П Р О Т О К О Л

№ 80

На 9 ноември 2011 година от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-71/31.10.2011 г. за държавния бюджет на Република България за 2012 г. – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-66/31.10.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-67/31.102011 г. за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-69/31.10.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове – внесен от Министерския съвет.
5. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-70/31.10.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите от Европейския съюз и членовете на техните семейства – внесен от Министерския съвет.
6. Изслушване на актуална информация от представители на Министерството на

В заседанието взеха участие: Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, Ивелина Василева – заместник-министър на околната среда и водите, Дора Згуровска – началник сектор „Дирекция Европейски съюз и международно сътрудничество” в Министерството на вътрешните работи, Карина Караиванова – директор на Дирекция „Национален фонд” към Министерството на финансите.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Здравейте, уважаеми колеги! Имаме наличния кворум, така че можем да започнем днешното заседание.
Преди това бих искала да приветствам новия заместник-председател на комисията и многоуважаван наш досегашен член на нея Владимир Тошев. Госпожа Хубенова за съжаление няма възможност да е днес сред нас, тъй като ще бъде на заседание на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарното измерение на Централноевропейската инициатива. Предполагам, че от следващата седмица вече и тя ще бъде част от новия състав на комисията.

Преминаваме към предложение за дневния ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-71/31.10.2011 г. за държавния бюджет на Република България за 2012 г. – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-66/31.10.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност – внесен от Министерския съвет.
3.. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-67/31.102011 г. за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-69/31.10.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове – внесен от Министерския съвет.
5. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-70/31.10.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите от Европейския съюз и членовете на техните семейства – внесен от Министерския съвет.
6. Изслушване на актуална информация от представители на Министерството на околната среда и водите по Оперативна програма „Околна среда” 2007-2013 г.
7. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, нека да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-71/31.10.2011 Г. ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2012 Г. – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Имаме удоволствието сред нас да бъдат:
Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз
Надя Генова – началник отдел „Координация на структурните инструменти”, Дирекция „програмиране на средствата от ЕС
Севелина Игнатова – държавен експерт в отдел „Изпълнение на НСРР и хоризонтални въпроси”, Дирекция „Програмиране на средствата от ЕС”.
От Министерството на финансите:
Боряна Пенчева - заместник-министър
Карина Караиванова – директор на Дирекция „Национален фонд”.
Колеги, вие предварително сте запознати със становището на комисията. То беше изпратено както на колегите от Министерството на финансите, така и на господин Дончев в Министерския съвет. Знаем, че за първи път бюджетът се приема в нова обстановка, а именно при предварителна синхронизация на бюджетната процедура за 2012 година с останалите страни – членки на Европейския съюз. Това е една много по-добра предварителна координация на икономическите политики.
Заповядайте, господин Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се опитам да бъда кратък и конкретен и ще отворя възможността, ако има въпроси по отношение на отделните инструменти или по общите параметри, да се проведе дискусия.
По отношение на разходната част. Планираните разходи за 2012 година по програмите, които са съфинансирани от Европейския съюз, са общо в размер на 3 млрд. 835 млн. лв. Само за справка, заложената приходна част по отношение на сметката Национален фонд – Министерство на финансите за 2012 година по същите програми е в размер на над 3,3 млрд. лв.
Както всички виждат, по отношение на 2012 година имаме много по-амбициозна програма спрямо 2011 година. Локално се предвижда удвояване и на приходната, и на разходната част от бюджета, свързана със средствата от Европейския съюз.
Бързам да кажа, че предвид начина, по който се очаква да приключим 2011 година, тоест да удвоим всичко, което беше свършено за периода 2007 – 2010 година, това е абсолютно реалистична прогноза.
Допълнително, освен че средствата от Европейския съюз ще се превръщат в основен ресурс за правене на политики, особено в някои сфери, като образованието и инфраструктурата, това са минималните цели, които трябва да гоним, за да не попадаме в ситуация на реална опасност от автоматично освобождаване на средства.
Бързам да уточня, че за 2011 година подобна опасност за оперативните програми не съществува. Искрено вярвам, че ще продължим да работим по същия начин, по който е работено към момента, и няма да допуснем подобна опасност да се случи и за 2012 година.
Безспорно тази амбициозна програма представлява един товар. Това изисква отделянето на значителни по обем средства, които са свързани с финансиране, както и необходимостта от гарантиране на средства, които да бъдат използвани като оборотен капитал.
Безспорно основен мотор и на приходната, и на разходната част за 2012 година ще бъде най-голямата оперативна програма – това е оперативната програма „Транспорт”. Планираме в рамките на 2012 година целият ресурс, с който разполагаме по тази програма, да бъде договорен, което да доведе със себе си значителни по обем плащания. Очакваме сериозни по обем плащания и по оперативна програма „Регионално развитие”, както и по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Искам само да уточня, че със заложените подобни амбициозни параметри средствата от Европейския съюз ще достигнат една впечатляваща цифра, като по отношение към брутния вътрешен продукт специално за 2012 година се очаква те да бъдат 5,6 процента спрямо планираните 3,9 процента за 2011 година. Това е ясен индикатор за това колко важен и колко значим ресурс ще бъдат те за основните политики през следващата година, както споменах, в сферата на инфраструктура – пътна, железопътна, „Регионално развитие” и „Околна среда”, както и в сферата на образованието.
Това е накратко от мене. Не мисля да правя преглед оперативна програма по оперативна програма. Ако има въпроси, съм в състояние да отговоря. Колегите от Министерството на финансите искат да допълнят нещо.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Дончев. Заповядайте, госпожо Пенчева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих искала първо, да потвърдя казаното от министър Дончев.
Както знаете, в началото на тази година, още от 13 януари страната ни излезе, така да се каже, формално от листата на проверяваните във връзка с процедурата на свръх дефицит. Ние през тази година провеждахме усилено политика на фискална консолидация. И това е основата, наред с приоритетите на Европейския семестър, която ние сме заложили в бюджета за следващата година.
Бюджетът е направен, следвайки един консервативен подход, в съответствие с договореното в рамките на Европейския семестър и поето като ангажимент от нас в Националната програма за реформи и в Конвергентната програма. Бюджетът е направен наистина при една ревизирана надолу прогноза за икономически растеж от 2,9 процента за 2012 година. И въпреки политиката на фискална консолидация, в него са предвидени достатъчно средства за съфинансиране и за реализиране на нашия основен приоритет, а именно реализация на европейските програми.
Две хиляди и дванадесета година е изключително важна от гледна точка на практическата реализация на европейските програми, тъй като това е годината, през която страната ни трябва да положи най-големите усилия, от една страна, за договаряне, а, от друга страна, за сертифициране на средствата, които са разплатени, за да може те да бъдат възстановени от Европейския съюз. И именно секторите, които ще генерират икономически растеж, ние сме заложили да получат най-голяма подкрепа от бюджета.
Министър Дончев подчерта за разходите и за приходите, които са заложени. Бих искала само да кажа няколко думи за подхода, който ние сме следвали при правене на макета.
Обикновено винаги са възниквали дискусии, защото секторните министерства са заявявали по-голям процент средства като необходими в хода на бюджетните дискусии. За първи път тази година ние се намираме много близко между заявените средства и това, което е заложено в бюджета за следващата година. Тоест водени от идеята да гарантираме достатъчно ресурс за успешно изпълнение на оперативните програми, ние сме заложили точно това. При практическия анализ, който извърши сертифициращият орган в хода на правенето на бюджета, ние взехме предвид следните основни фактори:
На първо място, конкретният етап на изпълнение на съответната програма, като трябва да отчетем, че наистина програмите се намират в един много напреднал етап. Големи инфраструктурни проекти вече реално са стартирали и ние очакваме следващата година те да доведат до реално практическо усвояване на средства.
Следващият фактор са самите проекти. Очакваме да бъдат изплатени аванси и конкретни плащания по проекти като автомагистрали „Тракия”, „Марица”, „Струма”, разширението на метрото в София – втори етап, първата фаза, рехабилитация на железопътната инфраструктура по ж.п. линията Пловдив – Бургас, както и модернизация на железопътния участък Септември – Пловдив и реконструкцията и електрификацията на участъка Пловдив – Свиленград.
В напреднала фаза са и проектите по програма „Регионално развитие”, така че конкретните проекти също ни дават основание да заложим по-високи цифри.
Бих искала да подчертая, че е осигурено и националното съфинансиране, като е заложен трансфер от над 731 млн. лв.
В хода на нашия анализ ние отчетохме и успешното развитие на капацитета на структурите, които усвояват средства, както на управляващите органи на оперативни програми, така и на конкретните бенефициенти на общините и на бизнеса. Така че това ни даде основание да заложим достатъчно ресурси, за да гарантираме ефективно изпълнение на програмите и в крайна сметка икономически растеж и заетост през следващата година.
В заключение бих искала да подчертая, че в Министерството на финансите допълнително са създадени инструменти, които да подпомагат и общините, и бизнеса чрез международните финансови институции, чрез Европейската инвестиционна банка в този процес на усвояване. Така че ние считаме, че бюджетът, от една страна, е релевантен на предизвикателствата на икономическата криза, която среща Европа в момента, от друга страна, бюджетът е изпълним и затова призоваваме да го подкрепите. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Пенчева. Господин Дончев, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Мога само да направя едно допълнение или по-скоро обобщение. Нормално е всеки от министрите, които отговарят за определени секторни политики, да има определен вид претенция към параметрите на бюджета. Но мога да кажа, че от гледна точка на европейското финансиране той дава необходимия комфорт на всички звена, за да могат да договорят, да надстроят максимален обем от средствата, което е добре. Не за да можем да демонстрираме по-висок процент на възстановени средства или на платени средства, а защото друг алтернативен източник за финансиране, за осъществяване на планираните и договорените инвестиции няма. Те са в такъв обем спрямо параметрите на бюджета, че друг ресурс няма.
Така че подкрепям напълно тези параметри на бюджета.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Дончев. Колеги, сега микрофонът е ваш. Заповядайте за въпроси. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин министър, госпожо заместник-министър! Аз ще бъда кратка, защото предполагам, че и останалите колеги ще имат своя коментар и въпроси.
Господин Дончев, аз наскоро в качеството си на заместник-председател поисках от Вашия екип официална информация за прогнозата по Лотар за 2011 година, прогноза за договаряне на средствата по различните оперативни програми и изпълнението на тази прогноза, както и изпълнението на изплатените средства в сравнение с прогнозата, която е дадена по Лотар.
