П Р О Т О К О Л
№ 84

На 15 декември 2011 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заседанието бе открито в 14,40 ч. от госпожица Моника Панайотова – председател на Комисията.

---

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми колеги, предлагам да започнем днешното извънредно заседание, което във втората половина от дневния ред ще продължим съвместно с Комисията по външна политика и отбрана.
Предложението за дневен ред е:
1. Изслушване на информация от министъра на регионалното развитие и благоустройството относно:
- Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г.;
- Програмите за териториално сътрудничество 2007-2013 г.;
- Приключване на проектите по Програма ИСПА /Кохезионен фонд (регламент 1164/94) в сектор „Околна среда”, управлявани от МРРБ.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-02-29/ 2.12.2011 г. за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Грузия – от друга страна, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на т. 61, т. 62 и т. 63 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.)
Годишен пакет за Европейската политика на съседство, с акцент върху Източното партньорство;
Пакет за разширяването 2011 г.;
Становище на двете комисии относно кандидатурата на Сърбия за членство в Европейския съюз.
Колеги, който е за така представения дневен ред, нека да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Сега имам удоволствието да дам думата по първа точка на министър Павлова.
Заедно с нея е нейният екип в състав: Деница Николова, главен директор на Дирекция „Програмиране на регионалното развитие”; Кирил Гератлиев – главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество”; и Йорданка Стоянова – директор на Дирекция „Европейски инфраструктурни проекти”.
Заповядайте, министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Добър ден! Уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратка, тъй като ние сме представили предварително напредъка, докладите по напредъка, така че няма да изпадам в много детайли. Ако е необходимо, разбира се, сме готови и аз, и моят екип да отговаряме на всички въпроси. Но предлагам наистина съвсем накратко да разкажа какъв е напредъкът по трите точки, за да има повече време за дискусии и дебат.
Започвам с Оперативна програма „Регионално развитие”. С радост мога да кажа, че към края на тази година, а и спрямо предходното изслушване имаме сериозен напредък в реализацията и изпълнението на програмата. Към днешна дата целта, която си бяхме поставили, е успешно реализирана и това е почти целият бюджет на програмата, 98% от бюджета да бъдат отворени като възможност за финансиране. Това вече е факт към днешна дата. Оставащите 2% са техническа помощ по програмата, които имаме за довършване. Така че сме предоставили всичкия възможен ресурс, който, така както имаме стандартна практика с вас, информацията и справката, която виждате, е в евро, това е 1,6 млрд. евро от стойността на бюджета на програмата и съответно 98% - 1,575 млрд. евро са предоставените отворени схеми за финансиране.
Какво направихме дотук? Дотук имаме сключени договори за почти 70% от бюджета на програмата, което е над 1 млрд. и 100 млн. евро. Съответно разплащанията са 305 млн. евро, което е около 27% от договорените, 19% от бюджета на средствата. Предстои още до края на тази година, тоест през следващите две седмици да сключим още нови договори, те са на стойност 30 млн. евро и с това договорените средства ще бъдат над 70% като общ размер на договорените.
Финансовото изпълнение вече го споменах. Имаме 305 млн. евро платени, верифицирани, сертифицирани разходи, възстановени от Европейската комисия, така че и този процес върви сравнително плавно. Имаме на няколко слайда разпределението вече по райони за планиране. Разпределението го имаме и по приоритетни оси, както и най-голямата приоритетна ОС 1, свързана с устойчиво градско развитие, където бенефициенти са 86-те общини от алгомерационните райони. Там нормално е и най-големият обхват на изплатените средства.
Усвояването по периоди. За целия период до 12.12.2011 г. от началото на програмата, 1 януари, са 305 разплатените за годината, която днес отчитаме, това са 120 млн. евро.
Какво предстои преди да мина към следващия програмен период, какво всъщност остава и какво предстои оттук нататък? Оттук нататък предстои да сключим договорите с предоставяне на финансиране за общинските болници, да сключим договори за предоставяне на финансиране на проектите на общините, с които финансираме така наречените центрове за настаняване от семеен тип в процеса по деинституционализация. През следващата година очакваме да сключим и договорите по схемите, които сме обявили за широколентовия достъп с ЕСМИС за предоставяне на финансиране. Предстои петте града да кандидатстват по отворената схема за градски транспорт. Това са Пловдив, Стара Загора, Варна, Русе и Плевен.
С това изчерпваме програмата. Остава отворена поканата за кандидатстване за туристически маркетинг на общините, където направихме туристическа инфраструктура. Сега вече трябва да направим маркетинг, да промотираме тази инфраструктура, като в дългосрочен план се надяваме (ние вече имаме натрупани спестявания) всички спестени средства, които имаме по програмата, след последното заседание на Комитета за наблюдение взехме решение да ги събираме в един общ бюджет с надеждата, че до септември следващата година достатъчно свободен ресурс ще се натрупа в този общ бюджет, за да можем да обявим нова схема за градска среда, както ние я наричаме, зелена градска среда, тъй като това са проектите, които показаха, че имат много добър ефект върху регионите по отношение на промяна облика на градовете. Много площади, улици, детски площадки бяха направени. В съчетание на това се надяваме да имаме възможността да направим, разбира се, и енергоспестяващо осветление по улиците и т.н.
Планираме и се надяваме около 100-150 милиона да се освободят като левов финансов ресурс, с които да можем да отворим през септември схема за финансиране, стига да се съберат достатъчно средства. В противен случай сме изчерпали бюджета и за наше голямо съжаление няма да имаме възможност да обявяваме нови схеми, тъй като нямаме наличен свободен бюджет. От една страна, това е много радостно за нас, тъй като сме успели да усвоим в максимална степен програмата, но от друга страна – до 2014 г. не се очаква да имаме нови възможности за финансиране на общините по никакви проекти.
Междувременно започнахме и подготовката за следващия програмен период. Подготовката е много важна, защото в наши ръце сега е да програмираме правилно, целесъобразно финансирането за нашите бенефициенти за регионалното развитие.
Три са основните фокуса на това програмиране.
Първо, както вече споменах, предоставихме финансиране в големите градове за интегрирани планове за градско развитие и възстановяване. Защото без такива планове, без ясна визия за проектите и за планирането на тези дейности и въобще интегрираното развитие на градовете няма да можем да предоставим финансиране следващия програмен период.
Друго много важно в подхода за следващия програмен период е, разбира се, да имаме интегриран подход – това е подходът, на който ще залагаме оттук нататък, тъй като целта е да имаме общи проекти, които в своята съвкупност с един проект да покриват подземната, техническата инфраструктура, от една страна, ВиК инфраструктурата, след което вече да асфалтираме улиците, да оправяме парковете, градинките, да сложим енергоспестяващото осветление, за да имаме едни интегрирани проекти, които имат добавена стойност, а не да ги правим на парче.
Както и досега, за следващия програмен период основен принцип ще бъде по-скоро директното предоставяне на принципа на ясно дефинирани и предефинирани приоритети.
