На 20 януари 2012 година се проведе среща на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с членовете на Европейския парламент от Република България – Мария Неделчева, Илиана Йотова, Андрей Ковачев, Владимир Уручев, Кристиан Вигенин, Метин Казак и Димитър Стоянов.

---

Срещата беше открита и председателствана от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми колеги, откривам срещата в рамките на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и българските евродепутати. Това беше една традиция, която стартирахме миналата година за триалог - за връзката между националния парламент, Европейския парламент, съвместно с българската изпълнителна власт, за да можем да имаме максимална координация на действията по ключови теми от европейския дневен ред в рамките на всяко, разбира се, председателство.
Три са целите, които бих искала да очертая за днешното съвместно заседание.
Едната е това: какво свършихме през изминалата година. Няма да се спирам в детайли, защото с експертния състав към комисията създадохме тази традиция на всеки шест месеца да има доклад за дейността ни, така че в него да има подробно какви позиции отстоява българският парламент заедно с българските евродепутати.
Тук искам сърдечно да благодаря за това взаимодействие, което постигнахме в национален интерес, именно в процеса за присъединяване на България към Шенген и това единодействие на всички нива, което съумяхме да постигнем в интерес на страната ни.
Бих искала да очертая като втора точка: какво предстои? Това е много важно за нас, тъй като в началото на месец февруари самите работни комисии към парламента ще очертаят ключовите теми по въпросите на Европейския съюз за 2012 година, които ще предложат да залегнат в Годишната работна програма на Народното събрание. Така че за нас е много важно да споделите кои от новите досиета, които са в Годишната работна програма на Европейската комисия, ще бъдат важни за вас във вашите ресорни комисии, по кои от тях евентуално се очертава да бъдете докладчици, за да можем да постигнем синхрон, особено по темите, които са приоритетни за България. Говоря за Годишната финансова рамка, приключването на дебата по нея, новия програмен период за 2014 – 2020 година.
Отсега искам да ви кажа, за да се чувствате поканени - на 9 февруари т.г.ще бъде сред нас еврокомисарят Шефчович и ще говорим за връзката с националните парламенти. Той ще представи приоритетите от програмата на Европейската комисия, за да можем на базата на цялата тази информация, на базата на този нов подход, който стартирахме миналата година, да сформираме новата Годишна работна програма на Народното събрание за 2012 година.
Трета точка – да помислим за съвместни инициативи, може би не сега да ги генерираме, но да дадем отправна точка във връзка с петте години членство, да споделите опита на представителите от националния парламент и вашия опит като парламентаристи, първо в националния парламент, а след това – в Европарламента, за да можем да помислим за съвместни инициативи в контекста на 5 години членство на България в Европейския съюз.
Това е, което аз бих искала да очертая като три отправни точки. Сега ще дам думата на г-н Константин Димитров – заместник-министър на външните работи, за да каже какви са приоритетите на правителството в рамките на Датското председателство и в контекста на Годишната работна програма по въпросите на Европейския съюз на правителството, която вече е внесена в Народното събрание.
Господин Димитров, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми членове на Европейския парламент, уважаеми членове на българския парламент, дами и господа! Съвсем накратко в рамките на едно синтезирано изложение ще ви представя приоритетите на българското правителство в европейския дневен ред за периода на Датското председателство.
Ще фокусирам вниманието ви върху шест приоритета, икономически и финансови въпроси и в частност подхода на нашата страна към подписването на предстоящото международно споразумение и международен договор за един силен, стабилен и конвергиращ се Европейски съюз и в частност управление на икономическата част на Европейския съюз между държави – членки на Еврозоната и държави, които са извън нея.
Втората голяма тема, разбира се, е позицията на нашата страна по Многогодишната финансова рамка до 2020 година.
Трето, ще се спра на някои от основните елементи на българската позиция, която ние ще отстояваме по отношение на реформата на общата селскостопанска политика след 2013 година, тоест в рамките на следващата Многогодишна финансова рамка. По същия начин ще фокусирам вниманието ви върху нашите цели във връзка с мястото на новата кохезионна политика в новата финансова рамка.
Ще спомена, разбира се, присъединяването към Шенген като ненамаляваща по своето политическо и практическо значение национална цел.
И най-накрая ще кажа няколко думи за политиката на нашата страна по отношение на разширяването на Европейския съюз.
За да бъда съвсем фокусиран върху това, което е в центъра на вниманието на българския парламент и Европа, ще кажа, че това е въпросът с договора, който към днешна дата има работното заглавие „Договор за стабилност, координация и управление в икономическия и монетарния съюз”.
Снощи беше получен последният проект на Договора от работната група, последният проект, който ние определяме като последен на експертно ниво преди важното заседание на министрите на финансите както от еврогрупата, така и от държави извън нея в понеделник вечерта, когато ще бъде може би обсъден финалният вариант, така че в рамките на следващата седмица както българското правителство, така и българският парламент, както и Европейският парламент ще бъдат в състояние да се произнесат окончателно по този вариант, който вероятно ще бъде в основата на позицията на държавните и правителствени ръководители на Европейския съвет на 30 януари. Тоест следващата седмица ние ще можем да кажем като правителство дали България ще подпише този договор, дали ще поеме ангажименти към него преди момента, в който ще се присъедини към Еврозоната, и в кои глави от този договор или ще заеме някаква друга позиция.
Това ще бъде направено в консултация с българския парламент, като българският парламент – поне такива са очакванията на правителството – ще приеме съответен акт, с който да санкционира позицията, която българският министър-председател ще изрази пред своите колеги на 30 януари.
Не бих искал да влизам в по-големи подробности относно нашата позиция, тъй като процесът на съгласуване не е приключил. Публичното произнасяне на нашата позиция ще стане, след като премине заседанието на министрите на финансите и когато темата бъде вкарана за обсъждане в комисиите на българския парламент и респективно в пленарната зала.
По отношение на Многогодишната финансова рамка. Ние ще продължим да работим за постигане на съгласие по общия размер на новата Многогодишна финансова рамка, по политиките и приоритетите, разбира се. Ние изхождаме от разбирането, че тази финансова рамка е политически инструмент, инструмент за инвестиции, който е най-важен в сегашното състояние на световната икономическа конюнктура, намаляването на ресурс за директни инвестиции в икономиките на европейските държави, в частност на българската икономика.
Ние ще отстояваме необходимостта кохезионната политика да запази своето централно място в бюджета, да бъде запазен като минимум настоящият дял от финансирането за най-слабо развитите региони, сред които са регионите и на България.
Кои ще бъдат приоритетите за подкрепа от структурните фондове и Кохезионния фонд. Това за България следва да бъдат базисната инфраструктура, инвестициите в човешки капитал, насърчаването на малките и средните предприятия. Само по този начин ние ще отключим потенциала на българските региони за повишаване на тяхната конкурентоспособност и техния устойчив растеж.
В дебата е важна българската позиция за това какъв ще бъде таванът на помощта за кохезионната политика от гледна точка на процент от брутния вътрешен продукт. Ние не приемаме предложението на Европейската комисия да имаме таван на ограничението от 2,5 процента от брутния вътрешен продукт, тъй като това фактически би довело до намаляване на средствата за най-слабо развитите региони, нещо, което е крайно неприемливо за нашата страна. И тук разчитаме на подкрепата на представителите на нашата страна в Европейския парламент.
Активни ще бъдем и в дебата по бъдещето на общата селскостопанска политика. Общата селскостопанска политика трябва да има стабилен бюджет. Отново тук смятаме, че като минимум трябва да се запази досегашното ниво на финансиране на общата селскостопанска политика.
