П Р О Т О К О Л

№ 81

На 23 ноември 2011 година от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-75/11.11.2011 г. за изменение и допълнение на Кодекса на труда – внесен от Министерския съвет.
2. Изслушване на актуална информация от представители на Министерството на труда и социалната политика по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007 – 2013 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по т. 13 от Годишната работна програма на Народното събрание (2011 г.) – „Рамка на ЕС за национални стратегии за интеграция на ромите до 2020 т.”.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 154-01-96/7.09.2011 г. за изменение и допълнение на Търговския закон – внесен от Пламен Орешарски и група народни представители.
5. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по т. 60 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.) – Стратегия на ЕС за региона на река Дунав.
6. Разни.

В заседанието взеха участие: Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, Деяна Костадинова – заместник-министър на труда и социалната политика, Николина Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Георги Кръстев – съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи, Васил Тодоров – парламентарен секретар на Българска търговско-промишлената палата.

Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на

ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлагам днешното заседание да протече при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-75/11.11.2011 г. за изменение и допълнение на Кодекса на труда – внесен от Министерския съвет.
2. Изслушване на актуална информация от представители на Министерството на труда и социалната политика по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007 – 2013 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по т. 13 от Годишната работна програма на Народното събрание (2011 г.) – „Рамка на ЕС за национални стратегии за интеграция на ромите до 2020 т.”.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 154-01-96/7.09.2011 г. за изменение и допълнение на Търговския закон – внесен от Пламен Орешарски и група народни представители.
5. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по т. 60 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.) – Стратегия на ЕС за региона на река Дунав.
6. Разни.

Който е съгласен с така представения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-75/11.11.2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Докладчик по нея имаме удоволствието да бъде Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика
Деяна Костадинова – заместник-министър
Емил Мирославов – директор на Дирекция „трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”.
Заповядайте, господин министър, да представите законопроекта.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми гости! Съвсем накратко искам да ви представя останалите акценти на промените, които предлагаме в Кодекса на труда. Законопроектът е изготвен във връзка с ратификация на Конвенция № 181 на МОТ относно частните бюра – агенции по труда от 1997 година и необходимостта от привеждането на българското трудово законодателство в съответствие с разпоредбите на Директива № 2008/104 на Европейската общност, на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно работата чрез агенциите за временна заетост.
Основната цел на законопроекта е да уреди нормативно специфичните трудови правоотношения между предприятията, които осигуряват временна работа, работниците и служителите, предприятията ползватели.
В законопроекта е предвидено, че изпращането на работника или служителя за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол се уговаря в трудовия договор с предприятието, което осигурява временна работа.
Регламентирано е, че предприятията, които осигуряват временна работа, осъществяват своята дейност след регистрация в Агенцията по заетостта по ред и условия, определени в Закона за насърчаване на заетостта.
Изрично са регламентирани и:
- задълженията на предприятието, което осигурява временна работа, и на предприятието ползвател към изпратените за извършване на самата временна работа работници и служители, както и задълженията на работника или служителя към двете предприятия;
- правата на работниците и на служителите, изпратени за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател, с оглед на гарантиране защитата им и недопускане нарушаване принципа за равно третиране;
- началото на изпълнението и прекратяването на самата работа.
Прилагаме други разпоредби за извършване на работа чрез предприятие, което
Във връзка с горното и в духа на Допълнителните разпоредби в Кодекса на труда са определени новите понятия, допълнителни към съществуващите, свързани с изпълнението на временната работа.
Предвиждат се промени, свързани с контрола за спазване на трудовото законодателство и административната отговорност за неговото нарушаване по отношение на предприятията ползватели.
Предлага се ново основание за прекратяване на трудовия договор от работника и служителя без предизвестие, в случаите, когато работи по трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа и сключи трудов договор с друг работодател, който не е предприятие, което осигурява временна работа.
Прецизират се разпоредбите на чл. 35 и 34 от Кодекса на труда, с оглед доближаване на критериите за представителност на организациите на работниците и на служителите, което е изключително важно.
Предвижда се изменение в чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, с което пряко се стимулира по-дългото оставане на пазара на труда и косвено се въздейства в посока увеличаване на ефективната пенсионна възраст и намаляване на ранното пенсиониране.
Със законопроекта се въвеждат и разпоредбите на директива № 18 на Европейския съюз и на Съвета от 8 март 2010 година за прилагане на ревизираното Рамково споразумение за родителски отпуск чрез предложената промяна на чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда, съгласно която всеки от родителите осиновители може да ползва до 5
Също така с промените се предлага нова разпоредба в Кодекса на труда № 167б, която урежда правата на работника и на служителя, който се завръща на работа след ползването на отпуск – чл. 163, 167а, или поради прекъсването на самото му ползване.
Предложени са промени и в Закона за уреждане на колективните трудови спорове, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и в Кодекса за социално осигуряване.
С предложените изменения и допълнения в Закона за насърчаване на заетостта се уреждат редът и условията за регистрация на предприятията, които осигуряват временна работа в условия за отказ и прекратяване на самата регистрация, както и условията за продължаване срока на регистрацията.
Уважаеми дами и господа народни представители, тези промени са готвени доста дълго, в разстояние на няколко месеца, обсъдени са в комисиите към Националния съвет за тристранно сътрудничество, в самия Национален съвет за тристранно сътрудничество и в максимална степен са доближени позициите между синдикатите, работодателите и
Особено важен момент е регламентирането, което става за първи път на база на Европейската директива, на агенциите за временна работа. Вие си спомняте, че преди няколко месеца на база на споразумение между синдикатите и работодателите бяха регламентирани надомната работа и дистанционната работа. В разстояние може би на повече от три години се водеха неуспешни преговори между синдикатите и работодателите по отношение регламентирането на агенциите за временна работа.
Това вече става факт с тези промени в законопроекта. Положиха се максимални усилия както на експертно ниво, така и на национално ниво, за да се доближат позициите
С тези три промени, които регламентират надомната, дистанционната работа и агенциите за временна работа, ние правим всичко възможно пазарът на труда да стане по-гъвкав, да доближим, от една страна, бизнеса и, от друга страна, да дадем необходимата сигурност за работниците и служителите, които работят чрез тези форми на заетост.
Тези промени в Кодекса на труда бяха обсъдени миналата седмица в Комисията по труда и социалната политика и бяха приети. И тъй като има срокове, които ни задължават до края на тази година, аз просто апелирам да подкрепите промените в Кодекса на труда.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин министър. Наистина срокът изтича на 5 декември тази година. От тази гледна точка е и становището на нашата комисия, което изцяло се фокусира върху частта за транспониране на двете директиви 2008/104ЕО и 2010/18ЕС. Въпреки това сме направили кратка забележка в становището, базирайки се на становищата, които получихме от страна на Българската търговско-промишлена палата и на Българската стопанска камара за отразяване на международната практика по отношение на изискванията за представителност. От тази гледна точка сме направили препоръка водещата комисия да отдели внимание на тяхното становище.
Тъй като парламентарният секретар на Търговско-промишлената палата господин Тодоров е тук, предлагам само в две минути да представите вашето становище.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Благодаря, госпожо председател, за възможността да взема думата. Аз ще бъда кратък, тъй като становището сме го представили още миналата седмица в писмена форма. Предполагам, че е доведено до знанието на цялата комисия, а също е запознато и министерството с него.
По отношение на предложените промени в Кодекса на труда в частта за предприятията за временна заетост ние сме изразили нашата принципна подкрепа с някои бележки, които сме представили в писмена форма.
По отношение критериите за представителност това, което нас ни притеснява и с което изразяваме категоричното си несъгласие, това е формулировката на чл. 35, ал. 1, т. 5, която е вкарана там по незнайно за нас какви съображения. Ако се иска да се формулира някакъв текст, който трябва да гарантира независимост на организацията, то според нас този текст трябва да се базира:
- първо, на доброволното членство в съответната работодателска организация,
- второ, дейността й да не се финансира преимуществено с публични средства и
- трето, да няма участие на представители на държавни органи и политически партии в нейното ръководство.
От тази гледна точка ние не приемаме и нашето предложение е да отпадне формулировката, така, както е предложена в т. 5 – да не извършват дейности, изрично възложени само със закон или с нормативен акт.
И още нещо, което искам да кажа – и с това ще завърша, тъй като сме дали пространно аргументите си. Тази формулировка, която в момента се прокарва с този законопроект, абсолютно не кореспондира и се конфронтира с принципите и с разпоредбите на Закона за публично частното партньорство, който е проект и който се движи в Комисията по икономическата политика.
Затова ви моля да вземете предвид и този аргумент. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря. Нашата комисия го гледа изцяло от гледна точка на директивите. Но забележката е направена, така че вече е в прерогативите на водещата комисия между първо и второ четене да го изчисти.
Колеги, ако имате въпроси, заповядайте. Ако не, да преминем към гласуване.
Преминаваме към гласуване на законопроект № 102-0775/11.11.2011 г. за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 154-01-96/7.09.2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН – ВНЕСЕН ОТ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
За съжаление господин Орешарски не е тук, за да представи измененията и допълненията на Търговския закон. Законопроектът е в програмата за утре, а и ние сме съпътстваща комисия.
АСЕН АГОВ: Ние не сме водеща комисия.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Не сме водеща комисия, обаче се изискваше становището ни, защото един от аргументите е, че се транспонира директива. Становището ни – и вие го имате предварително – е, че само по себе си предложението е удачно, с оглед на това, че трябва да се транспонира директива 2011/7/ЕО. Но това, което отбелязваме, е, че тя се транспонира по този начин частично. Нашето предложение е да се вземе предвид становището на господин Орешарски, неговият проект при цялостното транспониране на директивата от страна на Министерския съвет, тъй като и срокът за нейното транспониране изтича на 16 март 2013 година. Така че няма противоречие. Това, което предлагаме, е цялостното й транспониране, за да може да бъде направена и детайлна оценка на въздействието върху националното законодателство.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване на законопроект № 154-01-96/7.09.2011 г. за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Пламен Орешарски и група народни представители.
Гласували: за 9, против 2, въздържали се няма.
Приема се.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Колеги, може ли само един коментар.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Постоянно си говорим за фактите, как да подобрим средата в България и как да привлечем чужди инвестиции. Ето ви един много малък, но много ефективен пример защо чуждите инвеститори, въпреки на пръв поглед прекрасната среда, не идват в България. Аз ви моля да помислим във връзка с такъв аргумент, че изтичал срокът за хармонизиране на нашето законодателство с европейското след година и половина. Господин Орешарски не го е предложил случайно. Това облекчава взаимоотношенията между търговските субекти и съответно не ги вкарва в процедури, в които да ги откаже да инвестират в България, най-простичко казано. А когато Министерският съвет е готов и когато е готов с цялостната хармонизация, още по-добре. Дайте да помислим малко да не гласуваме автоматично.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Михалевски. Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Аргументите, които тук се изказаха, че, първо, не се транспонира напълно директивата, няма да ги засягам. Този законопроект се гледаше и в Правната комисия. Чисто от правна гледна точка има много неясноти, да не говоря, че има много объркани понятия, затова законопроектът беше отхвърлен в Правната комисия. Тук се месят правомощия, дават се на КЗК едни правомощия, които, меко казано, са спорни по отношение на търговски сделки. Това по никакъв начин няма да разреши нито междуфирмената задлъжнялост, най-много да вкара в процедура на фалит в едномесечен срок от приемане на закона маса търговци, които няма да могат да изпълнят това си задължение.
