Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
15/02/2012
П Р О Т О К О Л
№ 91
На 15 февруари 2012 година от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-02-5/10.02.2012 г. за ратифициране на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз, внесен от Министерския съвет – съвместно заседание с Комисията по външна политика и отбрана.
2. Обсъждане и приемане на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2012 г.).
3. Представяне и обсъждане на Актуализирана позиция на Република България относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до комитетите на регионите „Бюджет за стратегия „Европа 2020”, т. 41 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.).
4. Представяне, обсъждане и приемане на доклад относно Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за общо европейско право за продажбите, т. 56 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.
5. Представяне, обсъждане и приемане на доклад относно предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за алтернативно решаване на потребителски спорове и за приемане на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители) по т. 57 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.).
6. Разни.
На заседанието присъстваха: Константин Димитров – заместник-министър на външните работи, Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, Александра Аврамова – експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” към Министерството на правосъдието, Александра Павлова – експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Започвам с представяне на дневния ред, като има предложение по т. 1 да заседаваме съвместно с Комисията по външна политика и отбрана.
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-02-5/10.02.2012 г. за ратифициране на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз, внесен от Министерския съвет – съвместно заседание с Комисията по външна политика и отбрана.
2. Обсъждане и приемане на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2012 г.).
3. Представяне и обсъждане на Актуализирана позиция на Република България относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до комитетите на регионите „Бюджет за стратегия „Европа 2020”, т. 41 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.).
4. Представяне, обсъждане и приемане на доклад относно Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за общо европейско право за продажбите, т. 56 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.
5. Представяне, обсъждане и приемане на доклад относно предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за алтернативно решаване на потребителски спорове и за приемане на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители) по т. 57 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.).
6. Разни.
Колеги, с оглед продължителността на пленарното заседание днес, в началото разместих точките. Предлагам ви втора точка да бъде представянето на госпожа Пенчева, а като трета точка да бъде Годишната работна програма.
Подлагам на гласуване от страна на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове така предложения дневен ред. Който е съгласен, нека да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
От страна на Комисията по външна политика и отбрана, който е съгласен за съвместно заседание на двете комисии единствено по точка първа, нека да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-02-5/10.02.2012 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ – СЪВМЕСТНО ЗАСЕДАНИЕ С КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ОТБРАНА.
По тази точка имаме удоволствието да приветстваме господин Константин Димитров – заместник-министър на външните работи.
Заповядайте, господин Димитров, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Господин председател, дами и господа народни представители! Точката е важна за целия Европейски съюз, за Хърватия и за България. Това е точката, с която нашето правителство предлага българския вариант за ратифициране на Договора за присъединяване на Хърватия към Европейския съюз.
Струва ми се, че пред такава авторитетна аудитория не е необходимо да посочваме аргументите, с които ние сме сред първите държави, които при очакваната добра воля на българския парламент ще ратифицира договора на тази страна.
Знаете, че в Хърватия се проведе референдум, който препотвърди политическата воля на страната за членство в Европейския съюз. Присъединяването на Хърватия ще даде ясен сигнал за това, че Европейският съюз, противно на някои тенденции и твърдения, запазва динамиката на своето разширение, особено в посока на Западните Балкани, район от стратегическа важност за Република България.
Внасям само едно уточнение, госпожо председател, за членовете на комисията. Ние предлагаме ратификация на Договора на Хърватия с Европейския съюз, като, разбира се, бихме препоръчали, защото ние друго не можем да направим, документът, който трябва да бъде подписан, за влизане в сила на законопроекта за ратификация и публикуването му в „Държавен вестник” да бъде отложено с няколко седмици, докато приключи една процедура в Хърватия, а именно процедура, която трае около 30 дни след референдума, в която самият Конституционен съд на Хърватия или някоя друга заинтересована страна и допустима от гледна точка на Хърватската конституция страна би могла хипотетично да обжалва резултатите от референдума.
За да бъдем абсолютно прецизни, ние препоръчваме тази последователност от действия, което – и с това завършвам – не пречи на българския парламент, както това вече сториха няколко други парламенти, да ратифицира Договора в предстоящите дни. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Димитров. Със сигурност тази забележка ще бъде отчетена и е предвидена от наша страна.
Колеги, заповядайте, ако имате въпроси. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Дами и господа заместник-министри, уважаеми колеги, гости! Аз нямам въпроси към господин Димитров. Искам само да изкажа задоволството си от факта, че след сериозни преговори, и то със завишени изисквания към Хърватия, се стигна през декември до съответната зелена светлина и подписването на Споразумението, което очакваме да бъде ратифицирано от 27 страни членки, така че през 2013 г. Хърватия да стане двадесет и осмият член на Европейския съюз.
Използвам възможността да приветствам подкрепата и усилията на Министерството на външните работи и съответно да изразя задоволството си от факта, че сме сред страните, които първи ратифицират или предвиждащи да ратифицират договора.
Съответно това, което ще си позволя да добавя, е, че с подписания договор през декември и ратификацията, която следва, ще се даде нов тласък за ускоряване на цялостния процес на европейската перспектива и бъдещата интеграция на страните от Западните Балкани. Това е в наш интерес и като нова страна членка. Ние имаме нашите отговорности като такава страна да подпомогнем страните от Западните Балкани във всяко едно отношение. И ние сме наясно, че е в наш общ интерес това бяло петно на европейската карта да не остане бяло петно и още по-страшно – да не се превърне в някаква черна дупка.
Затова смятам, че не само трябва да ратифицираме, но и да ангажираме усилията си за подкрепа на останалите страни, които са по този път – вече за подготовка, кандидати и потенциални кандидати.
Използвам възможността да призова колегите тук на заседанието на двете комисии да поставя един въпрос, който обсъждахме с госпожа Цачева, специално насочен към Косово. И тъй като нямаме група за приятелство с Косово, може би ще бъде един добър жест, добър знак към тази нова държава тя да бъде подкрепена и да създадем такава група за приятелство с Косово в българския парламент. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Други колеги имат ли желание да вземат думата? – Не виждам.
Ще запазим хубавите си слова за петък, тъй като ще имаме удоволствието с нас да бъде председателят на Хърватския парламент заедно с нашите колеги - председателят на Комисията по външна политика на Хърватския парламент, както и на Комисията по европейската интеграция.
