П Р О Т О К О Л

№ 70

На 15 юни 2011 година от 11 часа се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-34/31.05.2011 г. за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения - внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-36/7.06.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения - внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-38/8.06.2011 г. за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране - внесен от Министерския съвет.

4. Изслушване на информация:
- за напредъка по Норвежката програма за сътрудничество, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, ОП „Техническа помощ” 2007 -2013 г.;
- ефективност на системите за управление и контрол на европейските средства в страната с участието на министъра по управление на средствата от ЕС, представители на Министерството на образованието, младежта и науката, председателя на Сметната палата и изпълнителния директор на ИА „Одит на средствата от ЕС”.

В заседанието взеха участие: Маргарита Попова – министър на правосъдието, Жанет Петрова – заместник-министър на правосъдието, Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Томислав Дончев – министър по управление на средствата от ЕС, Петя Евтимова – заместник-министър на образованието, младежта и науката.

Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.



МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Добър ден, колеги. Имаме вече необходимият кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-34/31.05.2011 г. за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения - внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-36/7.06.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения - внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-38/8.06.2011 г. за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране - внесен от Министерския съвет.
4. Изслушване на информация:
- за напредъка по Норвежката програма за сътрудничество, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, ОП „Техническа помощ” 2007 -2013 г.;
- ефективност на системите за управление и контрол на европейските средства в страната с участието на министъра по управление на средствата от ЕС г-н Томислав Дончев, представители на Министерството на образованието, младежта и науката, председателя на Сметната палата и изпълнителния директор на ИА „Одит на средствата от ЕС”.
Който е съгласен с така представения дневен ред, нека да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-34/31.05.2011 Г. ЗА ОТНЕМАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ И ОТ АДМИНИСТРАТИВНИ НАРУШЕНИЯ - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на правосъдието
Маргарита Попова – министър
Жанет Петрова – заместник-министър.
Имаме удоволствието законопроектът да бъде докладван от министъра на правосъдието Маргарита Попова. Заповядайте, госпожо Попова.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Благодаря, госпожо председател. Добър ден, колеги. На мене ми е особено приятно да бъда днес сред вас. Може би е някакъв знак, че този закон тръгва най-напред точно в тази комисия. Защо казвам, че това е знак?
Първо, защото този закон е европейски проект;
Второ, този закон е нужен на държавата, нужен е на Европейския съюз като цяло в рамките на наказателната политика на Европейския съюз, който въпрос е акцент от повече от година и половина и който въпрос за ваша информация беше изрично обсъждан и в Съвета на министрите по правосъдие и вътрешни работи миналата седмица.
Вие знаете, че законопроектът за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност или от административни нарушения, стартира като концепция още в края на 2009 година. Разработването на тази концепция не беше самоцелно, тя не беше поставена в графика на правителството просто защото някой министър или кабинетът така е решил. Тази концепция и този закон бяха разработени от обективна нужда.
Вие знаете, че и преди 2009 година, а и след това имаме правителствени организации, които анализират и изследват нивата на корупция в България. И ние не можем да се похвалим с ниско ниво на корупцията. Не можем да се похвалим с много висока степен на превенцията и успех при разкриването и изследването на корупционни схеми.
В един от първите графици на вече, разбира се, не съвсем ново българско правителство ние поставихме един интересен, но много важен въпрос – за това доколко феноменът „организирана престъпност” и феноменът „корупция” се преплитат. И необходимо ли е държавата да има своя политика, изразяваща се в интегрирана стратегия за противодействие на организираната престъпност и корупцията, за да могат резултатите да бъдат по-добри, по-видими и да може мобилизацията на всички държавни институции да бъде по-добра, за да се противодейства на този интегриран феномен.
Оказа се чрез работа с нашите европейски партньори и най-вече с Германия – мисля, че и госпожа Плугчиева знае, защото още по нейно време с господин Шлотерер ние обсъждахме тази идея и тя беше човекът, който покани господин Шлотерер в Министерския съвет, за да помага при изготвянето на концепции, идеи и стандарти за борба срещу организираната престъпност и корупцията, - че интегрираната стратегия на държавата е повече от всякога необходима, за да изработим механизми и стандарти за по-добро противодействие на организираната престъпност и корупцията.
В рамките на актуалната програма на комисаря по вътрешни работи госпожа Малмстрьом, както и в програмата на госпожа Вивиан Рединг отнемането на активи, придобити от престъпна дейност и от нарушение на закона въобще са централни детайли в техните програми като комисари – по вътрешни работи и по правосъдие. Аз споменах преди малко, че този въпрос актуално се коментира на последното заседание на министрите по правосъдие, заедно с комисар Вивиан Рединг.
В тази комисия пред вас, уважаеми колеги, аз няма да навлизам в юридическите детайли на закона. Аз искам да ви убедя и да помоля за вашата убедена подкрепа, затова защото България се постара в рамките на малко повече от година – година и два-три месеца, заедно с най-авторитетната институция по защита на човешки права към Съвета на Европа, а именно Комисията за демокрация чрез право, така известната Венецианска комисия, да работим задълбочено, последователно, в изключително добри колегиални отношения, за да постигнем създаването на един закон, в който стандартите и механизмите за защита на правата на човека са на европейско ниво.
Чрез две междинни становища – едно от декември 2010 година и едно предстоящо, през юни, Венецианската комисия последователно и без колебание каза „да” на законопроекта. Защото ние заедно с европейските партньори успяхме да направим един законопроект, който наистина да гарантира правата на хората, един законопроект, който е фокусиран към това да отнеме икономическата мощ на организирани престъпни групи и на хора, които упражняват корупционни практики по високите етажи на властта, на хора, които кумулират огромни икономически богатства, чрез които организираната престъпност се възпроизвежда.
Най-сигурният лост за ограничаване на организираната престъпност и на „щенията”, на желанията за корупционни практики с добиване на икономическа мощ е именно лостът чрез отнемане на активи, генерирани от организирана престъпност и от корупция или генерирани от нарушения на закона, най-общо казано.
Ние се запознахме с доста законодателства, преди да преминем към детайлната разработка на закона, запознахме се с доклади на Световната банка, запознахме се с анализи на неправителствени организации, запознахме се с това как действат органите, които прилагат подобни закони в други държави. И имайки предвид това, че все пак, за да работи досегашният закон, ние имаме изграден специализиран орган, решихме да изработим наистина този европейски продукт, да го предложим на вашето внимание и, разбира се, след много сериозно обсъждане, след много сериозни дебати вие като законодателен орган да кажете своята дума – ще има ли България силен лост, който да играе мощна превантивна роля срещу организираната престъпност, срещу корупцията, срещу комулиране на активи, които произхождат от такава дейност или България като общество и като политическа класа все още не е готова решително да каже „да” на борбата срещу корупцията и организираната престъпност, включително по високите етажи на властта.
Работихме съвместно с всички ангажирани институции в държавата, които и сега прилагат понастоящем действащия закон и стигнахме до извода, че ако този закон не сработи между всички институции, ангажирани с борбата срещу организираната престъпност и корупцията, няма да има добър ефект.
Ако Комисията за отнемане на имущество не сработи като орган, подбран и обезпечен с кадрови капацитет от професионалисти, решителни хора, куражлии, хора, които могат да работят обективно, безпристрастно и без страх, няма да сработи законът. Разбира се, законът ще сработи добре и решително, ако всички вие в българския парламент решително и категорично кажете „да” на този инструмент, за да излезе България от класациите, в които заема винаги неотклонно в продължение на повече от пет години незавидни места по индекс на корупция и по индекс за несправяне с организираната престъпност, включително извършена и от високите етажи в управлението.
Феноменът е много страшен, феноменът е трансграничен. Този феномен на срастване между организираната престъпност и корупцията е стигнал дотам, че ежегодно по доклади на Световната банка колосални имущества мигрират от една държава в друга, от един континент в друг и дават възможност организираната престъпност да се възпроизвежда.
Не може една, две или три държави в рамките на Европейския съюз да действат и да противодействат в тази насока, а други една, две или три държави да изостават, да не правят нищо, а да допринасят в обратна степен – да се кумулират богатства от корупция и от организирана престъпност и ние да смятаме, че по този начин ще бъдат пълноправни и достойни членове на Европейския съюз. Пространството на свобода, сигурност и правосъдие е еднакво ангажиращо за всички – стари и нови членове на Европейския съюз.
