Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
07/09/2011
П Р О Т О К О Л
№ 75
На 7 септември 2011 г., сряда, от 14,430 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-53 за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 102-02-18 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-57 за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, внесен от Министерския съвет.
4. Разни.
В заседанието взеха участие Деяна Костадинова – заместник-министър на труда и социалната политика, Емил Мирославов – директор на Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма- Емил Коматичев – държавен експерт в Дирекция „Икономическа политика”. От Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия
Цветан Стоевски – главен директор на Дирекция „Конкурентоспособност и иновации”, Богдана Ваташка – експерт в Дирекция „Конкурентоспособност и иновации”.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Здравейте колеги. Имаме наличния кворум.
Започваме с предложението за дневен ред на днешното заседание:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-53 за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 102-02-18 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-57 за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, внесен от Министерския съвет.
4. Разни.
Колеги, който е съгласен с така представения дневен ред, нека да гласува. Против и въздържали се няма. Дневният ред се приема единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-53 ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка имаме удоволствието сред нас да присъстват:
От Министерството на труда и социалната политика
Деяна Костадинова – заместник-министър
Емил Мирославов – директор на Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”.
Заповядайте, госпожо Костадинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЯНА КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът, който предлагаме днес на вашето внимание, е изготвен в изпълнение на задължението ни да преведем нашето законодателство в съответствие с европейското Рамково споразумение, подписано между социалните партньори през 2002 година. В изпълнение на това задължение през 2010 година беше подписано Национално споразумение за организация и прилагане на дистанционната работа в Република България между социалните партньори в нашата страна.
Целта на законопроекта е да уреди нормативно специфичното трудово правоотношение, свързано с прилагането на дистанционната работа.
В подхода на експертите, разработили и Националното споразумение, а впоследствие законопроекта, който разглеждаме днес, е тази материя да бъде уредена в специален раздел в главата, свързана с възникване и промяна на трудовото правоотношение, тъй като целта е да се гарантира равенство между работниците и служителите, извършващи дистанционна работа, и тези, които извършват тази работа в помещенията на работодателя.
Предвидили сме едно определение за това какво е работа от разстояние, като изрично се подчертава, че това е трудово правоотношение, извършва се извън помещенията на работодателя, използват се информационни технологии и това е работа, която може да се извършва или вече е била извършена в помещенията на работодателя.
С всичките норми, предвидени в законопроекта, се стремим да гарантираме, че има равенство между служителите, които работят в помещенията, и тези, които извършват дистанционна работа, гарантират се синдикалните права на работниците и служителите. Има норми, предвиждащи реда, по който да се осъществява контролът за спазване на трудовото законодателство, което предвид факта, че голяма част от тези работници и служители ще работят в домовете си, естествено е малко по-специфичен.
Предвижда се възможност в индивидуалните и в колективните трудови договори да бъде предвидено изключение за полагане на извънреден труд, на нощен труд и на работа по време на националните празници. Като в същото време, за да се защитят интересите на работодателите, предвиждаме и задължението на работниците и на служителите да полагат тази дистанционна работа тогава, когато работодателят и неговите контрагенти се намират в информационна свързаност.
Естествено за всички неуредени въпроси, които сме предложили в този раздел, се прилага законодателството на Република България в тази сфера.
Предвидили сме и някои текстове, които предлагаме на вашето внимание, които не са свързани с това споразумение и те касаят понятието „командироване” по чл. 121, ал. 3.
Това в най-общи линии е законопроектът. Готови сме да отговаряме на конкретни въпроси.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
Пропуснах в началото да Ви приветствам, защото Вие за първи път сте на заседание на комисията в качеството си на заместник-министър. Искрено Ви пожелаваме успех, тъй като Вие сте и ключова фигура по отношение на Програмата за развитие на човешките ресурси към Министерството на труда и социалната политика.
Колеги, заповядайте за коментари или въпроси, ако имате такива. – Не виждам.
Ние и в становището сме подчертали, че ви приветстваме за тази мярка, тъй като тя цели мобилност, резултатност и оптимизиране на разходите. Вие сте запознати със становището ни. Разбирам, че нямате забележки по него.
Колеги, тогава преминаваме към гласуване на становището по законопроект № 102-01-53 за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет. Който е съгласен нека да гласува.
Гласували: за 8, въздържали се 3.
Приема се.
Благодаря Ви, госпожо Костадинова. Желая Ви хубав следобед.
