Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
29/02/2012
П Р О Т О К О Л
№ 92
На 29 февруари 2012 година от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-13/17.02.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-4/23.01.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за енергетиката – внесен от Министерския съвет.
3. Разни.
На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма - Делян Добрев – заместник-министър, Николай Налбантов - директор на Дирекция „Енергийни политики стратегии и проекти”; от Министерството на правосъдието - Деница Вълкова – заместник-министър, Елена Дойчева – държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Заседанието беше открито и ръководено от Владимир Тошев – заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-4/23.01.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за енергетиката – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-13/17.02.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност – внесен от Министерския съвет.
3. Разни.
Това е предложението за дневен ред. имате го предварително раздадено. Имате ли други предложения? – Няма. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се с пълно единодушие.
Във връзка с важността на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и поради текуща в момента ангажираност на заместник-министър Делян Добрев, ви моля да направим разместване в дневния ред и първо да гледаме втора точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. Приема се.
Започваме с така предложената точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-13/17.02.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на правосъдието
Деница Вълкова – заместник-министър
Елена Дойчева – държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”
Александра Аврамова – старши експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”
Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”.
Заповядайте, госпожо заместник-министър, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА ВЪЛКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност е изготвен в съответствие с последната практика на Съда на Европейския съюз, според която въвеждането на изискване за гражданство при осществяване на нотариална дейност представлява нарушение на разпоредбата на чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
Европейската комисия е предприела действия във връзка с констатирано неизпълнение на задължението на държавите членки за премахване на всички пречки пред правото на установяване по отношение на упражняването на професията „нотариус”.
В резултат на тези действия Европейската комисия е завела пред Съда на Европейския съюз редица дела срещу множество държави членки, включително срещу Франция и Германия. И Съдът на Европейския съюз е постанови в свои решения, които са били обявени на 24 май 2011 г. и са задължителни за институциите на Европейския съюз и на всички държави членки, че следва да се премахне изискването за гражданство при осъществяване на нотариалната дейност.
По отношение на Република България е било констатирано аналогично нарушение на чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз. В тази връзка на основание на чл. 258 от Договора е била открита наказателна процедура по нарушение, която към настоящия момент се намира в съдебната фаза.
В случай, че България не се съобрази с решенията на Съда на Европейския съюз, подобно на Франция и на Германия, въпросната процедура би могла да приключи с осъждане на страната ни, тъй като действащият понастоящем Закон за нотариусите и нотариалната дейност поставя като условие за придобиване на правоспособност на професията „нотариус” наличие на българско гражданство.
За да се приведе българският закон в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз, предлагаме съответните изменения в чл. 8 и чл. 11.
Разпоредбата на чл. 8 регламентира законовите изисквания за придобиване на правоспособност на нотариус, а чл. 11 регламентира реда за кандидатстване и участие в конкурса за нотариус.
Целите, които си поставя предложеният на вашето внимание законопроект са:
На първо място, да се предотврати навлизането на откритата наказателна процедура в съдебна фаза и да си спестим заплащането на разноски.
В същото време, целим да се създаде законова възможност граждани на държава – членка на Европейския съюз да могат да бъдат допуснати до упражняване на професията „нотариус”.
Поради това ви моля да подкрепите предложения законопроект.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо заместник-министър. Колеги, имате възможност за изказвания и коментари. – Не виждам желаещи.
Проектостановището на комисията ви е раздадено предварително. По отношение на нашето становище, госпожо заместник-министър, имате ли някакви бележки?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА ВЪЛКОВА: В раздел ІІІ – по отношение на т. 1 нямаме възражения. Това е безспорен факт. Както и аз споменах при представянето на законопроекта, действително има такава процедура и предстои навлизането й в съдебна фаза.
По отношение обаче на т. 2 считаме, че не се оправдават доводите за прекомерни изисквания към евентуалните кандидати – граждани на други държави членки, тъй като не може да бъде отнапред ясно, ако министърът на правосъдието изиска извлечение на съответното законодателство от държава членка, в какъв период от време ще получи този отговор.
В този смисъл на практика би могло кандидатът да бъде изобщо лишен от възможността да участва в съответния конкурс, предвид сроковете за организация и провеждане на тези конкурси.
Експертите, които конкретно са изработили разпоредбите, имат и допълнителни доводи. Ако позволите да представим и тях.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря Ви. Който желае, може да вземе отношение. Колеги, моля ви внимателно да слушаме аргументите на представителите на Министерството на правосъдието.
ЕЛЕНА ДОЙЧЕВА: Благодаря. Допълнителен аргумент към това, което каза госпожа Вълкова, е, че една от възможностите е компетентният орган, в случая министърът на правосъдието, при отпадане на тази част от ал. 4 да задължи кандидата да му съдейства при установяване на чуждото право, което регламентира нормативно, че стажът се зачита за юридически в съответната държава. При условие обаче, че такъв текст в Закона за нотариусите и нотариалната дейност липсва, това може да даде повод на евентуалния кандидат да оспорва конкурса, тъй като в Закона за нотариусите и нотариалната дейност липсва изобщо изискване за предоставяне на допълнителни документи.
Освен това отпадането на изискването за предоставяне на такова извлечение би намалило до някаква степен контрола върху достъпа до професията „нотариус”, която е с висока обществена значимост, и би поставило на практика и оборота в опасност.
Освен това евентуалното отпадане на такова изискване ще доведе до това, че българските граждани в някаква степен ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение, тъй като няма да има сигурност за това дали стажът, за който чуждият кандидат представя документ, се зачита за юридически в съответната държава.
