П Р О Т О К О Л
№ 66

На 11 май 2011 година от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по Предложение за Директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) и рамкова позиция на Министерския съвет по т. 28 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.).
2. Изслушване на информация от представители на Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи относно:
- Инструмента Шенген;
- Оперативна програма „Административен капацитет” 2007 – 2013 г.;
- Преходния финансов инструмент;
- Програма ФАР.
3. Разни.

В заседанието взеха участие: Димитър Георгиев – заместник-министър на вътрешните работи, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, Моника Димитрова – директор на дирекция „Оперативна програма за административен капацитет” към Министерството на финансите, Карина Караиванова – директор на дирекция „Национален фонд” към Министерството на финансите.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Здравейте, колеги! Имаме наличния кворум и можем да започнем днешното заседание при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по Предложение за Директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) и рамкова позиция на Министерския съвет по т. 28 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.).
2. Изслушване на информация от представители на Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи относно:
- Инструмента Шенген;
- Оперативна програма „Административен капацитет” 2007 – 2013 г.;
- Преходния финансов инструмент;
- Програма ФАР.
Който е съгласен с така представения дневен ред, нека да гласува.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Преди това аз имам процедура.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Искам да направя една принципна бележка в дневния ред с молба да се записва и точка „Разни”. В тази точка „Разни” има нужда да се прави обсъждане на извънредни или актуални въпроси. В случая, като правя предложение да бъде добавена като точка в дневния ред тази точка „Разни”, предлагам в нея да обсъдим възможността за разглеждане, заедно с Комисията по земеделие, на темата за директните плащания в аграрния сектор и специално плащанията на животновъдите. Това е моето предложение.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Винаги в края на заседанието се дава възможност за предложения. Просто колегите не са добавили тази точка „Разни”. Едва ли ще имате против, колеги.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред с предложението на госпожа Плугчиева да добавим трета точка „Разни”.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА ОТНОСНО ОБЩА КОНСОЛИДИРАНА ОСНОВА ЗА ОБЛАГАНЕ С КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК (ОКООКД) И РАМКОВА ПОЗИЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО Т. 28 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2011 Г.).
По тази точка сме поканили г-жа Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите.
Заповядайте, госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Ще представя накратко предложението на Европейската комисия за директива за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък.
Предложението на Европейската комисия е внесено на 16 март в Съвета. Всъщност с това предложение се прави цялостно преструктуриране на корпоративното облагане на ниво Европейски съюз.
Директивата обхваща четири основни елемента:
Първият елемент е за определяне на данъчната основа.
Към настоящия момент България определя корпоративната основа, прилагайки международни национални стандарти, и съответно тези приходи и разходи са признати или не са признати за данъчни цели, тоест прави се преобразуване на счетоводния финансов резултат.
Това, което предлага Европейската комисия, е въвеждането на данъчни правила, данъчно признати приходи и разходи, които да са еднакви за целия Европейски съюз.
При така предложената данъчна основа една голяма част от приходите и разходите не са обхванати в предложението. Тоест ако се приемат тези правила, това означава, че Законът за корпоративното подоходно облагане би трябвало да стане толкова голям, колкото са международните счетоводни стандарти. Защото на една част от държавите – членки на Европейския съюз самата правна система е такава, че се позволява не в закон, а в подзаконови нормативни актове да се включват елементи, които примерно при нас може да бъдат определени само със закон.
Вторият елемент е консолидацията. Ще бъде консолидирана корпоративната основа на дружества, които са в европейска група. Тоест има примерно дружество майка във Франция съответно с дъщерни дружества в други държави членки и места на стопанска дейност.
При тази консолидация има два основни елемента. Първото е да се елиминират вътрешно-груповите сделки между лицата в групата. Но по този начин, елиминирайки вътрешно-груповите сделки, се премахва и данък при източника, който примерно се удържа в момента.
Третият основен елемент на директивата е разпределителният механизъм. За разпределение на консолидираната основа ще бъде използвана трифакторна формула на база на три фактора:
-продажби;
-труд;
-активи.
Примерно делът за съответното дружество ще се определя така: трите факттора с еднаква тежест – с по една трета, като се определят активите на дружеството към общите активи на групата; заплатите на дружеството плюс броя на персонала върху заплатите на групата и броят на персонала и продажбите на дружеството към продажбите на групата.
Тоест примерно за България, ако едно българско дружество е реализирало 100 единици печалба, по факторната формула може да се получи така, че делът, който ще остане да се облага с националната ставка, да не бъде 100 единици, а примерно да бъде 50 или 60 единици в резултат на разпределителния механизъм, тъй като примерно България е малък пазар и делът на продажбите на българския пазар ще бъде много по-малък, отколкото ако в групата участва дружество от Франция и Германия.
Или примерно заплатите - българските заплати, отнесени към заплатите на Франция и Германия. Тоест ще се формира един по-малък коефициент, който, прилагайки се към консолидираната основа, ще окаже отражение върху основата, която остава за прилагане на националната ставка. И при консолидацията това, което може да се получи, е, че в момента, ако примерно българско дружество е на загуба, то може да приспада тази загуба от печалбата от следващи години.
Така, както се предлага в директивата, при консолидирането на основата, примерно ако българско дружество е на печалба, а немско дружество е на загуба, получавайки консолидираната основа, се получава печалба. Тоест от печалбата на българското дружество се поема загубата на немското и след това вече получената консолидирана основа се разпределя по механизма.
Всъщност четвъртият основен елемент е административната рамка. Предвижда се подаването на една данъчна декларация за всички членове на групата пред администрацията, където е дружеството майка. Административното обжалване на актовете и съдебното обжалване ще бъдат в съответната държава, където се намира дружеството майка, съответно по тяхното законодателство.
Проблемът с административната рамка не е решен по принцип на какъв език ще бъде изготвяна декларацията, ревизионните актове, обжалването, което по принцип е проблем не само за България, но и за другите държави – членки на Европейския съюз.
Това е накратко представянето на директивата.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Петкова. Колеги, тази директива, която днес разглеждаме, е част от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС. Неслучайно, когато съставяхме програмата, подчертахме, че в нея включваме нови досиета, за да може да имаме възможността да се произнасяме по принципа на субсидиарността, съгласно Лисабонския договор.