Продължаваме с втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-02-18 ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЕКРЕТАРИАТА НА ИНИЦИАТИВАТА ЕВРИКА, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма
Емил Коматичев – държавен експерт в Дирекция „Икономическа политика”
От Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия
Цветан Стоевски – главен директор на Дирекция „Конкурентоспособност и иновации”
Богдана Ваташка – експерт в Дирекция „Конкурентоспособност и иновации”.
Заповядайте, госпожо Ваташка, да вземете отношение по законопроекта.
БОГДАНА ВАТАШКА: Уважаеми дами и господа народни представители! Програма ЕВРОСТАТ е съвместна инициатива на ЕВРИКА и Европейската комисия по линия на Седма рамкова програма, която осигурява финансов ресурс на малки и средни предприятия и научноизследователски институции от страните членки на инициативата за реализацията на проекти, с цел създаване на иновативни продукти и услуги и тяхната пазарна реализация.
България се присъедини към инициативата ЕВРИКА през 2010 година и като следваща логична стъпка беше подписването на Споразумението за участие в съвместна програма ЕВРОСТАТ. По този начин България получава допълнителен финансов ресурс за подпомагането на български предприятия, научноизследователски организации, които имат партньори в други страни – членки на ЕВРИКА, и имат възможността и желанието да развиват научно развойна дейност.
Общият публичен бюджет, който се осигурява за съвместна програма ЕВРОСТАТ за периода 2008 – 2013 година, е 400 млн. евро, като 100 млн. евро от тези 400 млн. евро се осигуряват от Европейската комисия.
Ангажиментът на България след 2008 година е всяка година да се отделят 500 хил. евро за финансирането на такива научноизследователски проекти.
Съгласно решение на Министерския съвет средствата, които се осигуряват за финансирането на проекти по ЕВРОСТАТ, са за сметка на бюджета на Националния иновационен фонд, а самите проекти се осъществяват съгласно правилата на НИФ.
Има задължителни изисквания, на които трябва да отговарят участниците в тези проекти. Разбира се, водещо предприятие по такъв проект трябва да бъде малко или средно предприятие, което развива научноизследователска дейност. Съответно задължително то трябва да има най-малко един партньор от друга държава – членка на инициативата ЕВРИКА и да предлага разработването на нов продукт, процес или услуга.
Това, което България може да очаква, е възстановяване на една трета от направените разходи за финансиране на тези проекти от страна на Европейската комисия. Следва се процедурата, която е описана в самото споразумение. Такава молба или искане за възстановяване на средства може да бъдат предявени въз основа на действително извършени разходи, за които българската страна в лицето на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия е гарантирала, че са спазени всички нормативни уредби и в крайна сметка е защитен финансовият интерес на Европейската общност. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Ваташка. Да разбираме ли, че една трета всъщност ще се покрива от страна на Европейската комисия, а другите две трети – от Националния инвестиционен фонд?
БОГДАНА ВАТАШКА: Фактически всеки проект има един общ бюджет и финансовото участие на българските партньори, независимо дали са малки, средни предприятия, големи предприятия или научноизследователски организации, съгласно правилата на НИФ подлежат на различен интензитет на безвъзмездната помощ, която ще получат от страна на НИФ. Фактически приносът на Европейската комисия е една трета от безвъзмездната помощ, която ние ще им осигурим, а не общо от целия бюджет.
МОНИКА ПАНАТАЙОТОВА: Благодаря Ви. Колеги, заповядайте за въпроси. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз имам кратък въпрос: кога всъщност стартират процедурите?
И второ, вашата справка какво показва? Колко са тези малки и средни предприятия в България, които се занимават с развойна и иновационна дейност? И на кого разчитате, кога и как ще стартира процедурата и де факто какво можем да очакваме като ориентировъчен брой на бенефициенти?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Плугчиева. Заповядайте, госпожо Ваташка.
БОГДАНА ВАТАШКА: Искам да кажа, че основният фактор при реализирането на тази програма е Секретариатът на ЕВРИКА, който два пъти в годината обявява конкурсни сесии за набиране на проектни предложения.
На 22 септември изтича Седмата конкурсна сесия, предишната беше през март месец. Съответно оценката и класирането на получените проекти се извършва в Брюксел от Секретариата, с помощта на независими технически експерти и независима оценителна комисия.
Съответно на последната конкурсна сесия през март месец бяха получени шест проектни предложения с участие на български фирми, включително и на български университети. За съжаление нито един от тези проекти не премина стойностния праг, който е определен, за да може да се очаква финансиране на такъв проект.
