П Р О Т О К О Л

№ 87

На 12 януари 2012 година се проведе съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика и отбрана при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне програмата и приоритетите на Датското председателство на Европейския съюз с участието на:
Н.Пр. г-н Коре Янсон, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Дания
Н.Пр. г-н Лешек Хенсел, извънреден и пълномощен посланик на Република Полша
Н.пр. г-н Ставрос Амвросиу, извънреден и пълномощен посланик на Република Кипър.
2. Изслушване на информация от Николай Младенов – министър на външните работи, във връзка с Новия Фискален Пакт на Европейския съюз.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-87/14.12.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки – внесен от Министерския съвет.

На заседанието присъстваха: Н.Пр. Коре Янсон – извънреден и пълномощен посланик на Кралство Дания, Н.Пр. Лешек Хенсел – извънреден и пълномощен посланик на Република Полша, Н.Пр. Ставрос Амвросиу – извънреден и пълномощен посланик на Република Кипър
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и от председателя на Комисията по външна политика и отбрана Доброслав Димитров.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми колеги, Ваши превъзходителства! Уважаема госпожо Василева - заместник-министър на околната среда и водите! Бих искала да започнем днешното съвместно заседание на двете комисии, тъй като имаме вече наличния кворум.
Първо, ще гласуваме дневния ред:
1. Представяне програмата и приоритетите на Датското председателство на Европейския съюз с участието на:
Н.Пр. г-н Коре Янсон, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Дания
Н.Пр. г-н Лешек Хенсел, извънреден и пълномощен посланик на Република Полша
Н.пр. г-н Ставрос Амвросиу, извънреден и пълномощен посланик на Република Кипър.
2. Изслушване на информация от Николай Младенов – министър на външните работи, във връзка с Новия Фискален Пакт на Европейския съюз.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 102-01-87/14.12.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки – внесен от Министерския съвет.
4. Законопроект за ратифициране на измененията на Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, в Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан, № 102-02-31, внесен от Министерския съвет на 9.12.2011 г.
5. Законопроект за ратифициране на конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 година в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 година в Ню Йорк, № 102-02-32, внесен от Министерския съвет на 20.12.2011 г.
6. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерския съвет на 4.01.2.12 г.
Първо моля да гласуват дневния ред колегите от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (от 1 до 3-та точка).
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Предлагам да гласува Комисията по външна политика и отбрана.
Против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ ПРОГРАМАТА И ПРИОРИТЕТИТЕ НА ДАТСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ С УЧАСТИЕТО НА:
Н.ПР. Г-Н КОРЕ ЯНСОН, ИЗВЪНРЕДЕН И ПЪЛНОМОЩЕН ПОСЛАНИК НА КРАЛСТВО ДАНИЯ
Н.ПР. Г-Н ЛЕШЕК ХЕНСЕЛ, ИЗВЪНРЕДЕН И ПЪЛНОМОЩЕН ПОСЛАНИК НА РЕПУБЛИКА ПОЛША
Н.ПР. Г-Н СТАВРОС АМВРОСИУ, ИЗВЪНРЕДЕН И ПЪЛНОМОЩЕН ПОСЛАНИК НА РЕПУБЛИКА КИПЪР.
Истинско удоволствие за нас е, че Ваши превъзходителства, сте днес тук и имаме възможност да поемем щафетата от Полското председателство заедно с Датското. За нас е истинско удоволствие да приветстваме Датското председателство.
Господин Янсон, Вашата държава всъщност за седми път е председател на Европейския съюз, тоест имате наистина богат опит и ноу-хау, което означава, че въпреки трудните предизвикателства, които предстоят пред Общността, Вие имате необходимия опит за тяхното преодоляване, разбира се, със съвместни усилия.
Искам да благодаря на Н.Пр. Хенсел за прекрасното ни сътрудничество, което имахме в рамките на Полското председателство. Това бе наистина едно успешно председателство на страна от Централна Европа, нечленка на Еврозоната, която съумя да постави основите за намиране на дългосрочно решение на проблемите в Еврозоната и за дълговата криза в нея. Така че считаме, че всъщност фискалният съюз е една естествена крачка и логична следваща стъпка към задълбочаване на икономическия и паричен съюз.
Искрено се надяваме по време на Датското председателство успешните теми, които започнаха по време на Полското председателство, във връзка с Многогодишната финансова рамка и кохезионната политика на Европейския съюз, във връзка с интелигентното решение, до което се достигна по отношение на България и Румъния за присъединяването им към Шенген, както и разширяването на Европейския съюз, ще продължават да бъдат на ключови места в европейския дневен ред и ще могат да намерят своето интелигентно решение през следващите шест месеца.
За мене е удоволствие първо да дам думата на господин Хенсел – извънреден и пълномощен посланик на Република Полша, за да обобщите, Ваше превъзходителство, с няколко думи, от Ваша гледна точка, успеха на Полското председателство. След това ще дадем думата на настоящия председателя и ще завършим с Н.Пр. г-н Амвросиу – извънреден и пълномощен посланик на Република Кипър, които ще поемат щафетата през втората половина на годината. Заповядайте, Ваше превъзходителство.
Н.ПР.ЛЕШЕК ХЕНСЕЛ: Госпожо председател, господин председател, членове на българския парламент! На първо място, бих искал да благодаря за много вежливите думи, които бяха казани по отношение на нашето председателство. Ние наистина се опитахме да работим възможно най-добре, като имахме за първи път възможността да ръководим Европейския съюз за половин година.
Когато започнахме нашето председателство, ние обобщихме подхода си в три думи, с които описвахме начина, по който ние гледахме на ролята си и на Европейския съюз: нарастващ, сигурен и отворен.
Нека сега да започнем обобщението на Полското председателство с това, което беше насочено към гарантиране на нарастваща Европа.
Финансовата криза до голяма степен определени дейностите на Полското председателство. И ние защитавахме идеята за повече Европа, европейска интеграция и общностен подход.
В дебата по икономическото управление ние дадохме предложение да се запази кохерентността и интегритета на Европа 27, да се усилят европейските институции, да се защитят по-ранните постижения на интеграцията.
Приключването на преговорите по шестте пакта и решенията, базирани на доброволното участие на всички заинтересовани страни към формулата на Европакта плюс трябва да бъде споменато.
