П Р О Т О К О Л

№ 64

На 13 април 2011 година от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-22/30.03.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт - внесен от Министерския съвет.
2. Изслушване на информация от представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно:
- напредъка в изпълнението на оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013 г.;
- статуса на проектите по Програма ИСПА/Кохезионен фонд (Регламент 1164/94) в сектор „Транспорт”.

В заседанието взеха участие: Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Ивайло Московски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Галина Василева – директор на дирекция „Координация на програми и проекти”, Сергей Михалев – председател на Агенция „Пътна инфраструктура”, Николина Николова – член на Управителния съвет на АПИ, Красимир Крачунов – заместник-генерален директор на Национална компания „Железопътна администрация”, Петър Дяков – началник на отдел в Национална компания „Железопътна администрация”, Нисим Примо – началник на отдел в Национална компания „Железопътна администрация .
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, добър ден. Можем да стартираме днешното заседание при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-22/30.03.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт - внесен от Министерския съвет.
2. Изслушване на информация от представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно:
- напредъка в изпълнението на оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013 г.;
- статуса на проектите по Програма ИСПА/Кохезионен фонд (Регламент 1164/94) в сектор „Транспорт”.
Който е съгласен с така представения дневен ред, нека да гласува.
Против и въздържали се няма.
Така представеният дневен ред се приема.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-22/30.03.2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка имаме удоволствието да посрещнем сред нас:
От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Камен Кичев – заместник-министър
Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна”
Веселин Василев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”
Желяна Христова – главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”.
Заповядайте, господин Кичев, да вземете отношение по законопроекта.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес ще ви представя промените, които ние предлагаме в Закона за железопътните превози. Те касаят предимно транспониране и прилагане на европейски регламент и директиви.
В закона има три основни групи от изменения. Аз ще ви запозная по групи с измененията.
Първата група изменения е във връзка с изпълнение на задълженията на Република България, произтичащи от Регламент 1371/2007 за правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт. Целта е да се гарантират правата на пътниците, използващи железопътен транспорт, чрез въвеждане на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции при нарушаване на разпоредбите на регламента. Това е заимствано от другите видове транспорт.
Втората група, това са изменения в резултат на обстоен анализ на европейското законодателство и се отнасят до изменение на въведени разпоредби за сертифициране на железопътните превозни средства, съгласно разпоредбите на директива 57/2008 на Европейския парламент и на Съвета, относно оперативна съвместимост на железопътната система в рамките на Общността и директива 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директива 49/2004 относно безопасността на железопътния транспорт в Общността. Тези промени касаят и небезизвестните сертификати.
Важна част от измененията също така целят и прецизиране на уредбата на инфраструктурни такси, събирани от управителя на железопътната инфраструктура. Промените там са с цел постигане на пълно съответствие с разпоредбите на директива 14/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 година за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране на безопасността.
Това са основните промени, които ние предлагаме. Предложението ни е изпратено до вас. Ако имате въпроси, сме готови да отговорим.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Кичев.
Запознати сте със становището на комисията? Нямате възражения по него?
Колеги, заповядайте за въпроси. Ако няма такива, преминаваме към гласуване на законопроект № 102-01-22/30 март 2011 година за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, внесен от Министерския съвет. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: „за” 11, против няма, „въздържал се” 1. Законопроектът се приема.
Благодаря Ви, господин Кичев, за днешното участие.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Може ли само един въпрос?

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Плугчиева.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Тъй като в подробности не съм гледала измененията, те имат ли някакво отношение, тангират ли по някакъв начин към реформата, която предстои в железниците?

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Кочев.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: По-скоро не. Донякъде имат отношение към реформата, която се извършва в инфраструктурната компания. А в Националната компания „Железопътна инфраструктура” определянето на таксите, размерът на таксите и какво точно влиза в таксите донякъде има отношение към реформата в Националната компания. Но в БДЖ няма пряко отражение.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Кичев. Заповядайте, господин Исмаилов.

КОРМАН ИСМАИЛОВ: Въпреки че вече е след гласуването, но тъй като става въпрос за такси за издаване на лицензии, сертификати, свидетелства, удостоверения, искам да попитам имате ли анализ дали няма излишни подобни разрешителни, лицензии, документация, която затруднява процеса, но пък носи приходи?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: Аз бих отговорил на базата на това, с което аз съм запознат. Ще дам думата и на господин Василев да даде малко по-подробна информация.
За мене таксите, които в момента се събират, са крайно ниски, имайки предвид дейността, която се извършва.
При лицензирането на един от най-големите каргопревозвачи или товарни превозвачи, ДБ Шенкер в България, таксата, която те трябваше да платят за лиценз, ако се не лъжа, беше около 25 хил. лв. само за товарни превози. Същата такава такса в Германия например е по три на нашата такса. Нещо от този род.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Имат се предвид не толкова таксите и тяхната големина, колкото самите лицензии, разрешителни, сертификати, които в общи линии затрудняват. Това е административна тежест. Дали сте направили анализ някои могат ли да бъдат избегнати?

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Василев.

ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ: С приемането на проекта на закона отпадат една голяма част от сертификатите, които предизвикаха толкова вълнения и спорове между БДЖ като техните структури на превозвачи и агенцията. Това са сертификатите за безопасност на возилата. Те отпадат. Отпада и тяхното обновяване на всеки пет години, за което се заплаща отделно.
С този закон се въвежда нова система за гарантиране на безопасността, с което се сертифицират само ремонтните бази, което става еднократно, и се извършва от агенцията непрекъснат контрол върху тяхната дейност, като то просто се отнема при неизпълнение на задълженията. Нищо ново не се въвежда с този закон. Точно обратното, премахва се.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Василев. Колеги, имате ли допълнителни въпроси? – Не виждам.
Благодаря за вашето участие. Желая ви хубав ден.

