П Р О Т О К О Л

№ 79

На 2 ноември 2011 година от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на актуална информация от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно усвояването на средствата от ЕС в сектор „Транспорт – Оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013 г.; Програма ИСПА/Кохезионен фонд (Регламент 1164/94), сектор „Транспорт”.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-59/31.08.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-64/18.10.2011 г. за изменение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-65/19.10.2011 г. за хазарта – внесен от Министерския съвет.
5. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно правото на достъп до адвокат в наказателните производства и правото на комуникация при задържане – т. 54 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2011 г.) № 102-00-58/21.09.2011 г. – внесен от Министерския съвет.
6. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-62/28.09.2011 г. за съхранение на въглероден диоксид в земните недра – внесен от Министерския съвет.
7. Разни.

В заседанието взеха участие: Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Галина Василева – директор на Дирекция „Координация на програми и проекти”, Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, Стефан Белчев – директор на дирекция „Вътрешен одит” към Министерството на финансите, Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, Диана Янева – директор на Дирекция „Природни ресурси и концесии”, Калоян Кръстев –председател на Държавната комисия по хазарта.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на актуална информация от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно усвояването на средствата от ЕС в сектор „Транспорт – Оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013 г.; Програма ИСПА/Кохезионен фонд (Регламент 1164/94), сектор „Транспорт”.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-59/31.08.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-64/18.10.2011 г. за изменение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-65/19.10.2011 г. за хазарта – внесен от Министерския съвет.
5. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно правото на достъп до адвокат в наказателните производства и правото на комуникация при задържане – т. 54 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2011 г.) № 102-00-58/21.09.2011 г. – внесен от Министерския съвет.
6. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-62/28.09.2011 г. за съхранение на въглероден диоксид в земните недра – внесен от Министерския съвет.
7. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЪРА НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА ОТНОСНО УСВОЯВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕС В СЕКТОР „ТРАНСПОРТ – ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ТРАНСПОРТ” 2007 – 2013 Г.; ПРОГРАМА ИСПА/КОХЕЗИОНЕН ФОНД (РЕГЛАМЕНТ 1164/94), СЕКТОР „ТРАНСПОРТ”.
По тази точка имаме удоволствието докладчик да бъде министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Ивайло Московски. Заедно с него е екипът му:
Галина Василева – директор на Сирекция „Координация на програми и проекти”;
Мартин Георгиев – началник отдел „Програмиране” в Дирекция „Координация на програми и проекти”;
Христо Алексиев – заместник-генерален директор на ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура”;
Лазар Лазаров – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”;
Лазаринка Стоичкова – член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”.
Господин Московски, заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо председател! Бих искал да ви благодаря за възможността да представя преo членовете на комисията изпълнението на Оперативна програма „Транспорт” към днешна дата и останалите за завършване проекти по Програма ИСПА.
Оперативна програма „Транспорт”, както знаете, беше доста често критикувана в началото по отношение на ниската усвояемост, липса на достатъчно добре подготвени проекти, административен капацитет на бенефициентите. Неколкократно сме докладвали пред вас през последните две години и половина усилията, които се полагат от страна на управляващия орган, бенефициентите по програмата и всички останали структури, които имат отношение към нейното изпълнение. Резултатът от положените усилия е следният:
Договорени са над 70 процента от бюджета на програмата;
Реално на бенефициентите са изплатени над 700 млн. лв., което е над 18 процента от бюджета на програмата;
Само от началото на годината сме разплатили над 500 млн. лв.
Целта е до края на годината реално разплатените средства към бенефициентите да достигне 1 млрд., което означава 25 процента от общия бюджет на програмата. Тази цел, разбира се, е постижима, тъй като в момента в процес на изпълнение по Оперативна програма „Транспорт” са 10 инфраструктурни проекти, 7 от които са на стойност над 50 млн. евро.
В момента по програмата се изпълняват ключови проекти, като железопътните Свиленград – турска граница, Пловдив – Бургас, Септември – Пловдив.
В пътния сектор продължава изграждането на автомагистрала „Тракия”.
През последните няколко месеца стартирахме с автомагистрала „Марица”, лот 1 на „Струма”, Кърджали – Подкова, връзката на автомагистрала със софийския Околовръстен път. Двата етапа от изграждане на софийското метро вървят в график. Обсъждаме възможността да се осигурят средства за изграждане още през този програмен период на отсечката Цариградско шосе – летище София.
По част от тях продължава провеждането на отделни обществени поръчки или
Продължава изпълнението на двата ключови проекта по Програма ИСПА за изграждане на ж.п. линията Пловдив – Свиленград и строителството на Дунав мост 2.
На 1 август Европейската комисия одобри изменението на финансовия меморандум по проекта за Дунав мост, като срокът за допустимост на разходите бе удължен до края на 2012 година.
Същевременно активно за обсъждане е и подготовката на новата оперативна програма „Транспорт”, за която има заявен голям брой проекти на стойност значително надхвърлящи възможния ресурс. В тази връзка предстои тяхната приоритизация, предвид
Подготвили сме кратка презентация с ключовите моменти за изпълнението на оперативната програма, която ще Ви представи г-жа Галина Василева.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители. За развитието на Трансевропейската транспортна мрежа, Пътна инфраструктура са включени пет предложения: „Доизграждане на АМ „Хемус”, Скоростен път „Рила”, Скоростен път І-2 Русе-Шумен, Скоростен път Варна-Дуранкулак, Път Пловдив-Рудозем. Тези предложения за пътните отсечки са в доклада на широкомащабната мрежа.
По отношение на железопътните проекти предложенията са основните
Също така ще бъдат включени интермодалните терминали София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Лом, Драгоман, Свиленград и Горна Оряховица. Това също дава възможност за кандидатстване по оперативни програми и други connecting Europe – новия инструмент на Европейската комисия, както и други програми и фондове на Европейския съюз.
Ние се радваме, че Оперативна програма ”Транспорт” бележи успехи - това е нормално – със стартиране на големите проекти, с приключване на процеса на подготовка на апликационните форми и последващо тяхно одобрение от комисията. Сумата е 1,44 млрд. евро – 72 процента – това е към 30 октомври 2011 г. В тази сума влиза и българското съфинансиране. Това се формира от одобрени към момента 64 проекта по Оперативна програма „Транспорт”. Броят е голям, защото влиза и „Техническа помощ”.
Казахме, че разплатените средства са 18,5 процента от бюджета на програмата и 10 големи инфраструктурни проекти, които се споменаха преди малко.
На този слайд виждате, че всички големи пътни проекти, които са в първоначалния списък на програмата, са стартирали. За тях вече са подписани договори за безвъзмездна финансова помощ. Отпуснати са аванси. В момента са в етап на строителство. Това са големите обекти „Марица”, Кърджали – Подкова, софийския Околовръстен път, началото на автомагистрала „Хемус” и лот 1 от автомагистрала „Струма”.
Една част от проектите, които все още не са стартирали – говоря конкретно за пътния и железопътния сектор, - са по причина на изчакване обжалването на някои от процедурите. До края на годината ще приключи и този процес. Единият от тях е проектът Септември – Пловдив, по който има обжалване по процедурата за оценка на съответствие и строителен надзор. Другият е железопътният проект Димитровград – Свиленград – има обжалване по две от позициите.
Тук е сложен лот 4 на автомагистрала „Струма”, има жалба. Но вчера получихме от агенция „Пътища” решение на комисията, което означава, че е минал срокът. Господин Лазаров може, ако има въпроси, да каже по-подробно. Мисля, че изтече срокът на обжалване по тази процедура.
Така или иначе до края на годината по големите инфраструктурни проекти, които са в тръжна процедура, ще приключат тръжните процедури и ще стартира тяхното строителство.
По отношение на договорените средства за железопътните проекти са подадени всички формуляри за кандидатстване. За пътните проекти също са подадени почти всички. В процес на одобрение е апликационната форма за „Струма” – лот 1, 2 и 4, като знаете, че лот 3 ще бъде предмет на отделна апликационна форма за следващия програмен период.
Същевременно вече стартира процесът на одобрение на първите апликационни форми от комисията.
На 1 юли получихме от комисията одобрение на два формуляра за кандидатстване на два големи проекта – разширение на метрото, етап 2 и за рехабилитация на участъци от ж.п. линията Пловдив – Бургас.
В момента в процес на оценка от комисията са още 3 формуляра за кандидатстване за големи проекти – Септември – Пловдив, Първомай – Свиленград и автомагистрала „Марица” 1 и 2. Като амбициите са до края на годината съвсем постижимо е и трите апликационни форми да бъдат одобрени, защото вече сме получени коментари, съответно се подготвят отговори и т.н.
На тази табличка в табличен вид са представени данните, които господин Московски спомена. На най-долния ред е сумата съответно на договорените средства и
Тук е една друга визуализация на същите данни към 31 октомври 2011 г.
На тези две схеми е представен целият наличен бюджет, съответно договорено и изплатено.
На другата графика е представено разпределението по приоритетни оси.
Прави впечатление, че по приоритетна ос 1 имаме най-голям процент на договорени средства. Това са сключени договори за безвъзмездна финансова помощ. Стойността на договорените средства е 601 млн. евро, което представлява 96 процента. Това означава, че по тази приоритетна ос почти всички средства са договорени.
По приоритетна ос 3 - подобряване на интермодалността при пътници и товари. Благодарение на доброто изпълнение на разширението на софийското метро – етап 1, традиционно там процентът е голям – около 89 процента са договорените средства. Също така вече е завишен процентът и за приоритетна ос 2 – за пътни проекти, където договорените средства са вече 60 процента. Така че общият процент на договорените средства е 72 на сто.
На тази графика са показани и разплатените средства. По приоритетна ос 3 е най-ритмично и договарянето, и разплащането. Процентът на разплатените средства е около 60 на сто.
По приоритетна ос 1 и 2 процентите са около 20, но вече с продължаване на строителството по големите проекти ще се генерират и допълнителни приходи.
По приоритетна ос 4, за която досега докладвахме, че има нули, към момента вече имаме един договор, подписан за безвъзмездна помощ. Това е речната информационна система за подобряване на корабоплаването по река Дунав на стойност около 18 млн. евро. Проектът се изпълнява. Първата фаза беше проектиране. През месец септември имаше откриване на строителните дейности. Те не са истинско строителство, но се водят за строителен договор.
Тук има още една визуализация, по-нагледна, между бюджет, стойности на договорените плащания и стойност на безвъзмездната помощ, но по сключени договори с изпълнители.
Искам да кажа, че от няколко месеца и по съвет на Европейската комисия – разбира се, това е логично – ние следим изпълнението на програмата и най-вече по сключените договори. Защото всички знаете, че в началото за някои от проектите беше подписан договор за безвъзмездна помощ на по-голяма стойност от след това сключените договори по прогнозни данни и ние не можехме да знаем какви ще бъдат след това договорите. Така че има в някои от проектите доста наличен резерв.