Като си даваме сметка колко жизненоважен е вътрешният пазар, ние организирахме редица събития, за да дебатираме неговото засилване. Краковската декларация, която беше подписана на Форума на вътрешния пазар през септември тази година, всъщност дава серия препоръки, които целят да се премахнат съществуващите бариери, които пречат на функционирането на вътрешния пазар.
Ние базирахме нашите действия върху предположението, че най-ефективната борба срещу кризата трябва да се фокусира към мерки, насочени към растежа.
Полското председателство излезе с доклад към Европейския консенсус за растежа, който излезе в началото на октомври тази година, и той отговаря на два основни въпроса:
Първо, какви са движещите сили, които трябва да изберем, за да засилим растежа и
Второ, как да балансираме необходимостта от растеж с необходимостта да запазим устойчиви публични финанси.
Пример за действия, насочени към растежа, може да бъде възползването напълно от дигиталната икономика на развитието на регионите и предприятията и пълното използване на възможностите, които „Зелената” икономика и глобализацията ни предлагат.
Колкото до преговорите за многогодишната финансова рамка, Полското председателство лансира формула за сътрудничество с Европейския парламент.
Аз бих искал да подчертая както иногурацията на преговорите по финансовата перспектива за 2014-2020 година, така и успешния компромис, съгласно който предложението на Европейската комисия ще бъде базата за разговорите.
Успешното приключване на преговорите по бюджета за 2012 година също трябва да бъде споменато тук.
Нарастваща Европа се нуждае от сигурна Европа, сигурна не само в смисъла на институционална или общностна рамка, която включва политика за управление на границите, която работи и която уважава своите граждани, но също така Европа, която да има сигурни енергийни източници.
Един от приоритетите на Полското председателство беше да се засили външната енергийна политика на Европейския съюз. Нашето предложение за създаване на външно измерение на Европейската енергийна политика беше прието от Енергийния съвет и Полското председателство успя да договори мандата за преговори с Азербайджан и Туркменистан по отношение на Транскаспийската линия.
След дълъг дебат Полското председателство успя да постигне договореност по европейския патент. Ние се надяваме, че той ще започне да функционира по време на Датското председателство.
Аз тук бих искал да добавя също и за личната сигурност, директивата за Европейската заповед за защита на жертвите от домашно насилие, която осигурява защитата във всички държави членки. Тя вече беше вече одобрена.
По социалната сигурност. Разширяването на храната и програмата за бедните хора беше договорено.
И накрая за сигурността на храните. Бяха договорени нови правила за етикетирането на храните. Започна и дебатът по общата селскостопанска политика.
Накрая, за отворена Европа. Определено подписването на Договора за присъединяване на Хърватска към Европейския съюз е един успех за всички нас. Но в процеса на разширяването трябва да се направи още много. Жизненоважно е да засилим помощта на всички страни от Западните Балкани, така че те да могат да изпълняват програмите си за присъединяване. Ние се надяваме, че присъединяването на Хърватска ще бъде положителен пример и ще бъде вдъхновение за останалите Западнобалкански страни да продължат реформите.
Трябва да се добави тук, че пътят за началото на преговорите за присъединяване с Черна гора през юни 2012 година беше открит и през първото тримесечие на 2012 година решението да се даде на Сърбия статуса на кандидатстваща страна ще бъде потвърдено.
Нашето председателство гледаше и на изток, и на юг. Полското председателство възобнови и засили офертата за източните и южните ни съседи.
По време на Полското председателство Европейският съюз приключи преговорите върху дълбоко и всестранно споразумение за свободна търговска зона с Украйна и започна такива преговори с Грузия и Молдова.
Струва си да споменем, че по време на нашето председателство Европейският съюз реши да отпусне допълнителни средства до 2013 година за подкрепа на демокрацията в двата региона на нашите съседни страни.
Когато говорим за източното партньорство, трябва да кажем, че декларацията за средствата на върха във Варшава от септември миналата година предложи важни заключения в трудни времена. Жизнено важно е това, че ние препотвърдихме нашето намерение по-нататък да засилваме икономическите връзки и временно да въвеждаме безвизово пътуване с държавите партньорки, включително с най-голямата от тях – Украйна. Тази страна сега е предмет на специално внимание от страна на Полша и Европейския съюз.
Признавайки необходимостта да подкрепяме демократичната промяна в страните и обществата от съседните ни страни, които преминават през период на преход, Полското председателство инициира инициативата за създаване на Европейска фондация за демокрация.
Определено материален успех на Полското председателство е фактът, че Калининградска област беше капсулирана в така наречената „малка гранична зона”. Нашето удовлетворение е, че това засили отношенията с Русия.
Нека сега да цитирам полския министър на външните работи Радослав Шикорски, който е в спор с тези, които твърдяха, че разширяването е една от причините за съвременната криза, който преди няколко седмици каза в Берлин: Разширяването създаде растеж и богатство в цяла Европа. И той даде един пример – че износът на Европа 15 към страните от Европа 10 нарасна двойно през последните 10 години. Така че разширяването далеч не е причина за кризата. Нещо повече, то забави икономическите сътресения. Благодарение на предимствата на търговията в един по-широк пазар западноевропейските държави бяха принудени да се сблъскат с действителността много по-късно.
Като цяло, Договорът от Лисабон ограничи обхвата на действията на председателството на Полша. Обаче по мнението на много хора Полското председателство показа, че ефективното, ефикасно председателство все още може да играе много важна роля.
Бих искал също така да подчертая факта за тясното сътрудничество на Полското председателство и на Европейския парламент, което определено създаде допълнителна стойност в нашата работа през последните 6 месеца. Благодаря ви за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, Ваше превъзходителство. Основните послания, които се очертаха, са стремеж към интегритет, растеж, сигурност, разширяване, добросъседство, партньорство.
Сега Ваше превъзходителство г-н Янсон, ще кажете кои от тях ще бъдат запазени, кои ще бъдат доразвивани. Заповядайте.