Срокът за изказване на мотивирани становища от страна на националните парламенти е 18 май. Така че днес, след като гласуваме с вас, това ще бъде съответно изпратено до Европейската комисия, Съвета и Европейския парламент.
В становището сме подчертали, че хармонизирането на консолидираната данъчна основа намалява конкурентното предимство на страната ни, акумулира допълнителна административна тежест както за администрацията, така и за бизнеса, а също така и създава допълнителни утежнения поради двете различни системи за отчитане на корпоративния данък.
Вече такива мотивирани становища, защото е важно да има подкрепата и на отделни държави членки, са изказани от страна на Холандия, Малта и Великобритания. С такова становище се очаква да излязат и парламентите на Полша, Ирландия и Швеция. Казвам го, за да сте информирани.
Вие, госпожо Петкова, се запознахте с мотивираното становище, което ще изпратим в ЕК. Предполагам, че нямате забележки по него.
Колеги, заповядайте за въпроси. Господин Михалевски, имате думата.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз знам, че в Комисията по бюджет и финанси има доста сериозна дискусия, затова не смятам да се спирам подробно. Но си мисля следното.
Опитах се да прегледам целия материал. Първо, направи ми впечатление, че разделът „Оценка на въздействието” е само две страници на общия фон от 90 страници, което предизвика поредица от въпроси. И аз смятам, че ние като парламент, трябва, освен изказвайки своето мнение в явна неподкрепа на тази директива, все пак да изискаме вносителите, които са го подготвили, да направят усилието наистина да се направи една оценка как въздейства това на националните бюджети. Защото това, което чух от краткото представяне, разбира се, без да имам претенциите на експертност, води до определени интереси на икономически групи, на определени големи държави, които имат фирми майки, ситуирани в тях.
Това е изключително обезпокоително като подход на официален документ на комисията. Защото това е първият документ от поредицата вероятно директиви, които ние ще трябва да разгледаме. И възприемането на такава една дебалансирана позиция на интересите на различните страни членки показва, че видимо в Комисията има дефицит на чувство за самосъхранение и на защита на нашите интереси. Не само на нашите, Вие сама казахте, че и други държави не го подкрепят.
Така че аз бих предложил не само да се ограничим до изразяване на мнение за неподкрепа, но да изискаме – ние имаме правото на това като национален парламент – в много ясни срокове да се направи тази оценка с примери. Защото ясно е законодателството за облагане на корпоративния данък през последните години в различните държави, ясни са икономическите групи и техните филиали. Дори те могат да разработят модел какво се е случило примерно в една отчетна година – 2009 или 2010, и какво ще стане за същите години, ако приложим тези правила. Това е много важно. Защото така завоалирано – ние знаем текстовете, които се готвят в Европейския съюз какъв вид имат, е неприемливо и ние трябва да си защитим позицията. И не само конкретната, но да защитим позицията, че оттук нататък Европейската комисия трябва да си промени подхода в тази посока. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски. Колегите казват, че това с което Вие разполагате, е всъщност резюмето. Така че ще Ви бъде изпратена допълнително пълната оценка за въздействие, която е изпратена от страна на Комисията. Пълният документ е 90 страници.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз имам само един кратък въпрос. Има ли информация – би трябвало да имате такава информация – каква е реакцията на останалите страни членки и каква е прогнозата ви как ще се развие дебатът по тази директива?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател. На 28 април, когато присъствах на работна група на високо ниво, беше зададен въпрос от Председателството не точно каква е позицията на държавите членки, а как биха предпочели да продължи работата по досието. Тогава негативно отношение към директивата изразиха четири държави членки, включително и ние. Не сме казвали че сме против, а по-скоро че сме скептично настроени. Тези страни бяха Унгария, Словакия, България и Полша.
На заседание на 5 май, пак на работна група на Съвета, около 10-12 държави са казали, че е наложена парламентарна резерва. Всъщност вече даже и големите държави като Германия и Франция започват да изразяват едно съмнение по отношение на някои текстове на директивата. Защото когато се гледаха текстовете на директивата на ниво Европейска комисия, една голяма част от тези текстове, които виждате в предложението, не са дискутирани в този вид.
Исках само да добавя и за оценката на въздействието. Освен това, което е включено към предложението на директивата, Европейската комисия е изготвила оценка на въздействието, но тя го е разгледала в няколко аспекта - по отношение на брутен вътрешен продукт, по отношение на това как ще се отрази върху разширяването на основата и как ще се отрази върху корпоративния данък. Не е правена оценка върху данъка при източника, който вече няма да се налага в рамките на групата, и не е правена оценка на въздействието върху инвестициите.
Има изготвен един материал, който е направен по поръчка на ирландското правителство, в който се разглеждат тези показатели как се отразяват върху икономическото развитие на страната, върху инвестиции, върху заетостта. Но всъщност аз не мога да ги цитирам, тъй като те не са официално данни на Европейската комисия, но тя не е направила оценка върху икономическото развитие на страната.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Петкова. Колеги, има ли други въпроси? Всичко е ясно.
Преминаваме към гласуване на становището, което предварително ви бе раздадено. Който е съгласен с така представеното становище, нека да гласува.
Гласували: „за” 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Още днес това становище ще бъде изпратено до съответните европейски институции. Аз Ви благодаря, госпожо Петкова, за участието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Продължаваме с втора точка от днешния дневен ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ОТНОСНО:
- ИНСТРУМЕНТА ШЕНГЕН;
- ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ” 2007 – 2013 Г.;
- ПРЕХОДНИЯ ФИНАНСОВ ИНСТРУМЕНТ;
- ПРОГРАМА ФАР.
Сред нас имаме удоволствието днес да бъдат:
От Министерството на вътрешните работи
Димитър Георгиев – заместник-министър
Иван Шаренков – директор на дирекция „Международни проекти”
От Министерството на финансите
Моника Димитрова – директор на дирекция „Оперативна програма Административен капацитет”
и Карина Караиванова – директор на дирекция „Национален фонд”.
