Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
18/05/2011
    П Р О Т О К О Л

    № 67

    На 18 май 2011 година от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-02-10/9.05.2011 г. за ратифициране на Изменение № 2 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа) и на Изменение № 2 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б) – внесен от Министерския съвет.
    2. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за кредити за жилищни имоти по т. 26 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.).
    3. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по Предложение за Регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения в областта на имуществените последици на регистрираните партньорства и Предложение за Регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, по т. 58 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.).
    4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-28/10.05.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции – внесен от Министерския съвет.
    5. Разни.

    В заседанието взеха участие: Ивайло Московски – зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите, Калин Христов – подуправител на Българската народна банка, Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието.
    Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

    МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Добър ден, колеги. Имаме наличния кворум и можем да започнем днешното заседание. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния предложен дневен ред:
    1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-02-10/9.05.2011 г. за ратифициране на Изменение № 2 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа) и на Изменение № 2 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б) – внесен от Министерския съвет.
    2. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за кредити за жилищни имоти по т. 26 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.).
    3. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по Предложение за Регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения в областта на имуществените последици на регистрираните партньорства и Предложение за Регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, по т. 58 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.).
    4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-28/10.05.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции – внесен от Министерския съвет.
    5. Разни.
    Колеги, който е съгласен с така представения дневен ред, нека да гласува.
    Против и въздържали се няма.
    Приема се единодушно.

    Преминаваме към първа точка от дневния ред:
    ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-02-10/9.05.2011 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 2 НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ „БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ” (БЪЛГАРИЯ – ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРОЕКТ НА ТРАНСЕВРОПЕЙСКАТА МРЕЖА) И НА ИЗМЕНЕНИЕ № 2 НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ „БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ” (БЪЛГАРИЯ – ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРОЕКТ НА ТРАНСЕВРОПЕЙСКАТА МРЕЖА – ПРОЕКТ Б) – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
    По тази точка имаме удоволствието сред нас да бъдат:
    От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
    Ивайло Московски – заместник-министър, номиниран днес за министър. Така че честито, господин Московски.
    Илиана Денева – Павлова – държавен експерт в дирекция „Координация на програми и проекти”.
    От Министерството на финансите
    Стефан Сотиров – началник отдел в дирекция Международни финансови институции и сътрудничество”.
    Заповядайте да представите своето мнение и съответно да изкажете, ако имате забележки, по нашето становище.
    ЗАМЕСТНИК--МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да изчета предложението за ратификация, само искам да внеса едно обяснение. Тъй като е стар договорът, фигурира наименованието „Български държавни железници”. Ратификацията ще касае Национална компания „Железопътна инфраструктура”. Записано е така, защото тогава все още компанията не е била разделена на „Български държавни железници” и „Железопътна инфраструктура”.
    Министерският съвет предложи на Народното събрание да ратифицира със закон на Изменения № 2, подписани на 29 ноември 2010 година от Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Железопътна инфраструктура” на финансовите договори между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Български държавни железници”.
    Договорите с Европейската инвестиционна банка, които се изменят, са на обща стойност 150 млн. евро и са предназначени за финансиране на проекта за реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив – Свиленград и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/час. От тях до подписване на споразумение за Изменения № 2 са усвоени 40 млн. евро.
    С ратификацията и обнародването на подписаните на 29 ноември 2010 година Изменения № 2 на договорите ще бъде завършена предвидената от българското законодателство процедура за влизане в сила на международните договори, с които се потвърждава удължаване на изтеклите през 2010 година срокове за усвояване на средствата по договорите и ще бъде дадена възможност за ползване на заемни средства за изпълнение на проекта до успешното му приключване.
    При изпълнението на проекта е допуснато изоставане, което не е наваксано до края на 2010 година.
    Сред причините за това са закъснение при подготовката и провеждането на тръжните процедури, сложните и бавни процедури за отчуждаване на имоти и части от имоти за нуждите на проекта, които не са завършени – някои от тях, и към настоящия момент и които водят до непрекъснатото увеличаване на срока за изпълнение и оскъпяването на този проект; също така промени в изготвените технически спецификации във връзка с определянето на защитените зони по „Натура 2000”.
    Въпреки това предвид значимостта на проекта не само за Република България финансиращите го институции на Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка приемат да осигурят необходимото финансиране до успешното му завършване.
