждите в регионите за следващия програмен период. В момента предстои вече дефиниране на новите стратегически цели и приоритети за следващия програмен период, разбира се, в рамките на общата цел за разработване на стратегическия документ „България 2020” от гледна точка на приоритетите за Стратегия „2020” и кои са приоритетите на глобално ниво, за които ние
Това е накратко по оперативна програма „Регионално развитие”. Разбира се, аз ще отговоря на всички въпроси, които ще има. Сега ли да отговарям или мога да продължа с останалите програми?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, как предпочитате – да минем през трите основни точки? Остават подпомагане на трансграничното сътрудничество и ИСПА. Или сега да преминем към въпросите?
Приема се сега да минем към другите неща. Заповядайте, госпожо Павлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Преминавам на следващата изключително важна тема от гледна точка на развитието на регионите – „Подпомагане на трансграничното сътрудничество, териториалното сътрудничество като цяло”. Знаете, че нашето министерство управлява всички програми за териториално, транснационално и трангранично сътрудничество, по които България има възможност да получи финансиране. Аз съвсем накратко ще се спра на най-важните от тях, по които имаме сериозен напредък през изминалите няколко месеца.
Започвам с програмите, по които България и съответно нашето министерство са управляващ орган. Това са програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници, а именно България – Македония, България – Турция и България – Сърбия. Министерството е управляващ орган, съответно Македония, Турция и Сърбия са партниращи органи. Имаме създадени съвместни секретариати, които да управляват на местно ниво проектите.
След сериозните усилия, които бяха положени през миналата година, в които ратифицирахме меморандумите, те влязоха в сила, получихме положителна оценка на съответствие на системите за управление и контрол. Паралелно с този процес ние оценявахме подадените проектни предложения. Приключихме с тяхната оценка и на 11 март по програмата „България – Македония” бяха одобрени първите проекти – 36 на брой на стойност почти 7 млн. лв., което е доста над първоначално предвидения бюджет, тъй като видяхме, че проектите, които са подадени, са с достатъчно добро качество. И ние предложихме релокиране, взимане на средства от годините напред, така че да можем да финансираме по-голям брой проекти. Затова имаме възможност да финансираме 36 проекта на стойност 7 млн. лв.
В момента тече процедурата по проверка за двойно финансиране и сключване на договорите, за да може да стартира реализацията. Междувременно очакваме до края на месец юли да публикуваме и нова покана и да набираме нови проектни предложения по програмата „България – Македония”.
Положението с програмата „България – Турция” стои по същия начин, след като има и ратифициран меморандум, и положителна оценка на съответствието на системите, която получихме на 21 декември. Имаме одобрени на 23 март на Комитета за наблюдение 50 проекта, които бяха финансирани, на стойност 10 млн. 400 хил. лв. Това отново е по-голям брой от първоначално заложения като бюджет. Отново увеличихме ресурса, с цел да одобрим по-голям брой проекти. По същия начин през месец юли ще отправим и новата покана за финансиране.
По отношение на трансграничната програма „България – Сърбия” имаме подписан меморандум. Съвсем скоро ще бъде внесен за ратификация в парламента самият меморандум. Същевременно тече оценката на подадените проекти. Надяваме се най-късно до 15 май да имаме вече одобрени проекти за финансиране.
Другите две програми, по които България не е управляващ орган, а е партниращ орган, са програмите „България – Румъния” и „България – Гърция”, по които съответно управляващи органи са Гърция и Румъния. Към днешна дата и там имаме доста голям брой проекти, които успяхме да одобрим. Това са 70 сключени договори за почти 100
От страна на румънския управляващ орган продължава да тече вече самата процедура по проверки и сключване на договорите. Ние, от своя страна, там, където осигуряваме съфинансиране във всеки един проект, в който има български партньори, сме сключили 99 договора с български партньори, тъй като в някои от проектите имаме повече от един, даже повече от двама български партньори, които участват. Вече сме разплатили 2 млн. евро по тези проекти, което е изключителен напредък, предвид на това, че тези програми бяха, бих казала, в сериозен застой.
По отношение на програмата „България – Гърция” одобрихме първите проекти от първата покана – 66 проекта на стойност почти 64 млн. евро. Вече на 24 март е публикувана и нова покана за проекти. Месец юни е крайният срок, така че очакваме също голям интерес и нови проекти, които да бъдат одобрени.
