П Р О Т О К О Л

№ 82

На 30 ноември 2011 година от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-50/10.11.2011 г. за управление на отпадъците – внесен от Министерския съвет, и на законопроект № 154-01-104/10.11.2011 г. за управление на отпадъци, внесен от Петър Атанасов Курумбашев и група народни представители..
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-76/16.11.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-77/21.11.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор - внесен от Министерския съвет.
4. Изслушване на информация от Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз
- за позицията на Република България по Пакет от законодателни предложения за Кохезионната политика на ЕС за периода 2014 – 2020 г.;
- за дейността на Съвета за развитие към Министерския съвет и по-конкретно за напредъка при подготовката на Националната програма за развитие на Република България („България 2020”.).
5. Изслушване на актуална информация от представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007 – 2013 г.
6. Разни.

В заседанието на Комисията взеха участие: Климентина Денева – главен секретар на Министерството на околната среда и водите, Оля Матова – началник отдел „Управление на производствени и опасни отпадъци”, Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, Жулиета Хубенова – съветник на министъра, Ирена Младенова – съветник на министъра.

Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми колеги и гости, добър ден. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-50/10.11.2011 г. за управление на отпадъците – внесен от Министерския съвет, и на законопроект № 154-01-104/10.11.2011 г. за управление на отпадъци, внесен от Петър Атанасов Курумбашев и група народни представители.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-76/10.11.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за околната среда - внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-77/21.11.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор - внесен от Министерския съвет.
4. Изслушване на информация от Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз
за позицията на Република България по Пакет от законодателни предложения за Кохезионната политика на ЕС за периода 2014 – 2020 г.;
за дейността на Съвета за развитие към Министерския съвет и по-конкретно за напредъка при подготовката на Националната програма за развитие на Република България („България 2020”.).
5. Изслушване на актуална информация от представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007 – 2013 г.
6. Разни.
Който е съгласен с този дневен ред, нека да гласува. Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-50/10.11.2011 Г. ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, И НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 154-01-104/10.11.2011 Г. – ВНЕСЕН ОТ ПЕТЪР АТАНАСОВ КУРУМБАШЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ..
Господин Курумбашев се извини, че няма да може да бъде докладчик, тъй като успоредно е докладчик в други две комисии, А и ние разглеждаме законопроекта изцяло от гледна точка на транспонирането на директивата.
По точка първа и втора докладчици ще бъдат:
От страна на Министерството на околната среда и водите
Климентина Денева – главен секретар
Бойко Малинов – директор на дирекция „Превантивна дейност”
Оля Матова – началник отдел „Управление на производствени и опасни отпадъци”
Калин Илиев – директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международно сътрудничество”.
Заповядайте, госпожо Денева, да представите законопроекта от гледна точка на Министерския съвет.
КЛИМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря. Позволете ми първо да извиня министър Караджова. За съжаление няколко комисии разглеждат един и същи дневен ред. Госпожа Караджова е в Комисията по транспорта, а ресорният заместник-министър госпожа Манева не е в България. Затова се налага да се задоволите с моето присъствие, за което наистина поднасям нашите извинения.
Проектът на Закона за управление на отпадъците въвежда изискването на една нова рамкова директива – 2008/98 за отпадъците, която отменя директивите относно отработените масла, опасните отпадъци и действащата преди директива 2006/12/ЕО относно отпадъците.
Хубавото е, че България най-накрая успява да транспонира разпоредбите на тази директива, тъй като срокът за въвеждането й в страните членки е бил 12 декември 2010 година. Малко се позабавихме, но затова пък се надяваме, че продуктът, който представяме, отговаря на всичките изисквания на въпросната рамкова директива и няма да се налага да се направят големи корекции в процеса на законодателната дейност.
Към какво са насочени основните промени в закона. Ще насоча вашето внимание към няколко основни момента.
На първо място, законопроектът предлага формулиране на ясни задължения за кметовете на общини за управлението на битовите отпадъци на територията на съответната община и за създаване на законови механизми за изпълнението на постановените нови ангажименти относно разделното събиране на битови отпадъци на територията на общината, най-малко за следните отпадъчни материали: хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло.
Новата директива изисква до 2020 година страната да постигне 50 процента рециклиране за битовите отпадъци.
Механизмът, заложен в проекта на закона за изпълнение на това изискване е въвеждане на междинни цели в годините до 2020, както следва:
До 1 януари 2016 година най-малко 25 процента от общото им тегло;
До 1 януари 2018 година – най-малко 40 процента от общото им тегло;
До 1 януари 2020 година – най-малко 50 процента от общото им тегло.
Втората основна цел, към която са насочени разпоредбите на законопроекта, е разделно събиране на битови биоразградими отпадъци.
До 2020 година следва да има ограничаване на количеството депонирани биоразградими битови отпадъци - около 35 процента от общото количество през 1995 година.
И в действащото законодателство тази цел съществуваше. Но в момента в законопроекта сме разграничили ясно отговорностите на всички длъжностни лица, отговорни за постигането им.
За стимулиране на общините при постигане на целите за рециклиране на битовите отпадъци и намаляване на количествата депозирани биоразградими отпадъци отчисленията за депонирането се намаляват с 50 процента за всяка от целите, независимо една от друга. Същевременно при неизпълнение на целите отчисленията се увеличават с 20 процента. Надяваме се този механизъм да стимулира общините да постигнат целите.
Законопроектът съдържа разпоредби за осигуряване на площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, опасни отпадъци, едрогабаритни отпадъци, отпадъци от черни и цветни метали и други във всички населени места с население, по-голямо от 10 000 жители, каквато е европейската практика, и при необходимост – и в други населени места.
За въведената разпоредба се цели освен изпълнение на изискването на директивата за разделно събиране и отклоняване на тези отпадъци от депата и залагане на допълнителен механизъм за намаляване на кражбите на метали. Периодът, в който ние смятаме и предвиждаме, че общините ще се справят с проблема, е двугодишен за осигуряване на тези площадки. Кметовете самостоятелно или съвместно с организациите за оползотворяване на масово разпространени отпадъци ще имат ангажимента да организират дейностите по разделно събиране на масово разпространените отпадъци.
Следващата цел, която е заложена в законопроекта, е поставяне на национални цели за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на не по-малко от 70 процента от строителните отпадъци до 2020 година и въвеждане на основни изисквания за управление на строителните отпадъци. С постигане на тази цел ще се търси отговорност на възложителите на строителство и разрушаване за изпълнение на целите за рециклиране.
Следващата цел е освобождаване на общините от задълженията по отношение осигуряване на необходимата инфраструктура за третиране на строителни отпадъци от строителство и разрушаване на сгради и съоръжения.
Също така законопроектът създава законово основание за слагане на рециклирани материали от строителни отпадъци при възлагане на обществени поръчки.
Следващата основна цел, един доста сериозен раздел от разпоредби, касае облекчаването на процедурите по издаване на разрешение за дейности с отпадъци. Разширява се обхватът от дейностите, за които не се изисква разрешение чрез замяната му с регистрационен режим, като тази промяна засяга основно дейностите по оползотворяване на обезвреждане на опасни отпадъци. Въвежда се принципът на мълчаливото съгласие за всички регистрационни режими и се отменя изискването за изготвяне на фирмени програми за управление на отпадъците. Това беше един основен упрек на бизнеса към Министерството на околната среда и водите като администратор на досегашния режим за приемането на тези фирмени програми.
Разпоредбите дават възможност за намаляване на административното натоварване на бизнеса чрез по-либералния регистрационен режим.
Следващата основна цел, заложена в разпоредбите на законопроекта, е приемането на предложението на бизнеса обезпечението за закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото да бъдат под формата на месечни отчисления, собствена блокирана банкова сметка със специално предназначение или банкова гаранция в полза на съответната РИОСВ, на чиято територия се намира депото. Тази сметка ще даде една допълнителна гаранция, че мерките и действията, които трябва да бъдат изпълнени в процеса на времето след закриване на депото ще бъдат наистина изпълнени, а средствата няма да се отклоняват за други цели.
Цел на законопроекта е подобряване и оптимизиране работата на организациите по разпространяване на отпадъци и на лицата, които изпълняват индивидуално целите за рециклиране. Законопроектът съдържа преформулиране на изискванията за издаване, допълване и отнемане на разрешение на база опита от последните години и въвежда банкови гаранции за организациите по оползотворяване и лицата, изпълняващи задълженията си индивидуално.
Въвежда се задължение притежателите на търговски обекти с реално застроена площ над 100 кв. м. да сключват договори за редовно събиране или предаване на отпадъците от хартия и картон, стъкло, пластмаси и метали на лица, притежаващи разрешение и регистрационен документ или на организация по оползотворяване, нещо, което до този момент не че не беше така в нашето законодателство, но много трудно се контролираше.
Също така се предвижда възлагане изготвянето на одиторски доклади от Министерството на околната среда и водите и текущ контрол на дейността на организациите по оползотворяване.
С промените се цели по-ясно регламентиране на изискванията към дейността на организациите по оползотворяване и индивидуалистите по отношение на организиране на управлението на масово разпространени отпадъци и изпълнението на целите, заложени в рамковата директива.
Въвеждат се и нови допълнителни разпоредби и контролни механизми за дейностите с отпадъци от черни и цветни метали. Премахва се лицензионният режим за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали и се въвежда разрешителен режим за дейностите с отпадъци.
Тук искам да дам едно пояснение. Новата директива дава възможност на страните членки за определени дейности с отпадъци на национално ниво да приложат облекчения режим на регистрация при строго дефинирани условия. Това е избор на всяка страна членка. Тази разпоредба на директивата обаче няма задължителен характер и се прилага по преценка на страната.И ние сме се възползвали от това като страна членка да направим своя избор.
Въвеждаме банкова гаранция за площадките за предаване на отпадъци от черни и цветни метали и изискване разплащането по сделки с отпадъци от черни и цветни метали да се извършват по безкасов път.
С изброените основни промени предложеният проект на закон пренася работещите механизми от действащия закон в преработен и усъвършенстван вид, като са взети някои бележки от страна на бизнеса и практиката по прилагането на сегашния режим.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Това е много положително госпожо Денева, благодаря Ви. Ние сме запознати с тях и е хубаво, че също са представени на вниманието на водещата комисия. Така че между първо и второ четене, доколкото имаме информация, голяма част от тях ще бъдат взети под внимание.
Колеги, моля, ако имате въпроси или предложения. По отношение на нашето становище нямате забележки. То ви беше изпратено предварително.
Първо ще дам думата на господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви. За съжаление аз не успях да участвам в заседанието на Комисията по околна среда при разглеждането на този законопроект. Но преди това имахме една много сериозна и до голяма степен, надявам се, ползотворна среща в зала „Запад” по отношение на законопроекта, макар и да беше с известно закъснение, защото законопроектът беше разгледан от Министерския съвет и беше представен за разглеждане, обсъждане и евентуално приемане в Народното събрание.
Това, че има текстове, които транспонират съответни директиви, наистина трябва да се приветства, този процес трябва да продължава. Друг е въпросът дали изцяло се въвеждат тези директиви. Малко е спорно, когато тук основно говорим за транспониране на директиви, министърът да участва в работата на Комисията по транспорта, а да не бъде точно в тази комисия, която именно разглежда хармонизацията на законодателството на Общността конкретно в нашата страна.
По отношение на текстовете, които са въвеждащи съответните директиви, няма спор. По редица други текстове ние сме представили – и аз в частност - нашите предложения. Днес не искам да се повтарям, но не виждам голяма чуваемост. Надяваме се, че те ще бъдат чути между първо и второ четене. Но на този етап, след като не чуваме готовност от страна на вносителя в лицето на Министерството на околната среда и водите, няма да подкрепим законопроекта.
Бих могъл да бъда много по-обстоятелствен, но действително, госпожо председател, ще се въздържаме към по-ограничена рамка. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Чакъров, заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз се запознах подробно и с двата законопроекта. Съжалявам, че от вносителите на втория няма присъстващи тук. Става въпрос за следното. Този нов законопроект, който се предлага от Министерския съвет, аз мисля, че беше крайно необходим, защото срокът за транспониране на директивата изтече преди една година. Тя е от 2008 година и срокът беше средата на декември 2010 година. Така че ние вече сме в наказателна процедура.
Хубавото на закона, колеги, е това, че на практика и двата законопроекта са 70 процента транспониране на директивата, като въвеждат нови принципи и т.н., чухме ги подробно. Ако се налага, в залата също ще говорим на тази тема.
Това, което аз обаче искам да кажа, че в нашето предложение за становище по въпроса, колеги, има и едни конкретни предложения, които ние съгласувахме с министерството и имам уверението, че ще бъдат приети и ще бъде реагирано между първо и второ четене.
Така че за да бъда конкретен, аз предлагам да подкрепим законопроекта, предложен от Министерския съвет, и да гласуваме „въздържал се” по законопроекта на господин Курумбашев и групата народни представители по простата причина, че текстът на господин Курумбашев припокрива 70 процента от директива 98/2008. Останалото са текстове, които на практика редактират съществуващи в момента текстове, или целят запазване на статуквото, което общо взето е едно и също.
Моето мнение е – повтарям го и приключвам – да подкрепим законопроекта на Министерския съвет и да гласуваме „въздържал се” по законопроекта на господин Курумбашев.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз ще бъда съвсем кратък. Първо, моята информация, господин Тошев, е точно обратната – че законопроектът на господин Курумбашев дори в по-пълна степен въвежда хармонизацията на директивата. Така че Вашите аргументи не ми се струват много състоятелни.
