П Р О Т О К О Л

№ 95

На 28 март 2012 г. г., сряда от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-16/16.03.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-02-9/15.03.2012 г. за ратифициране на Споразумението за подкрепа на проекта между Република България и „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМХБ и „Набуко Газ Пайплайн България” ЕОД във връзка с тръбопроводната система Набуко – внесен от Министерския съвет.
3. Изслушване на актуална информация от представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за усвояването на средствата от Европейския съюз в сектор „Транспорт” и за напредъка в изпълнението на Оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013 г.
4. Разни
На заседанието присъстваха: Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Кристина Лазарова – главен юрисконсулт в ДПНД – Министерство на вътрешните работи, Светлана Маринова – началник отдел дирекция Правна, Галина Василева – директор на Дирекция „Координация на програми и проекти”.

Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-16/16.03.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-02-9/15.03.2012 г. за ратифициране на Споразумението за подкрепа на проекта между Република България и „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМХБ и „Набуко Газ Пайплайн България” ЕОД във връзка с тръбопроводната система Набуко – внесен от Министерския съвет.
3. Изслушване на актуална информация от представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за усвояването на средствата от Европейския съюз в сектор „Транспорт” и за напредъка в изпълнението на Оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013 г.
4. Разни.
Колеги, който е съгласен с така предложения дневен ред, нека да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-16/16.03.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
Докладчици от страна на Министерството на вътрешните работи ще бъдат:
Кристина Лазарова – главен юрисконсулт в ДПНД
Николай Нанков – началник отдел в ДПНД
Красимир Георгиев – главен инспектор в сектор „КОС” – ГДОП.
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма
Веселина Ламбринова – държавен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”
Зорница Димова – главен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация
Заповядайте, госпожо Лазарова.
КРИСТИНА ЛАЗАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Дами и господа народни представители! Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия е изготвен съвместно от представители на нашето ведомство, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Като цяло проектът съдържа три основни групи промени, като по-голямата част от промените – като първа група – са тези, които сме установили като проблем в практическото приложение на новоприетия преди година и половина Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. След почти вече година и половина действие се забелязаха практически проблеми, които се опитваме с този проект да отстраним.
Като цяло основните неща в този аспект са да разширим кръга на субектите, които биха могли да получат разрешение за осъществяване на дейности по закона, като визираме лицата, създадени със закон или акт на Министерския съвет.
Също така усъвършенстваме някои разрешителни режими, най-вече разрешението за съхранение, в което сме констатирали, че има пропуски.
Също така предвиждаме възможност за продажба на оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия при определени условия на търговски изложения, които не са свързани с отбраната. Както сме установили, в голяма част от европейските държави това е практика и подпомага бизнеса в тази връзка.
Също така регламентираме и реда за издаване на разрешение за употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси на стрелбища, тъй като в настоящия закон това е изпуснато като вид разрешение.
Даваме по-ясна нова дефиниция на взривните вещества за граждански цели, тъй като се получава различно тълкуване както от страна на субектите, които са обект на контролна дейност, така и от самите контролни органи.
В административнонаказателната отговорност включваме един нов момент с възможността да се реализира такава при отказ на лице, което носи или употребява огнестрелни оръжия и отказва да бъде пробвано за употреба на алкохол и наркотични вещества.
Това е като цяло по първата група промени.
По втората група промени. Те се налагат от току-що приетата директива 2012/4 на Комисията от 22 февруари 2012 г. за изменение на директива 2008/43, относно въвеждането на система за идентификация и проследяване на взривни вещества с гражданско предназначение, която понастоящем вече е в сила от 14 март 2012 г. В тази изменителна директива две са основните неща, които подлежат на промяна. Това е, от една страна, регламентиране на изделията, използвани по-скоро за пиротехнически, отколкото за взривни цели и, от друга страна, въвеждането на изискването за идентификация и проследяване на взривните вещества с гражданско предназначение от компютъризирани системи, които се поддържат от субектите, които извършват дейности с тях.
Тъй като Европейската комисия и индустрията в тази област са установили, че не могат да се справят в заложения от директива 2008/43 срок от 5 април 2012 г., се предвижда удължаване на този срок за влизане в сила до 2015 г., поради което трябва съответно да променим и Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехниката в тази част, за да транспонираме напълно новоприетата директива.
Третата група промени са свързани с прилагането на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари, Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари и Европейското споразумение за превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища в аспекта потвърждаване на сертификата за крайно одобряване на транспортни опаковки на опасни товари от клас 1 – взривни вещества.
В тази връзка проектът предвижда Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да бъде националният компетентен орган, който да одобрява сертификата на транспортните опаковки.
Това е в общи линии проектът. Ако имате въпроси, ще се радваме да отговорим.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Лазарова. Колеги, имате думата. Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз имам няколко въпроса, може би основно към служба „КОС”, но Вие ще прецените кой ще отговори.
Първият ми въпрос е: има ли регистър - и то достатъчно автоматизиран – за разрешителните за оръжия, който да следи изтичането на разрешителните и да сигнализира или просто нарушителите – не знам дали те са нарушители, а по-точно просрочилите, когато бъдат проверени просто на случаен принцип, се установява това нещо, че имало изтекъл срок на разрешително за носене на оръжие?
Второто е чисто юридическо понятие. Въвеждате понятието „лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет”. Малко да разширите кои са тези лица и какво включвате в този текст.
Следващото е, че въвеждате в тези промени на закона образци документи, а тях ги няма приложени към закона. Те в допълнителни правилници или наредби ще бъдат указани?
И последното - не зная точно към кой от вас да се обърна. Когато шофьор е употребил алкохол и управлява кола, ние го санкционираме и то вече доста жестоко. А когато съвсем законно носиш оръжие, но си пиян, какво правим? Защото той е доста по-опасен и ние знаем какво се случва, особено по празниците, с употребили алкохол собственици на оръжия. Имате ли някаква визия как да действаме в това отношение. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Заповядайте, госпожо Лазарова. Освен това, госпожо Лазарова, ако имате някакви забележки по становището, което предварително ви беше изпратено, също да ги отбележите.
КРИСТИНА ЛАЗАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Ако ми позволите, ще започна отзад напред с поставените въпроси.
По повод на употребата на алкохол и носенето или употребата на огнестрелно оръжие, в момента в действащия закон има предвидена административнонаказателна санкция. Просто сега допълваме с такава при отказ на лицето да бъде проверено изобщо за употребата на алкохол, както е аналогично и в Закона за движение по пътищата. Това е като наказателна санкция спрямо тези лица.
За образците на документи. Сега действащият закон в Преходните и заключителни разпоредби е дал тази възможност на министъра на вътрешните работи със заповед да определи образците. Такава съществува и са определени тези образци на документи.
