Съвет за обществени консултации
____________________________________________________________

П Р О Т О К О Л

№ 5

На 12 юли 2011 г., вторник, от 13,00 ч. се проведе заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:
„БЪДЕЩЕТО НА КОХЕЗОННАТА ПОЛИТИКА – ГОТОВИ ЛИ СМЕ ЗА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА 2014 – 2020”

На заседанието присъстваха: Цецка Цачева – председател на Народното събрание на Република България, Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Н.Пр. Лешек Хенсел – посланик на Полша в Република България, Н.Пр. Юдит Ланг – посланик на Унгария в Република България, Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Заседанието беше открито от Камен Колев – заместник-председател на БСК и председател на Съвета за обществени консултации към КЕВКЕФ.

КАМЕН КОЛЕВ: Уважаеми госпожи и господа! Разрешете ми да открия шестото поред заседание на Съвета за обществени консултации, което ще бъде посветено на един изключително интересен, в същото време, много важен въпрос – новата кохезионна политика на Европейския съюз за периода2014-2020 г. Във връзка с това обект на нашите дискусии ще бъдат българските приоритети, приоритетите в инфраструктурната област, публичните приоритети, пътищата за повишаване на икономическия растеж и постигане на социална кохезия.
Кохезионната политика определя и рамките на финансиране. Вече има някои публични сведения, данни и материали на Европейската комисия и в областта на финансирането. Преди всичко ще се фокусираме върху новите моменти в кохезионната политика на Европейския съюз 2014-2020 г.
Разрешете ми първо да дам думата на госпожа Юдит Ланг, посланик на Унгария в България. Унгария беше страната, по времето на чието председателство започна и този дебат за новите приоритети в кохезионната политика.
Заповядайте, Ваше Превъзходителство.
Н. Пр. ЮДИТ ЛАНГ: Благодаря. Ваши Превъзходителства, госпожо председател, госпожи и господа. Зад гърба ни е едно дълго и трудно полугодие. През този период обаче стана ясно, че Европа е по-силна, отколкото беше преди шест месеца. Това беше една историческа възможност за Унгария, когато пое задачата по ротационното председателство на Европейския съюз. За Унгария това беше за първи път.
Ние решихмеq че искаме една по-силна Европа, защото заедно решихме, че можем да се справим с предизвикателствата. Без Европа да бъде съставена от силни държави членки, тя никога не може да бъде силна.
По време на нашето председателство Европа беше изправена може би пред най-тежките шест месеца след падането на комунизма. Справихме се с кризата на задлъжнялостта, спасихме еврото, а сега Европа е по-конкурентна от своите конкуренти, които също обаче са движени от голяма амбиция.
След края на това шестмесечие можем с пълно основание да кажем, че Европа е по-силнаq отколкото беше преди половин година. Ние се справихме с много други трудности, които бяха подобни на финансовата криза.
Общата политика на Европа също е един от показателите на нейната сила. Ние създаваме енергийна сигурност за целия континент и до 2014 г. ще сме създали вече и единния енергиен пазар, който ще даде възможност на природния газ и на електроенергията свободно да бъдат доставени до всички страни членки, включително и Унгария.
Едно от големите ни постижения е че по време на унгарското председателство постигнахме споразумение за бъдещото развитие на общата селскостопанска политика.
Мотото на унгарското председателство беше „Силна Европа”. За да постигнем тази силна Европа, трябва да постигнем всичко, което ще ни помогне нашите резултати да създадат един силен интегриран инструмент за кохезионната политика на Европа.
По време на Европейския съвет беше обсъждана Петата кохезионна програма. Тогава бяха приети и споразуменията за бъдещето на кохезионната политика, беше постигнато споразумение, че тя трябва да остане силна и интегрирана.
Кохезионната политика е изключително важна за унгарското председателство, тъй като това е сфера, която има пряко последствие върху оформяне бъдещето на Европейския съюз. Създават се нови работни места, икономическият растеж е също една от целите на „Европа 2020”. Тя ще бъде една от основните цели, която ще бъде реализирана чрез кохезионната политика.
Преговорите, които унгарското председателство ръководеше, показаха ясно, че основните принципи в кохезионната политика трябва да включват насочване към определени теми и подхода, който изисква резултати в бъдеще. Ние трябва да изградим механизми, с които да се оценяват резултатите и да се правят необходимите промени. Трябва да има и положителни стимули, за което съм сигурна, че ще получим подкрепата на държавите членки. Ние трябва наистина да сме насочени обаче към резултатите. Това означава, че части от бюджета ще бъдат разпределяни вследствие периодични оценки. Ще бъдат подпомагани и онези, които дават добри резултати.
В началото на нашето председателство си поставихме основните цели на председателството и се придържахме към тези центрове през цялото време. Сега трябва да обсъдим следващия цикъл на програмиране на Европейския съюз.
Полша, която пое председателството за второто шестмесечие на годината, ще включва и механизма за определяне на целите на развитие и осигуряване на ефективността на тяхното изпълнение.
Госпожи и господа, на 29 юни Комисията представи своето предложение за финансовата рамка след 2013 г. Предложението обхваща всички сфери – и културата, и кохезионната политика, и научноизследователската дейност. Днес и утре ще се обсъждат много съществени проблеми, между тях икономическият растеж, образование, климат, сигурност и дебатът ще има голямо влияние върху дебата за бюджета, който ще се проведе по време на полското председателство до края на 2011 г.
Ние подкрепяме нашите полски приятели в техните усилия.
Благодаря ви за вниманието.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря за отличната работа, която през периода, през който Унгария беше председателстваща, се свърши по отношение на разработването на стратегии и визии за развитието на Европейския съюз, включително и за следващия програмен период.
Давам думата на господин Лешек Хенсел – посланик на Полша. Заповядайте, Ваше Превъзходителство. Знаем, че Полша е вече председателстваща от 1 юли 2011 г.
Н. ПР. ЛЕШЕК ХЕНСЕЛ: Госпожо председател, господа министри, госпожи и господа, Ваши Превъзходителства!
На 1 юли Полша пое председателството на Съвета на Европейския съюз. Полша приема с голямо чувство за отговорност тази своя позиция, в която е тя, след като седем години беше активен член на Европейския съюз. През това време ние много добре се запознахме с въпроса.
Задавате си вероятно въпроса дали Полша може да добави нещо ново към дейностите и преодоляване на проблемите в Европейския съюз, като се има предвид колко огромни и сложни са проблемите. Много малко председателства са успели да доведат до внезапна промяна в посоката на развитие на Европейския съюз и затова много се радвам, че унгарското председателство беше толкова успешно през първите шест месеца на годината. Всяко ново председателство носи нов заряд от енергия, нов стил и нови възможности да се справя с политиките, да планира дейностите, които засягат целия континент, а и държавите извън него.
Полша е изправена пред много тежки проблеми и промени, които трябва да бъдат основани на много далновидни решения. Готови сме да извлечем поука от всичкия опит досега. Готови сме да потвърдим още веднъж духа на смелост и солидарност с европейските ценности. Нашият подход през тези шест месеца – накратко – ще бъде свързан с икономическия растеж, сигурността и откритостта.
Най-напред, важно е Европа да регистрира икономически растеж. Това е важно и за реализиране на европейските политики, и по отношение на политиките, свързани с нашите съседи, и по отношение на нашата репутация като един от глобалните лидери. А и е необходимо да подредим икономиката у дома. Освен това Европа трябва да има финансовата стабилност на световните пазари, която ще докаже, че нашата политика наистина е сигурна.
Освен това ние трябва да бъдем открити. Полша не е член на Еврозоната, но за нас Еврозоната е изключително важна. Що се отнася до Еврозоната – това за Полша е един от най-важните начини да се докаже добър икономически растеж и солидно финансово управление. В нашата Конституцията има изискване задлъжнялостта на страната да не надвишава 60 процента от брутния вътрешен продукт, а има и други закони, които са свързани с развитието и последствието от кризата.
От нас се изисква да бъдем внимателни по отношение на фискалната рамка и да можем да бъдем достатъчно гъвкави по отношение на икономическите решения и използването на европейските фондове в годините на криза.
От името на полското председателство искам да пожелая на всички успех. За всички нас е много важно успешното усвояване на европейските фондове. Радвам се, че в бъдеще кохезионната политика на България ще бъде подкрепяна от Полша.
КАМЕН КОЛЕВ: Приоритите в новата кохезионна политика на Европейския съюз ще бъдат приоритет и на вашето председателство, така че ние и за в бъдеще ще разчитаме на едно добро взаимодействие.
Разрешете ми да дам думата на председателя на Четиридесет и първото Народно събрание госпожа Цецка Цачева. Заповядайте, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дами и господа, приветствам избора на темата за днешното събиране, за днешната дискусия.
Готови ли сме за предизвикателствата на кохезионната политика след 2013 г.?Този въпрос тепърва ще стои пред нас с още по-голяма сила, предвид засилените дебати и в рамките на европейско равнище по новата многогодишна финансова рамка на общността. Уверена съм, че след днешната дискусия оттук всички вие и ние ще си тръгнем по-наясно с онова, което ни предстои. Още повече, че сред нас са двама от водещите министри в кабинета на министър-председателя Борисов – господин Томислав Дончев и господин Росен Плевнелиев, които имат в работата си, във функцията си на ръководители на тези отраслови министерства много допирни точки и най-просто казано, те провеждат тази политика в българския кабинет.
Със задоволство бих искала да споделя, че парламентът става все по-често трибуна на подобни дискусии, в които се обсъждат изключително важни за развитието на нашата страна въпроси. Ние вече имаме своя опит като потребители на кохезионната политика на Европейския съюз посредством оперативните програми на България. Разбира се, навлизаме в нов етап от 1 юли, както току-що стана ясно от всичкото това, което чухме от Негово Превъзходителство посланика на Полша в България.
Полша пое председателството на Европейския съюз. Вярвам, че общата ни принадлежност на България и Полша към източните държави, които намериха своя път към демокрацията, онова, което ни свързва като държави в Централна и Източна Европа, ще се окаже свързващ фактор в търсенето на общ подход за консенсусни решения за бъдещата архитектура на кохезионната политика. В този смисъл мотото на полското председателство – кохезионната политика като ефикасен, ефективен и териториално диференциран подход към предизвикателствата пред развитието на Европейския съюз, считам, че е политика за сближаване и тези възможности би следвало да бъдат използвани.
Стана ясно, че полското председателство поставя акцент върху промотирането на кохезионната политика като ориентирана към резултатит, политика, отчитаща спецификата в териториалното развитие на отделните региони. За нас това е изключително важно, познавайки нашите вътрешни особености, заради което считам, че тази дискусия е изключително навременна и полезна.
Желая успех! Нека да се чуят повече мнения, повече становища, за да могат те да бъдат обобщени и превъплатени в държавна политика.
Успех на форума!
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо Цачева! Благодаря за ангажираността на законодателната власт в разработването, провеждането и отстояването на българските приоритети в кохезионната политика в следващия програмен период.
Разрешете ми да кажа само няколко думи по въпроса за новите моменти в кохезионната политика на Европейския съюз. Тези нови моменти станаха ясни още в края на миналата и началото на тази година.
На първо място, трябва да споменем, че кохезионната политика преди всичко трябва да изпълни целите на ”Стратегия 2020”, тоест намаляване на бедността, повишаване на заетостта, повече инвестиции в иновации, в технологии, подобрен достъп до образование, подобряване на енергийната ефективност, екологични инвестиции за намаляване емисиите на Цел-2.
На второ място, като нов момент в посланията на Европейската комисия може би трябва да отбележим обвързването на всяко едно плащане с възможността от поставяне на предварителни, индивидуални за всяка страна условия, при които ще се получава това плащане. Това е много важно. Обвързва се всяко едно плащане, всеки един проект с правенето на реформи, с приемането на определени законодателни промени, с административни и всякакви други реформи. Така че това е един нов момент, който ние трябва да очакваме в следващия програмен период.
Друго, което е важно според мен. Европейската комисия препоръчва да се ограничат приоритетите – по-малко на брой, с цел да се концентрират повече ресурси, с цел да се постигне по-добър ефект.
За България според нас е важно да се запази този баланс между приоритети на бъдещето и базисните приоритети в момента, които ние свързваме с изграждането на инфраструктурата. Този принцип, този баланс обезателно трябва да бъде запазен в следващия програмен период.
На следващо място, може би трябва да поставим засиления мониторинг и оценка. Тоест поставя се ударението, акцентът върху резултатите, върху изпълнението.
Много важен нов момент в кохезионната политика в следващия етап ще бъде комбинирането на грантовите схеми с револвиращите. Тоест револвиращите няма да изместят грантовите, те ще ги допълват, улесняват, ще подпомагат използването на грантовите схеми, за които в момента виждате, че се появяват проблеми при тяхното усвояване. По този начин ще се поставя ударението преди всичко върху устойчивостта - финансовата и икономическата устойчивост на финансираните проекти, което е изключително важно.
Освен икономическо и социално сближение, икономическа и социална кохезия вече ударението в следващия програмен период ще се постави на териториалното сближение. Един пример за това, е Дунавската стратегия.