Ако все пак народните представители сметнат, че трябва да отпадне тази част от разпоредбата, ние бихме предложили да се запише текст, който да дава право на министъра на правосъдието да задължи кандидата да съдейства за установяване съдържанието на нормативната уредба на съответната държава, която регламентира зачитането на стажа за юридически. Благодаря.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря Ви. Госпожо заместник-министър, някой друг от вашите експерти желае ли да вземе отношение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА ВЪЛКОВА: Не. Това бяха накратко нашите мотиви.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Господин Радев, заповядайте.
ЕМИЛ РАДЕВ: Знаете, че в последно време има много спорове и сме свидетели на няколко скандала, които имаме, за това дали чужда диплома се признава. Същият е проблемът и с нужния стаж. Така или иначе аз мисля, че колкото повече се представят по-ясни доказателства за стаж, толкова по-добре.
За да се избягнат споровете, режимът е много различен във всички държави членки. Не мисля, че това по някакъв начин чак толкова много ще утежни ситуацията, но това би избягнало по-нататъшни спорове. Защото ако има спорове за нужния стаж, въпросът ще се реши още на ниво допустимост на участие в конкурса, а не след това при обжалванията да се събаря цяла процедура още в самото й начало заради твърдения за нарушение.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Радев. Други колеги имат ли желание да се изкажат? – Не виждам.
Благодаря, госпожо заместник-министър. Аз мисля, че в нашето становище е дадена една препоръка. Мисля, че тя, разбира се, не е задължителна, но с нея искаме да обърнем и вашето внимание, и вниманието на водещата комисия. Така че аз мисля, че не правим нищо лошо, просто задълбочаваме вниманието по този казус.
Колеги, не мисля, че би трябвало да отхвърлим тази препоръка. Просто можем да я обсъдим допълнително и да видим становището на водещата комисия. Така че ви благодаря за вашите аргументи. Задължително ще ги вземем предвид.
Ако няма други коментари, предлагам да преминем към гласуване.
Поставям на гласуване становището на комисията по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 3. Приема се. Благодаря, госпожо заместник-министър, на Вас и на Вашите експерти.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-4/23.01.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Както споменах в началото на заседанието, очаквам всеки момент към нас да се присъедини и заместник-министър Делян Добрев.
Наши гости в момента са:
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма
Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”
Нели Цветкова – началник на отдел в дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”
Светлана Маринова – началник на отдел в дирекция „Правна”.
Заповядайте да представите законопроекта.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин председател. Аз накратко ще представя законопроекта.
Този проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е разработен в съответствие със законодателната програма на Министерския съвет и е съобразен с изискванията на новото европейско законодателство в областта на вътрешните пазари на електрическа енергия и природен газ или така наречения Трети енергиен либерализационен пакет.
С този проект транспонираме директива 2009/72 на Европейския съюз относно общите правила за вътрешни пазари на елекстрическа енергия и директива 2009/73 относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ.
Ще представя накратко общите предложения в проекта, които са свързани с осигуряване, на първо място, независимостта на преносните оператори, съответно оператора на електропреносната мрежа и оператора на газопреносната мрежа от дейности по производство и доставка съответно на електрическа енергия и дейности по производство и доставка на природен газ.
Освен това в закона са предвидени разпоредби, които разширяват правомощията на регулаторния орган – на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, а също така се регламентират мерки за защита на интересите на потребителите на енергия и природен газ.
По отношение на правомощията на регулатора, изцяло имаме нова редакция на чл. 21 от закона, в който се регламентират тези правомощия.
Освен досегашните правомощия, които има комисията по контрол върху лицензионните дейности, вече на комисията се възлагат и разширени правомощия относно защитата на интересите на потребителите, както и правомощия за осъществяване на мониторинг върху пазарите на електрическа енергия и природен газ.
Също така комисията има специални правомощия във връзка с независимостта на операторите на преносните мрежи. Тези правомощия са свързани най-напред със сертифициране на тези оператори за това, че са изпълнили критериите за независимост.
Процесът на сертифициране се съгласува с Европейската агенция на енергийните регулатори и Европейската комисия. И след като операторът е сертифициран и има вече изпълнени критериите за независимост, комисията наблюдава дали той спазва тези критерии, дали допуска дискриминационно поведение и съответно комисията има правомощия да санкционира оператора, като на първо място това са сериозни финансови санткции.
Също така е предвидена мярка за отнемане на сертификата за независимост и предоставяне на тази дейност на независим системен оператор.
Ще представя накратко и модела, който е предвиден в закона.
В нашия законопроект като основен модел на независимост и на двата оператора е възприет моделът на независим преносен оператор, тоест оператор юридическо лице в рамките на вертикално интегрирано предприятия, като за независимостта си той трябва да изпълни определени изисквания – те са разписани в закона, по отношение на неговото управление, на управителните органи, за вземане на инвестиционни решения, за служителите, които са на пряко разпореждане на ръководните органи на дружеството, като комисията има правомощия да одобрява тези назначения на такива органи и служители.
Защо сме избрали този модел. Защото този модел е приет от Европейската комисия по предложение на България и няколко други страни. Още тогава, когато е обсъждан и приеман този законодателен пакет, е преценено, че този модел е най-подходящ за България.
Какво представляват другите два модела. Моделът за отделяне по собственост предвижда операторът на преносната мрежа, който е и собственик на активите от тази мрежа, да бъде отделен по собственост. Тоест ако той е държавно дружество, трябва да има друг принципал, а не министърът на икономиката, енергетиката и туризма, който е принципал на останалите енергийни дружества. Този модел е регламентиран в закона, тъй като моделът на независим преносен оператор се прилага само за оператори, които са действащи, тоест те в момента на приемане на директивата са изпълнявали такива функции. А за нови оператори вече трябва да се приема моделът за отделяне по собственост.
