П Р О Т О К О Л

№ 90

На 8 февруари 2012 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

Представяне, обсъждане и приемане на Годишен доклад за усвояване на средствата от Европейския съюз в Република България за 2011 година

На заседанието присъстваха: Цецка Цачева – председател на Четиридесет и първото Народно събрание, Н. Пр. Коре Янсон – извънреден и пълномощен посланик на Кралство Дания, Н. Пр. Лешек Хенсел – извънреден и пълномощен посланик на Република Полша, Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, Ивелина Василева – заместник-министър на околната среда и водите, Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, директори на дирекции, експерти, Валери Димитров – председател на Сметната палата, Добринка Михайлова – изпълнителен директор на ИА „Одит на средствата от ЕС”, Камен Колев – заместник-председател на Българската стопанска камара и председател на Съвета за обществени консултации.

Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаема госпожо председател, Ваши превъзходителства, дами и господа министри, заместник-министри, скъпи колеги, представители на неправителствения сектор, скъпи гости! Вече можем да започнем днешното редовно заседание, което обаче има по-особен характер, защото е свързано с представяне на Годишния доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове за усвояването на европейските средства в България през 2011 година
Още в началото бих искала сърдечно да благодаря на представителите на изпълнителната власт за постоянната комуникация и добър контакт, които имаме, и информацията, която перманентно предоставят – както по време на изслушванията, така и регулярно при поискване от наша страна.
Благодаря изключително много и на колегите си, народните представители, за активната работа през изминалата година, постоянните изслушвания и нелеки въпроси и теми, които сме имали, които са залегнали както като препоръки, така, разбира се, и като похвали в доклада, който предстои днес да разгледаме.
Благодаря изключително много и на колегите от експертния състав към комисията, без които нямаше как всичко това днес да бъде реалност.
За мене сега е удоволствие да дам думата за кратко приветствие на председателя на Четиридесет и първото Народно събрание госпожа Цецка Цачева. Заповядайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ваши превъзходителства, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! За мене е привилегия да отбележа, че предстои да обсъдим поредния, пети редовен Годишен доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове за усвояване на средствата от Европейския съюз в България.
Приветствам станалата вече традиция работа на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в широк състав, публично да представи Годишния доклад за усвояване на средствата в Република България за 2011 година
Искам да подчертая, че работата на тази комисия намирам за добър коректив. В същото време колегиално е сътрудничеството с изпълнителната власт, за да имаме пълната картина за това как се усвояват европейските средства в Република България.
Искам да поздравя членовете на комисията за това, че със своята работа те допринесоха за прилагане на принципа на субсидиарност и по този начин и българският парламент, с оглед правомощията му по Лисабонския договор, имаше възможност да направи свои бележки и по кохезионната политика на Европейския съюз, по общата селскостопанска политика и по общата политика в областта на рибарството. Надявам се мотивираните становища и предложения от страна на българския парламент да бъдат взети под внимание.
Не на последно място, намирам, че представянето на този Годишен доклад ще бъде и отправна рамка за това да бъдат набелязани конкретните мерки за подготовката на България за участие в следващия програмен период 2014 – 2020 година
Убедена съм, че начинът, по който работи комисията, заедно с партньорите в рамките на Съвета за обществени консултации, е добър пример за работата и на останалите постоянни комисии. Но най-вече резултатите от тази работа са добри. Приветствам ги и се надявам и днес да бъда свидетел на една ползотворна и активна дискусия.
Желая успех на това начинание! Благодаря Ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо председател. И ако направим лека аналогия, че това е Петият редовен доклад и се намираме в петата годишнина членство в Европейския съюз, можем определено да констатираме, че България вече има своя опит и своите постижения в сферата на усвояване на европейските средства не само като процентно изражение, но, разбира се, и чрез реализацията на политики и реформи, които са в интерес изцяло на българските граждани.
Бих искала да дам думата на Техни превъзходителства. Първо давам думата на Н.Пр. Коре Янсон, посланик на Кралство Дания, с оглед на това, че тя е страната, която в момента председателства Съвета на Европейския съюз. Заповядайте, Ваше превъзходителство.
Н.ПР. КОРЕ ЯНСОН: Много благодаря, госпожо председател. Почитаеми членове на парламента! Бих искал да благодаря за поканата, която отправихте към мене да присъствам на тази среща, посветена на усвояването на европейските фондове от България. Бих искал да поставя обаче усвояването на фондовете в по-широк контекст.
Кохезионната политика и нейните цели – конвергенция, териториално развитие, конкурентоспособност, заетост, всичко това е в сърцето на нашата обща европейска мисия. Чрез тези програми ние бихме искали да изградим един проспериращ европейски континент, континент с икономически растеж, социална стабилност и транснационално сътрудничество.
В този план е важно да знаем и много насърчаващо да разберем, че България си дава сметка както за възможностите, така и за отговорностите, които са свързани с европейските фондове.
Отбелязах, че много български политици – от министри до депутати в българския парламент, когато говорят за усвояването на европейски фондове в България, често се фокусират върху дългосрочните инвестиции и отчетността. Считам, че това е от изключителна важност за ускоряването на усвояването на европейските фондове в България. Защото в настоящия климат устойчивостта е изключително важна.
Трябва да не забравяме, че в цяла Европа хората губят своите работни места, а правителствата осъществяват икономии на публичните разходи. Ето защо не трябва да се губи нито една малка част от възможните публични фондове. И това е особено приложимо към усвояването на европейските фондове.
България несъмнено постигна огромен успех. Моля, продължавайте в същия дух.
Програмите и проектите, които осъществявате, а също и проверките показват вашите успехи, а също така показват и някои неточности, дотолкова, доколкото те биват разкривани. Аз съм убеден, че ние ще продължим по правилния път.
Изграждането на инфраструктурата е нещо изключително важно. То е в центъра на вашето внимание и усилие, когато става дума за усвояване на европейските фондове. Но също толкова важно е фокусирането върху социалните програми и развитието на науката. Защото социалната сигурност и устойчивост са в основата на цялостната устойчивост на Европа.
Изключително важно е да задълбочавате усвояването на европейските фондове, защото това е от ключова важност за ускоряване на икономическото развитие на България. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, Ваше превъзходителство.
Давам думата на Н. Пр. господин Лешек Хенсел, на когото сърдечно благодарим за съдействието през изминалата година, за възможностите за делегации и посещения в и от страна на Полша и експертизата, която съумяхме да обменим с представители на Полша, което, разбира се, допринесе за бъдещото формиране на политиката на България за следващия програмен период. Заповядайте.
Н.ПР. ЛЕШЕК ХЕНСЕЛ: Благодаря. Госпожо председател на Народното събрание, госпожо председател на комисията, уважаеми членове на Народното събрание! За мене е удоволствие и чест да взема думата и да се обърна към вас само няколко месеца след заседанието ви от септември, в което аз участвах.
Темпът на усвояването на средствата от Европейския съюз от страна на България нарасна от това време с повече от 4 процента. И аз искам да използвам тази възможност да ви поздравя, от една страна, а, от друга страна, да кажа, че са необходими още повече усилия.
България вече направи добър опит и 2012 година може да бъде много успешна година за усвояването на фондовете. Но все пак, въпреки че на централно ниво са добре организирани механизмите за усвояването, според доклада на Световната банка, още повече трябва да се направи, за да се засили усвояването и на регионално равнище.
Полското председателство направи огромни усилия, за да може кохезионната политика да застане в центъра на вниманието и да бъде представена като основен елемент на успешната реализация на европейската икономическа интеграция, растеж и развитие.
Ние лансирахме Групата на приятелите на кохезионната политика, в която България участва много активно.
В доклада за европейския консенсус по растежа от миналия октомври се казва, че финансовата интеграция и кохезионната политика, която засили много премахването на структурните бариери, включително и по-специално липсата на основна инфраструктура, изиграха ролята на катализатор в процеса на конвергенцията.
В доклада се казва, че за да може споменатите механизми напълно да функционират добре и да доведат до устойчив икономически растеж, е нужно да се наблюдават макроикономическите дисбаланси. Ние се нуждаем от силна кохезионна политика в новата финансова перспектива до 2020 година, тъй като използването на фондовете се отразява и на премахването на последиците от световната финансова и икономическа криза.
Нашето активно участие и пълноценно използване на ролята на националните парламенти, предлагано от Договора от Лисабон в дебата по новата финансова рамка е от жизнено значение.
Кохезионната политика в Полша изпълнява своите предпоставки. Полша е най-големият бенефициент на тази политика. И както каза министърката на регионалното развитие, ние сме вече договорили 72 процента от 68-те млрд. европейски средства, предвидени за Полша. Тази година Полша и България трябва да постигнат най-добрите резултати в усвояването на средствата. Нека да направим всякакви усилия, за да може в областта на кохезионната политика в бъдещия период да останем най-малкото на сегашното ниво. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, Ваше превъзходителство. Преминаваме към приемане на дневния ред на заседанието, след което ще чуем предвидената презентация.
Дневният ред на заседанието е:
Представяне и приемане на Годишен доклад за усвояване на средствата от Европейския съюз в Република България за 2011 година
Колеги, който е съгласен с така предложения дневен ред, нека да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Сега ще представя кратка презентация на доклада, който, както знаете, е доста обемен. Докладът обхваща 21 инструмента, но аз ще се фокусирам основно върху седемте оперативни програми, както и Програмата за развитие на селските райони, с оглед на това, че ресурсът по нея е повече от една трета от общия ресурс, с който разполагат седемте оперативни програми. След това ще се концентрираме както върху препоръките, които бяха направени по време на Междинния доклад и напредъка по тях от страна на управляващите органи, така и ще надградим нови такива във връзка както с настоящия, така и с новия програмен период.
Общият напредък за 2011 година, който може да се констатира и който в значителна степен отговаря на констатираното още в Междинния доклад на комисията, е ръстът в усвояването на средствата. Отчитаме два пъти ръст както в договарянето, така и в усвояването на средствата.
Вторият важен момент е, че имаме добро изпълнение на прогнозите LOTНAR, като три от оперативните програми имат 94 процента изпълнение. Това са: оперативна програма „Транспорт”, оперативна програма „Околна среда” и оперативна програма „Конкурентност на българската икономика”.
Третото като констатация по отношение на общия напредък е, че към момента няма риск от загуба на средства, тъй като всички управляващи органи са предприели необходимите действия, съгласно правилото N + 2 и N + 3.