Една много важна задача и инициатива, по която в момента колегите от дирекцията много активно работят, това е социално-икономическият анализ. Основната цел е да нямаме, както в този програмен период по една или друга причина, дискриминиране на определени населени места. Ние знаем, че в част от агломерационните реали в момента, 86-те общини в тези територии, влизат малките населени места, но имаме големи общини, които не попадат в агромерационните реали и са, бих казала, по един дискриминативен начин изключени от възможността да получат финансиране. Именно с цел това да бъде преодоляно в момента върви социално-икономически анализ, който би следвало да е готов до март следващата година, който да ни покаже какви са силните и слабите страни, кои са ключовите ни региони. Той ще вземе предвид включително данните от последното преброяване, за да видим чисто от такава гледна точка как е разпределението на населението, на нуждите, на приоритетите. Ще представим, разбира се, и на вашето внимание предложения за новите агломерационни реали – кои общини да влизат в тях, какъв да им е обхватът.
Вървейки в посоката интегрираност и уплътняване, вървим и в посоката да се фокусираме върху градското развитие, за да имаме ясно разграничение с колегите от Програмата за развитие на селските райони, които да фокусират целенасочено и пак интегрирано финансирането в селските райони.
На тази основа ще формираме и работна група, която да започне разписването на програмата. Госпожа Николова заедно с нейния екип и отделът за програмиране ще са водещи в този процес. Ще направим максимално широко обсъждане и работна група, така че да сме сигурни, че отразяваме ясно приоритетите, като целта е да сме по-фокусирани с по-интегрирани дейности за периода и до края на следващата година да имаме ясна визия, концепция, приоритети и проекта на програмата, за да бъде готова, когато ще започнем дебатите и дискусиите с Европейската комисия. Така че следващата година ще си фокусираме изключително много усилията върху програмирането.
Разбира се, ще разчитаме и на партньорството в този процес, тъй като това са националните приоритети, това е нещо, което е валидно за цялата държава, от национален интерес е, тук няма причина да се делим на власти или на партии, тъй като това е изключително важно и приоритетно за всички.
Това е в общи линии по оперативната програма, казано накратко. Ако искате, да дискутираме с въпроси, ако не – ще продължа с останалите програми. Както прецените.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Може би кратка сесия от въпроси и след това ще продължим с останалите две точки.
Заповядайте, колеги, за въпроси.
Господин Танчев, заповядайте.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Павлова, за обстоятелното представяне, което направихте на напредъка в тази програма. Аз имам два много кратки въпроса.
Да ни дадете малко светлина в посока какво се случва с изграждането на инфраструктура за широколентовия достъп в населените места на територията на малките общини и села по-конкретно. Доколкото знам, това е приоритет, който попада във вашата оперативна програма.
И следващият ми въпрос е, предвид, че в момента все повече започваме да гледаме към следващия програмен период – 2014-2020 г., доколкото знам, при Вас е сключен договор с избран изпълнител за услуга в посока разработване на социално-икономически анализ на нуждите на Оперативна програма „Регионално развитие” в следващия програмен период 2014-2020 г. Просто да ни кажете няколко думи на какъв етап е, какво се случва там, има ли някаква визия, ако вече има някакви резултати, да ни запознаете с тях.
Благодаря Ви, предварително.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Танчев.
Други колеги? За да съберем въпроси.
Заповядайте, господин Минчев.
КРАСИМИР МИНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо министър, Вие казахте, че в процеса на програмиране на следващия период 2014-2020 г. набелязвате и такива въпроси, които са така наречените „тънки места” с дискриминирането на определени населени места, ключови региони и т.н. Интересува ме по какъв начин вие на централно ниво успявате да включите в процеса на програмиране и регионалните нива – регионалните съвети за развитие и т.н., те как участват в целия този процес?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Минчев.
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, днес в пресата изтече информация, че може по оперативните програми да се осигури финансиране на изграждане на тир паркинги по първокласната пътна мрежа. Има ли такава възможност, защото съвсем наскоро се дебатираха и промени в Закона за движение по пътищата за евентуално спиране на тировете в предпразничните дни и в уикенда и може би единственият стопер пред това е, че няма достатъчно места, където адекватно да се поеме потокът от тези пътни превозни средства и да се осигурят достатъчно места за почивка на техните шофьори.
КРАСИМИР МИНЧЕВ: Извинявам се, само за секунда, понеже се сетих от колегата, бихте ли казали с две думи каква е ситуацията с магистрала „Хемус” през 2014-2020 г.? Имате ли някакви идеи за нея?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, други въпроси има ли? Ако няма, заповядайте, госпожо Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛИЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Ще отговарям по реда на задаването на въпросите. На първия въпрос на господин Танчев за широколентовия достъп. На 1 декември отворихме поканата за кандидатстване към нашия конкретен бенефициент, това е бившата ДАИТС, Изпълнителна агенция ЕСМИС. Техният срок за кандидатстване е юни 2012 г. За да могат обаче те да кандидатстват, има две много важни условия и именно това е причината колегите от EСМИС да се забавят и да нямат възможност досега да кандидатстват по схемата. А тъй като все пак нашият ресурс е сравнително малък, 20 милиона, от една страна, и от друга страна – ние трябва да сме много уверени в това къде точно финансираме широколентовия достъп. Това е една инфраструктура, която по своя смисъл попада в категорията на, да го наречем, от една страна, генериращи приходи и от друга страна можем да влезем в хипотезата на недопустима държавна помощ. Защото ако има бизнес интерес от страна на операторите, независимо дали са оператори доставчици на интернет, на кабелна телевизия и т.н., ако те не са изградили своята инфраструктура там и нямат интерес, защото тези малки населени места, които всъщност са бенефициенти на този широколентов достъп, нямат достатъчно население, което да го ползва, тогава съответно операторите, дори големите оператори нямат интерес да инвестират в инфраструктура. Именно затова е предназначено нашето финансиране – държавата да изгради основната, базисната инфраструктура за широколентов достъп, за да може вече да има икономически интерес в операторите да предоставят тази услуга, тъй като по директива до 2014 г. трябва да има осигурен достъп до интернет, най-общо казано, до такъв тип електронни услуги на всички населени места.
С този лимитиран ресурс очевидно не можем да покрием инфраструктурата на територията на цялата страна и именно затова анализът, който трябва да направят колегите от ЕСМИС, е кои са най-критичните места и в кои, да кажем, три, пет, седем населени места да изградим такава инфраструктура. За целта обаче, за да могат да бъдат избрани тези места, трябват обективни критерии, трябва анализ на ситуацията. Този анализ на ситуацията го финансират колегите от земеделието и храните през тяхната програма – да се анализира територията, така наречените бели и сиви зони, в които липсва такава инфраструктура и на тази основа да се изведат три или пет, които да бъдат финансирани и за които съответно колегите да подготвят своето проектно предложение и да кандидатстват за финансиране от 20 милиона по оперативната програма.
Паралелно с този процес, разбира се, ще тече и нотификация за допустима държавна помощ по тази процедура.
Това е горе-долу етапът на развитие. Анализът ще върви до май месец, юни ще кандидатстват, надявам се да имат готовност да кандидатстват с напълно готова средносрочна рамкова инвестиционна програма и проектни фишове, които да финансираме вече за самото изграждане на инфраструктурата, които би следвало да одобрим през лятото следващата година и от есента на следващата година колегите от ЕСМИС да проведат търговете за избор на изпълнител. В момента графикът е такъв, надявам се да успеят да го спазят, при все че те са зависими все пак и от анализа.
Това е за широколентовия достъп. Надявам се, да отговорих изчерпателно.