Словакия е в хипотезата, в която сме ние – договорът е ратифициран от парламента, чакат решението на президента. Унгария го е ратифицирала вече, както и Италия. А и ние в делегация през миналата година бяхме дали обещанието, че ще бъдем сред първите, които ще ратифицират договора. Така че се надявам да се получи едно наистина хубаво заседание в пленарната зала в петък.
Колеги, ако няма въпроси и коментари, предлагам да преминем към гласуване.
Това, което бихме искали да ви предложим с председателя на Комисията по външна политика и отбрана господин Димитров, е двете комисии да излезем със съвместно становище, с оглед на това, което предстои като формат в петък. Така че предложението е да излезем с общо становище на база на становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Преминаваме, колеги, към гласуване на становището относно законопроект № 202-02-5 от 10 февруари 2012 г. за ратифициране на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз.
Обръщам се към колегите от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове - който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Колеги от Комисията по външна политика и отбрана - който е „за”, нека да гласува.
Гласували: за 21, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви за хубавото съвместно заседание, макар и кратко.
Продължаваме с дневния ред на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Ще разгледаме трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА АКТУАЛИЗИРАНА ПОЗИЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ДО СЪВЕТА, ДО ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И ДО КОМИТЕТИТЕ НА РЕГИОНИТЕ „БЮДЖЕТ ЗА СТРАТЕГИЯ „ЕВРОПА 2020”, Т. 41 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2011 Г.).
По тази точка докладчик ще бъде госпожа Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите.
Присъства още Ирен Русинова – началник отдел в Дирекция „Икономическа и финансова политика”.
Заповядайте, госпожо Пенчева, да представите актуализираната позиция на Република България.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както знаете, през есента беше публикуван пакет от документи, които законодателно определят рамката на бъдещата кохезионна политика в началото на октомври; в средата на октомври – общата селскостопанска политика. На 9 ноември беше представен документ, който се отнася до реформата на системата на собствените ресурси на Европейския съюз.
Също така през късната есен бяха публикувани редица законодателни предложения за промяна на регламентите за правосъдие и вътрешен ред, изследвания и иновации, създаване на новия механизъм за свързаност на Европа и по програмата „Хоризонт 2020”. Така че законодателният пакет като такъв вече е представен.
По отношение на всеки един от тези документи бяха представени позиции, които са съгласувани в рамките на Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет и са одобрени на съответните заседания на Министерския съвет.
Тъй като времето е малко, аз бих искала да привлека вашето внимание само върху онези момент, в които всъщност има изменение на позицията в рамките на многогодишния хоризонт по Стратегията „Европа 2020”.
Това, което и ние идентифицираме като промяна на позицията, е актуализирането й в няколко момента.
На първо място, актуализиране на позицията ни по отношение на средствата за извеждане от експлоатация на ядрени мощности във връзка със закриване на блокове на АЕЦ „Козлодуй”. Сумата, която е представена на 24 ноември в предложението на Европейската комисия за България, е 185 млн. евро. По представени оценки реалните нужди на страната ни са в размер на 450 млн. евро.
Така че ние ще търсим възможност за увеличаване на тези средства, както и за разширяване на средствата, които са за неядрени цели, като например енергийна ефективност и други ключови предизвикателства пред енергийния сектор.
На второ място, променена е нашата позиция относно реформата на втория стълб на общата селскостопанска политика, където подкрепяме включването на земеделските фондове в общата стратегическа рамка с другите фондове на Европейския съюз, като изразяваме резерви при обвързването на тези средства с предварителни условия. Тоест средствата по програмите за развитие на селските райони да не се обвързват с предварителни условия.
Също така подкрепяме идеята на Европейската комисия за гъвкавост между първи и втори стълб на общата селскостопанска политика.
По отношение на кохезионната политика. И на предишен етап бяхме изразявали, но вече официално представяме предложението на Европейската комисия за ограничаване тавана на помощта от Европейската комисия на 2,5 процента от брутния вътрешен продукт. Ние считаме, че най-слабо развитите райони, както и България, следва да получат по-голям ресурс като процент от брутния вътрешен продукт от кохезионната политика, тъй като това са именно средствата за растеж, това са средствата за заетост, за инфраструктура. В тази финансова перспектива те бяха 4 процента от брутния вътрешен продукт. Ние ще настояваме това да се случи и в следващия период, въпреки че шансовете това да се случи са много ограничени.
По отношение на механизма за свързване на Европа. Подкрепяйки идеята на този механизъм, ние считаме, че средствата за кохезионна политика, тези 10 млрд., които е предложено да бъдат извадени от кохезионния фонд и дадени към този механизъм за свързване, не следва да са за сметка на ресурсите, предвидени за кохезионните страни.
Бихме желали да получим повече яснота по текстовете на това предложение за механизма за свързване на Европа.
По отношение на другите инструменти, подкрепяме идеята за гъвкавост, както за инструментите, които са включени в многогодишната рамка, така и тези извън нея.
Считаме, че Европейският фонд за приспособяване към глобализацията и големите проекти като ИТЕР и ЧИМЕС следва да останат извън основната международна финансова рамка, тъй като тези инструменти наистина трябва да бъдат гъвкави и да могат в случай на необходимост да бъдат предоставени много бързо ресурси от Европейския фонд за глобализацията. Също така считаме, че тези големи проекти поради различния тип на тяхното планиране следва да бъдат извън общата рамка.
Също така има актуализация на нашата позиция в частта „Опростяване на предоставянето на средства от бюджета на Европейския съюз за отделни програми”, като например „Прогрес”, както и идеята за създаване на стратегическа рамка по програма „Хоризонт 2020”.
Така че това са в общи линии промените. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Пенчева. Колеги, заповядайте за въпроси. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Без да правя излишни въведения, аз имам няколко въпроса към госпожа Пенчева.
Започвам точно с тези резерви, които имаме към европейския механизъм за свързване и резерви за това, че се предлага от страна на комисията 5 процента от средствата да бъдат ползвани от средствата по кохезионна политика. Каква е причината? Какви са аргументите от българска страна, защо сме против? Нямаме ли проекти, за да можем да се включим в общата рамка, която се предвижда с този механизъм за свързване? Откъде идват тези резерви и как съответно ги обосноваваме?
