П Р О Т О К О Л

№ 68

На 1 юни 2011 година от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-30/18.05.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-32/27.05.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за пътищата – внесен от Министерския съвет.
3. Изслушване на актуална информация от представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма относно Оперативна програма ”Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007 – 2013 госина.
4. Разни.

В заседанието взеха участие: Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, Камен Колев – заместник-председател на Българската стопанска камара, Грета Добрева – директор на дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Жулиета Хубенова – съветник на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, Петя Тянкова – съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството, Димитър Петков – финансов директор на агенция „Пътна инфраструктура”, Марияна Велкова изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, Васил Велев - председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Здравейте, колеги. Можем да започнем днешното заседание. Дневният ред, предложен на вашето внимание за днешното заседание, е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-30/18.05.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-32/27.05.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за пътищата – внесен от Министерския съвет.
3. Изслушване на актуална информация от представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма относно Оперативна програма |”Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007 – 2013 г.
4. Разни.
Колеги, който е съгласен с така представения дневен ред, нека да гласуват.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-30/18.05.2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕКСТРАДИЦИЯТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка имаме удоволствието сред нас да бъдат:
От Министерството на правосъдието
Даниела Машева – заместник-министър
Елена Вичева – младши експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Заповядайте, госпожо Машева, да докладвате законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният на вашето внимание законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест – внесен от Министерския съвет, е свързан с необходимостта от въвеждане във вътрешното законодателство на разпоредбите на Рамково решение № 2009/299 на Съвета на Европейския съюз. Измененията целят постигане и допълване на факултативните основания за отказ от изпълнение на европейска заповед за арест, когато тя е издадена въз основа на съдебно решение, постановено в отсъствие на лицето, което се издирва. По този начин се цели максимално гарантиране на процесуалните права на тези лица.
Също така се предвиждат и допълнения в реквизитите на унифицираната форма на европейската заповед за арест, която държавите – членки на Европейския съюз обменят.
Другата група изменения, които не са в пряка връзка с въвеждане на цитираното Рамково решение, целят да се попълни празнота в закона относно процедурата по издаване на документи за самоличност на лица, подлежащи на предаване по Европейската заповед за арест и съответно по молба за екстрадиция.
Моля да подкрепите настоящия законопроект.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Машева. Вие сте запозната предварително със становището на комисията. Това, което ние сме отправили като молба към нашите колеги, с оглед на факта, че на 28 март е изтекъл срокът за транспониране на Рамковото решение, е да се ускорят максимално процедурите, за да може в най-кратки срокове законопроектът да бъде приет от Народното събрание.
Колеги, имате ли въпроси към представителите на Министерството на правосъдието? – Не виждам.
В такъв случай преминаваме към гласуване на законопроект № 102-01-30/18.05.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест – внесен от Министерския съвет. Който е „за”, нека да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-32/27.05.2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка имаме удоволствието сред нас да присъстват:
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството
Петя Тянкова – съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството
Албена Михайлова – директор на Дирекция „Правна”
Димитър Петков – финансов директор на Агенция „Пътна инфраструктура”.
Трябваше и самият господин Плевнелиев да присъства, но за съжаление непредвидено е бил възпрепятстван от страна на премиера.
Заповядайте, госпожо Тянкова, да представите законопроекта.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Добър ден. Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да поднеса извиненията на министър Плевнелиев, че не може да присъства на днешното заседание, тъй като в последния момент се наложи по заръка на премиера да замине, както и да извиня отсъствието на заместник-министър Прегьов, който в момента е в Люксембург на преговори с Европейската инвестиционна банка по ускоряване изграждането на автомагистрала „Струма”.
Накратко законопроектът цели създаване на държавно предприятие, с цел ускоряване изграждането на тези значими за обществото обекти, както и усвояването на средствата от европейските фондове.
Предвижда се Националната компания „Стратегически инфраструктурни проекти” да изгради и управлява три автомагистрали: автомагистрала „Струма”, автомагистрала „Хемус” и автомагистрала „Черно море”.
Настоящите промени са продиктувани във връзка с препоръка на Европейската комисия за засилване на капацитета по усвояване на средствата, както и с писмо на председателя на Европейската комисия за създаване, включително като препоръка, на паралелна структура, която да отговаря за изграждането на тези магистрали.
Националната компания „Стратегически инфраструктурни проекти” ще бъде със статут на държавно предприятие по Търговския закон.
В предмета на дейност са включени всички дейности, необходими за реализацията на посочените проекти, запазването на Агенция „Пътна инфраструктура” като единствен бенефициент на Оперативна програма „Транспорт”, с оглед многообразните й функции и изпълнение на множество проекти, финансирани с Оперативна програма „Регионално развитие”, и проекти по транзитни пътища 4, транзитни пътища 5 и рехабилитация на пътната инфраструктура. Това създава се риск да не се подготвят и изпълнят поетите ангажименти за своевременното усвояване на средствата от Европейския съюз. Създаването на предприятието представлява и пилотен проект за ефективна и ефикасна подготовка за изпълнение на проектите през следващия програмен период по Оперативна програма „Транспорт”.
Също така с настоящия законопроект се предвижда и промяна, която възлага отговорност по разработването на Стратегията за развитие на пътната инфраструктура на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като в този процес той ще бъде подпомаган от агенцията.
Това е накратко моят доклад. Ще ви помоля да подкрепите внесения законопроект.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Колеги, заповядайте за въпроси. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз се извинявам, но не знам дали ще можете да ми отговорите на всички въпроси, защото трябваше все пак да има някой от ръководството на министерството, пък и на Агенцията. Имам няколко въпроса, разбира се, ако можете да ми отговорите.
Първо, мислите ли, че е удачно да я кръстим национална компания, тъй като по-скоро по характера на своята цел тя е дружество за управление на три проекта и наименованието „национална компания” е доста претенциозно? Според мене това трябва да го обсъдим после и в пленарната зала. Но това може би не е най-същественият въпрос.
По-скоро аз имам конкретика. Тази компания, която предлагате в закона, ще има ли функцията да привлича заемни средства тя самата? Има подобни компании в Гърция и в други държави на територията на Балканския полуостров, които пряко могат да се договарят примерно с Европейската инвестиционна банка. Защото слагам един до друг документите – вашия Закон за изменение и допълнение на закона, заедно с Стратегията до 2020 година и е очевидно за всички, че за целите, които са заявени, дори само ограничавайки се с трите магистрали, ако сложим, разбира се, и другите, няма откъде да дойдат поне с адрес европейско финансиране необходимите средства. Тъй като аз видях, че е записано „и други финансови инструменти” или „източници”.
В следващия момент обаче има текст, че държавната компания не може да бъде обявявана в несъстоятелност. Искам да знам дали това технологично е премерено. Ако се теглят държавни заеми или корпоративни заеми, ще се изисква ли държавна гаранция? Какви са идеите? Защото само по себе си може да се окаже, че ще създадем една компания, но ако не изчистим въпроса и ако държавата няма механизъм да гарантира това финансиране, просто голяма част от заявените идеи, само цитирайки цифрите по трите автомагистрали - „Хемус”, „Струма” и „Черно море”, те ще надвишат като стойност парите, които ние ще получим за следващия планов период, независимо от нашите желания. Защото там има два обективни процеса. Единият е, че се изместват целите и фокусът въобще на Европейския съюз и второ, има доста сериозен натиск дали да се намалят средствата. Но да приемем, че ще ни дадат колкото има в момента или малко повече.
Това е един от въпросите, който ме интересува – дали тази компания технологично ще може да привлича средства? Това е възлов въпрос, на който трябва да ни отговорите.
Отделно искам да попитам: какъв е планираният щатен състав на тази компания? Бях чул, че за 20 човека става дума. Разбира се, ако знаете това, но поне финансовата обосновка на Министерството на финансите е правена за 20 човека. Смятате ли, че 20 човека могат да се оправят с тези три големи проекта? Това е въпросът ми.
И последният въпрос, който може би не е към Вас. Но поглеждайки тази компания, целите пред нея, проектната готовност за обектите, мисли ли министерството, което е принципал на компанията, и лично министърът как ще бъдат осигурени за финансиране проектните дейности за трите магистрали, пък и не само за тях? Този въпрос не е към Вас, той е към министъра, но за съжаление трябва да го задам на Вас. Защото аз направих една груба сметка. Ако погледнем цялата стратегия – 4,5 млрд. лв., дори по занижените европейски стандарти, които са три до пет процента за финансиране на проектирането, да вземем и два процента, това означава между 60 и 70 млн. лв. на година да се дават за проектиране. Предвидено ли е и откъде ще се дават? Примерно тази компания, която трябва да построи „Хемус”, „Струма” и „Черно море”, които са на стойност от 2,5 млрд., разбира се, съвсем условно закръглени, два процента на 2,5 млрд. лв. - може да сметнете колко пари трябват за проектиране на тези три магистрали.
Това е въпросът ми. Защото иначе да обсъждаме само идеята за създаване на една компания и това да се обосновава, че така иска Европейският съюз, смятам, че е достатъчно несебеуважително. Аз няма да скрия, че ние също сме обсъждали варианта, че трябва да има такова инвестиционно проектно дружество. Но то наистина трябва да бъде въоръжено с всички инструменти, с всички законови права и всички оперативни възможности, за да има смисъл от него. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски. Заповядайте, госпожо Тянкова.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Считам, че заемите следва да бъдат държавно гарантирани. Двадесет и пет човека се предвижда да бъде първоначално...