Изключителното ниво на грешки е важен момент, който трябва да бъде констатиран и беше констатиран и от страна на одитния орган по време на изслушването, тоест грешките ,които се констатират, са под допустимите 2 процента праг на същественост. Това се дължи на значителната степен на подобрения контрол и задълбочени проверки в сферата на обществените поръчки.
Можем да констатираме висока степен на изпълнение на индикативните годишни работни програми. При 3 млрд. евро реално през годината са отворени процедурите на стойност 2,5 млрд. евро, което означава 90 процента изпълнение, като три от оперативните програми постигат над 90 процента изпълнение по отношение на планираните и обявените процедури – това са оперативна програма „Регионално развитие”, оперативна програма „Административен капацитет” и оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Фокусът върху индикативната годишна програма за 2011 година ще бъде върху енергийната ефективност, така че ще имаме още по-тясно взаимодействие с управляващите органи на оперативните програми „Регионално развитие” и „Конкурентност на българската икономика”.
По отношение на напредъка във финансовото изпълнение на оперативните програми, по отношение на договарянето и на разплащането. Знаете, че обикновено очертаваме фаворитите по отношение на общо усвоен процент от целия ресурс, с който разполага съответната оперативна програма. Но този път искахме да поставим акцента върху скоростта, тъй като с оглед на това, че 2012 година е годината на изпълнението и максималната степен на договаряне обърнахме внимание на ръста както по отношение на договарянето, така и по отношение на разплащането.
По отношение на фаворитите, които са процент договорени и усвоени средства спрямо бюджета, с който разполага всяка оперативна програма, по отношение на договарянето очертаваме оперативна програма „Транспорт”, оперативна програма „Регионално развитие” и оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Те запазват своите позиции от Междинния доклад.
Не можем да не отбележим и фаворитите съгласно ръста по отношение на договарянето. Той се констатира в по-висока степен отново при оперативна програма „Транспорт”, оперативна програма „Техническа помощ” и оперативна програма „Околна среда”. При оперативна програма „Транспорт” имаме три пъти повече ръст в договарянето, два пъти повече при оперативна програма „Техническа помощ” и близо два пъти повече при оперативна програма „Околна среда”.
По отношение на фаворитите по разплащане се очертават оперативна програма „Административен капацитет”, оперативна програма „Конкурентоспособност” и оперативна програма „Транспорт”. Но ако гледаме от гледна точка на ръст на усвоени средства за изминалата година, определено фаворитите, които се очертават, са оперативна програма „Транспорт”, оперативна програма „Техническа помощ” и оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Ако акцентът по време на Междинния доклад беше върху оперативна програма „Регионално развитие” като най-хвалена от нас, в този Годишен доклад определено на това място се нарежда оперативна програма ”Транспорт”. По тази оперативна програма наистина имаме изключително голям напредък както по отношение на договарянето, така и по отношение на разплащането. По отношение на договарянето имаме три пъти ръст, а по отношение на разплащането – четири пъти ръст, за което поздравяваме управляващия орган.
Важно е да се отбележи напредъкът по оперативната програма, защото при нея за 2012 година са заложени най-голям обем средства, които се предполага да бъдат усвоени. Предвиждат се за 2012 година да бъдат усвоени 0,8 млрд. евро.
Констатираме съответно стартирането на големите инфраструктурни проекти – автомагистрала „Марица” и автомагистрала „Струма”. Запазено е доброто темпо на автомагистрала „Тракия”.
Изграждането на столичното метро продължава да бъде един от успешните примери не само за България, но и за страните членки като успешно реализиран проект.
Все още обаче не са преодолени констатираните от страна на парламентарната комисия проблемни области и в предишни доклади по отношение на административния капацитет на основните бенефициенти – Агенция „Пътна инфраструктура” и Национална компания „Железопътна инфраструктура”, където трябва да има по-голяма степен на развитие на административния капацитет.
Препоръките ни са за постигане на равномерност при финансиране на отделните приоритетни оси. Знаем по отношение на Приоритетна ос 4 – за корабоплаването. Там имаме недостатъчно усвоен и концентриран ресурс.
Административният капацитет на бенефициентите ни е следващата препоръка; оптимизиране на различните елементи от управленския процес и реализиране в срок на строителните работи през 2012 година, тъй като през 2014 – 2015 година се очаква значителна част от проектите да бъдат реализирани по оперативна програма „Транспорт” и при едно забавяне в изпълнението има риск от прехвърляне на времевата рамка на текущия програмен период.
Оперативна програма „Регионално развитие” е наистина добър и успешен пример за всички останали по отношение на това, че действа своевременно, както при провеждането на междинните оценки, така и започването на планирането на следващия програмен период. При нея се отчита висока степен на изпълнение на заложените цели на програмирането, релокация на ресурси по мерки, които са с по-голяма необходимост, реализацията на важни реформи и прилагането на интегриран подход с други оперативни програми.
И не на последно място по важност е реалното използване на инструментите за финансов инженеринг, върху които също ще поставим акцент в този доклад. Добри примери са Фондът за градско развитие и фонд „Мениджър” за жилищна политика, което дава възможност на бенефициентите, които не разполагат със собствен ресурс, за по-преференциален начин за добиване на такъв.
Препоръките ни по отношение на оперативна програма „Регионално развитие” са да има фокус върху качественото изпълнение на проектите, включително периодична оценка на рисковите области и търсене респективно на възможни решения за осигуряване на ликвиден ресурс за бенефициентите, с оглед покриването на временния недостиг на такъв в голяма част от някои от бенефициентите.
По отношение на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. При нея положителното е, че е постигнато пълно програмиране на ресурса. Имаме удвояване на плащанията към бенефициентите. Това е една от първите оперативни програми, която всъщност отваря възможността за електронно кандидатстване за бенефициентите, пример за другите; примери за постигането за синергичен ефект и интегриран подход с други оперативни програми, както и с програмата за развитие на селските райони по отношение на реформата за деинституционализацията на грижите за деца.
По отношение на препоръките нашата препоръка е да има наистина много по-гъвкав подход и ускорени мерки за справяне с кризата върху пазара на труда с акцент върху младежката безработица - това е приоритет и на самия Европейски съюз; предоставяне на пълен набор от услуги по-добра информираност съответно на търсещите работа чрез бюрата по труда. Тук фокусът ни е върху междинното звено – Агенцията по труда; обвързване на няколко от мерките по програмата за подпомагането на националната стратегия за интегриране на ромите.
Много важно е финализирането на междинната оценка. Това е препоръката, която се запазва от Междинния доклад.
По отношение на оперативна програма „Околна среда”. Важното тук като напредък е, че е обявена поканата за малките агломерации между 2000 и 10 000 еквивалент/жители. Това беше препоръка в миналия Годишен доклад. Вече виждаме раздвижване в тази посока.
Проблемната област си остава все още недостигът на ресурси сред общините. Препоръките ни са всъщност ускоряване реализацията на инвестиционните договори, в това число провеждане на качествени търгове от страна на общините, реформата във водния сектор съвместно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и провеждането на междинна оценка по програмата.
По отношение на оперативна програма „Конкурентоспособност”. При нея имаме най-високо изпълнение на прогнозата LOTНAR. Хубавото е, че през 2011 година имаме реален старт на инициативата ДЖЕРЪМИ, тъй като винаги е имало голяма критика по оперативната програма, с оглед на това, че се водеше усвоен ресурс, а той не бе достигнал до основните бенефициенти в лицето на фирмите и предприятията.
Успешно е финализирана междинната оценка, което допълнително дава своя принос за по-голяма гъвкавост и адаптация на оперативната програма.
Това, което констатираме като проблемни области, е продължителният процес на оценка на проектните предложения, осигуряване на съфинансиране от страна на бенефициентите. Това е по принцип хроничен проблем - съфинансирането от страна на бенефициентите, при всички оперативни програми.
Препоръката ни е ускоряване на процеса по одобряване на критериите за избор на операции, обявяването на документи за кандидатстване, както и намаляване на степента на сложност на изискванията към кандидатите; ускоряване процеса по оценка на проектите и верификация на разходите.
По отношение на оперативна програма „Административен капацитет”. При нея, както и в началото при таблиците видяхте, има най-добро финансово изпълнение спрямо бюджета по програмата – близо 28 процента. Има амбициозната цел за пълно договаряне на средствата през 2012 година Приветстваме и това, че има и финализиране на междинната оценка по програмата.
Препоръката ни е да се засили фокусът на програмата за реализацията на административната реформа и електронното управление в страната.
По отношение на оперативна програма „Техническа помощ”. Това, което искаме да приветстваме, е, че има вече нови бенефициенти по нея в лицето на Агенцията по обществени поръчки, както и Държавната агенция за защита на детето, което спомага, заедно с ИСУН, за по-доброто изпълнение на политиките, респективно на реформите в съответните сектори.
Това, което имаме като препоръка, е да се ускори реалното функциониране на съответните областни информационни центрове, за да се предоставя адекватна експертиза най-вече за подготовката на новия програмен период, предвид че сме към края на настоящия.
По отношение на програмата за развитие на селските райони. При нея почти половината от ресурса е договорен – 46,7 процента. Разплатените средства достигат 32 процента.
Създадена е добра организация и ритъм на работа. Натрупването в оценката на проектите от предишни години е преодоляно. Увеличени са авансовите плащания от 20 на 50 процента. Създаден е и гаранционният фонд за предоставяне на достъп за финансиране на малките и средни предприятия.
Имаме и наличието на напредък по нашата препоръка от Междинния доклад за пренасочване на средства там, където има по-голяма необходимост от местата, където има по-малка необходимост и по-нисък интерес.
Препоръките ни са да се минимизира рискът от загуба на средства, да има по-добро планиране на индикативната Годишна работна програма за тази година, както и прозорците за прием на проекти и акцентът да бъде върху очертаване на приоритетите за новия програмен период в контекста на реформата в общата селскостопанска политика.
По отношение на поуките от настоящия период, след което ще си насочим погледа към бъдещето.
Първата ни препоръка в Междинния доклад беше финализирането на междинната оценка. Такава вече имаме като реализирана при оперативните програми „Транспорт”, „Конкурентоспособност на българската икономика” и „Административен капацитет”. Все още обаче нямаме такива при оперативна програма „Околна среда”, при оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и оперативна програма „Техническа помощ”. Не споменавам оперативна програма „Регионално развитие”, защото тя беше готова преди нашата препоръка.