Справката, която ми дадохте, показва, че при договаряните средства изпълнението се движи някъде между 50 и 75 процента; при разплащането процентът е между 40 и 55. При тези данни, които сам давате за 2011 година, и сам казвате, че са заложени едни много амбициозни цели с бюджет 2012, моят въпрос е: Кое Ви дава основание да правите тези амбициозни планове и да смятате, че за 2012 година това, което сте заложили, ще бъде изпълнено?
И вторият ми въпрос е по-скоро към госпожа Пенчева и свързан с опасенията на министър Московски, който на предното заседание на комисията тук сподели, че води разговори с Министерството на финансите за един недостиг от 600 млн. лв., но до момента всичко е в рамките на разговори без никакъв конкретен резултат. Той също сподели, че в проектобюджета тези очаквания за 600 млн. лв. също не са заложени и той не ги намира. Това бяха опасения и на Расмусен още от пролетта по отношение на големите инфраструктурни пътни проекти. Затова очаквам Министерството на финансите да каже дали ще останат само в сферата на разговорите тези очаквания на министър Московски или сте намерили някъде под чертата нещо за него? Разбирайте, че това не е за него, а за инфраструктурните проекти, които са обявени като приоритет. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Заповядайте, господин Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз предлагам изпълнението на Лотар прогнозата за 2011 година да коментираме окончателно, когато 2011 година приключи. Тогава ще внесем окончателните параметри, свързани с изпълнението.
Само да напомня, че ако искаме да постигнем това, което сме планирали, всяка следваща година ние трябва да удвояваме всичко, което е постигнато до момента спрямо началото на програмния период. Само ще напомня. Започнахме 2010 година – говоря за плащания вътре в страната, с плащания от около 400 млн. лв. Завършихме годината с 1, 5 млрд. лв., грубо казано.
До момента вътрешните плащания са 2,7 млрд. лв., което е около 17 процента. Планът до края на годината е 3 млрд. лв. Все още има месец и две седмици. Напълно е възможно и е реалистично този план да бъде изпълнен.
Както виждате, за следващата година в общи линии планираме да удвоим резултата, който има към момента. Това ми дава оптимизъм – изпълнението до момента, ускорението, което успяваме да демонстрираме.
Аз наистина не знам точно за какъв нюанс от разговора с министър Московски говорите, за какъв ресурс – свързан с оборотни средства, със съфинансиране или възможността на държавата да покрие така наречения овърбукинг? За кое от всичките неща коментираме? Защото това са различни разговори.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Това, което обяви министър Московски, е, че за да стартират изобщо тези инфраструктурни проекти, ще бъде необходимо национално финансиране от националния бюджет в размер на 600 млн. лв. И въпросът е до 2015 година. До 2012 година трябва да стартират и те трябва да бъдат заложени в бюджета. Но неговите опасения и притеснения бяха, че тези средства де факто са все още в сферата само на разговорите с Министерството на финансите.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Плугчиева! До момента не е имало случай, в който да не е извършено плащане по причина липса на паричен ресурс това да бъде извършено. Заедно с колегите от Министерството на финансите имаме грижата никога да не се изпада в тази ситуация, както през тази, така и през следващата година.
Може би коментираме наддоговарянето. Защото ако някой се стреми към пълен процент усвояване на средства, както се казва, факт е, че трябва да се работи в режим на овърбукинг или на свръхдоговаряне. Въпросът е в съответния инструмент какъв темп на свръхдоговаряне се поддържа – 1, 2, 3, 4 или 5 процента. Специално в оперативната програма „Транспорт”, за да не се окаже примерно вследствие на икономии на проведени процедури, че няма да бъде усвоен пълният ресурс, там също ще има свръхдоговаряне. В момента ми е трудно да ви кажа точно в какъв обем. Като предварително е съгласувано с Министерството на финансите и държавата ще поеме отговорността си, ако в резултат на свръхдоговарянето ние имаме плащания над 100 процента. Това е напълно възможно - и никой не може да прогнозира с какъв резултат ще приключи дадена тръжна процедура, разликата да бъде осигурена с национален ресурс – за сметка на бюджета или за сметка на заемно споразумение с международни финансови институции.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Само една бележка. Един приятелски съвет, господин министър. Не казвайте „никога”. Защото трябва да Ви върна в близкото минало, когато министър Дянков блокира за 8 месеца националното съфинансиране по оперативните програми, така че блокира цялата работа по еврофондовете за 8 месеца. Затова нека да не се връщаме на тази тема. И от Европейската инвестиционна банка 700-те млн., които господин Орешарски навремето и госпожа Пенчева като участник в този екип договориха за съфинансиране, бяха блокирани за този дълъг период от време. Да затворим страницата, да. Но просто Ви обръщам внимание – недейте да се изразявате с категоричност и с „никога”. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Нека да се върнем на бюджета. Заповядайте, госпожо Пенчева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Аз само искам да внеса яснота, за да не останат народните представители с погрешно впечатление. Министерството на финансите никога не е блокирало процеса. То е осигурявало винаги надеждно националното съфинансиране. Както и през последната година се приложиха много инструменти за облекчаване на процеса на движение на финансов ресурс към управляващите органи, за да се гарантира по-бързото реализиране на плащанията.
Аз неслучайно споменах имената дори на конкретни проекти за следващата година, които са именно по оперативна програма „Транспорт”, за да ви обявим, че сме предвидили авансови плащания и национално съфинансиране точно във връзка с изпълнението на тези големи проекти по програма „Транспорт”. Общата сума на приходите по програма „Транспорт”, заложени в бюджет 2012, е над 1 млрд. 381 млн. лв., а на разходите – над 1 млрд. 464 млн. лв. Така че има достатъчно ресурс.
А по отношение на заемното споразумение с Европейската инвестиционна банка, през тази година първо, беше разширен обхватът на бенефициентите, които могат да ползват ресурс от този заемен източник, и второ, беше създаден специален механизъм чрез Българската банка за развитие, който да предвижда един лесен и бърз начин за гарантиране на това съфинансиране, финансиране на неизбираеми разходи и префинансиране на проекти, които са одобрени по оперативните програми със заема на заемните средства от Европейската инвестиционна банка.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Пенчева. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господа министри, заместник-министри, колеги! Аз ще направя съвсем кратък разрез малко от друга гледна точка на това, което Вие казвате. Ние коментирахме и с колегите – дай боже, тези високи цели, които си поставяте, да ги изпълните. Защото действително истината е, че, гледайки целия бюджет на държавата за следващата година, общо взето други пари почти няма. Само че какво ме притеснява?
Направих си труда и погледнах консолидираната фискална програма за 2010 и по-точно за 2011 година, сравнена с 2012 година – това, което се дава. И вижте разрезите. За тази година сме предвидили от Европейския съюз да имаме общо разходи по всички програми, съфинансирани от Европейския съюз, заедно с националното финансиране, почти 3 млрд. лв. От тях Националният фонд, защото там данните са по-публични и по-достъпни - ще оставя настрана Държавен фонд „Земеделие”, които, въпреки нашата бележка, така и не намериха начин да приложат същия маниер на работа, който е добър, трябва да направи 2 млрд. 371 млн. лв. разходи, които са горе-долу около 10,6 процента общо двата разхода - за Държавен фонд „Земеделие” и за Националния фонд от консолидираната програма.
Какво се случи за десетте месеца – последните оперативни данни. Разходите по Националния фонд – това са по седемте оперативни програми и по ИСПА, са приблизително 1 млрд. и 300 млн. лв. – 1 млн. и 276. И като сложим вътре и Норвежката програма, да кажем, 1 млрд. и 300 млн. лв. Ние към 10-месечието сме изпълнили 54 процента от програмата за година. Вие споменахте едно съотношение 2,7 към 3 млрд., значи горе-долу реалистично е с не повече от 20 процента да вдигнем това число.
Какъв е потенциалът обаче. Погледнете договорите. Казва се: има много договори. Обаче дайте да направим един разрез на договорите.
В края на миналата година сме имали сключени договори по официални данни на сайта на министерството за усвояване на еврофондовете приблизително 3 млрд. евро по седемте оперативни програми. В момента числото е 4 млрд. 467 млн. евро. Обаче в тях има „кухи” договори, тоест „кухи” обеми, които се отчитат като договорени.
Давам ви пример – няколкото лота на „Тракия”, „Марица”, „Струма”, двата пътя – Маказа – Кърджали – втори етап и СОП – гара Яна имат общо кух обем 250 млн. евро при общ обем на всичките тези договори 750 млн. евро. Защо? Защото рамково са сключени така, обаче реалните договори, които ще носят усвояване, което ние ще отчитаме, са с 250 млн. евро по-малко.
Подобно е положението – не кухи, но отложени във времето, с договорите, които доста нараснаха през последната година – от порядъка на 600-700 млн. евро по оперативна програма „Околна среда”. Там има маса сключени договори, които са на инженеринг. Тоест тепърва предстои проектиране и след това ще има реално изпълнение, което да отчита обема от маса, както е сключен договорът. Там оценките са около 300 млн. евро.
Отделно имаме вече усвоени към момента 540 млн. евро за десетте месеца, които ще нараснат, които трябва да ги извадим от договорите, защото те вече са изпълнени и отчетени.
И като погледнем простото сравнение – около 3 млрд. евро потенциални договори в началото на 2011 година, около 3 млрд. 400 млн. евро в началото на 2012 година.
И тук е големият въпрос: как според Вас ще вдигнем толкова драстично усвояването, че да достигнем числа, които са заложени в разходните лимити за следващата година по Национален фонд почти 3,7 млн. лв.? Аз смятам, че ние почти трябва да изпълним всички договори.
Ако направите другия разрез и сравните усвояването по оперативни програми към 10-месечието, екстраполирано за 12-те месеца и сравнено със задачите, които си поставят програмите за следващата година, посочено в доклада, който ни е представен, съотношението е следното. Оперативната програма „Транспорт” ще стигне някъде към малко повече от 640 млн. лв., а за догодина – 1 млрд. 464 млн. лв. Нарастването е 2,3 пъти.
За оперативна програма „Околна среда” – ще достигне около 150 млн. лв., за следващата година е 466 млн.лв. – увеличение с 3,2 пъти.
За оперативна програма „Регионално развитие” ще достигне 220 млн. лв., а за следващата година са планувани 720 млн. лв. или нарастване с 3,2 пъти. 4,1 е коефициентът за конкурентоспособност, 11 е коефициентът за ОПАК. Да не ви заливам с цифри.