Относно кръга лица, които искаме да обхванем с понятието „лица, създадени със закон или акт на Министерския съвет”, имаме предвид всички държавни ведомства, било то създадени по силата на закон или по силата на акт на Министерския съвет, като държавни агенции и т.н. Просто визираме държавните органи и ведомства.
Относно автоматизирания регистър бих искала да дам думата на колегата, който пряко работи с това.
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ: Благодаря ви. Само няколко думи.
Аз ще започна с употребата на алкохол. Искам да допълня колежката. Има текстове в сега действащия закон, където ние не позволяваме при носенето на оръжие дори 0,5 промила, тоест при носене на оръжие промилите трябва да бъдат нула. Такива проверки вече се извършват в страната. Дори имаме наказателни постановления и сме предприели действия срещу лица, които са употребили алкохол и носят или боравят с оръжие.
Що се отнася до единния автоматизиран регистър, мога да кажа, че ние не разполагаме към момента с действащ. В момента адаптираме една система, разработена е и в най-скоро време ще я приложим в проба. Така че има в закона такъв регистър, в бъдеще ще го има. И тъй като срокът за съхранение, носене и употреба на оръжие сме го вдигнали от 3 на 5 години, това е един дълг срок, предвиждаме към изтичане на разрешенията да уведомяваме гражданите съответно да могат предварително да подготвят документи и да подновят своите разрешения.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев. Заповядайте, госпожо Лазарова.
КРИСТИНА ЛАЗАРОВА: Благодаря, госпожо председател. Тъй като дадохте възможност да дадем бележки по предварително предоставеното ни становище на парламентарната комисия, бихме искали само да изкоментираме бележката, която е във връзка с промяната на Главна дирекция „Охранителна полиция” с Главна дирекция „Национална полиция”, както предвижда проектът на Закон за изменение на Закона за вътрешните работи. Да, ние сме отчели този факт. Но тъй като проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда влизане в сила от 1 юли, смятаме, че ако всичко е наред и този закон бъде гласуван във вида, в който сме го предложили, той ще влезе в сила преди Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР. А в Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР в Преходните и заключителни разпоредби сме предвидили промяна на наименованието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви за този коментар. Ние само ще го маркираме, за да се има предвид в бъдеще, но ще отчетем това като забележка.
Ако нямате други въпроси, предлагам да преминем към гласуване на становище по законопроект № 202-01-16/16 март 2012 г. за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 13, против няма, въздържал се 1. Приема се.

Продължаваме с втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-02-9/15.03.2012 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПОДКРЕПА НА ПРОЕКТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И „НАБУКО ГАЗ ПАЙПЛАЙН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ГМХБ И „НАБУКО ГАЗ ПАЙПЛАЙН БЪЛГАРИЯ” ЕОД ВЪВ ВРЪЗКА С ТРЪБОПРОВОДНАТА СИСТЕМА НАБУКО – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма
Светлана Маринова – началник отдел в дирекция Правна
Любомир Петков – началник на отдел в дирекция „Европейски стратегии и проекти”.
Господин Валентин Николов – заместник-министър, ще бъде успоредно на заседание на Икономическата комисия, тъй като там ще има изслушване на премиера. Така че съм сигурна, че експертите ще съумеят да представят също така добре законопроекта в кратко резюме, също и ако имате бележки по становището, да направите коментар.
Заповядайте, госпожо Маринова.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Благодаря Ви. Законопроектът се налага да бъде приет във връзка с предвидения текст в самото споразумение, което е основание по Конституция, както и във връзка с предвиденото арбитражно производство и право на чужда държава. Това, разбира се, е продиктувано от важността на проекта и от това, че се очаква като политическа подкрепа от най-високо ниво парламентите на съответните държави, през които преминава проектът, да се ангажират както с правната страна, така и с политическата подкрепа за проекта.
Проектът е едно съществено предизвикателство пред българската енергетика, което е насочено към преодоляване на силната зависимост от внос на първични енергийни ресурси и е възможно решение, свързано с разнообразяване на ресурсите по видове, източници и доставчици с отчитане на регионалните и световните тенденции на енергийните пазари.
Диверсификация на доставките, разбира се, създава конкуренция между основните доставчици и намалява цената на енергоресурсите, което би създало конкурентни предимства на българския енергиен сектор.
Основна възможност за диверсификация на газовите доставки за българската страна е проект НАБУКО да се реализира. Той би осигурил достъпа на България и на Европейския съюз до значителни газови ресурси от Каспийския регион и Близкия Изток и съответно би намалил зависимостта от руски доставки на природен газ.
Очаква се в Централна и Източна Европа през следващите две десетилетия да има недостиг на енергийни доставки, а цените на газа да нараснат.
Финансовата стратегия на проекта НАБУКО предвижда 30 процента собствен капитал и 70 процента заемен.
По първоначални разчети проектът е оценен на 7,9 млрд. евро, а стойността е в процес на преразглеждане понастоящем.
Средства по проекта са осигурени от Европейската енергийна програма за възстановяване в размер на 900 млн. евро. Проектът се развива от „Набуко интернешънъл”, учредена през 2004 г,. както и от национални дружества „Набуко”, дъщерни на международната компания, които ще изградят и експлоатират газопроводите на съответните територии.
Акционер в „Набуко” е Българският енергиен холдинг и той притежава 16,67 процента, заедно с останалите австрийски, унгарски, румънски, турски и германски акционери.
Споразумението, което ви предлагаме да разгледате и подпишете и да подкрепите Закона за ратификацията му, е подписано на 13.07.2009 г. в Турция и включва задължение на държавите да оказват политическа подкрепа, да създават и поддържат благоприятни правни и регулаторни условия за осъществяването на проекта, като подкрепят компаниите, участващи в неговата реализация.
Междуправителственото споразумение е ратифицирано от Народното събрание със Закон за ратифициране на споразумението между Република България, Австрия, Унгария, Румъния и Турция и изрично предвижда сключването на споразумение за подкрепа на проекта с международното дружество „Набуко” и с националното дружество „Набуко”. Страна по споразумението също е българското правителство.
Самото споразумение е подписано през юни 2011 г. в Кайзери. При подписването правителството е представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Такива споразумения са подписани и с останалите държави членки, през които преминава газопроводът.
Съгласно чл. 2 от Споразумението, то подлежи на ратификация и влиза в сила след приключване на ратификационната процедура.
Предвидено е разрешаване на спорове пред арбитражен съд на Международна търговска камара.
Поради тези две фактически основания, в съответствие с чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията то подлежи на ратификация.