Сега вече следващите договори за безвъзмездна помощ се подписват въз основа на приключилите търгове. Затова се появява тук тази разлика. Тя е за цялата програма около 20 процента. Тоест сключените договори за цялата програма са на стойност с 20 процента по-ниско от предоставената безвъзмездна помощ по програмата.
Този факт ние го коригираме, в процес на корекция сме, с подготовка на анекси към всеки един проект, с който ще се анексират договорите за безвъзмездна помощ, така че да отразяват реално стойността на сключените договори и с известен резерв, в случай, че има непредвидени разходи по проектите.
Тук са няколко снимки от изпълняващо се в момента строителство. Това е проектът Свиленград – турска граница, мостът над река Марица.
Това е също Свиленград – турска граница, положен вече железен път.
Тази снимка е от месец септември, когато беше извадена пробивната машина и завърши пробивният процес в метрото – етап 1.
Това е автомагистрала „Тракия”, лот 2.
Тук има една малко неприятна снимка. Това е лот 4, така наречените приовлажнени почви. Знаете всички, че беше констатиран този проблем. Той беше навреме идентифициран и бяха взети мерки от Изпълнителна агенция „Пътища”, за което те проведоха отворена процедура - възлагане. Вече е избран изпълнителят, който ще извърши строителните дейности по този участък, което мислим, че няма съществено да наруши графика на изпълнение на лот 4 на автомагистрала „Тракия”.
Извън тези слайдове ще си позволя да ви съобщя едни данни, които мисля, че са важни и които представляват, така да се каже, проблеми към момента, наред с другите проблеми, за които не говорих, но голяма част от тях са преодолени. Но нашето желание е качествено, добро изпълнение и обектите да завършат в съответните срокове.
Другият проблем, за който искам да кажа и да покажа с цифри, е необходимостта от осигуряване на допълнителни средства, на допълнителен бюджет, с оглед изпълнение на приоритетни проекти в пътния и ж.п. сектора. Това стана така, защото бенефициентите успяха или за друга част декларират, специално Агенция „Пътища”, да се подготвят с проекти, които да се реализират в този програмен период. В резултат на това наличните средства по двете оси са недостатъчни.
По ос 1 за ж.п. проектите – 640 млн. евро. Контрактувани към момента са 408 млн. евро. Идентифицирани , необходими за одобрение и вече планирани за одобрение до края на програмния период са още 386 млн. евро. Или като извадим от наличните 640 млн. евро тази сума, излиза, че по тази ос са необходими 234 млн. евро. Това е главно за проекта Първомай – Димитровград, който е за близо 200 млн. евро, който е в тръжна процедура. Както казах, има две обжалвания. Но така или иначе до края на годината предстои подписване на договора, а няма осигурено финансиране.
По приоритетна ос 2. Приоритетната ос 2 е за 923 млн. евро. Контрактувани са също 481 млн. евро. Необходими и планирани за одобрение до края на програмния период проекти са около 815 млн. евро. Или недостигът е 373 млн. евро. Което, събрано с ос 1, е около 600 млн. евро, разбира се, по груба сметка. Толкова средства са необходими, за да можем да изпълним всичките приоритетни проекти, за които имаме амбицията в този програмен период.
Ще поясня защо става така с пътните проекти. Включват се проекти, които Агенция „Пътища” иска да изпълни в този програмен период. Това са: проектът Калотина – София, Западен обход и Северна тангента. Той се води един проект, но вероятно ще бъде разделен на три. Но това са подробности. Както и двата обхода, които бяха подготвени по програма ИСПА – обход на Враца и Монтана. И третият проект – обход на Габрово и тунел „Почивка”. Това са големи амбиции. Затова е и този недостиг за около 370 млн. евро.
И още едно нещо искам да спомена – по отношение на мерките, които ще предприемем, и това, което ще предложи управляващият орган на предстоящия Комитет за наблюдение на 7 и 8 декември тази година. Ще предложим средствата от проекта Батин – Белене, одобряване на корабоплаването в българския участък между Батин и Белене, да бъдат прехвърлени за реализиране в приоритетна ос, за да бъдат реализирани за изпълнение на разширението на метрото, така наречения етап три в участъка от Цариградско шосе до летището. Това, разбира се, ще го направим, с оглед запазване на средствата, използвани за вече подготвен проект. Самата тръжна документация по проекта е в процес на одобрение от управляващия орган.
Между другото, имаме и принципно съгласие с румънската страна. Подготвили сме една съвместна декларация, че този проект ще се изпълнява в следващия програмен период от двете страни. Това беше условието на комисията, като оставяме едни 10 млн. евро в този програмен за неговата подготовка период.
Благодаря ви. Мисля, че бях максимално кратка.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Бяхте изключително изчерпателна. Благодаря Ви, госпожо Василева. Радвам се, че една от препоръките, която бяхме отправили в Междинния доклад за усвояване на средствата от ЕС на нашата комисия, а именно прехвърлянето на средства към проекти, където имаме висока степен на готовност, с цел намаляване рисковете от загуба на средства, са взети под внимание. Това, с което Вие приключихте Вашето изложение, е един добър пример в тази посока.
Преди да дам думата на господин Лазаров, ще дам думата на вас, колеги, за въпроси към господин Московски, тъй като на него му предстои сключване на споразумение след 15 минути. Така че да използваме времето, с което разполага, първо за дискусия с него, след което ще продължим с господин Лазаров, ако има въпроси, както и от негова страна, ако има коментари по така направеното изложение.
Заповядайте за въпроси. Господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Само по оперативната програма. След малко ще говорим с господин Лазаров по пътните проекти и по ж.п. проектите.
Аз имам един въпрос, господин Московски във връзка с това, което беше представено от Вас и от колежката Ви Павлова буквално преди десетина дни. Аз искам да бъдем коректни не пред нас, а пред българската общественост за включването в тенти мрежата. Защото, както прозвуча по медиите, българският народ разбра, че в следващия планов период до 2020 година тези скоростни пътища плюс участъците от автомагистрала „Хемус” ще могат да бъдат финансирани.
През последните няколко месеца аз изчетох много информация и смятам, че това не е коректна теза и трябва да я изясним. Как виждате Вие и това възможно ли е, въобще реалистично ли е всичките тези скоростни пътища, визирайки Русе – Шумен, визирайки цялата автомагистрала „Хемус” – подчертавам, цялата, а не само участъка до Велико Търново, скоростния път Рила, Пловдив – Рудозем и други такива проекти да бъдат осигурени с европейско финансиране? Защото информацията, която аз имам, и в приоритетите, и в „Зелената книга”, и в „Бялата книга”, и възможностите за финансиране в най-добрия случай, дори да приемем, че в следващия планов период имаме увеличение на средствата за пътна инфраструктура, а тя реципрочно трябва да бъде съответстваща на железопътната с 15 плюс 25 процента, е, че средствата са крайно недостатъчни. Още повече, че в тезите, които развива Европейската комисия и всички експерти в работните документи, пише много ясно, че широкообхватната или широкомащабната мрежа, както я нарече госпожа Василева, в крайна сметка си остава функция и задължение на националните правителства. Тоест те имат инструментите, свързани с държавни инвестиционни заеми, национално финансиране, но едва ли европейските средства ще бъдат достатъчни.
Давам една проста сметка. Ако лот 3 на магистрала „Струма” струва между 700 и 900 млн. евро, един Господ знае колко ще струва и въобще дали трябва да струва толкова с тунел, това е отделен въпрос. Но приемаме, че е толкова. Ако трябва да довършим другите направления, които са свързани със София – Калотина, която също лежи на коридор, който е европейски, довършването на участъка по Е-79 по посока на втория мост на Видин – Калафат, дори и частично включване на някой лот от „Хемус”, то парите ще бъдат изчерпани.
Така че моята молба към Вас е да кажете реалистична ли е тази теза, че това може да стане с европейски средства? Защото Вие сам разбирате, че това е нашата работа на опозицията. Ние искаме да сме наясно какви очаквания залагаме и зареждаме в българската общественост. Аз смятам, че това не е реалистично. И ние трябва да бъдем откровени. Защото виждаме, че дори дизовете, които в момента са на разположение, поради липса на бюджетни лимити не могат да се изпълняват в обема, в който са договорени и планирани.
Искам да чуя Вашето мнение по този въпрос. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, аз съжалявам, че пропуснах част от Вашето експозе и хванах финала на тази презентация.
Моят въпрос е съвсем кратък и той е принципен. Той касае, ако правилно записах цифрите, този недостиг от 600 млн. евро, за който стана дума и при презентацията, но тази тема се обсъжда още от месец май тази година. Това бяха и притесненията на представителите на Еврокомисията.
Въпросът ми е: какви са разговорите Ви с министър Дянков и как ще бъдат осигурени или доколко ще бъдат осигурени тези недостатъчни и липсващи средства за гарантиране на приоритетните проекти?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Господин Иванов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми господин министър! Бих искал да се върна на предоставените ни материали днес, които всички ги видяхме, както и прекрасната презентация, за която Ви благодаря.
В тази връзка бих искал да попитам следното. Разбрахме, че резултатите от междинната оценка ще бъдат готови някъде в началото на месец декември. В тази връзка обаче, ако разполагате с данни към момента за изготвени доклади, които са приключили, дали можете да ни предоставите някаква предварителна информация и какви са заключенията по тези доклади?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Благодарим за присъствието на господин Иван Вълков, председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Първо, искам да поздравя министерството за напредъка, който е постигнат в този период от 1 януари до края на месец октомври, защото това е най-големият прираст в цялата програма по транспорт, точно тези месеци – и по контрактувани договори, и по разплатени вече средства.
Аз обаче искам да направя едно допълнение към въпроса на госпожа Плугчиева относно тези около 600 млн. евро, за които говорихме – за какъв период от време се отнасят? За целия програмен период или само за следващата 2012 година?
Следващият ми въпрос е по отношение на прелокирането на средствата по Батин – Белене, евентуалното прехвърляне, за което стана дума, да е по етап 3 за Цариградско шосе – летището в София. Дали са водени предварителни разговори с Европейската комисия за това? Благодаря ви за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Вълков. Госпожо Плугчиева, заповядайте.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Искам да поставя един съвсем кратък въпрос. Благодаря на колегата Вълков, защото имах намерение да задам същия въпрос за Батин – Белене. Аз съм го пуснала като питане към министър Московски. Правен ли е разчет, след като сега прехвърляме тези средства за метрото, какви щети получаваме от другата страна, неизпълнявайки проекта Батин – Белене? Защото по статистиките и оценките на европейското корабоплаване се оказа, че ние сме, така да се каже, тясното място на река Дунав и ние сме пречката за нормалното корабоплаване. Така че при нереализиране или забавяне на реализацията на този проект и прехвърлянето му за 2014 – 2020 година, какви поражения и финансови загуби трупаме оттатък по река Дунав – и ние, и в европейски мащаб?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Заповядайте, господин Московски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря за поставените въпроси.