Н.ПР. КОРЕ ЯНСОН: Госпожо председател, господин председател, дами и господа! Както Вие, госпожо председател, споменахте във Вашите встъпителни думи, това е вече седмото председателство на Дания в Европейския съюз, но в същото време е първото председателство след приемане на Лисабонския договор, което означава, че това Датско председателство няма да прилича на никое от нашите предишни председателства. Сега вече работим в рамките на програмата на триото Полша, Дания и Кипър. Това също означава, че Датското председателство ще продължи работата в различните сектори, започнати от Полското председателство, които току-що бяха очертани от полския посланик.
Разбира се, всяко председателство има своя запазена марка и има свои особености. Това несъмнено също важи и за Датското председателство.
Разбира се, Датското председателство ще бъде белязано от настоящата икономическа криза. Защото ми се струва, че към този момент всички добре разбираме, че Европа понастоящем преживява най-тежката икономическа криза от Втората световна война насам. За всички в Европейския съюз, независимо от това дали са членове на Еврозоната или не, борбата с настоящата икономическа криза е най-важният проблем и задача през 2012 година.
Страни като България и Дания се намират в сравнително комфортна икономическа ситуация в сравнение с редица други държави – членки на Европейския съюз. Но ако икономическата криза в останалите европейски страни не бъде преодоляна, страни като България и Дания също ще бъдат сериозно засегнати. Защото ако кризата не бъде скоро победена, кой в Европа ще бъде в състояние да купува нашите експортни стоки?
Когато става дума за преодоляване на икономическата криза, това се отнася най-вече до дейността на Европейския съвет, което означава нашите 27 министър-председатели и президенти и в частност председателят на Европейския съвет господин Ван Ромпой. Както знаете, той в момента отговаря за преговорите в Брюксел между 27-те държави, членки на Европейския съюз по новия Фискален пакт или така нареченото Международно споразумение за засилен Европейски съюз.
Всички ние, разбира се, се надяваме, че едно такова споразумение ще бъде постигнато скоро, така че да даде възможност всички икономики в Европа да се стабилизират.
Всички знаем, че само 17 от 27-те държави – членки на Европейския съюз, са членки на Еврозоната. Останалите 10, включително Дания и България, все още са извън Еврозоната. Този факт придава на Датското председателство на Европейския съюз много специална роля в предотвратяване задълбочаването на различията между държавите членки, онези, които са членове на Еврозоната, и онези, които не са, когато става дума за преодоляване на икономическата криза. Ако подобно разцепление бъде допуснато, това ще има много сериозни последствия за Европа. Защото знаем колко сериозни могат да бъдат последствията за финансовите пазари от едно такова разцепление.
Когато става дума за преодоляване на икономическата криза, безусловно е необходимо да се засили фискалната дисциплина и да бъдат намалени дълговете на няколко държави членки. Но това съвсем не е достатъчно. Ние трябва да постигнем икономически растеж, защото без икономически растеж няма да бъдем в състояние да изградим едно проспериращо общество в Европа.
Когато формираме европейския дневен ред, задачата за икономически растеж трябва непременно да бъде включена и тази задача е високо в дневния ред на Датското председателство през следващите шест месеца.
Икономическите приоритети на Датското председателство са: динамична Европа, по-зелена Европа, ориентиран към бъдещето бюджет на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 година. И тук възниква естественият въпрос: как тези цели могат да бъдат постигнати?
За всички европейци е от изключителна важност Европа да остане сила, с която да се съобразява целият свят. Ние не искаме Европа да бъде маргинализирана през ХХІ век, защото това би било едно много тъжно наследство, което да оставим на нашите внуци и правнуци.
Ето защо Датското председателство ще фокусира усилията си върху по-нататъшното развитие на големите успехи на Европейския съюз, а именно Единния пазар, който беше стартиран преди 20 години, а също така ускоряване на икономическия растеж.
Ние ще работим също така да гарантираме колкото може повече от 12-те инициативи на Европейската комисия, свързани с модернизацията на Единния пазар, да бъдат преведени в действие, така че да бъде гарантиран икономическият растеж. Тези 12 инициативи са всъщност есенцията на онова, което трябва да направим, за да постигнем икономически растеж. Тези 12 инициативи включват:
- подобряване на достъпа до финансиране за малките и средните предприятия,
- гарантиране успеха на дигиталния Общ пазар, така че да се укрепи доверието на гражданите в електронните транзакции;
- също така симплисициране на директивите за счетоводство, което ще намали административната тежест върху малките и средните предприятия.
Всичко това ще доведе до значителни стеснявания от 5 млрд. евро.
Вие знаете всички тези приоритети и инициативи. Те може да звучат малко скучно. Но искам да кажа, че реалната ситуация е такава, че подобни скучни на пръв поглед въпроси са тези, които ще генерират растеж в Европа. Няма да бъде постигнат икономически растеж чрез някакви магически заклинания или речи. Очевидно е, че трябва да изградим една динамична европейска икономика.
Всички добре знаем, че енергията е кръвоносната система не само на домакинствата, но и на частните компании. Без енергетика няма производство, без производство няма икономически растеж и работни места.
Не само по екологични причини, но също така и по чисто икономически съображения „зелената” енергия, „зелената” технология са естествени сектори на икономическия растеж в Европа. Ние се намираме в момента в ситуация, когато все повече държави в Азия искат да купуват повече газ и петрол. И Международната агенция по енергетика очаква глобалното търсене на енергия след 25 години да нарасне с 33 процента. И това е свързано с нарастването на населението в света и нарастващите доходи.
Ще ви дам един пример как търсенето на петрол ще нарасне след 25 години. В европейските страни в момента средно имаме 500-600 автомобила на 1000 граждани. В Китай тази цифра е едва 17 автомобила на 1000 жители. Международната агенция по енергетика очаква броят на автомобили в Китай през следващите 25 години да нарасне до 300 автомобила на 1000 жители.
Тук е естественият въпрос: откъде ще дойде този допълнителен петрол, бензин за автомобилите и на каква цена? В този контекст трябва да бъде спомената Арабската пролет. Вече бяха казана и много положителни неща за Арабската пролет. Но какви са последствията, когато става дума за производство на петрол? Очевидно през следващите 25 години нарасналото търсене и потребление на петрол може да дойде от увеличаване на производството в Близкия Изток и Северна Африка. Но това означава инвестиции от 100 млрд. долара всяка година оттук нататък в петролния сектор на тези държави. Дали през следващите години ние ще бъдем в състояние да направим тези инвестиции в Близкия Изток и в Северна Африка? В противен случай ще видим цените на петрола да изхвърчат до небесата. Или пък ние не бихме искали да допуснем това?