За съжаление България до този момент не е участвала в програмата. Споразумението беше подписано през месец април тази година. За да може пълноценно да се участва, трябва да има ратификация от Народното събрание. Но се надяваме, поне тенденцията, каквато е в другите страни членки, е за едно увеличаване на проектите по програма ЕВРОСТАТ. Защото реално тя осигурява един допълнителен ресурс и по линия на Европейската комисия, който би облекчил съответните страни членки за финансирането на такива проекти.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Колеги има ли други въпроси? – Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроект № 102-0218 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА, внесен от Министерския съвет. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви за вашето участие.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-57 ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка имаме удоволствие докладчик да бъде заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Камен Кичев.
От министерството присъстват още:
Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна”
Петър Киров – заместник-изпълнителен директор на ИА „Морска администрация”.
Заповядайте, господин Кичев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми народни представители, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа! Днес ще ви представим измененията и допълненията към Кодекса на търговското корабоплаване. Измененията са изцяло свързани с увеличаване правомощията на ИА „Морска администрация”, а именно контрол на плаващите кораби в българските води - реки и морета, и до голяма степен даване възможността и на други органи да извършват контрол, което повишава качеството, и нещата, които могат да се случат за българските териториални води, да бъдат наблюдавани, контролирани и т.н.
Промените към законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване можем да ги обединим в три групи:
Първата група, това е въвеждане и изискване на четири акта на вторично европейско законодателство и по-специално на европейски директиви. Няма да изчитам директивите. Ще говоря само за основните неща, които тези директиви касаят, а именно правила и стандарти, за организация, за проверка и преглед на кораби и за съответните дейности на морските администрации. Поредната директива № 18 на Европейския парламент от 23 април определя основни принципи, които уреждат разследването на произшествия в областта на морския транспорт и за изменение на директива на Европейския парламент и на Съвета. Имаме директива, която касае застраховките на корабособствениците за морските искове, което също е много важно, което повишава конкурентността на корабоплаването.
Имаме директива относно спазването на изискванията за държавата, за знамето на плаващите в български води кораби.
Втората група изменения са свързани с въвеждането на изискванията на Международната конвенция относно гражданската отговорност за щетите, причинени от замърсяване с корабно гориво. Тя е от 2001 година, ратифицирана е със закон от Народното събрание на 26 април 2007 година. Сами по себе си промените обясняват нейната важност.
Третата група промени, които предлагаме, са допълване и усъвършенстване на разпоредбите, регламентиращи териториалната компетентност и функциите на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, както и на административнонаказателните разпоредби, свързани с това.
Това са основните изменения, които предлагаме към Кодекса на търговското корабоплаване. Ако имате въпроси, сме готови с колегите, които сме тук, да отговорим и експертно да ви запознаем с промените, които предлагаме.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Кичев. Колеги, заповядайте за въпроси, ако има такива.
Господин Кичев, Вие сте запознати със становището на нашата комисия. Разбирам, че нямате забележки по него.
Това, което аз искам да отбележа по отношение на директиви № 15, № 18 и № 21 от 2009 година на ЕО, е, че е изтекъл срокът на 17 юни. От тази гледна точка наистина своевременно трябва да направим необходимото.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: Много бяха трудоемки. Имахме много съгласуване, което трябваше да премине с други организации, на които даваме правомощия. Поради тази сложност се забавихме малко със сроковете. Да, наясно сме, знам.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: От наша страна и от страна на парламента няма да бавим процедурата.
Колеги, ако няма въпроси, предлагам да преминем към гласуване на становище по законопроект № 102-01-57 за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, внесен от Министерския съвет. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря Ви, господин Кичев.
Колеги, преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Ако имате вие нещо да споделите. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз искам само да попитам следното. Помните, че в първата половина на тази година, когато беше и госпожа Хънерова на посещение в София, имахме една среща. И тя обърна внимание, че ще бъде изключително полезно, ако българският парламент в рамките на стартиращата процедура за бюджета за следващата финансова рамка – 2014 – 2020 година, защити в Европейския парламент и при срещите си с органите на комисията нашата позиция.
Аз искам да попитам, може би е целесъобразно в следващите две-три седмици тук да докладват различните министерства, които работят по тази рамка, да ни кажат какви са целите, какви са възможностите и всичко това да бъде пречупено в контекста на започващия дебат, за да разберем въобще ще се увеличава ли бюджетът на Общността, тъй като знаем, че ще има промени в акцентите. Тоест по някакъв начин ние да формираме някаква позиция. Знаете, че октомври и без това ще бъде напрегнат месец в България. Все пак ние трябва да не изпуснем тази възможност, която е възлова. Знаете, че нашите проблеми може би на фона на европейските са незначителни. Това е риск да се чуе въобще нашият глас.