И може би не на последно място, но това е също важен приоритет, това е засилване сътрудничеството с гражданския сектор, с неправителствения сектор в провеждането и изпълнението на оперативните програми.
Във връзка с тези нови акценти ние направихме едно проучване между членовете на Съвета за обществени консултации по отношение оценка на сегашния, текущия програмен период, преди всичко ориентирано към усвояване на евросредствата и данни от това анкетно проучване, което обхващаше както бизнеса, така и неправителствения сектор. Около 600 респондента показват, че има един значителен напредък по отношение на информираността на бенефициентите, по отношение на източниците за европейско финансиране.
По-голямата част от фирмите отбелязват, че те са информирани за тези възможности. Ще ви дам само някои данни от това изследване, то е във вашите папки. Тридесет и пет процента са отговорили, че са кандидатствали, а 52 процента - че възнамеряват отново да кандидатстват. Разбира се, тази цифра може и да е по-голяма, но все пак половината ще се обърнат към фондовете за изпълнение на свои проекти.
На следващо място искам да отбележа, че от проблемите, които българските бенефициенти срещат в досегашното усвояване, на първо място се открояват с най-голяма тежест тежките процедури, изисквания към документация за кандидатстване, за отчитане на проектите. Осемдесет процента казват, че това е основното препятствие за увеличаване на усвояемостта и за успешно кандидатстване.
Голяма част също отбелязват като сериозна пречка все още забавянето на плащанията по проектите, в някои случаи неясните указания от страна на администрациите, спорни текстове и т.н.
Тоест в голямата си част тези въпроси бяха поставени във връзка и с досегашното изпълнение и те в голяма част намериха своето решение, но част от тези проблеми ще продължат по всяка вероятност да бъдат актуални и в следващия програмен период.
Аз ще спра дотук. Ще дам думата на председателката на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове госпожа Моника Панайотова. Заповядайте, госпожо Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Колев.
Ваши Превъзходителства, господа министри, колеги народни представители, скъпи членове на Съвета за обществени консултации! Преди да премина към последната част от анкетното проучване, която касаеше въпросите за бъдещето на кохезионната политика по отношение на оперативните програми и разпределението на фондовете, управлението на средствата, начините и формите за разплащане и респективно работата на администрация в бъдещ контекст, бих искала да ви споделя, че на всеки шест месеца искаме да установим традиция, в която да отразяваме активността на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в парламента.
В рамките на всяко председателство на Европейския съюз и в шестмесечния отчет, който ви е раздаден, може да видите и важното място, което заема Съветът за обществени консултации. Така че наистина имаме една добра платформа. И аз се надявам вече в рамките на дискусията да се получат допълнителни полезни аргументи и идеи по посока на бъдещето на кохезионната политика.
Това, на което аз искам да се спра в момента, преди да очертая петте основни въпроси, които споменах, е, че кохезионната политика е важно да се знае, че след 2013 г. ще бъде по посока на стратегията „Европа 2020”. Тоест ще имаме едно целенасочено концентриране на ресурси при реализацията на тези приоритети.
Същевременно не трябва да се забравя, че Стратегия „Европа 2020” почти не включва териториалния подход на развитие. Тоест ролята на кохезионната политика ще бъде да изпълни стратегията за териториално развитие и да даде едно териториално измерение на това, което цели „Европа 2020” да постигне като стратегия, като социално-икономически процес.
Тук е много важно да се отбележи, че трябва да се спазва тази връзка и интегрирания подход, тоест по оста регион-град-селски район.
Второто важно нещо, върху което искам да акцентирам, е, че трябва да се подчертае, че цялостната организация на кохезионната политика ще бъде резултатно ориентирана. Тоест всичко, което бъде инвестирано като средства, трябва да бъде не само ефикасно, но и ефективно, да има осезаем ефект за гражданите, което означава, че респективно е свързано с провеждането на реформи. За да бъде това успешно, трябва да имаме комплексност при инвестициите, с цел постигането на по-осезаем резултат и по-голяма ефективност при усвояването на средствата.
Защо стартираме днес дебата. Първо, защото със стартирането на полското председателство един от приоритетите в него е именно дебатът за бъдещето на кохезионната политика. Но и от друга страна, след Лисабонския договор ние сме в постоянен контакт с всички национални парламенти, както и с Европейския парламент. Това ни дава възможност заедно и с представителите на изпълнителната власт, съответно и с вас – неправителствения сектор и бизнеса, на много по-ранен етап да се формират националните политики, националните приоритети, за да може да се определи след това накъде да бъдат насочени съответно структурните фондове за реализацията именно на тези политики.
Така че от тази гледна точка ние имаме в момента уникалния шанс да синхронизираме своите приоритети с останалите държави членки, тоест на ниво държави членки и на ниво същевременно политики на Европейския съюз.
Сега ще премина към петте въпроса, които ви споменах от анкетата.
Първият въпрос, свързан с бъдещето на кохезионната политика, беше по отношение на оперативните програми. Това, което е интересно като тенденция, е, че независимо от желанието на бизнеса да се запазят съществуващите в момента оперативни програми, се изразяват определени предпочитания. Оперативна програма „Регионално развитие” и Оперативна програма „Околна среда” се ползват респективно с 52 и 54 процента преференция; Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” - с 48 процента; Оперативна програма „Транспорт” – с 46 процента. Оперативна програма „Административен капацитет” и Оперативна програма „Техническа помощ” като оперативни програми са с най-малка значимост, определени от страна на бизнеса.
Вторият въпрос, по отношение на разпределението на фондовете, 65 процента от респондентите казват, че предпочитат диференциране и приоритизиране на средствата, тоест само една трета от респондентите са за балансирано разпределение – около 30 процента.
Двата извода на база на тези два въпроса, които можем да очертаем, е, че първо, трябва да се направи анализ относно ефикасността и анализ относно ефективността на усвояването. По отношение на ефикасността не би било трудно, с оглед на това, че говорим за усвояване на средства регулярно и в срок.
По отношение на ефективността трябва да бъде разработена методология, за да може, ако резултатите показват, че ефективността на определени оперативни програми не е висока, да се направят необходимите промени в системата за разпределение на структурните фондове.
Вторият извод, който можем да направим, е, че списъкът на приоритетите на кохезионната политика трябва да бъде определен и целенасочен и много по-кратък в сравнение с този, който е в момента на текущия програмен период.
По отношение на третия въпрос – формите на разплащане, определено има превес в предпочитанията към грантовите схеми. Но въпреки това бизнесът споделя, че в определени случаи револвиращите финансови инструменти са по-подходящ инструмент.
Забелязва се тенденция на недостатъчно познаване на разликата, на предимствата на двете форми за разплащане. От тази гледна точка един от днешните панели ще бъде представен именно от заместник-министър Ангелов, за да може да се види от гледна точка на практиката къде са плюсовете и минусите при различните форми на разплащане, на револвиращи и респективно грантови схеми.
По отношение на четвъртия въпрос – за управление на средствата от Европейските фондове, това което се отбелязва, е, че едва 18 процента от анкетираните споделят, че са за запазване на статуквото; 35 процента от анкетираните отбелязват, че през следващия програмен период трябва да има много по-строг контрол от страна на Европейската комисия към разпределението и разходването на средствата; около 25 процента са за създаването на централизирано звено на управление на всички оперативни програми.
Изводът тук е, че наистина трябва да се обмислят промените в институционалната система и компетенциите на съответните власти, отговарящи както за управлението, така и за контрола, плащанията и сертифицирането на разходите.
И петият въпрос е по отношение на администрацията. Това, което говорим, е главно за бизнеса, защото най-голям процент всъщност от респондентите бяха представители на бизнеса, тоест това, което представяме до момента като изследване, е релевантно за тази заинтересована група от попълнилите съответната анкета.
По отношение на работата на администрацията това, което се отбелязва, е разширяване спектъра на електронните услуги за бенефициентите. Говорим както за електронно кандидатстване, така и за отчитане на проектите, което в известна степен вече стартира като процедура.
И второто, което се споделя, е за наличието на аутсорсинг на специфични дейности при управлението на проекти. Респективно 54 процента са отбелязали разширяването на спектъра от електронни услуги; 30 процента - по отношение на аутсорсинга на специфични дейности.
Основният извод, който може да се направи по този последен въпрос, е, че през следващия програмен период култът към процедурите не трябва да бъде водещото начало. Трябва да се спазва принципът на пропорционалността, тоест да се спазват правилата, които са задължителни, но същевременно да имаме и рационализиране на процедурите и да се премахне излишната административна тежест. Тоест трябва да се дефинира кои правила са задължителни и кои са пожелателни и излишните, усложняващите да бъдат премахнати.
Това, което като идея бихме могли да лансираме на база на настоящето анкетно проучване относно логиката при подготовката на концепцията за кохезионната политика и структурните фондове за България, е тази логика да се основава на три йерархични цели.
Ако започнем с първата общата, основната цел – стимулиране развитието на страната, преминем към стратегическите цели, които са съответно основание на „Европа 2020” - и постигането на интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж, и оперативните цели да бъдат подобряване на бизнес-средата, повишаване на заетостта, повишаване на нивото на образование, подобряването на инфраструктурата, засилването на местния административен капацитет, развитието на териториалното сътрудничество и други. Благодаря.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря, госпожо Панайотова.
Ползвам случая да благодаря на госпожа Панайотова за доброто взаимодействие като председател на комисията с членовете на Съвета за обществени консултации. Не знам дали всички знаят, но в Съвета за обществени консултации ние информираме всички членове на СОК ежемесечно със специализирани електронни бюлетини за това, което става в комисията. За всички въпроси, които се разглеждат, със становища, с мнения информираме всички членове на Съвета за обществени консултации, така че те да са информирани, да са в час с проблемите, които се разглеждат в комисията. При набавянето и обработването на тази информация експертите в комисията и лично госпожа Моника Панайотова са ни изключително полезни.
Искам да дам думата на министър Томислав Дончев – човекът, който е най-добре запознат с визията за следващия програмен период, със сегашното усвояване, който да се спре преди всичко върху това как ще изглежда бъдещия програмен период, какво се очаква да бъде ново като визия, като усвояване, като приоритети през 2014-200 г.
Заповядайте, господин Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, Ваши Превъзходителства, уважаеми колеги!
На първо място, искам да благодаря за чудесната възможност да говоря пред Съвета за обществени консултации. Всеки политик има необходимост от това да получава допълнително увереност, общувайки и с граждани, и с експерти, че се движи в правилната посока. Освен това към момента не съществуват солидни доказателства, че в политиката и в държавната администрация обезателно са концентрирани най-умните и способни хора, които притежава България.
Така че освен да се представя посоката, това в каква посока се върви, политиците не само дължат подобна форма на отчетност, но трябва да имат и тънък слух, да могат да слушат какви добри предложения получават и от експерти, които са извън публичната сфера, от граждански организации, разбира се, и от бизнеса.
Преди да започна по същество, искам да кажа, че днес съм приятно разкъсан от две събития. Едното, разбира се, е това, на което сме всички заедно. Но само след 45 минути започва представянето на хермин-модела – това е изключително мощен аналитичен инструмент, който ни позволява, на първо място, да изчисляваме икономическия ефект от всичко направено до момента. Разбира се, по отношение на всички инвестиции в инфраструктура, в социалната сфера, в образование е ясно какъв е конкретният ефект по отношение на конкретните групи ползватели.
В относително тесен кръг от експерти-икономисти ще бъде представена разработената система, която ще ни позволи буквално в реално време ние да мерим икономическия ефект от всички инвестиции, направени с европейски пари, изключително мощен инструмент, който ще ни помага в планирането на следващия програмен период.
Три основни неща трябва да бъдат споменати и маркирани, когато говорим за бъдещето. От една страна, какво се случва на ниво Европейски съюз, какви решения са взети и какъв дебат върви.
На второ място, какви са националните цели и приоритети, доколкото те са формулирани към момента.
И на трето място, какви ще бъдат отговорните институции и структурата, мрежата от институции, която ще отговаря за разпределение на средствата. Това са трите основни въпроса, които са пряко свързани с бъдещето, или поне това бъдеще, което следва след 1 януари 2014 г.
По отношение на първата тема. Беше споменато какво се случва на европейско ниво по отношение на дебата за бъдещето на кохезионната политика и вече взетите решения. Имаме предложения за финансова рамка. Нямам амбицията да преповтарям или да детайлизирам всичко казано. Разбира се, има няколко неща, които са изключително важни или са от критична значимост за България във връзка с направените предложения.
На първо място, ясно е, че Европейския съюз държи на много по-ясни и конкретни цели свързани с кохезионната политика. Отказваме се от подхода, че всяка инвестиция в инфраструктура или в човешки капитал е обезателно нещо добро. Ясни и конкретно лимитирани по брой цели, които ние трябва да преследваме. И тук кохезионната политика или политиката за сближаване се превръща в един основен инструмент.
Разбира се, споменато беше обвързването на целите на кохезионната политика със Стратегията „Европа 2020”. Доколкото целите на Стратегията „Европа 2020” са цели, които са общоприети от всички държави членки, ние не бихме могли да имаме каквито и да било възражения по този подход и го подкрепяме. Разбира се, България подкрепя икономика, базирана на знанието, да го наречем „зелен растеж”, и социално отговорна икономика.
