П Р О Т О К О Л
№ 86

На 11 януари 2012 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, и по Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно лицензирането и осъществяването на дейността на кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на директива 2022/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат, по т. 25 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.).

2. Изслушване на информация от министъра на управление на средствата от ЕС по:
- Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство;
- Норвежката програма за сътрудничество;
- Моментното състояние и постигнатия напредък по Оперативна програма „Техническа помощ”;
- Обобщен анализ за степента на изпълнение на Индикативните годишни работни програми за 2011 г. по седемте оперативни програми, финансирани със средства от Структурните и Кохезионния фондове на ЕС;
- Прогнозите по Инструмента LOTHAR ЗА 2012 г.

3. Изслушване на информация ат председателя на Сметната палата и от изпълнителния директор на ИА „Одит на средствата от ЕС” за ефективността на системите за управление и контрол на европейските средства в България.

4. Разни.

В заседанието взеха участие: Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, Даниела Бобева – директор „Международни отношения” в Българската народна банка, Цветослав Ангелов – началник на отдел в дирекция „Надзорна политика” към БНБ, Валери Димитров – председател на Сметната палата, Добринка Михайлова – изпълнителен директор на ИА „Одит на средствата от Европейския съюз”.
Заседанието беше открито от Владимир Тошев и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаеми колеги, честита Новата 2012 година. Искам от името на нашия председател госпожа Панайотова, която ще се включи след малко в заседанието, и от мое име да пожелая на състава на комисията, на всеки човек поотделно, на всички гости, на техническите сътрудници:
- първо, лични успехи, здраве и късмет;
- второ, комисията да работи, както и досега, да бъде една от комисиите, които добре работят в това Народно събрание, да работим планово и регулярно, а когато се налага – и извънредно.
Това, което трябва да ни ръководи тази година, е да помогнем на институциите, на министерствата, които са в нашата зона на действие, и да направим така, че България да стане едно по-добро място за живеене точно през тази 2012 година.
Успех на всички! Живот и здраве и късмет! С Божията помощ да вървим напред.
Предлагам следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на доклад по Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, и по Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно лицензирането и осъществяването на дейността на кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на директива 2022/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат, по т. 25 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.).
2. Изслушване на информация от министъра на управление на средствата от ЕС по:
- Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство;
- Норвежката програма за сътрудничество;
- Моментното състояние и постигнатия напредък по Оперативна програма „Техническа помощ”;
- Обобщен анализ за степента на изпълнение на Индикативните годишни работни програми за 2011 г. по седемте оперативни програми, финансирани със средства от Структурните и Кохезионния фондове на ЕС;
- Прогнозите по Инструмента LOTHAR ЗА 2012 Г.
3. Изслушване на информация ат председателя на Сметната палата и от изпълнителния директор на ИА „Одит на средствата от ЕС” за ефективността на системите за управление и контрол на европейските средства в България.
4. Разни.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТНОСНО ИЗИСКВАНИЯТА ЗА НАДЗОР ВЪРХУ КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ И ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПОСРЕДНИЦИ, И ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТНОСНО ЛИЦЕНЗИРАНЕТО И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ДЕЙНОСТТА НА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ И ОТНОСНО ПРУДЕНЦИАЛНИЯ НАДЗОР ВЪРХУ КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ И ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПОСРЕДНИЦИ И ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДИРЕКТИВА 2022/87/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТНОСНО ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ НАДЗОР НА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ, ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПОСРЕДНИЦИ КЪМ ЕДИН ФИНАНСОВ КОНГЛОМЕРАТ, ПО Т. 25 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2011 Г.).
По тази точка наши гости са:
От Българската народна банка
Даниела Бобева – директор „Международни отношения”
Цветослав Ангелов – началник на отдел в дирекция „Надзорна политика”
От Министерството на финансите
Дамян Стайков – държавен експерт в отдел „Емисии”, Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”.
Заповядайте да ни запознаете с доклада.
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми също да се присъединя към пожеланията за хубава Нова година. Нека да е стабилна, нека банковата ни система да е стабилна. Един от инструментите за това да се подобрява стабилността на банковата системи в Европейския съюз е обсъжданият пакет от регламенти и директива, с които се въвеждат изискванията на „Базел 3”.
Накратко казано, това е едно предложение на Европейската комисия, по което, въпреки че не е безспорно, има сериозни дебати, които се водят в момента по основните положения на тези два акта. Като цяло целите са да се подобри сигурността във финансовата система в Европейския съюз.
Сега ми позволете да помоля колегата Ангелов да представи някои от елементите на българската позиция по тази директива и регламент.
ЦВЕТОСЛАВ АНГЕЛОВ: Благодаря. Уважаеми народни представители, благодаря ви за вниманието, което ще ни обърнете днес.
На мене всъщност се пада по-леката задача, защото по никакъв начин не става въпрос за някаква нова законодателна инициатива. По-скоро така или иначе новопредложените регламенти и директива съществуват и в текущата българска нормативна рамка. Поради политическия натиск заради финансовата криза обаче на ниво Европейски съюз се реши те да бъдат преоформени като нормативен акт, тоест от директиви да бъдат прехвърлени в регламент.
Накратко, Вие казахте, че първа точка е доста дълга. Всъщност става въпрос за начина за лицензиране и осъществяване на дейност на кредитни институции в Европейския съюз, както и за инструментите за надзор на тяхната дейност и за контрол на риска.
Това, което госпожа Бобева каза за „Базел 3”, за нас, финансистите, е доста модерна дума. Всъщност става въпрос за една глобална рамка за управление на риска, с която ние за добро или за лошо сме принудени да се съобразяваме през последните вече пет-шест години. Първата такава беше въведена в България през 2007 г. Сега всъщност е може би първата сериозна ревизия на тази рамка. Поради това беше решено да се направи доста решителна стъпка да се премине към нормативна форма на регламент, за да може да се осигури единна хармонизация на всички правила в Европейския съюз и съответно да се сведат до минимум тълкуванията на националните приложения на специфични инструменти за
Едно такова предложение има и положителни, и отрицателни страни. Поради това, ако обърнете внимание на рамковата позиция, имаме две рамкови позиции. Едната е по отношение на директивата, където Република България принципно подкрепя предложението.
Защо принципно подкрепяме предложението? Защото всъщност текущата директива по никакъв начин не се различава коренно от старата директива, така наречената 2006/48. Единственото, по което се различава, е, че всъщност са разширени правата на надзорните органи да осъществяват надзор върху финансовите институции, както и санкционният режим, при условие, че са констатирани нередности в тяхната дейност. В това отношение ние като надзорен орган приветстваме едно такова предложение.
Включени са нови глави, най-вече по отношение на корпоративното управление, защото досега липсваха конкретни разпоредби по отношение на това какви членове да бъдат избирани в управителни съвети на банките, какъв да бъде техният ценз. Знаете, в резултат на кризата се оказа, че имаше доста критики както към банковия мениджмънт, така и към надзорните органи. Поради което с тази директива се опитва да се сложи точка в дискусията доколко компетентни са банковите мениджъри да управляват ресурсите на депозиторите.
Следващият нов елемент е за така наречените капиталови буфери и антициклични буфери, които директивата предвижда. Идеята всъщност на една концепция за капиталовите буфери е да се осигури един инструментариум на надзорните органи да бъдат гъвкави по отношение на своята реакция в кризисни ситуации, така, както стана през 2007 – 2009 година. Оптимистично сме настроени, че един такъв инструментариум, така посочен в директивата, ще даде и на нас възможността да реагираме навреме, за да не възникват някакви по-сериозни финансови проблеми.
Поради тази причина ние имаме конкретни технически забележки в директивата, най-вече по отношение на времето на влизане в сила на този антицикличен буфер.
Тук искаме да отбележим, че сроковете за въвеждане на директивата и регламента са, да не казваме, абсурдни, защото това е доста силна дума, но са доста амбициозни. Предвижда се те да влязат в сила от 1 януари 2013 година. Самия текст на директивата и самият текст на регламента са достатъчно обемни, за да бъдат осмислени и въведени в такива кратки срокове, камо ли с директивата и регламента да бъдат решени политически важни въпроси.
Поради това Комисията все пак има амбициозната задача да успее да въведе тази директива и тези регламенти, да успее да ги приключи до средата на тази година, за да гарантира тяхното въвеждане от 1 януари 2013 година.
Да кажем, че всъщност това не е самостоятелна инициатива на Европейския съюз, дори това не е самостоятелна инициатива на отделни надзорни органи. Това по-скоро е глобална инициатива на така наречения Базелски комитет за банков надзор, който изготвя един глобален отговор срещу финансовата криза, поради което естествено ние сме принудени да се съобразяваме и с амбициозните срокове на Базелския комитет.
В тази връзка по отношение на директивата бихме казали, че посочените срокове са разумни. На банковата система, на финансовата система естествено това ще й се отрази, да не казваме леко проблематично, в никакъв случай. По-скоро ще имаме един цивилизационен шок от гледна точка на това, че оттук нататък виждате и в рамковата позиция, че голяма част от надзорните наредби на БНБ ще трябва да отпаднат, ще бъдат обезсмислени, защото така или иначе вече имаме регламент за директно приложение.
Ние не считаме, че това ще породи кой знае какви проблеми, но все пак ще има един период на нагаждане на експертите в банковата система спрямо новите регулации, дотолкова, доколкото те ще трябва да работят с терминологията на регламентите, а не с терминологията на местното законодателство. Знаете, винаги е по-лесно да се чете местното законодателство, защото там има референции към закони, към наредби и т.н.
Като изключим този лек проблем, който може да съществува, ние нямаме принципни проблеми с въвеждането на регламента от гледна точка на неговото нормативно естество.
Що се отнася до неговото техническо естество, виждате, че и в рамковата позиция ние сме били категорични в началото, че не подкрепяме използвания инструментариум да се налагат пруденциални изисквания върху банковата система и върху инвестиционните посредници под формата на регламент. Регламентът представлява идеята за така наречения сингъл руубук, с който сингъл руубук се цели да се максимализира до крайна степен и да се уеднаквят правилата на играта в Европейския съюз. Но в Европейския съюз съществуват различни играчи. Не може с един сингъл руубук да бъдат налагани правила на големите английски инвестиционни банки и на малките български търговски банки.
Поради това в регламента трябва да постигнем някакъв разумен компромис, за който ние продължаваме да се борим на ниво дискусии в Брюксел, които и към момента продължават. Имаме държави, които подкрепят нашата позиция - и то големи държави, които също са против идеята за така наречената максимална хармонизация във всеки един аспект.
Що се отнася до максималната хармонизация, принципно подкрепяме идеята да има единни правила в Европейския съюз. Но дотолкова, доколкото местните надзорни органи имат много по-добра картина за състоянието на своите поднадзорни лица, би следвало да им се осигури някаква възможност те да реагират индивидуално спрямо съответните национални системи, тоест да имат допълнителен инструментариум извън този в регламента или в допълнение към този в регламента, да се налагат допълнителни капиталови изисквания, както и допълнителни мерки.
Поради това в Рамковата позиция основен момент, върху който ние градим нашата позиция и нашите дискусии, е разминаването между Базелската рамка, за която споменахме в началото, и самия регламент по отношение на капиталовите изисквания. Базелската рамка апелира за минимални капиталови изисквания. Оттам нататък всеки един надзорен орган в цял свят, не само в Европа, да успее да надгражда, да слага допълнителни капиталови изисквания в зависимост от нивото на развитие на своята банкова система.
За разлика от Базелската рамка, която по принцип този регламент твърди, че следва, самият регламент изкарва идеята за максимални капиталови изисквания. Тоест говорим за максимални регулаторни – слага се един таван на регулаторните изисквания, спрямо колко капитал банките трябва да заделят, за да застраховат своята дейност.
Надявам се, сами виждате, че идеята за минимални капиталови изисквания по никакъв начин не противоречи на идеята за максимална хармонизация. Защото при условие, че се спазват единни правила, това означава просто, че едни банкови системи ще държат повече капитал, защото самите национални икономики са по-рискови. Ние на настоящия етап, въпреки стабилното ни икономическо развитие, не твърдим, че България би трябвало да има по-нисък кредитен рейтинг или е по-безрискова, макар че практиката показва друго, спрямо аналогични държави от Европейския съюз, като Гърция, Португалия и Испания. Поради което ние като надзорен орган държим все пак да гарантираме една допълнителна сигурност на нашите депозитори и от 2005 година прилагаме по-високи капиталови изисквания. В Европа са 8 процента, а при нас – 12.
Налагането на максимални капиталови изисквания на ниво Европейски съюз – 8 процента, по някакъв начин е смекчено. В крайна степен тази драстична промяна е смекчена от идеята за антицикличните капиталови буфери, които всеки един местен надзорен орган може да налага. Поради което това е едно от възможните решения – БНБ да налага допълнителни капиталови буфери.
Защо не смятаме, че това е перфектният инструментариум? По простата причина, че ние трябва да се мотивираме всеки път, когато налагаме такива допълнителни капиталови изисквания, пред Европейската комисия, както и пред Европейския съвет за системен риск защо ги налагаме. Тоест знаете при една такава мотивация съществува опасността да се получи един отговор – НЕ. Тогава всъщност ние трябва да търсим други инструментариуми как да затегнем регулацията на банковата система.
Това е първият основен момент в нашата рамкова позиция по отношение на регламента за пруденциалните изисквания.
Втората основна точка, върху която също градим нашата позиция, е въпросът с така наречените ликвидни подгрупи. Регламентът прокарва една идея ликвидността на банките да бъде управлявана на едно консолидирано централизирано ниво, което по принцип е една доста разумна идея. Защото по този начин с икономия на мащаба се гарантира едно много по-добро управление на ликвидността от гледна точка на банката майка.
За съжаление обаче или за щастие, не коментираме, нашите банкови системи в Централна и Източна Европа са доминирани от чуждестранни банки. Осемдесет и пет процента от българската банкова система се държи от чуждестранни банки. Тоест при нас има субсидиари, които са доста значителни за местния пазар, но са незначителни в рамките на групата. Едно централизирано управление на ликвидността предполага, че всъщност ликвидността ще бъде управлявана на централизирано ниво в съответната държава членка, примерно Австрия или Италия, като местните надзорни органи ще загубят част от информацията, с която разполагат, по отношение на ликвидните позиции.
Напомням ви, че един от основните виновници за финансовата криза поне в банковата система не беше липсата на капитал, липсата на средства, колкото липсата на ликвидност, както и внезапното изтичане на ликвидност към банките майки. Оказа се всъщност, че децата хранят майките си, а не обратното, както трябваше да стане. Поради което ние сме на твърдата позиция и успяхме да постигнем и лек прогрес. Преди три дни получихме новото компромисно предложение на регламента. Там има лека стъпка назад по отношение на тази категорична идея ликвидността да се управлява на централизирано консолидирано ниво.
Ние ще продължим да се борим инструментариумът да остане същият, както преди, тоест местният надзорен орган да има пълен контрол върху информацията и върху ликвидното състояние на съответните кредитни институции. Считаме, че това е оправдано от гледна точка на това, че има банки, които държат еднолично по около 8-10-12 процента от местния пазар и то една институция.
Изложили сме мотивите си пред всяка една от банките майки, поради което мислим, че нашите мотиви са приети и виждаме съответни резултати в компромисното предложение за регламента.
Това са двете основни точки, покрай които ние градим нашата позиция.
Има и други технически коментари, по които не си заслужава да се коментира към момента. Бихме искали да обобщим, че всъщност става въпрос за едно надграждане на текущата рамка по управление на риска. И това надграждане се налага заради разни държави двойкаджии, които не са успявали да наложат тази рамка преди финансовата криза. Говорим за държави не само в Европейския съюз, но може да се визират Съединените американски щати, могат да се визират и други държави. Тоест ние в това отношение не сме в ролята на догонващи, а по-скоро в една удобна позиция просто да надградим нашата текуща рамка по управление на риска.