Затова аз исках да помоля да видим какъв е акцентът, в няколко работни съвещания да помолим колегите от изпълнителните органи да докладват и да можем да преценим как ние да реагираме в тази посока. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Михалевски. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз исках само да допълня нещо към предложението на колегата Михалевски.
На едно от последните ни разширени заседания съвместно с министър Плевнелиев и с Томислав Дончев бяха афиширани едни много сериозни цифри от 16 млрд., които камо ли не прозвуча в присъствието на посланиците, че са обещани, договорени и твърди. Ако не греша, 12 млрд. бяха за инфраструктурни проекти, да не навлизам в детайли какво е разпределението. Но това е една много впечатляваща сума, която е два пъти и половина по-голяма от сегашната кръгло 7 млрд.
В тази връзка трябва да знаем на какво се базират тези прогнози. Още повече, споделяйки притесненията на колегата Михалевски, а и не само на него, новините, които идват от Брюксел, са все по-тревожни. Големите страни – донорки, визирам Германия, категорично обявиха, че няма да подкрепят увеличение на бюджета. Напротив, очакват там съкращение на общата финансова рамка. Затова трябва да знаем ние къде стоим наистина и как се предвижда планирането за следващия програмен период, какво всъщност ще успеем по прогноза на правителството да доизползваме.
Загуби се Дунавската стратегия, изобщо не стана ясно по тази Дунавска стратегия, която де факто стартира, кои от проектите, които бяха одобрени от българска страна, реално ще намерят място в този период от 2013 година, кои от тях остават за следващия програмен период.
Има доста въпроси и те са важни въпроси. Затова напълно споделям предложението, което беше направено от господин Михалевски. Нека наистина да предвидим едно такова заседание. Защото ако оставим нещата чак за месец ноември след изборите, ще се стовари Законът за бюджета и с това ще сме приключили календарната година.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Абсолютно сте прави и мислим еднакво. В тази връзка за следващата седмица планираме представянето на шестмесечния отчет на комисията по отношение на усвояването на средствата. В рамките на това представяне ще обърнем внимание на въпроса относно допълнителните средства.
А по отношение на годишната финансова рамка съвместно с Комисията по бюджет и финанси планираме на 21 септември, тоест по-следващата сряда, да направим заседание, за да обсъдим и пакета от мерки, които са в контекста на годишната финансова рамка, за да може да се вмъкнем в 8-седмичния срок по субсидиарност като национален парламент и да си изразим нашата позиция по този пакет. И съответно ще изясним как изпълнителната власт проследява процеса и участва в него.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Можете ли да помолите нашите представители в комисията, с които работим заедно – те и нашата комисия, да направят и да разпространят електронно до членовете примерно дайджест на дискусиите, които са били в различните комисии или в самия Европейски парламент по тази тема за бюджетната рамка? Тъй като аз влязох в сайтовете, намерих, но сигурно съм пропуснал някои. Неизбежно е всички комисии да мога да ги проследя.
Това според мене е важно – да имаме обща картина, за да можем да коментираме и да сме полезни в този коментар, а не само да слушаме какво ни отчитат.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Ще се постараем да изпратим необходимите документи и материали. От гледна точка на стенограмите не съм сигурна, защото Европарламентът не прави така, както ние, за съжаление.
Това, което аз имам към този момент, е една презентация единствено по изслушване на ди джи ри то.
Това, което наистина сме предвидили, е следващата седмица да направим представяне на доклада, а по-следващата – за финансовата рамка, за да може преди изборите да сме по-спокойни в работата на комисията.
Има покана за участие в Междупарламентарна среща за бъдещето на кохезионната политика, организирана от Комисията по регионално развитие в Европейския парламент за началото на октомври. В момента, обаче, председателката я е разпределила на господин Татарски като председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Вече по негова преценка или по преценка на председателката на Народното събрание може да вземе участие и нашата комисия. Председателката преценява. На този етап поканата е на вниманието на господин Татарски като председател на Регионалната комисия. Очаквам неговата реакция. При всички положения ще има участие от страна на българския парламент и ще се изрази позицията, която ще формираме.
Това, което към месец ноември планираме, е да направим отново среща с комисар Кристалина Георгиева във връзка със следващата програма на Европейската комисия.
Има ли други въпроси по тази точка? – Не виждам.