Темата за социално-икономическия анализ в двата аспекта, които попитахте. Както споменах, ние вече имаме избран изпълнител, той има сключен договор. В момента се провеждат анализът и срещите. И тук отговарям веднага на въпроса на господин Минчев за участието на регионалните съвети за развитие. С всеки един от съветите колегите, консултантският екип, който разработва социално-икономическия анализ, ще направи среща, на която да има обмен на информация и на която колегите да представят докъде са стигнали в своя анали. Това е начинът, по който се работи в момента с регионалните съвети. Работим в неформална, разбира се, комуникация с колегите от Регионалната комисия, с вашите колеги. Това, което планираме, е да поканим и вашата Комисията и Регионалната комисия в средата на м. януари, когато вече ще имаме напредък в анализа, да покажем кои са населените места, кои са общините, които трябва да влязат в обхвата на агломерационните реали, горе-долу какви да са основните приоритети, върху които целенасочено трябва да фокусираме инвестициите в регионалното развитие. Да направим кръгла маса, на която да се изговорят още веднъж и агломерационните реали, и обхватът, и приоритетите.
Това са действията, които предприемаме оттук нататък. И срокът ни е до края на м. март да имаме готов социално-икономически анализ, готови агломерационни реали и ясни общи приоритети. На тази основа от март до септември догодина ще ги напълним вече със съдържание и ще си разпишем оперативната програма. Това е нашата визия.
Тук, разбира се, е много важно и именно затова казвам, че март месец е важен, защото ако наистина вървим, за което все още нямаме окончателно решение, но то ще се вземе до няколко седмици, към разширяване обхвата на Оперативна програма „Регионално развитие”, което е много вероятно, в нея да влязат и дейности, свързани с финансиране на екологична инфраструктура, пречиствателни съоръжения, ВиК, за да вървят комбинирани проектите ВиК с градска среда и такъв тип дейности. Тогава ще трябва да разширим обхвата и на програмата, и на работната група, за да включим там и водния сектор, и пътния сектор, и културно-историческото наследство, и туризма, и здравеопазването, ако решим да финансираме отново здравеопазване. Но пак казвам, това ще излезе в края на март като резултат от социално-икономическия анализ.
Следващият въпрос беше от господин Радев по отношение на тир паркингите. Ако трябва да излезем извън темата, първо, като цяло тир паркингите са много важни, тъй като знаете, за да предотвратим всички тежки катастрофи, които сме виждали през зимни условия и бедстващи хора при зимни условия, почистването е много важно. За целта от тази година прилагаме много строги мерки и при силен снеговалеж ще затваряме проходите винаги. Това затваряне на проходите именно води до това, че имаме струпване на превозни средства, особено на товарни превозни средства. Започваме поетапно, в момента съм възложила на агенция „Пътна инфраструктура” да анализира къде близо до всички проходи има подходящи места, които все пак са и наша собственост, няма да имаме трудности от гледна точка на отчуждаване, още отсега, със средства от държавния бюджет да направим няколко тир паркинга. И понеже примерно вчера ходих на инспекция, за да видя какъв е напредъкът по магистрала „Тракия”, там също правим такъв тир паркинг, видях как го правим и какви са изискванията. Целта е първо за всички нови проекти финансирани с европейски фондове и може би оттам излиза интерпретацията на тази новина е, винаги в проектите да предвиждаме и тир паркинг. Особено когато говорим за голяма инфраструктура, скоростни пътища първи клас, пътища и магистрали, винаги като част от проекта, това е допустимо финансиране, да финансираме тези тир паркинги. Там, където вече имаме изградена инфраструктура, ще трябва със средства от държавния бюджет, надявам се навсякъде, където имаме достатъчно добри терени, още сега да обособим поне на ключовите места тир паркинги, така че да можем малко по малко да облекчим нещата. Няма да можем за този зимен период, но за следващата година това е един от приоритетите на агенцията.
Магистрала „Хемус” беше последният въпрос, за който попита господин Минчев. Започваме подготовката за самото изграждане на магистрала „Хемус”, което ще бъде през следващия програмен период. Магистрала „Хемус” е в топ три приоритетите, тъй като ние приоритизирахме от 12 приоритизирани общо ключови приоритети – пътна инфраструктура, която е по протежение на коридорите от трансевропейската транспортна мрежа, общата стойност, която ни е необходима за всички тези ключови проекти за страната ни, които са част от програмата „България 2020” в пътния сектор, необходимият ресурс е 4,2 млрд. евро. Този ресурс най-вероятно няма да можем да го получим целия европейско финансиране, но магистрала „Хемус” ни е в топ три, там започваме, разбира се, с лот 3 на „Струма” като топ приоритет, там е и магистрала „Хемус” като изключително важно трасе.
Как предвиждаме изграждането? От София вие знаете сега правим връзката с пътния възел на Яна, това ще е готово в този програмен период. От пътния възел на Яна до Велико Търново да бъде магистрален габарит, от Велико Търново до Шумен да бъде габарит скоростен път. Също така от Велико Търново до Русе и съответно от Русе до Шумен също да са скоростни пътища и това да е един триъгълник от скоростни пътища, които са изключително важни за развитието на пътната инфраструктура на този регион.
Това са ни петте топ приоритета, за които се надявам, че поне за първите проекти ще можем да получим финансиране, пак казвам, започвайки с магистрала „Струма”, тъй като тя ни е топ 1 в класацията.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, министър Павлова.
Сега предлагам, колеги, да продължим с програмите за териториално сътрудничество и след това с ИСПА, едновременно и двете, за да има след това да има втора сесия от въпроси.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: По отношение на програмите за териториално сътрудничество предлагам да разделим тяхното разглеждане в две категории – тези, които са финансирани по инструмента за предприсъединителна помощ, за които България е водеща в този процес и управляващ орган, от една страна, след това да разгледаме програмите за трансгранично сътрудничество с държавите, по които България е партниращ орган.
Докъде сме най-общо по тях? Към днешна дата имаме 136 договора, сключени за 27,2 млн. евро, като имаме 36 по България – Македония, 40 по България – Турция и 53 по България – Сърбия. За съжаление договорите, вие знаете, по много причини бяха сключени едва през тази година, тъй като в началото програмата нямаше оценка за съответствие, имаше проблем с формирането на екипите от двете страни и формирането на секретариатите и впоследствие оценката на подадените проекти. Това доведе след получаването на миналата и тази година на оценките на съответствие и вече да имаме възможността за сключване на договори.
И трите програми – и България – Сърбия, и България – Македония, и България – Турция, страдат от един и същи проблем, най-общо казано, а това е проблемът, че нашите партньорски страни не са членки на Европейския съюз, работят при други правила, други приоритети и най-важното, за съжаление те също имат сериозен проблем с осигуряването на своето съфинансиране. Това е основната причина, която доведе до това да не успеем да сключим всички договори.
Правителството на Сърбия тотално, разбира се, с подкрепата на Европейската комисия преустанови да съфинансира на централно ниво, оставиха го на ниво бенефициенти, което доведе до промяна в програмата.
Колегите от Македония покрай смяната в правителството тотално бяха в блокирана комуникация, месеци наред не можем да комуникираме с тях по сключването на договорите и по започването да изплащаме авансите по тях. Това съответно се отрази изключително негативно на нашите бенефициенти, които имаха договори едва през лятото, чак през есента си получиха авансите и започнаха изпълнението на програмите, което довежда до невъзможност в пълнота да усвоим тези средства.
