На 9 февруари 2012 година от 14,30 часа се проведе среща на членовете на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с Марош Шефчович – заместник-председател на Европейската комисия и еврокомисар по институционалните отношения и администрация.

---

На срещата присъстваха Цецка Цачева – председател на Четиридесет и първото Народно събрание, посланици и представители на посолства на страни-членки на ЕС, представители на Министерски съвет, Дирекция „Координация по въпросите на ЕС”, представители на Министерството на външните работи, членове на Комисията по външна политика и отбрана.
Срещата беше открита и ръководена от Моника Панайотова - председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Ваши Превъзходителства, господин Шефчович, скъпи колеги, скъпи гости! За мене е удоволствие да започнем днешното заседание.
Знаете, че миналата година с еврокомисаря Кристалина Георгиева стартирахме представянето на програмата на Европейската комисия за 2011 г., на база на която съвместно след това с правителството, с евродепутатите, с тройката председателство, с доброто сътрудничество с изпълнителната власт и с ресорните комисии на парламента формирахме програмата на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Това съответно беше за 2011 г. Сега ще подготвим такава програма за 2012 г.
Благодарение на този подход през 2011 г. Народното събрание изрази своята позиция по над 21 проекта – акта на Европейската комисия, като същевременно към края на годината изпълнението на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2011 г. достигна над 70 процента от публикуваните през годината проекто-актове на Европейската комисия.
Това ни даде възможност да се изкажем както по субсидиарност, така и по пропорционалност, така и да установим един добър политически диалог с Европейската комисия, което ни дава възможност да действаме изпреварващо, да отстояваме позициите на своите граждани, а и все повече европейският дневен ред да бъде по-близо до нас.
Така че от тази гледна точка през 2011 г. получихме и първите отговори от страна на Европейската комисия в рамките на политическия диалог, който осъществяваме и чрез председателя на Народното събрание, изпращайки своите позиции по ключовите теми от европейския дневен ред.
Сега бих искала да дам думата на председателя на Четиридесет и първото Народно събрание госпожа Цачева. Заповядайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми комисар Шефчович, Ваши Превъзходителства, уважаеми членове на Европейския парламент, дами и господа народни представители, скъпи гости! За мене е удоволствие още веднъж да приветствам комисар Шефчович с „Добре дошъл” в Народното събрание на Република България. Визитата означава много за нас. Тя е знак за задълбоченото сътрудничество между Европейската комисия и българския парламент.
От срещата, която имахме възможност вече да реализираме, на мене естествено ми бе много приятно да чуя високата оценка на комисар Шефчович за начина, по който българският парламент, с оглед пълномощията му по Лисабонския договор, работи с европейските институции.
Днешната инициатива е продължение на възприетата през 2011 г. тенденция – искам да вярвам, че това ще бъде сложено вече като традиция – в България в Постоянната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да се представя Годишната програма, работната програма на Европейската комисия. В частност днес предстои да чуем тази програма за 2012 г.
Това е изключително ценно и важно за българския парламент, тъй като по този начин бихме могли да набележим онези приоритетни за българската държава, за българския парламент теми, които са в унисон с нашите национални интереси.
Надявам се през 2012 г. да покажем, че съвместните усилия на европейските институции и националните парламенти могат да дадат онзи резултат, за който, убедена съм, има очакване от всички граждани в голямото семейство на Европейския съюз.
Желая успех при представяне на работната програма! Не се съмнявам, че тя ще предизвика интерес сред българските парламентаристи и ще стане повод за смислени и конструктивни дебати.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател, за топлите думи.
За мене е удоволствие да дам думата на заместник-председателя на Европейската комисия, отговарящ за междуинституционалните отношения и администрация или накратко – за връзката с националните парламенти, господин Марош Шефчович. Заповядайте.
МАРОШ ШЕФЧОВИЧ: Благодаря много, госпожо председател на комисията. Госпожо Председател на народното събрание, госпожо председател на комисията, господа депутати от Българското Народно събрание, господа посланици! Искам да благодаря за любезната покана да посетя българския парламент и за възможността да споделя мисли относно приоритетите в работата на Европейския съюз.
Преди всичко искам да изразя своето съчувствие и съболезнования на българския народ за жертвите, които дадохте вследствие на наводненията през последните дни, а също така да изразя благодарност на представителите на държавите членки.
Преди да дойда тук, аз разговарях по телефона с комисаря, който отговаря за кризите - госпожа Кристалина Георгиева, която ме информира, че механизмът за кризи е задействан и е даден незабавен отговор. Стана ясно, че държавите - членки на Европейския съюз са изразили готовност да окажат подкрепа.
Идвайки насам, аз дискутирах тази тема с унгарския посланик, който ме информира, че оборудването което е поискано от българските власти, вече пътува насам, както и друга помощ от държавите членки.
Мисля, че в такъв момент на криза това е ясна демонстрация на това какво означава Европейският съюз, какво означава европейската солидарност. Аз зная колко е важно това, особено във времена на кризи, във времена, когато се случват подобни събития.
В този смисъл аз се радвам че в този конкретен случай механизмът за отговор на кризите даде толкова незабавен отговор.
Днес имах вече възможността да разговарям с председателя на българския парламент и с председателя на Европейската комисия. От това става ясно, че европейските въпроси, европейските дела са една интегрална част от националните политики. Тоест европеизирането на националната политика е налице, както и в известен смисъл национализацията на европейските теми и въпроси. И това е следствие на промяната на света, не само като резултат от глобализацията, но също така и от факта колко взаимосвързани, взаимнозависими са всъщност всички в Европейския съюз.
Такива са реалностите. Ние наблюдаваме това във връзка с много проблеми и много предизвикателства в Европейския съюз, по които намираме решение на европейско ниво. Това не е опит да се организира някакъв фронт на европейско ниво по националните въпроси, това е естествено развитие през последните години. Така че в бъдеще ще наблюдаваме все по-тясно взаимно сътрудничество на европейско ниво между отделните държави членки и особено между националните парламенти.
В този смисъл аз съм изключително доволен от възможността да проведа този диалог днес с вас, с депутатите – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Защото националните парламенти ще играят все по-голяма роля върху контрола на предложенията и решенията на Европейската комисия.
