П Р О Т О К О Л

№ 6

---

На 3 април 2012 г. се проведе Седмото заседание на Съвета по обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на тема „Младежката перспектива пред българския бизнес”.
На заседанието присъстваха: Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Н.Пр. Коре Янсон – извънреден и пълномощен посланик на Кралство Дания, Делян Добрев – министър на икономиката, енергетиката и туризма, Петя Евтимова – министър на образованието, младежта и науката, Николай Минков – изпълнителен директор Индустриален Клъстер „Средногорие мед”, Петър Нацев – съветник в отдел „Информация и комуникация” в Представителството на Европейската комисия в България, членове на Съвета за обществени консултации.
Заседанието беше открито и ръководено от Камен Колев – председател на Съвета за обществени консултации, заместник-председател на Българската стопанска камара.

КАМЕН КОЛЕВ: Уважаеми дами и господа,! Добре дошли на Седмото заседанието на Съвета за обществени консултации. То е посветено на младежката перспектива за растеж, както е по обявената програма.
Аз искам първо да приветствам министър Добрев за това, че отдели време да бъде сред нас и да очертае в една презентация кои са секторите, към които трябва да бъде насочено нашето внимание и от гледна точка на квалификация, умения, компетенции, така че да подпомогнем растежа на тези сектори.
Искам да приветствам Н.Пр. Коре Янсон - посланик на Дания. Това е страната, която оглавява Европейския съвет.
Искам да приветствам и заместник-министъра на образованието, младежта и науката Петя Евтимова, вече бившия заместник-министър на труда и социалната политика Деяна Костадинова, но в момента съветник на президента, тоест имаме представители от президентството.
Уважаеми господа депутати, уважаеми гости! Съветът за обществени консултации включва представители както на бизнеса – виждам сред нас и господин Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата, така и представители на Конфедерацията на индустриалците в България. Това включва синдикални представители, браншови сдружения, Сдружението на общините в България и много на брой неправителствени организации.
Така че е интересно и важно да чуем мнението на всички вас, като, разбира се, преди това ще чуем вижданията на правителството.
С тези думи ми разрешете да открия Седмото заседание на Съвета за обществени консултации и да дам думата на Моника Панайотова, която създаде този Съвет за обществени консултации към Комисията за европейските въпроси и контрол на европейските фондове, която е председател на тази комисия. Заповядайте, госпожо Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Колев. Скъпи гости, скъпи представители на Съвета за обществени консултации! Всяка среща с всички вас е безценна за работата на комисията, защото посланията и конструктивните решения, които се генерират в рамките на тези заседания, ни помагат изключително много в работата на комисията, в постоянния политически диалог, който имаме с Европейската комисия и ни дават много по-силна аргументация за отстояване на позициите по отделните проблеми от европейския дневен ред, които засягаме.
Изключително се радвам, че инициативата за тази тема дойде именно от представителите на Съвета за обществени консултации. Защо? Защото тя е изключително важна не само от гледна точка на случващото се в България, но, разбира се, в по-големия контекст на случващото се в Европа.
Всички знаем, че Европа все повече губи своята конкурентоспособност. Направихме си с колегите усилието да видим университетите, които са представени в Европа в рамките на световната ранглиста. Оказа се, че всъщност единствено два европейски университета влизат в тази ранглиста и това са Оксфорд и Кеймбридж. Тоест все повече се осъзнава необходимостта от много по-висока конкурентоспособност и необходимост от специалисти в перспективата „2020”. И неслучайно са дефинирани основните цели във връзка с индикаторите за отпадане от средното образование и съответно за висшето образование.
Голяма част от приоритетите, които залегнаха в Националната програма за реформи, която прие правителството, и вече регулярно се наблюдават от страна на Европейската комисия, станаха факт благодарение именно на заседанието на Съвета за обществени консултации, което имахме, защото то даде възможност тогава да има фокус, да има приоритети, за да може да се генерират и необходимите мерки.
Предизвикателствата пред нас са:
Първото предизвикателство е активизиране на триъгълника на познанието. Аз съм сигурна, че заместник-министър Петя Евтимова ще даде интересни идеи и предложения. Защото целта на нашата среща днес е не само да констатираме проблемите, но и да даваме предложения за техните разрешения.
От тази гледна точка осъществяването на връзката между висшето образование, научните изследвания и бизнеса, едно от предизвикателствата, пред които сме изправени, ще ни бъде интересно да видим в последващата презентация на министър Евтимова.
Второто предизвикателство, това е адресиране на структурните проблеми на пазара на труда, от една страна, липсата на адекватни качества и умения у младите хора, излизайки от образователната система, така че техните качества и експертиза да отговарят на очакванията на бизнеса.
Имаме разминаване на търсене и предлагане и съответно специалности на пазара на труда, имаме наличие на функционална неграмотност, тоест образовани млади хора, които същевременно не могат да приложат наученото, изправяйки се пред предизвикателствата на пазара на труда. Имаме и завишени критерии за търсене на специалисти. Имаме много работни места, които изискват много по-ниска квалификация, но за тях се изисква от страна на работодателите висше образование.
Очакванията ни от днешната среща са: първо, да се постигне един стратегически фокус. И аз се надявам наистина да се оформи това в предстоящото изказване на министър Добрев, а именно за центровете на растеж, за потенциалните източници на добавена стойност за страната.
След това ще минем през регионалното ниво, тоест необходимостта от клъстеризация и необходимост от регионален начин на мислене, така че да задържаме младите хора в регионите, така че да се повишава конкурентоспособността на тези региони и, разбира се, да се адаптират и образованието, и бизнесът към това предизвикателство. Тук ще разчитаме много на господин Николай Минков.
И, разбира се, не на последно място - индивидуалният принос, това, което в рамките и на дискусиите предполагам, че господин Нацев от страна на Представителството на Европейската комисия ще го засегне от европейска гледна точка, а именно, че университетите трябва да осъзнаят, че могат да бъдат един добър маркетингов продукт, така че на студентите да се гледа като на ресурс, а не само като на бройка, която гарантира определен бюджет на учебните заведения, съчетанието между преподавателите, подготвените студенти и научноизследователската дейност като възможност за генерирането на иновативни идеи и за превръщането на университетите в маркетингов продукт.
Важно е, че образованието трябва да изпреварва нуждите на бизнеса, а не да върви след бизнеса, тоест тази необходимост от стратегически фокус, която се надявам, че днес ще обсъдим.
И, разбира се, проактивното и активно отношение от страна на всички участници в процеса – и бизнесът, и студентите, и преподавателите, и академичните среди и не на последно място държавата, но по-скоро нейната роля, осигуряваща условията основните участници да дадат решение на основните предизвикателства.
Благодаря Ви, господин Колев.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря и аз, госпожа Панайотова, за удачното встъпление по проблемите днес, които ще бъдат в нашия фокус.
Давам думата на Н.Пр. Коре Янсон, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Дания. Заповядайте, господин Янсон.
Н.ПР. КОРЕ ЯНСОН: Благодаря ви. На първо място, искам да благодаря на организаторите за поканата да бъда тук сред вас днес. Ние всъщност сме изправени пред един фундаментален проблем, който важи за цяла Европа.
В момента в Европа има 25 милиона безработни, 25 милиона души са останали без работа. В Испания броят на безработните сред младежта за първи път достига 50 процента. В Дания младежката безработица е по-малка, само 12 процента, но това е най-високата цифра за последните 15 години. В България също младежката безработица расте.
Ако не бъдат предприети решителни действия за създаване на икономически растеж, ние сме изправени пред риска да загубим едно цяло поколение заради структурна безработица.
За съжаление това не са догадки или предположения. Това е самата груба, жестока реалност. В Япония вече се говори за така нареченото второ загубено поколение, това е загубено поколение от млади хора с умения и добро образование. И въпреки всичко година след година тези млади хора в Япония все още не са в състояние да си намерят първата работа на пълен работен ден. Това в никакъв случай не трябва да се допусне да стане съдба на младежта в Европа. Това е една от причините да се налага много бързо да възстановим икономическия растеж в Европа.
Но как на практика можем да генерираме нов икономически растеж в Европа. Има няколко подхода, за да се постигне това. И Датското председателство се фокусира на следните пет.
На първо място, Датското председателство се съсредоточава върху задълбоченото развитие на една от успешните истории в Европейския съюз, а именно единния пазар, създаден преди 20 години. Ние работим усилено съвместно с Европейската комисия за създаването и за прилагането на така наречените 12 нови инициативи. Сред тези 12 инициативи са подобреният достъп до финансиране за малките и средни предприятия.
Друга инициатива е осигуряването на успех на дигиталния пазар, който ще увеличи икономическата активност във вътрешните граници на всяка страна.
Трета инициатива е опростяването на директивите, свързани със счетоводството, което ще даде възможност на малките и средни предприятия да спестят на година 5 млрд. евро.
Съществува и външен инструмент, който може да генерира нов икономически растеж в Европа. Това са нови търговски споразумения с трети страни, за да можем да увеличим износа си към тези страни.
По тази причина Датското председателство в момента работи за отваряне на преговорите за търговски споразумения с държави като Япония и Индия.
Третият подход за насърчаване на икономическия растеж е свързан с настоящите преговори за бъдещия европейски бюджет за седемгодишния период от 2014 до 2020 г. Става дума за бюджет от 1000 млрд. евро. И за да ви дам малко повече представа какво означава 1000 млрд. евро бюджет, доколкото знам, бюджетът на България е 10 млрд. евро.
Датското председателство смята, че е изключително важно европейският бюджет да се съсредоточи върху европейски политики, които да зададат добавена стойност за Европейския съюз като цяло чрез насърчаване на икономическия растеж. Това означава, че според Датското председателство акцентът трябва да бъде върху динамичните сектори, като например научни изследвания и образование, за да бъдат подготвени младежите за бъдещото си навлизане на пазара на труда.
Четвъртият подход за генериране на нов икономически растеж е концепцията за иновации, която Датското председателство насърчава активно във всеки възможен контекст. Защото ако европейските фирми не се съсредоточат още повече върху иновациите и новаторските подходи, не само че те няма да успеят да увеличат своите продажби, които ще бъдат в полза на всички нас, а ще загубят своята конкурентоспособност и фирмите от Азия и Латинска Америка съвсем скоро ще ги настигнат и даже ще ги изместят.
Петият подход, насърчаван от Датското председателство с цел създаване на нов икономически растеж в Европа, е свързан със зелените технологии. Зелените технологии не само ще подобрят околната среда. Развитието и създаването на нови зелени решения ще създаде работни места във високите технологии. Това е особено интересно, когато го погледнем през призмата на младежката безработица. Защото всички тези високотехнологични работни места в областта на зелените технологии ще бъдат от вида, за който младите хора са добре подготвени, защото имат необходимото образование и квалификация. Благодаря ви за вниманието.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря и аз, господин Янсон. Благодаря за това, че споделихте още един път приоритетите на Датското председателство. Ясно е, че за заетост и нови работни места в основата е икономическият растеж. А за да има икономически растеж, трябва да се махнат всички бариери пред бизнесредата. Достъпът до финансиране, иновациите, подкрепата за зелените технологии, всичко това, което подчертахте, ще създаде работни места и ще осигури заетост, включително и на младите хора.