По отношение на програмите с другите ни две партньорски държави – с Гърция и Румъния, там също нещата имат добър напредък, но имаме и проблеми, които срещаме в изпълнението. Кризата в Гърция, всички знаем какво се случва в Гърция, по същия начин съфинансирането, работата на секретариатите пострада много и затова последната оценка, която правихме на проектите, беше малко по-бавна във времето, тъй като там екипите се смениха, имаше промяна в правителството. Но в крайна сметка вече на 18 ноември т.г. проведохме заседанието на Съвместния комитет за наблюдение и успяхме въпреки ситуацията в Гърция да одобрим 26 проекта от последната покана и сега ще започват вече преговорите по дефиниране на бюджетите по сключването на договорите и авансите, за да могат колегите да започнат да работят.
По отношение на програмата „България – Румъния”, тя е и най-голямата по своя обхват и обем програма, одобрените за финансиране проекти са 134, стойността им е 228 млн. евро. Това, което имахме като ангажимент по сключените договори, е да представим националното съфинансиране, да го осигурим от държавния бюджет. Това е факт, направено е. Но за съжаление това, което виждаме като основен проблем в програмата, е възстановяването на средствата от управляващия орган в Румъния, в Букурещ. Този процес е малко по-бавен, тъй като те са зависими пък от своите колеги от сертифициращия орган на Министерството на финансите на Румъния. Така че проектите се изпълняват сравнително бавно, но въпреки всичко се надявам, че ще успеем да ги реализираме успешно до края на програмния период.
Междувременно колегите от Главната дирекция положиха усилия по оформянето на своите процедурни правила. Издадохме единно унифицирано указание за всички бенефициенти за първо ниво на контрол, те са еднотипни, приложени са. Постарахме се да бъдат еднакви за всички бенефициенти, така че да имаме и равно третиране, и прозрачност, и яснота в процедурите. Направихме информационните системи, те са вече уеб базирани, добре функциониращи и се надявам, че са в улеснение на нашите бенефициенти.
Какви са предизвикателствата оттук нататък? Предизвикателствата са, разбира се, започването на подготовката за следващия програмен период по тези програми. Няма да е лесен процес. От една страна, Европейската комисия предложи като част от пакета с регламенти за следващия програмен период отделен регламент за тези програми, което е добре, тъй като се отделя да бъде направен един общ регламент със специален фокус на тези програми и това е много добре. От друга страна, имайки така наречените научени уроци от този програмен период, предишният ни опит, макар и като страна кандидат членка на Европейския съюз, ние считаме, че тези на програми трябва да се фокусират по-добре приоритетите. Това е националната позиция, която ние изразяваме в преговорите и в коментарите си по тези регламенти, тъй като считаме, че наистина за да има смисъл, за да имат добавена стойност проектите, които финансираме по тези програми в регионите, трябва да се опитаме да се фокусираме в по-добра инфраструктура и в по-големи, по-мащабни проекти, свързани и с енергийна ефективност, и с културно-историческото наследство, и с пътна инфраструктура с местно значение, за да има наистина добавена стойност от тези програми и от тези проекти.
Това – от гледна точка на приоритетите.
От гледна точка на управлението, за да улесним управлението, имаме предложение да създадем отделна агенция за управление на програмите за териториално сътрудничество, за да е по-гъвкава като структура, за да може по-лесно да работи както за регионалните си структури, така и със своите аналогови структури в нашите партньорски държави. Това също е тема, по която работим като част от подготовката на цялостната институционална рамка за следващия програмен период.
Това е в общи линии по тези програми.
Продължавам с ИСПА. За моя радост в края 2011 г. можем да отчетем в няколко слайда едни добри обекти, едни прекрасно функциониращи обекти. На последни метри сме от последния обект. Госпожа Стоянова има личния, персонален ангажимент и обещание (тук ще го даде и пред вас), че на 27 декември т.г. ще приключим и ще въведем в експлоатация с акт 16 и последния обект, а това е пречиствателната станция в Русе. Преди нея виждате пречиствателната станция за отпадни води в Димитровград – едно изключително модерно съоръжение, отговарящо на всички изисквания, пречиствателната станция в Хасково, която изглежда много хай тек, това е официалното откриване, което направихме юни месец. Бургаския воден цикъл докладвахме като изпълнен и приключен още миналия път. Това, което ни остава, всъщност е проектът в Русе.
Каква е ситуацията с проекта в Русе? Пречиствателната станция е готова още от май т.г., функционира, добре работи. Остава довеждащият колектор. С колегите от лот 2, строително-предприемачески холдинг, създадохме много силен екип, с който да работим усилено с тях, тъй като те се забавиха изключително много, на 20 декември би следвало да са приключили и да направим така наречения Taking over certificate или сертификат акт 15, с което да приключим този обект и на 27 да въведем в експлоатация обекта така както ни е по срок. Последни метри остават. Вярвам, че изпълнителят няма да ни провали накрая, както ни провали много пъти в месеците и годините назад. Ние разчитаме на личния ангажимент на госпожа Стоянова както всички останали проекти и този проект да доведе до успешен край и с това да приключим с ИСПА и да се фокусираме върху новия програмен период, в който Министерството на регионалното развитие и благоустройството като министерство, отговорно за инфраструктура, не само за пътната, но и за водната, имаме готовност да създадем междинно звено, което да управлява всички проекти, свързани с водната инфраструктура, която трябва да изградим и за която ще получим финансиране – пак казвам, дали ще е част от регионално развитие като оперативна програма, или част от околна среда, но междинното звено със сигурност ще е в министерството, тъй като считаме, че това е министерството, което има отговорностите, знанията и капацитета да го прави. Това е и посоката, в която работим.
Това е накратко от мен. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, министър Павлова.
Колеги, заповядайте за въпроси. Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, единият въпрос е свързан с темите, които сега докладвахте, обаче другият, извинявам се, ще го върна малко назад, което ще бъде в общо благо. Съжалявам, просто ми се наложи да изляза преди малко.
Първият ми въпрос е трансграничното сътрудничество е изключително добро, аз съм от Видинския регион, вие знаете, и върши доста полезни неща. Надяваме се да стартира успешно Дунавската стратегия от 2014 г. Как Вие виждате връзката между двете, защото все пак това са 14 държави, от които една голяма част не са и няма скоро да станат членове на Европейския съюз? Това ми е краткият въпрос, Вие го разбрахте.
И вторият въпрос. Супердобре е, че магистралите вървят и „Струма”, и „Хемус”, но връзката към Европа е Дунав мост – 2. Догодина ще бъде готов Видин – София. Благодаря Ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
По отношение на Дунавската стратегия, по Дунавската стратегия положихме изключително много усилия през изминалите две години, по нейното формулиране и разработване. Тя вече е факт. Факт са от юни месец, вече координаторите работят по отделните приоритетни оси, България, работейки по туризъм и сигурност, в момента разработват проектите, които да бъдат финансирани в дългосрочен план.
В стратегията на трите „не”-та, най-лошото е третото „не”, без допълнителен финансов ресурс нашата воля, нашата цел и нашата позиция е тази стратегия на трите „не”-та да я превърнем в стратегия на трите „да”-та. Да, приоритетите са важни, да, трябва ни финансиране обаче, за да се реализират. Нашата цел е или това, което колегите и от териториалното сътрудничество са предложили и сме го вече депозирали вече като предложение на Европейската комисия, така както имаме програмата за Югоизточна Европа, така както имаме Черноморската програма, да имаме специална програма хоризонтална, и тя да се казва „Транснационална програма за Дунавската стратегия”, по която всички 14 страни по протежението на Дунав да могат да бъдат бенефициенти, да кандидатстват и да получат финансиране за всички тези проекти, които в момента се приоритизират в отделните работни групи. В противен случай тя ще остане едно добро намерение и един документ, който няма да има своя финансов ангажимент.