Трябва да се подчертае, че Споразумението, от една страна, не урежда данъчни въпроси, а, от друга страна, също не предвижда ангажимент на държавата за финансиране на проекта.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Маринова. Колеги, заповядайте, ако имате въпроси или коментари. Не виждам такива.
Преминаваме към гласуване на законопроект № 202-02-9/15 март 2012 г. за ратифициране на Споразумението за подкрепа на проекта между Република България и „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ и „Набуко Газ Пайплайн България” ЕООД във връзка с тръбопроводната система Набуко, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА ЗА УСВОЯВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В СЕКТОР „ТРАНСПОРТ” И ЗА НАПРЕДЪКА В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ТРАНСПОРТ” 2007 – 2013 Г.
По тази точка докладчици ще бъдат:
от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Ивайло Московски – министър
Галина Василева – директор на дирекция „Координация на програми и проекти”
Христо Алексиев – заместник-генерален директор на Държавно предприятие „НКЖИ”
От Агенция „Пътна инфраструктура”
Лазаринка Стоичкова – член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”.
Цвети Тимева – директор на дирекция „Изпълнение на проекти от ОП „Транспорт” и Кохезионен фонд
Докато дойде господин Московски, ще дам думата на госпожа Василева.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители. Ще ви представя съвсем накратко статуса на оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г.,отчасти за 2012 г. предвидените дейности, прогнозите за изпълнение по отношение на договорирани и разплатени средства и също така накратко ще говоря за подготовката на оперативния орган за следващия програмен период и бенефициентите на програмата.
На този слайд виждате съвсем актуалните, последни данни към 28 март т.г., в стойностно изражение в евро напредъка на програмата и процент на изражение.
Предоставената безвъзмездна финансова помощ след сключени договори за безвъзмездна финансова помощ и съответно заповеди е около 92 процента – 1 841 826 евро. Сключените договори с изпълнители са 84 процента.
Това е реалната цифра на договорените средства към момента, защото договорената безвъзмездна помощ и сключените договори по всеки един от тези договори наистина показва какво е договорено към този момент.
Верифицираните разходи са 505 414 000 евро или 25 процента.
Изплатената безвъзмездна финансова помощ към бенефициентите е 505 971 000 евро – отново 25 процента.
Съответно сертифицираните разходи към сертифициращия орган в Национален фонд на Министерството на финансите са 456 863 000 евро или 23 процента. Този процент е същият, както и в края на 2011 г.; съответно възстановените средства от Европейската комисия – 23,3 процента. Този процент е същият като на сертифицираните разходи, защото е отнесен само към европейската част, защото Европейската комисия възстановява само европейското финансиране – 374 639 000 евро.
На този слайд графично са изобразени числата, които току-що споменах. Отново общият бюджет на програмата – близо 2 млрд. евро; договорените средства; сключените договори, верифицирани, сертифицирани и възстановени от комисията
Ще пропусна всичко това, което вече знаете. В няколко последователни доклади през тази година се спомена, че оперативна програма „Транспорт” е на едно от първите места по договорени средства и разплатени такива към бенефициентите и съответно към изпълнителите по договори.
По отношение на физическия напредък на програмата. В процес на изпълнение са 11 инфраструктурни проекта, от които осем са големи по смисъла на регламента, тоест над 50 млн. евро е тяхната стойност.
По отношение на формулярите за кандидатстване имаме одобрени формуляри за 7 големи проекта. Само през тази година ще спомена за кои проекти е одобрено финансирането. Това е за ж.п. проекта в участъка Септември – Пловдив и за строителство на автомагистрала „Марица” – лот 1 и лот 2. Първата апликационна форма беше одобрена през месец януари, а втората – през февруари.
Към този момент в комисията има подадена само една апликационна форма, която е в процес на разглеждане и на одобрение. Тече процесът на изпращане на въпроси, подготовка на отговори и коментари с комисията. Не мога да се ангажирам със срок кога ще бъде одобрена, но засега подготвяме първата серия от въпроси.
По-важни събития през тази година.
На 19 март беше подписан договорът за лот 4 на автомагистрала „Струма”. Лот 1 е в строителство, доста напреднало.
Също така са сключени голяма част от обществените поръчки, най-вече в пътния сектор – за железопътния сектор те приключиха за големите проекти. След стартирала подготовка миналата година на голяма част от оставащите проекти, в момента се провеждат тръжни процедури за обходите на Враца, на Монтана и на западната дъга на Софийския околовръстен път. Останалите проекти са в процес на подготовка на тръжните документации.
Това е по отношение на 2012 г. Както знаете, подготвяме индикативна работна годишна програма за 2012 г. Тя е твърде амбициозна. Но за да се извърши пълно, 100-процентно усвояване на програмата е необходимо наистина всяка следваща година да се залагат все по-големи индикатори. Договорените средства вече ще намаляват, защото през 2012 г. и началото на 2013 г. трябва да завърши процесът на договаряне, а по-скоро става въпрос за разплатените средства, верифицирани и сертифицирани към Комисията.
Предвиждаме през 2012 г. да продължи плавният процес на извършване на плащания към бенефициентите и съответно към изпълнителите по договорите по оперативната програма.
Данните, които тук са дадени, представляват прогнозата за 2012 г. до средата, до месец юни, като се предвижда да бъдат подписани договори за безвъзмездна финансова помощ на стойност около 319 млн. евро. Тази сума наистина е доста голяма, но тя се формира – ще спомена само по-големите проекти. Единият е проектът за разширение на метрото до летище София в участъка Цариградско шосе – летище София, който е за около 100 млн. евро. Всъщност търговете там приключиха и апликационната форма е готова. Тя е за преглед от ДЖАСПЪРС.
Другият проект е пътният проект Ботевград – Враца по направление на път 1Е 79 с индикативна стойност 85 млн. евро.
Останалите проекти са двата големи проекта, които са включени в индикативната програма за 2012 г. Както казах, те ще стартират до средата на тази година.
Другите проекти също ще ги спомена набързо. За тях също се предвижда стартиране до средата на годината или малко след месец юни. Това са два проекта, които са за проектиране на ж.п. проекти. Единият е за изготвяне на проект в участъка София – Септември.
Вторият проект е инструмент за подготовка на железопътни проекти, в който се включват отсечките София – Драгоман, София – Перник – Радомир и двата ж.п. възела – София и Бургас.
Третият проект е Видин – София, който ще се проектира.
Аз сега споменавам само кое ще стартира до средата на 2012 г.
Големите бенефициенти – Агенция „Пътища” и НКЖИ, които сега са представители тук, имат амбицията до средата на тази година всичките предстоящи проекти да бъдат вкарвани с апликационна форма в управляващия орган, за да има време за тяхното реализиране до края на програмния период.
