П Р О Т О К О Л

№ 76

На 14 септември 2011 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските ф ондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Междинен доклад за усвояването на средствата от ЕС в Република България за 2011 г. и очертаване на визията на новия програмен период.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Становище по Законопроект № 102-02-20/7.09.2011 г. за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Грузия – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Становище по Законопроект № 102-02-21/7.09.2011 г. за ратифициране на Допълнителното споразумение, изменящо Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите – внесен от Министерския съвет.
3. Разни.

На заседанието присъстваха: Цецка Цачева – председател на Народното събрание, Н.Пр. Лешек Хенсел – посланик на Република Полша в България, Н.Пр. Коре Янсон – посланик на Кралство Дания в България, Н.Пр. Ставрос Амвросиу – посланик на Република Кипър в България, Камен Колев – заместник-председател на БСК, председател на Съвета за обществени консултации към КЕВКЕФ, Томислав Дончев – министър по управление на средствата от ЕС, Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, Карина Караиванова – директор на Дирекция „Национален фонд”, Ивелина Василева – заместник-министър на околната среда и водите, Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, Деяна Костадинова – заместник-министър на труда и социалната политика, Димитър Георгиев – заместник-министър на вътрешните работи, Петя Евтимова – заместник-министър на образованието, младежта и науката, Светлана Боянова – заместник-министър на земеделието и храните, Румен Порожанов - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), Пламен Захариев - изпълнителен директор на ИА „Рибарство и аквакултури” (ИАРА), Валери Димитров – председател на Сметната палата, Добринка Михайлова – изпълителен директор на ИА „Одит на средствата от ЕС”.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Добър ден, колеги. Имаме наличния кворум за днешното редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. То ще бъде по-специално, а именно ще бъде фокусирано върху представянето на Междинния доклад на комисията ни за първото шестмесечие на 2011 г., което ще има за цел да очертае основния напредък и основните препоръки от страна на парламентарната комисия. А тя като характер е една от малкото в националните парламенти на страните членки, работещи по модела на Европейския парламент във връзка с кохезионната политика.
Така че, колеги, благодаря предварително на всички, както на колегите от парламента, народните представители, така и на представителите на изпълнителната власт, госпожи и господа министри, заместник-министри, госпожо председател, за това че, благодарение на добрата съвместна работа и сътрудничество успяхме да генерираме този доклад, който предстои да бъде предмет на гласуване и приемане след дискусията днес.
За встъпителни думи бих искала да дам думата на председателя на Четиридесет и първото Народно събрание госпожа Цецка Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ваши Превъзходителства, уважаеми дами и господа министри, колеги народни представители, скъпи гости.
За мен е изключително удоволствие да бъда тук сред вас за поредното изслушване на Междинния доклад за усвояване на средствата от Европейския съюз за 2011 г. Мисля че смело можем да заявим, че това се превърна в една добра практика – дай Боже да стане традиция, а именно Комисията за усвояване на средствата от Европейския съюз да представя своите редовни доклади в постоянната Комисия на Народното събрание по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
По този начин според мен, от една страна, парламентът може да изпълнява пряко контролни функции върху работата на Комисията за усвояване на средствата от Европейския съюз. А чрез Света за обществени консултации се проявява и контрол от страна на гражданското общество.
Самият факт, че има такъв голям интерес за мен е показателен за това, че по правилен начин се провежда изслушването на тези междинни доклади.
Искрено се надявам, че засиленият диалог ще продължи и за в бъдеще, за да успеем да формулираме заедно визията за развитието на страната ни през следващия период, а това е 2014-2020 г. Разчитам на активността на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, на представителите на изпълнителната власт и съм убедена, че между експерти и хора, които познават темата, не само я познават, но работят по тези въпроси активно, в един открит диалог би могло да се намери най-точното решение да направим така, че след правомощията, които има и парламентът от Договора в Лисабон, парламентът да бъде този, който да направи своя принос към целта ни. А тя на всички е ясна – възможност за повече усвояване на европейските фондове.
Желая успех на заседанието. Очаквам да се родят нови идеи, най-вече в процедурен план, за това как по-успешно да работим. Защото ние теоретично знаем какво трябва да правим, но все нещо не ни достига експертно в подхода, в механизма, в сложния процес, който завършва с успешно усвояване на дадени европейски фондове.
Още веднъж пожелавам успех на настоящото, бих го нарекла – всички заседания на постоянните комисии са открити - открито съвместно заседание с представители на гражданското общество и на изпълнителната власт.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви сърдечно, госпожо председател.
Сега ще дам думата на Негово Превъзходителство Лешек Хенсел – посланик на Република Полша в България, а именно страната, която в момента председателства Европейския съюз.
Заповядайте, Ваше Превъзходителство.
ЛЕШЕК ХЕНСЕЛ: Госпожо председател на Народното събрание, високопоставени представители на българските институции, уважаеми народни представители.
Позволете да започна с цитат от председателя на Комисията за регионално развитие към Европейския парламент, проф. Хубнер, която каза: „От въвеждането на кохезионната политика най-важен компонент за успешното изпълнение на Европейската програма за икономическа интеграция, икономически растеж и развитие се реализира чрез подкрепа на структурните промени, както и чрез нагаждане към потребностите на единния пазар”.
Принципите на солидарност трябва да бъдат в сърцето на Обединена Европа. Ние разбираме, че кохезионната политика както за Полша, така и за региона, така и за всички държави – членки на Европейския съюз, е изключително важна.
Ние приветстваме активното участие на България в срещите, резултатите от които са наистина конструктивни. Кохезионната политика изпълнява целите, които сме си поставили. Полша, в лицето на нейния министър по регионално развитие, заяви, че Полша е усвоила 22 процента от европейското финансиране. Тоест от 68-те милиарда евро, които са предназначени за Полша, ние вече сме успели да договорим над 80 процента. Така че опитът, който ние имаме в изпълнението на кохезионната политика, би могъл да послужи като основа за обсъждане на ролята на кохезионната политика за следващия период, а именно 2014-2020 година.
Въпреки че в Полша фондовете не се усвояваха достатъчно в продължение на дълго време, резултатите от тях вече са видими в много сфери на икономиката. Резултатите се виждат както на национално, така и на регионално ниво. Използването на европейските фондове успява да намали негативните последици от световната финансова икономическа криза по отношение на Полша.
Не трябва да се забравя, че страните от Западна Европа, включително и онези, които са нетни платци в Европейския съюз, също се ангажират с изпълнението на кохезионната политика.
Според оценките, които полският Институт за структурни изследвания прави, Полша успява да използва фондовете за купуване на материали и техника, стоки и услуги от страните от Европейския съюз.
Бих искал да пожелая на България да запази темпото на усвояване, което през последната година се увеличи значително.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Има думата Негово Превъзходителство Коре Янсон, посланик на Кралство Дания в България – държавата, която след Полша ще поеме председателството на Европейския съюз.
КОРЕ ЯНСОН: Благодаря госпожо председател. Уважаеми господа министри, уважаеми народни представители, госпожи и господа! Много ви благодаря за поканата да присъствам на днешната среща.
Междинният доклад по усвояването на средствата от европейските фондове е нещо изключително важно. Важно, защото тук става дума за много пари, за много европейски средства, от които България силно се нуждае, за да ускори темповете на своето развитие.
По традиция основните проблемни сфери за България са свързани с недостатъчно доброто изпълнение на процедурите по обществени поръчки, недостатъчното усвояване на фондовете и недостатъчния административен капацитет при управлението на оперативните програми, недостатъчното изпълнение в общините и при отделните бенефициенти.
Освен това традиционно има необходимост от по-добро сътрудничество и от по-голяма откритост в диалога между дадените институции в България. Именно затова аз искрено се надявам, че този доклад ще докаже, че необходимите промени и необходимият напредък в усвояването на европейските средства в България вече са постигнати. Всичко това е много важно, за да може България по-добре да усвоява европейските средства в следващите години. Благодаря ви за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, Ваше Превъзходителство.