Самата правна форма, с която се налага регламент, е малко неудобна, защото ние нямаме практика поне към текущия момент да прилагаме директно европейското законодателство. Винаги използваме подзаконови нормативни актове, които са местни. Тоест в крайна сметка предстои един доста интересен период по отношение на това как банките акомодират към новите изисквания и необходимостта да четат европейското законодателство в оригинал. Благодаря ви.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря. Уважаеми колеги, чухме становището на представителите на Българската народна банка. Имате проекта за доклад, който да бъде представен на европейските институции в рамките на политическия диалог. Моля за вашите становища. Заповядайте, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател. Аз имам един любопитен въпрос към колегата. Ако сте участвали в дискусиите, не знам в каква степен сте участвали в дискусиите, каква е логиката за регулиране на ликвидността отгоре, а не отдолу? Аз имам някои хипотези, но не ми се иска да са верни.
ЦВЕТОСЛАВ АНГЕЛОВ: По отношение на първия въпрос, ние участваме от първо лице единствено число, тоест аз и моите колеги директно присъстваме на заседанията и директно на заседателната маса договаряме с останалите държави членки. Основните мотиви всъщност са два.
Първият, доколкото може да се счита за състоятелен този мотив, е, че по този начин управлението на ликвидността на групова основа дава една по-добра картина отгоре как ликвидността ще се разпределя между отделните бранчове, тоест между отделните субсидиари, ако в един възникнат ликвидни проблеми, примерно да бъде прехвърлена ликвидност от друг субсидиар.
Вторият, който е малко по-технически и по-разумен аргумент, защото първият по никакъв начин не може да се счита за разумен, е, че всъщност банките майки инвестират доста големи суми в разработването на Ай Ти системи, рипортинг системи, както и в персонал, който да управлява ликвидността.
Давам конкретен пример. В рамките майки могат да работят възпитаници на Кеймбридж и Оксфорд, които разполагат със сложни икономически модели да управляват ликвидността на консолидираната група, докато при субсидиарите в крайна сметка работят лица, които нямат толкова глобален поглед върху ликвидната картина на групата. Поради това Комисията използва за аргумент, че в случай на криза, когато трябва да се реагира доста бързо, е много по-лесно банката майка да взема централизирано решение къде да разпределя ликвидността и къде са червените зони, където ликвидността в крайна сметка лъсва, тоест пасивите са по-големи от активите, отколкото всеки един субсидиар сам да си определя ликвидните нужди, да ги комуникира с банката майка, а тя да взема някакви решения на база откъслечна информация.
Ние сме използвали абсолютно същия мотив и сме казали, че може би доста голяма част от колегите не са живели 20 години назад, където планирането на ликвидността и планирането въобще на ръста на една такава икономическа организация като банката е било императив. Но в момента те налагат точно такъв тип регламент.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Заповядайте, госпожо Бобева.
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Аргументите, от друга страна, са свързани с това, че на европейско ниво се следят системните рискове за цялата финансова система на Европейския съюз. Тоест никой не се е загрижил за конкретна малка банка и какво се случва в България с малките и или със субсидиарите. Въпросът е за това какво е финансовото здраве на системно важните групи, защото от тях тръгна кризата и продължава да се разпространява.
Така че в стремежа на европейско ниво да се контролират рисковете не може да няма жертви на конкретните нива на сделките. Несъмнено се върви към отнемане на правомощия на националните надзори, особено що се отнася до системно важните групи в Европейския съюз.
Проблемът е в това, че, както знаете, повечето банкови системи в европейските държави пострадаха от кризата. И за да се погрижим за тях, възможно е ние да загубим. Но така стоят нещата.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря Ви. Господин Агов, ще Ви дам думата. Знаете по-добре от мене че винаги, когато има криза, стремежът е централизация, диктатура и някаква форма на социализъм, както Вие се изразихте. Сега имате думата.
АСЕН АГОВ: Ако разчитаме на Европейската комисия да ни решава проблемите, като виждам как решават другите проблеми или как не ги решават, това значи да се забърка цялото банково дело. Защото принципът на субсидиарност е основен принцип в Европейския съюз. Тук се нарушава принципът на субсидиарност.
Аз не мога да разбера логиката как от една наблюдателница в Брюксел или във Франкфурт ще знаят какво става в ДСК във Видин и ще знаят ликвидността. Взимам тези парадоксални примери.
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Те не се интересуват.
АСЕН АГОВ: Те не се интересуват, добре. Обаче ДСК – Видин е длъжна да подава тази информация за своята ликвидност почти ежедневно на своята централа и централата да подава на банката майка. Тук се нарушава един основен принцип на Европейския съюз – това е принципът на субсидиарност, за който тръбим дълго време, че ние се придържаме към него, как ще го развиваме и т.н., и т.н.
Лично аз няма да подкрепя в никакъв случай приемането и налагането на такава директива. Това е опит за наистина някакво планово стопанство, което едва ли ще доведе до резултати, които ще разрешат кризата. Базел е абсолютно достатъчен регламент, за да може да се гарантира ликвидността на банките. Има си минимум и вече оттам нататък всички да си решават какво да правят. Ако този прогрес не бъде извършен в преговорите, които вършите, аз не виждам как сериозни групи в българския парламент ще приемат изобщо една такава директива и ние ще можем да я инкорпорираме в нашето законодателство. Тоест вместо да се опитват да решават кризата, нашите приятели, които са така амбициозни да контролират абсолютно всичко в Европейската комисия, само ще я задълбочат, защото ще лишат националните институции от възможност да имат гъвкавост в кризисни моменти - те могат да бъдат кратки в дадена национална икономика.
Аз лично няма да подкрепя и това становище, което сме подготвили, защото то е хлъзгаво, то все още не дава възможност да кажем „не” на целия този социализъм, който се опитват да ни налагат.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Агов. Колеги, аз се присъединявам към това, което каза господин Агов по още един мотив. Между другото, нашият доклад предлагам да бъде гласуван в този вид. Общо взето той е малко по-мек, отколкото е докладът на Комисията по бюджет и финанси. Това е във връзка със спецификата на работа на нашата комисия и нейните отговорности. Въпреки всичко той отхвърля приемането на тази директива на Европейския парламент. Така че аз предлагам да го гласуваме в този му вид, разбира се, със забележките, които са съществени и ще бъдат направени от вас.
Освен аргументите, които колегите от Българската народна банка посочиха, аз искам да добавя още нещо, което е отразено в нашия доклад и в техните мотиви. Това е, че по отношение на лева ние не бива да имаме каквото и да е рисково число, защото левът е вързан твърдо с еврото и при това положение той се връзва към нулев риск. Така че ние не можем да приемем дори в този му аспект изискванията на предложението за такава директива.
Нашият председател на комисията иска думата.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Колеги, желая ви от сърце една успешна 2012 година на всички.
За съжаление изпуснах първата част от дискусията. Но искам да отбележа, че в никакъв случай становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове не е по-меко от това на Комисията по бюджет и финанси. Тоест аргументацията е поставена с абсолютно същата сила. Въпросът е, че Комисията по бюджет и финанси е била по-остра от гледна точка на това, че са искали да се гледа по субсидиарност. Но това е невъзможно, защото срокът това да се случи е бил 24 октомври 2011 г., а Комисията по бюджет и финанси го е гледала на 14 декември. Тоест просто няма как по тази процедура, но ние ще се изкажем в рамките на политическия диалог. Със същата сила на аргументите, които са използвали колегите от Комисията по бюджет и финанси, е формирано и становището на нашата комисия. Няма разминаване, само има разлика в процедурата. Това имам предвид.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Колеги, имате думата. Заповядайте, господин Ангелов.
ЦВЕТОСЛАВ АНГЕЛОВ: Искам да преповторя по голяма част от коментарите, които изразихте Вие. Става въпрос за две отделни законодателни инициативи. Едната е за директива, другата е за регламент. Директивата съдържа чистата бизнес практика по осъществяване на дейност на кредитни институции и надзора върху самите кредитни институции. Ние нямаме генерални проблеми с текстовете на директивата, защото няколко пъти споменахте за такава директива и т.н. Всъщност тази максимална хармонизация произтича от регламента, който има пряко действие. Да направим това уточнение.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Ангелов. Заповядайте, госпожо Бобева.
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Аз бих искала да уверя уважаемите народни представители, че позицията на Българската народна банка е много по-твърда, отколкото позицията на Комисията на бюджет и финанси и позицията на вашата комисия. За щастие обаче в този дебат на европейско ниво ние не сме сами. Има още няколко държави членки, които категорично възразяват против този подход. И както спомена и колегата, в последните заседания на работната група по тези два акта има известен напредък, тоест върви се от централизиран подход към даване правомощия на националните надзори. Така че ние ще отстояваме до последно нашите възгледи, дори и да останем сами в този дебат.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря. Колеги, ако няма повече изказвания, предлагам да преминем към гласуване на доклада, който да бъде изпратен до европейските институции в рамките на политическия диалог.
Който е за доклада, моля да гласува.Гласували: за 12, против няма, въздържали се 4. Приема се.
Госпожа Панайотова поема председателството. Заповядайте.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ: Добре, ние изразяваме становище. Аз имам един такъв въпрос - чисто процедурно как вървят нещата. Вие продължавате преговорите. В един момент регламентът ще трябва да бъде представен в парламента и ние тогава можем да не се съгласим с приемането на този регламент. Така ли е?
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Ролята на националните парламенти съгласно Лисабонския договор е консултативна. Така че те по-скоро служат като ориентация на националните власти при защитата на една или друга позиция.
Що се отнася до триалога, бих искала да ви информирам, че ние сме предоставили рамковите позиции на Република България и на българските евродепутати по тези два акта, така че в рамките на триалога те да имат предвид каква е националната позиция и да я отстояват, доколкото ще могат да го направят там. Така че ние използваме всички елементи от този триалог, за да можем да наложим нашите позиции. Но ролята на националните парламенти е консултативна и тя беше разширена по силата на Лисабонския договор.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Госпожо Плугчиева, заповядайте.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Една бележка към казаното от Вас, госпожо Бобева. Лисабонският договор позволява, ако има определен брой страни и национални парламенти, които изразяват несъгласие, съответно да има реакция и Европейската комисия тогава връща за преразглеждане съответния регламент. Обаче аз не знам колко са страните. Ако Вие можете да дадете повече информация колко са страните, които не споделят, или сме в един алианс, така да се каже. Това е по-важното. Тогава вече, ако се знае колко е броят на страните, които реагират против, има реални шансове регламентът да бъде върнат за преразглеждане и преработка.
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Като цяло процедурата по директивата и регламента е доста усложнена от обстоятелството, че държавите членки много трудно се групират около една или друга позиция. Тези, които защитават тезите например за капиталовата адекватност, че трябва не да е максимална, а минимална хармонизацията, сме ние, Швеция и Англия. С тях формираме този алианс.
По отношение на ликвидните групи ние сме обаче в алианс с Франция, до известна степен с Германия, с Австрия и с още няколко страни. Тези два алианса се развиват противоречиво. Ако подкрепиш едните, много трудно можеш да удържиш другия лагер. А в различните етапи на триалога примерно английските власти в рамките на парламентите не се произнасят или мълчат, не изразяват становище. Тоест много е сложна конфигурацията. Няма както при други директиви и регламенти – тези са „за”, тези са „против”.
Бедата е в това, че Съветът реши до края на юни да се договорим по директивата и регламента, против което ние винаги сме били. Всъщност правителството е изразявало позиция, че е нереалистично да се очаква през юни съгласие по тези изключително важни за банковите и финансовите системи актове. Така че досега няма прецедент по отношение на механизма, който Вие описахте – няколко национални парламента да се консолидират около известна позиция. Но предвид важността на този пакет от инициативи на Европейската комисия е възможно и това да се случи, стига да кристализират ясно позициите на държавите по отношение на тях.
ЦВЕТОСЛАВ АНГЕЛОВ: Само да добавя. Давам ви конкретен пример. На последното заседание в Брюксел в рамките на един работен ден имаше 853 изказвания като позиция на отделни държави. По отношение на един стандарт не може да видите държави, които винаги да са в един и същи лагер. Накрая след всички изказвания австрийката до мене каза: Най-накрая с Вас изразихме едно и също становище по тази конкретна точка. - Тоест можете да си представите колко разнопосочни са коментарите.
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Ще дам за пример чехите. Централната банка защитават една позиция, която е много близка до нашата, докато от Министерството на финансите са категорично против това. При нас е колегата от Министерството на финансите – ние сме абсолютно единни, имаме единна национална позиция.
Разбира се, имахме дебати по Рамковата позиция, но след като вече е одобрена, ние се консолидирахме около нея и нямаме различия, нямаме разнобой изобщо у нас. Но в няколко държави членки и то важни за нас държави членки има вътрешни различия по отношение на директивата и регламента.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Бобева. Господин Ангелов, желая Ви хубав следобед.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЪРА НА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕС ПО:
- ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО;
- НОРВЕЖКАТА ПРОГРАМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО;
- МОМЕНТНОТО СЪСТОЯНИЕ И ПОСТИГНАТИЯ НАПРЕДЪК ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ТЕХНИЧЕСКА ПОМОЩ”;
- ОБОБЩЕН АНАЛИЗ ЗА СТЕПЕНТА НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИНДИКАТИВНИТЕ ГОДИШНИ РАБОТНИ ПРОГРАМИ ЗА 2011 Г. ПО СЕДЕМТЕ ОПЕРАТИВНИ ПРОГРАМИ, ФИНАНСИРАНИ СЪС СРЕДСТВА ОТ СТРУКТУРНИТЕ И КОХЕЗИОННИЯ ФОНДОВЕ НА ЕС;
- ПРОГНОЗИТЕ ПО ИНСТРУМЕНТА LOTHAR ЗА 2012 г.
Имаме удоволствието докладчик по тази точка да бъде господин Дончев.
Заедно с него от екипа му са:
Добринка Кръстева – директор на Дирекция Програмиране на средствата от ЕС”
Ирена Първанова – директор на Дирекция „Оперативна програма техническа помощ”
Мария Димитрова – директор на Дирекция „Информация и системи за управление на средствата на ЕС”
Евдокия Кръстева – началник на отдел „Програми, финансирани от ЕФРР и Кохезионния фонд на ЕС”
Анелия Грозданова – началник на отдел „Други инструменти и програми”.
От страна на Министерството на образованието, младежта и науката имаме удоволствието с нас да бъдат:
Петя Евтимова – заместник-министър
Юлия Милчева – директор на Дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми”
Мария Вълова – началник отдел „Външни европейски програми” в Дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми”.
Колеги, това е всъщност заключителното, обобщаващо изслушване на господин Дончев от поредицата изслушвания на комисията за 2011 година. На база на него и на всички предходни изслушвания ще бъде формиран Годишният доклад на нашата комисия в началото на февруари. Заповядайте, господин Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На първо място, позволете ми да ви пожелая успешна Нова година, да сте здрави, да имате късмет и светли помисли да водят делата ви. Надявам се и мене да ме водят и по този начин да гледаме в една е съща посока.
Също така позволете да благодаря за партньорството през изминалата година. Може невинаги по време на разговорите и на дебатите тук всички ние да сме били на една позиция. Отбелязвам, че считам за изключително притеснително, когато всички са на една позиция и мислят по един и същи начин. Но съм горд да отбележа, че до този момент в комисията по моя оценка са властвали професионализмът, добрият тон и прагматизмът.
Набор от теми предполага тридневен семинар, а не половинчасово представяне. Затова ще се опитам максимално съдържателно да препускам по материята, акцентирайки само върху най-важните неща. В същото време ще върви изключително детайлна презентация, в която ще бъдат представени включително и всички количествени данни, които няма да съобщя поради ограничение на времето.