Другият проект, който се предвижда да стартира, е обходът на гр. Враца; изготвяне на стратегия и система за управление на трафик на пътища на Агенция „Пътища”, който проект е във връзка с подобряване на безопасността на движението, сравнително малък, но много важен; също така изграждане на интермодалния терминал в Пловдив, подготовка през тази година за изграждане на интермодален терминал в Русе, тоест проектиране; отчуждаване и т.н. и рехабилитация на гаровия комплекс, по-специално на Централна гара София.
Всичко това, както казах, ще се случи до средата на тази година, като бъдат подготвени апликационните форми и бенефициентите ще се опитат да стартират и тръжните процедури.
При всички положения тази година това ще се случи. Но ако се успее до средата на годината да се договорят тези 319 млн. евро, бюджетът на програмата ще се надхвърли с почти 160 млн. евро.
Не е тайна, че съществува така нареченото свръхдоговаряне при оперативна програма „Транспорт”. Това е поради факта, че се разреши, с оглед по-голямото усвояване на средствата от програмата, така нареченото свърхдоговаряне или овербутинг предимно по първа и втора приоритетна ос.
Това състояние отчасти се коригира с подготовката на анекси, каквито вече сме започнали, към сключените вече договори за безвъзмездна финансова помощ до стойността на сключените с изпълнители договори по съответния проект. Това, разбира се, е възможно само за такива проекти, където вече окончателно са приключили тръжните процедури, например като „Тракия”. За „Тракия” вече можем да направим договор за безвъзмездна финансова помощ, да се коригира до сключените договори и оставащите средства да бъдат пренасочени за реализиране на други проекти, които са заявени от Агенция Пътища”. Списъкът с такива проекти е много голям, подготовката им също е в много напреднал стадий.
Прогнозата пак за средата на 2012 г. е за достигане на общ размер на плащанията в размер на 756 млн. евро. Ако сравним това с цифрата, която е показана в първия слайд, която към момента е 505 млн. евро, значи само за половин година разплащанията са с 250 млн. евро повече. Това представлява 37 процента.
Това 160 млн. евро, което е завишението, представлява 8 процента завишение на целия бюджет на програмата. Прогнозата за цялостно завишение към края на годината е около 25-26 процента – това е надвишение на бюджета. Но пак всичко зависи от проведените тръжни процедури и стойностите, които ще се достигнат.
Няколко думи по отношение на проблемите, защото е ясно, че имаше доста проблеми през това време на изпълнение на програмата, за които проблеми са били предвиждани и се изпълняват различни корективни мерки.
На първо място ще спомена, че осигуряването на допълващо финансиране за стартиралите проекти и тези, които са в напреднала фаза, е крайно недостатъчно и трябва да бъде осигурен такъв бюджет. Типичен пример е следният: по приоритетна ос 1 има свръхдоговаряне с последния проект, който е договорен по тази ос Първомай – Димитровград. Бюджетът е надхвърлен с повече от 100 млн. евро. Договорът за безвъзмездна финансова помощ беше подписан в резултат на взето решение на Министерския съвет, с което решение се даде мандат на управляващия орган да сключи договора, като средствата ще бъдат осигурени от недоговорения ресурс на оперативна програма Транспорт” или чрез други оперативни програми.
Затова като втори булет сме посочили, че вероятно в края на годината, когато стане по-ясна картната за състоянието на всички оперативни програми, ако е възможно, ще се търсят възможности за прехвърляне на средства от Кохезионния фонд и други оперативни програми там, където те няма да бъдат усвоени.
Друг проблем – предизвикателство е структурирането на звената за управление на проекти или самото управление на мениджмънта на проектите, които са в строителство. За съжаление този процес на структуриране на тези звена все още не е приключил при двата основни бенефициенти – Агенция „Пътища” и НКЖИ.
Бих казала, че с последните промени, тоест отпадане на ПМС 194 и влизане в сила на ПМС 330 в края на миналата година този процес още повече се затрудни, защото с това постановление вече трудно може да се сформират такива екипи с качествени специалисти и с конкурентно възнаграждение. Но продължава да се работи в тази насока, като се ползва и експертната помощ на инициативата ДЖАСПЪРС за подготовка на такива структурни звена. ДЖАСПЪРС в момента работи с НКЖИ.
И не на последно място – за мене всъщност това е основен риск, е приключването на част от проектите в този програмен период. Знаете всички, че предвид закъснението при подготовка на проектите, което беше регистрирано през първите две години, подготовката на една част от проектите стартира по-късно и съответно изпълнението им стартира или ще стартира по-късно, което поставя под риск тяхното завършване в рамките на програмния период.
По отношение на ефектите. Те в средата на годината ще бъдат ясни при завършване на първите проекти на автомагистрала „Тракия”, на метрото.
Няколко думи съвсем накратко по отношение на подготовката на новия програмен период 2014 – 2020 г.
Подготовката за новият програмен период започна още миналата година. Ние водим активни разговори, консултации с бенефициентите по отношение на оформяне на списъците с приоритетни проекти. Оперативна програма „Транспорт на инфраструктура” – това е работното заглавие на новата оперативна програма, която ще бъде продължение на оперативна програма „Транспорт”. Разбира се, това наименование подлежи и на промяна. Тя ще бъде насочена предимно към изпълнение на осмия национален приоритет, който е за одобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари. Това е приоритет на Националната програма за развитие „България 2020”.
Във връзка с тази подготовка управляващият орган работи главно в две насоки. На първо място, за подготовка на документалната част на програмата вече сме започнали подготовка на заданието за изготвяне на самата програма, както и на предварителната оценка и на екологичната стратегическа оценка на програмата.
Същевременно се работи по подготовката - както вече споменах, през тази година стартират железопътните проекти - на големи инфраструктурни проекти, които ще се финансират в следващия програмен период.
От друга страна, работи се по структуриране на ясни секторни стратегии за развитие в ключови области на транспортната инфраструктура. Примери ще дам. Например това е разработване на тарифната политика за използване на транспортната инфраструктура. Тази задача ще се работи съвместно между НКЖИ и Европейската инвестиционна банка.
Също така Агенция „Пътища” заедно със Световната банка ще работят по подобряване на административния капацитет, по подобряване на условията за усвояване на средства през новия програмен период, а също така ще се прави преглед на стратегията за пътния сектор. В тази насока ще се подпомага създаването и развитието на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти”.
Това е накратко за следващия програмен период.
Има няколко снимки. Първите са от ж.п. проекта, който ще завърши до края на годината – Свиленград – турска граница.
На другия слайд е мостът на река Марица – пак от този проект.
Това е метростанция „Младост”, която е абсолютно готова още преди два месеца.