Затова нашите ангажименти са точно толкова, колкото са ангажиментите и на старите членове на Европейския съюз, особено в този бранш, така да се изразя – организирана престъпност и корупция. Сигурността в рамките на Европейския съюз, благоденствието на Европейския съюз като структура, благосъстоянието на нашите граждани в отделните държави като членки на Европейския съюз, колеги, аз съм убедена като министър на правосъдието и като човек, който е работил преди това не малко години в рамките на магистратурата, зависи от съдбата на съдебната ни система, годна да работи добре, за да противодейства на корупцията и на организираната престъпност и от това ние да имаме надежден механизъм за замразяване и за отнемане на имущество, което генерира корупцията и организираната престъпност.
За да не ви отегчавам и за да ви дам възможност, ако вие имате въпроси, да ги поставите, на които аз с удоволствие, разбира се, ще се постарая да отговоря, приключвам дотук. Моля, заповядайте, ако имате въпроси към мене или към моя заместник госпожа Петрова, която положи много усилия в продължително време, заедно с експертите от Венецианската комисия, за да можем сега ние спокойно да поднесем на вашето внимание един издържан от правна гледна точка и съобразен с европейските стандарти правен продукт. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Попова.
Колеги, искам да отбележа това, което вие сте забелязали в становището. Тъй като не се транспонира европейско право в съответния законопроект, ние го гледаме именно от гледна точка на ангажиментите, които е поела държавата ни към Европейската комисия, очакванията, които има към нас по отношение на механизма за сътрудничество и оценка, което вече виждате неизбежно се обвързва и с приемането на България в Шенген. Така че, с оглед на предстоящия Юлски доклад на Европейската комисия по напредъка на България по механизма за сътрудничество и оценка, е важно българският парламент да даде ясен знак за противодействието от страна и на правителството, и на страната ни за борбата с тези два феномена - организираната престъпност и корупцията.
Заповядайте за въпроси към министър Попова, ако има такива, както и към нейния заместник госпожа Петрова. – Няма въпроси.
Преминаваме към гласуване на законопроект № 102-01-34/31.05.2011 г. за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения. Който е съгласен със становището на нашата комисия, нека да гласува.
Гласували: „за” 9, против няма, въздържали се 2. Приема се.
Благодаря Ви, госпожо Попова, за днешното участие. Желая Ви хубав следобед.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: И аз ви, благодаря, колеги, и ви желая ползотворна работа. Дано да се случат нещата. Защото аз гледам държавнически на целия този процес и на целия този продукт. Ние работим за България и сега трябва да го покажем. След няколко месеца вече ще бъде късно.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: С оглед на това нашата комисия стартира. Надявам се и колегите да ни последват.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-36/7.06.2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Първан Русинов – заместник-министър
Юлия Цанова – държавен експерт в дирекция „Информационни технологии”.
Заповядайте, господин Русинов, да представите законопроекта, както и да отбележите, ако имате забележки по нашето становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се опитам малко по-накратко да ви представя на първо четене проекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
Най-общо може да се каже, че 98 или 95 процента от промените са вследствие необходимостта да бъдат транспонирани две европейски директиви – директива № 140 и директива № 136 от 2009 година.
Ще се опитам да систематизирам най-общо направените промени.
Прави впечатление, че близо една трета от всичките промени в европейската рамка са насочени към защита на правата на потребителите. Именно в тази посока са и може би най-съществените изменения в Закона за електронните съобщения.
Тук засилваме в изключително голяма степен защитата, която потребителите на телекомуникационни услуги получават при ползване на услугите на операторите. Още повече това е необходимо в контекста на недоволството и активността на организацията за защита на потребителските права и на самите потребители през последните месеци, в смисъл, че с изменението на закона създаваме много добри гаранции за гражданите както при сключване на договора, така и при прекратяване или продължаване на договора.
В тази връзка преминавам към втория въпрос, а именно разширяването на правомощията на националния регулаторен орган в областта на електронните съобщения – това е Комисията за регулиране на съобщенията. Една част от новите правомощия на тази комисия вече са свързани именно с възможността да въздейства на операторите в защита на интересите на потребителите по жалби или ex ante, тоест преди нещо да се е случило.
От друга страна, ние увеличаваме правомощията във връзка с възможността им да налагат различни мерки, свързани с гарантирането на конкуренцията на телекомуникационния пазар.
Има и промени, които са свързани с подобряване на възможността да ползват телекомуникационни услуги гражданите в неравностойно положение и много други, но това са най-съществените.
Съгласни сме със становището, което сте изразили по законопроекта. Благодаря ви за вниманието. Ако има въпроси, към готов да отговоря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Русинов. Заповядайте, колеги, за въпроси, ако има такива. – Не виждам желаещи.
В такъв случай преминаваме към гласуване на законопроект № 102-01-36/7.06.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения - внесен от Министерския съвет. Който е съгласен, нека гласува.
Гласували: „за” 11, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема единодушно. Благодаря Ви, господин Русинов, за днешното участие. Желая ви хубав следобед.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-38/8.06.2011 Г. ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОЛЕКТИВНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ СХЕМИ И НА ДРУГИ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА КОЛЕКТИВНО ИНВЕСТИРАНЕ - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сред нас имаме удоволствието да бъдат:
От Министерството на финансите
Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”
Цветана Михайлова – началник на отдел в дирекция ”Държавен дълг и финансови пазари”
Надя Даскалова – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари.
От Комисията за финансов надзор
Надя Велинова – директор на дирекция „Регулаторна политика и пазарни анализи”
Антон Михайлов – началник на отдел „Регулаторна политика”
Валентина Стефанова – началник на отдел „Методология на финансовия надзор”
Анна Андонова – главен експерт юрист в отдел „Юрисконсулт и нормативна уредба”.
Заповядайте, госпожо Бойкова, да представите законопроекта и да се изкажете съответно по становището, ако имате забележки.
МИЛЕНА БОЙКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам съвсем накратко да представя на вашето внимание този нелек законопроект, който има основна цел да въведе в българското законодателство изискванията на европейската директива № 65 от 2009 година на Европейския парламент и на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране на прехвърлими ценни книжа.
Предходната директива № 611/1985 се отменя, като се запазват обаче съществените елементи от същата, свързани с уредбата на дейността на колективните инвестиционни схеми и управляващите дружества и се регламентират нови възможности за тези колективни инвестиционни схеми, ако ми позволите, накратко ще ги наричам КИС.
С проекта на закона за тези колективни инвестиционни схеми и на другите предприятия за колективно инвестиране се цели самостоятелно обособяване на една уредба в дейността на тези схеми и отделянето им от настоящия Закон за публично предлагане на ценни книжа, като се усъвършенстват определени елементи от действащата им уредба. Запазвате се съществуващите до момента правни форми на тези колективни инвестиционни схеми, а именно инвестиционно дружество, което е акционерно дружество – юридическо лице, и договорен фонд, обособено имущество – неюридическо лице, които се управляват от едно управляващо дружество.
Съвсем накратко новите елементи, които се въвеждат с настоящия законопроект, са разпоредбите, които разширяват възможностите за извършване на дейност от управляващите дружества в рамките на Европейския съюз въз основа на така наречения единен паспорт, който е валиден за територията на целия Европейски съюз. По този начин управляващото дружество в една друга държава може да получи разрешение да управлява колективни инвестиционни схеми с произход в Република България, както и обратно – управляващото дружество, получило лиценз от Комисията за финансов надзор по този закон, да има възможност да управлява такава схема с произход от друга държава членка.
Дава се възможност също така за създаване на нови структури от типа главни захранващи колективни инвестиционни схеми, с които се намаляват административните бариери до голяма степен във връзка с трансграничното предлагане на дялове на такива схеми.
Усъвършенствани са изискванията за преобразуването на колективните схеми, както и транспониране на новата правна рамка, до голяма степен улесняваща презграничните преобразувания.
Освен това, независимо от правната им форма, всички колективни инвестиционни схеми се разрешава да бъдат преобразувани.
Не на последно място, с проекта се подобрява и защитата на инвеститорите – изключително важен елемент, включително чрез въвеждането на единен типов документ, наричан ключова информация за инвеститорите.