Благодаря ви за участието. Пожелавам ви хубав следобед.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Моника Панайотова)
№ 75
На 7 септември 2011 г., сряда, от 14,430 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-53 за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 102-02-18 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-57 за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, внесен от Министерския съвет.
4. Разни.
В заседанието взеха участие Деяна Костадинова – заместник-министър на труда и социалната политика, Емил Мирославов – директор на Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма- Емил Коматичев – държавен експерт в Дирекция „Икономическа политика”. От Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия
Цветан Стоевски – главен директор на Дирекция „Конкурентоспособност и иновации”, Богдана Ваташка – експерт в Дирекция „Конкурентоспособност и иновации”.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Здравейте колеги. Имаме наличния кворум.
Започваме с предложението за дневен ред на днешното заседание:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-53 за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 102-02-18 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-57 за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, внесен от Министерския съвет.
4. Разни.
Колеги, който е съгласен с така представения дневен ред, нека да гласува. Против и въздържали се няма. Дневният ред се приема единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-53 ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка имаме удоволствието сред нас да присъстват:
От Министерството на труда и социалната политика
Деяна Костадинова – заместник-министър
Емил Мирославов – директор на Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”.
Заповядайте, госпожо Костадинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЯНА КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът, който предлагаме днес на вашето внимание, е изготвен в изпълнение на задължението ни да преведем нашето законодателство в съответствие с европейското Рамково споразумение, подписано между социалните партньори през 2002 година. В изпълнение на това задължение през 2010 година беше подписано Национално споразумение за организация и прилагане на дистанционната работа в Република България между социалните партньори в нашата страна.
Целта на законопроекта е да уреди нормативно специфичното трудово правоотношение, свързано с прилагането на дистанционната работа.
В подхода на експертите, разработили и Националното споразумение, а впоследствие законопроекта, който разглеждаме днес, е тази материя да бъде уредена в специален раздел в главата, свързана с възникване и промяна на трудовото правоотношение, тъй като целта е да се гарантира равенство между работниците и служителите, извършващи дистанционна работа, и тези, които извършват тази работа в помещенията на работодателя.
Предвидили сме едно определение за това какво е работа от разстояние, като изрично се подчертава, че това е трудово правоотношение, извършва се извън помещенията на работодателя, използват се информационни технологии и това е работа, която може да се извършва или вече е била извършена в помещенията на работодателя.
С всичките норми, предвидени в законопроекта, се стремим да гарантираме, че има равенство между служителите, които работят в помещенията, и тези, които извършват дистанционна работа, гарантират се синдикалните права на работниците и служителите. Има норми, предвиждащи реда, по който да се осъществява контролът за спазване на трудовото законодателство, което предвид факта, че голяма част от тези работници и служители ще работят в домовете си, естествено е малко по-специфичен.
Предвижда се възможност в индивидуалните и в колективните трудови договори да бъде предвидено изключение за полагане на извънреден труд, на нощен труд и на работа по време на националните празници. Като в същото време, за да се защитят интересите на работодателите, предвиждаме и задължението на работниците и на служителите да полагат тази дистанционна работа тогава, когато работодателят и неговите контрагенти се намират в информационна свързаност.
Естествено за всички неуредени въпроси, които сме предложили в този раздел, се прилага законодателството на Република България в тази сфера.
Предвидили сме и някои текстове, които предлагаме на вашето внимание, които не са свързани с това споразумение и те касаят понятието „командироване” по чл. 121, ал. 3.
Това в най-общи линии е законопроектът. Готови сме да отговаряме на конкретни въпроси.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
Пропуснах в началото да Ви приветствам, защото Вие за първи път сте на заседание на комисията в качеството си на заместник-министър. Искрено Ви пожелаваме успех, тъй като Вие сте и ключова фигура по отношение на Програмата за развитие на човешките ресурси към Министерството на труда и социалната политика.
Колеги, заповядайте за коментари или въпроси, ако имате такива. – Не виждам.
Ние и в становището сме подчертали, че ви приветстваме за тази мярка, тъй като тя цели мобилност, резултатност и оптимизиране на разходите. Вие сте запознати със становището ни. Разбирам, че нямате забележки по него.
Колеги, тогава преминаваме към гласуване на становището по законопроект № 102-01-53 за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет. Който е съгласен нека да гласува.
Гласували: за 8, въздържали се 3.
Приема се.
Благодаря Ви, госпожо Костадинова. Желая Ви хубав следобед.