    Европейската комисия има готовност да предостави безвъзмездна помощ по оперативна програма „Транспорт”, която да замести, а дори и да надхвърли първоначално определената помощ от ИСПА, ако това е наложително.
    От страна на Европейската инвестиционна банка на 29 октомври 2010 година са подписани предлаганите за ратификация споразумения за Изменение № 2 на финансовите договори с банката, с което се удължават сроковете за ползване на целевия кредит за изпълнение на обекта.
    С помощта на експертен екип, осигурен от банката и Европейската комисия в рамките на ДЖАСПАРС, през периода юли – ноември 2010 година е извършен анализ на текущото състояние на проекта и на схемата за финансирането му, като е подготвен пакет документи за финансиране на проекта по оперативна програма ”Транспорт”, включително актуализация на обхвата и стойността, схемата за финансиране, детайлно разбита на проекта по договорите и тръжната стратегия по оперативната програма.
    Актуализираната прогнозна стойност на проекта за реконструкция и електрификация на линията е 406,21 млн. евро, включваща компонент с финансиране от ИСПА, възлизаща общо на 198,78 млн. евро, в обхвата на която попадат реконструкцията и електрификацията на ж.п. участъка от Пловдив до Димитровград и нов проект по оперативна програма „Транспорт”, възлизащ на 207,43 млн. евро, в обхвата на който попада ж.п. участъкът от Димитровград до Свиленград.
    Договорите за заем от Европейската инвестиционна банка са сключени в изпълнение на решение на Народното събрание от 7 юли 1999 година за финансиране на проекта.
    Заемът е разделен на два финансови договора, първият – за 80 млн. евро, а вторият – за 70 млн. евро.
    С предлаганите за ратификация споразумения на двата финансови договора са уредени следните въпроси:
    1. Удължени са крайните срокове за ползване на заема, както следва:
    - предвиденият срок за завършване на строителните работи по проекта е удължен до края на 2012 година с последващ едногодишен период за отстраняване на евентуални дефекти;
    - крайният срок за изискванията на траншовете по заема е удължен до 31 декември 2012 година и за двата финансови договора.
    Срокът, след който Европейската инвестиционна банка може да анулира коя да е част от кредита, по отношение на която не са били извършени плащания, е променен от 31 октомври 2010 година на 30 април 2013 година и за двата договора.
    2.Променени са погасителните схеми за финансовите договори, както следва:
    - за първия финансов договор за усвоените до 30 юни 2010 година 40 млн. евро е запазена предишната погасителна схема, при която датата на падеж на първата погасителна вноска беше 15 декември 2010 година, а на последната – 15 юни 2024 година;
    - за траншовете, в които се превежда заемът на получателят, след 30 юни 2010 година е въведена нова погасителна схема, при която датата на падеж на първата погасителна вноска е 15 юни 2013 година, а на последната - 15 юни 2024 година;
    - за втория финансов договор броят на полугодишните равни вноски по главницата за всеки транш е увеличен от 28 на 30, като първата дата на погасяване ще е не по-късно от 3 години след датата на плащане на въпросния транш, а последната дата на погасяване ще е не по-късно от 18 години на датата на плащане.
    3. Техническото описание на проекта е предвидено в съответствие с актуалната му към днешна дата структура и компоненти от вече изготвените и одобрени идейни технически проекти за реконструкцията и електрификацията на цялата ж.п. линия.
    4. Потвърдени са упражняването и преди подписването на Изменение № 2 право на Европейската инвестиционна банка да не извършва плащания по траншовете при неудовлетворително изпълнение на бенефициента по кредита, тоест Национална компания „Железопътна инфраструктура”, на задължението да сформира и поддържа пълноценно функциониращо звено за управление и мониторинг на проекта, както и задължението на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да бъдат удължени договорите за надзор на проектирането и строителството и за техническа помощ на звеното за управление на проекта за комплексното управление поне до пускането му в експлоатация на целия обект.
    5. Потвърден е приетият от българска страна и вече изпълнен ангажимент до 1 ноември 2010 година да се представи на банката копие от искането за модификация на финансовия меморандум по ИСПА, с което обхватът на изпълнения по ИСПА компонент на проекта се актуализира, по-точно намалява, съобразно реалното изпълнение на работите и разходването на средствата към 31 декември 2010 година.
    Ще внеса малко уточнение в този текст, защото знам, че ще има въпроси – тост намалява обхвата на ИСПА, тъй като там ние реално загубихме около 80 млн. евро заради забавянето на проекта и те не можеха да бъдат усвоени.