Тук, разбира се, има някои въпроси, които е редно да бъдат обсъдени допълнително. И големият – не бих искал да кажа проблем, голямото предизвикателство е, че, ако ние говорим за едно стриктно обвързване на целите на кохезионната политика с целите на Стратегията „Европа 2020”, там по никакъв начин, императивно не се забелязват нужди, които България има. И тук е редно да се споменат нуждите в базисната инфраструктура. В Стратегията „Европа 2020” никъде не се говори за базисна инфраструктура. Това е причината на всички срещи, които са проведени до момента и с мое участие, и с колегите, аз категорично да съм настоявал към целите на Стратегията „Европа 2020” да бъде добавена възможността за инвестиции в базисна инфраструктура, идоколкото аз считам, че това е категоричен приоритет, особено за държавите членки. Ние не може да говорим за сближаване – икономическо, социално, териториално, ако няма необходимата степен на свързаност. Тоест базисната инфраструктура не подлежи на съмнение.
Има необходимата увереност, че това наше съображение, и на България, разбира се, и на други държави членки ще бъде взето предвид.
Беше споменат финансовият инженеринг. Редно е това да се знае не само от публичната администрация, от българския бизнес, че той ще взема много по-голяма роля във финансирането на бизнеса, специално на малките и средни предприятия. Това, което трябва да се знае, е, че не се предвижда пълно премахване на схемите за безвъзмездно финансиране и отиване към инструменти от типа „финансов инженеринг”.
Може би най-точната конструкция, която се използва и до голяма степен ще отразява ситуацията, стремежа на Европейската комисия специално е схемите за финансов инженеринг да се конкурират със схемите за безвъзмездно финансиране, което означава много. Означава много и при едно внимателно прочитане на това, което казах, може да се разбере много.
От една страна, означава едно, може би, равноправно разпределяне на ресурсите за бизнеса – половината за схеми за безвъзмездно финансиране, другата половина за финансов инженеринг. Но освен това може да означава, че условията на безвъзмездното финансиране като интензитет на безвъзмездната помощ вероятно ще бъдат близки до тези условия, които се предоставят от по същество кредитни инструменти.
Разбира се, най-острият, бих казал, дебат по отношение на дискусията на европейско ниво протече по отношение на така наречените conditionalities или условия. Добре знаете, повечето от вас, може би всички, че европейското финансиране оттук нататък има особена стойност, то има стойност на инструмент, който не само финансира едни политики, но един вторичен ефект, на първо място, свързан с гарантиране на добрата бюджетна дисциплина в държавите членки и на второ място, с провеждане на реформи. Това са измеренията на conditionalities или на условия, които съществуват в момента.
Простичко казано напълно активна е възможността една държава членка, която не спазва необходимата бюджетна дисциплина, тоест има дефицит над максимално предписания от 3 процента, да им бъде спирано цялото финансиран – не само по линия на кохезионната политика, а и по линия на общата селскостопанска политика.
Разбира се, България подобна опасност не я грози. По-интересно за България е другото – така наречените police и conditionalities. Простичко казано, ситуацията изглежда така: държави, на които е предписана в договора необходимостта от извършване на реформи в определени сфери и ако те напредват достатъчно акуратно с тези реформи, ще имат право на финансиране в допълнителен размер от 5-процентния резерв. Държави, които не провеждат реформи, няма да имат подобно право.
Този въпрос интересува не толкова пряко България, макар че със сигурност както по отношение на всяка държава членка, така и по отношение на България ще има предписани някакви реформи – не е толкова трудно да се досетим в какви сфери биха били те. По-скоро това, което интересува България, е дали съществува опасността обвързването на кохезионната политика с такива дисциплиниращи инструменти да се яви пагубно, особено затрудняващо за някои държави членки, някои от които са ни съседи. Защото това със сигурност би имало ефект по отношение на България.

Заслужава да споменем особения акцент в сферата на енергетиката. Ясно е от предложението за нова финансова рамка, че разходите, свързани с енергетиката, вече са част от допустимите разходи по кохезионния фонд – нещо, с което ние обезателно трябва да се съобразим от гледна точка на националните приоритети.
Разбира се, не бива България да оставя нещата просто да се случват. Не е достатъчно България добре да се информира какви разговори и дебати текат на европейско ниво. Разбира се, важно е, но наред с това е особено важно България да говори, да участва, да изразява позиция на всички подобни срещи, даже не преследвайки тясно националния интерес, с ясното съзнание, че допринасяме за по-добрата кройка и по-добрия дизайн на политиките на европейско ниво.
Този въпрос, разбира се, е важен, но на мен ми се иска да премина на следващата стъпка – какво се прави в България по отношение на планиране и програмиране на чисто национални цели и приоритети и какво е нашето виждане по отношение на структурата, системата от институции, която ще отговаря за разпределение на средствата.
Това, което се споменава на абсолютно всяка среща на високо ниво, свързано с бъдещето на кохезионната политика, е необходимостта от опростяване на системата, от опростяване на процедурите. Колеги, които участват от дълги години преди мен на подобни срещи, казаха, че тази тема се поставя на всяка среща, на всеки разговор – политически или експертен, свързан с бъдещето на кохезионната политика. Очевидно е обаче, че имаме противоположни тенденции – от една страна, натискът процедурите да станат по-прости, по-ясни и по-бързи, и от друга страна стремежът процедурите да бъдат такива, че да не допускат каквито и да било нарушения.
Не забравяйте, че в Европейския парламент и в други институции се коментира непрекъснато какво е нивото на грешки и какви грешки се допускат, дали има нерегулярни разходи, така че имаме едни противоположни тенденции.
Лично моето становище - аз очаквам опростяване на процедурите по-скоро за малките проекти – което е добра новина, тези на по-малка стойност, тези, които се отнасят към бизнеса, може би към неправителствените организации. По отношение на големите инфраструктурни проекти не забелязваме тенденция към опростяването на правилата.
Но България има възможността да предложи една доста по-ефективна структура за управление на средствата, получени от всичко, което се е случвало до момента. Така или иначе ние вече имаме 4-годишен опит в рамките на един програмен период. Макар и да нямаме завършен такъв, имаме достатъчно основание да си направим изводи какви са дефектите на системата, която съществува.
Две основни неща трябва да бъдат казани и подозирам, че няма да бъдат нови за вас . Два процеса трябва да протекат. Единият процес на централизация на национално ниво, а другия – процес на децентрализация в страната.
Защо централизация на национално ниво?
Системата към момента е твърде раздробена – седем управляващи органа, разположени в различни ведомства, някои от тях имат и междинни звена, понякога разположени в същото, а понякога разположени в друго ведомство. Това не само създава големи предизвикателства, свързани с координацията на всички тези инструменти, но създава сериозни предизвикателства, свързани с това, че всички инструменти, макар и да имат отраслова специфика, всъщност синхронно, в режим на симбиоза, работят за постигане на националните приоритети на страната.
Не бива да забравяме, че имаме цели категории бенефициенти, които работят с повече от един финансов инструмент. Често ние ги караме да работят с различни институции и понякога да спазват правила, които не са съвсем едни и същи. Разбира се, редно е да поставим въпроса доколкото е ефективно използването на личния административен ресурс, дали може същата работа да се върши с по-малко хора.
Идеята, която се дискутира в момента, тя е приета и на Съвета за развитие, и на оперативно заседание на Министерския съвет, е процес на обединяване на управляващите органи в един универсален управляващ орган. Това е процес, който тече или е протекъл, или се планира да тече в други държави членки. Но това не е най-интересното.
По-интересното е друго. Наред с този процес на централизация на национално ниво трябва да протече един друг процес. Той е процес на децентрализация в страната. Голямата нужда, която имат тези, които кандидатстват, тези, които изпълняват проекти, е нуждата от пряк контакт с експертите. Нуждата, която имаме ние, когато говорим за контрола, когато говорим за ефективната помощ, е– тя да не бъде дистанционна, а да бъде пряка. Ние имаме нужда от повече присъствие на хора на място, там, където се случват нещата. Без значение е дали говорим за инфраструктурен проект или говорим за проект за социалната сфера. Това е и шансът за един много по-интелигентен контрол. Не контрол, на който основната му цел е да хване някой, който е направил грешка, а контрол, който не позволява на някого да направи грешка. Това е добрият контрол.
Във връзка с това се планира създаването на шест междинни звена в районите за планиране, които реално да обемат над 95 процента от всички възможни форми на общуване с кандидатите и с изпълнителите на проекти, като в това число е фазата на кандидатстването, една голяма част от фазата на оценката, разбира се, и договарянето, и цялата фаза на мониторинга и изпълнение на проектите, които се реализират на територията на съответния район за планиране. Убедени сме, че това ще допринесе както за по-високата скорост, така и за по-високото качество на изпълнение на проектите.
Ще ми позволите още едно допълнение. България има традиция с две нива на управление – едното е силна централна държавна власт, другото е силна местна власт. България няма устойчива традиция в регионалните власти. Териториалният обхват на различните единици е сменян непрекъснато в годините и чисто от властова и от политическа гледна точка подобни структури не са особено силни. Като резултат от това политиките в България са фокусирани на тези две нива – национално и локално. В България има дефицит от регионалното ниво на мислене, има дефицит от регионалното ниво на планиране.
Ще се опитам много да опростя нещата, ако господин председателят ми позволи да говоря две минути повече.
Когато говорим за един общински път, към момента системата позволява на една община да бъде финансиран общински път, този, който е на нейната територия. Или когато говорим за един туристически маршрут. В момента системата позволява да бъде финансирана тази част, която се намира на територията на съответната община.
Моля да помилите. Повечето общински пътища от другата страна на границата на общината са свързани с друг общински път, а повечето туристически маршрути, част от най-атрактивните, попадат на територията не на една, а на две, три или четири общини. Имаме нужда от регионално ниво на мислене и на планиране. Имаме нужда, разбира се, системата за финансиране да бъде адаптирана така, че да позволява финансирането на инвестиции, които обхващат една, две, три или повече общини.
В този смисъл тези междинни звена на регионално ниво трябва да бъдат създадени поне в някаква първоначална форма още от средата на следващата година. Разбира се, с много, много по-малък персонал, чийто основни ангажименти ще бъдат свързани с координацията при планирането и подпомагането на местните власти за подготовката на инвестиционните обекти за следващия програмен период.
Тук отвореният въпрос, който сигурно би трябвало да е на вниманието на българския парламент, е, ако ние създадем подобни силни междинни звена на териториално ниво, каква ще е връзката им с останалите структури на държавната власт, специално с областните управители. За мен те не съществуват отделно, сепаративно. Това не е най-доброто решение. Доброто решение е да се търси тяхната сходимост с други съществуващи фигури на държавната власт по места.
Разбира се, има няколко отворени въпроса. Като говорим за една структура като универсален управляващ орган – тя дали ще бъде абсолютно политически стерилизирана, под формата примерно на Държавната агенция за развитие или ще бъде разположена в структура, която е по същество с политическо управление, министерство или Министерския съвет. Това е един отворен въпрос. Всеки от вариантите има и предимства, и недостатъци – няма да изпадаме в по-детайлен анализ.
Факт е, разбира се, че има инструменти, като примерно Оперативна програма „Транспорт”, които ще продължат да се управляват на централно ниво. Там нямаме такава регионална логика и нямаме нужда от намесата на междинните звена на териториално ниво.
Отворен е дебатът с много „за” и „против” дали България има нужда от регионални оперативни програми. Тук има редица аргументи „за” и редица аргументи „против”. За мен би било изключително полезно да чуя и вашето мнение.
Това, което е категорично – вървим към намаляване на броя на оперативните програми. Има държави, които в момента мислят за следващия програмен период за една оперативна програма. Раздробяването на ресурса в различни финансови инструменти не ни носи обезателни ползи. Разбира се, в същото време получаваме много, много предложения за нови оперативни програми: Оперативна програма „Туризъм”, Оперативна програма „Информационни технологии”, Оперативна програма „Научни изследвания” и други оперативни програми.
Повярвайте, не е необходимо, за да адресираме добре дадена нужда, ние да я вместваме обезателно в специална оперативна програма. Достатъчно е да бъдат разписани ясно като приоритети, като проекти и цели и, разбира се, важно е да има качество на определяне на съответния финансов инструмент. Вероятният брой на оперативните програми би могъл да бъде пет, в зависимост от структурната им специфика. Напълно е възможно да се мисли за обединяване на част от оперативните програми, които финансират инфраструктура, и за оперативните програми, които финансират публични институции.
Примерно напълно е възможно, редно е, според мен дори е задължително Оперативна програма „Техническа помощ” и Оперативна програма „Административен капацитет” да бъдат един инструмент. Като допълнение това ще доведе със сигурност и до икономия на административни ресурси.
Последният, третият въпрос – ще се опитам да бъда кратък – е какво прави България по отношение на програмирането на следващия период.