Ще поставим специален акцент върху директните плащания, тъй като е необходимо действително да се запази нивото на директна подкрепа на ниво Европейски съюз и да има справедливо разпределение на директните плащания между държавите членки.
Ние ще настояваме – и това е много важно според нас – да се ускори моментът, в който България и Румъния ще постигнат пълния размер на националните си тавани. Това трябва да стане според нас още през 2014 година, а не към 2016 година, каквито са сегашните ангажименти. Този въпрос е поставен с цялата острота от българския министър-председател на германския канцлер по време на неговата визита преди няколко дни и Германия прояви принципно разбиране за основателността на ускорението, което нашата страна желае да бъде реализирано по отношение на пълния размер на националните тавани.
Няколко думи, разбира се, по бюджета и настояването на България да се увеличи сумата за безопасното извеждане от експлоатация на ядрените съоръжения, закрити във връзка с присъединяването на България към Европейския съюз. Сумата, предвидена в сегашния проект на рамката, е недостатъчна. Ние ще настояваме за нейното увеличение, което напълно отговаря на реалните нужди на нашата страна.
Няколко думи за присъединяването към Шенген. Ще продължи борбата с всички политически и публични средства за натиск за убеждаване на Холандия да преодолее своя необоснован негативизъм към скорошното присъединяване на България и Румъния към Шенгенската зона. Холандия е единствената страна, която се противопоставя на така наречения двуфазов подход, около който са се обединили 26 държави – членки на Европейския съюз. Надяваме се на съдействието на Датското председателство и разбира се, на Комисията, лично на президента на Европейския съвет господин Ван Ромпой и, разбира се, на други влиятелни държави членки, които биха могли да упражнят влияние върху Холандия. Това не отменя националното ни усилие както в рамките на изпълнителната власт, така и по линия на Европейския парламент.
Използвам повода да благодаря за активността на представителите на България в Европейския парламент за инициирането на неколкократни актове за подкрепа за шенгенското членство в Европейския парламент.
И в заключение, темата за разширяването на Европейския съюз. Предстоят важни решения, наред с други аспекти на политиката на разширяване, свързани с позицията по казусите Черна гора и Сърбия. Подкрепяме усилията за начало на преговори с Черна гора. Смятаме, че лекото отлагане на това решение до юни месец няма да навреди на европейската перспектива и на темпа на интеграция на Черна гора. Разбира се, тази приятелска страна трябва да увеличи усилията си в борбата с организираната престъпност и корупцията, да проведе необходимата реформа в съдебната система. Но ние смятаме, че юни месец действително е моментът, в който Черна гора трябва да започне преговорите.
Предстои друго важно решение първо, на външните министри, а след това на лидерите на нашите държави пред март, що се отнася до признаване кандидатурата за членство в Европейския съюз на Сърбия. Нашите приятели в Белград по възможност на консенсусна основа между политическите сили трябва да покажат действително един ангажимент към преговорите с Прищина, да не злоупотребяват с тази тема в периода преди предстоящите избори в Сърбия през май 2011 година, за да може оценката за поведението на Сърбия да бъде достатъчно убедителна в очите и в ушите на водещите държави – членки на Европейския съюз, така че през март ние да можем да дадем статут на Сърбия на кандидат за членство в Европейския съюз. Това е нещо, което сръбският народ заслужава и което е в интерес на стабилността на Балканите.
България е поела ангажимент да бъде сред първите държави, които да ратифицират Договора за присъединяване на Хърватия към Европейския съюз. Разбира се, ние очакваме изхода от референдума за членството на Хърватия в Европейския съюз в края на този месец. Това е ангажиментът на нашия кабинет – да бъдем сред първите държави, които да ратифицират този договор.
Това е, което бих искал да кажа съвсем накратко, за да имаме възможност в следващите около 15 минути, тъй като в 11,05 – 11,10 часа трябва да тръгна, да отговоря на някои ваши въпроси и да чуя ваши препоръки, за да може това заседание по инициатива на Европейската комисия в нашия парламент да бъде плодотворно. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Димитров. Колеги, сега микрофонът е ваш. Миналия път подходихме по азбучен ред. Сега ще направим, както вие прецените. Господин Ковачев, заповядайте.
АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Благодаря много, госпожо Панайотова. Благодаря наистина за тази възможност ние, членовете на Европейския парламент, да се срещнем с вас и да обсъдим приоритетите, които са важни както за Европа, така и за България, да видим как можем по-добре да си сътрудничим и как можем да защитим тези приоритети по най-добрия начин в Европейския парламент.
Сега директно по това, което господин Димитров каза – за българските приоритети и за Многогодишната финансова рамка.
Аз искам да се огранича само около този въпрос, защото тук има много голямо българско присъствие в Европейския парламент. Господин Калфин е докладчик в Бюджетната комисия по Многогодишната финансова рамка, аз съм докладчик в Комисията по регулярно развитие по същото досие.
Ние започнахме още през месец декември да обсъждаме въпроса в Европейския парламент. Аз вчера приключих с един работен документ, който ще представя следващата седмица в Комисията по регулярно развитие, който засяга точно тези няколко моменти от гледна точка, разбира се, на Кохезионната политика и на регионалното развитие в Многогодишната финансова рамка. Това е, което господин Димитров каза за ограничението до 2,5 процента от брутния вътрешен доход.
В моя работен документ представих опцията да има гъвкавост при избора на тези тематични концентрации, а не комисията предварително да поставя кои са приоритетите за целия Европейски съюз. Защото все пак регионите в Европейския съюз не са еднакво развити. Имаме контрагентни региони или такива, които имат какво да наваксват. Както правилно отбелязахте, в базисната инфраструктура имаме какво да наваксваме. Така че тук трябва да защитаваме заедно. Мисля, че с господин Калфин ще работим добре в сътрудничество между двете комисии – Бюджетна комисия и Комисията за регионално развитие, за да защитим една гъвкавост при избора на страните членки за тези тематични концентрации - от 11-те да могат да избират три, които за съответните региони или са съответните страни членки са важни.
Другото, което ще предложа на вниманието на членовете на Регионалната комисия, е така нареченият 5-процентен резерв, който да бъде даден като бонус за тези страни, които добре са си свършили работата до средата на програмния период.
Тук мисля, че има доста големи проблеми, които могат да възникнат, примерно някоя страна членка просто да си заложи по-ниски цели с желанието да достигне тези по-ниски цели и да ги преизпълни, да може да получи този резерв. Не смятам, че трябва този резерв да бъде на европейско ниво, той трябва да бъде според мене на национално ниво. Но всичко това ще бъде дискутирано.
Знаем за съжаление, че Европейският парламент по това досие няма възможност за съвместно взимане на решение, а можем да кажем само „да” или „не”. За да не бъде съвсем постно нашето мнение – „да” или „не”, ще има един допълнителен доклад на Европейския парламент, в който ние ще дадем нашите препоръки, нашето мнение. Дали това ще бъде взето под внимание от страните членки, това е друг въпрос.
Знаете, че в момента до края на Датското председателство страните членки искат да се обединят около самите базисни принципи, как ще работи следващият програмен период и чак след това да се стигне до цифрите. Засега всеки отрича да е виждал някъде да има такъв документ с разпределение на суми по страни членки. Сигурно някъде в някой кабинет се работи и се симулира по такива сценарии, но засега все още всичко е в съвсем начален етап.
Това е от моя страна. Не искам да влизам в другите тематики.
Що се отнася до външната политика, тук е господин Вигенин, с когото работим добре в Комисията по външната политика, що се отнася до разширяването на Европейския съюз, особено Западни Балкани. Много добре работим с колегите за Сърбия, Македония, Турция, докладите, които сега предстои да бъдат гласувани във Външната комисия на Европейския парламент.