Също така се засилва ролята и на Европейския парламент по отношение на формулиране на политиките и тяхното прилагане в Европейския съюз като цяло и в частност в България.
Винаги когато се срещам с националните парламенти, аз насърчавам регулярните контакти с членове на Европейската комисия. И аз знам, че тук е имало визита на Кристалина Георгиева и на други комисари през последните няколко месеца, което е положително, защото по този начин можем да получим обратна информация от вас и да разберем какви са перспективите, какви са вашите гледни точки по дискусиите върху различни европейски теми и въпроси.
Бих казал, че тези контакти ще се засилват още повече в бъдеще, ще стават все по-тесни. Защото знам, че вие сте обсъдили възлагането на мандат на правителството за подписване на новото междуправителствено споразумение за икономическо управление в Европа. И България е една от 25-те държави – членки на Европейския съюз, които потвърдиха желанието си да се издигне нивото на сътрудничество, да се подобри фискалната дисциплина, да има един здрав фискален договор, който е предпоставка за това ние да имаме една силна валута в Европа – еврото. В този смисъл ние вярваме, че този нов тип взаимоотношения ще допринесат за ново качество и просперитет в Европейския съюз, след като успеем да се справим с настоящата криза.
Както всички знаете, започнахме дискусия по този нов международен договор, междуправителствено споразумение. Имаше колебание, съмнение, дискусии дали се нуждаем от този инструмент, дали това е правилният отговор на този изключително важен въпрос, пред който сме изправени от страна на Комисията и на Европейския парламент. Вие не чухте, че ние предпочитаме да имаме един общностен инструмент, върху който да се базира този договор. Но трябваше да се изправим пред реалността.
Очевидно е, че не беше възможно да получим единодушна подкрепа за този подход. И ние трябваше да приемем факта, че новите взаимоотношения ще се базират на едно междуправителствено споразумение, на един международен договор, който ще отразява най-важното – съдържанието, целите, около които да се обединим.
Накрая ние решихме, че резултатите от преговорите са достатъчно добри. Успяхме да запазим фокуса върху фискалната консолидация, върху по-доброто икономическо управление, респекта към институционалната роля на европейските институции, върховенството на европейското законодателство. Очевидно е, че прилагането на повечето от тези нови мерки, които са залегнали в договора, ще се осъществяват чрез вторичното законодателство, което ще бъде приемано по нормалния общностен начин.
Разбира се, това ще изисква ново качество на отношения между националните парламенти и комисията, между българския парламент в частност и Европейската комисия.
Следователно аз бих искал да благодаря на всички вас за активния подход за този нов механизъм или инструмент, който беше разработен от Лисабонския договор по въпросите на субсидиарността. Това е също така политическият диалог между Комисията и националните парламенти, който трябва да развиваме.
След началото на този диалог през 2006 г. броят на становищата, които получаваме от националните парламенти, непрекъснато нараства. През 2009 г. имаме 215 становища, през 2010 г. вече имаме 319 становища, през 2011 г. имаме 620 становища от националните парламенти. Ето виждате колко се задълбочава взаимодействието от двете страни.
Също така от това, което получаваме като становища по механизма за субсидиарност, които са около 1000 такива становища, общо получени по силата на тази нова система на провеждане на диалог с националните парламенти, само 77 от тях поставиха известни въпроси, свързани със субсидиарността. Също така механизмът за жълти и оранжеви картони беше задействан, но ние от българска страна получихме две становища, в които се изразява тревога относно субсидиарността. Едното беше във връзка с общия корпоративен данък от май миналата година и второто становище беше за общата рамка за налагане на данъци в страните върху енергийния сектор.
Ние, разбира се, винаги разглеждаме тези становища много задълбочено и се опитваме отговорите, които даваме, да бъдат достатъчно аргументирани. Аз лично ги подписвам и ние се стремим винаги да дадем отговори навреме.
Трябва да призная, че невинаги успяваме, защото, разбира се, трябва вътре в Комисията да реорганизираме нашата работа така, че да се справим с тази нова вълна от становища, които идват от държавите членки. Трябва да адаптираме нашата вътрешна система, да ускоряваме преводите на писмата, на становищата.
Надяваме се, че през следващите месеци ще подобрим качеството и особено скоростта на работата и на отговорите, които даваме на коментираните становища.
Минавам сега на политическите приоритети за тази година. Всички ще се съгласите, че номер едно като приоритет за всички ни е да излезем от сегашната криза. Това е най-дългата криза след Втората световна война. Вече тече петата година на тази икономическа криза.
Ако трябва да правим някакво сравнение, единственото възможно сравнение е с голямата депресия от предходния век. Ето защо за Комисията това е приоритет номер едно – да излезем от тази криза.
Надяваме се да протекат положителни новини от Атина. Вчера и тази сутрин проверих писмата си. До този момент нямаме новини, нямаме споразумение. Предстои тази вечер заседание на министрите от Еврозоната. Надявам се да се стигне до положително решение. Защото въпреки сегашната криза все пак виждаме положителни елементи в развоя на събитията от последните две седмици.
Полските, италианските и испанските облигации се продават по-добре, в някои части на Европейския съюз се подобряват стопанските нагласи, благодарение и на защитните механизми, които внедрихме във връзка с механизма за стабилност.
Също така се стараем да осигурим всички предпоставки, така че да излезем от тази криза.
Надявам се – отново повтарям – тази вечер да чуем положителни новини, за да можем да насочим вниманието си към най-важното – укрепването. Консолидацията остава важен приоритет. Няма да можем да осигурим икономически растеж, ако не получим тези положителни новини.
С други думи, не можем да градим Европа единствено чрез бюджетно ограничение и бюджетна консолидация. Трябва да съживим икономическия растеж. Това са двата най-важни приоритета за Европейската комисия за тази година. Ако говорим за растеж, се питаме как трябва да го постигнем.
В момента нямаме резерви за фискални стимули. Значи трябва да търсим други начини за съживяване на растежа. Виждаме огромен потенциал в единния пазар и един голям потенциал в онова, което вече сме договорили – Стратегията за Европа 2020 и съпътстващите програми, където вниманието е насочено именно към нов растеж в Европа.
В работната си програма Европейската комисия е заложила 12 предложения, чрез които се стремим да премахнем бариерите и да насърчим стопанските дейности в дигитална среда, също така да облекчим и административните тежести и бариери за малките фирми, като бихме искали да насърчим и конкурентоспособността.