Също така се надявам, когато по някои от темите има конкретни въпроси, които интересуват присъстващите, да ги поставите. Както чухте голяма част от екипа ми е тук, така че ще сме в състояние да предоставим отговори.
Преди да започна по същество, искам да обърна внимание, че в момента, в който правя този доклад, редно е да знаем, че ако в нормална ситуация България се състезава със себе си и с другите, състезава се със себе си предвид на амбициите си, на това, което иска да постигне, и на това, което успява да постигне, тя естествено мери своите постижения с постиженията на другите европейски страни.
В момента ситуацията в Европа ни поставя в една съвсем различна светлина. Всяка държава, в това число и България, е длъжна, освен да мисли за ползите, които предполага кохезионната политика, да има задължението, разбира се, и възможността да дава изключително силни аргументи, че кохезионната политика има смисъл. Защото позволете ми да отбележа, на политическо ниво кохезионната политика, политиката по сближаване в момента е под натиск. Чуват се гласове за това какъв е ефектът на политиката за сближаване до момента, след като страни, които дълги години са били щедро финансирани по линия на политиката за сближаване, в момента са в дългови кризи, в тежка икономическа криза. Очевидно инвестираните до момента средства не са дали необходимия ефект.
Затова, освен ползите за инфраструктурата, за икономиката, за публичните администрации и най-сетне за обществото, ние имаме задължението с всички наши действия да даваме силни аргументи, че от кохезионната политика има смисъл. Това е най-вече предвид де факто стартирания дебат за бъдещето на кохезионната политика. Искам да ви напомня, че от няколко месеца имаме публикувани проекти за нови регламенти. През декември се проведе и Съвет по общи въпроси, който беше специално посветен на новите регламенти.
Оттук нататък това, което се случва във всяка една държава, би могло да бъде използвано като аргумент „за” и аргумент „против”.
Ще ми се да започна с хубава новина в този план. На първо място, искам да ви кажа, че за 2011 година по правилото N + 2 и N + 3 България няма да има никакво автоматично освобождаване на средства, тоест няма да загуби пари.
Втората хубава новина само ще я загатва и ще оставя на госпожа Михайлова да я доразвие. Това е по моя оценка изключително ниският процент грешки, които имаме във всяка от оперативните програми. Обикновено на това измерение се обръща доста по-малко внимание. Но без да правя бомбастични изказвания, искам да заявя, че средният процент грешки в България е няколко пъти по-нисък от средноевропейския и за огромната част от оперативните програми е по-нисък от прага на същественост. Половината оперативни програми са с процент грешка под единица – 0,22, 0,85. Това е в пъти по-ниско от средноевропейския индикатор, който е 5 процента. Лично моята позиция е, че е подозрително да имаме процент грешки нула. Това просто не е вярно.
Първата тема, която ще маркирам, е ситуацията с финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, как приключва програмният период 2007 – 2011 година и какъв е напредъкът по отношение на подготовката и стартирането на следващия програмен период.
Знаете, че по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство имаме право на общ ресурс от 21,5 млн. евро за периода 2007 – 2011 година, в рамките на което имаме 42 одобрени проекта на обща стойност почти 17 млн. евро. В рамките на крайния срок за допустимост на разходите успешно са приключили 30 проекта. Имаме удължаване на крайния срок до април месец тази година на седем проекта, както и пет проекта ще бъдат приключени със средства от резервния фонд.
Към края на 2011 година средният процент плащания е 74 процента. Това е около 14,5 млн. евро. Като вземем предвид удължените проекти и тези които са прехвърлени за финансиране от резервния фонд, този процент допълнително би могъл да бъде подобрен.
Само използвам повода да напомня, че въпреки малката стойност на този финансов инструмент, може да го дадем като пример за успеха му да идентифицира и да финансира до един успешен завършек наистина значими инвестиции, въпреки относително скромната стойност на финансовите интервенции.
Искам да напомня, че вследствие на финансирането по този механизъм беше изграден първият Музей на съвременното изкуство в България. Вследствие финансирането на този инструмент бяха отрити при археологически разкопки мощите на Иван Кръстител, имаме реконструиране на Шуменската крепост, както и много други проекти в образователната и в социалната сфера.
По отношение на Норвежката програма за сътрудничество за програмния период 2007 – 2011 година имаме 25 индивидуални проекта на обща стойност почти 18 млн. евро, както и 16 проекта за подготовка на проекти и 9 проекта за подкрепа на пътувания.
В рамките на крайния срок за допустимост на разходите успешно са приключили 19 проекта. Имаме удължаване на крайния срок на три проекта, както и решение за финансиране на някои проекти от резервния фонд.
Към края на 2011 година са извършени плащания за 15,6 млн. евро, което е повече от 85 процента от предоставените средства по програмата, както и за финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Разчитам тези данни, предвид удължения краен срок да бъдат допълнително подобрени.
Предполагам знаете, най-малкото аз съм имал възможност да го съобщя в тази комисия. През юни тази година бяха подписани меморандумите за разбирателство относно изпълнението на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм за следващия програмен период. България има достъп до една значително по-голяма сума спрямо тази от предишния програмен период по двата финансови инструмента – 126,6 млн. евро.
Споменавал съм и друг път програмните области, които са изчистени като резултат от преговорите. Към момента ресорните министерства, които изпълняват функциите на програмни оператори, подготвят програмни предложения, които следва да бъдат изпратени за одобрение на страните донори. Това трябва да се случи през месец февруари тази година. Официално е стартирало набирането на проектни предложения по програмната област „Глобален фонд за достойни условия на труд и тристранен диалог”, управляван от норвежката държавна компания „Иновация Норвегия”.
Очаквам набирането на проектни предложения по останалите програми да започне след средата на 2012 година, при всички случаи в рамките на годината, за да имаме възможността като допълнение към оперативните програми да ползваме по максимално добър начин и да оползотворим този ресурс.
За оперативната програма „Техническа помощ”. Както знаете, това е най-малкият като размер финансов инструмент от седемте оперативни програми. Само малко над 111 млн. евро е общата стойност на средствата, които са достъпни по тази оперативна програма – европейска част и национално съфинансиране.
Наред с това, въпреки малкия си размер, тази програма е изключително важна, защото тя има за цел да издържа, да укрепва и да развива капацитета на редица централни структури, които са отговорни за изпълнението на оперативните програми - централното координационно звено, одитният орган, както и други структури.
Имал съм възможност да споделя, че през 2011 година програмата се отвори и по отношение на други категории бенефициенти, например местните власти.
Само маркирам, че на последния Комитет за наблюдение допълнително бяха взети решения за включването на нови категории конкретни бенефициенти по програмата – Държавна агенция „Архиви”, Държавна агенция за закрила на детето и Агенцията по обществени поръчки.
Давам веднага кратко разяснение каква беше причината за включването на тези нови категории бенефициенти.
Проектът на Държавна агенция „Архиви” ще бъде свързан с цялостно централизирано съхраняване на документацията. Знаете, че имаме дългогодишен ангажимент да пазим документите от всички проекти по всички оперативни програми.
Проектът на Държавната агенция за закрила на детето е свързан с една важна и изключително добра инициатива като деинституционализацията. Тя се финансира от оперативна програма „Човешки ресурси”, от оперативна програма „Регионално развитие”, от Програмата за развитие на селските райони. Но има някои дейности, по същество хоризонтални - това е спецификата на оперативната програма „Техническа помощ”, които се финансират от нея.
И най-сетне, проектът на Агенцията по обществени поръчки, който е свързан с укрепване на капацитета и във връзка с прилагане на новия Закон за обществените поръчки.
По отношение на финансовото изпълнение на програмата приключваме 2011 година с договаряния малко над 50 процента – това е почти 56 млн. лв. и плащания от 23,5 млн. лв., което е над 21 процента. Това са плащания над средните.
Може да върнем нещата една година назад. Налице е ръст по отношение на всички основни показатели, свързани и с договаряне, и с плащане, и с верифицирани, и със сертифицирани разходи.
През 2012 година амбициите са ни програмата да продължи да изпълнява рутинните си функции, подкрепяйки всички централни структури – Централното координационно звено, одитния орган, разбира се, Информационната система за управление и наблюдение.
Съгласно индикативната годишна работна програма за 2012 година се предвиждат 19 проекта на обща индикативна стойност над 36 млн. лв.
Искам само да отбележа ретроспективно за 2011 година, хвърляйки мост към 2012 година, по-важните постижения, които имаме като резултат от финансирането на програмата. Безспорно съхранено е увеличение на капацитета на всички ключови звена, които споменах преди малко. Индикатор за това е изключително добрият показател за брой напуснали и загубени служители. Знаете, този показател се следи изключително внимателно както от мене, така и от колегите от Европейската комисия. Той е сигурен показател за това колко стабилна е системата.
Добрите резултати, свързани с договаряне и плащане, също могат да бъдат доказателство за повишения капацитет на всички звена и структури, които са отговорни за управлението на финансовата помощ.
Само да маркирам информационната система за управление и наблюдение ИСУН. Освен рутинните функции на електронна регистратура, която се ползва от всички управляващи и сертифициращи органи, както и от други структури, само ще напомня, че от 2011 година един допълнителен модул към системата дава възможност за електронно кандидатстване и електронно отчитане. Само напомням, че оперативна програма „Техническа помощ” беше първата програма, която се ползваше от възможностите на този модул.
Нещо, което не е без значение – изцяло е обновена техниката, която се използва от ИСУН, имам предвид сървъри, повече от един сървър. В момента хардуерното осигуряване на системата отговаря на всички високи европейски стандарти както за основен сървър, така и за авариен, което би могло да продължи да поддържа системата, включително и в аварийна ситуация.
Вие вероятно знаете, но използвам повода да напомня – реално физически е стартирало изграждането на 27-те областни информационни центрове.
Вече имах възможност да коментирам тази тема. Една голяма част от центровете като помещения, като извършени ремонти са в заключителна фаза. Една голяма част от центровете са с набран персонал и аз очаквам през пролетта на тази година ние да имаме възможност – както се казва, и вие ще бъдете поканени – да открием първата голяма част от информационни центрове. Разбира се, информационните центрове не са крайната ни цел, те са средство, за да могат всички категории заинтересовани страни, граждани, фирми, неправителствени организации, както и публични институции да получават адекватна, бърза и безплатна информация, свързана с възможностите им за изпълнение на проекти.
Разбира се, няма как да подминем, когато говорим за оперативната програма „Техническа помощ”, че тя ще бъде основният финансов инструмент, който ще осигурява финансово подготовката на следващия програмен период. По този повод – само да ви информирам – днес на заседание на Министерския съвет беше прието постановление за начина, механизма, отговорните структури във връзка с подготовка на партньорския договор с Европейската комисия и за текстовете на оперативните програми, процес, който примерно очакваме да бъде финализиран след около година и половина.
В общи линии това постановление на Министерския съвет ще определя начина, по който ще действа следващата година и половина, за да може без закъснение, с достатъчно качество България да представи и договор, и оперативни програми на Европейската комисия.
Следващият пункт в моето представяне се предполага да бъде обобщен анализ за степента на изпълнение на индикативните годишни работни програми за 2011 година по седемте оперативни програми.
Както знаете, по две от оперативните програми не се поддържа индикативна годишна работна програма като брой процедури - това са „Транспорт” и „Техническа помощ”, а можем да коментираме само стойността на планираните и на обявените процедури. Средният процент изпълнение на индикативните годишни работни програми за 2011 година е над 81 процента, като оперативна програма „Регионално развитие” е с изпълнение 100 процента – 11 планирани, 11 обявени процедури.
Оперативна програма „Конкурентоспособност” е с 57 процента – това е най-ниският процент изпълнение – 7 планирани, 4 обявени.
По оперативна програма „Околна среда” имаме 5 планирани и 3 обявени процедури.
По оперативна програма „Човешки ресурси” имаме 53 планирани, 50 обявени процедури, което е изпълнение над 94 процента.
По оперативна програма „Административен капацитет” имаме 16 планирани, 15 обявени процедури, което е изпълнение над 93 процента.
Финансовото изпълнение, тоест стойността на планираните спрямо стойността на обявените процедури и сключените договори е над 92 процента, като тук своеобразен рекордьор е оперативна програма „Техническа помощ” - с над 125 процента изпълнение. От ниските изпълнения са тези на оперативна програма „Околна среда” – около 78 процента, както и на оперативна програма „Конкурентоспособност” – 67 процента. Но средният темп на изпълнение по-скоро може да бъде окачествен като добър.
Като цяло за изминалата година са обявени 83 от планираните 92 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
По отношение на реално физическо изпълнение или по-скоро финансово изпълнение на оперативните програми, към края на 2011 година можем да посочим следните общи данни. Имаме договаряне над 65 процента от целия размер на финансовата рамка, което е над 5 млрд. 253 млн. евро или 10,3 млн. лв., и плащания над 1,5 млрд. евро или почти 3 млрд. лв., което е близо 19 процента. Имаме един процент разминаване с персоналната ми амбиция плащанията да бъдат 20 процента. Съвсем нищожно е разминаването, въпреки че е близо до цифрата от 3 млрд. евро.
По отношение на ръста на изпълнението на оперативните програми, защото в момента коментираме 2011 година. По отношение на договорените средства най-голям ръст се наблюдава в оперативната програма „Транспорт” – 191 процента; след това можем да посочим оперативна програма „Техническа помощ” – с ръст, близък до 100-процентовия; оперативна програма „Околна среда” с 95-процентов ръст; 35 процента ръст при оперативна програма „Регионално развитие”.
По отношение на реално изплатените суми отново най-голям е ръстът при оперативна програма „Транспорт” - близо 300 процента. Имаме голям ръст и при оперативна програма „Регионално развитие” – 74 процента; 58 процента при оперативна програма „Околна среда”, 94 процента при оперативна програма „Техническа помощ” и 82 процента при оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Кратък коментар относно изпълнението на данните по инструмента LOTHAR. Позволете ми само да припомня един свой стар коментар.
Финансовото изпълнение като абсолютни стойности, напредъкът по финансовото изпълнение като проценти, изпълнението на годишните индикативни работни програми, изпълнението на прогнозите на LOTHAR са абсолютно различни категории. Моля да не се удивлявате, че напредъкът на отделните финансови инструменти по всички тези показатели е различен. Те изразяват различни реалности. Най-малкото прогнозите по LOTHAR се правят от самите управляващи органи. Тук напредъкът се съобразява с целите, които те сами са заложили.
Тук е редно да се имат предвид възможни девиации, че трудно някой може да е посочил по-амбициозни цели. Някой управляващ орган, някой финансов инструмент може да е посочил по-ниски такива, с оглед по-добро изпълнение към финала.
Разбира се, има един обективен индикатор, с който трябва да се съобразяват прогнозите за LOTHAR, и това е „линията на смъртта” – така да я наречем, в графичните приложения. Не знам дали в презентацията има такава, тя е много ясно видима, където е линията на опасността от автоматично освобождаване на средства. Каквито и други прогнози да се правят, те не бива да се пресичат с „линията на смъртта”, под която имаме загуба на средства.
Средният процент изпълнение на прогнозата за договаряне според LOTHAR за 2011 година е над 75 процента, като имате на слайда данни по оперативни програми. Те варират така: 59 процента за оперативна програма „Транспорт”, 85 процента за оперативна програма „Околна среда”, 83 процента за оперативна програма „Регионално развитие”, 91 процента за оперативна програма „конкурентоспособност”, 67 процента за „Техническа помощ”, 76 процента за оперативна програма „Човешки ресурси” и 86 процента за оперативна програма „Административен капацитет”.
Редно е да отбележим, че по отношение изпълнението на прогнозата, освен това колко са били амбициозни или неамбициозни целите, както казах преди малко, огромно значение има дали има прекратени договори или дали има сключени договори на по-ниски цени, доколкото за договорените средства по големите проекти по смисъла на регламент 1083 се считат сключените договори с изпълнители, а не сключените договори с бенефициенти. Това уточнение е изключително важно.