Така че хубаво е и от чисто правна гледна точка да се изчистват нещата. Както чухме в залата предния път, а и подробно в Правната комисия бяха изказани аргументите, нещата трябва да се изгладят, да се изчистят. Имаме достатъчно време за транспониране на директивата. Така че ние няма как да излезем от рамките на директивата, но е хубаво да се направи един от чисто правна гледна точка перфектен закон. Защото той засяга неограничен брой не само търговци, а свободни професии, други предприятия и т.н.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Радев, за това уточнение.

Преминаваме към трета точка от днешния дневен ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ” 2007 – 2013 Г.
Отново докладчик по нея ще бъде министър Тотю Младенов. Присъстват още:
Деяна Костадинова – заместник-министър на труда и социалната политика
Зорница Русинова – директор на Дирекция „Европейски фондове и международни програми и проекти”
Драгомир Драганов – началник отдел Програмиране и планиране” В Дирекция Европейски фондове и международни програми и проекти”.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Аз съвсем накратко искам да кажа няколко неща и след това ще предоставя думата на госпожа Костадинова. Искам да споделя с вас, че от предното изслушване в комисията, което направихме с вас, откакто госпожа Костадинова пое заместник-министърския пост и се занимава основно с оперативна програма „Човешки ресурси”, нещата коренно се подобриха и по планирането, и по усвояването на средствата, което ще стане видно след малко.
Оперативна програма „Човешки ресурси” е изключително важна за Министерството на труда и социалната политика. Неслучайно две от междинните звена са Агенцията по заетостта и Агенцията по социално подпомагане. Особено в Агенцията по заетостта има бърз напредък през последните няколко месеца и смятам, че тази тенденция трябва да бъде продължена, дори засилена в следващия период.
Естествено третото междинно звено, което също е изключително важно, е Министерството на образованието, младежта и науката.
Така че, пак казвам, има напредък. Това ще стане видно след малко от цифрите, от фактите и от отчета. Искам да ви заявя нашата политическа воля да продължим в тази посока, за да може да усвояваме бързо и ефективно тези среща и най-вече да стигат колкото се може по-бързо до самите бенефициенти. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин министър. В подкрепа на това, което казахте, следва да отбележим, че последното изслушване беше преди около 9 месеца. Оттогава регистрираме ръст в договарянето с около 219 млн. лв. и със 145 млн. лв. в разплащането. На практика над половината от наличния финансов ресурс по програмата към датата на днешното изслушване вече е контрактуван.
Заповядайте, госпожо Костадинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЯНА КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! 2011 година беше изключително динамична за Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Ние трябваше да се справим не само с организационните предизвикателства пред програмата, за да можем да ускорим ръста на плащане, но освен това бяхме изправени пред съвсем нови предизвикателства, свързани с нарастващите обществени потребности в резултат на продължаващата икономическа криза.
Считам, че програмата продължава да бъде ефективен финансов инструмент, който подкрепя държавната политика в областта на пазара на труда, в областта на образованието и на обучението и в областта на специалното включване и реформите, които се планират от правителството в тази сфера.
На 15 ноември т.г. се състоя Деветото поредно заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, на което имахме възможност да представим критерии за избор на 22 операции, всичките от които бяха гласувани. Осем от тези операции са съвсем нови. След малко съвсем накратко ще ви запозная с основните им параметри.
Общата стойност на това, което предложихме на Комитета за наблюдение, възлиза на 350 млн. лв.
Извън тези 22 операции бяха представени три концепции от междинното звено Министерството на образованието младежта и науката, като колегите поеха ангажимента в периода до края на месец януари да разработят критериите за избор на операции и те да минат на писмена процедура.
По време на заседанието беше релокиран между отделните операции финансов ресурс в размер на 109 млн. лв. Това стана възможно благодарение на задълбочения анализ, който извършиха колегите и от управляващия орган, и от междинните звена за това кои операции работят ефективно, къде е необходимо да се внесат корекции, къде има останал финансов ресурс, за да може да стартираме нови операции, от които има нужда като интервенции в момента. Така че в резултат на решенията, които бяха взети на Комитета за наблюдение в момента, можем да говорим за почти 100 процента ръст на програмирането по оперативната програма, тоест целият финансов ресурс вече е разпределен.
По отношение на новите операции съвсем накратко ще ви ги представя.
Първата операция е една малка операция, която предлагаме в сферата на пазара на труда. Тя е с бюджет от 6 млн. 855 хил. лв. и е насочена към безработни лица, регистрирани в бюрата по труда. Целта на тази операция е безработните лица да получат пълен пакет от услуги, тоест пълно обслужване, свързано с повишаване и придобиване на професионална квалификация, обучение за ключови компетентности, мотивационно обучение, също така да им бъде разработен план за професионално развитие и усъвършенстване.
Идеята ни с тази операция е действително да тестваме това пълно обслужване, за да можем да подпомогнем тяхната интеграция на пазара на труда.
Следващите три операции са в сферата на висшето образование. Първата е системата за квалификация и кариерно израстване на преподавателите във висшите училища, която е с бюджет от 4 млн. лв. В рамките на тази операция планираме 1300 преподаватели да могат да участват в редица дейности в системата за кариерно израстване в съответствие с изискванията на Закона за развитие на академичния състав в Република България.
Другата операция, която е с по-сериозен бюджет - от 15 млн. лв., е усъвършенстване на системите за управление във висшите училища. Чрез тази операция възнамеряваме да се надградят системите за управление на качеството във висшите учебни заведения, което включва и системите за администриране на процесите, и информационното обслужване на учебната дейност, както и системите за събиране на информация за изследователската дейност.
Искам да насоча вниманието ви към третата операция, защото тя е показател за това как могат да се подкрепят чрез една операция и реформите, които се извършват. Тя е със сравнително малък бюджет - от 6 млн. лв.: „Актуализиране на учебните програми във висшето образование в съответствие с изискванията на пазара на труда”.
Проблемът, който многократно се поставя на различни форуми, за несъответствието на образованието, което получават нашите студенти с изискванията на бизнеса, беше причината да бъде разработена тази операция. Чрез нея ще дадем възможност на бизнеса да влезе във висшите учебни заведения, представителите на работодателските организации, на браншовите организации и да участват съвместно с ръководствата на висшите учебни заведения при адаптирането на програмите за висшето образование, така че студентите, които излизат, да бъдат с образование, адекватно спрямо потребностите на бизнеса от квалифицирана работна сила.
Следващите две операции, които предложихме, са в сферата на социалното включване по Приоритетна ос 5. Първата сме кръстили „Помощ в дома”. Това е голяма операция с бюджет от 30 млн. лв. Целта на тази операция е да създадем един устойчив модел за осигуряване на достоен живот и грижа в домашна среда на хора, които са в частична или в непълна невъзможност сами да се обслужват и поради тази причина са в риск от социална изолация. Надяваме се, че, осъществявайки тази операция, ще бъдат създадени не по-малко от 60 социални предприятия и най-малко 3000 лица ще започнат работа в сектора на социалната икономика.
Втората операция по тази приоритетна ос е „Съпричастност”. Името може би ви е познато и е представено и преди това, тъй като се наложи да препрограмираме предишната операция „Съпричастност” поради становището на Министерството на финансите, че дизайнът, в който е била разработена, има опасност да влезе в противоречие с правилата за държавни помощи. Затова преработихме дизайна на операцията, тя отново е с конкретни бенефициенти – национално представените организации на хората с увреждания. Но има промяна в дейностите, така че се надяваме не по-малко от 300 лица с увреждания в рамките на тази операция да започнат работа в сектора на социалната икономика. Операцията е с бюджет от 5 млн. лв.
Последните две нови операции, които представихме, са в Приоритетна ос 6. Едната от тях е малка, но важна, с бюджет от 750 млн. лв. Целим да подкрепим извършването на оценки на ефекта на активните политики на пазара на труда, които се финансират със средства от националния бюджет, което е изключително важно, с оглед програмирането на следващите програми.
И последната операция, която цели да постигне няколко резултата. От една страна, тя е в подкрепа на институционалното изграждане на институциите на пазара на труда, социалното включване и здравеопазването. В рамките на тази операция с бюджет от 3 млн. лв. Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към тези две ведомства ще имат възможност да наемат безработни младежи до 29-годишна възраст с висше образование, но без стаж по специалността за кратки 9-месечни стажове. По този начин ще подкрепим самите институции, от друга страна, ще дадем възможност да бъдат подкрепени и младежи с висше образование, но без стаж, което е изключително важно, предвид проблема с младежката безработица, който е присъщ не само за България, той естествено е проблем за цяла Европа.
Това са нашите планове, тоест това, което беше гласувано на Комитета за наблюдение като нови операции.
Ако се върнем назад и разгледаме какво е било планирано в индикативната годишна работна програма за 2011 година, според нея през 2011 година бяха планирани общо 53 операции. Към средата на месец ноември, тоест до този момент вече сме стартирали 47 процедури с бюджет от над 936 млн. лв. Смея да твърдя ,че това беше изключително голямо натоварване и за управляващия орган, и за междинните звена. За изпълнението на тази задача беше активизиран голяма част от ресурса, за да могат да бъдат разработени тези операции и да бъдат стартирани.
До края на годината ние ще стартираме още 4 операции, така че от цялата индикативна годишна работна програма за 2011 година няма да стартират само две операции. Ще обърна внимание защо.
Първата – „Конкурентен старт на пазара на труда” прекратихме на последния Комитет за наблюдение, тъй като тази операция не можеше да се осъществи по начина, по който беше програмирана. През месец юни настъпиха промени в правно организационната форма на българо-германските центрове за професионално обучение, те бяха структурирани като държавно предприятие и в този смисъл не можеха да бъдат конкретен партньор по операцията. Затова прекратихме операцията и релокирахме ресурса към първата операция, с която ви запознах, насочена към безработни лица, регистрирани в бюрата по труда. В този смисъл ще постигнем отново целите, които са били планирани с тази операция, но по друг начин.
Втората операция, която няма да стартираме, това е операцията „Живот в общността”. Тя е насочена към създаването на иновативни социални услуги, които да подкрепят деца и младежи, напускащи институциите за деца с увреждания и институциите за лица, лишени от родителска грижа. Тази операция ще стартира в началото на 2012 година, тъй като нейното реализиране е в пряка връзка от изпълнението на друга операция. Това е в цялостния контекст на интервенцията, която цели да подкрепи реформата за деинституционализацията на децата в Република България. И операцията „Живот в общността” зависи от реализирането на развитие на системата за планиране и предоставяне на социални услуги на регионално равнище. Така че ние сме планирани в графика й тя да стартира през 2012 година.
Госпожа Панайотова спомена вече за напредъка по финансовите показатели на програмата. Но ако трябва да разгледаме всеки един от показателите, действително мога да отбележа, че през 2011 година има осезаем напредък по всеки един от основните параметри на програмата – и по нивото на програмиране, договаряне, плащане, верифициране и особено в нивото на сертифициране.
Както ви казах, след последния Комитет за наблюдение вече имаме почти 100 процента програмиране, тоест целият ресурс вече е разпределен.