Сега ще ви представя становището, което ще представя и в Европейския парламент следващия вторник. Надявам се да получа тяхното одобрение по тези 12 законодателни инструменти, които Европейската комисия предлага, чрез които се надяваме да съживим европейската икономика, да я насърчим.
Бихме искали ускорено да се приемат тези законодателни актове и да се одобрят през първото полудогие. Ние бихме искали да бъдат приети в крайна сметка до края на годината.
На работния обяд днес засегнахме въпроса за опростяването на законодателните актове. Тук ни трябва и подкрепата на националните парламенти. Вчера работихме по едно такова комюнике. Набелязали сме 120 мерки, по които трябва да се мисли за опростяване на процедурите и да обмислим нови елементи във финансовите регламенти.
Можем да комбинираме програми, за да намалим административната тежест и контрола. Но тук ще ни трябва сътрудничеството на законодателните органи, на правителствата в съответните страни и на по-късен етап - на органите за изпълнение на тези законодателни актове. Без координиран подход можем да продължим да чуваме оплаквания за това. Това е неотложна задача, за която ще ни трябва вашата подкрепа. Първо, на европейско равнище, после, на национално равнище трябва да мислим как да заложим опростени процедури.
Един друг приоритет, по който работим активно, е свързан с безработицата, особено безработицата сред младите. Стигаме до неприятната ситуация, при която залагаме нов акроним. Той е адресиран към младите хора, които са 7,5 млн. в Европейския съюз. Те са завършили своето образование и са в процес на изчакване. Те не са в състояние да намерят работна заетост, а ние от наша страна не можем да им предложим преквалификация.
Жалкото е, че това е може би най-добре образованото младо поколение, което Европа е имала някога, а за съжаление не можем да се възползваме от техния потенциал и силно ги разочароваме.
Какво можем да направим за тях. Започваме с осемте най-силно засегнати европейски страни, където младежката безработица е най-висока. Опитваме се да създадем така наречените екипи за действие, обединяваме социалните партньори и държавните агенции. Те ще работят по конкретни планове за заетост. Тези планове ще се внесат през март в Европейския съвет.
Подчертаваме, че имаме големи резерви по линия на Европейския социален фонд и можем да намерим схеми, чрез които да насърчим тези хора да бъдат наети на работа за първи път, да убедим работодателите да им дадат тази възможност. Въвеждаме също така и картата, наречена „Младежи в движение”, чрез което комбинираме качествата и образователните достижения на младите. Ще се работи чрез бази данни, така че за младите да се намери работа не само в собствената им държава, но и в рамките на целия Европейски съюз.
Надявам се чрез тези мерки да стартираме една положителна тенденция, чрез която да улесним работната заетост за младите хора.
Още един приоритет, с който ще се занимаваме активно, е свързан, да се надяваме, с положителния напредък на обсъждането на новата многогодишна финансова рамка от 2014 - 2020 г. в Европейската комисия.
Изказваме благодарност за работата на полското председателство и възлагаме надежди на датското председателство за работата и дневния ред, който са заложили по преговорите за финансовата рамка. Финансовата рамка ще се обсъжда и в отделните формати на Съвета на министрите. В края на датското председателство дано да имаме и пакет, по в който да се очертава структурата на бюджета, а също и отделните категории със сумите, така че кипърското председателство вече да може да разпише конкретни суми и финансиращи инструменти, като крайната цел е да се договори финансовата рамка до края на тази година. Трябва ни тази финансова рамка като елемент от нашата стабилност, за да се задействат европейските политики, които да донесат допълнителна полза и да подпомогнат съответните национални политики.
Тук споменаваме и политиката по социално сближаване, на която изключително държим. Тя е залегнала в нашето предложение за финансовата рамка. Надяваме се тези резултати да добием до края на годината.
Ако ме попитате защо е необходимо толкова дълго време, за да се излезе от кризата или защо се получава така, че често не получаваме очаквания резултат, отговорът е: неправилно изпълнение.
Ако видите колко ангажименти сме поели, колко мерки сме предприели, ако разгледаме как са приложени, ще видите, че изразходваме страшно много енергия по важни въпроси, но поради неподходящо прилагане и изпълнение нямаме необходимото темпо на напредък.
Мога да посоча един пример, при който се вижда колко много енергия и време е вложено за подобряване инвестициите в научноизследователската дейност в областта на европейските патенти. Говорим за това и го обсъждаме вече 20 години. Успяхме да се договорим. Като резултат се очаква 80-процентно намаление в стойността на европейския патент. Накрая ще имаме нещо, което е почти сравнимо с правилата и нормите на Япония и САЩ. Така че накрая няма да е нужно за европейския изследовател или учен да се обръща към САЩ или към Япония, за да патентова свое изобретение.
Договорили сме се за това, но не стигаме до края, защото има три държави, които не могат да се споразумеят за това къде ще бъде седалището на патентното ведомство. И така вече 20 години чакаме за това. Надявам се да не се налага да чакаме още много време. Надявам се на Съвета през юни министрите да стигнат до окончателно решение.
Още един пример – директивата за услугите. Често пъти търсим нови възможни източници за икономически растеж. Знаете добре, че икономиката на Европейския съюз почива почти изцяло на сектора на услугите. Този сектор генерира голям дял от брутния продукт. Проблемът за регулациите е поставен отдавна на дневен ред. Имаше много възможности, но трябваше да изправим пред съда три държави за това, че не успяват да приведат в изпълнение директивата за услугите и в крайна сметка да можем всички да се възползваме от този огромен единен пазар на услугите, за да постигнем нов растеж в този сектор.
И така, дами и господа, предполагам, че става ясно, че през тази година ще работим по две неща – как да се справим с кризата и как да насърчим растежа. Надявам се, че и вие самите ще успеете да намерите добри решения за справяне с проблемите на безработицата като цяло и с младежката безработица.
Убеден съм също така, че предвид на стартирането на новото икономическо законодателство ще се радваме на взаимодействие с вас и на сътрудничество с вас. Очакваме и в бъдеще да протича интензивен диалог между нас и българския парламент, сътрудничество с вас в качеството ви на законодатели.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Шефчович, за представянето.
