П Р О Т О К О Л
№ 98

---

На 9 май 2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

В заседанието на Комисията взеха участие от Министерството на правосъдието - Велина Тодорова – заместник-министър; Росица Дичева – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – министър; Деница Николова – главен директор на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие“; Мария Дузова – и.д. главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“; Йорданка Стоянова - главен директор на дирекция „Дирекция "Европейски инфраструктурни проекти и благоустройствени дейности".
От Министерството на финансите Боряна Пенчева -заместник-министър; Маринела Петрова - директор на дирекция " Икономическа и финансова политика"; Георги Чукалев - началник на отдел в дирекция " Икономическа и финансова политика"; Росица Трънкова - старши експерт, дирекция " Икономическа и финансова политика"; Пламена Димитрова - държавен експерт, дирекция " Икономическа и финансова политика".
Заседанието бе открито в 15,30 ч. от госпожица Моника Панайотова – председател на Комисията.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, предлагам да започнем, имаме вече наличния кворум, а и предвид удължаването на пленарното заседание ще ни се наложи отново интензивно да започнем днешния дневен ред.
Предвид ресора на комисията ни, Честит празник на Европа!
Предлагам следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-26 от 23 април 2012 г. за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата – внесен от Министерския съвет.
2. Изслушване на актуална информация от представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството: за текущото състояние и напредък при реализацията на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г.; за моментния статус и напредъка в изпълнението на Програмите за териториално сътрудничество 2007-2013 г.
3. Изслушване на информация от Министерството на финансите относно актуализация за 2012 г. на Националната програма за реформи на Република България в изпълнение на стратегия „Европа 2020” и Конвергентната програма на Република България (2012-2015 г.)
4. Разни.
Колеги, който е съгласен с така представения дневен ред, нека да гласува. За – 15, против и въздържали се – няма. Приема се единодушно.

Преминаваме към първа точка. Докладчици са заместник-министър Велина Тодорова и Росица Дичева – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателството” към Министерството на правосъдието.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
РОСИЦА ТОДОРОВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Целта на този законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, приет с Решение № 316 на Министерския съвет от 23 април т.г., е окончателното преодоляване на несъответствията между действащия Закон за адвокатурата и правото на Европейския съюз.
През 2009 г. Европейската комисия започна процедура за нарушение № 2008/4906 срещу Република България, свързана с несъвместимостта на разпоредби от Закона за адвокатурата с правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги, регламентирани в чл. 43 и 49 от Договора за създаване на Европейската общност, съответно чл. 49 и чл. 56 от Договора за функциониране на Европейския съюз, и Директива 98/5 на Европейския парламент и на Съвета относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатска професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита професионалната квалификация.
Според констатациите на Европейската комисия в страната ни се третират различно адвокатите от Общността и адвокати от Република България. Също така са създадени ограничения при установяването на адвокати и адвокатски дружества от Общността в Република България.
Въпреки предвидените през м. февруари 2009 г. изменения в Наредба № 3 за водене и съхраняване на регистри от адвокатските съвети, Европейската комисия не остана удовлетворена и премина към следващ етап на процедурата по нарушение, като през ноември 2009 г. отправи до Република България мотивирано становище съгласно чл. 226 от Договора за създаване на Европейската общност във връзка с несъвместимостта на някои разпоредби на Закона за адвокатурата с членове 43 и 49 от Договора за Европейската общност, съответно членове 49 и 56 от Договора за функциониране на Европейската общност, както и с директивата, която цитирах.
С оглед предотвратяване на влизането на процедурата по нарушение в съдебна фаза, се прие Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, в сила от 17 юли 2010 г. И по отношение на него Европейската комисия констатира, че противоречията с общностното право не са отстранени. За да се избегне навлизане на процедурата по нарушение в съдебна фаза, се предлагат изменения в Закона за адвокатурата в следните посоки.
На първо място, определя се понятието „адвокат от Европейския съюз” в този законопроект, който е предоставен на вашето внимание. На второ място, постига се разграничаване на трайното установяване на адвокат от Европейския съюз в България от временното упражняване на адвокатска професия на адвокат от Европейския съюз у нас. На следващо място, разграничават се правата на българския адвокат и на адвокат от Общността. На четвърто място, за да се избегне ограничението на свободата при предоставяне на услуги, чл. 56 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
С цел равно третиране, се предлагат следните промени.
Първо, право на адвокат от Европейския съюз на свободен достъп и справки по дела.