Очевидно е, че Европа трябва да се фокусира върху развитието на „зелена” енергия, „зелени” технологии, да произвеждаме автомобили, които използват „зелена” енергия, също така да произвеждаме „зелена” електроенергия.
Несъмнено „зелената” енергия и „зелените” технологии са част от бъдещето. Трябва да кажа директно - би било неразумно Европа да не се опита да бъде лидер в „зеления” сектор на икономиката. Защото винаги, когато Европа се е отказвала да бъде лидер в даден икономически сектор, ние сме стеснявали възможностите, които предоставя нашият глобализиран свят.
„Зелената” енергия не би била достатъчна. Европа трябва да намали потреблението на енергия. До 2020 година ние трябва да намалим потреблението на енергия с 20 процента.
Дания вижда бъдещия бюджет на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 година като един важен инструмент за финансиране на общите политики на Европейския съюз, насочени към създаване на икономически растеж. И бъдещият бюджет трябва да се превърне в основа, във фундамент за засилване на вътрешното развитие на Европейския съюз в икономическо и социално отношение. Следователно новият бюджет трябва да се фокусира върху онези европейски политики, които създават добавена стойност за Съюза чрез засилване на икономическия растеж и изграждане на готовност за възползване от онези възможности, които предоставя нашият глобализиран свят.
Затова бъдещият бюджет трябва да бъде динамичен и прогресивен а не консервативен и защитен. Във времена на криза Европа не може да продължава по стария начин. Европа трябва да се приспособява към новите предизвикателства. В този смисъл и новият бюджет трябва да се съобразява с тях.
Датското председателство също така отделя голямо значение на сигурността на Европа. Арабската пролет в Близкия Изток и Северна Африка постави под натиска Шенгенската система. Този факт подчертава необходимостта за финализиране на една обща европейска система за предоставяне на убежище, така че да бъде гарантирано по подходящ начин приемането на хората, които търсят убежище. И датското председателство ще работи именно в тази посока – изграждане на една добре функционираща европейска система за предоставяне на убежище и по-силно сътрудничество в рамките на Шенген.
Датското председателство в този смисъл ще подкрепи колкото може по-бързото приемане на България и Румъния в Шенген.
И накрая нека да кажа няколко думи по въпросите, свързани с външната политика. Дания ще подкрепя върховния представител на Европейския съюз по външната политика Катрин Аштън. Датското председателство ще продължи преговорите за разширяване с Исландия и Турция и ако е възможно, ще започне преговори с бившата югославска република Македония.
Освен това Датското председателство ще работи за постигане на решение на Европейския съюз за започване на преговори за разширяване с Черна гора, а също така и за решение на Европейския съюз за даване на статут на кандидат-член на Сърбия.
Последния път, когато Дания беше начело на Европейския съюз, беше през 2002 година. Изминаха почти десет години оттогава досега. Вследствие на процеса на разширяване бяха приети много нови държави. Това беше наша основна цел тогава. Сега Европа трябва да премине през най-трудния период от своето развитие.
Така че нека да завърша, като ви уверя, че Датското председателство ще даде всичко от себе си, така че да гарантира развитието на Европа напред към икономическо силно и сигурно бъдеще. Благодаря ви за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, Ваше превъзходителство, за така очертаните приоритети от Ваша страна. Вие казахте, че въпреки че имате опита на 7 пъти председателство на Европейския съюз, за първи път сте председател на Съюза в условията след Лисабонския договор. Но пък сега имате предимството да разчитате на активната помощ на националните парламенти в наше лице. Както нашата Комисия по европейски въпроси, така и целият български парламент се стремят да бъдат изключително активни по въпросите от европейския дневен ред. Ние съвсем скоро ще подготвим доклад за дейността на нашата комисия, какво сме свършили в рамките на Полското председателство по въпросите на неговите приоритети. Такъв ще бъде издадена и след, надявам се, успешното председателство от страна на Дания.
Приветствам изключително много инициативата Ви Дания да бъде мост между 17-те и 27-те държави, тоест да не се допуска разширяване на пропастта между държавите от Еврозоната и тези извън нея.
Благодарим Ви за подкрепата за бързо присъединяване на България и Румъния към Шенген. Ние, каквото зависи от наша страна, ще помагаме, за да вървим към целта Европейският съюз да се превърне в глобален икономически играч и да не бъде изолиран от така наречените развиващи се икономики в момента.
По отношение на разширяването, особено като страна от Югоизточна Европа, приветстваме Вашите усилия в тази посока по отношение на нашите съседи и на стабилността в Югоизточна Европа.
Сега имам удоволствието да дам думата на Негово Превъзходителство посланика на Кипър. Заповядайте, Ваше превъзходителство.
Н.ПР. СТАВРОС АМВРОСИУ: Благодаря, госпожо председател, дами и господа! Благодаря ви за поканата да присъствам днес тук с вас.
Широко признато е, че Полското председателство на Европейския съюз беше много успешно. И аз съм сигурен, че Датското председателство ще бъде също така успешно. Аз ще бъда щастлив да бъда с вас в началото на следващия юли, когато ще мога да ви представя приоритетите на Кипърското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Накратко, приоритетите ще включват, наред с всичко останало, въпросите на финансовата криза и проблемите на имиграцията.
Специално внимание ще бъде отделено на сътрудничеството със страните от Средиземноморския регион.
И накрая, искам да Ви уверя, госпожо председател, че тясното сътрудничество между Вашата комисия и двете председателства ще продължи в близкото бъдеще. Благодаря ви за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Имаме удоволствие да продължим тясното сътрудничество между триото и нашата ресорна комисия, както, разбира се, и с Комисията по външна политика и отбрана.
Благодаря ви за вашите експозета. Колеги, заповядайте за въпроси, приветствия, коментари. Господин председател, заповядайте.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател. Ваши превъзходителства, аз ще съм изключително кратък, тъй като моята колежка мисля, че доста обстойно обхвана всички теми, които Вие засегнахте.