Въвежда се един общ формат за неговото изготвяне, който да се използва без промени или допълнения във всички държави членки, в които се предлагат дялове на конкретна колективна инвестиционна схема.
Посредством възприемането на някои от опциите, които са представени в директивата, се въвеждат нови инвестиционни възможности за колективните инвестиционни схеми, действащи в Република България.
За ваша информация бих искала в заключение да кажа, че настоящият законопроект би следвало да бъде приет до края на месец юни тази година, което изисква на практика транспониране на директивата с националното законодателство в този срок.
Нямаме забележки по вашето становище, за което благодарим. Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И ние Ви благодарим. Надяваме се, че ще влезем в съответния срок.
Колеги, заповядайте за въпроси. Има ли такива? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване на законопроект № 102-01-38/8.06.2011 г. за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране. Който е съгласен със становището на комисията, моля да гласува.
Гласували: „за” 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви за участието. Извинявайте, че не ви предупредихме за удължаване на пленарното заседание, но това беше непредвидено и за нас.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ:
- ЗА НАПРЕДЪКА ПО НОРВЕЖКАТА ПРОГРАМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО, ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО, ОП „ТЕХНИЧЕСКА ПОМОЩ” 2007 -2013 Г.;
- ЕФЕКТИВНОСТ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СРЕДСТВА В СТРАНАТА С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЪРА ПО УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕС, ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА, ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА И ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИА „ОДИТ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕС”.
Имаме удоволствието сред нас да бъдат:
Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз
Таня Христова – началник на кабинета на министъра по управление на средствата от ЕС
Мартина Шопова – Кадинова – съветник в Политическия кабинет на министър по управление на средствата от Европейския съюз
Добринка Кръстева – директор на дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз”
Мария Димитрова – директор на дирекция „Информация и системи за управление на средствата от Европейския съюз
Ирена Първанова – директор на дирекция „Оперативна програма „Техническа помощ”
Евдокия Кръстева – началник на отдел „Програми, финансирани от КФ на ЕФРР на Европейския съюз
Анелия Грозданова – началник на отдел „Други инструменти и програми”
Добромир Василев – старши експерт в дирекция „Информация и системи за управление на средствата от Европейския съюз”
От Министерството на образованието, младежта и науката
Петя Евтимова – заместник-министър
Юлия Минева – Милчева – главен директор на Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми”
Мария Василева – Вълкова – държавен експерт в отдел „Външни европейски програми”.
От Сметната палата
Валери Димитров – председател
Тъй като напредваме с времето, следващата сряда ще изслушваме господин Валери Димитров, както и госпожа Добринка Михайлова – изпълнителен директор на ИА „Одит на средствата от ЕС.
Госпожо Плугчиева, искате процедура. Заповядайте.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Моята процедура касае осигуряването на работните материали за заседанието. Искам да обърна внимание, че това е постоянна практика материалите да идват два-три часа преди заседанието. А те идват в един обем от 30-40 страници. Получаваме ги във време, когато тече заседание на парламента. Струва ми се, че е крайно несериозно и безотговорно по този начин да се процедира.
Аз ще помоля и колегите да не говорят в този момент, имам предвид колегите Иванов и Емил Димитров, защото смятам, че това, което казвам, касае и тях. Става дума за материалите за заседанията, които получаваме, което стана обичайна практика да ги получаваме по време на заседание на парламента, два часа преди заседанието на комисията. По този начин или умишлено се прави това, за да не можем да се подготвим и да се неглижира проблематиката, или не знам.
Бих искала да обърна внимание на този въпрос, още повече, че от справката, която е направил секретариатът, госпожо председател, се оказа, че писмото, което е изпратено до господин Дончев, е от преди две седмици. В тези две седмици с целия този екип, с който разполага господин Дончев, плюс екипите на министерствата – значи има достатъчно време да се подготвят и да се осигурят материалите навреме.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Господин Дончев, предлагам да преминем към презентацията, която сте подготвили. Заповядайте.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Днес в 10 без 10 часа сме получили последните материали. Ако си отворите пощата, колеги, ще видите кога сте ги получили. Или пък изобщо не сте ги получили. А може би на опозицията се изпращат в последния момент.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: В никакъв случай.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Тогава искам да знам защо е така. Аз ще Ви покажа кога съм ги получила.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Няма такова нещо. Материалите на всички се изпращат по едно и също време. Но предлагам да преминем по същество, защото е ценно времето на всички и да използваме възможността да дискутираме. Господин Дончев, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да получа някакъв ориентир с колко време разполагаме. Ние имаме пет или шест точки и всичките са от изключителна важност. Иска ми се да имаме възможност не само да получите актуална информация по тях, но ако е необходимо, да задаваме въпроси и да дискутираме.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: До 16,30 часа трябва да завършим.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Разбирам, че трябва да съм приключил преди 16,30 часа.
На първо място, благодаря за поканата. Съвсем къс отговор, ако ми позволите, по отношение съображенията на госпожа Плугчиева.
Факт е, че една голяма част от екипа ми е на тази маса. Факт е, че материалите за уважаемата комисия са абсолютен приоритет спрямо всички останали задачи, които имаме. Наред с това е факт, че ние имаме много други задачи.
В никакъв случай не е редно да се правят констатации за неглижиране, още по-малко за зла умисъл при предоставянето на материалите, още повече за хора, които имат навика да се вглеждат и в общата ситуация, и в детайлите. Нищо от това, което се предоставя днес, не би следвало да е повод за изненада. Няма нищо принципно ново. Част от тази информация, която ще дам, е публична и би могла да бъде намерена в портала EU friends.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Господин Дончев, недейте да правите некоректен коментар.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Госпожо Плугчиева, аз не Ви прекъснах нито веднъж, докато говорихте. Моля да се държим възпитано. Освен ако нямате намерение да правим суха тренировка за пленарното заседание утре.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Иронията Ви е съвсем неуместна. Молбата ми е да дадете отговор защо в 10 без 10 часа получаваме последните материали. Аз мога да ги покажа – те са 40 страници. Аз Ви питам не за сухи тренировки, а Ви питам коректно и сериозно. Защото аз винаги съм се отнасяла сериозно към тази проблематика и очаквам също да получа сериозен отговор.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Има абсолютна сериозност от моя страна по отношение на същата проблематика. Бихме могли да продължим темата за това кога са пристигнали материалите, но предпочитате да се фокусираме върху това, което трябва да предоставя като информация.
От писмото, с което съм информиран какви точки трябва да бъдат представени пред уважаемата комисия, на първо място, стои специален инструмент – това е Норвежката програма за сътрудничество и финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство. Моментът за предоставяне на информация по тези два инструмента е подходящ, доколкото те се намират в самия финал на изпълнението, като изключим проектите, чиито срокове са удължени.
Припомням, че разпределението на одобрените индивидуални проекти по приоритети е, както следва:
По приоритет 1 - намаляване на емисиите парникови газове имаме три проекта на стойност близо 1,2 млн. евро;
По приоритет 2 – енергийна ефективност, говоря за младежката програма, имаме 7 проекта на стойност над 714 млн. евро;
По приоритет 3 – устойчиво производство, имаме 11 проекта на стойност над 4,6 млн. евро;
По приоритет 4 – прилагане на достиженията на правото на Шенген имаме 2 проекта на стойност почти 5,3 млн. евро, както и проект „Техническа помощ” на стойност 300 хил. евро.
Статусът на изпълнение на проектите е, както следва:
В рамките на крайния срок на допустимост на разходите, който предполагам знаете, е 30 април тази година, успешно са приключили 19 проекта.
Министерството на външните работи на Кралство Норвегия, както и офисът на финансовия механизъм одобри удължаването на крайния срок за допустимост на разходите с една година на още три проекта. Два проекта са прехвърлени за финансиране към така наречения Резервен фонд. Към момента са извършени плащания в размер на 12 млн. 213 хил. евро, което е 68 процента финансово изпълнение на програмата към момента, процент, който разчитам да бъде повишен, предвид обема на удължените проекти, както и тези, които са прехвърлени за реализация към резервния фонд.
Основни предизвикателства, които могат да се формулират на тази фаза на изпълнение:
На първо място е успешното приключване на вече удължените проекти не само заради едно по-добро финансово изпълнение, а с оглед на значимия обществено икономически резултат, който се очаква от тях.