По отношение на индикативните годишни работни програми за 2012 година. Управляващите органи на оперативните програми планират процедури за 2012 година на обща стойност близо 2,3 млрд. лв., като най-много средства логично са заложени в оперативна програма „Транспорт” – 1,5 млрд., което е обяснимо предвид спецификата на проектите. Същевременно програмите, финансирани от Европейския социален фонд, по-специално „Човешки ресурси” и ОПАК, имат планирани респективно 12 и 9 процедури през следващата година. Общият брой процедури, които е планирано да се отворят, е 26.
Какво показва прогнозата по инструмента LOTHAR за 2012 година, изразяваща не само амбицията на управляващите органи, но, както казах, да няма пресичане на някои от линиите, които индикират напредъка по договорени, верифицирани и сертифицирани разходи с „линията на смъртта”.
Между другото, преди да маркирам само данните, позволете ми да отбележа, че от натрупания опит през годините се забелязва вече много по-голяма доза реализъм при изготвянето на прогнозите от страна на управляващите органи. Няма свръх амбициозни, нереалистични прогнози, както се е случвало в предишни години, както и не забелязвам такива, които са свързани с поставянето на изключително ниска цел.
По отношение на договорените средства – виждате го на графиката. Само ще маркирам, че имаме два финансови инструмента, които според индикатора цел договорени средства планират над 100 процента изпълнение на бюджета: 114 процента в програмата „Транспорт” и 115 процента в програмата „Околна среда”.
Като цяло към края на 2012 година трябва да имаме 101,26 процента изпълнение на бюджета.
По отношение на верифицираните разходи, заложеният процент на изпълнение към края на 2012 година е 33, а по отношение на сертифицираните разходи процентът, който е заложен като цяло, е 26, като в ОП „Конкурентоспособност е 40 процента, 35 процента в ОП „Транспорт”, 35 процента в ОП „Административен капацитет”.
Не знам с колко време разполагам още, предвид заявеното от мене желание да бъда по-скоро стегнат и да има възможност за дискусия.
Само няколко думи, като няма да прекалявам с количествената информация, относно хоризонталните инициативи и системата за координация. И през 2011 година бяха факт усилията за оптимизиране на процеса на движение на парите, водени от желанието парите да имат по-къс път и да бъдат по-бързо до този, който има нужда от тях. Няма да изпадам в детайли да коментирам всички отделни инициативи, още повече, че съм имал възможност да коментирам някои от тях.
Само ще маркирам въвеждането на унифицирана процедура за разглеждане на възражения, създаване на възможността за увеличаване на размера на отпуснатата помощ при процедура на директно предоставяне, въвеждане на ред за провеждане на процедура за подбор на проекти със съкратени срокове, както и изготвянето на унифицирани образци на документи за формулярите за кандидатстване.
Всички сте запознати с едно от усилията, което тече през 2011 година – промяна в Закона за обществените поръчки. Не мисля да говоря по темата. Най-малко ще преповторя много неща, които сме говорили. Коментирали сме и актуализацията на дипломните образци документи по ПМС 55, промените в постановлението, определящи националните права за допустимост.
Към финал са усилията ни за изграждане на система за сътрудничество с международните финансови институции. Знаете, че тази инициатива стартира де факто преди една година с една среща в средата на месец ноември 2010 година, когато бяха поканени представители на Европейската инвестиционна банка, на Световната банка, на Европейската банка за възстановяване и развитие, на Европейската комисия, уточнявайки и посочвайки редица цели, където България има желанието и намерението да ползва техническа помощ, както и експертна помощ на тези институции за институционална реформа, за изпълнението на проекти в рамките на този програмен период и по-скоро и най-вече за подготовка на проекти за следващия програмен период.
Предвид желанието ни подобен тип услуги от страна на банките – да използвам този битов израз – да бъдат заплащани със средства от оперативните програми, имахме почти половингодишна комуникация, размяна на кореспонденция, преговори с Европейската комисия. Напомням, че през лятото на миналата година получихме официално разрешение от Европейската комисия да ползваме европейски средства, плащайки на международните финансови институции за подобен тип услуги.
В момента сме фактически на финалната права. Изготвени са меморандуми, които предстои в края на месец януари да бъдат подписани с Европейската инвестиционна банка и със Световната банка, които да уреждат реда и начина на сътрудничество. Успоредно с това българското правителство през последната година има така наречения мапинг или изключително детайлен списък със сфери проекти, където ние планираме да ползваме подобна помощ.
Само искам да отбележа, че такава помощ ще бъде ползвана само в сферите, където капацитетът на публичните институции в България не е достатъчен, на първо място.
И на второ място, като отговорен за координацията за предоставянето на този тип техническа помощ аз лично няма да позволя тя да води до аномия или леност от страна на държавните институции. Редно е да се знае, че една институция носи отговорността. Тя може да ползва външна помощ, но трябва в контекста да развие експертиза, да получи капацитет, а не някой друг да й върши работата.
Маркирам само създадената работна група, с оглед синхронизиране на практиката, свързана с финансовите корекции. Няма да коментирам по същество вътрешни ведомствени инициативи, свързани с увеличаване на капацитета.
Много беше свършено по отношение на усилията за по-добра публичност на всичко, което се случва с повечето подобни инициативи, по това сте наясно. Само припомням, че през изминалата година се състоя едно от заседанията на мрежата ИНФОРМ. Радвам се, че бяхме домакин на това заседание. Знаете, че тази инициатива се планира от Генералната дирекция „Регионална политика”.
От 2011 година вече имаме централен информационен и координационен офис, който има задача да координира мерките, свързани с публичност.
Няма да преповтарям, макар че има и някои нови информации, свързани с новите функционалности на ИСУН. Няма да коментирам в детайли, имал съм възможност да го правя и преди това, усилията ни по отношение на качествено и ползотворно участие в преговорите за бъдещето на кохезионната политика, както и на преговорите по предложенията на Европейската комисия за шестте регламента, които ще уреждат следващия програмен период.
Припомням само, че по отношение на общия стратегически документ „България 2020” има формирани секторни работни групи с отговорни ведомства, които работят. Това ще тече като процес заедно с подготовката на договора и изготвянето на текста на оперативните програми. Нормално е единият процес да се движи седем-осем месеца или почти година преди другия, доколкото конкретните технически детайли във всяка от оперативните програми трябва да са базирани на принципните приоритети, които имаме уредени в „България 2020”.
Сигурно бих могъл да кажа още много, но тук някъде ще приключа и ще ви дам възможност да ми задавате въпроси, разбира се, ако има такива. Благодаря ви за търпението и за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И ние Ви благодарим, господин Дончев, както за подробната информация, предварително изпратена ни, така и за това съдържателно експозе. Колеги, заповядайте за въпроси.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Госпожо председател, първо, аз се обръщам също с най-добри благопожелания за 2012 година към всички, за здраве и повече успех във всичко, което умеем, и късмет в това, което не зависи от нас. Смятам, че има нужда.
Конкретно с въпросите към Вас, господин министър, и към екипа ви, ще се постарая да бъда кратка, защото предполагам, че всички останали колеги ще искат да вземат думата.
Аз получих преди Коледа информацията от Брюксел от Генерална дирекция „Регионално развитие” за картината, която се дава за напредъка на България по усвояване на средствата по всички фондове. Справката показва, че имаме - за целия период говорим, не говоря за 2011 година, а за целия период 2007 – 2013 година по трите фонда – Кохезионен, Регионален и Социален, 52 процента договореност, верифицирани разходи 15,2 процента, сертифицирани 13,8 процента. Това е почти близко до цифрите, които Вие обявихте. Сами си даваме сметка, че въпреки прогреса, който отчитате и поставяте ударението на прогреса, тези цифри са крайно незадоволителни, като се отчита фактът, че ги обсъждаме на 11 януари 2012 година и имаме един много кратък срок, в който има страшно много за догонване.
В същото време, както сам посочихте в отчета за прогнозата LOTHAR и за следващата година, и прогнозата, която правите за тази година, Вие предоставихте любезно данните още преди месец. Договорените средства по прогнозата LOTHAR за 2011 година се движат около 75 процента, даже и 80 да ги наречем – така ги обявихте и Вие сега, и разплатените средства от прогнозата по LOTHAR, която сега не обявихте, но ми изпратихте информацията, са около 50 процента или да приемем, че е малко над 50 процента изпълнение.
Логично възниква въпросът, при условие, че прогнозата, която Вие сами правите за годината, не се изпълнява, не се доближава до желаните нива, договореността стига 75 процента, разплащането – около 50 процента. Или да приемам, че в последния месец е станало съответно доразплащане и този процент съответно се е качил, да приемем, на 60 или 65 процента, това е също тревожно неизпълнение на собствената ви прогноза.
Моят въпрос е конкретен. За 2012 година показахте тук една амбициозна програма и прогноза. На какво и как да приемем за реалистичен този подход и сигурност, че до декември 2012 година ще бъде изпълнена собствената ви прогноза, след като собствената Ви прогноза за 2011 година явно не се изпълнява?
Вие споменахте и аз цитирам – състезаваме се сами със себе си. Наистина да махнем това, че се състезаваме и с другите, където губим в това състезание и сме на непочетното 25-о или 26-о място. Въпросът е максимум средства да влязат в икономиката, да влязат при малките и средни предприятия, да влязат в селското стопанство и да не изреждам всички сфери.
Това ми е първият въпрос – как ще съумеем наистина за следващата 2012 година да реализираме съответно така заложената прогноза и какво ще направите вие като организация, като подобрение? Защото само с отчитане на минус под 1 процент грешки това не ни дава кой знае какво като възможност за хвалба. При условие, че 5-процентова е границата, която ни поставя Европейският съюз, разбирате, че да се пишем по католици от папата надали това е толкова важно, след като не успяваме да усвоим максимално средствата, от които имаме нужда.
Не искам да влизам в подробности по програмите. Но с оперативна програма „Конкурентоспособност” с това повтаряне на тази хвалба, че сме усвоили висок процент от средствата, след като на всички тук присъстващи е ясно, че това е една стъкмистика или както и да я наречем, защото парите са по ДЖЕРЕМИ и едва през месец ноември 2011 година започна реално да функционират един или два от фондовете. Просто най-малкото поне да не се изтъква и да се слага ударението там.
Погледнете какво показва картината, изпратена от Брюксел – 4,7 процента за оперативна програма „Околна среда”. Какво ще се случи и кога ще се случи в „Околна среда”? Хубаво е, че тук е и председателят на Комисията по околна среда госпожа Михайлова. 4,7 процента! Кога и как ще стане това до 2013 или до 2014 година?
Осем процента за „Човешки ресурси”! С 8 процента сме до под крушата, при условия на криза, при условия на растяща безработица, при условия на сериозна нужда за инвестиции на пазара на труда. Тези две програми продължават да бъдат повече от критични. Затова аз очаквам да дадете конкретни отговори. Приключвам, госпожо председател.
Вие споменахте за взетото решение на Министерския съвет за бъдещото управление на европейските фондове. Разбираме, че преди да вземете окончателните решения, тук ще се направи съответната дискусия и не само в парламента, но и със съответните партньори, за да е ясно закон ли ще има, каквато беше първата Ви идея, като встъпихте в длъжност, за управлението, ще има ли децентрализация и на кои програми, ще имаме ли регионални програми. На всички тези въпроси трябва да има отговор. Но, пак казвам, надявам се да не ни поставите през свършен факт. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Честита Нова година, колеги! Аз смятам, че тук сме събрали наистина да се опитаме да решаваме въпросите, защото те са общи и не са партийни.
Аз оценявам усилията Ви, господин министър, защото от собствен опит знам, че не е лесно. Но действително предизвикателствата, които са пред нас сега през 2012 и 2013 година, са в пъти по-големи, отколкото бяха през 2010 и 2011 година. И трябва да си даваме много ясно сметка за това.
Един от въпросите към Вас е следният. Тук са представителите на Сметната палата и аз смятам, че ще бъде много полезно Народното събрание в правомощията си да възлага до пет одита на година, да помоли Сметната палата по реда, който е даден, да направи един преглед на ефективността на всички системи, тоест на управляващите органи. Защото аз смятам, че през последните месеци Сметната палата не прави това. А и вие, и ние имаме въпиюща нужда от такива одити. Защото смятам, че страничният поглед на един такъв орган е много важен и от гледна точка на бъдещето на програмите – как ще функционират, и от гледна точка на това, което трябва да решим в следващите месеци. Защото аз погледнах числата.
Няма да си говорим с пропагандни трикове. Ясно е, че реалното усвояване вследствие на одобряването на програмите през 2007 година, която беше обективно нулева, стартирането на различните лотове по оперативните програми започва някъде през пролетта или средата на 2009 година. И неслучайно тогава такъв е бил процентът. Тоест ние имаме реално усвояване през 2010 и 2011 година.
Ако погледнем числата, през 2010 година сме усвоили 600 млн. евро с нашите разплатени средства, които е направил Националният фонд. През годината, която измина, те са 700 млн. евро – закръглям числата. Не се е случило нещо радикално. Значи вървим с някакъв темп, който обективно се налага от многото фактори.
Въпросът е, след като предизвикателството пред нас е в следващите четири години да усвоим над 81 процента от останалите средства, ние най-малко трябва да вдигнем двойно темпа. Магии в живота и чудеса няма. Много е важно наистина да си дадем сметка къде са онези места, които ни бавят. Според мене с един такъв поглед на Сметната палата – и то много бързо, в първите месеци на настоящата година, заедно с всички компетентни органи трябва да променим нещо. Дали това е по-голямата оперативност на служителите в различните звена на изпълнение... Защото аз не бих прехвърлил вината изцяло върху бенефициентите, но аз смятам, че има още субективни бюрократични пречки, които бавят процесите.
Според мене това трябва да направим. Защото в противен случай, независимо от високата цел, която сме си заложили в Закона за бюджета – да усвоим едва ли не два пъти и половина повече средства от предните години, това няма да се случи. Лошото обаче е, че ако досега ни спасяваше, както вие я наричате „линията на смъртта”, тя благодарение на кризата беше поотложена. 2007 година беше разхвърляна върху шестте години, правилото М + 3 присъедини и 2010 година. Тоест малко се отдалечи, но ние вървим много здраво към нея.
И ако досега не губим средствата, вече в земеделието според мене ще се стигне до това за миналата година, пък и в Кохезионния фонд и структурните фондове също има известен риск. Тоест ние трябва да си дадем сметка като държава как да променим ситуацията. Ситуацията не е добра.
Не е въпросът в числата. Ние можем да направим всякакъв разрез, който да ни изглежда много зле и който да изглежда прекрасно. Аз затова репликирах, че примерно програмата, която сте заложили, не сте изпълнили с 13 процента. И какво от това? Аз не съм доволен от това, не съм щастлив. Въпросът е обаче как да променим тази ситуация. Според мене тя е в наши ръце.
Така че моят въпрос към Вас е: считате ли, че един одит на Сметната палата и то спешен, възложен от Народното събрание, ще бъде полезен, за да можем да видим къде са нещата?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски. Госпожа Хубенова, заповядайте.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Господин министър, аз искам малко да обърна нещата в позитиви. Интересува ме развитието на две Ваши инициативи – на Вас и на Вашия екип, свързани с взаимодействието между управляващите органи и общините като основни бенефициенти по оперативните програми. За мене това са две полезни инициативи, които целят минимизиране на рисковете от недобри проекти и повишаване на капацитета на общините за усвояване на средствата.
Първата инициатива е така наречената инициатива „Българският ДЖАСПЪРС”. Можете ли да ни кажете използват ли се възможностите на оперативна програма „Техническа помощ” за развитие на тази инициатива, кой ще участва в така наречените мобилни групи и помощта към общините ще бъде ориентирана само в помощ при изработване на обществените поръчки и при коригиране на недобри обществени поръчки или ще бъде насочена изцяло към подпомагане на разработването на проекти по оперативната програма?