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Двадесет.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: От 2011 година 20, а след това се увеличава съставът до 25 човека.
Предвижда се да бъдат включени автомагистрали „Черно море” и „Хемус” от следващия програмен период. Тоест през сегашния програмен период се предвижда да се направи само подготовка за тези магистрали.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Петков.
ДИМИТЪР ПЕТКОВ: На въпроса, който беше зададен към директора на Агенция „Пътна инфраструктура”. Финансирането на проектирането на тези автомагистрали е допустим разход в самата апликационна форма, която ще бъде подготвена за изпълнението на тези магистрали. Самото проектиране по „Техническа помощ” по приоритетна ос 5 е допустим разход и може да се финансира от оперативната програма. Така че на въпроса Ви конкретният отговор е: финансирането би трябвало да бъде по Оперативна програма „Транспорт”, приоритетна ос 5 – ОП „Техническа помощ”. Тази приоритетна ос е предвидена точно за финансиране на това проектиране.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Само един кратък коментар. Това го зная. Проблемът е, че две години не е използван нито един лев от „Техническата помощ”.
ДИМИТЪР ПЕТКОВ: Категорично да.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: В същото време за лот 2 на автомагистрала „Струма” има предвидени с решение на Комитета по наблюдение 3 млн. за проектиране, които не са употребени. Това, че го има като възможност, за съжаление още нищо не значи. Още повече, че „Техническа помощ” ни е достатъчна да покрие всички нужди, не става дума само за дружеството. Но аз пак казвам – този въпрос не е към Вас.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Михалевски. Тъй като утре ще има заседание водещата комисия по регионално развитие и там ще бъде и министърът, и заместник-министърът, тези въпроси, които отправихте, аз задължително ще ги изпратя на тях. Вие също имате възможност, стига, разбира се, програмата Ви да го позволява, от 14,30 да присъствате на заседанието. Но самите въпроси от наша страна като комисия ще бъдат изпратени на вниманието на министъра и заместник-министъра.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Ясно е, че водеща комисия е Комисията по регионално развитие. Не знам дали Комисията по транспорта ще се произнесе по този въпрос. Виждам, че колегата ми кима, значи ще се произнесе.
Във всички случаи според мене ние трябва да разгледаме рамката на този законопроект, без да навлизаме в детайли, защото не ни е това нещо в длъжностната характеристика.
Аз имам следния въпрос. Първо, наистина предлагам да не обсъждаме създаването на самата компания. Това е работа на други две комисии.
Второ, питам: това ще ускори ли усвояването на парите по програма „Транспорт”? Защото всички в тази комисия тук сме убедени, че нещата не вървят. Това е основният ми въпрос. Ако се прави с тази цел, аз ще подкрепя създаването на тази компания в тази комисия. Дали ще я подкрепя в залата, вече зависи от дебатите в другите две комисии.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви за това отношение, господин Агов. Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Отговора, господин Агов, ще го получите може би от колегите. Но искам да кажа във връзка с това, което Вие споменахте. Тази компания се създава именно с тази цел, за да може тези проекти да дръпнат и те да могат да бъдат усвоени. Тъй като мога да кажа, че това са проекти, някои от тях, които никога досега не са правени в България. Това е примерно лот 3 на магистрала „Струма”. Такова строителство досега в нашата страна не е извършвано.
Затова се създава една изцяло нова структура, която ще концентрира усилията си само в тази насока, за да могат да се случат тези проекти, а не да загубим средствата по тях. Това е идеята на компанията, това е идеята за създаването й. Считам, че наистина това е едно добро решение. Надявам се то да бъде успешно и да се случат тези идеи, които колегите са заложили.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Точно така. Наистина трите основни неща са:
Първо, ускоряване на подготовката на проекти, които са със специфична експертиза;
Второ, говорим за европейски проекти с европейски екип, който се предвижда да се създаде, с европейска длъжностна характеристика на неговия състав;
И трето, всъщност това е допълнителен капацитет за усвояване на европейските средства.
Заповядайте, госпожо Тянкова.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Благодаря Ви. Аз няма какво да допълня. Да, това е целта. И ще се ускори създаването, както вече сме посочили. Ние в самите мотиви казахме, че Агенция „Пътна инфраструктура” има и много други задължения, докато тази компания ще бъде фокусирана единствено и само върху изграждането на тези три магистрали.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Още един въпрос. Какви ще бъдат взаимоотношенията между тази компания и Агенция „Пътна инфраструктура”? Кой на кого ще бъде началник? Защото това е важно.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Те ще си взаимодействат. Няма да бъдат подчинени една на друга. Агенцията си остава подчинена на министъра на регионалното развитие и благоустройството, принципал на компанията е министърът на регионалното развитие и благоустройството.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Съвсем накратко. Логично изглежда така. Когато Барозу написа писмото през месец декември, той каза, че Агенция „Пътна инфраструктура” не успя да отговори на предизвикателствата, най-меко казано. Обаче вижте какво правим в момента. Въпросът ми според мене е повече към комисията. Агенция „Пътна инфраструктура” все пак ръководи всички проекти в пътния сектор. Аз благодаря и за оценката, която беше дадена в мотивите, че все пак тя е натоварена, защото това е оценка какво се е правило преди това. Защото и транзитните, и Световната банка, и Министерството на регионалното развитие, и прочие не са паднали от небето, някъде нещо са подготвяли през това време и нещо са договаряли.
Но 989 млн. евро е Оперативна програма „Транспорт”, от която взимаме в момента, образно казано, 250-те млн. евро, останали по „Струма”. Остават от порядъка на 740 млн. евро в Агенция „Пътна инфраструктура”. С това действие ние не решаваме проблемите в агенцията. Тук големият въпрос, който може би предстои, е какво правим оттук насетне. Защото все пак имаме „Тракия” стартирала, „Марица” предстои евентуално да стартира, „Срума” не е ясно кога ще стартира. Това беше и смисълът на въпроса, който зададе и господин Агов.
Така че според мене ние трябва да видим и това. Това действие вече не решава всички проблеми. Защото най-малко две от големите магистрали са адресирани за периода след 2014 година с евентуално европейско и евентуално друго финансиране. Оставете Барозу настрана. Нашият въпрос към всички е: ще успеем ли тези 740 млн. евро да ги оползотворим в този планов период и то, разбира се, по най-добрия начин?
Така че този именно въпрос трябва да се дискутира и да се решава.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски. Господин Петков, искате ли да вземете отношение?
ДИМИТЪР ПЕТКОВ: Съгласявам се с констатациите на господин Михалевски. Не знам дали това е форматът – да се обсъжда точно в тази комисия какво ще се случва с Агенция „Пътна инфраструктура” оттук нататък. По принцип законопроектът предвижда създаване на компания, която е фокусирана върху тези три магистрали.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Петков. Важно уточнение е, че тя няма да дублира Агенция „Пътна инфраструктура”, а двете ще си сътрудничат. Това, което се каза, беше много важно.
Това, за което ние помолихме допълнително като Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, е да видим как е в останалите държави членки. Всъщност повече от една трета от държавите членки имат такъв тип компании.
Колеги, има ли други въпроси? Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Колко са по-високи заплатите на Националната компания от тези на АПИ? Това е наглед дребен въпрос, обаче с много голямо въздействие. Защото тази компания може да изсмуче всичко.
ДИМИТЪР ПЕТКОВ: Не се предвижда толкова високо възнаграждение, въпреки че идеята е наистина в тази компания да бъдат привлечени топексперти от пътния сектор. Средната заплата, която е предвидена за тази компания, е 2800 лв.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: А колко са заплатите в момента?
ДИМИТЪР ПЕТКОВ: Може би около 800 лв. Не бих казал точна цифра.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Петков. Това всъщност зависи и от източниците на финансиране.
Колеги, ако няма повече въпроси, предлагам да преминем към гласуване на втора точка от днешния дневен ред. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Благодаря ви за вашето участие. Желая ви успешен ден.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА ОТНОСНО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА ”РАЗВИТИЕ НА КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА” 2007 – 2013 Г.
Имаме удоволствието сред нас да бъдат:
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма
Евгени Ангелов – заместник-министър
Грета Добрева – директор на Дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”
Жулиета Хубенова – съветник на министъра на икономиката, енергетиката и туризма
Ирена Младенова – съветник на министъра
От Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия:
Марияна Велкова – изпълнителен директор
Цветан Стоевски – директор на Дирекция „Конкурентоспособност и иновации”.
И тъй като за нас винаги е важно мнението на всички заинтересовани лица в процеса, имаме удоволствието сред нас да бъдат представители на:
Българската търговско промишлена палата
Цветан Симеонов – председател
Беата Папазова – съветник
Васил Чобанов
На Българската стопанска камара:
Камен Колев – заместник-председател и председател на Съвета за обществени консултации;
От страна на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България:
Камен Колчев – член на УС,
както и от страна на Асоциацията на индустриалния капитал в България:
Васил Велев – председател
Никола Зикатанов – заместник-председател на УС
Милена Ангелова – главен секретар,
които са част от Съвета за обществени консултации, съществуващ в рамките на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, господин Ангелов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Благодаря, госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Това, което искаме да ви предложим, е следното. Презентацията ние сме я разделили на две части. Ако позволите, първо, искаме да ви дадем малко по-обзорен, по-обстоен поглед не само върху програмата, а въобще върху приоритетите на нашето министерство как тази програма се връзва именно с тези приоритети.
Един от основните елементи за развитието на предприятията от икономиката е как оперативна програма „Конкурентоспособност” е ползвана досега, как предлагаме да се случат някои промени - и структурни промени, и като цели за финансиране.