По отношение нивото на договаряне, размерът на договорените средства към настоящия момент вече надхвърля 1 млрд. 335 млн. лв. или това е малко повече от 56 процента от бюджета на програмата. Само в рамките на тази година бяха сключени 88 нови договора, като благодарение на тези договори размерът на договорените средства е нараснал с близо 227 млн. лв.
Имаме значителен напредък и по отношение на плащанията на бенефициентите. Цифрите, които ще спомена, са свързани с реалните плащания, без да броим разпределението по 10-разредните кодове в СЕБРА лимитите.
Плащанията към бенефициентите достигнаха 362 млн. лв. Това е приблизително със 72 процента повече, отколкото в началото на годината. Това естествено, както и усилията, които положихме, за да можем да канализираме процесите в междинните звена и в управляващия орган, доведоха до повишаване на нивото на верифицираните средства. Към настоящия момент сумата на верифицираните средства е в размер на 246 млн. лв. Тоест спрямо началото на годината те са нараснали със 78 процента и към настоящия момент размерът на верифицираните средства представлява 10 процента от стойността на цялата програма.
Най-значителен ръст обаче се отбелязва по отношение на сертифицираните разходи, които в момента възлизат на близо 193 млн. лв. или 8 процента от бюджета на програмата.
Искам да отбележа, че само месец след като беше изпратен редовният доклад за сертификация вече имахме достатъчно верифицирани средства, за да можем да подготвим един допълнителен сертификат, който в момента се процедира, допълнителен сертификат на стойност приблизително 40 млн. лв. Смятаме, че до края на годината има реален шанс те да бъдат възстановени от Европейската комисия, с което нивото на сертифицираните средства ще достигне до 10 процента от стойността на програмата.
Големият брой стартирали процедури през годината беше наистина сериозно натоварване, но то ни дава достатъчно увереност, че ще бъде постигнат значителен ръст на договорените средства свръх това, което ви представих до този момент. Считаме, че до края на 2011 година ще бъдат сключени договори общо за още 430 млн. лв., което на практика ще доведе до 75 процента от бюджета на програмата. За тази цел е необходимо да стартират три от най-големите операции, които се управляват от междинното звено – Министерството на образованието, младежка и науката. Ние сме на финален етап за тяхното стартиране. Те са с много голям бюджет.
Първата е „Квалификация на педагогическите специалисти” с бюджет от 75 млн. лв.
Втората е „Подобряване на качеството на образованието в средищните училища чрез въвеждане на целодневната организация на работа” с бюджет от 180 млн. лв.
И „Да направим училището привлекателно за младите хора” – за още 100 млн. лв.
Както казах, оценителните комисии вече приключиха своята работа. В момента текат финалните процедури по съгласуване, преди те да бъдат контрактувани.
Що се отнася до размера на плащанията, темпът, който сме заложили към настоящия момент, ни дава увереност, че до края на годината имаме шанс да достигнем 400 млн. лв. разплащане, което е близо 17 процента от бюджета на програмата.
Все пак това са финансовите параметри, които ви представих до този момент. Но ние не забравяме, че оперативната програма е един финансов механизъм, чиято цел е да подкрепя държавната политика. Така че много по-важно е какъв е физическият напредък по изпълнението на програмата, тоест какъв е реалният ефект от операциите, които ние реализираме върху живота на хората.
В областта на пазара на труда обобщената оценка, която имаме към 30 септември, когато излезе последният тримесечен доклад за напредъка, показва, че над 170 хил. заети и безработни лица са били включени в курсове за повишаване на квалификацията или за придобиване на ключови компетентности. От тези лица 145 хил. вече са завършили своето обучение.
В една такава тежка ситуация на икономическа криза особено важни са интервенциите, които са насочени към безработните лица. Естествено ние сме далеч от идеята, че оперативната програма е панацея за абсолютно всички проблеми на пазара на труда. Но все пак искам да обърна вашето внимание, че по отношение на безработните лица над 25 000 лица от уязвимите групи вече са преминали през обучение и вече имат своето работно място. Това се дължи на няколко основни операции, които реализираме:
Операцията „Развитие”, която вие добре познавате, защото е била представяна многократно пред вас. В рамките на тази операция 23 хил. безработни лица бяха включени в обучение и от тях 20 500 лица вече имат своето работно място.
Що се касае до подобряването на конкурентоспособността на нашите работници на пазара на труда, то тук най-голямо значение имат операциите, които са насочени към подобряване на тяхната квалификация. Тук искам да отбележа двете фази на „Аз мога”. До този момент лицата, които са включени в обучение, са 56 хил. по тези две първи фази, така да ги наречем.
Тази интервенция предизвика изключително голям интерес сред заетите лица и това е показателно и от резултатите, които се постигат по съвсем наскоро – в края на месец август, стартиралата „Аз мога повече”, която се явява надграждане на предишните две фази. В рамките на тази операция бяхме предвидили 66 хил. лица да могат да се включат в обучения.
Интересът обаче се оказа дори много по-голям от нашите очаквания. Към настоящия момент вече са депозирани 75 хил. заявки в бюрата по труда. Това ни даде основание да вземем и решение за увеличаване на ресурса на тази операция, макар и под условие, за да можем да удовлетворим всички очаквания към нея.
Към настоящия момент се реализира и една друга много важна операция – „Насърчаване стартирането на проекти за развитието на самостоятелна стопанска дейност”, като към нея вече 8000 души са заявили желание да се включат в обученията и в последващите два компонента, които ще бъдат реализирани, след като стартира.
С не толкова бързи темпове се изпълняват операцията „Отново на работа” и операцията „Създаване на заетост за младежите чрез осигуряване на възможност за стаж”, но считаме, че там също ще успеем да покрием индикаторите.
По отношение на образованието. В сферата на образованието и обучението също мога да твърдя, че има значителни резултати по отношение на физическия напредък. Що се касае до квалификацията на педагогическите спецциалисти, над 2000 преподаватели успешно са завършили такива курсове. В операциите, насочени към ученическите и студентските практики, са се включили 8000 ученици и студенти.
В сферата на подобряване на достъпа до образование 60 хил. деца са били обхванати от различни мерки, насочени към превенция на ранното отпадане от училище.
Другите много атрактивни операции са насочени към подобряване на атрактивността на училището. В такива извънучилищни дейности са се включили 428 000 лица.
Докладът за напредъка ни към месец септември показва, че действително физическият напредък в сферата на образованието и обучението може да бъде допълнително ускорен. Причината за това е и фактът, че през 2010 година не е бил сключен нито един договор по тези две приоритетни оси. Но считаме, че мерките, които предприехме, и стартирането на големите операции, за които ви споменах, както и някои допълнителни операции са една добра основа, за да успеят колегите в междинното звено да наваксат със закъснението, което е реализирано.
По отношение на третата сфера в областта на социалното включване оперативната програма и към настоящия момент реално допринася за развитието на социалните услуги в Общността. Към този момент са подкрепени 566 социални услуги, от които 355 са изцяло нови услуги, а 211 са съществуващи услуги.
Увеличен е и броят на лицата, започнали работа в сектора на социалната икономика. Към настоящия момент те са 177, но със стартирането на двете нови операции, които ви представих – „В дома” и „Съпричастност”, тяхното реализиране ще се отрази съществено върху изпълнението на този индикатор.
С добри темпове нараства и броят на лицата, които са обслужвани в семейна среда, като към настоящия момент техният брой вече надхвърля 47 000 души.
Имаме известно изоставане по отношение на индикаторите по област на интервенция и работоспособност в по-добро здраве. Но след разгръщането на операциите, които се изпълняват от Министерството на здравеопазването и второстепенните разпоредители към него, считам, че ще имаме шанс да наваксаме изпълнението на индикаторите и в тези сфери.
Естествено това, което ви представям, е важно. Но все пак подходът към проблемите на хората следва да бъде интегриран. И макар че това ще бъде основното ни предизвикателство за следващия програмен период, в рамките на този програмен период също вече бяха предприети няколко интегрирани интервенции към определени проблеми. Няма да влизам в дълбочина по отношение на тях. Вие ги познавате. Само ще отбележа напредъка, тъй като Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” подкрепя три такива интегрирани интервенции.
Първата и широко известна вече, това е реформата в сферата на деинституционализацията на децата в Република България. Знаете, че по Оперативна програма „Регионално развитие” се финансират инфраструктурните мерки. В рамките на първия краен срок, който беше обявен – 30 юни, бяха подадени общо 26 проектни предложения и всичките са одобрени за финансиране.
Интервенциите, които ние подкрепяме, са в зависимост от сключените договори от Оперативна програма „Регионално развитие” и те ще ни дадат възможност да стартираме специално разработения компонент „Шанс за щастливо бъдеще”, който е насочен към деинституционализацията на децата в домовете за медико-социални грижи за деца и операцията „Да не изоставяме нито едно дете”, която е насочена към извеждането на децата от институциите за деца с увреждания.
Втората област, в която подкрепяме такава интегрирана интервенция, това е включването в пазара на труда на хората с увреждания. Предстои ни да сключим договорите по операция „Шанс за всички”, която ще подкрепи специализираните предприятия и кооперациите на хората с увреждания да подобрят професионалната квалификация на своите служители и да ги подкрепят. Те са надграждаща операция по отношение на друга такава, реализирана по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността”, по която беше дадена възможност да се закупят специализирани активи за адаптиране на работните места на хората с увреждания.
И накрая, третата сфера, в която подкрепяме такава интервенция, това е създаването на социални жилища за уязвимите групи, за маргинализираните групи. Премина вече предварителната оценка на проектните предложения и бяха одобрени четири общини, в които ще се пилотират различни модели на интервенция, за да можем действително да видим как се реализират тези модели и те да бъдат една добра основа за програмирането през следващия програмен период.
Още по време, докато протичат инфраструктурните мерки ние планираме да подкрепим интервенции в сферата на здравеопазването, образованието, пазара на труда и социалното включване за тези целеви групи, за да може да гарантираме един устойчив ефект от тази интегрирана операция. Работим в много тясно взаимодействие с общинските управи, за да може действително така да структурираме дизайна на мерките, които ще предприемем, щото те да постигнат максимален ефект. Въпреки промяната на двама от кметовете в тези две общини след последните избори, новоизбраните двама кметове също заявиха, че ще работят в подкрепа на тези интервенции.
След като ви разказах за някои от успехите, които постигнахме, трябва да призная, че естествено като един жив организъм Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” се изправя пред редица предизвикателства. На този момент не сме идентифицирали сериозни проблеми, които да изискват спешни корективни действия. За тази година също така няма опасност от автоматично освобождаване на ресурс, тъй като ресурсът, който ние сме сертифицирали, е около три пъти по-висок от минимално изискуемия. Все пак има области, в които считаме, че трябва да работим за подобрение. И вече са предприети част от мерките, които дават резултат. Това е преди всичко правилното прилагане на нормативната уредба, свързана с обществените поръчки. Това е един хоризонтален проблем, пред който се изправят всички, не само работещите по оперативните програми, но и всички възложители по Закона за обществените поръчки.
На второ място, като сфера, в която считаме, че е необходимо подобрение, това е капацитетът на бенефициентите ни да планират, да организират и впоследствие да отчитат дейностите по проектите, които осъществяват.
За конкретните бенефициенти сме предприели и въвеждането на график за срочно изпълнение на дейностите и по-голяма регулярност за внасянето на искания за плащания, за да може действително процесът да бъде включен в един последователен цикъл, който да дава възможност за бързо изплащане на средствата по оперативната програма.