Основните трудности и предизвикателства, които срещаме при тези програми, това е осигуряването на собствения принос или собственото съфинансиране от бенефициентите, особено когато тези бенефициенти са областни управи. Тъй като вие знаете, че те са с лимитиран бюджет и не могат да кандидатстват за кредитиране, тъй като нямат какво да заложат като гаранция срещу своето финансиране. От тази гледна точка това е и предизвикателството да се помисли. Това беше поставено като въпрос към Министерския съвет как тези бенефициенти – министерства и областни управи, да могат да участват активно, с цел да си изпълняват ангажиментите по тези програми.
Това е най-общо по тези програми, които имаме за сътрудничество.
Сега към програма ИСПА. Тя е на последно място по ред, но в никакъв случай не е на последно място по важност. Ние сме много горди с това, което успяхме да постигнем в последните месеци по реализацията на ИСПА. Както знаете, официално финансирането и ИСПА като инструмент приключи своята дейност на 31 декември 2010 година, с изключение на някои проекти, за които българската държава поиска удължаване. Ние също имаме един такъв. Но по останалите проекти за наша радост можем да докладваме,
Съвсем накратко. Един от проектите, които нашето министерство управлява, това е проектът за пречиствателни станции в басейна на река Марица, Стара Загора и Димитровград, като имаме и за Хасково, но това не е съфинансирано по линия на европейските фондове, а е със заем от Европейската инвестиционна банка. Този проект е първият одобрен проект по ИСПА и първият проект, който нашето министерство започна да управлява като такъв.
Пречиствателната станция в Стара Загора и тази в Димитровград са на 100 процента изпълнени и съответно са въведени в експлоатация. Те бяха официално открити и вече са напълно в експлоатация.
Единственото, което имаме като забавяне, както беше докладвано и миналия път, това е изпълнението на канализационната мрежа на левия бряг на река Марица, където имахме проблем, водихме сериозна битка с немския изпълнител, с когото най-накрая прекратихме договора, тъй като той категорично не се справяше със сроковете и условия. Проведохме нова процедура по Закона за обществените поръчки, наехме нов изпълнител и той за времето от 6 месеца изпълни толкова, колкото предишният немски изпълнител не беше изпълнил за три години.
За наша радост вече имаме 95 процента изпълнение на проекта. Остават ни довършителни работи, но ние се надяваме, че до края на месец април ще приключим и този компонент и с това наистина ще завършим целия цикъл по изпълнение на големия проект за басейна на река Марица. По него имаме 43 млн. евро договорени средства по линия на ИСПА и 17 млн. евро по линия на заем от Европейската инвестиционна банка за Хасково и съответно към днешна дата имаме много добро усвояване на средствата – 96 процента по линия на Европейската комисия. Така че тук не можем да говорим за загуба на средства.
Следващият проект, който също е наша голяма гордост, тъй като той беше изпълнен в срок и няма нито една част или компонент от него, които не влязоха в обхвата на ИСПА, това е интегрираният проект за град Бургас, интегриран воден проект. Той беше изпълнен на 100 процента. На 100 процента съответно сме си усвоили средствата, такива, каквито ни бяха отпуснати по меморандум. Беше въведен в срок в експлоатация миналата година и там разходите ни са изцяло покрити за сметка на финансиране по ИСПА.
И последният проект, това е интегрираният воден проект за град Русе, който е на стойност 57 млн., от които 44 млн. са вече усвоени, където имаме също над 77 процента усвояване по меморандума.
Пречиствателната станция в Русе вече е готова. Предстоят само тестване и изпитване и се надяваме до лятото на тази година тя да бъде въведена в експлоатация.
Имаме все още забавяне в небезизвестния компонент – лота, който се изпълнява от строително предприемаческия холдинг, където има закъснение с повече от две години. Въпреки всичко там също мога да отчета, че имаме сериозен напредък спрямо изходната позиция от 20 процента, с която започнахме. Вече имаме напредък със 70 процента. Така че нещата вървят в положителна посока и се надяваме до края на годината изпълнителят да си довърши дейностите по оставащите лотове, така че да може да бъдат направени всички изпитвания до края на тази година и да приключим проекта.