Давам думата на Негово Превъзходителство посланик Амвросиу – посланик на Република Кипър. Заповядайте.
СТАВРОС АМВРОСИУ: Благодаря Ви, госпожо Цачева. Уважаема госпожо Панайотова, уважаеми господа министри, скъпи приятели! С голямо удоволствие приех поканата да присъствам на днешната среща – на срещата на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, на която ще се разгледа Междинният доклад за усвояването на европейските средства в Република България за 2011 г.
Както знаете, тройката на председателство Полша, Дания и Кипър отдавна работи за подобряване на изпълнението на поставените цели. България ускори усвояването на европейските фондове напоследък и това е наистина едно развитие, което ние приветстваме и подкрепяме.
Искам да ви пожелая да продължите да работите по този начин и в бъдеще.
Накрая, госпожо Панайотова, искам да Ви благодаря за любезната покана да присъстваме на вашите обсъждания.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Сътрудничеството ни и перманентният контакт с вас ще са от изключителна важност. Благодарим, че днес сте с нас.
Сега ще преминем към приемане на днешния дневен ред.
Колеги, получили сте го предварително, така че предлагам, който е съгласен с така предложената програма, по която в 16,30 ч. ще приключим днешното заседание, нека да гласува. Против, въздържали се ? – Няма.
Приема се единодушно.
Съгласно нашата програма преминаваме към представяне на Междинния доклад за усвояване на средствата от Европейския съюз в Република България за 2011 г.
Знаете, колеги, че обхватът на Междинния доклад е много по-широк, отколкото времето ми позволява да се фокусирам върху всяка една от изследваните програми и съответно инструменти, които се финансират със средства от Европейския съюз. Фокусът върху днешната презентация ще бъде върху оперативните програми. Това, което искам да спомена като акцент извън седемте оперативни програми, е кратко представяне на Програма за развитие на селските райони и също така Инструмента Шенген.
По отношение на Оперативна програма „Развитие на селските райони”, това, което приветстваме от страна на комисията, е прехвърлянето на средствата от едни мерки към други, с оглед на по-бързия и адекватен отговор на потребностите на бенефициентите.
Това, което като препоръка бихме искали да отправим, е, първо, да се ускори бързината на обработване на постъпилите заявления, също така ускоряване на изплащането на субсидиите в момента, в който приключат процесуалните действия от страна на компетентните органи.
Трябва да се засили по-голямата степен на информираност специално по отношение на възможностите по програмата, специално за малките населени места, тъй като степента на информираност все още остава ниска.
Другото, което е важно по отношение на приоритетна ос-2, е да се постави акцент върху екологосъобразното земеделие, което е също така в контекста на общата селскостопанска политика.
По отношение на финансовия инструмент Шенген, това, което бих искала да споделя днес е, че по частта за европейското финансиране беше 100 процента, както контрактувана, така и изпълнена. Но тъй като правителството гласува допълнително Постановление № 17, което даде допълнителен ресурс от 29 млн. евро, и изпълнението по договорите все още продължава, инструментът все още е в рамките на нашето наблюдение.
Това, което е важно и трябва да се спомене, е окончателният доклад, който беше представен за изпълнението на Националната индикативна програма 2007-2009 година, което всъщност показва, че България отговаря на всички технически критерии за изисквания за пълноправно членство към Шенгенското пространство.
Така че от гледна точка на демократичния двоен контрол и от страна на парламента, и на неправителствения сектор върху усвояването на средствата, както и допълнително продължаващия, с оглед на националното финансиране, Шенген все още е в обсега на наблюдение от наша страна. Това показва, че България наистина покрива техническите критерии, такива, каквито се очакват от нея и такива, каквито са били очаквани в крайна сметка за всички страни членки, които преди нас са кандидатствали за присъединяване към Шенгенското пространство.
Надяваме се искрено, че на 22 и 23 септември, заместник-министър Георгиев е сред нас, ще имаме положителна новина, а именно политическото решение и потвърждение на това, което вече експертите са констатирали, а именно, че България е готова на 100 процента да бъде част от Шенгенското пространство.
Преминавам към седемте оперативни програми, които бяха разгледани в рамките на доклада.
Това, което може да проследите на слайда, е, че в крайна сметка съпоставено с Междинния доклад на комисията, тоест към месец юни 2010 г., тенденцията се запазва и към 1 септември 2011 г. Имаме два пъти ръст на усвояване на средствата от Европейския съюз, което показва първо, нарастване, и второ, една устойчивост на усвояването на средствата.
Очертали сме, както е и практиката до момента, така наречените фаворити срещу оперативните програми.
Това, което може да проследите на следващия слайд е, че тенденцията се запазва както при фаворитите по договаряне, така и по разплащане. Разликата всъщност към 30 юни 2011 година е, че Оперативна програма „Транспорт” се нарежда сред фаворитите по договаряне и това най-вече се дължи на напредъка по приоритетна ос-1 – железопътна инфраструктура, както и добрият пример, който и колегите в Брюксел включително често цитират в разговори за България, а именно: успешна реализацията на софийското метро, в случая на втория етап от изпълнението на проекта, както и укрепването на капацитета на Национална компания „Железопътна инфраструктура”.
В резултат на тези предприети мерки виждаме, че Оперативна програма „Транспорт” се нарежда към фаворитите по договаряне.
Това, което е важно по отношение на оперативната програма, е наистина да не се позволява многократно изместване на прогнозите, защото това ще заплаши финансовото изпълнение на самата програма.
Оперативна програма „Регионално развитие” се очертава както като фаворит по договаряне, така и като фаворит по разплащане. Наистина това, което отбелязваме, в никакъв случай не е преувеличено. Това и данните го показват. Това е една от най-успешните в момента програми, които се реализират, първо, по отношение на това, че с нея се реализират две ключови реформи – в социалната сфера, чрез кръстосаното финансиране, съвместно с оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, която също е фаворит по отношение на договарянето.
Става въпрос за реформата, свързана с деинституционализацията на деца, създаването на центрове за настаняване от семеен тип и прочие.
Също така и по отношение на реформата в здравеопазването, а именно чрез съвместната инициатива в Министерството на здравеопазването за здравната инфраструктура и контрактите, които са сключени с фокус върху онкоболните.
Другият ключов момент при тази програма е инфраструктурата, разбира се, не само пътната, но и възможностите за широколентов интернет в малките населени места. Това е ключова стъпка и ще бъде и акцентът, с оглед и на „Европа 2020”, задържането на младите хора в малките населени места и съответно много по-висока мобилност. По отношение на енергийната ефективност, говорим за жилищната сфера, санирането на жилища.
Ключов момент е също така кръстосаното финансиране между Оперативна програма „Регионално развитие” и Оперативна програма „Транспорт” като един добър пример, всъщност интелигентната система за управление на трафика, проектът, който е на Столичната община. Това създава предпоставките за интегриран градски транспорт. Надяваме се това да се последва и от останалите големи градове в страната.
По отношение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” важи това, което споменах по отношение на деинституционализацията. Друг ключов момент е, че приветстваме идеята за пренасочване на ресурси към други мерки и към други операции или нови схеми там, където има освободен ресурс. Това е наистина ключова крачка, за да се избегнат потенциалните рискове от загуба на средства поради тяхното неусвояване по определени мерки.
Ключовият момент е, че всъщност с програмата наистина средствата се използват за реализация на реформата в социалната сфера, за повишаване на квалификацията на хора с увреждания, ваучерната система за обучение, повишаване на знанията и уменията на безработните – все мерки, които са по посока на реализацията както на реформите, така и на процеса на излизане от световната икономическа криза.
Важен момент е и реформата във висшето образование, в средното образование. И е хубаво, че тези средства се насочват именно към тяхната реализация.
Защо поставям акцент върху реформите? Защото всъщност са и ключовият момент и при аргументацията за следващия програмен период и за степента на средства, които ще бъдат съответно отпускани на страните членки. Това ще бъде така нареченото „условие и пари срещу реформи”. Тоест колкото по-успешно ние можем да покажем, че и в момента оперативните програми използват адекватно европейските средства за реализация на реформите, толкова по успешна ще бъде реализацията ни в бъдещия програмен период.