Продължаваме с втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-02-18 ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЕКРЕТАРИАТА НА ИНИЦИАТИВАТА ЕВРИКА, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма
Емил Коматичев – държавен експерт в Дирекция „Икономическа политика”
От Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия
Цветан Стоевски – главен директор на Дирекция „Конкурентоспособност и иновации”
Богдана Ваташка – експерт в Дирекция „Конкурентоспособност и иновации”.
Заповядайте, госпожо Ваташка, да вземете отношение по законопроекта.
БОГДАНА ВАТАШКА: Уважаеми дами и господа народни представители! Програма ЕВРОСТАТ е съвместна инициатива на ЕВРИКА и Европейската комисия по линия на Седма рамкова програма, която осигурява финансов ресурс на малки и средни предприятия и научноизследователски институции от страните членки на инициативата за реализацията на проекти, с цел създаване на иновативни продукти и услуги и тяхната пазарна реализация.
България се присъедини към инициативата ЕВРИКА през 2010 година и като следваща логична стъпка беше подписването на Споразумението за участие в съвместна програма ЕВРОСТАТ. По този начин България получава допълнителен финансов ресурс за подпомагането на български предприятия, научноизследователски организации, които имат партньори в други страни – членки на ЕВРИКА, и имат възможността и желанието да развиват научно развойна дейност.
Общият публичен бюджет, който се осигурява за съвместна програма ЕВРОСТАТ за периода 2008 – 2013 година, е 400 млн. евро, като 100 млн. евро от тези 400 млн. евро се осигуряват от Европейската комисия.
Ангажиментът на България след 2008 година е всяка година да се отделят 500 хил. евро за финансирането на такива научноизследователски проекти.
Съгласно решение на Министерския съвет средствата, които се осигуряват за финансирането на проекти по ЕВРОСТАТ, са за сметка на бюджета на Националния иновационен фонд, а самите проекти се осъществяват съгласно правилата на НИФ.
Има задължителни изисквания, на които трябва да отговарят участниците в тези проекти. Разбира се, водещо предприятие по такъв проект трябва да бъде малко или средно предприятие, което развива научноизследователска дейност. Съответно задължително то трябва да има най-малко един партньор от друга държава – членка на инициативата ЕВРИКА и да предлага разработването на нов продукт, процес или услуга.
Това, което България може да очаква, е възстановяване на една трета от направените разходи за финансиране на тези проекти от страна на Европейската комисия. Следва се процедурата, която е описана в самото споразумение. Такава молба или искане за възстановяване на средства може да бъдат предявени въз основа на действително извършени разходи, за които българската страна в лицето на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия е гарантирала, че са спазени всички нормативни уредби и в крайна сметка е защитен финансовият интерес на Европейската общност. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Ваташка. Да разбираме ли, че една трета всъщност ще се покрива от страна на Европейската комисия, а другите две трети – от Националния инвестиционен фонд?
БОГДАНА ВАТАШКА: Фактически всеки проект има един общ бюджет и финансовото участие на българските партньори, независимо дали са малки, средни предприятия, големи предприятия или научноизследователски организации, съгласно правилата на НИФ подлежат на различен интензитет на безвъзмездната помощ, която ще получат от страна на НИФ. Фактически приносът на Европейската комисия е една трета от безвъзмездната помощ, която ние ще им осигурим, а не общо от целия бюджет.
МОНИКА ПАНАТАЙОТОВА: Благодаря Ви. Колеги, заповядайте за въпроси. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз имам кратък въпрос: кога всъщност стартират процедурите?
И второ, вашата справка какво показва? Колко са тези малки и средни предприятия в България, които се занимават с развойна и иновационна дейност? И на кого разчитате, кога и как ще стартира процедурата и де факто какво можем да очакваме като ориентировъчен брой на бенефициенти?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Плугчиева. Заповядайте, госпожо Ваташка.
БОГДАНА ВАТАШКА: Искам да кажа, че основният фактор при реализирането на тази програма е Секретариатът на ЕВРИКА, който два пъти в годината обявява конкурсни сесии за набиране на проектни предложения.
На 22 септември изтича Седмата конкурсна сесия, предишната беше през март месец. Съответно оценката и класирането на получените проекти се извършва в Брюксел от Секретариата, с помощта на независими технически експерти и независима оценителна комисия.
Съответно на последната конкурсна сесия през март месец бяха получени шест проектни предложения с участие на български фирми, включително и на български университети. За съжаление нито един от тези проекти не премина стойностния праг, който е определен, за да може да се очаква финансиране на такъв проект.