Аз разбирам притеснението. Разбирам, че следващата година ние ще преговаряме за финансовата рамка 2014 и 2020 и най-малкото трябва да сложим на масата на нашите партньори – ето, вижте ние какво усвояване предвиждаме към 2012 година. То дори не е постигнато, но заявено, може да изиграе положителна роля да си защитим позициите. Това го разбирам.
Разбирам, че другият Дамоклиев меч, който виси над главите ни, е да загубим финансиране поради правилото N + 3; N +2, което започва от края на следващата година да става проблематично за нас. Но даваме ли си реалистична сметка дали когато – пак подчертавам – едва ли не този ресурс е единствен за политики и за капиталови разходи в страната, да го планираме малко прекалено хазартно във вдигане на целта? Тоест да имаме реален план. Защото тук опирам до следващото, с което ще завърша - технологията на усвояване. И ви давам само два примера.
Оперативна програма „Околна среда” е една от мощните програми. Дори в доклада, който днес току-що получихме, пише, че има проблеми със съфинансирането от страна на общините, има проблеми с изпълнението от бенефициентите и т.н., и т.н.
И вторият голям мотор – това са българските общини, които са един от най-сериозните субекти на усвояване на европейските средства.
Ако това беше факт и така вдигаме драстично целта, аз бих се съгласил с Вас, ако същото го забелязваме и по отношение финансирането на общините. Тоест да има ресурс, който наистина да помогне на общините да покрият тези разходи. Защото ние де факто сме блокирали основния мотор на усвояване на българските общини, те са бенефициент по 4 млрд. евро и очакваме да изпълним задачата.
Според мене се заблуждаваме. И затова е хубаво точно в такива дискусии да видим какво трябва да се добави към тази висока цел – пак казвам, ние я подкрепяме, но наистина тя да стане реалистична. Иначе другото ще остане на хартия и няма да има полза нито за нас, нито за вас, нито за никого в страната. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски. Други колеги желаят ли да зададат въпроси или да вземат отношение? – Не виждам.
Заповядайте, господин Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз няма да отговарям на господин Михалевски, доколкото по-голяма част от това, което каза, беше коментар, а не бяха въпроси. Само ми се ще да отбележа няколко неща.
Колко е реалистично даден финансов инструмент да удвои постижението не спрямо предходната година, а спрямо 2007, 2008, 2009, 2010, доколко е възможно, това е малко теоретичен спор. Само че искам да кажа, че това вече се е случило и се случи в рамките на 2011 година поне с два финансови инструмента. Дори на база месец ноември може да се каже, че се удвоиха плащанията спрямо целия предишен период. Конкретен пример са оперативна програма „Транспорт” и оперативна програма „Техническа помощ”. Това е буквално удвояване на плащанията спрямо целия предишен период. Дали е възможно? Очевидно е възможно.
Само един технически коментар по отношение на така наречените „кухи” договори. Там, където изначалната стойност на договора е претърпяла икономии и средства по проведените тръжни процедури, бъдете сигурен, че се вземат мерки този ресурс, тази икономия да бъде използвана за други проекти. Никой няма интерес този обем от програмата, която и да е, в случая говорим за „Транспорт”, да не остане неизползван.
Само още едно уточнение. Ако не ме лъже паметта, по големите инвестиционни проекти по смисъла на 1083 за извършени договори или плащания се приема сключен договор между бенефициента и изпълнителя. Или плащания, извършени от бенефициента към изпълнителя, а не тези, извършени от управляващия орган към бенефициента. Там регламентът е малко по-различен. Така че не съм убеден, че можем да говорим за „кухи” обеми.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Давам Ви пример. За „Тракия” рамковото споразумение между оперативната програма – управляващия орган и АПИ е 360 млн. евро. Договорите са за със 103 млн. евро надолу. Там няма договори, няма какво да се случи.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Не разбрах как няма договори.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Няма. Просто няма. За тази сума от 103 млн. евро в общия размер от 360 млн. евро няма договори, защото цените са били толкова ниски, че те са останали свободни. В момента АПИ предприема действия да вкара други проекти, да ги проектира и т.н. Но това ще отнеме време.
Давам ви пример. Сто и три млн. евро са по „Тракия”, 79 млн. евро са свободните по „Марица”, около 53 или 57 млн. евро са по двата лота – първи и четвърти, на „Струма”, 16 млн. евро са по Маказа – Кърджали, 9 млн. евро са по СОП – гара Яна. И като ги натрупате, са 250 млн. евро, които нямат договори насреща. Те са планирани, но няма договори. И те тепърва трябва да ги прехвърлят.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз се боя, че имаме някакво много сериозно неразбиране. Моето голямо притеснение, специално говорейки за оперативната програма „Транспорт”, е дали ресурсът ще е достатъчен. Имам предвид ресурсът на програмата дали ще е достатъчен спрямо намеренията и амбициите, които имаме. Бъдете сигурен, че не сега се предприемат действия, това се има предвид още в момента, в който е извършена икономията. Ако това е ресурс от Кохезионния фонд, той да бъде използван за друг проект, за който има намерение и има определена степен на техническа готовност да бъде стартиран.
По отношение на общините. Въпросът е съществен, доколкото в крайна сметка по две оперативни програми – „Околна среда” и „Регионално развитие” основният мотор на използването на средства са българските общини.
Няма да преповтарям всеизвестни истини за размера на авансовите плащания. По интересният въпрос е съфинансирането. Само да напомня, че съфинансирането не е факт, не е изискуемо условие в абсолютно всички проекти, които са финансирани по тези програми. Предизвикателство за мене, пък и за тези, които изпълняват проектите, е когато има така нареченото плоско съфинансиране като процент, примерно в оперативната програма „Регионално развитие”. Това се практикува в така наречените атрактивни проекти, за които има голяма конкуренция между общините.
По отношение на оперативната програма „Околна среда” за проектите, генериращи приходи, където трябва да се осигури подобно съфинансиране, бъдете убеден, може да го приемете като ангажимент не от моя, а от наша страна, в момента, в който на дадена община в ролята на бенефициент се наложи да осигурява подобно съфинансиране, тя няма да бъде оставена сама. Имам предвид не само като осигуряване на кредитен ресурс, но и като ангажимент за заплащане на подобна сума. Знаете вероятно, дискутира се от известно време ролята на държавата и на ВиК дружествата в покриване на една значителна част от финансовите недостици при проектите, които генерират приходи в сектора „Води”. Колегите, ако искат, могат да ме допълнят.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Пенчева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Аз наистина бих искала да допълня, тъй като имаше коментар, че прогнозата за разходите няма да бъде изпълнена. Напротив, прогнозата ще бъде изпълнена – към днешната дата нашите изчисления показват над 82 процента.
Просто бих искала като информация да ви кажа конкретна цифра за това, което министър Дончев спомена, как се ускоряват плащанията. Само за периода от август до края на октомври сме заявили пред Европейската комисия над 460 млн. евро, които очакваме да дойдат до края на тази година. Така че ние вече имаме реални плащания, имаме реално проведени аванси, имаме реални плащания по реални договори, особено по големите проекти. И това ни даде основание да направим нашите изчисления за следващата година. Така че отново бих повторила, че бюджетът е реалистичен.
Във връзка с коментара за общините. Наистина това е нашето безпокойство, че те като основен бенефициент следва да имат и финансовия капацитет за изпълнение на проекти. Националният фонд е разработил механизъм за предоставяне на оборотни средства на общините за изпълнение на проекти. От около един месец този механизъм вече е действащ. Така че ние се надяваме, че когато общините имат достатъчно административен капацитет, този инструмент да бъде също така използван повече за предоставяне и на оборотни средства, освен всички други, които са съфинансиране, за префинансиране и за предоставяне на оборотни средства.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Така, както е изработен механизмът, се очаква съответните общини, които са бенефициенти по проекти, при недостиг на ресурс да заявят пред съответния управляващ орган размера на сумата, която им е необходима, така че да могат да извършат плащане, което после да заявят и да им бъде възстановен. Това е механизмът. Той вече е работещ. Това е залегнало и в законопроекта като механизъм.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Караиванова. Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ: По магистрала „Тракия” при договорени 357 млн. има едно авансово плащане от 20 млн. и сертифицирано допълнително плащане от 25 млн. Предстоят още сертификации. Взимам повод от това нещо.
Сертификационният процес е много бавен. Вие казвате 460 млн. евро. Аз искам да знам какви са Вашите очаквания за тези средства, които трябва да бъдат изплатени, да бъдат сертифицирани. Имате ли прогноза?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Сертифицирани са.
АСЕН АГОВ: Добре, благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Орешарски, заповядайте.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател. Аз имам един любопитен въпрос. Беше споменато, че има изменение в механизма на многостранно наблюдение, особено в процеса на подготовка на проектобюджетите. До какво се свеждат точно измененията? На европейско ниво казахте, че съгласувате проектобюджетите. Впрочем това винаги се е правило. Какво точно е новото?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: За Европейския семестър се касае въпросът на господин Орешарски.
Колеги, ако имате въпроси, сега е моментът да ги зададете, защото това ще е финалното обобщаване от страна на докладчиците. – Няма въпроси.
Заповядайте, госпожо Пенчева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Както знаете, тази година за първи път беше приложена процедурата „Европейски семестър”. През февруари Европейската комисия излезе с един документ – Насоки за растежа, определящ основните предизвикателства и приоритети, в които следва страните – членки на Европейския съюз да инвестират своите национални ресурси.
В съответствие с насоките за растежа бяха разработени нашата Национална програма за реформи, която беше одобрена от Министерския съвет и обсъдена с вас през април месец, и Конвергентната програма, която определяше фискалната рамка за следващите три години. Тези документи бяха представени през май месец на Европейската комисия. През средата на месец юни ние получихме препоръки от Европейската комисия в кои области е необходимо наистина страната ни да положи усилия, както и общата препоръка, че следва да продължи усилието на фискална консолидация, което и през тази година сме заложили.
В разработката на първия вариант на бюджета бяха адресирани именно тези препоръки на Европейската комисия и на страните членки, одобрени от ЕКОФИН. Така че в това се състои практическата реализация на заложеното в Европейския семестър.