Кои са приоритетите пред българската икономика, потенциалните центрове за растеж. Давам думата на министър Делян Добрев. Заповядайте, министър Добрев.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Здравейте и от мене. Благодаря на организаторите за дадената ми възможност да споделя с всички вас някои наши идеи в министерството.
Още при встъпването си в длъжност аз заявих, че основен ресор на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е икономиката, а не енергетиката, въпреки че ние три години за съжаление повече говорим за енергетика, отколкото за икономиката. Предизвикателствата през последните три години пред нашата държава са разрешаване на проблемите в икономиката повече, отколкото разрешаване на проблемите в енергетиката.
Виждате, че решения в сферата на енергетиката се намират и те се вземат. Просто това отнема време, но в крайна сметка се стига до определени решения. Докато в икономиката да, имаме напредък, защото формално вече не сме в икономическа криза, за миналата година имаме ръст, тази година също очакваме да имаме ръст, но за съжаление той е в рамките на незадоволителните около 2 процента. За да се почувства този икономически растеж от хората и от предприятията, за да почувстват те облекчение от натиска на кризата, трябва да имаме икономически растеж с далеч по-високи темпове. Ние трябва да се надяваме и да се стремим към икономически растеж над 5 процента.
Основен проблем според нас на този етап пред икономиката е достъпът до финансиране. Липсата на финансиране води не само до проблеми с конкурентоспособността на нашите малки и средни предприятия, но е и основна пречка за появата на стартиращи иновативни предприятия, такива, които носят висока добавена стойност и висок икономически растеж.
Какво можем да направим по този въпрос? Защото е много лесно да говорим за това, че трябва да подкрепяме малките и средни предприятия, но всъщност ние трябва да имаме една ясна пътна карта за това как правим това нещо. И всичко, направено от нас, което не включва финансиране, е до голяма степен второстепенно, ако не бъде наистина осигурено финансирането.
Нашата амбиция е до края на 2012 г. да договорим над 100 процента от бюджета по оперативна програма „Конкурентоспособност”, който вие предполагам знаете, е в размер на 1,12 млрд. евро.
Още през месец април, най-вероятно на 25 април, ще стартираме програмата „Енергийна ефективност за конкурентоспособна индустрия”, в рамките на която ще обявим покана за набиране на проекти за безвъзмездна финансова помощ в размер на 150 млн. евро плюс осигурено мостово финансиране от шест банки в размер между 50 и 150 млн. евро, общ размер около 300 млн. евро. Защото енергийната ефективност не само че е най-голямата според мене тема в енергетиката заради това, че ние за съжаление харчим много повече електроенергия, отколкото другите държави в Европейския съюз, но тя наистина води до повишаване на конкурентоспособността на българските предприятия.
Освен тези 300 млн. евро 31 март бе крайният срок за подаване на проектни предложения по международен фонд „Козлодуй”. Там направихме една много добра кампания още през ноември миналата година и имаме подадени стотици проекти. Не знам точната бройка, но до последно вчера сутринта, един ден преди да изтече крайният срок, бяха 150 проекта. Мисля, че са много повече след крайния срок.
В рамките на фонд „Козлодуй” ние ще финансираме общините, държавни институции плюс предприятия в енергетиката със 110 млн. евро. Проектите ще ги оценим в рамките на месец – месец и половина. През юни месец ще поискаме и съм сигурен, че ще получим одобрение на Асамблея на донорите, за да може през втората половина на тази година да сключим договори и да започне изпълнение по тези проекти. Това са проекти както на общините, свързани с енергоефективни проекти за образователна инфраструктура, болници, а така и на държавни сгради, но и проекти, свързани с може би половината от този ресурс – около 60 млн. евро, за проекти, свързани с подобряване на енергийната ефективност при производството и преноса на електроенергия. Защото енергийната ефективност от много хора се възприема само като енергийна ефективност при потреблението на електроенергия и то във вида й в обществения живот, при обществените сгради, в многофамилните жилищни сгради. Но енергийната ефективност всъщност е много повече. Много голям процент от енергийната ефективност е при производството и при преноса на тази електроенергия. Ние имаме много какво да направим при производството и при преноса на електроенергия, както и имаме много какво да направим по отношение на подобряване на енергийната ефективност в предприятията.
Друга голяма програма, която ще стартираме още тази година, е изграждане на технологичния парк „София технопарк”. Планираният финансов ресурс за този проект е 50 млн. евро. Целта е към края на месец май тази година да бъде изготвен мастерплан и бизнесплан на проекта и до края на 2012 г. да бъде избран подизпълнител за изграждане на технопарка, като строителството трябва да започне през 2013 г.
Ще въведем нов финансов продукт, с който да бъдат намалени наполовина лихвените нива по кредитите за малки и средни компании. Финансовият ни ресурс е 300 млн. евро, от които 150 млн. евро по програма „Конкурентоспособност” и 150 млн. евро от участващите банки и институции.
За да могат тези проекти реално да окажат своето въздействие върху икономиката и да подобрят състоянието на предприятията, както проектите за безвъзмездна финансова помощ, така и проектите с осигурено финансиране при ниски лихвени равнища, ние трябва реално да започнем да ускоряваме работата на администрацията така, че тези средства да могат да стигат до бенефициентите.
В тази връзка обръщаме много голямо внимание на оптимизирането на оперативната програма. Това, което сме предприели на този етап и ще стане факт до края на месец април, е една структурна промяна, с която междинното звено от Агенцията за малки и средни предприятия ще стане част от главна дирекция в Министерството на икономиката. Защото основните забавяния по програмата е както в периода на контрактуване на средствата, така и впоследствие при разплащането след подаването на окончателен финансов доклад. Този период и в единия, и в другия случай не трябва да е по-дълъг от три месеца, но за съжаление в някои случаи отнема повече от година.
Да не говорим, че според мене след подаване на окончателен финансов доклад разплащането на средствата може да се извърши в рамките на един месец. Нашата цел е средствата по изпълнените договори да стигнат колкото се може по-бързо до бенефициентите. Защото по този начин се вливат средства в икономиката и това всъщност стимулира икономиката.
Това, което сме планирали за тази година да направим като разплащания. Аз обявих една много амбициозна програма от 1 млрд. лв., които да излязат от сметките на държавата и да влязат в сметките на фирмите или под формата на окончателни плащания по извършени вече проекти, или като кредитиране. Може би малко съм се надценил, но това не означава, че няма да се стремя точно към тази цифра. На този етап разчетите показват, че до края на 2012 г. ние трябва да имаме разплатени над 100 млн. евро по договори за безвъзмездна помощ, над 200 млн. евро по кредитни инструменти – четири различни кредитни инструменти. Няма да влизам в детайли точно кои са те.
Вече ви казах, че ще се старая към съкращаване на процедурите и намаляване на сроковете за плащане към верифициентите чрез обединяване на управляващия орган и междинното звено и намаляване на административната тежест. Проектите за енергийна ефективност, които ще стартират през месец април, ще имат една много облекчена процедура на одобряване, като за изпълнението на програмата ще има асистент по проекта, който ще подпомага техническата оценка на проектните предложения, и отделно ще има верификатор, който ще верифицира разходите за изплащане на грантовете на успешно приключилите проекти, което значително ще съкрати сроковете и ще облекчи и кандидатстващите компании.
Голям друг приоритет на нашето министерство е новият програмен период 2014 – 2020 г. Още отсега започваме да работим, защото ние трябва да се стремим не само към усвояване на средствата за този програмен период. Както ви казах, до края на годината трябва да договорим всичките средства по оперативната програма „Конкурентоспособност” и да разплатим между 800 млн. и 1 млрд. лв. Но ние също така трябва от сега да започнем да програмираме и следващия програмен период, което със сигурност ще го направим след широк обществен дебат, за да сме сигурни, че това, което планираме като средства, ще бъде насочено в най-ефективните сфери, там, където ще получим най-високия възможен резултат.
Друг приоритет в работата на министерството е в ресора на икономиката, много активната работа с Българската агенция за инвестиции. Там правим някои законодателни промени, които да разширят правомощията на българската Агенция за инвестиции. Работим много активно с всички инвеститори. Не е лесно в интерес на истината, защото в привличането на инвеститори ние се конкурираме с редица други държави. Най-големите ни конкуренти са Сърбия, Румъния, Унгария и Чехия, като в случая със Сърбия сега имаме един голям инвеститор, с който работим, и сме останали само двете държави да се конкурираме за тази инвестиция, която ще разкрие над 1000 работни места.
В случая със Сърбия, Сърбия дава субсидия на разкрито работно място. За тези разкрити 1000 работни места Сърбия ще даде на инвеститора 17 млн. евро. Ние нямаме такива програми, затова се опитваме да убедим инвеститора, че България все пак е по-добра дестинация за инвестиции, първо, защото сме членове на Европейския съюз, второ, защото сме една от държавите с най-добри фискални показатели в целия Европейски съюз, с най-ниските данъци, но също така имаме възможности за финансиране на тези предприятия по оперативните програми на Европейския съюз. От една страна, по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, където може инвеститорът да вземе средства за квалификация и преквалификация, от друга страна, по оперативна програма „Конкурентоспособност”, откъдето могат да се вземат средства или за модернизация на предприятията за купуване на оборудване, или пък да има осигурен финансов ресурс. Така че борбата не е лека, но ние правим всичко възможно.
Една моя идея се възприе много добре от този инвеститор и от другите, с които съм говорил – това инвеститорите да получат от Българската агенция за инвестиции персонални отговорници. Защото анализът показва, че след като инвеститорите стъпят в България, те срещат редица административни пречки, редица спънки в бюрократичния процес в България – колкото и да го облекчаваме, все пак има такъв. Идеята, която вече се реализира, защото вече имаме назначени такива персонални отговорници, е след като компанията заяви интерес за инвестиция в България, да бъде определен служител от Българската агенция за инвестиции, който буквално да придружава този инвеститор от администрация в администрация и да се уверява, че всички необходими документи се издават в максимално съкратени срокове. Ако даден административен срок е един месец, да може документът да бъде издаден в рамките на три-четири дни. Този персонален отговорник ще има правомощията да иска такова съдействие от всяка една администрация в България, както държавна, така и общинска администрация.
Това се посреща много добре от страна на инвеститорите. Явно досега е било проблем за тях или притеснение за тях как те ще се справят сами в една друга държава с много голяма администрация. Мисля, че това също е нещо по-различно от това, което правят другите държави, и ще има успех при нас.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря, господин министър. Стана ясно кои са перспективите, тоест потенциалните центрове за растеж не са отделни сектори. Това са иновациите, това е технологичното обновяване, това е енергийната ефективност, тоест все хоризонтални приоритети, това е усвояването на евросредствата за всички, не за отделен сектор или за отделно направление. Така че това са перспективи, които касаят всички сектори. Никой сектор не е фаворизиран. Всеки сектор, който има тези заложби и дадености, може да се ползва от някой от тези приоритети.