По отношение на Оперативна програма „Конкурентоспособност”. Тя се нарежда сред фаворитите по разплащане. Ключовото при нея е, че е много важно в края на 2011 и 2012 година да заработи всъщност инициативата JEREMIE и да има същинското прилагане, тоест средствата да достигнат реално до бизнеса.
Това, което като препоръка отправяме, е обединяването - тъй като знаете че предстоят промени - на управляващия орган с междинното звено, тоест с Агенцията за малките и средни предприятия, в никакъв случай да не се допуска блокиране на процедурите в резултат на тази промяна. Това ще затрудни сериозно постигането на първоначалните цели на програмата.
По отношение на Оперативна програма „Административен капацитет”, тъй като тя е фаворит също по разплащанията, е важно да се отбележи, че средствата се инвестират отново в реализацията, от една страна, на съдебната реформа, подобряване капацитета на прокуратурата, на съдебната власт и, от друга страна, по отношение на административната реформа и частта специално на електронното управление.
Изключително полезно е реализацията на проекта, който Народното събрание реализира, а именно за модерна парламентарна администрация в услуга на обществото.
Това, което е важно като препоръка по Оперативна програма „Административен капацитет”, е да се преодолее забавянето в плащанията, особено по оси 1 и 2.
По отношение на Оперативна програма „Техническа помощ”, тъй като тя е с малка разлика след ОПРР по отношение на разплащанията, това което е важно и съответно след това ще бъде отчетено като напредък, е именно възможността за електронно подаване и отчитане на проекти, това, което беше и препоръка на нашата парламентарна комисия при представянето на Годишния доклад.
Стартира, както знаете, пилотният проект с Оперативна програма „Техническа помощ” и съответно сега вече става все по-възможно при отделните оперативни програми.
Също така по Оперативна програма „Техническа помощ” е важно и стартирането на процедурите и реализацията на идеята за инфоцентрове в отделните областни центрове.
Оперативна програма „Околна среда” не се нарежда сред фаворитите по договаряне и по разплащане. Важно е да се отбележи, че препоръката, която имахме, а именно да се даде възможност на по-малки агломерации, под 10 000 души, да кандидатстват и съответно да имат възможност за строителството на канализационни мрежи и пречиствателни станции, вече е факт. Така че това го отчитаме наистина като напредък.
Изключително положително е кръстосаното финансиране с Оперативна програма „Регионално развитие” относно реформата във ВиК сектора. Ние приветстваме тримесечното отчитане на проектите, а не както беше до момента – на всеки месец.
Това, което обаче е като препоръка, е така нареченият двустранен процес . Знаем, че в Оперативна програма „Околна среда” основният бенефициент са общините. Все още капацитетът не е достатъчно задоволителен и на самите бенефициенти. Отделно проблемът с липсата на собствен ресурс оказва своето влияние, тоест продаването на качествени и в срок проекти плюс факта, че сме в период на предизборна ситуация, което допълнително ще забави процесите. Но е много важно от страна на управляващия орган да има ускоряване на процесите по набиране и оценка на проектните предложения.
Това е, което исках да споделя с вас по отношение на отделните оперативни програми.
Сега ще преминем към напредъка общо по тях.
Първо, имаме два пъти ръст в усвояването, това което казах и в самото начало.
Вторият ключов момент е добро изпълнение на самите прогнози, тоест като цяло оперативните програми се движат по предвидените прогнози, което означава вече една способност на планиране от страна на управляващите органи, както и възможност за гъвкавост, която да им позволи минимизиране на потенциалните рискове от по-голям обем, загуба на средства.
Ключов момент е това, което и в рамките на изслушванията и на Сметната палата сме го коментирали, че вече можем да говорим определено за стабилност и надеждност на системите за управление и контрол. Тоест България вече има изграден вътрешен имунитет на самите управляващи органи, което дава възможност за своевременни корективни действия, когато има съответните рискове и което предотвратява всъщност потенциалните заплахи от негативни оценки от страна на Европейската комисия.
По отношение на следващия напредък. Все още административния капацитет се запазва като един от основните проблеми при усвояването на средствата. Но определено не може да се пропусне и напредъкът по отношение на укрепване на капацитета както на управляващите органи, така и на бенефициентите. Говоря както за инициативата „Българският Джаспърс”, така и за идеята за сътрудничество с международните финансови институции и укрепването на Национална компания „Железопътна инфраструктура” по Оперативна програма „Транспорт”, което доведе всъщност до нареждането й сред фаворитите по договаряне.
Следващият напредък е по отношение на промените в Закона за обществените поръчки. Това беше отчетено и в Доклада на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и оценка. Наистина се надяваме самото приложение на закона да доведе до неговите цели, особено в частта за европейските средства, а именно предварителния контрол от страна на Агенцията по обществените поръчки, което да отпуши системата и да даде възможност съответно за оптимизиране на процедурите.
И второто, което е, е така наречената стандартизация, която винаги сме препоръчвали, а именно унифициране и стандартизиране на документите. Тук Законът за обществените поръчки дава възможността за така наречената типова тръжна документация.
По отношение на напредъка по препоръките, които сме отправили в Годишния доклад на комисията за 2010 г., аз вече споменах някои от тях. Това са електронните услуги на бенефициентите, стандартизирането и унифицирането. Самият факт че вече по електронен път могат да се подават и отчитат съответните проекти е допълнителна стъпка напред към унификация и стандартизация плюс съответно постановленията на Министерския съвет № 55 и № 121 за унифициране на апликационните форми за кандидатстване по оперативните програми.
Напредък се вижда и при формирането на визията за „България 2020” в контекста на „Европа 2020” и, разбира се, планът за развитие, който все още е в процес на подготовка, но има значителен напредък по него. Това е залегнало и в отговорите на министър Дончев след заседанието на Съвета за обществени консултации и са представени на вниманието на господин Камен Колев, неговият председател.
По отношение на препоръките, които бихме искали да отправим към управляващите органи.
Първо, това е извършването на междинните оценки за изпълнение по отделните оперативни програми. Към този момент единствено Оперативна програма „Регионално развитие” има извършена такава.
Ключово според нас е, и затова го отправяме като препоръка от наша страна, предизвикателство към вас е да се направи наистина анализ относно не само ефикасността, тоест дали в срок и при определени условия се реализират проектите, но и относно ефективността на оперативните програми. Тази оценка ще даде възможност за оптимизиране на програмите, тоест по мерки и схеми, където се вижда слаб интерес от страна на бенефициентите и ниска степен на усвояемост, да се реорганизира и пренасочи към мерките, които се ползват с много по-висок интерес и потребност от страна на бенефициентите.
Тази оценка и анализ на ефективността ще даде възможност за това как се позиционира от гледна точка на вас бъдещето на съответната оперативна програма за следващия програмен период в контекста както на „Европа 2020”, така и на „България 2020”.
Втората препоръка е търсенето на интегриран подход. Аз вече споменах кръстосаното финансиране между отделните програми, което приветстваме и което винаги ще акцентираме като препоръка към оперативните програми.
Ключово е ускоряването на договарянето – това е следващата важна препоръка от наша страна. Най-големият ресурс от средства да бъде всъщност договорени до края на 2011 година и средата на 2012 година, за да може през останалото време фокусът да бъде върху реалното изпълнение на проектите и респективно на оперативните програми.
На следващо място, разширяване спектъра на електронните услуги и за бенефициентите. Това е препоръка, която се запазва и от Годишния доклад. Планирането на следващия програмен период и анализа на ефективността са в контекст на това, което говорих и във връзка с междинните оценки.
Това са препоръките по отношение на сегашният програмен период.
По отношение на препоръките, които касаят новата кохезионна политика и новия програмен период 2014-2020 година.
Първата такава препоръка е наистина да се следва логиката визия-стратегия-планове и програми, а не както беше през настоящия програмен период първо по оперативните програми, след това Националната стратегическа референтна рамка, за да може всъщност да имаме първо очертаване на нуждите и на приоритетите и след това съответно определяне колко на брой, какви и кои оперативни програми ще се запазят или съответно създадат.