Държа да отбележа няколко неща.
Първо, бих искал да благодаря на Полското председателство и въобще на нашите приятели за това, че ни подкрепиха така твърдо за нашите приоритети, както и за това, че в едно много тежко време за Европейския съюз мисля, че достойно поеха тази тежест върху раменете си. Също така бих искал да благодаря и за подкрепата, която беше изразена и от Датска страна току-що.
Аз смятам че в момента, както се отбеляза, когато Европейският съюз се намира в криза, може да се нарече и късмет, че една държава с толкова голям опит ще председателства Европейския съюз. Никоя държава не избира какви въпроси й се падат да разрешава. Така че в случая това е една възможност за вас, една възможност за всички нас в един кризисен момент да поставим правилните въпроси, които стоят пред нашия съюз, и може би шанс да се отстранят несъвършенствата, които в момента съществуват. Проектът е твърде голям, твърде успешен, за да бъде позволено да не се случи заради това, че има трудности по пътя.
Така че аз смятам да гледаме на тази криза като на една възможност и съответно да я разрешим. Едва ли ще се разрешат всички проблеми в следващите шест месеца. Така че след това ще трябва тази тежест да премине към следващата държава, на която мисля, че също ще й се наложи да поеме нелеката задача да довърши започнатото.
Аз искрено се надявам след шест месеца, когато се съберем отново, да сме на една може би по-положителна нотка, със светлина в тунела, образно казано, от сегашната наистина много тежка криза.
С това аз приключвам, госпожо председател. Ако някой от колегите иска, да се включи.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, заповядайте за въпроси и коментари. Ваши превъзходителства, Вие бяхте изключително изчерпателни във Вашите представяния. Господин Лютфи, заповядайте.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми Ваши превъзходителства, посланици на Кралство Дания, Кипър и Полша! Бих искал да изкажа моето задоволство от тази среща и от този откровен разговор, от обективната информация, която получихме от вас, тримата посланици.
Безспорно изцяло се присъединявам към оценките, че изминалото Полско председателство беше успешно за цялата Европейска общност, за Европейския съюз като цяло, въпреки кризата.
Беше нормално с темата за кризата да започне посланикът на Дания. Бяха изложени ясни приоритети и идеята да не се маргинализира Европейският съюз, той да стане една динамична зона с динамично растящо икономическо развитие.
Разбира се, аз искам да задам един по-конкретен въпрос във връзка с края на Вашето изложение, Ваше превъзходителство посланик на Дания, относно това, че Вие ще работите за разширяването на Европейския съюз и по-конкретно ще продължат преговорите за членство на Исландия и Турция.
Всички знаем - обществата, членки на Европейския съюз, и не само те, международната общност знае, че преговорите с Турция преминават през различни етапи - на застой на преговорния процес и след това отново на старт. Но така или иначе именно по време на тази финансово икономическа криза в Европейския съюз след Германия единствената европейска държава, която има силно икономическо развитие, е Турция. Например за изминалата 2011 година икономическият ръст на Турция е 8,2 процента.
Не смятате ли, че Турция час по-скоро трябва да бъде част от Европейския съюз? Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Лютфи. Заповядайте, Ваше превъзходителство.
Н.ПР. КОРЕ ЯНСОН: Благодаря за Вашия въпрос. Турция е една много голяма страна. Също така трябва да подчертая, че тя е важна страна, а освен това е съседна на България.
Онова, което считам, че е много важно, независимо дали Турция ще стане член на Европейския съюз или не, е следното. В края на преговорите за разширяване е изключително важно за всички нас обществото в Турция от политическа и икономическа гледна точка да се придвижи колкото се може по-близо до икономическия и политически модел, който имаме в Европа.
В този смисъл считам, че е добре, че преговорите за разширяване продължават и те трябва да продължат глава по глава, така че Турция, турското общество да се придвижи и да се приближи колкото се може по-близо до западната политическа и икономическа система и стандарти.
Накрая ще видим дали Турция би желала да стане член. Също така трябва да видим дали всичките 27, а бих казал дотогава всички 28 държави – членки на Европейския съюз, защото Хърватия също ще се присъедини – ще искат това. В края на процеса на разширяване ще видим – пак казвам – дали наистина Турция иска да се присъедини и дали всичките 28 държави членки биха желали да поканят Турция в Европейския съюз.
Това е въпрос и проблем на по-далечно време. Сега основният въпрос пред нас е да продължим преговорите за разширяване, така че да гарантираме постепенното, непрекъснато приближаване на Турция до европейските политически и икономически стандарти. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Ваши превъзходителства, уважаеми колеги! Аз лично приветствам тази практика, която се утвърди, за съвместни заседания на двете комисии и поканената тройка, председателстваща за 18 месеца Европейския съюз с фокус специално върху страната, която за предстоящите 6 месеца поема председателството на Евросъюза.
Разбира се, аз се присъединявам към поздравленията, отправени към Полша. В този критичен период, който беше донякъде изненадващо критичен за всички, Полша като един нов член на Европейския съюз се справи наистина много добре. Смятам, че ние като нова страна членка трябва да изкажем особено задоволство и особено да подчертаем нашето отношение, както и да проявим нашата признателност към Полското председателство в този тежък и критичен период за Европейския съюз.
Аз, продължавайки коментара или въпроса на колегата Юнал Лютфи, бих искала да обърна Вашето внимание, господин посланик, поемащ председателството до юни, специално към страните от Западните Балкани. Вие споменахте, че поемате щафетата и фокусът на внимание ще бъде към Сърбия и Черна гора, също и към Македония. Темата за Македония стана като че ли нарицателна за нерешаване и въпросът е за спорния момент между Македония и Гърция за името.
Смятате ли, че до юни има реални перспективи да бъде решен този въпрос?
И тъй като темата за ускоряване на процеса на европейската перспектива пред страните от Западните Балкани е изключително важна и там се появява почти верижна реакция от това доколко и как бързо ще се реши въпросът с Македония, това влияе на целия процес на подготовка за разширяване на Евросъюза към страните от Западните Балкани. Затова Вашето очакване като посланик още повече за нас като съседна страна е изключително важно. И може би ние като страна членка би трябвало да дадем и нашия принос на Балканите и да подпомогнем за ускоряването на този процес.
