П Р О Т О К О Л

№ 74

На 20 юли 2011 г., от 14,45 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по проект за решение за одобряване проект на Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2020, № 102-03-16/27.06.2011 г. – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-02-17/14.07.2011 г. за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република Гърция и Република България относно изпълнението на Програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция – България 2007 – 2013 г. – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-48/5.07.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-51/12.07.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни – внесен от Министерския съвет.

В заседанието взеха участие: Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Кирил Гератлиев – главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, Николай Нанков началник отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правнонормативна дейност към Министерството на вътрешните работи.”

Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по проект за решение за одобряване проект на Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2020, № 102-03-16/27.06.2011 г. – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-02-17/14.07.2011 г. за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република Гърция и Република България относно изпълнението на Програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция – България 2007 – 2013 г. – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-48/5.07.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-51/12.07.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни – внесен от Министерския съвет.
Има ли други предложения по така предложения дневен ред? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува. Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ 2020, № 102-03-16/27.06.2011 Г. – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Имаме удоволствието сред нас да бъде господин Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, както и господин Юлиян Николов – директор на дирекция „Икономическа политика” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Заповядайте, господин Игнатов да представите проекта, както и ако евентуално имате забележки по становището, което предварително Ви беше дадено от страна на комисията.

МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Госпожи и господа народни представители! Националната стратегия за научни изследвания в Република България отразява политиката на правителството като част от отговорностите му по отношение на стратегическото развитие на страната. Това е съвместен документ на Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на финансите.
Стратегията си поставя следните основни цели:
Първо, формулира национална научна политика, която създава условия за постигане на задачите, поставени от Европейската стратегия 2020;
Да инициира и стимулира цялостен процес на модернизация в научноизследователските звена, университетите и научните организации като необходимо условие, за да може да се предприеме съществено увеличаване на публичното финансиране за наука;
Да съдейства за трансформиране на българското общество в общество на знанието;
Да стимулира нарастването на дела на екотехнологиите в националната икономика;
Да стимулира ефективизирането на използване на качествено нови човешки ресурси.
За тази цел в Стратегията са дефинирани приоритетните направления за развитие на науката и иновациите, а именно пет приоритетни направления:
На първо място, енергия, енергийна ефективност и транспорт. Развитие на зелени и екотехнологии.
На второ място, здраве и качество на живота, биотехнологии и екологични чисти храни.
Трето, нови материали и технологии. Тук вече по навик навсякъде пояснявам, че нанотехнологиите са част от този приоритет.
Четвърто, културно-историческо наследство.
Пето, информационни и комуникационни технологии.
Стратегията предвижда и разработване на тематични програми, които ще покриват секторни приоритети, като и/или ще бъдат отговор на форсмажорни обстоятелства бедствия, пандемии и т.н.
Гарантира се развитието на фундаментални научни изследвания на програмно-конкурсен принцип – това го подчертавам, както в приоритетните направления, така и във всички области на познанието. Стратегията предвижда техният дял на фундаменталните научни изследвания да достигне 15 процента от общите разходи за наука. Петнадесет процента, защото всички съвременни фундаментални научни изследвания се провеждат в мрежа. България не си строи собствен ЦЕРН, Румъния – собствен ЦЕРН, бивша Югославия – собствен ЦЕРН. Стратегията утвърждава традициите за прилагане на конкретни финансови инструменти, а именно:
- програмно финансиране;
- диференцирано финансиране на университети и научни организации на базата на оценка на резултатите;
- схеми за наемане на млади учени и за реинтеграцията на български учени, утвърдени имена, които днес работят извън Република България.
Стратегията ще се реализира чрез план за действие, в който се разработват краткосрочни дейности, инициативи и програми, съфинансирани от българското правителство.
До 2013 година ще бъдат реализирани няколко ключови схеми:
- българо-швейцарска програма за научни изследвания и научен обмен - 6,5 млн. швейцарски франка;