Това е от мене. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Ковачев. Аз предлагам, ако имате въпроси към господин Константин Димитров, да ги зададете. Иначе ще продължим нашата среща така, както е предвидена по програма. Даже към 11,30 часа очакваме и председателката на парламента да се присъедини към нас след срещата й с американския посланик. Но тъй като на господин Димитров му се налага по-рано да тръгне, аз предлагам, ако имате конкретни въпроси към него, да ги зададете, а след това ще продължим с вас.
Заповядайте, госпожо Йотова.
ИЛИАНА ЙОТОВА: Благодаря Ви. Имам много кратък въпрос, господин Димитров. Освен усилията, които, разбира се, ще продължат по темата за Шенген, за съжаление знаете, че Датското правителство не го включи в приоритетите си. Ние ще имаме среща с представители на датското правителство, тъй като това е единствена комисия в Брюксел, и директно ще зададем този въпрос какво е съображението в това отношение.
Аз бих Ви помолила за нещо друго. В момента в Европейския парламент има голям проблем с новите предложения на Комисията за нов механизъм за оценка на вече приетите държави в Шенгенската зона. Всъщност, ако бъдем съвсем точни, този процес е изцяло блокиран, тъй като част от членовете на Съвета на министрите не са съгласни с тези документи, които предлага Комисията, най-общо с увеличените правомощия на самата комисия за извършване на проверките по изпълнението на критериите от Шенген. Знаете, че тези проверки на този етап са повече към новоприсъединяващите се държави и са повече в ръцете на технически групи, отколкото на политически орган или от страна на Комисията.
Аз много бих искала да ми помогнете в това отношение с позицията на българското правителство по този пакет от предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Благодаря за този въпрос. Ще Ви изпратим разгърната българска позиция със съответни материали, за да може както Вие, така и други представители на българската европарламентарна общност да бъдете подготвени с нашите аргументи по всичките аспекти, както за оценяването, така и по регламентите, свързани с правото да се връщат нелегални имигранти в държавата, в която те са преминали нелегално, правото на възстановяване на национален граничен контрол и при какви условия ще бъдат дефинирани така наречените „извънредни обстоятелства” в един по-свободен план, в сравнение с това, което е днес. По целия този кръг въпроси ще Ви изпратим това, с което българското правителство би могло да съдейства като експертиза.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Аз вземам съвсем за кратко думата.
Първо, искам да благодаря за тази възможност за диалог. Госпожа Панайотова се старае наистина да поддържа този контакт. Ние после сигурно ще имаме възможността малко повече да поговорим по това.
Бих казал, господин Димитров, че може би е време господин Младенов да инициира една среща с евродепутатите. Ние с Вас благодарение на госпожа Панайотова си комуникираме, но мисля, че е хубаво в един момент господин Младенов да прояви интерес към това, което ние правим, - още повече той беше евродепутат, - и да видим с какво можем да бъдем полезни.
Второ, наистина за мене стои въпросът по какъв начин ние работим директно с Холандия по отношение на членството в Шенген. За съжаление почти през цялата минала година на практика посолството беше блокирано заради начина, по който се отнесе персонално господин Младенов към посланика в Хага. Ако не е определен все още посланик и не зная какви са им намеренията, бих предложил да помислите наистина много внимателно там да отиде човек, който има качества и потенциал да свърши тази работа. Защото двустранните отношения с Холандия трябва да бъдат приоритет в момента, и защото касае усилията ни да осигурим членството в Шенген.
Иначе всички ние знаете, правим каквото е по силите ни по този въпрос.
По отношение на разширяването ще кажа едно изречение. Бих искал позицията на България по отношение на даването на статут на Сърбия като страна кандидат да бъде по-ясна, по-ясно изразена. Мисля, че не е нужно ние самите да се включваме в общия ход на поставяне на едни или други условия пред Сърбия. Мисля, че достатъчно направиха. И ако Германия, която е основната скептична страна – има и други разбира се, има своите основания, мисля, че трябва да сме по-активни и в случая да дадем много ясна подкрепа и да настояваме през март да бъде даден този статут. Защото има риск изборите да минат по начин, който да застраши нашата сигурност в перспектива.
Въпросът ми е: има ли България позиция по отношение на препоръката на Комисията за начало на преговорите с Македония? Тоест очевидно е, че Гърция ще продължи блокажа, но официално има ли българска позиция по отношение на това?
И само за ваша информация, аз ще бъда докладчик по ревизията на един от инструментите, в случая инструмента за предприсъединителна помощ за периода от 2014 година нататък. Има интересни неща. Може би ако някой в Министерството на външните работи по-конкретно се занимава с този въпрос, готов съм за среща, за да можем да обменяме информация, за да видим кое би могло да бъде полезно за България. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Вигенин. На всеки от Вашите въпроси или коментари ще дам съвсем кратък отговор.
Ще инициирам такава среща, свързана с ролята Ви, която ще имате по предприсъединителния инструмент.
Позицията на България по отношение на Македония в този аспект, за който Вие говорите, е съвсем ясна. Македония трябва да извърви своята част от пътя за намиране на взаимно приемливо решение с Атина по така наречения спорт около името на държавата. Илюзия е – и ние го казваме директно на нашите партньори в Скопие – да се смята, че с натиск или по някакъв друг начин, включително чрез интерпретация на решението на Международния съд може да се достигне до промяна на позицията на Гърция. Ние не сме страна по този спор. Същевременно винаги сме казвали, че особено в момента, в който Македония започне преговори за членство в Европейския съюз, въпросът за негативната риторика, въпросът за поддържането на добросъседски отношения и всички други аспекти, в чиито детайли не искам да влизам поради характера на моята позиция на заместник-външен министър, и поради открития характер на тази среща те ще бъдат в центъра на българската позиция, що се отнася до темпа на институционалното присъединяване на Македония към Европейския съюз. Това е което мога да Ви кажа.
Министър Младенов ясно разбира, че България трябва да бъде представена достойно с нов посланик в Холандия. Ще докладвам за препоръката, която Вие правите. Предполагам, че посланикът в Холандия ще бъде сред първата група посланици, които българското правителство и новият български президент ще изпратят в тази ключова държава, наред с други важни елементи на двустранните отношения и проблема с Шенген.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Димитров. Заповядайте, госпожо Неделчева.
МАРИЯ НЕДЕЛЧЕВА: Аз също искам да благодаря на госпожа Панайотова за тази среща, а на господин Димитров – за изчерпателното експозе.
Аз бих искала да направя най-напред едно допълнение, свързано с общата селскостопанска политика, и да задам въпрос. Чухме какви са приоритетите на България. Смятам, че това е правилната посока. Несъмнено слагаме край на несправедливостта между стари и нови страни членки.
Що се отнася до разпределението на директните плащания, бих искала да привлека вниманието към това – да, силен първи стълб, достойни директни плащания, но да бъдем много внимателни, що се отнася до новите условия, при които те ще бъдат разпределени. Те вече ще бъдат обвързани с така наречените „зелени” мерки. Озеленяването на новата обща селскостопанска политика е приоритет на Европейската комисия. И тук смятам, че България трябва да търси своите съюзници не само от страна на Германия, но и от страни като Полша, които имат малко по-различна позиция. Би било добре да съгласуваме с тях какви са тези условия, така че да не се окажем в положението на 2007 година – налагат се нови правила, които не отговарят на нашата действителност.