За този проект кандидатствахме за удължение до края на тази година по ИСПА. Получихме информация от Европейската комисия, че те ни подкрепят. Имаме добри аргументи и основания за това удължение, така че се надяваме да получим формалното писмо от Европейската комисия. Разходите, които ще изплащаме до края на годината, ще бъдат признати, ще бъдат дофинансирани и няма да има щета за държавния бюджет. Към днешна дата усвоените средства по ИСПА, които нашето министерство управлява, са над 88 процента. Така че нашето министерство се гордее с факта, че на този етап не очакваме провал. Разбира се, всичко се случва с времето. Ако изпълнителите не променят хода и темпа на развитие, се надяваме да успеем напълно да усвоим наличния ресурс, който ни е
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря за изчерпателната презентация, каквато винаги ни предоставяте. Заповядайте, колеги, ако имате въпроси. Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Моят въпрос е по отношение на транспортните проекти в петте града и по-конкретно в София. Там знам, че по линия на ДЖАСПЪРС работят добре с консултанта, проектът е вече в напреднала фаза. Въпросът ми е: докъде стигнаха нещата и имаме ли възможност тази година да стартираме проекта? Защото по последна информация знам, че проектът е вече с готова апликационна форма, но има да се направят някакви корекции, които са изискване на Европейската комисия и на ДЖАСПЪРС. Може би ще Ви подведа, защото не съм сигурен откъде идват корекциите.
В момента се коригира апликационната форма. Ако е така, това означава, че до края на годината проектът може да стартира и може да стартират и процедурите, стига, разбира се, от Столичната община да има осигурено съфинансиране. А предполагам, че това няма да е проблем.
Може ли да кажете по-конкретно за този проект как вървят нещата? Благодаря Ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Танчев.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз ще бъда много кратък. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да попитам за малко светлина по оперативна програма „Регионално развитие” за конкретния бенефициент Министерството на здравеопазването. Доколкото знам, там имаше едни суми, които трябваше да отидат за държавни болници, други – за по-малките общински болници. Доколкото знам, схемата беше стартирана миналата година около това време. Какво е направено дотук? Има ли нещо притеснително, което да се случва в подготовката на тези проекти на тези болници за усвояването на тези средства? Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря. Има ли други въпроси? – Не виждам. Заповядайте за отговор, госпожо Павлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: По отношение на проекта за градски транспорт на София. Още през месец февруари имахме готовност да разгледаме апликационната форма на София и тогава отправихме поканата към Столична община като наш конкретен бенефициент да представи проекта. Техният краен срок за представяне е до края на месец май.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Представяне на окончателния вариант?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Да, става въпрос за окончателния вариант на апликационната форма, по който да бъде вече сформирана оценителна комисия, тази комисия да го оцени, дай боже, да го одобри и да сключим договор. А той, разбира се, ще продължи по процедурата за допълнително последващо одобрение от страна на Европейската комисия, така, както изискват процедурите за големи проекти. Но вие знаете как практикуваме с всички големи проекти в пътния, в железопътния и във водния сектор. Така ще процедираме и тук. Тогава, когато той бъде одобрен от управляващия орган, ние ще сключим договора и веднага може да започне неговото изпълнение и да могат да стартират веднага тръжни процедури, докато тече паралелно одобрението от Европейската комисия.
В момента наистина проектът се доработва, Столична община помага по линия на ДЖАСПЪРС от наета от ДЖАСПЪРС компания, която довършва проекта. Те имат някакви вътрешни доуточнявания по самата апликационна форма. Имаше дискусия по-скоро около спирките и т.н. Основният фокус на проекта е в това, че той трябва да бъде технологично свързан с това, което се прави по оперативна програма „Транспорт” за софийското метро, за да има наистина смисъл и наистина да имаме интегриран градски транспорт. Така че оперативна програма „Транспорт” финансира новите станции на
Идеята е с това, което ще се финансира през нашия проект за градски транспорт, да е допълване. Трамвайните линии, които ще бъдат направени, ще бъдат финансирани през нашата програма. Трасетата на тези трамвайни линии, например тази, която ще минава през гара „Пионер” и през гората, трябва да бъде направена така, че да достига и да допълва достъпа, да се направи подобряване на достъпа и промяна изцяло на транспортната схема в София спрямо новите реалности, а именно наличието на метро. Разбира се, това ще бъде съпътствано с интелигентна система за управление на трафика, за „зелена вълна”, да се направят бързи ленти за градския транспорт и т.н.