Логиката на планиране, която бяхме генерирали в рамките о на това заседание с неправителствения сектор и бизнеса, заедно с господин Дончев, господин Плевнелиев и Евгени Ангелов за дебата за новата кохезионна политика, беше, че логиката на планиране трябва да има една обща цел, а именно конкурентоспособност на страната ни, съответно растеж. Стратегическите цели да бъдат в контекста на „Европа 2020”, а оперативните цели, някои от тях вече са залегнали всъщност и в националната програма за реформи, да са в контекста на „България 2020” и респективно на „Европа 2020”.
Това, което се запазва като препоръка, е малко на брой приоритети при запазване както на базисните приоритети, така и на тези, които са в контекста на „Европа 2020”.
Оттук нататък наистина, Ваши Превъзходителства, ние активно ще разчитаме на страните специално от Централна и Източна Европа и се радваме, че именно Полша председателства в момента Европейския съюз. Ние ще разчитаме базисната инфраструктура да се запази като приоритет относно дебата за следващия програмен период. Винаги базисната инфраструктура може да се облече с аргументация в контекста на „Европа 2020” и целите, които тя си поставя. Характерен пример в тази посока е намаляване на емисиите от въглероден диоксит, съответно енергоефективност, което да се обвърже с железопътната инфраструктура.
Или примерно по отношение на бедността на Северна България, на този регион . Една мярка в тази посока е построяването на автомагистрала „Хемус”. Това е просто като маркиране, като примери как може наистина базисната инфраструктура да се облече с аргументите на „Европа 2020”.
Следващата препоръка е през следващия програмен период наистина да се помисли за принципа на пропорционалността. В никакъв случай да не се подценяват правилата, но същевременно да се намали административната тежест и да се рационализират процедурите, тоест да има баланс между контрол и ефективност на изпълнението.
Документите, които предстои да бъдат изготвени, трябва да следват логиката на европейската перспектива за пространствено развитие, а именно регион, град, селски регион. Това води и до последната точка, а именно идеята за институционалните промени, които съществуват като потенциална идея за следващия програмен период в България, а именно централизация на национално ниво от гледна точка на планирането и децентрализация по отношение на оперативното изпълнение на програмите.
За целта ние сме подготвили един кратък SWAT-анализ. От него може да видите реално всяка една част както по отношение на силните, така и по отношение на слабите страни. Както по отношение на възможностите, така и по отношение на заплахите. Имаме еднакъв брой булети – тоест имаме еднакъв брой аргументи „за” и „против”.
Така че самата идея сама по себе си е много добра, тя е успешно реализирана в Унгария. Трябва задължително, обаче, да се отчитат реалностите в страната, да се отговори на въпроса до каква степен степента на децентрализация на местната власт ще може да реализира тази идея на децентрализация на оперативното изпълнение на програмите.
Също така трябва да се има предвид, че измествайки ресурса към централизиран орган се лишават съответните министерства от определен ресурс и правомощия. Това също не е за подценяване. Трябва да се види под каква форма ще бъде връзката между министерството, между експертите в отделните ведомства и съответно Единната агенция – и както казваме централизиран орган на този етап, тъй като все още всичко е в рамките на дебата.
Много е важно да се работи и в контекста на административната реформа, на териториално-административната реформа, също така да се направи анализ за разходи и ползи на самата административна реорганизация на процеса. При всички положения това се очаква до доведе до една по-добра координация и допълняемост на интервенциите, до една по-голяма стандартизация, но същевременно трябва наистина да бъде в резултат на широк дебат и то дебат с всички заинтересовани страни, за да може решението, което се взима, да отговори на очакванията – не може на всички, но на максимален брой заинтересовани страни. И най-вече тази реорганизация да не допусне загубата на средства в началото на следващия програмен период. Тоест така да бъде предвидено всичко, че в никакъв случай то да не бъде за сметка на забавяне на реализацията на следващия програмен период, така както имахме едно забавяне от две години в настоящия.
Това е, което исках от името на комисията като доклад да споделя с вас по отношение на препоръките, по отношение на отчетения напредък.
Сега микрофонът е ваш. Ако искате, господин Дончев, да направите коментар и след това народните представители и всички управляващи органи – министри, заместник-министри да вземат отношение по желани от тях точки. Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! На първо място, искам да се присъединя към добрите думи, които бяха казани в началото по отношение на формата на тези заседания на комисията, колкото и да е странно това в ролята ми на контролиран от страна на комисията. Считам, че, от една страна, ценните идеи, констатациите, направени в докладите, и, от друга страна, препоръките, помагат и на политическото ръководство, и на цялата администрация да си върши по-добре работата.
Като допълнение, винаги съм гледал на Народното събрание и на специализираните комисии не само като на орган, който контролира, одобрява или респективно не одобрява направените предложения. Винаги съм вярвал във възможността и комисията, и парламентът в цялост да бъдат своего рода лаборатория, която да излъчва нови идеи и нови предложения, които в по-голямата си част да бъдат приемани от администрацията и от изпълнителната власт.
Нямам намерения да правя анализ на направения вече анализ. Ще си позволя да отбележа само няколко неща.
Съгласен съм с констатацията, че темповете на разплащане и договаряне могат да бъдат наречени добри. Известно време, може би 10-15 минути разсъждавах дали точно „добри” е най-правилният израз. Но може би „добри” е най-точната констатация. Това означава, че те биха могли да бъдат и по-добри, въпреки че до голяма степен, на годишна база, се движим с предварително зададените планове.
Като допълнителен мотив бих искал да включа, че голяма част от оперативните програми могат да се похвалят към момента с изключително нисък процент на грешки – доста по-нисък от средноевропейския. Това показва една добре работеща система и на национално ниво, и на ниво управляващ орган. Най-сетне показва, че всички участници в процеса, не само институциите на централната държавна власт, а и бенефициентите от различни категории все по-добре се справят не само с подготовката, а и с управлението на проектите. Факт са продължаващите усилия всички процеси и процедури да бъдат по-близо до нуждите на крайния ползвател – този, който управлява финансирането, този, който в крайна сметка трябва да направи инвестицията и да я достави на хората.
Тук ще си позволя да припомня възможността за електронно подаване на документи. Към момента това е факт в две оперативни програми и аз разчитам в рамките на следващата половин година тази електронна инфраструктура, която съществува, да бъде използвана от почти всички или напълно от всички оперативни програми. Това пести пари, пести време, гарантира по-голяма прозрачност и достъпност и всъщност е нашият принос към цялостната система за електронно правителство, която трябва да бъде градена в България.
В най-голяма степен обаче считам, че ако може да говорим за постижение, то е свързано с реалното следване или адресиране на нуждите, които има България.
Европейското финансиране не е някаква абстрактна лотария, където единственото, което ни интересува, е дали цифрата, която се е появила, ни харесва. В крайна сметка говорим за инвестиционен процес, който трябва да следва нуждите, трябва да следва приоритетите и да постига цели, които са важни за социално-икономическото развитие на страната.
Като обобщен коментар считам, че до голяма степен финансирането по всички финансови инструменти следваше нуждите, които има страната. Нещо повече – следваше нужди, които ще се появят след една, две или три години.
Едва ли има друг момент, в който България трябва да показва по-добри резултати по отношение на всички показатели - и по отношение на темп на договаряне, и по отношение на темп на разплащане, и по отношение на обема възстановени средства, и по отношение на нисък процент грешки.
Де факто дебатът за финансовата рамка е за бъдещето на кохезионната политика или простичко казано, за това, което интересува всички колко пари би получила България, за какви цели и приоритети през следващия програмен период, на базата на какви правила е стартирала. Позицията, тежестта на всеки участник в разговора зависи от домашните му постижения.