Аз искам да попитам нещо конкретно, което исках да го чуя от представителите на министерството, тъй като е станало думата в другите комисии – по какъв начин ще внесете измененията и поетите ангажименти примерно за изискването да се представи документ за действащ вид устройствен план за съответната площадка, която оперира с отпадъци, защото това е изключително тежък текст, който ще има изключително дискриминационно действие спрямо действащите такива площадки. Тъй като ще припомня ,че само 30 български общини имат или са на някакъв етап на актуализацията на устройствените си планове и там това не е отразено. Искам да чуя Вашето потвърждение дали това е факт или не. Защото така разписан в текста на закона, цели ликвидацията на маса оператори. И извинявайте, но имам съмнение, че работи в определена посока на определена фирма, която да централизира тази дейност в държавата. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Михалевски. Госпожо Плугчиева, заповядайте.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря. Аз имам повече процедурна бележка. Това е някакъв прецедент в работата на парламента и на комисията, че при промени в закони отсъства министърът, отсъстват заместник-министри и има представители на министерството. Утре под наименованието „представители на министерството” може да се слезе или на експертно, или под експертно ниво. Съжалявам, трябва да има някакъв санитарен минимум, който не може да бъде прекрачван. Това е първата ми принципна бележка.
И второ, искам да използвам възможността да отправя въпрос към представителите от министерството. Искам да попитам: какво стана с обещаната от госпожа Караджова нова стратегия за управление на отпадъците и кога ще бъде факт, кога изобщо можем да разчитаме, че ще бъде внесена за обсъждане и за разглеждане? Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Госпожа Денева, главен секретар, се извини още от самото начало заради невъзможността да присъства министър Караджова.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз също се извинявам, госпожо председател, но то с извинение не става. Има процедури, има Правилник на Народното събрание и на работата на комисиите и министрите и министерствата са длъжни да се съобразяват с това. Защото иначе не знам какво правим. Това просто е абсолютно безпрецедентно като практика, която се случва в момента. Би трябвало изобщо да не се стига до обсъждане. И да помолим да предаде главният секретар на госпожа Караджова да се яви, когато трябва и да разговаряме с нея. Иначе какъв е смисълът от тези министри?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Разбрах Ви, госпожо Плугчиева. Други колеги имат ли желание да вземат думата? – Няма.
Заповядайте, госпожо Денева, за кратък отговор.
КЛИМЕНТИНА ДЕНЕВА: Аз може би ще кажа първо по забележката на госпожа Плугчиева. Много се извинявам, госпожо Плугчиева, но няколко комисии имат заседание по една и съща тема в един и същи час. Госпожа Караджова предпочете Комисията по транспорта не защото няма уважение към вашата комисия, а защото България има проблем с трансграничния превоз на товари и то е много съществено, особено когато става дума за опасни химични вещества. В другата комисия ще се обсъждат точно тези норми, засягащи международна конвенция. Единствено поради тази причина тя предпочете другата комисия. Но за сметка на това колегата, който води всички преговори с Европейската комисия и който се занимава в министерството с всички европейски въпроси, е при нас.
Много се извинявам, но ресорният заместник-министър е в чужбина в служебна командировка и просто няма как да дойде. Затова се получи това разминаване. Затова осигурихме възможно най-висшето ниво, тоест аз като висш администратор, представител на администрацията. Да, не съм политическо ниво, за което се извинявам. Но мисля, че като експерт съм показала дълги години в работата си в сферата на екологията, че познавам проблематиката доста добре.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Не го приемайте лично, то не е към вас.
КЛИМЕНТИНА ДЕНЕВА: Не го приемам лично. Просто ви казвам, че сме направили възможно най-доброто ниво за избор от страна на министерството.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Вие уточнихте достатъчно това в самото начало.
КЛИМЕНТИНА ДЕНЕВА: По отношение на въпроса относно съгласуването на разпоредбите на ЗУО и ЗУТ текат работни групи и имаме уверението и на Комисията по околната среда и водите, че в момента, в който ние намерим разумната пресечна точка на разпоредбите на Закона за устройство на територията и на Закона за управление на отпадъците, между първо и второ четене, а дори и на второ четене Правилникът на Народното събрание позволява компромисен текст да бъде приет по предложение на комисията и по предложение на депутат. Така че работата продължава. Ние в момента работим по този въпрос.
Смея да ви уверя, че в никакъв случай не е идеята да се неглижира българският бизнес. Напротив, искаме да сложим ред и да изкараме на светло бизнеза, който се занимава със събирането на отпадъци, както и да престанат тези кражби на метали, които тормозят всички български граждани. Това е политическата цел. В момента всички експерти работим по тези въпроси и се надяваме на второ четене да имаме възможно най-добрите текстове, които да бъдат приети с мнозинство от комисията. Тези от вас, които са членове на Комисията по околната среда и водите, знаят за всички предварителни работни групи, които са направени в тази посока.
Почти са готови текстовете. Това означава, че те ще бъдат внесени между първо и второ четене най-вероятно от представител на комисията или може би от самия председател. Това чисто технологично не мога да уточня на този етап.
По въпроса за стратегията госпожа Матова ще отговори.
ОЛЯ МАТОВА: Може би имате предвид Стратегията за управление на строителните отпадъци. Тя отдавна е на обществен достъп и предстои по съответния ред да бъде пусната за съгласуване от Министерския съвет и по-следващото й приемане.
В същото време се разглежда и наредбата относно прилагане на конкретните разпоредби за управление на строителните отпадъци. Предстои внасянето й за разглеждане от колегиума на Министерството на околната среда и водите, след което ще има и външно съгласуване. Тя ще бъде приета с постановление на Министерския съвет.
КЛИМЕНТИНА ДЕНЕВА: Най-вероятно януари или февруари ще пуснем стратегията на публично обсъждане. Защото чисто технологично не виждам как по-рано би могло да стане.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Матова, госпожо Денева.
Преминаваме към гласуване на законопроект за управление на отпадъците № 102-01-50, внесен от Министерския съвет на 11.07.2011 г.
Гласували: за 11, против 2, въздържал се 1. Законопроектът се приема.
Преминаваме към гласуване на законопроекта за управление на отпадъците № 154-01-104, внесен от Петър Атанасов Курумбашев и група народни представители на 10.11.2011 г.
Гласували: за 3, против няма, въздържали се 11. Законопроектът не се подкрепя от народните представители.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-76/16.11.2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Вие, госпожо Денева, отново сте докладчик. Умолявам Ви за съвсем кратко представяне, защото сме запознати с мотивите по законопроекта. А и господин Дончев трябва да дойде в 15 часа за изслушване. От тази гледна точка ни е притеснено откъм времето.
Заповядайте, госпожо Денева.
КЛИМЕНТИНА ДЕНЕВА: Целите на този законопроект са няколко. На първо място, вие си спомняте, че това правителство дойде на власт с една основна цел. И една от основните идеи, които бяха прокламирани, беше мерки за оптимизация на държавната администрация. В тази посока е Решение № 560/29.07.2010 година на Министерския съвет за приемане на план за изпълнение на мерките за оптимизация на държавната администрация в частта „Околна среда”. Естествено е тези мерки да намерят своето законодателно отражение в рамките на закон – Закона за опазване на околната среда.
Накратко каква е целта – облекчаване на бизнеса с възможно най-капсулиран административен капацитет. Дължа да ви кажа ,че реформата в системата на Министерството на околната среда и водите като численост приключи и ние сме едно от ведомствата, които имаме възможно най-малка численост на национално ниво.
Какво предвижда настоящият законопроект.
На първо място, децентрализация на процедурата по оценка на въздействието на околната среда към съответните регионални инспекции по околната среда и водите. В министерството остават единствено процедури, засягащи територията на повече от една регионална инспекция, засягащи защитени територии и такива с трансграничен контекст, тоест тези, които задължително изискват произнасяне от страна на министъра. По този начин се разтоварва екипът на министерството за да прави политики, да чертае стратегия за развитието на опазването на околната среда, а в същото време максимално натоварваме нашите районни инспекции за опазване на околната среда и водите и децентрализираме дейността, което ще бъде много удобно за бизнеса, който, много добре знаете, не е концентриран само в София.
Също така законопроектът предвижда отмяна на съществуващия разрешителен режим във връзка с аварии с химични вещества за предприятия, създаващи нисък риск за човешкото здраве и околната среда.
Освен това предвижда оптимизация на броя на съгласувателните и контролни органи по разрешителни във връзка с аварии с химични вещества, като в контрола няма да участват Министерството на здравеопазването, Държавната агенция по метрология и технически надзор и областните управители, а съгласувателни и контролни правомощия получава Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. Тоест разтоварваме редица държавни органи от несвойствени за тях функции. За сметка на това привличаме точно органа, който има отношение към тези аварии, с когото съвместно ще работят нашите органи.
Втора голяма група разпоредби засягат директива 2010/75 на Европейската общност, на Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2010 относно емисиите от промишлеността за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването.
В тази връзка се разширява обхватът на дейностите, за които е необходимо издаване на комплексно разрешително и общият брой на новите дейности достига до 25.
Трета основна група с разпоредби, касаещи ревизираният регламент на ЕО № 66/2010 относно екомаркировката на Европейския съюз и Регламент № 12-21 от 2009 година относно доброволното участие на организации в схемата на Общността за управление по околна среда и одит и за отмяна на регламент № 761/2001 и Решение 2001/168 на Европейската общност и 2006/193 на Комисията.
В тази връзка ще бъдат подобрени мерките за контрол върху употребата на логото на ЕМАЗ и на екомаркировката на Европейския съюз, нещо, което като страна членка сме длъжни да направим. Съответно има разпоредби за налагането на съответните санкции.
И на последно място, последната група разпоредби засягат чл. 31 от Директива 2009/31 на Европейската общност, на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации, съгласно който на задължителен ОВОЗ подлежат всички места за съхраняване на въглероден диоксид в геоложки формации. В тази връзка са предвидени съответните разпоредби.
Сами виждате, че стремежът ни е последните регламенти и директиви на Европейската общност да бъдат възприети и транспонирани в нашия рамков закон, защото това е наше задължение като страна членка. Материята е твърде специализирана. Аз няма да навлизам в детайли, но ако някой има въпроси, господин Малинов, който е директор на тази ресорна дирекция, ще отговори.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Денева. Заповядайте, колеги, ако имате въпроси. Господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз винаги съм подкрепял да бъдем откровени. Но ще бъде по-полезно и за вас, и за нас да не всяваме внушения колко добре върви администрацията и още повече как добре я съкращаваме. Знаете ли колко е разходът на Министерството на околната среда и водите като планиран разход за тази година и за следващата? 18 млн. и110 хил. лв. за тази година, 20 млн. и377 хил. лв. е за следващата. При тази ситуация извинявайте, да казвате, че изпълнявате основната функция – съкращаване разходите за администрацията и самата администрация, малко не звучи логично, като има 12,5 процента увеличение. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Михалевски. Първо ще съберем въпросите на всички, за да може да се обобщят.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря ви. Аз ще се изкажа и за законопроекта, но може би трябва да започна от това, което каза господин Михалевски. Аз не знам точно какво се има предвид, но по принцип политиките в сферата на околната среда и водите , макар и да критикуваме за много неща, е необходимо да има административен капацитет. За да се покриват всички политики, е необходимо да има административен капацитет. Даже от позицията на опозиция за това нещо трябва да бъдем коректни и принципни и да бъде ясно казано. В това отношение аз бих подкрепил един такъв подход за достатъчност на административния капацитет, с оглед на политиките, които се водят.
Даже съвсем малко ще изляза от рамката и ще дам пример с черните и цветните метали. Не бих казал, че законодателството не е достатъчно рестриктивно. По-скоро контролът трябва да бъде много по-ефективен и цялата ни общественост трябва да бъде ангажирана с този проблем и много сериозен, много неприятен и чувствителен въпрос пред нас.
Относно законопроекта за околната среда бих искал да кажа, че изцяло подкрепям всички текстове, които са хармонизиращи. Те наистина са много перфектно представени. Имам обаче и въпрос относно § 3 и § 4. Какво налага отпадането на лабораториите в системата на Министерството на околната среда и водите в процеса на установяване на увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми или неспазване на определените инвестиционни норми и ограниченията и контрола, осъществяван по реда на чл. 69 и следващите текстове, които са действащи? Бих искал да чуем аргументи в това отношение, както и целите, които ще се постигат и как те ще се постигат. Нека всички да получим тази информация. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Чакъров. Други колеги имат ли коментари или въпроси? – Не виждам.
В такъв случай заповядайте, госпожо Денева, за кратък отговор.
КЛИМЕНТИНА ДЕНЕВА: Първо, на въпроса на господин Михалевски. Аз безкрайно се учудвам на този въпрос, защото темата е по-скоро бюджетна и е дебатирана шест месеца с Министерството на финансите. Като ще моля за подкрепа бившия министър Чакъров, но за мене Вие сте министър, защото по Ваше време също сме работили добре.
Вие много добре знаете, че средната заплата в системата на Министерството на околната среда и водите е 536 лв. Сравнена със средните заплати в останалите централни ведомства, системата на МОСВ е обречена на липса на административен капацитет. Не говоря за бройки хора, защото бройките ние сме ги съкратили. Говорим за високо квалифицирани специалисти – инженери, химици, юристи, икономисти.