В тази насока правим и много сериозен анализ с цел да оптимизираме процедурите и процесите по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, като целта ни е да облекчим процедурите. Като под облекчаване имам предвид да ги облекчим за бенефициентите, а не само за управляващия орган и за междинните звена, за да може действително парите максимално бързо да достигат до бенефициентите.
Заслужава си да отбележа още, че по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” вече стартира и електронното кандидатстване. Знаете, че ние бяхме една от първите програми, които стартирахме електронното кандидатстване. Започнахме с конкретни бенефициенти, за да можем да тестваме процедурата и да подготвим процеса. Но след първите две стартирали процедури на директно предоставяне с електронно кандидатстване вече имаме и такива процедури за подбора на проекти. Това е по развитие на електронните форми на дистанционното обучение в системата на висшето образование, където кандидати ще бъдат висшите учебни заведения. А до края на годината ще стартира още една грантова схема – квалификационните услуги и обучение за заети лица, където също ще се кандидатства електронно.
По отношение на извършените одити, които бяха и причината за предприемане на определени корективни действия, те са една много добра отправна точка, един много добър анализ, който да ни подскаже къде имаме нужда от подобрение.
Искам да отбележа, че от месец април до ноември 2011 година вече са приключили общо пет одита. Обобщената оценка за начина, по който функционират системите за управление и контрол на оперативната програма, която ни е дадена от Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз”, е две, което означава, че системите са работещи с необходимост да бъдат извършени някои подобрения.
В момента текат още 8 одита. Без да изброявам всичките, само ще спомена, че имаме одити от Главна дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности в Европейската комисия” от ОСЕС, вътрешният одит на министъра на труда и социалната политика и Сметната палата. От всичките препоръки, които са ни дадени, които са влезли в окончателните доклади, голяма част от тях вече са изпълнени, други са в процес на финално изпълнение.
Много важен коректив за нашата работа ще бъде излизането на доклада от оценката за постигането на стратегическите и специфичните цели на оперативната програма, тоест междинната оценка. Договорът с избрания изпълнител беше подписан на 29 август и изпълнението на междинната оценка следва да приключи към 30 юни 2012 година. Към момента вече е приключила встъпителната фаза, депозиран е встъпителен доклад от изпълнителя. Но тази оценка ще бъде, както казах, един важен коректив за нас, за да видим действително доколко интервенциите, които сме предприели, постигат резултатите и целите, които сме си поставили.
Планираме да направим едно широко обсъждане на тази оценка и тя ще бъде основата за следващата ни работа до края на програмния период, а и с цел програмирането на следващия.
Това е съвсем накратко, за да не ви отегчавам с детайлите, информацията по въпросите, които представляват интерес за вас. Но ако има и други, които аз съм пропуснала да спомена, сме готови с колегите от управляващия орган да отговорим. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви за изключително изчерпателното представяне. Това беше важно уточнение – за междинната оценка, защото това беше една от препоръките в Междинния доклад на нашата комисия, тъй като е важна, за да може да се реорганизира там, където е необходимо.
Колеги, заповядайте за въпроси. Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаеми господин министър, уважаема госпожо заместник-министър, колеги! Благодаря за подробната информация. И въпреки че тази програма е сложна от гледна точка на многото на брой проекти, защото разбирам администрирането на толкова на брой, все пак според мене има въпроси, които искам да задам.
Гледайки числата към края на 2009 година, в края на 2010 година и днес, примерно ми прави впечатление следното. В края на 2009 година закръглено сме имали сключени договори за 270 млн. евро. Една година по-късно – през 2010 – почти 600 млн. евро – 596 млн. евро е числото. Към днешна дата имаме 684 млн. евро.
Първият въпрос е: каква е причината да забавим силно хода на договарянето?
Второ. Към днешна дата сме усвоили малко над 14 процента. Към края на 2009 година са били 40 млн. евро, към края на 2010 – 108 млн. евро, говоря в евро, в момента са 174 млн.
Прави впечатление, че към края на 2009 година сме имали ресурс на сключени договори за 270 млн. евро. Към днешна дата имаме изпълнени и разплатени 174 млн. евро. Тоест почти две години вече не ни стигат да достигнем обема, договорен в края на 2009 година. Тоест две години не са достатъчни – и то сериозно не са достатъчни, близо 100 млн. евро е разликата, да изпълним онези договори.
И защо питам. Защото натрупването на правилото М + 2 и М + 3 е само след две години. А ние трябва да достигнем разплащане 746 млн. евро, тоест 4,2 пъти повече, отколкото сме постигнали към днешна дата.
И тъй като времето никак не е много, ми се иска, може би в момента няма да можете да ми отговорите, да ви попитам: какъв е реалният план, за да можем наистина ефективно тези десетки, да не кажа стотици договори, които са на главата ви, да бъдат изпълнени качествено и бъдат разплатени, и естествено да бъдат реимбурсирани средствата. Защото към момента риск за автоматична загуба от средства няма по една много проста причина – че миналата година Европейската комисия разхлаби връзката, така да се каже, и правилото М + 3 вече действа и за 2010 година и разхвърляха индикативния бюджет по една шеста от другите години. Но времето тече.
Въпросът е какво ще направим наистина да не загубим реални средства. Не само защото ще загубим директно пари, а защото и ще излъжем много хора, които ще тръгнат да изпълняват проекти и в един момент ще се окаже, че ние нямаме тези ресурси. Това са въпросите ми. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски. Ще дам думата на господин Тошев, който беше заявил желание за въпроси и коментар.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Господин министър, госпожо заместник-министър, уважаеми колеги! Аз искам да попитам няколко неща, които са в качествената сфера на изпълнение на програмата, не толкова в тези количествени показатели, защото все пак това е една програма, чиито количествени оценки и показатели не водят до много ясни изводи.
Първото нещо е – и ние сме го задавали като въпрос тук в комисията – какво правите вие за подобряване на обратната връзка с бенефициента, за да се разбира какъв е ефектът от усвояването на тези десетки и стотици милиони евро или левове, няма значение? Какви механизми имате изработени и как действат те? Защото все пак тук не става въпрос за някакви строежи или някакви линейни или кубични метри. Тук става въпрос за хора и то в доста относително измерение.
Второ. Вие споменахте две неща, които бих искал не само да ги маркирате, а малко по-подробно, ако имате възможност в момента, да ни отговорите. Една от основните причини по всички оперативни програми, а не само по „Развитието на човешките ресурси”, за темповете на усвояване – бързи или бавни и, разбира се, за изпълнението е капацитетът на бенефициента – да започне да планира, да организира, да изпълнява проектите и съответно да ги отчита. Вие маркирате това като нещо, на което не обръщате внимание. Но все пак самото маркиране на проблема не води до неговото решаване. А самите бенефициенти трудно биха могли да се самообучат или да си подобрят капацитета дори и по тази програма.
Вие имате ли някакви активни действия и мерки конкретно? Знам, че изготвяте за всеки бенефициент ръководство на бенефициента, по всеки проект го инструктирате и т.н. Но все пак имате ли нещо, което да ви даде оптимизъм, така че дори това, което колегата спомена, ще се ускори за догодина благодарение на това, което вие правите?
И второ. Освен че стартира пилотно, каква Ви е оценката за него, защото това все пак спестява време и пари на бенефициентите, скъсява инертното време, режийното време за всеки проект и дава възможност за по-голяма активна работа, правейки проекта независим документално от работното време на съответните служители. Имате ли някаква оценка по отношение ефекта от електронното кандидатстване? Това ми е въпросът.
Следващото нещо, което бих искал малко да го прокоментираме. В междинните звена вие сте въвели, доколкото аз съм информиран, задължителна предварителна оценка на всеки проект. Това дава ли предимство за отсяване на евентуални грешки, пропуски, дори нарушения, предварително да се предпазват бенефициентите от това нещо? Каква е Вашата оценка досега – дава ли ефект това нещо или отнема време на бенефициентите за изпълнение на проектите?
И последно, разбира се. Все пак вашето министерство и програмата работят само с хора. Много хубаво е това, че се работи и се увеличава броят на хората, които след завършване на образованието отиват в така наречената социална икономика по ваши проекти. Имате ли след това някакъв последващ контрол на информация колко от тях като излязат от тези програми на социалната икономика реално се реализират на реалния пазар на труда? Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Колеги, ако имате въпроси, сега е моментът да ги зададете. Ако няма, давам думата на госпожа Костадинова за отговор и обобщение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЯНА КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви. Първо, да благодаря на господин Михалевски, че постави въпроса. Той действително е изключително сериозен и сме наясно с това колко сериозна е опасността от загуба на средства.
Да, действително тази година няма такава опасност от загуба на средства. Аз прескочих точката, която беше свързана с годишната ни среща с Европейската комисия и тяхната оценка на нашите планове. Нашият анализ показва, че и догодина темповете, които сме задали за работа, а и планът, който сме разработили, не предполагат опасност от автоматична загуба на средства. Сериозното предизвикателство всъщност ще бъде не догодина, а по-догодина – през 2013 година.
Считаме обаче, че основата, която положихме тази година с оглед на това, че на практика целият ресурс вече е програмиран, нивото ни на договаряне към настоящия момент е 56 процента, но ви казах, че до края на годината то ще достигне 75 процента с трите големи схеми на Министерството на образованието, които ще стартират. Там предвиждаме и някои допълнителни облекчения, свързани с администрирането на тези процеси, така че да могат по-бързо те да бъдат усвоени.
Така че и нивото на договаряне на средствата също до края на годината вече ще бъде достатъчно сериозно.
По отношение на изпълнението на договорите – въпроса, който поставихте. Вие много добре знаете, че изпълнението на договорите отнема известно време. Голяма част от тези договори са със срок на изпълнение две-три години. Така че стигането до финален отчет, за да могат да бъдат изплатени средствата по тези договори, също отнема време. От тази гледна точка с договори, които са контрактувани през 2009 – 2010 година, докато стигнат до финален отчет, на практика влизаме в настоящата година.
Това е основната предпоставка, на която ще разчитаме сега да се вдигне и нивото на разплащания, заедно с ускорените темпове, с които ние работим, за да може по-бързо да се разглеждат исканията за плащане и впоследствие да се верифицират.
Така че към настоящия момент считаме, че организацията, която сме създали, не предполага опасност от прилагането на правилото N + 2 и N + 3.
Ще помоля след това госпожа Русинова вече да спомене за конкретните цифри.
По отношение на другите въпроси, които бяха поставени, свързани с обратната връзка с бенефициентите, да, действително това е изключително важно. В тази посока ние сме предприели редица действия, редица механизми, които са въведени като организация на работа. Едно от тях са проверките на място, които се осъществяват, за да получим обратна връзка от бенефициентите как действително се осъществяват проектите, дали те са доволни от начина, по който се случват. Това е една добра основа, на която се комуникират всички проблеми с бенефициентите и се създава възможност за предварително отстраняване на пропуските, които те биха могли да допуснат.
Що се касае до това каква е оценката от въздействието на тези схеми – въпросът, който поставихте, ние очакваме резултата от междинната оценка. Но искам да подчертая, че вече беше изготвена оценката на първите шест схеми, които са стартирали по оперативната програма. Всъщност повечето от тези схеми впоследствие са надградени и са продължени с други фази. Тази оценка беше представена сега на последния Комитет за наблюдение.