Вторият ми въпрос е свързан с това, че е предвидено, че ние имаме резерви по предложението на Европейската комисия 60 процента от средствата по всяка оперативна програма да бъдат съсредоточени върху четири инвестиционни приоритети. През цялото време, вече две години продължаваме да говорим, че имаме нужда от фокусиране на програмите, че трябва да имаме ясна визия кои са основните приоритети и да не разпиляваме средствата, за да може да се получи нужния ефект. А в крайна сметка се оказва, че сме против фокусиране на оперативните програми.
Третият ми въпрос е свързан с общата селскостопанска политика и това, че сме против зеления компонент, който се предвижда.
В същото време имам следния въпрос. Тъй като по преговорите, които сме водили с Европейския съюз, е предвидено през 2014 г. да се изравним със средното ниво на директни плащания на Европейския съюз страните членки, усилия правят ли се в момента от страна на правителството и респективно на министъра на земеделието не 2014 г., а до края на 2014 г., преди следващия бюджетен период ние да постигнем това изравняване – в тази група сме с Румъния, неизравнени – и да имаме общ старт за следващия програмен период?
Следващият ми въпрос е свързан с регионалния фонд, където също е записано, че сме против 5 процента от средствата за градско развитие да бъдат делегирани за управление от градовете. Защо сме против? Смятаме ги за некомпетентни, недобри управленци или продължаваме да централизираме всичко тук, в София и да не даваме възможност за по-голяма гъвкавост на управление на средствата?
И последен въпрос - за Дунавската стратегия, тъй като комисията не казва нищо и от българска страна не се чува нищо. Това остана един красив документ от времето на унгарското председателство. Ще бъде ли съживена тази стратегия и материализирана в реални проекти или просто я оставяме като едно добро пожелание?
Това са моите въпроси. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Други колеги имат ли въпроси към госпожа Пенчева? – Не виждам такива.
Заповядайте, госпожо Пенчева, за заключителни отговори.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря. Съвсем накратко ще отговоря.
По отношение на механизма за свързване. Ние приветстваме механизма. Имаме проекти, които са свързани в сферата на железопътния транспорт и в сферата на информационните технологии. Въпросът е, че ние бихме искали да се намерят допълнително тези 10 млрд., за които става въпрос, а не да бъдат взети от делокацията на кохезионния фонд, който е за страните, които имат нужда от средства за растеж. Там има български проекти. Наистина проектите не са много. Това е било в процес на преговори, които са текли дълго. Но има български проекти в тези два сектора - железопътен транспорт и информационни технологии.
Въпросът е за източника на тези 10 млрд., те да не са за сметка на кохезионния фонд. Това е нашата позиция.
По отношение на концентрацията на средствата. Ние сме приветствали именно това фокусиране и точно това е във фокуса. Знаете, че в момента текат дискусии за дизайна на българските оперативни програми, как да бъдат ситуирани те в следващата финансова перспектива. И това именно е нашият подход – да имаме по-малко на брой, но фокусирани предприятия.
Тук предстои да бъде прецизирана тази позиция. Може би поради това, че броят на нашите оперативни програми ще бъде по-малък, именно да не са точно само на тези приоритети, тъй като искаме да се обърне особено внимание на сектори като образование, култура, инвестиции в културен туризъм, здравеопазване. Така че това предстои да бъде прецизирано.
По отношение на общата селскостопанска политика и зеления компонент. Не сме против зеления компонент. Против сме фиксирането на 30 процента, на един определен процент, което би обвързало плащанията със съответните инвестиции, които трябва да се доказват по по-сложен начин.
В редица случаи ние може да нямаме необходимата инфраструктура за усвояване на плащанията именно за такива зелени екологични дейности. И подкрепяйки идеята за зеления компонент, по принцип сме възразили срещу фиксирането на процент от плащанията, което за икономики, които не са достатъчно развити, каквато е българската в този сектор, потенциално би могло да затрудни усвояването.
По отношение на резерва, който да се формира.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Ставаше дума за фонд „Регионално развитие” и защо сме против 5-те процента за градско развитие.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Това предстои да се прецизира с характера на оперативните програми. Но в момента аз не бих могла да коментирам в детайли този въпрос.
Дунавската стратегия остава като инструмент за координация. Тя остава като един важен инструмент, който съгласува проектите, които имат трансгранично значение, и проектите, които се правят отделно от страните от региона. Не представлява отделен инструмент за финансиране, но остава като един изключително важен инструмент за координация и за постигане на ефект на лоста за съгласуване и постигане на общи цели в рамките на региона.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Само една реплика. Това по принцип е така за Дунавската стратегия. Въпросът е на практика как ще се реализират тези проекти и каква е нашата позиция, с какви средства, от кои програми, как ще се комбинираме с тези, които са трансгранични. Трябва да има яснота по този въпрос. Иначе е ясно, че няма специален финансов инструмент или финансов ресурс за тази стратегия от Брюксел.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Тепърва ще се прецизира тази позиция. В хода на подготовката на самите оперативни програми проектите ще бъдат съгласувани и народните представители ще бъдат информирани.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Пенчева, за Вашето участие. Хубав следобед Ви желая. Ние ще изготвим доклад на база на това изслушване, както и на база становището, което ни е предоставено от страна на Комисията по бюджет и финанси.
Продължаваме с втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2012 Г.).
Колеги, раздаден ви е предварително целият доклад и становището на комисията с предложенията, които нашата комисия е направила, на база на всички постъпили преди това становища от ресорните комисии с предпочитаните от тях актове. Разбира се, благодарение на новия подход, който с вас стартирахме от миналата година, в тази работна програма отново има включени нови досиета след изслушването и на еврокомисаря Шефчович, който представи Годишната работна програма на Европейската комисия за 2012 г. Това ще ни даде възможност ние в рамките на годината да се изказваме както по субсидиарност, така и по пропорционалност, така и в рамките на политическия диалог с Европейската комисия, за да можем да продължим да сме все така активни и адекватни на новите ни прерогативи след Лисабон.
Ако нямате въпроси, колеги, предлагам да преминем към гласуване, за да можем да бъдем и в срок, тъй като днес изтича срокът нашата комисия да излезе с доклада за Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2012 г.
Колеги, който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1. Приема се.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ОТНОСНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ЗА ОБЩО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО ЗА ПРОДАЖБИТЕ, Т. 56 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Докладчик по тази точка ще бъде Александра Аврамова – експерт в Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” в Министерството на правосъдието.