Подготвели сме две презентации по този казус.
Първо, в икономическата част на министерството като обобщим всички дирекции, всички агенции и въобще цялата дейност, общо взето въпросът се свежда до две неща. Едното е подкрепата на индивидуални предприятия, което се изразява в мерки, свързани с достъп до финансиране, достъп до пазари, повишаване на ефективността на предприятията, намаляване на бюрокрацията и административните пречки и ограничаване на нелоялната конкуренция. Агенции като КЗП и КЗК също са част от агенциите, които се следят от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
На другата страна е създаване на условия за устойчив растеж, които не са конкретно към конкретни предприятия, а са по-скоро за цялостната среда. Това е формулирането на приоритетите. Вие може би знаете, че ние неотдавна приключихме един доста обстоен анализ на българската икономика. Бяха изследвани 350 хил. предприятия из цялата държава по следните показатели: брой заети, обеми, сектори, къде се кластерират и въз основа на това предложихме за дебат сектори или индустрии, които смятаме, че имат потенциал за развитие.
Също така и създаването на капацитет иновации. Вие знаете, че това е едно от ключовите предизвикателства не само пред нашата икономика, но особено през нашата.
И не на последно място, създаването на капацитет в администрацията за отстояване на българските интереси пред чужди партньори, Европейска комисия, въобще контрагентите, от които зависи в някаква степен нашето развитие. Всичките тези неща се правят с цел подобряване на конкурентоспособността на нашите предприятия.
Ако вземем като цяло оперативната програма, тя, общо взето, може да бъде разделена на три големи сфери. Едната е достъп до финансиране, което е и откъм рисково финансиране, и откъм кредитни продукти, които са достъпни за българските предприятия и в момента има голям недостиг от тях.
Затова ние чрез програмата – аз ще говоря малко по-късно за това – сме инициирали и някои от тях вече са пред подписване – фонд за стартиращи предприятия, рисков капиталов фонд, фонд „Растеж”.
Откъм кредитни инструменти има два продукта. Единият е гаранционен фонд, който вече е факт. Договорите за първите банки ще бъдат одобрени през месец юни. В момента структурираме и фонд за кредитиране, който е не само с гаранции, а който реално предоставя истински ресурс чрез банките с много ниски лихви на малките и средните предприятия. Така че това е за достъпа до финансиране.
Достъп до пазари и иновативна инфраструктура – тези две неща сме ги слели.
Разбира се, имаме проект за насърчаване на износа, който в момента се изпълнява.
Това, което забелязваме и за което ще стане въпрос след малко, като говорим за самата програма - откъм иновативни проекти, иновативни компании и иновативни разработки капацитетът на нашите предприятия се оказва доста нисък. Едно от нещата, което трябва да се адресира и бързо, и в мащаб, както ние ще предложим и на Комитета за наблюдение през идните месеци, е именно създаването на инфраструктурата за такива иновации. Това ни липсва. И това, което виждаме по иновативните схеми, е, че няма достатъчно интерес, няма достатъчно качествени проекти и съответно усвояването и одобрението са на ниско ниво.
И третият аспект е ефективност в предприятията. Това са и най-популярните схеми. Тук е технологичната модернизация, въвеждането на стандарти, енергийната ефективност и внедряване на иновации в предприятията, производство и услуги.
Така че това са трите сфери, които ние адресираме чрез програмата.
За това стана въпрос миналия път и ние обещахме да ви покажем малко по-нагледно с достъпа до финансиране и с различните фондове.
Това, което показва тази графика, са фактически вече шестте финансови инструмента. Първите четири са капиталово финансиране, а двата последни големи са кредитиране. Тук (показва) се показват фондовете, които са стартирани. Те покриват почти целия спектрум на финансиране на едно малко и средно предприятие. За два от тях – Рисковият фонд и Фондът „Мецанин”, вече са избрани мениджърите. За Фонда за растеж това трябва да се случи през следващите два месеца. За Гаранционния фонд вече са подбрани пет банки.
Общото финансиране, ако вземем съвкупно тези средства, които са от Европейския съюз, е показано в по-тъмния цвят, а в по-светлия цвят е показан ресурсът от европейските средства, който допълнително ще бъде привлечен за финансиране на предприятия. Това е почти 1 млрд. евро. Това е един огромен ресурс за една от най-крещящите нужди на малките и средните предприятия, а именно финансирането – рисковото и заемното, които са на нива, които те могат да си позволят.
Откъм достъп на пазари – иновативна инфраструктура, има две неща, които сме адресирали чрез програмата. Едното е насърчаването на експортно ориентираните предприятия. Знаете вече, че там Агенцията за малките и средни предприятия изпълнява проект от 27 млн. лв. Има и допълнително финансиране за този тип дейности. Общият бюджет вероятно ще бъде някъде от порядъка на 50 млн. лв.
За иновативната инфраструктура правим доста драматично промяна във финансирането на иновациите. Това е съгласувано и с Европейската комисия, а в момента го съгласуваме с Министерството на образованието, младежта и науката и с министъра по еврофондовете Томислав Дончев - да направим два-три-четири технологични парка, които да бъдат определени от държавата, от всичките институции и в съответствие със стратегическите приоритети на България. Тоест идентифицираме къде се развива научна дейност на високо ниво, къде има развити компании, които могат да си взаимодействат с извършителите, ако мога така да кажа, на тази научна дейност, и да се съберат на едно място. Тоест предвижда се много по-силно и конкретно взаимодействие между бизнеса и науката.
В момента това, което правим с колегите от другите министерства, е наистина да се набележат и очертаят тези центрове на истински потенциал, на истински възможности и да бъдат конкретно финансирани по оперативна програма „Конкурентоспособност”.
Предишният подход беше да пуснем схема, както всяка друга схема, на конкурентно ниво. Но истината е, че в България, за да постигнем ефект и за да консолидираме най-добрите на няколко места, вместо да разпръснем парите на много бенефициенти, те трябва да бъдат посочени под някакъв начин от държавата.
Така че това, с което ние сме се нагърбили в момента, е да представим един такъв шорт лист от възможности, който под една или друга форма да бъде оценен. И както казах, това върви в пълно взаимодействие, подкрепа, разбиране с колегите от Европейската комисия.
Малко по-конкретно ще кажа за технологичните паркове. Няма да минавам в детайли. Но първата и най-важната стъпка е анализ на съществуващите ресурси и решаването на местоположението, както и съдържанието на тези паркове. Този процес започна преди няколко месеца и до края на годината ще бъдат решени и обявени тези процедури, така че финансирането да започне още рано другата година.
Ефективност на предприятията. Ние често говорим за тези неща. Това са грантовите схеми, които са насочени към технологичната модернизация, тоест закупуването най-вече на оборудване в малките и средните предприятия, както и в големи предприятия, стандартизацията, въвеждане на международно признати стандарти и нови системи за управление. Даже още в началото на тази година пуснахме няколко такива схеми, за които колегите ще ви разкажат по-детайлно. Но там бяхме ангажирани в много детайлен дебат с представители на бизнеса, на консултантите да се опитаме да изчистим всички оставащи проблематични сфери - енергийната ефективност, за която ще говоря след секунда, иновации в предприятията, тоест подпомагането на тези фирми финансово да въведат нови технологии, нови патенти.
Цялото ни усилие за енергийната ни ефективност е споделено и го правим съвместно с Европейската банка за възстановяване и развитие. Там идеята, както и миналия път коментирахме, е тези около 200 млн. евро да минат с помощта на Европейската банка през 10 местни банки и да вървят по две насоки. Едното е списък с оборудване, списък със специфични машини, които да могат да се одобряват много бързо. А за по-големи, по-сложни проекти да се правят индивидуални енергийни одити от вече избран консултант от Европейската банка. До началото на есента щрихите, които вече сме задали, ще бъдат разработени в конкретен документооборот, да има специфични документи, които да се ползват от всички участници в процеса.
Това е интересна схема. Работим заедно с Европейската комисия. Тя е пилотен проект по принцип с Европейската банка за целия Европейски съюз. И ако бъде успешен, Европейската комисия има желанието да го въведе или да го даде като пример на други държави членки.
И на последно място, но също важно. За да може да изпълним всичко това, за което говорим, и да бъдем още по-ефективни, в момента работим по три основни елементи за преструктуриране на администрацията.
Едното е фокусиране на капацитета и за облекчаване на комуникацията. Работим за създаването на единен орган за управление по оперативната програма, тоест сливане на управляващия орган с междинното звено. Това е в процес на разработка. Вече колегите имат доста детайлна концепция, която трябва да бъде представена на двамата министри за одобрение. Но според нас това е пътят за допълнителното изграждане на процедурите и улесняване на изплащанията.
Концентрираме мерките за подпомагане на контактите с чуждестранните партньори в една агенции, тоест както транспортът, така и привличането на чужди инвестиции да се случва тук на едно място.
Тази практика е вече факт в повечето европейски държави. Тя е и по-ефективният инструмент за създаване на капацитет, контакти, бази данни в един орган.
И третият елемент е тази връзка, за която говорих – за науката и бизнеса и по-ефективното организиране. Едното е технологичните паркове. Другото е рестартиране или по-скоро преструктуриране на иновационния фонд, който така или иначе съществува, но според нас не е този ефективен инструмент, който трябва да бъде. Така че съвсем в скоро време с приемането на Закона за иновациите ще бъде доуточнена и концепцията за иновативния фонд.