В интерес на истината тя е изключително положителна за това, което се случва като въздействие върху пазара в трите сфери, в които са стартирали тези схеми. Естествено в оценката се визират и редица проблеми, свързани с администрирането на тези процеси.
За наша голяма радост проблемите, които бяха изнесени, са проблеми, които и ние сме идентифицирали в работата си. По отношение на голяма част от тях вече са предприети действия; по отношение на други, които бяха включени в оценката, в момента предприемаме действия, така че да могат те да бъдат своевременно отстранени.
За електронното кандидатстване. Към настоящия момент трудно бих могла да ви дам категорична оценка, въпреки че то е един изключително позитивен инструмент. Но тъй като до този момент ние сме го тествали само с две операции, сега ни предстои по-сериозната работа и с грантовите схеми, предлагам този въпрос да го разгледаме на едно последващо заседание. Но това безспорно е крачка напред по отношение на облекчаване на процедурите. Тъй като след електронното кандидатстване следващото нещо, към което следва да гледаме вече, е електронното отчитане. Малко или много ние в нашата работа го въвеждаме по отношение на конкретни схеми, там, където е възможно да бъдат представени документите с електронен подпис. Така че тези процедури се тестват предварително в по-малки формати. Но безспорно това ще доведе до много сериозно облекчаване за бенефициентите и, от друга страна, за обективност на процеса, така че да няма субективен елемент при оценката.
Под въпроса, който поставихте, за предварителната оценка на проектите, предполагам, че имате предвид предварителния контрол на процедурите за възлагане на обществени поръчки. Да, те са въведени, това е част от системата от мерки, които сме въвели за това да минимизираме рисковете при възлагането на обществени поръчки, с оглед последващи финансови корекции. Освен всичките обучения на бенефициенти, които правим за възлагането на обществените поръчки и ги подкрепяме, това е един друг механизъм.
Дали води до забавяне? Да, води до забавяне в рамките на определените срокове, които са разписани в процедурните наръчници. Ние нямаме забавяне извън сроковете, които са посочени в процедурните наръчници. Но смятам, че забавяне от две-три седмици е съвсем минимален риск на фона на риска впоследствие да бъдат наложени финансови корекции заради недобре изпълнено възлагане на обществените поръчки.
Що се касае до въпроса дали имаме проучване колко от лицата, които са били включени в предприятия от социалната икономика, впоследствие са преминали на пазара, резултатът от това ще дойде и от междинната оценка, тъй като голяма част от схемите, за които ви споменах, че сега ще стартират, на практика сега се осъществяват, за да можем да говорим за последващите действия.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Костадинова. Заповдайте, госпожо Русинова.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо заместник-министър! Бих искала само да допълня към думите на госпожа Костадинова по отношение на заплащането на програмата от прилагането на автоматичното освобождаване и мерките, които ние сме предприели заедно с трите междинни звена.
От началото на годината ние имаме детайлен план за действие, който обхваща целия период от началото на годината до края на програмния период, разбит по тримесечие с прогноза за всяко едно тримесечие по отношение на стартиране на процедури, договаряне, верификация, разплащания с бенефициентите и сертификация на средствата. Като на всеки три месеца ние подготвяме обобщена информация, тя също се съгласува и с представители на Европейската комисия и много стриктно следим, за да имаме яснота във всеки един момент дали имаме по определени оси изоставане и съответно да предприемем мерки, така че да не се стигне до подобна ситуация.
Какво сме предприели. Амбицията ни за тази година беше наистина да стигнем 100 процента ниво на програмиране, вие – 80 процента на ниво договаряне на оперативната програма, което би ни гарантирало в следващите години акцент предимно върху изпълнението, разплащанията и сертификация на разходите на вече извършени плащания от бенефициентите.
Планът ни за тази година до голяма степен е изпълнен. В момента има отворени 126 процедури по оперативната програма. Както и госпожа Костадинова спомена, 47 от тях са открити през тази година.
Наистина голяма част от процедурите изискват по-дълъг срок за кандидатстване, за част от процедурите дадохме малко по-дълга възможност за кандидатстване, с оглед и на местните избори, там, където имаше възможност общините да кандидатстват. И съответно до края на годината в голяма степен ще изпълним плана, който си бяхме поставили.
С програмирането на нови операции на последното заседание на Комитета за наблюдение ние имаме тримесечен срок след излизане на протокола да отворим тези операции. Тоест при 100 процента програмиране би трябвало до средата на следващата година да имаме в голяма степен 100 процента договаряне на цялата оперативна програма. Ние считаме, че това ще ни гарантира оттук нататък възможност тези средства да бъдат разплащани.
Какви са другите мерки, които сме предприели. От началото на тази година имаме правно основание при операции, които са на директни бенефициенти, ако счетем, че операцията е достатъчно ефективна от гледна точка на усвояване и ефект върху целевите групи, ние имаме възможност с увеличаване на ресурса и увеличаване на индикаторите много бързо с решение на комитета да добавим допълнителни средства към такива операции. Вече имаме такъв пример с една от успешните за нас операции, която се администрира от Агенцията по заетостта – това е операцията за трудовите медиатори, които подпомагат безработните лица по време на криза. На последното заседание на Комитета ние добавихме допълнителен ресурс и разширихме действието на тази операция.
Тоест ние имаме вътрешен механизъм при добре работещи схеми много бързо да добавяме ресурс и да го увеличаваме, за да може това до голяма степен да компенсира рисковете, ако има изоставане по някоя от осите.
По отношение на декъмитмънта. Наистина считаме, че с този план за действие, който сме предприели, ще избегнем за 2012 и за 2013 година опасността от декъмитмънти. Имаме възможност и гаранции и от страна на колегите от Министерството на финансите, че ако имаме достатъчно натрупани сертифицирани средства, ще можем да изпращаме и извънредни сертификати към Европейската комисия, което ще ни гарантира висока степен на възстановяване на средства и в националния бюджет.
По отношение на другите въпроси бих искала да добавя, че наистина ние много държим на обратната връзка с бенефициентите. През тази година имахме изключително активна информационна кампания по всички схеми, които стартираха от тази година.
Нещо, което въведохме за всички нови схеми, е заедно с поканата, която отправяме към потенциалните бенефициенти, предварително да публикуваме ръководство за изпълнение, което дава възможност на потенциалните бенефициенти предварително да се запознаят с условията за кандидатстване.
Друг ефективен механизъм, който считаме, че много ни подпомага при нашата работа, така че да имаме адекватни на условията схеми, това е възможността, която е дадена в 121-о Постановление на Министерския съвет за предварително обсъждане на насоките за кандидатстване от всички заинтересовани страни. За нас това е допълнителен ефект, който наистина подобрява начина, по който се реализират схемите.
И по отношение на електронното кандидатстване имаме наистина амбиция в голяма степен да го разгърнем по оперативната програма, както и следващата година да минем на електронно отчитане към част от схемите, към които това, разбира се, е приложимо, тъй като обхватът на нашите бенефициенти е изключително широк и не за всички от тях ще бъде приложимо.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Русинова. Господин Минчев, заповядайте.
КРАСИМИР МИНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз също първо, искам да благодаря за това подробно представяне на оперативната програма.
Направи ми впечатление, че много от средствата ви са предназначени за програми и за проекти, които са свързани с висшето образование и дават възможност за включване с проект във висшите учебни заведения, което може би ще спести средства, които ще се пренасочат на друго място.
Бих искал да попитам само следното. Там бяха определили средства за насърчаване на 600 висшисти. Мисля, че тези средства бяха 3 млн. лв. Смятате ли, че тези средства са достатъчни за насърчаване на висшисти, нещо от този род беше формулирано?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Костадинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЯНА КОСТАДИНОВА: Само едно уточнение искам да направя. Първо, схемите, които ви представих, са новите схеми, които сега бяха гласувани на Комитета за наблюдение. Реализират се и други. Така че не оставяйте с впечатление, че само това е ресурсът, който е насочен към висшите учебни заведения.
Може би имате предвид системата за квалификация и кариерно израстване на преподавателите, тоест за 4 млн. лв. За 6 млн. лв. беше актуализирането.
Операцията по Приоритетна ос 6 е насочена към това да подкрепи Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването и второстепенните разпоредители, за да може в техните системи да бъдат назначавани такива служители.
Нека не забравяме, че тук има много интервенции, които са насочени към млади хора, с оглед проблема с младежката безработица. По отношение на младите висшисти се реализира и една програма „Старт в кариерата”, която е с бюджетно финансиране, която доказа, че е изключително успешна, за назначаване на лица в държавната и в общинската администрация. Така че това, което ние в момента предлагаме, е един модел за лица, които имат специфичното образование, насочено в тези сфери на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването. Само такива лица ще бъдат назначавани, за да могат да придобият предварителен опит. За 9-месечни стажове е отделен ресурс от 3 млн. лв. Считаме, че на този етап е достатъчен. Но това е, което можем да отделим.
Естествено при допълнителни спестявания, ако схемата се окаже достатъчно успешна, би могло да бъде насочен и допълнителен ресурс. Но както подчертах, това е съвсем нова схема, която сега е гласувана.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО Т. 13 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ (2011 Г.) – „РАМКА НА ЕС ЗА НАЦИОНАЛНИ СТРАТЕГИИ ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА РОМИТЕ ДО 2020 Г.”.
Правим плавен преход към тази тема. Знаете, колеги, че след случилото се във Франция през 2010 година в рамките на Унгарското председателство беше взето решение до края на 2011 година всички държави членки да участват в изготвянето на рамка на Европейския съюз за националните стратегии за интегриране на ромите до 2020 година.
Ако Вие, госпожо Костадинова, имате възможност да останете, тъй като темите са обвързани, ще сме Ви благодарни.
Министър Цветанов в последния момент беше възпрепятстват, щеше и той да бъде сред нас като координатор към Съвета по етнически интеграционни въпроси. Но ще имаме удоволствието сред нас да е господин Георги Кръстев – съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи, който да представи свършеното до момента. А вие, колеги, сте запознати със становището, което Българският парламент ще изпрати в рамките на политическия диалог, след като го гласуваме, разбира се, с Европейската комисия.
Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, госпожо председател. Тук съм и в качеството си на заместник-председател на Националния съвет по етнически и интеграционни въпроси, а председателят на Съвета господин Цветанов с измененията на правилника за устройството и дейността на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси, приети през месец април, е и национален координатор на десетилетието на ромското включване.
Действително се получава един преход от така подробната презентация по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” към тази тема, тъй като интеграционната политика от гледна точка на финансиране по оперативните програми разчита до голяма степен, ако не изцяло на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, въпреки че като цяло, разбира се, не могат да бъдат заделени средства по критерии и по признак „етническа принадлежност”.
Има една ос, подобрена в края на миналата година, която е конкретно към етнически малцинства с фокус към ромите, която има за цел да проведе едни изследователски по-скоро дейности, които да подпомогнат реализирането на политиката за интеграция на ромите.
Политиката за интегриране на ромите в българското общество се основава на комплекс от стратегически оперативни документи, като началото на прилагането им е поставено с приемането на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество през 1999 година. На 12 май 2010 година беше приета втора Рамкова програма за интегриране на ромите в българското общество. С нея бяха потвърдени доказалите се в предишните години практики и бяха създадени условия и на други инициативи за последващо развитие.