Достъпът до финансиране също беше подчертан. И тук основно ще разчитаме на оперативна програма „Конкурентоспособност”. Благодаря още един път, господин министър.
Нека да чуем сега Министерството на образованието, младежта и науката. Има думата госпожа Петя Евтимова, заместник-министър на образованието, младежта и науката, която ще говори на тема „Връзката бизнес – образование и какви са възможностите за партньорство”. Заповядайте, госпожа Евтимова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Благодаря, господи Колев. Уважаеми дами и господа! Бих искала да започна с едно поздравление за темата, избрана от организаторите на днешната дискусия, предвид изключителната й актуалност.
В момента очакваме на второ четене да бъде приет Закон за младежта, какъвто никога не е имало в страната, който ще въведе основните легални понятия в тази политика и като ефект очакваме много по-целенасочено фокусиране за мерките на младежката политика, особено сега в актуалната тема за справяне с младежката безработица един от приоритетите в рамките на Европейския съюз.
Днес избрах да ви представя два конкретни проекта, които Министерството на образованието, младежта и науката планира да изпълни за периода 2011 – 2014 г, свързани със създаване на специални практически умения у младите хора, така че реално да помогнем за справянето им с тяхната професионална реализация.
Министерството на образованието, младежта и науката е междинно звено по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” с управляващ орган Министерството на труда и социалната политика и като такова отговаря за две от приоритетните оси, свързани с достъпа до образование и качеството на образованието. Виждам, че част от гостите днес са и членове на Комитета по управление на същата оперативна програма.
Проектите, които днес искам да ви представя, са „Ученически и студентски практики” и „Актуализиране на учебните програми във висшето образование в съответствие с изискванията на пазара на труда”.
Защо избрахме точно тези две програми. Защото много често сме обвинявани, от една страна, от бизнеса, че образованието не предоставя уменията, които бизнесът очаква младите хора да притежават, от друга страна, същото обвинение идва и от младите хора, че висшето образование и средното професионално образование не им дават исканите и търсените умения за пазара на труда. Затова ние предложихме тези две програми, които сега ще ви представя. Те бяха одобрени от Комитета за наблюдение.
Първият проект, който аз ще ви представя, е „Ученически и студентски практики”. Той е разделен на два компонента – ученически и студентски практики. И по двата компонента се очаква обучаемите студенти или ученици да преминат най-малко 240 астрономически часа в реална работна среда в организацията работодател.
Тук е характерно да кажем, че няма да се финансират онези учебни практики, които са задължителни според учебния план в средното професионално образование или пък във висшето образование.
Проектът „Ученически и студентски практики” стартира в края на месец януари. Той е на стойност 90 млн. лв. Виждате разпределението по различните компоненти. В момента се извършват всички подготвителни действия по реалното стартиране на практиките на учениците и студентите.
Какво целим с този проект. С проекта целим действително да се предостави професионална подготовка с продължителност най-малко 240 часа в реална работна среда за учениците и за студентите, като по този начин, от една страна, ще улесним достъпа им до пазара на труда, а, от друга, се надяваме, че ще бъдат изградени стабилни партньорства между образователните институции и бизнеса.
Какво сме заложили като цели. Виждате, че целите са изключително амбициозни. По компонента за ученически практики предвиждаме да бъдат обхванати най-малко 53 хил. ученици, а по компонента за студентски практики да бъдат обхванати най-малко 73 хил. студенти.
Как ще се изпълнява проектът – считам, че това ще е интересно за всички от вас, независимо дали сте от образователни институции или представители на работодатели и синдикални организации.
В момента се създава уеб базирана система. В нея работодателите ще могат да си задават профил, да дават заявка какви стажанти търсят.
От друга страна, учениците и студентите също ще си създават профили, ученици с посредничеството на свой наставник, а студентите сами, предвид възрастта им и възможностите им да се справят сами. Работодателите ще имат възможност сами да си избират група от студенти и ученици в зависимост от това, което търсят.
Тук е характерно, че организацията работодател следва да осигури ментор на тези ученици или студенти, който ще бъде платен от бюджета на проекта. Заплащането е 15 лв. на час от проекта. През месец май очакваме да започне системата да функционира, тоест работодателите и студентите или учениците да могат да започнат да си създават профили за регистрация в системата.
Характерно е, че достъпът до системата е напълно безплатен. По никакъв начин с този проект няма да бъдат финансово обременени нито студентите и учениците, нито работодателите. Напротив.
Какви са ползите за бизнеса – вече ги казах. Работодателите, от своя страна, ще разчитат на добре обучени практически студенти или ученици и ще могат на най-добрите от тях да предложат работа, на тези, които са в последен курс или клас на обучение.
Тук практически сме изписали интернет страниците, на които може да бъде намерена допълнителна информация, както и имейлите на членове на екипа за управление.
Тук с мене са експерти от този проект, които ще ви раздадат накрая кратки брошури в които я има цялата тази информация.
Следващият проект, много интересен от наша гледна точка, надявам се, и от ваша, който искам да ви представя, е „Актуализиране на учебните програми във висшето образование в съответствие с изискванията на пазара на труда. Тук, както и госпожа Панайотова каза в началото на днешната дискусия, както в най-добрите университети в света, университети в Съединените щати, този проект на практика ще се опита да въведе една от добрите практики на тези университети, а именно учебните програми във висшето образование да бъдат изработени по начин, по който да отговарят на заявката на бизнеса.
По този проект възможност за кандидатстване имат висшите училища и техните основни звена в партньорство с работодатели и браншови организации. Виждате, бюджетът на програмата е 6 млн. лв. Ще се изпълнява до 2014 г.
Какви са допустимите дейности. Най-общо казано, работодател ще може да направи преглед заедно с представители на висшето училище на съдържанието на учебната програма, да даде своята заявка относно това какви конкретни умения следва да притежават студентите по дадена специалност, как работодатели искат тези студенти да бъдат обучавани, каква квалификация да имат преподавателите, които да ги обучават, може ли работодателят да помогне за допълнителната квалификация на тези преподаватели, изобщо по всякакъв начин, по който работодателят може да даде заявка за подобряване актуализирането на учебната програма по дадена специалност, от която и работодателят има интерес.
Вчера публикувахме на интернет страницата, която виждате - на Министерството на образованието, младежта и науката има препратка към нея - поканата за подаване на проектни предложения към висшите училища. Виждате, че максималните размери са до 200 хил. лв., като висшите училища имат срок до два месеца да ни подадат предложения.
Какво трябва да се направи, за да се подаде такова предложение. Трябва в рамките на тези два месеца висшето училище да сключи споразумение с определен работодател, партньорско споразумение за осъществяването на този проект. Самото проектно предложение се подава от висшето училище. Не е необходимо да бъде осигурено никакво съфинансиране от страна на работодателя.
Тук са страниците, на които може да се намери повече информация по тези проекти.
Това е съвсем накратко. Надявам се, че предложенията, които представих, ще са интересни за вас и с удоволствие ще отговорим на въпросите или на препоръките ви в края на дискусията. Благодаря.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря и аз, госпожо Евтимова. Похвални са тези усилия, които правите, за финансиране на два важни проблема. Въпросът за стажовете е един проблем, който винаги вълнува взаимоотношението образование – бизнес. Образованието винаги казва, че иска да включи в своите учебни програми стажове, но бизнесът не предлага. Това е един подходящ инструмент, стимул за подпомагане бизнесът да предлага такива стажове, с цел да се решава проблемът с прехода от стажуване към постоянно работно място.
Вторият проблем, актуализирането на който бизнесът винаги държи, са учебните програми, тъй като според бизнеса в момента както специалностите, така и съдържанието на самите специалности, тоест учебните програми не отговарят на нуждите, които бизнесът изпитва на конкретното работно място. Благодаря още един път.
Ще ми разрешите да кажа няколко думи по новите компетенции, тъй като аз трябва по тази точка да бъда докладчик. Ще говоря малко по-стегнато, за да пестим време. Може би няма точно да следвам презентацията. Само ще кажа четири-пет проблема за състоянието на образованието и взаимоотношенията бизнес – образование.
Според нас липсва система за състоянието на квалификацията и образованието на работната сила. Ние не знаем състоянието - каква квалификация, какво образование, какъв опит, какъв е възрастовият състав на хората в различните специалности, в различните сектори. И ако в един момент ние знаем, че имаме, да кажем, достатъчно текстилни инженери за нуждите на бранша, тъй като не знаем техния възрастов състав, след две или три години, ако те са в пенсионна възраст, ние ще загубим този потенциал и тогава ще възникне проблемът.
Тоест бих подчертал първо необходимостта от изграждане на система за оценка на квалификацията и на състоянието на работната сила. И това да е валидно за региони, по отделни сектори, по отделни отрасли, така че както бизнесът, така и държавата да се съобразяват.
На второ място, на базата на тази система за състоянието на квалификацията и образованието, пак казвам, на работната сила трябва да се изгради една система за прогнозиране на потребностите от кадри с определена квалификация. И това абсолютно задължително трябва да стане с участието на бизнеса, какви кадри са необходими в следващия период, тъй като пет-шест години е минималният период, в който образованието може да даде съответните кадри.
Това е сериозен проблем. И тук бих признал, че даже и бизнесът се затруднява, когато трябва да определи какви кадри ще са му необходими след пет-шест години. Да не говорим за отделните администрации в министерства и т.н. Затова може би този подход трябва да върви заедно с някои пазарни механизми, които малко по-късно ще кажа.
На базата на тази система за прогнозиране знам, че Министерството на труда и социалната политика също работи по тези въпроси.
На трето място, разработване на професионални стандарти, които да залегнат в основата на учебните програми. Госпожа Евтимова каза за актуализирането и подобряването на тези програми. Но как да стане това нещо? Според нас то трябва да стане след разработването на професионални стандарти, стандарти за компетентност и умения, една система, която да се ползва както от работодателите, така и от образователната система, от държавата и от самите безработни, които търсят своята реализация. Тоест за съответното работно място какви компетенции са необходими. Оттам университетът да съобрази своята учебна програма с тези компетенции и да е сигурен и работодателят, че след като излезе човек със съответната тапия, образно казано, от съответната специалност, точно ще пасне на изискванията на съответното работно място.
Сега не е тайна, госпожа Панайотова подчерта. По наши изследвания 48 процента от хората притежават умения, квалификация, способности, компетенции, които надхвърлят изискванията на съответното работно място. Четиридесет и осем - това са половината от заетите. Те работят работа, която не отговаря, тоест тя е под тези компетентости, които имат. И обратното, но тази пропорция не е толкова добре изразена - около 24 процента от хората, които са заети, изпитват сериозен дефицит на умения, квалификация и компетенности за съответното работно място, което са заели.
Тези несъответствия трябва да ги елиминираме. И можем най-добре да ги елиминираме именно с разработването на тези професионални стандарти, стандарти за компетентности, които да залегнат в образователната система, която след време, след пет-шест години да генерира съответните специалисти.