- схемата „Наука, бизнес” – чрез оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” - за създаване на благоприятна среда за активен диалог между науката и бизнеса – 5 млн. лв.;
- схема за развитие на приложното оборудване в университетите и научните организации, което е обвързано и с изпълнението на Националната пътна карта за научна инфраструктура – чрез оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” – около 20 млн. лв.;
- финансиране на големи научно-технологични комплекси чрез оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” – около 100 млн. евро;
- подкрепа за кариерното развитие на младите учени за професионално израстване и реинтеграция на българските учени чрез схеми на фонд „Научни изследвания”.
С приемането и реализирането на мерките, заложени в стратегията се очаква:
Концентрация на ресурси в приоритетни области за научните изследвания и ефективно използване на националните и европейските фондове в областта на науката и иновациите;
Развитие на съвременни центрове за провеждане на конкурентоспособни научни изследвания;
Създаване на ново поколение учени, подкрепа за утвърдените учени и възвръщане престижа на професията „учен”;
Повишаване участието на индустриални партньори в процеса на иновациите и на подобряване трансфера на знания;
Въвеждане на ефективна система за оценка на научноизследователската дейност.
В заключение ще кажа нещо, което знаете – целта на тази Национална стратегия за научни изследвания е българската икономика, конкурентоспособността на българската икономика да се повиши. Това не е стратегия за това как се правят научни изследвания, не е стратегия по раздели, нито някакъв научен документ, за който вчера ме питаха – защо няма многовариантност. Това са целите, които залагаме на базата на едно много пълноценно изследване на възможностите на страната, към които се стремим и които смятаме, че ако заложим на тези приоритети, конкурентоспособността на българската икономика ще се повиши. А вие знаете, че ние постоянно си играем с предпоследно и последно място с Румъния. Благодаря за вниманието.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин министър. Колеги, заповядайте за въпроси.
Ако няма такива, ще подложа на гласуване проекта за решение за одобряване на проект на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020, № 102-03-13/27 юни 2011 година, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 9, против няма, въздържал се 1.
Благодаря за Вашето участие, министър Игнатов. Хубав следобед.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-02-17/14.07.2011 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМАТА ЗА ЕВРОПЕЙСКО ТЕРИТОРИАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ГЪРЦИЯ – БЪЛГАРИЯ 2007 – 2013 Г. – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Докладчик по втора точка ще бъде господин Кирил Гератлиев – от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество”.
Заповядайте, господин Гератлиев.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми госпожи и господа народни представители, това е Десетият меморандум във връзка с изпълнението на териториалните програми, който е на вашето внимание днес. Освен този ни остана единствено и само меморандумът по България – Сърбия.
Използвам възможността съвсем в началото да благодаря за скоростта ви, с която миналата година приключихме, особено през декември месец, ратификациите на два от нашите много важни меморандуми, а именно по програмата България – Македония и България – Турция.
Настоящият меморандум касае програмата ни с Гърция. Общата стойност на програмата е 130 млн. евро.
В меморандума, стандартно за всеки от тях, отново са определени органите, които изпълняват и отговарят за всеки един от процесите в програмата. А именно управляващ орган е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, конкурентоспособността и търговският флот на Република Гърция; сертифициращ орган е Социалната служба към единния разплащателен орган към същото министерство; одитен орган е Комитетът за финансов контрол към Министерството на финансите на Гърция, а национален партниращ орган е нашата Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Националното съфинансиране по програмата е в общ размер от 9 млн. 770 хил. евро, като към настоящия момент имаме одобрени 65 проекта, които включват общо 110 български партньори. Общата стойност на проектите, които са за българските партньори, е в размер на 30 млн. 157 хил. евро.
Тъй като имаме ангажимент да осигурим по тази първа покана съфинансиране в размер на 7,5 процента от тази стойност, това означава около 3,5 млн. евро, които ние ще бъдем задължени след ратификацията на този меморандум да преведем на Министерството на регионалното развитие и конкурентоспособността на Търговския флот в Република Гърция, за да могат да трансферират плащанията си към всички бенефициенти.
Още две изречения. Тъй като изтече и втората покана по програмата, се очаква в края на месец октомври да имаме резултати. При одобрението на новите проекти програмата ще бъде почти на 90 процента договорена. Естествено най-големият проблем ще остане спазването на така нареченото правило N + 3, тъй като знаете, че в края на месец декември тази година и през следващата започва така нареченото правило за разплащане. Сроковете за разплащане ще влязат в действие и нашите усилия – както на гръцкото министерство, така и на нашето са насочени именно към това да предотвратим евентуални загуби на средства по програмата. С това приключих.