Затова до голяма степен това е най-важният момент в изпълнението на оперативните програми и почти сравним с финала на програмния период 2013, респективно 2015 г. като краен срок за плащане. Тоест изпълнението на всички финансови инструменти е важно не само заради резултата от инвестициите, важно е не само заради дисциплиниращият ефект, който реално създава всички български администрации, в това число и публични, и частни – това е факт. Случва се това, което трябва да се случва - вместо по отношение на европейското финансиране да бъдат прилагани недостатъчно добри модели, които са съществували в администрациите, и това да води до грешки. В момента тече обратният процес, който беше голямата ни надежда. При по-високата дисциплина, по-високите изисквания към всички проекти, финансирани с европейски пари като практика, като опит се предават трансферите с бюджетно финансиране.
Но всичко това е свързано и с имиджа на България навън, който е критично важен точно в този момент. Считам за постижение това, което беше споменато в доклада. Това е реално много по-голямо и предизвикателно, отколкото изглежда на пръв поглед. Това е кръстосаното финансиране.
Факт е, че проблемите на страната и по света не могат да бъдат разделени на оперативни програми и на фондове. Проблемите са такива, каквито са. И те имат и инфраструктурни, и социални, и административни измерения.
Първостепенна задача е да се научим да адресираме, да интервенираме по отношение на проблема в неговата цялост, което означава да ползваме повече от един фонд или една оперативна програма. Това упражнение от гледна точка на формални правила е в някаква степен предизвикателно. Направихме го по отношение на деинституционализацията, ползваме добрия опит и в други проекти, примерно свързани с жилищната политика за социално уязвими групи.
Най-важното обаче е, че това ще бъде един от приоритети за следващия програмен период. И аз съм радостен, че България трупа опит в тази посока.
Има и някои други детайли, които ще изпусна, в полза на това уважаемата аудитория да има повече време за въпроси и за дискусии. Става дума за следващия програмен период. Всеки който проявява специален или по-абстрактен интерес, би могъл да се запознае с всичко, произведено към момента. Тоест това е предварителният анализ на „България 2020”, той е общ стратегически документ. Предварителният пакет от цели и приоритети – те са достъпни. Достъпни са и протоколите от редица срещи, които бяха правени с представители на научните или на гражданските среди.
И тук е една провокация към комисията – ако проявява интерес в рамките на тази есен, би могло да бъде организирано изслушване, разговор по отношение на тази част от документа, която е готова. Към момента се разработват секторните стратегии, без, разбира се, на този етап да е необходимо комисията да одобрява документа в този му недовършен вид. Но съм убеден, че вашите коментари и препоръки ще бъдат полезни за нашата работа.
По отношение на институционалната реформа или системата, която ще е отговорна за разпределение на средствата през следващия програмен период. Аз с интерес се запознах с констатациите в слот-анализа. Няма да изпадам в детайли. Категорично е едно, следвайки примера на най-добрите - реформа в системата ще има. Не може да има стопроцентова гаранция, че тя ще е в най-семплия вид, който сме коментирали до момента - само един управляващ орган и множество междинни звена. Но централизацията, намаляване на броя на управляващите органи и намаляване броя на оперативните програми – това е модел, който се следва от всички държави, които постигат добри резултати в европейското финансиране.
За да стигнем до опита на някои за следващия програмен период да имат не само един управляващ орган, но само една-единствена оперативна програма. Само една-единствена оперативна програма, в която са включени абсолютно всички мерки, без значение дали са с характер инфраструктура или са в социалната сфера. Това предполагам е тема на друг, по-задълбочен разговор.
Иначе радостното е, че в общи линии следваме плана, който сме си поставили на годишна база, за разработването на този документ, който ще се яви конституция по отношение на текстовете на оперативните програми оттук нататък, по отношение на такъв важен и травматичен въпрос като възможността за преместване на средства от един финансов инструмент в друг, от една оперативна програма в друга.
Няма да си позволя да коментирам вероятности и възможности на този етап. Само искам да ви информирам, че имаме пълна готовност, прави се анализ до края на програмния период с възможностите на база договорените средства, на база реалистичната прогноза, свързана с плащания, възможността за пълно усвояване на средствата по всяка от оперативните програми. И вероятно през пролетта на следващата година ще имате възможност да чуете предложенията ни, ако има такива, за възможността и необходимостта от преместване на средства от един инструмент в друг. Защото една от основните ни цели е да няма неусвоени средства.
Това е накратко. Бих могъл да кажа и други неща, но както казах, трябва да дадем шанс на всички присъстващи също да могат да коментират и да говорят. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
Относно предизвикателството, задължително ще сформирам едно изслушване по плана за развитие.
Колеги народни представители, заповядайте за коментари и въпроси по доклада. Да разбирам ли, че няма такива?
От страна на управляващите органи? Заповядайте, госпожо Пенчева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, Ваши превъзходителства, уважаеми дами и господа народни представители!
Бих искала от името на Министерството на финансите и на сертифициращия орган да ви поздравя за доклада, който наистина отразява реалния напредък. В един много задълбочен план са изследвани както достиженията, така и проблемите, които има през отчетния период, и наистина е очертана една реална картина на напредъка. Така че докладът наистина е един сериозен инструмент за управление, за анализ и в това число и ние ще го ползваме в нашата бъдеща работа. Така че бих искала още веднъж да ви поздравя и да благодаря.
В доклада е посочено, че разплатените средства са по данни на сертифициращия орган. В тази връзка при внимателния прочит установихме, че има някои известни технически несъответствия, които можем допълнително да ги представим, по отношение на усвоените средства за ОПАК, те са малко повече от това, което е посочено в доклада, по отношение на Шенген. Така че допълнително ще ви дадем информация за тези технически неточности по отношение на цифрите. Но бих искала специално да подчертая напредъка, който през първата половина на тази година е достигнат.
Най-важният резултат, който сертифициращият орган - Дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите гарантира, е един плавен приток на финансов ресурс към управляващите органи, респективно към бенефициентите. Това, което бих искала специално да подчертая днес, е, че една четвърт от всички плащания са извършени именно в този период. Плащанията по структурните и кохезионни фондове през първата половина на тази година са почти половин милиард лева – 487 млн. лв. общо. Това е едно огромно усилие. През последната година това е направено.
Също така по отношение на сертификацията 96 процента от всички сертифицирани разходи са именно в този период. Така че наистина имаме едно сериозно усилие.
Бих искала да подчертая, че беше много успешна и сертификацията на програма ИСПА, което гарантира, че страната ни няма да загуби средства по тази програма поради неизпълнение на изискванията за представяне на сертификати в срок. И нещо повече, освен извършените проверки и гарантираната сертификация Министерството на финансите по предложение на Националния фонд гарантира и достатъчен допълнителен ресурс от бюджета, за да може тези проекти да се случат, за да бъдат достигнати техните стратегически цели.
Отговаряйки на предизвикателствата, на исканията на бенефициентите и на управляващите органи, бих искала също да ви информирам, че са разработени в момента и два нови механизма за авансови плащания по структурните фондове към управляващите органи и бенефициентите, които са бюджетни предприятия.
Това ускоряване на плащането, което реално се случи през тази година, е съпроводено с един много по-сериозен, задълбочен контрол от страна на сертифициращия орган, както и на едни много по-добри отношения между сертифициращия орган и управляващите органи и бенефициентите.
Стартира една практика на обучение. Експертите от Националния фонд организират обучение както за управляващите органи, така и за бенефициенти. В края на всеки месец се провеждат регулярни срещи, на които наистина се дискутират реални проблеми и модели за тяхното решаване и това доведе наистина до един нов тип работа, за което са вложени много усилия.
Но това, за което бих искала да уверя народните представители, е, че тепърва ще бъдат предприемани всички действия това, което вие сте идентифицирали като проблеми в доклада, да бъде отстранено, и това, което зависи от сертифициращи органи и от Министерството на финансите, да бъде преодоляно навреме.
Още веднъж поздравления за доклада и ви благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Пенчева.
Други желаещи да вземат думата, има ли? Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз, честно да ви кажа, не мислех да се изказвам, но имам един конкретен въпрос. Провокиран съм от това, което каза госпожа Пенчева.