Сериозен дефицит имаме и по отношение на кариерното образование, така че младите хора, когато трябва да започнат своя учебен стажа, учението, да са наясно след определен период от време на какви възможности за реализация ще могат да разчитат. Виждате изоставането в ученето през целия живот, това е хронично изоставане.
За съжаление размерът на инвестициите, които фирмите правят, е доста под това, което се прави в Европейския съюз, виждате, че това е под 1 процент от разходите за образование и квалификация в преобладаващият брой фирми у нас. В Европейския съюз този процент е 15.
И общата тенденция, общият извод – задълбочава се тенденцията на несъответствие между образование и потребности на бизнеса. Този проблем винаги го повтаряме и трябва да намерим механизмите за преодоляването му.
Това са последните данни, които Евростат даде за тази година. По отношение на компютърните умения – вижте какво е положението в България и средно в Европейския съюз: завършили компютърни специалности – под процента от всички завършили. Средно в Европейския съюз са един път и половина – два пъти повече.
Вижте надолу – ползвали компютър. Оттук нататък е диапазонът 15 – 64 години. Виждате вече специфични компютърни умения – работили с файлове, ползвали формули, електронни презентации. Пет пъти по-малко са хората, които могат да си подготвят електронна презентация. Писали компютърни програми – също пет пъти по-малко от средното.
Тоест знаем, че компютрите са необходими, знаем, че това образование е изключително необходимо, приоритетно и в същото време виждате оценката за 2012 г. каква е на Европейската комисия – изоставане от два до пет пъти.
Само два извода.
Голяма част от фирмите, преобладаващата част нямат познания, не разполагат със система за оценка на уменията и способностите на своите служители, с цел да преодолеят тези несъответствия и в същото време също огромна част от компаниите не притежават и такива инструменти за обективни критерии за измерване на възвращаемостта от разходите за обучение и за развитие.
За единната информационна система вече споменахме. Прогнозирането на кадрите, регламентирането на единната система за планиране – това са все неща, по които знаем, че и Министерството на образованието, младежта и науката работи.
Системата за стажуване също е много важна. Бизнесът какво предлага – виждате тук. Но само това няма да реши проблема. Необходима е и обща система, система за стажуване, правата, регламентиране на тези права на стажуващите и т.н.
По отношение на образованието. Смятаме, че е необходима една коренна промяна в принципите на финансиране на образованието. Да, рейтингите са важни, те определят донякъде размера на това финансиране. Финансирането следва човека, който се образова. Но според нас по-смело трябва да се върви към промяна на принципите в посока на това финансиране , то да е в по-пряка връзка с последващата реализация, тоест човекът, след като е завършил професионалното си образование и висшето учебно заведение, дали си е намерим работа, тази работа дали е високо платена и какви вноски си плаща в НОИ.
По този начин ще стимулираме самите университети да определят своите такси доброволно, както те решат, автономно. Ще стимулираме самите млади хора да се образоват по-пълноценно, така че да избират съответните специалности, които ще им гарантират реализация след тяхното завършване. И в крайна сметка от вноските, които правят в НОИ, да се приспада частично или изцяло този кредит, който са взели за своето образование.
Виждате, че в случая се подпомага именно този, който се реализира, който има принос в крайна сметка при обществената си реализация, който си е намерил работа - и то високо платена, и я е декларирал в светлата част на икономиката. Виждате какви са ползите от един такъв подход.
Разбира се, важно е университетите какви програми и лаборатории имат, колко доценти имат, какви публикации и т.н. Но в крайна сметка важното е този човек като излезе, намира ли си работа по специалността. Защото не е тайна, че 30 процента от сегашните студенти са безработни, общо 70 процента – значи още 40, тоест тези допълнителни 40 процента работят не тази работа, която се изисква, тя не съответства на тяхното образование и този проблем се задълбочава.
Така че по един такъв по-пазарен подход, малко американски подход трябва да насочим образованието към успешна реализация.
Ролята на бизнеса за новите знания – вече го подчертахме. Европа и светът вървят към нови технологии, нови професии, които изискват нови компетенции. Тези нови компетенции са интердисциплинарни. Виждате, излизат нови направления, мехатроника – между механика и електроника, електромобили и т.н. Тоест образованието по-бързо трябва да се пренасочва към тези нови изисквания, за да задоволи потребностите на бизнеса.
Разбира се, тук е ролята на бизнеса при формирането на секторните политики и разработването на тези професионални стандарти.
Аз с това ще приключа. Благодаря за вниманието.
Ще дам думата на Николай Минков, изпълнителен директор на Индустриален Клъстер „Средногорие мед”, който ще говори за регионалните аспекти на образованието, тоест ролята на клъстерите като възможност за младите хора. Заповядайте, господин Минков.
НИКОЛАЙ МИНКОВ: Благодаря. Тъй като обещах да говоря за регионалния аспект, ще започна с един такъв въпрос: каква е приликата между старата Сердика, тоест древната столица на България и Перперикон. И двете са уникални археологически находки, поселища. Ние искаме сега от тях да направим добавена стойност като културно историческо наследство.
А каква е разликата? Разликата е, че едното от тях е фалирало. Тоест Сердика днес процъфтява, Перперикон – не.
И когато говорим, че в бизнеса фалитите имат здравословен характер, може би трябва да помислим дали в поселищата в нашите селищни системи този въпрос също не стои актуално.
Тръгвам именно от един такъв хамлетов въпрос с уважение към Негово Превъзходителство посланик Янсон. Още повече и примерът, който той даде в своето приветствие за зелените технологии, е уникален пример точно по темата, която днес ни е събрала. Как от вятъра, с който те разполагат, са си направили една великолепна индустрия, тоест ветроенергийните паркове, ветроенергийните производства. И как тази индустрия те са я превърнали в експортна, тоест вятърът е захранвал развитието на тези технологии, превръщайки производството в експортно ориентирано и добавяйки стойност по вертикала. Защото днес вие в централата на тази компания можете да намерите един от най-мощните суперкомпютри в света. На всяка една перка има датчици, които събират огромно количество информация. И ако някой от вас поиска, в този компютър може да намери ветровата обвивка на България на 100 м височина, ако иска – на 80 м. и така за целия свят.
Ние говорим за активите и кой как ги трансформира. Защото в нашата Конституция списъкът на активите – изключителна държавна собственост, вие ще намерите имената и радиочестотния спектър, крайбрежната плажна ивица, която трябваше да бъде брегова ивица, но така се случи. Но няма да намерим вятъра например. Няма да намерим слънчевата радиация. А и двата актива са наши. Ние доста бурно ги развивахме през последните две-три години и те могат да носят добавена стойност в един регион, давайки му едно конкурентно предимство, или в друг регион, там, където има слънце, там, където има вятър.
Тоест моето отношение тук е как ние трябва да се поучим от опита на други държави, в това число и на Дания, как от физическите активи ние можем по вертикала на стойността да генерираме добавена стойност и да създаваме интелектуални активи.
Великобритания например е много добра илюстрация как от тяхната ВиК индустрия, тоест когато те тръгват да си подобряват ВиК сектора, това, което ние влачим дълги години, превръщат водната индустрия на Великобритания в експортно ориентиран сектор. Тоест в Дания те не изнасят вятър, изнасят технологии, системи, решения, но ухау, мениджмънт. Същото правят британците, изнасяйки мениджънт, софтуер, филтри, технологии и т.н. във водната индустрия, която са си я развили и тя е помогнала на Великобритания да дръпне напред в този световен бизнес.
Ето това за нас е изключително важно – да се опитаме да го осъзнаем и да намерим тези центрове, където това може да се случи.
Аз например бих репликирал и колегите, които говориха преди мене, и това, което сега става вече като гореща тема – енергийната ефективност на сградния фонд, санирането на сградния фонд. Няма да имаме добър резултат от такива инвестиции, ако ние преди това не вкараме професионален мениджмънт в сградите. Тоест независимо дали са жилищни, дали са административни, дали са индустриални, преди да почнем да харчим пари трябва да въведем професионален мениджмънт.
Ето няколко сигнала, които дават потенциал като потвърждение на това, което искам да внуша на аудиторията.(Показва.).
Има в света едно изключително влиятелно професионално общество, което се занимава с управление на активите и поддръжката. Защо? По световни оценки между 15 и 20 процента от брутния вътрешен продукт в света се харчи за ремонт и поддръжка, в зависимост от това коя държава колко е конкурентна. По-конкурентните харчат по-малко, по-изостаналите харчат много за ремонт и поддръжка.
В Европа има много влиятелно общество на национални формации. Това общество до преди пет години свършваше на хърватската граница. Днес или следващия месец Европейският конгрес по управление, ремонт и поддръжка ще бъде в Белград. Тоест пълзи на изток, но все още не е стъпило на наша територия. Тоест в България един от проблемите, които имаме, е професионалното отношение към управлението на физическите активи, ремонта и поддръжката. Корупцията, ако щете, е следствие на отсъствието на това професионално отношение.
Тоест ние имаме един скрит потенциал все още, където, ако въведем професионално отношение, ако въведем тези системи, които са великолепни и са разработени по цял свят, ще има и нови работни места и то за млади технолози.
Инфраструктурата по световни оценки е вторият сектор след банковия, който е най-големият бенефициент на IT технологиите. Тоест отново работни места за млади хора.
Най-накрая съм изписал корупционният фонд, малко закачливо. И там има огромен ресурс, който младите хора, ако насочат своето внимание и усилия, а също и старание да го редуцират, за тях от веригата на стойността ще има повече средства. Тоест ние можем да го борим с институциите на властта, на вътрешните работи, на специални държавни институции, но можем да го борим и като нещо, което, ако не е там, ще бъде инвестиция в младите хора.
Тук има едно определение за клъстерите, което аз няма да чета. Има достатъчно студенти и преподаватели. По-скоро ще мина към примерите на следващия слайд.
Клъстерът, който представлявам пред вас, е индустриален клъстер. Виждате, изписани са неговите учредители – това са големите компании в добива и преработката на мед и злато. С няколко думи да го характеризирам. Тук липсват някои – при нас са Дойчебанк, Шенкер, има и други.
По следващия слайд ще дам малко характеристика с какво е интересен този клъстер. Имаме безспорно природен ресурс - това са руди на цветни метали. Естествено, че сме екологично не най-симпатичните, но такава е индустрията. Регионът потребява над 3 процента от вътрешното потребление на електроенергия в страната. Характерен е като повечето минни райони по света с малки населени места наоколо, разпокъсани. Същевременно този клъстер прави 18 процента от експорта на страната и 7 процента от брутния вътрешен продукт. Тоест ние говорим за една солидна индустрия, която се интегрира, търсейки не само конкурентни перспективи, но и потенциал да създаде следващата перспектива на този регион, тъй като ресурсът рано или късно ще свърши.
Ето някои проекти. Това са ни ключови области – околната среда, тоест мониторинг и възстановяване на околната среда, водните баланси, тъй като ние сме и големи консуматори на вода, инфраструктурата, съответните водни технически съоръжения.
Регионът ще бъде газифициран – министър Добре преди малко говори. Този район по някакви парадоксални причини няма газ, така че има договорки с ръководството на Булгартрансгаз. Сега ще бъде прекаран газ до региона.