Относно основната и прилежащата пенти мрежа. По основната мрежа всички проекти, които са заложени, са със срок на изпълнение 2030 година, а по прилежащата – 2050 година. И едните, и другите са допустими за финансиране през структурните фондове на Европейската комисия. Разбира се, приоритетно ще се финансират тези, които са на основната мрежа.
Подготвя се и допълнителен финансов инструмент от Европейската комисия, който се нарича connecting Europe facility= Той ще финансира изцяло само по основната мрежа. Макар че за момента пътните проекти все още не е декларирано, че ще бъдат част от този инструменти, но железниците със сигурност ще бъдат. Нашата цел е по този нов финансов инструмент да вкараме линията Видин – София, защото е доста скъпа, което ще освободи ресурс в Кохезионния фонд за допълнителни проекти. И едните, и другите проекти са допустими за финансиране.
Разбира се, проектите, които сме заложили за изпълнение, са доста амбициозни, в което не виждам нищо лошо. Ако разполагаме с необходимия ресурс, нека те да бъдат подготвени. Ако не разполагаме с този ресурс – говоря от еврофондовете, ще се търсят допълнителни механизми, които могат да бъдат, разбира се, финансиране през Европейската инвестиционна банка, както и от националния бюджет, където обаче възможностите ни не са толкова големи.
Това бих коментирал по този въпрос.
Относно 600-те млн. евро недостиг, които се очакват за този програмен период на базата на така заложените проекти. Те са, разбира се, до края на възможността за разплащане през този програмен период, а това е до края на 2014 година. Което означава, че тези 600 млн. евро са необходими за следващите 3 години. Водим преговори с министър Дянков, имаме до голяма степен приемственост и разбиране за това. Тези проекти са приоритет на правителството. В момента действително аз не бих могъл да потвърдя, че сто процента те ще са осигурени, но това ни е целта.
Разбира се, ще ви информирам веднага, след като това ми бъде потвърдено от министър Дянков. Но за момента така, както са представени проектите, нямаме никаква индикация от Министерството на финансите за необходимостта да започнем да вадим от тях, тоест такива, които няма да бъдат финансирани поради недостиг на средства. Разчитаме, че ще бъдат осигурени такива.
Пак повтарям, тези 600 млн. евро касаят следващите три години, а не са само за 2012 година.
Относно проекта Батин – Белене. Искам да изразя също личното си мнение. Де факто целта на този проект, освен че е била да създаде баланс в отделните приоритетни оси на оперативна програма „Транспорт”, той застъпва всички сектори на транспорта. На практика резултатът от него би бил полезен за всички останали държави, които се намират по река Дунав.
Първо, искам да изложа причините, за да се наложи това преместване на средства. Проектът се изпълнява едновременно от България и от Румъния, заложено е така да бъде изпълнен. Технологично и инженерно се изисква да бъде така изпълнен, тъй като удълбочаване на участъка само от българска страна чисто технологично и инженерно не би довело до този ефект, който се търси – разширяване на плавателната част на фарватера на реката. Това трябва да се случва едновременно и от двете страни. Има доклад, който обяснява как наносите са разпределени и как това трябва да се случва едновременно от българска и от румънска страна.
Проектът като прединвестиционни проучвания, като оценка за въздействие на околната среда така е бил разпределен, че е задължение на колегите от Румъния и се финансира от тяхната програма ИСПА. За съжаление първо, прединвестиционните проучвания и оценката за въздействие на околната среда са изключително много забавени.
На второ място, тази оценка за въздействие на околната среда, която е била направена, всъщност е върната и не е одобрена. Тоест нуждае се от преработка, което означава в прав текст поне още може би година. Чакайки обаче още година, този проект вече става рисков за изпълнение и на практика сме изложени пред риска да загубим тези средства.
Затова проведохме няколко пъти разговори с колегите от Румъния, разбира се, съгласувахме позиции с Генерална дирекция „Регионално развитие”. Мнението, което приехме като общо, е: и двете страни изпращаме официално писмо до Брюксел, в което заявяваме задължително нашата ангажираност този проект да се реализира след 2014 година и респективно всяка от държавите да си определи бюджет, който да позволи довършването на техническото проектиране и на всички необходими предварителни действия, които да позволят през 2014 година вече реалното изпълнение на проекта. Тоест гарантирали сме, че той ще бъде изпълнен в следващия програмен период.
Оттук нататък къде да бъдат преместени тези пари? Те могат да бъдат преместени единствено в Европейския фонд за регионално развитие. Нямаме право да ги преместим в Кохезионния фонд. Затова счетохме, че мястото, където биха били най-полезни, това е отсечката Цариградско шосе – летище София, където допълнително и метрото има ангажимент да изгради гарова площадка за евентуално бъдещо свързване на гара Подуене с летището, тоест една абсолютна завършена интермодалност на летище София.
Това е кратка ретроспекция за случая с проекта. Считаме, че това решение е целесъобразно и правилно. Разбира се, отчитаме нашето задължение и ангажимент наистина да бъде реализиран проектът за удълбочаване и разширяване на плавателната част на реката, тъй като дори тази година бяха факт на много пъти сухи дни, в които нивото на реката спадна и действително има затруднения в тази част за корабоплаване.
Относно въпроса на господин Иванов. Има междинни доклади. Те ще ви бъдат представени. Колежката Василева ще ви докладва.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Аз ще Ви отговоря. По отношение на междинната оценка. Тръжната процедура се извършваше по три позиции. Едната позиция, която е мониторинг, е малко по-късно. Преди две седмици или двадесетина дни получихме драфт на докладите по първите две позиции – за оценка на ниво крайни бенефициенти и оценка на програмата като цяло. Беше извършена страшно голяма работа за кратък период за консултантите с проведени интервюта, анкети с бенефициентите, с управляващия орган. Получихме, както казах, драфт на докладите за оценка. Имаме коментари съответно – и от бенефициентите, и от управляващият орган. Сега сме ги върнали и до средата на месец ноември ще получим окончателните оценки.
Предвиждаме оценките да бъдат докладвани от двете консултантски фирми по време на мониторинговия комитет на 7 и 8 декември тази година.
Като оценки мисля, че са обективни или по-скоро ще ги направят обективни, защото беше много трудно за такъв кратък период консултантите да обхванат толкова
По третата позиция – за мониторинг, срокът за завършване е месец януари. Тя ще бъде малко по-късно.
Има още една, четвърта позиция. Тя е по отношение на хоризонталните мерки. Но тя още не е възложена. След приключване на трите позиции и виждане на резултатите ще възложим и четвъртата.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева. Господин Московски, благодаря за Вашето участие и Ви желая успех на предстоящото мероприятие.
Господин Лазаров, желаете ли да направите коментар по изложението или да преминем директно към въпроси, ако има такива от страна на колегите? Заповядайте, господин Лазаров.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Аз мисля, че изложението на госпожа Василева обхващаше достатъчно детайлно нашите проекти. Разбира се, аз ще отговаря на всички въпроси. Ако комисията желае да уточним някои проекти, ще дам по-детайлна информация. Но не виждам защо трябва да се повтаряме.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Лазаров, за оперативността. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз ще се концентрирам върху пътните проекти. Свидетели сме на нещо, по което трябва да си направим много сериозен анализ за бъдещото планиране, че спестяванията, които бяха реализирани при процедурите, са доста обезпокоителни поради големия им размер.
Един от въпросите, който поне аз си задавам, е, че, тръгвайки в другата посока да правим свърхдоговаряне, което по принцип не е лош подход, не си оставяме никакъв буфер. А вече ни се наложи един път да използваме буфер на лот 4 на „Тракия” с едно допълнително финансиране от 14 или 15 млн. лв.
Въпросът ми е такъв: ако ние нямаме никакъв буфер и тръгнем да вкарваме нови проекти, ако се наложи да го правим при всичките общо 8 лота на трите магистрали, откъде ще намерим ресурс?
Вторият въпрос е: доколко е реалистична тази мащабна програма на изготвяне на качествени работни проекти, предвид на това, че за Калотина – София няма работен проект към момента? Западната дъга мисля, че има работен проект, правеше го Столична община. За тангентите има идеен проект, доколкото имам информация.
Следващият въпрос е, че всичко концентрираме в София. Така ще излезе накрая. Голяма част от парите, говоря за допълнителните пари. Но, да речем, ако има обяснение, правим го.
Въпросът е: колко и откъде ще финансираме всички работни проекти? Защото през последните две години средствата за проектиране, дори и минималните средства по 15-16 млн. се усвояваха три-четири пъти надолу като стойност. Това е един от въпросите.
Няма да коментирам сега мащабните проекти. Стана ясно. Защото досега си внушаваме, че са за до 2020 година, което очевидно е нереалистично. Аз съм доволен от отговора за 2030 и 2050 година. Тоест тепърва ще се мисли откъде да се изкарват пари.
Но възловият въпрос е за буферите. Защото аз мисля ,че стойностите, които дадоха фирмите, са изключително рискови - и на „Марица”, и на „Струма”, пък и на „Тракия”. Така че това е един от въпросите.
Имах въпрос за „Струма” – лот 2, но доколкото разбрах, най-после е отпусната процедурата за проектирането. Така че няма да коментирам това нещо.
Има един друг допълнителен въпрос, който може би не е към Вас, а към цялата комисия. Има един според мене драматичен въпрос, който трябва да решим и трябва да го обсъдим. Тъй като когато беше тук на посещение преди две седмици Йоханес Хан – комисарят по регионалната политика, той даде един много ясен знак, че ако ние нямаме потенциал за усвояване и отчитане към края на 2012 година поне на 50 процента от стойностите, а двете програми „Транспорт” и „Околна среда” са най-мощните му форми за наваксване, няма как да се опитаме да защитим по-добра финансова рамка за следващия планов период.
Моят въпрос е следният. Като гледам приоритетните оси, първа ос върви със значително забавяне. То е разбираемо, защото само проектът Пловдив – Бургас струва много пари и там тепърва ще трябва да се наваксва. Това е по скоро към НКЖИ. Трите магистрали са с изключително ниски цени и те няма да добавят кой знае какво усвояване,
Въпросът ми е, тъй като ние в момента сме на 18 процента, тук има записан някакъв потенциал да се стигне до края на годината до 26 процента, което не знам дали е реалистично, но да приемем, че е реалистично, то как бихме скочили поне на 40-45 процента до края на годината. Аз не виждам потенциал от сключени и започнати договори. Тоест това е един много възлов въпрос към цялото усвояване по оперативните програми. Как го виждате?