Бих искала да задам един въпрос. Континентът, на който се случваха най-бурни събития миналата година, беше Африканският континент. Бих искала да знам каква е позицията на България, що се отнася до случващото се не само в страните, за които говорихме най-много като думи, като Либия. Но като цяло, що се отнася до отделните региони в Африканския континент, смятам, че тук България има своята позиция и бих се радвала да я чуя.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви за тези въпроси. Безспорно проектоусловието 30 процента озеленяване е изключително висок критерий за държава като България. Ние сме съгласни, на този етап ние търсим съюзници за утвърждаване в Многогодишната финансова рамка на един праг, който е поносим за държави като България и други държави, чийто аграрен сектор е изключително значим за икономиката и за социалното съществуване на широки кръгове от населението, а, от друга страна, нямат онова обективно развитие в социалноикономически план, каквото имат други държави – членки на Европейския съюз.
Тук със сигурност ние осъзнаваме опасността – нека бъда съвсем директен. И тъй като България би била слаба сама, тя търси съюзници. Българският министър на земеделието и неговият екип са изключително активни в тази посока, подпомагани, разбира се, и от Министерството на външните работи, и от други министерства, които, макар и индиректно, прокарват интереса на България в дебата по общата селскостопанска политика в рамката 2014 - 2020 година.
Що се отнася до приноса ни към европейската политика и българската национална политика в държавите от Близкия Изток и Северна Африка, какво да ви кажа? Всеизвестен и всепризнат е фактът, че той е в центъра на интереса на българския външен министър и на българското правителство като цяло. В национален план за нас е изключително важно едно нещо, което е доста трудно, но по което усилията няма да прекратят, а именно пробивите, които българският премиер и българският външен министър правят чрез своите визити в този район и респективно чрез лидерите. Били те нови или относително по-дългогодишни, на държави от този регион, те трябва да доведат след себе си икономически пробив.
Тук българското правителство полага усилия. Ние разбираме, че те трябва да бъдат още по-прецизни на фона на изключителния многостранен интерес за инвестиране или за привличане на инвестиране от тези държави в Близкия Изток, в Северна Африка, особено що се отнася до държавите, които са в процес на трансформация с различни темпове, с различни характеристики. Там е мястото на българския бизнес и същевременно тук е мястото за инвестиции на най-богатите и относително най-развити държави от този регион, които търсят пазари за приложение на този, бих казал ликвиден излишък, който се намира там, за разлика от състоянието на липса на кредитоперспективни пари в други региони на света.
Това е сред основните външнополитически приоритети на нашето правителство. Времето не ни позволява да третираме отделни казуси, а ми се струва, че и това не е целта на нашата среща днес. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Димитров. Има ли други въпроси към господин Димитров? – Не виждам. Благодарим Ви. Пожелавам Ви успешна работа. Ще държим постоянен контакт в качеството Ви на председателя на Съвета по европейски въпроси, формиращ именно позицията на правителството по европейския дневен ред.
Уточнихме, че господин Калфин и господин Ковачев ще бъдат ключови фигури по Годишната финансова рамка и съответно в Бюджетната комисия и в Комисията по регионално развитие за защита интересите на страната ни за новата Кохезионна политика. Господин Вигенин даде добро предложение за предприсъединителната помощ, тъй като ще бъде докладчик. Също така сме споменали в едно от становищата ни по отношение на източното партньорство, че избирането Ви за председател на форума в ЕВРОНЕСТ е едно допълнително признание за страната, за приноса, който България има към страните от източното партньорство относно европейските ценности в тази посока.
Заповядайте – тези от вас, които искат да споделят къде ще бъдат докладчици, кои ще са важните теми и къде виждат хубава основа за взаимодействие с националния парламент. Заповядайте, господин Казак.
МЕТИН КАЗАК: Благодаря и аз, госпожо Панайотова, за поканата и за възможността да споделим мнения, да споделим опит всеки от своята институция.
Аз бих искал да обърна внимание върху един аспект на евентуално наше взаимодействие, което ми се струва, че е малко неглижиране от страна на правителството, на българските институции, а именно така наречената обща търговска политика на Европейския съюз.
Аз съм член на Комисията по международна търговия и съм докладчик по един много важен регламент, свързан с очертаването на принципите на предоставяне на макрофинансова помощ на трети страни. Знаете, ние в началото на прехода, когато при нас вървяха демократичните реформи, също се възползвахме от такъв механизъм за стабилизиране на затрудненията в бюджета. В момента ние като страна членка имаме възможност да участваме също в очертаването на рамката, в очертаването на изискванията към една такава макрофинансова помощ, като естествено фокусираме приоритети към съответните страни и очертаем изисквания, за да може да се отпусне такава макрофинансова помощ.
В тази връзка мисля, че бихме могли да сътрудничим и да поставим своите приоритети, специално за страните от Източното партньорство. Така че това е аспект, който ми се струва изключително важен.
По друга тема, където мисля, че българските институции като че ли не осъзнават важността, че вече като членове на Европейския съюз ние имаме възможност да играем съществена роля. Това са преговорите за сключване на двустранни споразумения за свободна търговия с такива силни световни икономики като Япония. Например в момента такова споразумение е на дневен ред. Като че ли ние поради инерцията от преди няколко години считаме, че всичко това се решава на ниво съвет от големите страни. Но след влизането в сила на Лисабонския договор Европейският парламент получи много важна роля. Той вече е равноправен участник и съзаконодател със Съвета при сключването на такива споразумения. Тоест без санкцията на парламента, без одобрението на парламента нито едно такова споразумение не би могло да се случи.
Тази година аз ще бъда докладчик по такова споразумение с Япония. Знаете каква икономическа сила е Япония. Така че в това отношение мисля, че и нашето Министерство на икономиката, енергетиката и туризма би могло да бъде по-активно, а не както досега. Като че ли нашата тенденция е да се придържаме само към големите сили в Европа, тоест Германия, Франция, които имат икономически и търговски интереси с тези страни. Мисля, че България също би могла при очертаването на изискванията и условията за такова споразумение да представи своите приоритети, защото ние също имаме важни сектори – икономически и търговски, във взаимоотношенията с тези страни, които биха могли да бъдат представени и да бъдат защитени в едно такова споразумение.
Аз затова чрез вас искам да призова правителството и най-вече Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да бъдат по-активни и да ни търсят за съдействие. Защото при нас част от мандата, който комисията получава за преговори с тези страни, също се задава и от Европейския парламент. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Казак. Ще споделим задължително това предложение с колегите от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Ние бяхме отправили покани към самите ресорни председатели на комисии, но явно не всички са имали възможност да бъдат сред нас.
Заповядайте, госпожо Йотова.
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Панайотова. Аз ще започна с интересите ни в областта на рибарството. Не познавам колегите, не знам дали има тук някой от Земеделската комисия. Защото струва ми се, че това, което имам да споделя, е важно.
Всъщност след Лисабонския договор за първи път като институция Европейският парламент получи възможността да участва пряко във формирането на общата политика в областта на рибарството за Европейския съюз. В момента на дневен ред в нашата комисия е един законодателен пакет от пет законопроекта, три директиви и две незаконодателни предложения, които на практика ще оформят бъдещето на рибарската политика в Европа.
След приемането на моя доклад за Черно море всъщност настъпиха доста важни, струва ми се, и полезни изменения за нас.
Започвам с новината. Всъщност комисията само седмица преди празниците преди Нова година представи един документ, който се отнася до регионализацията в областта на морската политика. И там черно на бяло е записано, че комисията си поставя задачата до 2015 година да създаде специален консултативен орган само за Черно море, което беше една от нашите цели, тъй като до този момент ние бяхме присъединени към Генералната дирекция „Средиземно и Черно море”. Сами разбирате, че интересите са несъпоставими по отношение на двата морски басейна.