Тук ще онагледя това, което току-що споменах – за реструктуриранията. Двете звена в едно – управляващ орган и междинно звено. За момента работното ни име е Център за иновации и конкурентноспособност. Иновационният фонд като самостоятелно звено за финансиране на иновативни дейности и за надзираване на технологичните паркове и Агенция за инвестиции и експорт, която да комбинира функциите, за които споменах.
Това съвсем накратко е контекстът на оперативната програма, другите промени, които се случват в министерството, които са част от същия цикъл.
Аз предлагам да изслушаме и колегите от министерството и от агенцията и тогава да се пристъпи към въпроси и отговори, ако има такива.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов. Заповядайте, госпожо Хубенова.
ЖУЛИЕТА ХУБЕНОВА: Първо, с няколко цифри искам да кажа какво е изпълнението на програмата до момента. Защото когато цифрите говорят и боговете мълчат. И да кажа какво още трябва да се направи тези цифри да станат по-добри, тоест това, което ние искаме да постигнем накрая.
Господин Ангелов каза каква е общата стратегия и че тази стратегия се следва от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, така щото тази оперативна програма да работи още по-добре. Но това знаете, че е един жив организъм. Ние непрекъснато променяме нещата, така щото да заработи тази програма много по-добре.
Общият брой на обявените процедури за безвъзмездна финансова помощ до момента са около 24, като 8 от тях са обявени – понеже гледаме периода от 8 декември досега, след 8 декември 2010 година.
Общият брой на договорите е 685 - това е като изключим тези договори, които са били прекратени, на обща стойност 420 млн. евро, като за периода след 8 декември са сключени 202 договора на обща стойност 76 млн. евро.
Сега има допълнително сключени 216 договора на стойност 10 млн. евро. Това е за системи за качество.
Продължаваме да подписваме договори. Надяваме се тези договори да бъдат изпълнени, защото в предишните процедури аз си спомням, че в края на 2009 година пак имахме около 600 и няколко договора, но се оказа, че те са сключени, но много от договорите се прекратяват – знаете това – заради икономическата криза, заради това, че предприятията не могат да изпълнят проектите, за които са сключили договори. Така че все едно сега наново рестартираме програмата.
Изплатените средства до момента са на обща стойност 242 млн. евро, като след 8 декември досега са изплатени 19 млн. евро. А общият брой на договорите, по които са извършени плащания, са 382, като за 183 или за половината от тях половината от тях след 8 декември 2010 година.
На следващия слайд ще видите как е финансовото изпълнение на програмата по приоритетни оси.
На този слайд виждате по различните оси – от първа до пета, какъв е бюджетът и съответно колко са договорените средства и колко са изплатените от договорените средства.
Ние се притесняваме единствено за приоритетна ос 1, където имаме най-малко договорени средства и съответно най-малко изплатени. Затова, както и господин Ангелов каза, ще имаме едно преструктуриране на програмата и започваме с тези технологични паркове, за които ще отидат около 100 млн. евро.
Какви затруднения и какви предприети действия маркирахме при кандидатстване.
Затрудненията са от неправилно попълване на изискуемите декларации, неправилно отчисляване на заявената помощ и интензитета, липса на документи, въпреки че се изискват повторно към проектните предложения, неподадени в срок документи.
Какви са причините. Това са:
- сложни за попълване декларации;
- липса на капацитет на част от кандидатите, некоректно и неточно зададени искания за допълнително предоставяне на документи и разяснения;
- липса на обратна комуникация за това какви мерки взехме;
- нови образци на декларациите; публикуване на предоставената по оперативната програма минимална помощ, за да могат те да си попълват добре декларациите;
- служебна корекция на бюджета, когато интензитетът не е в рамките на изискванията по насоките за кандидатстване, така че заради това да не бъдат отстранявани кандидатите;
- намаляване на броя на документите;
- ясно описание от страна на оценителната комисия какви са констатираните грешки при подаване на проектните предложения, за да могат предприятията след това да си подадат документите обратно с исканията, които те са получили;
- избор от страна на кандидата за възможност за комуникация – дали да е с факс, дали да е с куриер, така че да няма проекти, при които се закъснява с подаването на исканите документи към оценителната комисия или след това компаниите изразяват недоволство за това, че не са били получени документите по факс. Така че им се предоставя такава възможност за избор. По този начин до крайното класиране с техническа оценка ще минават много по-голям брой проекти.
Също така част от тези декларации - декларациите за държавни помощи и декларациите за малки и средни предприятия в началото при кандидатстване, ще бъдат само с декларативен характер, а когато се подписва договорът, тогава ще бъде предоставяна информация, за да се види тази декларация откъде е получила цифрите, които са указани там.
Какви затруднения и какви предприети действия има при изпълнение на проектните предложения. Затрудненият са от:
- неизпълнение на договорите в срок;
- частично неизпълнени дейности по отделните проекти;
- непълно окомплектовани отчети;
- пропуски в процедурите;
- забавяне на одобренията за искания за изменение от страна на Изпълнителната агенция към бенефициентите;
- забавяне на плащанията от Изпълнителната агенция, управляващия орган и междинното звено.
Какви са причините:
- липса на финансов ресурс за изпълнение на тези договори – това е от страна на предприятията. Ние говорим и за предприятията, и съответно какво има в администрацията на оперативната програма;
- липса на капацитет при изпълнение на проектните предложения от страна както на бенефициентите, така и на междинното звено, така и на управляващия орган;
- неконкретно зададени искания, когато се изпращат искания към бенефициентите;
- липса на обратна комуникация.
Какво се прави?
- обучават се бенефициентите, преди да подпишат договорите;
- отворена е приемна в управляващия орган и в междинното звено, за да може на бенефициентите по всяко време да им се отговаря на зададените въпроси и да могат по-добре да изпълняват проектите;
- намален е броят на исканите разяснения и се свежда до минимум броят на експертите за верификация на отчетите;
- извършва се непрекъснато обучение както на състава на междинното звено, така и на състава на управляващия орган;
- намален е срокът за верификация от 60 на 40 дни.
Какво е направено за програмата?
- подобрена е прозрачността и общественият контрол при усвояване на средствата;
- има непрекъснат диалог с представителите на бизнеса;
- улеснен е достъпът до средствата на програмата, като непрекъснато се опростяват процедурите и се улесняват процесите;
- внедряват се предложенията от страна на бизнеса, с цел по-точно отговаряне на техните нужди.
За момента сме в непрекъснат фокус върху процедурите и заплащанията. Както виждате, голяма част от плащанията към бенефициентите по сключените договори са от края на миналата година досега, като в момента имаме заявени искания за плащания на около 40 млн. лв., тоест 20 млн. евро, като една част от тях се разглеждат от междинното звено, а друга част са в управляващия орган.
Смятаме, че до края на месец юни или началото на юли тези средства ще бъдат изплатени на малките и средните предприятия.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Добрева.
ГРЕТА ДОБРЕВА: Само бих искала да допълня за допълнителните дейности, които управляващият орган и междинното звено са предприели по отношение на преструктурирането и промяната на процесите и процедурите. Успоредно с общоприетото публикуване на насоките за кандидатстване и пакета документи за обществено обсъждане това, което правим по оперативната програма, е да публикуваме един списък с направените становища в хода на общественото обсъждане, съответно коментарите и бележките дали са приети или не. Всяка една бележка се разглежда обстойно от експертите и в повечето случаи, тоест по-голям процент от тези предложения биват приети.
Към момента е създадена постоянна работна група, която вероятно през следващата седмица ще направи първата среща. Тази работна група е за постоянен диалог с бизнеса. Основната цел е да се дискутират допълнително проблемите по оперативната програма, с оглед на това да оптимизираме процесите по изпълнението.
В допълнение всички процедури са направени така, че прецизираме уредбата във връзка с обжалването. Тоест допълнено е това, което го имаме като ангажимент с Постановлението на Министерския съвет № 121.
В допълнение всички наши документи съдържат и допълнителна уредба, която дава възможност на кандидата да е наясно как може да търси правата си и да получи повече информация относно извършената оценка.
Даваме възможност на всеки един кандидат да получи пълна информация за получената оценка, тоест разбивка по критерии съобразно извършената оценка, с оглед на това да може вероятно да прецизира проектното си предложение при участие в следващи процедури.
Освен че съществуват приемни и към управляващия орган, и към междинното звено, които приемни и кандидати, и бенефициенти могат да посетят и да зададат своите въпроси към експерти, в допълнение сме открили и рубриката „Възражения, жалби и сигнали” и всеки един, който проявява интерес към програмата, може да подаде такъв сигнал, най-общо казано, на посочения адрес.
Какви са главните предизвикателства пред двата органа или в най-кратък срок към органа, който ще управлява и изпълнява програмата. Това са:
- по-високото въздействие на средствата по оперативната програма;
- конкретно разработване на предложения за неусвоените към момента ресурси, с оглед на това те да бъдат преразпределени, с оглед тяхното оптимално използване и усвояване до края на програмния период.
Това преструктуриране ще продължи. Както и заместник-министър Ангелов, и госпожа Хубенова споменаха, предстои създаването в най-кратък срок на единен орган, с който процесите по управление и изпълнение ще бъдат улеснени.
При всички случаи, както виждате, особено през последната година и половина ние, освен че работим в тясно сътрудничество с бизнеса, се опитваме да привлечем и частния сектор, ако мога така да го нарека, при изпълнението на оперативната програма. Знаете за двете споразумения – едното с Европейския инвестиционен фонд по ДЖЕРЕМИ, другото с Европейската банка за възстановяване и развитие, с оглед изпълнение на мерките за енергийна ефективност.