Такива нови оператори ще бъдат операторите на нови газопреносни мрежи. Знаете, има проекти за тяхното изграждане по проектите НАБУКО, „Южен поток”, а така също и за някои междусистемни газови връзки. Тук вече ще се прилага моделът на отделяне по собственост.
Другият модел, който също е регламентиран в закона и който би могъл да се случи, ако комисията отнеме сертификата на някой от операторите, това е моделът на независим системен оператор. При този модел юридическото лице, което е част от вертикално интегрирано предприятие, остава собственост на активите, но дейността по управление на мрежата се възлага на трето лице, което също трябва да изпълнява критериите за независимост, което трябва вече да е съвсем различно от вертикално интегрираното предприятие. Тоест ако комисията установи неспазване на критериите за независимост или допускане на дискриминационно поведение, може да отнеме сертификата и да възложи на собственика на съответната преносна мрежа да сключи договор за управлението на тази мрежа с трето лице в качеството му на независим системен оператор, а собственикът на мрежата има ангажиментите да изпълнява инвестиционна дейност по тази мрежа.
Друго важно задължение, което е регламентирано в закона, съгласно разпоредбите на двете директиви, това е задължението на преносния оператор да развива мрежите, като приема и всяка година актуализира десетгодишни планове за развитие на съответната преносна мрежа, като тези планове се одобряват от регулатора. От своя страна, регулаторът съгласува своето решение с всички заинтересовани страни – ползватели на тези мрежи, включително и със съседни страни, с които мрежите са свързани.
Другото, което е заложено като промени в закона във връзка с развитието на пазара, е развитието на свободния пазар - знаем, че в момента той е много ограничен – чрез промени на критериите за потребители, които могат да бъдат приети от крайния снабдител и да купуват по регулирани цени. Сега има критерии, които са неприложими с текстовете тук. Тези критерии вече се дефинират по ясни технически параметри. Останалите, които не отговарят на тези критерии, трябва да сключват сделки за доставка на електрическа енергия. Това е само за пазара на електрическа енергия. При газовия пазар все още не може да се говори за либерализация. Те сключват сделки по свободно договорени цени с доставчици, които имат право да продават на свободния пазар.
В тази връзка е регламентирана и фигурата на доставчик от последна инстанция – това е субект, който е длъжен да доставя енергия на такива клиенти, които нямат право да купуват на регулирания пазар, но в същото време по една или друга причина не са успели да сключат договор за доставка на електрическа енергия на свободния пазар или по някаква причина имат договор, който е прекратен.
В тази връзка доставчикът от последна инстанция е длъжен да ги снабдява, като доставчиците от последна инстанция са обществен доставчик за клиентите, присъединени към преносната мрежа, и съответните крайни снабдители на съответната територия. Като за тази си дейност те получават лицензия за осъществяване на дейността „доставчик от последна инстанция”.
Аз повече няма да ви занимавам с проекта. Ние сме изпратили справката по отношение транспониране на всички текстове на директивата. Така че мисля, че повече няма нужда да ви занимавам. Ако имате въпроси, можем да отговаряме. Благодаря.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря Ви. Колеги, проектът на становище по тази точка от дневния ред го имаме всички. Аз бих се обърнал към Вас. Вие също имате проекта на нашето становище. В т. ІV имаме някои препоръки. Те основно касаят водещата комисия, но все пак Вие бихте ли искали да коментирате допълнително или сте съгласни?
Мислех, че имате становището. Съжалявам, сега ще ви бъде предоставено.
Бих ви помолил за коментар по т. ІV. В т. 2 там има някои препоръки, които са основно техническо-правни. Но първата наша бележка е по същество.
Вече пристигна и господин заместник-министър Делян Добрев. Господин Добрев, вашите хора представиха законопроекта. Желаете ли да допълните нещо може би в по-широк политически аспект?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин председател. Здравейте, колеги! Не знам дали ще допълня или ще се повторя с колегите, понеже не бях тук и не можах да ги чуя. Предполагам, че те са ви представили мотивите за законопроекта.
Основните промени в Закона за енергетиката са свързани с прилагането на две директиви на Европейския съюз в българското законодателство, популярно наречени Третият енергиен либерализационен пакет, които в своята същност задължават държавите членки да отделят системните си оператори, операторите на мрежата от производството и преноса на електроенергия.
Разбира се, има три възможни модела, които са посочени в директивите:
- отделяне по собственост;
- независим системен оператор;
- независим преносен оператор.
Ние сме избрали независимия преносен оператор като най-подходящия модел за България, защото структурата в енергетиката ни е такава, че това ще доведе до най-малко възможни сътресения.
Този модел на независим преносен оператор, за да гарантира независимостта наистина на оператора, дава изключително разширени правомощия на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране в нашия случай, но на регулаторите в другите държави, както се казват при тях, за да контролират точно тази независимост.
Това е по отношение на прилагането на директивите. Ако имате конкретни въпроси, ще се радвам да отговоря. Най-просто казано, ЕСО се отделя от НЕК и става част от българския енергиен холдинг вътре в самия холдинг, част от вертикално интегрираното дружество. Благодаря.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър. Колеги, имате думата. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Господин председател, благодаря. Искам да използвам присъствието на заместник-министъра и да попитам каква е съдбата на двете газови връзки към Румъния и Гърция, които трябва да реализираме? Докъде сме стигнали и какво се случва?
И второ, само хармонизационен елемент ли имат промените, които се правят в закона, или има и нещо друго, което в момента не се дискутира и ще стигнем до него в пленарната зала?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо Плугчиева. Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По отношение на газовите връзки с Румъния и със Сърбия ли имате предвид?
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: С Румъния и с Гърция.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Всички ще ги обясня, ако искате.