Второ, право на адвокат от Европейския съюз да сключва договорите за сътрудничество и постоянна работа по чл. 76 и чл. 77 от Закона за адвокатурата.
Трето, право на адвокат от Европейския съюз да сключва договори за съдружие по чл. 52 от Закона за адвокатурата.
Четвърто, отпада изискването за адрес и представител в България за връчване на съобщения и призовки.
Пета по-крупна промяна, отстранява се ограничаването на правото на установяване, предвидено в чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз и чл. 12 и директивата, която цитирах.
И на последно място, създава се правна възможност за установяване на група адвокати от друга държава членка под формата на клон по раздел трети на глава десета от закона.
Благодаря ви за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Тодорова.
Колеги, заповядайте, ако имате въпроси. Не виждам такива.
В такъв случай преминаваме към гласуване на становище по законопроект № 202-01-26 от 23 април 2012 г. за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, внесен от Министерския съвет. Който е съгласен, нека да гласува. За – 15, против и въздържали се – няма.
Благодаря ви и ви желая хубав следобед!
Продължаваме по точка втора с министър Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството. Заедно с нея са и екипът й: Деница Николова – главен директор на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие”, Мария Дузова – и.д. главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество, и Йорданка Стоянова – главен директор на дирекция „Европейски инфраструктурни проекти и благоустройствени дейности”.
Заповядайте, министър Павлова. С оглед че ни е ограничено времето, предпочитам директно да Ви дам думата.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Добър ден! Честит празник! Днес има много поводи за празнуване. Днес има много поводи за празнуване. Радвам се, че точно в този ден – Деня на Европа, пет години членство на България в Европейския съюз имам възможност да представя напредъка по програмите в компетенциите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Ще се постарая да е накратко, доколкото е възможно все пак накратко да представим информацията към днешна дата.
Ще започна с Оперативна програма „Регионално развитие”. Оперативна програма „Регионално развитие” към настоящия момент има, бих казала, изключително добър напредък в реализацията, в изпълнението на тази програма. 98% от бюджета на програмата вече е отворен към възможности, като публикувани схеми и като възможности за кандидатстване за финансиране. Това е на милиард 576 млн. евро реално предоставени като възможност за финансиране, над 1700 са и проектите, които към настоящия момент са подадени. От тях имаме сключени договори за 919 проекта, но като гледаме бройката 919, винаги трябва да имаме предвид, че в рамките на един проект има множество подпроекти и поддоговори. Да кажем, ако финансираме енергийна ефективност в образователна инфраструктура, това значи, че понякога имаме пет-десет сгради на образователната, училища, детски градини и т.н. Така че в рамките на един проект се реализират много дейности.
Общият размер на предоставената помощ е 83% от бюджета на програмата за договорените средства и вярваме, че до края на тази година основният обем от средствата ще бъде договорен почти напълно и това, което ще остане за договаряне през следващата година, ще бъде преди всичко техническа помощ, но тя е и много важна, защото чрез нея ще правим и подготовката за следващия програмен период. Разплащанията са около 23% от бюджета или 30% от договорените средства.
На следващите слайдове ще видите финансовото изпълнение, така както то изглежда разпределено по приоритетни оси и по райони за планирани. Тук може да видите, че то е сравнително плавно разпределено между районите за планиране. За отчетния период, който днес отчитаме пред вас, от 1 януари на т. г. до 7 май т.г., разплатените средства са 56 млн. евро.
Това е по чисто статистическите данни за договаряне и усвояване.
Съвсем накратко ще се спра на основните моменти и дейности, които финансираме. Една от тях е подкрепа за децата в институциите, децата в домовете. Това е изключително важна инвестиция, която в началото на програмния период не беше заложена в програмата, впоследствие започна с 20 милиона, към днешна дата имаме над 100 милиона предвидени инвестиции в изграждане на по-добра социална инфраструктура за деца в институции. Тук имаме и пилотно кръстосано финансиране с Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и по този начин там, където изградим една по-добра инфраструктура за децата в институциите, тя ще бъде допълнена и със социалната услуга, която е изключително важна, а именно обучение на социални работници, преместването на тези деца. Към настоящия момент имаме 62 наши конкретни бенефициента общини, 54 проекта, 54 общини подадоха своите проекти, имаме сключени договори. Останалите 8 подадоха в срок, в момента тече периодът на оценяване и лятото на тази година ще можем да докажем, че всички 62 общини, които са бенефициент на тази мярка, ще могат активно да участват в този процес.