Кажете ми, ако ние не направим нещо за повишаване на административния капацитет на тази система, как ще упражняваме контролни функции? Това е дебат, който водим с Министерството на финансите. При това нашето искане към тях изобщо не е било те да ни завишат бюджета като цяло, а в рамките на бюджета за издръжка да направим вътрешно преструктуриране така, че да можем да мотивираме нашите хора и експерти да останат в системата на МОСВ. Защото мога да ви кажа ,че в момента имаме невероятно текучество към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, към Министерството на финансите, към Министерството на правосъдието и всички други възможни държавни агенции и органи, които предлагат по-добро заплащане.
Така че това е причината за това вътрешно преструктуриране на фонд „Работна заплата”. За сметка на това ние сме намалили издръжката до минимум и Вие много добре знаете, че МОСВ беше едно от малкото министерства, което миналата година в края на бюджетната година върна 4 млн. лв. в бюджета, неизползвани, в резултат на икономии от наша страна, като ние сме обезпечили абсолютно всички контролни функции. Дали е грешка или не, но във време на криза всички сме длъжни да правим икономии и ние се стремим към това. Но то не бива да бъде за сметка на качеството на експертите и на екзистенц минимума на тези експерти..
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Извинете, нищо лично. Върнете 10 млн. лв., ако трябва, но не правете тези политически внушения - това ми беше забележката, - когато числата говорят друго. Кажете: трябва да имаме платени добре и грамотни инженери – и ще ви подкрепим. Но не с това, с което започнахте. Това ми е забележката. Не ме разбрахте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Аз Ви благодаря, господин Михалевски.
КЛИМЕНТИНА ДЕНЕВА: Аз искам просто да ви кажа две думи. Като говоря за оптимизация на държавната администрация, това не касае само административния капацитет. В това решение на Министерския съвет се засягат редица мерки за облекчаване на бизнес режими. И 90 процента от разпоредбите в този законопроект са точно оптимизация – по отношение на бизнеса, по отношение на административните услуги, не само по отношение на административния капацитет.
Аз се извинявам, ако сте ме разбрали грешно. Това не е водещото, в никакъв случай. Но аз пак ви казвам – без съответните административни кадри ние не можем да провеждаме никакъв контрол. Също и без облекчение на бизнес режимите. Защото пък съответно бизнесът реагира и е с пълното си право да казва, че ние утежняваме неговото положение като цяло, вместо да го облекчаваме. А целта ни е да го облекчим.
По отношение на лабораториите. Идеята е да няма дублиране на функции на лаборатории. Съжалявам, пред мене няма основният текст на закона, за да видя точно какво е. Предложението идва от Изпълнителната агенция по околна среда, към която са лабораториите.
Специално за господин Чакъров поемам ангажимент детайлно в защита на този текст да му дам мотивите. Но това, което аз знам по въпроса, защото не съм прекият специалист, за което се извинявам, е, че оптимизираме лабораториите, като за определени дейности на регионален принцип акредитираме определени лаборатории. Идеята е примерно когато бизнесът прави собствени проучвания и ние правим нашите контролни замервания, да не се правят в една и съща лаборатория, защото се получава конфликт на интереси и по този начин смятаме, че намаляваме и корупционния риск на нашите служители в тези лаборатории.
Това са част от мотивите, далеч не всички. Поемам ангажимент лично да получите конкретните мотиви. Разбира се, ще ги предоставим на комисията.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Ще ги предоставите на комисията и ние ще ги разпратим на всички колеги.
Колеги, преминаваме към гласуване на законопроект № 102-01-76/16.11.2011 година за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, внесен от Министерския съвет. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 3. Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-77/21.11.2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка докладчици от Министерството на финансите са:
Цветанка Михайлова – началник отдел в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”
Христина Пендичева – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”
Елена Димитрова – главен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови хазари”.
От страна на Комисията за финансов надзор:
Антония Гинева – член на КФН
Анна Андонова – началник на отдел „Нормативна дейност”, дирекция „Правна”
Димитър Койчев – началник отдел „Европейски въпроси”, дирекция „Международно сътрудничество и управление на проекти”.
Заповядайте, госпожо Михайлова, за съвсем кратко представяне на законопроекта. Ако имате забележки по становището или предложения, кажете ги, за да има възможност за въпроси от страна на колегите и да преминем към гласуването.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: С две думи – една кратка интродукция и ще дам възможност на госпожа Антония Гинева – член на Комисията за финансов надзор, да представи законопроекта. Като моля да бъде извинена заместник-министър Пенчева, тъй като в момента тя е на ЕКОФИН – Съвет на министрите на финансите в Брюксел и затова не може да присъства на заседанието.
АНТОНИЯ ГИНЕВА: Основната цел на законопроекта е да въведе в българското законодателство промените в правото на Европейския съюз, касаещи институционалната рамка на финансовия надзор, приети с директива № 2010/78 на Парламента и Съвета, касаеща група секторни директиви във връзка с правомощията на Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари. С директивата се въвеждат необходимите промени в секторното законодателство на Европейския съюз, с цел ефективно функциониране на новите европейски надзорни органи, които са част от Европейската система за финансов надзор.
С оглед постигане на максимална съгласуваност в действията на компетентните органи в отделните държави членки, което е една от основните цели на директивата, в законопроекта се въвежда принципното задължение за сътрудничество и предоставяне на информация от Комисията за финансов надзор, съответно на Европейската комисия, европейските надзорни органи и Европейския съвет за системен риск, като се регламентира включително и предоставянето от Комисията за финансов надзор на информация, представляваща професионална тайна, необходима за новите органи за изпълнение на техните функции.
Конкретните задължения на Комисията за финансов надзор, с оглед осъществяване на това сътрудничество, са разписани като част от специалното законодателство, а именно в Кодекса за социално осигуряване, в Закона за публично предлагане на ценни книжа, в Закона за пазарите на финансови инструменти, в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, както и в Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.
В законопроекта са предвидени норми, които съобразяват националното законодателство с три препоръки на Европейската комисия относно политиката на възнагражденията в сектора на финансовите услуги, като в специалните закони са въведени изисквания към дружествата за допълнително социално осигуряване, застрахователите и презастрахователите, инвестиционните посредници, управляващите дружества и инвестиционните дружества да създават, поддържат и оповестяват политика за възнагражденията за работещите за тях лица.
Мисля, че в основни линии това е накратко представянето.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Гинева. Заповядайте, колеги, ако имате въпроси и коментари.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Ако разрешите – едно допълнение. Само бих искала да кажа, че с този законопроект се завършва транспонирането на така наречената директива „Омнибус 1” с един голям пакет изменения в секторното законодателство във връзка със създаването на новите европейски надзорни органи. Първата част започна с изменение на Закона за кредитните институции. Това е втората част и с това приключваме транспонирането на тази директива. Това е важно от гледна точка на погледа върху хармонизационния процес.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви за това уточнение. То е важно от гледна точка на експертизата на комисията.
Колеги, ако нямате въпроси, предлагам да преминем към гласуване на закона за Комисията за финансов надзор № 102-01-77/21.11.2011 г., внесен от Министерския съвет. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Извинявайте, може ли един кратък въпрос? Каква е позицията от наша страна по предложението на Германия и Франция за въвеждане на автоматични санкции за 0,2 или до 0,5 процента от GDP при неспазване на критериите на Пакта за стабилност, имам предвид 3 процента дефицит, 60 процента дълг? Тези автоматични санкции подкрепяме ли ги или не? Или Вие не се занимавате?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: По-скоро този въпрос аз ще го отправя директно към зам.-министър Пенчева и ще Ви предоставим информацията, госпожо Плугчиева.

Ние преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ – МИНИСТЪР ПО УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
- ЗА ПОЗИЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ПАКЕТ ОТ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА КОХЕЗИОННАТА ПОЛИТИКА НА ЕС ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 Г.;
- ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТА ЗА РАЗВИТИЕ КЪМ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И ПО-КОНКРЕТНО ЗА НАПРЕДЪКА ПРИ ПОДГОТОВКАТА НА НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ („БЪЛГАРИЯ 2020”.).
Министър Дончев отправи предизвикателство към нас по време на представянето на Междинния доклад. Нека да видим докъде е стигнал Министерският съвет по отношение на Националната програма за развитие „България 2020”. Ще използваме възможността освен по тази тема, да разгледаме и пакет от законодателни предложения за Кохезионната политика за 2014 – 2020 година. Вие сте запознати със становището от страна на парламента, което предварително беше раздадено и ще бъде изпратено в срок по субсидиарност на вниманието на Европейската комисия като позиция на Националния парламент по темата. Заповядайте, господин Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На първо място се надявам да няма никакъв проблем с озвучаването, защото така или иначе гласът ми е дрезгав и ако губя допълнителен фон в шум, това няма да допринесе за по-доброто ни разбиране.
Ще се опитам в не много дългото време, което имаме, да маркирам в основни линии и двете теми, като желанието ми е да оставим време, в което членовете на комисията могат да задават допълнителни уточняващи въпроси. И двете теми са безкрайно обширни и в следващите примерно 45 минути максимум, които са на разположение, едва ли можем да влезем в дълбочина във всичките им детайли. Може би да се движим според интереса на присъстващите в залата.
Преди да стигнем до един систематичен коментар относно позициите на България и участието на България в срещи в различни формати, свързани с дебата по многогодишната финансова рамка, проектите за нови регламенти, изобщо дебата за бъдещето на кохезионната политика, позволете ми да отбележа няколко неща.
Не съм имал възможността да участвам предишни години в дебатите, свързани с настоящия програмен период по обясними причини и в предишните програмни периоди, но смея да отбележа, че в момента дебатът тече в една изключително усложнена обстановка. Дълговите кризи, натискът върху националните бюджети пораждат редица съмнения, свързани с ефективността на кохезионната политика като цяло. От една страна, имаме едно нежелание от така наречените страни – нетни донори, да внасят по-големи вноски в бюджета на Европейския съюз, което е абсолютно разбираемо, предвид ситуацията, в която се намираме.
От друга страна, разсъждавайки съвсем откровено, и с по-висок, и с не толкова висок глас вече се чуват на политическо ниво коментари, предвид дълговата криза в редица държави, каква е ефективността на кохезионната политика. Предвид факта, че дълги години тези държави са били обект на щедро подпомагане, включително и по линия на кохезионната политика, сега се намират в ситуацията, каквато са. Това поражда не бих казал в никакъв случай нелогичния въпрос каква е ефективността на кохезионната политика като цяло.
В този смисъл това, което ще маркирам след малко, в никакъв случай не бива да ни изненадва. В проекта за нови регламенти, в очакваните реформи в политиката по сближаване са видими някои много сериозни разлики, които могат да бъдат отдадени като реакция на ситуацията, в която се намираме в момента.
На първо място, има един много сериозен опит за много по-ясно регламентиране и фокусиране. Става дума за категоричното свързване на целите на кохезионната политика с целите на стратегията „Европа 2020” – това е така нареченото измерение, свързано с концентрацията.
На второ място, се въвежда един изключително интересен, не бих казал безспорен опит кохезионната политика да се превърне в инструмент, който допълнително да гарантира по-добра бюджетна дисциплина сред държавите членки. След малко ще засегна темата. Става дума за така наречените макроикономически условности.
На трето място, видим е стремежът кохезионната политика да служи като един инструмент за по-добро координиране между политиките, които са на ниво Европейски съюз и политиките в самите държави членки. Това е свързано с предложението за другото измерение на техническите предварителни условия, които предпоставят извършването на реформи в редица критични сектори, които са уточнявани за всяка държава членка по отделно.
Преди да влезем в малко или много технически детайли, бързам да уточня, че на всички срещи във формални и неформални формати, във всички позиции, където това е възможно, България подкрепя кохезионната политика, счита я за ключов инструмент, но не е в ролята на държава, която получава безвъзмездна финансова помощ. Не това е акцентът. Нашето виждане е, че точно в момента, когато в Европа има криза, има предизвикателства на ниво публични бюджети, на ниво политики, на ниво вземане на решения, това, от което има нужда Европа, е повече координация и повече свързаност. Това, разбира се, не е някаква сепаративна позиция на България. Това присъства и в стратегията „Европа 2020” като сценарий за изход от кризата. Има репликата Съюзът да действа като съюз, а не като механичен сбор от държави. Подобен призив е видим от септемврийската реч на председателя Барозу, че изходът от кризата, в която се намираме, е повече координация, повече свързаност между отделните държави.
Тук именно е позицията на България, че макар и да не е най-основното разходно перо в бюджета на Европейския съюз, кохезионната политика е именно този инструмент, който инвестира в по-добра координация и по-добра свързаност между отделните държави.
Тук се прави един опит кохезионната политика да не бъде приемана като трансфер на средства от така наречените нетни платци към нетните бенефициенти, а да бъдат търсени измеренията и ползите за двете страни в процеса. Не са едно и две изследванията, които категорично доказват, че при адекватно управление кохезионната политика носи ползи не само за тези, които получават средства, но и за тези, които дават. Стига, разбира се, тя да е планирана и осъществявана адекватно.
Няма да маркирам теми, които до голяма степен биха могли да бъдат причислени към дискурса на очевидното. От справката, която направих, те се появяват във всеки дебат до момента. И призивът за намаляване на административната тежест, и намаляване на нивото на контрол, и фокусът върху конкретни резултати – това е тема, която перманентно присъства във всички разговори, по отношение на всеки програмен период към момента. Съвсем друг е въпросът какъв ще бъде реалният ефект върху предложенията за законодателна рамка.