Това, което поемаме като ангажимент до края на тази година, е един бюджет от 80 млн. евро да бъде изплатен към бенефициенти по приоритетни оси 1 и 2 и преобладаващата част - от бюджета. Оставяме си малък аванс, защото имаме желание целия да го обявим, но всички процедури да бъдат обявени до края на 2011 година. Предвид на това трябва да се спазва и правилото М + 2 и M + 3.
Във връзка с изпълнение на инициативата ДЖЕРЕМИ заместник-министър Ангелов ви даде достатъчно информация. Това, което може би съвсем набързо трябва да ви кажа, е, че в момента тече промяна на оперативната програма. Изпратихме към Европейската комисия предложение за промяна, което включва да бъде разширен обхватът на допустимите бенефициенти за два от инструментите – това е Фондът за инвестиции в развиващи се компании и Мецанин фондът. Всъщност по тези два инструмента искаме да бъде дадена възможност да участват и компании, които имат годишен оборот и стойност на активите за средни предприятия, но имат по-голям брой заети, което моментално ги вкарва в друга категория. Тоест ще дадем възможност на повече български компании да участват по тези два инструмента.
В момента имаме положително становище относно допустимостта на тази промяна и се надяваме до края на месец юни тя да бъде одобрена, за да могат реално избраните финансови посредници да пускат обявите към малките и средните предприятия.
На следващия слайд виждате информация колко заявления са получени, като за първия инструмент – Фонд за рисков капитал, както господин Ангелов спомена, вече има избран фонд-мениджър. За гаранциите, покриващи загуби на портфейл от дългови инструменти, са избрани пет банки; за следващия инструмент – Фонд за инвестиции в развиващи се компании през следващите два месеца предстои този избор и за Мецанин фонд също е избран фонд-мениджър.
Сега давам думата на госпожа Хубенова, която накратко ще ви представи как ще се реализира схемата за енергийна ефективност в резултат на подписания меморандум с Европейската банка.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Добрева. Заповядайте, госпожо Хубенова.
ЖУЛИЕТА ХУБЕНОВА: Знаете, че по това споразумение, което подписахме с EBRD ще даде до 150 млн. евро като кредитна линия, а 200 млн. евро е безвъзмездната помощ по нашата програма „Конкурентоспособност”. По този начин се ангажира един ресурс от 350 млн. евро, с който ще се подпомогнат малките и средните предприятия за внедряване на мерки за енергийна ефективност.
Както всички знаете, нашата икономика е една от най-енергоемките и наистина трябва да се имплементират много мерки за енергийна ефективност, за да се намали тази енергоемкост и да станем по-добри, по-конкурентоспособни. Намалявайки енергоемкостта си ние си намаляваме себестойността на продукцията и по този начин ставаме по-конкурентоспособни.
Като участва и Европейската банка за възстановяване и развитие в този процес, се дава възможност за използване на този кредитен ресурс, тъй като в момента голяма част от предприятията, както казах при по-предните слайдове, се отказват от договорите, които са подписали за предоставяне на безвъзмездна помощ. Защо? Защото не могат да намерят финансов ресурс, за да реализират тези проекти. По тази програма финансовият ресурс за реализацията на проекта е осигурен от EBRD. Те ще могат да вземат заем. Взимайки заема, те ще могат да изпълнят тези мерки, след което ще си получат при успешно изпълнение грант от програмата. Така сме ги вързали, като по този начин ще намалим риска от неизпълнението.
Другото, което се прави с този общ проект, е, че финансовата оценка ще се извършва от банковите институции. Така най-добре биха преценили дали едно предприятие е финансово добре или зле. Също така те имат голям финансов ресурс и голяма клонова мрежа.
Техническата оценка ще се извършва от технически асистент – това са външни и независими оценители. А административната оценка и оценката за допустимостта ще се извършва от договарящия орган. Тоест на договарящия орган оставяме по-малко работа, която той си я знае.
Техническата оценка за изпълнението пък на проектните предложения накрая пак ще се извършва от асистент по верификация, който е независим и извън администрацията. Тоест по този начин ще се ускори процесът на оценката както в началото за кандидатстване, така и накрая, когато предприятията трябва да си получат средствата, които вече са вложили в проектите.
На следващия слайд можете да видите цялата схема как е с ролята и отговорността на всички страни. EBRD е отговорна за този консултант по подготовка на програмата. За него вече господин Ангелов обясни. Тук е дадено нагледно каква е ролята и отговорността на всички страни в процеса. А Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще предоставя безвъзмездна финансова помощ и ще назначи асистент по проекта, която е външна независима организация, и асистент по верификация - пак външна независима организация.
На следващия слайд е дадено какъв е проектният цикъл, тоест как малките и средните предприятия ще могат да се възползват от този проект. Те кандидатстват. Участващите банки им издават документ, който потвърждава финансовата допустимост. Асистентът по проекта издава документ, който потвърждава техническата допустимост. Ако е необходимо, се прави енергиен одит.
След това договарящият орган, въз основа на тези документи, които е получил, преглежда само за допустимост и прави административна оценка и подписва договора за безвъзмездна помощ. Банката му дава заема, фирмата си изпълнява проекта като следваща стъпка, асистентът по верификацията удостоверява верификацията на извършените разходи и че са постигнали целите и договарящият орган изплаща сумите.
ГРЕТА ДОБРЕВА: Само за да завърша презентацията, ще се спра на още два момента. Единият е свързан с междинната оценка – ще дам само кратка информация докъде стигна този процес и ще изброя още какви процедури планираме да обявим до края на годината.
Разбира се, както заместник-министър Ангелов спомена, предстои обявяването на технологични паркове. В момента се подготвя концепция. Като цяло тази дейност реално ще може да бъде обявена в началото на 2012 година, така че да измислим възможно най-подходящата адекватна за България структура.
Предстои да бъдат обявени две схеми, които са по приоритетна ос 1. Тук работим в тясно сътрудничество с колегите от Министерството на образованието, младежта и науката и се надяваме, че и в тази насока ще постигнем необходимата ефективност.
По приоритетна ос 2, която е насочена към най-общо казано по-ефективно управление на предприятията, до края на годината се планира обявяване на още една схема за технологична модернизация в малки и средни предприятия. До края на този месец ще обявим и процедура за международно признати стандарти. Всъщност това ще бъде първата процедура, която е обявена тази година, в която са включени всички отразени предложения в резултат от коментарите и диалога ни с бизнеса.
Предвижда се нов образец на декларация за държавни минимални помощи, опростена декларация за малки и средни предприятия, намален брой изискуеми документи в процеса на кандидатстване, проверяване в хода на оценката само на декларации и чак след като бъде избран кандидатът, преди сключване на договора ще се изискват всички необходими документи. Тоест за всичките ангажименти, които сме поели към бизнеса, това ще бъде първата процедура за международно признати стандарти, която ще отрази тези промени.
Ще се създават регионални бизнес инкубатори. Тази схема ще обявим, след като получим резултатите. В момента тече оценка на получените проектни предложения по тази процедура. След като направим анализ и видим в каква насока вървят нещата, можем да променим дизайна на схемата, ако видим, че са направени някакви недоразумения или неточности в хода на първата процедура.
По отношение на междинната оценка по изпълнението на оперативната програма вече има избран изпълнител и тази седмица се очаква да бъде сключен този договор. Беше проведена обществена поръчка по закона. Стойността на услугата е около 250 хил. лв., като срокът за изпълнение на междинната оценка е четири месеца.
Съгласно предложената стратегия от страна на консултанта тази оценка ще мине през четири етапа. Включително са предвидени широк кръг от интервюта и срещи с потенциални кандидати, с бенефициенти, с представители на комисията.
Това, което очакваме в резултат на тази оценка, е да получил адекватни предложения за промяна на оперативната програма, за да можем да оптимизираме усвояването на средствата до края на програмния период. Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Добрева. Заповядайте от страна на Агенцията за малки и средни предприятия.
МАРИЯНА ВЕЛКОВА: Добър ден от мене. Това, което мога да кажа след изчерпателните представяния на колегите, е следното. Няма да ви отегчавам по никакъв начин. Мога да кажа, че лично моите усилия през миналата година бяха насочени към укрепване на капацитета на агенцията, така че да може максимално ефективно тя да изпълнява функциите си както на междинно звено по първа и втора ос на оперативната програма, така и останалата част от дейността си, пряко насочени към интернационализация на малките и средните предприятия.
Моето лично впечатление и наблюдение от пряката ми ежедневна работа е, че през последните месеци на тази година определено се усеща значително подобрение в работата на агенцията. Тоест не мога в никакъв случай да кажа, че тези усилия са били безрезултатни. Цифрите сами по себе си показват тези резултати.
В момента в агенцията е ускорено максимално разглеждането на документи по различните процедури по отношение на работата, свързана с оперативната програма, както искания за промени по договори, така и преглед на тръжна документация за провеждане на процедури по 55-о постановление и най-вече подаваните междинни и окончателни отчети.
В момента в агенцията се разглеждат около 64 броя отчети - това е една цифра, която до момента по никакъв начин не е била постигана - за около 23 млн. лв. Това са отчети, които са постъпили в агенцията през последните месеци, така че максимално сме елиминирали генерираното в предходни периоди забавяне по разглеждането на отчетите.
Това е от мене. Ако има въпроси, съм готова да отговоря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Велкова.
Заповядайте, колеги, както представителите на бизнеса, така и съответно народните представители. Давам думата на Васил Велев.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз съм председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Бих желал да започна с няколко принципни позиции. Наистина след първоначалното забавяне през 2009 и началото на 2010 година стартираха редица схеми. Трябва да отбележим, че те са значително по-конкретни, фокусирани и достатъчно разнообразни.