Това е единият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е свързан, разбира се, с финансовата криза, която дали ще продължи като криза или като рецесия, предстои да видим. В понеделник имаше последна среща между госпожа Меркел и президента на Франция господин Саркози. В крайна сметка стои въпросът за въвеждането на данък на финансовите транзакции. Възниква известен спор дали това да бъде въведено за целия Европейски съюз или само за страните от Еврозоната.
За мене е интересно да чуя Вашия коментар като страна, председателстваща и стояща извън Еврозоната, каква посока на дебата ще даде Дания и какво да очакваме.
Завършвам с един апел. В последните две години, особено в условията на криза, вниманието беше насочено основно към страните от Еврозоната и страните извън Еврозоната останаха в периферията на вниманието. За първи път фокусът се върна малко и към тези страни при Полското председателство, за което ние трябва да бъдем много благодарни, имам предвид страна като България.
Нашето очакване и моето лично очакване е, че би трябвало да има не само фокус на вниманието и усилия и мерки, насочени към страните от Еврозоната, но да има респективно внимание и към страните извън Еврозоната.
Аз си позволявам да направя коментара, че само с рестрикции, само с перфектна финансова дисциплина не може да се осигури очакването за растеж, за създаване на нови работни места и за гарантиране на нормална социална политика. Това го чувстваме в България и затова си позволявам да изразя на глас един такъв апел. Ще се радваме, ако Датското председателство отчита и тези моменти и фокусът не е само върху рестрикциите и само върху една желязна финансова дисциплина, а е добре да се търси един добър баланс между финансова дисциплина и съответно наистина мерки за растеж и създаване на нови работни места, от което са засегнати такова страни като България и особено са засегнати младите хора.
Благодаря Ви и Ви желая успех.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми председатели, Ваши превъзходителства, уважаеми колеги! Безспорно Датското председателство е с изключителна сложност и с изключителна отговорност. Очевидно основното предизвикателство е тенденцията за формиране на Европа на две скорости. Както заявявате, една от централните задачи ще бъде Дания да служи като известен мост.
Аз бих разширил малко това разбиране за мост, имайки предвид и страните нечленки, които или са асоциирани партньори, или водят преговори за присъединяване. Тъй като ясно е, че Европа не може да успее, ако не се интегрира.
Една от Вашите основни теми е развитието на единния вътрешен пазар. Една от основните инициативи в тази връзка, която сочите, е стратегията на Европейския съюз за свързване на Европа – Connecting Europe, която има за цел да развие инфраструктурата.
В контекста на това, което господин Лютфи и госпожа Плугчиева говориха, искам да кажа следното. Стремейки се да се осигури и възможност за растеж, и подхранване на процесите на интеграция в един период, който сякаш стимулира дезинтеграция, навярно Датското председателство може да играе много съществена роля благодарение на своя опит, благодарение на своя капацитет.
Имайки предвид акцента за „зелен растеж”, който също е много централен, ясно е, че ако искаме да избегнем онези параметри, които Вие назовахте, колко струва ние да продължим сегашния модел на комуникиране, навярно има смисъл много активно да се стимулира насърчаването на развитието на инфраструктури, които пестят и енергия, чрез железопътен транспорт, чрез други комуникации и т.н.
Същевременно тези много амбициозни хоризонти трябва да се реализират в една остро кризисна среда. Първото предизвикателство на Датското председателство изглежда е свързано с набелязания Европейски съвет за 30 януари, който сякаш е под въпрос поради планирана обща стачка в Белгия точно на 30 януари. И по съобщенията на медиите Европейското председателство, навярно и Датското, не е решило точно как да действа. Тъй че ясно си даваме сметка какви са предизвикателствата пред това председателство.
Моят и въпрос, и предложение е по какъв начин би могло едно активно взаимодействие със страна като България да помогне на Датското председателство да поддържа този по-разширен поглед и комплекс от стъпки, имайки предвид и ролята на България в Югоизточна Европа, която тя играе и може да играе като насърчаваща интеграционните процеси и стараейки се да черпи опита от сътрудничество от типа на Балтийско море, където страни членки и нечленки много успешно си взаимодействат в рамките на Балтийския съвет, както и на други подобни структури в много тясно взаимодействие с европейските институции.
Аз бих насърчил и Вас като представител на Дания да сезирате българското Министерство на външните работи и българските институции с идеи по какъв начин би могло този опит да се използва, събирайки разнородни страни около общи програми. И, разбира се, да търсите експертизата на българската страна по спецификата на проблемите в района. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Пирински. Други колеги имат ли желание за заключителни въпроси? – Няма.
Ще дам думата на Техни превъзходителства за заключителни отговори, след което министърът на външните работи ще докладва за новия Фискален пакт, който дава възможност националните парламенти да бъдат гарант за фискалната и финансовата дисциплина в страните членки, променяйки своите законодателства и давайки мандат на своите правителства за отстояването на определени позиции във връзка с предстоящия договор.
Заповядайте, Ваше превъзходителство Коре Янсон.
Н.ПР. КОРЕ ЯНСОН: Много благодаря, госпожо председател. Мисля, че мога да се подпиша под всичко, което господин Пирински каза току-що. Когато става дума за онова, с което България може да допринесе и да помогне, считам, че наистина са много областите, в които България може да подпомогне Датското председателство там, където е необходимо да се хвърлят мостове.
И ако мога да дам един конкретен пример, който е отчасти отговор на въпроса на госпожа Плугчиева. Трябва да кажа, както споменах и при първоначалното си експозе, че много бихме искали по време на Датското председателство да започнем преговори за разширяване с правителството в Скопие. Всички знаем, че Дания е на десетки хиляди километри оттук и може би няма да се учудите, ако кажа, че в Копенхаген хората нямат ни най-малка представа от реалния живот в Скопие.
Знаем, че има сложен въпрос между Скопие и Атина, свързан с името на държавата. Но във връзка с онова, което каза госпожа Плугчиева, в България очевидно много бихте желали, както и ние, още една държава от Западните Балкани да започне преговори за разширяване с Европейския съюз. По очевидни причини – политически, икономически, търговски, вие много бихте искали това.