Започваме с Националната програма за развитие, така наречената „България 2020”. Повечето от вас са се запознали, защото сме се виждали в един или друг формат на обществени обсъждания. Знаете, че има изготвен анализ, има изготвена предварителна версия на визия, цели и приоритети на тази програма. Напомням на всички, че функцията на програмата е да работи като вид конституционен документ, като една основа по отношение на всички стъпки, които ще произхождат оттук нататък. Включително тя ще бъде основата за нашите преговори по Договора с Европейската комисия за следващия програмен период. Тя ще бъде, разбира се, и основата за текстовете, приоритетите и целите във всички оперативни програми.
Няма да изчитам детайлно визията и целите, които са направени, доколкото говорим за документ, който ще има конституционен характер. Добре съзнавате че всяка дума, всеки препинателен знак в него може да бъде гледан и препрочитан стотици пъти. Ние трябва да нюансираме всеки възможен приоритет и да направим всяко ограничение, от което имаме нужда. На страницата на eFunds има пълната версия на анализа – на целите и приоритетите, освен това има протоколи от всички обществени обсъждания, които са провеждани до момента. Искам да благодаря на всички участници в тях за изключително високото им качество.
Ще обърна внимание само на основния пакет приоритети, доколкото са два пакета, така наречените „ключови национални приоритети” и един допълнителен пакет от така наречените „допълнителни приоритети”.
Опитали сме се да намерим оптималната пресечна точка – това е малко като триизмерен шах, от приоритетите в „Европа 2020”, от това, което се очертава като бъдеще на кохезионната политика, от това, от което България има нужда, разбира се, да го съобразим с предизвикателствата, които вероятно ще се появят след седем или осем години, а към момента не са налични.
Ключовите национални приоритети са свързани, на първо място, това излиза категорично от всички анализи, с образованието. То има няколко измерения - високите научни постижения, свързани с икономика, базирана на знанието, повишаване на обхвата на образователната система, и разбира се, необходимостта образователната система да формира по-ценни за живота и практиката знания у учениците.
По „Транспорт” – формулиран като подобряване на транспортната свързаност и достъпа.
Енергетика. В това широко понятие се включва изграждането на адекватна енергийна инфраструктура, подкрепа за повишаването на енергийната ефективност и намаляване на енергийната зависимост.
Иновации, подкрепа за технологично обновление и стимулиране на въвеждането на енергоспестяващи технологии.
И сред ключовите приоритети е „Туризъм”. Като валоризиране на възможностите за развитие на туризма е счетено, че този отрасъл следва да е особен акцент.
В допълните приоритети са споменати и такива, като демография, здравеопазване, социална сфера, социално включване. Води се спор за статута на земеделието - дали трябва да бъде преместено по-нагоре. Разбира се, и качеството на публичните администрации – само маркирам поради ограниченото време.
Ясно е, че част от приоритетите в така наречения „Допълнителен списък” се и съдържат в приоритетите от по-горно ниво. Част от приоритетите от „Допълнителния списък” могат да бъдат резултат от успешното изпълнение на приоритетите от основния списък.
Това са трите основни пункта, които исках да засегна.
По отношение на данните от изследването няма да губя времето с някакъв детайлен коментар. Радвам се, че това, което е обект на цели, приоритети и осъзнаване на все още проблеми встрани от администрацията се потвърждава и от мнението на гражданите. Благодаря.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви, министър Дончев. От Вашата презентация стана ясно, че планирате сериозни промени и може би най-важните са децентрализация на процеса, усилията за допълнително опростяване, ускоряване – там, където е възможно, разбира се, без това да се поставя под риск за нарушения.
Разбира се, много е важна електронизацията и на подаването, и на отчитането на проектите. Аутсорсването, там където администрацията няма капацитет, също би облекчило този процес. Ясно е, че всички тези неща в значителна степен ще бъдат отработени и в този програмен период, така че се надяваме вече по-малко от тези проблеми да съпътстват усвояването на средствата през следващия програмен период.
Говорихме за иновации и всички сме единодушни, че те са източник на растежа, приоритет. Но също толкова всички са единодушни може би, че без инфраструктура просто иновациите, този приоритет на бъдещето, малко остава да виси в пространството. Затова позволете ми дам думата на министър Росен Плевнелиев да очертае вижданията за инфраструктурата през следващия програмен период и един такъв въпрос – дали България е в състояние да реши инфраструктурните си проблеми през този следващ програмен период 2014-2020 г.
Заповядайте, господин Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Ще се опитам да бъда много бърз и много конкретен.
Уважаеми дами и господа, скъпи приятели! Две вълшебни думички са важни за мене и бих искал да ги споделя и с вас. Надявам се, че България ще отстоява своите приоритети в интегрирането на своите стратегически и програмни документи за 2014-2020 г. Ето тези две важни послания, тези две много важни думи: първата е базисна инфраструктура, втората е големи, а не малки проекти.
Колкото и да говорим за иновации и за финансов инженеринг, за зелен растеж, за икономика на знанието, ние трябва да съзнаваме, че без базисна инфраструктура нито ще имаме работеща икономика, нито ще имаме иновации, нито ще имаме чуждестранни инвестиции, нито ще имаме добра бизнессреда, нито ще имаме регионално развитие, нито ще имаме качество на живот в регионите, нито пък ще имаме качествен туризъм във всичките му аспекти – било той градски, селски, СПА, културен, исторически, морски, зимен, еко и каквато още форма на туризъм да измислим. Нито ще имаме качествена бизнессреда, нито ще имаме, разбира се, и добра демография.
От тази гледна точка - базисна инфраструктура, базисна инфраструктура, базисна инфраструктура, това е предпоставката за мене за развитие на всичко останало. И дълбоко се надявам, дълбоко вярвам, благодарение на министър Дончев, който започна с нея, че без България да адресира и реши своя проблем с базисната инфраструктура, ние просто няма да решим нищо останало.
И за да бъда съвсем конкретен с вас, бих хвърлил няколко цифри на масата.
Регионално развитие, пътища, екология. Знаете много добре, че по отношение на пътищата ние вече имаме своите приоритети до 2020 година. Те казват, че ни трябват 5 милиарда, че можем да направим седем магистрали, седем скоростни пътища до 2020 г., един тунел и два моста над р. Дунав още.
Като абсолютен минимум аз ще спомена само три проекта. Единият се казва магистрала „Хемус”, другият се казва магистрала „Черно море” и третият е магистрала „Струма” – ЛОТ3, така нареченото Кресненско дефиле. Само тези три приоритета - хвърляме цифрата, струват 2,8 млрд. евро.
Веднъж си направих експеримент, това беше в цялата 2009-2010 г., когато преговаряхме по Дунавската стратегия, обиколихме много региони на Северна България. Моят въпрос към хората беше: имате Оперативна програма „Регионално развитие”, в нея изпълнявате много проекти, има Оперативна програма „Транспорт”, в нея обаче, за съжаление, няма „Хемус”, знаете, че доскоро тя не беше европейски приоритет . Какво вие бихте приватизирали? Там бяха кметовете на цяла Северна България, които казаха: ако ние трябваше да избираме между „Хемус” и всичко останало, ние избираме „Хемус”.
Тогава разбрах колко е важна за тях, за нас като държава магистрала „Хемус”. Да, ама струва милиард и половина. И искам категорично да ви гарантирам, че не само „Хемус” и „Черно море”, а и „Струма” струват общо 2,8 милиарда. Но и за останалите проекти ние ще имаме и апликационни форми поне две години по-рано от началото на периода. Целта е апликационните форми в пълния им формат да бъдат готови до края на 2011 г.
Екология. В екологията Министерството на околната среда и водите е сметнало, че са необходими минимум 2,4 млрд. евро само за да направим пречиствателните станции на градовете с над 10 000 жители население, за да изпълним това, което сме подписали като задължение по време на присъединяването на България към Европейската общност, в договора от 2007 г., където ние сме поели тотален ангажимент, от който не можем да избягаме. Глобите, според Министерството на околната среда и водите са стотици милиони евро и бомбата тиктака ежедневно. Само това, нищо друго – не говорим за пречиствателни станции за питейни води, не говорим за това да сменим един водопровод. България губи 60 процента от водата в мрежата. Само тези пречиствателни станции струват 2,4 млрд. евро.
Регионално развитие. Програма „Регионално развитие” наистина се разви по един страхотен начин и има огромен смисъл в нея, независимо под каква форма ние ще адресираме темата с Оперативна програма „Регионално развитие” и нейния смисъл. Но към момента в нея има 1,6 млрд. евро. Ние имаме голямата амбиция да ги усвоим на 100 процента. Има проекти с огромна важност за държавата, за регионите, които са вътре. И това трябва да продължи.
Дали развитието на седемте центъра на растеж, където вече правим транспортните проекти за 210 млн. евро?
Дали темата за енергийната ефективност, която трябва да прерасне в една милиардна програма?
Дали темата с пътищата втори и трети клас, където знаете, че 60 процента от мрежата тотално е дезинтегрирана?
Дали темата с култура, туризъм? Дори туризмът в абсолютната му цялост – през пътищата, през обектите, до, разбира се, финансирането на PR дейности, национални кампании и каквото още се сетите – всичко това минава оттам.
И да не забравяме, че България, благодарение на Оперативна програма „Регионално развитие” адресира и решава втората по големина болест, бих казал бича за българското население – това са онкологичните заболявания, където ние вече имаме цялостна концепция, през национални, регионални центрове с възможно най-модерна техника – това е едно страхотно постижение, но струва 300 млн. лв.
Спокойно бих могъл да си представя, че в следващия период можем пак да адресираме темата с най-големият бич - това са инфарктите във всичките им форми и така нататък.
Защо го казвам всичко това нещо? Защото при положение, че ние ще изпълним тази програма на 100 процента - това е голямата ни битка, при положение, че кметовете набират скорост, както и да го правим, както и да го формулираме, със сигурност ще бъде оптимизирано и със сигурност ще намерим правилното решение в интерес на регионите на децентрализацията. Но това са още 1,6 млрд. евро.
Ами хайде да добавя още малко, примерно, 2 милиарда за ж.п. и метрото. Защото метрото вече е толкова напред, че подготвят проектите за 2014-2020 г. и ще бъде поне финализирано две години по-рано с третия лъч на метрото.
Да добавя 1 милиард по Оперативна програма „Конкурентоспособност”, която е важна програма и се развива. А ако добавя и Оперативна програма „Човешки ресурси” – ами те станаха 11 милиарда. Ние в момента имаме 8, заедно с българското кофинансиране, вероятно трябва да се борим за 20, за да получим 15 или 10 . Трябват ни минимум 11, а пък в момента се говори, че може би бихме могли да получим 15 процента отгоре, които са може би 9-10 милиарда.
Защо ги казвам всички тези цифри. За да може да фокусирам вашето внимание върху втората основна моя теза. А тя е, че няма нищо по-лесно от това да правите един голям проект, а не много малки проекти. Тогава имате много по-лесно управление, имате много по-малък риск, имате много по-голямо усвояване на средствата, имате много по-ясно финансиране и имате, разбира се, и много по-голям видим смисъл, който отключва потенциала за всичко останало.
От тази гледна точка аз дълбоко вярвам, че правилната рецепта трябва да бъде малко на брой, но големи, значими, мащабни проекти, които да раздвижим в периода 2014-2020 г. Това са проекти, които са приоритетни за икономиката, това са проекти, които са приоритетни за регионите, това са проекти, които ще ни гарантират със сигурност едно отключване и позициониране на държавата като една държава на кръстопът. Тези проекти, както съвсем елементарно хвърлих цифрите на масата пред вас, според мен струват поне 11 милиона. Големи, значими, които отключват потенциала на всичко останало.
Дълбоко вярвам - и това е моята молба, моят апел и моето дълбоко убеждение, че ако ние адресираме темата с базисната инфраструктура и се фокусираме в големи и значими качествени проекти, които, вярвайте ми ,на това отгоре, почти нямат хоризонт за друго финансиране в ситуацията, в която е бюджетът, икономиката на държавата, ние ще можем да отключим потенциала на всичко останало и ще имаме по-нисък риск, ще имаме много голяма усвояемост, ще оптимизираме персонал, хора, процедури и ще успеем да вкараме много по-голям, видим смисъл за българските региони.
Затова подкрепям изцяло усилията на министър Дончев. Правителството много мисли в тази посока. Ние сме честни, откровени с вас.
Видях и това, което се видя в презентацията на председателя на комисията, че всъщност очевидно хората, които са питани, отговарят по подобен начин. Искаме фокус, искаме ясни приоритети, искаме малко на брой, но най-големите важни неща да ги избутаме и да ги приключим.
Това, което разбирам, е, че след 2020 г. ще се набляга изключително много на по-креативните инструменти – финансов инженеринг, всякакви форми и че България има своя, може би последен шанс – до 2020 г. да направи това упражнение с големите, мащабните структуроопределящи проекти, които да дръпнат напред.