Следващата, бих казала, сериозна финансова подкрепа е насочена към подобряването на градския транспорт в интегрирани проекти за градски транспорт на големите ни градове. Пилотният проект беше Бургас и неговата реализация вече е в ход. Обществените поръчки в момента са почти приключени. Столична община беше вторият одобрен проект с 50 млн. евро. Реализацията на проекта е на етап възлагане на обществени поръчки. Това, което предстои, са оставащите пет града. На 15 март беше срокът и общините Плевен, Стара Загора, Пловдив и Варна подадоха своите проекти и се надявам, че до края на м. май и началото на юни ще можем да приключим процеса на оценяване и до юли месец да сключим договори за тяхната реализация. На община Русе, на която по обективни причини се наложи да й дадем малко повече време, нейният срок за кандидатстване е 15 май, но аз се надявам, че ние ще наваксаме по-бързо оценяване и така петте големи града едновременно ще могат да насочат усилията в подобряване на системите си за градски транспорт. Може би да кажа с няколко думи какво включват проектите. Това е, разбира се, подмяна на подвижния състав – тролейбуси, автобуси, въвеждане на интелигентна система за управление на трафика, зелена светлина, информационни табла в превозните средства и на спирките след колко време ще дойде превозното средство, както и системи, свързани с така наречени „e-tickets” или електронна система за билетчета, която преди всичко цели да повиши събираемостта от този вид услуга.Следващата ни инициатива е инициативата, която пилотно правим в България, а именно инициативата „Джесика” – публично частно партньорство, съфинансирано с европейски средства. За тази инициатива имаме 33 млн. евро, които са разпределени в два лота: лот 1 – за София и лот 2 за останалите шест големи града. Процедурата по лот 2 беше по-успешно проведена от страна на Европейската инвестиционна банка, процедурата, която изпълнява функциите на холдингов фонд, и лот 2 за шестте големи града вече е в процес на реализация. Имаме избран мениджър и това е „Сосиете женерал”, която чрез своите офиси в тези шест града реализира инвестицията. Вече започнаха преговори с кметовете, с общините и с бизнеса за проекти, които ще генерират приход, проекти, които ще променят облика на градовете, и най-важното - ще дадат възможност за създаване на нови работни места и инвестиция, която да се револвира във времето и да възстанови ресурса, който сме вложили. Има интересни проекти – например гребният канал в Пловдив, част от проекта „Супер Бургас”, както и много проекти за паркинги, гаражи, спортни съоръжения, луна паркове и детски атракциони. Така че има интересни проекти, които ще са важни за града и за хората, но най-важно, разбира се, е да постигнат целите на програмата. Вече имаме избран Фонд за градско развитие и за София и това е фонд ФЛАГ. Те ще изпълняват функция на фонд за градско развитие за гр. София. В момента Европейската инвестиционна банка приключва процедурата по преговори и аз се надявам, че до края на м. май ще можем да подпишем споразумението. Официалното му подписване е планирано за началото на м. юни.
По отношение на темата градска среда, но вече в стандартните проекти за подобряване на облика на градовете и градското развитие, в момента имаме 41 договора за 114 млн. евро, които са насочени именно към подобряване на градската среда, паркове, зони за отдих, велоалеи, зелени площи, подлези, надлези, прелези – всичко това, което може да подобри градската среда в 41 общини.
Също така предстои с всичкия спестен ресурс, който имаме в Оперативна програма „Регионално развитие”, независимо от коя приоритетна ос, тъй като вече идва краят на периода на договаряне, взехме решение на последното заседание на Комитета за наблюдение по програмата от всички спестени средства, които имаме в програмата, независимо по коя приоритетна ос, и спестени средства от проведени тръжни процедури и т.н. да бъдат пренасочени в един общ бюджет и с този общ бюджет да обявим в средата или в края на тази година нова схема и тя да се казва „Зелена и достъпна градска среда”, като идеята е максимален брой общини да подадат своите проекти, тези проекти да включват продължение, втора фаза от тях, за да може, ако има спестени средства както от нашата програма или от други програми, да имаме готовност с реално готови проекти, които да можем да финансираме в периода на 2013 г., която ще е решаваща за усвояването. Индикативният ресурс, който сме планирали засега, по наши разчети от спестени средства, недоговорени средства ще бъде около 90 млн. евро и считаме, че при един такъв сериозен ресурс бихме могли да покрием доста голям брой общини с тази инвестиция.