На основание на общите стратегически документи са разработени и се прилагат програмни и планови документи в министерства и ведомства с преки отговорности в сферата на интеграцията на ромите, а именно образование, здравеопазване, жилищни условия, заетост и социално включване, които са общоевропейските приоритети, потвърдени през месец април тази година.
Трябва да отбележа, че дейностите по програмите както на национално, така и на европейско равнище са насочени към всички лица в уязвимо положение, принадлежащи към етнически малцинства. Но така или иначе фокусът към ромите преобладава в наименованието както на програмите, така и на отделните дейности.
Искам да отбележа, че текстът на сегашния доклад, който ви представям, е съобразен с дейността на комисиите и съветите, чийто председател е заместник-министър председателят и министър на вътрешните работи господин Цветанов.
Министерството на вътрешните работи прилага стратегията „Полицията в близост до обществото”, съществена част от която е ориентирана към работа с етнически малцинствени общности, преди всичко с граждани от ромски произход. Стратегията се реализира основно от Главна дирекция „Охранителна полиция”. В рамките на стратегията със съдействието на Холандия се реализира вече три години проект за обучение на полицейски служители за работа с лица от етнически малцинства и конкретно с представители на ромската общност. На 5 и 6 декември тази година предстои да се проведе поредното обучение, а на 9 декември да се състои брифинг.
Съществена дейност в последно време – 2010 година, се реализира и със съдействието на Комисията за защита от дискриминация.
През 2010 година са организирани два обучителни семинара за служители на МВР, включително представители на областните дирекции на МВР, а през 2011 година бе проведена национална конференция с участието на 80 служители от Министерството на вътрешните работи.
На 12, 13 и 14 декември т.г. в град Велинград предстои да се проведе обучителен семинар за 250 служители на Министерството на вътрешните работи по линия на детската престъпност.
Моделът на семинарните обучения се допълва от интерактивни занимания за повишаване на знанията, уменията и, разбира се, чувствителността спрямо дискриминационни прояви, съпътстващи дейността на служителите, тоест когато има риск от такива прояви.
В интерактивни ситуации участници решават дискриминационни казуси в сферата на упражняване правото на труд, упражняване на други права и достъпа до услуги.
Обучението на полицейските сили за реагиране при напрежение сред или в близост до етнически малцинствени общности се очертава като приоритет не само за нашата страна, но и за редица други държави от Европейския съюз. Темата за правата на човека и полицейската етика е включена както в първоначалната подготовка, така и в обучението по месторабота, като резултатите се докладват на всяко тримесечие от ръководителите на съответните структурни звена.
На базата на споразумение с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в Академията на МВР се провежда обучение на служители на МВР за противодействие на езика на омразата. Главна дирекция „Охранителна полиция” работи в партньорство със сродни служби от други държави по проект „Европейска полиция и права на човека”.
С цел превенция на напрежение се изграждат полицейски участъци в кварталите с преобладаващо малцинствено население и се работи с изявени лидери на малцинствените общности.
За овладяване на процеси, свързани с незаконна имиграция, са установени двустранни отношения с полицейски структури на съответните държави, с цел установяване на организаторите и извършителите, на използваните от тях методи и средства, с оглед предприемане на действия по пресичане и превенция на трафик на хора и други престъпни деяния.
Успешно е сътрудничеството с полицейските структури в Австрия, Германия и Франция, което се осъществява както от представителите на МВР, така и от целево командировани служители за работа с български граждани на място в тези държави.
През 2011 година например бяха командировани полицейски служители от град Пловдив за оказване на съдействие на полицейски служители в град Дортмунд, Германия.
Установени са ползотворни контакти с Финландия. В разговори с дипломати – членове на правителството на тази страна бяха разяснени социално-икономическите по своята същност причини за миграционни нагласи на български роми за пътуване към тази държава, както и привлекателността на процедурата за предоставяне на убежище, продължаваща около три месеца и свързана с предоставянето на сравнително големи социални помощи.
Рязкото намаляване на срока за обработване на документи, съпроводено с намаляване на социалните помощи, доведе до намаляване на броя на желаещите сред българските роми да пътуват до Финландия. Този процес не е спрял окончателно, но случаите са много по-малко и темата не е сред основните в официалните разговори.
Вниманието на българската общественост и на обществеността, държавници и политици в други страни, а и на равнище Европейски съюз в последно време е насочено към случаите на напрежение на местно равнище и към проявите на нетолерантност и език на омразата след инцидента в Катуница. Подобни конфликти, макар и с много по-малък отзвук, са се случвали и преди, например във Видин и в Дупница.
Следва да се подчертае, че тези събития са резултат от натрупано през годините напрежение, породено от чувството на безнаказаност. На тези събития няма етнически елемент. Това беше подчертано на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност, който се проведе на 1 октомври тази година. Като цяло институциите реагираха навреме, но въпросът е, че не трябва да се допуска натрупване на напрежение, а противозаконните прояви да бъдат пресичани и наказвани навреме.
Следва да се подчертае, че в Министерството на вътрешните работи не се води статистика по етнически признак за извършителите на престъпление. При необходимост се установяват и поддържат отношения с полицейски структури и на други държави.
Противодействието на трафика на хора е основна задача на цялата комисия за борба с трафика на хора, която реализира редица проекти със съдействието на правителствата на Норвегия, Холандия и други държави, както и на Европейския съюз и на фондация „Америка за България”.
Днес правителството одобри участие на нашата страна чрез Националната комисия за борба с трафика на хора в проект „Превенция на трафика на хора, принадлежащи към етническите групи с фокус към ромското малцинство в България”. Той ще се реализира със съдействието на Франция. Стойността на проекта е 67 650 евро.
Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните провежда обучение на местно равнище по въпросите на дерадикализацията, която също се очертава като една от основните теми за международни организации и техни структури, като например Бюрото за демократични институции и права на човека към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Обучението се провежда съвместно със служители от Държавната агенция „Национална сигурност”.
Следва да се отбележи протичащият процес на реформиране на младежкото правосъдие, който следва да осъвремени практиката в нашата страна по тези сложни обществени проблеми.
Националният съвет за сътрудничество по етническите интеграционни въпроси е координиращ консултативен орган, който подпомага Министерския съвет в разработването и провеждането на държавната политика по етническите и интеграционните въпроси. Негови членове са заместник-министри, председатели на агенции, представители на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза и създадени от граждани, принадлежащи към етнически малцинства или за работа в полза на етнически малцинствени общности, респективно за тяхното интегриране в българското общество.
Основна задача за Съвета през 2011 година е разработването на нова Национална стратегия за интеграция на ромите в българското общество и на план за действие към нея, които да съответстват на съобщението на Европейската комисия от 5 април за рамка на Европейския съюз за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 година. Това съобщение бе потвърдено със заключенията на Съвета на Европейския съюз от 19 май 2011 година.
Изготвен е нон пейпър с методически указания. Посочените документи се използват при подготовка на стратегията и плана за действие за нашата страна.
Дейността за изпълнение на тази задача се осъществява от работна група, създадена по предложение на заместник-министър председателя и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов със заповед № З-185/22 юли 2011 г. на министър-председателя. В групата са представени държавни институции и неправителствени организации почти 50 на 50. Групата провежда своята работа чрез заседания и активно обсъждане на проекти и предложения чрез обмен на становища по електронна поща.
През 2011 година се проведоха четири регионални обсъждания на проекта на стратегия, публикувана на страницата на Съвета. На 14 ноември се състоя национална работна среща с участието на близо 300 души, включително представители на международни организации.
На 28 ноември, следващия понеделник, ще се състои последното заседание на работната група, на което ще бъде представен проектът на основата на постъпилите междувременно предложения.
Искам да отбележа изключително активното съдействие, което реализирахме през тази година със Световната банка за провеждане на това мероприятие на 14 ноември, но също така на едно мероприятие на 16 май за обсъждане на възможностите за използване на средствата от Европейския съюз за провеждане на интеграционната политика.
Стратегията и планът за действие към нея се разработват като единни документи, които следва да обединят и да заменят съществуващите секторни стратегии и планове за действие, като в същото време осигурят ефективно наблюдение за изпълнението по измерими индикатори. Стратегията е ориентирана към 2020 година, а планът за действие е разработен с оглед приключването на сегашния планов период по оперативните програми и за следващия – 2014 до 2020 година.
Нов момент в двата документа е темата за върховенството на закона, по която не са заделяни средства по оперативни програми. Съответните дейности, осъществявани от МВР и други структури, се финансират от държавния бюджет и по двустранни проекти.
Целесъобразно е през следващия планов период в оперативните програми да бъде заложена възможността да се финансират дейности, осъществявани от МВР за защита на най-уязвимите лица от етнически малцинства, които се оказват обект на дискриминации и насилие и в рамките на самите общности. Особено внимание следва да се отдели на защитата на децата и жените.
Целесъобразно е също така следващата оперативна програма, в рамките на която ще продължи работата по развитие на човешките ресурси, да бъде отворена и към администрацията на Министерския съвет, а също и към областните администрации, за да могат с проекти да кандидатстват в Националния съвет и областните съвети за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси, както и други консултативни и координиращи структури, работещи по защита на основните права и свободи на гражданите и за интегриране в обществото на гражданите в уязвимо социално-икономическо положение. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Кръстев. Колеги, вие сте запознати със становището, което ще излезе от името на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Основните акценти в него са, първо, че се приветства подходът за даване на общоевропейска рамка за интегриране на ромското малцинство и обвързването със Стратегията „Европа 2020”, като респективно препоръките ни са да се търси синергия както между стратегията за ромите, така и вече други съществуващи стратегии на Европейския съюз. За пример сме дали Дунавската стратегия, която ще е предмет на разглеждане в следващата точка от днешния дневен ред.
Изключително важен за нас е възприетият подход за „визия стратегия – план”, като се отчита и регионалният начин на мислене, тоест отдолу нагоре, подчертавайки, че в крайна сметка и социалната, и икономическата интеграция на ромите е двустранен процес, който изисква промяна в нагласите както на мнозинството, така и на уязвимата част от обществото.
Изключително важно е и търсенето на интегриран подход при наличните финансови програми и инструменти на Европейския съюз, с които в момента се разполага. Някои от тях ще бъдат запазени, други – доразвити през следващия програмен период. Но е важно търсенето на интегриран подход и синергия в тази посока.
Дали сме за пример това, което се случва по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и по оперативна програма „Регионално развитие” за така нареченото кръстосано финансиране.
Поставили сме акцент върху върховенството на закона като водещ принцип.
Изключително важно като точка и като акцент, който сме сложили, е, че наистина трябва да започнем да работим по посока на много по-голяма прозрачност и отчетност специално на средствата, които се разходват по линия на тази уязвима група от нашето общество, тъй като до момента нито на национално ниво, нито на ниво Европейски съюз има конкретни данни за постиженията по отношение на инвестираните средства и какви са точно реалните резултати от тази инвестиция. Затова сме дали като препоръка за целесъобразност да се изготвят доклади за разходването на средствата по мерките, касаещи и ромската интеграция, за да се докладва реално постигнатото в тази посока.
Това е като основни акценти. Вие в дълбочина вече сте запознати със становището. Просто исках като акценти да ги маркирам.
Имате думата за въпроси. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаеми колеги, аз ще се обърна към вас. Малко или много тази стратегия – трябва да си го кажем ясно – е в отговор на това, че ни я искат. Ние стратегия имаме и от преди, и от по-преди, и от 1999 година.