За съжаление България до този момент не е участвала в програмата. Споразумението беше подписано през месец април тази година. За да може пълноценно да се участва, трябва да има ратификация от Народното събрание. Но се надяваме, поне тенденцията, каквато е в другите страни членки, е за едно увеличаване на проектите по програма ЕВРОСТАТ. Защото реално тя осигурява един допълнителен ресурс и по линия на Европейската комисия, който би облекчил съответните страни членки за финансирането на такива проекти.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Колеги има ли други въпроси? – Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроект № 102-0218 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА, внесен от Министерския съвет. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви за вашето участие.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-57 ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка имаме удоволствие докладчик да бъде заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Камен Кичев.
От министерството присъстват още:
Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна”
Петър Киров – заместник-изпълнителен директор на ИА „Морска администрация”.
Заповядайте, господин Кичев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми народни представители, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа! Днес ще ви представим измененията и допълненията към Кодекса на търговското корабоплаване. Измененията са изцяло свързани с увеличаване правомощията на ИА „Морска администрация”, а именно контрол на плаващите кораби в българските води - реки и морета, и до голяма степен даване възможността и на други органи да извършват контрол, което повишава качеството, и нещата, които могат да се случат за българските териториални води, да бъдат наблюдавани, контролирани и т.н.
Промените към законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване можем да ги обединим в три групи:
Първата група, това е въвеждане и изискване на четири акта на вторично европейско законодателство и по-специално на европейски директиви. Няма да изчитам директивите. Ще говоря само за основните неща, които тези директиви касаят, а именно правила и стандарти, за организация, за проверка и преглед на кораби и за съответните дейности на морските администрации. Поредната директива № 18 на Европейския парламент от 23 април определя основни принципи, които уреждат разследването на произшествия в областта на морския транспорт и за изменение на директива на Европейския парламент и на Съвета. Имаме директива, която касае застраховките на корабособствениците за морските искове, което също е много важно, което повишава конкурентността на корабоплаването.
Имаме директива относно спазването на изискванията за държавата, за знамето на плаващите в български води кораби.
Втората група изменения са свързани с въвеждането на изискванията на Международната конвенция относно гражданската отговорност за щетите, причинени от замърсяване с корабно гориво. Тя е от 2001 година, ратифицирана е със закон от Народното събрание на 26 април 2007 година. Сами по себе си промените обясняват нейната важност.
Третата група промени, които предлагаме, са допълване и усъвършенстване на разпоредбите, регламентиращи териториалната компетентност и функциите на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, както и на административнонаказателните разпоредби, свързани с това.
Това са основните изменения, които предлагаме към Кодекса на търговското корабоплаване. Ако имате въпроси, сме готови с колегите, които сме тук, да отговорим и експертно да ви запознаем с промените, които предлагаме.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Кичев. Колеги, заповядайте за въпроси, ако има такива.
Господин Кичев, Вие сте запознати със становището на нашата комисия. Разбирам, че нямате забележки по него.
Това, което аз искам да отбележа по отношение на директиви № 15, № 18 и № 21 от 2009 година на ЕО, е, че е изтекъл срокът на 17 юни. От тази гледна точка наистина своевременно трябва да направим необходимото.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: Много бяха трудоемки. Имахме много съгласуване, което трябваше да премине с други организации, на които даваме правомощия. Поради тази сложност се забавихме малко със сроковете. Да, наясно сме, знам.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: От наша страна и от страна на парламента няма да бавим процедурата.
Колеги, ако няма въпроси, предлагам да преминем към гласуване на становище по законопроект № 102-01-57 за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, внесен от Министерския съвет. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря Ви, господин Кичев.
Колеги, преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Ако имате вие нещо да споделите. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз искам само да попитам следното. Помните, че в първата половина на тази година, когато беше и госпожа Хънерова на посещение в София, имахме една среща. И тя обърна внимание, че ще бъде изключително полезно, ако българският парламент в рамките на стартиращата процедура за бюджета за следващата финансова рамка – 2014 – 2020 година, защити в Европейския парламент и при срещите си с органите на комисията нашата позиция.
Аз искам да попитам, може би е целесъобразно в следващите две-три седмици тук да докладват различните министерства, които работят по тази рамка, да ни кажат какви са целите, какви са възможностите и всичко това да бъде пречупено в контекста на започващия дебат, за да разберем въобще ще се увеличава ли бюджетът на Общността, тъй като знаем, че ще има промени в акцентите. Тоест по някакъв начин ние да формираме някаква позиция. Знаете, че октомври и без това ще бъде напрегнат месец в България. Все пак ние трябва да не изпуснем тази възможност, която е възлова. Знаете, че нашите проблеми може би на фона на европейските са незначителни. Това е риск да се чуе въобще нашият глас.