Това е автомагистрала „Тракия” – лот 1 и автомагистрала „Марица” – лот 2. Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Василева. Господин министър, добре дошъл. Заповядайте, ако искате да направите допълнителни бележки.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Добър ден. Уважаема госпожо председател, уважаеми господа членове на комисията! За пореден път имаме възможността с колегите да отговорим на ваши въпроси и да представим информация относно напредъка и състоянието на оперативна програма „Транспорт”. Аз считам, че това е един колективен успех както на управляващия орган Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, така и на бенефициентите в различните приоритетни оси.
Към момента договорените средства от бюджета на оперативна програма „Транспорт” са в размер на около 3,2 млрд. лв. Това е почти над 85 процента от общия бюджет на програмата. Успяхме за последните година и половина – две действително да ускорим много темповете, да се минат бавните административни процедури, които всъщност отнемаха най-много време. В момента повечето проекти са в процес на изпълнение. Концентрацията ни в момента е там. Навсякъде почти е структурирано и управлението на проектите, създадени са смесени екипи за управление на проекти. На някои места ще бъде приложено чисто проектово управление – прожект мениджмънт.
Колежката Василева всъщност спомена, че съществува евентуален риск някои от проектите да не бъдат завършени в срока на програмния период. Само трябва да уточним, че всъщност разплащанията могат да се правят до 2015 г., което според нас е един достатъчно дълъг комфорт на компаниите, за да завършат своите проекти в срок. Надяваме се, че всички ще работят отговорно. Затова са и тези екипи за управление на проектите към всички бенефициенти, които да следят за спазването на сроковете.
Бих могъл да коментирам, че в момента единствено има определен тип забавяне, което е възможно да бъде наваксано и което се получи през тежките зимни месеци, когато имаше на някои места наистина форсмажорни обстоятелства относно метеорологичните условия и възможността да се работи с техника и механизация.
По приоритетни оси колежката в детайли обясни всеки един проект до каква степен е. Много е важно тази и следващата година да сме с добри темпове в частта подготовка на проекти за следващия програмен период след 2014 г.
Бих искал да вмъкна тук и темата, че като цяло специално по приоритетна ос 1 – „Железници”, за следващия програмен период ще спазим и ангажимента, който имаме към комисията. В частта си „Пътнически превози” българският оператор БДЖ ще стане бенефициент към оперативна програма „Транспорт” и с бюджет около 300 млн. евро ще може да се модернизира подвижният състав на компанията. Всъщност не ни пречи още този програмен период да ги направим бенефициенти. Вероятно с някакъв ресурс от оперативна програма „Техническа помощ” да може да се подготви процедурата за закупуване на нови влакове, които респективно ще се движат по новата инфраструктура, която се строи.
Проектите за следващия програмен период след 2014 г. по първа приоритетна ос – „Железопътна инфраструктура”, са повече на брой от предполагаемия бюджет, с който ще разполагаме, така че ще се наложи да се приоритизират. В някои отношения може би само частично ще могат да бъдат изпълнени. Но е важно ние да имаме готови проекти, за да можем да продължим обновяването на всички коридори.
В частта „Пътни проекти” – приоритетна ос 2 по същия начин подготовката на проекти ще бъде със значително по-голяма стойност, отколкото вероятния бюджет, който ще имаме. Нещата стоят по същия начин. Пак във връзка с Националната стратегия и с консултации ще се приоритизира кое да бъде изпълнено. Но както всички знаете, там е актуална темата за магистрала „Хемус”, тъй като миналата година успяхме да я качим на коридор, тоест да можем да я финансираме с евросредства, да бъде завършена цялата магистрала „Струва” в частта й Кресненското дефиле, където има изключителни тежки и сложни съоръжения, много дълги тунели, много сложни за изпълнение.
В приоритетна ос „Интермодалност” продължава може би един от най-успешните проекти, оценен от Европейската комисия като такъв – Софийското метро. Определено е вече трасето за третия метродиаметър. Надяваме се на бюджет от около 700-800 млн. евро за следващия програмен период. Дано да го получим. Ако не, ще бъде изпълнено това, за което ще имаме ресурс.
Последната приоритетна ос е за подобряване на корабоплаването. Знаете, че там остана един ангажимент, който за съжаление в този програмен период не можахме да изпълним – подобряване навигацията по река Дунав в участъка Батин – Белене. Проектът беше съвместен между нас и румънската държава. Поради чисто технически причини този проект се забави изключително много и съществуваше реален риск тези средства да бъдат загубени. Бюджетът му беше 138 млн. евро. Прехвърлихме средствата да бъдат използвани както от Софийското метро, така и за „Железопътна инфраструктура”.
Оценката за въздействие на околната среда, което е ангажимент на румънските колеги, беше отхвърлена неколкократно от Европейската комисия. Поради тази причина проектът се забави вече в рискова фаза. Тоест реално можехме да загубим парите. Но като твърд ангажимент остана за изпълнение през следващия програмен период – след 2014 г., Така че той ще бъде реализиран. Даже до голяма степен би могъл да бъде разширен обхватът за подобряване на навигацията и корабоплаване не само в участъка Батин – Белене, а и на други участъци, където има необходимост, да бъде доказана.
Така че в общи линии бихме могли да кажем, че като цяло всички екипи, освен в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и бенефициентите за момента се справят добре. Те успяха да наберат необходимото темпо и скорост. Проектите са в реална фаза на изпълнение, буквално могат да се видят, както се казва, да се пипнат. До голяма степен тази година ще има и реален резултат от завършване на определени фази, както на проекта Свиленград – турска граница – очакваме да приключи юни – юли месец, - така и първите две фази на магистрала „Тракия” – лот 2 и лот 3. Надяваме се лот 4 да приключи в края на тази година, ако не – през пролетта на следващата. Така че реална полза от това ускоряване на действията на всички екипи, за които и аз им благодаря, ще има.
В общи линии бих искал да пожелая това темпо да се запази, да сме подготвени с достатъчно на брой проекти и в зависимост от това какво финансиране ще се получи след 2014 г., да бъдат реализирани. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин министър. Очертава се по-приятно за пътуване лято на българските граждани по отношение на автомагистрала „Тракия” и по-малко задръствания в София с оглед на новите лъчове на метрото. Имате думата, колеги, за въпроси и коментари. Заповядайте, господин Танчев.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, както Вие, така и госпожа Василева бяхте достатъчно изчерпателни и аз нямам въпрос. Имам един кратък коментар.
Наистина е налице едно много сериозно забързване във всички сфери и приоритетни оси, което наистина е очевидно, за което ви поздравявам и ви желая да се следи този процес. До колкото разбирам, наистина до средата на годината ще бъдат договорени почти всички средства, което е много добре, защото имаме достатъчен хоризонт да се изпълнят тези приоритети и проекти.