Така че благодаря на всички за това, че ми дадохте шанс да кажа тези две важни вълшебни думички пред вас, а именно базисна инфраструктура и големи, а не много на брой малки проекти. И дълбоко вярвам също така, че при правилното структуриране на изпълнението на тези проекти ще се намери правилният баланс. Защото без работещи междинни звена в министерствата, които отговарят за тези секторни политики, ние няма да можем да се справим. Благодаря ви.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви, министър Плевнелиев, за ясното послание, за ясното изказване. Сериозни проекти, сериозни отговорности. Ясно е, че може би цялото финансиране за следващия програмен период, както го очертахте, е 11 милиарда. Може би точно господин Дончев ще каже дали ще стигнат, ако трябва да го насочим изцяло към инфраструктурата. Но без съмнение, инфраструктурата трябва да я направим. Там ще мине, така да се каже, всякакъв икономически растеж.
Но да не забравяме и последната презентация. При нас е Евгени Ангелов, заместник-министър на икономиката и енергетиката. Вече подчертахме и министър Дончев подчерта – един от новите моменти в новата кохезионна политика на Европейския съюз е допълването на грантовете с револвиращи инструменти, не заместване, не изместване, може би допълване, комбиниране, улесняване използването на грантовете чрез револвиращи инструменти и повече яснота по тези въпроси.
Господин Дончев, заповядайте.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само едно допълнение. Ако ние се борим за 11 милиарда за инфраструктура, това означава, че ние трябва да имаме финансова рамка за не по-малко от 14 милиарда, доколкото според новите регулации 25 процента от националната рамка трябва да е за Европейския социален фонд.
Както каза колегата, аз съм абсолютно солидарен с този подход. Ние трябва да тръгнем с едни по-амбициозни планове, за да получим максимум средства от тези, от които имаме нужда.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Ангелов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин Колев, благодаря и за поканата. Искам съвсем накратко да ви запозная какво се случва в Европа във връзка с финансови инженерингови инструменти и накратко какво правим и постигаме в този програмен период. И, разбира се, накъде – какви са тенденциите.
Има повече информация в презентациите. Искам само да наблегна на някои от по-важните елементи.
Вече беше споменато и от двамата министри, че има ясна тенденция в Европейския съюз за по-силна роля на финансов инженеринг, въобще инструментите, които се револвиращи. Това, разбира се, не отменя напълно и изцяло значението на безвъзмездната помощ. Тя е изключително важна за нас, изключително е важна за нашите предприятия. Но е ясно, че тя трябва да бъде комбинирана и координирана по доста иновативен и успешен начин и това е важно както за този програмен период, още по-важно е това за следващия.
Като цяло практиката в Европейския съюз, а и не само в Европейския съюз, показва, че принципно револвиращите инструменти са по-ефикасни и устойчиви алтернативи на традиционните грантове. Изводите на кохезионния доклад ясно потвърждава ролята на тези инструменти за осъществяването на този тип политики. Ясно е, че повечето държави-донори, повечето институции в Европейската комисия са дали ясна насока това да бъде приоритет за следващия период.
За нас това, което според мен е важно да начертаем и да бъдем подготвени, е тези грантови инструменти да бъдат добре комбинирани с револвиращите, за да може да осигурят максимална възможност на нашите предприятия да се доближат като конкурентоспособност, като ефективност до средните за Европейския съюз.
Това, което револвиращите инструменти дават, са значително по-опростени, по-ясни и по-гъвкави правила. Те могат да бъдат ползвани по различни начини, които са много по-малко контролирани от тези, които са на грантовите схеми. Но това, което също е ясно, е, че трябва да има много по-ясни граници между това какво е това грант, какво е това револвиращ инструмент, кои продукти към коя класа да се отнесат. Защото в момента има доста несъответствия и проблеми къде свършва единият, къде започва другият.
Няма да ги изброявам всички, в момента има редица такива в Европейския съюз. Тези, които на нас са добре познати, са тези първите като JEREMIE и ДЖЕСИКА от структурните фондове, но съществуват и редица други. Както виждате, те са в разнородни дейности от типа иновационна политика, енергийна ефективност, земеделска политика. Така че вече в Европейския съюз институциите са набрали доста опит в тази сфера.
Няма да навлизам в детайлите. Ще дам само конкретни примери.
Един от основните плюсове е значително по-големият ресурс, който осигуряват револвиращите инструменти. Тоест извън грантовото финансиране ние успяваме да мобилизираме в зависимост от продукта между два и три пъти цялостно финансиране.
Примерно по JEREMIE в края на краищата държавното, европейското и привлеченото финансиране ще бъдат между 2,5 и 3 пъти повече, отколкото структурните фондове.
Съответно този ресурс стига до много повече бенефициенти, има доста дисциплиниращ ефект. Защото в момента за повечето грантови схеми, където и да са те, не само, разбира се, в България, фокусът е за какво има грант, как могат да го оползотворя и как да напиша проект, който да вземе този грант. А фокусът трябва да бъде от какво реално имаме нужда и кой е най-ефикасният и ефективен инструмент да постигна моите цели.
Също така достъпът до средствата се случва тогава, когато е необходим. За разлика от грантовите, финансовите инструменти позволяват на предприятията да получат финансирането преди да стартират проектът. Проектът дори и да се промени, дори да се измени, дори нуждите да станат по-различни, той е достатъчно флексабилен, за да може това нещо да се вземе предвид.
И тук съвсем накратко и съвсем семпло се опитахме да разграничим единия от другия инструмент. Разбира се, границите са малко по-сиви. Единият е по-статичен, ориентиран към инвестициите грантовите схеми, за конкретна машина, по конкретен начин. Принципно револвиращите инструменти са по-насочени към паричния поток, който е това, което вълнува предприятието.
Както споменах, тук се обявява схемата, получават се проекти, докато при револвиращите инструменти, понеже има и значителен частен интерес, частно съфинансиране, тези мениджъри са заинтересовани да отидат, да намерят, да агитират и да финансират, според тях, фирмите, които имат най-голям шанс за успех, особено в дяловото инвестиране.
Плащането в единия инструмент е след инвестицията по грантовите схеми, другото е преди. Ползата от гранта откъм бенефициента е, че уж няма директен разход, но ние знаем, че като време, консултанти и всякакви други помощници за подготовката на такива проекти въобще не е така.
Финансовият инструмент – тук това е спорно понятие – дали е на пазарна цена или не е на пазарна цена. Аз мисля, че по-скоро всичките финансови инструменти, които ние въвеждаме, са по пазарна цена – и дяловите, и заемните. И те са един вид грант, именно субсидия на лихвите или цената на това финансиране. Така че и двата имат елемент на грант.
И както вече казах, единият е с ограничен обхват, само на допустимите дейности и разходи, които трябва да бъдат дефинирани месец преди това, а револвиращият е значително по-гъвкав.
За да не повтарям и за да напредваме по-бързо, тази презентация, както казах, ще оставя за този, който се интересува – да я разгледа в по-голям детайл. В момента се дискутират тези рамки за финансовите инструменти през следващия период, защото през този период стана очевадно, че има несъответствие между правилата за структурните фондове и тяхната съвместимост с пазарно финансиране. Тоест те са направени за грантови схеми. И когато започнем да финансираме по пазарен начин, правилата на двете често пъти не могат да се напаснат и се изпада в доста сложни процедури по остойностяване, по докладване, по верифициране на разходи.
И това е една от задачите, които колегите и от Европейската комисия, и от Европейската инвестиционна банка, и от фонда решават в момента – да се изготвят такива наръчници, да има специални оси на финансиране, които са само и изключително за револвиращи инструменти.
Другата голяма дискусия, която в момента се води, е как тези револвиращи инструменти да бъдат контролирани – дали на централно ниво в Европейската комисия или в една от европейските институции, или те да бъдат на национално ниво.
И тук това, което също се обсъжда е, че финансиране, което ще бъде директно контролирано от комисията, няма да се изисква да бъде национално съфинансиране. Тоест тези 15 процента, които ние в момента заделяме от държавния бюджет по JEREMIE, да бъдат напълно финансирани от комисията, при положение, че те управляват процеса.
Другото е изпълнението на тези проекти на фази. Защото в момента, вие знаете и за JEREMIE, когато го сертифицирахме този проект, парите бяха изплатени в един ден. Те влязоха в програмата, в БНБ и бяха засвидетелствани като изплатени, сертифицирани и така нататък.
Това, което се обмисля за следващия програмен период, е това да се случва на фази, като този инструмент поема парите към малки и средни предприятия.
Другите неща, които се обмислят, е да има еднаква методика за определянето на лихвите на заемните инструменти и повторното им използване в същата сфера, за която те първоначално са били насочени за период от 10 години след края на схемата, доста стандартизация откъм правила, докладване и така нататък.
Само с две думи ще кажа за досегашния опит, който имаме. Някои от вас са виждали тази схема. Тук нагледно сме показали програмата. Тя е три елемента, общо казано. Единият е достъп до финансиране, за револвиращите инструменти, за които в момента става въпрос. Другите са достъп до пазари и инфраструктура и ефективност на предприятията, което е основно технологичната модернизация.
За нашия прогрес с финансовите инструменти. Нашият подход за структуриране на цялата Стратегия за финансиране на малки и средни предприятия беше, че ние трябва да осигурим ресурс за целия цикъл на живота на една компания – от нейното създаване, когато говорим за стартиращия фонд, до рисковия фонд, растеж, гаранционния фонд.
В момента единственото, което нямаме като продукт, е този последен кръг, който е фонд за директно кредитиране. Лявата ос е зрелостта на компанията. Колкото е по-високо, толкова е по-голяма. А на дясната, хоризонталната ос сме се опитали по размер да дадем продуктите. И съвсем естествено е, че колкото по-голяма е компанията, толкова по-голям ресурс трябва да заделим. Той става и по-малко рисков. Така че тръгваме от много рисково финансиране и свършваме до заемни инструменти.
В момента това, с което сме готови, е гаранционният фонд, който ще бъде подписан в четвъртък с пет банки - 78 милиона по оперативната програма, на която ще бъдат дадени кредити за около 400 млн. евро, които ще са на по-ниски лихви, с по-ниски обезпечения.
Другите два фонда вече са избрали мениджъри, този на мецанина, който е 60 милиона, и този, който е рисковият фонд – 30 милиона. И в момента двамата мениджъри ще подпишат техните договори, вероятно до края на лятото, но и не само това.
Това, което виждате – тъмният цвят, това са парите по структурните фондове, а светлият цвят – това са парите, които идват отвън, от частния сектор. Това е за мултипликатора, за който говорих, че ако изпълним цялата програма, както сме я визирали, включително и последния фонд за 400 милиона, който в момента е предложение от нашето министерство, той трябва да бъде съгласуван. Говорим и с колегите от Европейската комисия. Ние ще заделим около 380 млн. евро, от които само 60 милиона евро ще дойдат от държавния бюджет, а финансирането ще е близо 1 млрд. евро.
Това е за малки и средни предприятия основно. Тука дори за нашите предприятия издействахме специално тълкувание какво е това малко и средно предприятие в нашия контекст, така че обсегът да бъде по-широк и ще могат да кандидатстват повече компании.
Само два бързи слайда за самата оперативна програма. В момента това е изпълнението й по оси. Над половината от бюджета вече е или договорен, или изплатен, или процедурите са обявени. До края на годината искаме да обявим нови процедури за близо 400 млн. евро. И плащания виждате по години. Тази година вече сме изплатили толкова, колкото за цялата минала година. Очакваме искания от порядъка на още 22 млн. евро до края на годината.
Важното е, защото това не винаги става ясно, че в момента сме наваксали и голямото забавяне по плащанията, програмата, всичките искания, които са постъпили от бизнеса – 70 процента са вече изплатени.
В момента в системата има само 15 млн. евро, които са в процес на разглеждане. Благодаря.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви, господин Ангелов. Ясно е, че револвиращите инструменти ще дадат гъвкавост и очаквания за по-добър достъп до финансиране за изпълнение на проекти по оперативните програми, по „Конкурентоспособност”. Благодаря за презентацията.
Сега имаме време и за въпроси. Аз ще помоля преди всичко да зададат въпросите членовете на Съвета за обществени консултации, които са адресирани към министър Росен Плевнелиев, тъй като той пръв ще ни напусне.
Някой има ли конкретни въпроси към министър Росен Плевнелиев? Или пък да започнем с тези членове, които са се записали. Може би пръв ще вземе думата господин Димитър Лъжов от Българския съвет за устойчиво развитие.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз се извинявам. Може ли, господин председател? Разбира се, че членовете на Съвета за обществени консултации са с предимство, но ако разрешите да задам два кратки въпроса, отговорите на които ми се струва, че ще бъде важни за членовете на съвета.
КАМЕН КОЛЕВ: Искахме първо членовете на съвета да зададат своите въпроси, тъй като може би депутатите имат по-добър достъп до министрите, а членовете на съвета много по-рядко имат тази възможност. Затова ще помоля може би съвсем накратко, в рамките на 2-3 минути да зададете своите въпроси.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: А Вие разчитате, че министър Дончев ще се върне, така ли да разбирам?
КАМЕН КОЛЕВ: Не, министър Дончев мисля че няма да се върне, но министър Плевнелиев е тук.