Затова аз исках да помоля да видим какъв е акцентът, в няколко работни съвещания да помолим колегите от изпълнителните органи да докладват и да можем да преценим как ние да реагираме в тази посока. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Михалевски. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз исках само да допълня нещо към предложението на колегата Михалевски.
На едно от последните ни разширени заседания съвместно с министър Плевнелиев и с Томислав Дончев бяха афиширани едни много сериозни цифри от 16 млрд., които камо ли не прозвуча в присъствието на посланиците, че са обещани, договорени и твърди. Ако не греша, 12 млрд. бяха за инфраструктурни проекти, да не навлизам в детайли какво е разпределението. Но това е една много впечатляваща сума, която е два пъти и половина по-голяма от сегашната кръгло 7 млрд.
В тази връзка трябва да знаем на какво се базират тези прогнози. Още повече, споделяйки притесненията на колегата Михалевски, а и не само на него, новините, които идват от Брюксел, са все по-тревожни. Големите страни – донорки, визирам Германия, категорично обявиха, че няма да подкрепят увеличение на бюджета. Напротив, очакват там съкращение на общата финансова рамка. Затова трябва да знаем ние къде стоим наистина и как се предвижда планирането за следващия програмен период, какво всъщност ще успеем по прогноза на правителството да доизползваме.
Загуби се Дунавската стратегия, изобщо не стана ясно по тази Дунавска стратегия, която де факто стартира, кои от проектите, които бяха одобрени от българска страна, реално ще намерят място в този период от 2013 година, кои от тях остават за следващия програмен период.
Има доста въпроси и те са важни въпроси. Затова напълно споделям предложението, което беше направено от господин Михалевски. Нека наистина да предвидим едно такова заседание. Защото ако оставим нещата чак за месец ноември след изборите, ще се стовари Законът за бюджета и с това ще сме приключили календарната година.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Абсолютно сте прави и мислим еднакво. В тази връзка за следващата седмица планираме представянето на шестмесечния отчет на комисията по отношение на усвояването на средствата. В рамките на това представяне ще обърнем внимание на въпроса относно допълнителните средства.
А по отношение на годишната финансова рамка съвместно с Комисията по бюджет и финанси планираме на 21 септември, тоест по-следващата сряда, да направим заседание, за да обсъдим и пакета от мерки, които са в контекста на годишната финансова рамка, за да може да се вмъкнем в 8-седмичния срок по субсидиарност като национален парламент и да си изразим нашата позиция по този пакет. И съответно ще изясним как изпълнителната власт проследява процеса и участва в него.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Можете ли да помолите нашите представители в комисията, с които работим заедно – те и нашата комисия, да направят и да разпространят електронно до членовете примерно дайджест на дискусиите, които са били в различните комисии или в самия Европейски парламент по тази тема за бюджетната рамка? Тъй като аз влязох в сайтовете, намерих, но сигурно съм пропуснал някои. Неизбежно е всички комисии да мога да ги проследя.
Това според мене е важно – да имаме обща картина, за да можем да коментираме и да сме полезни в този коментар, а не само да слушаме какво ни отчитат.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Ще се постараем да изпратим необходимите документи и материали. От гледна точка на стенограмите не съм сигурна, защото Европарламентът не прави така, както ние, за съжаление.
Това, което аз имам към този момент, е една презентация единствено по изслушване на ди джи ри то.
Това, което наистина сме предвидили, е следващата седмица да направим представяне на доклада, а по-следващата – за финансовата рамка, за да може преди изборите да сме по-спокойни в работата на комисията.
Има покана за участие в Междупарламентарна среща за бъдещето на кохезионната политика, организирана от Комисията по регионално развитие в Европейския парламент за началото на октомври. В момента, обаче, председателката я е разпределила на господин Татарски като председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Вече по негова преценка или по преценка на председателката на Народното събрание може да вземе участие и нашата комисия. Председателката преценява. На този етап поканата е на вниманието на господин Татарски като председател на Регионалната комисия. Очаквам неговата реакция. При всички положения ще има участие от страна на българския парламент и ще се изрази позицията, която ще формираме.
Това, което към месец ноември планираме, е да направим отново среща с комисар Кристалина Георгиева във връзка със следващата програма на Европейската комисия.
Има ли други въпроси по тази точка? – Не виждам.
Благодаря ви за участието. Пожелавам ви хубав следобед.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Моника Панайотова)
2013
2007