Другият ми въпрос е свързан пак с взаимодействието между управляващите органи и общините. В тежкото време на кризата след изборната година, когато въпреки Вашите препоръки за несмяна на екипите, работещи по проекти в общините, вероятно в много от общините това ще се случи, докъде е стигнало развитието на Вашата инициатива, която споделихте при предишното Ви изслушване за така наречения компенсаторен фонд за общините във връзка с преодоляване във връзка с механизма за финансови корекции? Знаете, че има много общини, които не могат да си позволят да плащат наложените финансови санкции и корекции. Какви мерки ще бъдат взети, за да не се стигне до фалити на общините?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Хубенова. Ще съберем първо всички въпроси, господин Дончев. Госпожа Михайлова, заповядайте.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, искам преди всичко да Ви благодаря за подробната и изчерпателна, изпратена предварително информация.
Имам един въпрос, който аз задавам стандартно вече от известно време насам, за първи път на една среща на комисията по повод Годишния доклад за изпълнението. Тогава попитах за индикаторите и ефективността от изпълнението.
Ние в продължение вече на години боравим с цифри, които отразяват финансовото изпълнение. Съгласна съм, че това е проблем. Съгласна съм, че това беше цел, която беше поставена от Вас. Съгласна съм, че търсим колкото се може по-високо изпълнение и инвестиране на средствата от структурните фондове в българската икономика и институциите, които могат да бъдат бенефициенти. Но отново поставям въпроса: кога ние по време на такива редовни отчети ще можем да чуем и нещо по отношение на изпълнението на целите на оперативните програми? Постигнахме ли някои от индикаторите? При договорени 67 процента по някоя програма примерно и при разплатени 23 процента какъв процент от индикаторите постигнахме? Постигнахме ли резултат? Това вече е сериозен разговор за това има ли смисъл кохезионната политика. Не употребата на парите. Употребата на парите е част от управлението на системата. Но дали ние постигнахме целите, които си поставяхме с изработването на оперативните програми и стратегическата референтна рамка? И това е изключително важно във връзка с подготовката на следващия планов период и какви цели ние си поставяме за следващия планов период.
Аз Ви моля да ми отговорите: кога, на кой етап ние ще получим информация за постигнати резултати по индикатори? Благодаря Ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Ще Ви дам, министър Дончев, сега думата, за да отговорите на поставените въпроси. После има още заявки за въпроси. Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Въпросите бяха по-скоро с характер на констатации. Не съм убеден, че съм в състояние да отговарям на констатации. Някои от членовете на комисията дават чисто ценностни оценки – това им харесва или това не им харесва.
Бързам да уточня, че никога не съм казвал, че аз самият съм във възторг, щастлив и прещастлив от напредъка. Въпреки това напредък има. Той не е мой персонален, той е напредък, който е заслуга на всички – управляващи органи, междинни звена и бенефициенти. (Неразбираема реплика на Меглена Плугчиева).
Госпожо Плугчиева, Вие като говорихте, аз не Ви прекъсвах. Виждам, че емоционално реагирате на всичко, но моля да ми позволите да довърша това, което съм започнал.
По това, което спомена господин Михалевски. През 2010 година, когато коментирахме плащания, верифицирани и сертифицирани разходи, няколко пъти ми напомнихте, че 400 млн. от тях са по ДЖЕРЪМИ. Сега сравняваме 2011 с 2010 година. Само че през 2011 година няма ДЖЕРЪМИ. Няма ги тези 400 млн. Това са чисти, класически, традиционни плащания към бенефициентите, без револвиращи инструменти и без финансов инженеринг. Редно е да отчетем тази разлика, когато коментирахме повече от един път, а няколко пъти какъв дял от средствата за 2010 година се дължат на инструментите за финансов инженеринг.
Иначе е хубаво да припомня – това е някакъв вид отговор на това, което каза госпожа Плугчиева. Ако имате нужда от данни в оперативен порядък, може да ми изпратите един имейл. Поемам ангажимента каквито данни са необходими на комисията и на Вас в персонално качество, да Ви ги предоставя. В някои отношения разполагам с по-пресни данни, отколкото разполагат колегите в Европейската комисия, по простата причина, че плащанията се правят тук, не се правят в Европейската комисия.
Единствените данни, с които те разполагат с няколко дни преднина, са реимбурсираните разходи или обратно възстановените разходи. Но там разликата е няколко часа – в смисъл ги знам по-късно от тях. За всички останали данни моите са по-пресни.
В този смисъл има известно разминаване от данните, които споменахте. Няма да изпадам в детайли. Аз лично все още не съм получил информация каква е последната класация, макар че тя се прави относително – микс от трите фонда, позицията на всяка от държавите.
Преди да изпратим последния сертификат, който беше почти за 400 млн. в края на тази година, България беше с 8,8 процента – сертификати и съответно реимбурсирани. Съседна Румъния беше с 3,8 процента, Италия беше със сходна цифра на тази, която беше за България. Няколко нови и стари държави членки бяха със сходен показател – от порядъка на 9 или 10 процента. След последния сертификат процентът на реимбурсиране е 15 или 14 и малко отгоре. Със сигурност България – госпожа Плугчиева е специалист да ни мери класацията, ние според нейните думи се движим между 25-о и 27-о място – е изпреварила поне една, ако не и повече стари държави членки, което беше отчетено от председателя на Европейската комисия като постижение за държава, на която това е първи програмен период и все още не може да се сравнява по опитност със старите държави членки.
Досега винаги съм имал коректен тон. Когато има някакъв проблем, не съм го спестявал, а съм го споделял откровено. Когато има прогрес или напредък, без да има повод за истерична радост, мисля, че също трябва да го отчетем.
По отношение на процента грешки. Само искам да отбележа, че и в момента над 60 оперативни програми – последните данни бяха за 68 или за 70 – в различните държави членки са в интерръпшън или съспеншън, тоест прекъснати или спрени. Не е необходимо да коментирам какво означава това, първо, имиджово по отношение на съответната страна, предвид старите травми, които има България от 2008 година, и какво означава по отношение възможността да се реимбурсират, да се възстановяват средства.
Само напомням, че по една програма, която е прекъсната или спряна, плащанията в страната могат да продължат, но страната не може да възстановява средства. България няма спряна или прекъсната програма.
Освен това тежестта, с която всяка държава участва в момента във формални или неформални преговори, включително и на Съвет, се базира на това в какво състояние е финансовата й стабилност, доколко създава проблеми, включително и по отношение на качеството на контрола и законосъобразността на разходите.
По отношение на одит от страна на Сметната палата. Ако ме не лъже паметта, частично покриващ това, което спомена господин Михалевски одит, е правен или се прави, най-малкото в някои структури на централното координационно звено такъв тече в момента. Най-малкото, специално по отношение на някои аспекти от работата ни. Иначе всички структури се проверяват непрекъснато от всякакъв вид контролни органи. Това са вероятно най-проверяваните структури в държавната администрация, не защото в тях има нещо подозрително, а защото там минават много пари в относително малко на брой структури и хора и процедурата е те да бъдат непрекъснато одитирани или проверявани, най-вече от Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз”, понякога от европейски одитори, включително от Сметната палата, от каквито други контролни органи е необходимо. Произвеждат се много по количество, което в никакъв случай не означава ниско качество, одитни и други категории доклади, които, ако има интерес, подозирам, че с голяма част от тях, които са стигнали до окончателна версия, може да се запознаете.
По отношение на Българския ДЖАСПЪРС в момента сме във финалните дебри на възлагането по реда на Закона за обществените поръчки. Ирония е, че имахме грижа за промяна на закона. Възлагането не мога да съм сигурен дали по стария или по новия закон ще се случи. Загубихме известно време в процедурата по възлагане.
По отношение на общия въпрос за капацитета на местните власти. 2011 година е годината, в която трябва да отчетем, че след като предишни години коментирахме най-критичния капацитет, тоест на звената на централната държавна власт, значителен прогрес в капацитета на българските общини. Това е категорично моя оценка и категорично становище от страна на комисията. И то не само по вътрешноведомствени индикатори, а от гледна точка на успеваемостта на местните власти.
Нямам впечатление – това също беше нюанс от въпроса Ви – за някакви мащабни акции, за масово освобождаване на хора, на експерти. Има отделни случаи. По-скоро считам, че голяма част от кметовете постъпиха прагматично и там, където има здрави ядра от качествени специалисти и експерти, поне към момента по-скоро има данни да са съхранени. Разбира се, как се ръководи една администрация си е ангажимент на съответния ръководител. Но тук по-скоро считам, че имаме проява на здрав разум.
По отношение на индикаторите, по отношение на тези финансови инструменти, по отношение на тези прояви, където сме в състояние да коментираме - и процесни индикатори, и индикатори, свързани с напредъка, в този момент, в който уважаемата комисия ме покани, аз съм в състояние да коментирам такива. Пак казвам, по отношение на тези финансови инструменти, където това е възможно. Процесни индикатори, свързани с материалния напредък, могат да бъдат коментирани към момента.
Освен финансовия напредък, ние поддържаме някаква база данни, където примерно горе-долу във всеки един момент знаем колко километра водопроводни тръби, колко километра канали и какъв брой пречиствателни станции, колко километра железница, колко линейни метра асфалт, колко хора са обучени по Програмата за развитие примерно на човешките ресурси или колко публични сгради са рехабилитирани. Но това са материални индикатори, те не са свързани с изпълнението на целите на оперативната програма и не индикират напредъка.
Доколкото на подобен етап е възможно да се коментират такива индикатори, аз приемам ангажимента, пак казвам, когато бъда поканен, да коментирам и едните, и другите – и материалните, процесните индикатори, и тези, свързани с успеха на оперативната програма.
Само да отбележа, че когато говорим за индикаторите, това далеч не е абстрактна тема. В момента на всички срещи – формални, неформални, когато се коментира следващият програмен период, се слагат няколко акцента, с които аз персонално от такава държавна позиция съм абсолютно съгласен. На първо място, имам предвид преместване на фокуса от финансовото изпълнение към конкретните резултати по отношение на икономиката, обществото и т.н.
На второ място, това вече съм го споменавал, това са макроикономическите условности, изискването за поддържане на бюджетна дисциплина като предварително условие за ползване на средствата, но това, което е пряко свързано с индикаторите, които коментираме. Имаме предварителни условия. Те са свързани с наличието и заложените цели в национални стратегически програмни документи, както и в закони. Ние имаме един предварителен анализ. Още никой не ни го е искал, но е наша грижа да бъдем подготвени за екзанти кандишаналитис по таблично приложение, където по очакваните предварителни условия сме направили една категоризация на документите, които имаме, дали те биха отговорили на евентуалните изисквания, макар че в детайли не можем да бъдем сигурни какви ще бъдат, какви нови документи е редно да се изработят.
И най-интересното - предполагам, че го знаете, но ако не го знаете, да го припомня, - съобразно напредъка, не финансовия напредък, не плащанията, не сертификациите, не верифицираните разходи, а по отношение напредъка на изпълнението на тези документи към края на програмния период, примерно към 2018 година, ще се определя дали страната ще има право да ползва петте процента от резерва. Ако има значим напредък, петте процента се освобождават и страната има право на пет процента по-голямо финансиране. Ако няма значим напредък по тези индикатори, петте процента се ползват от другите. Тоест споделям призива Ви да има всеобщ, не само на ниво включително и централната държавна власт, фокус върху ефекта от всяка от инвестициите.
Ние и към момента можем да коментираме частично изпълнение или може би в някои случаи неизпълнение на индикаторите. Разбира се, ще сме в състояние да направим финален анализ, когато приключат финансово и материално всичките оперативни програми. Но е редно да заострим вниманието на всички върху тези материални показатели, които в крайна сметка показват какъв е ефектът от всичко, което се е случило.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Може ли само за една секунда? Госпожо председател, възползвам се от момента да Ви помоля, когато е възможно и графикът на комисията позволява, да поканим господин Дончев, за да коментираме напредъка по изпълнението на оперативните програми от гледна точка ефект и постигнати резултати.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Има думата господин Танчев.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз първо искам да Ви поздравя. Защото въпреки че всички имаме желание за едно по-голямо усвояване, за повече средства, които да влизат в България, Вие за две години постигнахте до 100 процента увеличаване на разплащанията в сравнение с това, което заварихме. Така че смятам, че това е едно достойно постижение.
Моят въпрос е изключително кратък. Бихте ли ни разяснили малко повече таблица № 6 на стр. 17 от материала, който сте ни представили, от справката относно изпълнението на правилото N + 2 и N + 3? И по-конкретно какво е окончателното изпълнение за 2011 година по правилото N + 2 и каква е прогнозата за изпълнение по тази цел за 2012 година? Благодаря Ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Танчев. Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ: Моят въпрос е методологичен. Изхождам от примера с врачанския воден проект. Натъкваме се на зле подготвени търгове, които след това позволяват обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията, след това обжалване в съда, което забавя остро процеса. Една от причините, която наблюдавам, е това, че се правят опити да се уредят приятелски фирми, другарски фирми и по този начин се натаманяват търговете. Това води до сериозни препятствия. И ако говорим за ускоряване на усвояването на средствата по програмите, това се превръща в много сериозен проблем.
Натъкваме се също така на следното. Примерно по управлението виждаме, че няма достатъчно компетентност при управлението на проекта. Възлага се по линията на техническата помощ на някаква пак другарска фирма – така се натаманява търгът, очевидно със задкулисни договорки, господин министре. Очевидно. Натъквам се на това нещо. Не го казвам, за да се заяждам, а защото виждам как се мотаят нещата. Виждам как вече има солидно закъснение по водния проект във Враца и това закъснение ще се натрупва.
От тази гледна точка аз искам да попитам – когато говорим не за техническата помощ, какъв е надзорът на това как се харчат парите и качеството на резултата от харченето на парите по ”Техническа помощ”, защото тези търгове се подготвят по тази линия? Как се осъществява надзорът на качеството?
Ако така се движат нещата, по този начин няма да достигнем процентите, с всичките Ви похвални усилия, които оценявам по достойнство.
Не знам дали имате в момента отговор на този въпрос. Но аз виждам и сигурно и Вие се натъквате на всичко това, виждам как губим темпо именно поради всичките тези причини. Очевидно корупционните инстинкти в България продължават да действат. Очевидно има и друга мотивация при създаването на правилата на търговете. Аз знам, че те минават през министерствата, одобряват се тръжните правила и въпреки това се търсят начини да се заобиколят тези тръжни правила, за да се стигне до тези резултати.
Например изпълнителят на лот 1 във Враца в момента е абсолютно блокиран, защото има убийствено становище на Комисията за защита на конкуренцията за провеждането на търга и след това има обжалване в съда.
Какъв е критерият за качество, който можем да приложим? Аз в момента се чудя какво е това нещо, но виждам как нещата са се забили в задънена улица.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов. Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря. Уважаеми господин министър, благодаря за обхватната информация, която представихте. Аз се опасявам, че ще се повторя с това, което коментирахме с Вас и в зала „Изток”.
В момента от справката, която ни предоставяте към 31 декември, по отношение на договарянето наистина трябва да се кажат добри думи за оперативна програма „Транспорт”, за оперативна програма „Регионално развитие”, за оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. За оперативна програма „Административен капацитет” не искам толкова много да коментирам, защото ресурсът там е ясен, макар че той също не трябва да се подценява като реален инструментариум.
Видно е – поне така се представи, – че през предходната година има ръст в договарянето в оперативна програма „Околна среда”.
По отношение на изплатените суми обаче се вижда, че отново най-добре стои оперативна програма „Транспорт”. След нея идва ред на оперативна програма „Техническа помощ”, следват оперативна програма „Регионално развитие”, оперативна програма „Административен капацитет”. На последно място е оперативна програма „Околна среда”.