Ще започнем с инструмента Шенген.
Както ви е известно, колеги, крайният срок за изпълнението и разплащането изтече още на 31 декември 2010 година. Но, както е отбелязано в предварителната информация от страна на Министерството на вътрешните работи за днешното заседание, през 2011 година продължава изпълнението на някои от договорите, финансирани с бюджетни средства, изграждането на интегрирана система за контрол и наблюдение на българо-турската граница и координационен център, също така текущата поддръжка на сгради на Главна дирекция „Гранична полиция” по външните граници на страната и т.н.
В тази връзка дейностите по мониторинг и оценка за изпълнението на Инструмента Шенген остават текущи през 2011 година.
Искам само да отбележа, че предстои подготовката и изпращането до Европейската комисия на окончателен доклад за изпълнението на Инструмента Шенген, чийто срок за изпращане е 30 юни 2011 година, тоест в Междинния доклад на комисията съответно ще бъде отчетено и това и ще бъдем в течение на обратната връзка от страна на Европейската комисия по подготвения доклад.
Заповядайте, господин Георгиев, да докладвате за Инструмента Шенген.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители. Първо, бих искал от името на министър Цветанов да го извиня за това, че той не успя да дойде лично. Министър Цветанов имаше огромно желание да присъства на заседанието на комисията, но предвид на посещението на Бен Кнапен и неговата международна програма, тъй като се получи едно разместване, се наложи да го посрещне и да проведе срещи с него.
На първо място, бих искал да благодаря в моето изложение за консолидираната позиция, която има в рамките на Комисията от всички представители по отношение на така чувствителния за нас и важен въпрос за присъединяването ни към Шенгенското пространство.
Разбира се, тази позиция дава много благоприятни условия да може да се работи в тази посока и да се постигат добри резултати.
По отношение на изпълнените договори, както беше споменато за Инструмента Шенген, по-мащабната част от тях са доставката на корабна техника, доставката на хеликоптери, автомобили с висока проходимост, доставка на програми и технически средства, свързани с осъществяване на включването ни към Шенгевската информационна система, също така и обучението на полицейските служители и на потребителите.
Вие сте запознати с мерките, които бяха взети, с оглед наваксване на едно забавяне, което беше получено при реализиране на Националната индикативна програма 2007 – 2009 година, благодарение на което това стана възможно.
Беше осъществено допълнително финансиране в рамките на 56 млн. лв. като част от тези важни проекти, свързани с редуциране на средствата по Шенген 50 на 50 процента в рамките на 128 млн. 900 хил. евро.
Бяха направени и съществени проекти, като подобряване на инфраструктурата за главния компютърно-комуникационен център, за резервния компютърно-комуникационен център, за осигуряване на условията за работата на националната компонента на Шенгенската информационна система, за модернизация на комуникационното оборудване в граничните пунктове, в учебните помещения на Академията на Министерството на вътрешните работи, за изграждане на интегрираната система за наблюдение на българо-турската граница и за текуща поддръжка на сградите, както и хангар за базиране на хеликоптерите, които извършват въздушното наблюдение.
По отношение на верификацията по сертифицирането бяха извършени дейности, като в рамките на верификацията разходите бяха декларирани пред сертифициращия орган - Националния фонд в Министерството на финансите.
На база на извършените проверки по верификацията бяха подготвени пет обобщаващи доклади, които обхващат всички изпълнени договори, като резултатите от тях и докладите по сертификация, и декларациите за допустимите разходи бяха съответно представени на Комитет за управление и наблюдение, за да бъдат одобрени. След одобрението те бяха насочени към управляващия орган и бяха изпратени в сертифициращия орган за тяхното сертифициране и определяне на размера.
Както беше споменато, срокът да предоставим тази информация след мониторинга на договорите на вниманието на Комисията в окончателен доклад е 30 юни 2011 година.
По мониторинга, който беше осъществен междувременно, на място бяха направени проверки за това по какъв начин се използва техниката – дали по предназначение, дали са изпълнени всички условия, които са свързани с усвояването на средствата, като бяха извършени проверки и съответно попълнени протоколи за тези проверки.
Установи се, че бенефициентите по всички договори към момента използват по същество и целесъобразност цялата техника и техническото оборудване, което е получено в рамките на финансирането.
С Министерството на финансите имаме чудесна координация по тези проблеми и в срок очакваме да бъдат изпратени всички документи и информацията, която е свързана с доклада към 30 юни 2011 година.
Няколко думи по отношение на преходния финансов инструмент. Може да се каже, че всички проекти за институционално изграждане в рамките на инструмента, по който бенефициент е Министерството на вътрешните работи, са изпълнени успешно, като мероприятията по тяхното закриване и оповестяване на постигнатите резултати своевременно са представени на българската общественост.
С това кратко изложение искам да приключа представянето на информацията от страна на Министерството на вътрешните работи. Ако имате въпроси, аз съм на ваше разположение, за да отговоря.
Ще реферирам един въпрос към вас, който е от предходното ми участие в рамките на комисията, когато се уточнихме, че има желание от ваша страна да посетите граничния контролно пропускателен пункт Капитан Андреево. Ние имаме възможност това да бъде направено. В момента мисля, че възможността за реализиране на това посещение е по-реална, предвид и програмата, която имаме. Може би през месец юни, по-точно в средата на месец юни бихме могли по ваше предложение чрез председателя на комисията да направим организация и да се запознаете с начина, по който бихте могли да имате и вие представа, по който се опазват границите, и техническото оборудване, с което разполага Гранична полиция. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви, благодаря, господин Георгиев. Също така благодаря за чудесната координация, която имаме в рамките на външнополитическата програма на парламента във връзка с подкрепата от страна на Народното събрание за присъединяването на България към Шенген и работната информация, която винаги своевременно ни сепредоставя от Ваша страна.
По отношението на предложението, наистина с колегите ще го обсъдим и ще изберем подходяща дата и за вас, за да можем наистина да направим едно посещение на Капитан Андреево.
Колеги, заповядайте за въпроси. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Господин Георгиев, първо поздравления към Вас лично и към всички, които работят по темата, за изпълнението на техническите критерии, поставени пред нас като страна, кандидатстваща за присъединяване към Шенгенското пространство.