Така че, едното ми предложение е да направим нова транснационална програма, която на принципа на програмата Югоизточна Европа да бъде само за Дунавския регион, или да префокусираме оперативните програми, като да кажем, България – Румъния, България – Сърбия, в тях да има специален фокус и приоритет да финансират приоритетно, целенасочено като основни проекти проектите, които са дефинирани по Дунавската стратегия. В противен случай няма да има синхрон между стратегическите документи и финансовите инструменти, чрез които получаваме финансиране.
Това е нашата позиция, която отстояваме, и ще отстояваме.
По отношение на пътя Видин – София, да, Видин – София също е в приоритетите на нашата стратегия „България 2020” в пътния сектор, като един от основните приоритетни участъци е „Струма”, „Хемус”, както казах, скоростните пътища в тази част. Видин – София и като ж.п. линия, и като път е част от тези приоритети, тъй като той е част от целия коридор, който ни е основен приоритет. Тук имаме опцията, надявам се в съчетание с ж.п., с пътния проект, ако можем да получим като един комбиниран проект финансиране и от новия предложен инструмент кънектик юръп фасирати или инструмента свързаност, защото е необходим изключително сериозен финансов ресурс за тези пътища, а при наличните бюджети, които имаме, това няма да е възможно.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря за изчерпателния отговор.
Колеги, имате ли други въпроси?
Ако нямате, ще благодарим за Вашето участие, министър Павлова, и Ви поздравяваме за това, че мислите за следващия програмен период, който е ключов, за да не изпаднем в ситуацията, в която имахме проблеми в настоящия.
Пожелаваме успех на Вас и на целия Ви екип, защото винаги сте перфектни! Благодарим Ви!
Колеги, продължаваме заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, но вече съвместно с колегите от Комисията по външна политика и отбрана.
На вниманието на колегите от Комисията по външна политика и отбрана предлагам дневния ред, който е част от дневния ред и на нашата комисия, като първа точка за вас е:
Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-02-29/2.12.2011 г. за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Грузия – от друга страна, внесен от Министерския съвет.
Втора точка от вашия дневен ред е:
Представяне и обсъждане на . 61, т. 62 и т. 63 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.)
Годишен пакет за Европейската политика на съседство, с акцент върху Източното партньорство;
Пакет за разширяването 2011 г.;
Становище на двете комисии относно кандидатурата на Сърбия за членство в Европейския съюз.
Колеги, който е съгласен с така представения дневен ред, нека да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към първата точка от този дневен ред. Докладчик по нея е Людмила Тренкова, и.д. на Дирекция „Европейска координация и международно сътрудничество” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Заповядайте, госпожо Тренкова.
ЛЮДМИЛА ТРЕНКОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Грузия е сред първите страни, подписали с Европейския съюз (тогава Европейската общност) Хоризонтално споразумение за въздушни превози с цел привеждане на двустранните споразумения за въздушен транспорт с държавите членки в съответствие със законодателството на Европейския съюз. Това споразумение е подписано през 2006 г. и влиза в сила през 2008 година.
Грузинската страна е много активна и по всякакъв начин демонстрира, афишира своето желание за приобщаване към европейските ценности и сближаване, затова и Грузия става инициатор за подписване и на настоящото споразумение, което е предмет на ратификация от страна на българския парламент. През 2008 г. министърът на икономическото развитие на Грузия изпраща писмо до Европейската комисия след тази инициатива започват проучванията и през 2009 г. Съветът дава мандат на Комисията да започне преговори за сключване на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и Грузия.
Аз няма да се разпростирам, само бих искала да отбележа две-три неща от това споразумение, които имат отношение специално към европейските въпроси, и те са, че с това споразумение се постановяват недискриминационни и равни условия на конкуренция за икономически субекти, основавани – което е особено важно – на принципите на договорите на Европейския съюз.
Също така предвижда привеждане на грузинското законодателство в областта на въздухоплаването в съответствие със законодателството на Европейския съюз и по-специално Дял ІІ от Споразумението разглежда регулаторното сътрудничество, включващо ангажиментите по прилагане на транспортното право на Европейския съюз в областта на гражданското въздухоплаване, в частност относно безопасността на въздухоплаването, сигурността на въздухоплаването, управлението на въздушното движение. Също така регламентите и директивите в областта на въздушния транспорт, които уреждат въпроси за опазване на околната среда, социалните аспекти, свързани с труда на заетите в този бранш, както и защитата на правата на пътниците.
Другото, което е важно да се отбележи, е, че при изпълнението на това Споразумение за общо авиационно пространство Грузинската страна ще бъде предмет на оценка от страна и на държавите членки посредством Смесения комитет, който се създава по силата на това споразумение, и от страна на Комисията, която ще извършва мониторинг, особено по въвеждане и прилагане на европейското законодателство.
Това споразумение предвижда възможност за прилагане на предпазни мерки. Предвижда също така преходни периоди за Грузия, както и възможност за временно прилагане.
И в края, ако позволите, за ваша информация, по актуални данни от м. ноември до момента седем държави членки са ратифицирали това споразумение, а също така и Грузия го е ратифицирала. Така че, живот и здраве, България може да бъде следващата, девета страна и да бъдем в първата третина от държавите членки. Затова ви призовавам да приемете такова решение. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Тренкова.
Колеги, заповядайте, ако имате въпроси. Не виждам такива.
В такъв случай първо подлагам на гласуване в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове становище по Законопроект № 102-02-29 от 2 декември 2011 г. за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Грузия – от друга страна, внесе от Министерския съвет.
Който е „за”, нека да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Сега гласува Комисията по външна политика и отбрана. Който е „за”, нека да гласува.
Против? – Няма. Въздържали се – Няма.
Приема се единодушно.
Пожелавам Ви хубав следобед и хубав уикенд!
Ние продължаваме с Годишния пакет за Европейската политика на съседство, с акцент върху Източното партньорство.
Колеги, предварително ви беше раздадено становището на двете комисии по темата. Това е позицията, която ще бъде изпратена в рамките на политическия диалог с Европейската комисия като позиция на парламента, но преди окончателното нейно формиране сме поканили като докладчик господин Константин Димитров - заместник-министър на външните работи, за да представи позицията на правителството по темата.
Заповядайте, господин Димитров.
Имаше зададен въпрос относно статута на комисията – че заседанието е закрито за външни лица, нали така, господин Димитров?
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Да поясня, заседанията на Комисията по външна политика и отбрана са закрити, така че в случая, тъй като вече сме по тема, която е в нашия дневен ред, сме също в такъв режим.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ:
Благодаря Ви.
Госпожо председател, господин председател! Съвсем накратко ще се спра на нашата позиция по бъдещето на Източното партньорство, но което е още по-важно според мен, може би с няколко думи да охарактеризирам етапа на отношенията ни като държава, по-скоро като Европейски съюз в случая, с някои от държавите от Източното пространство, които представляват особен интерес за българската външна политика.