Единственият въпрос, който все още уточняват колегите, но мисля, че той е решен, е за спирките на градския транспорт. Но те няма да са част от този проект. Така че ние очакваме в следващите седмици да го получим. Ще направим всичко възможно оценката да бъде направена максимално бързо. Но аз мисля, че още през лятото колегите от Столична община ще имат възможност да стартират с тръжните процедури и да избират изпълнители за целия проект.
Това, което ние ще финансираме, е до 50 млн. евро от нашата програма. Останалото трябва да бъде съфинансирано от Столична община. Дали със заем или със собствени средства, е тяхно решение. Но те имат планове, имат осигурено съфинансиране.
По отношение на болниците. Както знаете, в нашата оперативна програма има 290 млн. лв. за финансиране на сектор „Здравеопазване”, от които 148 млн. лв. са предвидени за държавните болници с конкретен бенефициент Министерството на здравеопазването. След три пъти подаване и три пъти отхвърляне на програмата на Министерството на здравеопазването, тази програма, която беше последно подадена – Рамкова инвестиционна програма, подадена в края на месец септември, беше одобрена. Бяха подадени и първите шест проекта, които съответстват на тази програма. Те са одобрени и има сключени договори за 6 проекта на стойност 67 млн. лв. В момента тече оценителната комисия по оставащите 7 проекта, тъй като програмата за държавните болници включва финансирането на 13 държавни болници. Ние се надяваме, че до края на месец май ще приключи и тяхната оценка, което означава, надявам се, да имаме договори през юни.
Така че финансирането на всичките 13 болници в двата компонента – строително-монтажни работи в държавните болници, в отделенията с основен фокус „Онкология”, диагностика и лечение на онкологични заболявания, изграждане на бункери за лъчетерапия и лъчелечение. Тези специализирани отделения съответно ще бъдат ремонтирани и отделно от това ще бъде закупена специализирана апаратура, отново казвам, в областта на онкологията.
Възложител на всичките поръчки няма да бъдат болниците, а ще бъде Министерството на здравеопазването по открита процедура в общи търгове. По този начин ще имаме икономия, да се надяваме, и ще имаме по-добри оферти и цени по изпълнението и реализацията на отделните болници.
За оставащия ресурс от 140 млн. лв. Той е предназначен за общински болници, като те са разпределени така: 100 млн. лв. за общински болници на територията на 86 агломерационни райони и 40 млн. лв. за малките населени места. Определено е кои са тези болници в концепцията на Министерството на здравеопазването.
На 31 януари обявихме поканата и за тях. Те също са наши конкретни бенефициенти. За тях има резервиран определен бюджет. Финансираме всички бивши, както ги наричаме, онкодиспансери или както се наричат понастоящем – комплексни онкологични центрове, които са на територията на цялата страна. Ще финансираме
В допълнение към бившите онкодиспансери ще финансираме и няколко общински големи болници, в които ще има отново доставка на апаратура и ремонт на по-широк спектър от заболявания.
В малките населени места на територията на 178-те селски общини финансираме две категории болници. От една страна, там, където имаме болници с потенциал за долекуване и рехабилитация на болни с посттравматични състояния, финансираме дейности за създаване на отделения за долекуване, за рехабилитация и там финансираме оборудването за такъв тип отделения. А това е една нова услуга, която предстои да бъде предоставена. Включително за нея все още няма конкретна клинична пътека. Но ние имаме подпомагане в преструктурирането на тези болници в такива центрове за долекуване.
А в малките населени места, които са отдалечени, в които гражданите нямат достъп до болнично заведение, ще финансираме изграждането на специализирани медицински центрове, в които ще закупим апаратура за спешна помощ за стабилизация на болните, ще закупим линейка, за да може тези болни, веднъж стабилизирани, да бъдат вече превозени към големите болници, които се финансират. Така че това е комплексно оборудване плюс оборудване за линейки, за да може да се оказва спешна помощ в отдалечените райони.