Това, което бих искала да подчертая изрично, е, че през следващата година, с цел да се гарантира и нещо като буфер срещу събитията, които се случват в момента, и срещу предизвикателствата, пред които е изправена днес Европа, ние сме заложили още по-голямо усилие, залагайки дефицит по консолидираната фискална програма в размер на 1,35 процента от брутния вътрешен продукт, което е дори по-голямо усилие от това, което беше заложено в конвергентната програма, което беше принципно одобрено от страна на Европейската комисия и страните членки. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Пенчева. Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Господин министър, аз имам един такъв въпрос. Вече две години и нещо реформата във ВиК сектора не се случва във варианта, който беше приет. Смятате ли, че Вие можете с усилията на натиска върху двете министерства да ги принудите да завършат прехвърлянето на собствеността и сключването на договорите за управление на тази собственост от новите оператори, за да се отвори възможността за привличане на допълнителното кофинансиране от операторите? Защото това, което казахте Вие, че правителството ще бъде зад гърба на всяка една община, когато й се наложи, не звучи правилно. Не говоря дали е реалистично, то не е правилно от гледна точка на това, че това е услуга, за която се плаща ДДС и която има печалба. И това нещо отваря още една възможност за ползване на данъчен кредит от общините. Това не е факт.
Аз след малко ще задам този въпрос и на Вашите колеги от МОСВ. Защото вече 27-и месец сме в това правителство, а няма мърдане по този въпрос. Аз поне съм го задавал седем-осем пъти на тази маса.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски. Заповядайте, господин Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: За мене реформата във водния сектор не се изчерпва с прехвърлянето на собствеността върху активите между ВиК дружества, държава и местни власти. Не се изчерпва само и единствено с това. Има редица много тежки допълнителни въпроси, които са свързани или изобщо несвързани със средствата от Европейския съюз. Вероятно всеки от тези въпроси опосредствено поне е свързан. Защото една инвестиция във водния сектор не се изгражда с хоризонт пет години, какъвто е санитарният срок за устойчивост, тя се прави с хоризонт 15-20-30 години напред. Така че за всяка инвестиция не е без значение в каква среда се развива. В това число стои особено драматичният въпрос – моделите за заплащане. Той ще стане още по-драматичен предвид готвените промени и на европейско ниво, и на законодателството на европейско ниво за следващия програмен период.
Нямам предвид само необходимостта от стратегически документи на държавата, които да бъдат обект на одобрение от страна на комисията в режим на condition analytics , условности, на условия. Имам предвид и теоретично изискването заплащането на услуги да е базирано на реалната им стойност, което знаете, че в някои от случаите би се явило сериозно предизвикателство. Предполагам знаете в кои случаи.
В общи линии работната група, която действа основно съставена от колеги от Министерството на околната среда и водите и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, очаквам до края на календарната година да изчисти всичко почти на ниво детайли по отношение на водния сектор. Между впрочем това е не само очакване, а очакване на Европейската комисия. Каквито отворени въпроси има – все още съществуват между двете ведомства такива, - те да бъдат затворени в следващия месец и половина.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Дончев. И аз в заключение, преди да преминем към гласуване, мога да кажа, че проектобюджетът за 2012 година е, от една страна, консервативен, защото има за цел ниска данъчна политика, фискална и финансова дисциплина, запазване на ниски нива на държавен дълг и бюджетен дефицит. От друга страна, е изключително амбициозен от гледна точка на това, че 84 процента отчитаме ръст на заложените разходи по оперативните програми спрямо 2011 година. И същевременно е европейски бюджет, защото насочва ресурси към очертаните приоритети както в Националната програма за реформи и респективно в контекста на „Европа 2020”, а именно образование, инфраструктура, по-добра бизнес среда.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване на становището по законопроект № 102-0171 от 31.10.2011 година за държавния бюджет на Република България за 2012 година, внесен от Министерския съвет. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 8, против 4, въздържал се 1.
Приема се. Благодаря за Вашето участие, господин министър, хубав следобед.

Продължаваме с втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-66/31.10.2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По принцип от точка втора до четвърта включително ще продължи да бъде докладчик по темите госпожа Боряна Пенчева, заместник министър на финансите.
Към нея ще се присъединят:
Красимир Сивев – началник отдел в Дирекция „Данъчна политика”
Татяна Накова – главен експерт в Дирекция „Данъчна политика”
Диана Терзиева – държавен експерт в Дирекция „ДСанъчна политика”
Десислава Трифонова – младши експерт в Дирекция „Данъчна политика”.
Заповядайте, госпожо Пенчева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Това, което като общ коментар бих искала да подчертая в началото, е, че Министерството на финансите, правителството провеждат една устойчива и предсказуема данъчна политика. Затова всички предложени на вашето внимание промени в данъчните закони гарантират, от една страна, стабилност, от друга страна, едно пълно синхронизиране с европейското законодателство.
По отношение на данък добавена стойност бих искала да подчертая, че всъщност идеята тук е за съвсем малко промени, които са главно за привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз, преди всичко с Директива 2006-112 и практиката на Съда на Европейския съюз във връзка с открити процедури по нарушения, по infringement срещу България.
В тази връзка е предложено в съответствие с чл. 73 от директивата да отпадне разпоредбата на чл. 27, ал. 1, точки 2 и 3 от Закона за ДДС, съгласно която данъчната основа на доставката на урегулирани поземлени имоти и нови сгради не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиването им от тяхната себестойност.
Ограничават се също така случаите, при които данъчната основа на доставките между свързани лица е пазарната цена, съобразно хипотезите, които са предвидени в чл. 80 в директивата.
Променена е също така разпоредбата на чл. 66 във връзка с туристическия сектор, която предвижда намалената ставка при настаняване в хотел да се прилага не само когато услугата се представя от хотелиери.
По същия начин е предвиден специален режим на облагане на туристическите услуги в режим на маржа, в съответствие с правото на Европейския съюз да се прилага само при доставките между туроператор и краен потребител, а доставките между двама туроператори да се облагат по общия ред от Закона за ДДС. Въвежда се ново понятие „пътуващо лице”.
И във връзка с практиката на Съда на Европейския съюз е извършена промяна, съгласно която правото на данъчен кредит при внос на стоки втора употреба, които не са произведение на изкуството, колекционерски и антикварни предмети се упражнява по общия ред, а не към момента на последваща доставка.
Така че, както виждате, се касае за едно прецизиране на правно-нормативната уредба, с цел напълно да се отговори на Директива 112/2006 за едно пълно хармонизиране на нашето законодателство с европейското. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Пенчева. Колеги, както разбрахте, става въпрос за транспониране на директива. Заповядайте, ако имате въпроси. Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Имам такъв въпрос. Аз нямам нищо против да се променят съответните членове в съответствие с директивата. Особено валидно е това за имотните сделки. Данъчната основа трябва да бъде пазарната цена. Само че в данъчното облагане в България има противоречие. В момента общините облагат с данък върху пазарна цена от преди три или четири години, тоест не се прави периодична актуализация на пазарната цена. И в един момент при ДДС ние взимаме актуалната пазарна цена, а при общинските данъци и такси взимаме онази цена, която общината е решила преди определено време.
Аз бих предложил да се хармонизира цялото българско законодателство така, че онова, което е валидно за ДДС, да бъде валидно и при общинските данъци и такси. Това е моята забележка.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов. Има ли други въпроси по законопроекта? – Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроект № 102-01-66/31.10.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност – внесен от Министерския съвет. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 3.
Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-67/31.102011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Продължаваме със същия състав на докладчици по нея. Заповядайте, госпожо Пенчева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Предложени са промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които отново са в съответствие с европейското законодателство, със задължението за въвеждане в срок до 31 декември 2011 година на Директива 2010/24 на Съвета от 16 март 2010 година. Тези изменения са главно в Глава Двадесет и седем „А”, където се регулира административното сътрудничество между данъчните органи на отделните страни членки.
В тази директива е предвидено едно разширено сътрудничество между данъчните органи, което е свързано с предоставяне на взаимна помощ при събирането на вземания, данъци и такси и други мерки. Взаимната помощ се изразява в правото една страна да запита друга при случаите и условията, които са определени в директивата, да отправи искане за информация, както и искане за събиране и обезпечаване на вземания, които са на територията на друга страна членка. Това нещо би облекчило нашата администрация, когато става въпрос да търсим вземания от други страни и по този начин би довело в крайна сметка до едно по-добро европейско сътрудничество.
Така че призовавам да подкрепите предложеното изменение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Пенчева. Колеги, заповядайте, ако имате въпроси. Отново става въпрос за транспониране на директива, отменяща действието на друга директива. Няма въпроси.
Преминаваме към гласуване на становището по законопроект № 102-01-67/31.102011 г. за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – внесен от Министерския съвет. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 4.
Приема се.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-69/31.10.2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Заповядайте, госпожо Пенчева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложени са промени в Закона за акцизите и данъчните складове, което е с цел да бъдат въведени изискванията на Директива № 9283 на Съвета за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки.
Във връзка с това е предложена намалена акцизна ставка за бира, която се произвежда на територията на страната от независими малки пивоварни, регистрирани на територията на друга страна членка. Ние сме длъжни да направим това хармонизиране, така че това е една от промените.
Предложено е увеличаване на акцизните ставки на газьол и керосин, които се използват за моторно гориво, което е в много ограничени размери. Това е във връзка с необходимостта от достигане на минимални ставки. За газьола е предложено увеличение от 615 на 630 лв. за 1000 литра; за керосина предложението е от 615 на 630 лв. за 1000 литра.
Предлагаме също така въвеждане от 1 юни 2012 година на акциз за природния газ, използван като моторно гориво и като гориво за отопление: акцизната ставка за природния газ, който се използва за моторно гориво е от 0,85 лв. за 1 гигаджаул и акцизна ставка за природния газ, който се използва като гориво за отопление – от 0,10 лв. за гигаджаул.
Запазва се нулевата акцизна ставка за природния газ, използван за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката.
Тук бих искала да подчертая, че ние сме съобразили в максимална степен това да е направено така, че да подкрепя икономиката и потребителите. Затова сме предложили увеличението да бъде от 1 юни, когато е минал отоплителният сезон.
От друга страна, това увеличение е необходимо, за да няма през 2013 – 2014 година шоково увеличение, когато е задължението да бъде достигната една минимална ставка, която е значително по-висока от тази.
Друга промяна в предложението ни за промени в Закона за акцизите и данъчните складове е включване на енергийните продукти с код 3811 в обхвата на режим отложено плащане на акциз.
Също така е предложена нова редакция на определенията „митнически режим с отложено плащане” или „митническо направление” и внасяне на акцизни стоки, с цел да се постигне пълно съответствие с понятията, които са въведени в директива 2008/118 относно общия режим на облагане с акциз.
Благодаря за вашето внимание. Призовавам ви да подкрепите предложението за частични изменения.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Колеги, заповядайте, ако имате въпроси. Господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Аз също бих искал малко разяснение. Ако имате анализ, да ни кажете в цени на дребно на бензиностанциите какво ще означава тази промяна? Аз карам кола на газ, но килоджаул почти нищо не ми говори.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Въпросът е за крайния потребител. Какво транспонираме по този начин? Заповядайте, госпожо Пенчева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: На мене също ми е трудно да се ангажирам с конкретна цифра. Но в нашите изчисления колегите ме ориентират, че става въпрос за някакви 3-4 стотинки на килограм.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз имам един въпрос, който е по този закон, не е по материята, която предлагате, но според мене е свързан.