Така че оттук нататък от нас зависи какво ще предложим и как да се структурира този консултативен съвет, за да бъде преди всичко в наша полза.
На второ място, в този законодателен пакет всъщност най-важното е основният регламент, за който сме в етап на подготовка. Имахме изслушвания в Брюксел. Представители на българския бизнес в областта на рибарството и аквакултурите бяха поканени на тези изслушвания. Те казаха проблемите, с които се сблъскват, казаха това, което би трябвало да се подобри за следващия бюджетен период. Беше направен един изключително полезен разговор.
Сега е времето да се обсъдят малко по-детайлно нещата, защото това е регламентът, който на практика ще бъде само до две години задължителен за нашето законодателство. Колкото повече той бъде направен и съставен в посока, в която следва не да ни пречи, а да ни помага, толкова по-добре. И аз наистина бих искала да чуя тук компетентното мнение на колегите си от българския парламент.
Има още два важни аспекта, които ще засегна съвсем накратко, защото струва ми се, че би трябвало да поговорим с колегите от Земеделската комисия, които директно се занимават с това. Само ще ги маркират.
Вторият много важен момент в този законодателен пакет са парите в следващия фонд за рибарство – 2014 – 2020 година. Този фонд ще се преструктурира изцяло. Тоест приоритетите и нещата, за които са отделяни достатъчно много средства, ще бъдат променени. Приоритетите са насочени преди всичко към малкия и среден бизнес. Ще спрат до голяма част средствата за претопяване на стари съоръжения, което не зная доколко е добре за нашите условия в Черноморието.
Ние ще направим една серия от семинари и изслушвания с всички браншови организации, преди да дам своите предложения в Европейския парламент по отношение на бъдещото изразходване на тези средства. Но е добре това да бъде обсъдено с колегите от Народното събрание.
И третият документ, на който аз съм един от неговите докладчици, е свързан с отношенията с трети страни. Говоря за всички морски басейни. Това е изключително важно за нас, защото около Черно море само България и Румъния са членки на Европейския съюз. Останалите четири държави са извън Съюза.
Много е важно тук да бъдат сложени някои принципи. Няма защо да се впускам в прекалено много обяснения, но достатъчно много страдаме от нелоялната конкуренция на останалите четири държави.
Само за сведение ще кажа, че до този момент в историята няма нито едно обвързващо споразумение между шестте държави, така че да се сложи някакъв ред в тези отношения. Сега е може би времето поне основата да се формира.
На следващо място, това, което бих искала да спомена по отношение на социалната политика. Знаете, тук също има колеги от Комисията по социална политика в Народното събрание, че започваме една много голяма тема, свързана с програмата на Европейския съюз за социална промяна и иновации. Това ще бъде с процедура на съвместно вземане на решения, един доста дълъг период, в който Европейският съюз и Европа трябва да изработят новата си програма за повече заетост.
В Комисията по социална политика имаме амбицията да чуем мнението на всички държави членки. Споразумяхме се на последното заседание да се приеме една програма за изслушване на националните парламенти. Знаете, че след Лисабон тази страна би трябвало да бъде още по-засилена. И на базата на всички тези предложения, които ще дойдат от националните парламенти, наистина да се изработи една програма. Защото това е един от най-сериозните проблеми в Европа.
Втората страна на този проблем също е много важна. И аз действително ще чакам много предложения, които могат да дойдат и от законодателната власт в България, и от изпълнителната власт, и от гражданския сектор.
Ние сме в етап на формиране на нови програми, както беше програмата „Прогрес”, за подпомагане на малки и средни предприятия, за какво и как ще се определи от нуждата на съответните държави членки. Но всяка една идея е добре дошла. Аз съм имала разговори с Генералната дирекция в Европейската комисия. В момента точно това се кове като топло желязо. Наистина не става въпрос за някакви номинални програми, а дори малки програми с по-ограничен бюджет се оказват една по-работеща система.
Другото интересно нещо, което струва ми се е много важно за нас. До 20 март ние трябва да дадем предложенията по новата директива, която ще формира новите правила за Европейския фонд за глобализация. Досега за съжаление България не можа да се възползва от средствата по този фонд. Предвиждаме в този фонд да има вече компенсации със селскостопански производители, които така или иначе под някаква реформа или друг кризисен елемент са останали без доходи, без работа. Знаете, че този фонд преди всичко компенсира държави, силно пострадали от социалноикономическата криза, от съкращения на работници и т.н.
Струва ми се, че един полезен разговор бихме могли да проведем на тази основа.
И последното нещо, което може би е най-интересната част. Знаете, че 2012 година е годината на европейското гражданство. Чакат се много инициативи от държавите членки, включително информационни кампании, които се отнасят до това доколко и как европейските граждани съзнават своите права, доколко могат да се възползват от тях. Много малко информация има доколко те могат да се движат свободно в рамките на Европейския съюз, да работят, да нямат ограничения. Така че бихме могли струва ми се, съвместно да бъдем инициатори на много такива инициативи.
Това е съвсем накратко. Ако имате някакви въпроси, съм готова да отговоря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Йотова. Заповядайте, господин Ковачев.
АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо Панайотова. Две неща, които преди малко не споделих, е интересно да ги споделя с вас. Не знам доколко има представители на Комисията по външната политика и отбрана.
За така нареченото отделение „Споделяне на ресурси”. Какво се случва в областта на отбраната и сигурността, когато трябва страните членки да намаляват своите бюджети за отбрана поради финансовата криза, от натиск от министрите на финансите да спазват бюджетната дисциплина и т.н.
Ние приехме един доклад в Европейския парламент на моя колега Шушофлизек от Комисията за отбрана и сигурност, в който бяха представени много такива идеи какво може да направи Европа. От Европа се очаква да има по-активна политика в областта на отбраната и сигурността. Това се очаква между другото и от нашите евроатлантически партньори от Съединените щати. Знаете за дебата, който се води там, за отдръпване на Съединените щати от активната роля, която играе на Европейския континент и поемането на по-активна роля от страните членки.
Една от тези инициативи е така нареченото обединяване и споделяне на ресурси, за което ви казах. В Европейската агенция по отбрана има около 300 такива проекти от всички страни членки. За съжаление все още не е взето решение кои от тези проекти могат да бъдат финансирани и как ще бъдат финансирани тези неща. Защото бюджетът на тази агенция е малък засега. Тя няма достатъчно големи компетенции, такива, каквито някои от Европейския парламент и страните членки биха искали да имат. Едното е общи търгове за закупуване на оборудване.
Другото е така наречените бойни групи, които са на дежурство, да се финансират не съответно от страните членки, които са в момента на дежурство, а от бюджета на целия Европейски съюз, за да има повече готовност от страните членки да ги използват. Досега Европейският съюз никога не е използвал тези бойни групи, в които, разбира се, и България участва с Кипър, Гърция и Румъния.
Аз смятам, че не е лошо шефката на агенцията да бъде също поканена в България, заедно, разбира се, с министър Аню Ангелов, и да обсъдим с нея - тя е много добре запозната с България – тези възможности и как България се вписва в тези политики.
Другото, което искам да кажа, са новите споразумения за асоцииране, които Европейският съюз в момента дискутира с Украйна, с Азербайджан, с Армения, с Грузия и с Молдова. Някои страни са по-напред, други са по-назад. Тук България също може активно да участва. Аз съм много радостен, че ние имаме посланик на Европейския съюз от България в Грузия. Аз съм докладчик на Европейската народна партия за тези споразумения с Украйна и с Армения. Мои колеги от България също активно участват в този дебат.