Между другото, имам една корекция, без да звучи дребнаво. Размерът на безвъзмездната помощ по приоритетна ос 2 не е 611 млн., а 754 млн. Отбележете го. Защото във всичките договори по безвъзмездна помощ както по трите магистрали, така и по Подкова – Кърджали и СОП – гара Яна са 750 и няколко милиона. Но да бъдем коректни, защото наистина Европейската комисия правилно ни казва: дайте да гледаме сключените договори, а не безвъзмездните помощи, защото те не дават реално срока.
Това ми е въпросът за буферите.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Михалевски. От страна на другите колеги не виждам желаещи за въпроси. Заповядайте, госпожо Василева.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Аз казах, че правим в момента анекси към всички договори, с което естествено сваляме цената. Примерно „Тракия” е уговорена с 90-100 млн. повече спрямо контрактуваните договори. Прави се също и за другите проекти, и за железопътните проекти. Но ще оставим така наречените contingency , за да се покрият някои непредвидени обстоятелства, като случая с лот 4. Да се надяваме, че няма да има много, но при всички положения в строителството трябва да имаме един резерв. Това ще го съобразим с максималното, което е възможно – да осигурим 10 процента. Дали ще е достатъчно, не мога да кажа. Но непредвидените разходи са допустими за финансиране, ако са по причина, да речем, на непредвидими обстоятелства, непредвидени от възложителя, той не е могъл да ги вземе под внимание при подготовката на процедурата. Всичко това, разбира се, трябва да се докаже и тогава могат да се ползват наличните средства от програмата. Мисля, че 10 процента са напълно реални, за да покрият едни такива нужди.
По другите въпроси мисля, че господин Лазаров по-добре ще отговори.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Василева. Заповядайте, господин Лазаров.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Това беше основният въпрос. Аз ще акцентирам и върху другите проекти.
Надявам се да няма залитане в другата крайност при търгуването на следващите обекти – говорим за договарянето, когато няма да бягаме от най-ниска цена.
При всяко едно положение индикативните стойности, които са заложени в проекта, със сигурност няма да бъдат надхвърлени. Ние ще бъдем под тях. Поне нашите преценки и нашите прогнози са такива.
Неслучайно в момента ние правим едни предложения за законодателни промени в Закона за пътищата, тъй като досега терминът „скоростен път” не съществува в нашата нормативна уредба. Скоростният път ще има едно спестяване по отношение на строителна стойност спрямо автомагистралата с около 30 процента или може би 20-25 процента, тъй като аварийната лента реално няма да присъства по цялата ширина, а само при големи надлъжни наклони и през определена дистанция, примерно на километър.
Така или иначе в момента се подготвя това предложение, което, надявам се, ще бъде внесено в най-скоро време, за да може да бъде изпълнена такава промяна, този термин и този нов вид път като габарит, като скорост и елементи да бъде приет и ние да започнем да го изпълняваме. По този начин цялата отсечка между Калотина и София ще бъде изпълнена, като на участъка от Сливница до Божурище, тоест до Околовръстния път реално ще имаме модернизация на съществуващия път, като ще имаме безконфликтно пресичане на всички връзки и изобщо включвания.
По същия начин ще бъде модернизиран и участъкът от Калотина до Драгоман, преминаването през дефилето, където реално ще търсим разширяване на съществуващия път. Така голяма част от средствата ще бъдат икономисани.
За Западната дъга наистина няма технически проект, говорим за Калотина – София. Но идеята е заедно със скоростната тангента ние да използваме процедура „Инженеринг” за тези участъци Калотина – София и Северната скоростна тангента. А за Западната дъга на софийския Околовръстен път имаме технически проект в участъка до Кака, тоест половината от пътя. В останалата част вече имаме изготвен идеен проект и вече избран изпълнител за изготвяне на технически проект, който до края на годината или може би в началото на следващата година ще бъде наличен. Така че там ще работим по технически проект. Не акцентираме само в София. Парите, които ние сме заделили и имаме, както Вие правилно отбелязахте, са достатъчен ресурс за проектиране на нови отсечки от нашата пътна мрежа, говорим за скоростните пътища за следващия скоростен период. Сега е моментът да имаме година и половина – две години, за да може да бъдат проектирани качествено и достатъчно добре.
Мисля, че този ресурс, който агенцията притежава – говорим като бюджетни средства от порядъка на 10-15 млн. за проектиране, ще бъде достатъчен, за да бъдат реализирани голяма част, бих казал даже всички обекти. Говорим за Монтана – Видин, Русе – Велико Търново, Русе – Шумен, участъка от автомагистрала „Рила”, включващ връзката между „Тракия” и „Хемус”, може би връзката с Гюешево. Така че всичко това да бъде налично за следващия програмен период и да може да бъде изпълнено.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Василева.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: На последния въпрос, който е във връзка с коментара на комисаря Хан, пожеланието за достигане през 2012 година 40-50 процента разплащане към бенефициентите по програмата. За 50 процента не сме правили такива прогнози, сигурно 50 процента няма да можем да постигнем, но 40 процента ми се струва, че е постижимо.
Искам да кажа, че това е било едно по-скоро пожелание на политическа основа към политиците – да се стремим към тези цифри, с оглед да можем да завоюваме позиции за получаване на по-голям ресурс през следващия програмен период.
Искам само да кажа, че тези проценти, достигнати или недостигнати, нямат никакво отношение към опасността от загуба на средства за програмата. Критична е 2013 година. Но мисля, че с тези темпове, с които се изпълнява програмата към момента, първо, няма опасност от загуба на средства. Второ, мисля, че бихме могли да го постигнем. Както виждате, правим всичко възможно. Но като прогноза все още е трудно да кажем към края на 2012 година какво ще бъде усвояването.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева, за уточнението. Благодаря Ви, господин Лазаров. Пожелавам Ви хубав следобед.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: По Програма ИСПА не сме подготвили презентация.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: След като колегите нямаха въпроси по темата, в дискусията, при предварително получени и раздадени материали по нея.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Материалът е раздаден. Ако искате, мога много накратко да кажа.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Не е необходимо, тъй като колегите имат информацията. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз ще спестя това, защото в крайна сметка материалите са раздадени. Но все пак аз очаквах едно нещо, което е доста обезпокоително.
Тук въпросът е тези практически 73 млн. на каква основа са дадени? Говоря за Дунав мост 2. По ИСПА всичките договори са по ФИДИК. Но въпросът е успяхме ли все пак да защитим по най-добрия начин.... Аз знам какви са претенциите по ФИДИК, основата на претенциите, които може да има изпълнителят. Но ми се струва, че тези над 40 процента, това са над 140 млн. лв., които се дават на изпълнителя, и то за съжаление не за нещо, което е физически увеличен обем от работа, а заради удължаването на сроковете, са прекалено голямо увеличение. Исках да попитам как е защитен интересът на България.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Тази сума все още е прогнозна. Тя е представена по разчети на инженерната оценка към момента. Трябва да кажа, че същото се отнася и за двата строителни договора – за моста и за прилежащата инфраструктура, като съотношението е евентуално 50 млн. завишение за моста и около 70 млн. за прилежащата инфраструктура.
Трябва да кажа, че към момента все още тази сума не е оформена, не е предоставена на изпълнителя и не се дължи на удължение на срока. Наистина има удължение на срока. Към този момент ние сме изплатили на изпълнителя само 5,5 млн. евро в резултат на удължение на строителството. Голямата сума, която формира този бюджет, за която вече имаме оценка от инженера, е в резултат на подадения иск от изпълнителя за смяна на пилотното фундиране от стомана на стоманобетон, което за съжаление е грешка и на референта, и на възложителя, че прави тази оферта. Впоследствие се оказа, че геологията е абсолютно неподходяща за изпълнение на такъв тип. Оценката на супервизията се изпълнява повече от година и половина, ние сме в преговори с изпълнителя, отказахме, пак се върнахме и т.н. Историята е много дълга.
В крайна сметка инженерът оцени този иск на 27 млн. евро. Оттук идва основната сума. Тук са включени само разходите, които са направени във връзка със смяната на едното фундиране с другото. Няма никакви искове, претенции и т.н. в тази сума.
Останалата сума, която е по-малка, е в резултат на подадени искове от строителя по различни причини, няма да ги изброявам – около 30 иска, които все още не са разгледани от супервизията. Имаме уверението, че до края на годината ще бъдат разгледани и ще имаме по-ясна картина. Но така или иначе за тези 27 млн. имаме оценка и ние сме в процес на преговори, подготвили сме адентум, както е записано и в презентацията, представили сме го към изпълнителя. Но текат преговори. Нашето желание е да го обвържем със срока на завършване – месец октомври 2012 година, което към този момент не се приема по никакъв начин от изпълнителя, защото не е договорено. Наистина не е договорено да обвързваме или да направим подобно на модела „Люлин”. Но това не е договорено, предвид на етапа, на който се намираме за строителство. Те смятат, че им се дължат. Така или иначе дължим ги тези средства.
Това е по отношение на оскъпяването.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря за Вашето участие.
Продължаваме с втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-59/31.08.2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По нея докладчик ще бъде госпожа Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите.
От Министерството на финансите присъстват още:
Цветанка Михайлова – началник отдел в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”
Снежанка Колева – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”.
От страна на Българската народна банка присъстват:
Тихомир Тимнев – юрист в Управление „Банков надзор”, както и експертен състав в Управление „Банков надзор” към БНБ: Елена Панева и Атанас Иванов. Заповядайте, госпожо Пенчева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да представя на вашето внимание за първо четене предложението за допълнение на Закона за кредитните институции, което е внесено от Министерския съвет на 31 август тази година. Целта на този законопроект е да бъдат въведени в българското законодателство изискванията на Директива 2010/78 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с правомощията на трите нови европейски надзорни органи – това са Европейският банков орган, Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейският орган за ценни книжа и пазари в частта относно банките, платежните системи, финансовите конгломерати, които касаят институционалната рамка на банковия и финансов надзор. Тези органи реално вече действат и са сформирани. Дори Европейският банков орган изигра ключова роля през последните седмици, когато се правеше схемата за европейските механизми за финансова стабилност.
Предлаганата промяна в закона е шанс от хармонизацията. Пълната степен на хармонизация с посочената директива ще бъде постигната с изменение на Закона за Комисията за финансов надзор, който вече е подготвен и се предвижда на 16 ноември да бъде гледан от Министерския съвет. В момента се финализира междуведомственото
Директива 2010/78 въвежда необходимите изменения в секторното законодателство, за да могат новите европейски надзорни органи да функционират ефективно. Съгласно регламентите, тези три органа могат да издават решение с правно обвързващ характер спрямо компетентните национални органи във всяка една от страните членки. Също така директивата предвижда методи и механизми за разрешаване на спорове между компетентните национални органи при възникване на кризисна ситуация на европейско ниво.
В тази връзка се предвижда възможност за едно по-тясно взаимодействие с БНБ като наш национален надзорен орган. Предвижда се възможност БНБ да сезира Европейския банков орган по въпроси, които са свързани с надзора върху банкови групи и финансови холдинги, особено когато става въпрос за дейност в няколко държави членки, когато не може да бъде постигнато на двустранна основа споразумение между националните надзорни органи.