Започвам с изключително деликатния въпрос, свързан с тавана на помощта, който е фиксиран до 2,5 процента от брутния вътрешен продукт. В интерес на истината първото предложение беше за брутен национален доход, а не за брутния вътрешен продукт. Факт е, че това ограничение въвежда един пропорционален подход, който не предполага ресурсите да се концентрират обезателно в най-бедните региони, съгласно принципа на солидарността. За България е приемливо таванът да бъде увеличен за по-слабо развитите региони. Въпреки това бързам да уверя, че нашите изчисления показват, че дори и да остане таванът от 2,5 процента брутен вътрешен продукт, дори да е GNI, дори да е брутен национален доход, обемът от средства, които би получила България в следващия програмен период, е с между 15 и 20 процента по-голям от средствата, които ползва в този.
Разбира се, не бива да забравяме, че когато говорим за различните типове региони, в случая България, където брутният вътрешен продукт е под 50 процента от средното за Европейския съюз, има и други механизми за поощряване или за осигуряване на предимство по време на изпълнението на програмния период. Това не е единствено обемът на финансиране.
Тук една тема, която категорично подлежи на коментар, е интензивността на съфинансиране, която се изисква от Европейската комисия.
Няколко думи по отношение на проекта за общ регламент.
На първо място, България категорично подкрепя усилията за постигане на по-голяма съгласуваност между всички фондове чрез въвеждането на общи разпоредби за структурните и кохезионния фонд, за земеделските инструменти, както и Европейският фонд за морско дело и рибарство. Това е голяма еволюционна стъпка. В крайна сметка каквито и специфични цели да имат, всичките инструменти се прилагат в рамките на територията на държавата членка и всички усилия, свързани с по-добрата им синхронизация и координация трябва да бъдат приветствани. Такава е позицията и на България.
Също така подкрепяме създаването на обща стратегическа рамка, която съдържа всички ключови дейности за подкрепа от всичките пет фонда, както и изготвянето на договор за партньорство, който съдържа стратегията за подкрепа от фондовете за следващия програмен период.
Както знаете, Договорът за партньорство до голяма степен ще замени това, което към момента беше известно като национална стратегическа референтна рамка.
Навлизаме в една изключително деликатна територия. На всички срещи, които се провеждат, и дебати по бъдещето на кохезионната политика, както можете да се сетите това е тема, по отношение на която има разнопосочни становища. Има държави, които се противопоставят на предложенията на комисията. Става дума за пакета предложени условности. Разделяме ги на два основни вида. Едните са предварителните условности, другите са макроикономическите условности, известни още като къндишън аналитиз.
За позицията на България по отношение на макроикономическите условности – разяснявам, ако някой от тук присъстващите не е тук съвсем в течение, става дума за обвързването на финансирането от структурните и кохезионния фонд с бюджетните параметри на държавата, специално трипроцентният дефицит. Предвидена е възможността още в общия регламент, ако една държава влезе в процедура за свръхдефицит, да бъдат спрени всички недоговорени до момента средства.
Позицията на България, която е приета по етапния ред, е, че тази инициатива на Европейската комисия трябва да бъде подкрепена. На първо място, това е изключително добър инструмент, допълнителен, не основен, разбира се, да се гарантира една по-добра бюджетна дисциплина в държавите членки. От друга страна, тук, в тази зала мога да го кажа, че това е вариант България да участва в тези преговори с голяма доза самочувствие.
На мене не ми се иска да се присъединяваме към групата на тези държави, където единственото, което се чува от тях по време на преговорите, е как държавата е в трудна ситуация, как е бедна и има нужда от подкрепа.
По отношение на предварителните условности позицията е, че те са добър инструмент, но като част от позицията ни е, че има нужда от допълнително техническо изчистване как ще функционират предварителните условности. Става дума за така наречените „беемполитис къндишън аналитис”, които са свързани с политики в съответните серии, и съобразно реформите, съобразно действията, които се правят в изпълнение на законодателните и стратегическите документи, съобразно начина, по който държавата напредва с тези реформи тя ще има възможност да ползва средства от така наречения 5-процентен резерв в едно друго предложение.
Така или иначе, ако разсъждаваме за механизъм в стил тоягата и моркова, ако тоягата са макроикономическите условности, а морковът са предварителните или технически условности, очевидно ролята на резерва е ролята на моркова. Тук възражението ни е свързано с това, че ние възразяваме срещу формирането на 5-процентен резерв европейско ниво и разпределянето му през 2019 година. Бихме приели съществуването и образуването на резерв на национално ниво. Считаме това за един доста по-приемлив вариант.
Приветстваме избраните тематични цели, от които държавите членки ще могат да избират цели, които да включват в националните си документи. В общия регламент в чл. 9 има списък от 11 тематични цели, които до голяма степен съответстват на всичко това, което е говорено до момента, и по-специално на живата връзка между целите на кохезионната политика и целите и приоритетите на Стратегията „Европа 2020”.
Считаме възможността за формирането на многофондови програми за добра. Изразили сме подкрепа по този въпрос. Нещо повече, имаме намерението категорично за следващия програмен период програмите, които се композират в България, да бъдат многофондови. Ако мога да възпроизведа няколко реплики от последната среща миналата седмица, проблемите съществуват такива, каквито са. Те не могат да бъдат делени на фондове и на оперативни програми. И ние трябва да създадем възможност по отношение на проблемите да се интервенира комплексно. Включително едновременно да се вземат и социални, и инфраструктурни мерки, включително, ако е необходимо, това да бъде от един финансов инструмент, ако е необходимо, от една оперативна програма. Което очевидно за по-запознатите означава да се миксират. Проблемът е примерно да съдържат средства от Европейския социален фонд и от Европейския фонд за регионално развитие, което да улесни и да направи възможни такива комплексни интервенции.
Друго спорно предложение – така наречения Нов фонд, фонд „Свързана Европа” може би ще добие гражданственост. Иначе е известен като connecting Europe facility. Част от турболенциите като политически коментари по отношение на този фонд може би са свързани с липсата на тотална яснота какво ще представлява фондът, доколкото документалната информация е ограничена. Аз положих много усилия, говорейки с няколко генерални дирекции да разберем повече детайли относно начина, по който ще функционира един подобен инструмент, доколкото първоначално излязлата информация би могла да бъде подвеждаща.
Картината последно изглежда по следния начин. Става дума за ресурс от над 20 млрд., който се обособява на европейско ниво, който ще финансира интервенции, проекти по отношение на трансевропейските транспортни коридори, така наречената тенти мрежа, като ресурсът ще бъде фокусиран върху тесните места, където инфраструктурата е неизградена или недоизградена.
Като допълнителен нюанс следва да се отбележи, че приоритет на фонда ще бъде финансирането на железопътна инфраструктура, енергийни връзки и комуникационни връзки. Ако говорим за пътна инфраструктура, тя ще е насочена върху системи за интелигентен транспорт, системи за контрол на трафика, както и паркови съоръжения, но не и директното строителство на пътища.
Средствата ще бъдат разпределяни на конкурсен принцип сред държавите членки. Като говорим за самото осъществяване на инвестицията, ще бъде на държавата бенефициент.
Редно е да знаете, че голяма част от държавите членки, особено от новите, възразяват относно инициативата, свързана с формирането на този инструмент, като до голяма степен проблемът е свързан с това, че се предвижда под половината от този фонд да бъде финансиран с 10 млрд. от средствата, които са предназначени за Кохезионния фонд. Някой правейки изчисления на коляно, би сметнал, че това би намалило обема средства, които ще се паднат за държавата от чисто националните локациии по Кохезионния фонд.
Според мене тук разговорът трябва да бъде воден, освен правейки този анализ, да се направи един втори анализ на какво може да разчита съответната държава като подкрепа от съответния фонд. Именно по този начин се опитваме да правим анализа в България. Не може да се очаква да подкрепяме релокацията на 10 млрд. от Кохезионния фонд към Новия инструмент. Иначе да считаме инструмента за добър и обещаващ механизъм и мислим да се възползваме от него.
Успоредно с формирането на позиция на държавата по отношение на connecting Europe facility се опитваме на база цялата информация, която е налична, формална и неформална, да направим списък с проекти, с които бихме могли да участваме в разпределението на финансирането на този фонд. Знаете, нуждите в сектор „Железопътна инфраструктура” са големи. Те няма как да бъдат покрити от Кохезионния фонд в следващия програмен период. Така че всякаква нужда от допълнителна подкрепа тук би била полезна, маркирана само, без това да е единственото или окончателното напрежение.
Железопътна връзка по коридор № 4 – говоря за Видин – София. Това е проект, чието изграждане би струвало не по-малко от 2,5 млрд. евро и няма как в рамките на следващия програмен период той да бъде изграден изцяло за сметка на Кохезионния фонд от гледна точка на националните релокации. Така че частично или пълно финансиране от connecting Europe facility е една чудесна перспектива. Ако този проект е твърде голям или съществуват други възможности и ограничения, има списък от други проекти, които биха могли да бъдат предложени.
Подкрепяме предложението, свързано с осъществяването на аванси от плащания от страна на Европейската комисия към държавите членки. Разбира се, считаме, че предложените суми от 4 процента в началото на програмния период са недостатъчни, с оглед необходимостта от осигуряването на ликвидност.
Само да маркирам, преди да приключа с общия регламент. Има една известна доза вътрешно противоречие в законодателната рамка. Тя е свързана с една инициатива за промяната на регламент 1083, който действа в рамките на този програмен период. В това е възможността за увеличаване на съфинансирането на страни, които имат временни бюджетни затруднения и са бенефициенти на други финансови инструменти на Европейския съюз, свързани с финансовата стабилност.
Знаете, имаше една такава инициатива на европейската комисия. Ставаше думата за чл. 77 от сега действащия регламент на тези държави да им бъде увеличено съфинансирането от страна на Европейската комисия, за да се товарят по-малко от бюджетите на съответните държави.
Една подобна мярка, с оглед всичките останали предложения, особено тези, свързани с макроикономическите условности, би могла да бъде счетена за безпринципна, доколкото предполага вътрешно напрежение за самите документи. Освен това в самия проект за регламент за мене не е съвършено ясно как се прави ясно разграничение между страна, която има временни бюджетни затруднения, и страна, която влиза в свръх дефицит – къде е точно границата. Защото сме в особената ситуация една държава да бъде подпомагана поради временните си бюджетни затруднения, а след това да й бъдат спрени всички фондове, което, съгласете се, не е съвсем логично. И това е причина за резервираната позиция на България.
Няма да отделям особено детайлно внимание за всичките останали пет секторни регламента, по отношение на всичките финансови инструменти. Ще маркирам само по-основните и по-важните неща.
Принципно, когато говорим за Европейския фонд за регионално развитие, подкрепяме предложения обхват на подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие. Притеснява ни фактът, че средствата за намаляване на емисии на парникови газове от инсталации, попадащи в обхвата на директива 203/87 са недопустими за финансиране от Фонда, което би могло да се окаже пречка за финансирането на проекти, които имат основна цел преминаване към ниско въглеродна икономика. Това, доколкото си спомням, е цел № 4 от чл. 9 на общия регламент.
В някаква степен изразяваме резерва относно предложената концентрация 50 процента от подкрепата от Европейския фонд за регионално развитие да бъде фокусирана върху тематични приоритети 1, 3 и 4. Не че има нещо лошо в тези приоритети. Това са: 1 - засилване на научноизследователската дейност, 3 – повишаване на конкурентоспособността, 4 – ниско въглеродната икономика. Само че един подобен подход в някаква степен ограничава гъвкавостта. Тук имаме определени резерви. Не че имаме резерви по отношение на самите тематични цели, напротив.
Подкрепяме категорично устойчивото градско развитие като приоритет на Европейския фонд за регионално развитие, както и предложената концентрация на минимум 5 процента от средствата за градско развитие бъдат делегирани за управление на градовете. Причините за това са разбираеми.
Няма да коментирам детайлно регламента за Кохезионния фонд. За него важи същото, което казах по отношение на Европейския фонд за регионално развитие по отношение обхвата на подкрепа. Средствата за намаляване на емисии от парникови газове на инсталации, попадащи в обхвата на споменатата преди малко директива, също са отчетени като недопустими, което би могло да бъде проблем при постигането на тематична цел № 4.
Регламент за Европейския социален фонд. Това, което всички колеги трябва да знаят, е, че за страни като България минимум 25 процента от подкрепата от общата рамка ще бъде концентрирана в Европейския социален фонд. Тоест каквато и да е по обем сумата, с която ще работим във всички оперативни програми следващия програмен период, 25 процента от нея е Европейски социален фонд. Това не подлежи на коментар. За България това е интересна възможност. Така или иначе от Европейския социален фонд се финансират множество приоритети, които са важни. Имаме продължаващи нужди. В тази посока това са всички проекти в социалната сфера, всички проекти със социално включване, включително и всички или голяма част от интервенциите, свързани с интеграционни политики, не говоря само за етническите малцинства. Напомням, че от Европейския социален фонд се финансират всички мерки за квалификация на работната сила. Така че нуждите на България тук са безспорни.
Изразяваме принципна подкрепа за отделянето на 20 процента от подкрепата на Европейския социален фонд за тематичната цел – насърчаване на социалното приобщаване и борбата с бедността.
Тук има един интересен момент. Споделяме убеждението, че всички управляващи органи трябва да осигурят адекватен достъп до финансов ресурс за неправителствени организации. Знаете, това е тема, която не само в България, но и на европейско ниво съществува, доколкото третият сектор като че ли остава малко встрани от гледна точка на възможностите за финансиране от оперативните програми, специално от Европейския социален фонд. Изключвам ролята на неправителствените организации като доставчик на услуги.
