П Р О Т О К О Л

№ 69

На 10 юни 2011 година от 11 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

Представяне, обсъждане и приемане на доклад по Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2003/96/ЕО относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, по т. 7 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.).
В заседанието взеха участие Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, и Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми колеги, имаме вече наличния кворум за извънредното заседание на нашата комисия при предложен дневен ред:
Представяне, обсъждане и приемане на доклад по Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2003/96/ЕО относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, по т. 7 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.).
Поставям на гласуване така представения дневен ред. Против и въздържали се няма. Дневният ред се приема единодушно.
По директивата имаме удоволствието да представят своето становище от Министерството на финансите - Боряна Пенчева – заместник-министър, и Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”.
Госпожо Пенчева, заповядайте за кратко представяне.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители – членове на комисията! Бих искала да ви представя предложението на Европейската комисия за Директива за изменение на Директива 2003/96 относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията.
През април месец тази година Европейската комисия публикува своето предложение, което цели да се отчетат екологични фактори и фактори на енергийната ефективност, така че да се промени минималната данъчна ставка.
Основната промяна е задължително разделяне на минималната данъчна ставка на два компонента. Първият е свързан с емисиите на въглероден двуокис, а вторият е на база на енергийно съдържание на продуктите.
Освен това директивата предвижда постепенно изравняване на минималните данъчни ставки по отношение на енергийния компонент за всички горива, като се достигне единна минимална ставка от 916 евро за гигаджаул до 2018 година.
Предвижда се също така:
Да се въведе минимална ставка за емисии въглероден двуокис от 20 евро за тон за всички минерални горива за секторите, които са извън европейската схема за търговия с емисии, а именно транспорт, селско стопанство, малки и средни предприятия и домакинства. Това ще засегне сериозно и нашата страна, тъй като знаете, че при нас, особено в селското стопанство, дизелът е основно гориво.
Индексиране на минималните ставки на енергийния компонент в зависимост от инфлацията на всеки три години е следващият задължителен елемент на тази директива.
Биогоривата се освобождават от облагане с компонент за въглероден двуокис, при условие, че отговарят на определени критерии за устойчиво развито производство.
Възможно освобождаване на биогоривата от енергийния компонент на ставката, но само до 2023 година. След това тази възможност отпада.
Биогоривата, които не отговарят на критериите за устойчиво развито производство, се облагат със ставката на моторните горива.
Предвидена е също така възможност за освобождаване от компонента за въглероден двуокис на горива, които се използват за отопление на домакинствата, както и за ограничен кръг енергоемки отрасли, които са извън европейската схема за търговия с емисии.
Предвижда се възможност за освобождаване от енергийния компонент за потреблението на горива за обществен транспорт, релсови пътища, събиране на отпадъци.
Това, което ще засегне България, е промяната на минималните ставки.
Във връзка с тази директива ние участвахме от самото начало във всички работни групи. Участвахме в дискусиите и на политическо ниво. Нашата позиция в общи линии е следната. Ние подкрепяме подхода, тъй като считаме, че наистина енергийната ефективност и екологичните фактори следва да бъдат взети предвид. Следователно подкрепяме и новата структура на данъка, която се състои от две части:
- от компонента за въглероден двуокис и
- от енергийното съдържание на енергийния продукт.
Считаме, че това е една крачка, която би довела до намаляване на емисиите на въглероден диоксит и в същото време ще допринесе за постигане на взетото решение за намаляване с 20 процента на емисиите на парникови газове до 2020 година.
Приветстваме също така и разширяването на обхвата, приветстваме и освобождаването на определени групи горива, като основните ни възражения са по линия на минималните ставки.
От самото начало ние сме изразили нашата скептична позиция по отношение повишаването на минималните ставки. Считаме, че трябва да бъде отчетен конкретният стадий на развитие на отделните страни, че България има необходимост от така нареченото догонващо развитие и следва да запази максимално своите ниски ставки.
Всъщност, за да ви дам една по-конкретна информация за какво би ставало въпрос, бих обърнала внимание, че съобразно предложението, за което ви информирах, минималната ставка ще бъде вдигната от 2013 година от 330 до 421 евро – това са нашите изчисления за дизел, което означава 90, респективно около 180 лв. на 1000 литра, което означава около 18 стотинки допълнително.
Колегите от „Данъчна политика” са направили един сериозен и задълбочен анализ как това би се отразило на отделните отрасли на нашата икономика. Считаме, че отраслите, които използват дизел – селско стопанство и други, биха били в една сравнително по-неизгодна позиция.
В тази връзка ние сме подготвили тази позиция, която вчера беше представена пред Комисията по бюджет и финанси и някои от депутатите вероятно вече са съвсем запознати с нея. Ние срещнахме подкрепа на нашата позиция в Комисията по бюджет и финанси и разчитаме днес на вашето становище. Тази позиция ще бъде представена в понеделник – тя в момента се съгласува в работната група и няма постъпили към нея допълнителни предложения. В понеделник ще бъде представена на заседанието на Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет и след нейното одобряване ще бъде представена в Брюксел.
Може би следва да спомена също, че и пропанбутанът, както и метанът, които се ползват например от такситата и към момента са с нулева ставка, също ще попаднат в рамките на обхвата на тази директива за данъчно облагане. Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Пенчева. Всъщност ние затова разглеждаме днес на извънредно заседание въпросната директива, тъй като до 15 юни т.г. имаме възможност в рамките на процедурата по субсидиарност и по пропорционалност да се изкажем като национален парламент. Така че в нашето становище това, което сме отбелязали по отношение на разпоредбите, отнасящи се до минималните данъчни ставки, е относно загубата на конкурентоспособност на българския бизнес поради високата му енергоемкост и зависимост от традиционните енергийни продукти, потенциален проинфлационен натиск и покачване на индекса на потребителските цени по линия на повишените цени за крайния потребител и съответно това е едно предизвикателство към автономността на фискалната политика на страната.