Аз бях и член на делегацията, която беше в Брюксел. Радвам се, че оценката на колегите в Европейския парламент, и на докладчика по темата господин Куелю е изключително позитивна. Позволявам си да подчертая, че той изрази своето изключително задоволство и даде висока оценка на това, което е изпълнено. Още повече, даде за пример и за сравнение, че това, което се прави на границата и е постигнато от българска страна, превъзхожда много гранични пунктове, които имат старите страни членки.
Това, което аз искам да добавя, е следното. В доклада, който той ни беше представил и който влезе в Европейския парламент, имаше някаква дребна забележка по отношение на летище Бургас за разделение на потоците. Това наистина е съвсем дребен детайл. Тази бележка предполагам, че е взета под внимание и е решен този дребен въпрос.
По-важното е обаче политическата оценка, която предстои да се вземе, за присъединяването ни. Известно е, че това ще стане на съвет на министър-председателите и вероятно обсъждането ще се премести за есента.
Запознат сте и с последната позиция на господин Крихбаум, който беше тук в качеството си на председател на Комисията по европейските въпроси на Бундестага, и новата позиция на Германия, че Германия ще чака Юлския доклад по механизма за коопериране и верификация, за да се произнесе или да даде своята позиция. Това означава, че трябва да се насочат усилията в политически план.
Затова, като използвам Вашата роля на посредник за разговора с министър Цветанов, искам да Ви помоля да му предадете, че усилията всъщност трябва да се концентрират в тази посока.
Като приветствам Вашето предложение и покана членовете на тази комисия да посетят Капитан Андреево, отправете такава покана и към депутати от Бундестага, отправете такава покана и към депутати от другите страни членки. Защото, както виждате, в Европарламента можем да разчитаме на сериозна мажоритарна подкрепа. Но националните парламенти, които определят в голяма степен позицията на националните правителства, трябва също да бъдат приобщени и там трябва да се лобира.
Това е моят съвет. Както и бях направила едно предложение – да се поканят видни журналисти от видни европейски вестници и медии, които са в Брюксел и които влияят или информират и обществено мнение, и политически решения. Поканете делегация, представете това, което е направено. По този начин в голяма степен може да се влияе за вземане на политическото решение. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Много Ви благодаря за така даденото мнение. Бих искал да Ви кажа, че то напълно съвпада с нашите усилия и целенасоченост за работа в тази посока.
За допълнителна информация бих искал да ви предоставя малко повече данни за това какво е направено.
Аз имах възможност да участвам в две конференции, които са международни, с доста голяма представителност на политическо и на експертно ниво в областта на правоохраняването. Едната беше в Берлин. Там участваха 14 хиляди човека. Преди може би две седмици бях в Полша също на една такава конференция за иновационните технологии, които се използват в областта на правоохраняването.
В рамките на първата конференция изцяло беше представен напредъкът и усилията на България по отношение на подготовката й за присъединяване към Шенгенското пространство. Участвах в един диспут, който беше председателстван от ръководителя на Разузнавателната служба от страна на германските органи, заедно с румънския колега, който беше на ниво заместник-министър. Ние отговорихме на въпросите и представихме усилията, които се полагат от българска страна в посока противодействие и борба с организираната престъпност, както и отговорихме на въпросите, които бяха насочени и към корупцията, свързани с този доклад, който Вие споменахте, както и по механизма за верификация и оценка.
В рамките на посещението си в Полша предоставих информация за технологиите, които се използват – това, което беше отбелязано и от господин Куелю и беше акцентирано в рамките на неговото посещение.
Получихме много позитивна оценка от представители, които участваха – на Великобритания, на Франция и на Германия, в рамките на тези форуми.
Паралелно с това бяха направени посещения от представители на Бундестага. Нямаме нищо против да продължим работата с тях в тази посока. Наистина е много добре, когато те дойдат в България и с очите си се уверят за това, което е постигнато.
Утре ще посетя с Бен Кнапен, който е министър по европейските въпроси на Холандия, на място пункта Капитан Андреево.
Работим именно в тази посока. В Берлин на 6 юни ще има съвместно мероприятие, което ще направим заедно с румънските партньори, за представяне отново на нашия напредък, който имаме в областта на работата по Шенген с държавния секретар Тутилеску, който е ангажиран и работи специално по въпросите за Шенген в Румъния.
Така че много се радвам, че имаме еднаква визия и работим усилено в тази посока. Още един път Ви благодаря за това, което казахте.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев. Заповядайте, господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Уважаеми господин заместник-министър, аз искам да Ви обърна внимание на един проблем, който по-често съм засичал при Вашите колеги от митниците. Аз ще го поставя и по време на парламентарния контрол. Става въпрос във връзка с организацията на пропускателния режим и особено когато едната смяна се заменя с другата смяна от служители, независимо дали на Гранична полиция или на митницата.
Бил съм свидетел, когато понякога се чака повече от половин час да се сменят смените. Ако това е практика в повечето случаи, за едно денонощие това е час и половина, за една седмица това са 8 часа. Реално митницата през това време не работи и не обслужва пътникопотока.
На други места съм наблюдавам, че смяната става без подобен тип оперативки, тъй като аз се поинтересувах. Казаха, че има оперативка, че се дописват актове – става въпрос за колегите от митницата. Наблюдавал съм как единият служител обработва документите, върши си работата, идва служителят от другата смяна, той заема неговото място и процесът продължава непрекъснато.
Искам да Ви обърна внимание на тази ситуация и ако има подобни пропуски при вас, да се ангажирате да ги урегулирате. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Аз бих могъл само да отговоря за Гранична полиция, тъй като ние имаме компетентност в тази област. Мога да кажа, че има смяна, която е два пъти в деня, тъй като смените са на 12 часа. Такава оперативка, такъв инструктаж за провеждане на работата се прави, но това се прави преди работното време и преди смяната, с оглед на това да не се заема време от работата на служителите, когато те трябва да застъпват на смяната. Получава се един вакуум, който е не повече от 15 минути по време на самата ротация, който е свързан изцяло с това, че този софтуер, който ние сме въвели за ротация, с оглед антикорупционна мярка на граничните контролно-пропускателни пунктове, има едно техническо забавяне, в който софтуер трябва да бъдат въведени служителите на новата смяна, след което той да генерира кой на кое работно място е. Това е единственото забавяне и то е не повече от 15-20 минути.