Аз се запознах предварително с изпратеното от вас становище. То отразява съвсем точно и коректно информацията по меморандума.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Гератлиев.
Колеги, заповядайте да вземете отношение или за въпроси.
Ако няма, преминаваме към гласуване на законопроект № 102-02-17/14.07.2011 г. за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република Гърция и Република България относно изпълнението на Програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция – България 2007 – 2013 г. – внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 9, против няма, въздържал се 1 глас.
Законопроектът се приема.
Благодаря Ви за Вашето участие. Хубав следобед ви желая.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-51/12.07.2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъства Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието. Заповядайте, госпожо Машева, да представите законопроекта.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Настоящият законопроект цели да въведе във вътрешното законодателство изискванията на Рамково решение 977/2008 на Съвета на Европейския съюз.
Със законопроекта се урежда възможността за данни, получени от други държави членки или от органи и информационни системи на Европейския съюз за нуждите на наказателни производства или изпълнението на наказание да бъдат обработвани и за други цели. Такова допълнително обработване е допустимо, когато са налице едновременно следните условия:
Това обработване е съвместимо с целта, за която са били събрани данните;
Налице е законово основание за обработване на данните за друга такава цел;
Обработването е в съответствие с принципите на обработване на данните, регламентирани в Закона за защита на личните данни.
Допълват се предвидените в закона основания, при които:
Даден администратор на лични данни може да откаже пълно или частично представяне на данни на лицето, за което те се отнасят;
Когато предоставянето на достъп би попречило за предотвратяването или разкриването на престъпление;
На провеждането на наказателно производство или на изпълнение на наказание
И когато такъв отказ е необходим за защита на националната сигурност, обществения ред или на лицата, за които се отнасят данните.
В проекта са предвидени и разпоредби, които отразяват спецификите на международното сътрудничество по наказателни правни въпроси между съответните национални компетентни органи в областта на правоприлагането, посочени са основанията, при които администратор в България, получил лични данни за цели на опазване на обществения ред, противодействие на престъпността, наказателно производство и изпълнение на наказанията, да може да предава тези данни на компетентен орган в трета държава или на международна структура.
Става въпрос за трансфери на лични данни, които могат да бъдат реализирани само при едновременно наличие на следните условия:
Необходимост от предотвратяване или разкриване на престъпление;
Провеждане на наказателно производство или изпълнение на наказание;
Компетентност на получателя на данните да осъществява тези дейности;
Съгласие за такова предаване на данните от съответната държава – член на Европейския съюз, от която те са получени и
Наличие на адекватно ниво на защита за планираното обработване на данни в трета държава или международна структура.
В проекта също се предвиждат условия, при които е допустимо и законосъобразно на трето физическо или юридическо лице да бъдат разкрити лични данни, получени от друга държава членка в Европейския съюз, орган или информационна система.
Уредени са и задълженията за спазване на евентуални ограничения при обработването на лични данни, произтичащи от националното законодателство на съответната държава член, която предоставя данните на получател в България
И, разбира се не на последно място рамковото решение въвежда изисквания всяка държава член да има независим национален надзорен орган. Като такъв орган е визирана Комисията за защита на личните данни, която е определена за такъв надзорен орган.
Предвид изложеното ви моля да подкрепите настоящия законопроект.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Машева.
Колеги, имате ли въпроси или коментари? – Не виждам такива.
Преминаваме към гласуване на законопроект № 102-01-51/12.07.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни – внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 9, против няма, въздържал се 1. Приема се.
Благодаря Ви за Вашето участие, за търпението и проявеното разбиране.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-48/5.07.2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Докладчик по тази точка ще бъде господин Николай Нанков – началник отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правнонормативна дейност към Министерството на вътрешните работи.”
Присъства още госпожа Велина Добрева – главен юрисконсулт, както и господин Иван Варналиев – началник сектор към Министерството на вътрешните работи.
Заповядайте, господин Нанков, да вземете отношение.