В духа на подобряване на градската среда и най-вече предвид новия програмен период много важна тема е интегрираното планиране, тъй като основната ни цел е в следващия програмен период да не позволяваме инвестиции на парче, да имаме наистина един общ план и визия за нашите градове за това какво искаме да инвестираме в тях и за да планираме по-добре и следващата оперативна програма. Именно затова предоставихме на 36-те големи общини финансиране - на най-големите по 1 милион, на 29-те по-малки по половин милион лева, с които те да разработят своите интегрирани планове за градско развитие и възстановяване, да идентифицират зони за развитие, да идентифицират своите проекти, а ние насрещно още отсега отворихме възможност да кандидатстват за финансиране и за подготовка по линия на техническа помощ за програмата на тези проекти, за да имаме добра проектна готовност и през 2014 г. в новия програмен период да имаме подготвени технически проекти, които да финансираме на принципа на директното предоставяне и по този начин да спестим време в подбор и инвестиции в проекти, които може и да не видят бял свят. Това е най-общо за градската среда.
Една друга много важна тема и компонент от оперативната програма това е оста, свързана с подкрепа на енергийната ефективност в многофамилните жилищни сгради – също изключително важна тема. В териториалния обхват на това финансиране са 36-те големи общини. Започна вече инициативата за стимулиране на всички граждани, на всички желаещи да се включат в този процес. Конкретен бенефициент тук е дирекция „Жилищна политика” в министерството. Тя ще управлява частта от средствата, които се предоставят като безвъзмездна помощ на гражданите, желаещи да се включат в процеса на саниране, тъй като, знаете, ние предоставяме 50% от разходите, които са необходими за реализацията на един такъв проект. Паралелно с това, разбира се, ние ще дадем възможност и в момента върви тръжна процедура да наемем проектни мениждъри, да наемем експерти, които да правят технически конструктивни обследвания, енергийни обследвания, така че да имаме все пак едни проекти, които постигат определен енергиен клас и са едни завършени проекти, а не саниране на парче, което мисля, че и като политика оттук нататък трябва да прилагаме – да забраним саниране на парче, за да нямаме тези грозни сгради на територията на цялата страна. Реалното подаване на документи и заявления ще започне от 1 юли т.г.
Паралелно с безвъзмездната помощ, така както е предвидена в програмата, проведохме тръжна процедура и избрахме обслужваща банка, която да предостави нисколихвено дългосрочно кредитиране на собствениците на жилищни сгради, които нямат възможност със собствени средства да съфинансират своето 50-процентно участие в ремонта на тези сгради. Имаме избрана банка. Условията наистина са под пазарните, изчисленията показват, че при осемгодишни заеми при един заем от 2,500 лв. около 34-35 лв. е средната сума на месец за един собственик или 60-80 лв., ако сумата е около пет хиляди лева, колкото е всъщност и индикативно изчисленото от нас собствено участие на всеки един собственик. По този начин се опитваме да затворим цикъла и да подкрепим целия този процес.
Следващата важна инициатива е част от жилищната политика на една по-специфична тема – това е социалната жилищна политика за маргинализирани групи. Тъй като финансовият ресурс, предвиден в нашата оперативна програма, е изключително малък за тази инициатива, той е около 15 млн. лева, беше взето решение да направим само няколко пилотни проекта с тези 15 милиона, с които да тестваме различни модели. Под ръководството на министър Дончев беше сформирана една широка работна група с програма за развитие на човешки ресурси със Социалното министерство, тъй като тук отново имаме кръстосано финансиране с меки мерки по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и по определени критерии бяха избрани четири общини като конкретни бенефициенти да бъдат пилотни в тази схема и отделно от това бяха избрани и три резервни. Четирите общини, конкретни бенефициенти, са Бургас, Видин, Девня и Дупница, а резервните са Варна, Пещера и Тунджа. Към настоящия момент имаме подадени проектни предложения, те са в процес на оценка. Едно от предложенията - на община Бургас беше временно спряно за разглеждане, тъй като общината си го оттегли и ще преразгледа своето предложение, но за останалите три общини – Видин, Девня и Дупница, процесът на оценяване продължава. Надявам се тези проекти да бъдат успешни, въпреки че те са много сложни, много рискови и не винаги харесвани на обществото.
Това е какво направихме до момента, какви са възможностите, които остават за финансиране до края на тази година. Както споменах, публикуването на схема по линия на техническа помощ за подготовка на проектите за следващия програмен период, започваме със 7,5 млн. евро, като сме готови, разбира се, при желание от страна на бенефициентите, на общините да получат още по-голям ресурс да отворим този ресурс с толкова, колкото е необходимо по линия на техническа помощ. И второто е зелената градска среда, за която вече споменах. Повече средства в програмата няма, тъй като 90% от бюджета е отворен като възможности за финансиране.