Преминаваме към втора точка от днешния дневен ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА ОТНОСНО:
- НАПРЕДЪКА В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ТРАНСПОРТ” 2007 – 2013 Г.;
- СТАТУСА НА ПРОЕКТИТЕ ПО ПРОГРАМА ИСПА/КОХЕЗИОНЕН ФОНД (РЕГЛАМЕНТ 1164/94) В СЕКТОР „ТРАНСПОРТ”.
По тази точка сред нас са:
Ивайло Московски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Галина Василева – директор на Дирекция „Координация на програми и проекти”
Красимир Крачунов – заместник-генерален директор на Национална компания „Железопътна администрация”
Петър Дяков – началник на отдел в Национална компания „Железопътна администрация”
Нисим Примо – началник на отдел в Национална компания „Железопътна администрация”
Гергей Михалев – изпълнителен директор на Агенция „Пътна инфраструктура”
Николина Николова – член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”.
Очакваме всеки момент да дойде министър Александър Цветков.
Колеги, за първи път в рамките на изслушването по Оперативна програма „Транспорт”, предвид писмото на господин Барозу, както и това, което беше изказано като призиви в рамките на предходни заседания на комисията, поканихме този път представители на двата основни конкретни бенефициенти по Оперативна програма „Транспорт” – Национална компания „Пътна инфраструктура” и Агенция „Пътна инфраструктура”. Така че наистина за нас е удоволствие да бъдете сред нас, заедно с представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Това, което като въведение бих искала да отбележа, като справка от предходното изслушване, което беше на 1 декември 2010 година, е, че за последните четири месеца и половина са договорени 923,4 млн. лв. и са усвоени нови 92,9 млн. лв., което към 30 март означава, че имаме договорени близо около 53,5 процента от разполагаемите ресурси по Оперативна програмата „Транспорт”, а разплащането достига около 7,6 процента от нейния бюджет.
Господин Московски, заповядайте.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Добър ден, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо председател! Очаквам всеки момент да дойде министър Александър Цветков, но в крайна сметка няма да губим време и ще започна доклада.
През изминалата година бяха положени сериозни усилия от страна както на управляващия орган, така и от страна на бенефициентите за успешна подготовка и изпълнение на проектите по оперативната програма.
Както в докладите, така и в проведените през изминалата година изслушвания знаете, че много често се коментираше изключително и само сериозното забавяне в подготовката на проекти и цялостното изпълнение на програмата. Към днешна дата мисля, че можем да бъдем малко по-големи оптимисти, като четем всъщност какво беше свършено буквално през последните пет-шест месеца.
Договорен е половината от бюджета на оперативната програма, като през последните пет-шест месеца, както казах, се постигна значителен напредък в подготовката за формулярите за кандидатстване по ключови проекти както в железопътния, така и в пътния сектор.
Националната компания Железопътна инфраструктура” и Агенцията „Пътна инфраструктура” в момента са в ход и провеждат тръжни процедури. Конкретно беше подписан договор за изпълнение на проекта за рехабилитация на ж.п. линията Пловдив – Бургас. Вървят търговете за ж.п. линията Септември – Пловдив.
В Пътната агенция вървят търговете за железопътната линия Кърджали – Подкова, за магистрала „Марица” – лот 2. За магистрала „Марица” – лот 1 приключи вече тръжната процедура.
Бяха извършени промени в обхвата на приоритетна ос 1 – знаете, че там релокирахме едни средства към Софийското метро, участъците „Обеля”, „Надежда” и „Младост 1”, а за „Цариградско шосе” строителните работи са около 50 процента изпълнени.
Значителен потенциал остава обаче във водния сектор, където държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” е в процес на подготовка на няколко проекта. За момента там действително нямаме някакви по-сериозни реализирани плащания.
Със средства от Оперативна програма „Техническа помощ” бяха завършени стратегически документи, като общия генерален план за транспорта, който ще послужи за основа при програмирането на сектор „Транспорт” през следващия програмен период, две стратегии за внедряване на технически спецификации за оперативна съвместимост на конвенционалната железопътна система и за внедряване на европейска железопътна система за управление на трафика.
Същевременно на бенефициентите е възложено да подготвят проекти за следващия програмен период, като за целта ще се използва значително максимално наличният финансов ресурс от Оперативна програма „Техническа помощ”, като амбициите са доста големи както в железопътния, така и в пътния сектор.
На срещите, които провеждаме, се коментират проекти със значително по-голям финансов ресурс, отколкото реално на практика ще получим за следващия програмен период. Защото от пътния сектор подготвят проекти, които са на стойност почти 5 млрд., проектите, които се подготвят от железопътния сектор, биха могли да надвишат значително реалния бюджет, с който ще разполагаме.
Изпратена ви е предварително информацията. Разбира се, ние сме готови за въпроси и дискусия.
Ще дам думата на госпожа Галина Василева – директор на дирекция „Координация на програми и проекти” в министерството, която да направи в по-стегнат вид кратка презентация.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Московски. Заповядайте, госпожо Василева. Добре дошъл, господин министър. Пропуснах да приветствам и председателя на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в парламента господин Иван Вълков, който имаме удоволствието да е сред нас.

ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви. Уважаеми дами и господа, ще се опитам наистина стегнато да представя цялата оперативна програма и накратко изпълнението към момента на трите проекта по бившата програма ИСПА/стар Кохезионен фонд.
Започвам с финансовото изпълнение на програмата. Данните, които са представени на двете графики, са към дата 31 март 2011 година. Цифрите са представени в евро.
В ляво графиката представя общото изпълнение на програмата, съответно по наличен бюджет, договорено и изпълнено. На тази графика е представено общо и националното съфинансиране по програмата, докато на другата графика в дясно договореното и изплатеното е разпределено между Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие, по които се финансира програмата.
Към момента, както беше казано, броят на проектите, които са одобрени по оперативната програма, са 55. В тях, разбира се, не са само инфраструктурни проекти, тук са проекти по изпълнение на Оперативна програма „Техническа помощ”. За тези проекти има вече одобрение и подписани договори за безвъзмездна финансова помощ. Това представлява малко повече от 1 млн. евро, видно на графиката в ляво, което, както беше казано, представлява 53,5 процента от общия наличен бюджет по програмата.
Разбира се, не е такава ситуацията с разплащанията. Те са значително по-малко – около 150 млн. евро, което е 7,5 процента.
На следваща графика се вижда разпределението между Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие. И по двата фонда договорената сума е около 50 процента. Но в средствата, които са разплатени към бенефициентите, делът на Европейския фонд за регионално развитие е значително по-малък от този на Кохезионния фонд.
Това е напълно обяснимо, защото знаете много добре, че към момента все още има генерирано закъснение при подготовката на големите проекти, които се финансират от Кохезионния фонд.
По-нататък на следващите графики ще видим вече разпределението по осите, където ясно личи тази причина и защо няма достатъчно плащания от Кохезионния фонд, докато по Европейския фонд за регионално развитие разплатените средства са около 50 процента – дадени са в зелено. Този факт се дължи на успешното изпълнение на проекта за разширение на Софийското метро – това е етап 1, където разплатените средства са близо 50 процента.
На следващата графика е представено изпълнението пак към 31 март вече по съответните оси. Отново ос 3 – подобряване на интермодалността, превоз на пътници и товари, показва най-добро изпълнение, обяснимо защо – заради метрото. Почти целият наличен бюджет по тази ос е договорен и разплатен около 40 процента.
Какво друго прави впечатление в тази графика. Прави впечатление, че средствата, които са договорени, са много по-големи спрямо тези, които са платени, както казах и преди малко, благодарение на това закъснение на проектите. Имаме положителни индикации, че след второто полугодие на тази година, след успешното приключване на тръжните процедури, които в момента се изпълняват за пътни и железопътни проекти, ще започне и подготовката на формулярите за кандидатстване, за което имаме увереността на бенефициентите, че ще се случи в железопътния сектор до средата на тази година, а също така и за пътните проекти – до средата на годината и малко по-нататък, до есента. Тогава вече средствата от Кохезионния фонд също ще покажат едно покачване към усвояването.
Както спомена и господин Московски, по четвърта приоритетна ос към момента няма договорени средства и съответно няма разплащания. Това не означава, че бенефициентът – държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура” към момента не работи. Напротив, то изпълнява успешно проекта за българската речна информационна система, така нареченият проект „Булиз”.
Също така е в тръжна процедура друг проект, на който почти приключва процедурата, за създаване на речна информационна система. Но до момента не са успели да подготвят апликационните форми и затова нямаме подписани договори. Това, разбира се, ще се случи, надяваме се, в близките месеци. Вие ще видите на следващите графики в прогнозата, че до края на годината ще има и договорени, и разплатени средства и по тази ос.
Голямата причина тук да няма договорени средства е проектът Батим – Белене, който беше в индикативния списък за финансиране по тази приоритетна ос, но към момента – много пъти сме докладвали за него – продължава закъснението, което е реализирано близо вече 3 години. В момента все още няма окончателен вариант. Всъщност причината за избор на вариант са незавършилите екологични проучвания. Даже днес получихме поредното писмо за поредната среща с ДЖАСПЪРС, с Европейската комисия в Букурещ, отново предстоят много анализи и т.н. Знаете, че целият проект е вързан с предпроектното проучване, което се извършва от румънската страна. Много вероятно е този проект да не бъде осъществен в този програмен период.
Както каза и господин Московски, бенефициентите подготвят алтернативни проекти, които да заместят евентуално този проект, за което беше отделена почти цялата финансова помощ по приоритетна ос 4.
На техническата помощ няма да се спирам подробно. Има един слайд, по който ще ви кажа накратко какво е положението.
Много накратко за формулярите за кандидатстване. Вие знаете, че към момента имаме одобрени само два формуляра за кандидатстване от Европейската комисия – още от 2009 година за Софийското метро, първи етап и за „Тракия” – през месец декември 2010 година. Това са ни двата одобрени проекта от Европейската комисия.
Досега като че ли тенденцията беше тръжните процедури да изпреварват значително подготовката на формулярите за кандидатстване. Но слава богу, от близките шест месеца оперативната програма може да се похвали с един обрат, който показва, че бенефициентите бележат страшни успехи в подготовката на формулярите за кандидатстване. Само за последните три месеца се подготвиха формуляри за три големи проекта – виждате кои са те, и съответно са процедирани към Европейската комисия. Това е за реконструкция и електрификация на ж.п. линията Пловдив – Свиленград в участъка Първомай – Свиленград, това е остатъкът от проекта, който е по ИСПА - частта, която не се изпълни в обхвата на ИСПА. Беше подадена през месец декември 2010 година, вече има запитвания, изпратени отговори. Имаме писмо, че е допустим за разглеждане, одобрен е и т.н.
Следващият, който се подаде към комисията от януари 2012 година, е формулярът за подновяване на участъци по ж.п. линията Пловдив – Бургас. Вие знаете, че за този проект през февруари беше подписан договор за строителство и надзор. На 15 март беше дадено начало на строителството на обекта и в момента той се изпълнява.
Също така има формуляр за кандидатстване за втория етап от разширение на Софийското метро в двата участъка – „Обеля” – „Надежда” и „Младост 1” – „Цариградско шосе”.
Нашите очаквания са и трите проекти да бъдат одобрени до средата на тази година, което означава, че с този акт напълно ще бъде договорена цялата финансова помощ по първа приоритетна ос.
Господин Московски спомена, че софийското метро вече участва в първа приоритетна ос за финансиране. Национална компания „Пътна инфраструктура” вече подготви и предстои нейното представяне в управляващия орган на апликационната форма и за участъка Септември – Пловдив от участъка София – Пловдив.