По отношение на връзката с Румъния. В момента приключва проектирането на трасето. Стартирана е миналата седмица процедура за избор на изпълнител за доставка на тръбите и на компонентите. В рамките на месец – месец и половина ще стартира процедурата за избор на строител. И във втората половина на тази година ние трябва да имаме първа копка и строителство на българската част от трасето.
За подводната и за румънската част на този интерконектор. Има проведена процедура за избор на изпълнител и тази част ще започне дори най-вероятно с няколко месеца преди строителството на чисто българската част на българската територия.
По отношение на интерконектора с Гърция. В момента се извършва ПУП, ОВОС, проектиране, процедура за доставка на тръбите. След като е готово проектирането, и там ще стартира търг и строителството реално ще започне през следващата година.
За интерконектора със Сърбия. Там имаме сключен в началото на тази година, датата беше 18 януари, ако не се лъжа, договор за предпроектно проучване, в което влизат три варианта на трасе - влиза ОВОС, влизат ПУП-ове и финансово-икономически оценки. Впоследствие ще има нова процедура. Това трябва да стане в рамките на една година, което ще рече, че до края на тази година ние трябва да сме готови с разширеното предпроектно проучване, защото то включва и ОВОС, и ПУП. През следващата година ще проведем търгове за строителство и през следващата година трябва да започне проектиране и строителство.
По отношение на интерконектора с Турция. Там нямаме толкова ясен план-график за строителството на интерконектора, защото на този етап все още комуникираме с БОДАШ подробностите по строителството на този интерконектор.
Разбирането на турската страна до голяма степен е в това, че те трябва да ни продават газта, а ние по-скоро имаме друг интерес. Така че там все още има неизяснени въпроси по отношение на строителството на този интерконектор.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: И втората част на въпроса беше – има ли нещо скрито в големия законопроект?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Няма.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Защото законопроектът е доста обемен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По отношение на втората част от Вашия въпрос аз не казах нищо, за което се извинявам. Да, има други промени, които са извън прилагането на директивите. Ние обсъдихме голяма част от тях в Комисията по икономическата политика. И без да имаме въпроси, подобен на Вашия, от страна на народните представители, аз просто реших в края да споделя и другите промени.
Най-съществената промяна е може би тази, че определяме по нов начин защитените потребители, определяме по нов начин обема на регулирания пазар, като от него изключваме всички потребители на средно напрежение. Това е някъде около 20 процента от регулирания пазар в момента. И когато това стане, след като законът бъде приет в Народното събрание, ако бъде приет в този вид, свободният пазар и регулираният пазар на електроенергия в България ще бъдат с еднаква тежест, приблизително 50 на 50.
Друга промяна е, че правилата за търговия, създаването на балансиращи групи, координатори на балансиращи групи и електроенергийна борса са част от този закон, като с това ги правим задължителни. Защото знаете, че още през 2007 г. има текстове, които казват, че пазарът в България трябва да е либерализиран, да се създадат тези балансиращи групи и да заработи балансиращият пазар, като впоследствие заработи и борсата. Но тъй като няма задължителни разпоредби, това все още не се е случило. Мислим, че с текстовете, които сега предлагаме, това ще се случи и ще има такъв пазар на електроенергия в България.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин заместник-министър. Аз Ви благодаря и за това, че отговорихте и на въпрос, който на практика не е в дневния ни ред, но отговорът му беше интересен за всички. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Господин заместник-министър, в последните дни чухме за заплаха за въвеждане в действие на наказателна процедура срещу България във връзка с либерализацията на енергийния пазар. Разчитате ли, че промените, които са внесени в Закона за енергетиката, ще предотвратят въвеждането в сила на процедурата и ще отговорят напълно на изискванията за либерализация на пазара?
И второ, кога очаквате Вие, че на практика крайният потребител ще усети ефекта от тази либерализация? Благодаря ви.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря. Господин заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви за въпросите. Все още не сме проучили официално, доколкото знам, мотивираното становище на Европейската комисия, но сме запознати с текста в него. Текстът казва, че в рамките на два месеца ние трябва да докладваме какви са предприетите мерки от страна на държавата за въвеждане на европейското законодателство в българското законодателство. Ако говорим за предприемане на мерки, ние тези мерки към момента сме ги предприели, защото сме в процедура на разглеждане от Народното събрание на промени в законопроекта.
В рамките на тези два месеца аз се надявам, че народните представители ще успеят да разгледат законопроекта и на първо, и на второ четене и той да стане факт. А с неговото приемане ние изцяло ще приложим директивите с Третия модел, който вече ви обясних – за независим преносен оператор.
В знак на добра воля от страна на комисията ние водим много конструктивен диалог с тях. На една среща миналата година в Брюксел се разбрахме те да направят един предварителен преглед на промените в закона, който ние предлагаме. Този преглед колегите са го направили. Ние сме получили съответно техни коментари. Аз все още не съм чел коментарите, защото ги получихме буквално преди няколко дни, но по информация, която имам от колегите, те по-скоро имат само уточняващи въпроси, без някакви забележки по същество по законопроекта, просто текстове, които са им не съвсем ясни.
По отношение на това кога потребителят ще усети тази либерализация на пазара. Би трябвало той да я усети в рамките на няколко месеца след приемане на промените. Балансиращи групи има. Тъй като се вижда, че се върви в тази посока, има заявления вече в Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Доколкото знам, към момента има подадени 7 заявления за балансиращи групи, за координатори на балансиращи групи. Така че това вече се случва, върви се натам.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Колеги, има ли още коментари по законопроекта или по проекта за становище на нашата комисия? – Не виждам. Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем становище по законопроект № 202-01-4/23.01.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за енергетиката – внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 3. Законопроектът се приема.