Колеги, сега ще дам думата на вас. Ваши Превъзходителства, Вие също се чувствайте свободни във всеки един момент, ако има генерирани въпроси от Ваша страна, да ги поставите, както и, разбира се, народните представители. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин вицепрезидент Шефчович, уважаеми дами и господа народни представители, Ваши Превъзходителства! С благодарност, първо, за Вашето посещение в България и второ, за конкретно и ясно формулираните приоритети и представени на нашето внимание.
Предполагам, че ще има много въпроси и коментари, затова аз ще си позволя да не правя коментар, а да Ви задам, господин Шефчович, един кратък въпрос. Той е важен за България и касае данъчната политика на Европейския съюз.
За България това е една изключително важна тема. Става дума за предложението за директива за консолидирана основа за облагане с корпоративен данък. Бих искала да чуя от Вас какво да очакваме от Европейската комисия и изобщо колко бързо ще се върви в тази посока.
Не е тайна, че България е сред страните или може би страната с най-нисък данък и то с плосък данък. За България като страна, която сред новите страни членки има да наваксва много и за да се гарантират предимства в тази нелека конкуренция, е много важно какво и в какъв период от време – не бих искала да използвам думата „ни застрашава” - засяга общата консолидирана данъчна ставка или основа? Каква е нагласата на Европейската комисия и Вашата лична? Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз се присъединявам към думите за „Добре дошъл” към комисаря Шефчович. Ние имахме удоволствието да го чуем и по време на полското председателство на заседанието на КОСАК.
Има един много болезнен въпрос, обсъждан в цялото общество. Тук става въпрос за АСТА. Споровете около АСТА се превръщат в обществена буря.
Четох комюникейшъна на Европейската комисия, която обяснява своето отношение към АСТА. Но българското общество е силно разделено по този въпрос. В български градове в събота ще се организират заедно с още 150 града в Европа протести срещу АСТА.
Вчера имаше дълъг, не съм сигурен колко ползотворен, дебат по този въпрос в четири комисии на Народното събрание. Той имаше и своя колорит, защото този дебат е много колоритен.
Европейската комисия твърдо ли стои на позицията си в защита на АСТА и как смята да реагира на целия този обществен взрив по повод на АСТА?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов. Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин комисар, моят въпрос е свързан с кризата и изхода от нея.
Преди всичко не считате ли, че е твърде опростенческо да говорим за криза? В различните страни кризата има много различни проявления и различна същност. Както знаете, България е една от страните с най-нисък публичен дълг, с най-отговорно управление на бюджетния дефицит и по тези показатели сме на едно от първите места. За жалост България има и най-високи показатели по някои от най-тревожните критерии, като доходи, като застрашени групи от населението от бедност.
Тъй че да говорите за кризата и оттам – за една формула за излизане от кризата, тоест един размер за всички случаи, onе size for onе cases, не е ли всъщност подход, който рискува не да реши проблема, в редица случаи да задълбочи разделенията?
Вие казахте, че няма пари, но има достатъчно сериозна аргументация на алтернативното разбиране, че пари могат да се намерят, като по един отговорен начин се емитират еврооблигации и се даде възможност на страни, които имат нисък дълг, да не бъдат третирани като нарушители, ако в рамките на отговорна средносрочна финансова перспектива имат възможност да финансират програми за растеж.
Тези въпроси очевидно трябва да се дебатират отговорно и в Европейския съвет, и в парламентите – националните, както и в Европейския парламент. Вие като институционален комисар имате и прякото предизвикателство да генерирате такъв диалог.
С новия договор като че ли Европейският парламент се маргинализира до тревожна степен, а националните парламенти в най-добрия случай имат наблюдателски функции. Какво бихте коментирали по този повод?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Пирински. Заповядайте, господин Илчев. Радваме се, че сред нас е нашият евродепутат.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин комисар, Ваши Превъзходителства, уважаеми колеги!
Комисар Шефчович направи добро впечатление на всички български евродепутати още преди две години и три месеца. По една случайност аз работя в една от комисиите, към която той има преки ангажименти – това е Комисията по конституционни въпроси АVKO. Тогава ме питаха български колеги как е новият комисар. Казах: много добре изглежда, първо, защото е словак и това е гаранция за чувствителност към проблемите на Източна Европа, второ, защото по време на изслушването отговори на въпросите много компетентно.
Така че се присъединявам към тези от вас, които се радват на неговата визита.
Искам да кажа, че националните парламенти според мене и според много други колеги в Европейския парламент днес изглеждат много по-различни от вчера – и поради новите конфигурации на отделните политически групи, партии и ориентации в тях, и поради новия критичен заряд към Европейския съюз и институциите на Европейския съюз.
Много е любопитно и представлява огромно поле за изследователска дейност на анализаторите, на политолозите, на социолозите и на историците как националните парламенти биха могли в тези сложни съвременни условия да си взаимодействат например на България и на Холандия, които са разположени диаметрално, по един чувствителен за България въпрос и много инструментален за Холандия – въпросът за Шенген?
Как биха могли да съдействат на гръцкия парламент, който е в пълна фрустрация в момента с парламентите на другите държави членки? Да поощрят или да охладят ентусиазма на регионални структури и вътрешно национални, вътрешно етнически партии другите национални парламенти, когато първата група парламенти се стреми към сепариране в рамките на своите собствени държави?
Как националните парламенти критично и в същото време солидарно да се държат един към друг, когато един национален парламент произвежда законодателство, част от което е предизвикателство към цялата философия на Европейския съюз?
Трябва ли парламентите на съседните държави да запазят мълчание в духа на теоретичната солидарност или да се присъединят към критиките на Брюксел?
Това са едни въпроси, които очевидно не са съвсем нови, но днес излизат все повече на преден план. И тук ресорът на нашия гост комисар Шефчович става изключително съдържателен и изключително труден.
Как да се измерва изобщо солидарността в днешно време? Лесно може да се измери солидарността по време на наводнения, бедствия, аварии и земетресения. А солидарността към едно или друго законодателно решение в съседна държава членка как да се оразмери, обективизира и приветства или критикува?
Между другото това са деликатни въпроси и ние още не смеем да се произнасяме по тях на висок глас.
Критичността към собствения парламент обикновено се заклеймява като национално предателство, а критичността към други национални парламенти се обявява за интервенция, за вмешателство във вътрешните работи на друга суверенна държава.