Втората препоръка с надграждане е приоритетното насочване на ресурсите. Вижда се, особено в резултат на междинните оценки, релокация на средствата, което се прави с цел максималното усвояване на наличния ресурс по програмите, като съответно се прилага различен подход или се финансират проектни предложения, които успешно са преминали оценка, но за които не е достигнал финансов ресурс или се финансират дейности, свързани с провеждането на важни политики и реформи за страната, както и се пренасочват средства от неатрактивни мерки към такива, по които има засилен интерес – това, което споменах и по отношение на програмата за развитие на селските райони.
Ускоряване на договарянето. Към 31 декември договарянето достига 65,5 процента от общия бюджет по седемте оперативни програми.
За да бъдем наистина максимално амбициозни, тази година трябва да бъдат договорени средствата в максимална степен, за да може да се премине изцяло към изпълнението и реализирането на проектите до края на програмния период.
Електронното кандидатстване и отчитане. На това няма да се спирам, защото това е и перманентна препоръка и тя е много важна за следващия програмен период да се случва в максимална степен при всичките оперативни програми.
Анализ на ефективността. При следващите доклади на комисията, които ще предстоят, ще се фокусираме оттук нататък основно върху резултатите от усвояването на средствата, а именно конкретните резултати за бенефициентите, провежданите реформи, тоест цялостен анализ за изследване на ефекта от прилагане на кохезионната политика в България. Така че и по време на предстоящите изслушвания и предстоящите доклади фокусът ни ще бъде насочен натам.
По отношение на новите препоръки към настоящия програмен период.
Първото е изследването на ефекта, за което споменах.
Второто е, че 2012 година е годината на ускоряване на верификацията и изпълнението на заложените прогнози. Още повече, че в държавния бюджет е предвидено усвояване на близо 2 млрд. евро по оперативните програми.
Третото е свързано с ефективното прилагане на Закона за обществените поръчки, тъй като той влиза в сила в края на февруари тази година и една съществена част от тях касаят системата на предварителния контрол, който ще се извършва от Агенцията за обществени поръчки. Запазена е препоръката за повишаване на административния капацитет и укрепване на Агенцията, с оглед на множеството й допълнителни прерогативи, които ще има.
Улесняване достъпа до финансиране – това е следващата препоръка. Тук фокусът е най-вече върху револвиращите инструменти и инструментите за финансов инженеринг. Аз вече дадох добри примери по отделните оперативни програми, които вече работят с такива инструменти, за да може този хроничен проблем при изпълнението на проектите най-вече от общините и фирмите в условията на криза и недостига на средства при тях да бъде преодолян.
Намаляване на процента национално съфинансиране по проектите. Знаете, че това е инициативата и на премиера. За настоящия програмен период трябва да съумеем в контекста на това, че имаме трите стабилни стълба – ускоряване усвояването на средствата, добра макроикономическа стабилност и насочване вече на приоритети към енергийната, екологичната и транспортната инфраструктура, в значителна степен да се усвои наличният ресурс, без това да надхвърля общия размер на предвидените бюджети по програмите, тоест за отличниците също да има необходимите стимули.
По отношение на погледа в бъдещето. Запазват ни се препоръките за логиката на планиране, тоест да имаме ясната визия, ясната стратегия, ясните планове и програми.
Второто е резултатно ориентираният подход.
Третото е малко на брой приоритети в контекста на „Европа 2020”, но и отчитайки националните интереси. Тук все пак трябва да се отбележи, че 50 процента от Европейския фонд за регионално развитие се предвижда да бъдат насочени за иновации за малките и средни предприятия и за енергийната инфраструктура. Така че нашите приоритети трябва до известна степен да бъдат в унисон, с оглед на по-ефективното използване на предвиждания ресурс за следващия програмен период по тези приоритети.
Провеждането на дискусии за потенциални промени в институционалната система. Знаете, по време на Междинния доклад бяха направили SWOT-анализ на възможностите как да изглежда следващата институционална рамка. Съответно бяха отбелязани както положителните, така и слабите страни на идеята за единен централизиран орган на управление на европейските средства.
Така че препоръката ни с надграждане е именно да имаме надграждане на съществуващата институционална рамка, с оглед на това ,че вече имаме една изградена система, която има нужда от подобряване и надграждане, за да не се създава стрес. Съответно изграждането на всяка нова система е свързано с допълнителните рискове. С оглед на малкото време, което ни предстои до следващия програмен период, по-добре да се надгражда съществуващата, за да може да се запази наличната експертиза и опит, натрупан през годините, и да може ефективно да се концентрираме върху приоритетите и подготовката на следващите готови проекти.
Това ни е следващата препоръка – изготвянето на списък със зрели проекти, които имат значим ефект за икономическото и социалното развитие на регионите, особено на проектите, които са свързани в сферите на транспорта, екологичната и енергийната инфраструктура, които изискват повече време и по-специфична експертиза, тоест да има пайп лайн, така че да може те да са готови, със стартирането на новия програмен период да има необходимата проектна готовност и стартиране на въпросните проекти.
Участието на всички заинтересовани страни по отношение на формулирането на приоритетите, институционалната система. Тук е важно да подчертаем, че наистина разчитаме на това парламентът да бъде на масата на генерирането на идеите, както също, разбира се, и президентството.
Засилване ролята на инструментите за финансовия инженеринг. Няма да се спирам на този булет, тъй като мисля, че по време на презентацията му отделихме необходимата тежест, с оглед преодоляването на липсата на финансов ресурс.
И последното, към което искаме да насочим вниманието ви, са трите „р” – региони, реформи и растеж. Идеята ни е концентрацията да бъде към развитие на регионите, успешното провеждане на реформите, които да генерират необходимия растеж, тоест да се създават специфични регионални източници на конкурентоспособност в отделните региони ,така че те да се превърнат в центрове на икономическия растеж и да има възможност за насърчаване на инвестиции в тях, всичко, съпътстващо като тенденции, което се очаква да последва, с оглед икономическия просперитет на отделните региони.
Това е съвсем накратко, което искахме да споделим като съдържание на доклада. Разбира се, в него има много по-подробно описан както напредъкът, така и препоръките от страна на комисията.
Сега бих искала да дам думата на министър Дончев да вземе отношение по така представения доклад. Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, Ваши превъзходителства, уважаеми колеги, уважаема госпожо Панайотова, дами и господа народни представители! На първо място искам да благодаря за възможността да бъда за пореден път тук с вас, за да обсъждаме поредния доклад на Комисията относно използването на средствата на Европейския съюз за 2011 година
Имайки възможност да сравнявам в днешния ден доклада, който четем, с други предишни такива, искам да отбележа няколко неща, без, разбира се, да влизам в ролята на рецензент на доклада. Предполагам, че не ми е отредена подобна роля. Ако ми беше отредена подобна роля, бих коментирал, че на някоя и друга страница бих нанесъл някои леки корекции в констатациите, може би в данните. От друга страна, голяма част от препоръките звучат все едно, че аз съм ги написал. Но това е само, ако бях в ролята на рецензент, а аз не съм в такава роля.
Искам да коментирам нещо друго, което е радостно според мене като тенденция и имам правото да го отбележа.
Сравнявайки в исторически план, колкото и къса да е историята, се забелязва един прогрес и той е колективен прогрес както на самата комисия, така и на представителите на администрацията, защото ние работим заедно в партньорство и, разбира се, в един режим на здравословен контрол от страна на комисията. Но се забелязва категорично едно префокусиране от конкретните количествени данни, от констатирането на данните такива, каквито са, от анализ на данните към по-едроформатните въпроси, които всъщност трябва да бъдат във фокуса на вниманието ни днес.
Комисията все повече се превръща в един одитор на политиките, които се провеждат. И не само това. Радостен съм да отбележа, за мене това е добре, че освен одит на провежданите политики вече виждаме и конкретни предложения за конкретни политики, които ние имаме правото и задължението да обсъждаме и да прилагаме, когато те са приложими. Тоест има един ръст – комисията от орган, който по-скоро е задължен да следва парламентарните ангажименти, свързани с контрола, се превръща в лаборатория, която трябва да дава добри идеи, които да бъдат използвани от администрацията.
Изключително съм радостен и считам, че това е от всеобща полза, както от гледна точка на качествената парламентарна работа, така и от полза за администрацията.
Ще ми позволите в контекста на това, което казвам, да разширя малко краткия си наистина коментар - от фокуса върху това как България или как отделните ведомства или отделното ведомство се справят със съответния финансов инструмент или не се справят толкова добре, имаме общата задача да търсим едни малко по-широки измерения. Факт е, че начинът, по който България използва средствата от Европейския съюз, не е свързан само с това как ние управляваме един ресурс, който осреднен за целия програмен период, е, да кажем, 10 процента от всички публични разходи. Десет процента е значим процент. Но по-важното е друго. Начинът, по който се справя България, това е индикатор доколко България се модернизира и доколко България прогресира.
Колкото по-добри са резултатите на България, без да конкретизирам коментара по отношение на дадена публична или дадена частна институция, това означава, че бавните или по-бързи реформи се движат и България всъщност отбелязва прогрес.
Коментарът как България успява да се справи с използването на средствата е всъщност коментар по отношение на ефективността на цялата държавна машина и по отношение на това колко зрели са различните сектори извън публичните администрации.
Също така нещо, което е добре за казаното в този доклад и аз много искам да го видя съвсем развито в доклада примерно за 2012 година, това е още едно префокусиране – префокусирането от процеса, от цифрата към процеса, върху акцента, върху резултатите. Това е важно и сме имали възможност вече да го обсъждаме в комисията. Дори има поет ангажимент от моя страна за участие в едно нарочно заседание на комисията, свързано с анализ на резултатите, колкото и да е рано да се анализират резултати от използването на финансовата помощ от Европейския съюз до момента.
Нещо повече, това не е последното стъпало. Резултатите не са последното стъпало. Последното стъпало е ефектът, това, което идва дори след резултатите. И заедно с вас трябва да имаме необходимата готовност и капацитет, освен за резултатите, да мислим и по отношение на ефекта.
И най-тежкото предизвикателство, което е в равна сила предизвикателство и за администрациите, и за парламента, в това число и за уважаваната комисия, е, анализирайки, разсъждавайки, критикувайки или справедливо отбелязвайки постиженията на някой, освен за самия процес в конкретния финансов инструмент или по отношение на цялата система, да мислим заедно за реформите, които е необходимо да се проведат в един или в друг сектор. Защото най-важното или един от най-важните ефекти, една от най-важните поуки при ползването на европейските средства е, че те показват къде системата е недобра и къде би следвало да се реформира. Точно както ако някой ходи редовно на фитнес и натрупа повече мускули в някоя част от тялото, трябва да си купи нови дрехи. Точно по същия начин.