Един от коментарите през март месеца, когато, общо взето, цялата държава се тресеше заради високите цени на горивата, беше– тук ще се извиня предварително, сигурно няма да бъда точен в терминологията – за това, че когато се внасят горива от чужбина, има лимитиран брой складове, в които те могат да се разполагат при вноса. И този лимитиран брой складове се управлява от пръстите на едната ми ръка фирми.
Въпросът е: не е ли разглеждан този въпрос в двете министерства – в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и в Министерството на финансите, без да се намалява контролът, да се отслаби хватката на тази стегнатост в четири фирми, за да може в крайна сметка да се помогне цените да бъдат нормални? Защото и в момента според мене цените на горивата не са най-нормалните в сравнение с други държави, за да може тези допълнителни неща, които предлагате, да бъдат по-лесно абсорбирани от потребителите и от бизнеса.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Пенчева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Аз бих искала да направя един общ коментар, че няма никакви ограничения пред вноса, няма никаква пречка да бъде регистриран акцизен склад. Всеки би могъл да го направи. Така че не съществуват нормативни ограничения или някои други ограничения, допълнително сведени от Агенция „Митници” или от Министерството на финансите. Всеки би могъл да регистрира акцизен склад.
Отново ще подчертая, че целта на предложеното увеличаване на тези акцизни ставки не гони фискален ефект или някакъв друг. Това просто е едно съобразяване с минималните нива.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Очевидно не ме разбрахте. Сигурно, както каза преди малко министърът, теоретично това можем да го погледнем отвсякъде. Проблемът е, че аз мога да регистрирам склад. Но примерно липсва такъв. По този начин аз трябва да мина през съществуващи складове, които се държат и контролират. Това е проблем, аз не съм си го измислил.
Ако аз трябва примерно да бъда мобилен при вноса, примерно съм един потребител от среден клас или под среден клас като количества, не съм промишлено голям гигант и ми се налага да си купя определено гориво, когато ми е изгодно, от съседна държава или близка до мене държава, на мене няма да ми излезе сметката да си построя склад. Системата в момента задължава целият внос, който влиза в България, на готови горива да минава през тези складове. И се сетете как е контролът върху тези складове и цените.
Самият факт, че не го разбираме Вие и ние, а имат проблем хората, това е проблемът. Дайте да го видим как е и да направите анализ. Защото иначе постоянно ще обясняваме, че това било в полза на потребителите. Но то не е от полза, то е в щета.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски. Това е една забележка, по която предполагам, колегите ще разсъждават за в бъдеще.
Преминаваме към гласуване на становище по законопроект № 102-01-69/31.10.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 9, против 3, въздържал се 1.
Приема се.

Преминаваме към пета точка от дневния ред. Нейното представяне ще поеме заместник-председателя на комисията господин Тошев. Заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаеми колеги, следващата точка от дневния ред е:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-70/31.10.2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЛИЗАНЕТО, ПРЕБИВАВАНЕТО И НАПУСКАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на вътрешните работи
Дора Згуровска – началник сектор в Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”
Людмила Кръстинова – експерт в Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”.
Заповядайте за представите законопроекта.
ДОРА ЗГУРОВСКА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Причината за подготвянето на този законопроект е изцяло необходимостта от постигане на пълно съответствие с директивата на Европейския съюз относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки.
Искам съвсем накратко да се спра на комуникацията с Европейската комисия и кореспонденцията, която е в основата на промените.
В края на октомври миналата година Европейската комисия отправи писмо до България с желание за провеждане на двустранни консултации по въпроса за прилагането на директивата от българска страна. Консултациите се проведоха в края на миналата година с участието на представители на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на външните работи, на Министерството на труда и социалната политика и на Държавна агенция „Национална сигурност”. След провеждане на консултациите българската страна беше поканена да представи писмени коментари по всеки един от текстовете, които бяха поставени за обсъждане. Такива коментари бяха предоставени веднъж в края на януари и след това по уточняващи въпроси – още два пъти през март тази година.
В резултат на цялата писмена информация, която получиха, европейските експерти отговориха, че тъй като в резултат от получения материал част от опасенията са отпаднали, по друга част българската страна има визия за предложения за законодателни промени, комисията ще отложи обсъждането на въпроса за евентуално стартиране на наказателна процедура до момента, в който тези предложени законодателни промени станат факт.
И така, на база на точно идентифицираните при консултациите промени е подготвен законопроектът от междуведомствената група.
На самите текстове няма да се спирам. Те са доста изменени. Вие ги имате пред себе си. Те основно са насочени към постигане на съответствие с директивата за свободно движение. Има и някои разпоредби за съответствие с директивата за научните работници, тъй като е ползван поводът да се допълни уредбата.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Колеги, имате ли въпроси и уточнения? Доколкото разбираме, тук става въпрос за изчистване на нашето законодателство.
Ако няма въпроси или мнения, моля да преминем към гласуване по законопроект № 102-01-70/31.10.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите от Европейския съюз и членовете на техните семейства – внесен от Министерския съвет. Който е за, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 3.
Приема се.

Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ОКОЛНА СРЕДА” 2007-2013 Г.
Наши гости са:
От Министерството на околната среда и водите
Ивелина Василева – заместник-министър
Малина Крумова – директор на Дирекция „Кохезионна политика за околната среда”
Цвета Димитрова – директор на Дирекция „Европейски международни проекти”
Яна Георгиева – началник отдел „Мониторинг” в Дирекция „Фондове на ЕС за околна среда”.
Председателството се поема от госпожа председателя Моника Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Заповядайте, госпожо Василева, да докладвате информацията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаема госпожо председател. Дами и господа народни представители! Удоволствие за мене е за пореден път да докладвам напредъка, постигнат по оперативна програма „Околна среда” и бивша програма ИСПА, управлявани от Министерството на околната среда и водите.
След малко ще представим на вашето внимание слайдовете, с цел по-добра визуализация на напредъка по оперативната програма към началото на месец ноември тази година.
Към 3 ноември са сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 1 млрд. 726 млн. или 49 процента от общия ресурс на средствата по програмата. Плащанията по вече сключените договори са в размер на 369 млн. лв. или близо 11 процента от бюджета по програмата.
По приоритетни оси информацията е представена на база бюджет по съответната приоритетна ос – „Води”, „Отпадъци”, „Биоразнообразие”, „Техническа помощ”, договорени средства и изплатени средства.
В сектора „Води” по приоритетна ос 1 към настоящия момент се изпълняват 104 договора или заповеди на обща стойност над 1 млрд. 185 млн. лв., като от тях 67 договора са за предоставяне на техническа помощ, 23 – за инфраструктурни обекти, една заповед, която се предоставя на басейновите дирекции за реализацията на техните ангажименти по рамковата директива за водите, един договор е подписан за инфраструктура по процедурата за строителство, която беше стартирана в средата на миналата година, и 12 по така наречената комбинирана процедура, при която се предоставя възможност на бенефициентите да ползват първоначално ресурс за техническа помощ за подготовка на проектите си, а впоследствие – бюджетни средства за изпълнение на строителни дейности.
Вече имаме 51 успешно завършени проекти по „Техническа помощ” и три затворени проекти за инфраструктури обекти. Общата стойност на тези проекти възлиза на 65 млн. лв. Знаете, че в този сектор се изпълняват и двата големи проекти за интегрираните водни цикли на градовете Враца и Габрово на стойност 241 млн. лв.
Очакваме до края на годината да се финализира подготовката и да бъдат подадени проектните предложения към Европейската комисия по другите три големи проекти, които се подготвят по оперативната програма, а именно интегрираните водни цикли на Пловдив, Асеновград и Добрич.
Знаете, че имаме отворена процедура за строителство на ВиК мрежа и пречиствателни съоръжения, като бюджетният ресурс, заделен при отварянето на поканата за проектни предложения, беше 600 млн. лв. Към настоящия момент по тази процедура са подадени 25 проектни предложения на обща стойност 849 млн. лв., вече надхвърлящи обявения първоначално бюджетен ресурс.
Що се отнася до другата така наречена комбинирана процедура, тя отново стартира с бюджет 600 млн. лв., предвид големия интерес, който беше проявен от нашите бенефициенти. Бюджетът беше увеличен на 580 млн. лв., като по тази процедура имаме вече 12 сключени договора на обща стойност 443 млн. лв. и в оценка други проекти на стойност 500 млн. лв.
Проектът на община Тутракан е вече одобрен. Предстои подписването на договора.
Какво предстои оттук нататък. Знаете, че с решение на Управляващия комитет на оперативната програма през месец юни Министерството на регионалното развитие и благоустройството беше определено като конкретен бенефициент. За подпомагане на дейностите, свързани с ускоряване на реформата във водния сектор, са заделени тези средства, които се надяваме да подпомогнат колегите от МРРБ в стратегическото планиране, укрепване на капацитета на структурите, които са ангажирани в реформите във ВиК сектора и, разбира се, осигуряване на устойчивост на управлението на ВиК инфраструктурата.
Днес предстои да бъде утвърдена от министъра и да се обяви поканата към по-малките населени места – между 2000 и 10 000 еквивалент жители, една покана, която беше чакана дълго време от по-малките населени места. Имаше питания, включително от членове на тази комисия. Но знаете, следвайки приоритетите, стартирахме с по-големите населени места. Сега вече можем да поканим и по-малките – между 2000 и 10 000 еквивалент жители да представят своите проектни предложения.
Бюджетът, който сме заделили за това, възлиза на 300 млн. лв., като крайният срок за подаване на проектни предложения ще бъде месец август следващата година. Тук отново очакваме доста сериозен интерес и проактивност от страна на общините, като акцентът ще бъде поставен върху проекти с висока степен на готовност, ще предстои един сериозен преглед и анализ на подготвените документи и едва след получаване на утвърдително предварително становище бенефициентите ще могат да кандидатстват.
Освен това предстои да бъдат предоставени средства на четирите басейнови дирекции за изработване на плановете за управление на риска от наводнение, ангажимент на държавата ни по смисъла на директивата за управление на риска от наводнения. Това е една покана, която ще бъде обявена до края на годината и ще даде възможност на басейновите дирекции да приключат с предварителната оценка на риска и пристъпването към разработването на плановете за управление и съответно мерките към тях.