Има много проекти за индустриална енергийна ефективност, които се реализират. Тук е образование, обучение, изследване, развити.
На следващия слайд – ето ви един проект, върху който работим. Разбира се, това е част от ключовото послание, че бизнесът трябва там, където има живот, потенциал, бъдеще, да осинови образованието. Тоест отиваме с вас в зоопарка и виждаме в една клетка катеричка, а там пише кой я е осиновил, виждаме елен, ягуар или нещо друго. Тоест има осиновители. Сега правителството започна да осиновява и спортни отбори – не е лошо. Например както „Берое” стана осиновен като футболен клуб, нищо не пречи и „Беро еколидж” да се появи и също да бъде осиновен от бизнеса.
Друг пример от спортна тематика – „Лудогорец”. Видяхте, когато бизнесът хване един сериозен проект в спорта, как го изкарва в топ-лигата. Нека същото да стане и с колежите. Така че ние имаме един такъв проект.
Следващия слайд. Това е предизвикателство. Ще кажа само няколко думи, тъй като виждам, че нямам много време. Ако направите едно внимателно оглеждане във Варна, в света няма такъв регион с такава картина енергийни компании. Няма време да ги изреждам всички, които са пласирани там – и световни гиганти.
Какво обаче ние правим от това нещо? Къде е черешката на тази торта? Варна има огромен потенциал да бъде черноморският център за научни изследвания, за образование – и то високата проба, магистри, доктори.
Да мина на следващия слайд – разбрахте тук сигнала. Вземете картата на България, отворете пергела в радиус 100 км. Няма в Европа такъв хидроенергиен център. Нека Пловдив да изконсумира този потенциал, нека да лобира, дори и депутатите от Пловдив, центърът на хидроенергетиката в България да бъде в Пловдив. Нека да създадат хидроенергиен факултет, нека да докарат чужди студенти, магистратури, докторантури. Футболният клуб на Пловдив да бъде „Хидрите”, а не „Локомотивите”, защото няма от БДЖ пари и реформи. Това също е потенциал.
И няколко последни сигнала. Част от тях ги казах. Настоятелствата в университетите и в училищата трябва да влязат в оценката. Тоест това е послание и към министерството.
Имаме все още – това е поради зрялост на бизнеса, неудовлетворително участие на бизнеса в настоятелствата. Тръгнаха в началото престижно, но ефектът засега е малък.
Всяка вечер ние гледаме новини, след това гледаме спорта, гледаме времето, а обикновено за образованието в новините имаме лоши примери. Тоест тази стара традиция от десетилетия защо да не я разбием и както си има новини за спорта, което е индустрия, много добре, така да си има 10 минути новини за образованието, хубавите примери.
Приключвам с това, което миналата седмица излезе. Безспорно световен бранд, списание. Класирани са влиятелните българи. Много по-добре е според мене Министерството на образованието, младежта и науката всяка година на 24 май да прави най-влиятелната класация у нас на най-влиятелните българи и министърът да им връчва резултатите от тази класация на стълбището на Алма матер, тоест там, където има два паметника точно на такива хора, които някога са направили нещо добро. Благодаря за вниманието.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря и аз, господин Минков. Регионалните аспекти действително са изключително важни. Много подходящи примери се дадоха с клъстера, с осиновяването. Мисля, че тези проекти бяха наградени – в Челопеч връзката на бизнеса с образованието.
Преди да минем към дискусията, ще помоля господин Петър Нацев, който е съветник в отдел „Информация и комуникация” в Представителството на Европейската комисия в България, да говори на тема „Младежта в движение”. Нека презентацията да е в рамките на десетина минути.
ПЕТЪР НАЦЕВ: Благодаря. Разбира се, и аз ще се радвам да остане малко повече време за дискусии. Така че съвсем накратко ще щрихирам на европейско ниво каква е ситуацията с младежите и излизането им на пазара на труда и какво прави Европейският съюз.
На първо място, благодаря за поканата за тази дискусия. За мене е изключително полезно да видим гледните точки и конкретните проблеми в България на различните заинтересовани страни.
Но защо точно „Младежта в движение”. „Младежта в движение” е една инициатива на Европейския съюз, която цели да приобщи младежите и по-лесното им излизане на пазара на труда. Това е една инициатива, която е по-малко известна от „Младежта в действие”, която е по-популярната.
Преди да се спра малко по-подробно на инициативата „Младежта в движение”, искам само да обърна внимание, че качественото образование и обучение, успешната интеграция на пазара на труда и мобилността на младите хора се включва и за постигане на целите на Стратегията „Европа 2020”, за която всички знаем.
В същото време в момента младежката безработица в Европейския съюз като цяло е на ниво 22 процента. Вчера бяха публикувани и сигурно сте разбрали за тях, данните за февруари месец 2012 г. Точните данни средно за Европейския съюз са, че безработицата сред младежите от 15 до 24 години е 22,4 процента.
В същото време имаме данни за Европейския съюз като цяло - над 6 млн. души напускат средното образование, без да са го завършили.
Също така имаме прогнозни данни, че до 2020 г. за поне за 35 процента от всички работни места ще се изисква висока квалификация, като за момента това е за 29 процента. Това означава, че още 15 млн. повече работни места от днес ще изискват висока квалификация, което пък е едно предизвикателство за младите хора, голяма част от които, както виждате, дори не завършват средно образование.
Разбира се, една от важните цели на „Европа 2020” е поне 40 процента от 30-34-годишните да са завършили поне висше образование или равностойно образование.
Имаме няколко проблема на европейско ниво. Това е, че над 14 процента от 18 до 24-годишните са с незавършено средно образование. А практически тези 14 процента от 100 млн. млади хора в Европа биха имали сериозни трудности да се включат в този голям процент от работни места, които изискват висока квалификация.
Разбира се, като цяло предизвикателство за Европейския съюз е, че наличието на висша образователна степен в Съединените щати е над 40 процента, в Япония е над 50, в Европа те са малко над 30 процента.
Искам да маркираме най-важните цели на стратегията „Европа 2020”:
Намаляване на процента на лицата, които отпадат от образователната система – под 10 процента.
Вече споменах, че минимум 40 процента от хората на 30-34 години са със завършено висше образование.
Друго ключово в тази насока – 75 процента от хората в трудоспособна възраст да бъдат заети.
На другите цели няма да им обръщам внимание за момента, тъй като те не са толкова важни.
Преминавам конкретно към инициативата „Младежта в движение”, която се определя от Европейската комисия като водеща за подобряване на младежката заетост. Тя цели да подпомогне успешната реализация на младите хора и е една рамкова програма, която обявява нови приоритетни действия и укрепва съществуващите действия на равнище Европейски съюз. Тя действа в три области за постигане на целите „Европа 2020”:
Подобряване на образователните и учебните системи;
Насърчаване на заетостта и
Увеличаване на мобилността на младите хора.
Няколко са основните направления, в които тя действа.
На първо място, интелигентният и приобщаващ растеж, който зависи от предприеманите в рамките на системата за учене през целия живот. Вече беше споменато, че в България ученето през целия живот не е достатъчно добре развито според възможностите, които съществуват.
Европа трябва да разшири кръга за възможностите за обучение на младите хора като цяло, като това включва и подкрепяне на придобиването на умения чрез неформални образователни дейности. Затова 2011 г. беше европейска година в доброволчеството. Защото благодарение дори на доброволчески инициативи младите хора биха могли да придобиват начален опит, който да им бъде една добра стартова позиция в реализацията им на пазара на труда по-късно.
Също така Европа трябва да увеличи дела на младите хора с висше образование, но това може да стане само чрез развиването на европейското образование като много по-привлекателно. Вече беше споменато на няколко пъти това, че само два европейски университета са в първите 20. Затова се предвиждат различни мерки за насърчаване на мобилността на студентите и изследователите и насърчаване на развойната дейност в университетите, като до 2020 г. имаме за цел в Европа всички млади хора да имат възможност да получат част от образованието си в Европа.
Знаете всички за програмата „Еразъм”, която вече 25 години действа. Над 3 млн. млади хора са участвали в нея и ние я отчитаме като един от големите успехи на европейската интеграция в рамките на образованието. Защото тази възможност младите хора да се обучават за част от образованието си в Европа дава един поглед към възможностите в целия Европейски съюз и на пазара на труда в целия Европейски съюз, а не само в собствената държава. Това ще стане чрез координирана политика за идентифициране на нуждите на равнище Европейски съюз, но също така ще стане и на национално равнище.
След малко ще кажа няколко думи за конкретни мерки, като „Моят първа работа с EURES” и т.н.
Това е само една таблица с конкретните данни за безработицата сред младите хора. Както виждате, за България през 2011 г. тя е била малко над 25 процента, а според изнесените вчера данни на ЕВРОСТАТ вече около 32 процента е безработицата сред младежите.
Спирам се на няколко инициативи в рамките на общата програма „Младежта в движение”. Това е инициативата „Възможности за младежта”, която беше обявена в края на декември 2011 г., която предвижда конкретни мерки специално за 2012 и 2013 г. Целта е да се подпомогнат търсещите работа младежи, напуснали училище, или да си намерят бързо работа, или да се върнат в училище, или да се насочат към професионално обучение, което да им даде допълнителна квалификация и да отговори на нуждите на трудовия пазар, а също да се помогне на хората с висше образование да осъществят първата си работа или професионален стаж по направлението, в което са учили.
Конкретните цифри ще ги прескоча. Но целта е 5000 младежи да си намерят работа в друга държава членка, като по този начин се подобрява мобилността на младите хора. Дори днес, в този момент Агенцията по заетостта, която отговаря за България, организира едно запознаване на различни информационни мрежи в България с възможностите, които съществуват за това.
И една много полезна инициатива за мене, която в България е недостатъчно добре позната, това е „Еразъм за млади предприемачи”. По тази програма нови или бъдещи предприемачи имат възможност да отидат в малки и средни предприятия в други държави членки, да придобият опит за това как се управлява, как се менажира ежедневно едно малко и средно предприятие и в същото време приемащите предприемачи да имат възможност да приемат нови идеи от други държави и да установят контакти за развиване на бизнеса си в рамките на вътрешния пазар на Европейския съюз. Този обмен се финансира частично от Европейския съюз и е нещо, за което в България има три контактни точки – в София, Варна и Русе и е страхотна възможност за млади хора или млади предприемачи, които имат идеи да започнат бизнес или вече са го започнали, да придобият практически опит за това как се случват нещата.
Две думи за кампанията „Youth at work” – „Младежта на работа”, която е част от кампанията „Младежта в движение”. Тя цели да повиши осведомеността сред младите хора и малките и средни предприятия конкретно за създаването на контакти между тях, като така се подпомагат възможностите младите хора да си търсят работа и да постъпят в малките и средни предприятия, било за професионален стаж, било директно за започване на работа. Повишава се осведомеността на малкия и среден бизнес за ползите от наемането на млади хора и се използват съществуващите инструменти, които така или иначе вече са на място и могат да се ползват като финансиране от тях. Това става чрез различни информационни сесии, дни на кариерата и т.н.