Много се радвам, че успяхме да осъзнаем, че Батин – Белене е голяма заплаха. Имах притеснения, че там е възможно да се загубят средства. Радвам се да чуя, че и този проект сте го разрешили, като сте разпределили средствата в нужните други приоритети, където могат да бъдат усвоени подобаващо.
Предстои вече да гледаме към следващия програмен период и да имаме наистина сериозен пайп лайн от проекти, които да могат със същото темпо да се изпълняват, което мисля, че ще промени изцяло облика на страната ни.
Така че още веднъж поздравления за тази нова скорост, на която сте включили и с която се движат тези проекти. Желая ви успехи и сили да издържите на това темпо. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Танчев. Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз имам два-три въпроса, което е точно конкретизация на това, което госпожа Василева и Вие, господин министър, ни предложихте като информация.
Преди това искам и аз да се присъединя към господин Танчев и към Вашето изказване.
Оперативна програма „Транспорт”, независимо как ще се казва нататък, е с проекти, които са доста дългосрочни във времето, също и като финанси. Така че новата програма 14-20 просто трябва да продължи. Радостното е, че от Вас за пореден път ние чуваме, че има стратегия, има дългосрочно виждане в тази област.
В тази връзка моите конкретни въпроси са свързани с региона, в който съм народен представител.
Дунав мост 2 е извън обхвата на програма „Транспорт”, но с общите усилия на министерството, на Министерския съвет и в по-малка степен на Народното събрание се надяваме към края на годината той да бъде завършен. За пореден път ще го кажа, - радвам се, че и вие вече виждате нещата в конкретика, - той ще увисне във въздуха по простата причина, че коридор № 4, трансевропейски и т.н. и с гръмкото наименование Международен път Е 79 е едно двулентово шосе до Ботевград на практика и с малко изключение пътя Мездра – Враца.
Конкретно въпросите са ми следните. Чухме за обходите на Враца и Монтана, чухме и за обходите Ботевград – Враца. Във времето как го виждате, ще започне ли строителството реално тази година?
И второ. Там при проектирането или на Враца, или на Монтана беше сбъркан проектът – Г 20 беше направен на Г 10,40. Ние сме го коментирали в агенцията. Изчистиха ли се нещата? Защото това наистина е изключително важно за региона. А ние говорим за Северозападна България, че трябва да я развиваме. Не го ли направим достъпен този регион, няма да го развием.
Вторият ми въпрос в това отношение е за ж.п. линията Видин - София. Аз чух от госпожа Василева, че се търси инструмент. Това означава финансов механизъм. Какво разбирате по думата „инструмент” за ж.п. линията Видин - София?
И нещо малко различно, което не го чухме като информация, но е добре да го знаем – има ли неверифицирани разходи досега в програмата по транспорта? Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Само финално да дам думата на госпожа Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз също искам да ви поздравя за успешната работа по програма „Транспорт”, която за всички беше ясно, че е с доста забавени темпове.
Моите въпроси са свързани по-скоро с бъдещето. Миналата седмица аз и колегата Михалевски присъствахме на конференцията за международната финансова рамка и там бяха поставени два акцента. Единият акцент е, че ще има значително повече средства за инфраструктура и то за европейска и трансгранична инфраструктура. България има ли визия какво ще бъде нейното участие и как ще може да се използват тези повече средства?
Вторият ми въпрос е свързан с това, че друг приоритет на тази рамка е всъщност намаляване на документацията, тоест по-бързият ход на проектите. Мислите ли в програма „Транспорт” как ще бъде облекчено кандидатстването и как по-бързо бенефициентите ще могат да използват средствата, които имаме?
И един въпрос, свързан с настоящето. Чух, че работите с международните финансови институции. Но мисля, че подписаното споразумение между българското правителство и двете основни банки дава много повече възможности. Мислите ли, че има ресурси, които бихте могли да използвате, и каква е визията на вашето министерство в това отношение?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Хубенова. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Госпожо председател, ще започна с отговорите на въпросите, поставени от госпожа Хубенова.
Споразумението, което подписахме с Европейската инвестиционна банка, касае ресурса, който е в приоритетна ос 5 – „Техническа помощ”. При всички положения ще го използваме. Включително в момента мисля, че се подготвят няколко процедури, които касаят оптимизация на БДЖ „Пътнически превози”, Стратегия за оптимизация на енергоемкостта в Национална компания „Железопътна инфраструктура”, Стратегия за оптимизация на „Човешки ресурси” в двете компания, специално в ж.п. сектора. Така че там най-вероятно ще вземе участие Европейската инвестиционна банка. Доколкото знам, колегите в пътния сектор водят активни преговори за участие на Световната банка в подобен тип стратегии.
Относно средствата, с които ще се разполага след 2014 г. Има една рамка, която се спазва и тя е примерно за кохезионната политика, от която България има право да се възползва. И всъщност основните инфраструктурни проекти се финансират от Кохезионния фонд на Европейския съюз. Рамката е такава – изчислява се по формула 2,5 от GDP. Това са средства, които бихме могли да получим. Тоест ако брутният вътрешен продукт е по-голяма, ще получим повече средства.
Има, разбира се, дискусии, има в момента преговори. Има държави, примерно като нас, Полша и още няколко от Централна Европа, които настояват този процент да не бъде 2,5, а да отиде към 3. Ако успеем, разбира се, ще имаме повече пари за кохезионна политика.
Паралелно със съществуващите фондове, с които работим, се създава един нов финансов инструмент, който се нарича „Свързана Европа” - connecting Europe facility, който дава възможност да бъдат финансирани проекти с по-голямо участие от страна на държавата, тоест самофинансиране. Там процентите няма да са както в Кохезионния фонд – примерно 80 на 20, в зависимост от това дали е приходогенериращ проектът, съответно 60- и няколко към 30 и няколко процента. Там ще е по-голямо участието на държавата.
Но доколкото все още не е финализиран този финансов инструмент как ще изглежда, доколкото на мене ми е известно и в процеса на разговорите съм запознат, през него ще се финансират проекти, които дават възможност на коридорен принцип да се получи така наречената оперативна съвместимост между отделните държави – членки на Европейския съюз, тоест там, където се констатира, че има бавно пространство между държавите. Тъй като не е тайна за никого, че всяка една държава дава приоритет малко повече на националните си необходимости и нужди, а не толкова свързано с държавите. Както се случва и с България. Ние сме дали приоритет на връзките Запад – Изток, тъй като необходимостите на държавата са да свържем столицата с Черноморието, основните, разбира се, или с направлението турска – гръцка граница. За Европа обаче приоритетите са Север – Юг.