НИКОЛАЙ НАНКОВ: Госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за защита при бедствия.
Практиката по прилагането на ЗЗБ е довела до необходимост от прецизиране на някои разпоредби за премахване противоречия, попълване на празноти и отразяване на неясноти, водещи към недостатъчно ефективна превантивна дейност и спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи (СНАВР), както и съобразяване с изискванията на европейски актове по управление на риска от бедствия.
Промените са насочени към намаляването на риска от бедствия, ограничението на възможността за нецелесъобразно разходване на средства, отпуснати за дейности по защита при бедствия и повишаване укриваемостта на населението, оптимизиране провеждането на СНАВР и се състоят в следното:
Създадено правно основание за уреждане с подзаконов акт реда за извършване на анализ и оценка на рисковете от бедствия, картографиране на рисковете от бедствия, установяване на критичните инфраструктури и обектите им, както и мерки за намаляване на уязвимостта им от природни и причинени от човека заплахи;
Въведена е категория за урбанизираните територии според броя на населението, застрашено при бедствия;
Променено е планирането на защита от бедствия, като редът, условията, органите и структурите за провеждане на СНАВР се включват в съответните планове за защита от бедствия, които са национален, областни и общински, а съдържанието на тези планове е прецизирано.
Включени са задължения от ПМС № 18 от 1 февруари 2011 година за установяването и означаването на европейски критични инфраструктури в Република България и мерки за тяхната защита, което въвежда изискванията на Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 година, свързани с установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита, както и е уредена контролната и административнонаказателната дейност при изпълнението на тези задължения.
Определени са строежите или части от тях, които трябва да имат и друго предназначение, колективни средства за защита при бедствия.
По-точно са определени търговците, осъществяващи търговска дейност на обекти, представляващи строежи от първа, втора и трета категория по чл. 137 от ЗУТ, която дейност представлява опасност за възникване на бедствия.
Търговците се задължават да разработят авариен план на обекта, съдържащ мерки за ограничаване и ликвидиране на последиците от аварии на обекта, мерки за защита на персонала и други.
Създадено е правно основание за издаване от Министерския съвет на подзаконов нормативен акт за реда за създаване и организиране дейността на доброволните формирования.
Създадено е също така правно основание за издаване на подзаконов нормативен акт на Министерския съвет за реда и условията за провеждането на евакуация и разсъсредоточаване при бедствия.
Детайлизирана е уредбата за представяне на целеви средства за финансиране на превантивни дейности, включени в Годишния план за изпълнение на Националната програма за защита при бедствия, които се отпускат от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет само като допълващо финансиране към одобрен бюджет на съответния компетентен орган.
В съответствие с поетите от Република България ангажименти за изпълнение на Рамката за действие ХИОГО (2005 – 2015 година) е създадено допълнително задължение на Министерския съвет да приеме Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия.
С подзаконов нормативен акт на Министерския съвет ще се уреди редът за създаването, устройството и дейността на Консултативния съвет за подпомагане на Министерския съвет във формирането на държавната политика в областта на защита при бедствия. Благодаря за вниманието.



МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Нанков. Колеги, заповядайте за въпроси. – Не виждам въпроси.
В такъв случай преминаваме към гласуване на законопроект № 102-01-48/5.07.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, внесен от Министерския съвет. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 9, против няма, въздържал се 1. Законопроектът се приема.
С това днешният дневен ред се изчерпи. Закривам заседанието на комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:



(Моника Панайотова)