Колко приключени проекти имаме? Имаме приключени 163 проекта. Това са 259 сгради на социална, културна и образователна инфраструктура. Индикаторите, които ние следим по оперативната програма за постигане на самата ефективност, са население, повлияно от тази инфраструктура – 1 млн. 300 хил., от градската среда са 185 хиляди, имаме и километри хабилитирани пътища – 162 км., площ на укрепените свлачища – 361 хил. кв. м. Това са индикатори, които ние отчитаме регулярно като част от ангажиментите ни по оперативната програма.
Програмирането за следващия програмен период започва. Започва подготовката и за новия програмен период. В момента тече разработването на социално-икономически анализ за развитието на българските региони. Данните от този анализ, които излизат, са изключително интересни, защото именно те показват силните и слаби страни на всеки един от нашите региони и къде трябва да има по-целенасочени инвестиции, тематични в тези региони. В средата на м. юни фокусираният анализ ще бъде готов и ще го представим и на вашето внимание, какъвто ангажимент бяхме поели. През юни с радост ще дойдем отново при вас да ви направим детайлно представяне и презентация на резултатите от този анализ, а цялостният анализ ще бъде готов в края на годината. Той ще е и основата и неразделна част от бъдещата Оперативна програма „Регионално развитие”, която планираме да бъде фокусирана към градското развитие, за да има много ясно разграничение между Програмата за развитие на селските райони, която да финансира всички общини от селските райони, а програмата за регионално развитие да финансира само общините от градски тип, така наречените градски райони, за да имаме по-добро разпределение. А и ресурсът в Програмата за развитие на селските райони е значително по-голям и би могъл да поеме по-голям брой общини.
Също така имаме избран изпълнител за национална концепция за пространствено развитие, който започва своята работа със срок шест месеца, така че такава концепция трябва да имаме, надявам се, до края на годината. Имаме избран изпълнител и за екологична оценка на новата оперативна програма. Така че мога да кажа, че темпът на работата и по подготовката на следващия програмен период е доста напреднал в нашата програма специално, тъй като до края на годината ще имаме пълна готовност с всички компоненти на една бъдеща оперативна програма и ще бъде вече само въпрос на добре проведени преговори с Европейската комисия за това тя да бъде одобрена.
Какви са основните приоритети, които ние предвиждаме в следващата оперативна програма? Единият, разбира се, остава устойчиво и интегрирано градско развитие. Всички проекти, които са дефинирани в рамките на интегрираните планове за градско развитие да бъдат финансирани по линия на този компонент, предварително идентифицирани проекти на принципа на директно предоставяне преди всичко, инвестиции в секторните политики, като образователна инфраструктура, здравна инфраструктура, социална инфраструктура. Държавна инфраструктура - това е извън интегрираните планове, тъй като говорим за политики на държавно ниво, на здравеопазване, социална политика и образователна политика. Третата основна тема остава развитието на туризма, използването на местния потенциал в тази област, както и досега. И една отделна вече като инвестиция тема – това е енергийната ефективност, тъй като планираме енергийната ефективност да бъде много голям приоритет в следващата оперативна програма и той да обхваща мерки не само в многофамилни жилищни сгради, но и като цяло във всички обществени сгради на територията на 36-те града на нашата страна. Да бъдат изцяло финансирани мерки за енергийна ефективност – публични и обществени сгради, разбира се, и многоофамилни жилищни частни сгради. И не на последно място, трябва да кажем, че като ангажимент, както е предвиден и понастоящем в регламентите, ще финансираме дейности, свързани с финансов инженеринг. Проекти от типа „Джесика” ще продължат и в следващия програмен период. Надявам се този програмен период да е успешен.
Това е по Оперативна програма „Регионално развитие”. Може би да спирам, ако има желание за въпроси, и да продължа нататък по останалите.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви сърдечно, министър Павлова. Определено има разлика между информацията, която Вие подавате, и тази, която получаваме от голяма част от оперативните програми, специално по отношение на ефекта от изпълнението на програмата, индикаторите за реализацията на реформите в страната, както, разбира се, и подготовката за следващия планов период. Така че, сърдечно Ви благодарим.
Колеги, заповядайте, ако имате въпроси. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо министър, за информацията. Аз няма да правя коментар по така направения обзор, но ще си позволя направо да задам три кратки въпроса, започвайки от последния коментар по планирането ви за периода 2014-2020 г.