Бих могъл да кажа, че това се прави много гъвкаво и много плавно спрямо това, което има като практики в другите държави.
По отношение на митниците мога да предам тази информация на колегите, за да може да се помисли за оптимизиране на работата в тази област. Така че ви благодаря за това, което казахте.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев. Колеги, други въпроси? – Не виждам.
В такъв случай Ви пожелавам успех. Благодарим Ви за участието в днешното заседание на нашата Комисия. Ще Ви информираме своевременно с предложение за дата за посещение на КПП Капитан Андреево.
Продължаваме с Оперативна програма ”Административен капацитет”.
От януари 2011 година е назначена за директор на Дирекция Оперативна програма „Административен капацитет” към Министерството на финансите, както и за ръководител на управляващия орган на ОПАК госпожа Моника Димитрова - Заповядайте, госпожо Димитрова, да вземете отношение.
МОНИКА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател, за представянето и за дадената ми дума.
Уважаеми госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да предоставя на вашето внимание кратка синтезирана информация по отношение напредъка на оперативна програма „Административен капацитет” за периода декември 2010 година – 30 април 2011 година.
Както е известно, това е публичен факт, към момента оперативна програма „Административен капацитет” е първата оперативна програма. Тя води първенството по усвояване на средства от Европейския съюз, което в цифри представлява около 50 процента от средствата, които са договорени за програмата, и около 25 процента от средствата са разплатени по програмата – говорим от началото на програмния период, който е за 2007 година.
В цифри това са договори, които са сключени, на брой 267, като 190 от договорите към момента са приключени. Също така са отворени 50 процедури.
Проектните предложения, които са подадени до момента, са в размер на 1621;
Сключените договори са с 230 бенефициенти, като основна част от тях са областни и общински администрации и централната администрация.
За отчетния период са сключени 9 договора в размер на около 15 млн. лв., като разплатените в същия период средства са над половин милион лева.
До края на месец май ще бъдат сключени около 55 договора, като около 50 броя договори ще бъдат сключени с общинска и областна администрация. Стойността, на която ще възлизат тези договори, ще бъде около 22 млн. лв.
Тук отварям една скоба. Бюджетът по една от процедурите, която е за централни, областни и общински администрации, с оглед високото качество на проектите, беше увеличен от 4,5 млн. евро на около 15 млн. евро. Всичко това стана, разбира се, със съгласието на Комитета за наблюдение, където този бюджет беше одобрен.
По Годишната индикативна програма за 2010 година бяха предвидени 12 процедури, възлизащи на обща стойност 48 млн. лв. Към момента всички са отворени. Повечето от тях са в подготовка на сключване на договори, като три от тях все още са в процес на оценка поради обстоятелства, които не зависят от управляващия орган. По две от тях имаме изискано становище от Европейската комисия, което все още го очакваме. А по другата процедура, съответно по решение на управляващия орган процедурата е върната за преразглеждане поради допуснати несъответствия и нарушения в самата процедура, тоест преразглеждат се.
За 2011 година по индикативната програма имаме предвидени 13 процедури, като до 30 април са отворени 8 от процедурите. Стойността им възлиза на 50 млн. лв. от общо предвидени по индикативната програма 65 млн. лв. В тази връзка предвиждаме актуализация на Годишната индикативна програма на следващия Комитет за наблюдение.
Тук може да се наблегне на момента, че в последните месеци се дава повече публичност на всички действия на управляващия орган, което се отразява съответно на електронната страница на оперативната програма, както и на страницата на Министерството на финансите и на информационния портал за евросредствата.
Разбира се, през този период са констатирани множество проблеми от различен характер. Ако трябва да ги обобщим и да ги синтезирам, защото имате в доклада, който ви е представен тяхното подробно разписване, това е по отношение управлението на договорите и на тяхното изпълнение по комуникацията с бенефициентите, който е двустранен процес. В тази посока се работи усилено за укрепване на капацитета на програмата „Административен капацитет”, засилване на проверките на място, тоест по-редовните и по-честите такива, следене, мониторинг на съответните проекти на по-кратък период от време и съответно във всеки един момент да се знае какво точно се случва по съответния проект.
Също така са констатирани и проблеми по отношение на мониторинг и верификация на проектите, като липса на капацитет по управление на проектите от страна на повечето бенефициенти, забавяне изпълнението поради недобро планиране на дейностите по проекти, трудности при взаимодействието между партньорите и съответните бенефициенти и ред други обстоятелства.
В тази връзка управляващият орган е предприел действия по организирането на обучение на съответните бенефициенти за това как да изпълняват своите проекти, регулярни срещи, редовна кореспонденция с тях.
Друг момент, на който трябва да се обърне внимание, това е на база на одитните органи и техните препоръки. Структурата на управляващия орган е променена, като е създаден още един отдел, който се занимава с контрола и нередностите, с оглед да се засили контролът по изпълнението на оперативната програма.
Увеличен е капацитетът с 5 щатни бройки, с оглед да се укрепи.
Също така са направени множество проверки от управляващия орган съвместно с контролните органи – визирам АДФИ и вътрешния одит на Министерството на финансите.
За резултатите от това ще кажа само няколко цифри. От 293 процедури, съответно санкционирани с финансови корекции в различен размер ще бъдат около 40 проекта, като стойността възлиза на около 1 млн. лв. за финансови корекции на база на 28 млн. лв., които договори се изпълняват със съответните общини. Всичко това се случва съвместно с контролните органи.
Друг аспект е Комитетът за наблюдение. Такъв ще има на 10 юни. Два са основните моменти, които ще бъдат разгледани: актуализация на Годишната индикативна програма и Годишният доклад за напредъка по ОПАК за 2010 година.