Разбира се, с оглед ангажиментите, които имаме към страната донор, изключително важно е акуратното отчитане на всички разходи, които са направени. Имаме и един хоризонтален приоритет, който важи за всички проекти с безвъзмездно финансиране – това е изпълнение на ангажиментите, свързани с устойчивост на всички проекти.
По отношение на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство предполагам знаете, стойността е 21,5 млн. евро за програмния период 2007 - 2011 година.
Разликата от предишния инструмент е, че страните донори, освен Кралство Норвегия, са Исландия, както и Княжество Лихтенщайн.
Има няколко приоритетни области. Ще ви запозная с проектите и стойността по всяка приоритетна област:
Приоритет 1 – Опазване на околната среда. Има 9 проекта на стойност 4 млн. 139 хил. евро;
Приоритет 2 – Развитие на човешките ресурси. Имаме 9 проекта на стойност 3 млн. 129 хил. евро;
Приоритет 3 – Здравеопазване и грижа за децата, имаме 13 проекта на стойност 4 млн. 579 хил. евро;
Приоритет 4 – Опазване на европейското културно наследство, имаме 11 проекта на стойност почти 5 млн. евро.
Към този финансов механизъм има и специфични форми на безвъзмездна помощ. Тук искам да спомена само Фонда за неправителствени организации, който е на стойност над 2 млн. евро. Това е изключително успешен инструмент, ако се погледнат данните за реализацията му.
В рамките на крайния срок за допустимост на разходите, който отново е 30 април тази година, успешно приключиха 30 проекта. Офисът на финансовия механизъм одобри удължаването на крайния срок за допустимост на разходите на още 7 проекта. Имаме проекти, прехвърлени към резервния фонд.
С огорчение искам да споделя, че имаме два проекта, които са прекратени, въпреки абсолютно всички усилия, които бяха положени, казано в прав текст, те да бъдат спасени. Става дума за проекта на община Берковица - модернизация и ремонт на Центъра за детски грижи в община Берковица, както и на община Белоградчик – Исторически комплекс „Магура” - античност за поколения.
И двата проекта са изключително интересни като замисъл, но поради различни технически трудности от страна на бенефициентите и лошо планиране в някаква степен към този момент те са прекратени.
Към 30 май тази година са направени плащания в размер на 9 млн. 163 хил. евро, което е 47 процента финансово изпълнение, процент, който ще расте, предвид удължените проекти, както и тези, прехвърлени към резервния фонд.
Тук предизвикателствата са същите - де факто отчитане на всички проекти, успешно изпълняване на проектите, които са с удължен краен срок, както и осигуряването на устойчивост на всички проекти.
Предполагам, че знаете, че преди няколко дни се проведе едно представяне на резултатите по отношение на двата финансова инструмента – Норвежка програма, както и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Страните донори, както и Финансовият механизъм споделиха изключителната си радост от изпълнението на двата финансови инструмента в България. Въпреки че изпълнението им е започнало по-късно – фактически през 2007 година, спрямо други държави, където то е започнало през 2004 година, въпреки спирането на изпълнението към 2008 година финансовото изпълнение е едно от най-добрите.
По-важно е друго. Тези проекти, които са базирани на двустранни споразумения и на база приноса на Норвегия и на другите държави донори към кохезионната политика на Европейския съюз, успяват добре да запълнят ниши, които остават встрани от европейското финансиране.
Тук имам още една добра новина. В петък се подписва споразумението за следващия програмен период за двата инструмента. Стойността е над 126 млн. евро. Това е за финансовата помощ през следващия програмен период.
Виждате, че финансирането е много по-голямо. Договорени са приоритетни области, които не само съвпадат с волята на държавите донори, но които са от изключителна важност за държавата България.
Бързам да ви предупредя – това е изключително важно и ще бъде интересно от гледна точка на ангажиментите на комисията. През следващия програмен период системата на управление на средствата ще бъде доста по-различна. Предполага се един много по-дълбок ангажимент на българските администрации, доколкото програмните оператори ще бъдат разположени в различни министерства.
Пак ще имаме възможност да се ползваме от помощта на норвежката държавна фирма „Иновация” – Норвегия, но в по-ограничени мащаби. Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на културата, Министерството на регионалното развитие и други държавни ведомства ще имат преки отговорности, свързани с управлението на тези 126 млн. евро.
Понеже времето е ограничено, преминавам към следващата точка – каква е ситуацията на напредъка при изпълнението на оперативна програма „Техническа помощ”. Само припомням, това е много специален инструмент. Сравнен с всички останали оперативни програми, той не е адресиран към някаква секторна политика, а има грижата да поддържа цялата система за управление на средствата в едно адекватно състояние и да минимизира разходването на средства от бюджета за поддържането на тази система.
Към дата 31 май 2011 година броят на сключените договори по оперативна програма „Техническа помощ” е 45 на обща стойност 57 млн. 219 хил. лв. Реално изплатените средства са в размер над 13 млн. лв., сертифицираните разходи по трите приоритетни оси възлизат на почти 7,8 млн. лв.
Няма да изпадам в технически детайли, освен, така да се каже, рутинните елементи, свързани с оперативна програма „Техническа помощ”, където се включва напълно покриване на разходите за някои специални звена, като одитния орган, покриване на възнагражденията на част от служителите. Бяха положени сериозни усилия, включая през последните 6 месеца, програмата да бъде събудена, така да се каже, за нови инициативи.
Само напомням, че едно от големите предизвикателства, които имаме през следващите шест месеца, е да използваме адекватно ресурса на програмата не само за един задълбочен анализ на всички поуки от използването на средства до момента, но и да използваме ресурса, с оглед на задачите, свързани с програмирането на следващия програмен период.
Голямата инициатива, която стартира през 6-месечния отчетен период, е създаването на 27-те информационни центъра. Предполагам, че сте в течение. Те трябва да бъдат разположени във всеки областен град. Техни стопани ще бъдат общините, които са в тези областни градове.
Към момента имаме подадени проектни предложения от всички кандидати. Очакваме в края на месец юни, най-късно в началото на месец юли тази година управляващият орган да сключи 27 договора за предоставяне на директна безвъзмездна финансова помощ с общините бенефициенти.
Само искам да напомня, че тези информационни центрове, чието изграждане с ускорени темпове ще върви през втората половина на тази година, вече след сключване на договорите за безвъзмездно финансиране, целят да запълнят една голяма дупка, която съществуваше към момента. Ако предположим, че предоставянето на информация чрез ресурси като интернет до голяма степен е могло да задоволява нуждите на всички заинтересовани публични и частни бенефициенти, в информационните центрове в един по-интерактивен режим всеки, който се интересува какви са реалните възможности за финансиране, би могъл да пита експертите, които ще бъдат назначени там.
Имаме грижата системно да обръщаме внимание на тези експерти и те да бъдат не само надлежно информирани, но обучавани и подготвяни, за да бъдат винаги в добра кондиция да помагат на всички заинтересовани.
Не искам да коментирам как стои тази инициатива спрямо примерно други частни предприемачески начинания, като консултантския труд. Но съм убеден, че вследствие работата на тези центрове ще се даде един много сигурен ориентир на хората, дори преди да ползват консултантска помощ, като съответно поемам ангажимента да ви държа в течение за всички по-значими инициативи и напредъка, свързан с 27-те областни информационни центрове.
По отношение на точката, свързана с цялостната ефективност при координацията и изпълнението на мерките, свързани с реализацията на правителствената политика за икономическо и социално развитие на страната, и специално мерките, които са финансирани със средства от европейските фондове, искам да отбележа няколко основни пункта. Ще започна малко по-отстрани, нещо, което остава като че ли в страни от вниманието.
Когато се коментира темата за използването на средствата от Европейския съюз, всички имаме навика да се вторачваме в постановленията на Министерския съвет, които към момента регулират процесите. Не бива да се забравя, че всъщност една огромна част от публичното финансиране, особено когато говорим за бенефициенти публични институции и общини, минава през реда на Закона за обществените поръчки. Факт е, че въпреки че законът съответстваше напълно на всички европейски изисквания, той определено се нуждаеше от ремонт. Един основен акцент в усилията на екипа на централното координационно звено беше фокусиран върху промяна на някои от процедурите в Закона за обществените поръчки, с оглед на това те да бъдат по-близо до нуждите на тези, които ги ползват и прилагат. Разбира се, трябва да отговорим на абсолютно противоречивите изисквания – от една страна, законът да предполага олекотяване на процедурите и по-малък административен товар, от друга страна, да предполага по-добър контрол.