С последните събития вчера – откриване на търга за строителство, на цените, които показаха двоен по-нисък бюджет от заложения, може би ще се наложи едно коригиране. Лично за мене е по-добре, защото е далеч от половината от наличния бюджет. По-добре е сега да се коригира апликационната форма. Но така или иначе тя е подготвена, гледана е от ДЖАСПЪРС. Предстои да решим как ще се процедира. Още повече за този проект към момента няма наличен бюджет поне по тази ос.
По следващия слайд ще се спра много накратко. Тръжните процедури са известни, тази информация поне е най-популярна. Това, което съм писала, е, че в момента се провеждат близо 15 процедури за строителство и строителен надзор по 7 проекта, може би дори са повече. Сутринта не успях да ги преброя. Те са на обща стойност около 900 млн. евро.
Изпълняват се тръжни процедури по всички приоритетни оси в момента. Както казах, последните два търга от този програмен период в НКЖИ се провеждат за Септември – Пловдив и за Димитровград – Свиленград. За Димитровград – Свиленград е обявен търг за три обособени позиции, три лота. Обявени са три тръжни процедури в Софийското метро за доставка и оборудване и подвижен състав. Знаете, че в апликационната форма е включен ресурс около 100 млн. евро за закупуване на подвижен състав за Софийското метро.
Абсолютно всички пътни проекти вече са стартирали. Някои са в заключителна фаза – за автомагистрала „Марица”, Кърджали – Подкова, лот едно на „Струма” – само лот 4 не е обявен. Документацията вече е в процес на одобрение.
Даже не съм включила и Софийски околовръстен път – гара Яна. Видях, че и той е стартирал в средата на март.
Също така тръжната процедура за доставка и изграждане на информационната система за управление на трафика на плавателните съдове – фаза 3, който е на държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура”. Тръжната процедура е в заключителен етап.
Тази година като че ли е година изключително на тръжни процедури. Както казах, ако се завършат всички успешно, ще реализираме тази прогноза, която е представена на следващия слайд.
Прогнозата е направена спрямо текущото изпълнение към 31 март 2011 година. Прогнозата е базирана на данните, които сме получили и които са потвърдени от бенефициентите и са включени в индикативната годишна работна програма. В края на миналата година управляващият орган подготви индикативна годишна работна програма, която включва 29 нови проекти на стойност близо 1,5 млрд. евро. Само по себе си това показва колко е важна и ключова тази година за договорирането, на първо място, а след това и за цялостното изпълнение на програмата до края на програмния период.
Тази програма беше одобрена от Съвета за координация при управление на средствата от Европейския съюз, беше приета и от последния Комитет за наблюдение. Така или иначе тя е действаща и прогнозата е спрямо тези данни.
Какво се вижда от прогнозата. По първа и втора ос наличните средства, които са заложени, първоначално ще бъдат договорени изцяло. По първа ос бенефициентите са готови да подготвят апликационните форми. Като обща сума представляват около 300 млн. евро от наличния бюджет. Както споменах преди малко, прогнозата е на индикативен бюджет, както например в случая на участъка Септември – Пловдив индикативният бюджет беше 360 млн., а са договорирани към момента 170 или 180 млн. евро или ще бъдат 200 млн. евро като цяло. Но така или иначе прогнозата е направена на база апликационната форма, която към момента имаме, какъвто ни е бил прогнозираният бюджет.
Така или иначе по първа ос до края на годината, даже и до средата на годината изцяло ще бъдат договорени средствата, защото, както казах, очакваме одобрение на апликационните форми.
Разбира се, по първа ос има принос метрото - втори етап за това надвишаване на наличния бюджет.
По втора ос също Агенция „Пътища” ще договори наличните финансови ресурси – близо 90 и няколко процента. Подготвят се и други алтернативни проекти. Не искам да се спирам в подробности, но има така наречените сейвинги, например от „Тракия”, за които по апликационна форма са договорени 360 млн. евро, договорени са само по договори за изпълнение 240 млн. евро, така че има един резерв от 120 млн. евро и т.н., които трябва да се запълнят с нови проекти.
По приоритетна ос 3 към момента всичко е почти договорено. Ще имаме договорени средства и по приоритетна ос 4.
По отношение на плащанията прогнозата също е оптимистична. Всъщност цялата прогноза за изпълнение до края на 2011 година е оптимистична, но и реалистична. Всъщност за да се случи цялата програма, за да може да усвоим – към което се стремим – 100 процента програмата, както имаме прогнози и над 100 процента, разбира се - ние трябва да сме готови за над 100, за да можем да усвоим 100 процента, - трябва наистина тази година да се случи този график.
Много накратко ще се спра за техническата помощ. Господин Московски спомена. Договорено е 41 процента и са изплатени 12,5 процента. Знаете, че средствата се разпределят за изготвения стратегически документ и предимно такива документи, които са изключително необходими за железопътния сектор, някои от които са основа за подготовка на следващия програмен период.
За реалното изпълнение на проектите една част от средствата се усвояват от „Техническа помощ” за подготовка на проектите. Голяма част все още не сме ги формулирали – дали точно в оста или от „Техническа помощ” ще бъдат използвани средства за подготовка на проектите за следващия програмен период и, разбира се, за административния капацитет както на бенефициентите, така и на управляващия орган.
Тук съм формулирала четири основни риска. Поне ние така ги виждаме, за да се случи това, което прогнозираме и което желаем да се случи.
Основен проблем – аз го споменах, това е голямата разлика между началото на изпълнението на големите проекти и одобрението на формулярите за кандидатстване. Недай си боже да има понякога неодобрение на някои формуляри. Тук се е ангажирало и правителството с решение за някои от проектите за предварително даване на право на управляващия орган да подпише договори за безвъзмездна помощ преди окончателното одобряване на формулярите за кандидатстване от Европейската комисия.
Друг голям риск е неспазването на сроковете на тръжните процедури. Както са заложени тръжните ни процедури, ако има преиграване на тръжни процедури или неуспешни такива, голяма част от проектите няма да имат физическо време, говоря за големите, предимно пътните проекти и железопътните, разбира се, да се случат в рамките на този програмен период.
Другото, което е много рискове и ще създаде невероятно напрежение в цялата система и в работата ни, е, че повечето проекти, стартирайки сега, ще завършат в края на 2014 година, а някои даже през 2015 година, което само по себе си е почти недопустимо за такава програма. Това показват графиките.
Има още един риск – евентуално загубване на средства в края на 2012 година. Но да се надяваме, че ще имаме формулярите за кандидатстване, най-вече за „Марица” и за този критичен път.
Не на последно място, аз даже бих го сложила на първо място, е капацитетът на бенефициентите и на управляващия орган, разбира се, както и общо съдействие и разбиране на всички заинтересовани организации и т.н.
Тук има три снимки от обектите, които са в изпълнение. Това е изпълнение на железен път от Пловдив – Свиленград – турска граница, който се очаква да завърши в края на годината. (Показва.).
Това е лот 2 на „Тракия” – изпълнение на трошенокаменна основа, която предизвика реакции. (Показва.).
Това е изпълнение на тунел в метрото. Мисля, че това е първият етап.
Да направим ли почивка за въпроси или да продължим с ИСПА?