Когато казвам „вие”, имам предвид България. Така че България може да изиграе много важна роля във връзка със спора между Скопие и Атина, така че да бъдат убедени правителствата там, че е много важно да се постигне час по-скоро напредък по този въпрос. Мисля, че това е само един пример по отношение на това каква роля може да играе България.
Когато говорим за икономическата криза, която продължава, разбира се, всички кризи свършват в един или друг момент. Въпросът е кога този момент ще настъпи. Лично аз имам усещането, че финансовите пазари все още не са убедени относно различните споразумения, които бяха постигнати към този момент в рамките на Европейския съюз.
В този смисъл аз се надявам за фискалния договор, който вие ще обсъждате след няколко минути. Доколкото разбирам, ако той бъде подписан, ако бъде постигнато това споразумение, дори ако има проблеми по отношение на онези проблеми, които и господин Пирински очерта, и тази стачка, която е насрочена за 30 януари в Белгия, точно когато трябва да се съберат министър-председателите и президентите на страните – членки на Европейския съюз, ще бъде добре. Очевидно е обаче, че ръководителите трябва да изпратят много ясни и силни сигнали към финансовите пазари, че вече без проблеми може да започнат отново да купуват държавни ценни книжа от различните страни в Европейския съюз.
Очевидно е, че финансовите пазари просто изчакват нещо да се случи, да получат ясен сигнал. През последните няколко месеца на финансовите пазари няма частни купувачи. В този смисъл за тях също няма да е лесно да излязат от кризата.
Ето защо е изключително важно държавите от Европейския съюз да изпратят ясни сигнали към частните купувачи, че няма проблеми вече в това те да купуват на борсата държавни ценни книжа.
Така че моята надежда е свързана с това в рамките на няколко месеца, когато фискалното споразумение бъде постигнато, ние да започнем постепенно да нормализираме нещата. Но когато казвам за връщане назад към нормалното положение на пазара на държавните дългове, това, както и госпожа Плугчиева каза, е много положително. Същевременно имаме нужда от икономически растеж, защото Европа трябва да се движи на два крака, не само на един крак.
Следователно трябва да стабилизираме финансовите пазари, така че правителствата да могат да продават своите задължения под формата на държавни ценни книжа, както е било през последните десетилетия. Наред с това обаче имаме нужда от икономически растеж.
Датското правителство казва: да, ние трябва да поставим фокуса върху разширяването и засилването на Единния европейски пазар.
Както ви казах, това са все мерки, които изглеждат доста скучни, обаче те са в основата на постигане на икономическия растеж. Трябва да мислим за бъдещето и то е свързано със „зелените” технологии, трябва да мислим за европейския бюджет, който ще доведе до засилване на растежа в Европа.
Пример в това отношение е настоящият бюджет, който завършва през 2013 година. Трябва да се каже, че там няма достатъчно акцент върху изследователската дейност и образованието. Знаем, че това е свързано с нашето бъдеще.
В този смисъл проблемът е, ако погледнем разходите за селско стопанство и начина, по който в момента помощите за селско стопанство функционират в рамките на настоящия бюджет, това стимулира проблемите в селскостопанския сектор. Защото цените на селскостопанските стоки на пазара също нарастват и това не е в интерес на никого.
Ето, има такива въпроси, такива проблеми, върху които трябва да насочим вниманието си, не само в рамките на Датското председателство, но и на Кипърското и на следващите председателства на Европейския съюз. Защото знаем, че Рим не е построен за един ден. Това важи и за Европейския съюз. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, Ваше превъзходителство. Значи не само растеж, но и прогрес по време на Датското председателство, което ще бъде последвано от Кипърското.
Благодаря Ви искрено, Ваши превъзходителства, за това съдържателно и приятно първо участие, стартирайки Датското председателство. Но до края на него се надявам и вярвам, че ще имаме много съвместни инициативи в рамките на тези шест месеца, след това, разбира се, и с Негово превъзходителство посланика на Кипър. Желая ви хубав следобед, Ваши превъзходителства.

ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Продължаваме с трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 102-01-87/14.12.2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
От страна на Агенцията за обществени поръчки присъстват:
Миглена Павлова – изпълнителен директор
Галя Манасиева – директор на дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки”
Анастасия Венкова – държавен експерт в дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки”.
Законопроектът ще бъде представен от Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията за обществени поръчки. Имате думата.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки е изготвен в изпълнение на втория етап от концепцията за промени в законодателството по обществени поръчки, приет от правителството на 12 януари 2011 година.
Основната цел на законопроекта е да въведе изискванията на Директива 2009/81. Тя урежда възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността. Нейната структура и съдържание са сходни с тези на другите две основни европейски директиви в тази област, които са въведени в Закона за обществените поръчки. Предвид на това в законопроекта се транспонират само изискванията, произтичащи от особеностите на урежданата материя.
Новите правила за възлагане ще се прилагат по отношение на няколко групи поръчки:
Доставка на военно оборудване според общия списък на оръжията на Европейския съюз от 2008 година;
Доставка на специално оборудване, което включва, изисква или съдържа класифицирана информация;
Строителство и услуги, пряко свързани с военно и специално оборудване;
Специално строителство и специални услуги, тоест свързани с класифицирана информация.
Националните прагове, над които задължително ще се прилага редът, определен в предложения ви законопроект за строителство, са равни или по-високи от 4 млн. лв. без ДДС, и за доставки и услуги и конкурс за проект, равни или по-високи от 400 хил. лв. без ДДС. Тези стойности са валидни за всички възложители, когато предметът на поръчката е в областта на отбраната или сигурността, независимо дали лицата са държавни органи или дружества, които осъществяват секторна дейност. Под тези прагове ще се прилагат вътрешните правила на възложителите.
В съответствие с директивата, поръчките в областта на сигурността и отбраната ще се възлагат чрез ограничена процедура и процедура на договаряне с обявление.
Европейското законодателство и съответно законопроектът не предвиждат използването на открита процедура. Състезателен диалог и договаряне без обявление могат да се прилагат само при наличието на изчерпателно регламентирани основания.
Със законопроекта се уреждат три нови групи специфични изисквания, свързани с отбраната и сигурността. Те касаят опазване на класифицираната информация, гарантиране сигурността на доставките и правила за избор на подизпълнители.