Гледайки отчетните данни за последните осем месеца, тоест през тази година, не може да не се забележи тенденцията в няколко от големите програми, пък дори и в малките, че нямаме обратно реимбурсиране на средства от комисията.
И ви давам общия пример, закръглям разбира се числата. От 1 януари до 1 септември по отчетни данни, които са публикувани от Министерството на финансите, са разплатени 350 млн. евро. За същия период реимбурсираните средства са 162 млн. евро. Тоест, разликата от 188 млн. евро де факто е финансирана от българската държава. И особено притеснително е примерно такива програми като „Регионално развитие”, които осем месеца нямат реимбурсиране. Вероятно има някаква причина и затова исках да питам каква е тя.
Същото важи и за оперативна програма „Административен капацитет” Данните са, че дори от края на месец септември 2010 г. няма реимбурсиране.
Разбира се, много други програми имат дълги месеци на нереимбурсиране, но общ е въпросът.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски. Госпожо Пенчева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря! Уважаеми господин Михалевски, според мен има някакво разминаване в цифрите. Само за първата половина на годината извършените плащания не са триста и няколко – не чух точно цифрата, която Вие споменахте, а са 487 млн. лв. (Реплики от залата.)
Да, това е именно реалното ускоряване, че всички плащания реално започнаха да се случват през тази година. От една страна, е необходимо време за контрол. Сертифициращият орган извършва проверки както на извадков принцип, така и сериозни, задълбочени проверки на места и по документи, преди да изготви сертификатите. И това е именно ролята на националните власти - да упражняваме един много по-сериозен контрол.
По отношение на това, че по оперативна програма „Регионално развитие” и по оперативна програма „Административен капацитет” не са постъпили средства. Да, ние първо извършваме проверки. Освен това са подготвени по-големи сертификати, част от тях вече са изпратени към комисията, други предстои в съвсем кратък срок да бъдат изпратени и ще бъдат реимбурсирани до края на годината. Ние следим този процес и наистина тези средства ще постъпят. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Пенчева.
Госпожо Павлова, заповядайте. Искам първо да Ви приветстваме, защото за първи път сте в нашата комисия в качеството си на министър на регионалното развитие. Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Добър ден на всички.
Уважаеми дами и господа, първо, разбира се, бих искала да благодаря за подкрепата, която получихме, за добрите думи не само за оперативната програма, но и като цяло за екипа на министерството.
Ще използвам възможността, че взимам думата, за да благодаря за обективния доклад и най-вече за препоръките, защото всъщност те са важни за нас, за да можем да подобряваме още повече работата, за която усилено сме фокусирали усилията си, за навременното качествено усвояване на средствата. Тъй като за нас основен приоритет е не само да усвоим самоцелно програмите, разбира се, и средствата по тях, но най-вече да може това да бъде основен атестат, основен аргумент оттук нататък в процеса, който идва.
Още по-голямото предизвикателство е договарянето на следващия програмен период.
По отношение на Оперативна програма „Регионално развитие”, както коректно са изнесени данните за това какво сме разплатили, какво сме договорили като средства, още веднъж да подчертая, че към днешна дата разплатените средства са половин милиард лева.
От тези средства върви постоянен процес на верификация на средствата, наистина сертифицирани към днешна дата и възстановени от Европейската комисия с 8процента. Но това има своето много разумно обяснение. И за нас е изключително важно тогава, когато верифицираме и сертифицираме средства за възстановяване от Европейската комисия, да сме убедени в това, че проектите, които се изпълняват, се изпълняват законосъобразно и че най-вече проведените обществени поръчки по тях са в необходимото качество и не съдържат дискриминационни критерии.
На основа на одитните доклади, които бяха извършвани през последната година, ние имахме редица значителни и доста, бих казала, сериозни одитни препоръки, които, от своя страна, доведоха до голям размер като брой и като сума на финансови корекции по проектите. Тези финансови корекции в своята голяма степен касаят именно обществени поръчки.
Именно затова и след препоръка и от одитори, след съгласуване на този подход както със сертифициращия орган,така и с колегите от одитиращия орган, ние като управляващ орган започнахме една процедура по преповтаряне на всички проверки по предварителен и последващ контрол, на всички сключени договори, по които се изпълняват проектите, именно за да получим убеденост, че проведените процедури не съдържат дискриминационни критерии и няма да доведат до финансови корекции.
Това го направихме. Защото, ако ние като управляващ орган извършим този процес на преповтаряне, тогава дори да се наложи да наложим финансова корекция, тази финансова корекция, разбира се, се налага за съответния проект, средствата от тази финансова корекция могат да бъдат върнати отново в програмата и да бъдат отново използвани. Докато ако това се случи вече на друго ниво, на по-висша инстанция - Европейската комисия, при процеса на възстановяване тези средства няма да можем да ги ползваме в програмата.
Именно това е причината, господин Михалевски, да отговоря конкретно на Вашия въпрос, ние в момента да се въздържаме от сертификация. Вие знаете, че имаме над 600 сключени договора. По тези сключени договори имаме много подобекти, много обществени поръчки, които са проведени. Ние правим преповтаряне на тези проверки. Направените преповтаряния за тези шест месеца, в които не сме сертифицирали, са вече над 150 обществени проекта. Във всеки от тях има множество обществени поръчки. Този процес е финализиран и вече сме в готовност да сертифицираме и комплектоваме документацията. Така че тази година ще сертифицираме средства и те ще бъдат възстановени.
По отношение на средствата, които разплащаме. Вие знаете, че след механизма, който въведе Министерството на финансите, всяко министерство, всеки управляващ орган управлява сам собствените си средства – така наречените аванси и междинни плащания, които са възстановени от Европейската комисия. Ние се възползваме от тези средства и това са средствата, с които ние оперираме. Така че по никакъв начин този процес на преповтаряне не е утежнил държавния бюджет, тъй като това са средства, с които ние разполагаме по сметките и разплащаме. Основната ни цел е именно сега, когато този ресурс се изчерпва поради увеличения размер плащания, а именно половин милиард, ние вече да имаме готовност да сертифицираме, така че да не се налага да обременяваме допълнително държавния бюджет. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Павлова. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател. Няма да злоупотребявам с Вашата доброта да ми дадете за втори път думата.
Аз благодаря за отговора. Но аз поставям този въпрос не защото е самоцелно. Действително използвайки и анонса на министър Дончев, тука сме се събрали да дискутираме проблемите. Аз мисля, че основната причина - и вие знаете прекрасно - е в това, че различните нива на одит много лесно според моето лично мнение предизвикват нередности по различни причини. И тука е според мене ролята и на управляващият орган, и на министъра по европейските въпроси заедно с Вас да се създаде онази среда, за да няма толкова леко докладване на нередности, които моментално ви създават проблеми на следващото ниво, при което Ви започвате, както се изразявате, да правите повторни проверки, което, разбира се губи време.
Няма да влизам в детайли, но с това се утежнява бюджетът. Вие в момента сте отчели 250 млн. евро усвояване, а сте получили от Европейската комисия заедно с авансите 229 млн. евро. Тоест има вече утежняване на бюджета от началото на програмата.
Но това не е най-важното. Защото в крайна сметка затова е бюджетът, затова има резерв държавата, за да може да покрие тези разходи.
Въпросът е обаче за скоростта. Защото не е успокоително, че примерно финансовата корекция, когато направите втората проверка, ще доведе до това да се върнат парите в програмата. Но какво става с бенефициента? Защото има случаи – няма да влизам в подробности, които са абсолютно абстрактни и абсурдни, докладвани като нередности. Те за съжаление се измерват със стотици и вие го знаете.
Затова анонсът тук е да обърнем внимание на това, да създадем онази среда, спокойствие на експертите, да не се страхуват. Защото те се страхуват дори когато не докладват нередност. Има го този страх. И според мен това е вашата роля и нашата роля - да успокоим експертите, за да могат те да имат и смелостта, и професионализма, когато трябва, да докладват, но да имат смелостта и когато не е редно да докладват, да не се застраховат излишно.