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Продължете с ИСПА.

ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: За ИСПА ще бъда още по-кратка. Но наистина много са нещата, които трябва да докладвам.
По ИСПА. Изключихме техническите помощи, които са малки, но също трудоемки. Не мога в момента да ви кажа какъв е процентът, но там има много голяма усвояемост на средствата – над 85 процента, говоря за средствата по програма ИСПА. Приключиха всички проекти успешно. Някои от тях останаха за доработване, някои – за подготовката им, така че проектите да бъдат готови за тръжни процедури. Това са предимно железопътните проекти. Ние ще ги включим в оперативна програма „Транспорт” за подготовка за следващия програмен период.
За Дунав мост при Видин - Калафат. Общо взето тук се изпълняват два договора за строителство – за моста и за прилежащата инфраструктура.
Финансовото изпълнение е близо 70 процента, но физическото изпълнение е десетина процента под това. Около 65 процента е за моста; за инфраструктурата е малко под 50 процента.
Кое е важното тук. Към момента ние все още нямаме одобрено удължение на финансовия меморандум, което искане беше подадено в края на 2010 година. Колкото и парадоксално да е, има проблем за удължението на финансовия меморандум, въпреки че изчистваме всички пречки. Дори постигнахме три споразумения с румънската страна, които бяха много трудни, няма да ги изброявам за какво. Но все още предмет на одобрението на удължението на финансовия меморандум е предоставянето на концесия на изпълнителя за използване на материали за насипи. Но аз няма да се спирам на този въпрос, предполагам, че сте запознати. Процедурата е с ангажимента едва ли не на цялото правителство. Ангажиментът е процесът да завърши до края на април, с което да премахнем и последната пречка.
Също така отново двата заема, които са от Европейската банка, които са за финансиране на този проект, ще дадат удължение. Те са съществуващи заеми, неизразходвани още, но след получаване на удължението на финансовия меморандум.
Срокът, сключен за завършване на проекта във финансовия меморандум, е краят на 2012 година, както и тестване на обекта, и т.н.
Следващият проект е реконструкция и електрификация на железопътна линия Пловдив – Свиленград. Знаете, че той е в три фази. За него нямаше удължение на финансовия меморандум, така че допустимостта на разходите по ИСПА завърши на 31 декември 2010 година. Като цяло и тук финансовото изпълнение е около 70 процента. Но в резултат на изтичане на валидността на финансовия меморандум бяха загубени безвъзвратно по ИСПА около 70 млн. евро. Усилията ни почти през цялата година бяха насочени за довършване на този обект чрез оперативна програма „Транспорт”, като беше направено едно разделяне между обхвата на проекта, който да включва обхват на проекта по ИСПА, и обхват по оперативна програма „Транспорт”. Това разделяне беше направено на база физическото изпълнение на проекта. Също така целта е двете части, които ще се изпълняват по двата финансови инструмента, да бъдат обособени и изпълнили съответно целите си.
Към момента е подадена модификацията на финансовия меморандум и апликационната форма за финансиране по Оперативна програма „Транспорт”. Очаква се, както казах, одобрението да се случи в средата на месец юни. И тук имаме удължение.
За „Люлин” мисля, че няма какво повече да кажа. Колегите от АПИ сигурно ще кажат повече, най-вече ако имате въпроси. Срокът за завършване е 15 март. Благодаря ви за вниманието. Надявам се, че бях изчерпателна.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Бяхте напълно изчерпателна, за което Ви благодарим. Оценяваме новия подход, който демонстрирахте на днешното заседание.
Колеги, заповядайте за въпроси. Госпожо Плугчиева, заповядайте.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря. Уважаеми господин министър, господин заместник-министър, дами и господа от всички институции на транспорта! Ще си позволя първо една шега. Господин министър, откакто започна положителната промяна, и Вие се появихте. Това все пак е добър сигнал. Но тук трябва да отдадем заслуженото на екипа Ви, на господин Московски, защото той търпеше сурови критики на предишните заседания.
Затварям скобата не на шегата, защото има много голяма доза истина в това, което казвам.
Първо, искам да изкажа задоволството си от това, което беше представено по съдържанието, да поздравя госпожа Василева, че не спести – аз следях внимателно това, което тя каза, тъй като съм наясно с информацията – и не прикри фактологията такава, каквато е, което е изключително достойнство.
Второ, трябва да се признае сериозният напредък, който има от последната ни среща и обсъждане, което беше направено тук.
Накратко имам следните въпроси. Позволявам си да задам въпроси и по оперативната програма, и по ИСПА.
Първо, тъй като не стана дума тук изобщо за тази експертиза и помощ, която се очаква да дойде по линия на международните финансови институции, молбата ми е да кажете по Оперативна програма „Транспорт” конкретно в какво ще се изразява и как ще се изрази тази експертна помощ? Визирам тук течащите все още разговори със Световната банка, с Европейската инвестиционна банка, с Европейската банка за възстановяване и
Второ, това, което много коректно беше отразено като потенциални рискове, а именно опасността да се надхвърли бюджетът на програмата. Тук стои въпросът още отсега с Министерството на финансите всичко това да бъде договорено, защото се отваря една празнина около 300-400 млн. евро, което означава, че трябва да ги има в наличност националните средства, за да бъдат стартирани проектите, докато се стигне до съответното разплащане по проектите.
И трето, другата опасност, за която също стана дума – да не стане така да се налага след това проекти с национални средства да се разплащат. По този път сме минали изключително горчиво и трудно. Бившият финансов министър излезе, но даже и когато ги имаше парите, от националния бюджет с огромни усилия и нежелание се дават пари, а когато е имало налични европейски средства, те не са били използвани.
Затова - казвам го с най-добро чувство – навреме трябва всичко това да се мисли, за да не стане след това късно.
Следващият ми въпрос е по отношение на река Дунав и проектите, които там трябва да бъдат реализирани. Там е едно бяло петно. Аз се надявам, че ще дадете някакви по-конкретни срокове и ще се упражни нужният контрол и натиск, за да може средствата да се използват и по тази ос.
Моята препоръка е така направената прогноза по Лотар да я качите на интернет
По отношение на ИСПА. Горчива е истината, че се изгубиха даже не 70, а 80 млн. евро за ж.п. линията Свиленград – Пловдив, което ми се струва, че е голям минус, който беше допуснат. Сега, разбира се, с прехвърлянето към оперативната програма проектът ще бъде реализиран. Но така или иначе факт е, че 80 млн. евро от Кохезионен фонд за този проект бяха загубени и то в последната година.
Трябва да обърна внимание и по темата за Дунав мост. На вас поне ви е ясно, че концесията се бави от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това е недопустимо. Защото досега се оправдавахме с румънската страна, румънците ни бяха виновни, не искаха това дърво да се отсече, онова да се направи. Този път виновни не са румънците. След като Брюксел чрез сателитни снимки наблюдава и вижда, че депото със земните маси е до подхода към моста и министерството продължава да бави концесията, няма прошка и няма да има от Брюксел удължаване на срока до 2012 година, докато не се пусне тази вече историческа концесия. Аз съм подготвила въпрос до господин Плевнелиев по тази тема.
Приключвам с Агенция „Пътища” и капацитета. Радвам се, че новият председател на агенцията е тук – господин Михалев. Очаквам съвсем кратък отговор има ли го вече или го няма административният капацитет в тази получила лоша слава агенция, не отсега, така се влачи, лошото е, че не се промени в последните две години. И съответно можем ли да разчитаме, че няма да има пак промени, пак турболенции. Защото това се отразява изключително лошо на доверието към тази институция и естествено съответно и на качеството на работата. Благодаря ви, приключих.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Господин Цветков, заповядайте.

МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение накратко по някои от въпросите, които госпожа Плугчиева зададе и нахвърля като теми.
Ще започна с експертната помощ, която получаваме от международните институции.
По отношение на железопътния сектор Европейската инвестиционна банка оказва в момента експертна помощ при структурирането на екипите за project мениджмънт, специално за управлението на големите инфраструктурни проекти в железопътния транспорт.
По отношение на приоритетната ос „Пътища” – там Световната банка оказва тази експертна помощ.
Също така със средствата по „Техническа ос” – по приоритетна ос 5, сме подготвили редица процедури, които са свързани най-вече с железопътния транспорт и с предстоящия заем от Световната банка за подкрепа на политиката за финансово стабилизиране и реформи в Българските държавни железници. Това са именно: една стратегия за продажба на БДЖ – Товарни превози, енергоспестяване при Националната компания „Железопътна инфраструктура”, една програма за мениджмънт и лидерство в БДЖ и в НКЖИ, също така оптимизация на дейността и на БДЖ – Пътнически превози.
Що се отнася до водните проекти, това и за мене също е една тема, която е доста притеснителна, най-вече поради голямото закъснение на проекта за подобряване на корабоплаването по Батим – Белене. И тъй като този проект има толкова голямо закъснение, според мене реално той не може да бъде реализиран през програмния период. Вече неколкократно сме провеждали разговори за замяната му с други алтернативни проекти. Ние такива алтернативни проекти сме подготвили и аз очаквам в следващите няколко месеца да се вземе окончателно решение за отпадането на този проект от този програмен период и съответно реализацията на алтернативни проекти. Измежду тях е добре известният Супер Бургас, зоната за обществен достъп и други проекти, свързани с инфраструктурата на пристанищата в България.
За 80-те млн. лв. загубени по ИСПА. Да, наистина е много жалко, че загубихме средства по ИСПА. Единственото, с което не съм съгласен, е, че те са загубени през последната година. Смятам, че последната година не е причината за загубата. Датира се последната година като срок, тъй като срокът наистина изтече в края на 2010 година. За съжаление закъснението беше акумулирано през годините и практически този проект не можеше да бъде завършен в последната 2010 година на програма ИСПА.
Така или иначе този проект ще бъде реализиран с европейски средства. Договорихме това с Европейската комисия. Разбира се, в момента тече и процедурата, апликационната форма също е подготвена, така че проектът реално ще бъде реализиран с европейски средства.
По отношение на концесията за инертните материали на Дунав мост днес на заседание на Министерския съвет се взе решение. Компетентен орган вече е Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, а не на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Така че въпросът днес е решен. Това е съвсем актуална информация от днес. Така че по този въпрос аз считам, че проблем няма.
По другите въпроси колегите ще вземат отношение.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин министър. Господин Московски, заповядайте.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря, госпожо председател. Госпожо Плугчиева, благодаря за обективната оценка. Когато работим във форма на прагматизъм и добър диалог, нещата се случват.
Бих добавил само кратко обяснение. Бяха направени доста много стъпки за решаване на този проблем, но поради преместване на дейностите по концесия от Министерството на регионалното развитие и благоустройството в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма процесът се забави. Днес Министерският съвет взе решение в тази връзка и проблемът е оправен. Продължаваме напред по проекта.
Относно съдействието на банките в двата бенефициента – НКЖИ и Пътната агенция, ще помоля колегите от Пътната агенция да вземат отношение, тъй като там работи Световната банка и те са в режим на подготовка на стратегия за цялостна реформа в Агенция „Пътна инфраструктура”.
Както и министърът каза, част от експертизата на Световната банка я ползваме и в железниците.
Това, което искам да ви разкажа, е, че преди около месец ние бяхме като министерство, като екип в Брюксел и направихме съвместна среща със Световната банка и с Европейската комисия. Беше доста наложителна такава среща, тъй като трябваше за тези институции да бъде сглобена цялостната картина какво предстои да се случва в железниците. По оперативната програма са предвидени 600 млн. евро. Те биха искали да разберат глобално как изглежда България по тази реформа. Защото директно казват: ние не бихме искали да дадем такива инвестиции в компании, за които не знаем какво се случва в бъдеще. На практика там бяха ръководствата и на НКЖИ, и на БДЖ, заедно с министъра направихме презентация и декларирахме стъпките, по които ще се върви оттук нататък, което допринесе много.
Комисията остана доволна и ни подкрепи във всичките тези действия. Дори вече съвсем обективно приемат идеята да съдействат за БДЖ – Пътнически превози, тъй като там не стои въпросът за приватизация. За БДЖ – Пътнически превози поеха ангажимента, че ще стоят твърдо, ако ние се справим добре с реформите, ще подкрепят тази компания с подвижен състав. Тоест ще има евросредства и за влакове през следващия програмен период, разбира се, ако си свършим както трябва работата.
Единственото, което е, че те искат да се уверят, че стъпките, които правим, ще доведат до стабилизация на тези компании. Това е достатъчно, за да имаме още една допълнителна подкрепа.
Ще помоля колегите от Агенция „Пътна инфраструктура” накратко да разкажат за стратегията, която се прави със Световната банка, за укрепване на капацитета, за реформа в администрирането на пътните проекти. Благодаря.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Московски. Заповядайте, господин Михалев.