Ключовият документ, който беше приет и който маркира нов етап в развитието на Източното партньорство, това беше документът, приет на най-високо равнище на нивото на правителствени и държавни ръководители във Варшава на 29 и 30 септември. Там действително се отбелязват изключителен брой конкретни инициативи от юридически и от политически характер, които ще дадат допълнителен тласък на това партньорство в две насоки – първо, в двустранните отношения с държавите Украйна, Молдова, потенциално Беларус, Грузия, Армения, Азербайджан и, разбира се, в съвсем многостранен план между всички държави от Източното партньорство в степента, в която те желаят да развиват тези многостранни отношения, и Европейския съюз.
Директно на двустранните въпроси, които според мен са особено интересни.
Започвам с отношенията с Украйна. Намираме се на етап, който бих определил като техническо приключване на преговори по споразумение за асоцииране, включително в търговските му аспекти, към края на 2011 г. Съществуват обаче политически пречки на този етап пред неговото официално парафиране и подписване предвид политическата ситуация в Украйна. В понеделник се очаква в Киев да се проведе среща на високо равнище Европейски съюз и Украйна. До последния момент няма да бъде ясно кой точно ще присъства от Европейския съюз, по простата причина че отношението към политическите опоненти на сегашните управляващи в Украйна, по отношение на Юлия Тимошенко, нейни политически партньори и съратници, проявите на така нареченото селективно правосъдие в Украйна не позволяват на Европейския съюз – както на отделни държави членки на Европейския съюз, така и на отделни парламенти на държави членки на Европейския съюз, да преминат към официализиране на приключването на тези преговори с Украйна.
Така че събитията другата седмица ще дадат по-голяма яснота в каква степен държавните институции на Украйна разбират сериозността на политическото измерение, на политическите пречки, които съществуват за едно доста окуражително развитие на отношенията през последните месеци в икономическата област, в търговската област, включително по въпроси на енергетиката, за разлика обаче от политическата ситуация вътре в страна и нейните международни измерения.
Това е, което бих казал на този етап.
Също толкова важно в днешния момент е отношението на Европейския съюз с Молдова. Отварям скоба, днес на посещение в Молдова е министърът на външните работи господин Младенов. В днешния ден заедно с няколко свои колеги от Европейския съюз той адресира писмо към институциите в Брюксел, в което силно насърчава началото на преговори за сключване на споразумение за дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия с Молдова. Силно се препоръчва от подписалите министри да се премине към следващ етап от прилагане на Плана за действие за визова либерализация между Европейския съюз и Молдова.
Разбира се, трябва да отчетем също и тук някои проблемни аспекти на ситуацията в Молдова, въпреки че те не са обект на критично отношение на Европейския съюз, но сами по себе си създават проблеми. Разположението на силите в парламента в Молдова е такова, че то не позволява да се избере президент на страната, страната де факто е в една непрекъсната политическа криза и ако през следващите седмици не се направи пробив за избиране от парламента на Молдова на президент, страната за пореден път ще премине към предсрочни избори. Предсрочни избори с неясен край, тъй като не е тайна, че неевропейските или антиевропейски сили в Молдова имат много силно влияние и присъствие, подпомагани от чужди фактори, и на фона на трудното икономическо положение на Молдова и на фона на вътрешните разединения и разногласия в управляващата проевропейска коалиция никой не може да прогнозира с точност какви ще бъдат резултатите от едни предсрочни избори и как това ще се отрази на капацитета на Молдова да продължи по този уверен път на европейска интеграция, който се води на нивото, разбира се, на политическата воля най-вече от сегашното правителство в Молдова, което ние в Европейския съюз и в частност България, подкрепяме много сериозно.
Наред с другите обективни фактори за нас е много добре, че външният министър и вицепремиер в момента е половин българин, а и други неща, свързани с интересите на нашите сънародници в Молдова.
Приключвайки с този кръг от държави в Източното партньорство, ние не можем да не отбележим извикващия изключителна загриженост казус на Беларус. Това е страна, която съвършено, бих казал, грубо потиска човешките права, особено на политическите си опоненти. Това е държава, която е обект на икономически санкции от страна на Европейския съюз, санкции по отношение на определени компании, свързани с режим, санкции, ограничаващи достъпа до Европейския съюз на физически лица, които също имат отношение към репресиите, които се упражняват към беларуски граждани, репресиите по отношение на медиите, репресиите по отношение на представителите на гражданското общество.
Трябва да имаме предвид и обстоятелството, че на фона на изключителните икономически и финансови затруднения на Беларус президентът Лукашенко и неговото обкръжение не разбира сериозността на различията с нас от Европейския съюз, от една страна, от друга страна – не желае да се възползва от възможностите, които биха му отворили по-добри отношения с Европейския съюз. На този фон в началото на декември, на 6 декември, бе подписана сделка с Руската федерация, която практически отдава стопроцентов контрол върху газопреносната мрежа на Беларус на „Газпром” и това може би е част и от натиска за присъединяване на Беларус към подготвения от Руската федерация така наречен Евроазиатски съюз. Натиск и предложение, чийто характер са отправени между другото и към Украйна, наред с поканата за включване към други държави от тази част на евроазийската сцена.
Преминавайки по-накратко към останалите трима партньори в Източното партньорство, първо трябва да отбележим Грузия с нейната категорична проевропейска и проатлантическа ориентация. Ние приветстваме решението на Европейската комисия да започне преговори за сключване на споразумение за дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия с Грузия, така както това ще бъде направено и с Молдова. И освен това оценяваме високо прилагането на споразумение за облекчаване на визовия режим и на реадмисия между Европейския съюз и Грузия, което би могло да даде основания за приемане на план за действие за визова либерализация и с Грузия. Разбира се, въпросът за визовата либерализация е много труден политически, за някои държави членки на Европейския съюз не може да очакваме бърз пробив това отношение, но малките стъпки, особено изпълнението на определени критерии, които подготвят държавите от Източното партньорство за заветната за тях цел за безвизово пътуване в Европейския съюз, дава увереност и на политическата класа, и на обществата в някои западноевропейски държави, да ги наречем в случая, да променят своето резервирано отношение. Но пътят ще бъде доста дълъг, нека не се заблуждаваме за това.
Това е, което мога да кажа, госпожо председател, на този етап. Ако има въпроси от уважаемите народни представители, аз мога да отговоря на тях по темата за Източното партньорство. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Димитров.
Колеги, заповядайте за въпроси или коментари, ако имате такива.
Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДО ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми гости! Аз бих искал да ни кажете малко повече неща по отношение не само на визовата либерализация с Грузия, а и по отношение на останалите държави, защото това е важно не само за тях, важно е и за нас в момента. Защото все пак ние граничим с доста от държавите, които са в този регион. Това – първо.
Второ, виждаме, че динамиката в сегашния свят е изключително висока. От финансови проблемите прераснаха в икономически и вече се вижда, че прерастват и в политически. Така че, да ни кажете няколко думи по отношение работата на Европейския съюз и на България за осигуряване на енергийната независимост на Съюза, защото една голяма част от тези 16 държави, които са включени в европейската политика за съседство, са сериозни източници на различни енергийни доставки.