2012 година на база на препоръките, които бяха отправени, ще бъде изключително предизвикателна година за всички нас. Бягаме от клишето. Редовно някой казва, че следващата година ще бъде предизвикателна и по-следващата ще бъде предизвикателна. Но 2012 наистина ще бъде предизвикателна година.
Първо, това, което коментирахме на предишни заседания на комисията като цели, които са поставени. Те са наистина амбициозни и предполагат едно удвояване на резултата, който имаме постигнат към момента. Което предвид на факта ,че говорим за същите администрации, със същия брой хора, за същия брой бенефициенти е наистина предизвикателство.
Нещо повече, същите обаче звена, които ще бъдат отговорни за утрояване на плащанията и за договаряне на по-голямата част от ресурса трябва да впрегнат една значителна част от своя капацитет за конкретна техническа работа, която гълта административни експертни ресурси за подготовка на следващия програмен период. Това е процес, който тече още от миналата година, но ще влезе в зряла фаза именно през 2012 година, доколкото нашите амбиции са до средата на 2013 година да имаме готовност в общи линии с договори и текста на оперативните програми.
И още една причина, поради която 2012 година ще бъде предизвикателна. Освен чисто домашните, вътрешно българските предизвикателства и проблеми има още едно много важно измерение, което никога не бива да изпускаме от поглед. Кохезионната политика, макар и да се реализира в България, е общоевропейска политика. И ние заедно с всички останали държави членки, без обаче това да води до размиване на нашия ангажимент, точно през 2012 година сме призвани, освен да си свършим работата, освен да дадем най-добрите възможни резултати в България, да дадем много силни доказателства, много силни аргументи, които да бъдат използвани на европейско ниво, че от кохезионната политика има смисъл и нужда, тя е полезна и в нея трябва да продължава да се инвестира. Защото няма да крия от вас, факт е, че от политическите дебати, които текат на европейско ниво, се чуват гласове и за обратното. Не поради тясно българските ползи, само и единствено заради тях, а заради дълбокото ни убеждение, че кохезионната политика помага на цяла Европа, не просто на България, да бъде по-конкурентоспособна.
Благодаря. На разположение сме заедно с колегите за въпроси.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, министър Дончев. По отношение на данните, те са изцяло тези ,които ни се подават от страна на управляващите органи и от Вас. Така че ако има критика, тя е по-скоро към екипите.
Заповядайте, колеги, за въпроси и коментари, както от страна на депутатите, така и на изпълнителната власт. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател Цачева, господин министър, Ваши превъзходителства, уважаеми дами и господа! Тъй като тук сме сигурно над 100 човека, аз ще си позволя да бъда съвсем кратка. Вероятно ще има много въпроси и коментари или поне това е целта на днешното събиране.
Първият ми въпрос е по реалната ситуация, която беше изнесена, и снимката на абсорбцията на еврофондовете. Аз няма да влизам в детайли. Госпожо Панайотова, от Вас прозвуча на няколко пъти думата „отличници”. Лично на мене много ми се ще наистина да бъдем сред отличниците, но за съжаление не сме.
Аз няма да се спирам на статистиката, която ни поставя в незавидното 25-о от 26 места в таблицата на страните членки, нито пък ще си позволя да припомням коментара на Негово Превъзходителство посланика на Дания в последните дни в пресата, чието мнение аз споделям.
Накратко ще си позволя да кажа, че ако трябва да направим комплименти, да отразим и да дадем като добра практика и пример програми в България, това са оперативна програма „Регионално развитие” и особено оперативна програма „Транспорт”, където има скокообразно положително развитие.
За съжаление не може да се каже същото, особено за оперативна програма „Човешки ресурси”, където има крайно незадоволително не само изпълнение, усвояване или както и да го наричаме. То е непростимо от друга гледна точка, че в условия на тежка финансова криза, на висока и растяща безработица тази програма е в дълг и тази програма трябва гъвкаво и адекватно да реагира на нуждите на пазара на труда.
Спирам дотук, защото иначе можем да направим дълга конференция по темата.
Незадоволителна е работата и на оперативна програма „Околна среда”. И това е видно. За съжаление там трябва да се чуе мнението и да се знае какво се предприема за 2012 година
Също така има нужда от сериозен дебат по трансграничното сътрудничество, особено с нашите партньори, където има неурегулирани взаимоотношения, регламенти, подзаконова уредба.
Надявам се тук да има някой да чуе и за забравената програма „Рибарство”, по която загубихме 4 млн. евро Щяха да бъдат 8 млн. евро, но 4 млн. в последния момент са прехвърлени към гаранционния фонд.
Надявам се да спре смяната на ръководители на тази агенция, където от август 2009 година до момента имаме пет смени на ръководител на Агенцията.
Съжалявам, но и Господ да слезе, при такава смяна не е възможно да се осигури стабилност, устойчивост и нормално управление на тази агенция, още по-малко – да се постигнат желаните резултати. Четири милиона евро може да изглеждат малко, не знам на кой фонд, но за мене при тази криза и 4 хил. евро са много, да не говорим за 4 млн. евро.
Спирам до тук при оценката на сегашната ситуация.
Госпожо Панайотова, приветствам Ви за мотото за периода 2014 – 2020 година – „Региони, реформи, растеж”. Не знам на кого е мотото, но на когото и да е, то пасва изключително добре за България и за това, което имаме нужда да направим. Много ми се ще - казвам го като заместник-председател на комисията – тази година да видим под това мото реално предложени сценарии за организация, за структура, за управление, по които да обсъждаме не само ние в комисията, но да включим гражданското общество, да включим бизнеса и да включим общините. И да се знае ще има ли регионални програми за Северозападна България, за граничните райони, които са най-изостанали във всяко едно, особено в икономическо и социално отношение, ще има ли децентрализация по програмите, ще има ли друг модел на управление на програмите, какви поуки сме си извели от този програмен период 2007 – 2013 година
Така че надявам се искрено да видим конкретни сценарии, варианти, модели, по които да обсъждаме и да търсим надпартийно най-доброто за България за следващия програмен период.
Завършвам с едно предложение. Всички сме за съжаление свидетели на бедствието в Хасковска област. Призовавам тук управляващите органи, особено на програмата за развитие на селските райони, а също така и на околната среда и регионалното развитие, но най-вече на програмата за развитие на селските райони. Можем по спешност да помогнем на тези хора. Болшинството от тях са земеделски стопани. Това са селски общини. Да се натоварят екипи от експерти в Министерството на земеделието и да се разработят типове проекти, които да се дадат на хората без пари, защото тези хора загубиха имущество, пари, къщи, всичко. Не може да чакаме те да си направят сами проектите – нито пари имат, нито възможности имат, нито ресурс имат. Затова да им се направят проекти и да им се помогне по отношение на стопанствата им, по отношение и на земя, и на животни.
Същото се отнася и за малките селски общини. Ресурса го има. Брюксел няма да има нищо против да се ползва ресурсът и спешно реални проекти по най-бързия начин да бъдат одобрени и въведени в действие. Благодаря ви за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Ще дам думата на заместник-министър Деяна Костадинова, тъй като й предстои съвсем скоро полет. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЯНА КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, госпожо Панайотова. Ваши Превъзходителства, уважаеми народни представители, колеги! В началото искам да благодаря на комисията за изключително обективния доклад, който представи. Информацията, която е изнесена в него, ние я приемаме, включително и препоръките, които са дадени.
По всяка една от препоръките, които представи госпожа Панайотова и които са маркирани в пълния текст на доклада, ние сме предприели редица действия, някои от тях вече са в процес на окончателно изпълнение. Готова съм да докладвам, ако има конкретни въпроси.
В същото време забележките, които отправя госпожа Плугчиева, ги разбирам напълно, тъй като действително в сегашната икономическа обстановка по отношение на програмата има изключително високи очаквания.
Единствено бих могла да обърна внимание по отношение на забележката, че програмата е неуспешна. Ще посоча само няколко конкретни цифри за напредъка ни в рамките на една година.
Към края на месец януари по програмата вече имаме договорени почти 70 процента от целия ресурс на програмата. Разплатените средства са в размер на 17 процента. Само за сравнение, в началото на миналата година разплатените средства бяха 8,8 процента.
В рамките на една година стартирахме повече от 55 схеми. Тоест това са почти половината схеми, които са стартирани изобщо от началото на оперативната програма.
Най-голям е напредъкът по отношение на сертифицираните средства, които представляват и най-ясната оценка за това какво е изпълнението. Повече от 6 пъти се е увеличил размерът на сертифицираните средства.
В този смисъл бих искала да гарантирам пред вас, че действително сме положили максимални усилия средствата, които са разполагаеми по програмата, да стигнат възможно най-бързо до бенефициентите.
В същото време се опитваме да проявим и един изключително гъвкав подход по отношение на нововъзникващите потребности да успеем максимално бързо да отговорим и да ги адресираме. Една от тях е и младежката безработица, което е проблем и на европейско ниво, поставян в редица европейски документи.
В рамките на младежката безработица ние сме предприели редица действия. Работим в няколко направления, от една страна, осигурявайки връзката между бизнеса и образованието, кариерното развитие на младите хора, ученическите и студентските практики, които им дават възможност да натрупат опит. Няма да изброявам всичките схеми по оперативната програма. Схемите са над 130, така че не бих могла да се спра на всички.
Изключителен напредък имаме и по отношение на осигуряването на първа работа на младежите, схемите, които дават възможност за включването на младите хора веднага след излизането им от работа в обучение и квалификация или в намирането им на първа работа чрез осигуряване на възможност за стажуване и чиракуване.
Така че тези мерки, които финансираме по оперативната програма, на практика допълват и мерките, които се финансират чрез държавния бюджет по националния план за насърчаване на заетостта.
В този смисъл е и оценката на Европейската комисия, че това, което сме предприели за насърчаване на трайното включване на младежите на пазара на труда в България, е адекватно. Акцентът идва не върху програмирането в момента, тъй като тук нямаме забележки. Акцентът в момента идва върху изпълнението. Така че тази година голяма част от схемите, които сме стартирали, на практика ще бъдат изпълнени. И разчитаме, че това ще окаже пряк ефект върху намаляване на процента на младежката безработица, който за България за 2011 година е 26 процента при 23 процента средно за Европа. Благодаря ви и моля да ме извините, че ще напусна.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря. Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Бих желала да направя коментар към оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Абсолютно се солидаризирам с констатациите на госпожа Костадинова и частично приемам констатациите на госпожа Плугчиева, че програмата е длъжник на наистина бързо развиващия се пазар на труда и увеличаващата се безработица. Но все пак си мисля, че тук е хубаво да отчитаме стъпките на успеха, защото на базата на тях можем да правим и предложения за подобряване на ситуацията.