Аз приветствам добрите пожелания, изключително амбициозната програма за годината по отношение усвояването на средствата от еврофондовете по всички оперативни програми. И ви уверявам, че ще бъда един от първите, който наистина ще приветства всички добри резултати по която и да е оперативна програма.
Същевременно бих искал да изразя една много сериозна загриженост по отношение както на разплатените средства по оперативна програма „Околна среда”, също така и за договорените средства по оперативна програма „Околна среда”. Между впрочем това беше посочено и в медиите, мога да ви посоча точно в кои медии, както и в изявите и на министъра на околната среда и водите, и на директора на управляващия субект на оперативна програма „Околна среда”. Тези проекти са на зелено. Какъв е анализът, кога те ще стартират? И имайки предвид каква е формулата на договаряне на плащанията действително трябва да има пълна мобилизация.
Казвам го това най-добронамерено, защото и аз самият съм работил в тази материята. Не е лека материята, никак не е лесно да се работи. Не сме били безгрешни. Но много неща вече са изяснени – отношенията с Европейската комисия. Аз приветствам Вашия активен подход за диалогичност с Европейската комисия. Но има наистина основание за много сериозна загриженост, най-меко казано.
Втората част от въпроса ми към Вас е следният. Дай боже да се усвоят тези средства. Но има коментари. И добре е тук народните представители и всички ние да чуем, ако има рискове по отношение на средствата от Кохезионния фонд, могат ли те да бъдат пренасочени? Има ли такива идеи? И каква е идеята за бъдеще за оперативните програми? Има анонси, че те ще бъдат редуцирани. Има ли такива идеи и в каква насока се работи в най-ранна фаза, с оглед на това да има най-добра конструкция и структура, която да предполага най-адекватно и ефективно усвояване на евросредствата?
Ние се радваме наистина на предплатените средства. Но имайте предвид, че откакто сме страна – членка на Европейския съюз вече пет години, ако съпоставим членския внос, който имаме, и сумите, които са разплатени, всеки един може да направи съпоставка и да видим, че на този етап поне не сме донори, надявам се. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров. Господин Тошев, имате предизвикателството да си зададете въпроса в 1 минута.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Господин министър, аз искам да ми отговорите на въпрос, който има две съставки, но в края на краищата става въпрос за едно и също нещо. Мисля, че и това, което каза господин Агов, не може да се коментира, защото е извън обективната оценка.
Ние имаме вече опита от един планов период, почти изтичащ, защото вече сме в предпоследната му година. Имаме опита, почерпен от по-стари страни членки – и положителен, и негативен. Имаме проучени различни практики. Коментирали сме го много пъти, включително и при Междинния доклад, който Вие представихте, говорихме за нова институционална рамка за управление на евросредствата. Какво става?
Втората част на моя въпрос е почти същата – къде е идеята, на какъв етап е идеята за създаване на една нормативна база за следващия програмен период, както се казва вече Закон за управление на евросредствата, няма значение как се казва? Защото тук се съгласявам и ще дам само един пример, за да не наруша времевия отрязък, който има предвид председателят на нашата комисия.
За водния цикъл на Видин. При проектирането се печели от фирма, която е дала 50 процента по-ниска цена от втората. Има един култов филм, който се казва „Армагедон”, в който един от артистите казва: „Ужас изпитвам от факта, че летя на нещо и съм му поверил живота си, което е построено по най-ниската цена”.
Приключвам. Ще имаме ли смелостта – политическа и експертна, да направим нещо по въпроса? Не казвам дали ще бъде обединено, дали няма да бъде обединено, но просто да регламентираме дейността, за да нямаме тези коментари, толкова дълги, толкова обширни и толкова недоказуеми. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Господин министър, преди да Ви дам думата, тъй като следва изслушване на господин Валери Димитров, а се налага на господин Михалевски да напусне, му давам думата за едно предложение.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз благодаря. Господин министър, аз нямах предвид само аз или Вие да се запознаем с резултата от един такъв одит, който предлагам. Действително такъв комплексен одит на системите по различните фондове и по различните управляващи органи е правен в началото на стартиране на програмния период. И според мене има голяма нужда точно тази комплектност и ефективност на системите да се направи.
Затова, тъй като след малко трябва да тръгна, аз се извинявам и пред проф. Димитров и колегите от Сметната палата, че няма да мога да остана, моето предложение е да обмислим спрямо техните възможности да се направи този одит. Тук не е въпросът да се контролираме. Тук е въпросът да намерим онези малки препъни камъчета, които могат да бъдат отстранени. Това е предложението ми.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Михалевски. Заповядайте, господин Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз не знам дали ще имам достатъчно време да отговоря в необходимата степен, дълбочина и изчерпателност на всички въпроси. Но благодаря за добрите думи на колегите.
Ще започна отзад напред. Всъщност никъде, дори в стария Закон за обществените поръчки не съществува задължението на възложителя да ползва обезателно подхода, свързан с най-ниска цена. Това е въпрос на избор от негова страна. Факт е, че това е до голяма степен най-безопасната процедура. И когато са работили икономически най-изгодната оферта, тогава възложителят трябва да е със сигурност с по-голям капацитет и със сигурност да знае какво прави, за да не влезе в приключение, свързано с определени девиации, грешки и т.н. при възлагането.
Много от възложителите, даже не толкова вследствие стремежа към икономии – простете за това, което ще кажа, - а по-скоро заради малодушие избират подхода, свързан с най-ниска цена. Тази процедура е относително стерилна и предполага по-малки рискове. Няма да скрия, тя невинаги дава гаранции за най-високо качество. Това е факт. Вие като законодател дълбоко се съмнявам, че можете да вмените задължение при всеки един случай или пък изобщо по кой от двата подхода да работят възложителите.
Имаше конкретни въпроси, свързани с проекта за интегрирания воден цикъл на град Враца. Аз не съм в състояние да коментирам на ниво детайли тази информация. Само искам да се съглася, че качеството на техническата подготовка, в това число на техническите проекти, се явява критично не само за това, което се изпълнява впоследствие като качество, а за скоростта на изпълнение. Имаме не един или два случая с недобре подготвени, непълни проекти, при които се налагат усилия на късна фаза да бъдат актуализирани, да бъдат съобразявани с това, което имаме в действителността. За съжаление имаме случаи на проекти, които са подготвени не преди толкова много време – преди четири години, преди три години, които трябва да бъдат актуализирани спрямо, да кажем, актуалните технологични достижения в Европа. Никой няма интерес да възлага по същество по някоя ретротехнология или стара технология, при условие, че съществуват нови, които дават много по-добри икономически параметри.
Това е хоризонтален проблем – качеството на проектиране. Само че за него, простете ми, не може да бъде хвърлена вината върху проектантите. Финалната отговорност се носи от възложителя, този, който възлага и този, който приема впоследствие това, което му е проектирано.
Съвсем друг е въпросът какъв е капацитетът на част от структурите на местната и на централната власт да оценят какво се предлага, дали проектът е достатъчно качествен или не. Защото от многото хиляди проекти, които текат в България, се сещам за такива случаи, където възложителят реално не е бил в състояние да прецени, да оцени това, което му се дава като готов технически проект, доколко съответства на нуждите му, доколко съответства на добрите европейски практики, включително и за технологията, която се прилага.
В крайна сметка управляващите органи са отговорни да правят предварителен контрол. Те преглеждат книжата предварително, както техническата документация, така и чисто процедурната част от поръчката, за да сме сигурни, че тя ще бъде абсолютно законосъобразна. Факт е, че степента на техническата готовност, качеството на техническите проекти е едно от основните предизвикателства.
Примерно преди година и половина или две повтаряхме като мантра административния капацитет. Административният капацитет според мене в момента не може да бъде окачествен като такава болка. Лично на мене ми се иска да имаме на всякакво ниво малко – сега ще ви изненадам с това, което ще кажа – по-смели ръководители. Голяма част от проблемите, които имаме, са продиктувани от известна доза малодушие – и степента на бюрократично преосигуряване, и искането на втори, трети, четвърти документ по още един път. В крайна сметка това не е пиета към административния ред, а е опит за преосигуряване, което е излишно и тежи на системата.
Виждал съм много чудеса. Виждал съм върната декларация, защото е подписана с черен химикал; виждал съм искане да се представи несъществуващ документ – и това съм виждал. Примерно имаме процедура по ПМС 55 и единият от кандидатите – фирмата, има липсващ документ, вследствие на което е отстранен от класирането. Има искане от страна на междинното звено като че ли да се окомплектова досието с липсващия документ, ама той не е представен. А за това кандидатът е отстранен от процедурата.
За щастие това са единични случаи. Имаме възможност заедно с вас да се посмеем на тях. Те са единични случаи.
По отношение на структурата за следващия програмен период и какви са намеренията за уреждането на процеса. Вече от септември месец имаме на разположение проекта за нови регламенти. Каквито и промени да произходят в тях, те няма да бъдат дотолкова радикални, че да подхванат съвсем нова посока. Това, което ни липсва, преди да стартираме вече на ниво детайли разработката на закон, е окончателното решение за това каква ще бъде структурата. По отношение на процеса имаме и достатъчно текстове на няколко постановления на Министерския съвет, които регулират различните етапи на процеса. Имаме достатъчно опит от прилагането им. Тоест всичките части на пъзела са налице, за да може всичко това да бъде кодифицирано в един законов текст. Няма промяна от това намерение, което е изразено от мене преди време.
Финално, докъде достигаха всички дискусии вътре в правителството с различни категории партньори. Има центробежни и центростремителни сили. Лично аз вярвам, че сме близо до финалния вариант на решение. Очевидно е, че подходът, свързан с тотална централизация, към момента няма да бъде реализиран в най-радикалния му вид. Със сигурност ще има намаляване на броя на финансовите инструменти. С почти стопроцентова сигурност България за следващия програмен период няма да ползва междинни звена, защото добавената стойност от междинните звена е почти никаква. Така показва практиката – само удължава пътя на документите и на парите. Това е едно от няколкото сигурни неща.
Както знаете, има няколко места, където има потенциал за обединяване, с оглед намаляване броя на финансовите инструменти. Едните са инфраструктурните такива, като дотам ще бъдем по-предпазливи, защото все пак има и конкретна отраслова специфика на проектите в секторите „Транспорт”, „Околна среда” и „Регионално развитие”. Със сигурност ще има подобно движение по отношение на „Техническа помощ” и оперативна програма „Административен капацитет”.
Имаме дискусии, понякога спорове – нормално е да има спорове, колко точно трябва да са програмите. Лично моята позиция е, че при един по-консервативен или междинен вариант, който се оформя, освен всички останали нужди, които трябва да адресираме – знаете, има 25 процента европейски социален фонд, 30 процента кохезионен, знаете, че 50 процента от ресурса на европейския фонд за регионално развитие трябва да бъде фокусиран върху три от 11-те приоритетни цели – нисковъглеродна икономика, малки и средни предприятия, икономика, базирана на знанието. Освен всичко друго цел 11 е ефективна администрация. Лично моята позиция е, че трябва да има сигурни гаранции, включително финансов ресурс, защо не под формата на отделен инструмент, не само за поддръжка на системата, която отговаря за разпределението на парите, но и за провеждане на следващи крачки от административната реформа, за която всички ще се съгласим, че има множество нужди, не само на централно ниво, колкото на ниво деконцентрирани структури на държавната власт по места.
Лично аз виждам, че е напълно възможно да има за 400-500 млн. лв. един финансов инструмент, който да осигурява всички действия, свързани с този тип реформа, както и защо не бъдещите усилия, свързани с използването на електронното правителство.
По отношение на пренасочването на средства. Както съм казал и друг път, непрекъснато се правят - не се правят един път в годината, подобни анализи и се разиграват различни ситуации, като имаме два императива, с които се съобразяваме през цялото време: да няма загуба на средства и да няма неадресирани нужди или да се опитаме в максимална степен да адресираме нуждите.
Факт е, че оперативна програма „Околна среда” по никакъв начин не може да бъде окачествена като шампион по плащания, примерно сред оперативните програми. Вие добре знаете какви са причините за това – смяна на подхода още в средата на 2009 година, както и стари травми, свързани с дефектни процедури с проекти пак от 2009 година, което наложи болезнени корективни мерки във финансовия и в административния смисъл на думата. Това отне много време на управляващия орган. Към момента считам, че появата има всички предпоставки да демонстрира по-висок или по-добър резултат през 2012 година.
Дали е съществувала идея за релокация, тоест за местене на пари от Кохезионния фонд – добре знаете, че Кохезионният фонд финансира и водния сектор. Да, такава идея е артикулирана и е обсъждана. И решението – моето и на колегите, което имах възможността през месец ноември да дискутирам с комисаря Хан, беше, че към момента подобна релокация не се предвижда. Обяснявам просто – нуждите във водния сектор вероятно надхвърлят финансовите ресурси, с които разполагаме, включително от оперативната програма, повече от 6-7 – питате ме отговорно – 10 пъти. Няма как, не бих си позволил да местим финансиране за Кохезионния фонд към други цели, при условие, че нуждите във водния сектор са така сериозни.
Освен това Кохезионният фонд знаете, че е финансирал ограничен брой допустими дейности – железници, пътища, а Комисията никога не би позволила, пък и аз не бих предложил да местим пари от водния сектор, където имаме ангажименти да изпълняваме изисквания на европейското и на българското законодателство за емисии отпадъчни води.
По отношение на нетната финансова позиция имаше преди близо година, ако ме не лъже паметта, питане в парламента каква е нетната финансова позиция на България от началото на членството. Не съм сигурен, че мога да възпроизведа в немалки детайли цифрата. Тогава беше не по-малко от 3,5 млрд., ако включим всички предприсъединителни инструменти. Нетната финансова позиция на България към момента, ако разсъждаваме дори по най-стерилния критерий, тоест изключваме всичко, което продължава да се плаща, защото ние по ИСПА продължаваме да плащаме и ще продължим през 2012 година да плащаме, дори само по най-суровия критерий – оперативни програми и програма за развитие на селските райони, пак е положителна.
Ние сме бенефициент, а не донор. Имал съм и друг път възможност да кажа, дай боже страната ни скоро да стане донор, защото това означава, че ще е богата и развита страна. Нетните донори са само такива.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Дончев, за изчерпателните отговори. Колеги, не мисля, че има някой от Вас, който не е получил изчерпателен отговор на всички въпроси.
За 2012 година по принцип ще получаваме пет пъти повече, отколкото ще внасяме в европейския бюджет, така че определено сме с добра нетна позиция.
Благодаря Ви, господин Дончев, за Вашето участие. Имаше изключително много въпроси и това наложи удължаване на предвиденото време. Благодаря за разбирането и от страна на докладчиците по трета точка.

Продължаваме към трета точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ АТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА И ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИА „ОДИТ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕС” ЗА ЕФЕКТИВНОСТТА НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СРЕДСТВА В БЪЛГАРИЯ.
Докладчици по нея ще бъдат:
От страна на Сметната палата
Проф. Валери Димитров – председател
Цветан Цветков – заместник-председател
Таня Константинова - директор на Дирекция „Одити на изпълненията”
Радослав Иванов – съветник на председателя.
От ИА „Одит на средствата от ЕС:
Добринка Михайлова – изпълнителен директор.
Благодаря ви, че сте сред нас. Имате думата. Кой ще започне пръв?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, все пак госпожа Михайлова е дама. Освен това има едно чисто професионално съображение, че тя разполага с доста по-оперативна информация поради самото естество на одитната дейност, която извършва.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Михайлова, като дама и като човек с повече информация по темата.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря много. Аз също бих искала да поздравя всички с Новата година и да ви пожелая много лично щастие, много здраве и успехи.
Съгласна съм с господин Димитров, че ние разполагаме с по-специфична информация, поради факта, че като одитен орган нашата работа и нашите функции са строго регламентирани от европейските регламенти и ние сме длъжни и се съобразяваме изцяло с тях, тоест следваме логиката това, което се очаква от нас, да бъде извършено и докладвано пред Европейската комисия.