АЛЕКСАНДРА АВРАМОВА: Благодаря, госпожо председател. Дами и господа народни представители! Радвам се, че имам възможността да представя пред вас Рамковата позиция по това интересно досие – проекта за Регламент относно общото европейско право за продажбите.
Най-общо казано, то е доста интересно, защото представлява един нов правен инструмент, досега непознат на европейския законодател и въобще. Това е един незадължителен регламент. Той създава уредба, която има характер на опция. С други думи, страните по една сделка ще могат да изберат да прилагат този регламент, ако считат, че това е необходимо. В другите случаи остава да се прилага режимът, който и досега се прилага.
Целта на предложението е да се преодолеят препятствията в рамките на вътрешния пазар, които произтичат от различните национални правни системи в областта на договорното право. Една от глобалните цели, която предложението се стреми да постигне, е да разшири този вътрешен пазар и да активизира обмена в него и най-вече да създаде доста по-благоприятни условия за такива участници във вътрешния пазар, като субектите от новите държави членки, правните системи, които не се ползват с особено голямо доверие и са доста неразпознаваеми, заради което се създават и доста сериозни затруднения в стокообмена между страните.
Нашата позиция – стигам и до нея – по предложението за регламент е, че принципно го подкрепяме, одобряваме, но тази подкрепа е конструктивна. Считаме, че трябва да се осигури на първо място достатъчно време за обсъждане текст по текст с всички проблеми, които така или иначе се съдържат в един такъв сложен и нов правен инструмент.
Мога да очертая основните проблемни места. Според нас те са: съществуващите достижения на правото на Европейския съюз, липсата на уредба в новия акт на съществени институти, свързани с правото на продажбата и евентуалните проблеми, които могат да възникнат от предвижданите механизми за защита на потребителите. Благодаря ви.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Аврамова. Колеги, заповядайте, ако имате въпроси. Не виждам такива.
В такъв случай преминаваме към гласуване на доклада и становището, които са ви предварително раздадени и които ще бъдат изпратени на вниманието на
Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ОТНОСНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ЗА АЛТЕРНАТИВНО РЕШАВАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛСКИ СПОРОВЕ И ЗА ПРИЕМАНЕ НА РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2006/2004 И ДИРЕКТИВА 2009/22/ЕО (ДИРЕКТИВА ЗА АРС ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ) ПО Т. 57 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2011 Г.).
Докладчици по нея ще бъдат:
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма:
Цвета Караилиева – експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”
Александра Павлова – експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и
Заповядайте, госпожо Павлова.
АЛЕКСАНДРА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви представя позицията на Република България относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за алтернативно решаване на потребителски спорове.
Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за алтернативно решаване на потребителски спорове е публикувано на 29 ноември 2011 г. от Европейската комисия. Предложението за директива за алтернативно решаване на потребителски спорове има за цел да повиши правната защита на потребителите, както и да подобри функционирането на вътрешния пазар за търговия на дребно, в това число цифровизирания пазар на дребно.
Предложението предвижда, че всички спорове между потребители и търговци, възникващи при продажба на стоки или представянето на услуги, ще може да бъдат отнесени до структура за алтернативно решаване на спорове, включително и чрез он лайн средства. Директивата ще се прилага спрямо структури за алтернативно решаване на спорове, чиято цел е да решават както национални, така и трансгранични спорове между потребители и търговци по извънсъдебен ред. такива структури са:
- помирителни комисии;
- арбитраж;
- процедури пред комисия по жалби;
- посредници, медиатори и омбудсмани и др.
Директивата няма да се прилага за структури за разглеждане на жалби на потребители, изградени от търговци, нито за структури за решаване на спорове, в които лица, отговорни за решаване на спора, са наети от търговци.
Предложението изключва и преките преговори между страните.
Предложението за директива изисква структурите за алтернативно решаване на спорове да спазват принципите за качество по отношение на безпристрастност, прозрачност, ефективност и справедливост.
Структурите за решаване на спорове следва да бъдат съставени в рамките на 90 дни.
За да се гарантира, че процедурите за алтернативно решаване на спорове стават достъпни за всичките потребители, те трябва да бъдат безплатни, да бъдат свързани с умерени разходи за потребителите. В случай на спор потребителите трябва да могат да установят бързо коя структура за алтернативно решаване на спорове е компетентна да разглежда техния спор.
За целта предложението гарантира, че потребителите ще могат да намерят информация относно компетентната структура за алтернативно решаване на спорове в основните търговски документи, предоставени от търговеца, и ако търговецът разполага с интернет страница, на същата тази страница.
Освен това търговците ще трябва да информират потребителите дали се ангажират да използват способи за алтернативно решаване на спорове във връзка с жалби, подадени срещу тях от потребители.
Структурите за алтернативно решаване на спорове ще бъдат насърчавани да станат членове на мрежи от структури за алтернативно решаване на спорове в специфични за конкретни сектори области, като си сътрудничат с националните органи, на които е възложено прилагането на законодателството за защита на потребителите.
Във всяка държава членка даден компетентен орган ще отговаря за мониторинга на функционирането на структурите за алтернативно решаване на спорове, създавани на нейната територия.
Проектът на директива предвижда държавите членки да могат да използват съществуващите си структури за алтернативно решаване на спорове и да променят обхвата им на действие, ако е необходимо или да създават нови структури за алтернативно решаване на спорове или допълващи междусекторни структури, които да отговарят на принципите, заложени в директивата.
Европейската комисия не се ангажира с финансиране за изграждане и доразвиване на системата за алтернативно решаване на спорове, като всяка държава членка ще трябва да поеме тези разходи изцяло.
Считаме, че Европейската комисия следва да се ангажира с финансова подкрепа на държавите членки за изграждане и доразвиване на структурите за алтернативно решаване на спорове.
Република България принципно подкрепя развитието и подобряването на структурите за извънсъдебно решаване на спорове чрез изграждане на нови структури за алтернативно решаване на спорове или доразвиване на досега действащите, което ще подобри извънсъдебното решаване на спорове между потребители и търговци, като гарантира бързо, ефикасно, евтино, прозрачно решаване на споровете. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Павлова. Колегите са подробно запознати предварително със съдържанието.
Има ли въпроси? – Не виждам. В такъв случай преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване както доклада, така и становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, което взима предвид и становищата на Комисията по правни въпроси и на Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризма в парламента, които ще бъдат след това изпратени на вниманието на европейските институции в рамките на политическия диалог с комисията. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Моника Панайотова)
№ 91
На 15 февруари 2012 година от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-02-5/10.02.2012 г. за ратифициране на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз, внесен от Министерския съвет – съвместно заседание с Комисията по външна политика и отбрана.