Потвърждавам, че има добър диалог между бизнеса и управляващия орган при формирането на новите схеми и при корекции на допусканите слабости.
Бих желал да посоча това, което смятам за важно относно стратегическите приоритети и стратегията за развитие на икономиката. Това, което беше представено от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, беше направено на база на сериозни проучвания на сравнителните ни предимства. За наше учудване в последващите интерпретации отпадна такова важно направление като машиностроене и електротехника. Това е направление, в което има потенциал, страната ни има сравнителни стратегически предимства. Добавената стойност там е над средната и има значително перо в нашия експорт. В трите стратегически направления, които чуваме, то не участва, а според нас това не е правилно.
Това е важно както до края на програмния период, така и още повече във връзка с планирането на следващия период 2014 – 2020 година, още повече, ако ще бъдат централизирано разпределени средствата, а не локирани по страни. Тоест ние трябва предварително да знаем какво искаме като страна, за да може да се опитаме по всички линии – на правителство, на бизнес, на граждански сектор - да ги защитим.
Друг важен въпрос. Беше отбелязано, че всъщност големите предприятия у нас са такива в по-голямата си част поради численост на персонала. Нашата препоръка е да има това, което беше показано в програмата ДЖЕРЕМИ като стремеж – да се тълкува разширително това понятия „малки и средни предприятия” относно числеността на персонала. Защото какво се получава на практика. Всъщност по-ниската производителност води до това, че предприятия с малки продажби и балансова сума стават големи и те губят възможност да участват в програмата „Конкурентоспособност”. По този начин те губят възможност да увеличат производителността си и да станат наистина големи. Тоест нашата препоръка е да не се ограничава, където може, участието на така наречените големи предприятия у нас, защото те всъщност са средни в по-голямата си част.
Относно сроковете за верификация и плащанията наистина има едно подобрение. Но ние смятаме, че има още какво да се желае.
Искам да поставя два стари въпроса, всъщност нерешени. Авансовите плащания до 20 процента за бизнеса останаха, за разлика от публичните бенефициенти. Може би е добре все пак да се мисли и за това, макар че с тези фондове, които ще стартират, може би остротата на този проблем ще намалее.
Тук е и начинът на гарантиране на тези аванси. Банковата гаранция за истинските малки и средни предприятия понякога е трудна задача и прави невъзможно участието им в програмата. Нашата препоръка беше да се търсят други форми за обезпечение, като сметки под съвместен контрол или залог на самото предприятие, но не и само банкови гаранции или запис на заповед. Такива форми всъщност съществуват по другите оперативни програми и дават повече гъвкавост и повече възможности.
Завършвам с това, че всъщност като че ли ние не можахме да преодолеем този проблем. Икономии се реализират в хода на изпълнение на проекта, тъй като не цялата сума е грант и предприятието обективно има също желание да намали разходите, защото то плаща примерно половината. И когато се намалят тези разходи, икономиите не могат да се използват в рамките на този проект, нещо, което особено за по-дълго продължаващите проекти може би може да бъде избегнато - такава практика има в другите програми - чрез подобряване на техническите характеристики на доставената машина или чрез доокомплектация и т.н. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Велев. Господин Колев, заповядайте.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря, госпожо водеща. Едно изречение искам да кажа за общото впечатление. Поинтересувахме се от нашите членове какво е тяхното впечатление от програмата. Тези, които са кандидатствали, успешно изпълняват проектите. Общото наше заключение е, че от началото на годината има ускоряване и то в най-важната част – по изплащането на субсидията. Няколко наши членове през месец януари си подадоха документите за изплащане и през месец април получиха дължимите им суми. Това е един тримесечен календарен период, който е в рамките на допустимото. Говорим не за работно, а за календарно време. Тримесечният период се счита, че е допустим и няма да създаде финансови усложнения с банките.
Разбира се, в това време влиза и диалогът с междинното звено за добавяне на съответни документи и допълнителни проверки, така че това трябва да се отчете. Това е един положителен момент.
Общото време от стартиране на кандидатстването, тоест от идеята за кандидатстване до момента на получаване на средствата явно е обективно доста дълго. Затова е много важно междинното звено в случая да проявява – мисля, че вече започна да проявява – една готовност да приема предложенията на бенефициентите за модифициране на техните задания. В смисъл, оборудването се подменя по-бързо, пазарите се променят, конюнктурата на тези пазари се променя. Така че там, където това е възможно и не влияе на оценката на самия проект, агенцията вече по-бързо отработва тези неща. Примерно миналата или по-миналата година, когато се счетеше, че вече е остаряло едно оборудване, което е записано в заданието, много трудно можеше да се подмени с друго, даже по-продуктивно, на по-ниска цена и с всичките по-добри условия. Сега става по-лесно. Има отсреща по-добра комуникативност.
Искам да направя няколко предложения.
Аз може би пропуснах, но не чух дали се готви възможност за електронно подаване на тези проекти. Мисля, че министър Дончев афишира това и то по оперативна програма „Конкурентоспособност” с най-голяма полза от такова подаване. Тъй като не е тайна, че тук проектите са много, малки са, може би бенефициентите не са толкова подготвени, като, да кажем, големи общини, държавни структури. И едно такова подаване на документите ще минимизира възможностите за пропуски и грешки при попълването на документите.
Мисля, че и самата агенция в момента декларира, че една голяма част от документите се връща по критерий за допустимост. Тоест това са едни формални неща, които могат да бъдат избегнати точно при това електронно подаване на самите оферти.
Много лесна за нас е възможността за аутсорсване на дейности на агенцията. Това смятахме да го предложим, при положение че не се спазваше примерно крайният срок за изплащане на субсидията. Аз не знам дали не е възможно и сега да се аутсорсват някои дейности, включително и самият одит - това са счетоводни документи, отиване на място, проверка на изпълнението и т.н. При тези дейности, както и други дейности агенцията може да помисли за аутсорсва и съответните външни изпълнители да си носят отговорност за това.
Разбира се, че има риск при един такъв подход, но все пак това увеличава капацитета.
Много важна е и тази схема с банките. Всъщност включването на банките разширява капацитета. Ние очакваме много от тази схема по енергийната ефективност – не само финансовият ресурс, но и самите банки ще бъдат заинтересовани да подготвят проектите на своите бенефициенти, тъй като и те са заинтересовани да кредитират. Така че ползата там е многостранна.
В тази връзка – с това приключвам – струва ми се, че този процес на обучение, на допълнително квалифициране на потенциалните бенефициенти трябва да бъде постоянен. Може би агенцията трябва отново да прави постоянна част тези курсове, квалификации, ограмотяване, ако щете, на бенефициентите, така че тяхната успеваемост да расте. Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Колев. Господин Ангелов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Аз само накратко искам да се изкажа по някои от точките. Колегите ще отговорят на другите поставени въпроси.
Първо, за стратегията и приоритетите. Машиностроене и електротехника са със сигурност залегнали. Те са два различни документа. Едното е по програмата „Конкурентоспособност”. Дори неотдавна обмисляхме вариант като специфична схема именно за такъв тип. Това е едно от нещата, което искаме да правим оттук нататък - да се обособят, както и Вие казахте, много по-тясно секторите, които могат да участват в една определена схема. Може да са много схеми с много сектори, но всяка една от тях да бъде фокусирана.
Така че това наистина е приоритет. Аз ще ви дам и анализа, който имаме. Това със сигурност не е отпаднало под никаква форма.
За авансовите плащания – първо, за размера им, второ, как да бъдат те гарантирани. Това беше един доста дълъг дебат с много страни, включени в него. Вие знаете за това и участвахте активно.
В края на краищата това, което беше решено, е 20-те процента авансово плащане да останат където са и че други мерки за обезпечаването на вземане откъм страна на бюджета са твърде рискови. Така че тези две неща не са нещо, което вече подлежи на дискусия. Знаете, това го дебатирахме може би три или четири месеца.
Това, което се опитваме да направим обаче, е именно да облекчим финансирането на предприятията от страна на самите банки. Тоест не да наблягаме на тези две мерки. Примерно тази схема, по която в момента се работи, е доста голяма – до 200 млн. Ако може тези пари да ги намерим от други пера в оперативната програма, за ресурс към малки и средни предприятия при нула процента лихва от нас, със съответната лихва от банките, с тяхното финансиране, така че да се получи средно ниво на лихви някъде около 4 – 5 - 6 процента, което вече е съвсем приемливо.
За това и ние се борим. Може би вие сте го усетили. Считам, че всичките от оперативната програма – и колегите, които са тук, и колегите, които работят с тях, абсолютно постоянно отстояват интересите на българските предприятия пред институциите, най-вече в Брюксел, за по-голяма допустимост на харчове, на компании.
И за дебата за малките и средните предприятия, защото и Жулиета Хубенова е доста детайлно запозната с него, именно това се опитваме да направим –в предприятия в по-изоставащи страни от Европейския съюз числеността да не е ограничаващ фактор.
ЖУЛИЕТА ХУБЕНОВА: Аз бях предложила, даже написах и едно предложение точно за Европейската комисия в Брюксел чрез нашите представители, които отиват на тези стратегически срещи, за големите предприятия. Аз написах, че големите предприятия в България са големи само по броя на работници. Иначе за активи и за продажби те са си малки и средни предприятия. И ако искаме наистина тези предприятия да бъдат истински големи, което ще дръпне напред икономиката, а те, тъй като са големи, работят с малки предприятия и по този начин се мултиплицира ефектът, е добре да се гледат поне два критерия. Ако дадено предприятие по активи и по продажби е малко и средно, да бъде такова, а не само по един критерий да бъде голямо. Казаха ми, че са представили това, което аз бях написала.