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Аз успях да отложа с 15 минути срещата си, така че до 15,15 ч. имам 30 минути на разположение. С най-голямо удоволствие ще ви отговоря.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Отчитаме като знак на неуважение към съвета това, което направи господин Дончев.
КАМЕН КОЛЕВ: Заповядайте, ще помоля само в рамките на три минути.
ДИМИТЪР ЛЪЖОВ (Български съвет за устойчиво развитие): Моите въпроси са именно към господин Плевнелиев.
Първият е за ролята на стандартите за устойчивост на градската среда и сградите в бъдещата кохезионна политика на България. Тук няма нужда от пояснение. Имаме предвид стандартите за устойчивост, които са базирани на чуждестранна практика и които ние ще се опитаме да адаптираме вероятно към български условия. Министър Плевнелиев знае за какво става дума.
И вторият ми въпрос е за необходимост от интегриран подход при използването на европейските фондове за реализирането на национални политики. Това е едновременно въпрос и към господин Плевнелиев, и към господин Ангелов.
Ще си съкратя въпросите. Имам още само един – за добавената стойност на револвиращите инструменти JESIKA и JEREMIE и възможностите за създаване на нови фондове, които отключват потенциала за зелена икономика. Имам предвид, че тези два инструмента JESIKA и JEREMIE, така да се каже, са вече преполовили, почти приключили действието си – те са до 2013 г. Какво може да се очаква след това – някакви техни наследници? Благодаря ви.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря, господин Лъжов. Може би още въпроси да съберем?
ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Към господи Евгени Ангелов – защо толкова много се забави избирането на финансовите посредници – мениджъри на процедурите по JEREMIE? Вие започнахте успешна работа точно преди една година по този въпрос. Голямо постижение е това, което направихте, но много бавно после – от един момент нататък - ставаше избора на финансовите посредници. Някой лобираше за еднаква степен ли за тях, равновесие ли се получи?
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря. Други въпроси или изказвания? Заповядайте.
КРИСТИНА ЦВЕТАНСКА: Аз имам два въпроса към господин Евгени Ангелов. Единият е свързан с механизма – уточнен ли е, за тези допълнителни 200 млн. евро, които програма „Конкурентоспособност” ще използва за револвиращ финансов инструмент, а именно кредитиране? От коя приоритетна ос на програмата ще бъдат взети, от кои схеми?
Очевидно става въпрос за неусвоени средства по програмата и това на Комитет за наблюдение гласувано ли е, говорено ли е? В редица изказвания и публикации става ясно, че вече има разговори на ниво Европейска комисия за този механизъм. Молбата ми е за малко повече конкретика в този аспект.
И вторият ми въпрос е: дали е избран вече изпълнителят, който трябва да разработи процедурата за разпределяне на 200-те милиона евро за енергийната ефективност и ВЕИ-тата по Оперативна програма „Конкурентоспособност”, които отдавна очакваме да стартират?
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря за въпроса. Има ли други изказвания от членовете на Съвета за обществени консултации?
Господин Дончо Иванов, заповядайте.
ДОНЧО ИВАНОВ: Ниската степен на сходство в окомплектоване на документите по различните оперативни програми е една сериозна причина да не се оползотворяват, а не усвояват съответните средства по тези програми. Но това беше коментирано на едно от нашите заседания и при министъра на финансите.
Един въпрос, който поставиха мои колеги и ме помолиха да го поставя пред вас, е твърде дългият срок от датата на подаване на документите до одобряване на проектите – един доста дълъг срок. Има разлика в оценителните комисии и административните органи, че по административно несъответствие част от тези органи са много толерантни. И това, което тук се спомена за много по-близко присъствие до самите заявители, е много важно, тъй като имаме много добрия пример по отношение на трансграничното сътрудничество със Сърбия – България-Сърбия, където на няколко пъти беше викан екипът, за да може да се уточнят някои несъответствия от технически характер.
Други екипи работят, без изобщо да се срещат с хората. Така че това е първото.
И нещо, което е много интересно, е, че примерно за биоразнообразие – толкова дълго се удължи този период, че вместо за две години работата по този проект за местообитанията в защитените зони по „Натура 2000” е до 4-5 месеца. От това не може да се иска качествен продукт.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви. Ако няма кой да отговори от сега присъстващите, въпросът ще бъде записан и съответно поставен и Вие ще бъдете информиран. Заповядайте.
ПРОФ. БИСТРА БОЕВА (УНСС): Благодаря на госпожа Панайотова и на господин Колев за поканата. Вероятно аз съм единственият представител на академичната общност. Макар че приоритетите 2013-2020 са свързани с образованието, аз само няколко неща искам да запитам, тъй като ние сме тук поканени да разсъждаваме за приоритети, а не за технологията на цикъла - неща, за които чухме и от присъстващите тук представители на изпълнителната власт, че има подобрение.
Аз имам един докторант, който също ми каза това нещо. Имам няколко питания и препоръки: как виждате като реализация в този следващ период - разработване на програми и други, как ще се случат нещата? Кой ще управлява процеса на изготвяне на програмите?
Тоест, до тук ние чухме приоритети, чуваме визии, но как след като ще създадете едно централизирано звено, вие ще подготвите всички тези програми? Това е въпрос, на който аз предполагам, че не мога да получа отговор, защото част от нещата, които каза специално министър Плевнелиев, са чудесни - по-малко проекти по-лесно да се контролират, отколкото да се разпиляват ресурсите.
Вторият ми принципен въпрос е: как в тези програми вие ще отчетете доброто демократично управление, това, което в англоезичните страни се нарича governance на равнище проекти и corporate governance за големи проекти.
Един от големите проблеми, който ние с вас непрекъснато следим и в пресата – аз говоря за това, което чета в пресата, – е за непрекъснати нарушения, нарушения, нарушения.
Как вие считате, че ще управлявате тези неща в следващите години при незалагане на добрите практики, на добро демократично управление? Това ми е въпросът.
И второ, смятате ли също така в рамките на следващите години да помислите как повече ще обвържете това, което се нарича иновация, образование, с професионализма на държавно равнище? Персе се говори за образование, персе се говори за иновации – това е прекрасно. Но все пак ние трябва да имаме и някакъв поглед за това как тези неща се прилагат на равнище изпълнителна държавна власт. Изразявам се дипломатично, да не кажа нещата с тези думи.
Някак си ми се иска, говорейки за образование, да попитам? колко души от вас знаете в какво се обучават студентите по управление на проекти, по регионално развитие? Не знаете! Колко души се възползвахте от тези неща при правене на вашите проекти? Заповядайте, елате да видите – това е практика в другите страни. В България това не се случва.
И последният ми въпрос, който ми се иска да го чуете: в последна степен вие говорите за приоритети. Само министър Плевнелиев загатна, че основният приоритет - за мене е така - е да ни е уютно да живеем в тази страна. Вие говорите за онкоболни, говорите за кардиологични центрове. Защо бягат хората от България? Приоритетите са прекрасни, но направете вашата програма да бъде така, или вашите програми, че да акцентират бенефициента – крайния човек. Ето аз може би говоря общи приказки за някои от вас, но след като от една страна имате цифри, които говорят колко народ напуска тази държава – защо? Ами не му е уютно вероятно.
Аз лично ще бъда доволна когато има пътища. Но Нуриел Рубини каза нещо много хубаво за китайците – китайците построиха пътища, но няма кой да кара коли, защото нямат пари. Това също не бива да се подценява. Така че приоритетите трябва да се съвместяват, както пише по дебелите книги.
Не искам да ми отговаряте, не ме приемайте критично. С намерение съм за бъдещо партниране между университетите и изпълнителната власт. Бъдете живи и здрави! Благодаря.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви, проф. Боева. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз благодаря за дадената ми дума. Ще бъда съвсем кратък.
Добре е, че изпълнителната власт и различните министри ни представиха наистина важни инструменти, които смятат да приложат или поне да сложат на масата за дискусия в следващата финансова рамка 2014-2020 г. Но аз подкрепям преди мене изказването и бях се концентрирал само върху това – наистина коя е нашата цел за следващия планов период? Защото според мен без цел, която да си определим на малко по-високо равнище, като национална кауза, да я поставим като състезателна задача, и накрая, след като мине този период 2021 г да измерим дали сме постигнали, просто ще бъдем състезатели без яснота къде е финалът.
Ще ви дам един пример. ЕВРОСТАТ мери един синтетичен показател, който се нарича „стандартна покупателна способност”. Ние като нация, като държава сме на 44 процента - по последните данни, от средния формат за Европейския съюз, който е база 100 процента.
Разбира се, има региони – те мерят на ниво региони, – които са 383 процента спрямо средния за Европейския съюз. Ние сме в последните 20 от общо 347, ако не се лъжа, може да бъркам числото, но мащабът е този – последните 20 региона в тези 347. От тях 5 са български, 5 са полски, 6 са румънски и 4 унгарски.
Аз съжалявам, че Техни Превъзходителства си тръгнаха, защото виждате ние с кого се състезаваме. И според мен нормалната логика е да си поставим някаква цел – къде искаме да бъдем в тази класация, която е доста комплексна. Тя обхваща и въпроса защо бягат българите. Ами бягат, защото нямат пари, защото нямат перспектива, нямат доходи, нямат с какво да си купят коли да карат утре по магистралите.
Ето това е въпросът. И ако ние тръгнем от него и си поставим някаква измерима цел, примерно тези 44 пункта да станат в края на 2020 г., условно казано, 54 или 55, или 57, или някаква висока амбициозна цел – 66 пункта от средното ниво...
Според мен за това си струва да обсъдим и оттам нататък вече прекрасните идеи, които са повече технология – дали да има една агенция с междинни звена или пък да има регионализирани многосекторни програми, което е по-съществената крачка към целта, която спомена министър Дончев - да вдигнем капацитета и желанието на общините и на регионите. Ето това според мене е важно.
Също така това, което спомена и колегата от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, наистина е важно. Но то е технология. И тук аз обръщам само на едно нещо внимание. Не споря че е по-добре да се управляват по-големи проекти. Обаче, министър Плевнелиев, вижте какво се получава. Погледнете последните година и половина – концентрация на договори в няколко фирми. Драстична концентрация, бих казал. Това обаче се бие с другия приоритет на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – за подпомагане на малки и средни предприятия.
Тоест пак трябва да търсим баланса между това как се управляват по-лесно и по-добре големи проекти от това в един момент, след няколко години, да се окажем, че сме направили четири мастодонта в България – строителни, и всичко друго е умряло. Аз смятам, че тази цел, за която говоря, че трябва да я изведем на преден план, изисква по-балансиран подход. Благодаря ви.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря. Нека да приключим на този етап с въпросите и с изказвания и да помолим министър Плевнелиев да вземе отношение.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Започвам отзад напред, но ще отговоря на всички въпроси, които бяха поставени и които считам че са в моята компетенция. Разбира се, заместник-министър Евгени Ангелов ще продължи.
Господин Михалевски, няма как да не се съглася с Вас по отношение на целта, която ние трябва да си поставим. Към момента дори цифрата не е 44, а 43 процента. Аз прочетох, че България спрямо средната покупателна способност за Европа е на 43 процента от средата. Разбира се, Люксембург е номер 1 и Румъния е малко над нас – тя е с 45 процента.
България се е развивала, тя е била на 33-34 процента преди десет години. Така че вървим напред. Това, наистина, е една от целите, които аз се опитах да калкулирам. Защото, говорейки с моите колеги-министри, винаги ги питах: добре, кажете ми кога хората, които излизат навън, ще започват да се връщат? Извинявайте, ама в Испания са 2,5 милиона, които са напуснали през 80-те години. В Португалия са 2 милиона. Гърция е в същото положение, включително и Словакия, и Полша. Полският водопроводчик е без коментар.
Вълшебната цифричка, която разбрах от всички тях е, че е 60 процента този бенчмарк. Ако ние постигнем 60 процента средна покупателна способност за България, тоест БВП на човек спрямо средното за Европа БВП на 500 милиона живущи в Европа, започва обратният ефект.
И между другото аз попитах и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма установи, че те са калкулирали този процес и са сметнали, че България би могла точно през 2020 г. да постигне тези 60 процента. И аз няма как да не се съглася, че това е една прекрасна цел – ние да кажем 2020 г. 60 процента от средноевропейското БФП.
Лично аз бях калкулирал, че през 2025 г. ще го докараме дотам, но колегите в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма са го сметнали по-подробно и по-точно. А това наистина е една вълшебна, много важна цифра.
По отношение на концентрацията на договори в строителни фирми. Когато правим магистрали, сключваме големи договори. Но ние стартираме примерно Програмата за енергийна ефективност, която е насочена единствено и само към малки и средни предприятия. Там пък, дай Боже, да се сключват договори не за стотици милиони, а за стотици хиляди лева.
Между другото Оперативна програма „Регионално развитие” в момента изпълнява над 600 обекта. Те ще станат над 2500, когато договорим 100 процента от оперативната програма. Там основните изпълнители са само малки и средни предприятия. И там ние наливаме все пак 3 милиарда повече отколкото в магистралите. Така че има баланс.