2. Обсъждане и приемане на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2012 г.).
3. Представяне и обсъждане на Актуализирана позиция на Република България относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до комитетите на регионите „Бюджет за стратегия „Европа 2020”, т. 41 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.).
4. Представяне, обсъждане и приемане на доклад относно Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за общо европейско право за продажбите, т. 56 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.
5. Представяне, обсъждане и приемане на доклад относно предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за алтернативно решаване на потребителски спорове и за приемане на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители) по т. 57 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.).
6. Разни.
На заседанието присъстваха: Константин Димитров – заместник-министър на външните работи, Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, Александра Аврамова – експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” към Министерството на правосъдието, Александра Павлова – експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Започвам с представяне на дневния ред, като има предложение по т. 1 да заседаваме съвместно с Комисията по външна политика и отбрана.
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-02-5/10.02.2012 г. за ратифициране на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз, внесен от Министерския съвет – съвместно заседание с Комисията по външна политика и отбрана.
2. Обсъждане и приемане на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2012 г.).
3. Представяне и обсъждане на Актуализирана позиция на Република България относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до комитетите на регионите „Бюджет за стратегия „Европа 2020”, т. 41 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.).
4. Представяне, обсъждане и приемане на доклад относно Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за общо европейско право за продажбите, т. 56 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.
5. Представяне, обсъждане и приемане на доклад относно предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за алтернативно решаване на потребителски спорове и за приемане на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители) по т. 57 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.).
6. Разни.
Колеги, с оглед продължителността на пленарното заседание днес, в началото разместих точките. Предлагам ви втора точка да бъде представянето на госпожа Пенчева, а като трета точка да бъде Годишната работна програма.
Подлагам на гласуване от страна на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове така предложения дневен ред. Който е съгласен, нека да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
От страна на Комисията по външна политика и отбрана, който е съгласен за съвместно заседание на двете комисии единствено по точка първа, нека да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-02-5/10.02.2012 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ – СЪВМЕСТНО ЗАСЕДАНИЕ С КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ОТБРАНА.
По тази точка имаме удоволствието да приветстваме господин Константин Димитров – заместник-министър на външните работи.
Заповядайте, господин Димитров, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Господин председател, дами и господа народни представители! Точката е важна за целия Европейски съюз, за Хърватия и за България. Това е точката, с която нашето правителство предлага българския вариант за ратифициране на Договора за присъединяване на Хърватия към Европейския съюз.
Струва ми се, че пред такава авторитетна аудитория не е необходимо да посочваме аргументите, с които ние сме сред първите държави, които при очакваната добра воля на българския парламент ще ратифицира договора на тази страна.
Знаете, че в Хърватия се проведе референдум, който препотвърди политическата воля на страната за членство в Европейския съюз. Присъединяването на Хърватия ще даде ясен сигнал за това, че Европейският съюз, противно на някои тенденции и твърдения, запазва динамиката на своето разширение, особено в посока на Западните Балкани, район от стратегическа важност за Република България.
Внасям само едно уточнение, госпожо председател, за членовете на комисията. Ние предлагаме ратификация на Договора на Хърватия с Европейския съюз, като, разбира се, бихме препоръчали, защото ние друго не можем да направим, документът, който трябва да бъде подписан, за влизане в сила на законопроекта за ратификация и публикуването му в „Държавен вестник” да бъде отложено с няколко седмици, докато приключи една процедура в Хърватия, а именно процедура, която трае около 30 дни след референдума, в която самият Конституционен съд на Хърватия или някоя друга заинтересована страна и допустима от гледна точка на Хърватската конституция страна би могла хипотетично да обжалва резултатите от референдума.
За да бъдем абсолютно прецизни, ние препоръчваме тази последователност от действия, което – и с това завършвам – не пречи на българския парламент, както това вече сториха няколко други парламенти, да ратифицира Договора в предстоящите дни. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Димитров. Със сигурност тази забележка ще бъде отчетена и е предвидена от наша страна.
Колеги, заповядайте, ако имате въпроси. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Дами и господа заместник-министри, уважаеми колеги, гости! Аз нямам въпроси към господин Димитров. Искам само да изкажа задоволството си от факта, че след сериозни преговори, и то със завишени изисквания към Хърватия, се стигна през декември до съответната зелена светлина и подписването на Споразумението, което очакваме да бъде ратифицирано от 27 страни членки, така че през 2013 г. Хърватия да стане двадесет и осмият член на Европейския съюз.
Използвам възможността да приветствам подкрепата и усилията на Министерството на външните работи и съответно да изразя задоволството си от факта, че сме сред страните, които първи ратифицират или предвиждащи да ратифицират договора.
Съответно това, което ще си позволя да добавя, е, че с подписания договор през декември и ратификацията, която следва, ще се даде нов тласък за ускоряване на цялостния процес на европейската перспектива и бъдещата интеграция на страните от Западните Балкани. Това е в наш интерес и като нова страна членка. Ние имаме нашите отговорности като такава страна да подпомогнем страните от Западните Балкани във всяко едно отношение. И ние сме наясно, че е в наш общ интерес това бяло петно на европейската карта да не остане бяло петно и още по-страшно – да не се превърне в някаква черна дупка.
Затова смятам, че не само трябва да ратифицираме, но и да ангажираме усилията си за подкрепа на останалите страни, които са по този път – вече за подготовка, кандидати и потенциални кандидати.
Използвам възможността да призова колегите тук на заседанието на двете комисии да поставя един въпрос, който обсъждахме с госпожа Цачева, специално насочен към Косово. И тъй като нямаме група за приятелство с Косово, може би ще бъде един добър жест, добър знак към тази нова държава тя да бъде подкрепена и да създадем такава група за приятелство с Косово в българския парламент. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Други колеги имат ли желание да вземат думата? – Не виждам.
Ще запазим хубавите си слова за петък, тъй като ще имаме удоволствието с нас да бъде председателят на Хърватския парламент заедно с нашите колеги - председателят на Комисията по външна политика на Хърватския парламент, както и на Комисията по европейската интеграция.