Вие цитирахте част от фактите, но е хубаво да се знае, че базата, от която сте стартирали, е само 1,6 процента усвояване на средствата в началото на 2011 година Близо 10 пъти са се увеличили сертифицираните разходи.
Аз лично говоря тук в качеството си на един бенефициент на програма „Развитие на човешките ресурси” при стартирането й. И сега виждам значителен напредък в няколко посоки, които бих желала да отбележа.
Първо, възможността за електронно подаване на формулярите и значителното опростяване на формулярите, което беше един от сериозните проблеми при стартирането на програмата.
Другият успех, който искам все пак да бъде забелязан, е бързият процес на оценка на подаваните проектни предложения. Защото през 2008 година, когато аз като председател на едно правителствено сдружение кандидатствах по проекта, трябваше около една година той да бъде одобрен. И ситуацията на пазара на труда беше толкова променена, че аз бях принудена да се откажа от изпълнението на проекта. Тоест вие сте направили значителни стъпки към бързината на оценките.
Не мога да се съглася с факта, че не работите гъвкаво. Напротив, смятам, че има доста показатели и индикатори за успеха в това направление. И това е всъщност насочване на средства от различни оси и вътре в самите оси към неща, които отговарят на промените на пазара на труда – това е деинституционализацията на децата и мерките, които са свързани действително с пазара на труда.
Като човек, работил в правителствения сектор, съм работила твърде много с програми, свързани с интеграция на ромите в предприсъединителните програми. Бих ви препоръчала в следващия програмен период или сега, тъй като в настоящата програма „Развитие на човешките ресурси” може да се надгражда националната стратегия за интеграция на ромите, да бъдат изработени по-ясни индикатори, да стане ясно финансираните средства какъв реален резултат имат, защото мисля, че това е една от слабостите.
Мисля, че стъпките ви са верни и правилни и наистина трябва да отчетем успехите ви. Разбира се, има препоръки, което е съвсем нормално, защото само който не работи, той не греши. Но госпожа Панайотова ясно ги изказа и аз не мисля да ги повтарям.
Наистина проблемът е младежката безработица и аз се радвам, че сте предприели мерки в това отношение, защото тя е масова в цялата страна. Тъй че мисля, че съвместно можем наистина да развием приоритети, свързани с това да се даде по-голямо качество на обучението на хората, които работят на пазара на труда, и за по-високо качество на нашите служители. Защото оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” индиректно влияе върху всички останали оперативни програми, защото това са лицата, които работят по програмата.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Хубенова. Беше ценно от позицията на бивш бенефициент да споделите опита си.
Госпожо Костадинова, желая Ви лек полет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЯНА КОСТАДИНОВА: Само една информация. Благодаря Ви за оценката. Приемам напълно препоръките, които отправихте.
Само за информация. Всеки момент ще бъде готово едно специално изследване, което поръчахме - за базовите индикатори за финансираните мерки, свързани с маргинализираните групи. По този начин ще имаме действително ясна информация какви мерки са били финансирани и това ще бъде отправна точка при планирането на следващите.
Но така или иначе по отношение на тази целева група оперативната програма и досега финансира изключително много интервенции и в сферата на здравеопазването, и в сферата на образованието, и на пазара на труда и социалното включване. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Костадинова. Преди да дам думата за отговор на другите въпроси на госпожа Плугчиева, предпочитам да се акумулират още такива. Така че, колеги, заповядайте за коментар или въпроси, ако имате такива.
Заповядайте, господин Танчев.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Ваши Превъзходителства, уважаеми колеги! Аз нямам конкретни въпроси. Имам няколко препоръки, които искам да отправя.
Искам като цяло да споделя моето задоволство, особено от напредъка по оперативна програма „Развитие на българската конкурентоспособност”. Спомням си преди две години, когато започнахме активно да следим какво се случва, изпълнението там и разплащането беше под 1 процент. Изключително съм доволен от ръста, който се постигна. Наистина това е най-ясният начин на българската икономика, на българския бизнес да усети ползата от европейските програми. Така че наистина поздравления.
Като препоръка искам да отбележа към вас да се фокусирате все повече в подпомагане на взаимодействието между бизнеса и науката. Аз виждам, че в комуникационната стратегия имате предвидени такъв тип събития, като Съвет на бизнеса и Бизнесът среща науката. Смятам, че това са изключително важни неща, за да може и самият бизнес, и хората да усещат, че има взаимодействие.
Също така една от проблемните сфери, в които безспорно сте постигнали доста, но смятам, че все още може да се желае, още повече, че ни предстои наистина тежка година, това е да се ускори срокът за оценка на тези проекти.
Също така искам да добавя и моите поздравления към оперативна програма „Регионално развитие”, защото това също е една програма, която и досега е имала много успех. Това са трите програми, които са сред първенците в разплащане и в договаряне на проектите. Там също смятам, че е желателно да се засилят предварителният и последващият контрол, да се идентифицират рязко рисковите области и да се въведат допълнителни процедури за управление на риска. Защото наистина, предвид големия обем от работа, който и вие имате, по този начин бихме минимизирали възможността от загубване на средства по тези програми.
Още веднъж поздравления за усилията, не само към Вас, а към всички останали. Защото мисля, че докладът обективно отразява сериозните усилия и работа, които сте положили всички вие. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Танчев. Заповядайте, господин Колев.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа депутати, Ваши Превъзходителства! Аз благодаря за дадената ми възможност, тъй като този Съвет за обществени консултации включва в себе си доста организации. Това са браншови структури, неправителствени организации, включително и синдикални, работодателски организации. Затова само с няколко изречения бих искал да подчертая нашето виждане по усвояването на средствата за 2011 година.
Ние имахме едно специално изследване, направено съвместно с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, за проблемите, които бизнесът специално среща при усвояване на евросредствата. Тези проблеми бяха изведени. Смея да твърдя, че една голяма част от тях бяха адресирани в конкретни мерки. Разбира се, друга част не можахме да решим.
Това, което се отнася за предприемачите, според нас е важно. Това са преди всичко усилията за усвояване на средствата в областта на енергийната ефективност, иновациите, технологичното обновяване, малките и средните предприятия. Те директно влияят върху конкурентоспособността на икономиката.
Разбира се, от друга страна, това са инфраструктурните проекти, които очаквам решително да подобрят качеството на средата.
По отношение на участието на малките и средни предприятия в търгове на публични бенефициенти и на общините, според нас е важно там да се осигури равнопоставеният достъп на малките и средни предприятия, така че с изпълнението на съответната обществена поръчка малките фирми да имат възможност за реализация и за повишаване на своята конкурентоспособност, разбира се, без при това да страдат качеството, както и сигурността на изпълнение на проектите.
На второ място, според нас е важно на предно място да не стои цената, а преди всичко качеството и разходите през целия експлоатационен живот на съответния обект, включително преди всичко разходите за енергийна ефективност, енергийните разходи.
И не на последно място, това, което е важно – своевременното разплащане при изпълнени обществени поръчки за бизнеса. Все още има забавяне в тези разплащания както от държавни институции, така и от общините. Разбира се, те не са в такива пикови стойности, каквито бяха през 2009 година, но те са достатъчно високи да затруднят дейността преди всичко на малките и средни предприятия.
Като пожелание за ускоряване усвояването на евросредствата, ние сме предоставили като Съвет за обществени консултации в един добър диалог с комисията през изминалата година мерки за опростяване на кандидатстването, на процедурите, допълнително скъсяване сроковете на отделните етапи. Беше подчертан и проблемът с финансирането.
За съжаление всички мерки, които улесняват достъпа до финансиране, включително и фондовете по програма ДЖЕРЕМИ, включително и сегашните мерки, които се очаква да стартират за преференциално стимулиращо кредитиране, няма да решат проблема с необходимостта, с недостига на мостово финансиране, тоест те няма да улеснят усвояването на евросредствата. Затова тук е необходимо да помислим за допълнителни мерки за достъп до финансиране, но не просто за достъп до финансиране за изпълняване на определени инвестиционни проекти, а за целите на усвояване на евросредствата. Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Колев. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, госпожо председател. Ваши Превъзходителства, уважаеми колеги! Аз мисля, че ние съзнаваме ясно отговорността си около тази маса, че в тези обстоятелства на развитие на икономиката в Европа за съжаление европейските фондове се оказват едва ли не единствените сигурни, което, разбира се, не е добре. И аз смятам, че когато се планираше и този планов период, България имаше и по-амбициозни цели, които за съжаление в момента не можем да постигнем.
В тази връзка аз искам да обърна внимание върху няколко съществени неща и да направя няколко предложения.
Първото, госпожо председател – обръщам се към Вас, аз смятам, че комисията трябва да направи много важно усилие. Досега приемахме редовните Годишни доклади, които преимуществено имаха своите финансови параметри. Аз смятам, че в амбицията и възможностите на комисията, заедно с всички тук, които присъстват – управляващите органи, в рамките на настоящата сесия на Народното събрание – това означава до началото на април, да приемем един Годишен доклад за 2011 година, основан на ефектите от усвояването на европейските фондове, в продължение на мислите на министър Дончев. И там да се опитаме както по отношение на ефектите в териториалния обхват да кажем кои са бенефициентите, какво е въздействието върху преките и косвените бенефициенти, какви са резултатите от сближаването или раздалечаването вероятно на места между регионалните и вътрешно регионалните различия.
Този доклад ще ни бъде изключително полезен при защита на позицията ни в следващата рамкова програма – 2014 – 2020 година И аз смятам, че това можем да го направим. И предлагам да бъде в рамките примерно до 10 април на специално заседание, да го подготвим, да го обсъдим и да го представим заедно, като правителството ще го ползва като един много сериозен инструмент нататък.
Второ, по отношение на планирането и изпълнението. Абсолютно се солидаризирам с това ,че 2012 година ще бъде годината на решението дали ще успеем или няма да успеем да оползотворим европейските фондове. Аз също не харесвам думата „усвояване”. Само че трябва да имаме много реалистична представа какво да направим – и тук е силата на законодателната власт, за да стане това факт.
Реалността не е много реалистична. Пет години, от които аз спокойно махам две. Защото всички вие около тази маса много добре знаете, че 2007 година беше година на подготовка на цялостните документи и програмите, 2008 – на стартирането. Реално за 36 месеца или за близо 40 месеца ние сме постигнали малко под 19 процента оползотворяване. За следващите 48 месеца трябва да изпълним останалите 81 процента. Трябва да сме наясно какво трябва да променим.