Проф. Боева, искам да Ви кажа, че тезата на Рубини за Китай ама хич не е правилна! Между другото Рубини доста се издъни в последно време, в някои от неговите оценки. Да, Китай построи магистрали, обаче Китай е най-големият пазар на коли. Развива се по един бомбастичен начин. Ако прочетете статистиката за това какво количество коли се продават в Китай, просто ще Ви падне шапката. Китай е много повече, отколкото цяла Европа взета заедно. В Китай в следващите три години – просто миналата седмица четох един анализ - броят на колите на годишна база ще се увеличава с 15 процента всяка година. Това означава по 15 милиона коли допълнително на пазара.
Искам да ви кажа, че в Германия, с 80 милиона население, средно в годината се продават 4 милиона коли.
Свършвам само дотук, защото Китай очевидно си е направил много добре сметката. Китай очевидно си е направил още по-добре сметката - не само да строи феноменална инфраструктура, но и да адресира темата с конкурентоспособността. Китай отдавна не е вече символ само на това да затягаме болтчета и гайки, защото там е най-евтино. Китай изключително умно в последните 20 години добавя стойност във всяко упражнение, във всяка фабрика и изгради огромни конкурентни китайски компании, които в момента се борят за добавената стойност, която печели Европа и Америка. И Китай богатее страхотно именно защото владее и високоплатените отрасли.
От тази гледна точка хората, казвате, напускат. Да, така е, това е трендът за всички европейски държави. Трендът между другото е и в Китай, където в момента 300 милиона се местят от селата в градовете. Триста милиона, не са половин милион, не са един милион.
Но от тази гледна точка искам дълбоко да се съглася, че това което Вие казвате, е изключително правилно и аз няма как да не се съглася с вас. Ако нашата цел за 2020 г. е да станем 60 процента богати от средното в Европа и България да бъде едно уютно място за живеене, както Вие го формулирахт, това е една страхотна цел. България ще стане уютно място, когато има тази базисна инфраструктура. Ние искаме това да е тоталният приоритет. Вие казвате: кой ще подготви програмите? Искам да Ви кажа, че в момента три различни институции се занимават с тази тема.
Министър Дончев може да даде повече информация и подробности. Но извън тези три институции в нашето министерство мога да ви уверя, че стартира процедурата по програмиране. Ние имаме избрани хора по веригата, консултанти, екипи и това, с което много се гордеем, че стартирахме и подписахме договорите за интегрираните планове и развитие на 20-те центрове на растеж в големите градове на България.
Искам съвсем гордо да ви отговоря, че има вече нов тренд, забележете, с интегрираните планове за развитие. Значи тук държавата отива и казва на регионите: бъдете така добри, съберете си местните университети, NGO-та, депутати от всички партии, колкото може повече хора, който има какво да каже – заповядайте, измислете си приоритетите. Логистика ли ще правите в Пловдив, голф-игрища ли ще правите във Варна, какво ще правите в Смолян – нови ски-писти, бъдете така добри, извадете си приоритетите вие, ние няма да ви ги спускаме по никакъв начин. Имате за това 32 млн. лв., които не ги раздаваме на тези големи центрове. Оттам нататък сме дали срок една година.
След това общинските планове за развитие. Те трябва да се интегрират в областните планове за развитие, с регионалните планове за развитие и навсякъде трябва да има дискусия. Това, което аз си мечтая, ако бях на мястото на министър Дончев, всичките 28 по веригата областните планове за развитие, заповядайте, хайде сега кажете кои са ви най-големите приоритети – първи, втори, трети – не повече. Защо те са толкова важни за региона и за неговата икономика и потенциал? Това програмираме, това изпълняваме.
Според мен би могло да е толкова просто, но при всички случаи е добро демократично управление, защото те вече от долу на горе подготвят приоритети и няма ние да им ги спускаме, те ще ни ги дадат.
Пример в това отношение е и Дунавската стратегия, по която направихме същото упражнение, с всички кметове, с всички партии. По Дунавската стратегия България има наистина една много демократична платформа. Същото е и с приоритети „2020” в пътния сектор. Защото аз не считам вече, че трябва да обясняваме на когото и да било защо са ни важни тези приоритети, след като сме питали всички по веригата и сега остава да го внесем и в парламента, заедно с новия генерален транспортен план, за да чуем и мнението на всички останали. Ако това е така, ами да бъдат така добри, който и да е на власт след това – тези седем магистрали, седем скоростни пътя да вземат да ги направят. Защото по един демократичен начин е доказано, че това са приоритети.
Искам също така да дам и пример за студентите – как те биха могли да участват. Аз Ви благодаря, защото в Министерството на регионалното развитие и благоустройството ние имаме вече програма, по която имаме стажове на студенти. Това е едно добро начало в министерството. Но със сигурност съм отворен, проф. Боева, за всякакъв начин, по който можем да интегрираме студенти и преподаватели в този процес на планиране. Примерно когато представители на министерството отидат по места за общинските, регионални и областни планове за развитие, съм готов да го направим заедно.
Имаше въпрос за интегрирания подход по отношение на европейските фондове. Искам да дам конкретни примери. Много сте прави, това е нещо, което можем да го наречем така: висш пилотаж в еврофондовете. И България е първата специално по темата с деинституционализацията на тези 2300 деца, лишени от родителски грижи. Цялата драма в Могилино, дето ни разхождаха напред-назад по БиБиСи и по целия свят, вече е приключена и тя именно се случва благодарение на интегрирания подход. За пръв път в историята на Европа България е първа – тя не е последна. Имаме крос-финансиране от две различни оперативни програми и от два европейски фонда. Значи и IRDF, и ISF заедно финансират това да се построят нови къщички за семействата, които ще приемат като приемни семейства тези 2300 деца, за да получават те родителски грижи. Проектът е съгласуван, изпълнява се. И ние можем много да се гордеем с този проект, защото сме първи в Европа. И това е едно добро начало.
Бих казал, че би било страхотно ако има такъв интегриран подход, примерно с енергийната ефективност в жилищния сектор. Защото какво се получава на практика. Едно е да санираме само сградите отпред, но би било прекрасно - и ние в момента водим преговори с общините - да се оправят и околоблоковите пространства. Сега е моментът. И тогава ние обаче да си кажем: о’кей, енергийна ефективност – няма нищо по-важно от това. Защото, вярвайте ми, докато България се фокусира само върху количествата, енергийните количества, нови мощности и така нататък, тя изпуска темата с качеството и практически ние не оставяме повече пари в ръцете на хората. Това може да се случи само когато направим масова програма за енергийната ефективност.
Сметките са големи, няма да влизам в детайли. Ако ме поканите, ще разкажа надълго и нашироко какво искаме да направим. Но как би могло? Това, което вие казвате, е много важно. Оперативна програма „Регионално развитие” сега ще финансира примерно 500 блока за тотална рехабилитация. Междувременно бихме могли по друга ос да дадем пари на общините като бенефициенти, които пък да оправят градинките отпред. И ние трябва да знаем, че половината от панелките в България са концентрирани в четирите големи града на България. И вместо кварталите да изглеждат като гета, те биха могли да имат една прекрасна, друга визия.
Това, което не видяхме в този пилотен проект, е, че където отидох, хората, без някой да им е дал пари, като са си оправили фасадата, прозорците и са се сдружили, вече им пука – поддържат си много добре вътре нещата , сами са си оправили градинките отпред, боядисали са си пейките, събират си шумата, говорят си. Това е бъдещето на България, трябва да го постигнем. Можем и да го заложим като приоритет в еврофондовете за 2014-2020 г.
И последният въпрос, който зададохте: за стандартите за устойчивост на сградите.
Вие знаете, че в момента нашата позиция е много демократична. Ние допускаме всички възможни стандарти – било то американски, било то британския, било то немско-австрийския за устойчиво строителство. Тук не говорим за енергийна ефективност, тя е много лесно измерима и ние трябва да адресираме тази тема, а говорим за стандартите за устойчиво строителство. Ние ги допускаме в България и те могат спокойно да сертифицират инвеститорите по един от тези стандарти.
Разбира се, бъдещето е, аз бих казал, не ние да налагаме нашия собствен български стандарт или просто да прекопираме някои от трите водещи в Европа, а да изчакаме още малко, за да видим каква поредна директива ще дойде от Брюксел от гледна точка на голямата визия на Европейската комисия, че от 1 януари 2020 г. – това е нещо, което съм длъжен да ви го кажа, не знам дали го знаете - всяка сграда, която ще получава строително разрешение в Европа от 1 януари 2020 г. трябва да бъде енергийно нулева или близо до енергийно нулева, но при всички случаи да отговаря на новите критерии за енергийния отпечатък и целия отпечатък на входа на строителството и изобщо да бъде устойчива.
Това е голямата визия на Европейската комисия – от 1 януари 2020 г., включително и в най-бедния регион на България няма да се издава строително разрешение, ако това влезе в сила, на тази сграда,– може да е къща, може да е църква, може да е училище, – ако нямат съответните стандарти. Двадесет и пет процента от сградите в Австрия са вече такива – пасивни, тоест енергийно независими, близки до нула.
Имаме много широк дебат. Благодаря на всички, които участват в него по тази тема. Вярваме, че до 2013-2014 г. Европейската комисия ще адресира тази тема. Няма какво да се кривим, че тук България е далече назад, докато тя още не си е опаковала панелките. Германия вече ги опакова за втори път. Германия допусна грешката – миналата седмица бях там, и ми разказаха много подробно, и приключвам с това, след като си опакова всичките сгради с 6-сантиметрови по-ниски изолации. В момента обаче ситуацията е, че Германия се отказа от ядрената енергетика – това е абсолютно сигурен факт, и следователно се насочва в момента към вторично опаковане още веднъж на сградите, за да добавят още коефициенти в намаляването на енергийното потребление. Така ще може към 2033 г., когато Германия иска да е затворила и последната си атомна електроцентрала, да се финансира единствено и само чрез възобновяеми енергийни източници. А някои германски провинции - защо пък не и това да ни е цел по оперативните програми, - като Бранденбург, казват: до 2020 г. ние ще сме само на ВЕИ – нищо друго.
Тоест това, което искам да кажа е, че те в момента ги доопаковат. Тоест понякога може би е добре да сте толкова бавен и неразвит, че да може да използвате грешките на другите.
Но аз мога още много дълго да ви говоря за потенциални приоритети и именно това ме притеснява. Има един професор от Харвард, който дойде миналата година, изнесе една страхотна лекция, той е един от 25-те най-велики бизнесмислители. Към момента той каза: ако вие имате една програма от повече от 12 страници, вие нямате никаква програма. Ако вие имате повече от 6 приоритета, считайте, че вие нямате никакви приоритети. Благодаря.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви, министър Плевнелиев.
Мисля, че имаше и въпрос към господин Евгени Ангелов. Нека да отговори и той. Преди това да благодаря за Вашето участие, министър Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: И аз благодаря за това, че ми дадохте шанс да бъда с вас. Ако имате желанието или когато прецените да поканите мен и екипа ми по която и да е тема, сме винаги на разположение. Още веднъж благодаря на всички.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря за Вашето присъствие и за Вашите разяснения.
Нека господин Евгени Ангелов да вземе отношение по поставени вече въпроси към него.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Само ако може с две думи да продължа темата за приоритетите и стратегията, защото тя ни вълнува много живо в министерството. Ние започнахме една такава борба, бих казал, за това да има приоритети в каквото и да било – икономически приоритети, приоритети по конкурентоспособност и така нататък, общо взето да има някаква единна визия, къде отива България и защо натам. Това е изключително сложна тема.
Аз съм много доволен, защото това неведнъж е дискутирано и с министър Плевнелиев, с министър Дончев, с министър Трайков – всички са много ангажирани по тази тематика. А няма лесен отговор на този въпрос.
Ние какво направихме. Подходихме чисто академично, изследвахме – предполагам, че знаете - 300-те хиляди компании, които са в България , всякакви правни субекти, в какви сектори са, колко хора работят там, какви обеми, какви обороти. И на базата на това разработихме един документ, включая и с външни експерти, от университета в Харвард, от IT кърни, от европейската cluster обсерватория и така нататък. И общо взето се получи един такъв документ – кои сектори, къде има предпоставки, как трябва да бъдат развивани, което е базовият, стратегическият документ. Той трябва естествено да бъде доразвит.
Между впрочем ние имаме много добра взаимовръзка със Софийския университет, с Центъра за конкурентоспособност, където неотдавна беше и премиерът, и вицепремиерът, където част от секторните стратегии в момента се разработват от студенти. И трябва да ви кажа, че част от резултатите са доста впечатляващи – като задълбоченост, като подход. Изцяло се правят съвместно и по тертипа на училището към Харвард. Така че това взаимодействие вече съществува.
И понеже това е навързана тема с взаимодействието между науката, държавата, университетите, на всяка една среща, на която съм бил, където има представители на тези организации, всеки постоянно повтаря как трябва да има взаимовръзка, взаимодействие и някак си това нещо да работи. Но това така или иначе 20 години не се е случило, по каквато и да е причина. И това, което се амбицирахме да направим със средства по оперативна програма „Конкурентоспособност”, е да направим един пилотен проект за НИРД-център, или технологичен парк, или както искаме, така да го наречем. Но важното е да се институционализира точно това взаимодействие – компаниите, кой развива технологиите, каква е ролята на университетите, каква е ролята на БАН не като институция, а като конкретни катедри, които могат да помогнат в съответната област.