Словакия е в хипотезата, в която сме ние – договорът е ратифициран от парламента, чакат решението на президента. Унгария го е ратифицирала вече, както и Италия. А и ние в делегация през миналата година бяхме дали обещанието, че ще бъдем сред първите, които ще ратифицират договора. Така че се надявам да се получи едно наистина хубаво заседание в пленарната зала в петък.
Колеги, ако няма въпроси и коментари, предлагам да преминем към гласуване.
Това, което бихме искали да ви предложим с председателя на Комисията по външна политика и отбрана господин Димитров, е двете комисии да излезем със съвместно становище, с оглед на това, което предстои като формат в петък. Така че предложението е да излезем с общо становище на база на становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Преминаваме, колеги, към гласуване на становището относно законопроект № 202-02-5 от 10 февруари 2012 г. за ратифициране на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз.
Обръщам се към колегите от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове - който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Колеги от Комисията по външна политика и отбрана - който е „за”, нека да гласува.
Гласували: за 21, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви за хубавото съвместно заседание, макар и кратко.
Продължаваме с дневния ред на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Ще разгледаме трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА АКТУАЛИЗИРАНА ПОЗИЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ДО СЪВЕТА, ДО ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И ДО КОМИТЕТИТЕ НА РЕГИОНИТЕ „БЮДЖЕТ ЗА СТРАТЕГИЯ „ЕВРОПА 2020”, Т. 41 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2011 Г.).
По тази точка докладчик ще бъде госпожа Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите.
Присъства още Ирен Русинова – началник отдел в Дирекция „Икономическа и финансова политика”.
Заповядайте, госпожо Пенчева, да представите актуализираната позиция на Република България.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както знаете, през есента беше публикуван пакет от документи, които законодателно определят рамката на бъдещата кохезионна политика в началото на октомври; в средата на октомври – общата селскостопанска политика. На 9 ноември беше представен документ, който се отнася до реформата на системата на собствените ресурси на Европейския съюз.
Също така през късната есен бяха публикувани редица законодателни предложения за промяна на регламентите за правосъдие и вътрешен ред, изследвания и иновации, създаване на новия механизъм за свързаност на Европа и по програмата „Хоризонт 2020”. Така че законодателният пакет като такъв вече е представен.
По отношение на всеки един от тези документи бяха представени позиции, които са съгласувани в рамките на Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет и са одобрени на съответните заседания на Министерския съвет.
Тъй като времето е малко, аз бих искала да привлека вашето внимание само върху онези момент, в които всъщност има изменение на позицията в рамките на многогодишния хоризонт по Стратегията „Европа 2020”.
Това, което и ние идентифицираме като промяна на позицията, е актуализирането й в няколко момента.
На първо място, актуализиране на позицията ни по отношение на средствата за извеждане от експлоатация на ядрени мощности във връзка със закриване на блокове на АЕЦ „Козлодуй”. Сумата, която е представена на 24 ноември в предложението на Европейската комисия за България, е 185 млн. евро. По представени оценки реалните нужди на страната ни са в размер на 450 млн. евро.
Така че ние ще търсим възможност за увеличаване на тези средства, както и за разширяване на средствата, които са за неядрени цели, като например енергийна ефективност и други ключови предизвикателства пред енергийния сектор.
На второ място, променена е нашата позиция относно реформата на втория стълб на общата селскостопанска политика, където подкрепяме включването на земеделските фондове в общата стратегическа рамка с другите фондове на Европейския съюз, като изразяваме резерви при обвързването на тези средства с предварителни условия. Тоест средствата по програмите за развитие на селските райони да не се обвързват с предварителни условия.
Също така подкрепяме идеята на Европейската комисия за гъвкавост между първи и втори стълб на общата селскостопанска политика.
По отношение на кохезионната политика. И на предишен етап бяхме изразявали, но вече официално представяме предложението на Европейската комисия за ограничаване тавана на помощта от Европейската комисия на 2,5 процента от брутния вътрешен продукт. Ние считаме, че най-слабо развитите райони, както и България, следва да получат по-голям ресурс като процент от брутния вътрешен продукт от кохезионната политика, тъй като това са именно средствата за растеж, това са средствата за заетост, за инфраструктура. В тази финансова перспектива те бяха 4 процента от брутния вътрешен продукт. Ние ще настояваме това да се случи и в следващия период, въпреки че шансовете това да се случи са много ограничени.
По отношение на механизма за свързване на Европа. Подкрепяйки идеята на този механизъм, ние считаме, че средствата за кохезионна политика, тези 10 млрд., които е предложено да бъдат извадени от кохезионния фонд и дадени към този механизъм за свързване, не следва да са за сметка на ресурсите, предвидени за кохезионните страни.
Бихме желали да получим повече яснота по текстовете на това предложение за механизма за свързване на Европа.
По отношение на другите инструменти, подкрепяме идеята за гъвкавост, както за инструментите, които са включени в многогодишната рамка, така и тези извън нея.
Считаме, че Европейският фонд за приспособяване към глобализацията и големите проекти като ИТЕР и ЧИМЕС следва да останат извън основната международна финансова рамка, тъй като тези инструменти наистина трябва да бъдат гъвкави и да могат в случай на необходимост да бъдат предоставени много бързо ресурси от Европейския фонд за глобализацията. Също така считаме, че тези големи проекти поради различния тип на тяхното планиране следва да бъдат извън общата рамка.
Също така има актуализация на нашата позиция в частта „Опростяване на предоставянето на средства от бюджета на Европейския съюз за отделни програми”, като например „Прогрес”, както и идеята за създаване на стратегическа рамка по програма „Хоризонт 2020”.
Така че това са в общи линии промените. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Пенчева. Колеги, заповядайте за въпроси. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Без да правя излишни въведения, аз имам няколко въпроса към госпожа Пенчева.
Започвам точно с тези резерви, които имаме към европейския механизъм за свързване и резерви за това, че се предлага от страна на комисията 5 процента от средствата да бъдат ползвани от средствата по кохезионна политика. Каква е причината? Какви са аргументите от българска страна, защо сме против? Нямаме ли проекти, за да можем да се включим в общата рамка, която се предвижда с този механизъм за свързване? Откъде идват тези резерви и как съответно ги обосноваваме?