В рамките на приемането на бюджета за 2012 година ние апелирахме за това високите нива на залагане на очаквано изпълнение и съответно разплащане да не бъдат толкова оптимистични. Само ще ви припомня ,че за изминалата 2011 година планът беше държавата, грубо казано, да разплати малко над 2 млрд. 300 млн. лв. по европейските фондове, примерно през националния фонд. Тук се абстрахирам за малко от селската програма.
Изпълнението е 1 млрд. 336 млн. лв., тоест 1 млрд. лв. надолу.
Планът за настоящата година е над 3 млрд. 800 млн. лв.
Аз си направих труда и сметнах планирането на седемте оперативни програми за полугодието. То е такова, че като го умножим по две, излиза, че още с плана ние залагаме над 1 млрд. лв. неизпълнение на това, което сме сложили в Закона за бюджета.
Няма да коментирам изпълнението за януари, защото най-малкото не е представително. Но за да знаете, на месечна база то е една трета от планираното, което пък представлява неизпълнение с 1 млрд. лв.
Затова сега е моментът наистина да си кажем нещата и да можем да намерим онези малки механизми, които аз съм сигурен, че могат да подобрят работата на управляващите органи, свързани с това, което каза господин Колев – за скоростта на разплащане, за обработка на документите, за предварителния и последващия контрол. Нещо очевидно трябва да опростим, за да можем да ускорим процеса. Защото иначе, ако прогнозата е удвояване, както каза министър Дончев, това означава 36 процента. Аз апелирам това да се случи, разбира се. Но за съжаление аз не съм оптимист, че ще го направим. Още повече, че някои от моторите на досегашното усвояване, като примерно изпълнението на метрополитена, вече са на края на своето изпълнение. И ние трябва да видим другите мотори, които ще поемат тази функция и ще удвоят усилието, което ние сме си поставили като задача. И трябва да ги назовем. Това именно в този доклад за ефектите може да се случи.
Трети въпрос. Много сериозно апелирам и към министър Дончев – той повдигна този въпрос преди година. Ние поехме инициативата, предложихме го в Закона за бюджета. Става въпрос за финансовите последствия за бенефициентите, в смисъл на финансовите корекции. Не бива да си затваряме очите. Много скоро – а вече на места и се е случило – бенефициентите ще са блокирани. Тежат неизпълними финансови корекции на гърба им.
Няма да коментирам, че на определени места не са несправедливи. Но според мене ние тук не просто трябва да размахваме плашилото като корекция, като защита от това Европейската комисия да не ни посочи грешките, но трябва да си дадем ясна сметка, че те растат, блокират както общините, блокират и бизнеса. Не малко са сигналите от различните работодателски организации и от бизнеса ,че вече имат страхотни затруднения. Ние не можем да си затваряме очите за това.
Четвърто, имам директно питане. Премиерът повдигна като тема, че ще искаме предоговаряне на процента съфинансиране. Това официална политика ли ще бъде или беше само едно изявление? Още повече, че аз мисля, че трябва да сме достатъчно ясни тук в комисията. Ако ние искаме да намалим съфинансирането, това означава, че намаляваме прага на задачата, която искаме да изпълним.
Прекият анализ, който си позволих да направя, е, че на нас финансирането не ни тежи. Защото, извинявайте, но в масата от програмите, да не кажа във всичките, може би по-точно е във всичките, ние сме на положителен резултат от това съфинансиране, по простата причина, че данък добавена стойност се връща обратно. А той е 20 процента.
Така че искам да знам като член на комисията това ще бъде ли официална политика и ще има ли конкретни мерки в тази посока?
И последното, по-скоро като въпрос, но не очаквам отговор. Не е ли време да помислим и за предстоящия планов период, който ще защитаваме? Защото очевидно районирането на районите за икономическо развитие и за планиране, както и да ги наречем, които са в момента, и на база от актуалните данни от преброяването на населението с негативната – подчертавам - динамика за последните 10 години, само следващите 4 – 5 години ще ни поставят отново пред неизпълними показатели за брой население за някои от районите.
Не е ли време в този период да помислим за ново райониране, което трябва да бъде много внимателно направено, аз знам, че новото райониране не е лек процес, но и да го ориентираме към това какви са ангажиментите на държавата и да мобилизира собствени средства, за да помогне за развитието на тези райони. Защото – с това завършвам – фокусирането върху сегашните райони, които според мене стоят доста неестествено, и акцентирането на финансовите средства от европейската солидарност, която за съжаление – подчертавам – може да се окаже едва ли не единствената, може да изкриви резултатите ни икономическото ни, социално и всякакво развитие в следващите години. Просто обръщам внимание като предложение да разсъждаваме на тази тема. благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски. Господин Станислав Иванов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Ваши Превъзходителства, госпожи и господа министри и заместник-министри, уважаеми колеги! Аз бих искал да се спра на оперативна програма „Околна среда”, като ще бъда максимално кратък в своето изказване и съвсем набързо ще засегна и темата за оперативна програма „Транспорт”, защото тя е отличникът и там просто няма какво повече да се каже. Защото действията на колегите от министерството са достатъчно красноречиви и резултатите, които са постигнали, няма как да бъдат коментирани, освен със суперлативи.
Не съм съгласен с едно нещо, което беше споменато преди малко от колегите, че сме пропуснали две години и наистина реализацията на проектите например в оперативна програма „Околна среда” е започнала след 2008 година За съжаление загубихме много време, защото още през 2006 година трябваше да започне подготовката на тези проекти. Да не говорим, че през 2007 година, когато бяха стартирали тези проекти в оперативна програма „Околна среда”, те не можаха да докажат изпълнението на приоритетните цели на оперативната програма. Защото в тях бяха включени недопустими за финансиране дейности.
Всичко това ни върна много назад във времето и се наложи да се преработят доста проекти.
Адмирирам усилията на управляващия орган на оперативна програма „Околна среда”, защото те, отчитайки тези грешки, които бенефициентите допускаха може би поради недобрия диалог с управляващия орган, предприеха няколко мерки, като мярката за подобряване качеството на предоставените проекти чрез провеждане на постоянни срещи и консултации с бенефициентите по програмата, от една страна, ускоряване на оценката за въвеждане на минимум изисквания, което е много важно.
Ако не бъдат покрити тези минимум изисквания, автоматично проектът се отхвърля и се връща за преработка, а не се губи време той да бъде подобряван. Както и прилагане на мерки за минимизиране риска от нарушения при провеждане на обществените поръчки. Това беше доста голям проблем.
Всичките тези няколко мерки – разбира се, това не са всички мерки, които са предприети от управляващия орган, ни доведоха до това. Само като един факт искам да спомена, че през 2011 година спрямо 2010 година ръстът на усвояемост на средствата е над 50 процента.
Тези неща, които се случват в оперативна програма „Околна среда” към момента може да бъдат само адмирирани, както казах и за другата програма.
Колеги, нека да бъдем сигурни в едно – че когато започнеш от нулата, е доста трудно да наваксаш пропуснатия период. Но колегите към момента вървят в правилен път. Затова не бих искал да им давам препоръките. Това, което се вижда от резултатите, както казах, е достатъчно и говори за тяхната правилна посока. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Давам думата на госпожа Искра Михайлова. Заповядайте.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо председател. Ваши Превъзходителства, госпожо и господин министър, колеги, дами и господа! Преди всичко искам да изразя задоволство от кратката презентация на Годишния доклад. Определено с времето, с всеки следващ Годишен доклад вече се концентрираме върху основните цели на програмите и работата ни в такъв формат явно дава по-добър резултат, както и представянето на напредъка по усвояване на средствата.
Благодаря много за това, което маркира Моника Панайотова и господин Дончев, че ще се ориентираме към резултатите и ефекта от това усвояване. Тъй като за съжаление и в този доклад ние сме на ниво цифри, проценти, усвоени проценти, сключени договори, но в нито една от таблиците за нито една от оперативните програми все още няма данни колко проекти са завършени, колко проекти са реално разплатени, окончателно разплатени, колко проекти са постигнали целите, които са заложени като начало в проектите.
И за да не звуча голословно, ще дам няколко много прости примери. Но има няколко успешни схеми по оперативна програма „Регионално развитие”. Няма да пропусна да изкажа адмирации, но това за мене е нормално, просто няма как иначе.
Колко училища в България бяха ремонтирани във връзка с енергийната ефективност и подобряване на условията? – 161. Няма я тази цифра в докладите. В нашите доклади ,които гледаме тук, я няма цифрата.
Колко деца учат в тези училища? – Няма я тази цифра. Има я в програмата, знам, че я има. И в Комитета за наблюдение знам, че я има.
Тези цифри са ни необходими, за да можем наистина да преценим какъв е ефектът от прилагането на структурните фондове в България. Изключително ни е важно.
Има ли цифрите колко земеделски стопанства са получили подкрепа? Знам, че във фонд „Земеделие” ги има. Но ние не ги разглеждаме тук и това е наш пропуск.
Надявам се, че в бъдеще наистина ще се концентрираме върху това най-вече от гледна точка на това доколко постигаме някакъв ефект – това на първо място, и второ, как ще защитим позициите на страната ни, когато ние договаряме програмите, сключваме договор за партньорство с Европейската комисия и подготвяме следващите оперативни програми за следващия планов период.
Ние трябва да защитим позиции, които да доказват, че ефективно не само сме усвоили средствата, а сме ги инвестирали и сме постигнали някакви резултати.
Надявам се, че наистина ще постигнем това ниво на анализ на усвояване на средствата и работа по структурните фондове. Изказвам съмнение ,че това може да се случи до месец април, но съм с много големи очаквания за бъдещото докладване на министър Дончев, което ще ни даде вече по-ясна картина за всички оперативни програми.
Искам само да обърна внимание ,че за съжаление, поради желанието тук да бъде по-кратка презентацията, явно не е имало възможност да се обърне внимание на програмите за трансгранично сътрудничество, които са от особено голямо значение за ролята на България в региона и за ролята на страната ни в общата политика за сътрудничество и сближаване в Европейския съюз. Много е важно ние да намерим мястото си в тези програми, лидиращо място в тези програми.
Аз се надявам – нека да си го запишем, че в бъдещи доклади специално ще обръщаме внимание на ефекта и постигнатите резултатите по програмите за трансгранично сътрудничество.