Това е концепцията. Общините са поканени. Крайният срок за подаване на проектите на общините е 12 август. Но пак казвам, те са конкретни бенефициенти, няма да има конкуренция между болници. Те имат определен ресурс, за който могат да кандидатстват. Единственото условие е да си подадат проекти, които да отговарят на изискванията. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова. Господин Танчев, заповядайте.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Що се отнася за големите болници, кога е крайният срок за изпълнението и финализиране на плащането на тези проекти, говоря за държавните болници?
Само да поясните, ако е възможно, следното. Към момента все още не са проведени процедурите по Закона за обществените поръчки за изпълнители на държавните болници, нали?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Първите шест проекта, които одобрихме, бяха одобрени на 28 март. Те имат за изпълнение 24 месеца. Крайният срок е съответно 28 март 2013 година за изпълнение и разплащане по тези проекти. А за тези, които предстои да одобрим през май или юни, крайният срок за реализация и изпълнение на проекта ще бъде съответно май и юни 2013 година. Те имат 24 месеца срок.
Разбира се, ако се окажат в ситуация, че по време на тръжната процедура има жалене, вие знаете, че за периода на жалене спира да тече срокът на изпълнение на проектите, те ще имат възможност тези месеци да не се броят като време, в което им тече срокът за изпълнение.
Търговете не са проведени. В момента Министерството на здравеопазването изготвя своите тръжни документи, които очакваме да получим за предварителен контрол. Те ще минат през нас за предварителен контрол, през Агенцията за обществени поръчки, ще наемем и независим външен оценител, който да оцени техническите спецификации на оборудването, с цел да предотвратим евентуално проблеми в спецификациите. Така че ще има троен предварителен контрол и тогава ще бъдат обявени.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова. Господин Исмаилов, заповядайте.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Моят въпрос е: какви са потенциалните рискове, които биха могли да ви попречат да постигнете целите, които сте заложили за 2011 година във връзка с усвояването на средствата?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Павлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ако правилно Ви разбирам, въпросът Ви е какви рискове виждаме за това да няма възможност да обявим схемите, които планираме по индикативната програма или по изпълнението на текущите проекти?
КОРМАН ИСМАИЛОВ: И двете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: По отношение на изпълнение на индикативната програма винаги има риск нещо да не се случи и да се отложи във времето. Лично аз смятам, че две от схемите могат да попаднат в категорията на по-високо рискови.
Едното е схемата за жилищна политика. За да имаме успех в реализирането и инвестирането на средствата – тези 63 млн. лв. за жилищна политика, тук целта не е да усвоим едни 63 млн. лв. Тук целта е те да са част от една по-голяма програма за енергийна ефективност в жилищната сфера. От тази гледна точка тук сме много зависими първо, от промените в закона, който е в момента в процес на разглеждане. Тъй като именно промените в закона облекчават собствениците от гледна точка на сдружаване, облекчават собствениците най-вече за взимане на решение за въвеждането на тези мерки за енергийна ефективност. Практиката показва, че в един блок винаги се намира един на първия или на петия етаж, който казва: не искам. И в момента не можем да гарантираме устойчивост на тази схема. Не можем да финансираме и на парче. Ние трябва да финансираме цял блок,
Това е един от рисковете. Може да се окаже, че няма да имаме бенефициенти, които да кандидатстват по програмата, така че първото условие, разбира се, са промените в закона.
Освен това ние сме наясно с риска от това, че имаме население, което не е платежоспособно. И тъй като това е частна собственост, Европейският съюз не може да финансира частните апартаменти на всеки един от нас. Ангажимент е на всеки собственик да си поддържа собствеността. Ние можем да финансираме само общи части. Така че вторият риск е собствениците да нямат финансов ресурс или дори кредит, тъй като банките няма да им отпуснат кредит.
Така че по-скоро в момента работим в посока създаването на специален гаранционен фонд, който да подпомага тези собственици. А вие знаете, че в условията на лимитиран бюджет и криза това също е голямо предизвикателство. Така че да, тук има риск да не можем през месец юни автоматично да поканим за кандидатстване за финансиране, а по-скоро през месец юни да стартираме процедурата като такава банките да дадат по-добри кредитни линии за осигуряване на кредитен или гаранционен ресурс. Тогава може би ще се окаже, че в същност тази година ще бъде по-скоро под надслова на намиране на правилните финансови линии, които да подпомогнат собствениците.