В структурната реформа в Европейския съюз се предвижда създаването на Европейски съвет за системен риск ина Съвместен комитет на европейските надзорни органи. Във връзка с това вече са сключени предложения в законопроекта да има разпоредби, които да осигурят сътрудничество с тези органи, своевременно обмяна на информация между тях и Българската народна банка, както и задължение на БНБ да предоставя цялата необходима информация за възложените нови правомощия на Европейския банков орган.
В съответствие с изискванията на директивата е предвидена също възможност Българската народна банка да изисква от банките да ограничават размера на променливите плащания на своя персонал. Това означава, че особено в условията на финансови кризи всякакви бонуси и допълнителни плащания биха могли да бъдат ограничавани по искане на БНБ, когато се прецени, че това е неправомерно и нецелесъобразно в условията на финансова нестабилност.
Също така в предложението са предвидени промени в административно-наказателните санкции, като е въведена една по-прецизна правна уредба. Тези санкции са разделени на две части – едните, които касаят банките и банковите институции, а другите, които касаят небанковите институции.
Предвид на случващото се в Европа и актуализация на тези норми е предвидено също така и увеличение на размерите на някои от санкциите с цел повишаване на тяхната ефективност. В случая с банките става въпрос за едно двукратно увеличаване на санкциите.
С проекта се предлагат също така и изменения в Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати и Закона за платежните услуги и платежните системи, които също се налагат поради реформата в институционалната структура на европейските надзорни органи.
В заключение бих искала да подчертая, че предложеният на вашето внимание проект за промяна е съгласуван с Европейската комисия, той наистина отговаря на необходимостта от транспониране на европейските норми в нашето национално законодателство. Бих призовала за вашето максимално съдействие и ангажираност за бързото му приемане. Тъй като в момента виждате какво се случва в Европа и е желателно ние да покажем нашия национален ангажимент правомерно, законосъобразно и ефективно да съдействаме както за нормативната уредба, така и за нейното прилагане.
Благодаря за вашето внимание. Ако има въпроси, сме на разположение за коментар.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Пенчева. Колеги, заповядайте, ако имате въпроси. Не виждам такива.
Становището на комисията като цяло е положително. Единствената забележка е по-скоро правнотехническа, а именно да отпадне директното позоваване на директивите, тъй като за разлика от регламентите, директивите нямат директен ефект и техните разпоредби следва да се транспонират в националното законодателство. Това е единствената
Ако няма въпроси, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен със становището по законопроект № 102-01-59, внесен от Министерския съвет на 31 август 2011 година, относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Благодаря Ви, госпожо Пенчева, за изчерпателния доклад по точка втора от днешния дневен ред.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-64/18.10.2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИНАНСОВОТО УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По нея докладчици ще бъдат:
Стефан Белчев – директор на дирекция „Вътрешен одит” към Министерството на финансите и
Цветанка Чипева – началник на отдел в дирекция „Държавно съкровище” към МФ.
Заповядайте, господин Белчев.
СТЕФАН БЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми накратко да ви запозная с основните положения на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор.
В проекта е заложен нов механизъм, при който в търговски дружества и държавните предприятия от сектор „Държавно управление” министърът на финансите ще може да въвежда функциите на превантивен финансов контрол. Това ще е една основна част от мерките за финансова стабилност, които касаят засилване на финансово контролните функции, като практическият ефект е насочен основно към подобряване на законосъобразното, ефективното, ефикасно и икономично управление на търговските дружества с държавно участие и държавни предприятия.
Квесторът ще е физическо лице, което ще се назначава със заповед от министъра на финансите за определен период от време и неговият контрол за законосъобразност, ефективност, ефикасност и икономичност ще се осъществява преди поемане на задължения и извършване на разходи.
При извършване на превантивния финансов контрол финансовият квестор ще има право на свободен достъп до служебните помещения, до ръководството, персонала, както и до всички активи на организацията, в която се осъществява тяхната дейност.
За периода на установяване на системата за превантивен финансов контрол финансовият квестор ще изготвя ежемесечен доклад до министъра на финансите, в който ще има информация за извършените от него проверки, за дадените мнения за разходите и поетите задължения, включително и тези с отрицателно мнение, случаите, в които е поето задължение или извършен разход, въпреки отрицателното мнение на квестора, както и констатираните проблеми и причините, които ги пораждат.
В законопроекта са дефинирани и условията, на които трябва да отговарят финансовите квестори. Квесторите няма да имат правомощията на управителните или контролните органи в съответната организация, като средствата за техните възнаграждения ще бъдат осигурени от бюджета на Министерството на финансите.
С приемането на промените в Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, с които се въвежда превантивен финансов контрол, ще се повиши прозрачността на бюджетното планиране и отчитане, както и ще се допринесе за намаляване на рисковете от значително увеличаване на бюджетния дефицит, което е в изпълнение на част от отправените към Република България от страна на Европейския съвет препоръки по отношение на Националната програма за реформи 2011 – 2015 година и мнение на Съвета относно конвергентната програма 2011 – 2014 година.
Във връзка с реформите в публичната администрация и с цел оптимизиране на публичните разходи, както и след преоценка относно необходимостта от надзорен орган, който да подпомага и осигурява независимостта на Изпълнителната агенция „Одит на средства от Европейския съюз”, в Заключителните разпоредби на законопроекта се предлага отпадане на чл. 46а от Закона за вътрешния одит в публичния сектор, касаещ задължително изискване за наличие на такъв одитен комитет към агенцията. Взети са предвид както фактът, че липсва изрично изискване от страна на Европейската комисия, така и резултатите от дейността на агенцията, укрепеният административен капацитет и наложилата й се репутация за обективен, независим и професионален одитен орган. Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Белчев. Колеги, заповядайте за въпроси. Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз внимателно гледах и в пресата, когато се появи тази инициатива на вицепремиера. Обаче имам няколко възлови въпроса, на които според мене трябва да си отговорим.
За какво е тази фигура на допълнителен държавен контрол, когато държавата като собственик назначава директно в масовия случай, да не кажа в сто процента, без конкурси управлението на тези дружества и ако не е доволна от финансовото състояние, с едно просто действие може да смени управлението?
Второ, възниква въпросът: ако ще вкарваме квестор, който ще управлява дружеството, за какво ни са управителните органи в този момент? И това е един резонен въпрос към изменението на закона.
Друг въпрос. Давам ви пример с ВиК дружествата, където има 13 дружества със 100 процента държавна собственост и още 16 със смесена собственост с преобладаващо държавно участие. Пита се в задачата следното. Миналата година държавата отне над 80 процента от печалбата на тези дружества, Без да пита нас, потребителите, които си плащаме таксата за водоснабдяване и канализация и в тази такса е предвидено тези държавни и държавно общински дружества да си вършат работата, да ни предоставят услуги и да извършват ремонти, държавата просто мина, събра парите, което е абсолютно нарушение на всякакви правила. Защото те управляват наши, обществени средства, те не управляват държавни средства. В следващия момент държавата натисна същите дружества с едни искове по ПУДОС за такса за водоползване, която е за период 2000 – 2006 година със страшно спорен резултат. И само под този натиск може да ги изкарат, че са в лошо състояние, да бутнем един квестор, който да започне пак да прибира всичко за държавата.
Тук започва един тотален конфликт. Аз давам частен пример, но той вероятно се разпростира и върху другите. Защото тези предприятия в масовия случай извършват услуги. В не малко случаи, по-скоро в преобладаващите, тези средства се събират от потребителите средства. И в един момент ние започваме да налагаме някакви груби, не искам да ги класифицирам като някакви извънредни мерки, да не употребя по-твърда дума. Някак си този контрол има по-скоро някакъв външен PR ефект – вижте аз какъв ред въвеждам. Като същият този принципал – държавата, има всички средства, с които да управлява правилно дружеството. И проблемът не е в липсата на контрол, проблемът е в начина и в субектите, които управляват.
Така че аз смятам, че този закон е абсолютно излишен. Ама абсолютно. Много са малко случаите, в които държавата има миноритарно участие. Ние видяхме как в тези миноритарни участия, примерно в електроразпределителните дружества, в „Лукойл” и прочие държавата реагира неадекватно.
Така че за мене този въпрос има много силен и болезнен обществен характер, който ние трябва да си изясним – защо го правим и какъв е реалният ефект върху целта, която уж сме си поставили.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски. Други колеги имат ли въпроси? – Няма. Заповядайте, господин Белчев.
СТЕФАН БЕЛЧЕВ: Аз бих искал да кажа, че не бива автоматично да се мисли и да предполагаме, че тази фигура ще се транспонира във всяко едно търговско дружество и държавно предприятие. Няма да е така. Може би от моето изложение стана ясно, че това ще бъде само в тези търговски дружества и предприятия, които попадат в сектора „Държавно управление”. Това първо.
Освен това аз не бих казал, че функцията на финансовия квестор ще изземе управленските функции както на надзорен съвет, борд на директорите и т.н. Това е функция, която е по-скоро насочена да подпомага министъра на финансите със своевременна информация, за да не става така, че нашето министерство да получава информация за лоши финансови резултати в края на годината, когато ние вече нямаме полезен ход. Именно в тази връзка ние сме осъществили тази идея. Това всъщност не е промяна на целия закон, а това е една нова разпоредба в самия ЗИД.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз все пак мисля, че вие имате достатъчно механизми да
СТЕФАН БЕЛЧЕВ: Принципно да.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: При констатиране на лошо участие принципалът взима решение и сменя управителното тяло. Какво ще прави квесторът допълнително? Контрол на контрола! Какъв е смисълът.
Вижте, аз знам защо се прави. Аз разбирам. То има ефект в умовете на хората – какъв ред въвеждаме. Всъщност никакъв ред не въвеждаме. Въвеждаме една фигура, която е безсмислена.
Второ, не съм съгласен с вас, че тя няма да се употреби навсякъде. Бъдете сигурен – има ли го оръжието, заредено ли е, изкушението е голямо.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски, благодаря Ви, господин Белчев. Предполагам, че този законопроект ще бъде разгледан по-задълбочено в рамките на водещата комисия. Честно казано, ние се изненадахме, че е разпределен на нас, тъй като не става въпрос за транспониране на норми от европейското право. Единствено гледахме законопроекта от гледна точка на прекомерен бюджетен дефицит.
Преминаваме към гласуване на законопроект № 102-01-64 от 18 октомври 2011 година за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. Забележката, която беше в предварителното ни становище, ще си я запазим, така че вече водещата комисия ще прецени дали да я вземе под внимание.
Колеги, гласуваме.
Гласували: за 10, против 4, въздържали се няма.
Законопроектът се приема.