В сектора „Отпадъци” се изпълняват 23 договора на обща стойност 344 млн. лв., като от тях 19 са за „Техническа помощ” и четири договора са подписани вече, част от тях са и в активен процес на изпълнение, а именно за изграждане на регионалните системи Ботевград, Видин, Бургас и Столична община.
Затворихме и тук успешно 10 договора за техническа помощ на обща стойност 2,7 млн. лв. Одобрен е проектът на регион Перник и предстои подписване на договор и за стартирането на изпълнението на този проект.
В оценка са още 14 подадени проектни предложения от общините. Първото е подадено от Малко Търново, което знаете, че е изключение на фона на останалите региони, тъй като пилотно е заложено в националната програма за управление на отпадъците като отделна община, която трябва да изгради своята система, и останалите 13, които бяха поканени по нашата процедура. В момента на фаза на оценка са тези проектни предложения на стойност 361,5 млн. лв.
Големият проект е за интегрираното управление на отпадъците на територията на Столична община. Знаете след одобрението на първата фаза на проекта, след подписването на споразумението между Министерството на околната среда и водите и бенефициента – Столична община, беше подготвена апликационната форма за втората фаза на проекта и тя беше подадена към Европейската комисия на 4 ноември.
Във втората фаза по проекта се предвижда изграждане на завод за механично и биологично третиране на отпадъците. Стойността на инсталацията е около 200 млн. лв. Стойността на целия проект, включително първа и втора фаза, е 360 млн. лв.
В сектора „Биоразнообразие” се изпълняват 25 договора или заповеди за безвъзмездна финансова помощ по 6 процедури. Общата им стойност е 53,5 млн. лв.
В оценка е и проектът на Изпълнителна агенция по „Околна среда” по процедурата, която беше стартирана за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ към конкретния бенефициент за теренни проучвания на разпространение на видовете, оценка на състояние на видовете и хабитатите.
Малко визуализация, касаеща изпълнението на нашите проекти. На нашето внимание е представянето на най-големия проект в трета приоритетна ос в сектора „Биоразнообразие” на стойност 26 млн. лв., който стартира през месец юни 2011 година. Това е проект, при който конкретен бенефициент е Дирекция Национална служба „Защита на природата”, като целта на този проект е да се извърши сериозно проучване, анализ, картиране на зоните за видовете и хабитатите, така че да разполагаме с актуална и надеждна информация при обработката на документи, които касаят процедури по оценката за съвместимост.
Следващата процедура, която предвиждаме в сектора „Биоразнообразие”, касае изпълнение на дейности за устройство и управление на паркове и резервати. Това е една схема, която предвиждаме да бъде предоставена на регионалните звена, а именно на регионални инспекции по опазване на околната среда и водите и на националните паркове и природните паркове за изпълнение на дейностите, които са утвърдени в съответствие с годишните им планове и предвиждат осигуряването на устойчиво управление на защитените зони и територии.
Малко снимков материал. Това са завършените проекти през втората половина на 2011 година, а именно изграждането на канализация във Варна, реконструкция на пречиствателната станция в Троян – проект за 8 млн. лв., изграждане на канализацията в град Перник, на стойност 32 млн. лв., изграждане на ВиК мрежата в Главиница на стойност почти 10 млн. лв., изграждане на ВиК мрежата в кв. „Меден рудник” в Бургас – това е стартът на строителните дейности. В момента проектът е в ход. Същото касае и проектът за подобряване на ВиК мрежата във Велико Търново, който е на стойност 45 млн. лв.
Отново проекти, които стартираха през втората половина на тази година – изграждането на канализационен колектор в Горна баня и подписването на договора между Министерството на околната среда и водите и Столична община за предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за целите на изграждане на интегрираната система за управление на отпадъците.
С това приключи краткият преглед на оперативна програма „Околна среда”.
В доклада, който сме представили на вашето внимание, сме направили анализ и на рисковете, на предизвикателствата, които срещаме, както и мерките, които сме предприели да ги адресираме, а също така и кратък преглед на резултатите от одити, извършвани от различни одитиращи органи – визирам Сметна палата, Изпълнителна агенция „ОСЕС” и Национален фонд и констатациите от тези одити, които за пореден път потвърждават, че системите за управление и контрол в програмата работят. Процентът на грешка, допускана в нашата оперативна програма, е най-нисък към момента.
По програма ИСПА ситуацията към момента е, както следва. Знаете, че договорираните средства възлизат на малко повече от 1 млрд. лв. Изплатени до този момент са 788 млн. лв., а изплатените средства спрямо бюджета по финансов меморандум възлизат на 79 процента към настоящия момент.
В сектора „Води” завършените обекти накратко са: 13 изградени пречиствателни станции за отпадъчни води, две пречиствателни станции за питейни води, канално помпена станция в Нови Искър, трансформация на пречиствателна станция за отпадни води Аспарухово, в помпена станция на територията на община Варна и ВиК мрежите във Варна, Кюстендил, Търговище, Горна Оряховица и с. Ивайло в община Пазарджик. Предстои да бъде финализирано до края на годината строителството на пречиствателната станция в град Търговище. На 4 ноември беше подписан и акт 16 за пречиствателната станция в град Варна, тоест тя вече е в категорията на завършени обекти.
Предстои също така финализиране на строителството по лот 1 и лот 2, а именно ВиК мрежата в София, с което ще се затворят всички мерки по финансовия меморандум и ще можем да изпълним ангажиментите си, поети към Европейската комисия, да приключим проекта в рамките на удължения срок на финансовия меморандум. Очакваме приключване и на строителството на ВиК мрежата на град Балчик.
Изцяло завършените обекти в сектора „Отпадъци” по програма ИСПА са петте депа – Созопол, Монтана, Севлиево, Силистра и Русе. В процес на строителство е регионалният център за управление на отпадъците в Кърджали и претоварените станции към него, както и закриването на 8 стари сметища, които са част от финансовия меморандум, касаещ изграждането на петте горецитирани депа.
Приключва подготовката на проектите за закриване на 14 стари сметища със средства от държавния бюджет. Знаете, че на финансовия меморандум за петте депа, към които спада закриването на старите депа, не беше получено удължение. Тоест завършваме своите ангажименти с национални средства.
По техническата помощ, която е използвана с подпомагане от програмата ИСПА бяха подготвени в сектор „Води” формуляри за кандидатстване, идейни работни проекти, документация за обществени поръчки за Пловдив, Добрич, Асеновград, Гоце Делчев, Банско, Ловеч, Монтана, Севлиево, Кърджали, Ямбол, Велико Търново, Благоевград, Горна Оряховица, Долна Оряховица и Лясковец.
Приключва и подготовката на техническата документация за изпълнение на инвестиционни мерки и в градовете Перник и Видин, отново с помощ, осигурена по програмата ИСПА.
В сектора „Отпадъци” също така бяха подготвени формуляри за кандидатстване за голяма част от регионите, които вече са в етап на оценка по програма ИСПА.
С това приключих краткото представяне. На разположение съм за въпроси от ваша страна. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева. Колеги, аз само искам да ви напомня, че всъщност 8 месеца е разликата между предходното и днешното изслушване. Постигнат е ръст към този момент на договорените средства по оперативна програма „Околна среда” от 649 млн. лв. и на разплатени средства от над 106 млн. лв. Тоест към момента договорените средства са около 49 процента от нейния бюджет, а на разплатените – 10,5 процента.
Имате думата за въпроси. Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо заместник-министър, какво бихте ни казали по отношение на темповете на сближаване между разплатените и договорираните средства? Защото все пак тези проекти са дълготрайни във времето като изпълнение. Как Вие виждате догодина и по-догодина сближаването между договорираното, разплатеното и демаржа между тях? Дали ще успеем да се доближим до пълно изпълнение? Защото иначе рискуваме да разплащаме доста с национални средства според мене.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря Ви. Аз внимателно прочетох доклада и първо имам една голяма молба към Вас – ако може да не го предоставяте в последния момент, защото някак си не е съвсем удачно.
И второ, нека докладите наистина да носят информация. Примерно в доклада, който беше представен през октомври миналата година, имаше няколко таблици, които са много четивни, започвайки по оси, какви са бюджетите, колко е точно договореното, колко е точно разплатеното. Казвам това, защото в момента в този доклад тези неща липсват. Молбата ми е тази, за да може все пак да четем внимателно числата.
Имам конкретен въпрос. Тъй като акцентът на програмата от началото на управлението на това правителство беше да се акцентира върху големите агломерации, аз все повече виждам риск, че големи агломерации остават извън обхвата. Ще спомена само Силистра, Ямбол, Кърджали, Видин, които нямат пречиствателни станции. За сметка на това виждаме десетки други общини, не че нямат необходимост. Но аз мисля, че ако България гони приоритетите си и това, което е заявено от това правителство, трябва наистина да се акцентира върху тези големи градове. Още повече, че две години и половина минаха и трябваше тези работни проекти да бъдат направени както трябва по онзи инструмент ИСПА. Доколкото чувам, не всички работни проекти, произведени, така да се каже, по онези два договора по ИСПА, са качествени. И това крие риск.
Това е едно нещо, върху което според мене наистина трябва да акцентираме и да оценим не само самото усвояване и кандидатстване на общините, а и какви ще бъдат последствията за тях.
От въпроса за последствията според мене се бяга, защото реформата – и това ми е вторият въпрос към Вас – във водния сектор като че ли тотално зацикля.
Единият от подвъпросите е: какво стана със стратегията за водния сектор, която беше прокламирана миналата година от Министерството на околната среда и водите и очевидно замръзна някъде? Знам, че е готова от февруари-март, дори имам екземпляр от нея, но някак си няма придвижване.
Другият подвъпрос е: защо някак си Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите не могат да постигнат окончателно съгласие, за да може да се предвиждат макар и непълните промени, направени в Закона за водите, за да се облекчат общините? Вие сами признавате в доклада, че общините срещат проблеми със съфинансирането. А част от проблемите могат да се решат именно през този факт за предоставяне на собствеността обратно на общините, връщането й за ползване от ВиК операторите и включването на ВиК операторите като съфинансираща страна през един примерно рамков заем от Европейската банка за възстановяване и развитие или от Европейската инвестиционна банка, или откъдето и да е.
Един от въпросите, който искам да Ви задам, е: какви са тези 12 млн. лв. на МРРБ за подпомагане на структурите? Не знам дали знаете, има заем от Световната банка, където има 13 млн. евро за изработване на мастер плановете. Отделен е въпросът, че две години ги бавят. Там има обаче след коригиране на проекта за Световната банка 2,5 млн. или 3 млн. евро пак за подпомагане на структурите. И в един момент започват да се дублират едни големи числа. Аз наистина искам да знам какво стои зад тези 12 млн. лв.