Между другото аз слушах внимателно изявленията по време на тази конференция на 14 ноември. Даже имаше коментар, че стратегията от 1999 година може би е била най-прагматична. И пак рискуваме да одобрим един документ, той да си потъне и нещата да останат такива.
Аз дълбоко възразявам срещу предложението Ви да станат бенефициент Националният съвет и областните управи, администрациите. Защото ние не правим тази програма за администрациите, а се опитваме да направим нещо за хората.
В тази връзка между другото – аз ще се обърна към председателката – нямаме никаква реална информация. Вие може би неволно дори го казахте и то много вярно. Ние нямаме картинка какво става с нашите съграждани от тази група.
Аз бих предложил три неща, които да възложим на изпълнителната власт.
Първо, в сферата на образованието. Нека да направят един доклад в Министерството на образованието, младежта и науката. Защото има много ресурси и в момента, които вървят по линията на Министерството на образованието, директно през бюджета за целодневната организация, за различни програми за преподавателите и за децата. Какво става с ромите в България, те наистина завършват ли, кой клас завършват, какво е качеството на образованието?
Второ, работата и доходите на тези хора. Аз тук използвам присъствието и на заместник-министъра на труда и социалната политика. Нека да видим една картина – какво реално се случва с тези хора, имат ли достъп, какво е нивото на доходите?
Трето – обръщам се към колегите депутати. Аз ще подготвя утре и ще ви предложа да внесем в рамките на първо и второ четене на Закона за бюджета една много малка сума, която да дадем на българските общини. Между другото те са някъде около 90 общини от 264, които имат концентрирани, така да се каже, жилищни образувания, живеещи с ромите. И действащото правило на изменения Закон за устройство на територията, който действа от 31 юли 2007 година, е да дадем шанс, за да узаконят съществуващите жилища с едно много просто действие на общинските съвети – да приемат ПУК със специфични правила. И поради липса на тези малки средства, разбира се, и поради липса на желание у местните администрации, а понякога и поради липса на възможност те не го правят. Защото тези хора се изправят пред простички неща. Не могат да се свържат към ВиК и електроразпределителните дружества, защото не са им законни жилищата, нямат достатъчно доходи, децата им не могат да получат образование. Иначе с красиви думи никаква работа няма да свършим.
Затова аз дълбоко апелирам ние като комисия, още повече това е въпрос, издигнат на европейско равнище, да свършим някаква конкретна работа, та хората да я усетят.
Това са три неща, които можем да свършим, за да има смисъл да подкрепим стратегията. Иначе ще остане просто едно добро пожелание, което след няколко години някои други хора около тази маса ще отчитат и вероятно със същия успех, както и сега. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Михалевски. Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз съм от една от общините, които имат концентрирано ромско население – това е Видин.
Първо, в Европа има приблизително около 10 млн. роми, от които сигурно 90 процента живеят в региона на Дунав. Мисля, че в България ние сега при преброяването отчетохме една оптимистична цифра. Аз мисля, че тя е доста по-завишена, защото много от тях са скрили произхода си, става въпрос за етническия си произход.
По отношение на ефективността, този въпрос наистина ме интересува живо, защото това е един проблем за моя регион, а не само за Видин. Там има няколко населени места, във Видин не е така, но има няколко села, които са вече със 70 процента ромско население, което не е малко.
По отношение на интеграционните процеси съм се интересувал поне в страните, които съм посещавал. Единствен официален положителен резултат дават испанците. Не знам дали ние сме се интересували от тяхната практика. Но имайте предвид, че тя е доста силова, тоест принудителна, не става въпрос за бой.
По отношение на стратегиите, които ние сме приемали и приемаме, през 1999 година направихме няколко цигани във Видин милионери с по няколко джипа. Те влязоха и в политиката и, между другото, доста успешно се реализират и в момента.
По отношение на това какво би трябвало да се направи, аз не мога да кажа. Защото този, който даде на Европа и на България изхода от това положение, сигурно ще получи след няколко години Нобелова награда. Това е една битност и един начин на живот, който те просто не искат да го променят. Защото във Видин – бил съм председател на общинския съвет – ние ги изведохме от гетото и от квартал „Нов път”, няма значение как ще го наречем, и обезлюдихме няколко паралелки от българчета. Това е първи факт.
Втори факт. Като председател на общинския съвет аз съм подписал решение, с което десет пъти им намалихме цената на имотите и им направихме ПУП-овете в техния квартал. Една ж.п. линия дели ромския квартал от останалите населени места. Цената е 5 лв. на кв. м. в ромската махала, 50 лв. е до тях, шеста и пета зона. Те се циганяха да стане 3 лв., което означава, че таксите им за прехвърляне след това трябваше да бъдат по-високи, отколкото цената на имота.
Въпреки всичко това са вече четири години и повече, откакто е влязла наредбата на общинския съвет в действие, има под 5 процента изкупени имоти, като 100 процента от тези 5 процента ги взеха бароните и направиха другите роби, които живеят на тези имоти. Няма изход от това положение със сега действащата практика в България – да бъдем внимателни, толерантни и т.н. Трябва да има икономическа принуда. Вземат ли се икономическите лостове от ръцете на бароните при тях и да се почувстват другите що годе хора, тогава може би ще има някакъв резултат.
А по отношение на това, което администрира стратегията и програмите по нея, аз мисля, че лидерите им не са най-добрият вариант. Може би ще трябва пилотно да се направи, ако, разбира се, няма оценка за цялостно решение. Но наистина, колега, ако ние решим въпроса със стратегия, някой от нас трябва да получи Нобелова награда. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. На етап стратегия сме, предстои план за действие и вече конкретните мерки.
Колеги, имате ли въпроси, коментари? – Не виждам. Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз ще бъда съвсем кратък. Това, че Националният съвет и областните съвети биха станали бенефициенти по оперативни програми, съвсем не означава, че средствата ще отидат за чисто административни дейности. Нищо подобно. Или това може да се случи само в рамките на някакъв общоприемлив процент, без да се ангажират 5 или 10 процента.
Основната цел на Националния съвет и на областните съвети е да провеждат дейности в полза, в интерес на хората, за които трябва да бъдат създадени условия да се интегрират. В този смисъл апелирам към тази възможност, тъй като средствата, които се заделят от държавния бюджет, е очевидно , че не са достатъчни. Но също така очевидно е, че и на европейско равнище се мисли за някакво целево заделяне на средства за структури, доста гъвкави по своя характер, които да осъществяват дейности в контекста на интеграционната политика. Така че тази възможност мисля, че трябва да бъде създадена. Но това е въпрос на работата по следващите оперативни програми.
Няма да коментирам въпроса с узаконяването, тъй като такава възможност имаше първо, до 2004 година. И второ, зная за различни други общини, които предоставят доста изгодни условия за закупуване на общински имоти, разбира се, в урегулирана територия. Този интерес не е така голям и в крайна сметка се получава изкупуване от определени кръгове. Но всичко това действително трябва да се анализира, да се събира информацията, за да се направи една карта. И ако има целево финансиране примерно на Националния съвет, една от задачите ще бъде да се направи именно такава карта за състоянието на проблемите на територията на нашата страна.
Накратко за администрирането на програмата. Идеята е тази програма да се осъществява чрез плана за действие и съответните министерства и ведомства да имат основната роля, но Националният съвет да осъществява координацията, мониторинга, оценката на изпълнението на тази програма. Тоест, от една страна, ще имаме този общ елемент, който да гарантира хоризонталната координация между различните приоритети, от друга, вече министерствата и ведомствата ще си изпълняват дейностите съобразно тяхната функционална компетентност. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Кръстев. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Господин Кръстев, аз първо, когато говоря за узаконяване, не коментирам узаконяването през 2004 година. От 2007 година действа специално изменение на закона, което е в сила, точно за тези общности, тъй като проблемът е там, че това са маломерни терени, които не могат да бъдат по общите правила на Закона за устройство на територията формирани като парцели. Това между другото се координира от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и там можете да вземете информацията от Дирекция „Устройство на територията”, за да се види колко оттогава досега са направили някакво действие. Сигурно, без да знаем информацията, не са повече от 30 общини. Ако са 30, ще бъде голям успех.
Тук обаче ние трябва да помогнем и тук е нашата роля. И това, което аз предложих и за ефекта от образователните мерки, които действат, нека Националният съвет да вземе да обобщи тези неща и да ни представи един доклад в рамките на един месец, който ще разпоредите, имате председател на Националния съвет вицепремиер, който има достатъчно власт да помоли колегите си, за да видим каква е реалната картина, защото тя в момента ни липсва, къде са ромите.
Аз съм сигурен, че ние изливаме в момента огромни ресурси. Вземете училищата, където учат преимуществено такива деца, и да ги провери Министерството на образованието, младежта и науката колко ресурс получават и какъв е ефектът. Аз сега няма да давам примери, имам примери и знам какво правят директорите. Такива бели правят, че...... Но това трябва да направим.
И второ, защо само с оперативните програми? Дайте Националният съвет да предложи. В Закона за бюджета имаше не лоша практика до 2009 година, може да не са много средствата, но по 10 млн. лв. се отделяха и за „меки” мерки, така да се каже, за различни взаимодействия, и за инфраструктурни проекти, малки, които могат да се администрират от общините. Тази практика се изключи. Както примерно според мене, не искам да го класифицирам грубо, едно действие – спря се проектът на Банката за развитие на Съвета на Европа за жилищата при 3 процента лихва. Бяха готови, бяха започнали, сега е замразено - в Раднево, в Балчик, в Пазарджик и още на едно място.
Не може само с оперативните програми. Ако ние само на това разчитаме и нямаме национална политика как да ги интегрираме тези хора!
МОНИКА ПАРАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Аз предлагам да преминем към гласуване на становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Рамката на Европейския съюз за национални стратегии за интеграция на ромите до 2020 година. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно становището. Аз Ви благодаря, госпожо Костадинова и госпожо Русинова за това, че останахте и след вашата точка. Господин Кръстев, хубав следобед и на Вас.

Преминаваме към пета точка от днешния интензивен дневен ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО Т. 60 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2011 Г.) – СТРАТЕГИЯ НА ЕС ЗА РЕГИОНА НА РЕКА ДУНАВ.
По тази точка сме поканили:
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството
Николина Николова – заместник-министър, отговарящ за Дунавската стратегия. За първи път да Ви приветстваме и в това Ви качество, госпожо Николова.
Юлия Йонева – държавен експерт.
Заповядайте, госпожо Николова, да представите доклада.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛИНА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко бих искала да ви представя Дунавската стратегия и най-вече какъв е напредъкът по приоритетните области.
Знаете, че Дунавската стратегия е приета на 24 юни 2011 година от Европейския съвет в рамките на Унгарското председателство на Европейския съюз, като 14 държави участват в нея. Осем от тях са държави – членки на Европейския съюз, а шест не са. Тази стратегия е втората макрорегионална стратегия след приетата стратегия за Балтийско море, като, разбира се, тя следва да се съгласува и с перспективите в региона на Черно море, и в рамките на интегрираната морска политика, с оглед на географското й измерение.
Основно Дунавската стратегия има четири основни стълба, свързани с околна среда, със социалноикономическо сближаване и сигурност, като 11 са приоритетните области в плана за действие.