Ще помоля да ме извините, колеги, от Министерството на финансите, но бих искала първо да дам думата по пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТНОСНО ПРАВОТО НА ДОСТЪП ДО АДВОКАТ В НАКАЗАТЕЛНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА И ПРАВОТО НА КОМУНИКАЦИЯ ПРИ ЗАДЪРЖАНЕ – Т. 54 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС (2011 Г.) № 102-00-58/21.09.2011 Г. – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка присъстват:
От Министерството на правосъдието
Даниела Машева – заместник-министър
Христина Шикова – експерт в Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Заповядайте, госпожо Машева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да ви представя Рамковата позиция относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за право на достъп до адвокат и право на комуникация при задържане.
България подкрепя усилията за създаване на общоевропейски стандарти, насочени към гарантиране правата на обвиняемите.
Считаме, че изработването на европейски инструмент в областта на правото на достъп до адвокат и правото на комуникация при задържане ще повиши взаимното доверие на държавите членки по отношение на спазването на правата на обвиняемите в наказателния процес, което, от своя страна, ще допринесе и до укрепване на принципа на взаимно признаване на присъдите и съдебни решения.
Видно от представените от Комисията проучвания, все още има съществени разлики в законодателното уреждане на правото на адвокат и правото на комуникация при задържане на национално ниво в различните държави членки. Ето защо е необходимо да се създаде обща правна рамка на ниво Европейски съюз, която да хармонизира националните норми в тази насока и която да покрие изискванията, заложени в чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека, основните свободи и практиката на съда в Страсбург.
Споделяме разбирането, че в бъдещия инструмент е нужно да се въведат общи хармонизирани правила относно:
- началния момент на достъп до право на адвокат, както и евентуалните ограничения в упражняването на това право;
- въпроса за конфиденциалност на контактите между адвоката и неговия подзащитен;
- правото на задържаните лица в наказателните производства да комуникират при задържането им с роднина или работодател;
- право при задържане на чуждестранни лица да бъде уведомена съответната консулска служба в държавата по неговия произход.
Считаме, че е нужен точен и прецизен правен изказ, за да бъде постигната необходимата правна сигурност.
Въпросите за обхвата, съдържанието на определянето на адвокат и участието му в отделни процесуално следствени действия, както и дерогациите от това право са основни въпроси, по които е нужен задълбочен дебат.
Следва да бъде уточнена спецификата на наказателното производство и обемът на правомощия и ограничения.
Балансът между правото на защита на индивидуалните права на обвиняемия и безпрепятственото провеждане на наказателното производство за нас са от съществено значение. В нашите процесуални норми липсва каквато и да е възможност за отклонение от принципа на конфиденциалност на комуникацията между обвиняемото лице и неговия
Също така бихме желали да се запази фокусът на директивата върху определянето на обхвата, възникването и съдържанието на правото на защита, а не в уреждане на различни странични въпроси, като например процесуални норми за допустимост на доказателства при установяване на съпричастност на дадено лице като извършител в престъплението, в хода на разпита му като свидетел, преди то да бъде привлечено съответно като обвиняем, и правото на адвокат в тези процесуално следствени действия.
Националните ни процесуални норми за допустимост на доказателствата, както тези и в другите държави членки съдържат формални изисквания, определят критерии, от които се ръководи съдебният орган. При приемане на доказателствата по делото ние не бихме желали да се променят тези правила чрез директивата. Европейската заповед за арест се прилага добре от правосъдните органи в държавите членки и не е нужно да се приемат допълнителни мерки за изменение на текстовете относно правото на адвокатска защита.
В заключение бих искала да добавя, че българското законодателство и съдебната практика през последните години са приведени изцяло в съответствие с достиженията на практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, както и с изискванията на чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Предвид изложеното ви моля да подкрепите позицията на България по предложението за тази директива.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Машева.
Позицията на парламента в рамките на политическия диалог с Европейската комисия се припокрива. Единствено имаме съображения по спазване на принципа на пропорционалността, което е изразено в нашето становище. Вие имахте предварително подготвения доклад, както и вие, колеги. Заповядайте, ако има въпроси.
Ако няма, преминаваме към гласуване на предложения доклад.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря Ви, министър Машева. Желая Ви успешен ден.

Връщаме се на четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-65/19.10.2011 Г. ЗА ХАЗАРТА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Докладчици по нея ще бъдат:
От Министерството на финансите
Иван Еничаров – началник на отдел в Дирекция „Държавно юрисконсулство”
Калоян Кръстев - председател на Държавната комисия по хазарта
Десислава Панова – главен секретар на Държавната комисия по хазарта.
Колеги, папките, които ви бяха раздадени, са от представителите на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия с тяхното становище по законопроекта.
Госпожа Плугчиева има един технически въпроси.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Може би малко недискретен. Господин Кръстев, но през цялото време ме вълнува това, което е на ревера Ви. Бихте ли ни информирали каква е тази значка? Защото като български държавен служител аз очаквах да видя българския трикольор. Виждам нещо, което ме смущава, а вероятно и колегите, и не знам какво е. Ако може да ме информирате.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Кръстев.
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Това е свързано с последната годишна среща на ГРЕФ – това е Форумът на всичките регулатори на хазартни дейности в Европа. Така че това знаменце показва, че България също активно участва и комуникира с другите регулатори в цяла Европа.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Кръстев. Заповядайте да представите законопроекта.
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Действащата уредба на хазартните дейности в България се съдържа в Закона за хазарта от 1999 година, който е изменян и допълван многократно, повече от 20 пъти. Въпреки тези многобройни промени действащият Закон за хазарта има множество празноти, непълноти, несъвършенства, което се потвърждава в процеса на прилагане на закона.
В Закона за хазарта напълно липсва уредба за предоставянето на хазартни услуги чрез нови способи – интернет или други електронни съобщителни средства, които се наложиха в резултат на динамично променящите се обществени отношения в областта на хазартните дейности и развитието на новите технологии.
Ето защо през миналата година бе възприета идеята за изготвяне на изцяло нов Закон за хазарта, който да отмени сега действащия и да даде цялостна и систематизирана уредба на обществените отношения, свързани с организиране на хазартни игри и дейности
Работата по законопроекта премина през няколко етапа. Имаше вътрешно ведомствени съгласувания, срещи, дискусии, публични обсъждания, външно ведомствено съгласуване. След отразяването на бележките от заинтересованите организации и министерства законопроектът бе изпратен на Европейската комисия през март тази година, с което беше изпълнено изискването на постановление на Министерския съвет № 165 от 2004 година и Директива 9834/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти, регламенти и правила относно услугите на информационното общество.
Получените подробни становища на Европейската комисия и Малта и коментари на Великобритания в рамките на тази нотификационна процедура наложиха промени в няколко текста на законопроекта. Тези промени представихме на Европейската комисия през юли 2011 година. В резултат на това през септември тази година бе получено положително становище на Европейската комисия по законопроекта относно съответветност с основните принципи на европейското право и по-конкретно с принципите на свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване на операторите на услуги.
Основните нови положения в законопроекта са следните.
Създава се режим за лицензиране на хазартни игри от разстояние, осъществявани чрез интернет или други електронни съобщителни средства. Предвидено е чрез този нов способ за осъществяване на хазартни дейности да могат да се организират почти всички видове хазартни игри, регламентирани в новия закон, с изключение на томболите, както и моментните лотарийни игри.
Предвидени са допълнителни изисквания за издаването на лиценз за хазартни игри от разстояние, доколкото този способ за предоставяне на хазартни услуги предполага завишено ниво на риск за потребителите, в сравнение с традиционния способ за предлагане на хазартни услуги наземно.
Такива са изисквания за наличие на 5-годишен опит, натрупан от организатора или негови съдружници – акционери, с квалифицирано участие в организирането на съответната хазартна игра. Този опит може да бъде придобит както в България, така и в друга държава или юрисдикция, където е извършвана законно хазартна дейност.
Друго изискване е централната компютърна система на организатора да има система за регистрация и идентификация на участниците в игрите, както и автоматизирана система за съхраняване и подаване на необходимата информация до органите на НАП, включително и за подаване на информация в реално време за направените залози и изплатените печалби.
Друго изискване е физическото разположение на комуникационното оборудване на централния пункт, в който се намира централната компютърна система на организатора на територията на България или на територията на друга държава от Европейското икономическо пространство.
Трябва да има и открита сметка за депозиране на залози и изплащане на печалби в банка, която има право да извършва дейност за територията на България.
За обезпечаване спазването на лицензионния режим относно хазартните дейности от разстояние е предвидено правомощие на надзорния орган да взема решение за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лицензи по новия закон, както и за ограничаване достъпа на интернет потребители от такива нелицензирани сайтове.
Предвидено е също увеличение на минималния брой на игралните места в игралните зали и увеличение на минималния брой на игралните автомати в казината, което е съобразено с новите изисквания за извършване на инвестиции за организиране на игрите и дейностите. Целта е да се гарантира предлагането на по-качествени хазартни услуги.
Запазена е заложената в действащия закон забрана за реклама на хазартни игри, като уредбата е допълнена и прецизирана. Даваме легална дефиниция на понятието „реклама на хазартни игри”, като са изброени неизчерпателно хипотези, в които определени действия се считат за такава реклама.
Предвидена е административнонаказателна отговорност и за лицата, които публикуват, излъчват или разпространяват информация, която представлява реклама на хазартни игри.
Разширен е кръгът на лицата, които могат да бъдат привлечени към административнонаказателна отговорност за извършването на хазартна дейност без издаден лиценз от Държавната комисия по хазарта, като освен организаторите, на административно наказване подлежат и лицата, които посредничат и подпомагат осъществяването на хазартни игри без лиценз.
Увеличени са размерите на глобите и имуществените санкции за организиране на нелегален хазарт, като размерите са обвързани с постъпленията от тези неразрешени хазартни игри.
Създадени са изцяло нови разпоредби относно правомощието на държавния орган за надзор върху хазарта да унищожава негодно игрално оборудване, което е използвано за организиране и осъществяване на хазартна дейност без лиценз и което е отнето или доставено в полза на държавата.
В заключение трябва да се подчертае значимостта на предлаганите промени в нормативната уредба на хазартните дейности в България и особено уредбата за осъществяването на хазартни игри чрез интернет. Това е необходимо условие за създаване на ясни правила за тази дейност по начин, осигуряващ максимално добра защита на интересите на потребителите на тези услуги, осъществяване на ефективен държавен надзор върху тази дейност и, разбира се, добра защита на държавния и обществен интерес. Благодаря ви за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Кръстев. Колеги. Заповядайте, колеги, ако имате въпроси. Не виждам такива.
Становището изцяло е съобразено и с ресора на нашата комисия. Законопроектът сам по себе си не е свързан с конкретни изисквания на европейското право. Така че мисля, че дебатът ще е по-задълбочен във водещата комисия. Тогава самите ресорни браншови организации ще могат да вземат участие в него.