Пожелавам успех на програма „Околна среда”. Чака ви много работа. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Наистина април месец е твърде амбициозно, но определено ще работим в тази посока оттук нататък. Програмите за трансгранично сътрудничество са в подробния доклад, но просто нямаше как да ги включим в презентацията, с оглед на ограничеността ни във времето.
Госпожо Пенчева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо председател. Ваши Превъзходителства, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала, въпреки че днешната дискусия се ситуира повече около предизвикателствата днес и за бъдещето, да информирам народните представители, че в доклада много коректно е споменато, че всъщност успешно приключиха и предприсъединителните инструменти. Дори едва през януари успяхме да приключим и процедурата по уравняване на сметките и уравняване съответствието за програма САПАРД 2008 година.
Със задоволство ще отбележа, че благодарение на доброто сътрудничество с колегите от Държавен фонд „Земеделие” успяхме да намалим финансовата корекция и Европейската комисия прие финансовата корекция, предложена от българската страна по САПАРД 2008 година
Уравняването за съответствието за 2009 година е приключило без налагане на финансови корекции.
Инструментът ШЕНГЕН е разплатен като един от най-успешните инструменти с 99,5 процента усвояване на средствата.
Програма ФАР по същия начин отчита успешно усвояване.
По програма ИСПА имаме приключване на физическото изпълнение на около 95 процента от инвестициите в секторите „Транспорт” и „Околна среда”.
Тъй като цифрите в доклада са към месец ноември, бих искала да ви кажа, че имаме допълнителни плащания и в крайна сметка разплатените средства към края на миналата година са 82 процента.
Това са числа, но това са числа, които свидетелстват за огромните усилия и за постигнатите резултати.
Това, което искам да подчертая, е, че усилията продължават. Дирекция „Национален фонд” – сертифициращият орган в Министерството на финансите, е получила най-високата оценка, възможна при оценката на системите за управление и контрол – единица. Тя наистина следи за изпълнението на всички правила и процедури, явява се един инструмент за превенция и контрол по отношение на разходите по оперативните програми.
В същото време се създават всички условия да се плаща. Ускореното разплащане за тази година вече е стартирало. Още през януари сме платили над 90 млн. лв., което е много високо за месец януари. Обикновено плащанията идват в един малко по-късен период. От тези 90 млн. лв. почти 75 млн. лв. са по структурните и кохезионните фондове.
Тук бих искала да кажа: да, наистина нашите амбиции са големи. Тази година е много важна – това, което и министър Дончев подчерта.
Един кратък коментар на въпроса на господин Михалевски. Всъщност това, което е заложено от управляващите органи в LOTAR като прогноза за 2012 година е фактически верифицираните разходи за тази година. Затова те идват към 2 млрд. и 300 млн. лв. А това, което е 3 млрд. лв. инвестиционни разходи и 800 млн. лв. текущи – 3 млрд. и 800 млн. лв., фактически включва и авансите. Защото тази година е наистина решаваща. Ние очакваме тази година да бъдат договорени и разплатени и аванси по основните проекти – инфраструктурни, в това число и по регионалната оперативна програма.
Министерството на финансите е осигурило съответния ресурс. Тоест това е една възможност 3,8 млрд. лв. да бъдат усвоени. И наистина считаме, че с общи усилия това би могло да се случи. Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Пенчева. Заповядайте, госпожо Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, Ваши Превъзходителства, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Благодаря ви за възможността да участваме днес. Все пак това е работата на парламента и ние сме ваши гости. Благодаря ви, че все пак да имаме възможност и ние да коментираме, като по никакъв начин не искаме да се намесваме във вашата работа и в обективността на оценката, която давате.
Благодаря изключително много за добрите думи. Разбира се, необходими са и критики. Винаги има накъде да подобряваме своята работа и аз оценявам това.
Съгласна съм с голяма част от направените коментари от многоуважаемите от мене народни представители. Смятам, че диалогът, който и досега сме имали, ще продължи и е в наши ръце да го развием.
Една от основните дейности, които предвиждаме – тя вече е в ход тази година, е съвместната дискусия по подготовката за следващия програмен период от гледна точка на това, което коментирахте, а именно регионалното развитие, програмирането на регионите, социално-икономическият анализ. Той вече е в ход. За ваша информация ние започнахме дейността и имаме първи резултати от социално-икономическия анализ, който показва каква е ситуацията, каква е картината към момента.
В края на месец март вече ще получим първите анализни данни. Тогава имаме и готовността, и желанието да дойдем да ги представим на вашето внимание за обсъждане, защото те ще са и основата на следващата оперативна програма „Регионално развитие”. Дали ще се казва „Регионално развитие” и какъв ще е обхватът на тази програма, разбира се, тепърва предстои да го направим.
На коментара на госпожа Плугчиева по отношение на необходимостта да направим отделна оперативна програма, да кажем, за трансграничните региони, които са така или иначе в обхвата на трансграничните програми. По-скоро гледната точка към момента – разбира се, това е въпрос на дебат – е ние да адресираме регионалните специфики, да кажем, на Северозападния регион, който понастоящем е най-бедният, това са и резултатите от първите данни на анализа и от преброяването, или пък какъв е резултатът от това. Но ние по-скоро като мащаб, като брой население, територия и проблемите, които имаме, виждаме, че за съжаление те са актуално разпределени в цялата страна, с изключение, разбира се, на столицата и на някои двигатели на икономическото развитие и растеж в определените региони. Имаме София в региона на Западна България, но, от друга страна, имаме региони без двигател, а това е именно регионът в областта на Северозападна България, имаме два двигателя, да кажем, Бургас и Стара Загора в Югоизточна България. Тези резултати са факт и ние ще ги обсъдим, имаме готовност за това.
Концепцията и визията, по която работим, вие я знаете – това са интегрирани планове за градско развитие и възстановяване в 36-те града, основните градове, за една бъдеща по-скоро градска програма за регионално развитие, за да може огледално мерките в селската програма да допълват селските райони, да няма разпиляване на ресурс и да насочим усилията си към по-големите градове в програмата за регионално развитие, а програмата за развитие на селските райони да покрие аналогични интервенции в програмата за селските райони. Финансирането там е по-голямо като размер.
Вече стартирахме процедурата по разработването на Националната концепция за пространствено развитие. В ход е вече изборът на изпълнител. Така че до края на годината глобалната ни концепция за пространствено развитие ще е факт.
Паралелно с интегрираните планове, паралелно със социално-икономическия анализ аз смятам, че ще имаме добра основа, на която да стъпим, разработвайки приоритетите за следващата програма за развитие. И ние сме отворени за диалог по нея и нейния обхват, разбира се.
Анализът на районирането беше другата тема. Ние ще го направим като част от анализа по Закона за регионално развитие, който ще направим там, където е необходимо, тъй като всички сме наясно за изискванията, включително и от статистическа гледна точка – за брой население в определените области и т.н. Така че това е също част от дейностите, които са в обхвата на документите и анализите, които правим през тази година.
И понеже споменахте за един обективен доклад от гледна точка на ефективността на действията, аз искам да кажа, че той може да не е факт в този доклад, но той е факт във всеки един Комитет за наблюдение, на който ние представяме доклада за напредъка по програмата, включително и индикаторите, които постигаме.
Специално да кажа за програмата за регионално развитие. Ние имаме определени индикатори. Грешката може да са километрите, които вече са постигнати като част от индикаторите. От общо заложени 320 имаме 50 процента постигнати.
Давам пример – 213 училища и детски градини са ремонтирани от заложени 724, така че имаме тази статистическа информация. Ние поддържаме, правим такъв анализ. Имаме и междинна оценка на програмата, която отчита и тази ефективност и ние сме на разположение да я представим. Има я и на нашия сайт. Такава ще направим и след като програмата бъде изцяло реализирана, за да покажем ефектите.
Започнахме предварителната оценка и на следващата програма като част от програмните документи, които реализираме и които ще представим на вашето внимание.
Използвам случая да кажа, че оперативната програма, за която имаме договаряне над 75 процента, сме отворили на 100 процента възможностите за кандидатстване. Всъщност нямаме свободен ресурс за договаряне. Ако имаме спестени средства, ще ги насочим. Но тази година вече започваме подготовката на новия програмен период. Предвидили сме бюджет, стартов засега, от 15 млн. лв., който ще предоставим директно на общините, за да могат да подготвят своите проекти по следващата програма на основата на своите интегрирани планове, така че да започнем 2014 година с реално готови проекти при една програма, която започва, за да нямаме този период от две години, както отбеляза господин Михалевски. Всъщност 2007 и 2008 година бяха годините на подготовка, довършване на програмата, приоритизиране на проектите и т.н.
Бих казала в заключение, че имаме много научени уроци, имаме много какво да направим. Но това все пак е първият програмен период и ние трябва наистина да се възползваме от тези научени уроци.
Понеже имаше коментар за трансграничните програми, при които за съжаление не можем да се похвалим с грандиозни успехи, трябва да кажа, че това са програми, при които сме партньори с нашите съседни страни, някои от които не са страни членки и по една или друга причина не са много ентусиазирани да работят по тези програми. Давам пример, да кажем, с Македония, които с месеци не ни отговарят и нямат особено желание да си реализират проектите.
Сърбия и Турция четири пъти си смениха и партниращия орган. Нямат желание да се финансират и да управляват, така че ние много трудно насила ще ги накараме да реализират проекти.
В Гърция е излишно да коментирам ситуацията. Програмата в Гърция трудно върви. Те нямат бюджетни средства.
Що се отнася до румънската програма, мога да похваля нашите бенефициенти – използвам случая да го направя, защото повечето от сертифицираните средства са именно на българските партньори по румънската програма, така че все пак и там имаме добро развитие.
Понеже отбелязахте за законодателните инициативи, тук законодателство не ни трябва. Ние вече имаме регламент, за който преговаряме. Реализираме по практическото ръководство и нямаме избор. Така че от наша страна законодателни или нормативни инициативи няма как да предвидим. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, министър Павлова.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Само една дума, госпожо председател. Госпожо министър, благодаря за отговора. Имам една молба или препоръка към Вас за доклада, който ще готвите за месец април. Молбата ми е да не забравите Дунавската стратегия, ползвайки интегрирания подход, да видим къде и как я вписваме до края на този програмен период и за следващия.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Давам думата на госпожа Ивелина Василева. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Ваши Превъзходителства, дами и господа народни представители! Съвсем накратко, без да отнемам надълго вниманието ви, аз бих искала да благодаря от името на Министерството на околната среда и водите, където се намира управляващият орган по оперативна програма „Околна среда”, за коректната оценка, за препоръките, които са дадени в доклада, както и за добрите думи, които чухме от народните представители.