Само ще ви дам едно сравнение защо е голямо числото. Защото капиталовите разходи на МРРБ за ВиК две години под ред са по 3 млн. лв.! А тук даваме 12 млн. лв. за укрепване на капацитета. Според мене парите ги нямаме за нищо в тази програма. Говоря конкретно за случая, не за други неща. Искам да ми отговорите какво се случва.
И последното. За догодина сте заявили 466 млн. лв. за усвояване. Към десетте месеца на тази година сме усвоили по програмата 122,6 млн. лв., като обемът на договарянето не е променен драстично. Цитирам числата: към април 2010 година сте имали договори за 930 млн. лв., към 13 октомври 2010 година – около 900 млн. лв., към 8 март тази година – 970 млн. лв., говоря по първа ос. Към началото на ноември числото, което не можах да го запиша, защото го нямаше конкретно в договора, е 1 млрд. 285 млн. лв. Как смятате, че, без драстично да сме увеличи сумата на договорите, две години под ред имаме усвояване в рамките на около 150 млн. лв. – за 2010 и 2011, а догодина ще го утроим в сектора „Води”? Как точно ще се случи това нещо?
Защото ще припомня, за да не ми отговорите теоретично, че ще има договори по тези две мерки – 19-а и 16-а, цитирам номерата на безвъзмездната помощ, като знаете, че голяма част от тях са на инженеринг, тоест тепърва ще предстои проектиране, подготовка и прочие. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски. Госпожа Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо Василева, аз Ви благодаря за презентацията. Надявам се, че в скоро време ще можем да обсъждаме тази презентация в Комисията по околната среда и водите. Но сега ще засегна само два пункта.
Приветствам решението на управляващия орган за поканата за общините между 2000 и 10 000 еквивалент жители, тъй като, както знаете, там има много подготвени проекти, които безспорно подлежат на актуализация. Но съм убедена, че ще има успех тази мярка и ще имате голямо количество проекти, от които могат да бъдат избрани качествените проекти. Надявам се, че условията и изискванията ще бъдат по силите на общините.
Приветствам ви за това, че се съобразихте със спецификата на технологията на демокрацията, местните избори и обявяване на мярката, след като приключиха местните избори, въпреки че бяхте готови по-рано, доколкото си спомням. Това е първият пункт, по който изразявам адмирацията си към програмата.
По повод 12-те милиона лева техническа помощ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството частично искам да отговоря на господин Михалевски, частично да попитам Вас. Това е вопъл за помощ от страна на Министерството на околната среда и водите, което разбра, че по никакъв начин няма да могат да получат водна стратегия и мастер планове, на базата на които да подготвят следващия програмен период с пакет от проекти и с визия за развитие на водния сектор.
Аз разбирам, че това е последен опит да се подкрепи Министерството на регионалното развитие и благоустройството в изработването на документите, които се очаква да бъдат получени от там. Казвам го, тъй като ние няколко пъти сме канили двете министерства в Комисията по околната среда и водите, за да докладват по тези въпроси. Аз го приемам така.
Тук обаче ми е въпросът към Вас, госпожо Василева. При сключване на договор за техническа помощ, по който бенефициент е МРРБ, какви са сроковете за изпълнение на този договор и какво ще получите вие в резултат на инвестицията на тези 12 млн. лв.? Тъй като досега ние не получихме нищо, с изключение на обещания за провеждане на процедура за избори на изпълнители по отношение на мастер плановете. Това е моят въпрос. Благодаря Ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Аз бих искала да се присъединя към коментара на господин Михалевски за материалите, защото наистина е много трудно ние, от своя страна, да се организираме, ако нямаме своевременно изпратен материал.
Бих искала само да задам два въпроса. Единият е свързан с една от препоръките и забележките, която беше констатирана в Междинния доклад относно забавянето на междинната оценка по оперативна програма „Околна среда”. Да ни кажете към този момент развитието по този въпрос.
И второто е по отношение на втората препоръка за договарянето, тъй като сте заложили до средата на 2012 година пълно договаряне на средствата по бюджета. Доколко това е постижимо към този момент? Заповядайте, госпожо Василева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: За материалите приемам коментара и на господин Михалевски относно формата. Радвам се, че предишни наши доклади са предоставяни в желанието и форматите на вашето внимание. Ще се придържаме в бъдеще към познатите ви таблички.
Що се отнася до конкретните въпроси, де факто няколко от тях касаеха договорирането и съответно разплащането на средствата. Да, ние считаме, че до средата на следващата година ще бъде договориран целият финансов ресурс по програмата. Към момента, както стана ясно, са договорирани 49 процента. Но голям брой проектни предложения са на фаза оценка. Голям брой проектни предложения са на фаза предстоящо предаване за оценка. И, както беше коментирано, от по-малките населени места се очаква наистина много голям интерес. Знаете, че там обектите са по-малко мащабни, а може да се каже, и по-бързи.
Що се отнася до притеснението, което беше изразено относно големи населени места, които все още нямат такава изградена инфраструктура, бяха цитирани Ямбол, Видин, Кърджали и Силистра. Ямбол, Видин и Кърджали бяха подпомогнати в подготовката си от програмата ИСПА, а общината в Силистра ползва техническа помощ, предоставена от оперативна програма „Околна среда”.
Видин би могъл вече да бъде подаден като проектно предложение. Там предстои допълване на общия комплект документация с работно проектиране на линейната инфраструктура. Всички проекти са на фаза зрялост, така че очакваме до края на периода на отворената процедура до 20 февруари 2012 година всички те да бъдат подадени като проектни предложения и да стартира оценката по тях.
Това е предвиждането ни за общо 28 проекта, които предстои да бъдат подадени в допълнение към досега изпълняваните, одобрените и в етап на оценка проектни предложения. При което всъщност ресурсът, който ще бъде необходим, за да се изпълнят тези проекти, очакваме даже да надхвърли наличния бюджет по оперативната програма. Конкретно визирам Приоритетна ос 1 и Приоритетна ос 2.
Това е един анализ, който беше направен много задълбочено от страна на колегите. И ние считаме, че за да се постигне по-добър резултат, най-висока степен на усвояемост, ще бъде необходимо да се пристъпи към наддоговаряне. Логиката ни за това е, че неминуемо в процес на изпълнение на проектите се реализират икономии при търгуване, налагат се финансови корекции, колкото и нежелано да е това, в някои случай към бенефициентите, в други случаи поради фактори от различен характер, когато договорите просто не се изпълняват от бенефициенти или биват прекратявани.
Тоест ние смятаме, че е необходимо да се предвиди и свръхдоговаряне, така че да постигнем максимална степен на усвояемост. Това касае както Приоритетна ос 1 – „Води”, така и Приоритетна ос 2 - „Отпадъци”, където вече към момента подадените проектни предложения, които са в етап на оценка, надхвърлят бюджета по приоритетната ос.
Накратко казано, по отношение на договарянето няма да имаме проблеми и считаме, че към средата на следващата година ще бъде договориран целият финансов ресурс.
Мисля, че предния път коментирахме нашата представа за хронологията на оперативната програма. Казахме, че 2009 и 2010 година бяха години на реформи за програмата, 2011 година – за договориране, а 2012 – година на изпълнение. Тоест очакваме през 2012 година вече активно да се приключи с етапа на подготовка, възлагане на дейности, избор на изпълнители и т.н. и да започне реалният строителен процес, който пък да предпостави по-бързото усвояване на средствата.
Що се отнася до сроковете за изпълнение на договорите, знаете, че по оперативната програма ние можем да договорираме до края на 2013 година, а плащания могат да бъдат извършвани до края на 2015 година.
Вчера и онзи ден заедно с министър Караджова участвахме в срещата на високо ниво на държавите от Вишеградската четворка, България и Румъния, на която бяха обменяни впечатления и опит по изпълнението на подобни проекти. Да, действително по-дълги са тези проекти. В този смисъл подготвителната част на практика отнема повече време. Но при добра организация и така, както са заложени условията към нашите бенефициенти, ние им даваме възможност да приключат със строителните дейности до края на 2014 година, така че да можем да разплащаме до края на 2015 година.
За другата година предвижданията ни са, както бяха цитирани, в този обхват. Като не трябва да пропускаме и факта, че както споменах, предстои входирането за оценка от Европейската комисия на още три големи проекта. Знаете, че големите проекти се управляват чисто бюджетно по малко по-различен начин от останалите проекти. Те ни дават възможност автоматично да освобождаваме бюджетни ресурси от предходни бюджетни години по смисъла на регламента. В този смисъл няма да има риск от гледна точка на евентуална загуба на средства за следващата година.
За МРРБ и МОСВ. Да, водната стратегия, именно аналитичната част и предложението за концепцията знаете, че беше подготвена от Министерството на околната среда и водите, беше предложена за обсъждане от останалите ведомства, които имат отношение към водния сектор, МРРБ, Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на земеделието и храните, Министерството на финансите. И това, което беше взето като решение на Съвета за развитие, беше, след като всички тези ведомства се запознаят с материалите и излязат със свои коментари и предложения, междуведомствената работна група да обобщи становищата в доклад към Съвета за развитие и в края на този месец да се състои заседание, когато ще бъдат обсъждани така предложените решения.
МРРБ – да, стана наш конкретен бенефициент, разбира се, следвайки желанието ни да подпомогнем колегите в прилагането на Закона за водите и ускоряването на водната реформа. Този финансов ресурс, който е заделен, е заделен като бюджет. Разбира се, проектното предложение ще бъде изготвено от нашия конкретен бенефициент и те трябва
В общи линии това, което сме коментирали като нужди, които този ресурс ще задоволи, ще бъде подпомагането на сформираното звено в Министерството на регионалното развитие и благоустройството в изготвянето на необходимите документи, правилници, указания, наредби, договорите, които ще бъдат сключвани между ВиК асоциациите и ВиК операторите, цялата съпътстваща документация, която ще подпомогне прилагането на закона. А освен това ще бъде предоставен финансов ресурс, за да се подпомогне укрепването на капацитета на ВиК асоциациите. Знаете, те са изключително важни като звено в цялата система. Необходимо е да бъдат подпомогнати в изграждането и на административен капацитет, и на експертиза на място по следенето на изпълнението
Що се отнася до ВиК дружествата, те също могат да получат отново финансова подкрепа от същия източник за укрепване на капацитета. Това е финансов ресурс, който е наличен и който може да бъде използван с цел по-бързо прилагане на реформата във водния сектор, подпомагайки всички участници в процеса и експертно чрез „Техническа помощ”, и като укрепване на капацитета и на звеното в МРРБ, и на останалите участници.