Аз няма да се спирам подробно на всеки един от приоритетните области. Ще ви предоставя писмено целите, които са приети на последните стиъринг групи за всяка една от 11-те приоритетни области, тъй като тяхното изчитане в момента ще отнеме много време. Но ако искате, мога изрично да ги прочета приоритетна област по приоритетна област.
Основното е, че България е координатор по Приоритетна област 3, което е насърчаване на дейностите в областта на културата и туризма и преките контакти между хората, съвместно с Румъния, и за координатор по Приоритетна област 11, ведно с Германия, сътрудничество по сигурността и справяне с проблемите с организираната престъпност.
Във връзка с Приоритетна област 3 е приета съвместна политическа декларация за създаване на Съвет за сътрудничество на високо равнище между Република България и Румъния, подписана на 12 октомври 2011 година по време на съвместното правителствено заседание между правителството на Република България и на Румъния.
Във връзка с Приоритетна област 11 е дадена възможност в контекста на предстоящото интегриране на страната в Шенгенското пространство.
Това, което е направено като последни инициативи, стиъринг групите, така наречените наблюдаващи групи, са се събирали два пъти, като инициативата за това е била от държавите – координаторки на всяка една от приоритетните области.
Последно, на 15 ноември проведохме в Министерството на регионалното развитие и благоустройството среща с ведомствата, които имат представители във всяка една от стиъринг групите, за да обсъдим напредъка по приоритетни области и какво предстои оттук нататък.
Най-важното като впечатление бе, че някои от приоритетните области имат доста голям напредък, някои имат много по-слаб напредък, което основно се дължи на факта, че липсва ресурс за участие във всички работни групи и срещи, които се организират от държавите членки, които координират всяка една от приоритетните области.
Една от важните инициативи, която се случи в началото на ноември, това е неформалната среща на външните министри от Дунавския регион, организирана от Министерствата на външните работи на Румъния и на Австрия, които са съкоординатори по Приоритетна област 1 – подобряване на мобилността и интермодалността, като позицията на България основно бе представена в четири точки:
- подобряване координацията между всички участници на централно и местно ниво, както и между неправителствените организации;
- добро управление чрез намаляване на бюрокрацията и повишаване на ефективността;
- общо стратегическо планиране за следващия програмен период, включително разработване на общи планове за единно териториално планиране на страните от Дунавския регион;
- разглеждане на възможността за дефинирането на нова мултинационална програма по Цел 3 – териториално сътрудничество на кохезионната политика 2014 – 2020 година.
Основната инициатива всъщност се проведе на 21 и 22 ноември в Брюксел, на която имах честта да присъствам, която е среща на групата на високо ниво за страните членки по Дунавската стратегия, както и със съвместното участие на представителите на страните членки по Балтийската стратегия с цел обмяна на опит и ползване на добрите практики от Балтийската стратегия, която бе одобрена преди две години.
Основните моменти от дискусията бяха свързани с предоставянето на актуална информация за напредъка. Аз ще ви предоставя последните цели, които се одобриха, които основните стиъринг групи са редуцирали, с оглед на реалното изпълнение и постигане на всяка една от тях; приемане на тези цели, които са приети преди това от направляващите групи.
Обсъдихме възможностите за финансиране за периода 2014 – 2020 година, включително и възможностите за техническа помощ, както и бе обсъден представеният проект за дунавска инвестиционна рамка за Дунавски инвестиционен фонд, който да ползва малките и средни предприятия от дунавските региони, както, разбира се, и следващите стъпки.
Основният момент и това, което Европейската комисия информира, е, че през месец декември 2010 година Европейският парламент е гласувал отпускането на 3,5 млн. евро, за да се улесни стартирането на стратегията, по 200 хил. евро по приоритетна област за координаторите. В тази връзка България е получила по Приоритетна област 3 сто хиляди евро и по Приоритетна област 11 сто хиляди евро, които да подпомогнат осъществяването на дейностите по тези приоритетни области.
Също така Европейската комисия информира, че застава зад идеята за създаване на иновационен фонд в Дунавския регион – това, което ви споменах, който да касае подпомагането на малките и средни предприятия и предоставяне на изгодни кредити. Най-вече тук играят основна роля и международните финансови институции. Но, разбира се, това предложение ние очакваме да го получим, за да може да ви го предоставим и то тепърва ще подлежи на обсъждане.
Също така Европейската комисия информира, че през месец декември планира да изпрати писмо на министрите, които отговарят за кохезионната политика в държавите членки, в което ще се обърне специално внимание на необходимостта от синхронизиране на финансирането за следващия период и това, че в стратегическите документи държавите членки следва да отделят специално място на макрорегионалните стратегии и основно в своето национално планиране.
В края на месец януари следващата година в Букурещ предстои среща на националните координатори по приоритетните области, на която ще се обсъдят всички изложени мотиви в това писмо, което Европейската комисия ще изпрати, както и съответните препоръки.
През месец юни 2012 година координаторите по приоритетни оси следва да изпратят първите си доклади до Европейската комисия, където да докладват за постигнатия прогрес.
В края на 2012 година в Бавария се предвижда да се проведе първият годишен форум на Дунавската стратегия, където да се обсъди напредъкът, както и ползите от тази стратегия и какво следва да се подобри.
Също така през 2013 година Европейската комисия следва да представи доклада за напредъка и за добавената стойност на макрорегионалните стратегии.
Европейската комисия посочи, че следва да бъдат решени следните предизвикателства:
Засилване ролята на направляващите групи. Тоест на тези групи следва да се осигурява редовно участие на държавите членки, както и на тях да бъдат представени експерти и хора на високо административно ниво, които да могат да вземат съответните решения. Следва да се идентифицират конкретни бъдещи проекти във всяка една от приоритетните области, които да следват приетия и одобрен план за действие.
Основно внимание обърнахме на това, че е необходимо страните да се фокусират върху определен брой ключови големи проекти, тъй като големият брой проекти води до по-малка резултатност и по-голяма невъзможност за постигане на заложените цели. Също така страните в региона трябва заедно да работят и да осъществяват единно териториално стратегическо планиране.
Предложихме да се помисли за възможността за създаване на многонационална програма към Цел 3 за териториално сътрудничество, която да бъде инструмент за финансиране на стратегията. Също така предложихме да се помисли за инструмент за техническа помощ, подобен на ДЖАСПЪРС, който да подпомага подготовката на тези проекти и най-вече да подпомага дунавските региони. Тъй като за да се реализира един проект, е изключително важно той да бъде добре подготвен и е важно подготовката да стартира веднага, за да има възможност през следващия програмен период тези идентифицирани проекти по Дунавската стратегия съответно да намерят своето отражение в съответния финансов инструмент и националната стратегия на всяка една държава.
Другото, върху което предложихме да се помисли, е да се използва така нареченият механизъм, който бе предложен за първи път от Комисията за свързаността в Европа, тъй като река Дунав е Европейски коридор № 7, който попада в централната трансевропейска мрежа. И би било изключително полезно да обединим усилия и да ползваме интегрирания подход, да включим не само Румъния, но и Германия, и Австрия, и Унгария, всички държави, заинтересовани най-вече в изпълнението на първата цел по Дунавската стратегия, а именно увеличаване на карго транспорта с 20 процента до 2020 година в сравнение с 2010, което изключително много ще увеличи привлекателността на дунавските региони, както и ще насърчи инвестициите, стокообмена, туризма и като цяло ще има много благоприятно отражение за развитието на тази част на страната.
Така че в тази посока проведохме срещи в Русе с представителите и на други общини от съответните дунавски региони, които заявиха желание и готовност да подпомогнат подготовката на всички проекти. Включително бяха проведени срещи с Министерството на транспорта като основно ведомство, което отговаря за пристанищата – речни и морски, както и за навигацията.
Така че това, което предстои оттук нататък, е наистина да се идентифицират конкретни проекти в рамките на всяка една приоритетна област, с ясен план за действие, срокове за изпълнение, отговорници. Като нашето предложение бе на тази среща, която имахме с колегите от другите министерства, наистина да броим отзад напред, да се концентрираме какво можем ние да изпълним през 2020 година и съответно това да бъде нашият приоритет. Също така до 2013 година кои проекти ние да можем да подготвим, така че те да стартират своето изпълнение най-късно през 2015 година, за да имат реален шанс да бъдат завършени до 2020 година, най-късно до 2022 година.
Планираме всеки месец да провеждаме редовни срещи, говоря на национално ниво, с министерствата. Колегите от отделните ведомства са доста активни. Така че смятам, че за следващата година при следващия доклад ще има наистина реален напредък. Но знаете, че тази стратегия сама по себе си няма осигурено финансиране. Затова е много важно в момента ние наистина да идентифицираме най-важните проекти и да ги предложим те да бъдат включени в следващия програмен период по някой от финансовите инструменти. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Николова. За Дунавската стратегия се спазва правилото на трите „не”: не се заделят допълнителни средства, не се създават нови институции и не се определят нови правила.
Вие сте запознати със становището, което комисията ни ще предложи за изпращане в рамките на политическия диалог до Европейската комисия. Колеги, и вие сте запознати с него. Основните акценти са отново търсенето на синергичен ефект, да се запази като приоритет за Дунавската стратегия и на следващите председателства, не само на унгарското, което приключи и сега сме вече в рамките на полското.
Много е важно и това, което сме подчертали – да се търси съзвучие с новия механизъм за „Свързване на Европа”, за което и Вие казахте, госпожо Николова, за да има добавена стойност към заложените приоритети в Стратегията „Европа 2020”.
От гледна точка като инструмент за повече интеграция на страните, които влизат и в Югоизточна Европа, премахването на физическите бариери води съответно до премахване и на съществуващи стереотипи, до изграждане на по-голямо доверие между страните, на които тепърва им предстои европейската перспектива.
По отношение на изследователската и развойната дейност също сме подчертали отчитане необходимостта за осъществяването на транснационални инициативи в подкрепа на иновациите.
И, разбира се, вече водещите сфери, в които сме съкоординатори, по отношение на сигурност и организирана престъпност съвместно с Германия и туризъм съвместно с Румъния. Там също сме отбелязали своето мнение и забележки в тази посока.
Колеги, заповядайте, ако имате въпроси. Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛИНА НИКОЛОВА: Като говорим за Румъния, забравих да спомена, че по време на предлагане на тези мерки най-вече за техническа помощ, за подготовка на проектите и нова многонационална програма по Цел 3, включително и ползването на новия механизъм за свързаност в Европа, Румъния официално ни подкрепи на групата на високо ниво. Така че смятам, че това е изключително важно за по-нататъшната добра работа с тях по линия на Дунавската стратегия. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Колеги, предлагам да преминем към гласуване на становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по въпросите на Европейския съюз – Стратегия на ЕС за региона на река Дунав, което ще бъде изпратено в рамките на политическия диалог.
Гласували: „за” 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря Ви, госпожо заместник-министър, за Вашето участие.
В точка „Разни”, колеги, искам да ви обърна внимание. Ще бъде изпратено на медиите. Получено е писмо от Жан-Клод Трише във връзка с всички законопроекти, по които вие като народни представители имате право на законодателни инициативи, но които имат отношение и засягат области от компетентностите на Европейската централна банка. Ще си го прегледате. Явно при националното законодателство, когато внасяме неща, свързани с техните компетенции, трябва да сме много по-внимателни. Това е отправено и към изпълнителната власт, и, разбира се, към народните представители.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

Стенограф:
(Божана Попова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:



(Моника Панайотова)