Това го поставям само за ваша информация, че такива споразумения са на път да бъдат подписани с всички тези страни от източното партньорство. Това е от мене. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Ковачев. Господин Уручев, заповядайте.
ВЛАДИМИР УРУЧЕВ: Благодаря. Аз ще бъда кратък. Все пак това председателство е на Дания. Знаете, Дания е държавата, която има най-сериозни и успехи, и политики – вътрешно-национални, по отношение на така наречената „зелена” икономика и „зелен” растеж.
Независимо че в тяхната програма няма някакви конкретни инициативи, по-скоро в програмата на Датското председателство имаме следване на общия дневен ред в Европейския съюз, който се доминира, естествено, от финансовата и дългова криза и съответно приемане на всякакъв вид документи, включително и нови политики.
Независимо от това Дания ще форсира много сериозно приемането на новата директива за енергийна ефективност. Очаква се това да стане, поне да се постигнат съгласията от трите институции до средата на тази година. Противоречията там са изключително сериозни. Интересът към тази директива е страшно голям. Повече от половината от депутатите в Европейския парламент са представили някакви изменения, има към 1800 изменения към тази директива.
Липсва ми позицията на България. Аз затова виждам, че тук нямаме общо взето представители на Икономическата комисия. Би трябвало да бъде тук и председателят на тази комисия, тъй като в областта на енергетиката ще имаме няколко много сериозни развития. Освен енергийната ефективност, аз мисля, че това ще е лайтмотив въобще в сферата на енергийния сектор.
Следващото ще са инфраструктурните проекти, които също трябва да бъдат решени. Трябва да се осигурят и средства за тях. Тоест това влиза точно в големия дебат за многогодишната финансова рамка до 2020 година.
Още един аспект, който е свързан с външните изменения на енергийната политика, който също конкретно засяга България. Ние сме много малка страна, с много малко потребление. И когато застанем да преговаряме с гиганти, като примерно „Газпром”, отстрани погледнато все едно джудже преговаря с Си Днес слон. Естествено, че слонът винаги може да го забърше и да наложи каквито си иска условия.
Много е важно ние да участваме с конкретно наше становище, което да е по-силно от това, което Европейската комисия е представила за така наречената обмяна на информация по договорите, които ще се включват в момент на преговори или са вече сключени, за да може да се уеднаквят условията и най-после ние да можем да се възползваме от това, че зад нас стои Европейският съюз, стоят 500 млн. граждани, стои най-мощната икономика на света въобще. Пак ни липсва национална позиция в този сектор.
И само една информация, която сигурно ви интересува. Тя е много чувствителна в момента. В България се прие Законът за технологиите.
Много колеги и от парламента, и журналисти, и министри ми се обадиха да видим какви документи има още в Европейския съюз въобще, във всички институции. Трябва да ви кажа, че позицията на Комисията към момента е, че няма достатъчно опит, достатъчно данни, за да се изработва някакво специфично законодателство, което да касае шистовия газ. В момента се смята, че директивите, които покриват изискванията и към околната среда, и към безопасност на храните, и към водата, и към третиране на отпадъците, които също са опасни, в достатъчно добра степен обхващат въпроса и могат да се прилагат
Има много голям интерес към този нов енергиен източник на Европейския съюз. Нека да кажем, в Централна Европа, в центъра на Европа, се извършват много сериозни проучвания. Най-малкото два доклада, две проучвания е възложила Европейската комисия, свързани с шистовия газ – и за околната среда, и технологичен доклад за рисковете от тази технология. Очаква се към средата на тази година да излязат резултатите. И може би на базата на тези резултати, на тези доклади ще се върви или към създаване на специално законодателство - аз не мисля, че ще се стигне дотам, а по-скоро за промяна в някои от директивите, които третират опасностите, свързани с този газ. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Уручев.
Преди да дам думата на колегите от българския парламент, които желаят да вземат участие, бих искала само да направим едно обобщение към момента – това, което се генерира.
По отношение на новата директива за енергийна ефективност и директивата за Европейски фонд за глобализаця, това ще го включим в Годишната работна програма, за да може да имаме позиция и на парламента по тях.
По отношение на темата за Многогодишната финансова рамка, постоянно ще бъдем в контакт с господин Ковачев, за да може постоянно да имаме гъвкави позиции за кохезионната политика.
По отношение на политиката за рибарство ние излязохме със становище на парламента. Въпреки това ще предложа на председателя на Комисията по земеделието и храните на едно съвместно заседание за в бъдеще да поканим госпожа Йотова, заедно с госпожа Неделчева, за да може и по общата селскостопанска политика, и по политиката за рибарство да направим едно тематично заседание. Ще го отправя като предложение към госпожа Танева.
По отношение на общата търговска политика, господин Казак, ще говорим задължително с колегите от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, като същевременно ще споделим нашите идеи на едно бъдещо заседание с Икономическата комисия. Ще говоря с господин Димитров да го има предвид като идея, за да може в детайли да бъде дискутирана темата.
По отношение на разширяването и предприсъединителната помощ ще сме постоянно в контакт и с Вас, господин Вигенин.
По отношение на третото, което е като цел – за инициативите, към този момент аз лично очертах две предложения. Едното е да направим информационна кампания за правата на гражданите, предвид на това, че 2012 ще е годината за гражданското включване. Така че наистина можем заедно с вас да направим нещо в тази посока. Предполагам, че до края на месеца от наша страна ще бъдат изпратени предложения. Вие също помислете, за да се обединим около един вариант и вече времево да го решим кога това да се случи.
И за Вашата идея, господин Ковачев, за общата политика за отбрана, да поканим председателя на Агенцията за отбрана. Също така съществува и една идея за иницииране на по-тясно сътрудничество между 9 страни-членки, което се дава по силата на Лисабонския договор. Бихме могли да бъдем инициатори в тази посока. Доколкото съм запозната, и Министерството на отбраната има положителна нагласа в тази посока. Така че бихме могли да направим съвместна инициатива и по общата политика за отбрана на Европейския съюз, за да може повече акцент да се постави в тази посока.
Заповядайте, колеги. Господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги от Европарламента, уважаеми колеги от Народното събрание! Съвсем накратко, към господин Ковачев. Ние съвсем наскоро променихме Закона за обществените поръчки точно в частта му да могат и чужди фирми да участват наравно с българските при изпълнение на такива заявки. Това е един ход, който се очакваше от доста време.
Иначе с другото съм напълно съгласен с Вас. За сведение на тези, с които по-малко сме се срещали, аз съм член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на Комисията по външна политика. Освен това аз мисля, че по отношение на това, което господин заместник-министърът каза по отношение на разширяването на Евросъюза и на нашите позиции, тук не става въпрос само за Сърбия, тук става въпрос за доста държави от Западните Балкани и на югоизток от нас, ние трябва да имаме активна, но едва ли не трябва да имаме водеща позиция в случая. Защото би трябвало нашата позиция да отговаря на техни политики, а не ние да имаме нещо, което е в размер с това, което се случва при тях.
По отношение на конкретиката. Аз бих искал да попитам нещо – след лятото случи ли се нещо с Дунавската стратегия и какви са вижданията на Евросъюза в конкретика с проектите, които са заложени в нея? Защото ние знаем, че България разчита изключително много – аз съм от Видинския регион между другото, на тази Дунавска стратегия, защото там са заложени не само меки, а доста сериозни проекти по инфраструктурата и по туризма, което за България е жизнено важно.
Лично моето мнение, което мисля, че едва ли някой от вас ще оспори, е, че ние трябва да си оправим инфраструктурата и на тази база да развиваме туризма, защото това е най-чистият път България да тръгне много бързо напред. С едни технологии трудно ще догоним когото и да е. Това е първото.