И третият аспект, по който бих искал да споделите няколко изречения, е ревизира ли се отношението на Европейския съюз и по-конкретно на България, на нашето Външно министерство, нашата външна политика по отношение на южното направление? Защото в държавите, които са включени в тази зона, текат едни процеси, които, макар че имам информация и от подкомисията, която председателствам, аз не зная демократичността на тези процеси до каква степен удовлетворяват критериите на Европейския съюз и н България и в това отношение ние имаме ли активна позиция, която да излагаме пред европейските ни партньори за реализиране подхода към тези държави. Благодаря Ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
Други въпроси или коментари имате ли, колеги?
Аз имам един допълнителен въпрос към поредицата такива от страна на господин Тошев, каква Ви е визията по отношение на Черноморската синергия и допълва ли се с Източното партньорство като инструмент за европейска политика на добросъседство? Използва ли се изцяло всъщност потенциалът, който дава и Черноморският регион включително, тъй като голяма част от страните от Източното партньорство попадат и в обсега на Черноморския регион?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Това са действително важни въпроси, някои от които излизат извън тясно погледната темата за Източното партньорство.
Започвайки от първия въпрос – за визовата либерализация. Аз очертах състоянието на отношенията в тази област с някои от държавите. Трябва да се допълни само, че в процес на подготовка са споразумение за облекчено издаване на визи за реадмисия с Армения и Азербайждан и по този начин ние затваряме кръга на институционалните отношения.
Каква всъщност трябва да бъде целта в рамките на възможното? Целта в рамките на възможното както от страна на Европейския съюз, така и специфично за България, трябва да бъде следната: всички държави от Източното партньорство да имат планове за действие, които водят към визова либерализация и като дългосрочна перспектива – за премахване на визите. В понятието „либерализация” особено важни за нас са отпадането на визите за определена категория лица, за друга категория лица евентуално издаване на безплатни визи, но отварям една скоба, ние имаме интерес това да не се случва така бързо и така обхватно, тъй като българската държава има изключително високи приходи от консулски такси и визови такси, свързани с желанието на граждани на тези държави да гостуват в България, а в перспектива чрез България и нашите представителства да получават шенгенски визи.
Така че ние ще водим една, бих казал, много прецизна политика между насърчаване на възможностите за свободно движение на гражданите на тези лица и защита на нашия изконен икономически интерес, произтичащ от разходите, които те ще понесат във връзка с издаването на визите.
Същевременно ние работим върху това да подобрим качеството на услугите за издаване на визи. На фона на големите неблагополучия през последните години сега нещата изглеждат доста добре, включително чрез усъвършенстване на управлението на услугите чрез аутсорсинг, които правят нещата по-ясни, по-експедитивни и по-качествени, без да намалява финансовият принос към българския държавен бюджет.
Енергийната политика безспорно би могла да се възприеме като част от Източното партньорство, но разбира се, правилата, писани и неписани, преминават преди всичко през решаването на няколко важни въпроса, които излизат извън рамките на Източното партньорство.
Какво имам предвид? Ние трябва да мобилизираме всички усилия на нашата политическа и енергийна дипломация най-вече самостоятелно, а когато е необходимо, заедно с други държави от Европейския съюз и други партньори в Балканския регион, за да реализираме пренос на газ от Азербайджан, най-вероятно през Турция за България, по един от няколкото възможни коридори, сред които, разбира се, бъдещият „Набуко”, но „Набуко” не е единствената опция в днешния ден предвид на големите трудности около реализацията на „Набуко”, които всички констатират през последните две години.
Втората опция е да се проучат възможностите за пренос на газ – кондензиран или втечнен - през Черно море, за да се заобиколи посредническата територия на Турция, ако Турция не се движи с достатъчен темп на кооперативност в реализацията на преноса.
Третата посока е южната посока. Южната посока, която предполага доставка на газ от Близкия Изток и най-новото развитие – значителния потенциал за добив на газ в акваторията на Кипър, зона, която е доста сложна в геополитическо отношение, с неуредени делимитационни въпроси, трудни отношения между Кипър и Турция и т.н., но въпреки всичко една възможност, която беше подробно обсъдена от български министри при гостуването на кипърската външна министърка само преди два-три дни.
Това са трите направления. Подразделение на второто и третото направление е реализацията на двустранните интерконектори с Турция и с Гърция на първо място, по които имаме както волята, така и финансирането от страна на България и на Гърция, от една страна, и на България и Турция във второто направление на тази южна диверсификация.
Що се отнася до южното направление на европейската политика за съседство, което попита уважаемият народен представител, това е безспорно в центъра на активността на българския външен министър, това не е тайна за никого, той е сред най-уважаваните и подготвени външни министри по отношение на отношенията на Европейския съюз с Близкия Изток и Северна Африка.
Тук нашите приоритети трябва да се групират в няколко насоки. Икономическото сътрудничество, което най-вече ще бъде изразено чрез преговори и сключване на споразумения за всеобхватна и дълбока зона за свободна търговия, такава, каквато ние желаем да установим, както споменах по-горе, с Молдова и Украйна например.
Второто е да има допълнителна либерализация на търговията със селскостопански и други характерни за района на Северна Африка и Близкия Изток продукти, които да насърчат експорта и местната индустрия на фона на икономическите трудности, които идват след бурните събития през последните години, които наред с позитива, който е безспорен, водят и до елемент на икономическа криза, тъй като структури се разрушават, бизнеси изчезват, връзки трябва да се преформулират и т.н. Това е второто направление.
И третото важно направление това е помощта, която ние трябва да окажем за изграждането на институциите и доизграждане на някакъв нов демократичен тип правова държава, като се започне с подпомагане на изборния процес, премине се през изграждането на институциите, премине се през оказване на юридическа помощ на институциите, които ще управляват новите държави, които бяха обект на Арабската пролет, и се стигне, разбира се, до преодоляване на последствията от конфликтите, които съпътстваха някои от тези държави – демилитаризацията, премахването на опасно или ненужно въоръжение, опит, през който ние, макар и в по-лека форма, сме минали през годините на нашия преход.
И последно, за Черноморската синергия. Безспорно Черноморската синергия трябва да бъде вплетена много активно в целите на Източното партньорство, проблемът обаче е, че на фона на относително слабата популярност на синергията в Европейския съюз (и тук трябва да сме самокритични като държава през последните четири-пет години) ние и други държави в Черноморския регион, които сме обект на тази синергия, не генерираме достатъчно убедителни проекти, които да заслужат вниманието на Европейската комисия, за да може тя да отдели средства за тяхната реализация.
Министерството на външните работи непрекъснато подтиква секторните министерства да излязат с идеи, да се свържат със свои колеги от секторните министерства на държави като Румъния и някои от държавите от Източното партньорство. Засега можем да се похвалим само с много скромен успех и то предимно на идейно ниво. Това е една от целите, които все още ние не сме изпълнили – да дадем съдържание на понятието „Черноморска стратегия в контекста на Източното партньорство”. Благодаря Ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, министър Димитров.
Ако нямате въпроси, колеги преминаваме към гласуване. Първо от страна на Комисията по европейските въпроси, след това от страна на Комисията по външна политика на становище относно доклад по Годишен пакет за Европейската политика на съседство с акцент върху Източното партньорство.
Който е съгласен със становището, които вие, колеги, имахте и което ще бъде изпратено на вниманието на Европейската комисия като позиция на парламента в рамките на неформалния политически диалог, нека да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Заповядайте от Комисията по външна политика и отбрана. Който е съгласен, нека да гласува.
Против? - Няма. Въздържали се? – Няма.
Приема се единодушно от страна и на двете комисии.
Ние продължаваме с Годишния пакет от документа на Европейската комисия относно разширяването.