И въпреки тази очевидна сложност и деликатност все пак трябва да се разговаря по тези въпроси. В противен случай рискуваме, излизайки вероятно от тази криза, да влезем в друга криза – криза на доверието. И то не на кредитното или на банковото доверие, а криза между държавите в Европейския съюз.
Моят въпрос на фона на тези свободни разсъждения към господин комисарят е: може ли Европейската комисия да акумулира в себе си по-голяма воля и решителност, за да използва по-често процедури за санкции, наказателни процедури, infringement procedures към държави, които, ако желаят да следват път, обект на такива процедури, биха могли да си ги спестят, като напуснат Европейския съюз или като променят радикално своята политическа стилистика?
Между другото, въпросът на колегата Агов за споразумението АСТА е въпрос, под който могат да се обобщят още няколко подобни случая. Защото тук скоро ще стане дума, за съжаление винаги леко пост фактум, за споразумението PNR за данните на пътниците, за споразумението SWIFT, за споразумението TFT.
Може ли Европейската комисия – това е моят втори въпрос – да работи в още по-тесен синхрон с парламентите на държавите и с парламента в Брюксел, по въпроси, които е очевидно още в началната им фаза, че ще бъдат много чувствителни?
Европейската комисия ще преработи ли АСТА – това е последният ми въпрос, - ако Европейският парламент го отхвърли, каквито сигнали има? Тъй като в рамките на Лисабонския договор без съгласието на Европейския парламент този път и най-амбициозното споразумение не би могло да мине само като продукт на Комисията и Съвета. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Илчев. Господин Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Драги комисар Шефчович, аз ще прескоча протоколните благодарности, защото Вие закъсняхте с 20 минути за тази среща, което според мене е неуважение както към дипломатите, така и към народните представители тук. Но не само това. Вие закъсняхте да дойдете в България, за да обясните какви са аргументите на Европейската комисия, за да се присъедини България към Европакта.
Партията, която оглавявам, има резерви за този Европакт и за присъединяването на нашата страна към него и те бяха изказани по време на обсъжданията тук в комисиите и в пленарната зала.
За мене е много тревожен фактът, че Европейската комисия не запознава предварително парламентите на държавите, които кани в този Европакт. За мене това изглежда като някакво директивно налагане на определени решения, които националните парламенти да взимат без обсъждане и без обществена дискусия. Това се случи в България. За мене това явление е тревожно и то е удар по демокрацията.
Забелязваме, че в Европейския съюз като цяло демокрацията напоследък страда. Започват назначения на премиери на държави като Гърция и Италия. Казвам – направо назначения, а не избор на гражданите.
Все повече Европейският съюз се отдалечава от пряката демокрация, от вота на своите избиратели и чрез административни хитрости се опитва да заобиколи представителната демокрация.
Моят въпрос към Вас е: защо Еврокомисията не запозна българската общественост и народно представителство с условията, които представлява така нареченият Европакт, както и с рисковете, които той носи?
Остава също така неизяснен въпросът България ще участва ли финансово в спасяването на държави, които, образно казано, са провели някаква финансова вакханалия и ние сега трябва да плащаме за това? Моята партия е против това.
Моята партия, която представлявам, също така е против лесното и безкритично съгласие с това, което се решава понякога в Еврокомисията, което много често не е съобразено с националните особености на държавите членки.
Аз тук чух колегата Илчев, който настоява за повече санкции, за наказания от страна на Брюксел. Да не би господин Илчев да иска бомбардировка на страни, които не са послушни? Това вече го видяхме в Югославия преди десетина години.
За мене и за хората, които представлявам, централизираното ръководство на Европейския съюз води до все по-малко демокрация и до взе по-малко съобразяване с гласа на гражданите. Ние сме изправени пред опасността Европа да бъде ръководена от решения, които не е ясно къде и как се вземат. Това е една изключителна стратегическа опасност.
Текстът, който предлагате тук като програма – наречен е работна програма на комисията, – съдържа един доста повърхностен анализ на причините за тази криза, която в момента се нарича финансова и икономическа. Отсъства анализът, истинският, дълбок анализ на причините за тази криза. Причините според нас не са отделните държави, които сега са визирани като главни виновници, към които започват буквално рестриктивни мерки. Причините са в дерегулацията на финансовите пазари, която започна през 80-те години и беше наложена от Съединените американски щати.
За съжаление Европейският съюз в лицето на Европейската комисия продължава да бъде безгласен и безкритичен съглашател на тази финансова олигархия, която причини финансовата криза. Аз не виждам истински реални мерки, които да регулират финансовите пазари и по този начин да премахнат основната причина за тази криза, която сега обсъждаме.
Макроикономическите мерки, които се предлагат, са дефицита и държавния дълг. Те не са никаква гаранция за икономическо развитие. За съжаление в България наблюдаваме снижаването на нивото на стандарт на живот. И въпреки че нашите управляващи държавици се хвалят с добри макроикономически показатели, по никакъв начин това не подобрява стандарта на живот на българите. В България минималната заплата продължава да бъде под 150 евро месечно, пенсиите, които получават 1,5 – 2 млн. души, са мизерни, те са от порядъка на стотина евро месечно. За нас като патриотична, национално отговорна партия това е основният и огромен проблем на страната.
По какъв начин бюджетният дефицит и мащабът на дълга са свързани с растежа и с икономическото развитие, за нас това не стана ясно от разговорите по време на присъединяването ни към Европакта.
Приключвам с въпрос към Вас, комисар Шефчович. Известно ли Ви е, че в българския парламент управляващата партия в момента има мнозинство, с което управлява и взима решения, в което има 19 души напуснали своите партии депутати, които буквално се купуват от управляващата партия? Те са купени с определени суми и по този начин се подменя вотът на избирателите. Това е изключително тревожен факт и аз смятам, че Вие като отговарящ за връзката между Европейската комисия и националните парламенти би трябвало да сте наясно с това. В момента решенията в българския парламент се взимат според нас – ние оспорваме това в съда – неконституционно. Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Сидеров. По отношение на фискалния пакт - той е в прерогативите на страните членки. Той беше междуправителствено споразумение. Ако става въпрос за пакта Евро плюс, той се отнася до Еврозоната.