Ето това е изкуството, според мене, което трябва да постигнем. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски. Давам думата на господин Дончев и предлагам с това да затворим темата „Регионално развитие”, тъй като предстои поредното изслушване за следващите шест месеца.
Заповядайте, господин Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз няма да предлагам детайлен отговор на това, което каза господин Михалевски, защото то не беше формулирано изцяло под формата на въпрос.
Действително считам, че има нужда от допълнителни усилия по отношение на системата за докладване, регистриране и така нататък на нередности, но по-скоро убеждението ми е в друга посока. Считам, че имаме нужда от абсолютна синхронизация на всичките отговорни органи, свързани с докладване и регистриране на наредностите.
Дали се докладва лесно, не бих искал да влизам в подобен разговор. Само искам да кажа, че не всяка нередност - докладвана, регистрирана или каквото се е случвало с нея, е основание за финансова корекция. Подобна връзка не може да се прави по никакъв начин.
Няма пряка връзка между нередността като такава, докладвана или каквото ще да се е случило с нея, и произхождаща от нея финансова корекция. За да се стигне до финансова корекция, както се казва, много вода има да изтече.
Дали финансовите корекции създават неудобства на бенефициентите? Създават, разбира се, без значение каква институция е – частно-правен субект, неправителствена организация, фирма, община или институция на централната държавна власт.
Факт е, че по отношение на някои от тези институции размерът на финансовите корекции се явява застрашаващ по отношение на изпълнение на основните им функции и услуги. Имаме подобни драстични случаи с някои български общини. За тази цел ние сме готови с един много детайлен механизъм, разработен заедно с Националното сдружение на общините, базиран ясен количествен математически модел за изчисляване на тази група от основно местни власти, които при изключително тежка финансова корекция, простичко казано, не биха могли да функционират и да предоставят основните услуги, които те дължат на населението именно като резултат от корекцията, на база изчисляване на кредитен рейтинг на съответната община, на други задължения, които има, обемът на корекцията спрямо обема на собствените приходи и т.н.
В режим на продължаващи разговори сме с колегите от Министерството на финансите от гледна точка на финансовото осигуряване на работата на един подобен механизъм. А иначе като метод на избор с каква степен една корекция - никой не говори за пълно компенсиране, за частично компенсиране от държавата. Като механизъм това е изготвено. Действително няколко месеца експерти от страна на правителството и от Националното сдружение работеха изключително сериозно по темата.
Между другото претендирам, че този модел, който е изготвен, може да се използва оттук нататък като един модел, с който абсолютно точно и обективно да се изчислява степента на задлъжнялост на една община. Това е само като допълнение.
По отношение на експертите, аз далеч не мисля, че имаме някакви основания да преповтаряме, че всички експерти са пропити от боязън. Непрекъснато обикалям и българските общини, и контактувам и с други организации. На повечето места виждам малки, само че доста сериозни като амбиции, като постижение екипи, на които основната им задача е да управляват инвестициите, които имат на база сключените договори.
Това е масовият случай в момента - подобряването и на увереността, и на административния капацитет не само на национално ниво, но и на ниво местни власти. Това не е само моя оценка. Това е оценка и на Европейската комисия. Само ще отбележа, че на Годишната среща още през месец февруари 2011 година беше отчетено, че изминалата година е годината с най-малко текучество на персонала, откакто има създадени ресорни звена, които да отговарят за европейското финансиране.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
Димитър Георгиев имаше желание да вземе думата, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Ваши Превъзходителства, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги, уважаеми господа народни представители!
Бих искал да поздравя комисията за този доклад. В него обективно е отразено всичко, което Министерството на вътрешните работи е предоставило като информация. За нас наистина представлява интерес тази част, която е на слот-анализа. Ние ще вземем предвид опита и това, което е констатирано в работата по програмите и усвояването на европейските средства.
Аз искам да изкажа моето удовлетворение за това, че имам възможността да участвам в заседанията на комисията, тъй като ще направя едно рефериране към Инструмента Шенген. Той наистина е приключил. В момента сме на етап да се извърши одит на средствата, които са усвоени от Европейската комисия. Но в рамките на заседанията, в които съм участвал, наистина мога да кажа, че конструктивността на работата в комисията ни е подпомагала в нашите действия и в работата, която имаме по политиката в министерството, свързана с ефективно усвояване на средства. Нашите задачи и цел са наистина да повишим възможността, капацитета в тази област.
И тук искам да благодаря и на колегите, които са от страна на сертифициращите органи, от другите министерства, за това, че ние работим в една много добра координация и успяхме във взаимопомощ и сътрудничество да усвоим ефективно тези средства и съответно с колегите от Министерството на финансите да упражним контрол върху тяхното разходване, което наистина е един добър показател за работа по инструмент за усвояване на европейски средства. Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев. Заповядайте госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Ваши Превъзходителства, дами и господа министри, уважаеми колеги, уважаеми експерти! Преди всичко искам и аз да се присъединя към всички, че приветствам този формат, който вече се наложи като формат, на който се разглежда напредъкът по усвояването на средствата от европейските фондове. И точно тук бих искала да направя няколко предложения по отношение на препоръките на Комисията по усвояване на средствата към Народното събрание.
Мисля, че след няколко пъти наблюдавания отчет и степените, които разглеждаме за усвояване на средства, тоест финансовите параметри за изпълнение на оперативните програми, в средата на плановия период ние бихме могли да поискаме вече от управляващите органи и от господин министъра анализ за това доколко оперативните програми в своята реализация постигнаха целите, заложени в Националната референтна рамка. Имаме ли ние измерители и критерии, които да ни покажат доколко усвоените средства, тоест паричният поток дава отражение и допринася по някакъв начин за промени в страната. Това беше целта, когато ние договаряхме и започвахме работа по тези програми.
Има ли ефект от изключително успешната работа на Програма „Регионално развитие” по образователна инфраструктура? Какъв ефект очакваме ние от инвестициите в здравната инфраструктура, при положение че ние не сме довършили реформата в здравната инфраструктура? Има ли ефект от подкрепата и помощта, и преките плащания, които осъществява програмата за селските райони и пряката подкрепа към селскостопанските производители при сегашната ситуация, по средата на плановия период.?Това би било изключително полезно тогава, когато ние подготвяме следващия планов период, тогава, когато говорим за бюджетната рамка, за определяне на приоритетите.
Радвам се, че в доклада, който представихте, госпожо председател, се определят целите в Националната програма за реформи като някои от дефинираните цели. Тъй като те са толкова много, че трудно биха могли да бъдат определени като някакви приоритети.
Радвам се, че има напредък и работа по „България 2020” и се надявам, че ще участваме в такава дискусия.
Но има още един аспект, който бих искала непременно да видя в следващи доклади и ще настоявам, доколкото имам такава възможност. Бих искала да видим в тези доклади и в този анализ как паралелни реформи и ангажименти на българските власти, които не са пряко свързани с изпълнението на оперативните програми, влияят за тяхното изпълнение.
Ще дам пример от компетенциите на Комисията по околната среда и водите.
Как върви подготовката на стратегията във водния сектор, как върви подготовката на мастер-плановете във водния сектор и имаме ли възможност ние, работейки паралелно, да кажем, че ще имаме пълна готовност при подготовката на следващия програмен период в сферата „Околна среда”?
Ще се въздържа от коментари. Поставям само въпроса и се надявам, че при следващи доклади ние ще имаме възможност да анализираме и такива моменти, защото това е изключително важно, тъй като инвестициите в нереформирани сектори не водят до ефекта, който са целели, дори това да са инвестиции от структурните фондове на Европейския съюз.
Дори да имаме даже инструмент като Дунавската стратегия, ако ние не сме изчистили всичко по отношение на трансграничния район между България и Румъния, който е елемент от Дунавската стратегия, ние трудно можем да заложим успешен модел на прилагане на Дунавската стратегия в следващия планов период, ако не сме изчистили всички съпътстващи проблеми, свързани с приемането на трансграничното сътрудничество като модел на европейско сътрудничество и изпълнение на оперативните програми.