Това е кратък преглед по първата точка. Дебатът тече. На 16 декември има още една среща в Брюксел, която е продължение на неформалната среща от Познан миналата седмица, където се предполага на база неформалната дискусия, която беше проведена преди това, държавите да изразят официално позициите си.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Дончев. Предпочитам да остане време за дискусия с колегите. В рамките на тази дискусия аз бих задала един от въпросите във връзка с Националната програма за развитие, за която не ни остана време, но нека това да бъде част от дискусията. Защото знам, че и Вие трябва в 15,50 часа да тръгнете.
Моят въпрос по отношение на Националната програма за развитие е: на какъв етап са секторните стратегии и кога ще има готовност за цялостния документ? Защото това е много важно с оглед това, на което ще стъпим за „България 2020” като цяло.
И вторият ми въпрос е за информационната система за планиране и управление, тъй като е предвидено в процеса на подготовка на Националната програма за развитие да бъде използвана тази създадена система. Бяхте споменали в рамките на представянето на Междинния доклад за нея. Моля, да коментирате.
Госпожо Плугчиева, заповядайте.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря. Уважаеми господа министри, заместник-министри! Господин Дончев, аз слушах много внимателно Вашия доклад. Трябва да кажа, че споделям основните принципи и постановки, които представихте. Надявам се искрено да са били представени и защитени в Брюксел. Защото по някои от тях наистина имаме различия с част от страните членки. Без да ги изреждам, особено по отношение на този елемент на солидарност – солидарност, да, но критична солидарност, бих казала, а не подаръци, които видяхме какво носят като резултат в южната ни съседка.
За да има възможност, защото е тежка и останалата част от дневния ред, искам само да попитам. Във всички тези дискусии, които водите, Дунавската стратегия, която нас пряко ни касае, по какъв начин кореспондира с всички останали политики, които са заложени за 2014 – 2020 година, конкретно кохезионната, и със структурните фондове и доколко и как намираме наистина взаимовръзките и възможността да получим някакъв синергиен ефект от прилагане на Дунавската стратегия и прилагане на останалите политики?
И един въпрос, който може би ще ви прозвучи малко странично. Тъй като за 2014и 2020 година обсъждаме различните политики и позиции на България, кога ще обсъждаме по-нататъшния модел на управление на евросредствата за България? Имам предвид в чисто организационен, структурен план ще обсъждаме ли, ще имаме ли регионални програми за следващия период? Ще имаме ли централизиран модел на управление на еврофондовете? Ще имаме ли закон за управление на еврофондовете, нещо, което анонсирахте с встъпването Ви в длъжност?
Изобщо тази проблематика кога ще я обсъждаме и има ли от Ваша страна някаква готовност на екипа Ви и подготовка по този въпрос изобщо? Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Колеги, заповядайте. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Господин министър, аз имам само един конкретен въпрос. Вие казахте, че засега за помощта, която се очертава, предложението е да се стъпи на 2,5 процента от брутния вътрешен продукт. Направих си едно бързо усилие. Ако сравним средствата, които в момента имаме по структурните фондове и Кохезионния фонд спрямо постигнатия брутен продукт за последните години от 2007 до 2013 година – до тук е само прогнозата, която не можем да кажем горе-долу колко е, процентът е същият – 2,57. Това означава, че де факто ние ще получим същите средства. Защото изчислявайки на брутен вътрешен продукт, дори да има някакво увеличение, което Вие казвате – 15-20 процента, то е „благодарение” на инфлационните процеси.
Според мене тук трябва да е много сериозна позицията на България и, разбира се, да потърсим партньори за групова позиция в Европейския съюз, за да можем в крайна сметка ние като страна, която по стандарт на покупателната способност сме на последно място и пет от нашите шест региона са твърдо на последните места във всички региони в Европейския съюз, които са над 370, аз използвам положението, че министърът на икономиката е тук, да можем наистина да защитим позиция. Ако ще има някаква солидарност и сближаване, това е акцентът.
Аз не ви убеждавам Вас, защото смятам, че сте убеден в тази посока. Но наистина трябва много сериозно да поставим въпроса. Иначе рискуваме, дори и при замръзване на брутния вътрешен продукт, аз се опитах да го сметна на ниво примерно 80 и няколко милиарда лева, това ще бъде толкова помощта – 2,5, което де факто не е помощ. И нещата, които търпим и като бюрократично забавяне, изпитваме ги всички на гърба си, в един момент можем да ги изчислим, че даже са по-тежки за нас.
Така че това е според мене възловият въпрос. Ако него решим, сме решили в голяма част уравнението. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски. Други колеги желаят ли да вземат думата? – Няма.
Заповядайте, господин Дончев, за отговор.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Няколко думи за Националната програма за развитие. Знаете, тя се изготвя в момента изцяло с ресурсите на администрацията. На Министерския съвет, разбира се, и на отделните министерства. Към момента не се ползва външна консултантска помощ. За сметка на това пък полагаме всички усилия на всяка една работна фаза на документа той да бъде обсъждан, съгласуван с така наречените заинтересовани страни.
Това, което е готово към момента от документа - който проявява по-задълбочен интерес, може да направи справка в EUFUNDS, там са публикувани множество документи по въпроса, не само части от анализа на социалноикономическото развитие на страната, не само свод анализите. Мисля, че има и протокол от някои от проведените срещи.
Само да обобщя. Към момента имаме анализа на социалноикономическото развитие на страната, който може да бъде, разбира се, допълван. Имаме предварителен формат на цели приоритети. Към момента тече разработването на секторните стратегии по осемте приоритета, които са разпределени като отговорност на съответните министерства. Няма смисъл да ги изчитам. Всъщност днес или утре е крайният срок, в който всички ведомства трябва да представят секторните си стратегии.
Разбира се, ще е необходимо още едно преправяне на документа или една доработка, доколкото той не може да бъде механичен сбор от всички секторни стратегии. При всички случаи очакваме в рамките, да кажем, на пролетта на следващата година да можем да представим, включително и на вашето внимание, една малко по-зряла версия на документа, която да бъде конституцията, основата, върху която да тече и програмирането оттук нататък на оперативните програми, без значение какъв ще бъде техният брой.
Разбира се, моля да не мислите, че когато говорим за обхват на проектите, за обхват на оперативните програми, които разчитаме да работят в България в рамките на следващия програмен период, чакаме Националната програма за развитие да се разработи, че тогава мислим за това. Не, има оперативни програми, където дори обхватът на проектите е предварително известен и до голяма степен тези проекти не се влияят от това дали ще има някаква редакция на цели приоритети, както и на ниво секторни стратегии.
По отношение на въпроса как се ползват създадените до момента инструменти като ИСУН, разбира се, информацията от изпълнението на този програмен период като данни за всякакъв вид аналитични упражнения се ползва. Може би ще бъде по-интересно ползването на модела „хермин”, с който разполагаме от няколко месеца. Става дума за биконометричен математически модел, софтуерен продукт, който ни позволява да проиграваме ефекта върху редица макроикономически показатели от изпълнението на всяка от оперативните програми.
Имаме изчисления към края на програмния период какъв би бил ефектът върху един пакет от базисни показатели, като започнем от брутен вътрешен продукт, безработица, покупателна способност и какво ли не друго, ако примерно бъдат усвоени всичките средства по осемте оперативни програми. Разбира се, имаме моделни варианти, примерно при непълно усвояване на средствата в някоя оперативна програма. И това ни позволява да проследим с много голяма доза яснота и с ясни количествени данни ефекта върху реалната икономика, който предполага изпълнението на оперативните програми.
По-важното е друго. Този инструмент ни позволява да правим симулации предвид обема на бъдещите оперативни програми, типа оперативни програми – дали са инфраструктурни или са свързани с меки мерки, какъв би бил ефектът им в бъдещи периоди по отношение на икономиката на страната. Ползваме го и ще бъде ползван през следващите две години и по-нататък, включително и за процеса на планиране на следващия програмен период.
По отношение на въпроса на госпожа Плугчиева – какво е мястото на Дунавската стратегия. Дунавската стратегия като отделна стратегия, разбира се, често се споменава. По-често обаче се споменава изобщо подходът, свързан с макрорегионалното планиране – може би такъв беше коректният термин. Към момента искам да ви уведомя, че той се дискутира като инструмент за планиране и координация, а не като финансов инструмент. Тоест един опит за синхронизиране на политиките между държави, които са групирани по някакъв географски признак, в случая река Дунав. Знаете, преди това имаше Балтийска стратегия.
Като цяло има нагласа да се ползват подобни стратегии за макрорегионално планиране. Но към момента аз в никой документ не съм видял предложение, нито съм чул на дискусиите зад подобни макрорегионални стратегии да стои някакъв обособен източник за финансиране. Те остават само като инструмент за координация на политиките на планиране между съответните държави.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Може ли само един доуточняващ въпрос. Този отговор на мене ми е известен, господин Дончев. Питам по друг начин, простичко. Проектите по Дунавската стратегия как ще бъдат финансирани? Нашите проекти, които попадат главно в този обхват на инфраструктурни проекти. И тъй като коментираме кохезионната политика, да значи ли това, че тези проекти ще бъдат финансирани и може да разчитаме на средствата, които са предвидени по структурни и по Кохезионния фонд за следващия период? Иначе какво представлява Дунавската стратегия, ми е ясно.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Отговорът се налага сам по себе си. Щом няма отделен източник на финансиране, като източници на финансиране остават средствата по домашните оперативни програми, хоризонтални инструменти на Европейската комисия, както и бюджетно финансиране на съответните държави членки и тези, които не са държави членки.
Тук интересният въпрос – за съжаление нямаме време да влезем в детайли - е фактът: ако един проект е част от Дунавската стратегия, това дава ли му един бонус или една точка повече спрямо други останали проекти, които не са част от Дунавската стратегия, която имаме по СУН по конкурентен подбор? Това е интересният въпрос, в който при наличие на повече време бих влязъл в дълбочина, включително и дискутирайки го с вас.
Относно системата от институции и броя на оперативните програми. Аз имах възможност преди около година да дискутирам с вас какво е виждането ми и предложението ми за реформа на системата в България. От страна на българското правителство все още няма окончателен вариант, с който да бъде запознат българският парламент, включително под формата на законодателна инициатива. Част от принципите, дори от текстовете на един бъдещ закон за управление на средствата от Европейския съюз са готови, само че, образно казано, изчакваме да бъде взето окончателното решение, предвид дизайна на структурите, броя и техните отговорности.
Това, което е ясно към момента, са две неща – говоря неща, които ги считам за затворени и не очаквам промяна на позицията. Проблемите ще бъдат многофондови, тоест няма да търсим сепаративно финансиране на една програма само от един фонд, за да може да осъществим комплексни интервенции. Ние вървим към намаляване на броя на оперативните програми. Вероятният брой е пет.
Ако някой се е заблудил, намален брой оперативни програми не означава примерно намаляване или ограничаване на броя на приоритетите, както и не означава, че има опасност примерно образованието или туризмът да останат нефинансирани. Говорим за финансови инструменти. Това е императив, с оглед системата за управление и за контрол да бъде по-проста и да коства, ако искате, по-малко административни ресурси на държавата.
И един последен коментар по отношение на наистина интересния въпрос на господин Михалевски. Дори при 2,5 процента GDP или GNI, няма голямо значение, в България разликата е нищожна, тя е в рамките на няколко процента, под 3, ако не ме лъже паметта, ако темпът на използване на средствата е добър, това предполага нетна финансова позиция поне 1 към 3. В този смисъл не лепя коментара, че при 2,5 GDP или GNI ползите от членството или ако го свеждаме до кохезионната политика, са спорни.
Да, факт е, аз го споменах още в началото. Солидаризираме се или сме в един отбор с други държави членки, специално първите 10, с нови държави членки, които имат искане за повишаване на прага. Трябва да си дадем сметка, въпреки че сме изразили категорично подобна позиция, че точно в настоящия момент едно подобно контрапредложение от страна на държавите членки не е в най-добрата или в най-изгодната позиция.
Не ми се иска да преповтарям думите, с които започнах като експозе. Намираме се в изключително трудна ситуация. Аз правя разлика с какъв тон и с какви аргументи протичат срещите сега и дори срещите преди една година. Само преди една година. В момента ситуацията в Европа няма как да не даде отражение, включително и на кохезионната политика.
В крайна сметка напомням, че става дума за значителен обем средства, които се плащат от едни страни, те се плащат от всички и се преразпределят на база приоритетите на Съюза. Опитвам се на всички срещи да не разсъждаваме тясно национално, в смисъл, България има такива нужди. Макар че ако трябва да бъде откровени, като нужди, които са не тясно български, а нужди, които биха могли да допринесат за изпълнение на приоритетите на ниво Европейски съюз, България е в много по-добра ситуация. Примерно предвид броя транспортни коридори, които минават през страната.
Ясно е, че със средства от националния бюджет нито изграждане, нито рехабилитация на всички отсечки по тези пет коридора могат да бъдат направени. Това е един аргумент примерно конкретно за България да настоява за повече финансиране.
Само че основният аргумент, който ползваме, е друг. В крайна сметка, ако се върнем към устоите и корените на кохезионната политика, това не е инструмент, свързан с благотворителност. Това не е финансова помощ от едни държави за други. Логиката е инструментът и средствата, които се разпределят и преразпределят, да носят еднаква полза и на старите, и на новите държави членки. Това е основният аргумент и мисля, че това ни позволява да имаме една добра стартова позиция в преговорите, които текат в момента.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Дончев, за изчерпателното представяне и отговор на въпросите, поставени от колегите.
Колеги, ние преминаваме към гласуване на становище по предложения пакет от законодателни предложения за бъдещето на Кохезионната политика на Европейския съюз 2014 – 2020 г., което ще бъде изпратено като позиция на нашия парламент към Европейските институции. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря, господин Дончев.