СЕРГЕЙ МИХАЛЕВ: Уважаема госпожо председател, благодаря. Госпожо Плугчиева, благодаря за въпроса. Всички се интересуват от Агенция „Пътна инфраструктура” и най-вече от капацитета.
Истината е, че в рамките на тези 40 дни, в които съм в агенцията, проведох многократно срещи с колегите и мога отговорно да ви заявя, че има човешки капацитет със сигурност. Нашата идея като нов мениджмънт на агенцията в момента е да комбинираме този човешки капацитет с новите технологии и да стигнем до момента, в който агенцията ще започне да произвежда тези качествени проекти, да прави контрол на изпълнението на тези проекти и съответно да се види ефектът от това как ще се структурира този капацитет и как ще се използва в конкретната работа.
Направили сме достатъчно към момента стъпки, хората да се успокоят, че там няма да има никакви чистки и тези лоши думички, които се появяват в публичното пространство. Напротив, ние залагаме на хората с добра история, с познаване на дейностите в рамките на агенцията. Нашият екип е от този тип хора, че ние уважаваме постигнатото и можем да преценим хората, които наистина са дали принос за развитието на агенцията.
Естествено успоредно с това залагаме на техническа помощ по оперативните програми, която да бъде въведена с нови технологии, със стандартизиране на процеси и естествено доста по-добро управление на финансите.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Госпожо Николова, заповядайте за допълнително отношение.

НИКОЛИНА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Благодаря Ви, госпожо Плугчиева, за въпросите. Аз искам само да добавя към това, което господин Михалев каза.
Ние сме стартирали и стратегия за подготовка на план за преминаване на агенцията към електронно управление. Това е много непосилна и трудна задача, но мислим, че ще успеем да се справим. Първата стъпка е да имаме електронен архив и документооборотът също да бъде в електронен формат, за да можем да улесним максимално и колегите, които работят в агенцията, както и вас, така и всички граждани, които ползват услугите на нашата агенция.
По отношение на IFIs и тяхната роля. Освен Световната банка, ние ползваме и помощта на ЕИБ в частност по отношение на подготовката на проекта „Струма”. Заедно с ДЖАСПЪРС те са изпратили експерти, които в работна група широк формат обсъждат стратегията за цялостната реализация на магистралата, която до края на май ще бъде съобщена. Благодаря.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря. Господин Агов, заповядайте.

АСЕН АГОВ: Един уточняващ въпрос във връзка с усилието да се прехвърлят средствата от Белене за други проекти. Румънците съгласни ли са с това нещо? Съгласувано ли е с румънците?
И второ, като казвате алтернативни проекти, смятате ли, че срокът до края на този програмен период ще е достатъчен, за да се изпълни това или ще трябва да се прехвърли в следващия програмен период?