Благодаря, господин заместник-министър, че успяхте да се включите в разискванията. Закривам заседанието.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Владимир Тошев)
№ 92
На 29 февруари 2012 година от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-13/17.02.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-4/23.01.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за енергетиката – внесен от Министерския съвет.
3. Разни.
На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма - Делян Добрев – заместник-министър, Николай Налбантов - директор на Дирекция „Енергийни политики стратегии и проекти”; от Министерството на правосъдието - Деница Вълкова – заместник-министър, Елена Дойчева – държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Заседанието беше открито и ръководено от Владимир Тошев – заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-4/23.01.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за енергетиката – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-13/17.02.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност – внесен от Министерския съвет.
3. Разни.
Това е предложението за дневен ред. имате го предварително раздадено. Имате ли други предложения? – Няма. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се с пълно единодушие.
Във връзка с важността на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и поради текуща в момента ангажираност на заместник-министър Делян Добрев, ви моля да направим разместване в дневния ред и първо да гледаме втора точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. Приема се.
Започваме с така предложената точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-13/17.02.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на правосъдието
Деница Вълкова – заместник-министър
Елена Дойчева – държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”
Александра Аврамова – старши експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”
Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”.
Заповядайте, госпожо заместник-министър, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА ВЪЛКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност е изготвен в съответствие с последната практика на Съда на Европейския съюз, според която въвеждането на изискване за гражданство при осществяване на нотариална дейност представлява нарушение на разпоредбата на чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
Европейската комисия е предприела действия във връзка с констатирано неизпълнение на задължението на държавите членки за премахване на всички пречки пред правото на установяване по отношение на упражняването на професията „нотариус”.
В резултат на тези действия Европейската комисия е завела пред Съда на Европейския съюз редица дела срещу множество държави членки, включително срещу Франция и Германия. И Съдът на Европейския съюз е постанови в свои решения, които са били обявени на 24 май 2011 г. и са задължителни за институциите на Европейския съюз и на всички държави членки, че следва да се премахне изискването за гражданство при осъществяване на нотариалната дейност.
По отношение на Република България е било констатирано аналогично нарушение на чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз. В тази връзка на основание на чл. 258 от Договора е била открита наказателна процедура по нарушение, която към настоящия момент се намира в съдебната фаза.
В случай, че България не се съобрази с решенията на Съда на Европейския съюз, подобно на Франция и на Германия, въпросната процедура би могла да приключи с осъждане на страната ни, тъй като действащият понастоящем Закон за нотариусите и нотариалната дейност поставя като условие за придобиване на правоспособност на професията „нотариус” наличие на българско гражданство.
За да се приведе българският закон в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз, предлагаме съответните изменения в чл. 8 и чл. 11.
Разпоредбата на чл. 8 регламентира законовите изисквания за придобиване на правоспособност на нотариус, а чл. 11 регламентира реда за кандидатстване и участие в конкурса за нотариус.
Целите, които си поставя предложеният на вашето внимание законопроект са:
На първо място, да се предотврати навлизането на откритата наказателна процедура в съдебна фаза и да си спестим заплащането на разноски.
В същото време, целим да се създаде законова възможност граждани на държава – членка на Европейския съюз да могат да бъдат допуснати до упражняване на професията „нотариус”.
Поради това ви моля да подкрепите предложения законопроект.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо заместник-министър. Колеги, имате възможност за изказвания и коментари. – Не виждам желаещи.
Проектостановището на комисията ви е раздадено предварително. По отношение на нашето становище, госпожо заместник-министър, имате ли някакви бележки?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА ВЪЛКОВА: В раздел ІІІ – по отношение на т. 1 нямаме възражения. Това е безспорен факт. Както и аз споменах при представянето на законопроекта, действително има такава процедура и предстои навлизането й в съдебна фаза.
По отношение обаче на т. 2 считаме, че не се оправдават доводите за прекомерни изисквания към евентуалните кандидати – граждани на други държави членки, тъй като не може да бъде отнапред ясно, ако министърът на правосъдието изиска извлечение на съответното законодателство от държава членка, в какъв период от време ще получи този отговор.
В този смисъл на практика би могло кандидатът да бъде изобщо лишен от възможността да участва в съответния конкурс, предвид сроковете за организация и провеждане на тези конкурси.
Експертите, които конкретно са изработили разпоредбите, имат и допълнителни доводи. Ако позволите да представим и тях.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря Ви. Който желае, може да вземе отношение. Колеги, моля ви внимателно да слушаме аргументите на представителите на Министерството на правосъдието.
ЕЛЕНА ДОЙЧЕВА: Благодаря. Допълнителен аргумент към това, което каза госпожа Вълкова, е, че една от възможностите е компетентният орган, в случая министърът на правосъдието, при отпадане на тази част от ал. 4 да задължи кандидата да му съдейства при установяване на чуждото право, което регламентира нормативно, че стажът се зачита за юридически в съответната държава. При условие обаче, че такъв текст в Закона за нотариусите и нотариалната дейност липсва, това може да даде повод на евентуалния кандидат да оспорва конкурса, тъй като в Закона за нотариусите и нотариалната дейност липсва изобщо изискване за предоставяне на допълнителни документи.
Освен това отпадането на изискването за предоставяне на такова извлечение би намалило до някаква степен контрола върху достъпа до професията „нотариус”, която е с висока обществена значимост, и би поставило на практика и оборота в опасност.
Освен това евентуалното отпадане на такова изискване ще доведе до това, че българските граждани в някаква степен ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение, тъй като няма да има сигурност за това дали стажът, за който чуждият кандидат представя документ, се зачита за юридически в съответната държава.