Колеги, вие го имахте предварително раздаден. Господин Димитров, Вие също сте запознат с него.
Може би пет са основните акцента, които можем да очертаем в него, разбира се, той е много по-подробно представен в самото становище.
Първо, че задълбочаването на европейската интеграция върви ръка за ръка с тази на разширяването. От тази гледна точка подкрепяме динамиката в процеса на разширяване на Европейския съюз и случилото се на последния съвет, а именно подписването на Договор за присъединяване на Република Хърватия.
Второто е запазване духа на добросъседство и взаимодействие, разбира се, в този дух при запазване на принципите на условността и оценката според собствените заслуги.
Третото е необходимостта от изграждане на модерна инфраструктура, използвайки наличните и към настоящия, и, разбира се, имайки предвид следващия програмен период, с оглед преодоляването на физическите бариери, да помогне за преодоляването на стереотипите, които съществуват сред страните от Западните Балкани.
Четвъртото е, че политиката за разширяване е инструмент за реформи. Важно е обаче не само стабилизирането на страните, които се присъединяват към Европейския съюз, но те и да заздравяват всъщност Съюза като такъв.
И петото е, че успехът на разширяването зависи не само от самия факт на разширяването, а от положителното възприемане на интеграцията, тоест необходимостта от по-широка информираност на гражданите по темата с цел по-успешна реализуемост на разширяването като процес.
Заповядайте да представите позицията на правителството, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Като подкрепяме съгласуваните с нас проекти за предложения за решения на Комисията или комисиите, аз по-скоро бих се фокусирал върху нещо, което може би е по-важно за народните представители, а именно решенията на Европейския съвет, свързани с разширението на Европейския съюз и какво следва оттук нататък.
Ще започна с казуса Сърбия. Европейският съвет реши, че Сърбия би могла да получи статут на държава кандидат, ако към м. февруари докаже, че конструктивно си сътрудничи с Европейския съюз и с Прищина в реализацията на постигнати вече договорености между двете страни на тези трудни отношения, включително по управлението на граничната зона между Северно Косово и Сърбия, включително по отношение на сътрудничеството със силите на Европейския съюз ЕУЛЕКС и, разбира се, силите на международната общност КЕЙФОР.
Това е особено важно на фона на тежките инциденти през последните няколко седмици, които доведоха до сериозно нараняване на войници от КЕЙФОР, които принадлежат към водещи държави членки на Европейския съюз. Тези държави членки на Европейския съюз бяха категорични, че безусловното даване на статут на кандидат на Сърбия преждевременно предвид на това, че се очаква отговорността на сръбските власти да се простира дотам да се ограничават всякакви актове на враждебност, произтичащи от територията на Същинска Сърбия, по отношение на персонала, който действа, на международния персонал, който действа в рамките на цяло Косово, включително и в Северно Косово.
Това е, което мога да кажа за Сърбия. Тоест Сърбия има една задача, краткосрочна, но много важна, между днес и средата на март месец да покаже категорична промяна от поведението, особено на терена, по отношение на преговорите с Прищина със съдействието на Европейския съюз и по отношение на персонала на международната общност.
За съжаление трябва да отбележа, че дори във вчерашния и днешния ден напрежението, макар и от друг характер, продължава. В случая имаме проблем с един руски конвой, който в нарушение на съответни договорености на терена иска да достави хуманитарна помощ – не е ясно на кого точно – в Северно Косово. Започва размяна на неприятни реплики между представители на Брюксел, респективно на ЕУЛЕКС и на КЕЙФОР и представители на руското правителство. Надявам се, че руската страна ще прояви въздържаност и няма да съдейства за възстановяване на конфликтния потенциал в тази част на границата между Северно Косово и Същинска Сърбия.
Вторият важен елемент на Заключението беше перспективата за начало на преговори за членство в Европейския съюз от страна на Черна гора. Определено бе това да стане като цел от юни 2012 г., но при условие, че Черна гора продължи своите усилия за борба с престъпност, корупция и за установяване на основите на една истинска европейска правова държава.
Не е тайна, че от гледна точка на сътрудничеството с Европейския съюз Черна гора се представя по много добър начин, но същевременно някои държави членки имат усещането, че състоянието на правовата държава, борбата с престъпността е на незавидно равнище. И в този смисъл на думата те отложиха възможността за начало на членството, въпреки че България беше от страните, които смятаха, че като държава от региона трябва да започне по-бързо тези преговори. Някои държави настояха и поради принципа на консенсус с всички трябваше да се съгласим началото на преговорите да бъде обусловено от прогрес в областта на правосъдието и вътрешния ред.
Разбира се, Европейският съюз приветства Хърватия като новия член на Европейския съюз. Трябва да уточним същевременно, че до началото на пълноценното членство пред Хърватия има още някои предизвикателства. Това е един процес на ратификация на техния договор, процес, който ще бъде съпътстван с наблюдение за начина, по който Хърватия също изпълнява някои критерии, подобни на нашия механизъм за сътрудничество и оценка в областта на правосъдието и вътрешния ред.
Така че ние желаем истински успех в този предратификационен период на нашите приятели в Загреб, но те трябва много сериозно да приемат изпълнението на оставащите де факто условия.
И последното, което наред с другите важни решения заслужава внимание днес, това е заключението по Турция. Това беше обект на много труден дебат в рамките на Европейския съюз в последните няколко седмици, особено на фона на предизвикателството, което Турция отправи към Кипър като бъдещ председател на Европейския съюз през втората половина на 2012 г.
В своето решение Европейският съвет приветства напредъка на Турция в някои отношения. Изрази съжаление за това, че по независещи от Европейския съюз причини е забавен ходът на преговорния процес. Подчерта се стратегическото значение на Турция като ключов партньор на Европейския съюз в зони от стратегически интерес за Европейския съюз – Близкия Изток, Кавказ, Западните Балкани. И същевременно бе отправен категоричен призив към Турция да не отправя заплахи към държави членки на Европейския съюз и да изпълнява поети ангажименти към такива държави членки, визирайки най-вече отношението на Турция към Кипър и бъдещото й председателство на Европейския съюз през втората половина на 2012 г.
С това бих се ограничил на този етап. Ако има въпроси, заповядайте.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Димитров. Вие покрихте всъщност и другата точка относно мнението на Комисията за Сърбия, разбира се, с актуалната информация от последния съвет на 9 декември.
Колеги, заповядайте за въпроси и по двете теми – разширяването и Сърбия в частност.
Имате ли въпроси, коментари? Не виждам такива. Може би благодарение на това, че представянето от Ваша страна, господин Димитров, беше изключително изчерпателно, както и предварително раздадените становища.
В такъв случай преминаваме към гласуване първо на становището относно Годишен пакет от документи на Европейската комисия относно разширяването.
Който е „за” от Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, нека да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Който е „за” от Комисията по външна политика и отбрана, нека да гласува.
Против? – Няма. Въздържали се ? – Няма.
Приема се единодушно.
И сега подлагам на гласуване последното становище - становището на Европейската комисия относно кандидатурата на Република Сърбия за членство в Европейския съюз.
Който е „за” от Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, нека да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
От страна на Комисията по външна политика и отбрана, който е „за”, нека да гласува.
Против? – Няма. Въздържали се? – Няма.
С това дневният ред на заседанието на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове се изчерпи.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:


(Моника Панайотова)