Тук ще маркирам няколко важни неща.
На първо място е изцяло новата система за предварителен контрол. Знаете, по отношение на проектите с европейско финансиране съществува система за предварителен контрол на документацията. Тази система обаче в последните три или четири години е доказала, че не е докрай съвършена, доколкото се оказва, че голяма част от процедурите, в които са открити нарушения, всъщност са минали предварителен контрол, който очевидно не е бил докрай ефективен.
За тази цел е създадена нова система за предварителен контрол, като тук основният отговорен орган е Агенцията за обществени поръчки, който създава предпоставки за абсолютен синхрон по отношение на одобряването на документацията в режим на предварителен контрол. Разбира се, създават се предпоставки за абсолютната законосъобразност на процедурите, доколкото се оказва, че голяма част от дефектите, които се срещат към момента, не са в техническата част от документацията, а става дума за дискриминационни изисквания в самото обявление на процедурата, което е изцяло в приложното поле на Агенцията за обществени поръчки.
Разбира се, за този предварителен контрол агенцията ще трябва да поеме нови отговорности, като за целта ще трябва да бъде увеличен капацитетът й. Наличният персонал там по никакъв начин към момента не би могъл да се справи с тази задача. Имаме намерението една голяма част от разходите, свързани с осигуряването на допълнителен ресурс – човешки и финансов, да стане за сметка на оперативна програма „Техническа помощ” и оперативна програма „Административен капацитет”, а там, където е необходимо, със средства от националния бюджет. Като резултат от тази мярка разчитам предварителният контрол да стане не само по-бърз, но да стане и по-качествен. Тоест когато един бенефициент е минал процедура по предварителен контрол, той да няма никакви опасения, свързани със законосъобразността на процедурата, която иска да проведе.
Други важни промени в закона, които са пряко свързани с по-високото качество на процедурите и изобщо използването на европейските пари, е възможността за създаването на типови образци, които да бъдат следвани от всички участници в процеса – възложители и изпълнители. Тази възможност е предвидена в закона. Разбира се, самото разработване на типовете образци ще отнеме следващите месеци. С особена критичност тук са типовете образци в договорите за строителство. За щастие имаме подадена ръка от Строителната камара, които също предложиха да се включат в процеса, което пък е една допълнителна гаранция, че всички образци ще съответстват на нуждите не само на възложителя, но и на бизнеса като участник в процедурата.
Като важни инициативи на хоризонтално ниво бих искал да спомена актуализираните типове образци документи по реда на Постановление на Министерския съвет № 55. Знаете, че става дума за регулациите за реда на възлагане от институции, които не са възложители по Закона за обществените поръчки, частноправни субекти.
Промените в Постановлението на Министерския съвет № 121 са основно насочени към оптимизиране на процедурата по разглеждане на възражения.
На мене не ми звучи удовлетворително, когато някой представител на държавна институция каже: ти не си доволен от решението, което сме взели и имаш право да се обърнеш към съда. За мене, когато говорим за държавна администрация, ние трябва да ограничим максимално предпоставките някой да търси правата си в съда. Това не е изход. Затова беше въведена процедурата по възразяване, което е един допълнителен механизъм за гарантиране на справедливост, шанс, ако искате, самата администрация да си поправи грешките, когато има направени такива.
Самата възможност - процедура по възразяване, дава резултат. Разбира се, оказа се, че там е необходима друга допълнителна оптимизация.
В общи линии редът, който следваме при промените в Закона за обществените поръчки, гарантиращи една по-голяма гъвкавост, включая въвеждането на така наречения „коригендум”, възможността условията да бъдат променяни в режим на отворена процедура, е отдавна настояване на Европейската комисия. Защото в противен случай, ако говорим за Закона за обществените поръчки, ако аз имам дефект в процедурата и ако някой ме информира, аз съм добронамерен, този дефект съм го допуснал неволно, аз не съм искал да огранича пазара.
Сега съществуващите сектори в Закона за обществените поръчки дават шанс аз, без да променям радикално предмета, обекта на поръчката, да си променя документацията. Не да затварям старата процедура и да обявявам нова.
Всъщност целта, която гоним по реда на нормите на Постановление на Министерския съвет № 121, е един подобен ред. Разбира се, трябва да си даваме сметка каква е зрелостта на всички администрации, които трябва да прилагат подобен текст. Така че трябва да кажа, че радикалното му въвеждане с максимално прецизни норми е отложено по-скоро за втората половина на тази година.
Няма да споменавам инициативи, за които вероятно сте информирани, защото са свързани с парламентарна дейност. Става дума средства, които са отпускани по проекти и програми на Европейския съюз, да бъдат изключени от обхвата на принудителното изпълнение срещу общините. Тук с госпожа Стоянова имаме интензивно сътрудничество, както и с Министерството на финансите, и с Министерството на правосъдието.
Изключително важна инициатива, която отне последните два и половина – почти три месеца, е така нареченият компенсаторен фонд. Вие добре знаете, че след въвеждането на механизма за финансови корекции през лятото на миналата година той гарантира една много по-добра дисциплина в системата. Като резултат от действията на финансови корекции България има предпоставката да не губи европейски пари, взимайки сама превантивни мерки в страната. Като резултат се увеличи дисциплината по възлагане, много по-малък е броят на поръчки с нарушения, които се отварят в момента.
Факт е обаче, че финансовите корекции пораждат редица проблеми в българските общини, макар че такава практика съществува навсякъде в една или в друга форма. Проблемът е обаче, че голяма част от българските общини са бедни и една финансова
Въпреки че беше посрещнат със смесени чувства, компенсаторният фонд за мене е безалтернативен инструмент, за да не допускаме вследствие волни или неволни грешки да фалират български местни власти. И ако някой кмет, служител в администрацията е допуснал грешка, неговата вина не може да бъде поставена под съмнение. Но ние нямаме право да наказваме гражданите на съответните общини.
Искам да ви информирам, че правилата, по които ще работи компенсаторният фонд, са до голяма степен удобни. На друго заседание имам готовност да ви информирам за механиката, която ще ползва фондът при работата си. Стремили сме се да се гарантира абсолютна и пълна обективност при оценяването на това коя община има право на компенсиране и коя няма.
Голяма част от взетото решение се базира на строги изчисления. Има разработена система от формули и показатели, като основният водещ принцип е какви свободни средства има даденият бенефициент реално да заплати необходимата финансова корекция.
Вторият водещ принцип в работата на компенсаторния фонд ще бъде степента на виновност – така да се каже, макар че в никакъв случай нямаме право да си присвояваме ангажиментите на българския съд.
Това, което е сигурно, казвал съм го и друг път, но понеже вчера водихме разговор в Европейската комисия по този въпрос, ще го кажа и сега - ние имаме изключително тежкото предизвикателство, от една страна, да не допускаме фалит на български общини, защото има такава опасност. Примерно имаме две финансови корекции, които са равни по обем на бюджета на съответната община. Дали са виновни дадените кметове, аз не искам да коментирам. Въпросът е какво става с тази община, която е получила такава финансова корекция.
В същото време, което пък е изричното настояване на Европейската комисия, в никакъв случай да не бъде отменян дисциплиниращият ефект на финансовите корекции. Изключвам случаите, където самата държава е виновна за получената финансова корекция – има и такива. Някои от случаите по САПАРД примерно са такива. Като изключим тези случаи, максимумът допустимо компенсиране на корекцията ще бъде 90 процента от стойността на корекцията. Това е за най-бедните общини.
Само мога да ви спомена, че от анализа излиза, че в България съществуват пет или шест общини, които нямат абсолютно никакъв ресурс теоретично да платят - не става дума на база дългосрочното кредитно задължение – размера на финансовите корекции.