Другото, което виждам като риск, това е финансирането, което имаме предвидено за широколентовия достъп. Предоставянето и изграждането на инфраструктура за широколентовия достъп касае бизнеса и касае отново частния бизнесинтерес, който трябва да бъде развит в регионите или в доставчиците на интернет, или на кабелни телевизии, или на каквато и да е друг тип сателитна телевизия. Тук можем да влезем в категорията „недопустима държавна помощ”.
Ние като управляващ орган сме сезирали Европейската комисия и сме пуснали по надлежния ред нотификация за евентуална държавна помощ и трябва да получим потвърждение, че е допустимо това финансиране и не нарушаваме законите. А за да може тази нотификация да бъде приета като положителна, колегите от бившия ДАЙЦ трябва да направят пълен анализ и да обосноват защо в тези територии, защо там няма частен интерес, който да инвестира като инвестиция и защо е необходимо държавата да се намеси чрез изграждането на една държавна инфраструктура.
Така че тук също имаме елемент, който може да отложи с няколко месеца времето. Тогава тези две мерки ще се преместят съответно в 2012 година.
По отношение на градския транспорт. Там също е много сериозен ресурсът – 204 млн. лв. за петте града, които остават след София и Бургас. Там рискът идва по-скоро по политически причини, а именно предстоящите избори. С решение на общинския съвет трябва да се кандидатства, да се докаже, че това е проектът, това са трасетата, това е съфинансирането на този един обект. И предвид на това, че поканата ще бъде отворена през ноември, не е ясно каква ще е готовността покрай изборния период, излизането в отпуск на тези, които ще бъдат кандидати за кметове. Така че от тази гледна точка там също има някакъв риск да се наложи да отложим във времето и да преместим кандидатстването в 2012 година, за да може след изборния период да дадем възможност на новите кметове, където има нови такива, да влязат в материята и да имат възможност да кандидатстват с нови проекти.
По отношение на текущите проекти бих казала, че също имаме сериозно предизвикателство, тъй като в момента при нас текат едновременно девет оценителни комисии, което е изключително голям брой като оценителни комисии. В момента върви и днес приключва оценката на финансирането за наводненията. До 13 април ще излезе за малките общини и финансирането на големите общини.
На 15 март бяха подадени изключително голям брой проекти за туристически атракции, където имаме 186 млн. лв. Там също оценителният процес крие своите рискове от гледна точка на това, че проблемите със собствеността на обекти – публична държавна собственост, прехвърляне на собственост за управление, е един сериозен фактор. И ако общините не са набавили необходимите документи в установения срок за прехвърляне управлението на собствеността, това ще отложи работата във времето. Дори ние да оценим, да ги одобрим за финансиране, като нямат юридически изрядни документи, няма да можем да сключим договори. Така че това ще бъде предизвикателството на текущите оценителни комисии.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова. Има ли други въпроси, коментари? – Няма.
Това, което аз искам да направя, е наистина да ви поздравя първо, за изключително устойчивия темп както на усвояването, така и на договарянето. Но не само заради това, а най-вече, че всъщност реализираните проекти вече имат осезаем ефект за обществото.
И двата ключови момента, които се наблюдават при оперативна програма „Регионално развитие”, са, че първо, наистина се реализират реформи със средства от Европейския съюз и Вие с екипа съумявате да превърнете това в реалност и по отношение на социалната, и по отношение на здравната сфера, и по отношение на инфраструктурата.
Другият ключов момент е, че насочвате приоритетно вниманието си върху конкурентните фактори на бъдещето. Това е устойчивото развитие и в частност енергийната ефективност.
Специално за широколентовия достъп в малките населени места наистина ви приветстваме. Това е всъщност опитът на Естония. Ние видяхме чрез този тип инфраструктура как за отрицателно време се повлиява икономиката, за задържането на младите хора в съответните населени места и за развитието изцяло на страната.
Така че Ви поздравяваме за работата на екипа Ви. Работите при тежки условия, но да знаете, че отчитаме резултатите, които постигате. Продължавайте в същия дух. Ние ще наблюдаваме и всичко, което представихте, ще залегне в Междинния доклад, който предстои на комисията.
Колеги, предлагам сега да направим почивка, след което ще се срещнем с представителите на Световната банка. На Вас, госпожо Павлова, и на целия екип благодаря за участието и хубав следобед.
С това работата на комисията завърши. Закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:



(Моника Панайотова)