Продължаваме с последната точка от днешния дневен ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА” 2007 – 2013 Г.
За нас е удоволствие да посрещнем господин Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Присъстват още:
Евгени Ангелов – заместник-министър
Антония Доросиева – директор на дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”
Жулиета Хубенова – съветник на министъра
Марияна Велкова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия,
Цветан Стоевски – директор на дирекция „Конкурентоспособност и иновации” в Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия.
И тъй като винаги форматът, когато изслушваме оперативна програма „Конкурентоспособност” е по-широк, имаме удоволствието сред нас да бъдат и представителите на бизнеса в лицето на:
Камен Колев – заместник-председател на Българската стопанска камара и също така председател на Обществения съвет към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Камен Колчев – член на Консултативния съвет на КРИБ
Бойко Недялков – член на Управителния съвет на АИКБ.
Добре дошли. Надявам се да вземете активно участие в рамките на дискусията, заедно с народните представители. Първо ще дам думата на господин министъра. Заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, госпожо Панайотова. Дами и господа народни представители, за мене също е удоволствие, че съм тук. Миналата година го пропуснах, защото ме нямаше. Тази година твърдо решихме да не се получава така, в резултат на което си изместих полета за Лондон по-късно тази вечер. От моя кабинет обаче като са видели в програмата ми два празни часа, са ми вкарали Национален съвет по туризъм, който аз председателствам и който започва всеки момент. Но няма значение. Приоритетът е тук.
Друга причина е, че Евгени Ангелов прави следваща крачка в живота и кариерата си, въпреки че ще продължим специално по оперативна програма „Конкурентоспособност” още дълго време да го питаме кое и защо е така и какво е бъркал.
Все пак за тези две години за мене, въпреки че изглежда, че сякаш не е в основните приоритети в министерството, уверявам ви, че не е така. Просто когато има някаква много контрастна и силна тема, каквито са Белене и газът при нас, сякаш всичко останало бледнее. Но е факт, че Оперативна програма „Конкурентоспособност” е една от най-дискутираните и в много случаи нападани оперативни програми от създаването си през 2007 година. За две години тя изглежда и функционира по много различен начин. Далеч сме от мисълта, че сме създали идеалния модел и структура за работа на програма, но резултатите показват, че има промяна и тя е в положителна посока.
Кои са признаците, които ми дават основание за такова твърдение.
Първо, оперативна програма ”Конкурентоспособност” е една от най-бързо развиващите се оперативни програми в България. Към края на ноември са разплатени 23 процента от бюджета на програмата. За две години променихме цифрата от 0,1, ако не греша и от най-изоставащата оперативна програма сега тя е на второ място след „Административен капацитет” с 27 процента и е една от най-бързо работещите програми в България .
Към 31 октомври по програмата са сключени 1031 договора, които са спечелени от над 1000 отделни бенефициенти, чиито проекти са разгледани и оценени от управляващия орган и междинното звено. Одобрените компании ще получат общо 285 млн. евро безвъзмездна финансова помощ, като само през 2011 година са сключени 554 договора за над 135 млн. евро. Това означава ,че са сключвани поне по два договора всеки работен ден от годината.
Оперативна програма ”Конкурентоспособност” е един от най-успешните антикризисни инструменти на държавата, макар и малък като мащаб. От средствата по приоритетни оси 1 и 2, които са насочени директно към бизнеса, вече са изплатени 56 млн. евро, две трети от които или 70 процента са платени през тази година. Очакваме до края на 2011 година да бъдат договорени над 490 млн. евро по програмата, което е 42 процента от целия бюджет, и да бъдат разплатени 24 процента или 276 млн. евро.
Оперативна програма ”Конкурентоспособност” е една от ефективно работещите оперативни програми. Към момента 63 процента или 734 млн. евро в бюджета е в процес на изпълнение и няма опасност от загуба на средства. Това включва средствата по изплатени, договорени, договори в изпълнение и отворени процедури. Отворените за кандидатстване процедури от тази цифра 63 процента са 21 процента, които са отворени за кандидатстване и които са в процес на оценка. Те са на обща стойност 249 млн. евро.
Станахме по-прозрачни и по-оперативни. През последната година ускорихме обработката на постъпилите искания за плащане и към края числото е 80 процента от всички постъпили искания, които са платени.
Поставили сме си амбициозна, но изпълнима цел – към края на 2012 година целият бюджет по програмата да бъде в процес на изпълнение. Това означава до края на 2012 година да сме разплатили над 520 млн. евро, тоест 45 процента от бюджета, като директните плащания към бизнеса ще надхвърлят 143 млн. евро.
Естествено винаги е било от основна важност да адаптираме програмата към нуждите на бизнеса и към структурата на българската икономика, която искаме да развием, целевата структура, не толкова сегашната. Опитът ни до момента показа, че интересът на фирмите е концентриран към процедурите на приоритетни оси 1 и 2 на програмата.
По процедурата за покриване на международно признати стандарти и въвеждане на системи за управление в предприятията постъпиха 1274 проектни предложения, от които по предварителни данни – аз когато го видях като резултат, ми прозвуча почти сензационно – около 1100 преминават етапа административна оценка и допустимост, тъй като това беше един от проблемите, които имахме в миналото, при това по начин, който сме убедени, че няма да даде основание впоследствие да бъдат поставени под съмнение плащанията.
Интерес има и по процедурите за иновации и развойна дейност, по която са кандидатствали над 600 предприятия. Като цяло много бенефициенти, но още повече неуспели такива по една или друга причина, което създава среда, невинаги дружелюбна към хората, които работят по програмата. Разбира се, не че те са без грешки. Дори често търпят критики по много точки от мене. Но аз виждам, че нещата се подобряват.
Ние превърнахме оперативна програма ”Конкурентоспособност” в иновативна програма с инициативата “Джеръми”, по която с помощта на Европейския инвестиционен фонд до момента са организирани пет финансови инструмента. Така компаниите могат да реализират иновативни, стартиращи или рискови инвестиции, по-лесно да намират финансиране за своите проекти. Тоест минаваме от система да се кандидатства за това, за което има пари, към това пари да има за това, от което имат нужда компаниите.
Може би ние сме една от програмите, в която е най-голям делът на бенефициенти, които са подписали договори и след това са се отказали. Няма друга програма, където да е толкова голям процентът на отпадащи. И в голяма част от случаите проблемът е бил липсата на съфинансиране.
Реално този инструмент се оказа толкова успешен вече, макар и на практика да функционира само от няколко седмици. Дълго време чакахме и ние, и вие всички да видят след структурирането как ще тръгне реално “Джеръми”. Той върви много добре до степен, която даде основание на комисията да каже, че те вече не са против използването на финансовия инженеринг, подкрепят ни за следваща такава схема, която ще бъде нов финансов продукт през 2012 година, с който да бъдат намалени наполовина лихвените нива по кредитите за малките и средни предприятия. Но Евгени Ангелов ще говори по-подробно за този нов инструмент.
Иначе за “Джеръми” вече в действие е гаранционният фонд, по който пет търговски банки отпускат изгодни кредити за малки и средни предприятия. Общият размер на финансовия ресурс за кредитиране, по който се отпускат гаранции от фонда, е в размер на 392 млн. евро. И към 30 ноември са отпуснати 63 кредита, като Европейският инвестиционен фонд прогнозира размерът на гарантираните нови заеми през 2012 година да стигне 200 млн. евро.
Само с две думи за планираните процедури за 2012 година, които като цяло покриват целия ресурс.
Първата процедура е за енергийна ефективност и зелена икономика с общ бюджет 150 млн. евро. Тя е насочена към малки и средни предприятия, изпълнява се съвместно с ЕБВР, която ще отпусне кредитни линии до 150 млн. евро пред български търговски банки за мостово финансиране на проектите. Ще се финансират дейности за закупуване на оборудване за внедряване на енергоспестяващи производствени технологии, намаляване на отпадъците и насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници в предприятията.
Мисля, че тази процедура е добра най-малко по две причини. Първата е, защото реално ние като държава няма как да субсидираме цените на енергията за дружествата, но пък можем да им дадем средства, които да ги направят по-енергийно ефективни и по този начин да допринесат за конкурентоспособността им.
Втората е, че оценките по тази процедура излизат извън администрацията и вече ще бъдат оценявани от хората ,които иначе биха дали и съфинансирането. Тоест грантовата част и съфинансирането вървят заедно. От една страна, се облекчава администрацията, дава й се възможност да работи повече по грантовите схеми, а пък отпадат съмненията за некомпетентност или недобронамереност. От друга страна, е сигурно ,че има и грант, и съфинансиране едновременно.
Втората процедура е създаване на научно-технологичен парк с общ бюджет от 50 млн. евро с конкретен бенефициент – специално създадена компания, собственост на министерството.
И третата е създаване на регионални бизнес инкубатори с общ бюджет от 10 млн. евро, която е насочена към създаване на нови и укрепване на съществуващи регионални бизнес инкубатори, които да предоставят консултантски услуги на бизнеса.
Това е, което исках да кажа като експозе и като резюме. Понеже са се наредили колегите с доста конкретни теми, както вие приемете. Ако искате оставете въпросите накрая или сега да се зададат някои от по-общ характер.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Може би, който има въпроси конкретно към Вас, да ги зададе, за да може Вие след това да отидете и на следващото събитие. Много Ви благодарим, че сте сред нас и че сте си отменили с известни часове командировката.
Заповядайте, колеги, ако имате въпроси към министър Трайков. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз ще бъда кратък, господин министър. Действително тази програма е по-особена, тъй като преформулирането й като насочване, като различни финансови инструменти, като “Джеръми” и това ,което готвят, предполага на скокове усвояване. Дори ако погледнем редовете на усвояване, е така. Защото примерно аз си направих труда да видя за последните 12 месеца колко е усвояването и колко е реимбурсирането на средствата. И то не е впечатляващо – 3,58 процента усвояване и 1,45 процента реимбурсиране.
Според мене тук има някаква малка надежда с това, което казвате, че “Джеръми” предоставя на малките и средни предприятия по-лесен достъп до кредитиране, нещо, което ние между другото в нашите предложения в Закона за държавния бюджет смятаме, че има нужда още малко от усилия на държавата да подпомогне било Банката за развитие или някоя друга, която и да е тя. Аз съм доволен, че и бизнесът е тук и той може да си каже мнението.
Това е възловият въпрос. Не може според мене и не бива нашата цел да бъде само числата колко сме усвоили, а крайният критерий ще бъде колко от малките и средни предприятия наистина не са се отказали от проектите, наистина са ги реализирали и най-важното какъв е ефектът от тези проекти. Според мене това трябва да бъде фокусът ни. Защото иначе ние и като изпълнителна власт, и като законодателна власт рискуваме да отчетем едни прекрасни резултати, които обаче нямат нищо общо с действителността там, където е най-важно – да бъде жива и производителна икономиката. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски. От представителите на бизнеса желаете ли да вземете сега думата или след това, като продължим с господин Ангелов? Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: В продължение на казаното от колегата Михалевски. Вие направихте Вашето експозе, базирайки се първо на сравнението, че е било един нищожен процент, който сте наследили. Стартът на програмата беше такъв. Както е известно и ми се струва, че не е коректно да сравняваме със старта и две години и половина по-късно. Естествено би трябвало да има наистина един много по-голям, по-добър и реален резултат от прилагането на програмата.
Беше сменена цялата логика на прилагане на финансовите инструменти, за което наистина комплимент към ръководството и към екипа Ви, специално към господин Ангелов.
Въпросът ми е да дадете конкретни цифри колко средства от финансовия инструмент “Джеръми” реално е стигнал до крайния бенефициент. Защото известен е този трик с автоматичното прехвърляне към управляващия орган и звучеше наистина неубедително да се казват едни фантастични цифри: изпълнихме, достигнахме едни колосални цифри по оперативна програма ”Конкурентоспособност”. От това никой няма нужда.
Първо, слава богу най-сетне започна да работи реално инструментът “Джеръми” в неговите пет модификации. Въпросът е конкретно да кажете какви реални средства стигнаха до бенефициентите, колко са тези бенефициенти, да ги знаем, които реално вече могат да кажат благодаря и слава богу, че функционира този механизъм. И наистина да се редуцира процентът на отпадналите. Защото отпадналите фирми стават такива не само поради тяхна невъзможност за кредитиране и съфинансиране, а за съжаление трябва да се признае огромно разочарование от администрацията и неумението за реакция за подпомагане, за консултиране на малките и средни предприятия, господин министър.
Така че това очаквам от Вас. Приключвам с това, че губите, струва ми се, много сериозен капитал от екипа си с преминаването на господин Ангелов към президентството.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Плугчиева. Господин Танчев, заповядайте.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Един много кратък въпрос. Исках и господин министърът да е тук, за да даде по-цялостен отговор.
Първо искам да Ви поздравя за сериозните заслуги и усилия, които положихме през тези две години. Наистина програмата има друг облик към момента. Но предвид на това, че се носеха някакви слухове, аз използвах възможността да попитам отвън господин Дончев така ли е или не е така.
Говори се, че ще се прехвърля оценката за проектите от Агенцията за малки и средни предприятия в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. В тези две години положихме много усилия – Вие да укрепите капацитета и да има един доста сериозен екип, предвид на това ,че и бизнесът се оплаква, че има забавяне в оценката на проектите и т.н. Просто искам да Ви попитам министерството има ли капацитета за това прехвърляне и не застрашаваме ли бизнесът да бъде още по-разочарован, ако сроковете на тези оценки се удължат? Просто с няколко думи да ни уверите в обратното.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Танчев. Заповядайте, господин Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря. Първо, на конкретния въпрос за „Джеръми”. Той наистина функционира от първия фонд с петте банки буквално от два месеца. До този момент са отпуснати 60 кредита ефективно, а други 200 са близо до приключване като процедура. На тази база е тази оценка от банките, че през следващата година ще бъдат раздадени 200 млн. евро като кредити.