По отношение на една изключително важна хоризонтална инициатива, свързана с взаимодействието с международните финансови институции. Знаете, че още от месец ноември миналата година беше проведена една среща във формат Европейска комисия, българско правителство и представители на Световната банка, на Европейската инвестиционна банка, както и на Европейската банка за възстановяване и развитие, както и на Европейската комисия, където беше обсъдена инициативата за мобилизиране на тези институции, но не в ролята им на предоставящи кредитно финансиране, а в ролята им на предоставящи техническа помощ. Амбицията беше тази техническа помощ да не се заплаща за сметка на генериране на нови кредити изцяло със средства от самите оперативни програми.
Беше инициирана кореспонденция, проведоха се дълги разговори с Европейската комисия. Вчера при срещата ми с комисаря Хан той изрази съжаление за закъснението, което е натрупала комисията в отговора на България по този въпрос. Очакваме положителен отговор съвсем наскоро за механизма, по който България ще може да заплаща на всяка от възможните финансови институции за предоставената й техническа помощ.
От българска страна домашното ни до голяма степен е свършено, доколкото е направен един детайлен предварителен мапинг, картиране, кадастър, ако искате, коя от възможните финансови институции в кой от секторите би могла да оказва техническа помощ.
Въпреки че звучи едва ли не като упражнение в стил регистратура, бързам да ви уверя, че беше изключително тежко, доколкото ние трябваше да спазваме принцип, наречен принцип на демаркацията. Не е редно две банкови институции от този тип да имат съвместна дейност в рамките на един и същи проект. Доколкото примерно се оказва, че Европейската инвестиционна банка и Световната банка са активни в сходни сектори, беше наистина предизвикателство да бъде направено това предварително разпределение.
Няма някакви възражения от страна на банките и разчитам след зелена светлина от Европейската комисия ние да можем да активизираме този процес не само на фаза подготовка на проектите, доколкото там работи инициативата ДЖАСПАРС, но и на база фаза изпълнение на проектите, а също и за институционална реформа. Предполагам знаете, има подобна инициатива, свързана със Световната банка и агенцията „Пътна инфраструктура”, има подобна инициатива, свързана със специалното предприятие, което ще управлява големите проекти в пътния сектор по оперативната програма „Транспорт” и Европейската инвестиционна банка.
Няма да споменавам рутинни инициативи, като опита ни да държим постоянна връзка с всички заинтересовани страни, с всички бенефициенти. Особено значение имат българските общини, които реално са ползватели на две трети от европейското финансиране.
Продължиха като практика месечните срещи със сдружението, където от тяхна страна биваха поставяни отворени въпроси, които трябва да бъдат разрешени от страна на централната държавна власт, и се търсеше бързо разрешаване на въпросите.
Тук има един интересен нюанс. Доколкото разбрах, Националното сдружение на общините е предложило тази практика на Комитета на регионите и на други отговорни институции като добра практика, която трябва да бъде мултиплицирана в други страни.
Заради ограниченото ни време преминавам на следващата тема. Трябва да ви предоставя информация по моментното изпълнение на индикативните годишни работни програми, както и анализ на лотар данните, които имаме към момента.
Преди да ви запозная с данните, трябва да направя едно много важно уточнение. Данните са към месец май, което не ни позволява да ползваме пълен референтен период. За да има акуратни и точни данни, при които не са ползвани никакви механизми за интерполация, това би могло да се случи на база обобщаване на данните към месец юни. Към момента нямаме тази възможност, така че данните се отличават с известна доза половинчатост.
Въпреки това по отношение на индикативни годишни работни програми към днешна дата изпълнението е, както следва:
За някои оперативни програми – става дума за „Регионално развитие”, „Административен капацитет”, имаме сто процента от всички стартирали процедури. Ще бъда конкретен и ще ви ги изчета.
За „Околна среда” по индикативната годишна работна програма имаме 12 процедури, на полугодието са обявени 12.
За „Регионално развитие” – 5 по програма, обявени 5.
Имаме проблеми с оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, доколкото тя не изпълнява индикативната си годишна работна програма. Знаете, че по отношение на оперативна програма „Транспорт” и по отношение на оперативна програма „Техническа помощ” индикативни годишни работни програми не се правят.
Средното изпълнение на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” е 60 процента, като средно изпълнение на индикативни годишни работни програми може да бъде посочено 70 процента.
Само едно уточнение, което е важно, предвид лошия показател на оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”. Факт е, че има забавяне в обявяването на процедурите. Факт е обаче, че до голяма степен това забавяне се дължи на опитите на управляващите органи и на междинното звено да съобразят и типовете документи, и начина, по който работят, с изискванията на бизнеса.
За тази цел бяха провеждани поредица от срещи, включая при мене. Колегите от ресорната дирекция в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма наистина положиха много усилия процедурите, с които работят, да бъдат съобразени с изискванията на организациите на бизнеса.
По отношение на лотар данните обясних, че най-големият проблем е свързан с референтните периоди, които се отчитат.
Към 31 декември 2010 година спрямо отчетния период, който е краят на месец май, се наблюдава среден ръст в договарянето 13,45 процента. Тук ситуацията, разбира се, е неравноделна. Имаме програми с ръст от 37 процента, каквато е оперативна програма „Околна среда”. Имаме оперативни програми с ръст при договарянето от 22 процента, което е при оперативна програма „Транспорт”, 22 процента ръст при оперативна програма „Конкурентоспособност”, 54 процента ръст при оперативна програма „Техническа помощ”. Имаме програми с 1 процент ръст – оперативна програма „Човешки ресурси” и с 9 процента ръст – оперативна програма „Административен капацитет”.
Средният ръст при верифицираните разходи е 20,64 процента.
Поради спецификата на отчетност на данните ще ви представя как изглежда картината спрямо годишна база. Тоест ще ми е много трудно да направя изпълнение на лотар на 6-месечна база, доколкото нямаме 6-месечни данни.
По отношение на договорените средства спрямо годишния план средният процент договаряне на всичките оперативни програми е 55,38 процента, което за мене към месец май е един много добър резултат.
Разбира се, има разлики между отделните оперативни програми. Примерно оперативна програма „Транспорт” е с 41 процента изпълнение на прогнозата, оперативна програма „Административен капацитет” е със 72 процента, оперативна програма „Конкурентоспособност” е със 78 процента. Това е нормално, предвид спецификата на програмите.
Средният процент изпълнение на прогнозата по отношение на верифицираните разходи е 39 процента, а по отношение на сертифицираните разходи е 41 процента. Повтарям, това е спрямо задачата на годишна база, отчетени към края на месец май.
Бих казал, че изпълнението на лотар прогнозите е на задоволително, дори би могло да се каже – на добро ниво.
На база изпълнението, което имаме към момента, мога да направя следната прогноза как ще изглеждат нещата към края на годината.
В края на 2011 година нивата на договорените средства би трябвало, съобразно нашите сметки, да достигнат 62 процента от всички договорени бюджетни, а плащанията към бенефициентите да бъдат удвоени спрямо началото на годината и да надминат 20 процента.
По отношение на изключително интересния, вълнуващ въпрос съществува ли опасност от загуба на средства, предоставени на страната, по силата на правилото N + 2 и M + 3 към момента нашите анализи показват, че към 2011 година не съществува опасност от загуба на средства.
Имаме един инструмент, в който има нищожен риск, затова не искам да го квалифицирам като опасност от загуба на средства. Става дума, ако говорим за този нищожен риск, наистина за много малка сума. Разбира се, всичките тези данни се разпространяват от управляващите органи, които добре знаят каква е ситуацията при тях, не само да бъде анализирано какво е положението, но да бъдат взети колективни мерки да не се допуска загуба на средства.
Това е по отношение на индикативни годишни работни програми и по отношение на лотар.
По темата, свързана с подготовката на следващия програмен период – участие на страната в дебата, който тече на европейско ниво. Ако мога с едри щрихи да очертая трите основни пункта по тази тема, става дума за следното.
На първо място, това е тежкото предизвикателство по максимално защитаване на националния интерес и интереса на други държави членки или държави в същия регион при дебата за бъдещето на кохезионната политика.
На второ място е самата система за разпределение на средствата, която ще функционира в следващия програмен период, да бъде скроена така, че да отговаря в максимална степен и на нуждите, и на научените уроци от този.
На трето място е подготовката на националните програмни и стратегически документи.
Поради ограниченото време, което имаме, ще маркирам само основните неща, като започвам отзад напред.