В момента този проект кипи, той е един от по-трудните, който имаме. За него също планираме – аз ще се спра за секунда и на преструктурирането на програмата, - вместо да правим схема и да искаме предложения от 20 идеи за технологични паркове, поради това, че капацитетът ни е ограничен, нашият подход беше да ги съберем тези неща, да направим един проект, той да е читав, да е на едно място, да го финансираме достатъчно щедро от порядъка на 45-50 млн. евро в индустрии, където имаш от друга страна бизнеса и имаш научния потенциал в България.
Така че това е схемата, с нея работим и с Европейската комисия, със Световната банка, с много заинтересовани страни и това е една от схемите, която искаме да обявим до края на годината.
Във връзка с JEREMIE имаше няколко въпроса. Единият беше защо се забави изборът на мениджъри и така нататък.
Първо, аз не мисля, че изборът на мениджъри се е забавил. Защото той е изключително сложен процес, той изцяло е в компетенциите и правомощията на Европейския инвестиционен фонд. Но когато се избира фонд-мениджър, там трябва да се види. Този екип от хора трябва да мениджира тези пари в период от 10 години. Какъв опит имат, какви са им референциите, как ще подпомагат компаниите, докъде са набавили това допълнително финансиране, за което говорим тук - всичките тези неща трябва да са налице, преди той да бъде избран. И това се случи в един шестмесечен период, което е абсолютно пазарно, няма по-бързо създадени фондове.
Що се отнася до това какво се случва с тези фондове през следващия програмен период, това е изключително актуален въпрос. Защото в момента ние създаваме тази инфраструктура, която не съществува в България. И дори не само че не съществува в България, - много голяма част от тези инструменти ние заедно с Европейския фонд, заедно с Европейската комисия измисляме, тоест как да работи този фонд за стартиращи предприятия, така че не да финансира 5 компании на година, а да финансира 50 компании на година.
Процесът е различен, те нямат такъв инструмент. И тук е въпрос, бих казал, на борба, на убеждение, на тестване на различни механизми. Така че ние също подпомагаме те да развият нови продукти, които ще могат да бъдат предложени и на други държави в следващия програмен период.
Така че ние в момента създаваме тази инфраструктура. Тя трябва да продължи. На тези инструменти вече един пък като е прокопан пътят, ще е много по-лесно дофинансирането им. Плюс това ние сме правили изследване къде бизнесът има нужди. Един път само като ги пуснем и видим какъв е ефектът, тогава ще се убедим кои са по-полезни и кои не са. Според мен в следващия програмен период ще има едно доста по-голямо рафиниране на палитрата от инструменти.
За схемата с EPRD, която е за енергийна ефективност, където са заделени между 150 и 200 млн. евро - пак изключително сложен иновативен инструмент. Почти всичките неща, по които в момента работимq са или първи за Европейския съюз, или със сигурност са първи за новите държави членки. Там консултантът вече е избран доста отдавна – преди два месеца. Дори целият дизайн на схемата вече е готов и в момента е предложен на обсъждане. Сложността на този инструмент е, че ние нагаждаме структурните фондове, правилата, нашето законодателство, правилата на Европейската банка и 10 банки. И както можете да си представите, всеки има различни идеи как да се развива този инструмент, кой каква роля трябва да има. Всеки иска да получава нещо, никой не иска да носи отговорност – много обичайна ситуация.
Но тук пак имаме огромна подкрепа от Европейската комисия. Те искат такъв тип инструмент да въведат и в други държави. Просто искат ние да извървим пътя и да го структурираме, да напаснем всички тези механизми. Но това ще се случи. Моята амбиция и срокът, който сме им дали, е до края на тази година. В най-лошия случай това ще се случи в началото на другата година. И по-скоро забавянето не идва от нас, идва от другите институции. Ние сме наясно какво искаме, въпросът е да получим това, което искаме.
Съвсем накратко за 200-те милиона, които са за новия инструмент. За момента подходът беше – нека първо да видим каква е нуждата. А нуждата е, че малките и средните предприятия на 10-11-12 процента лихви не могат да развиват своята дейност. Това е почти като мецанинг-финансиране, много високи лихви. Така че нуждата е ясна.
Тук искахме - и това, което в момента правим, е да го аргументираме неформално и с Европейската комисия. Първо, преди да извървим целия път и да започнем всичките формални процедури, трябва да имаме „зелена светлина”, че те биха ни позволили да преструктурираме програмата от ос в ос или да са заложени, или да не ги преместваме в ос. Там има много детайли, с които сега няма да ви занимавам.
Но мисълта ми беше първо, да стане ясно този инструмент те подкрепят ли го, подкрепя ли го Министерският съвет, министър Дончев и тогава вече да минем през формалния процес. И като има подготвен детайлно разписан документ, разбира се, че Комитетът за наблюдение трябва и абсолютно обезателно е да коментира и да даде своите препоръки и коментари.
Това между другото ние го комбинираме и с междинния отчет, който тече в момента по преструктурирането на програмата, и много от заключенията, нашите и техните, съвпадат в тази насока.
И само един последен въпрос с времетраенето, който мисля, че беше зададен – той е една постоянна наша борба. Има два периода.Единият е оценката на проектите, а другият е верификацията на разходите.
По отношение на оценката на проектите смея да твърдя, че сме постигнали значителен прогрес. Вече сме в ПМС-тата, повечето комисии завършват в срок. Оценката трае между 3 и 4 месеца, в зависимост от процедурата. При верификацията на плащанията обаче още за мене имаме проблем, въпреки че е наполовина на това, което беше преди година-две. Пак е въпрос на месеци, което за мен е все още неприемливо. Става въпрос за 3-4-5 месеца верификация на разходите.
С това се борим и имаме много допълнителни предложения за оптимизиране на работата. Много от тях са и структурни. Включително обсъждаме варианта да бъдат обединени междинното звено и управляващият орган в единен процес. Всяко обединяване, всяка реорганизация създава проблеми и затова трябва да се обмисли внимателно къде сме в цикъла и какво значи това за нас.
И последно, както пак казах, защото това е изключително важна статистика. В момента над 70 процента от всички искания за плащане от бизнеса са платени. В момента в системата има 15 млн. евро, които, извън едни доста стари и екзотични схеми за иновации, създават огромни проблеми. Но и те ще бъдат наваксани до края на тази година.
Мисля, че засегнах всички въпроси. Благодаря.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви, господин Ангелов. Заповядайте, господин Стоев.
СТЕФАН СТОЕВ (Банка „ДСК”): Във връзка с изложението на господин Ангелов имам няколко въпроса към него, допълнително уточняващи, и бих помолил госпожа Панайотова за малко разяснение.
Първият ми въпрос е: когато обсъждахте Националната индикативна програма и планирахте отварянето на две схеми по „Енергийна ефективност” за малки, средни и за големи предприятия за второто тримесечие на настоящата година, разчитахте ли на това, че ще ги отворите в срок? И тъй като те не са факт, за кога предвиждате, поне приблизително, отварянето на тези схеми? Защото тези схеми за малки, средни и за големи предприятия са изключително интересни за бенефициентите. Това е първият въпрос.
Вторият ми въпрос е следният. Бих се радвал да ни информирате всички нас дали, когато обсъждате работата на управляващите органи, обсъждате една възможност, която много добре ще се отрази и на бенефициентите, а и на процеса на усвояване. Визирам именно процеса, по който се верифицират междинни плащания по вече подадени проекти, одобрени с подписани договори. Защото примерът, който го имаме, не винаги е добър. И ако имаме възможност конкретно по оперативна програма „Конкурентоспособност” да се направят междинни плащания до 80 процента от обема, и това нещо се направи и се забави едно верифициране на разходите 6-9 месеца, сещате се, че усвояването става изключително трудно.
Що се отнася до въпроса ми към госпожа Панайотова, някога в работен порядък дали сте обсъждали създаването на регионални програми? Какво имам предвид. Така или иначе преди малко господин Дончев засегна въпроса за това, че имаме разлики в развитието, а и господин Плевнелиев каза, че имаме разлики в развитието на различни региони в страната.
Като говорим за интегрираните планове за следващия програмен период, е очевидно, че имаме региони в страната, които са с различна степен на развитие. Имаме добър опит от по-стари държави – членки на Европейския съюз, в които има регионални програми, освен националните оперативни програми. Имаме регионални програми, които работят изключително добре и допринасят за много по-бързо изравняване на тази степен на развитие. Благодаря ви.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря и аз. Заповядайте, господин Славчев.
НИКОЛАЙ СЛАВЧЕВ (Асоциация на индустриалния капитал в България): Благодаря Ви. Изказването ми е провокирано от въпроса и коментара, който направи проф. Боева, и от конкретните наблюдения на бизнеса от гледна точка на стажантските програми, които преминават.
Едно наблюдение, което е изключително обезпокоително – млади хора, които са в последните си години на следване или може би вече изкарват докторантски програми, идват в бизнеса да проведат своя стаж с една предварителна, изключително тежка нагласа, а тя е, че изходите от обществената, изобщо социално-икономическа финансова криза на България, са два – това твърдят те. Тези два изхода са терминал 1 и терминал 2 на летище София.
От гледна точка на бизнеса това, което ние видяхме днес като представяне, е изключително обнадеждаващо. Но работи ли се в областта на ефективното стимулиране на бизнеса за усвояване на средствата по европейските фондове? Какви са критериите за това доколко ефективно е стимулиран бизнесът да усвои тези средства? Защото огромно е желанието на бизнеса да се превърне в третия изход от кризата, в която се намира България. Благодаря.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Ангелов, за отговор на въпросите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: По първия въпрос само да уточня – става въпрос за енергийната ефективност или за технологичната модернизация?
Те бяха две схеми и двете бяха свързани с проект с Европейската инвестиционна банка. И там ние сме общо взето в ролята на бутащи. Вашата банка със сигурност под някаква форма е консултирала част от този процес.
Ние сме мотивирани нещата да се случват максимално бързо. Но това, което е реалистично, с оглед на това колко много страни участват в тези преговори, е, както казах, краят на годината или в най-лошия случай началото на другата година. Затова това, което в момента ще предложим като цялостно преструктуриране на оперативната програма, ние сега го предлагаме, но да стане факт в края на лятото, е да отделим големите предприятия по „Енергийна ефективност” и да пуснем тази схема директно по оперативната програма. А това, което е изпълнението на по-голямата програма – тя е 150 милиона до 200 милиона за малките и средните предприятия, е с тях да извървим процеса. Така че поне едната от тези схеми да не бавим и да не седят завързани заедно.
Така че това също го забавихме, за да видим какво е усвоено, какво още може да се даде на големи предприятия. Защото вие знаете, че там е до 20 процента лимит от цялостния бюджет на програмата. А те се подписват и усвояват най-бързо. Големите компании са и най-подготвени и затова ние оттук-оттам сме събрали в момента средства да пуснем две програми - те ще са ефективно технологична модернизация. За големите насоката е към „Енергийна ефективност” и „Зелени технологии”, от порядъка на 50 млн. евро, което е значително повече, отколкото беше заложено.
И още една програма - „Технологична модернизация за малките”, която беше заложена от 30 милиона, но моето предложение е да ги увеличим до 50 милиона. Тоест тези две програми, където има най-голямо търсене, да ги пуснем и да са факт още през месеците септември-октомври 2011 г.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Госпожа Панайотова, заповядайте.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Да отговоря – по принцип това е в прерогативите на изпълнителната власт. С постановление на Министерския съвет през месец юни 2010 г. се създаде този Съвет за развитие към Министерския съвет, които се занимават с планирането на Националната програма за развитие „България 2020” и съответно как ще се процедира по отношение на отделните региони.
Все още всичко е на ниво дебат. Тоест когато те вече ще имат конкретика, ще бъдат извикани в рамките на парламентарната комисия и ще представят резултатите си. Но на този етап това е в прерогативите на господин Дончев.
КАМЕН КОЛЕВ: Искам още един път да благодаря на заместник-министър Ангелов, да благодаря на Моника Панайотова – председател на комисията, на нейния екип. Благодаря ви и на всички вас, господа депутати, за участието. Надявам се, че за всички днешната дискусия беше интересна и полезна.
ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Аз имам един технически въпрос към Вас. Бях подготвил предложения към министър Дончев, които съм изпратил и на Вас като тезис. Те до голяма степен съвпадат с това, което той представи. Но как да му бъдат изпратени?
КАМЕН КОЛЕВ: Точно това говорихме с госпожа Панайотова.
ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Нещо в последно време неговият апарат нито приема, нито предава.
КАМЕН КОЛЕВ: Това ще е грижа на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в парламента. Всички въпроси, които касаеха министър Дончев, ще му бъдат изпратени и Вие ще бъдете уведомен за неговия отговор.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на Съвета за обществени консултации.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪВЕТА
ЗА ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ:

(Камен Колев)