Повече бих добавил някои интересни неща в рамките на дискусията. Благодаря за вниманието.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря и аз, господин Нацев.
Нека да преминем към дискусията. Има записали се поне четири-пет човека, така че ще помоля в рамките на три-четири минути да продължат изказванията.
Има думата госпожа Деяна Костадинова, съветник на президента.
ДЕЯНА КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви. Ваше Превъзходителство! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Аз се присъединявам към поздравленията, направени от преждеговорившите, за това колко е важна темата, която обсъждаме днес. Именно поради това съм изключително изненадана да видя, че днес няма представители на един от основните играчи, на един от основните ангажирани с тази тема – Министерството на труда и социалната политика.
Но тъй като сме се събрали тук, за да можем да разгледаме пълната картина за това какъв ангажимент е поела държавата по отношение на младежката безработица и включването на младежите активно в икономическия и социален живот на страната, аз ще си позволя да направя едно неинституционално изказване – не като представител на президентството, а по-скоро чисто информативно изказване. Тъй като по стечение на обстоятелствата бях заместник-министър на труда и социалната политика известно време и считам, че е мой дълг да представя част от нещата, които са предприети в тази посока.
Преди всичко искам да обърна внимание на част от инициативите, които са финансирани по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Госпожа Евтимова описа две от най-значимите от тях в тази насока. Но може би знаете, миналия месец Министерският съвет гласува една нова инициатива – „Работа за младите хора в България”. Тази инициатива беше приета именно поради факта, че българското правителство е осъзнало значимостта на проблема, свързан с намирането на първа работа на младите хора. Макар България да не е в групата на тези държави, където младежката безработица е най-висока, все пак в дългосрочен план това е един изключително значим проблем. Затова е важно да се предприемат мерки своевременно.
Тази инициатива цели да събере на едно място и да координира усилията на всички институции, на всички партньори по отношение на намирането на работа на младите хора в страната.
Няма да ви запознавам подробно с нея, но искам да обърна внимание на един от механизмите, който ще бъде използван в рамките на тази инициатива. Това е сключването на национално споразумение със националните партньори, наречено „Първа работа”, което ще даде възможност да се обединят усилията и на правителството, и на представителите на синдикатите и на работодателските организации за това по-бързо да се гарантира преходът от училище към първата работа на младежите.
Както може би знаете, и по оперативната програма, и с бюджетни средства по Националния план за действие по заетостта се финансират редица проекти, които дават възможност на младите хора, завършващи висше образование или професионално обучение, да започнат бързо работа. Това са проектите, насочени към стажуване. Има възможности и за младите хора за осигуряване на чиракуване за тези от тях, които не притежават съответното образование.
Тук аз ще подкрепя напълно тезата, изказана от господин Колев в рамките на неговата презентация, за това, че е необходимо разработването на цялостна система за стажуването. Отделните проекти са много хубаво нещо, те дават възможности, дават стимули на работодателите да наемат млади хора, но не са достатъчни, за да могат да гарантират една цялостна политика. Така че действително това би било една добра инициатива.
По отношение на необходимостта от това да се изгради цялостна система за прогнозиране на потребностите от кадри с определена професионална квалификация, такава, каквато е необходима на бизнеса. Може би сте информирани за това, че такава инициатива вече съществува в рамките на Министерството на труда и социалната политика. Миналата година беше реализиран един пилотен проект, финансиран по програма „Прогрес”. От началото на тази година по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” е финансиран такъв проект за изграждане на система за средносрочно и дългосрочно прогнозиране на потребностите от кадри с определена квалификация.
И последното нещо, на което искам да обърна внимание, макар то да е в сектора на госпожа Евтимова, е по отношение на професионалното ориентиране. Действително това е един много сериозен проблем - очакванията, с които младите хора излизат на пазара на труда, и разминаването им с действителността. Затова създаването на цялостна система за професионално ориентиране на децата още в ученическа възраст е от изключително значение за това те след това бързо да намерят своята първа работа. И такъв проект също има финансиран по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за изграждане на центрове за професионално ориентиране в 28 областни града.
Това са част от инициативите, които допълват картината какви са проблемите, свързани с младежката заетост, и какъв е отговорът на държавата по отношение на тях. Благодаря ви.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря, госпожо Костадинова. Давам думата на господин Тончо Томов, научен ръководител на проекта по изграждане на система за оценка на компетентности, нещо, което е в пряка връзка с тематиката днес, към Стопанската камара. Той ще покаже съвсем накратко два-три слайда. Тези чанти и материалите в тях са част от този проект. Заповядайте, господин Томов.
ТОНЧО ТОМОВ: Благодаря, господин председател. Ще се опитам да направя преход от презентацията на господин Колев. Колкото и да е тъжно, общо взето митът за квалифицирания българин вече свърши. Доста авторитетно проучване по поръчка на Европейската година се осъществява всяка година в страните от Европейския съюз и обхваща други страни от 2010 г. То включва три клъстера от компетенции, свързани с глобалната икономика на знанието, професионалните умения, свързани със специфичните за секторите умения и компетенции, и компетенциите, свързани със социалната интеграция, грамотност и основни умения.
За съжаление България е на последно място през 2009 г., за 2010 г. сме някъде на предпоследно място. Нямаме още данните за следващите години.
Един от проблемите, които каза господин Колев, е, че 48 процента от работните места се заемат хора с много висока квалификация. Но всъщност не става дума за свърхквалификация, става дума за структурен проблем на пазара на труда. Защото тези хора са с висше образование, но то не съответства на спецификата на длъжността.
Защо е този проблем. По едно изследване, една международна класификация програми с академична ориентация на висшите училища, програми с професионална ориентация, програми с инженерна ориентация – и ето го резултатът в България. Вижте какво става в последните години.
Няма време да коментирам за така наречените стемумения. Пазарът изисква все повече специалисти и със стемумения, технически, инженерингови, математически. На практика виждате как се развива образованието, включително и държавната поръчка, публичните средства, които отиват в образованието.
Оттук тръгваме и от много други причини с разработването на проекта на Българската стопанска камара „Създаване на система за оценка на компетенциите” по сектори.
Бих казал в тон на дискусията, че приветстваме този проект на Министерството на образованието, младежта и науката, но не мисля, че той ще даде такъв ефект. Защото проблемът е, че когато едно предприятие се свързва с някое висше учебно заведение, то има свой контекст и нещата трябва да се търсят на по-високо ниво, на ниво професия, на ниво специалност и на ниво икономически сектор като тенденция.
Какво правим в тази връзка. Най-общо проектът включва секторни анализи, ежегодни проучвания, национални анализи, разработване на пълно ноу хау в областта на разработване и внедряване на компетентностни модели в предприятията.
Защо правим това. Защото считаме, че за да оценим потенциала на работната сила, за да оценим компетенциите на човек, който заема дадена длъжност, дадена професия, ние трябва да имаме стандарти. Образователните стандарти задават резултатите от ученето. Но професионалните стандарти задават това, което иска бизнесът, това, което е нужно в момента. Те са свързани точно с компетентностните модели. Ето го мостът между образователни и професионални стандарти, между резултатите от учене в образованието и изискването на бизнеса към кадрите, които постъпват към него.
Създавайки информационната система, ние считаме, че трябва да изградим и изграждаме много широка референтна мрежа, изграждаме я по сектори, в 20 икономически сектора, ключови сектори за развитието на икономиката. Изграждаме я на регионално равнище – 10 регионални центъра за оценка на компетенциите.
Характерното за тази национална референтна мрежа е, че привличаме представители на заинтересованите страни. Тя се изгражда на трипартитен принцип с участието на работодатели, с участието на институции, които оперират на пазара на труда, доставчици на образование, с участието на синдикати и други заинтересовани страни.
Мащабите, които реализираме с проекта – вече сме в средата на неговото изпълнение, са създаване на секторни консултативни съвети по заетостта и уменията, 20 на брой, обхващат някъде около 400 представители на такива институции. Обхващаме 200 пилотни предприятия, обучаваме и сертифицираме 400 оценители на компетенции, с помощта на 20 консултантски агенции разработваме секторни компетентностни модели и разработваме компетентностни профили. В момента сме разработили 76. Целта е до края на проекта да разработим общо 500 компетентностни профили на ключови за секторите длъжности.
Ако вземем близките аналогични до тях длъжности, става дума за 1500 длъжности. Националния класификатор на професиите и длъжностите обхваща около 5000 длъжности.
Естествено една от основните цели е да взаимодействаме с висшето образование, с професионалното образование, с институциите на пазара на труда. Има много голям интерес от висшето училище. Ние също сключваме споразумение, като считаме, че тези модели стандарти, които разработваме, би трябвало да са в основата на учебните планове и програми, както и на държавно образователните изисквания. Тези 20 съвети, които сме създали, си взаимодействат и с изграждащите се в Европейския съюз европейски съвети по заетостта и уменията.
Ще спра до тук. Благодаря ви. Ако има въпроси, ще отговоря.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря. Стана ясно за целите на проекта и че тези образователни стандарти трябва да се извеждат именно от професионалните стандарти, за да се осигури тази приемственост и взаимно проникване на бизнес – образование.
Давам думата на господин Цветан Симеонов, председател на Българската търговско промишлена палата. Заповядайте, господин Симеонов.
ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Благодаря. Госпожо Панайотова, Ваше Превъзходителство, уважаеми участници! Темата е интересна, предизвикателна и нейното решаване ще осигури за България, а и за Европейския съюз устойчиво развитие, което е много важно за всички.
Искам от самото начало да изкажа своето задоволство от приоритетите, които Датското председателство предвиди. Преобладаваща част от тях показват една загриженост за бъдещето на Европейския съюз. Оказва се, че и малките страни – това ни вдъхва на нас кураж – могат да измислят добри приоритети и да ги реализират добре.
Разбира се, има елементи, по които ние като представители на бизнеса не сме съгласни. Най-важният, това е европейският бюджет, който тази година ще бъде с 5 процента по-висок, в условия, когато всички – и бизнес, и неправителствени организации правят ограничения в своите разходи.
За съжаление, господин Добрев, министър на икономиката, енергетиката и туризма, излезе. Но мисля, че е време вече да престанем да се хвалим с това какви хора ще прикрепим към някоя фирма, за да бъдат преодолени по-лесно пречките, които ние създаваме пред всички фирми в България с тежката администрация. Трябва да се стремим към това не някой да помага на голямата фирма, за да мине за три дни разрешението, а да направим така, че всички да могат да го получават за три дни. Иначе къде отива широко декларираният лозунг за предимството, което ще даваме на малките и средни предприятия? В този смисъл е добре да се помисли.
Да не говорим за високите прагове в европейските проекти, които изключват малките, микропредприятията в участие на проектите.
Отиваме към образованието и бизнеса. Две неща са изключително важни. Ще започна с положителните неща, а след това ще си позволя малко критика по проекти, които вече бяха тук рекламирани.