Дори бях обяснила, че същия този проблем са го имали в Словения. Имаше представители на Търговската палата от Словения, които казаха, понеже го има този праг 20-80, техните големи предприятия всъщност не всички са големи и – казаха те - ние искаме да ги подпомогнем, а заради този праг не можем да подпомогнем всички предприятия.
От другите държави никой не се е сетил и никой не е отишъл да каже, че има такъв проблем. Единствено се оказва, че нашата държава го има този проблем, който го бях описала. Но видяхте, че в ДЖЕРЕМИ го оправихме – там поне да има малък процент. Ще продължаваме да се борим и да правим всичко възможно да могат да оценяват тези предприятия поне по два критерия. Това го знаем, разбираме го, на ваша страна сме. Просто не зависи само от нас лично.
За тези гаранции не могат ли с факторинг да работят с банките за това, че са сключили договор, че ще имат вземане от нас?
ГРЕТА ДОБРЕВА: На въпроса за електронното подаване. Ние изцяло приветстваме тази идея както за електронно подаване на проектни предложения, така и за електронно отчитане. В момента правим преглед, за да видим коя ще бъде първата процедура, по която можем да приложим това електронно подаване. Вероятно няма да е с международно признати стандарти, тъй като достатъчно дълго се бавят във времето. Всички останали оттук нататък искаме да ги приложим изцяло по оперативната програма. Това ще улесни бенефициентите и най-вече на етап отчитане, защото техническото и финансовото отчитане е доста ресурсоемък и времеемък процес и считаме, че ако можем по електронен път да го направим, ще улесним и двете страни и ще съкратим сроковете.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Добрева. Колеги, заповядайте за въпроси. Има думата господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз благодаря за обстойното представяне.
Явно е свършена работа, въвели сте ред. Но ще ми позволите аз да направя един размер на числата, които гледам, не за нещо друго, а за да може наистина да видим реалните предизвикателства.
Според мене тук разковничето е само едно – много интензивна връзка със самите предприятия и с работодателските организации. Това е спасението. Защото иначе просто рискуваме в края на периода да отчетем обективни фактори, които няма да ни спасят от резултата.
Аз ще ви кажа няколко числа, които вие ги знаете прекрасно, като се абстрахирам от това, че двадесетте милиона на ДЖЕРЕМИ ги слагам настрана и като усвояване, и като договаряне, защото те се движат по друга писта, те помагат, ще създават условия, но в крайна сметка са настрана.
Реалността е такава: през 2010 година сме усвоили реално 21 млн. евро; през 2011 година по доклада, който ни дадохте, сте си поставили за цел да усвоим 65 млн. евро. Чух друга цифра – 80 млн. евро, може би има някакво противоречие, но те са близки.
Правилото М + 3 в края на 2013 година ще ни постави пред предизвикателството да усвоим, ако приемем, че планът за 2012 и 2013 година се изпълни, 336 млн. евро. Това означава, че наистина през последните месеци има малко увеличение на скоростта на плащанията, те се движат средно за петте месеца – от това, което чух и като имам предвид последното за май – със скорост 3 млн. 166 хил. евро. Ако до края на годината изпълним плана, който сте заложили, означава средно за 24-те месеца на 2012 и 2013 година да вдигнем скоростта на 14 млн. евро. Това е близо 4 пъти и половина. Сигурно е възможно, ако вдигнем договарянето и ако облекчим взаимодействието и сроковете на разплащане и изпълнение.
Разбира се, тук рискът е такъв, че има много играчи – банки, ИБИРДИ отделно, вие, агенцията, предприятията и прочие, но не са еднозначни нещата. Това не е министерство или община, където е значително по-лесно.
Аз друго не мога да кажа. Задачата според мене е много предизвикателна, особено при състоянието, в което се намират малките и средните предприятия в момента в България. Но просто трябва да се опитаме. Реален репер ще имаме в края на годината, но тук според мене разковничето е – чух една реплика, която е много важна, - до края на 2011 година да пуснете всички насоки. Може би това е разковничето. Защото ако все пак ние имаме да договаряме още близо над 700 млн. евро, 736 млн. евро, поне по данните, които успях да засека, това е, защото наистина не бива да загубим нито едно евро, защото тази програма е, така да се каже, стимулантът за цялата ни икономика. Тя може да изглежда по-малка от другите, но аз смятам, че тя е по-важна, дори и от оперативните програми „Транспорт” и „Регионално развитие”, защото в крайна сметка тя инжектира в мотора на нацията.
Това ми е коментарът. Стискаме ви палци.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски. Заповядайте, господин Ангелов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Благодаря, госпожо председател. Разбира се, ние сме съгласни с това. Знаем какво е предизвикателството пред нас, знаем какво беше то и преди една година, и преди две години. Всички сме наясно, че трябва да се работи с изключително бързи темпове. Но все пак ако има някой недоволен, може би ние сме най-недоволни.
Но като цяло това, което аз виждам, е, че като преструктуриране, като процеси, разбира се, не сме изчистили всичко, но сме изчистили едно 80 процента от най-тежките проблеми. Това се вижда и в отварянето на схеми, и в ускоряване на плащанията.
Но аз бих предложил един друг поглед върху програмата „Конкурентоспособност”. И разбирам защо се изключва ДЖЕРЕМИ под една или друга форма. Абстрахираме се от ДЖЕРЕМИ.
Това, което е факт, е, че в следващия програмен период структурните фондове вероятно ще са по-малки и вероятно голям елемент от тях ще бъде за револвиращо финансиране, точно от типа на инструменти като ДЖЕРЕМИ, като достъпа за финансиране.
Също така е ясно, че като имаш 1 млрд. – 1 млрд. и 100 млн. лв., въпреки че това е от по-малките програми, това е значителен ресурс в лотове по 50 – 100 – 150 хил. лв., това е една доста непосилна задача за когото и да било. Като погледнахме и като говорихме с екипа и в министерството, и с другите министри, излиза на преден план, че две са нещата. Ние че оперативно трябва да изгладим всичко, трябва и това се прави. И мисля, че има доста напредък.
Другото е – трябва да погледнем големите схеми, защото оттам зависи нашето усвояване, оттам зависи дали имаме до 2013 година или имаме до 2015 година време да ги усвоим. Това са рисковото финансиране и гаранционният фонд по ДЖЕРЕМИ – 200 млн., енергийната ефективност с помощта на десет банки – 200 млн. В третия фонд, който в момента го замисляме, ако можем да го докараме, има достатъчно ресурс – този, за който говорим, за ниските лихвени проценти към малките и средните предприятия, той потенциално е 200 млн. за технологичните паркове и до 100 млн. за иновативната инфраструктура. Мисля, че всички сме на едно мнение, че това наистина ни липсва и тук виждаме колеги, които точно са заангажирани по тематиката с иновации.
За да може през следващия програмен период наистина да има и качествени проекти, и качествена база за развитие на иновации, съответно конкурентоспособни фирми, ние сега, в този период трябва да създадем средата. Само тези неща, които са големи, в които можем да се фокусираме изцяло, са от порядъка на 700 млн. евро. Голяма част от другите пари вече са контрактувани.
Така че когато говорим за отваряне на всички схеми до края на годината, мисля, че това е реалистична задача. Но както вие казахте, то не зависи само от нас. Тук за мое учудване лимитиращият фактор не е администрацията, а са по-скоро всичките партньори, с които работим. Ние сме в един постоянен процес на гонене и натискане от наша страна.
Така че абсолютно реалистично е всички схеми да са отворени до края на годината и в зависимост от това какво правим с финансовия инженеринг продукти да имаме 40-50 процента изплатени, с които след това до 2015 година, както правилно казвате, ще бъдат финансирани малки и средни предприятия.
Така че ние по този начин гледаме програмата и какво е най-доброто, което можем да направим оттук нататък.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов. Желание за въпроси имаше от страна на господин Владимир Тошев. Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ Благодаря, госпожо председател. Аз няма точно да формулирам въпрос, а искам да изкажа едно мое мнение. То не е толкова към господин заместник-министър Ангелов, колкото към всички.
Ще ми се на следващия отчет, който ще бъде в края на годината, да сменим времето, да не говорим толкова за бъдеще време, а да говорим повече в сегашно време.
В тази връзка аз се радвам, че тук са представители на бизнеса и на агенцията. Защото лично моето виждане е, че трябва да разфокусираме малко собствения си поглед върху себе си и да се обърнем малко по-агресивно към бизнеса, особено към малките предприятия, които нямат достатъчно ресурс, нито капацитет сами да се включат в този процес. За тях е особено важно. Не толкова да бъдем песимистични и подозрителни към тях, колкото да им помагаме да се включат в този процес, за да се увеличи този процент, който, изключая ДЖЕРЕМИ, засега съвсем не е оптимистичен за усвояванията.
В тази връзка ми се ще отново да ви помоля да се говори малко по-отворено. Има достатъчно вече натрупан опит по другите оперативни програми, където се случват нещата наистина добре. Тогава, когато спрем да бъдем менторски настроени и да приемем, че сме част от нещата, а не главата отгоре, ще има по-голяма полза. Тоест да помагаме на бизнеса. Това е много важно. Защото ако другите програми се усвояват и се свърши нещо, то общо взето е много важно, но е в краткосрочен период за България. Докато тази програма има значително повече потенциал в по-дълъг период от време и може да помогне дългосрочно на държавата да тръгне напред. И колкото повече тя се ускорява и се усвоява, толкова е по-добре изцяло за страната. Това е много важно. Тя няма видими резултати, като примерно магистрали или нещо друго, както е по оперативна програма „Околна среда”. Но тя дава шанс да тръгне всичко в тази държава. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Заповядайте, господин Петров. Господин Петров е представител на Комисията по транспорта.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз по-скоро искам да направя един коментар. Хубаво е, че нещата отиват към отваряне на всички схеми. Но според мене това ще доведе до задръстване на друго място на оценката.