По отношение на принципа на пропорционалност сме отбелязали следните три съображения:
Първо, че самата оценка на въздействие, която е предложена от страна на Европейската комисия, не е достатъчно изчерпателна;
Второ, че съществува риск от увеличаване на преразпределителната роля на държавата по линия на бюджета;
Трето, че е вероятно българският бизнес да не разполага с ресурсите и капацитета да догони в енергийната ефективност старите държави членки, което ще разшири ножицата и ще стимулира това, което не искаме да допускаме, а именно Европа на две скорости.
Така че това е всъщност становището на нашата комисия, което ще подложа на гласуване в края на дискусията.
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз имам два въпроса.
Първо, директивата е предложение на Европейската комисия. Има ли някаква информация за стиковки с други национални парламенти и какво е тяхното мнение по въпроса?
Второ, предвижда ли Европейската комисия някакви компенсаторни механизми за тези увеличения? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Аз бих искала да кажа, че ние не разполагаме с информация за позиции на парламенти, но получихме информация за позиции на другите страни членки във връзка с директивата, които мисля, че вчера в края на деня са представени на вашата комисия.
Ще дам думата на госпожа Петкова да ви запознае съвсем накратко с този въпрос.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря. На 25 май тази година беше проведена първата среща на работната група на Съвета по директивата. От 27 държави членки 12 са наложили проучвателна резерва, като две от тях са наложили и политическа резерва. Това са: Белгия, Италия, Великобритания, Португалия, Австрия, Чехия, Словакия, Финландия, Румъния, Латвия, Словения и Малта.
По принцип има доста скептично настроение към директивата по отношение на административната тежест, която ще се създаде, както и по отношение на минималните ставки. Единствената държава членка, която се е изказала, че ставките, дори предложени в момента в предложението, са ниски, това е Германия. В Германия ставките на акциза са значително по-високи. Това е като становище.
А по отношение на компенсаторен механизъм не е коментирано.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Петкова. От страна на останалите парламенти ще имаме финална информация при изтичане на срока. Това, което до момента имаме като подадена информация, е, че със сигурност Португалия е изразила резерви. Очаква се Испания, Германия, Великобритания, Румъния също да го отхвърлят, но все още нямаме финалните становища.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Искам да направя съвсем кратък коментар. Би трябвало нещата да се разглеждат в няколко аспекта.
Първо, на световно ниво да се види какви са реакциите на останалите играчи на световната сцена, които са всъщност основните замърсители. Де факто Европейският съюз с лидерската си позиция по темата поема много по-големи отговорности, които се явяват в тежест на цялостната европейска икономика, влизайки на регионално или на континентално ниво. Трябва да кажем, че тази тежест се увеличава, особено за новите страни членки и особено за такива като нас със слаба икономика и още повече със силно засегната от кризата икономика.
Накратко искам да изразя категорично възражение или дълбоки резерви към така предложения текст. Както се вижда и от изнесените факти, 12 страни са изразили, дали политически, дали други резерви. Затова смятам, че ние трябва да имаме една национално отговорна позиция. Изразявам нашата позиция от страна на парламентарната група за категорична неподкрепа. Считайте това мое изказване като мнение „против”.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Такова е становището и на комисията. Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Според мене е редно да се помисли за политическа резерва, заедно с финансовата резерва, която е изразена.
Не искам да повтарям всички аргументи, които бяха казани тук. Но няма как да се конкурираме с Китай, когато Китай не поема никакви ангажименти по отношение на околната среда, като в същото време държи висок обменния курс на своята национална валута и на практика е парализирал всички движения в тази посока.
Според мене се избързва. Аз подкрепям финансовата резерва, но смятам също така, че трябва да има и политическа резерва. Защото не може да се гледа на този въпрос за акцизите само в контекста на данъчното облагане. Става въпрос за много по-дълбоки проблеми, за политически проблеми, за проблеми на конкурентоспособността изобщо на европейските производители. И трябва да бъде защитена тази конкурентоспособност.
Имам една малка езикова забележка. Селското стопанство е отрасъл на икономиката при болшевишките режими. В свободните страни се казва „земеделие”. Защо при болшевишките? Защото те са искали при тях всички да бъдат работническа класа, включително и онези, които работят на село, за да заличат историята на селата. Затова моля официалните представители да казват земеделие. Това е правилната дума. И се казва „министър на земеделието”, „земеделска политика на Европейския съюз” и т.н., и т.н. И се извинявам за моята дребнавост.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Тогава нека да обърнем внимание, че официалният превод на директивата е „селско стопанство”. Ние затова се придържаме към тази терминология.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря за уточнението. Благодаря, госпожо Пенчева, за разяснението.
Колеги, има ли други въпроси? – Не виждам.
Това, което липсва в становището, а се акумулира като допълнително предложение, ще го формулираме по максимално изчистен начин. Става въпрос за това, че самата директива е предизвикателство пред конкурентоспособността на самата европейска икономика спрямо останалите такива на световната сцена. Така че това изречение също ще го включим, ако всички сте съгласни, към становището.
В такъв случай преминаваме към гласуване на становището по Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2003/96/ЕО относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, т. 7 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.). Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: „за” 9, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
С това дневният ред на днешното извънредно заседание е изчерпан. Благодаря ви за участието и хубав уикенд на всички. Закривам заседанието на комисията. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

(Моника Панайотова