По отношение на изискванията на възложителите относно сигурността на информацията тези изисквания се поставят към изпълнителите и подизпълнителите на всеки един етап от изпълнение на поръчката. Прилагат се от откриването на процедурата до приключване на изпълнението им и следва да бъдат в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация.
По отношение изискванията на възложителите относно сигурността на доставките. Те се отнасят до доказване от участника на възможността за изпълнение на задълженията за износ, трансфер или транзит на стоките, предмет на поръчката, съответно обозначение на съществуващите ограничения.
Да докаже, че организацията и разположението на веригата за доставки на участника гарантира изпълнението на поръчката и възможни промени в нея няма да го възпрепятстват.
Да докаже наличие на капацитет за посрещане на допълнителни нужди в условията на криза, както и ангажиране на участника да предостави необходимото оборудване и документация за производството на резервни части, монтажни елементи и други при прекратяване на дейността.
Основните правила, свързани с избора на подизпълнители, са следните:
Възможност да се задължи спечелилият участник да избере подизпълнителите по всички или по част от дейностите, предложени за подизпълнение по определен ред;
Прилагане на критериите за подбор по основната поръчка при избор на подизпълнителите;
Право на възложителя да отхвърли с мотивирано решение избраните подизпълнители, само в случаите, разбира се, когато не отговарят на критериите за подбор, приложими към участниците в основната поръчка;
Забрана за разграничаване на подизпълнители на основата на националност.
По отношение режима на обжалване при поръчките в областта на отбраната и сигурността се предвижда да се прилага действащият ред на обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд.
Други съществени промени в законопроекта, които не са свързани с въвеждане на директивата, са:
На първо място, повишават се националните прагове средно с около 15 процента;
Отчита се фактът, че съгласно новия регламент на Европейската комисия в сила от 1 януари тази година европейските прагове също са завишени;
Въведени са допълнителни облекчения за специализираните предприятия, кооперации на лица с увреждания при участие в обществените поръчки, като те са в изпълнение на вече поет ангажимент към национално представените организации на хората с увреждания;
Прецизирани са и разпоредбите, свързани с отговорността и последиците при възлагане на договори чрез централен орган за обществени поръчки;
Отговорността за сключване на рамково споразумение се носи от централния орган, а за отделните договори – от всеки един възложител. Благодаря ви.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Павлова. Колеги, имаме ли въпроси и коментари по законопроекта? Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател. Единственият ми въпрос, госпожо Павлова, е във връзка с промените в чл. 13, които са свързани с прилагане на изключението по чл. 346 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Става дума за едно от изключенията, които се регламентират в чл. 13 по отношение прилагането на закона за тези видове поръчки, които са регламентирани по чл. 3. В чл. 13 се предвиждат редица изключения от чл. 3. Едно от тях е свързано със случаите, когато се засягат съществени национални интереси в областта на сигурността и отбраната.
Ако искате да Ви насоча към текста, той е на стр. 4, ал. 3 на чл. 13, § 6 от законопроекта. Предвижда се в случаите на съществени национални интереси в областта на сигурността и отбраната, когато се възлага изпълнението на значими проекти за инвестиционни разходи за придобиване и/или модернизация на въоръжения, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили. В тези случаи Министерският съвет по предложение на министъра на отбраната, на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, на министъра на вътрешните работи и на министъра на финансите приема наредба, с която се определят критериите и редът за определяне кои са, има ли съществени национални интереси и как се процедира в такива случаи.
До каква степен има яснота у вносителите за това в какви срокове ще бъде разгледана такава наредба от правителството, какви са най-общо критериите и параметрите за определяне на случаите на национални интереси? Тъй като ясно е, че следващите ако не една, то две или три години и повече въоръжените сили на страната така или иначе ще трябва да бъдат твърде съществено модернизирани. Ясно е, че тук ще има твърде съществени национални интереси.
Така че ако бихте казали нещо повече по този въпрос.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Пирински. Госпожо Панайотова, заповядайте.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз от страна на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове искам да отбележа следното - и това е важно да бъде взето под внимание от страна на водещата комисия между първо и второ четене.
Първо, на 21 август 2011 година е изтекъл срокът за транспониране на директивата, тоест България вече е започнала процедура по нарушаване.
Другите два ключови моменти са в текстовете по § 31, т. 2 – да се прецизира относно стойности, за които следва да се изпраща предварително обявление, и по отношение на § 56 от законопроекта - да се прецизират текстовете на чл. 119в и чл. 119е, първият относно изискванията, при които възложителят взема решение за възлагане на обществени поръчки чрез договаряне без обявление и вторият, чл. 119е – относно клаузи, които възложителят може да включи в проекта на договора.
Отделно имаме и правнотехнически забележки, но вие сте ги видели подробно в становището. А това наистина е важно да бъде изчистено между първо и второ четене. Благодаря.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря. Други коментари има ли, колеги? – Няма.
Заповядайте, госпожо Павлова.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Благодаря. Бих искала да кажа, че цитираната разпоредба от господин Пирински в чл. 13, ал. 3 въвежда изискването на чл. 11 от директива № 81, където са регламентирани изключенията от приложното поле на директивата, тоест тогава, когато не се прилага процедура за избор на изпълнител, изключително ограничени случаи, така, както са регламентирани в чл. 356 от Договора за Европейския съюз.
Законопроектът предвижда да бъде изготвена наредба във връзка с прилагането, която ще определи тези критерии, като в Преходните и заключителни разпоредби е предвидено в тримесечен срок след приемането на законопроекта да бъде изготвена тази наредба, където ще бъдат уредени въпросите, свързани с уреждане на тези понятия за национална сигурност, а така също и за възможността за сключване на офсетни споразумения, които са извън приложното поле на директивата.
А по отношение на бележките, които сподели госпожа Панайотова, ще ги вземем предвид при работата на работната група.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Павлова. Колеги, смятам да преминем към гласуване на становището, което е със следния текст: Предлага Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Първо, моля, да гласуват членовете на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Моля да гласуват членовете на Комисията по външна политика и отбрана.
Гласували: за 10, против няма, въздържал се 1.
Приема се.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:


(Моника Панайотова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА И
ОТБРАНА:



(Доброслав Димитров)