Първо, все още е недостатъчно обучението в предприемачеството в България. Ако трябва от детската градина да се въведе, да се въведе, защото иначе ние пускаме кадри, които са негодни да си направят един най-обикновен бизнес план.
И другото, което е – още от детската градина да се работи, има такива примери в Европейския съюз, в учебната практика да се възпитава иновативността на децата. Много кръжоци трябва да има, много възможности за развитие на техните интереси.
Сега, поради ограниченото време на изказванията, ще се изкажа за това, че проектите са хубави, бяха ни раздадени чудесни брошури, намеренията звучат прекрасно. Аз ще ви кажа как работи един проект – „Създаване на заетост за младежи чрез осигуряване на възможности за стаж”. Българската търговско промишлена палата пое предизвикателството да назначи двама души. Чета ви какво трябва да се направи:
Заявка за това нещо - хубаво, че има образец;
Съдебно решение с „Вярно с оригинала”, издадено 6 месеца преди това;
Базата данни - намира се в ръцете на държавата и никой не е длъжен да доказва факти, които са в ръцете на държавата;
Копие от документ за регистрация от Булстат – също се намира в държавата;
Декларация за получени минимални помощи – това е хубаво;
Заверено копие от трудовия договор на този, който ще бъде ментор;
И отгоре на всичкото копие от трудовата книжка. Трябва да се докаже една година стаж. Всичко това го има в НОИ. Знае се това лице колко време работи по тази специалност.
Оттам нататък се подписва договор „Ново начало – От образование към заетост” по образец. Хубаво е, че има образец;
Свидетелство за съдимост на всички лица, които управляват предприятие и кандидатстват за това;
Списък на одобрените лица;
Това е само за фазата на подготовката. Продължаваме по-нататък.
Ежемесечни списъци, планове за работа на ментора и отделно на стажанта. Всичко това на книжни носители. Отгоре на всичко ги загубват в съответната институция и трябва повторно да се дават.
Всичко това, ако искате да направите хубав проект. Намеренията са едно, осъществяването им е нещо съвсем друго. Направете го през интернет.
Контрольори. Пристигат, за да проверят хората на място ли са. Колко места ще проверят за един ден? – Две места. След като има елементарен начин. Ако искате, напишете задължение да са по цял ден в скайп. Включвате, виждате камерата дали са на работното място. Един контрольор по този начин ще може да провери 100 души стажанти, които работят. Елементарни неща. Има и млади хора в министерствата. Всичките тези неща трябва да се прилагат.
И всичко това, уважаеми дами и господа, за 200 лв. заплата. Извинявайте, ако мислите, че така ще се реализират проекти и ще се усвоят както трябва европейските пари, на грешен път сме. Говорим за това, че трябва да се въведе електронно правителство, говорим за това, че всички тези бумащини трябва да се премахнат. Благодаря за вниманието.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря, господин Симеонов. Има реплика от госпожа Евтимова, заместник-министър на образованието, младежта и науката, във връзка с този въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Само да отбележа, че на последната страница на брошурите пише, че само по електронен път се подават предложенията. Така че действително работим в тази посока. И това е втората процедура, която обявяваме само по електронен път.
КАМЕН КОЛЕВ: Да вървим напред. Има думата Петър Андонов, КРИБ, директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците.
ПЕТЪР АНДОНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаема госпожо Панайотова, Ваше Превъзходителство, уважаеми колеги! Бих искал да благодаря на Парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове за организацията на днешната дискусия, която безспорно е изключително важна.
Бих искал да направя няколко съвсем кратки бележки.
Първо, ние говорим за системата на прогнозиране на потребностите на бизнеса от работна сила през следващите години. Мисля, че това е един изключително важен въпрос, който е свързан най-малкото с поне три неща.
На първо място, то е свързано с това как се развива диалогът между правителството, бизнеса и образователните институции относно центровете за растеж в българската икономика. Мисля, че в тази посока се очертава един консенсус, какъвто виждаме и на днешната дискусия. Става дума за иновациите, за технологичното обновление, за развитието на зелените технологии, за енергийната ефективност и, разбира се, за ролята на усвояване на европейските фондове и на други европейски програми като средство за постигане на всички тези цели.
Разбира се, много важна е тук и ролята но програмата „Европа 2020”, ролята на приоритетите за финансиране по различните оперативни програми през следващия период – 2014 – 2020 г., където, разбира се, един много съществен проект ще бъде инфраструктурата. Мисля, че това пролича в част от изказванията, например на господин Минков, който обърна внимание върху ВиК сектора.
Според мене една такава система за прогнозиране на потребностите на бизнеса от работна сила е много важна, защото ние се натъкваме на един изключително странен парадокс. Виждаме високо ниво на младежката безработица в различните страни на Европейския съюз, не чак толкова, но все пак високо и в България. От друга страна, ние виждаме, че тази висока младежка безработица е изправена срещу застаряване на населението в Европа.
Защо се получава един такъв парадокс. Очевидно проблемът е в образователната система, в начина на комуникацията между бизнеса и университетите.
Тук бих искал да направя една бележка накратко. Аз мисля, че университетите трябва да работят, разбира се, по модела на бизнескомпаниите, да оформят продукта, който те предлагат, маркетингово. Много важно е в самите университети да бъдат създадени бизнес компании от типа стартиращи компании, които да се фокусират върху различни иновации, да привличат бизнес ангели или други бизнес идеи, които да действат в съответните университети, да осъществяват трансфер на технологии, да дават определен продукт. Мисля, че именно по този начин много по-лесно би се осъществил преходът от университета към първото работно място на завършилите студенти.
Още нещо, което бих искал да кажа, е, че е необходимо именно обучението за цял живот да се превърне в една такава ниша, тъй като има вече много хора в България, които в по-късна възраст своето умение. Мисля, че това може да бъде един нов пазар за съответните университети, които в този смисъл да идентифицират и своите силни страни. Благодаря.
КАМЕН КОЛЕВ: Има думата господин Иванов – изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
ДОБРИН ИВАНОВ: Благодаря, господин Колев. Чухме възможностите на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, на оперативна програма „Конкурентоспособност”, чухме за нуждите от иновации, зелени технологии. Моето изказване ще бъде с малко по-негативен характер. Бих искал да се спра върху безработицата, по-скоро върху младежката безработица, факторите на младежката безработица и сериозния проблем, който генерира младежката безработица – това е ранното отпадане на деца от училище.
Вчера излязоха данни за месец февруари. За месец февруари безработицата в България е достигнала 12,4 процента, което е с 0,2 процента повече от безработицата през януари и с 1,3 процента повече от безработицата за февруари 2011 г. Това означава между 40 000 и 50 000 работни места, загубени в рамките на една година. Това означава 40 000 – 50 000 повече безработни български работници и служители.
Още по-тревожни са данните за младежката безработица. Това са цифри, които чухме вече на тази кръгла маса.
Към края на 2011 г. според данни на Националния статистически институт 65 000 български младежи са били без работа или това са 26,6 процента от младежите между 15 и 24-годишна възраст.
Данните на ЕВРОСТАТ за февруари са 32 процента. Тоест в рамките на два месеца младежката безработица се увеличава драстично, при средно за Европейския съюз 22, 4 процента.
По-тревожното е, че реалната безработица сред младежите, не статистически измерената, а реалната безработица е може би два пъти повече от статистически измерената безработица, което означава, че автоматически България се нарежда на едно от първите места по младежка безработица, редом до страни като Испания, Гърция и Португалия с безработица над 50 процента.
Темповете на нарастване на безработицата са високи. И ако се спази тази тенденция, наистина ще бъдем пионери в младежката безработица в Европа.
Има няколко тревожни факти, на които трябва да обърнем внимание.
Половината от безработните млади хора са повече от една година без работа, като всеки шести от тях никога не е започвал работа. Това е много пагубно за създаването на трудови навици и за поддържането на трудови навици сред младите хора.
Има един парадокс в България, на който сме свидетели. В България се създава потомствена безработица, тоест безработни млади хора, произхождащи от семейства на безработни, тоест хора, които са деца на безработни родители.
През последните години се наблюдава драстична промяна на структурата на младежката безработица. Преди две години сред безработните млади хора доминираха ниско образовани, слабо квалифицирани младежи от малцинствените групи и от селата. Сега вече това не е така. Сред безработните млади хора са все по-високо квалифицирани и образовани хора.
И един резултат от младежката безработица. Нарастващата младежка безработица тласка младите хора повече към емиграция. Над 90 000 млади безработни заявяват ясно намерението си да напуснат страната в търсене на работа зад граница
Безспорно е, че връзката между безработицата и образованието е обратна. Тоест колкото по-високо е нивото на образование, толкова по-ниска е безработицата.
Тук е мястото да поставим проблема за ранното отпадане от училище. Неслучайно това е един от основните приоритети на Стратегията „Европа 2020”, където целта е да се редуцира делът на учениците, преждевременно напуснали училище, на нива под 10 процента.
Говорейки за проблема за ранното отпадане от училище, би трябвало да споменем за отражението му в дългосрочен план. Хората с по-ниско образование имат значителни трудности при намирането на работа и получават по-ниско заплащане за труда си, което води до по-нисък стандарт на живот, което е сериозен проблем.
Повишаването на тежестта върху социалните системи е също сериозен проблем, тъй като безработните млади хора са ползватели на социални помощи и услуги, а не са вносители на социални осигуровки и не подкрепят осигурителната система.
Като цяло мога да направя само няколко заключения. Образователните и обучителните системи трябва да бъдат модернизирани и да се повиши ефективността и качеството на образователните и обучителните системи. Образованието трябва да стане стратегически приоритет на държавата. Благодаря за ниманието.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Давам думата на господин Димитров – председател на Комисията по външна политика и отбрана в Народното събрание. Заповядайте, господин Димитров.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин председател, Ваше Превъзходителство, дами и господа. Аз ще съм максимално кратък, тъй като както гледам, различия относно проблемите в мненията няма.
Започвам в началото с един въпрос относно конкурентността на Европа и кога тя ще настигне Съединените американски щати. Ако я караме така, отговорът е много простичък: никога. И ще ви каза защо. През следващата година Съединените щати планират около 5 процента безработица. След цялата им гигантска криза, през която минаха, за няколко години само те стигат до 5 процента. А виждате числата, с които ние в Европа сме предизвикани да се справяме, като някои държави в Европа, като Германия, Австрия и т.н. горе-долу се приближават до данните на Съединените щати, но за съжаление те са огромно изключение.
Относно България. Стана дума да се въведе предприемачеството и в детската градина, за да могат повечето да пишат бизнес планове. Така е, само че ще добавя едно допълнение. Всъщност първо трябва да започнем от доста по-фундаменталното място, а именно въобще да имат желанието да пишат такива планове, а след това как да ги пишат. Тъй като в момента на голяма част от хората им липсва желанието да бъдат предприемчиви, да гледат на себе си като предприемачи, като хора, които могат да създават работни места. След това вече идва умението да напишеш бизнес план.