Второ, има ли вече някаква яснота по отношение на финансовата рамка за двете програми, които са много важни за нас - това е транспортът? Пак ще дам за пример Видин. Тази година накрая, дай боже, мостът ще стане.
Моят въпрос е съвсем риторичен: и какво от това? Като стане мостът, той опира в едно двулентово шосе, което на практика няма връзка с никого. А това е трансевропейският коридор № 4, международен път Е 79 и т.н. Говорим за „Струма”. Има магистрали към Турция, две към морето, към Гърция, а от Европа до София нямаме нищо – нито ж.п. линия, нито авио, нито шосе.
Знаем всички, дори днес министърът на вътрешните работи и вицепремиер отговаря на въпрос в залата защо магистрала „Хемус” беше блокирана за 8 часа, при положение че беше паднал не повече от 10 см сняг, по простата причина, че няма къде да минат хората. Един ТИР като се кръстоса между Ботевград и Мездра и паневропейският коридор отива.
Да, парите са важни. Имаме ги заложени в няколко варианта. Ще ги има.
Другото, което искам да кажа. Аз съм от земеделски регион – то май цялата България е такава. Но специално моят регион е земеделски. Какво става с тези ускорявания на доплащанията от 20 на 16 години, ще се случват ли изравняванията на процентите за българските производители, които работят в сектора „Земеделие”? Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Заповядайте, госпожо Боянова.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря, госпожо Панайотова. Моят въпрос е много кратък. Колеги, знаете, че въпросът с шистовия газ е болезнен за България. От изказването на господин Уручев разбрахме, че в Европейския парламент няма директива, с която се забранява проучването и добивът на шистов газ. Само че в България в българския парламент приехме решение, с което се забранява проучването за шистов газ.
България е страна с много малко природни ресурси. И откриването на шиста, пълен с природен газ, би осигурило на България една енергийна независимост. Това е лично мое мнение.
Моят въпрос е: какъв е отзвукът в Европейския парламент за тази забрана, която ние приехме в българския парламент? Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Боянова. Господин Танчев, заповядайте.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря, госпожо Панайотова. Уважаеми колеги народни представители! Първо, искам да поздравя колегите от Европейския парламент за тяхната активна работа в Европейския парламент за издигане имиджа на България, както и за активното защитаване на националните ни позиции.
Моят въпрос е конкретно към госпожа Неделчева - и донякъде господин Тошев акцентира върху него. Но аз все пак искам да чуя нейния коментар за новината, че Германия ще ни подкрепи за изравняването на земеделските субсидии. Какъв обем работа стои зад това от наша страна, от българските институции, от ваша страна? Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Танчев. Други колеги имат ли въпроси? – Ако няма такива, преминаваме към отговори на поставените въпроси. Заповядайте госпожо Неделчева.
МАРИЯ НЕДЕЛЧЕВА: Благодаря много и за двата въпроса, които бяха засегнати.
Несъмнено подкрепата на Германия за нас е много важна. Това е много силен позитивен сигнал, изпратен към нас, който ясно означава, че усилията, които полагаме вече повече от година и половина за тази наша кауза – изравняване на субсидиите, са в правилната посока. Това е наистина една подкрепа, която може само да ни окуражи за продължим.
Когато говорим обаче за директните плащания, трябва да бъдем наясно. Тръгнахме с много амбициозна цел преди година и половина – за стопроцентово изравняване. Ние трябва да бъдем реалисти – това няма как да се случи, най-малкото, защото страните отсреща имат своите реални аргументи за това, независимо дали става въпрос за начина, по който се усвояват средствата, за ускорените процедури, за административното опростяване. Но това, което на този етап за мене е най-важната, голяма стъпка напред, която направихме вследствие на непрекъснатото говорене, на непрекъснатите усилия от страна на Министерството на земеделието и храните и работата ни като членове в Комисията по земеделие в Европейския парламент, е да имаме конкретно ново предложение. Тоест страните, които получават по-малко от 90 процента от средната стойност за директните плащания на ниво Европейски съюз, ще получат увеличение с 30 процента на директните плащания. Това за България е много силен знак.
Ако трябва да бъдем максимално опростяващи новината, тя е, че директните плащания на българските земеделци от 1 януари 2014 година ще се увеличат с 30 процента. Оттук нататък обаче предстоят още много-много битки и истински предизвикателства. Защото това увеличение е пряко обвързано с бюджета.
За мене е много важно Комисията по земеделието и храните и Комисията по бюджет и финанси да работят заедно. Защото без силен бюджет няма силна селскостопанска политика.
След това за нас ще бъде много важно да не се спрем на тези 30 процента, а да бъдем внимателни, що се отнася до техния прогрес в периода 2014 – 2020 година, какви са реалните ни възможности до 2020 година да се получи стопроцентово изравняване.
Това, което за мене е много важно, са критериите, въз основа на които тези директни плащания ще бъдат разпределяни. Аз споменах вече, че трябва да бъдем внимателни към новите критерии, свързани с така наречените „зелени” мерки и озеленяването на общата селскостопанска политика. За мене тук България има своите аргументи. Трябва просто да продължим да ги отстояваме.
Пак казвам, имаме силен сигнал от страна на Германия. Несъмнено това е страната, която и в Европейския парламент съвсем откровено казано оказва най-силно влияние върху начина, по който се формира общата селскостопанска политика. Ще бъде важно да продължим да ги имаме като съюзник.
Бих искала да реагирам с друга положителна новина, тъй като беше засегнат въпросът за българските фермери и по-скоро за животновъдите. Изключително приятно за нас е най-после да имаме директен отговор от комисар Чолош, на когото зададох въпроса. Какво се случва с нашите животновъди, за които знаем каква е ситуацията – 90 процента от животновъдите ни не са собственици на земята и съответно те не получават директни плащания, каквито получават животновъдите в старите страни членки? Отговорът на комисаря Чолош е, че е взето предвид положението на България и че ще бъде предложен нов финансов инструмент, който да отговори на спецификата на ситуацията на българските животновъди в България.
Тук министърът на земеделието е в постоянно сътрудничество и наистина успяхме да направим крачка напред. Защото е факт, че до този момент българските животновъди спрямо останалите са много силно ощетени. Това е за общата селскостопанска политика.
Тук може би ще привлека вниманието към втория стълб, защото всички говорим за директните плащания. Но много силни средства са заложени във втория стълб – развитие на селските райони. За мене тук много важно е да продължаваме да отстояваме, ако трябва да се изразя с една ключова дума, това, което се нарича гъвкавост. Това, което в момента спира България, за да може да усвоява пълноценно средствата си, е, че имаме програми, в които средствата са на разположение, проекти, изпълняващи всички критерии, не могат да бъдат депозирани. Но има програми, които работят много добре, има качествени проекти, а средствата по тях са изчерпани.
Досегашната система не позволяваше прехвърляне на средства от една програма в друга и от една ос в друга.
Това, което успяхме да извоюваме – и това вече е факт, е, че от 1 януари 2014 година осите изчезват, няма го това въпросно разделение. Нещо повече, всяка страна ще има възможност сама да определи приоритетите си в рамките на развитието на селските райони. Това е важно, защото в сега зададената рамка сами разбираме, че приоритетите на Германия не са може би най-адекватните приоритети на България, що се отнася до развитието на селските райони. За мене ще бъде важно тук да имаме постоянно сътрудничество и с Бюджетната комисия, и с Комисията по земеделието, за да могат тези приоритети да бъдат ясно дефинирани.