Иначе наистина не съм сигурен дали господин Михалевски е съвсем точен с тези цифри, които цитира. Аз по принцип много не приемам, защото понякога и това се чува, оперативна програма ”Конкурентоспособност” с „Джеръми” и оперативна програма ”Конкурентоспособност” без „Джеръми”. Оперативна програма ”Конкурентоспособност” включва всичките си компоненти. Иначе ако разсъждавахме така, трябваше да кажем – ето имаме отделна програма „Джеръми”, където имаме пък 100 процента усвояване.
В тази връзка на коментара за отчетените и реално стигнали до бизнеса пари. Наистина задача номер едно - всъщност това е за всички - е парите да стигнат до бенефициентите. Но не знам дали да кажа задача номер две или задължителна част от задача номер едно е да направим така, че със сигурност тези пари да са наши и да са усвоени, дори ако понякога малко по-бавно те стигнат до бенефициентите. Мисля, че с пакета от различни подходи целим да адресираме и двете задачи.
Смятам, че това е така със сигурност. Още повече, че кредитирането и достъпните кредити за малки и средни предприятия са инструмент, от който пазарът има крещяща нужда. Грантовете са много хубаво нещо, но още по-хубаво е според мене действително осъзнато и отговорно да вземеш пари при по-облекчени условия, да си носиш отговорността и всичко да е оценка, която е същата като при отпускането на кредити на търговски принцип.
Не знам дали изпуснах някои от въпросите на Вас двамата, понеже мислех, че ще отговарям едно след друго.
На господин Танчев за оценката след малко ще каже Евгени Ангелов. Има мислене в тази насока. Всъщност дори мислехме да направим още по-радикална промяна. Но въпреки че по общо мнение тя би била добра идея, решихме да не я правим на този етап с разформироването на междинното звено, промяна на функциите и т.н.
Това ,което мисля в момента, въпреки че не е в крайна форма, ще е стъпка към по-бързо и по-ефективно протичане на всичко.
Наистина, госпожо Плугчиева, споделям оценката Ви за напускането на Евгени Ангелов. Но Росен Плевнелиев го каза – загуба за мене, печалба за президентството. Така че аз лично му желая на добър път.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодарим Ви, министър Трайков.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Само една бележка. Лично аз бих Ви окуражила. Колкото по-бърза и колкото по-радикална е промяната в управляващия орган, разбирайте промяната, която целите с отнемане на пълномощията на Агенцията за малки и средни предприятия, толкова по-добре. Изразявам се съвсем буквално.
Второ, ускоряването на процеса разбирате, че в условия на криза е изключително важно, така че да могат да оцелеят и оживеят малките и средни предприятия, към които е насочена помощта като цяло от оперативната програма и в конкретния случай от „Джеръми”.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Така е. Да добавя, че целта да не се загубят средствата М+ 1, М + 2 и М + 3. В други програми, където няма възможност за финансов инженеринг, това води до други фокуси и компромиси, които просто намират различна форма. В случая при нас тази цел се изразява в тази форма, че първо се влагат много усилия, за да се осигури, че няма да загубим парите, а по хронологическа причина след това се стига до бенефициентите. Нека това да го минем в графата „Компромиси”.
Между другото вече започва да се вижда, че и в МРРБ смятат да имат инструмент за финансов инженеринг, и в Министерството на транспорта. И това, че ние се позиционираме и създаваме ноу-хау за нещо, което тепърва се засилва в Брюксел, според мене ни дава предимство в момента за следващия период.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, министър Трайков, за Вашето участие и Ви пожелаваме успешна командировка в Лондон.
Сега преминаваме към настоящия заместник-министър и бъдещ съветник на президента господин Ангелов. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Здравейте и от мене. Благодаря, госпожо председател. Между другото, това, което се опитахме да направим, е да я фокусираме върху въпросите, които бяха поставени във Вашето писмо. Разбира се, ние сме пуснали много по-детайлна информация, но днес искахме да минем по същество.
Само един коментар за структурата, защото той е изключително важен и ние от много време водим дискусии по тази тема. Моето лично мнение от едно известно време е, че двете структури трябва да бъдат обединени. Тоест целият процес на оценяването и изплащането на пари по структурните фондове трябва да се случва в една система, тоест обединяване функциите на управляващия орган и на междинното звено.
Проблемът, който съществува в момента, е, че това са работещи структури. Има процедури, има процеси, има хиляди, бих казал, проекти, които са някъде в този цикъл на одобряване и разплащане, което прави структурирането сложно и има риск в най-активния период на програмата да се стигне до блокиране и дори едно забавяне с три-четири месеца би било фатално във фазата, в която сме.
Така че имаше коментари по въпроса. В края на краищата заключението, до което стигнахме с министър Трайков и с министър Дончев, е да останат в този период две отделни звена, да се уеднаквят до голяма степен функциите им, което е станало, и да видим как да се разделят процесите, така че да няма споделени отговорности.
Фактически забавянията са в два процеса – едното е около оценката, което се върти между двете звена, другото е в разплащането. И една от идеите беше да се разделят тези две функции, тоест единият да е отговорен за едното, другият за другото, но да текат процесите по-бързо.
В тази насока в момента Агенцията е доста натоварена, има, ако не се лъжа, над 10 процедури, които са в оценка. Това са хора; програми; капацитет, който трябва да гледа проекти. А ние на всичкото отгоре пуснахме още три-четири процедури за над 120 млн. евро. И решението, което взехме за новите процедури – те са малко оставащи, – да не бъде допълнително натоварена агенцията и те да се случват в управляващия орган.
Ако набързо минем само покрай някои от фактите, мисля, че отговорите на вашите въпроси ще станат по-ясни.
На следващия слайд се вижда как изглежда в момента програмата, която е 1,2 млрд. Има изплатени, включително с „Джеръми” 266 млн., договорени са 219 млн. и отворени схеми, за които обикновено има много повече търсене, отколкото има ресурс по тях. Това са тези 63 процента, за които говорим, които са в процес на изпълнение.
Освен това и колегите ще говорят за енергийната ефективност, технопарка и нисколихвеното кредитиране. Виждате тези три схеми, които са до голяма степен разработени в момента. Те, комбинирано с това, което вече се случва, са почти целият ресурс на програмата – 95 процента. Така че много преди края на другата година, амбицията ни е – и вярвам, че тя ще остане такава – до средата на годината да бъдат пуснати абсолютно всички схеми и целият ресурс.
Каква е ситуацията с плащанията. От началото има известна степен на наслагване. Разбира се, проектите трябва да бъдат изпълнени, преди да бъдат платени. Това, което виждаме, е доста драматично увеличаване на изплатените средства. Ние също вътрешно правим разлика между „Джеръми” и ос 1 и 2. Но има две цели. Едното е първо, да не загубим пари по еврофондовете – М + 2, М + 3, сертифицирани средства. Разбира се, по-важната цел е те да бъдат усвоени от фирмите. Обаче трябва и двете неща да ги следим.
По първата важна задача ние нямаме притеснения. До момента тази година са платени над 40 млн. евро, това са само ос 1 и 2. До края на годината очакваме да платим още 23 млн. евро. За другата година очакваните плащания по разчети, по проекти, които очакваме да свършат, са малко над 80 млн. евро и 150 млн. евро по нисколихвен инструмент, който ще бъде прибавен към „Джеръми”.
Това е много важна графика, която ние следим доста отблизо. Това е процентът на платените суми от всичките, които са поискани. Естествено не можем да платим пари, които не са ни поискани. Виждате, че има едно огромно настигане и огромно наваксване на изостаналите плащания. В момента плащанията в системата бяха стигнали до 86 процента преди две-три седмици. Но понеже идват нови проекти, съответно процентът пак започва да намалява. Но идеята е да го държим над 70 процента. Единствените неплатени суми бяха от порядъка на 15 млн. лв., ако правилно се сещам.
На следващата графика това са част от цифрите, които и министър Трайков спомена – над 1000 проекта. За близо 400 от тях вече имат финални, окончателни плащания. Разбира се, следващите години – 2012 и 2013, ще са много интензивни откъм подписване, специално първите шест месеца на 2012 година и след това целият ресурс и целият административен капацитет и на двете звена трябва да премине към обработването и изплащането на парите.
Следващият слайд. Тук става въпрос за верифицирани, тоест платени средства. Ако погледнем най- в ляво, горе, са сумите – 266 млн. Сто процента най-в дясно е това, което ни е върнато от Европейския съюз. Тук ние сме едни от водещите откъм платени, сертифицирани и върнати пари от Европейската комисия. Междинните две фази са вътрешните в България – едното е верификацията вътре в министерството, другото е сертификацията в Министерството на финансите. Така че има много малко пари по нашата програма, които не са сертифицирани и не сме реимбурсирани като бюджет. Виждате сумите.
Това е нагледно като брой обявени процедури и като обем. Едно е плащането, изплащането и наваксването на проектите. Ние през последните две години доста драматично сме увеличили обема на пари, които се предоставят на компаниите. Единадесет процедури, седем тази година за над 600 млн. евро.
Аз не бих се спрял детайлно за оптимизацията. Много пъти сме говорили на тази тема. Но безспорен факт е, че програмата е изключително прозрачна на всеки един етап. Всеки заинтересован има възможност да коментира, да показва къде има недостиг или къде има недостатъци на процедурите, преди те да бъдат обявени.
Интересът към оперативна програма „Конкурентоспособност”, както стана ясно от изказването на министъра, се увеличава, а не намалява. Има 1200 компании за стандартите. Това беше една много широко дискутирана процедура миналия път. Имаше страшно много компании на административно съответствие, които бяха отпаднали. И след взаимната работа между администрация и бизнес виждаме, че това вече не е проблем. Тук искам да поздравя колегите от двете звена за добре свършената работа.
За междинната оценка ще дам думата на Жулиета Хубенова, за да каже какви са резултатите.
ЖУЛИЕТА ХУБЕНОВА: Междинната оценка беше така добре направена, за да ни послужи като база да видим какво сме направили до момента, да си сверим часовника и какви мерки да предприемем. Както виждате, тя обхваща различни области, както физически, така и финансовия напредък, какви препоръки имаме по нея и как да се планира по-добре оставащият финансов ресурс. Да, ние знаехме, че това трябва да го направим и какво сме направили.
По ос 2 примерно ние наддоговаряме проектите, по които сключваме договори. Като пример ще ви кажа, че имаме 258 млн. бюджет. До момента има договорени средства по оперативната програма и изплатени договори плюс процедури, които са обявени, за 280 млн. Тоест те са повече. По ос 1 нямаше много пуснати процедури. Но от миналата година и тази година те са отворени. Има 7 броя процедури, които са на стойност 105 млн. евро. Ще пуснем още две, които ще бъдат за 60 млн. евро. Така че ос 1 ще бъде добре договорена. По някои от процедурите по ос 1, по които има голям интерес, ние смятаме да увеличим бюджета, пак да направим наддоговаряне.
За програмирането и подбора на проекти беше положително тяхното становище за това, че е подобрен разговорът между бизнеса и оперативната програма и това вече дава по-добри критерии за оценка на проектните предложения, по-добри насоки за кандидатстване и фирмите вече по-лесно могат да кандидатстват по програмата, както бяха договорени преди това.
По дизайна на процедурите. Както виждате, има опростяване на изискванията. При първите процедури, които бяха направени, нямаше такова голямо фокусиране, след което ние се фокусирахме върху определени сектори на промишлеността. Също така имаше някои процедури, които са направени примерно с по-голям интензитет в отделни райони на страната.
Въз основа на изпълнението по приоритетни оси 1 и 2 оптимизираме механизмите и актуализираме индикаторите по оперативната програма. Също така времето за възстановяване разходите на бенефициентите се ускорява.
По отношение на съответствието с нуждите на целевите групи резултатите отговарят на нуждите на бенефициентите. Но се оказа, че голяма част от сключените договори с бенефициентите след това бенефициентите ги отказват, поради това, че нямат необходимия финансов ресурс, за да могат да ги изпълнят.
Какво направихме за това. Знаем, че фирмите искат да направят инвестиции в своите предприятия, за да бъдат по-конкурентоспособни, да обновят своите машини и оборудване. Затова ние решихме да направим този нов финансов инструмент, който ще бъде за 150 млн. по „Джеръми”, общо 300 млн., за да могат малките и средните предприятия да реализират инвестиционните си намерения. Тъй като около 23 процента от фирмите според ЕВРОСТАТ не могат да вземат кредити при добри условия. Така че този финансов инструмент таргитира точно този тип компании.
Ефикасност на процедурите. Уеднаквяваме тежестта на критериите за оценка на устойчивост на проекти, каквато ни беше е рекомендацията от междинната оценка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Искахме набързо да ви запознаем, защото беше в част от Вашето питане, за по-големите процедури, за енергийната ефективност – точно как работи и докъде е. Тук само с един-два слайда сме се опитали това да го направим. Има много повече документация, ако някой има конкретен интерес.
ЖУЛИЕТА ХУБЕНОВА: Аз смятам, че повечето от вас са запознати с това как изглежда меморандумът, който подписахме с Европейската банка за възстановяване и развитие и как изглежда тази схема за енергийна ефективност. Те са всъщност два стълба, които ние трябва да синхронизираме да работят заедно. По единия Европейската банка за възстановяване и развитие дава кредити през банки. Другият е грантовият инструмент, от който се възползват малките и средните предприятия при изпълнението на успешните проекти.