Мисля, че не бихме могли да си позволим да няма демаркация между договора със Световната банка и техническата помощ, която се предоставя от него на колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и техническата помощ,
Това, което на мене ми е известно, е, че техническата помощ по договора със Световната банка се предоставя за подпомагане на реализацията на трите големи инвестиционни проекта – изграждането на трите язовира. Иначе мастер плановете са в процес, доколкото ми е известно, на търгуване и възлагане.
Що се отнася до срока за изпълнение на договора с Министерството на регионалното развитие и благоустройството – имаше такъв въпрос, - разбира се, както казах, дори поканата за кандидатстване не е изпратена все още. Но тя ще бъде съобразена със сроковете на допустимост по оперативната програма, а именно договориране не по-късно от края на 2013 година и разплащане не по-късно от края на 2015 година.
Що се отнася до междинната оценка, благодаря за въпроса, който отправихте. Ние стартирахме обществена поръчка за избор на изпълнител през месец август тази година. В срока за събиране на оферти са подадени 7 оферти. Комисията проведе първото си заседание на 18 октомври и след като приключи с оценка на офертите, ще излезе с решение за избор на изпълнител на поръчката. Това със сигурност ще се случи до края на годината. Надяваме се, че ще избегнем обжалвания и други удължавания, които за жалост са често срещани като хоризонтален проблем при всички възложители.
МАЛИНА КРУМОВА: Ако позволите, госпожо председател, да допълня нещо във връзка с междинната оценка. Предвид бавенето на възлагането на външна междинна оценка провеждаме вътрешна оценка на оперативната програма. Това също е възможен начин да се анализира напредъкът на програмата, да се анализират събраните мониторингови данни, за да се направят съответните изводи с експерти на дирекцията, включително с външен експерт, който обобщава, предлага въпросници и ще обобщи накрая информацията. Резултатите от тази оценка би следвало да са готови най-късно в началото на следващата година. Те ще бъдат част от следващия Годишен доклад на оперативната програма и ще ви ги представим в момента, в който ги имаме.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Минчев.
КРАСИМИР МИНЧЕВ: Благодаря. Понеже може би не чух, тъй като пропуснах този момент, искам да кажа следното.
Отварянето на програмата за проекти за малките населени места от 2000 до 10 000 души се очаква с голямо нетърпение от всички населени места. Още отсега, като минаваме през тези населени места, виждаме, че те имат готови идеи. За някои от тях се готвят проекти. Тоест в момента и оттук нататък аз се надявам, че вие ще бъдете затрупани с такива идеи. Много от тях обаче ще бъде проект, направен от тях, но несъответстващ на стандартите.
Имате ли някаква идея още сега с отварянето на програмата да минете по региони и на експертно ниво да направите нещо като семинар, нещо като срещи с представители на тези малки населени места, за да им обясните как трябва да се кандидатства, какви да бъдат проектите, какво не трябва да допускате и т.н.?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Минчев. Заповядайте, госпожо Василева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за въпроса. Да, действително очакваме много голям интерес от по-малките населени места. Ние положихме неимоверни усилия, за да въведем ясни правила и критерии в оперативната програма. Знаете, че бяха разработени специални насоки за това, бяха одобрени индикативни стойности на база единица линейна инфраструктура или брой еквивалент жител. Бяха давани многократни допълнения към тези критерии, към насоките, към правилата по оперативната програма.
Смятаме, че по отношение на допустимите компоненти, дейности по проектите сред нашите бенефициенти – общините, вече има разбиране.
Логиката, която следвахме, когато разработвахме поканата за по-малките населени места, беше абсолютно същата, каквато следвахме и при по-големите населени места. В този смисъл това познание, тази информация вече е на разположение на бенефициентите.
Освен това преди да стартираме тази процедура, ние публикувахме на страницата на министерството още преди три месеца изискванията към по-малките населени места, като дадохме възможност всички заинтересовани страни да коментират, включително ако имат някои идеи, те да бъдат отработени, преди да бъде публикувана поканата за проектни предложения. В този смисъл полагаме наистина усилия за пълна прозрачност и информираност, за да може наистина да се постигне по-високо качество на подготвените от бенефициентите ни проекти.
Да, ние редовно информираме бенефициентите си, организираме обучение за тях. Разбрахме, че ще има по региони организирани от тях обучения за новите общински администрации и съответно кметове, и коментирахме с представители на Националното сдружение на общините възможността да се обединим и заедно с тях да таргетираме нашите бенефициенти. При това ще постигнем пълно покритие на страната и добра информираност на общините.
Друга много важна цел на това мероприятие – тук искам да отправя своя апел и към вас като народни представители, предвид наистина сериозната значимост на тези проекти - е да мобилизираме всички съвместни усилия, без разлика от цвят и политическа принадлежност, за да изпълним тези национални ангажименти, да подпомагаме всячески общините, за да се движат по-бързо проектите. Това е нашата основна цел. И ако успеем да постигнем това разбиране у всички представители на местната власт, естествено на националните институции и законодателната власт, мисля, че наистина ще се справим с това сериозно предизвикателство, а именно изпълнение на ангажиментите си по законодателството и изграждане на тази инфраструктура.
Ресурсът, който е необходим, за жалост не се припокрива с наличния по оперативната програма. Така че със сигурност ще бъдат заложени в етапа на програмиране и искания за осигуряване на допълнителен финансов ресурс и за следващия програмен период. Но, разбира се, качеството на готовите проекти ни дава възможност да подготвим и така наречения проджект пайплайн, който да ни даде възможност веднага след старта на следващия програмен период – 2014 година, да започнем да изпълняваме проектите. Само при наличието на такъв ясен план и график ние ще можем да защитим позицията на държавата за това, че наистина се полагат усилия, за да се изпълнят ангажиментите по законодателството.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева, за изключително изчерпателните отговори на всички въпроси. Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз наистина изслушах информацията за тези 12 млн. лв. към МРРБ и имам огромна молба. Направете възможното, дори с двете комисии – „Околна среда” и нашата комисия, някак си да излезем от сферата на говоренето. Защото каква е фактологическата обстановка?
Имаше 17 млн. евро, които бяха за мастер плановете. Те в момента са порязани с 4 млн. евро и са осакатени мастер плановете, тъй като вътре ще са хидравличните модели, които са крайно необходими за правенето на качествени проекти.
Тук има един голям въпрос, който аз искам да задам. Дори не ми отговаряйте сега, но се замислете върху него – кой одобрява работните проекти? Защото чувам, че на много места проекти, изпълнявани по оперативна програма „Околна среда”, за ВиК срещат страхотни проблеми при изпълнението и не са достатъчно качествени. Ето, там си струва да инвестирате усилия - кой ще може да уеднакви с експертиза на национално равнище качеството на работните проекти?
Отделно бяха порязани мастер плановете за корпоративната част, кооперативните планове на операторите. И това не беше самоцел. Тъй като има един от основните проблеми, който стои пред нас, а ние бягаме от него. Аз трябва да ви кажа, че дори съм щастлив, че няма чак толкова много средства, колкото ни се искаше да излеем в сектора, защото бягаме от един основен въпрос, който Европейската комисия винаги ни го е задавала: Кога ще започнете, уважаеми приятели от България, да амортизирате нормално активите?
Вижте нещата. Активите на България до момента са 500 млн. В момента ние изливаме по ос 1 2 млрд. и 500 хил. – пет пъти повече. Ако приложим този изключително правилен икономически принцип, дори и при средна норма на амортизация 33 години, сметнете каква трябва да бъде цената на водата. И тук трябва да бъдем изключително внимателни. Това е нещо, което винаги го оставяме настрани, замитаме го. Не вие, всички ние го замитаме отдолу.
Затова за тези 12 млн. лв. казвате – договори. Първо, договор между собствениците - държава, общини и операторите, вече е изработен с една помощ от Европейската банка за възстановяване и развитие и кофинансиране от нас, българската държава. Вижте тези средства наистина да отидат за нещо полезно. Защото тези 4 млн. евро, които бяха орязани, са прехвърлени в „Техническа помощ” – заема от Световната банка и там е записано: подпомагане на асоциациите.
Вие правилно казахте: трябва да има демаркация. Защото ще стане така, че накрая ще поприкрием дейностите и пак няма да ги изпълним. Тоест целият смисъл на това нещо е да се обърне внимание на двете най-важни неща: качеството на работните проекти, защото в момента няма механизъм, по който да ги коментираме на национално равнище, и второ, действително така да разположим инвестициите и техния размер. Защото аз продължавам да чувам огромни по размер проекти за сравнително средни общини, за които, ако трябва да сметнем каква е цената на услугата, а този момент ще дойде, бъдете сигурни, просто ще направим лошо на хората, а не толкова добро. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски. Бихте ли искали да вземете отношение към коментара? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Съвсем накратко. Считам, че адресатът на голяма част от отправените от Вас въпроси е Министерството на околната среда и водите. Разбира се, имам предвид това, което коментирате - техническата помощ, която ще бъде предоставена на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, ще подпомогне колегите при разработването на секторната политика във ВиК сектора, секторната стратегия, подсекторната стратегия. Тоест всичките тези анализи, за които Вие говорите и които са наистина много необходими, за да ни дадат реалната картина, трябва да бъдат направени. Затова е необходимо, разбира се, да има ресурс, който да подпомогне тези дейности.
Това е към момента. Може би с течение на времето ще имаме възможност да обсъждаме развитието на реформата във водния сектор. Знаете, че това е желанието на всички ни – по-бързо да се реализира, за да има яснота, за да сме сигурни, че средствата, които се инвестират, се инвестират в един жизнен сектор.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ние наистина ли инвестирахме 100 млн. за модернизация на пречиствателната станция за отпадъчни води на ”Златни пясъци”? Това го каза премиерът на две места.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Те са по комбинираната процедура с 50 млн. лв. Това е индикативен бюджет. Има подписан договор по процедура 19, която е комбинираната процедура за прединвестиционни проучвания, техническа документация, идейно проектиране и модернизация на пречиствателната станция на „Златни пясъци”.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви за изчерпателните отговори. Пожелаваме Ви успех. Надяваме се, че след изборите всички кметове имат амбицията да покажат това, за което са избрани. Тъй като сте изключително зависими от капацитета на общините, се надяваме взаимно да отбележите добри резултати. Успех ви желая и хубав следобед. Закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Моника Панайотова