Признавам си, че никъде не чух идея, намерение за регионални програми за следващия програмен период. Да считаме ли, че това е тема, която е затворена, не се дискутира, не се обсъжда и няма такава визия от страна на министерството и от страна на правителството, като се има предвид, че имаме за съжаление най-изостаналите райони в Европейския съюз? Визирам специално Видинския район, а и за съжаление граничните ни райони. България е една от новите страни членки или единствената, която няма такива регионални програми. Опасявам се, че и за следващия период не планираме такива, а лично моето дълбоко убеждение е, че на тези региони именно трябва да се помогне с конкретни мерки и с конкретно фокусирани там програми.
Вторият ми въпрос е регионален, касае Русе. Русе трябваше да бъде също включен в така наречения проект за интегриран градски транспорт. Не го чух и не го видях в презентацията. Не са кандидатствали или изобщо не са предвидени и какъв е проблемът?
И приключвам с Дунавската стратегия, за която очакваме да чуем нещо повече, макара че не тангира пряко към оперативната програма. Предвижда ли се по стратегията и проектите, които бяха предвидени, някакъв ресурс от оперативната програма да бъде използван за част от проектите, които са по Дунавската стратегия или поне за следващия програмен период.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева.
Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря.
Аз определено искам да благодаря за пълната информация и то приятна информация, бих казал, която получаваме от министър Павлова. Аз съм респектиран от това, което е договорено – 83%, но аз Ви поздравявам с този резултат на разплащане на този етап с 23%. Вие наистина се нареждате сред отличниците. Ако трябва да бъдем коректни, трябва да посочим, че има напредък и в Оперативна програма „Транспорт”, но това, което чувам, е много добре. За съжаление не така стоят нещата и в други програми. За хубаво или за лошо, в една или друга степен, винаги, когато има промени в управлението на страната, все предходните са виновни. Такива квалификации имаше и по други оперативни програми, и тук. Но тук поне напредъкът е виден. За съжаление не така стоят нещата в Оперативна програма „Околна среда”, по която аз естествено съм пристрастен. Респектиран съм, че 30% от договорените средства вече са разплатени.
Моят конкретен въпрос към Вас е с оглед Правилото М+3, М+2, оперативната програма, която ръководите, имате ли притеснения, че ще има загуба на средства? Аз по-скоро не очаквам, но искам да чуя ясен и точен отговор. Приветствам Вашия подход да се отделят средства от оста „Техническа помощ” за следващия програмен период, действително имайки предвид, че ние сме били в самата кухня и в технологията, това е един много правилен подход, както и Оперативна програма „Транспорт”. Това е един изключително правилен подход, оценявам го и виждам, това е една предпоставка за много по-добра работа в следващия програмен период 2014 – 2020 г.
Нищо че сме от опозицията, ние сме готови, когато е необходимо и да критикуваме, но положителните неща трябва да се казват. И това трябва да се пренесе и в другите оперативни програми, доколкото е възможно, но аз не съм за съжаление оптимистично настроен. Казвам го с най-голямо съжаление.
И другият момент. Както чувам, Вие работите добре с общините. Например от Оперативна програма „Околна среда” се оплакват от изключителната ниска активност на общините и там, където са договорени средства, няма провеждане на процедури. При вас графикът за провеждане на процедурите спазва ли се? Защото това е много важно – след като са договорени тези средства, да се финализират съответните поръчки и да влязат в изпълнение и съответно усвояване на средствата по правилния начин.
Имам и други въпроси, но все пак да се ограничим, сигурно и другите колеги ще искат да зададат въпроси. Приветствам Ви за инициативата „Джесика”, това, което е направено като подход, като реализация. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Чакъров.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, много Ви благодаря за презентацията. Поздравявам Ви – и Вас, и целия екип на управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие”. Очевидно има как да се случват оперативните програми в България. Очевидно при устойчиво управление, при използване на добрия опит и елиминиране на грешките при предишни фази на управлението може да се постигне добър резултат.
Аз искам специално да Ви благодаря за това, че за първи път ние по време на презентация за изпълнение на оперативна програма получаваме информация за индикаторите. Знам, че беше подхвърлена забележката, много пъти съм поставяла този въпрос, но крайно време е действително по всички програми ние да получаваме такава информация, защото тя е в основата на бъдещото планиране и всъщност е в основата на ефекта от програмите. Ако ние получаваме информация за това колко хора са почувствали положителен ефект от инвестирането на определена сума, то това показва какъв е смисълът от прилагането на една конкретна оперативна програма.