Сега ще дам думата на господин Димитров. Заповядайте.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Шефчович, Ваши Превъзходителства, уважаеми колеги! Иска ми се да върнем дискусията по-скоро към няколкото теми и въпроси които господин комисарят отвори, и да ги върна към важните неща за деня.
Именно през 1992 г. в Съединените щати премина една кандидатпрезидентска кампания, която мина под мотото „It’s the economy, stupid!” Господин Бил Клинтън тогава спечели изборите с това послание. Когато слушах вашите приоритети, мисля, че сега във времето на Европа трябва да обърнем внимание на тази фраза. Тъй като излизането от криза, рестартирането на растежа и решаването на безработицата, особено при младите хора, всъщност са трите важни, ключови неща, върху които ние трябва да се съсредоточим. Това стъпва на стабилизиране на публичните финанси, които за съжаление през последните 15 – 20 години повечето държави бяха изпуснали от контрол, което доведе до една много тежка дългова криза. Понякога, тъй като си задавахме въпроси къде е връзката между едното и другото, мисля, че основно публичният сектор няма как да не повлече след себе си реалния сектор.
Така че действията ни трябва да бъдат комбинирани. Финансовият пакт, който беше една голяма тема през последните няколко седмици, е едно изключително добро начало да предотврати нашето продължаващо потъване за в бъдеще. Но наистина това няма да реши проблема на икономиката, ако ние не осигурим растеж след това, ако не осигурим начин за увеличаване на европейската икономика. а това трябва да стане.
Аз лично смятам, че това минава през една по-голяма интеграция между държавите. Защо използвам думичката „интелигентна”? Защото понякога се задава въпросът дали Европейската комисия, дали Европарламентът и въобще от Брюксел се налага нещо на държавите членки, с което те не са съгласни.
Именно тук идва комуникацията с отделните парламенти, за да може да бъдат чувани тезите на отделните държави членки, те да чувстват, че участват в дневния ред на Европейския съюз. Без план за комуникация ние няма как да преминем напред. А един от най-големите успехи на нашата икономика е единният пазар, единното пространство и тези неща трябва да бъдат отстоявани на всяка цена, тъй като смятам, че това е ключът към решаването на тези три ключови въпроса, които Вие поставихте.
Господин Илчев зададе въпрос относно санкциите за тези, които не спазват правилата. Аз бих искал да задам другия въпрос – относно поощренията за тези, които ги спазват. Тъй като България – това е факт – през последните 15 години продължава една изключително дисциплинирана политика на публичните финанси, която е коствала много на обществото, което е изстрадало доста лишения, за да може да се спазва тази политика. Смятаме, че това е доста трудно за отстояване и обяснение защо го правим. И ако от това произтичат едни положителни действия, може и други държави да го направят. Тъй като е трудно да убедиш защо трябва да ти е малък дефицитът, като, да речем, може да е голям.
Така че това би помогнало на много правителства чисто политически да отстоят такава политика, като не е излишно принципно да има санкции за тези, които не го правят. Смятам, че това е ключът – положителни и съответни негативни последствия за тези, които не спазват правилата. Тъй като всички ние сме свързани в една лодка и когато едни не спазват, страдат и тези, които го правят.
С това завършвам. Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Димитров. Заповядайте, колеги, ако има още питания или коментари от ваша страна.
Пропуснах да приветствам представителите на Министерския съвет, които са сред нас, както и на Министерството на външните работи.
Мисля, че се акумулираха доста въпроси като обем. Заповядайте, господин Шефчович.
МАРОШ ШЕФЧОВИЧ: Благодаря много. Благодаря за всички въпроси. Считам, че те до голяма степен отразяват качеството на дебата, който провеждаме в Европейския съюз.
Ще се опитам накратко, ако ми позволите, да отговоря на всички поставени въпроси.
Първо, госпожа Плугчиева зададе въпрос относно данъчната политика и конкретно относно общия корпоративен данък. Ако ми позволите, ще свържа този въпрос с въпроса на господин Димитров относно Закона за дефицита и също така положителните, насърчителните мерки как да балансираме публичния и частния сектор, когато става дума за фискална консолидация.
На първо място, ще засегна въпроса за общия корпоративен данък. Знам, че това е доста чувствителен въпрос, защото се използват думите „данъци” и „външна политика”. А това е основен приоритет на държавите членки, много чувствителен въпрос. Знам, че в много страни това се разглежда като област, в която е важно да се изграждат конкурентни предимства.
Защо ние направихме това предложение за общия корпоративен данък. На първо място, ние нямахме намерение да фиксираме определена данъчна ставка, дали става дума за данъка върху доходите или за други данъци. Мисля, че е ясно, че решението трябва да се вземе от всяка държава членка. Онова, с което се стремихме към подобно предложение, е да улесним предприемачите, особено малките и средни предприятия да се възползват от единния пазар.
Ако разгледаме как се произвежда европейският брутен вътрешен продукт, виждаме, че най-голям дял в него се създава от малките и средни предприятия. Имаме 23 млн. малки и средни предприятия в Европейския съюз. И ако погледнем статистиката колко от тях осъществяват трансгранична търговия, пропорцията е много ниска. По-малко от 4 процента участват в такава търговия. Повечето прехвърлят своята дейност в съседната страна. Много малко от малките и средните предприятия използват потенциала на този огромен пазар – 500 млн. потенциални клиенти и потребители.
Разбира се, има много причини за това. Една от причините те да направят това е, че те трябва да се съобразяват с данъчното законодателство в тези страни. В някои от тях то е достатъчно сложно. Във всички страни системата е доста различна и т.н. Това, което е важно, е, че не трябва да се изоставят вече наложилите се практики за събиране на данъците.
Онова, което предлагаме на предприемачите и на бизнесмените, е избор – дали искате да използвате националната данъчна система или пък желаете да не се възползвате от тази система, която е въведена чрез данъчното законодателство, което ние предлагаме. Това е една данъчна основа, която трябва да бъде въведена в целия Европейски съюз. Тя е доста по-лесна за администриране, а също така и за документи, които са по-лесни за попълване, както и за преодоляване на всички онези елементи, които обезкуражават и отказват малките и средни предприятия да извършват своята делова дейност в целия Европейски съюз.
Разбира се, също така системата, която ние предлагаме, е свързана и с разделяне на доходите, онези приходи, които се генерират, да бъдат правилно разпределени между държавите членки.