Да, потвърждавам мнението на госпожа Михайлова, че много работа ни чака. Ние и досега отметнахме много работа. Знаете, че реформирането на програмата не беше лека задача.
Това, което искам да докладвам на вниманието ви, е изключително интензивният процес на кандидатстване от страна на общините, който тече в момента. Знаете, че финализират процедурите ни за големите населени места над 10 000 еквивалент/жители. По новите процедури вече имаме сключени договори на стойност 960 млн. лв. за 27 проекта. В оценка са други 32 проекта на стойност 1 млрд. 300 млн. лв. До крайния срок 20 февруари очакваме проекти на стойност около 1 млрд. 100 млн. лв.
Знаете, че обявихме процедура и за по-малките населени места, където вече имаме входирани прединвестиционни проучвания от 147 общини за 190 агломерации.
В този смисъл интересът е голям. Проектните предложения вече са с необходимото качество, следвайки указанията и непрекъснатите консултации и препоръки от страна на управляващия орган. Ние считаме,че това до голяма степен ще подпомогне и така наречения проджект партлайн за следващия програмен период в сектора „Води”.
В очакване съм и генералните планове, които се изготвят в момента, да подпомогнат този процес. Активно работим в посока програмиране на следващия програмен период, като това, разбира се, ще бъде един от приоритетите, имам предвид сектора „Води”.
Другите сектори, в които ще насочим своето внимание в съответствие с регламентите, вече публикувани от комисията, са „Биоразнообразие” и, разбира се, хоризонталните секторни политики, свързани с климата и с ефективно управление на ресурсите.
Очакваме тази година да бъде договорен целият ресурс на програмата. Разбира се, в пряка зависимост сме от нашите бенефициенти, помагаме им всячески. Апелът ми към вас е и вие да помагате, да стимулирате общините активно, в бързо темпо да изпълняват проектите в сектора „Околна среда”. Те са важни за всички нас. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Василева.
За заключителни думи и отговор на въпросите давам думата на господин Дончев. Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ваши Превъзходителства, уважаеми колеги! Ще се опитам да бъда кратък и да се вместя във времето. Затова ще коментирам само това, което заслужава да бъде коментирано, като ще се опитам да не преповтарям теми и въпроси, по отношение на които съм имал възможност вече да говоря пред уважаваната комисия.
На първо място, ще се съглася с господин Михалевски и с министър Павлова по отношение на броя на моторите. Трябва да има повече мотори, както мотори, свързани с плащанията, така и мотори на регионалното развитие. Нали знаете, че самолетите, които имат само два мотора, не ги пускат да летят дълго време над водни пространства и над океана.
Между другото, анализът на договорените средства и по Кохезионния фонд, и по Европейския фонд за регионално развитие показва, че проектът за столичното метро далеч не е единственият мотор. Ние имаме достатъчно договорени средства и в сферата на железници, и в сферата на пътища, където да очакваме да генерират плащания през 2012 година Това е само като уточнение по отношение на зададения въпрос.
За съфинансирането. Аз мисля, че имам отговор в петък, ако ме не лъже паметта, по отношение на съфинансирането. Въпросът има два пласта – единият технически, финансов, а другият политически. Не съм убеден, че има достатъчно време да ги развия и двата.
Чисто технически освобождаването или намаляването на съфинансирането определено би могло и носи ползи. Това е намаляването на чисто бюджетния ресурс, който се ангажира. Само да напомня, че когато говорим за съфинансиране, ние с вас коментираме плоската ставка национално съфинансиране. Но това не е единственото съфинансиране. Знаете, че имаме кумулиране на различни видове съфинансиране. В някои случаи имаме съфинансиране, както е съфинансиране по отношение на проекти, които кумулират приходи.
Така че в редица случаи съфинансирането далеч не се движи в рамките на тези 15-20 процента, които кумулираме с вас. Всъщност тежестта за всички национални институции понякога е по-тежка от тази, която коментираме. Това е първият пласт.
Вторият пласт е чисто политически. Защото съфинансирането като вид ангажимент от страна на държавата членка и нейните институции по отношение на този програмен период и по отношение на следващия би следвало да бъде разглеждано по посока стимули, награди и наказания, които дават политиките, които крои Европейската комисия и другите европейски институции. Това е на ниво политики.
Тук е позицията на България, която е изразявана на всички съвети и на всички срещи по повод промяната на чл. 77 от Регламент 10-83 и по отношение на общия регламент за следващия програмен период, където е предвидена възможността държави с бюджетни затруднения да ползват намаляване на съфинансирането.
Нашата логика – между другото, не само нашата, но още на редица държави членки, най-вече тези, които могат да се похвалят с добри резултати с финансовата стабилност – е следната: Добре, ние не възразяваме на тези, които имат трудности, те да получат помощ.В крайна сметка Европейският съюз е базиран на солидарността. Но когато кроим такава политика, тя трябва да има и контратежест. Тоест тези ,които са положили усилия да бъдат финансово стабилни, заслужават някакъв вид награда като положителна политика. Това е позицията на България. Трябва да отделяме техническата от политическата страна на въпроса, макар и те да са свързани.
Иначе България има възможността по отношение на средствата от Кохезионния фонд да редуцира националното съфинансиране с 5 процента. Въпрос на анализ на ниво проект, на ниво програма, доколко това носи повече позитиви или носи повече негативи. Имаме аргументи в едната и в другата посока на политическо ниво и с Европейската комисия, и с държави членки вече са водени разговори. Ние имаме зелена светлина, ако решим, че имаме нужда от едно подобно упражнение. По всяка вероятност то няма да бъде предприемано по отношение на цялостното съфинансиране на Кохезионния фонд, а може би в доста по-ограничени мащаби. Когато анализът приключи, ще имам грижата да ви информирам детайлно.
Иначе не може към момента да се говори за радикално намаляване на съфинансирането от 15 или от 20 процента на 5 процента, защото там има ясен лимит. Това са държавите с тежки бюджетни затруднения, сред които ние не попадаме.
Няма да коментирам въпроса, свързан с малките и средните предприятия, макар че съм убеден, че тук има интересни неща, които могат да се кажат.
По отношение на това, което повдигна като въпрос госпожа Плугчиева – дали ще представя пред комисията различни сценарии за институционалната уредба и броя на финансовите инструменти, аз мисля, че до момента са представени сценарии. Тази година ние не трябва да представяме сценарии. Тази година ние трябва да се доближим максимално до окончателното решение. Сценарии вече обсъждахме – децентрализиран, централизиран, междинен вариант. В общи линии през 2011 година няколко пъти имахме възможност да обсъждаме различни сценарии. Всички те, освен с уважаваната комисия, са коментирани с всички институции на гражданското общество, както и с академичната общност, така и с българските местни власти.
Отсега декларирам желанието си този процес да тече в максимално сътрудничество и с българския парламент. Ще обясня защо. Намерението ми е към края на 2012 година това, по което, надявам се, всички стигнем до консенсус като основни посоки, в които се разходват парите, като брой на финансовите инструменти, като техни специфики, да бъде оформено с документ, да го наречем пакт между всички институции, в това число защо не и между всички политически сили в българския парламент като вид гаранция, че тези процеси ще бъдат устойчиви през следващите години, като вид гаранция, че някога на някой няма да му хрумне след две или след три години, макар че не очакваме значими политически турболенции в следващите примерно няколко години, да направи рязка, радикална промяна, която би имала изключително негативни последици.
Един конкретен отговор по отношение на въпроса, свързан с помощта за бедстващите от наводнението райони в България. Още от самото начало тече анализ в администрацията, в непрекъснат диалог сме с колегите от ресорните министерства, както и с Европейската комисия. Как изглеждат нещата към момента.
Основният инструмент, който вероятно ще бъде мобилизиран за подпомагане на хората от засегнатите райони – обръщам внимание, не става дума за кризисно подпомагане в момента, става дума за възстановяване на щетите от бедствието, - ще бъде програма за развитие на селските райони. Тук се разчита както на мярка 321, така и на мярка 126. Там има определени възможности, включително и със съкратени процедури да бъде оказано съдействие не само по отношение на публичната инфраструктура, а и по отношение на имуществото на хората от засегнатите райони.
Една друга възможност, за която водим активен диалог и с Министерството на околната среда и водите, и с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и в същото време с Европейската комисия, това е възможността да се ползват средства от оперативна програма „Околна среда”, които да бъдат инвестирани в системи и съоръжения, свързани с мониторинг и превенция специално по отношение на водоизточници и язовири. Това е една конкретна възможност. Това ще бъде част от всички действия, свързани с реформата във водния сектор, като има възможност, консултирано е вече, част от тях да бъдат финансирани със средства от оперативната програма.
И един последен нюанс или по-скоро напомняне по отношение на това, което каза госпожа Михайлова или тя по-скоро допълни. Само искам да припомня, че, анализирайки резултата и най-сетне ефекта от това, което е станало, задачата ни допълнително е затруднена, което пък я прави интересна. Защото мисля, че всички заедно обичаме трудни задачи. Един път трябва да говорим по отношение на реален ефект, който е постигнат, втори път трябва да говорим като съответствие към целите, които са посочени на ниво стратегическа рамка и на ниво оперативна програма.
Тук трябва да направя едно важно напомняне, което сигурно често ще си го повтаряме, когато правим подобен анализ. Не забравяйте, всички оперативни програми бяха планирани по време на икономически възход не само в България, но и в цяла Европа и се изпълняват по време на криза. Благодаря ви за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, министър Дончев. Тъй като винаги сме дисциплинирани за времето, в 16,30 часа беше предвидено да приключим.
Преди да се случи това бих искала да подложа на гласуване Годишния доклад за усвояване на средствата от Европейския съюз в Република България за 2011 година. Колеги, нека да гласуваме.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 5.
С това Годишният доклад се приема.
Сърдечно благодаря, Ваши Превъзходителства, че бяхте през цялото време с нас. Искрено се надявам и във Вашите доклади към Вашите страни да залегне една малка част от това наше заседание.
Благодаря ви. Доскорошни срещи! Утре ще се срещнем с еврокомисаря Марош Шевчович, отговарящ за връзката с националните парламенти.
Колеги, благодаря и на вас за вашето участие. Благодаря на всички представители на управляващите органи, министри, заместник-министри, директори. Сърдечно благодаря за добрата работа, която имаме. Хубав следобед на всички.
Закривам заседанието на комисията.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:

(Моника Панайотова)