Ако все пак народните представители сметнат, че трябва да отпадне тази част от разпоредбата, ние бихме предложили да се запише текст, който да дава право на министъра на правосъдието да задължи кандидата да съдейства за установяване съдържанието на нормативната уредба на съответната държава, която регламентира зачитането на стажа за юридически. Благодаря.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря Ви. Госпожо заместник-министър, някой друг от вашите експерти желае ли да вземе отношение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА ВЪЛКОВА: Не. Това бяха накратко нашите мотиви.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Господин Радев, заповядайте.
ЕМИЛ РАДЕВ: Знаете, че в последно време има много спорове и сме свидетели на няколко скандала, които имаме, за това дали чужда диплома се признава. Същият е проблемът и с нужния стаж. Така или иначе аз мисля, че колкото повече се представят по-ясни доказателства за стаж, толкова по-добре.
За да се избягнат споровете, режимът е много различен във всички държави членки. Не мисля, че това по някакъв начин чак толкова много ще утежни ситуацията, но това би избягнало по-нататъшни спорове. Защото ако има спорове за нужния стаж, въпросът ще се реши още на ниво допустимост на участие в конкурса, а не след това при обжалванията да се събаря цяла процедура още в самото й начало заради твърдения за нарушение.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Радев. Други колеги имат ли желание да се изкажат? – Не виждам.
Благодаря, госпожо заместник-министър. Аз мисля, че в нашето становище е дадена една препоръка. Мисля, че тя, разбира се, не е задължителна, но с нея искаме да обърнем и вашето внимание, и вниманието на водещата комисия. Така че аз мисля, че не правим нищо лошо, просто задълбочаваме вниманието по този казус.
Колеги, не мисля, че би трябвало да отхвърлим тази препоръка. Просто можем да я обсъдим допълнително и да видим становището на водещата комисия. Така че ви благодаря за вашите аргументи. Задължително ще ги вземем предвид.
Ако няма други коментари, предлагам да преминем към гласуване.
Поставям на гласуване становището на комисията по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 3. Приема се. Благодаря, госпожо заместник-министър, на Вас и на Вашите експерти.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-4/23.01.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Както споменах в началото на заседанието, очаквам всеки момент към нас да се присъедини и заместник-министър Делян Добрев.
Наши гости в момента са:
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма
Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”
Нели Цветкова – началник на отдел в дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”
Светлана Маринова – началник на отдел в дирекция „Правна”.
Заповядайте да представите законопроекта.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин председател. Аз накратко ще представя законопроекта.
Този проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е разработен в съответствие със законодателната програма на Министерския съвет и е съобразен с изискванията на новото европейско законодателство в областта на вътрешните пазари на електрическа енергия и природен газ или така наречения Трети енергиен либерализационен пакет.
С този проект транспонираме директива 2009/72 на Европейския съюз относно общите правила за вътрешни пазари на елекстрическа енергия и директива 2009/73 относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ.
Ще представя накратко общите предложения в проекта, които са свързани с осигуряване, на първо място, независимостта на преносните оператори, съответно оператора на електропреносната мрежа и оператора на газопреносната мрежа от дейности по производство и доставка съответно на електрическа енергия и дейности по производство и доставка на природен газ.
Освен това в закона са предвидени разпоредби, които разширяват правомощията на регулаторния орган – на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, а също така се регламентират мерки за защита на интересите на потребителите на енергия и природен газ.
По отношение на правомощията на регулатора, изцяло имаме нова редакция на чл. 21 от закона, в който се регламентират тези правомощия.
Освен досегашните правомощия, които има комисията по контрол върху лицензионните дейности, вече на комисията се възлагат и разширени правомощия относно защитата на интересите на потребителите, както и правомощия за осъществяване на мониторинг върху пазарите на електрическа енергия и природен газ.
Също така комисията има специални правомощия във връзка с независимостта на операторите на преносните мрежи. Тези правомощия са свързани най-напред със сертифициране на тези оператори за това, че са изпълнили критериите за независимост.
Процесът на сертифициране се съгласува с Европейската агенция на енергийните регулатори и Европейската комисия. И след като операторът е сертифициран и има вече изпълнени критериите за независимост, комисията наблюдава дали той спазва тези критерии, дали допуска дискриминационно поведение и съответно комисията има правомощия да санкционира оператора, като на първо място това са сериозни финансови санткции.
Също така е предвидена мярка за отнемане на сертификата за независимост и предоставяне на тази дейност на независим системен оператор.
Ще представя накратко и модела, който е предвиден в закона.
В нашия законопроект като основен модел на независимост и на двата оператора е възприет моделът на независим преносен оператор, тоест оператор юридическо лице в рамките на вертикално интегрирано предприятия, като за независимостта си той трябва да изпълни определени изисквания – те са разписани в закона, по отношение на неговото управление, на управителните органи, за вземане на инвестиционни решения, за служителите, които са на пряко разпореждане на ръководните органи на дружеството, като комисията има правомощия да одобрява тези назначения на такива органи и служители.
Защо сме избрали този модел. Защото този модел е приет от Европейската комисия по предложение на България и няколко други страни. Още тогава, когато е обсъждан и приеман този законодателен пакет, е преценено, че този модел е най-подходящ за България.
Какво представляват другите два модела. Моделът за отделяне по собственост предвижда операторът на преносната мрежа, който е и собственик на активите от тази мрежа, да бъде отделен по собственост. Тоест ако той е държавно дружество, трябва да има друг принципал, а не министърът на икономиката, енергетиката и туризма, който е принципал на останалите енергийни дружества. Този модел е регламентиран в закона, тъй като моделът на независим преносен оператор се прилага само за оператори, които са действащи, тоест те в момента на приемане на директивата са изпълнявали такива функции. А за нови оператори вече трябва да се приема моделът за отделяне по собственост.