    6. Потвърден е поетият от българска страна и вече изпълнен ангажимент до 1 декември 2010 година да предостави на банката копие от формуляра за кандидатстване пред Европейската комисия за финансова подкрепа от оперативна програма „Транспорт”, с което своевременно ще се осигури цялото финансиране, необходимо за завършване на проекта, съгласно т. 7 от преамбюла на финансовите договори с Европейската инвестиционна банка.
    7. За всяко от споразуменията заемополучателят е приел да заплати на Европейската инвестиционна банка такса, дължима за предоговаряне на финансовия договор, в размер на 10 хил. евро във връзка с разходите на банката по подготовката и изпълнението на споразумението. Тази такса се удържа от следващия транш по договора. Таксата е въведена от Управителния съвет на Европейската инвестиционна банка като обща политика на банката при изменение на финансовите договори със заемополучателите. По информация от Европейската инвестиционна банка размерът на наложената такса за горепосочените две конкретни споразумения е минималният възможен.
    Сключените Изменения № 2 на финансовите договори като цяло са в полза на българската страна.
    Благодаря ви за вниманието. Ако имате въпроси, готови сме да ви отговорим.
    МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Московски. Колеги, заповядайте за въпроси. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
    МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря. Господин Московски, първо, комплимент за това, че толкова подробно представихте предстоящото споразумение, което ще бъде гласувано в парламента. Истината е, че този проект е проблемен, който тъкмо беше получил ускорение в края на 2008 и началото на 2009 година, а след това за съжаление по редица причини беше забавен и то сериозно забавен. Така че истината е, че през 2010 година, с изтичането на срока на проекта по ИСПА, ние загубихме тези 80 млн. евро.
    Условията, които представихте, предложени от Европейската инвестиционна банка, са изключително сполучливи и може да се говори за един комфорт, който се предлага на България като условие.
    Моят въпрос накратко е: какви са гаранциите, че сроковете за изпълнение на проекта през декември 2012 година ще бъдат наистина спазени? Защото това е един ключов инфраструктурен проект. И при цялата сложна ситуация в железопътния сектор, най-общо казано, какви са гаранциите, които давате Вие и ръководството на Национална компания „Железопътна инфраструктура” за спазване на сроковете на проекта и изпълнението му?
    МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Московски.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Преди да мина към конкретния отговор, ще внеса още малко яснота в ситуацията.
    Участъкът Димитровград – Свиленград от така наречения бридж прожект, който успяхме да договорим с Комисията да бъде прехвърлен за финансиране от оперативна програма „Транспорт”, изцяло спасява изпълнението на този проект. Респективно обаче ние трябва да отчетем, че той ни лишава всъщност от тези средства в оперативната програма, които ние да използваме за някой от другите проекти.
    Като цяло така наречените бридж прожекти не се толерират от европейската комисия. Както е записана апликационната форма, в момента тя се намира в Европейската комисия и е почти пред одобрение. Имаме притеснението, че точно заради нетолерирането от тяхна страна на тези трансферни проекти вероятно няма да бъде одобрена в пълния си размер. Тоест тук трябва да ни светне лампичката, че задължително трябва да имаме споразумение по някакъв начин с Министерството на финансите, че ако апликационната форма не бъде одобрена в пълния й размер и тръжната процедура достигне тези цени и се установи някаква липса на средства, трябва да имаме възможност или банката да ги покрие, или съответно националният бюджет. Това е реалното състояние на нещата.
    Как ще гарантираме довършването на проекта. Това ще стане чрез няколко неща, които всъщност са залегнали в споразумението ни с Европейската инвестиционна банка.
    Ние ще гарантираме звено за управление на проекта, което ще е по модел за прожект мениджмънт. Моделът се съгласува с банката, включително и с Комисията. Той се разработи като база в Министерството на транспорта. Ние имахме отделна процедура от „Техническа помощ”, която ни даде няколко варианта за модел. Единият от тях сме го избрали и заедно с колеги от ДЖАСПАРС. Ръководството на Национална компания „Железопътна инфраструктура” в момента изгражда тези звена. Даже в момента такова звено има вече изградено за проекта Пловдив – Бургас, който стартира.