Относно университетите. Всички го казаха няколко пъти, няма да се повтарям. Изцяло трябва да се предифинира причината за тяхното съществуване, те да не съществуват самоцелно, не да съществуват, за да издават дипломи. Много често слушам да се говори, че има много университети в България, всички ще станат висшисти. Моят въпрос е: е и? И да станат висшисти! Една диплома, ако няма съдържание, е безсмислена. Оттам идва огромната безработица сред така наречените образовани хора, тъй като те всъщност не са образовани. Те просто имат диплома. Трябва да направим разлика между едното и другото.
Така че смятам, че не е реалистично да се очаква бизнесът да прави това нещо, тъй като бизнесът е раздробен. Деветдесет процента от работните места се създават от малки и средни предприятия. Говорим за бизнеси, които имат 5-10 човека. Те няма как да дефинират какво е необходимо за пазара, тъй като нямат тази информация. Но университетът има. Той е огромна институция и структура. И единственият му продукт е да създава хора, които след това си намират работа. Или ако са научни работници, да създават научен продукт. Това е единственото нещо, което има значение за това дали университетът е успешен или не.
Бих дал кратък пример. Станфордският режим ако може да бъде изкопиран от един университет в България, България ще се промени като държава.
Само ще кажа какво имам предвид. Първата инвестиция на създателите на Гугъл им е намерена от кого – от техния професор, тъй като той е гарантирал пред човек с пари, че тези хора имат добра идея. А този човек е имал доверие на професора. Така че виждате връзката. Университетът е този, който трябва да подаде ръка и да направи тази връзка. Още преди 100 години реално Станфордският университет тръгва в тази посока. И неслучайно създателите на Яхо, на Гугъл и на една камара други високотехнологични компании са започнали от Станфорд, който държи техните патенти до голяма степен и който се финансира съответно от успеха на своите ученици.
Следващото нещо искам бързо да го маркирам, е относно безработицата. Аз лично смятам, че една от причините да имаме такава огромна безработица е липсата на едно много основно нещо в нашето законодателство и това е гъвкавото работно време, почасовото заплащане. Младите хора искат, но не могат да работят гъвкаво. Защо? Защото те са редовно студенти, няма кой да те вземе на половин работен ден или на цял работен ден, когато си редовен студент. Трябва да има почасово заплащане, за да може тези хора да работят два часа днес, три часа утре, седем часа други ден.
Има две причини за съществуването на това почасово заплащане. Първото нещо, което е от изключителна важност – създават се работни навици, които младите хора масово нямат в България, тъй като твърде дълго учат, а след това на една доста голяма възраст, примерно 25 плюс, се оказва, че никога не са работили.
И второ, за бизнеса, който във време на криза много по-гъвкаво може да оцелява, без да освобождава хора, а просто да намалява техните работни часове и по този начин да си спасява ценните кадри.
Така че това е необходимо и в двете посоки и ще намали със сигурност младежката безработица.
И последно. Малко са големите бизнеси, които съществуват . Това, което чух от господин Минков, много ме зарадва и ме впечатли. Но за съжаление са много малко бизнесите в България, които могат да оправят нещата.
Виждам, че тук има представители на доста бизнес сдружения. Аз лично смятам, че в тези сдружения има възможността да се направи едно изключително важно нещо, а именно организацията относно рисковите инвестиции. Да се правят форуми, на които могат да се срещат млади хора с хора, които имат пари, тъй като в момента тази връзка няма къде да бъде осъществена. А едни бизнес организации са най-подходящите места, където може това да се случва.
Това има традиция в Съединените щати, където на определен период от време буквално в свободен формат се знае, че има организация, че ще дойдат 10 или 15, или 20 млади или немлади човека, които имат идеи, имат бизнес проекти, и в залата има хора, които слушат и гледат дали някой от тези проекти би ги заинтересувал, за да го финансират.
Тази връзка може да се направи от тези организации, тъй като на един млад човек, освен че му липсват пари, му липсва и професионален опит. Той не знае как да оцелее първата година в бизнеса. Но човек, който вече има бизнес, може да го посъветва. И смятам, че тази връзка вече може да осъществи бизнесът.
И последното нещо е административната тежест. Абсолютно съгласен съм, много ми хареса това, което прочетохте, но за съжаление това е във всеки бизнес. Когато погледнете списъка с документи, които са ви необходими, вие трябва да назначи един човек, който само с това да се занимава, ако вие искате да правите бизнес. Само че когато е начинаещ бизнесът, вие не можете да си го позволите.
Така че съм абсолютно съгласен и се надявам да успеем да намалим това нещо, тъй като то не е така просто и ролята на администрацията може да е доста голяма. С това приключвам. Благодаря.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря, господин Димитров. Това беше интересно сравнение между Щатите и Европа и къде се намира България на този фон. Но нека да пестим времето.
Има думата госпожа Ани Димитрова, която е директор Корпоративни комуникации в jobs.bg., една специализирана организация. Ще бъде интересно да я чуем. Заповядайте.
АНИ ДИМИТРОВА: Здравейте. Най-напред искам да благодаря на госпожа Моника Панайотова за организирането на днешното събитие. Наистина това е една много добра инициатива, която среща на едно място представителите на бизнеса, на държавата, на висшите учебни заведения и, разбира се, на работодателските организации.
Това, което искам да кажа, е, че според нашите наблюдения всъщност работа за младите хора има. Това, което показва нашата статистика, е, че 41 процента от обявите, които се публикуват при нас - радвам се, че тук са и представителите на Националното представителство на студентските съвети, с които подписахме споразумение миналата седмица, – са подходящи за млади хора. Това обаче, което се изисква от страна на работодателите, са специфични умения. За съжаление те липсват при младите хора и много от тях разчитат, ако мога така да кажа, на директна заетост, бизнесът да ги покани. Наистина трябва да се усъвършенства това. Липсата на успешна кариера изисква непрекъсната адаптивност и развитие на тези умения, ако искат младите хора да имат една добра кариера в своето развитие.
За съжаление днес не виждам представители на висшите учебни заведения в качеството на ректори и заместник-ректори, които отговарят за развитие на учебните програми. Именно бизнесът изисква повече практика в тези учебни програми. Неслучайно ние започнахме една инициатива, която се казва си ют юнивърсити, в която включваме хората, които взимат решение и определят развитието в стратегиите на бизнеса като цяло. Ние ги срещаме с младите хора. Защото наистина разминаването в очакванията на бизнеса и на младите хора е голямо. Именно в тези срещи младите хора имат възможност да задават своите въпроси в конкретика и наистина променят своята представа за това какви са очакванията на бизнеса към тях като цяло.
Така че наистина според мене проблемът е в промяната и на учебните програми. И това, което в момента разработва Министерството на образованието, младежта и науката, заслужава адмирации.
По отношение промяната на учебните програми. В тях трябва да има повече практика и повече развитие на уменията на младите хора. Благодаря ви.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря и аз. Нека да дадем думата на БАН. Има думата господин Райчевски. Може би трябваше да сте един от първите, но в този ред сте записан.
СТ.Н.С ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Ще бъда максимално кратък. Оперативна програма „Конкурентоспособност” създава големи възможности не само за бизнеса, а и за науката – академична и университетска. В БАН по тази програма са създадени през последните две години 14 иновативни стартиращи микропредприятия, няколко от които проекти са одобрени, други са в процес на обработване, изготвяне и одобряване.
Създадени са 8 офиса за трансфер на знания и технологии от науката към практиката и се изгражда високо технологичен бизнес инкубатор, а също така имаме главно участие в пилотния проект „Научно технологичен парк „София”.
Повече от половината в тези екипи, няколкостотин души, са млади изследователи, под 35 години, както при нас ги водим. Те именно там добиват и ще добият нови възможности за професионално творческо развитие и изява, тъй като в досегашните доста консервативни структури на БАН това не е чак толкова възможно. Значи се създава едно ново съдържание с нови организационни форми, което ще бъде максимално рационално използвано.
Към този момент искам да кажа, че иновационното направление № 1, приоритет на оперативна програма „Конкурентоспособност”, се развива доста трудно, бавно и тежко, като до момента от общия ресурс по това направление от 500 млн. лв. са
Към презентацията на заместник-министър Петя Евтимова искам да кажа, че ние напълно подкрепяме дейността на нашето министерство, което като междинно звено на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” работи с три групи младежи: ученици, студенти и млади научни работници. Ние участваме по различен начин в работата и с трите групи в техните проекти като приемащи организации за тези ученически и студентски практики в реална работна среда и т.н.
Тук обаче имам такава бележка, че общият финансов ресурс, отделен от оперативната програма от около може би 120-130 млн. лв., е недостатъчен и той трябва до края на сегашния период да се увеличи по възможност поне двойно. А вътре в този ресурс има известен дисбаланс между трите групи. Докато за ученическите практики са заделени 30 млн. лв., за студентските те са 60 млн. лв., за процедурата „докторанти, пост докторанти, специализанти и млади учени” в момента са заделени само 8 млн. лв. Затова около половината от класираните и одобрени проекти нямаше възможност да бъдат финансирани.
На нас ни е известно, че госпожа Евтимова полага големи усилия да се намери някакъв резерв за финансиране на част от останалите проекти. И ние всячески ще я подкрепяме в това отношение и я молим да не се отказва при първия неуспех. Благодаря за вниманието.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря и аз, господин Райчевски. Има думата господин Ясен Георгиев от Института за икономическа политика.
ЯСЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Панайотова. Господин Колев, ще се изкажа съвсем накратко. Ще кажа моята гледна точка.
Изчаках края на обсъждането днес, тъй като това, което на мене ми направи впечатление, е, че когато говорим за младежка безработица, когато говорим за конкурентоспособност, като че ли винаги акцентът се поставя върху висшето образование, в което, разбира се, няма нищо лошо. Но нека да си дадем сметка, че високите технологии и иновацииите – да.
На различни форуми ни казват, че в България има около 10 000 IT специалисти, докато средно големите компании в Индия са с около 40-50 хиляди IT специалисти. Тоест когато говорим за качество в образованието и за изисквания, които да отговарят на нуждите на бизнеса, трябва да помислим и за средното техническо образование.
Вече стана дума, 29 процента от работните места в момента изискват висока квалификация, а другите са 71 процента. Следователно трябва да помислим за програмите в бившите техникуми, понастоящем средни професионални училища, тъй като именно това са местата, където ще запалим младите хора в техническите специалности, след което те ще отидат да учат технически специалности. А именно техническите специалности – инженерните и архитектурните, са тези, които дават добавена стойност.
Така че нека да погледнем малко по-надолу и да се активизираме в областта на учебните програми, които касаят средното техническо образование. Благодаря.
КАМЕН КОЛЕВ: И аз благодаря. Надхвърлихме времето с 18 минути. Предлагам да приключим. Благодаря ви за участието и преди всичко благодаря на председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове госпожа Моника Панайотова, на нейния екип за организирането на днешното заседание. Всичко, което се чу тук, предполагаме, че ще бъде смляно с едни хубави предложения конкретно към институции като виждане на т зи Съвет за обществени консултации.
Така че благодаря ви за вниманието и успешен ден.
Закривам заседанието.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪВЕТА ЗА
ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ:

Камен Колев