Вторият ми въпрос е свързан с това, че е предвидено, че ние имаме резерви по предложението на Европейската комисия 60 процента от средствата по всяка оперативна програма да бъдат съсредоточени върху четири инвестиционни приоритети. През цялото време, вече две години продължаваме да говорим, че имаме нужда от фокусиране на програмите, че трябва да имаме ясна визия кои са основните приоритети и да не разпиляваме средствата, за да може да се получи нужния ефект. А в крайна сметка се оказва, че сме против фокусиране на оперативните програми.
Третият ми въпрос е свързан с общата селскостопанска политика и това, че сме против зеления компонент, който се предвижда.
В същото време имам следния въпрос. Тъй като по преговорите, които сме водили с Европейския съюз, е предвидено през 2014 г. да се изравним със средното ниво на директни плащания на Европейския съюз страните членки, усилия правят ли се в момента от страна на правителството и респективно на министъра на земеделието не 2014 г., а до края на 2014 г., преди следващия бюджетен период ние да постигнем това изравняване – в тази група сме с Румъния, неизравнени – и да имаме общ старт за следващия програмен период?
Следващият ми въпрос е свързан с регионалния фонд, където също е записано, че сме против 5 процента от средствата за градско развитие да бъдат делегирани за управление от градовете. Защо сме против? Смятаме ги за некомпетентни, недобри управленци или продължаваме да централизираме всичко тук, в София и да не даваме възможност за по-голяма гъвкавост на управление на средствата?
И последен въпрос - за Дунавската стратегия, тъй като комисията не казва нищо и от българска страна не се чува нищо. Това остана един красив документ от времето на унгарското председателство. Ще бъде ли съживена тази стратегия и материализирана в реални проекти или просто я оставяме като едно добро пожелание?
Това са моите въпроси. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Други колеги имат ли въпроси към госпожа Пенчева? – Не виждам такива.
Заповядайте, госпожо Пенчева, за заключителни отговори.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря. Съвсем накратко ще отговоря.
По отношение на механизма за свързване. Ние приветстваме механизма. Имаме проекти, които са свързани в сферата на железопътния транспорт и в сферата на информационните технологии. Въпросът е, че ние бихме искали да се намерят допълнително тези 10 млрд., за които става въпрос, а не да бъдат взети от делокацията на кохезионния фонд, който е за страните, които имат нужда от средства за растеж. Там има български проекти. Наистина проектите не са много. Това е било в процес на преговори, които са текли дълго. Но има български проекти в тези два сектора - железопътен транспорт и информационни технологии.
Въпросът е за източника на тези 10 млрд., те да не са за сметка на кохезионния фонд. Това е нашата позиция.
По отношение на концентрацията на средствата. Ние сме приветствали именно това фокусиране и точно това е във фокуса. Знаете, че в момента текат дискусии за дизайна на българските оперативни програми, как да бъдат ситуирани те в следващата финансова перспектива. И това именно е нашият подход – да имаме по-малко на брой, но фокусирани предприятия.
Тук предстои да бъде прецизирана тази позиция. Може би поради това, че броят на нашите оперативни програми ще бъде по-малък, именно да не са точно само на тези приоритети, тъй като искаме да се обърне особено внимание на сектори като образование, култура, инвестиции в културен туризъм, здравеопазване. Така че това предстои да бъде прецизирано.
По отношение на общата селскостопанска политика и зеления компонент. Не сме против зеления компонент. Против сме фиксирането на 30 процента, на един определен процент, което би обвързало плащанията със съответните инвестиции, които трябва да се доказват по по-сложен начин.
В редица случаи ние може да нямаме необходимата инфраструктура за усвояване на плащанията именно за такива зелени екологични дейности. И подкрепяйки идеята за зеления компонент, по принцип сме възразили срещу фиксирането на процент от плащанията, което за икономики, които не са достатъчно развити, каквато е българската в този сектор, потенциално би могло да затрудни усвояването.
По отношение на резерва, който да се формира.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Ставаше дума за фонд „Регионално развитие” и защо сме против 5-те процента за градско развитие.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Това предстои да се прецизира с характера на оперативните програми. Но в момента аз не бих могла да коментирам в детайли този въпрос.
Дунавската стратегия остава като инструмент за координация. Тя остава като един важен инструмент, който съгласува проектите, които имат трансгранично значение, и проектите, които се правят отделно от страните от региона. Не представлява отделен инструмент за финансиране, но остава като един изключително важен инструмент за координация и за постигане на ефект на лоста за съгласуване и постигане на общи цели в рамките на региона.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Само една реплика. Това по принцип е така за Дунавската стратегия. Въпросът е на практика как ще се реализират тези проекти и каква е нашата позиция, с какви средства, от кои програми, как ще се комбинираме с тези, които са трансгранични. Трябва да има яснота по този въпрос. Иначе е ясно, че няма специален финансов инструмент или финансов ресурс за тази стратегия от Брюксел.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Тепърва ще се прецизира тази позиция. В хода на подготовката на самите оперативни програми проектите ще бъдат съгласувани и народните представители ще бъдат информирани.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Пенчева, за Вашето участие. Хубав следобед Ви желая. Ние ще изготвим доклад на база на това изслушване, както и на база становището, което ни е предоставено от страна на Комисията по бюджет и финанси.
Продължаваме с втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2012 Г.).
Колеги, раздаден ви е предварително целият доклад и становището на комисията с предложенията, които нашата комисия е направила, на база на всички постъпили преди това становища от ресорните комисии с предпочитаните от тях актове. Разбира се, благодарение на новия подход, който с вас стартирахме от миналата година, в тази работна програма отново има включени нови досиета след изслушването и на еврокомисаря Шефчович, който представи Годишната работна програма на Европейската комисия за 2012 г. Това ще ни даде възможност ние в рамките на годината да се изказваме както по субсидиарност, така и по пропорционалност, така и в рамките на политическия диалог с Европейската комисия, за да можем да продължим да сме все така активни и адекватни на новите ни прерогативи след Лисабон.
Ако нямате въпроси, колеги, предлагам да преминем към гласуване, за да можем да бъдем и в срок, тъй като днес изтича срокът нашата комисия да излезе с доклада за Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2012 г.
Колеги, който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1. Приема се.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ОТНОСНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ЗА ОБЩО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО ЗА ПРОДАЖБИТЕ, Т. 56 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Докладчик по тази точка ще бъде Александра Аврамова – експерт в Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” в Министерството на правосъдието.
АЛЕКСАНДРА АВРАМОВА: Благодаря, госпожо председател. Дами и господа народни представители! Радвам се, че имам възможността да представя пред вас Рамковата позиция по това интересно досие – проекта за Регламент относно общото европейско право за продажбите.