    По същия начин, когато се започне с изпълнението на отсечката Димитровград – Свиленград, такова звено ще бъде внедрено в изпълнението на проекта. Там се залага много сериозен професионален опит. Ще бъде модел, който е някакъв вид комбинация между външни експерти и експерти от Националната компания „Железопътна инфраструктура”. Те ще се занимават изключително и само с управлението на проекта, тоест няма да бъдат проформа ангажирани с него, няма да е като досега те да изпълняват длъжности в компанията и между другото да се занимават с мониторинга и управлението на проекта, а ще бъдат отделени като екип и в случая само това ще правят.
    Разбира се, гаранциите са другият важен момент, за да се гарантира изпълнението, а това е много прецизното провеждане на самия търг. Това, което смея да твърдя, че лично аз успях да постигна, тъй като имаше сериозна опозиция срещу това, е, че специално за този търг успяхме да променим критериите, да бъдат с малко по-голяма тежест, по-голям процент да бъде тежестта на техническата спецификация, тоест да наблегнем на качеството и респективно да намалим тежестта на цената, което лично мене силно ме притеснява в последно време, че се случва, общо взето навсякъде, във всички големи инфраструктурни проекти. Това е мнение на Комисията и те за следващия програмен период казаха, че няма да акцентират върху усвояването като обем, а върху качеството.
    Това са двата механизма, по който ще се опитаме да гарантираме изпълнението на проекта. Разбира се, тръжната процедура е в ход, офертите се събират. Беше удължен срокът по искане на 16 компании, които ще кандидатстват. Срокът беше удължен с повече от две седмици. Надявам се, Комисията да работи прозрачно и акуратно, за да може съответно да можем да приложим този механизъм.
    МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Московски. Други въпроси? – Няма.
    Разбирам, че по отношение на нашето становище нямате забележки.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Приемаме го без забележки.
    МОНИКА ПАНАЙОТОВА: В такъв случай подлагам на гласуване първа точка от дневния ред.
    Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
    Приема се единодушно. Благодарим ви сърдечно за вашето участие. Хубав следобед!


    Преминаваме към втора точка от дневния ред:
    ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТНОСНО ДОГОВОРИТЕ ЗА КРЕДИТИ ЗА ЖИЛИЩНИ ИМОТИ ПО Т. 26 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2011 Г.).
    По тази точка имаме удоволствие сред нас да присъстват:
    От Министерството на финансите
    Колегите ми сигнализираха, че госпожа Боряна Пенчева няма възможност да присъства.
    Присъстват:
    Милена Бойкова – директор на Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”
    Надя Даскалова – държавен експерт в Дирекция „Държавен дълги финансови пазари”;
    От Българската народна банка
    Калин Христов – подуправител
    Венцислав Аспарухов – експерт в дирекция „Международни4 отношения”.
    Заповядайте да вземете отношение по тази точка.
    МИЛЕНА БОЙКОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! На първо място, бих искала да предам личното извинение на заместник-министър Пенчева, че не може тя да представи пред уважаемата комисия на Народното събрание опорните точки и нашата позиция по директивата за кредити за жилищни имоти. Затова ми позволите на мене съвсем накратко да очертая няколко основни аспекти от тази позиция.
    Финансовата криза на практика оказа изключително съществено влияние върху гражданите на Европейския съюз, като мнозина от тях изгубиха доверието си във финансовия сектор. Кредитополучателите изпитаха и изпитват все повече затруднения да изплащат заемите си, вследствие на което нараснаха случаите на неизпълнение и съответно реализиране на обезпечението.
    В този контекст разрешаването на проблема с безотговорното отпускане, респективно безотговорното взимане на кредити е изключително важен елемент от усилията за реформа във финансовия сектор.
    С оглед на така изнесените проблеми, в рамките на усилията за осигуряване на ефективен и конкурентен пазар Европейската комисия пое задължението да предложи мерки, които адекватно да регулират отговорното отпускане и вземане на кредити, както и надеждна уредба на кредитното посредничество като цяло.
    Предложената директива има за цел да осигури единни и преди всичко ясни правила относно договорите за кредит на жилищни имоти, които ще доведат до по-голямо хармонизиране на ипотечните стандарти и практики в отделните държави членки.
    Без да отнемам много от времето ви, бих искала да се спра на девет основни елемента от предложената директива.
    Първият от тях се изразява във факта, че директивата ще регулира договорите за кредит, обезпечени с ипотека или друго обезпечение, както и заемите за покупка на имоти, някои договори за кредит и ремонт на жилища.