Също така трябва да видим дали ще успеем да прокараме това и да намалим разходите, свързани със спазването на тези изисквания. Мисля, че ще постигнем едно намаляване на разходите от 6 до 7 процента, което не е малко, и по този начин ще насърчим развитието на бизнеса, на иновациите.
Бих казал, ето, това е идеята, логиката за нашето предложение. Дискусията обаче не е никак лесна и тя несъмнено ще продължи.
Това е всъщност, с което исках да ви запозная като философия за предложението.
Когато говорим за данъци, нека да премина към данъка за финансовите транзакции, въпрос, поставен от господин Илчев, както и от някои други колеги. Това е и отчасти отговор на въпроса на господин Димитров, свързан с баланса между публичния и частния сектор. Това е изключително вярна презумпция.
До голяма степен кризата, която преживяваме, е свързана с банковия сектор. Правителствата в Европейския съюз трябваше да отделят 4,6 трилиона евро за банковата индустрия. Това е огромна сума, която трябваше да бъде отделена за спасяване на финансовата индустрия. 3,2 трилиона от тази сума бяха вече изплатени. През последните две години всъщност видяхме едно нарастване на обществения дълг.
Това, което искам да подчертая, е следното. Мисля, че е време, когато финансовата индустрия трябва да върне жеста към данъкоплатците. Разбира се, този данък, който предлагаме, е минимален. Но той не дойде ей така, не падна от небето. Мисля, че би било много полезно да хармонизираме подходите за начина, по който този данък да се събира. Дали ще се въведе първо в Еврозоната или в целия Европейски съюз, но мисля, че това ще бъде добър сигнал и към другите партньори в глобален мащаб.
Този въпрос беше обсъден и на някои от заседанията на Г 20, защото това е въпрос, който касае целия свят.
Онова, което очакваме от този данък, е не само приход, но също така един много здравословен регулаторен ефект. Много правилно беше казано кои са корените на кризата, а именно тази нестабилност на финансовия пазар, какво причини това, как протекоха нещата. Несъмнено причина са някои нездравословни практики на финансовия пазар, така наречената високо честотна търговия. Знаете, че по-голяма част от търговията се осъществява по електронен път. В секунда се осъществяват милиони долари и евро транзакции. Всичко това поражда една нестабилност, променливост на пазара, която е невиждана на финансовите пазари.
Така че ние считаме, че всичко това не само ще доведе до увеличаване на приходите, но също така ще задълбочи отговорността на финансовите операции, които се провеждат на финансовия пазар. И това е философията за предложението за този данък. Мисля, че това ще даде възможност на финансовия сектор да даде своя принос към системата.
Беше зададен въпрос от господин Агов за АСТА. Аз съм съгласен, че комуникацията по този въпрос не беше на ниво. Има толкова въпроси, които бяха подхванати от блогове, от младите хора, от социалните медии. Голяма част от тях наистина се безпокоят от установяване на контрол върху тяхното присъствие в интернет, в айпадовете и компютрите. Но отново нека да кажа коя беше основната причина за сключване на този договор – борбата с пиратството, с фалшификациите. Защото Европейският съюз страда от много загуби, които достигат 8 млн. годишно във връзка с неспазването на авторските права.
Няма да цитирам отделни страни, но знаете какво имам предвид. Защото се произвеждат нелицензирани копия, които се продават на пазара в Европейския съюз, и това има отрицателно въздействие върху европейските компании.
Това споразумение не е насочено към отделни лица и граждани, а е насочено към индустриалното пиратство и фалшифициране към мрежите, които разпространяват подобни фалшиви продукти. Но за съжаление това не беше обяснено както трябва.
Ето защо сега се носи вълната на онези, които са загрижени относно ограничаване на свободата в интернет, особено сред младите хора, които считат, че някой някъде желае да контролира техните лични компютри, смартфони.
Аз си мисля, че онова, което можем да направим, е по-добре да обясним всичко това и онова, което ще се опитаме в комисията да направим в рамките на няколко събития, които са планирани по този въпрос. И аз мисля, че в Комисията също така трябва да излезем с ясни меморандуми, в които да обясним какви са причините за този договор и да дадем всъщност отговор на най-често задаваните въпроси.
Европейският парламент планира голям дебат по този въпрос и аз съм убеден, че всеки член на договора ще бъде подробно обследван. Знам, че Европейският парламент няма да се поколебае да излезе с много ясно становище, защото в момента има поне две държави - членки на Европейския съюз, които са изразили чрез националните парламенти своята загриженост. Така че очевидно предстои доста да обясняваме по този въпрос.
Господин Пирински зададе въпрос за облигациите като нов източник за инвестиции. Гледам на него по същия начин – като на нещо, което трябва да се появи в Европейския съюз, ако искаме, а ние искаме да продължим да боравим с единна валута. Знаем как е възникнало Финансовото министерство в САЩ – вследствие на голяма криза, която се е разразила преди много време.
И така, ние сега излизаме с предложение, което съдържа три вида еврооблигации. Ясно е, че най-вероятно за първия вид най-изчерпателна и сложна еврооблигация ще трябва да се внесат изменения в Лисабонския договор, а това ще наложи и изменение в конституциите на някои държави членки.
Бихме могли да си послужим с втори или трети вариант, който предлагаме, тъй като той е подобен на това, което се съдържа и в европейския механизъм за стабилност.
Смятам, че все пак ще стигнем до етап, на който това ще се приеме. Тогава, когато имаме повече стабилност, на европейската облигация ще се гледа като на знак за стабилност. Трябва да покажем обаче, че зачитаме правилата, че постигаме фискална консолидация, че сме способни да управляваме разумно макрофинансовите си показатели и че не поемаме неразумни рискове, рискове, които да бъдат за сметка на другите държави членки. Трябва да си осигурим доверието в нашата способност да управляваме финансовите си резерви.
Така или иначе концепцията съществува. Съвсем наскоро приключиха и консултациите по това предложение с трите варианта. Скоро ще излезе и конкретното предложение. Надявам се да протече конструктивен дебат.
Ние гледаме на европейските облигации като на гарант за бъдещето на Европа, като допълнителна гаранция за това, че сме готови да управляваме взаимно дълга си, че сме способни да постигнем взаимно доверие.