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов. Преди да Ви дам думата, господин министър, за финални въпроси, ще дам думата на господин Вълков.

ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин министър, колеги! Първо, искам да поздравя управляващия орган за постигнатите подобрения по отношение на показателите за договореност на средствата, както и за изплащане на средствата. За една година се постига значителен успех, макар че това не е краят, към който се стремим. Аз ви пожелавам успехи в бъдещото усвояване най-вече на средствата. Смятам, че там трябва да е много добър диалогът между управляващия орган и бенефициентите, да се подобри редът на подаване на документооборота, защото ще има много разплащания, ще има допълнителни срокове, които ще искат фирмите, ще искат допълнителни средства по проектите. Това е вече втората част, която е много опасна за крайната реализация на проектите. Вие много добре знаете, че голяма част от тях бяха спирани от Европейския съюз и това беше основната причина.
Така че това ще бъде една от основните цели през следващия период.
Аз имам обаче два конкретни въпроса. Първият се отнася до четвърта приоритетна ос. Става дума за корабоплаването по морските и вътрешните водни пътища. Както стана ясно, там нямаме усвоени никакви средства, а имаме две възможни финансирания - по речната информационна система и морския трафик.
Ще ви помоля, ако е възможно, да ни кажете някакви срокове, в които би било възможно да се реализират тези проекти и ще стане ли това в този програмен период.
И вторият ми конкретен въпрос е по отношение на тръжната процедура, която вчера беше отворена в НКЖИ – това е участъкът Септември – Пазарджик, Пазарджик – Стамболийски и Стамболийски – Пловдив. Там, доколкото ми е известно, се отчете една голяма разлика между фирмата, която е подала най-голяма стойност - мисля, че госпожа Василева спомена за това нещо по време на изложението си. Там по принцип има едни ограничения за 30 процента от средната стойност. Ако има такова нещо, това е много обезпокоително. Смятам, че там трябва да се прегледат тези неща, защото това е много опасно за реализирането.
Господин министърът беше, бих казал, много мек по отношение на отговора на госпожа Плугчиева за загубата на тези 70-80 млн. по ИСПА за железопътния участък. Знаем, че една от основните причини за това беше, че беше играна много ниска стойност тогава по тази процедура и видяхме какъв е резултатът.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Една от причините.
ИВАН ВЪЛКОВ: Да, това е една от причините.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Вълков. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Благодаря Ви. Първо, по въпроса за подобряване на корабоплаването. Това е участъкът Батим – Белене. Основното закъснение всъщност се генерира от румънска страна, тъй като доскоро и оценката за въздействие на околната среда от румънска страна не беше стартирала.
В крайна сметка решението за това дали този проект ще се реализира или не се взима от Европейската комисия и тук не става въпрос за някакви съгласувания с румънската страна. Проектът се наблюдава как се развива и аз очаквам в крайна сметка решението на Европейската комисия съвсем скоро, за да има време да се реализират алтернативните проекти.
За да може в този по-кратък период тези проекти да бъдат реализирани, просто трябва те да бъдат по-малки и по-голям брой. Към такива проекти сме се съсредоточили, които не изискват и отчуждаване на средства, и специални проучвания, и, разбира се, техният обем да бъде по-малък, за да може в оставащия период да бъдат реализирани. Може би най-големият от тях е проектът Супер Бургас, който е на стойност около 50 млн. евро.
Другите алтернативни проекти са на по-малка стойност. Така че аз смятам, че ако такова решение се вземе в рамките до есента на тази година, напълно е възможно практически те да бъдат реализирани до края на програмния период.
По отношение на водните проекти. Проектите, които се разработват от страна на ДБПИ се разработват....
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Аз казах, че те се изпълняват. Проектът Булиз е в изпълнение и до края на годината ще приключи, независимо че нямал добра апликационна форма. Но тя също ще се случи. Иначе за проекта беше сключен договор, мисля, че през април или май. И той се изпълнява. Вече няма никаква пречка да завърши. Бави се един документ от Министерството на околната среда и водите във връзка с това да се каже, че няма нужда от ОВОС. За него трябва да се дадат скици, допълнение и т.н. и то за един имот. Но това при всички положения в близките месеци ще се случи.
Другият проект, за който казахте – за морските, той е в тръжна процедура. Към момента е приключил. Има обжалване. Мисля, че на 14-и ще се произнесе КЗК по същество. Така че като приключи процедурата, ще бъде обявен и този проект. Те са няколко лота. Това е първият лот. Има график. Тези два проекта задължително ще завършат в този програмен период.

МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Последният въпрос беше свързан с текущия търг за линията Пловдив – Септември. Да, действително има предложения с много ниски цени. Но практиката според закона е, когато цените се различават с повече от 30 процента от средната цена, тоест са по-ниски, да бъдат поискани обосновки за формирането на цената. Оттук нататък тръжната комисия ще разглежда тези обосновки. Ако цените са нереалистични, разбира се, такъв участник следва да бъде отстранен. Но това е по преценка на тръжните комисии. Така че оттук насетне предстои още работа.
В ход е и последната процедура, последният проект по тази приоритетна ос – за участъка Димитровград – Свиленград. Конкурсът в момента тече. Все още се набират оферти. Надявам се, че тези две процедури ще приключат бързо, така че до средата на годината ние да имаме договорени вече повече от сто процента от средствата по тази приоритетна ос, което аз считам, че е един сериозен успех. Благодаря ви.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин министър. Мисля, че изчерпателно отговорихте на всички въпроси. Благодаря ви за днешното участие. Изключително ни беше приятно да присъстват министър Цветков, заместник-министър Московски, екипът на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, екипът на Агенция „Пътна инфраструктура”, както и екипът на Националната агенция „Железопътна инфраструктура”.
Благодаря ви за участието и хубав следобед. Закривам заседанието на комисията.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:


(Моника Панайотова)