Колеги, преминаваме към гласуване на законопроект № 102-01-65/19.10.2011 г. за хазарта, внесен от Министерския съвет. Който е „за”, нека да гласува.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 5.
Приема се.

Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ 102-01-62/28.09.2011 Г. ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ВЪГЛЕРОДНИЯ ДИОКСИТД В ЗЕМНИТЕ НЕДРА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Докладчици по тази точка от страна на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще бъдат:
госпожа Диана Янева – директор на Дирекция „природни ресурси и концесии”,
господин Мирослав Кацаров – началник на отдел в Дирекция „Природни ресурси и концесии”,
господин Валери Трендафилов – държавен експерт в Дирекция „Природни ресурси и концесии”,
както и госпожа Юлия Македончева – държавен експерт в Дирекция „Природни ресурси и концесии”.
Заповядайте, госпожо Янева.
ДИАНА ЯНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Предложеният проект на Закон за съхранение на въглероден диоксид в земните недра е разработен в съответствие с директива 2009/31 на ЕВропейския парламент и на Съвета от 23 април 1929 г.
Основната цел на закона е установяване на правна рамка за безопаснос за околната среда съхранение на въглероден диоксид в геоложки формации, което да даде принос в борбата с изменението на климата.
Настоящият закон следва да се прилага по отношение съхранението на въглероден двуокис в геоложки формати на територията на страната, в изключителната икономическа зона в Черно море и на континенталния шелф.
Законът не се прилага по отнношение на проекти с планиран общ капацитет на съхранение под 100 килотона, извършвани с цел научни изследвания, разработване или изпитване на нови продукти и процеси.
В съответствие с приетите през 2007 г. от страните по конвенцията ОСПАР изменения, предложеният проект на закон предвижда категорична забрана за съхранението на въглероден диоксид във воден стълб в морето и на морското дъно.
В закона са предвидени две процедури по издаване на разрешения. Едната е разрешение за проучване на места за съхранение; втората процедура е разрешение за самото съхранение на въглероден диоксид.
За да се защитят и насърчат инвестициите в проучвания, разрешенията за проучвания се предоставят за ограничена площ за ограничен период от време за срок от 5 години и дават изключителното право на титуляра за своя сметка и на свой риск в границите на предоставената площ да извършва всички необходими дейности, насочени към откриване на потенциален комплекс за съхранение на въглероден диоксид.
Разрешението за съхранение предоставя право на титуляра за своя сметка и на свой риск да извършва всички необходими дейности, свързани с инжектирането и съхранението на въглероден диоксид.
Разрешението за съхранение се издава за срок до 30 години и се предоставя за конкретен комплекс за съхранение.
Разрешението се преразглежда и когато е необходимо да се актуализира периодично пет години след издаване на разрешението и на всеки 10 години след това.
Предложеният законопроект предвижда изрична забрана за площи, в които е издадено разрешение за проучване на места за съхранение и разрешение за съхранение да се предоставят други разрешения за проучване или за съхранение.
Законопроектът регулира взаимоотношенията между държавата и оператора в случаите на затваряне на място за съхранение и в случаите на прекратяване, в това число отнемане на разрешението за съхранение. В тези случаи е предвидено всички правни задължения, свързани с мониторинг и коригиращи мерки, да се прехвърлят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, като тяхното финансиране остава за сметка на бившия оператор.
Едно от основните изисквания за затваряне на мястото за съхранение е съхраняваният въглероден диоксид да бъде напълно и постоянно задържан, мястото на съхранение да е запечатано, а съоръженията за инжектиране – преместени.
Принципно предложеният законопроект транспонира цитираната от мене вече директива. Срокът за транспониране на тази директива изтече на 25 юни 2011 г. вече е започнала наказателна процедура срещу България с финансова санкция в размер на 777 хил. евро, поради което е наложително актът да бъде приет от парламента своевременно. Забавянето мога да поясня, че дойде от това, че нито едно министерство не припозна тази директива. Основно според нас това беше функция на Министерството на околната среда и водите. Но поради това, че се създаде единен орган по управление на подземните богатства в края на 2010 година към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и там преминаха всички търсещи и проучвателни дейности, позицията на МОСВ беше че този проект основно е свързан с геоложки дейности и не е техен приоритет.
Така че ние в момента се опитваме да наваксаме нещо ,което е забавено от преди. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Янева. Колеги, заповядайте за въпроси, ако имате такива. Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Ние благодарим за информацията която беше представена от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Видно е, че сме закъснели за транспониране на съответната директива, да не изброявам още веднъж като цяло тази директива и бройката на Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра.
Аз ще започна с това, че това е един доста сериозен законопроект. Повод за това ми дава разглеждането и съответно неприемането на този законопроект в Германия. Аз ще се спра подробно и на други аргументи, които ще представя, но имайте предвид Германия с какъв научен потенциал разполага. Убеден съм, че там е направен един много основен, задълбочен финансово икономически анализ. Естествено те са видели в размер и на среща с всички съображения, с оглед на екологични параметри и последици. Предполагам, че вносителите са запознати по какъв начин е процедирано в Германия.
Убеден съм, че в Германия също е преценено и от финансово икономическа гледна точка, ползата, плюсовете и минусите в аспект. това е определено в аспект на инвестиционен интерес и със своите икономически последици.
Другото, което бих искал да изкажа, е, че за съжаление, поне по законопроектите, които са много чувствителни, това е следващият законопроект след генно модифицираните организми, където не се е състояла съответната дискусия с всички заинтересовани страни. добре е, когато се разглеждат такива законопроекти, такива инициативи, да се чуят всички страни и да вземем най-доброто решение. още повече, че съответната директива предполага и дава такива възможности. Ние можем да се възползваме от всички клаузи на директивата, каквито се предоставят.
Тук бяха посочени административните подходи. Но аз не чух и за мене ще бъде интересно да чуем, на този етап аз не виждам такава информация, да е направен обстоен екологичен анализ какви биха били съответните рискове, след като в Германия се отчита, че ще има много сериозен риск за подземните води и въобще за отделните компоненти на околната среда.
Да, една компонента като въглероден диоксид наистина би се депонирала, няма да се лимитира. Това е сериозен аргумент. Но нека да вземем в комплекс цялата картина и да я имаме предвид, с оглед на отраженията, които би имала.
Има редица клаузи, на които бих могъл да се спра. Не бих искал да ви отнемам от времето, което и без това напредна. В директивата вносителят също е посочил, че бихме могли например да се възползваме от възможностите, които дава чл. 1, ал. 1 от директивата, да се определят територии, на които да не могат да се съхраняват, с оглед на редица съображения, които аз считам, че в повечето случаи ги има и биха могли да се доустановят и то съвсем аргументирано.
Така че това е един законопроект, към който трябва да подходим много внимателно и с оглед на рестрикциите, които създава, и на рисковете трябва да бъдем внимателни. И с оглед на процедурата, която има, аз на този етап не бих могъл да подкрепя един такъв законопроект. Предварително казвам, че бих се въздържал. Естествено трябва да продължат усилията и в духа и насоката. Философията на закона по-скоро според мене би следвало да бъде насочена, не защото аз изказвам една такава позиция, с оглед на националните интереси да намерим най-доброто решение и подходи. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Чакъров. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Няма да повтарям това, което каза вече господин Чакъров, което в основни линии са някои от главните съображения да не бъде подкрепен законопроектът. Но аз се обръщам към вносителите с апел. Разбирам, че е имало едно такова разминаване между институциите. Но задължително при предлагането на един такъв законопроект в Народното събрание би трябвало да имаме наистина резултати от едно широко обсъждане, включително и с научни институти. Тъй като това, което пропусна може би да каже господин Чакъров, е, че технологията, позната към момента, за съхраняване на въглероден диоксид в земните недра може, казват някои експерти, да предизвика и земетресение. В земетръсна зона като България това е едно доста рисково упражнение. Не твърдя, че съм специалист геолог, но казвам, че има такива данни. Би трябвало да чуем данните и на специалисти експерти в такава област.
Искам да подчертая още нещо. никъде в предложения законопроект, може би поради факта ,че той наистина не е предложен от Министерството на околната среда и водите, няма предложения за съответни, макар и частични изменения на Закона за управление на околната среда примерно, за необходимост от оценка за въздействие върху околната среда на етап проучване преди прилагане, преди пристъпване към даване на разрешително за някакъв период от време. Дори това не е предвидено на този етап в законопроекта.
Така че би могло да се помисли по какъв начин биха могли да се ограничат възможностите за негативно въздействие върху околната среда при прилагането на технологии за съхранение на въглероден двуокис. Като тук трябва да подчертая, че напълно приемам необходимостта тези технологии да се развиват.
Още нещо отсъства в законопроекта. Не са посочени различните видове територии на територията на страната. Най-елементарният пример е НАТУРА 2000. Ще разрешим ли ние съхранение на въглероден двуокис в територии, определени по НАТУРА 2000, като територии със специално разпореждане.
Хубаво би било да се дискутират тези въпроси.
Разбира се, законопроектът ще бъде разгледан подробно в Комисията по околната среда и водите. Но ние също не сме водеща комисия по него. И аз апелирам към колегите в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове наистина да подходим отговорно и да видим какъв е опитът в другите страни, какъв е опитът по прилагането на директивата. Разбирам, че сме закъснели със срока. Но едно закъснение не означава със затворени очи да приемем законопроект, който съдържа в себе си доста въпросителни по отношение съхранението на околната среда. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Искам и за да добавя една забележка. Тя е чисто правно-техническа, но пак е важно да бъде обърнато внимание доколко даденото в т. 14 от Допълнителните разпоредби на законопроекта определение на отпадъци отговаря на посоченото в самата директива по чл. 3, т. 14.
За съжаление ние сме изправени в ситуация дали да кажем „не”, с оглед аргументите, които са във връзка с опазване на околната среда, или да кажем „да” с оглед имфринджмънт процедурата, която вече е стартирана.
Наистина проблемът, който съществува, е това, че се забавят сроковете при транспониране на директивите и винаги сме принудени да приемаме законопроекти, които ни поставят в такива условия. В случая ние с колегите от ГЕРБ ще го подкрепим, за да може наистина тази наказателна процедура да бъде стопирана. Но е хубаво в ресорните комисии, съгласно експертизата на колегите – съжалявам, че водеща е всъщност Комисията по икономиката, енергетиката и туризма - това да бъде обсъдено в детайли, така че да може все пак да се вземе предвид и националния интерес за природните ни богатства.
Не виждам въпроси и коментари. Заповядайте, госпожо Янева.
ДИАНА ЯНЕВА: Аз искам да започна с общественото обсъждане. Ние качихме законопроекта на сайта на министерството. Той стоя един месец, както трябва да се случи като процедура. И няма постъпили в министерството коментари по законопроекта, което е показателно, че или обществото не се интересува, или нямам идея какво. Но няма такива постъпили предложения. Тази процедура обаче я спазихме.