Докъде сме стигнали в момента. Консултантът, който е нает от Европейската банка за възстановяване и развитие, почти приключва с дизайна по програмата и с документите, които той трябва да предаде. Така че смятаме, че до края на тази година документите, които трябва да бъдат финализирани, ще бъдат финализирани.
Също така ние ще пуснем процедури, за да можем да наемем технически асистент на проектите, и другият, който е верификатор. В момента се сформира комисия, която да подготви тръжната процедура за избор на тези двама асистенти. Тъкмо се спряхме на заданието за това на какво те трябва да отговарят. Имаме драфт, който е направен от консултанта на Европейската банка.
Европейската банка за възстановяване и развитие ще бъде без право на глас, но ще стои в тези комисии, за да види как ще бъдат избрани двамата асистенти, които ще подпомагат програмата. Единият ще прави техническа оценка на проектните предложения, а другият ще прави верификация. По този начин по-лесно ще минават проектите и по-бързо ще бъдат оценявани, договаряни и изплащани проектите по оперативната програма.
Тук можете да видите двата цикъла, които ние имаме.
Единият е проектният цикъл – това е с лист от оборудване, който очакваме консултантът да разработи до края на този месец или най-късно до януари. Искаме този лист с оборудване да бъде колкото се може по-разширен, тъй като този цикъл ще бъде по-простият цикъл. По него компаниите ще могат да кандидатстват, като подберат достатъчно оборудване само с три оферти, тъй като вече предварително се знае какви ще бъдат параметрите на оборудването, предварително се знае каква е цената. Така че наистина ще имаме една market price, който сертифициращият орган много държи да го има. И съответно от Брюксел, когато дойдат одиторите, също искат да знаят как е избран поддоставчикът.
Така че и самото кандидатстване, и самото изпълнение на проектите ще бъде по-лесно. Малко и средно предприятие може да ползва енергиен одитор или не в зависимост от това какви мерки избира от този лист, а асистентът по проекта проверява и потвърждава техническата и финансовата допустимост на проекта. Банката – това са банковите институции, които са избрани от Европейската банка за възстановяване и развитие – потвърждава финансовата допустимост на кандидата. Ако кандидатът има свои финансови средства, казва: да, този кандидат има до 80 процента собствено финансиране. След което договарящият орган подписва договор за безвъзмездна помощ, предприятието, ако има договор за заем, отива и го потвърждава в банката и проектът започва да се изпълнява. След което, като го изпълни, верификаторът, който също е външен консултант, верифицира разходите, идва договарящият орган и се изплащат на бенефициента.
Това ще бъде качено на нашия сайт. В момента сме готови с критериите, които трябва да бъдат пуснати по процедурата, за да могат да се одобрят от Комитета за наблюдение с Дженерал селекшън критириън, които одобряват. След което започват да се изготвят насоките за кандидатстване. Тези критерии вече са изготвени и ще бъдат пуснати в петък на Комитет за наблюдение, тъй като на 13 декември има Комитет, за да могат предварително да се запознаят. Европейската банка за възстановяване и развитие също знае за тези критерии, които да могат да бъдат одобрени от нашия Комитет за наблюдение.
До края на месеца ще бъдат разработени насоките за кандидатстване и документите как да се кандидатства по програмата. Ние имаме такъв драфт, подготвен от консултанта, но все пак трябва да се направи по изискванията, които са по програмата. Така че до края на годината ще бъдат пуснати насоките за обществено обсъждане. Тоест фирмите ще знаят какво оттук нататък ги очаква.
В момента консултантът на Европейската банка за възстановяване и развитие също прави обучение на енергийните одитори за това как да подготвят проектните предложения, какво точно ще се изисква от тях, за да могат да направят кратки одити, за да могат компаниите – малки и средни предприятия, да се обърнат към тях и да могат да имат тези одити, тези енергийни одитори също да могат да работят с тези левъли, които ще бъдат сложени под страничката.
Отделно се подготвя уеб страница. Това пак е задължение на този консултант, който е нает от Европейската банка за възстановяване и развитие, една уеб страница, която да бъде вързана с уеб страницата на управляващия орган, където като кликне малкото и средно предприятие, може да види процедурите, къде може да кандидатства, как, какви са продуктите. Абсолютно всичко ще бъде описано на тази страница.
Ще има такава маркетингова кампания, която ще тръгне от следващата година. И се надяваме през първото тримесечие на следващата година вече малките и средни предприятия да могат да кандидатстват. Дотогава ще сме избрали двамата асистенти, Европейската банка за възстановяване и развитие ще е сключила договори с банките. Казаха, че през февруари ще минат борд-директорите, за да могат да одобрят кредитната линия. И дай боже, догодина компаниите да бъдат подготвени и както се казва, през първото тримесечие да си подават документите и да кандидатстват.
По втория проектен цикъл. Той е малко по-дълъг. Единствената разлика е тази, че ако инвестициите на енергийно-ефективните мерки, които са посочени в енергийните одити, не са включени по този лист, те трябва тогава да правят всички процедури, които са по 55-о постановление на Министерския съвет. Това също се потвърждава от асистента по проекта. Така че преди да сключат договор, компаниите ще знаят точно по колко средства и за какви машини ще могат да кандидатстват. Ние тук искаме да облекчим работата. Дори преди сключването на проектите може да си купят машините и тогава да сключват договора. Така че това е набързо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Само да обобщим. Грантът за тази схема ще е между 30 и 50 процента. Колкото са по-сложни мерките, толкова по-висок ще е грантът. Няма да има конкурентен принцип, тоест отговарящ на условията. Взимаш парите. Почти цялата оценка е извадена извън администрацията, с единственото изключение дали е малко или средно и дали няма двойно финансиране. Това ако заработи в практиката по начина, който очакваме, може да бъде механизъм за всякакъв вид мерки и за следващ период, и дори ако в този период остане ресурсът.
Набързо искаме да споделим къде сме по конкретните мерки в „Джеръми” инструмента. За момента това, което имаме, с изключение на най-левия и на най-десния фонд, всички други са структурирани, мениджърите са избрани. Този, който е активен в момента, е в гаранционният фонд с петте банки. Шестдесет и три компании са получили кредити, мисля, че някъде малко под 20 млн. лв. за няколкото седмици, в които е започнал да работи. Част от банките още са във фазата да обучават различните им клонове.
Може би вие сте видели, аз поне виждам из София реклами на този тип инструменти. Може би по-голямата част от тяхното кредитиране идва от тези средства в момента.
От другите три фонда, които са за рисковото финансиране, единият е много близко да затвори, тоест не само нашите пари, а и парите на частните инвеститори. Този ди венчър кепитъл, който е рисковият фонд тук, е за около 30 млн. евро. В момента вдигането на капитала за рисково финансиране, независимо каква държава участва, е изключително труден процес. Всичкото това, което се случва в Европа е изключително трудно. Но и другите два фънд мениджъра се справят добре и най-вероятно ще затворят техните фондове, тоест ще има първо затваряне на около 30 млн. и за двата, а те вече са водили преговори с доста компании, че в момента, в който затворят, ще има инвестиции, които в момента се обработват. Така че те работят и по инвестирането, и по търсенето на инвестиции. И това, което ги приканваме ние, е да затворят, да направят инвестиции и след това да продължат с вдигането на останалата част от капитала.
За най-известния фонд може би ще кажа накрая.
Това, което в момента работим заедно с Европейския инвестиционен фонд, са тези 20 млн. за стартиращи предприятия, което е може би най-трудният от всичките. Защото това, което се опитваме да направим, е общо взето грантова схема, само че парите се дават преди да се изпълни проекта и да се дават на максимално пазарен принцип, тоест да се гледа коя компания има потенциал и след това бумащината да идва впоследствие.
Имаше огромен интерес. Единадесет фънд мениджъра са кандидатствали. От тях са избрани пет. В момента преговарят с двама или трима. Изборът ще стане до края на януари. С този инструмент ще бъдат финансирани няколкостотин стартиращи фирми с по 50-60-70 хил. лв.
За последния инструмент вече говорихме няколко пъти. Идеята е елементарна като идея. Сега сме в средата на изпълнението. Ресурсът от държавата да е на нула процента, съответно с ресурса на банката, който, да кажем, средно е около 10 процента в момента. Делим риска за това портфолио от кредит като едно и половина на половина. Това, което ще заложим като условие, е задължително лихвите по кредитите да не надвишават 5 процента. Това нещо също е до голяма степен структурирано и ще бъде одобрено в началото на 2012 година.
Това за стартиращия фонд вече го коментирахме. Може би Ирена Младенова трябва да каже две изречения за технологичния парк, което е друга тема, която доста ни вълнува в момента.
ИРЕНА МЛАДЕНОВА: Съвсем накратко. На този слайд показваме как нашата програма във времето си организира работата за подготовката за стартиране на този проект. Започнахме през пролетта. Имахме една фаза на по-обща концепция, изясняване как трябва да изглежда този научно-технологичен парк. Знаете, че има колкото държави, толкова различни модели, ако не и във всяка държава различни модели. Тоест ние опитвахме да съберем работещи решения, да видим кои от тези решения могат да бъдат приложими в нашия контекст.
Следващата фаза беше с повече детайлизиране на тази концепция и подготовката на проект, който да може да бъде реализиран в рамките на оперативната програма. Това, както знаете, е свързано с изясняването на ред процедурни, организационни и други въпроси.
Към момента приключваме тази фаза. На Комитета за наблюдение, който ще бъде в началото на декември, сме подготвили критерии за тази процедура, която ще бъде предложена за гласуване.
На следващия слайд са някои от ключовите елементи на концепцията, както е в момента дискутирана. В дискутирането на тази концепция се опитахме да включим възможно най-широк кръг заинтересовани страни, имам предвид и бизнес, и клъстъри, и отделни бизнеси, и учени от отделни институти, от отделни университети, включително на по-институционално ниво. Говорихме с община, с всякакъв друг тип организации, които могат да имат интерес, за да се опитаме да намерим кои са тези пресечни точки, така че проектът да може да заработи.
Между другото, може би като един малко страничен ефект от цялата тази дискусия беше, че доста провокирахме сериозна дискусия по това сътрудничество между наука, бизнес, образование. Тук стъпихме, разбира се, и на секторни приоритети, въобще на приоритети, които са дискутирани в министерството. Виждаме проекта за София тек парк, както му е работното заглавие в момента, като един елемент в структурирането на тази иновационна екосистема, която към момента на места работи, на места може би не толкова успешно. Кои са петте елемента в тази екосистема – образование, наука, бизнес, достъп до финансиране, услуги по инкубиране и менторстване на тези стартиращи предприятия.
Разговаряме със съществуващи, включително се опитваме да помогнем в инициирането на нови, ако щете, образователни инциативи за съвместни магистърски програми или някакъв друг тип сътрудничество между университети в страната и в чужбина, които да могат да гравитират в рамките на технологичния парк. Разговаряме с ред изследователски екипи, които биха имали интерес да работят в рамките на този парк. Като тук ключовото е, че винаги трябва да имаме предвид, че невинаги нещата се случват, защото така е казало министерството или така е казал съответният университет. Всъщност усещането е, че винаги такъв тип международни сътрудничества се получават повече на лична основа, тоест хората просто трябва да се харесат и да искат да работят заедно. Така че ще трябва да търсим тези форми как повече да задълбочим този тип контакти, които да могат да доведат до едни успешни проекти след това.
Бизнесът го слагаме на три нива. Важно е, разбира се, да привлечем мултинационални компании, които ще могат да бъдат като котвата, около която да се завъртят потенциални български поддоставчици или компании, които искат да работят с тях. Разбира се, фокусът пада върху съществуващи български добре развити предприятия.
Много важно е подпомагането на стартиращите предприятия, тоест стартиращи идеи, идеи, които да бъдат иновативни и да направят своя проект в рамките на парка.
Много важен е достъпът до финансиране. Тук ще използваме връзката с „Джеръми” инструментите, с новия иновационен фонд, който ще бъде структуриран в рамките на новия иновационен закон. И инкубатор, ментори – тоест това е едно от звената, по които трябва малко повече да поработим и да структурираме, за да можем да привлечем този тип партньори в рамките на парка и, разбира се, да създаваме мостовете между нашия парк и други сходни.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Младенова.
Заповядайте, колеги, за въпроси и коментари, ако има такива. Разбира се, представителите на бизнеса също да се чувстват равноправна част в дискусията. Направихте изчерпателна презентация. От тази гледна точка на въпросите, които колегите имаха предварително, вие успяхте да отговорите в рамките на изчерпателното представяне, за което сърдечно ви благодаря.
Лично на Вас, заместник-министър Ангелов, Ви желая успех в новото поприще. Аз вярвам, че ще продължим да работим съвместно, макар и да бъдете представител вече на друга институция.
Колеги, искам да ви информирам, че утре няма да имаме извънредно заседание, така, както беше планирано, защото ще има заседание на Комисията по бюджет и финанси, където ще има много предложения между първо и второ четене на законопроекта за Държавния бюджет и няма да имаме наличния кворум.
Второ, ще ви изпратим проект за декларация във връзка с две години Лисабонски договор, които се навършват на 1 декември. Организационното време ще ни отнеме повече. Надявам се да успеем преди ваканцията да приемем с единодушие една хубава европейска декларация на Народното събрание.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията. Хубав следобед на всички.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

(Моника Панайотова)