По отношение на програмирането на следващия програмен период от последната ни среща е изготвен един цялостен анализ на социално-икономическото развитие на България. Искам да се похваля, че той е изготвен изцяло от администрацията. Не сме ползвали външна консултантска помощ, спестили сме средства.
Резултатите от този анализ демаркират посоката, в която трябва да се движат целите ни за следващия програмен период.
Разбира се, тук упражнението е изключително сложно, доколкото ние говорим за цели, които ще бъдат финансирани и изпълнявани основно със средства от Европейския съюз. Ние имаме задачата да поставим такива цели, които, от една страна, са важни, ключови за страната, от друга страна, цели, които могат да бъдат финансирани.
Предлагам, доколкото не е финализирана процедурата, а анализът й е приет от всички съвети и органи, които имат ангажименти в тази посока, по отношение на целите все още има дебат, само да маркирам. Категорично излиза от нализа, че сфера, нужда, на която трябва да бъде обърнато особено внимание, включая с европейско финансиране, е образованието, но образованието не като мантра - всички обичаме и трябва да се грижим за образованието, а образованието като квалификация на работната сила, професионално обучение и така наречените умения за справяне с живота, които формира образователната система.
Разбира се, една продължаваща тема, която в някаква степен е залегнала в този програмен период, това е научно- развойната дейност, транспортната достъпност.
Разбира се, има и други допълнителни теми, между които и добро качество на административното обслужване. Но това към момента са приоритетите на макрониво. Вече в по-секторни формати тези усилия ще продължат през втората половина на тази година.
Свършена е и сериозна работа по отношение на опит да подпомогнем българските общини, местните власти да бъдат много по-подготвени по отношение на индикативния списък с проекти, които да бъдат финансирани през следващия програмен период.
За тази цел е направен един много сложен анализ, който се опитва да очертае с какъв обем средства теоретично би могла да разполага всяка българска община през следващия програмен период.
Втората година ще прекараме в диалог с местните власти, опитвайки се да ги накараме да идентифицират ключови, приоритетни проекти в рамките на това финансиране. Ще помогнем на тези, които имат амбициозни и добри проекти, дори да стартират за техническата им подготовка.
По отношение на системата за доставка – на жаргон се казва delivery system, системата от институции, която трябва да е отговорна за разпределение на средствата. Знаете, че имах възможност преди няколко месеца да изложа каква е идеята за реформа в системата. Оттогава мина дълъг процес на обществени консултации със заинтересовани страни, като местни власти, бизнес и т.н. Концепцията е приета на оперативно заседание на Министерския съвет. Предстои детайлното й изчистване от гледна точка на щатното разписание, ако щете, на правилата, по които ще работи като дълбоката ни амбиция е това нещо да бъде уредено със законодателен текст, което, след като приключи Законът за обществените поръчки, ще бъде фокус на усилията ни през втората половина на тази година.
Срещаме подкрепа от Европейската комисия по отношение на тази инициатива. Дори имаме принципна уговорка в началото на месец септември да бъде организирана една среща на българското правителство с Европейската комисия, където това предложение, което направих пред вас, да бъде детайлно разгледано от всички служби на Европейската комисия, включая одитната служба, за да се идентифицират предварително опасности, ако има такива, макар и на пръв поглед да няма, и да бъдем сигурни, че посоката, в която вървим, е най-правилната.
По отношение на първата тема, доколкото до голяма степен колко и какви средства ще дойдат в България зависи от това какво бъде договорено на европейско ниво, тук искам да спомена няколко важни неща.
На първо място, е продължаващият дебат за целите на кохезионната политика.
Ако от първата ни среща до голяма степен дебатът какъв да бъде географският фокус на кохезионната политика е затворен и аз считам, че има известна доза консенсус, че фокус на кохезионната политика трябва да бъдат по-слабо развитите райони, дебатът по отношение на целите на кохезионната политика не е съвсем затворен. Разбира се, има много силна инициатива целите на кохезионната политика да бъдат целите на стратегията „Европа 2020”. Една идея, която България по принцип подкрепя, това е един по-къс набор цели, много по-конкретни и ориентирани към политики на растеж. Но голямото притеснение, което имаме тук, което аз споделям на абсолютно всяка среща, е че ние подкрепяме целите на стратегията „Европа 2020”, по това не може да има коментар, но настояваме да бъде запазена възможността за инвестиции, които не са част от логиката на стратегията „Европа 2020”, например базисна инфраструктура. Дълбоко вярвам, че това съображение от българска страна ще бъде взето предвид.
Другата основна ос на спорове и дебат е темата за така наречените condition analyses или условия. Ясни са вече контурите на механизмите, които ще функционират като изпълнение на условията. Едните знаете, че са свързани с бюджетния дефицит, другите са свързани с реформи в определени сектори.
Към момента е ясно, че реформите ще бъдат определяни в зависимост от спецификите на всяка държава членка. Има остри възражения от държавите членки за формиране на централен резервен фонд на европейско ниво, с който да бъдат допълнително поощрявани тези страни, които изпълняват condition analyses. По-скоро се подкрепя създаването на такива фондове на национално ниво и достъп до средствата от фонда да имат държави, които изпълняват ангажиментите си, свързани с предусловията.
Продължават притесненията ни, които са изразявани на всяка от срещите, относно конкретиката на прилагането - специално говорим за условностите, свързани с реформи в определени сфери, най-вече със системата от индикатори, която ще бъде използвана за измерването им, както и, така да се каже, времевите мащаби на реформите, доколкото е напълно възможно някои реформи да отнемат повече време и резултатът от тях да бъде усетен буквално извън измеренията на даден програмен период.
Един важен допълнителен нюанс – това е относително нова тема, е инициатива на ниво Европейска комисия за създаването на нарочен централен фонд, който да се управлява на ниво Комисия, който да инвестира в големи инфраструктурни проекти със знак национално и междунационално значение.
Към момента е обект на разискване какъв ще бъде обемът на този фонд. Това, което е сигурно, е, че той ще се управлява на ниво Европейска комисия. Считам идеята за интересна, доколкото така или иначе се случва често проекти, които са особено важни, на паневропейско ниво – става дума за транспортни обекти, става дума за обекти, свързани с информационната инфраструктура, понякога да срещат трудности при реализацията си, доколкото не съществува необходимата добра координация между държавите членки.
Отворен е въпрос, който съществува – и вчера имах възможност да го задам на комисаря Хан: какви са координационните механизми, които ще гарантират пълна степен на сходимост, непротиворечие и допълване с чисто рационалните инструменти, които финансират подобни политики. Разбира се, това е част от изчистването на въпроса на европейско ниво. Това е тема, която България ще следи с особена приоритетност.
Опитах се да бъда кратък и в същото време информативен. Благодаря ви за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И го постигнахте, господин Дончев, за което Ви благодарим. Колеги, заповядайте за въпроси.
Аз също имам един въпрос по отношение на днешната инициатива, която сте стартирали – за електронното подаване на документи. Това беше една от препоръките на КЕВКЕФ в доклада, който представихме в началото на годината. Ако можете да дадете информация по тази тема.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Знаете, че винаги се съобразявам с препоръките на комисията, особено когато те съвпадат с приоритети, които има в моята глава. Шегувам се, разбира се.
Тръгнахме с един относително вътрешноведомствен проект, доколкото става дума за проект по оперативната програма „Техническа помощ”. Знаете, по тази програма, като изключим тази инициатива с общините, бенефициенти са структурите в централната държавна власт. Само че факт е, че ние към момента имаме напълно изградена софтуерна инфраструктура за електронно подаване на документи. Оттук нататък въпросът е с каква скорост всички управляващи органи ще се включват в системата.
Към момента системата позволява абсолютно всяка оперативна програма да се ползва от тази възможност. Най-близо до постигане на тази цел е оперативната програма „Човешки ресурси”. Там очакваме буквално след седмица или след седмици да бъде отворена следващата процедура – електронното подаване на документи. За мене от особена важност е следващата програма да бъде „Конкурентоспособност”.
Нарочно слагам акцента върху това. Това са програмите, които достигат до най-широк кръг бенефициенти и там би могло да има най-голямо облекчаване.