Господин Илчев попита за взаимодействието между националните парламенти. Напълно прав сте, че в определена държава на един проблем се гледа по определен начин, в други държави се гледа по друг начин. Това, което можем да правим ние, е да продължаваме дискусиите, да търсим общите решения. Когато една или друга държава преминава през труден период, Европейският съюз е този, който следва да й окаже подкрепа, вместо да я изостави.
Надявам се, че след тази криза вече ще сме напълно мотивирани да си поделим отговорността за ангажиментите, които поемаме. Защото виждаме как ситуацията в една държава може да засегне положението в целия Европейски съюз и дори да причини по-глобален дисбаланс. Очаквам да се засили чувството за колективна отговорност.
Сега стигам до въпроса за наказателните процедури срещу държави членки. Проверявах колко такива имаме по време на работния обяд. Казах, че това е част от нашата работа като комисари. Ние ежедневно вършим тази трудна работа. Иначе единният пазар няма да функционира, защото се случва така, че има нарушаване на конкуренцията на единния пазар и това не бива да минава незабелязано.
Тази задача никак не е лека. Ние сме бдителни и я вършим почти ежедневно. Обработваме годишно 3000 процедури за наказания срещу държави членки. Работим по 3000 случая годишно, за които се твърди, че държавата членка е в нарушение, като всеки път се опитваме да не стигаме до съдебната фаза. Опитваме се да разрешим проблема взаимно, без да го отнасяме до компетентността на съда. Искам да илюстрирам с този пример обема от работа по тези санкции.
Що се отнася до България и транспонираното от нея законодателството, при вас нещата вървят много добре. Още по времето на присъединителния период комисията е упражнявала здравословен натиск, като е разяснявала колко е важно да се действа в срок при транспониране на европейско законодателство в национално такова. Комисията регулярно поддържа своя отчетна карта и статистика за транспонирането и сроковете.
Същото мога да кажа и за конкуренцията. В тази сфера проверяваме кое е допустимо, кое не е допустимо на единния пазар. Понякога на комисията се налага да взима трудни решения, като например блокиране на сливането на фондовите борси, което щеше да се случи наскоро. Ако не бяхме блокирали тази сделка, щяхме да стигнем до глобален монопол, при който 90 процента от сделките се извършват от едно единствено място. За нас това беше много трудно решение, но блокирахме сливането. Годишно взимаме около 1000 такива решения. И така, виждате колко мащабна е работата ни в тази област.
Господин Сидеров попита за законодателството и за това как обществеността участва в разработването му. Инструментите за това са налице. Може би проблемът е в комуникацията и в това как да приобщим обществеността и да търсим повече коментари.
Обикновено първо започваме с представяне на нашите идеи под формата на „бяла” или „зелена” книга. По този начин се опитваме да чуем мнението на всички заинтересовани страни и търсим обратна връзка. После се заемаме с разработване на законодателния акт, след което стартират публични консултации, като срокът за такива консултации вече е удължен на 8 седмици. По време на тези консултации се организират изслушвания и на тях се правят коментари по предложението. След което ние правим оценка на въздействието от законодателния акт, искаме да видим как ще въздействаме върху съответните бюджети, върху търговията, върху околната среда.
Процедурата за изработване на оценка на въздействието е много стриктна. Виждаме, че бордът за тази оценка напоследък отхвърля около 30 процента от предложенията на комисията на етапа „оценка на въздействие”. Виждаме, че има цял набор от възможности за гражданите да участват в разработването на законодателството.
Имаше въпрос за това какво ще е фискалното бреме за България, ако тя подкрепи международния финансов пакт. От България не се очаква да поеме финансови ангажименти до момента, в който България стане членка на Еврозоната. Ако ще има някакви доброволни ангажименти, това изцяло, разбира се, ще зависи от българското правителство. Иначе няма юридически задължения за нея да участва във финансирането на спасителни фондове или подобни такива до момента, в който България стане член на Еврозоната.
Някои колеги повдигнаха въпроса за това какви са стимулите за това, че имате добра макроикономическа ситуация. Ако се обърнете към държавите, които в момента минават през болезнено преструктуриране, ще има много контрааргументи. Аз ще кажа, че колкото по-малко плащате за дълг, толкова повече ще може да инвестирате в болници, в иновации, в образование, в нови програми. Ако ще трябва да финансирате дълга си, това означава, че всяка година ще трябва да погасявате милиарди и да ги давате на финансовата индустрия.
В някои случаи като този на Гърция виждаме главозамайващи суми, които отиват за погасяване на националния дълг, което в крайна сметка поставя съответната държава в крайно положение. Ето защо смятам, че дълго време този въпрос е бил подценяван и не е получавал достатъчно внимание. Едва сега откриваме как може да се живее с повече, отколкото получаваме, и разбираме, че е важно да поддържаме нашата конкурентоспособност. През последните 10-15 години сме загубили част от нея.
Ако искаме да запазим социалната стабилност, социалния модел в Европа, качеството на живота, с което сме свикнали, ясно е, че няма да е лесно, защото трябва да постигнем финансова стабилност и да не се поддаваме на нестабилността на финансовите пазари. Ако не повишим нашата конкурентоспособност, ще бъде много трудно да генерираме необходимите равнища на доход за нашите граждани.
Мисля, че това е общото предизвикателство, пред което сме изправени през следващите години.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Има ли желание за допълнителни въпроси или коментари. Ако няма такива, бих искала сърдечно да благодаря на господин Шефчович, че беше с нас. Това е първата му визита в България в качеството му на комисар, да се надявам – не последната. Пожелавам тепърва все по-често да бъдете наш участник в рамките на комисията.
Благодаря и на Вас, Ваши Превъзходителства, че бяхте с нас. Благодаря на представителите на Министерския съвет и на Министерството на външните работи. Благодаря и на българските евродепутати и, разбира се, на колегите от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и контрол на европейските фондове и на Комисията по външна политика и отбрана, които бяха така активни.
Благодаря сърдечно на Зинаида Златанова, с която много добре работим и с която осъществяваме успешно поредната визита на европейския комисар.
Благодаря и на колегите от експертния състав към комисията заедно с постоянния ни представител в Брюксел, защото знаете, че подготвителната част без добрия екип не става.
Хубав следобед на всички! Закривам срещата.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

(Моника Панайотова)