Още повече – и тук ще завърша, защото би ми се искало да привлека вниманието към това - новата обща селскостопанска политика ще се базира на така наречената регионализация. Тоест тук България ще бъде изправена още тази година пред едно силно предизвикателство – да даде ясна аргументация за начина, по който е дефинирала своите региони.
Това, което за нас ще бъде важно, е те да бъдат дефинирани така, че в ситуации като днешната, където земеделски производители в пряко съседство се оказват в ситуация единият да може да получава субсидии, а другият – не, защото парцелът до него вече не попада в категорията планински или полупланински райони, да имаме възможност това да бъде поправено. Тук бих се радвала да изпратя сигнал и към Регионалната комисия, за да можем да бъдем адекватни и да преценим кое е най-доброто за България, каква дефиниция, колко региона или територията ни като цяло имат възможност за това. Благодаря.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Само едно уточнение. Тридесет процента увеличение от 2014 година ще бъде на национална база или на средно европейско плащане? Защото разликата е почти два и половина пъти.
МАРИЯ НЕДЕЛЧЕВА: На средно европейско плащане.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Другият въпрос беше за Дунавската стратегия и след това – за шистовия газ. Господин Уручев, заповядайте.
ВЛАДИМИР УРУЧЕВ: За шистовия газ. Европейският съюз не го е отхвърлил, не го е забранил, нито има намерение да го забрани, нито пък е възможно да го забрани, тъй като енергийната политика е приоритет на съответните страни членки. Примерно една Полша ще разчита на този енергиен източник с цената - както заяви техният министър, съвсем наскоро свърши тяхното председателство - дори на излизане от Европейския съюз. Тоест разбирате, че дебатът е много сериозен.
От официалните документи на Европейския съюз поне в момента има два документа, които се дебатират – това е енергийна пътна карта до 2050 година и енергийната стратегия до 2020 година. И в двете е заложено развитие на шистовия газ. Така че Европейският съюз няма намерение да го забранява.
Що се касае до България, това, което е прието като забрана, е забрана на технологията. Това е най-важното. Ние трябва да знаем имаме ли, в какви количества, къде е разположено, в какви формации и в крайна сметка да кажем икономически дали би било изгодно да го експлоатираме, да го извличаме. Защото ще дам два конкретни примера.
През 2011 година в Германия се водеха много сериозни проучвания на шистов газ и ги изоставиха заради това, че оцениха, че газта, която ще добият, ще е по-скъпа от тази, която получават от Русия, макар че цената на руския газ може би е най-високата. За Германия е малко по-ниска от тази за България, разбира се. Същото стана и в Швеция. И там изоставиха тези проучвания по чисто икономически причини, смятат, че към момента не могат да достигнат икономическа рентабилност.
Дебатите ще продължават, проучванията в България също ще продължат, но без тази технология. Технологията не е виновна. От няколко десетки години се използва, включително в проучване на конвенционални находища – и на газ, и на петрол.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Уручев. За Дунавската стратегия може би госпожа Неделчева и господин Ковачев ще кажат. Госпожо Неделчева, заповядайте.
МАРИЯ НЕДЕЛЧЕВА: Аз съвсем накратко ще кажа, дотолкова, доколкото следя темата отблизо. След като през юни месец най-после и трите институции приеха Дунавската стратегия, в момента продължава по мое знание да тече етапът на набиране на проектите. Все още има много работа, що се отнася до дефинирането на начина, по който ще работи тази Дунавска стратегия. Защото това, което за нас беше важно, е, че България беше избрана да координира политиката по туризъм и междукултурен диалог и нашето място, що се отнася до четвъртата ос, която беше добавена в процеса на разработване на Дунавската стратегия.
Темата за сигурността също е много важна. Тук заедно с Румъния също сме избрани за координатори. Смятам, че това е наистина едно голямо предизвикателство. Още повече трябва да си припомним, че Дунавската стратегия има спецификата да обединява страни членки и нечленки на Европейския съюз.
Това, което предстои, е повече конкретика. Колегите биха могли да кажат за техните комисии. В Европейския парламент нямаме повече информация, що се отнася до начина, по който напредва работата. Но това, което можем да видим на сайта на Европейската комисия, е набирането на проектите и ясна дефиниция на начина, по който ще бъдат селекционирани тези проекти и как те ще заработят.
Тук е много важен въпросът за финансирането. Беше ясно, че тази стратегия няма отделен финансов инструмент. Не знам доколко е реалистично дори в един момент да се повдигне въпросът в Европейския парламент за отделен, специален финансов инструмент. Разбира се, страните, които сме по поречието на Дунав, бихме се радвали от една такава инициатива. Но всъщност толкова важно е да разберем повече как ще функционира това финансиране.
Ясно е, че средства от други фондове ще бъдат прехвърлени към Дунавската стратегия. Но въз основа на какви критерии и как това ще се случва, не бих могла да кажа повече на този етап.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Неделчева. Аз предлагам в заключение да дам думата на председателя на Четиридесет и първото Народно събрание. Госпожо Цачева, очертахме отправни точки за взаимодействие вече и извън Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Така че се надявам през 2012 година да разширим обхвата, както и да направим съвместни инициативи между българския парламент и нашите евродепутати по отношение на информационна кампания за гражданите, както и в областта на общата политика за отбрана на Европейския съюз, съвместно с Министерството на отбраната. Но това е проектопредложение.
Заповядайте, госпожо Цачева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Панайотова, за предоставената ми възможност. Аз искам да се извиня, че не успях да участвам от самото начало във вашата работа. По предварителен график имах разговор с американския посланик, който пък се интересува от законодателната програма на българския парламент.
Първо, искам от мое име да честитя на всички Новата година - все още януари не е изтекъл и можем да си честитим – и да ви пожелая в личен план хубава година. Аз за себе си съм си харесала едно пожелание – от желанието до мечтата има достатъчно. А другото – както се случи. Живот и здраве на всички!
Бързам да ви поздравя с новия председател на Европейския парламент господин Мартин Шулц. Не знам дали ви е известно, същия ден изпратих поздравителен адрес до него. Тук е моментът малко нескромно да кажа, че от българските институции, както ни прилича, парламентът пръв реагира на този избор.
Що се отнася до съдържателната страна на тази среща, аз мисля, че това, което прави госпожа Панайотова, заедно с цялата комисия и, разбира се, с откликване от ваша страна, е много полезно, тъй като във всеки един момент сме длъжни да бъдем информирани какво се случва в Европейския парламент по теми, които имат отношение към България. След като сме държава членка, не виждам тема, която да не бъде такава.
Мисля, че тази информация е ежедневна, има я, но личните контакти са много важни. Заради това аз и занапред ще подкрепям инициативите на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове за подобни регулярни срещи.
Разбира се, не е нужно да се чака просто организираната проява на комисията. Всеки един от вас, както и преди съм го казвала, тогава, когато прецени, че има потребност нещо да сподели, може да се обърне, всеки е добре дошъл.
По конкретните теми, които сте обсъждали, няма как да взема отношение, тъй като дойдох на финала.
Пожелавам една успешна година и за Европейския парламент, и за българския парламент. Годината няма да е лека по причини, които всички знаем. Онази дума „криза”, която витае от миналата година и беше определена като събитието на 2011 година, няма как с навлизането в новата календарна година да бъде преодоляна. Предстои много работа. Длъжни сме да отговорим на очакванията.
Още веднъж от мене хубава и успешна година!
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви сърдечно, госпожо Цачева. Колеги, благодаря ви за вашето участие. Ако вие бихте искали да споделите нещо в заключение. Ако не, оставаме в контакт и започваме по набелязаното да работим.
Желая ви хубав ден и хубав уикенд, и благодаря, че бяхме заедно. Закривам срещата.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

(Моника Панайотова)