Абсолютно несъизмерими са електронното и хартиеното подаване и от гледна точка на разходи на ресурс, за път, за хартия и т.н. Най-важният ефект обаче е на друго място. Най-важният ефект е, че, на първо място, системата по този начин става много-много по-достъпна. Проект може да се подава от мястото, където работиш и живееш, без да се налага да пътуваш. Проект може да се подава и в полунощ. Проект може да се подава и в четири и половина часа сутринта. Не се съобразяваме с работното време на администрацията. Най-важното обаче е друго и това е, както се казва, зад кадър. Една такава система предполага реорганизация на процеса. Това е допълнителен натиск – всеки управляващ орган, работейки, да спазва всички срокове. Защото оттук нататък абсолютно всяко действие или бездействие се регистрира в системата и е проследимо, и има вътрешен натиск за реорганизация процесите да бъдат по-ефективни.
Мога да призова комисията да ми съдейства в усилията тази система да бъде максимално бързо разпространена сред всички управляващи органи, включая там, където става дума за инфраструктурни проекти. Това е първият опит в България за нещо подобно. Това е един от първите опити в държавите членки на Европейския съюз.
Не сме тръгнали, както се казва, с най-голямата кошница. Защото изначалната ни амбиция беше да следваме изключително високите стандарти. Има такива системи. Те се прилагат примерно по отношение на някои от рамковите програми на европейско ниво, където системата е с елементи на изкуствен интелект. Самата система може да извършва част от предварителната техническа оценка на предложенията. И то не след като проектът е подаден, а на фаза кандидатстване, самата система да не позволява на бенефициента да пусне проекта, ако в него има редица категории грешки.
Но доколкото става дума за един процес, който ще ангажира стотици хиляди души, решихме да тръгнем с този вариант, да натрупаме опит и да се борим за почти изцяло електронно кандидатстване към края на този програмен период и в началото на следващия.
За тези, които не могат или не искат, към момента запазваме възможността за хартиено кандидатстване в класическия му стил. Абсолютно задължително ще бъде електронното кандидатстване само по оперативната програма „Техническа помощ”. Това е, защото става дума за органи на централната държавна власт. Знаем, че всички имат компютри, имат електронни подписи и тук никакви оправдания не биха могли да работят.
Още една хубава новина. Доколкото знам, това е не само една от първите инициативи, а една от най-евтините. Цялата система за електронно подаване на документите струва под 150 хил. лв.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Дончев. Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Господин министър, чухме много и съм благодарен за изключително информационния доклад, който ни изнесохте.
Вие отчетохте напредъка и обучението на общините за подготовката на проекти. Знаем, че там положението въпреки всичко не е никак нито слънчево, нито розово. Имаме определени затруднения в тази област по големите инфраструктурни проекти, по „Околна среда” и т.н.
Вие сте говорили тук и на много места и ваши колеги също са говорили. Аз искам да попитам: какво се случва с инициативата „Българският ДЖАСПАРС”, с тези прословути мобилни групи, които подпомагат общините, особено в подготовката и дори в изпълнението на големите проекти? Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Колеги, ако има още въпроси, да ги съберем. Има ли такива? Заповядайте, господин Минчев.
КРАСИМИР МИНЧЕВ: Имаше информация, че се водят разговори със Световната банка, с Европейската банка за възстановяване и развитие, с Европейската комисия и съответно с Вас за получаване на експертна помощ от тези международни институции. Можете ли да кажете докъде са стигнали тези разговори?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: По този въпрос аз дадох до голяма степен информация в рамките на самото представяне. В случая България има яснотата за сферите, дори за проектите, където тя разчита на експертна техническа помощ от страна на международните финансови институции. Аз мога да изредя. Става дума за реформа във водния сектор, разработването на мастър-плановете, разработването на типовите договори, които ще се сключват между асоциации, оператор във ВиК сектора, институционална реформа в Агенцията „Пътна инфраструктура”, съдействие при стартирането на специалното звено, което ще управлява проектите в сектор „Пътища”.
България си е свършила работата. Тя е направила една детайлна картина на това кои банки в кои сектори би могло и са мотивирани, а и ние имаме интерес да ни предоставят техническа помощ. За да имаме възможност да им плащаме с европейски пари, а не с пари от националния бюджет, е необходимо решение, разрешение от Европейската комисия.
След срещата през ноември, още през месец януари аз пуснах няколко официални писма до няколко генерални дирекции. Това, което вчера каза комисарят, беше, че се извинява за закъснението и да очакваме зелена светлина от тях съвсем скоро. На техническо ниво това са два въпроса:
- така нареченият въпрос, свързан с процедура за доставка и
- въпросът, свързан с одит.
Това е една разлика от процедурните правила, по които работи комисията, и са необходими двустранни усилия, за да бъдат синхронизирани, а ние да можем да им плащаме с европейски пари за тази помощ. Както се казва, чакаме да ни светне брюкселският светофар зелено, за да започнем. Ние сме готови.
По отношение на „Българският ДЖАСПАРС” и на мобилната група детайлите са абсолютно изяснени. Ние имаме яснота – брой експерти, начина, по който ще работят.
Само искам да напомня – никога не сме мислили това да бъде финансирано от националния бюджет. Не е редно. Очакваме оперативната програма „Техническа помощ” и управляващият орган буквално до седмици да вземат решение „да” за финансирането на този проект и ще можем да го стартираме.
Осигурено е финансиране, но спазвайки всички правила на разходването на европейски пари трябва да бъдем абсолютно екзактни при процедурата по одобряване на проекта, който малко забави нещата. Разчитам хората да бъдат на терен буквално месец - месец и половина след като бъде одобрен проектът.
Вътрешна процедура: финансира се от оперативната програма „Техническа помощ”. Няма да се разходват за тази мобилна група средства от националния бюджет, което мисля, че е добра новина.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Ако може един уточняващ въпрос. Пилотно ще ги пробвате ли някъде или ще ги хвърляте в боя?
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Боя се, че няма време за пилотно пробване. Има система, по която общините ще правят заявки. Има система за приоритизиране, доколкото ние не можем да тръгнем с група от 100 човека примерно, няма как да си го позволим като финансов ресурс. От момента на стартиране на системата за заявяване на интерес от общините веднага групата от експертите отива на терен.
Разбира се, задачата е да бъдат подбрани най-качествените експерти в две основни сфери. Разбира се, ще има експерти по финансово управление и планиране. Основната тема обаче, която показва анализът и всички разговори с Националното сдружение на общините, са процедури по реда на Закона за обществените поръчки.
Като си говорим за околна среда, като си говорим за трудности на общините, това е големият проблем. И не самото провеждане на процедурата. Големият проблем е как се скроява процедурата, как се правят условията, какви са изискванията. Защото, от една страна, аз дълбоко вярвам, че всяка местна власт и всяка местна администрация иска да си движи проекта в срок
и той да върви добре. Това е естествена, ако искате, политическа мотивация. Аз искам да покажа резултати – физически, осезаеми от хората.
От друга страна обаче, когато става дума за един търг за 15 млн. евро., когато става дума за един търг за 20 млн. евро, има и такива, нали се сещате, че дадената община никога не е провеждала такава процедура. В последните 20 години коя българска община е правела процедура за пречиствателна станция? Коя българска община, като изключим една или две, са правели процедури за по 20 млн. евро? Съвсем естествено е да има страх и стъписване. Тези хора трябва да бъдат там до администрациите. Не знам в каква степен ще успеем да помогнем на всички, които искат, но поне на най-нуждаещите се със сигурност ще помогнем при подготовката на процедурите. Провеждането вече е различно. Там си има комисия, там не е редно който и да било да се меси. Две трети от дефектите са на фаза условия.
Има две страни. Това е нож с две остриета. От една страна, трябва да бъде помагано, от друга страна, самите общини трябва да съберат и експертиза, ако искате – и смелост да правят такива процедури, защото трябват и двете. Без отговорност, техническа готовност, сигурност от самата община да направи такава процедура като възложител и да я направи по хигиеничен начин не може. Защото 25 процента корекция от една процедура за 20 млн. евро – сещате се за каква огромна сума става дума. Необходимо е доза смелост.
По отношение на техническата готовност аз съм сигурен, че може да им помогнем. Не съм сигурен как ще им помогнем по отношение на смелостта.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви сърдечно за днешното участие, министър Дончев, както и на Вас, заместник-министър Евтимова. Закривам заседанието.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

(Моника Панайотова)