По повод на екологичния анализ. Колегата след малко ще каже за тези последици, тъй като е инженер геолог, дали има земетресения или не. Но по повод на екологичния анализ принципно, съгласно нормативната уредба, касаеща околната среда, екологичен анализ се прави на нещо, на конкретен проект или инвестиционно намерение. А тук говорим за законопроект, по който все още ние не знаем дали ще има реални инвестиционни предложения.
Мога да кажа, че имаше една японска фирма, която преди известно време дойде в министерството и заяви такъв интерес с техни технологии. Обаче в момента ние не сме наясно реално какво ще бъде практическото действие на закона. Тъй като, както казват, сроковете за транспониране ни притискат, а е взето решение и на Министерски съвет от 19 октомври за предприемане на незабавни действия по повод неизпъленните мерки по плана за действие и ние сме длъжни да предвидим това в ускорени срокове.
Относно измененията в ЗОС. Ако МОСВ, които са компетентен орган – колеги от тях могат да бъдат поканени на следващото заседание – преценят, че има как тук да се вкарат подобни изменения, ние нямаме възражения срещу това. Но ние по ЗОС не сме компетентен орган.
Колегата Трендафилов може да каже повече по повод на последствията.
ВАЛЕРИ ТРЕНДАФИЛОВ: Аз искам да кажа, че наистина на етап проучване не се изисква оценка на въздействието върху околната среда. И това не е необходимо. Защото в България няма такива подготвени структури, които да бъдат отдадени, да речем, сондиране или за инжекционни работи на този етап. Това може да стане на някакви по-следващи етапи, може би в рамките след пет години.
Общо взето всички нефтени компании на територията на България, които в момента работят, не е установено, че са нарушили околната среда. Така че на етап проучване не се изисква такава оценка на въздействието на околната среда.
Когато обаче става въпрос за разрешение за съхранение, разрешението се подлага на оценка на въздействие, преди да бъде издадено такова, когато има конкретен проект за съхранение, конкретно място, което вече е установено по всички критерии на законопроекта, които са изписани в анекс 1, където е записано, че те трябва да бъдат съобразени и със зоните по натура. Наистина в законопроекта не е казано ,че точно трябва да се съгласуват със зоните по натура, но там е казано ,че те се отчитат при избирането на мястото за съхранение.
Колкото до риска, риск има при всяка една човешка дейност, когато тя не се извършва според най-добрите технологии и практики.
Искам да кажа за проектодирективата. Тази проектодиректива е предизвикана главно от големите играчи на сцената и главно от германските въглищни концерни. Защото, както вероятно знаете, добивът на електроенергия в Германия е може би над 60 процента от общия енергиен микс. Може би само Полша добива повече енергия от въглища в Европа.
Според някои германски колеги, аз не твърдя, че това е самата истина, немските концерни са разчитали, че финансирането на цялата тази технология ще дойде от европейски фондове. Но де факто проектодирективата предвиждаше това да става за сметка на въглищните концерни, които трябва да заплащат за цялата тази дейност. Затова вероятно в Германия като един от инициаторите на тази инициатива и като най-недоволния от самата проектодиректива станаха такива неща. Аз така предполагам.
Доколкото аз знам, там законопроектът беше отхвърлен само в една провинция. Може би това е нова информация. За съжаление не съм запознат дали във Федерална република Германия е отхвърлен законопроектът на федерално ниво.
За сеизмичния риск. Наистина в България има зони, които са класифицирани с висок сеизмичен риск, с нисък сеизмичен риск. Но вие знаете, че никой не е против АЕЦ Козлодуй, а всички видяхме какво стана в Япония с атомната електроцентрала. Независимо от това в България никой не е против атомните електроцентрали.
Значи, от една страна, важна е настройката на общественото мнение. И това е една от препоръките на европейската комисия – да се разяснява на обществото, че тази технология, ако се употребява както трябва, е една от мерките, която е свързана с околната среда и с намаляване на климатичните промени. Тоест това е мярка, която се взима с цел по-добра околна среда, по-добър климат. И естествено то трябва да се прави екологосъобразно, със съответните мерки за безопасност и с използването на технологии, които намаляват риска до минимум.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Трендафилов. Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви. Аз под формата на реплика донякъде ще си позволя да не се съглася с господин Трендафилов. Считам, че нямаме необходимия капацитет на учени в страната. не знам дали сте се обърнали към тях или не. По-скоро виждам, че не сте се обърнали.
Второ, ако бъдем в хипотезата на това ,че нямаме този капацитет, тези познания, тази практика, нещо, с което аз не съм изцяло съгласен, бихме могли да видим опита в световен и европейски мащаб какъв е.
И второ, че аз виждам, че даже и европейският опит не е изцяло проучен и анализиран. Ако греша, моля да бъда коригиран.
Следващото е по отношение на процедурите. Нали не предполагате, след като 8 години сме се занимавали с определена материя, да не знаем кога се прилага едната или другата процедура по отношение на превенции, когато има съответно инвестиционно намерение. По-скоро това, което искахме и госпожа Михайлова посочи тук, е да има един предварителен екологичен анализ.
За нас е много важно и интересно каква е позицията на Министерството на околната среда и водите. Аз мога да съм в позиция да критикувам МОСВ, но МОСВ в случая няма тези компетенции. Законодателят е предвидил субект, който управлява тези дейности, ръководи, информира политики и всичко и той е в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Но в случая е много важна позицията на МОСВ по отношение на екопрофила и какви са рисковите, последиците. И е добре да ги чуем много отчетливо от тяхна страна и да имаме цялата картина и то в интерес на България, в интерес на националните интереси на България.
Аз преди малко загатнах, но може би трябваше още веднъж да подчертая, че директивата дава възможности всичко това да се постигне. Но всички ние трябва да имаме воля. И наистина се обръщам към вносители и към управляващи от ГЕРБ. Това би могло да бъде постигнато. Наистина дискусията не е проведена. Това, че го има в сайта, да, то е предвидено, но не считам, че е достатъчно, за да има една дискусия, да се чуят мненията на всички заинтересовани страни. това е една чувствителна тема.
Аз споделям това, което каза тук колежката Михайлова, че ние сме много чувствителни, намираме се в една сеизмична зона. Може да е по-висок или по-нисък рискът.
Не е най-удачният пример с АЕЦ Белене. За АЕЦ Белене дискусията е проведена, там са извървени всички процедури. Естествено аз не взимам окончателно страна. Така че действително може да бъде постигнато така ,че законопроектът във финалния вариант да отговаря на националните интереси на България.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров. Госпожо Михайлова, може би е хубава идеята да си изискате становището от МОСВ.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: АЗ бих предложила наистина да бъдем малко по-умерени, тъй като предстои заседание в Комисията по околната среда и водите където ние имаме намерение да поканим и експерти, и да чуем становището на Министерството на околната среда и водите. Но аз бих искала да чуя вносителите поне биха ли приели работа в такава насока, дали между първо и второ четене, зависи как ще се реши във водещата комисия и в пленарната зала, или по принцип работа по законопроекта. Да се помисли, да се предвидят процедури, които не са предвидени в момента в Закона за управление на околната среда. Това са процедурите за провеждане на оценка за въздействие на околната среда на етап проучване. Това не е предвидено. Но просто досега в България не е стоял въпросът да се регламентира по някакъв начин съхранението на въглероден двуокис. Ние не сме се занимавали с това и съответно не е предвидено в закона. Би могло, когато се работи един общ закон, специализиран по тази тема, да се предвиди в бъдеще и промяна в Закона за управление на околната среда, за да се гарантира действително, че ще има оценка за въздействието на околната среда още на етап проучване.
Ние имаме и други случаи. Вече с шистовия газ се сблъскахме с това, че не се прави оценка за въздействие върху околната среда, просто защото това не е предвидено. Няма го разписано в действащия в момента закон.
Така че аз мога да кажа, че в Комисията по околната среда и водите ние ще поканим експерти, които да запознаят колегите с всички страни на въпроса.
Разбирам съображенията, че има започнала процедура и че страната ни се е забавила. Но още веднъж казвам, че това не е достатъчно основание ние да приемаме със затворени очи законопроект, който би могъл да има сериозни последици и върху околната среда.
Така че решение е на колегите от комисията как ще гласуват или Ваше, госпожо председател, как ще процедирате нататък. Но предстои разглеждането на този законопроект в още две комисии.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Госпожо Янева, заповядайте.
ДИАНА ЯНЕВА: За изменението в ЗОС смятам, че трябва да се чуе мнението на Министерството на околната среда и водите, тъй като те са водещи и компетентни. Дори вчера говорихме по повод на ЗОС с госпожа Манева. Те си имат водещата роля. Ние не сме в позиция да кажем дали да се изменя ЗОС или те ще си го правят с отделен проект.
ВАЛЕРИ ТРЕНДАФИЛОВ: Искам да кажа, че законопроектът, преди да бъде внесен в Народното събрание, е съгласуван с Министерството на околната среда и водите и повечето бележки на МОСВ са приети и са отразени в законопроекта. Така че ако МОСВ имаше някакви забележки в тази посока, ние щяхме да ги отразим.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Само като една реплика. Самият факт, че тук днес не присъстват представители на МОСВ, означава, че те са приели законопроекта.
ВАЛЕРИ ТРЕНДАФИЛОВ: Имам една дуплика към господин Чакъров. Аз в никакъв случай не съм казал, че липсва научен потенциал в България по каквито и да е проблеми. Аз казах, че все пак ние сме контактували и с екипи в Софийския университет, и с екипи в Минно-геоложкия университет, с водещи специалисти в тази област, които вероятно ще бъдат на заседанието на Комисията по околната среда и водите, които според мене са твърдо „за” тази технология. Може би има и други, които не са. Така че отчетено е мнението и на научните среди за този законопроект.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Трендафилов. В крайна сметка законопроектът е внесен не само от вашето министерство, а и от Министерския съвет. Сигурна съм, че е взето под внимание становището на всяко едно ресорно министерство.
Само една вметка да направя и аз. В крайна сметка националният интерес е много важен да бъде отстояван на етапа - проектодиректива. За съжаление ние сме на етапа транспониране вече на директива. Така че малко сме закъснели с това.
Предлагам да преминем към гласуване на законопроекта 102-01-62/28.09.2011 г. за съхранение на въглеродния диоксид в земните недра – внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 8, против 4, въздържали се 2. Законопроектът се приема.
Преминаваме към точка „Разни”.
Колеги, въпреки че утре няма да имаме заседание в пленарната зала, запазва се срещата с вицепрезидента на германския Бундестаг Едуард Освалд в 11 часа в зала „Изток”. Ще се радвам, който има възможност от Вас, да присъства.
Благодаря, че въпреки интензивния дневен ред съумяхме до края да го изчерпим.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:


(Моника Панайотова)