    Въвеждат се общи принципи относно формата и съдържанието на информацията, която задължително трябва да бъде включена в рекламите за подобни случаи.
    Както за кредиторите, така и за посредниците се създава задължение винаги да предоставят обща информация за видовите предлагани кредитни продукти, допълнение към рекламите, които споменах.
    Аналогично на директивата за потребителския кредит се въвежда европейски стандартизиран информационен формуляр, който съдържа необходимата преддоговорна информация, която да бъде представена на потребителя от страна на кредиторите и на кредитните посредници.
    На следващо място, се регулира задължителното изчисляване и публикуване на годишен процент на разходите, аналогично отново на директивата за потребителските кредити и добрата практика, въведена с нея, както и се въвежда задължение за кредитора да информира потребителя при промени на лихвения процент по кредита през периода на този кредит.
    Въвежда се задължение за оценка на кредитоспособността на потребителя от кредитора, като за тази цел се изисква кредиторът да оценява способността на потребителя да погасява кредита си, като отчита сведенията за личното му положение въз основа на предоставената информация.
    Въвежда се задължение кредиторът да откаже също така да отпусне кредит, когато резултатите от оценката на кредитоспособността са отрицателни.
    Въвежда се изискване за така нареченото отговорно вземане на кредитите, от което се идентифицира и разбира, че кредитополучателят трябва да предостави необходимата пълна и вярна информация за оценяването на кредитоспособността му.
    Има също така и задължение, въведено в проекта на директивата, за държавите членки да гарантират, че потребителят във всички случаи има законово или договорно гарантирано право на предсрочно погасяване на кредити, един изключително актуален и изключително чувствителен въпрос, преди изтичането на срока на договора, предоставяйки на държавите членки обаче възможността да определят сами условията за упражняване на това право, стига тези условия да не оскъпяват изключително много кредитите, което респективно ще окаже саниращ ефект върху пазара.
    Въвеждат се и определени протекционни и надзорни изисквания за кредиторите и кредитните посредници, като по отношение на кредитните посредници се въвежда принципът на единния паспорт.
    По отношение на некредитните институции се въвежда национален лицензионен режим.
    И на последно място от тези, така да се каже, основни моменти от проекта на директивата е това, че от държавите членки ще се изисква да създават органи за извънсъдебно разрешаване на споровете между кредиторите и потребителите и между кредитните посредници и потребителите.
    Няколко думи по отношение на оценката на въздействието. Настоящата директива ще цели преди всичко изграждането на ефективна и сигурна система на ипотечно кредитиране. Предложенията, залегнали в нея, ще имат пряк ефект върху финансовото отражение и върху пазарните участници.
    На този ранен етап все още е трудно да се оценят в конкретика отраженията върху България, но въвеждането на допълнителни стриктни регулации най-вероятно първоначално ще има обозначаващ ипотечното кредитиране ефект. Практиката от предишни регулации показва, че повишените изисквания могат да се отразят в посока преди всичко повишаване на цената на продукта за потребителите.
    Следващ елемент от оценката на въздействието е, че директивата предвижда въвеждане на лицензионния и разрешителния режими, което се очаква допълнително да индикира нарастване на административните разходи за компетентните органи по надзор и контрол, за спазване на тези изискванията.
    Освен това въвеждането и на допълнителни анализи за кредитоспособността и за оценка на професионалните изисквания на персонала на кредиторите и други разпоредби също би следвало да доведат до едни допълнителни разходи за кредитиращите институции, особено небанковите такива.
    Принципната позиция на Република България е, че подкрепя предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за кредит на жилищни имоти, като мерките, които са заложени в директивата, ще доведат до повишаване на доверието на потребителите по отношение на кредиторите, на кредитните посредници, ипотечните кредити и респективно до намаляване на вероятността потребителите да закупят продукт, който не могат да си позволят или който би могъл да доведе до свръхзадлъжнялост, неизпълнение и реализиране на обезпечението.
    С оглед на очакваното силно въздействие на директивата върху пазара на ипотечните кредити, по-специално в страните без специфични регулации в сферата на ипотечните кредити, считаме предложената времева рамка за приемане на директивата до края на годината за прекалено амбициозна от наша гледна точка.
    Общите ни коментари се изразяват във факта, че предложението за директива предвижда Комисията да бъде оправомощена да приеме няколко делегирани акта на един по-късен етап. По наше мнение предложените делегирани правомощия на комисията обаче са прекалено широки и засягат твърде спорни и съществени елементи от предложението.