Такива нови оператори ще бъдат операторите на нови газопреносни мрежи. Знаете, има проекти за тяхното изграждане по проектите НАБУКО, „Южен поток”, а така също и за някои междусистемни газови връзки. Тук вече ще се прилага моделът на отделяне по собственост.
Другият модел, който също е регламентиран в закона и който би могъл да се случи, ако комисията отнеме сертификата на някой от операторите, това е моделът на независим системен оператор. При този модел юридическото лице, което е част от вертикално интегрирано предприятие, остава собственост на активите, но дейността по управление на мрежата се възлага на трето лице, което също трябва да изпълнява критериите за независимост, което трябва вече да е съвсем различно от вертикално интегрираното предприятие. Тоест ако комисията установи неспазване на критериите за независимост или допускане на дискриминационно поведение, може да отнеме сертификата и да възложи на собственика на съответната преносна мрежа да сключи договор за управлението на тази мрежа с трето лице в качеството му на независим системен оператор, а собственикът на мрежата има ангажиментите да изпълнява инвестиционна дейност по тази мрежа.
Друго важно задължение, което е регламентирано в закона, съгласно разпоредбите на двете директиви, това е задължението на преносния оператор да развива мрежите, като приема и всяка година актуализира десетгодишни планове за развитие на съответната преносна мрежа, като тези планове се одобряват от регулатора. От своя страна, регулаторът съгласува своето решение с всички заинтересовани страни – ползватели на тези мрежи, включително и със съседни страни, с които мрежите са свързани.
Другото, което е заложено като промени в закона във връзка с развитието на пазара, е развитието на свободния пазар - знаем, че в момента той е много ограничен – чрез промени на критериите за потребители, които могат да бъдат приети от крайния снабдител и да купуват по регулирани цени. Сега има критерии, които са неприложими с текстовете тук. Тези критерии вече се дефинират по ясни технически параметри. Останалите, които не отговарят на тези критерии, трябва да сключват сделки за доставка на електрическа енергия. Това е само за пазара на електрическа енергия. При газовия пазар все още не може да се говори за либерализация. Те сключват сделки по свободно договорени цени с доставчици, които имат право да продават на свободния пазар.
В тази връзка е регламентирана и фигурата на доставчик от последна инстанция – това е субект, който е длъжен да доставя енергия на такива клиенти, които нямат право да купуват на регулирания пазар, но в същото време по една или друга причина не са успели да сключат договор за доставка на електрическа енергия на свободния пазар или по някаква причина имат договор, който е прекратен.
В тази връзка доставчикът от последна инстанция е длъжен да ги снабдява, като доставчиците от последна инстанция са обществен доставчик за клиентите, присъединени към преносната мрежа, и съответните крайни снабдители на съответната територия. Като за тази си дейност те получават лицензия за осъществяване на дейността „доставчик от последна инстанция”.
Аз повече няма да ви занимавам с проекта. Ние сме изпратили справката по отношение транспониране на всички текстове на директивата. Така че мисля, че повече няма нужда да ви занимавам. Ако имате въпроси, можем да отговаряме. Благодаря.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря Ви. Колеги, проектът на становище по тази точка от дневния ред го имаме всички. Аз бих се обърнал към Вас. Вие също имате проекта на нашето становище. В т. ІV имаме някои препоръки. Те основно касаят водещата комисия, но все пак Вие бихте ли искали да коментирате допълнително или сте съгласни?
Мислех, че имате становището. Съжалявам, сега ще ви бъде предоставено.
Бих ви помолил за коментар по т. ІV. В т. 2 там има някои препоръки, които са основно техническо-правни. Но първата наша бележка е по същество.
Вече пристигна и господин заместник-министър Делян Добрев. Господин Добрев, вашите хора представиха законопроекта. Желаете ли да допълните нещо може би в по-широк политически аспект?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин председател. Здравейте, колеги! Не знам дали ще допълня или ще се повторя с колегите, понеже не бях тук и не можах да ги чуя. Предполагам, че те са ви представили мотивите за законопроекта.
Основните промени в Закона за енергетиката са свързани с прилагането на две директиви на Европейския съюз в българското законодателство, популярно наречени Третият енергиен либерализационен пакет, които в своята същност задължават държавите членки да отделят системните си оператори, операторите на мрежата от производството и преноса на електроенергия.
Разбира се, има три възможни модела, които са посочени в директивите:
- отделяне по собственост;
- независим системен оператор;
- независим преносен оператор.
Ние сме избрали независимия преносен оператор като най-подходящия модел за България, защото структурата в енергетиката ни е такава, че това ще доведе до най-малко възможни сътресения.
Този модел на независим преносен оператор, за да гарантира независимостта наистина на оператора, дава изключително разширени правомощия на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране в нашия случай, но на регулаторите в другите държави, както се казват при тях, за да контролират точно тази независимост.
Това е по отношение на прилагането на директивите. Ако имате конкретни въпроси, ще се радвам да отговоря. Най-просто казано, ЕСО се отделя от НЕК и става част от българския енергиен холдинг вътре в самия холдинг, част от вертикално интегрираното дружество. Благодаря.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър. Колеги, имате думата. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Господин председател, благодаря. Искам да използвам присъствието на заместник-министъра и да попитам каква е съдбата на двете газови връзки към Румъния и Гърция, които трябва да реализираме? Докъде сме стигнали и какво се случва?
И второ, само хармонизационен елемент ли имат промените, които се правят в закона, или има и нещо друго, което в момента не се дискутира и ще стигнем до него в пленарната зала?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо Плугчиева. Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По отношение на газовите връзки с Румъния и със Сърбия ли имате предвид?
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: С Румъния и с Гърция.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Всички ще ги обясня, ако искате.