Най-общо казано, то е доста интересно, защото представлява един нов правен инструмент, досега непознат на европейския законодател и въобще. Това е един незадължителен регламент. Той създава уредба, която има характер на опция. С други думи, страните по една сделка ще могат да изберат да прилагат този регламент, ако считат, че това е необходимо. В другите случаи остава да се прилага режимът, който и досега се прилага.
Целта на предложението е да се преодолеят препятствията в рамките на вътрешния пазар, които произтичат от различните национални правни системи в областта на договорното право. Една от глобалните цели, която предложението се стреми да постигне, е да разшири този вътрешен пазар и да активизира обмена в него и най-вече да създаде доста по-благоприятни условия за такива участници във вътрешния пазар, като субектите от новите държави членки, правните системи, които не се ползват с особено голямо доверие и са доста неразпознаваеми, заради което се създават и доста сериозни затруднения в стокообмена между страните.
Нашата позиция – стигам и до нея – по предложението за регламент е, че принципно го подкрепяме, одобряваме, но тази подкрепа е конструктивна. Считаме, че трябва да се осигури на първо място достатъчно време за обсъждане текст по текст с всички проблеми, които така или иначе се съдържат в един такъв сложен и нов правен инструмент.
Мога да очертая основните проблемни места. Според нас те са: съществуващите достижения на правото на Европейския съюз, липсата на уредба в новия акт на съществени институти, свързани с правото на продажбата и евентуалните проблеми, които могат да възникнат от предвижданите механизми за защита на потребителите. Благодаря ви.
ПРЕДС. МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Аврамова. Колеги, заповядайте, ако имате въпроси. Не виждам такива.
В такъв случай преминаваме към гласуване на доклада и становището, които са ви предварително раздадени и които ще бъдат изпратени на вниманието на
Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ОТНОСНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ЗА АЛТЕРНАТИВНО РЕШАВАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛСКИ СПОРОВЕ И ЗА ПРИЕМАНЕ НА РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2006/2004 И ДИРЕКТИВА 2009/22/ЕО (ДИРЕКТИВА ЗА АРС ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ) ПО Т. 57 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2011 Г.).
Докладчици по нея ще бъдат:
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма:
Цвета Караилиева – експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”
Александра Павлова – експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и
Заповядайте, госпожо Павлова.
АЛЕКСАНДРА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви представя позицията на Република България относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за алтернативно решаване на потребителски спорове.
Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за алтернативно решаване на потребителски спорове е публикувано на 29 ноември 2011 г. от Европейската комисия. Предложението за директива за алтернативно решаване на потребителски спорове има за цел да повиши правната защита на потребителите, както и да подобри функционирането на вътрешния пазар за търговия на дребно, в това число цифровизирания пазар на дребно.
Предложението предвижда, че всички спорове между потребители и търговци, възникващи при продажба на стоки или представянето на услуги, ще може да бъдат отнесени до структура за алтернативно решаване на спорове, включително и чрез он лайн средства. Директивата ще се прилага спрямо структури за алтернативно решаване на спорове, чиято цел е да решават както национални, така и трансгранични спорове между потребители и търговци по извънсъдебен ред. такива структури са:
- помирителни комисии;
- арбитраж;
- процедури пред комисия по жалби;
- посредници, медиатори и омбудсмани и др.
Директивата няма да се прилага за структури за разглеждане на жалби на потребители, изградени от търговци, нито за структури за решаване на спорове, в които лица, отговорни за решаване на спора, са наети от търговци.
Предложението изключва и преките преговори между страните.
Предложението за директива изисква структурите за алтернативно решаване на спорове да спазват принципите за качество по отношение на безпристрастност, прозрачност, ефективност и справедливост.
Структурите за решаване на спорове следва да бъдат съставени в рамките на 90 дни.
За да се гарантира, че процедурите за алтернативно решаване на спорове стават достъпни за всичките потребители, те трябва да бъдат безплатни, да бъдат свързани с умерени разходи за потребителите. В случай на спор потребителите трябва да могат да установят бързо коя структура за алтернативно решаване на спорове е компетентна да разглежда техния спор.
За целта предложението гарантира, че потребителите ще могат да намерят информация относно компетентната структура за алтернативно решаване на спорове в основните търговски документи, предоставени от търговеца, и ако търговецът разполага с интернет страница, на същата тази страница.
Освен това търговците ще трябва да информират потребителите дали се ангажират да използват способи за алтернативно решаване на спорове във връзка с жалби, подадени срещу тях от потребители.
Структурите за алтернативно решаване на спорове ще бъдат насърчавани да станат членове на мрежи от структури за алтернативно решаване на спорове в специфични за конкретни сектори области, като си сътрудничат с националните органи, на които е възложено прилагането на законодателството за защита на потребителите.
Във всяка държава членка даден компетентен орган ще отговаря за мониторинга на функционирането на структурите за алтернативно решаване на спорове, създавани на нейната територия.
Проектът на директива предвижда държавите членки да могат да използват съществуващите си структури за алтернативно решаване на спорове и да променят обхвата им на действие, ако е необходимо или да създават нови структури за алтернативно решаване на спорове или допълващи междусекторни структури, които да отговарят на принципите, заложени в директивата.
Европейската комисия не се ангажира с финансиране за изграждане и доразвиване на системата за алтернативно решаване на спорове, като всяка държава членка ще трябва да поеме тези разходи изцяло.
Считаме, че Европейската комисия следва да се ангажира с финансова подкрепа на държавите членки за изграждане и доразвиване на структурите за алтернативно решаване на спорове.
Република България принципно подкрепя развитието и подобряването на структурите за извънсъдебно решаване на спорове чрез изграждане на нови структури за алтернативно решаване на спорове или доразвиване на досега действащите, което ще подобри извънсъдебното решаване на спорове между потребители и търговци, като гарантира бързо, ефикасно, евтино, прозрачно решаване на споровете. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Павлова. Колегите са подробно запознати предварително със съдържанието.
Има ли въпроси? – Не виждам. В такъв случай преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване както доклада, така и становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, което взима предвид и становищата на Комисията по правни въпроси и на Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризма в парламента, които ще бъдат след това изпратени на вниманието на европейските институции в рамките на политическия диалог с комисията. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Моника Панайотова)
2013
2007