Така че затова се е създал този финансов инструмент – да финансира подобни проекти – тук частично ще отговоря на въпроса на господин Тошев. На първо място обаче там се финансират така наречените дигитални магистрали. Има доста голям бюджет за такъв тип проекти. Доколкото знам, се финансират максимално екологични зелени проекти, в този случай железопътни и в по-малка част пътни, водни железопътни.
Тук е мястото да отговоря частично на въпроса на господин Тошев и да спомена за проекта Видин – София, който е част от програмата ни за подготовка на проекти до 2014 г. Имаме бюджет, той ще бъде подготвен като проект. За изпълнението обаче е сложна темата, тъй като индикативната стойност, която имаме за този проект, е около 2,6 млрд. евро. Това физически е невъзможно да бъде реализирано. Такива средства няма да има. Дори най-вероятно няма да има толкова за цялата оперативна програма в следващия програмен период. Така че това е една добра алтернатива, ако може да се финансира, тъй като бюджетът на connecting Europe facility, доколкото на мене ми е известно, ще бъде от порядъка на 40 млрд. евро. Така че бихме могли да кандидатстваме този проект да бъде финансиран оттам.
Паралелно с това сме възложили на колегите от Национална компания „Железопътна инфраструктура” да опитат и оптимизация на този проект, тъй като това наистина е много голяма сума.
За Дунав мост 2. Преди няколко дни бях на проверка. Той също върви в график. До края на годината той ще бъде завършен. Разбира се, зависи от метеорологичните условия, тъй като последните действия по неговото завършване са свързани с времето, тоест асфалтиране, полагане на изолации. Ако времето позволява, той ще бъде завършен в края на месец ноември. Ако не, просто ще се чака удобно време, за да приключи строителството. Но той ще бъде завършен.
Тук е моментът да благодаря на всички политически сили, тъй като до една всички политически сили в парламента подкрепиха завършването на проекта. Оттам нататък колегите от Пътната агенция биха могли да кажат в какви срокове се движат проектите, които всъщност ще продължат по коридор № 4 след Дунав мост.
Аз обясних за ж.п. линията Видин – София. В крайна сметка подготвяме няколко варианта, които да позволят, ако не изцяло нейното реализиране в следващия програмен период, да бъде разделена на етапи, за да се започне поне частично реализиране, в зависимост от това какви средства има. Но дотогава ние ще подготвим като проект цялата линия.
Колегите в момента ми казват, че се подготвя вариант, който да е изпълнение на отсечката до Мездра. Има даже и подадена апликационна форма. Така че ще бъде подготвена и се надявам да имаме ресурс да я изпълним поне в тази й част, ако, разбира се, не бъде финансирана като цяло от новия финансов инструмент.
Относно верификацията. До момента по оперативна програма „Транспорт” казах, че са договорени малко над 3,2 млрд. лв., което прави около 85 процента от програмата. Реално разплатените средства са 989 млн. лв., което представлява около 25 процента от бюджета на програмата. Всъщност този процент до 2015 г. трябва да догони и да стане толкова, колкото са договорените средства. Има време. Надявам се, че всички проекти ще вървят в графиците, които са разписани. И ако успеем в максимална степен да изразходим бюджета на оперативната програма, това ще бъде голям успех. Тъй като за първия програмен период трябва да знаете, колеги, че в други държави почти е било мечта да изразходят целия си бюджет по оперативните програми. Дано да успеем.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Госпожо Василева, заповядайте.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: По-скоро въпросът беше има ли неверифицирани средства по програмата. Поне така аз го разбрах.
Както видяхте, стойността на верифицираните и разплатените средства е много близка. Има една малка разлика във верифицираните. Естествено е те да са по-големи, защото ние верифицираме всички допустими разходи за проектите. Има някои, които са допустими по договорите, това не значи, че те не са допустими, но има някои разходи, които сме счели, че не можем да ги подадем към сертифициращия орган и ги оставяме за сметка на бенефициентите. Но те са съвсем малко.
Има и други, които са в резултат на финансови корекции. В момента нямам точната цифра. Имаме такива, но те са пренебрежително малки на фона на общия размер от разплатени и верифицирани средства.
Беше отчетено за всички оперативни програми, че този процент на финансовите корекции е малък, предвид на това, че сега започват големите проекти. Но тази оперативна програма мисля, че беше с най-малък процент на финансови корекции от всички оперативни програми.
По отношение на инструмента. Той така е наречен. Той е проект за подготовка на железопътните проекти в отсечките Драгоман – София, Радомир – Гюешево и двата железопътни възела. Но това е подготовка на тези проекти – проектиране, отчуждение и т.н., така че да бъдат готови за изпълнение в следващия програмен период. Но така е наречен –инструмент. Може би колегите от НКЖИ ще кажат защо е инструмент.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Алексиев.
ХРИСТО АЛЕКСИЕВ: Първо, няколко думи за отсечката Видин – София. Наистина инвестиционната стойност на тази отсечка е голяма, понеже сегашното трасе не позволява да се развие по-висока скорост от 80 км/час. За да минем на скорост от 160-200 км/час, разбира се, трябва да се мине изцяло по ново трасе.
Всички знаете, че теренът в този участък е тежък, което означава големи съоръжения, което пък означава голяма инвестиционна стойност. Точно поради това ние взехме мерки за оптимизиране на проекта. Тоест за сегашния програмен период ще подготвяме само участъка от Видин до Мездра, като паралелно с това сме набелязали мерки без промяна на трасето, с които допълнително ще оптимизираме инвестиционната стойност около 30 процента, за да може все пак наистина да има един бюджет, който да бъде реализиран.
По отношение ни инструмента. Ние сме групирали нашите проекти в три основни групи. Едната е приключване на оста от Сърбия до турска граница и съответно до пристанище Бургас. Тук ни остана като проект, който ще премине в строителство в следващия програмен период, проектът от на пътя от София до Септември и проектът от София до Драгоман. Това е модернизация на ж.п. трасетата за скорост 160-200 км/час.
Другият важен приоритет, който го подготвяме сега, с възможност да бъде зрял проект за следващия програмен период, е, както казах отсечката Видин – Мездра.
Третото основно направление, това са допълнителни проекти, които ще бъдат подготвени. Те са групирани в един инструмент. Така се наричат, защото подготовката на всички други проекти за следващия програмен период се извършва в рамките на една апликационна форма. Там са проектите са София – Перник – Радомир, тоест продължението на коридор № 4, има едно рамо от Пловдив – Бургас, тоест участъкът от Пловдив до Михайлово, който трябва да бъде довършен, и съответно ж.п. възлите София и Бургас. Това са проектите, които са групирани в така наречения инструмент за подготовка на други проекти.
Гледаме да има по-унифициран подход, за да може от тази гледна точка да подходим към приоритизирането на самите проекти.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Алексиев. Заповядайте.
ЛАЗАРИНА СТОИЧКОВА: Само няколко думи.