Според мене оценката е тясно място и досега, и сега. Когато повече схеми сме отворили, изведнъж комисиите, които работят по тази програма, ще бъдат затрупани. Аз може да съм изпуснал нещо, понеже дойдох малко по-късно, но според мене тук трябва да се мисли както върху някакви организационни промени върху начина на оценяване, от една страна, така и върху качеството на експертите и броя на експертите, които трябва да се включат в комисиите.
С госпожа Велкова се виждахме скоро и дискутирахме тематиката. Аз преди време изпращах един имейл пак на тази тематика.
Например аз се притеснявам от следното нещо – че утре комисиите ще бъдат затрупани с предложения. Показвали са ми вече достатъчно случаи, когато комисията казва „не”, обосновавайки го с някаква формална, несъществена, измислена причина. Когато апликантът казва: Чакайте, няма такова нещо, Защо така? - следва отговор: Вижте си ръководството. Показвали са ми няколко такива случая. Което за мене, ако е така, това по-скоро ми говорим за опит; за да не ни стоят на главата 300 предложения, дайте да отхвърлим някои, за да кажем, че работата е прехвърлена.
Не съм се задълбавал в проектите. Но ако има такова нещо, това може би се случва, защото това е тясно място там и не би следвало да се случва такова нещо.
Пак казвам, не твърдя, че точно така се е случвало, но са ме запознавали с подобни случаи.
Много силно се надявам това нещо да не рефлектира. Защото към момента то рефлектира в частта, засягаща най-вече иновациите, тоест там са най-силно засегнати апликантите. Засегнати в смисъл, иновацията е иновация днес и ако той утре не си получи парите, след една година иновацията вече е отишла в историята. Конкуренцията е отишла толкова напред, че се обезсмисля да се чака за одобряване на проекта една година и повече.
Апелирам към господин Ангелов, ако е необходима помощ, да помагаме и ние. Но смятам, че там трябва да се работи по-бързо.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Петров. Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Колеги, това, което ще кажа, не е от гледна точка на опозицията, а по-скоро е една сериозна загриженост. Аз се извинявам, че закъснях малко и за заседанието, и за презентацията. Но бих искал първо да получим по-конкретна информация колко са договорирани към настоящия момент, какъв е оптимистичният, но реалистично-оптимистичният вариант и прогноза до края на годината, за следващите години по какъв начин ще се движим.
Наистина споделям загрижеността на колегите, че тази оперативна програма е много важна. Останалите са важни, с оглед изграждане на инфраструктурата. Но тук говорим за икономика, за поощряване на икономиката и едва ли е необходимо тук на всеки един, седящ около масата, да даваме отговор на въпроса.
Икономиката има отношение към брутния вътрешен продукт. А имайки предвид на кое място се намираме по отношение на брутния вътрешен продукт, има много да се направи, особено в условия на криза.
Преди да приключа, за да получим отговор на въпросите, които зададох, бих апелирал всички звена към оперативната програма да бъдат много активни към бенефициентите. Вие самият посочихте, че те не са достатъчно информирани, нямат този капацитет – така се изказахте. Трябва да бъдем много активни, така че те да бъдат и подпомогнати, и събудени, и привлечени, така че да бъдат активни да подават съответните форми, да бъдат максимално добре подготвени, за да имаме успешно реализиране на оперативната програма. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров. Заповядайте, господин Ангелов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Аз благодаря за тези коментари. Те са наистина предизвикателствата, с които ежедневно се борим. Абсолютно са осъзнати и проблемите, и предизвикателствата, и самите възможности.
Аз смея да твърдя, че една голяма част от най-големите пречки, най-очевидните проблеми са вече зад нас. Този проблем стои пред нас с подготвеността на бизнеса, въпреки опростяването, с доста ангажиращите процедури, които има в европейските фондове. Да не кажа всичките, но едни 90 процента от тях не са някаква прищявка на нашата администрация. Вие знаете добре, че те са леко наложени – хем се дават едни пари, хем е много трудно да ги усвоиш. Това, което със сигурност може още да се направи, е именно този процес на ограмотяване.
Но тук също не е очевиден отговорът.
Знаете, че по оперативна програма „Техническа помощ” има една процедура, която е блокирана от две години, именно по тази линия – за комуникацията. Отчитайки реалностите на средата, най-голямата процедура, която е за комуникация, беше блокирана в период на няколко години, която беше именно по тази дейност – за информирането и т.н.
Така че тази функция в момента, заедно с всички останали функции, се изпълнява до някаква степен от агенцията и от управляващия орган, но това не е присъщо за тях. И тук става малко конфликт на интереси, който ние не можем лесно да оборим вътре в администрацията – до каква степен помагаме, поясняването е такова и в каква степен вече започва да става писане, поправяне на проекти и т.н. И това е трудна линия.
Това, което направихме, е да признаем консултантските услуги на експерти, които могат да помогнат на тези компании, като част от разходите по проектите. Тоест компанията отива, намира когото иска. И това вече не е разход за компанията, а е разход на самото финансиране, което също беше изисквано от бизнеса, беше трудно за комуникиране с комисията, но в края на краищата го постигнахме.
Само за секунда искам да се върна на темата с иновациите. Моето лично мнение, като наблюдавам процеса и с грантовете, и с регулиращите инструменти, абстрахирайки се от нашия опит, а като погледнем въобще къде се финансират иновациите, моделът чрез рисково финансиране и негрантовият модел е много-много по-успешен. Избират се по-добри компании, тези компании се развиват по-добре, всички работят в една посока, няма ги тези забавяния. Затова такива инструменти като ДЖЕРЕМИ са много полезни, за да може фондът директно да влезе в преговори с някоя компания, без да се пишат тонове бумащина.
Така че и за следващия програмен период това е изключително важен опит, който в момента се гради при нас. Това е за мене решението за финансирането на иновациите. Това, което стана очевидно - и затова структурираме програмата, - е, че трябва да има структури на това взаимодействие между университети, науката и бизнеса с тези рискови фондове, място, където тези идеи могат да се финансират, да се поощряват и подпомагат. Защото големият проблем в симулативната дейност е и липсата на качествени проекти, плюс всичките проблеми, които си има по програмата и в администрацията.
Честно да ви кажа, аз съм значително по-оптимистичен от миналата година. Наясно сме кои неща предстоят, наясно сме какви предложения за преструктуриране искаме да направим, така че да усвоим и да запазим една голяма част по тази оперативна програма. И само да ви напомня – каквото е направено, малко или много, всичко това е направено през последните две години. Преди две години бяхме на нула процента.
Така че аз съм оптимист, че в края на тази година и в началото на другата година ще отворим всички схеми. Ще спра да говоря, за да не ви досаждам повече. Само ще кажа следното. Вярно е, че има риск по оценителните комисии, като отворим всички програми. Но опитът на агенцията – тук искам да поздравя Марияна Велкова – показва, че схемите, които бяха показани в края на миналата година за технологичното обновление, бяха малко извън тримесечния срок. Това е с месеци подобрение в сравнение с предишните схеми.
Това, което ще направим в момента, в който видим всички схеми, този ресурс, който вече не е нужен за програмиране, ще се фокусира единствено в плащания и единствено в оценяване на проектите.
Така че работим. Всичките тези неща ги мислим. И каквито съвети и препоръки имате, давайте ги. Аз твърдя и съм убеден, че ние сме най-отворената програма, благодаря на колегите от бизнеса, че го потвърждават – и ще останем такава. Където каквото можем да пипнем, сме отворени.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов. В началото, когато засякохме периода между последното изслушване, което беше на 8 декемврри 2010 година, и сегашното, видяхме, че има 1,6 процента от общия процент на разплащанията по програмата и си казахме, че днешното събитие ще бъде предизвикателство. Но аз лично съм оптимист, защото Вие очертахте пет ключови неща, една част от които вече се случват, другите предстоят. Ако позволите, ще ги очертая, защото Вие наистина много изчерпателно отговорихте на всички отправени към Вас въпроси.
Първото, това е сливането на междинното звено с управляващия орган под шапката на работното заглавие към момента Център за иновации и конкурентоспособност;
Новият подход за финансиране на технологичните паркове, съобразно стратегическите приоритети на страната и обвързването на образованието и бизнеса;
Пилотният проект, който е за целия Европейски съюз с EBRD за внедряването на мерки за енергийната ефективност;
Стартиране на процедурата за международно признати стандарти, които са и по инициатива на бизнеса, и целят улесняване на бизнеса като основен бенефициент;
И петото - до 2011 година да бъдат пуснати всички насоки, като паралелно се отчита и процесът на ограмотяване на бенефициентите.
Така че наистина сме оптимисти след това изслушване. Пожелаваме ви успех. Всичко, което беше споделено, ще бъде раздадено на всички народни представители като доклад в пленарната зала и ще залегне първо в Междинния, а след това в Годишния доклад на комисията по контрола за усвояване на европейските средства.
Пожелавам ви хубав следобед и благодаря за участието.
Закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:


(Моника Панайотова)