Също така ще бъде разгледан и одобрен комуникационният план и ще бъде дадена информация относно междинната оценка, която се е забавила достатъчно много във времето.
В този период януари – април беше изготвена документацията за обществената поръчка за избор на изпълнител за изготвянето и осъществяването на междинна оценка. Същата е публикувана. Чакаме сключване на договори и съответно в периода до 6 месеца такава да бъде осъществена.
Също така управляващият орган работи по укрепване на своя капацитет и увеличаване квалификацията на своите служители, като с тази цел са сключени съответните проекти.
В заключение бих искала да добавя, че управляващият орган полага усилия в две посоки:
Първо, увеличаване на качеството на самия орган;
Второ, подобряване на комуникацията с бенефициента и заздравяване на механизмите за контрол.
С това приключвам своето кратко изложение. Благодаря ви за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Димитрова. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз имам само един кратък въпрос. Наблюдавам темпа на усвояване. Не може да не се отбележи фактът, че примерно през последните 16 месеца – от януари 2010 до март 2011от отчетните данни става ясно, че реалното усвояване се е увеличило с около 6 млн. лв. или даже със 7 млн. лв., за да бъда по-коректен. През предните 16 месеца обаче то е било 35 млн. лв. Какво е променено в темпа на работа или има някаква обективна причина да има такъв драстичен спад? Примерно към август 2009 година усвояването е било някъде към 5 млн. лв., в следващите 16 месеца се усвояват нови 34 – 35 млн. лв., а в следващите 16 месеца се усвояват 6 млн. лв. Значи или в целеполагането има някакво разминаване, или бенефициентите трябва да завършат някакви етапи. Просто искам да ми обясните тази разлика в темповете.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски. Заповядайте, госпожо Димитрова.
МОНИКА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви за въпроса. Мога само хипотетично да дам отговор на Вашия въпрос, с оглед на това, че аз съм от януари месец на тази позиция и не бих могла да дам информация за това какво се е случило преди това. Предполагам, че една от причините е преминаването на оперативната програма от бившето Министерство на държавната администрация и административната реформа към Министерството на финансите, което е довело до някакво сътресение на системата като цяло. А преди това може би причината е, че са договорени определени договори, били са в процес на изпълнение и плащанията са били поетапни, защото усвояването е свързано с разплащане. Може да са договорени определен брой договори, но усвояване има, когато има и плащания. Предполагам, че и това има отношение.
Това, което мога да кажа, е, че за тези четири месеца този темп се ускорява и, както вече казах, ще имаме в началото на април договорени 22 млн. лв. Плащанията ще започнат и ще бъдат усилени в края на месеца. Леко забавяне в разплащането имаше с оглед на новата структура, трябваше да бъдат променени някои одитни пътеки и съответно процедури за това да може да се плаща.
Смятам за следващото докладване при вас вече да имаме други данни и това, което Вие визирате, да е само лоша памет.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Димитрова. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Госпожо Димитрова, отчитайки факта, че сте от три-четири месеца на този пост, това, което ще кажа, не го приемайте лично. Но продължавайки коментара на колегата Михалевски, ще кажа, че статистиката показва, че за 2010 година няма разплатен нито един проект. Тази програма, която работеше най-гъвкаво, най-бързо и даваше най-добри резултати, буквално за тези 14-16 месеца беше все едно затворена. Дали пътуваше от Министерството на финансите към Министерския съвет и обратно, това няма никакво значение. Лошо е, че крайният резултат е изключително негативен.
Аз Ви съветвам да направите един анализ, за да видите какво се е случило, защото е важно, за да бъде преодоляно. Няма никакви разплащания за 2010 година.
Второ, има елиминиране на неправителствените организации за участие по оперативна програма „Административен капацитет”.
Трето, има процедури, насочени единствено към централната администрация, с елиминиране на общините. И то точно тогава, когато знаем, че общините имат най-голяма нужда от подкрепа, от обучение, от създаване на така наречения капацитет.
Знаете, че наскоро тук беше госпожа Данута Хюбнер в страната и това беше фокусът на нейния коментар, както и обръщане на внимание, че ако не се направи необходимото, за да се помогне на общините да създадат, да формират, да стабилизират административен капацитет, хора с умения, качества този капацитет да бъде съхраняван, а не разпиляван, ние никога няма да можем да се справим с оперативните програми и с използването на средствата.
Към всичко това трябва да добавя, че има променени и правила, и критерии за работа и за оценка на проектите. Последният драстичен случай е с проект, който ви е изпратен. Става дума за проект по оперативна програма „Административен капацитет” за прозрачност на действията на областните и общинските администрации. Проектът беше сочен като образцов проект, той беше верифициран, разплатен. И сега, две години по-късно, се изпраща проверка и се търси явно някакъв умисъл в този проект и се прави опит да се наложи финансова корекция на този проект.
Така че това са абсурдни случаи, които е добре да не се допускат, да не се допуска непрекъсната смяна на правилата и да има достатъчно информация към бенефициентите при какви правила кандидатстват, както и това, че тези правила остават трайни при изпълнението на проекта, при верификацията на разходите и при приемането на проектите, а и след това в периода, когато евентуално предстои и може да бъде направена такава проверка.
Така че ви давам съвсем приятелски съвет да се запознаете и да обърнете внимание на тези слаби моменти, които се развиха в последните месеци, и да се спре тази практика. Защото това води единствено до отблъскване на можещите да кандидатстват по програмата, а именно общините и неправителствените организации. И ако продължаваме с такава практика, ние ще ликвидираме неправителствения сектор на България и на гражданското ни общество. Защото тази тенденция се появява и при съседната ви програма – „Човешки ресурси”. Казвам съвсем официално, че това наистина трябва да се прекрати - да се елиминират структурите на гражданското общество от възможността да участват. Те и без това са дискриминирани, като нямат възможност за лостово подпомагане, нямат възможност за вземане на банкови кредити и т.н.
Така че това са малкото възможности, които им предоставят оперативните програми „Административен капацитет” и „Човешки ресурси” и е желателно наистина да се направи необходимото програмата, както имаше блестящ старт, да продължи и да бъде довършена до 2013 година с това темпо и да се помогне на тези, които кандидатстват по другите програми. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Димитрова.