В съответствие с одитните стратегии по всички оперативни програми през втората половина на 2011 година нашата работа продължи в съответствие със стратегиите и с годишния ни план. Стартиралите в началото на годината одити на проекти, така наречени „одити на операции”, бяха извършени успешно в съответствие с плана и бяха финализирани. През август месец бяха връчени предварителните доклади и до към края на годината бяха финализирани тези проверки.
Това са изключително важни одити за нас, защото на базата на тях ние имаме възможност да изразим одиторско мнение доколко всички сертифицирани разходи са законосъобразни и точно представени пред Европейската комисия.
В информацията, която сме ви предоставили, сме посочили сертифицираните разходи за 2010 година, тоест ние докладваме с малко закъснение. Към 31 декември 2011 година изпращаме финансовите доклади към Европейската комисия за финансова година 1 януари – 31 декември 2010.
От таблицата, която сме ви представили, можете да видите колко са сертифицираните разходи, точната сума, която е възстановена от Европейската комисия, и какъв процент от тези сертифицирани разходи са одитирани от нас.
По няколко от оперативните програми, а именно „Конкурентоспособност”, „Транспорт”, „Околна среда” и „Развитие на сектор „Рибарство” ние сме направили сто процента проверки, тоест всичките проекти със сертифицирани разходи през 2010 година са проверени от нас. По останалите програми имаме също така значителен процент от проверени сертифицирани разходи.
Общо проектите, които сме одитирали в рамките на четири-пет месеца, са 177. Резултатите са обобщени и са взети под внимание от нас при изготвянето на годишния контролен доклад и издаването на годишното одиторско мнение, представени на Европейската комисия.
Какво е нашето впечатление тази година от одитите на операциите. Може би си спомняте, миналата година по отношение на процента грешка, който изключително внимателно се наблюдава от Европейската комисия, не е добре да бъде повече от 2 процента от прага на същественост, тоест това, което Европейската комисия смята, че е допустимо да има като сгрешени разходи, е до 2 процента от тези, които се сертифицират. Ако за предната финансова година - 2009, имаше един голям процент от грешки в повечето програми, то за тази година, както господин Дончев изтъкна и аз държа да подчертая, всички оперативни програми са под двата процента от прага на същественост, което е изключително голям успех.
Да, може би това, че се наложи да се преповторят някои процедури от самите управляващи органи, да променят своите процедури за контрол, да засилят самите те контрола върху обществените поръчки, затова че и сертифициращият орган включително положи доста усилия и засили контрола върху управляващите органи, това забави усвояването и верифициранията на средствата, но пък донесе наистина един добър резултат в края. Защото, да, не е наша самоцел само да имаме нисък процент от финансови грешки. Ако нямаме усвояемост – какво от това? Но това е и доверие в момента.
Тази година беше тежка за управляващите органи. Те положиха много усилия. И макар че аз като одитор не обичам много да хваля хората, които проверявам, смятам, че трябва да се отдаде дължимото на техните усилия и на всичко това, което те направиха, на волята и желанието. Те не си завряха главите в пясъка, напротив, смело и отговорно преповториха множество обществени поръчки, тоест преповториха своя работа, направена недостатъчно качествено на един по-ранен етап, в резултат на което самите те направиха финансовите корекции и за нас не остана грешка. Тоест тази грешка вече наистина е изключително контролируема.
Вярвам, че оттук нататък, тъй като процедурите вече заработиха и определено смятам, че са ефективни и адекватни, в бъдеще ще се ускори процесът по верификация, ще се ускори процесът по контрол, който те самите осъществяват в съответствие с новите процедури, и това ще се усети и от бенефициентите.
За случаите, за които говориха уважаемите господа депутати. Трудно е вече да се изпуснат подобни грешки в обществените поръчки, защото предварителният контрол, който се осъществява от управляващите, много стриктно следи вече дали има дискриминационни критерии, заложени така, че да навеждат на мисълта и възможността определени фирми да спечелят. Това наистина вече се гледа внимателно от тях и когато се установят такива нарушения, самите управляващи органи налагат финансови корекции на тези процедури.
По отношение на системните одити, а именно одитите, с които ние се изразяваме доколко са ефективни системите за управление и контрол, те са също задължителен елемент от нашата работа. Поиска се също да бъде направен такъв всеобхватен одит, с който да се изрази одиторско мнение относно ефективността на системите.
Бих искала да кажа, че такъв одит ние правим всяка година на всяка една оперативна програма в съответствие с одобрените от Комисията стратегии и ние сме задължени да докладваме на Комисията доколко системите за управление и контрол са адекватни и ефективно функциониращи.
Така че по всички оперативни програми ние сме направили системен одит, като сме се фокусирали главно върху две ключови изисквания, а именно процеса на верификацията и контрола, който те правят, и процеса по селекция в началото на годината. А сега в края на годината стартирахме и са вече пред финализиране в момента системни одити за ключово изискване 7, а именно завеждане на нередностите. Тоест ние проследихме в одит доколко в управляващите органи има изградени процедури да заведат нередностите, които самите те са установили, нередностите, които са установени от нас, дали те правилно са осчетоводени, дали са докладвани на АВКОС, така, както следва да бъдат докладвани. И мога ад ви кажа, че впечатленията ни и предварителните резултати по всички оперативни програми са, че всички нередности са правилно осчетоводени и заведени и всички нередности са докладвани в съответствие с правилата на АВКОС, а оттам до ОЛАФ към Европейската комисия.
Извършихме системен одит на сертифициращите органи по двете оперативни програми, за които отговаряме, за двата сертифициращи органи – единият е Национален фонд по седемте оперативни програми от европейския регионален, кохезионния и социалния фонд, и сертифициращия орган по оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство”, който е отдел в Държавен фонд „Земеделие”.
По отношение на сертифициращия орган – Дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите, сме одитирали всичките ключови изисквания към техните системи и в съответствие с критериите, по които следва да бъдат оценени, а те са зададени от Европейската комисия, ние сме оценили системите им като работещи, тоест с оценка 1, която е най-високата оценка. Считаме, че сертифициращият орган през тази година също допринесе много за ниското ниво на грешки в резултат на затегнатия контрол от тяхна страна, в резултат на което – да, има по-малко верифицирани разходи понякога, по-малко пуснати за сертификация към Европейската комисия, но върнати на управляващите органи да бъдат направени корекции, в резултат на което и грешките са по-малки в края на годината.
По отношение на сертифициращия орган за програма „Рибарство” системите са оценени с оценка 2, тоест необходими са някои подобрения. Но като цяло също считаме, че системите на сертифициращия орган функционират както трябва.
Правихме хоризонтален системен одит и на Информационната система за управление и наблюдение ИСУН и на Счетоводната система САП.
По отношение на ИСУН ние обхванахме дейността на Дирекция „Информационни системи на управление на средствата от Европейския съюз” в администрацията на Министерския съвет, на Дирекция „Информационни системи” в Министерството на финансите и седем оперативни програми. Мога да кажа, че ИСУН се развива. Имаме някои бележки по отношение на финансовия модул в ИСУН, дадени препоръки за неговото бъдещо доразвиване, с цел да бъде напълно засечена информацията по верифицирани и сертифицирани суми и тези, които се пускат към Европейската комисия. Мога да кажа, че всички препоръки са приети и се работи в доразвиването на ИСУН, в добро темпо, със заложени конкретни срокове и ангажименти и изключително отговорно се продължава работата за подобряването на ИСУН.
Отчитайки за 2010 година какво се е случило, през 2011 година одитирахме програмите за трансгранично сътрудничество България - Македония, Българи – Сърбия и България – Турция. Мисля, че си спомняте, че с тези три програми малко късно получихме оценки за съответствие поради това, че те самите нямаха готовност и разписани системи. Преди всичко проблемите идваха от партниращите държави и необходимостта от някои действия, които трябва да бъдат предприети от тях.
Програмите вече стартираха. Направихме системни одити, но те са с лимитиран обхват, поради което сме изразили квалифицирано мнение. За това, което сме проверили, мисля, че няма причини за безпокойство.
В резултат на цялостната работа по оперативните програми сме издали към 31 декември 11 годишни контролни доклади по всичките оперативни програми, за които сме одитен орган. Мисля, че ги знаете. Осем са оперативните, пет са от регионалния фонд - „Транспорт”, „Регионално развитие”, „Околна среда”, „Техническа помощ” и „Конкурентоспособност”, две са към Европейския социален фонд – „Човешки ресурси” и „Административен капацитет” и осмата оперативна програма е „Рибарство” към Европейския фонд по рибарство, и трите в Трансгранично сътрудничество. От тези 11 програми четири са със становища без резерви, тоест нямаме никаква квалификация по отношение на разходите. Останалите седем програми са със становища с резерви.
Квалификацията по няколко от програмите е в резултат на лимитация в обхвата, тоест не сме имали одити на операциите, не е имало сертифицирани разходи, които да одитираме, за да се изкажем върху тях, а няколко от оперативните програми имат лимитация в резултат на старите грешки от 2010 година - мога да дам за пример „Околна среда” и „Регионално развитие”, - по отношение контрола върху обществените поръчки.
Най-хубавото и положително е, че като цяло грешката е под двата процента и че към настоящия момент ние сме докладвали пред Европейската комисия, че всички дадени от нас препоръки са взети под внимание, че системите са коригирани, там, където е необходимо контролът да се подобри и усъвършенства, това е направено. Така че като цяло бих казала, че годишните контролни доклади тази година са положителни – това, което сме изразили ние като одитен орган.
По отношение на предприсъединителната програма ИСПА продължаваме с одитите. Финализирахме 13 одита за сектор „Околна среда”, два в сектор „Транспорт”. Издадохме един финален доклад, така наречените лайтинг ъп декларации по един от проектите за „Околна среда”. В момента текат 12 одита за приключване на проекти, финални доклади, с които, след като приключим финално работата си, би трябвало да се затворят 12 финансови меморандума по ИСПА. Това са магистрала „Люлин”, отсечката Пловдив – Свиленград, няколко големи инфраструктурни проекти. И ще бъде важно да бъдат затворени добре, тоест нашата оценка да бъде добра, без много финансови корекции. Надяваме се да са добри резултатите.
В общи линии всичко, което е заложено и дадено пред Европейската комисия като план, комуникирано с тях, е изпълнено от нас.
Няколко думи, ако ви интересува, за оперативна програма „Административен капацитет”. Аз мисля, че вече тази тема не е болезнена за нас. Бих искала с гордост да заявя, че имаме един хубав, много сплотен екип, много амбициозен, с много добри вече одитори.
Не мога да не подмина, че оперативна програма „Техническа помощ” подпомага нашата дейност, включително за едно наистина добро възнаграждение на одиторския труд, за нашето обучение, за осигуряване на технически пособия от рода на компютри. Вече имаме одитен софтуер, който издигна работата ни изключително на професионално ниво. Изцяло работата е в електронен формат и се обобщава от специализиран софтуер.
Всички одитори имаха възможност да посетят многократно обучение в страната и в чужбина и продължават да бъдат обучавани целенасочено там, където е необходимо. Имаме вече над 15 одитора с международно признат сертификат СИА, за който не се взима лесно изпитът, но те го положиха успешно. Продължават процесите по сертифицирането им. Вярвам, че наистина тези 50 млади хора в близко време ще бъдат едни от най-добрите одитори за одит на европейски средства и много по-конкурентоспособни, включително от тези в частния сектор. Този капацитет със сигурност ще помогне в бъдеще работата да върви още по-добре по отношение на одитите.
Планираните ангажименти също така сме ви ги представили. Те са както винаги. Ние имаме съответствие с регламентите, както казах, регулярни одити всяка година, по всички оперативни програми – системен одит и по всички оперативни програми одит на операциите. Вече извадките ни са готови по всички оперативни програми, имаме списъка с проектите, които ще бъдат одитирани. Тези дни започнахме да изпращаме писма на управляващите органи, даваме информация кои са тези проекти. Започнахме да уведомяваме и бенефициентите, че ще ги посетим и ще ги одитираме. Също така значително голям процент от сертифицираните разходи отново ще бъдат проверени от нас.
Смятаме все повече и повече да намаляваме нашата одиторска работа в резултат на добрите оценки, които получаваме в края, в резултат на това, че считаме, че системите са заработили по-ефективно и в резултат на това грешките, които ние хващаме, са по-малко. Така че ще намаляваме нашата работа, за да не сме в тежест и ние на управляващите органи и на бенефициентите, предвид множеството контрол, който се оказва отвсякъде. Както и всички други ангажименти, които споменах, по отношение на ИСПА, които предстои да приключат, са планирани. Капацитетът на този етап смятам, че е достатъчен.
Единствено по Европейското икономическо пространство за следващия програмен период в момента стартирахме одит на над 30 проекта по тази програма.
За следващия програмен период сме планирали и сме заложили по „Техническа помощ” да аутсорсваме, тоест изцяло оценката за съответствие, системните одити и одитите на операциите да бъдат предоставени на външна одиторска компания само под нашия надзор с нашата методология. Само по тази оперативна програма. За всички останали програми считаме, че можем и имаме капацитета да ги покрием толкова, колкото е необходимо.
Това е, което имам да кажа. Ако имате някакви въпроси, на ваше разположение съм. Опитах се доста бързичко да представя информацията. Надявам се, че съм била изчерпателна.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, проф. Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. На Вас и на всички уважаеми членове на комисията, дами и господа, искам да пожелая всичко хубаво и спорна година, както и на всички присъстващи.
Аз ще се постарая също да бъда кратък в края на това доста дълго заседание. Преди всичко искам да направя няколко уговорки във връзка с представянето на резултатите от нашата одитна дейност.
В този 6-месечен период, съпоставено с предишното изслушване в комисията, ние сме приключили 6 одитни задачи. Четири от тях са със сериозно, системно значение с продължително одитирани периоди по определени европейски програми и два одити, които засягат изпълнението на проекти в две общини – Брацигово и „Родопи”.
Но аз искам да обърна внимание, за да няма недоразумение, че всъщност Сметната палата като върховна одитна институция не дублира своята дейност с одитния орган – Агенцията за одит на европейските средства към Министерството на финансите. Както стана ясно от изложението на госпожа Михайлова, всъщност планирането на техните задачи и изпълнението им е в по-оперативен план. Те работят, така да се каже, на годишна основа и дават много по-оперативна информация, която тя представи тук, включително за 2011 година. При нас няма такова изискване. Затова нашите одитни задачи, свързани с управлението на средствата от Европейския съюз, са насочени върху по-продължителни периоди. Тези периоди обхващат няколко години. Получава се едно технологично забавяне, бих казал, поради продължителността на извършените одитни задачи.
Одитите, свързани със управлението на средствата от Европейския съюз, обикновено продължават между пет и осем месеца. Така че нашите одитни подходи са принципно по-различни в сравнение с одитните подходи, използвани от Агенция „Одит на средства от Европейския съюз”.
Тук искам да обърна внимание, че тези одитни задачи аз ще ги посоча. Те са шест: одит в оперативна програма „Транспорт” по приоритетна ос 2 – Развитие на пътната инфраструктура по трансевропейските и основните национални транспортни оси за периода 1 януари 2007 до 30 юни 2010 година. Обхванат е период от три години и половина. Основен адресат е агенция „Пътна инфраструктура”.
След това при оперативна програма „Околна среда” – одит в частта „Приоритетна ос 1” - Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води и „Приоритетна ос 2” – Подобряване и развитие на инфраструктура за управление на отпадъците в периода 1 януари 2008 – 30 септември 2010 година.
След това искам да обърна внимание, че е правен одит на оперативна програма „Техническа помощ” от началото на програмния период до края на 2010 година, както и на оперативна програма „Административен капацитет” за същия период – от началото на програмния период до 30 декември 2009 година.