    Поради това ние сме убедени, че част от областите трябва да бъдат уредени от самата директива, а не от делегирани актове на комисията, докато за друга част това трябва да се остави на дискрецията на самите държави членки.
    България принципно подкрепя предмета на предложението на директивата, като считаме за ненужно обаче разширяването на обхвата на директивата и по отношение на физически и юридически лица, които не са потребители. В конкретния случай визираме микро, малки и средни предприятия.
    Нашето разбиране е, че редица от разпоредбите на директивата не са приложими по отношение на тези лица, като например:
    - анализ на кредитоспособността, за което са създадени съвсем различни критерии;
    - базата данни;
    - изискванията за обезпечение и т.н.
    По тази причина считаме, че съответният текст от преамбюла следва да се счита за подвеждащ и застъпваме позицията, че трябва да отпадне.
    Конкретните бележки от позицията се изразяват в аргументи основно по четири члена от проекта на директивата, като първият от тях касае минималните изисквания за компетентност. По тези текстове имаме резерви, които се изразяват във въвеждането на минимални изисквания за персонала на кредиторите и кредитните посредници.
    Директивата обхваща целия персонал на кредитора, като не прави разграничение на тези, които продават или които предлагат кредитни продукти на потребителя, с техническия персонал на кредитора например.
    Ние предлагаме изискванията по този член да се прилагат само по отношение на търговския персонал на кредитора, като също така считаме за уместно гарантирането на подходящо ниво на квалификация по отношение на търговския персонал по останалите задължения в компетентността на кредитора.
    По отношение на члена, касаещ оценката на кредитоспособността, подкрепяме въвеждането на такива изисквания. Все пак считаме, че изборът на методология и на критерии за оценка на кредитоспособността на потребителите следва също да остане в правомощията на кредиторите, като за целта предлагаме текстът, упълномощаващ държавите членки да издават насоки относно мерките и критериите за оценка на кредитоспособността, да отпадне от директивата.
    По отношение на предсрочното погасяване България подкрепа въвеждането на право на потребителя на предсрочно погасяване на кредита.
    Докато обаче разпоредбата, която гарантира на потребителя правото на предсрочно погасяване, е защитата на интереса на кредитора, оставен на дискрецията на държавите членки на практика, с оглед на което считаме за целесъобразно аналогично донякъде на създадената практика с транспонирането на директивата за потребителския кредит да бъде включен текст, даващ право на кредитора на справедливо и обективно обосновано обезщетение при едно подобно предсрочно погасяване.
    И на последно място, по отношение на текстовете, които касаят кредитните посредници, принципно подкрепяме въвеждането на подобна регулация. Но що се отнася до установяването на този единен паспорт за кредитните посредници, считаме, че на този етап би било прекалено трудно да се предвидят последствията от въвеждането на подобни изисквания.
    Също така считаме, че не би следвало да се подкрепя въвеждането на единния паспорт, като установяването на национален лицензионен режим считаме за по-подходящия вариант.
    В заключение, тази позиция, с която се надявам да не отнех много от времето на комисията, е подготвена съвместно с Българската народна банка, като в процеса на изготвянето й е съгласувана в рамките на Работна група 26, както и с Работна група 21 за защита на потребителите и не на последно място, с Асоциацията на банките в България.
    Считаме, че въпросите, които са свързани с ипотечното кредитиране, са със сериозна обществена значимост и биха имали съществено отражение върху българския пазар, като постигането на консенсус по тази позиция е в резултат на нашите усилия за намиране на оптимален баланс на интересите за всички участници на пазара.
    Като благодаря за вниманието, оставаме на вашите въпроси.
    МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Бойкова. Заповядайте, господин Калин Христов.
    КАЛИН ХРИСТОВ: Аз съм готов да отговарям на всеки въпрос, който бъде зададен.
    МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. До 27 май по принцип националните парламенти могат да се изказват по отношение на субсидиарността и пропорционалността. Ние нямаме забележки, така че нашето становище ще бъде по линия на политическия диалог. Към него нямате забележки, така че то ще бъде изпратено до европейските институции.
    Колеги, имате думата за въпроси. Господин Тошев, заповядайте.
    ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз имам един кратичък въпрос. Не съм специалист в тази област, затова искам да си го изясня.