Искам да обърна внимание на колегите, че Оперативна програма „Регионално развитие” е най-тежката програма от всички оперативни програми поради факта, че тя има изключително разнообразни дейности – като са започне от пътна инфраструктура и се стигне до съвсем меки мерки даже или сътрудничество с други програми, както е случаят с целия пакет за деца, лишени от родителски грижи, и въобще всичко, свързано със социалната сфера. Така че, успехът на Оперативна програма „Регионално развитие” всъщност показва, че точно интегрираният подход и отговорът на необходимостта от инвестиции в определени направления е верният подход при управлението въобще на оперативните програми.
Аз имам два въпроса, свързани с бъдещото програмиране. Виждаме, че устойчиво върви програмата, приоритетите са твърди и устойчиви, с изключение на един, който се наложи като национален приоритет – енергийната ефективност. Но искам да Ви попитам как координирате вие като Министерството на регионалното развитие и благоустройството процеса на изработване на интегрираните планове за развитие, подкрепени от оперативната програма, и стратегиите и плановете за развитие, изискуеми по Закона за регионално развитие? Тъй като това е един процес, който започва на територията на страната, и естествено предполага участие на всички представители на местните власти в подготовката на следващия планов период. От много голямо значение е освен интегрираните планове за развитие на всяко ниво, като се започне от общинските планове за развитие, мине се през областните стратегии за развитие и регионалните планове за развитие да има синхрон между отделните елементи. Аз се надявам, че опитът Ви с пространствената схема ще бъде успешен и той ще даде възможност за синхрон на тези два вида документи, които са в основата на следващия планов период. Това е първият ми въпрос.
И вторият ми въпрос е, след като има толкова добър опит с конкретните бенефициенти при изпълнението на Оперативна програма „Регионално развитие”, предвижда ли Вашият екип в следващия планов период този опит да бъде разширен с посочване на конкретни бенефициенти още на етап подготовка на програмата, за да може да се гарантира целенасочено въздействие чрез ресурса, наличен при следващата програма? Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Михайлова.
И, финално, заповядайте господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! И аз искам да се присъединя към колегите и съм им благодарен, че така обективно се изказаха в подкрепа на работата, която Вие вършите, изразена в отчета, който ни дадохте преди малко. Важна е тази програма за всички хора, защото за разлика от другите програми, които са насочени целево към бизнеса и към големи проекти, които на практика много голяма част от хората никога няма и да ги видят през живота си, вашите проекти стигат до всеки човек и са действително сред хората. Така че успехът в тази област наистина е задължаващ да Ви изкажем благодарности.
Това, което аз искам да Ви попитам, са два кратки въпроса. Една голяма част от проектите, които се изпълняват по регионално развитие, са свързани с транспорт и инфраструктура, по която големите суми са в друго министерство и по друга оперативна програма. И в допълнение на въпроса, който госпожа Плугчиева Ви зададе преди малко, аз искам да Ви попитам как особено за следващия програмен период Вие работите с Транспортното министерство за съгласуване на проектите, които вървят по програма „Транспорт” и по програма „Регионално развитие”? Защото ако няма такава съгласуваност, може да се изпадне в един момент да се направят на парче инфраструктурни проекти, които на практика да не доведат до определен резултат поради това, че между големите магистрали и малките пътища, които вие правите, няма да има свързаност на проектите, те ще се изхабят преди да се свържат.
И второ, за следващия програмен период Европа създаде инструмент за свързване. По тази линия бих искал малко повече информация какво планира вашето министерство за следващия планов период в този инструментариум на Европейския съюз? Много малко се говори и за нещата, които ние ще свършим по отношение на конкретиката за изпълнението на този инструмент. Защото Европа заложи много конкретни неща, а ние работим ли в тази област, в подробности да знаем точно какво очакваме да се случи за следващите шест години, защото там парите ще бъдат на практика двойно повече, отколкото са сега. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И за Ви благодаря, господин Тошев.
Други колеги? Няма.
Заповядайте, госпожо министър.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: В отговора, госпожо министър, ще ви помоля да кажете по темата Дунавска стратегия конкретно например панорамният път по Дунава и велоалеята, за която толкова много сме говорили, имат ли шанс в този или в следващия програмен период да бъдат включени като проекти и да се реализират?
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Първо, благодаря на всички за подкрепата, за добрата оценка. Наистина полагаме усилия, винаги безспорно може и да се подобряваме, но работим в тази посока.
По конкретните въпроси.