МОНИКА ДИМИТРОВА: Първо, искам да благодаря за така направения обзор. Това не е непознато за мене. В последните няколко месеца точно това се анализира. И не само се анализира, а и се предприемат съответните мерки да се решат определени проблеми, трупани повече от една година. Това е минималният срок, в който някои проекти просто са оставени един вид да се самоуправляват.
Неслучайно споменах, че се правят различен вид проверки с контролните органи, точно за да може да се излезе от тази ситуация. Повярвайте ми, аз също не съм щастлива от факта, че наследявам толкова проблематични проекти от всякакъв характер.
Ежедневно се борим с тази ситуация. Затова споменах, че комуникацията със съответните бенефициенти е подобрена чувствително. Основание да кажа това ми дава обратната връзка с тях.
По отношение на така наречения сектор с неправителствени организации, за съжаление повечето от проблематичните проекти, които към момента са налице в оперативната програма, са недобър пример за управление както от страна на управляващия орган, така и на съответните бенефициенти.
По отношение на общините – да, точно затова фокус на индикативната програма за 2011 година са общини и областни администрации. Ако ви направи впечатление, аз точно наблегнах на момента, че те се приоритиризат и съответно се правят необходимите мерки за това. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Димитрова. Въпреки акумулираните проблеми в крайна сметка фактите са си факти – 50 процента са вече договорени, близо 25 процента са разплатени. Така че наистина ви пожелавам успех. Разбира се, има акумулирани проблеми, но вярваме, че ще съумеете да се справите. От гледна точка на парламента можете да разчитате на конструктивна критика и, разбира се, за конструктивни предложения.
Мисля, колеги, че от наша страна с Оперативната програма „Административен капацитет” можем да привършим, за да преминем към оставащите два компонента от днешното изслушване - напредъкът по преходния финансов инструмент и по отношение на Програмата ФАР.
По отношение на преходния финансов инструмент искам да ви напомня, колеги, че предходното изслушване е било на 8 декември 2010 година, като периодът за изпълнение на проектите приключи на 15 декември 2010 година, а срокът за разплащане изтича на 15 декември 2011 година. Така че до края на годината ще продължаваме да наблюдаваме и преходния финансов инструмент.
Към 31 март 2011 година са разплатени приблизително 85 процента от договорените средства по преходния финансов инструмент.
Това е като встъпителни думи. Заповядайте, госпожо Караиванова.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! По преходния финансов инструмент, както и по програма ФАР няма какво ново да се докладва, тъй като този инструмент е в своята заключителна фаза. Вие споменахте основните параметри, докъде сме стигнали и какъв е процентът на разплащания.
Мога само да добавя към тази информация, че по наши прогнози до края на периода на разплащане, който е декември тази година, по наша оценка усвояемостта ще бъде 93 процента от размера на договорените средства или 65 процента от одобрения бюджет. Тъй като имаше такъв въпрос, ние сме направили наша експертна оценка.
Иначе по програма ФАР развитието след последното заседание не е голямо. Там сме изпратили почти всички финални декларации. Предстои една единствена, последна, която да бъде изпратена тази година. Очакваме Европейската комисия да инициира и да започнат множество одитни мисии, с които да се случи последната фаза от този инструмент, да дойдат на място, да проверят финансовите меморандуми, да проверят дали са постигнати целите, дали е гарантирана устойчивост на тези проекти, след което да бъде взето решение за затваряне на съответните финансови меморандуми. Естествено ние сме призовали всички изпълнителни агенции към максимална мобилизация, подготовка на необходимата документация и информираност на бенефициентите за тези мисии, така че резултатите от одитните мисии да приключат с минимални финансови последици за нас, тоест да не бъдат наложени финансови корекции. Това е нашето желание. Смятаме, че сме предприели необходимата организация в това отношение.
Мисля, че това е, което в момента мога да докладвам. Разбира се, ако има някакви въпроси, съм на разположение. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Караиванова.
В тази връзка искам да Ви попитам следното. При предходното изслушване ни е била предоставена информация, съгласно която делът на разплатените средства от договорените, считано към 30 ноември 2010 година, е бил 89 процента, а делът на разплатените средства от общия предвиден бюджет на програмата – 68 процента. Говорим за ФАР. За днешното изслужване обаче по отношение на тези два показателя съответно имаме 86 процента по отношение на разплатени средства от договорените и 66 процента по отношение на разплатени средства от общия предвиден бюджет. Ще Ви моля да поясните на какво се дължи това намаляване на размера на разплатените средства, защото в абсолютно изражение възлиза на около 36 млн. евро.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Разликата се дължи на възстановени средства от бенефициенти. Поради тази причина се променя процентът.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, имате думата за въпроси. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Досега кои финансови меморандуми са проверени? За 2002 и 2003 година ли са проверявали досега от комисията?
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Да.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Примерно в Изпълнителната агенция какъв е съставът, колко човека са останали по места? Защото те трябва да са компетентни. Доколкото аз знам, за съжаление много от тях вече не са на местата си. Надявам се институционалната памет, архивите да са още там. Но все пак имаше усилия за намаляване в тази посока. Има ли институционална памет?
И другият голям риск, за който Вие казахте. Може би тук трябва да се отдели време и ресурс. Аз смятам, че най-големият риск са бенефициентите. За съжаление като отиде една одитна мисия, особено преди местни избори, голяма част са общините. И когато просто не им обърнат внимание, което е много вероятно да се случи, не че няма какво да покажат, това може да ни струва наистина много пари. Според мене там трябва самите изпълнителни агенции да действат. Но те трябва да бъдат подпомогнати, тъй като според мене съставът в тези звена е силно редуциран.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Първо, да започна с това, че административният капацитет в три от четирите изпълнителни агенции считаме, че ако не напълно, то в голяма степен е запазен, предвид на това, че те приеха функции на управляващия орган. Тоест имаме всички основания да считаме, че както документацията е налична, така и необходимият капацитет съществува в необходимата степен.