    В законопроекта и директивата се говори за кредити за жилищни имоти, а Вие ни говорите за кредити, обезпечени с ипотека. Идентично ли е, по-широко понятие ли е, допълва ли се? Това ми е въпросът.
    МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Христов, да дадете отговор на поставения въпрос.
    КАЛИН ХРИСТОВ: Идеята е да се намери баланс между кредитора и потребителите на кредити за жилищни имоти, тези хора, които искат да си купят жилище, за да живеят в него.
    Ипотечният кредит е по-широка дефиниция. Можеш да имаш бизнесначинание, което да направи ипотека на физически актив, с цел развитие на бизнеса. Тази директива не цели защита на бизнесначинанието. Тя цели защита на хората, които искат да вземат жилищен кредит, за да си купят жилище и да живеят в него. Затова се говори за жилищни кредити, а не се говори за ипотечни кредити, което е по-широка дефиниция. Трябва да е ясно кой се цели да бъде защитен и в какъв сегмент се цели да се намери балансът. Това е идеята на директивата.
    МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Христов.
    ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Тоест няма колизия в момента и ние вършим това, което изисква директивата и транспонирането й. Благодаря.
    КАЛИН ХРИСТОВ: Това е проект на директива. Ние участваме в дискусия как да изглежда директивата. След това ще имаме следващ кръг, в който ще транспонираме тази директива в нашето законодателство. Ние сме част от всички, така че ние трябва да имаме нашия поглед как да изглежда една обща директива за Европейския съюз.
    МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Всъщност това е част от новите досиета, които ние сме включили в рамките на Годишната работна програма на Народното събрание, по които се изказваме по субсидиарност и пропорционалност. Те всъщност все още не са станали реални актове. Те са предложение на Комисията.
    Колеги, ако нямате повече въпроси, предлагам да преминем към гласуване на втора точка от дневния ред. Който е „за”, нека да гласува.
    Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
    Приема се единодушно. Благодаря ви за вашето участие.

    Преминаваме към трета точка от дневния ред:
    ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА ОТНОСНО КОМПЕТЕНТНОСТТА, ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО, ПРИЗНАВАНЕТО И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕШЕНИЯ В ОБЛАСТТА НА ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ НА РЕГИСТРИРАНИТЕ ПАРТНЬОРСТВА И ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА ОТНОСНО КОМПЕТЕНТНОСТТА, ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО, ПРИЗНАВАНЕТО И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕШЕНИЯ ПО ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ИМУЩЕСТВЕНИЯ РЕЖИМ МЕЖДУ СЪПРУЗИ, ПО Т. 58 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2011 Г.).
    От страна на Министерството на правосъдието по тази точка имаме удоволствието да бъдат с нас:
    Даниела Машева – заместник-министър
    Красимир Войнов – главен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
    Заповядайте, госпожо Машева.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! На вашето внимание е представен доклад относно две предложения на Съвета на Европейския съюз за изготвяне на два регламента. Първият от тях е относно компетентността, приложимото право, признаване и изпълнение на решения в областта на имуществените последици между регистрираните партньорства.
    Следва да се има предвид, че това предложение се отнася само до имуществените посредници на регистрираните партньорства, които са обект на специално определение, ограничаващи ги само до съществуващи имуществени отношения между партньори и между партньори и трети лица, които произтичат от институционализираната връзка, създадена чрез регистриране на този вид партньорство.
    Целта на регламента е да позволи на гражданите различни свързани производства да се разглеждат от съдилищата на една и съща държава членка. За тази цел регламентът осигурява съответствие на правилата за определяне на компетентността на съдилищата, сезирани с имуществени аспекти на тези съюзи.
    България е изразила позиция, в смисъл, че предложението е навременно, с оглед специфичните особености на регистрирани партньорства и различни правни последици, които произтичат от тази форма на съюз.
    С настоящото предложение се цели да се установи ясна правна рамка в Европейския съюз. То ни е предоставено от Европейската комисия на 30 март 2010 година, като към настоящия момент не е било обсъждано в рамките на работни групи към Съвета по гражданскоправни въпроси.
    Предложението на Комисията за регламент относно компетентността, приложимото право, признаване и изпълнение на решения, уреждащи имуществени отношения на регистрираните партньорства, е добра основа, на която да се проведе конструктивно и задълбочено обсъждане.