По отношение на връзката с Румъния. В момента приключва проектирането на трасето. Стартирана е миналата седмица процедура за избор на изпълнител за доставка на тръбите и на компонентите. В рамките на месец – месец и половина ще стартира процедурата за избор на строител. И във втората половина на тази година ние трябва да имаме първа копка и строителство на българската част от трасето.
За подводната и за румънската част на този интерконектор. Има проведена процедура за избор на изпълнител и тази част ще започне дори най-вероятно с няколко месеца преди строителството на чисто българската част на българската територия.
По отношение на интерконектора с Гърция. В момента се извършва ПУП, ОВОС, проектиране, процедура за доставка на тръбите. След като е готово проектирането, и там ще стартира търг и строителството реално ще започне през следващата година.
За интерконектора със Сърбия. Там имаме сключен в началото на тази година, датата беше 18 януари, ако не се лъжа, договор за предпроектно проучване, в което влизат три варианта на трасе - влиза ОВОС, влизат ПУП-ове и финансово-икономически оценки. Впоследствие ще има нова процедура. Това трябва да стане в рамките на една година, което ще рече, че до края на тази година ние трябва да сме готови с разширеното предпроектно проучване, защото то включва и ОВОС, и ПУП. През следващата година ще проведем търгове за строителство и през следващата година трябва да започне проектиране и строителство.
По отношение на интерконектора с Турция. Там нямаме толкова ясен план-график за строителството на интерконектора, защото на този етап все още комуникираме с БОДАШ подробностите по строителството на този интерконектор.
Разбирането на турската страна до голяма степен е в това, че те трябва да ни продават газта, а ние по-скоро имаме друг интерес. Така че там все още има неизяснени въпроси по отношение на строителството на този интерконектор.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: И втората част на въпроса беше – има ли нещо скрито в големия законопроект?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Няма.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Защото законопроектът е доста обемен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По отношение на втората част от Вашия въпрос аз не казах нищо, за което се извинявам. Да, има други промени, които са извън прилагането на директивите. Ние обсъдихме голяма част от тях в Комисията по икономическата политика. И без да имаме въпроси, подобен на Вашия, от страна на народните представители, аз просто реших в края да споделя и другите промени.
Най-съществената промяна е може би тази, че определяме по нов начин защитените потребители, определяме по нов начин обема на регулирания пазар, като от него изключваме всички потребители на средно напрежение. Това е някъде около 20 процента от регулирания пазар в момента. И когато това стане, след като законът бъде приет в Народното събрание, ако бъде приет в този вид, свободният пазар и регулираният пазар на електроенергия в България ще бъдат с еднаква тежест, приблизително 50 на 50.
Друга промяна е, че правилата за търговия, създаването на балансиращи групи, координатори на балансиращи групи и електроенергийна борса са част от този закон, като с това ги правим задължителни. Защото знаете, че още през 2007 г. има текстове, които казват, че пазарът в България трябва да е либерализиран, да се създадат тези балансиращи групи и да заработи балансиращият пазар, като впоследствие заработи и борсата. Но тъй като няма задължителни разпоредби, това все още не се е случило. Мислим, че с текстовете, които сега предлагаме, това ще се случи и ще има такъв пазар на електроенергия в България.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин заместник-министър. Аз Ви благодаря и за това, че отговорихте и на въпрос, който на практика не е в дневния ни ред, но отговорът му беше интересен за всички. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Господин заместник-министър, в последните дни чухме за заплаха за въвеждане в действие на наказателна процедура срещу България във връзка с либерализацията на енергийния пазар. Разчитате ли, че промените, които са внесени в Закона за енергетиката, ще предотвратят въвеждането в сила на процедурата и ще отговорят напълно на изискванията за либерализация на пазара?
И второ, кога очаквате Вие, че на практика крайният потребител ще усети ефекта от тази либерализация? Благодаря ви.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря. Господин заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви за въпросите. Все още не сме проучили официално, доколкото знам, мотивираното становище на Европейската комисия, но сме запознати с текста в него. Текстът казва, че в рамките на два месеца ние трябва да докладваме какви са предприетите мерки от страна на държавата за въвеждане на европейското законодателство в българското законодателство. Ако говорим за предприемане на мерки, ние тези мерки към момента сме ги предприели, защото сме в процедура на разглеждане от Народното събрание на промени в законопроекта.
В рамките на тези два месеца аз се надявам, че народните представители ще успеят да разгледат законопроекта и на първо, и на второ четене и той да стане факт. А с неговото приемане ние изцяло ще приложим директивите с Третия модел, който вече ви обясних – за независим преносен оператор.
В знак на добра воля от страна на комисията ние водим много конструктивен диалог с тях. На една среща миналата година в Брюксел се разбрахме те да направят един предварителен преглед на промените в закона, който ние предлагаме. Този преглед колегите са го направили. Ние сме получили съответно техни коментари. Аз все още не съм чел коментарите, защото ги получихме буквално преди няколко дни, но по информация, която имам от колегите, те по-скоро имат само уточняващи въпроси, без някакви забележки по същество по законопроекта, просто текстове, които са им не съвсем ясни.
По отношение на това кога потребителят ще усети тази либерализация на пазара. Би трябвало той да я усети в рамките на няколко месеца след приемане на промените. Балансиращи групи има. Тъй като се вижда, че се върви в тази посока, има заявления вече в Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Доколкото знам, към момента има подадени 7 заявления за балансиращи групи, за координатори на балансиращи групи. Така че това вече се случва, върви се натам.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Колеги, има ли още коментари по законопроекта или по проекта за становище на нашата комисия? – Не виждам. Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем становище по законопроект № 202-01-4/23.01.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за енергетиката – внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 3. Законопроектът се приема.
Благодаря, господин заместник-министър, че успяхте да се включите в разискванията. Закривам заседанието.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Владимир Тошев)
2013
2007