Както всички знаем, единствено на централното звено за финансиране и договаряне към Министерството на финансите не му бяха вменени функции по управление на средствата след присъединяването. Но пък там все още има необходимият капацитет, той се поддържа и към момента нямаме основание за притеснение. Знаете, че националният ръководител е в Министерството на финансите. Това е една от процедурите, която му е вменена, и в процеса на акредитация да наблюдава административния капацитет. Ние получаваме информация от съответните структури, следим и предприемаме необходимите действия.
Иначе съм абсолютно съгласна, че тези одитни мисии, които минаха, и тези, които предстои да бъдат направени, крият значителен риск. Установихме вече, че има необходимост да бъдат информирани бенефициентите или най-малкото да бъдат научени на начин, по който те да се държат с одитиращите институции, Европейската комисия или външни компании, които те наемат.
Нашите наблюдения са, че те нямат необходимото поведение и държание с този тип контрол. Те споделят неща, които принципно считат, че са невинни, но които за наше голямо съжаление водят до големи вреди и заключения по отношение на постигнатите цели в съответните проекти.
Така че Министерството на финансите и националният ръководител в тази връзка са предприели действия, инструктирали са изпълнителните агенции да работят в тази насока, да информират съответните бенефициенти за предстоящите одитни мисии, както и при възможност да им дадат инструкции за необходимото поведение.
Но това не е най-лесното нещо, което може да се направи. Защото този опит в общуването с такъв тип контрол при всички положения се придобива във времето и няколко инструкции невинаги водят до необходимия резултат.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Караиванова. С това изчерпихме втора точка от днешния дневен ред.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Хубаво е, че госпожа Танева е тук. За съжаление вече сме в прекалено камерен състав.
При всичко, което става в страната, особено по голямата тема „Директни плащания”, недоволството долу расте. Независимо от това, че министър Найденов обяви и се похвали с 95 ли, не знам колко процента разплащане, министър- председателят каза – цитирам: „Мирослав Найденов спаси кожата”.
Смятам, че с всичко, което се случва, ситуацията е повече от критична. Няма информация долу защо се санкционират земеделските стопани. Не може да се правят справки. Напрежението расте.
Затова предлагам да направим едно съвместно заседание, да изслушаме министъра на земеделието и храните и да поканим тук основните бенефициенти, като се даде необходимата гласност какво се случва с директните плащания, какви санкции се налагат, защо се налагат, какво се случва с ортофотоснимките, какво се ползва. Изобщо цялото това напрежение трябва да се снеме.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Плугчиева. Ще дам думата на госпожа Танева, тъй като предишното заседание по отношение на общата селскостопанска политика беше председателствано от нея. Заповядайте, госпожо Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо Плугчиева, наистина останахме в камерен състав. Иначе аз мога да отговоря на всички въпроси, които поставихте.
Аз мисля, че е най-добре това изслушване да го направим на 30 юни, когато изтича срокът за плащане на директните плащания – Вие го знаете много добре.
Съгласно процедурите, уведомителните писма за размера на плащането, оторизираните плащания, санкциите и вида на санкциите се получават в 30-дневен срок от извършване на плащането. Тоест такива писма бенефициентите ще получат най-късно до края на месец юли.
А по отношение на напрежението за допустимостта на слоя за подпомагане вследствие на новата ортофотокарта мога веднага да ви кажа нещо, с което можете да ги информирате - че има работна група и единствената възможност за обжалване е да се пусне възражение до 20 май. Тази работна група ще разгледа тези възражения в срок до 1 юни, така че там, където се одобри това възражение, да може да се реагира на плащанията за 2010 година. Съответно по същия начин ще бъде коригиран и слоят и за 2011 година. В момента очертаванията в земеделските служби се извършват по същия допустим слой, който беше приет от Министерството на земеделието и храните на 28 април.
Аз смятам, че е най-добре след 30 юни това да се направи, просто ще е най-пълна картината, защото сега всичко е в процедура. Все още се обработват 500 заявления, които са по тежките правни случаи по застъпвания, агроекологията се обработва и мисля ,че както стачката в момента е в едно време по средата, е най-добре да го направим след 30 юни. Освен това знаете, че през юли месец се очаква първият нормативен и работен документ във връзка с новата ОСП. Аз мисля, че това е добър повод по двете теми да направим такова изслушване на министъра и на политическия кабинет на Министерството на земеделието и храните.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Министърът или държавен фонд „Земеделие” трябваше да направят едно просто нещо. Знаем колко е общият размер на директните плащания, в това число националните доплащания. Защо не обявиха цифрата?
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има ги.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз съм ровил навсякъде. Къде ги има?
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, ще поставя въпроса.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: И не само това. Аз давам колегиален съвет. Смятам, че в края на юни ще бъде изключително късно и напрежението дотогава само ще нараства.
Второ, за този създаден орган или работна група, която ще се занимава. Направете сметка – става дума за десетки, за стотици жалби, с които една работна група няма как да бъде в състояние да се справи, ако това не бъде децентрализирано и долу на място да може да се направи и жалбата, и да се направи нейното разглеждане.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Няма как да се направи разглеждането, защото то е на етап дешифриране, където има само два екипа.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Това само показва, че има страшно много открити въпроси. Аз правя принципно предложение, което явно не се приема.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо Плугчиева, аз Ви казах, че го приемаме. Но да го направим другата седмица, това означава пак само да си говорим. Напрежението не мисля, че ескалира. Напротив, то остава в една по-малка част от земеделските производители. Аз смятам, че освен това да се върви по процедурата, наистина няма какво друго да се направи.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Танева, благодаря, госпожо Плугчиева. Ще бъдат взети и двете мнения под внимание и ще се намери най-правилното решение за следващо заседание по темата.
Това, което аз искам да ви споделя и да ви напомня, е, че на 13 май, в петък на официално посещение ще бъде госпожа Хедегор, член на Европейската комисия по въпросите за действията по климата. Срещата с нея ще бъде в 10,30 часа в зала „Изток” и двете комисии – Комисията по околната среда и водите и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Водеща на срещата ще бъде госпожа Искра Михайлова – председател на Комисията по околната среда и водите. Надявам се да имате възможност да присъствате.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:

(Моника Панайотова)