По отношение на международните финансови институции агенцията вече е изготвила апликационна форма съвместно със Световната банка, с която ще кандидатстваме по меморандума, като вътре сме заложили доста амбициозни дейности. Ревизираме апликационната форма и се надяваме в момента, в който вече бъде сключен договор, да можем да я депозираме.
По „Техническа помощ” също така сме на финала с апликационна форма за така наречените електронни броячи във връзка със сейфти моделите и така наречените интелигентни системи, за да можем да заменим ръчното броене, което се случва досега, с електронно такова, както е на практика в цяла Европа.
Да отговоря на въпроса по отношение на това да не бъде мъртва зона влизането от Дунав мост 2 в националната територия.
След като търгувахме „Тракия” и част от „Струма”, видяхме, че имаме на практика сейвинг на средствата. С тях амбициозно извадихме от алтернативния списък всички останали обекти, за да можем да ги реализираме и в този програмен период. Това са обходите на Враца – Монтана, Мездра - Ботевград- Шипка. По-конкретно за обходите на Враца, Монтана и Шипка в момента успоредно с търгуването на строителните и надзорните дейности ние изготвяме апликационните форми, за да можем на практика да осигуряваме европейското финансиране и да не бавим и самия строителен процес.
В средата на април предстои отварянето на участъка Враца - Монтана като строителна тръжна процедура. Надяваме се дори в най-лошия случай при обжалване да могат реалните строителни дейности да стартират през месец септември.
За участъка Мездра – Ботевград се движим с около месец не закъснение, а по-скоро имаме по-късно планиране с изготвянето на тръжната документация. Реално се надяваме преди приключването на програмния период ние да можем да го въведем в експлоатация, през 2014 да можем да завършваме обектите и до 2015 г. да сме разплатили. Всичко да е търгувано в най-лошия случай до 2013 г.
По отношение на проекта за обхода на Враца. Това е проектът, който вероятно имате предвид. На практика самият анализ на приходите и разходите не показва достатъчен трафик, за да може на времето да се проектира като Г20. Но поради общественото мнение и резона, вървейки Монтана обход – обход Враца, те да са еквивалентни като ширина, ние допълнително проектираме за наша сметка отстрани трасетата, така че в един следващ момент да можем наистина да го реализираме като Г20. Но с оглед да не бавим в момента процеса в този програмен период, стартираме на Г10 с алтернатива това да може наистина да се разшири.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Стоичкова. Заповядайте, госпожо Василева.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА. И още един въпрос. Госпожа Хубенова спомена за опростяване на документите за кандидатстване и т.н. Поне по оперативна програма „Транспорт” не се предвижда, доколкото аз знам. Това се отнася там, където кандидатстват общини и т.н. При нас, предвид на това, че бенефициентите са малко, през новия програмен период проектите ще бъдат по-големи и се очакват по-малки. А за един голям проект не може да се намали документацията, с която се кандидатства.
Ние сме коментирали с Комисията дали няма да има опростени и т.н. условия. Но поне сега сме спокойни, че те няма да се променят. Дори ще има може би някаква промяна в клас Б в анализа „Разходи и ползи”. Очаква се тази година да получим указания по този въпрос за кандидатстване. Това поне ни успокоява, че няма да има голяма разлика. Защото знаете, че ние вече подготвяме проектите и ще бъде много фатално, ако изведнъж се променят условията за подготовка за кандидатстване на апликационната форма. Една апликационна форма се готви една година, тя се проверява и от ДЖАСПЪРС и т.н. и е много дълъг процесът. Но успокоителното е поне това, че ще бъдат същите условията за кандидатстване.
Иначе ние наблягаме и все повече ще наблегнем по-скоро на опростяване на нашите процедури. Ние този процес го започнахме. Имаме стиковане с управляващия орган и бенефициентите на нашите съвместни процедури за проверки, за контрол и т.н. В това отношение работим.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Ако, колеги, нямате повече въпроси, финално по-скоро бих искала да насоча вниманието към информационните технологии и това, което се предвижда като задача за страните членки през 2012 г. – да се увеличи делът на интернет икономиката в европейския БВП и изграждането на дигиталния цифров вътрешен пазар.
Дали в тази връзка има вече предвиждане на някаква подготовка, за да може да се постигнат мерките към стратегията на европейско ниво?
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Няма конкретно отделно министерство или оперативна програма „Транспорт” да е насочена. Както се казва, трябва да бъде засегнато във всички оперативни програми като хоризонтална мярка и приоритет. Аз и Лазарина Стоичкова вече споменахме този проект, който е за изграждане на стратегия и система за контрол на трафика във връзка с подобряване на сигурността. Мисля, че това е един проект, който покрива този приоритет.
Също така има идеи във водния сектор. Там мисля, че господин Московски по-добре ще обясни.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Обмисля се вариант, но не е уточнено към коя оперативна програма да бъде. Но поне като приоритетна ос съществува концентрация на бюджет за този вид дейности.
Както колежката Василева каза, до момента като подготовка на такива проекти ще се разчита най-вероятно на техническите помощи по отделните програми. Както казах, финансовият инструмент connecting Europe facility ще позволява да се работи. Поне 10 млрд. са заложени за такъв тип проекти. Това е въпрос към министър Дончев, въпрос на национален ангажимент - да видим дали ще ги окрупним в една приоритетна ос някъде или ще останат като отделни проекти към отделните оперативни програми.
Това, което се подготвя и което сме уточнили вече с Генерална дирекция „Регионална политика”, е да направим един уърк шоп, едно съвместно мероприятие, поне насоки да дадем за следващия програмен период какъв тип проекти ще се реализират в тази област. А има и покана от страна на премиера към комисарката по информационни технологии, в момента не мога да й цитирам името. Тя ще посети България, където ще се дадат по-сериозни насоки в тази област.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Това е важно, защото през 2018 г. ще сме заедно тройка председателство с Естония и Великобритания. Знаете, че там са повече хайтек и „зелени” като приоритети.
Сърдечно благодаря, господин министър, както и на екипите на НКЖИ, АПИ и този на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Пожелавам ви успех.
Преминаваме към точка „РАЗНИ”.
В тази точка искам само да ви споделя две неща, колеги. Имате ги на мейла. Само да ви подсетя. Утре в 9.30 часа има среща на комисията ни с украинската делегация.
На 23 март, петък от 15 часа до 15,45 часа в зала „Изток” ще има среща с г-жа Мария Даманаки, европейски комисар по морско дело и рибарство. Моля, който има желание, да присъства на срещата.
На 3 април, вторник, Съветът за обществени консултации ще проведе заседание на тема „Младежката перспектива пред българския бизнес в Европа”.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:


(Моника Панайотова)