Това са моите препоръки и ако може те да бъдат включени или да се имат предвид при подготовката на следващия доклад. Мисля, че е време не само да следим финансовите параметри на изпълнение, а да сме в състояние да кажем какъв ефект постигнахме, за да можем да прогнозираме какъв ефект ще постигнем към края на плановия период и съответно да имаме по-ясна перспектива за следващия планов период и следващата бюджетна рамка. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Преди да дам думата на господин Дончев за коментар, това, което аз искам да отбележа, е, че първата препоръка е залегнала вече в доклада. Тя е първата всъщност - за междинните оценки. А по отношение на втората, ние работим по отделните оперативни програми и знаете, че там е отчетен напредък, препоръките и съответно проблемните области. Там сме фокусирали какви реформи се извършват. Но за по-задълбочен анализ аз ще имам нуждата от вашето съдействие – от председателите на всички комисии. Защото в крайна сметка то е в експертизата, с която те разполагат много по-задълбочено.
Заповядайте, господин Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз преди да мина по същество, искам да отбележа, че инвестицията в едно пречиствателно съоръжение, дали говорим за отпадни води или за питейни води, там, където има нужда от такова съоръжение, предвид емисиите отпадъчни води, предвид броя жители, е нещо, което не подлежи на въпрос в какъвто и контекст на реформа във водния сектор да се намираме.
А иначе съм напълно съгласен....
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ще наруша добрия тон и ще Ви кажа, той се измерва. Това е подобряване на качеството на живот на жителите и може да се измери.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Мисля че не водим спор, поне аз не го приемам по този начин. А иначе съм съвършено съгласен, тук сме в режим на пълен консенсус, че с оглед по-доброто управление на всички налични и бъдещи инвестиции във водния сектор са необходими продължаващи усилия, свързани с реформата. Те са свързани не само с факта, че нуждите на водния сектор са многократно по-големи от възможностите, които имаме, не само от Оперативна програма „Околна среда”, държавния бюджет и всички възможни инструменти, а и с това как се управляват вече направените инвестиции или тези, които са в режим на изграждане.
Изключително съм радостен от становището на комисията, от желанието на комисията да минем от един разговор, който е свързан основно с регистриране на процентите и анализ защо процентите са такива, каквито са, на много по-дълбок анализ, на ниво политики, на ниво процеси, на ниво ефект. Простичко казано, това е преходът от усвояването към използването на средствата, доколкото използването на средствата е свързано с полза и респективно с ефекта, който пораждат средствата.
Имате пълно съдействие от наша страна. Ние съвсем скоро ще бъдем в състояние да ви предоставим един доста по-дълбок макроикономически анализ. Вече сме снабдени с инструмент да го правим. Става дума за софтуерен продукт, който следва хермин-модела, в момента му търсим име, почти сме решили да се казва „Сибила” като прабългарската пророчица, който позволява моделиране на данните при използване на средствата частично или пълно от всяка от оперативните програми; какъв би бил и какъв е ефектът по отношение на ред икономически индикатори; доходи на населението, безработица, брутен вътрешен продукт, чуждестранни инвестиции и така нататък.
Съвсем скоро, мисля, че след няколко месеца ще можем да ви представим един по-дълбок анализ по отношение на това, което се е случило до момента, и модални варианти на това, което може да се случи до края на програмния период в един или в друг сценарий.
В момента експертите ми работят точно по въпроса. Така че чукате на отворена врата. Както казах преди малко, самите ние имаме нужда от подобен качествен дебат, качествени въпроси и препоръки.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Дончев. Заповядайте, госпожо Василева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо председател. Ваши Превъзходителства, господин министър, дами и господа народни представители, уважаеми колеги! И аз от своя страна бих желала от името на Министерството на околната среда и водите в ролята на управляващ орган както по Оперативна програма „Околна среда”, така и по предприсъединителния инструмент ИСПА в сектор „Околна среда” да благодаря за коректното представяне на информацията, която касае напредъка, и за признанието, което получаваме от страна на комисията чрез доклада, за всички усилия, които бяха положени в посока осигуряване на по-добро финансово управление на програмата. Факт, за който получихме одобрение и потвърждение и от страна на одитните органи - и националния, и европейския, и от колегите от Европейската комисия.
Знаете, че програмата претърпя реформа. И в духа на препоръките аз смятам, че е редно да докладвам, че нашите основни бенефициенти – общините, регистрират изключителна активност в подаването на проектни предложения, в съответствие с новите критерии, които бяха въведени. Вече имаме подадени проекти на стойност над 1 млрд. 700 млн. лв. Знаете, че предстои и стартирането на набирането на проектни предложения за по-малките населени места, една препоръка, която беше оправена и от членовете на Народното събрание.
Конкретно относно темата, която госпожа Михайлова коментира, аз благодаря още веднъж, че се повдига важният въпрос за водния сектор. Ние имаме възможността - и благодаря за нея – регулярно да докладваме на Комисията по околната среда и водите за напредъка по отношение на съвместните усилия на всички отговорни институции по отношение на формулирането на обща визия и стратегия.
Що се отнася конкретно за ВиК-сектора, знаете, че изключително тясно сътрудничим с колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. И доказателство за това е фактът, че по време на последния мониторингов комитет министерството стана наш конкретен бенефициент. Ще бъде предоставена техническа помощ от Оперативна програма „Околна среда” на Министерството на регионалното развитие и благоустройството с цел да се подпомогне и ускори реформата във водния сектор чрез укрепване на капацитета на асоциациите на операторите и прилагане на по-бързата реформа. Тоест, в този дух работим съвместно.
Разбира се, винаги сме на разположение да докладваме и за бъдещи действия в тази посока. Благодаря ви за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Василева.
Сега предлагам да преминем към гласуване на Междинния доклад за усвояване на средствата от Европейския съюз в Република България за 2011 г.
Колеги, който е съгласен нека да гласува.
Гласували: за 10, въздържал се 2. Приема се.
Колеги, тъй като предстои регулярно участие на представители на различните ресорни комисии във връзка с дискусии по бъдещето на кохезионната политика и се предполага и парламентът ни да има на този етап, становище преди появата окончателно на самия пакет от законодателни предложения от страна на Европейската комисия - изпратено ви беше становище, - предлагам да подложим и него на гласуване, за да може след това вече да го раздадем в залата и колегите да могат да разполагат във всеки един момент, когато имат участие по темата.
Голяма част всъщност от нещата така или иначе бяха залегнали в дискусията, която имахме със Съвета за обществени консултации, и благодарение на генерираните предложения от страна на бизнеса, както и тези съответно от днешния доклад.
Така че колеги, нека да го подложим на гласуване.
Който е съгласен със Становището за бъдещето на кохезионната политика за периода 2014-2010 г. през призмата на българския парламент преди представяне на законодателните предложения на Европейската комисия, нека да гласува.
Гласували: за 10, против 1, въздържал се 1. Приема се.
По отношение на двете ратификации, които минаха на подпис, само искам да кажа, че проектът на Закон за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Грузия, № 102-02-20, внесен от Министерския съвет, както и законопроектът за ратифициране на Допълнителното споразумение, изменящо Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 102-02-21, са приети единодушно с 12 гласа „за” всеки.
С това днешният дневен ред се изчерпи.
Благодаря на всички участници и на министрите, и на заместник-министрите, на колегите народни представители, на екипа на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, на Техни Превъзходителства, които вече си тръгнаха, както и на господин Камен Колев – председател на Съвета за обществени консултации и гласа на гражданското общество в нашата комисия.
Ще направя съобщение за колегите народни представители. Възползвам се от възможността, че председателят на Комисията по външна политика и отбрана е тук, за да кажа, че утре, на 16 септември, петък, в 9,15 ч . в зала „Запад” ще има посещение на господин Гернут Ерлер – член на германския Бундестаг, заместник-председател на Парламентарната група на Германската социалдемократическа партия.
Така че колеги, молбата ми е само да подадат имената си тези от вас, които желаете да присъствате. Пожелавам хубав следобед на всички.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
(Моника Панаотова)