Искам да обърна внимание, че нашите констатации в тази насока са, че по естествени причини започва програмният период и има сериозни проблеми с професионалния, с административния капацитет. Ние констатираме множество проблеми. По тази причина ние сме ги посочили в изложението, което изпратихме до комисията. Като цяло проблемите се свързват най-вече с липсата на добри вътрешни правила, с липсата на добри контролни процедури, на добра контролна дейност и, разбира се, с липсата на професионален капацитет, най-вече в някои от институциите, които участват в управлението на тези програми. Там е просто пословично. Например бих посочил агенция „Пътна инфраструктура”, където наистина дълги периоди от време има сериозни проблеми с хората, които работят по тези програми. Голямо текучество има.
Като цяло искам да обърна внимание, че бих сумирал проблемите, на които сме се натъкнали:
- недостатъчното ресурсно кадрово осигуряване,
- проблемите в контролната дейност,
- липсата на добри контролни процедури,
- недостатъчно добрите правила за работа.
И нещо, което се наблюдава, разбира се, това е болест на цялата българска администрация – в публичния сектор липсата на добро взаимодействие и добра координация между различните звена, въвлечени в управленския процес. Това е стара болест, която трудно се преодолява. Тя се наблюдава.
В същото време нека да посоча, че въпреки че нашите одити обхващат и началото на този период, се наблюдават определени добри практики. Нека да не бъдем толкова черногледи. В продължение на няколко години постепенно се изгражда професионален капацитет и се наблюдават и някои добри управленски практики, бързо се създават правилата, бързо се обучават хората за работа, започва да се изгражда в определени насоки добър контрол, добри счетоводни политики, добри счетоводни правила. Но като цяло, разбира се, в тези периоди, в които ние сме одитирали, има много сериозни дефицити. И повече или по-малко общата оценка е, че това е нормално.
Нека да обърна внимание, че това се отнася за управляващите органи по тези оперативни програми „Транспорт”, „Околна среда”, Административен капацитет”, „Техническа помощ”.
Има два одита, свързани с общините. Става дума за община Брацигово във връзка с предоставена безвъзмездна финансова помощ в подкрепа за осигуряване на подходяща рентабилна образователна инфраструктура, допринасяща за устойчиво местно развитие за двегодишен период – 2008 – 2009 година.
Другият одит е в община „Родопи” за периода 2009 – 2010 година – Защита на населението и превенция на риска от активирали се свлачища на територията на община „Родопи”.
Общото, което може да се каже, е, че – мисля, че това е симптоматично, - много общини са в това състояние, в този период те поначало нямат добър професионален капацитет, управляващ тези проекти, допуснати са сериозни неточности, сериозни грешки, лоша организация на работата. В този период мисля, че почти повсеместно се срещат тези проблеми.
Аз се надявам, че тези неща вече са в процес на преодоляване.
Нека да посоча и това – да не звучи като оправдание, - че тези одитни задачи приключваха в един много особен период от институционното развитие на Сметната палата. Както знаете, от началото на миналата година влезе в сила нов Закон за Сметната палата, който изискваше нова административна управленска организация. Ние реорганизирахме нашата работа. Закриха се отделения, териториални поделения, сформираха се нови управленски звена – това са дирекции, оглавявани от директори. Вече Сметната палата е изградена по коренно различен начин.
Освен нормалния стрес, свързан с тази реорганизация на работата, нашите одитори бяха подложени на сериозен персонален и психологически стрес, защото те трябваше да отговарят на изискванията на закона и докато в рамките на осъществяването на одитните програми за 2010 и 2011 година те се натрупаха, забавиха се по обясними причини, те трябваше да се явяват и на изпити.
Нека да обърна внимание, че към момента аз наистина бях впечатлен, че тези хора едновременно си вършеха работата, взимаха кратки отпуски, подготвяха се, намираха достатъчно време за подготовка за изпити, явяваха се и като цяло 80 процента от явилите се одитори в Министерството на финансите на изпита за вътрешен одитор, както позволява законът, успешно се справиха с това препятствие. И в момента нашият одитен персонал е в огромната си част сертифициран като вътрешни одитори. Това го позволява законът.
Сега предстои да се проведат и изпитите, организирани от нас за целия заварен одитен персонал. Там имаше едно изключително сериозно изпитание. По обясними причини, разбира се, ние имахме забавяне в изпълнението на одитната програма. Това е категорично.
Нека да обърна внимание, тук присъства господин Цветков, заместник-председател на Сметната палата, и госпожа Константинова – директор на дирекция „Одити на изпълнението”, които са, така да се каже, персонално отговорни за предстоящите одити на европейските средства съобразно организацията на работата в Сметната палата.
Аз искам да ви кажа накратко това, което сме предвидили като одитни ангажименти в програмата ни за 2012 година. Ръководили сме се от принципа, че трябва да се предвидят по-малко на брой одитни ангажименти, но със сериозно системно значение в най-рискови зони и там, където става дума за огромен паричен ресурс, за огромни средства. Нека да обърна внимание на това.
Разбира се, ръководили сме се и от системно функционалната значимост на определени действия. Аз ще ги посоча съвсем накратко, те са изпратени в парламента, публикувани са на нашата интернет страница. Предвиждаме няколко сериозни одитни ангажименти:
Мониторинг на оперативните програми, съфинансирани от структурните и кохезионните фондове. Мониторингът е изключително съществен компонент на контрола, упражняван във връзка с управлението на оперативните програми. Това има много сериозно системно функционално значение и затова сме го предвидили. Ще дадем една по-пълна представа за начина, по който се упражнява тази функция.
Предвиждаме одит - Изпълнение на схема за предоставяне на безвъзмездна помощ, квалификационни услуги и обучение на заети лица. Одитът ще бъде в Агенцията по заетостта. Става дума за много сериозен бюджетен ресурс. Обикновено одитните ни задачи предвиждат управление на средства от порядъка на десетки и стотици милиони евро.
След това изпълнение на мярка 211 – Плащания за природни ограничения на фермери в планински райони по ос 2 „Опазване на природни ресурси и природната среда в селските райони” по Програмата за развитие на селските райони. Организацията е Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие”. Става дума за огромен паричен ресурс.
Следващата задача ще бъде Резултати от дейността на главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” в МРРБ в качеството й на управляващ орган на програмите за трансгранично сътрудничество. Отново става дума за огромен паричен ресурс, който досега е стоял извън вниманието на одитиращите органи.
По-нататък имаме съвместен одит с други сметни палати, който е фокусиран върху опростяване на регулациите за структурните фондове. Там участваме с няколко сметни палати. Това е, така да се каже, съвместен одит, който ще даде доста добра информация на Европейската комисия.
Изпълнение на проекти по отворена процедура за директно предоставяне на помощ по подобряване интермодалността при превоза на пътници и товари по програма „Транспорт”. Това е в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Това е една специална програма също със сериозна бюджетна натовареност.
Изпълнение на проекти по Приоритетна ос 2 – „Подобряване на технологиите и управление на предприятията” в процедура „Технологична модернизация на малки и средни предприятия”. Това е по оперативна програма „Конкурентоспособност” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Агенцията за малки и средни предприятия.
Изпълнение на процедура „Развитие на приоритетна ос 1” – „Насърчаване на икономическата активност и развитие на пазара на труда, насърчаващ включването” от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” в Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта. Също така става дума за много сериозен бюджетен ресурс.
Ако някой се интересува, госпожа Константинова има данните за бюджетния ресурс, който се управлява и ще бъде обект на нашето одитно внимание.
Това е съвсем накратко, госпожо председател. Ако има въпроси, ние сме готови да отговаряме.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, проф. Димитров. Колеги, заповядайте, ако имате въпроси. Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Аз се радвам, че госпожа Михайлова беше тук при изслушването на министър Дончев. Как съвместяват това, за което казвате, че не намирате нарушение, с това, което виждаме на терена? Очевидно тръжните процедури не са направени като хората, за да бъдат жалвани по такъв категоричен начин. Вероятно са спазени някакви рецепти, дадени за тези тръжни процедури, но липсата на резултат е налице.
Вие казвате: всичко е о’кей, ако видим, че има дискриминация спрямо определена компания, това се отразява веднага. Но резултатът е там, в другите компании, които участват. Виждаме следното нещо – там, където е играл факторът „цена”, предложена е ниска цена, това е дало много точки при определянето на крайния резултат от тръжната процедура и се оказва, че на тази цена не може да бъде постигнато качеството, необходимо и изисквано по проекта. Да речем, тръбите не са от това качество. Няма как да бъде изпълнен проектът на тази цена.
Това са скрити методи за влияние на търга. Получава консорциум от фирми изпълнението на първи лот. Комисията за защита на конкуренцията констатира много тежки нарушения при осъществяването на тръжната процедура.
Вие, госпожо Михайлова – не Ви упреквам, казвате: одитът не показва никакви нарушения, много малък процент грешки и т.н. Става въпрос за проект за 68 млн. евро. Това е проект, който е от европейска величина, не е проект само от местна, регионална величина. Ако се издъни този проект, България ще има много тежки черни точки за това, че не може да усвоява парите. Защото това е един от най-големите проекти за воден цикъл в Европа.
Казвам ги всичките тези неща, защото нямам никакво основание да имам недоверие към одитите, които вие извършвате. Но някъде има някакъв дискрепънси в цялата тази история, за да се стига до такова забавяне. Аз се мъча да установя къде е заровено кучето в цялата тази история. Вие казвате: ние спазваме идеално препоръките на Европейската комисия, на ОЛАФ и т.н. Обаче нещата долу стоят така като пряк резултат.
Аз не съм експертът, който може да каже как ще се реши този въпрос, но очевидно трябва да търсим някакво решение по качеството на тръжните процедури. Защото например търгът за управлението на проекта е проведен по всички правила, вие не сте констатирали никакви нарушения. Само че компетентността е под много сериозно съмнение.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Агов. Само да вметна – нека все пак да не правим генерални оценки за единичен евентуален случай. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Аз ще си позволя да отговоря, включително и за конкретния проект. Говорим в момента за процедура, която се обжалва. И тези 68 млн. не са платени, което значи, че не са били никога в обхвата на наши проверки. Ние проверяваме единствено и само, когато някакви пари от Европейския съюз стигнат до крайния бенефициент. Това е първото.
Второ. Аз дълбоко се съмнявам, че управляващият орган – щом говорим за воден сектор, управляващият орган е „Околна среда”, - който наистина затегна контрола и извършва предварителен контрол на тръжното досие, не е направил бележка на конкретния бенефициент. И ви обещавам, аз ще проверя тази процедура, ние като одитори ще я проверим.
Как може да се минимизират тези грешки. Мога да кажа за 2009 година какво се случи. По Закона за обществените поръчки възложителят, тоест в случая общината или крайният бенефициент е този, който носи управленската отговорност по закон. Той трябва да подготви правилните документи, тръжното досие, да я обяви, да я контрактува, да я договори, да сключи договора и да го изпълни. Ето защо управляващите органи в техните процедури не бяха въвели предварителен контрол на тази документация. Те извършваха единствено контрол върху разхода. Когато вече се започне строителството на пречиствателната станция, с първата фактура, която дойде в управляващия орган, да речем, че нещо не е направено и т.н., те започват да проверяват процедурата и то доста бегло. Когато ние извършихме одитите си миналата година, установихме, че има много подобни случаи, има много случаи, в които в самите критерии са заложени условия, които въвеждат на мисълта, че те са дискриминационни, има случаи, в които се доказва, има случаи, в които се изискват например обороти в милиони пъти повече, отколкото е необходимо и различни други специфични условия. Имаше много нарушения за лоша и грешна методика за оценка, която не се прилага по еднакъв начин за всички кандидати, тоест нарушават се принципите за равнопоставеност между кандидатите. И в резултат на множеството грешки, които установихме, и финансовите корекции, които предложихме, и те станаха тежест на тези общини, които бяха в обхвата ни, управляващите смениха подхода. Те решиха да правят предварителен контрол на тези документи.
И би трябвало това, за което говорите Вие, особено ако процедурата е скоро проведена, да е било хванато от управляващия орган. Ако не е хванато, то е жалко. Някъде вероятно този контрол в конкретния случай се е пропукал. Нещо, в което отново казвам, че се съмнявам, предвид на това, че познавам добре колко стриктно и на колко нива те вътрешно правят проверка на едно досие. Предполагам, че става дума за документация, която е минала на по-ранен период.
Но как може да се подобри. Аз мога да Ви отговоря веднага. Направиха се промени в Закона за обществените поръчки. В момента предварителният контрол от март месец трябва да е централизиран в Агенцията за обществени поръчки. И този кмет по този проект или по който и да е друг проект, който трябва да получи финансиране, ще мине предварителен контрол в Агенцията по обществени поръчки точно за това – да се провери има ли такива дискриминационни критерии, заложени в обявата. Тоест в общи линии такива условия, които накрая да казват: ето тази фирма да спечели. И всеки, който прочете обявата, да разбере за кого е направена.
Агенцията по обществени поръчки трябва да спре такава процедура. Трябва да си даде бележките, че не може да бъде пусната. Въпреки всичко въпросният възложител има право да я публикува. Няма как да ги спрем. Законът им дава на тях тези възможности да го направят, но има неусложнена процедура, с която евентуално да се спре финансирането, ако те не се съобразят с бележките на агенцията.
Така че мисля, че все по-малко и по-малко ще бъдат тези случаи. Да, ние сме хванали много процедури с грешки и сме наложили в милиони финансови корекции. Понякога дори ми тежи на съвестта.
Когато някой кмет дойде и каже: Вие ще ни фалирате общината, вашата финансова корекция е 5 или 6 млн., а нашият бюджет е толкова – не ми е приятно. Определено не считам, че аз съм виновна за тази финансова корекция.
Единственото, което правим ние, е да защитаваме общия интерес – и на Европейския съюз, и на България, да не позволяваме незаконосъобразни процедури да бъдат финансирани с европейски средства. И го правим.
Конкретният случай – той не е бил все още в обхвата ни и не е проверен – би трябвало да е минал на предварителен контрол. И е много вероятно, ако са имали такива условия в самото тръжно досие, те да са били коментирани от управляващия орган и въпреки това възложителят да си е пуснал процедурата, защото законът му дава това право. И той си носи отговорността. Ако евентуално процедурата е спряна, той би трябвало да носи отговорността и да му се търси отговорността защо един проект няма да бъде успешен и няма да приключи в определените срокове или няма да получи цялото финансиране от Европейския съюз.
Така че мисля, че се работи в тази посока точно все по-малко и по-малко да бъдат тези случаи, за който Вие давате пример. И мисля, че включително централното координационно звено, Министерският съвет полагат много усилия да обучават общините, конкретните си бенефициенти точно в тази посока – да показват грешките.
Включително и ние сме давали лошата практика за пример, изпраща им се в смисъл: моля, внимавайте, защото за такива случаи вие при всички случаи ще бъдете санкционирани. А финансовите корекции са големи. Защото ако този проект е за 68 млн. и се контрактува с грешна процедура, а той със сигурност ще попадне в обхвата ни, защото е изключително висока стойността му, той ще бъде санкциониран с 25 процента от стойността и няма да получи финансиране. За тези 25 процента общината ще трябва да търси кредити и свои средства, за да ги покрие, защото няма да ги получи от Европейския съюз. Това мога да ви го гарантирам.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Колеги, имате ли други въпроси? – Няма.
Предлагам да приключим това натоварено заседание, което имахме, но за сметка на това изключително ползотворно.
Искам да ви съобщя, че на утрешното заседание на комисията първа точка ще бъде изслушване на тройката посланици; във втора точка е предвидено изслушване на външния министър Николай Младенов във връзка с процеса по формиране на позицията ни за новия фискален пакт – на какъв етап е самата работна група в Брюксел. Това ще бъде за информация на двете комисии, тъй като ще проведем съвместно заседание с Комисията по външна политика и отбрана. С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията. Благодаря на всички. Желая ви хубава вечер.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

(Моника Панайотова)