    Относно втория регламент, който се отнася до компетентността, приложимото право, признаване и изпълнение на съдебни решения, касаещи имуществени отношения между съпрузи, България също е приветствала това предложение на Европейската комисия. Към момента съществува празнота в законодателството на Европейския съюз в случаите, когато следва съдебно да се разрешат международни спорове, касаещи имущество на брачни двойки.
    Представеният ни от Комисията проектоакт е очакван и навременно за нас и ние считаме, че той ще спомогне за премахване на една от съществуващите пречки за ефективно упражняване на правата на гражданите на Европейския съюз. Благодаря за вниманието.
    МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Машева. Бяхте изключително изчерпателна.
    Колеги, заповядайте за въпроси. – Не виждам желаещи.
    В такъв случай преминаваме към гласуване на точка 3, която всъщност е т. 58 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.
    Който е съгласен със становището на комисията, нека да гласува.
    Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
    Приема се единодушно. Благодаря ви за участието.

    Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
    ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-28/10.05.2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА РЕШЕНИЯ ЗА КОНФИСКАЦИЯ ИЛИ ОТНЕМАНЕ И РЕШЕНИЯ ЗА НАЛАГАНЕ НА ФИНАНСОВИ САНКЦИИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
    По тази точка отново сред нас е:
    От Министерството на правосъдието
    Даниела Машева – заместник-министър
    И по тази точка ще вземе допълнително отношение Надя Хрингова – старши експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
    Заповядайте, госпожа Машева, да представите законопроекта.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Благодаря, уважаема госпожо председател. Дами и господа народни представители! Настоящият законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е свързан с необходимостта да бъдат въведени в нашето национално законодателство разпоредбите на Рамково решение 2009/299.
    Целта на това рамково решение е чрез допълване и изменение във вече действащата уредба да се укрепят процесуалните права на гражданите, като се осигури ясен и последователен подход по отношение на критериите за прилагане на основанието за непризнаване на задочно постановени съдебни решения с различни държави – членки на Европейския съюз.
    В различните рамкови решения за прилагане на принципа за взаимно признаване на окончателни съдебни актове липсва последователност по въпроса за решенията, постановени вследствие на съдебен процес, на който заинтересованото лице не се явило лично.
    С цитираното решение се отстраняват именно тези различия, с оглед избягване на практически затруднения.
    Членове 3 и 4 от Рамковото решение разширяват и прецизират факултативните основания за отказ за признаване изпълнението на решения за конфискация и съответно решения за налагане на финансови санкции. В тези случаи е предвидено и задължително консултиране между компетентните органи на издаващата и изпълняващата държава.
    Също така в законопроекта са включени и някои разпоредби, които не са пряко свързани с въвеждане на Рамковото решение, но които са свързани с констатиране от страна на Министерството на правосъдието и от правоприлагащите органи на празноти в настоящия закон и имат за цел прецизиране на разпоредбите, с оглед избягване на практическите затруднения.
    Предвид изложеното ви моля да подкрепите законопроекта.
    МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Машева.
    Колеги, заповядайте за въпроси. – Не виждам такива.
    В такъв случай преминаваме към гласуване на становището по законопроект № 102-01-28/10.05.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции – внесен от Министерския съвет.
    Който е „за”, моля да гласува.
    Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
    Приема се единодушно. С това приключваме с четвърта точка. Благодаря ви за вашето участие.

    Преминаваме към последната точка от дневния ред:
    РАЗНИ.
    Колеги, тъй като господин Димитър Георгиев последния път предложи посещение на сухопътната ни граница на КПП Капитан Андреево, смятате ли, че датата 14 юни е подходяща за вас, тъй като ще отнеме целия ден? Искаме да отидем до там, да проверим подготовката ни за Шенген и да се върнем – това е целта. Като ден е вторник.
    Ако нямате възражения, аз ще предложа тази дата. Стига и от страна на Министерството на вътрешните работи да са съгласни, ще реализираме това предложение. Това е във връзка с изявено желание от нас като депутати, когато сформирахме външнополитическата ни програма за съвместни действия с МВР по отношение на присъединяването ни към Шенген.
    Виждам, че нямате възражения. Аз ще предложа тази дата и вече на следващото заседание ще се уточним чисто логистично как ще се случат нещата. Има ли някакви други предложения? – Няма.
    С това нашата работа завърши. Закривам заседанието. Желая на всички хубав следобед.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
    ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
    КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

    (Моника Панайотова)
    Форма за търсене
    Ключова дума