На госпожа Плугчиева въпросите за регионалните програми. Както видяхте от това, което планираме, по-скоро се придържаме към настоящия вариант да имаме една регионална оперативна програма. Но аз не случайно отбелязах в частта за интегрираните планове, че този социално-икономически анализ, който правим, който много ясно показва във всеки един регион, във всяка една област какви са силните и слаби страни, какво е състоянието на принципа на светофара, показващ жълто, зелено, червено, регионът Видин, който споменахте, не само че е в червено, но той е и единственият регион в България, който няма ясно изразен двигател или полюс за икономическо развитие и растеж. Да кажем, в региона на Югоизточна България имаме два – Бургас и Стара Загора, докато в региона на Северозападна България нямаме нито един ясно изявен полюс, към който да бъдат фокусирани инвестиции. Както и много други индикатори има анализът, който ще ви представим през юни.
Именно затова ние по-скоро ще насочим своите усилия приоритетно с по-голям ресурс към тези региони, които са в червено. Тъй като, пак казвам, ползвайки системата на светофара на този етап, докато не излезе и по-детайлната схема, тук няма да говорим за регионални оперативни програми отделно, тъй като и капацитетът в регионите не е достатъчно добър, а и нямаме време да градим капацитет там, по-скоро смятаме да положим усилия и вече имаме изграден капацитет в министерството в управляващия орган, по-скоро да подпомогнем тези региони да си разработят добри проекти по тематичните направления на основата на интегрираните планове и на социално-икономическия анализ на принципа на конкретните бенефициенти (така отговарям и на по-широката тема), да знаем в кой регион какъв вид проекти ние ще финансираме като подготовка и ще ги предоставим директно на всички тези общини като конкретни бенефициенти. Ние не само ще ги подготвим и ще ги финансираме в тези планове, но ние ще ги и приоритизираме в рамките на бюджета на следващата програма. Като наши конкретни бенефициенти всяко община целенасочено ще получи финансиране за това, което й е необходимо.
Така че и без регионални програми, ние сме сравнително малка държава, няма толкова силен капацитет в регионите, но регионалните отдели работят и чрез тях ще реализираме тази инвестиция.
По отношение на Русе. Русе имат срок за кандидатстване 15 май. Те се забавиха с предпроектното проучване, тъй като имахме проблем с наемането на консултанта заради жалби. Но Русе вече са почти готови със своя проект, другата седмица ще го подадат и през юли ще може да започне реализацията на проекта. Така че няма забавяне, Русе заедно с всички градове ще започне реализацията на своя проект.
Дунавската стратегия. Безспорно Дунавската стратегия беше набрала много голяма скорост, много голяма инерция. Моето лично мнение е, че малко загубихме момента (не ние в България, говоря за Европейския съюз и даже и извън Европейския съюз, всички 14 държави, които са включени в този процес), тъй като скоростта да се разпише и да се одобри стратегията беше много добра, но в един момент, когато се видя предвид Стратегията на трите „не” и „не”-то с липсата на финансов ресурс, проектите, които бяха идентифицирани, останаха само едно добро намерение. В рамките на тези оперативни програми вече няма къде да ги включим приоритетно, тъй като те в повечето от страните на река Дунав вече са с резервиран бюджет, както и ние с усвоен, няма как да финансираме. За мое голямо съжаление, това, което виждам и в проекта на регламент, не виждам да имаме възможност конкретно проекти, дефинирани по Дунавската стратегия, да кажем от Оперативна програма „Регионално развитие” да изведем една ос проекти, приоритизирани по макрорегионална стратегия. На ниво EU 27 не беше подкрепен такъв подход, така че засега го няма.
Знаете, в момента водим подготовка на бъдещия договор, тъй като вече няма да има национална референтна рамка, ще има договор. Като част от този договор за Дунавската стратегия няма нито една дума спомената. Разбира се, нещо положително в този процес, имаме писмо от комисаря Хан, който въпреки всичко апелира да помислим къде и как да намерим добро отражение на тези проекти, но то пак е на пожелателния принцип, за мое голямо съжаление.
Въпреки всичко ние като министерство и аз като национален координатор на тази стратегия съм подала своето становище, първо, в посока, че в бъдещия договор трябва да има изрично спомената Дунавската стратегия и проектите, в които по тематичните работни групи туризъм, велоленти и панорамния път се приоритизират.
Второто ми предложение е, че все пак не можем да останем това да е Стратегията на трите „не”-та и аз предлагам за периода 2014-2020 г., така както в момента имаме програмата за Югоизточна Европа, имаме програмата за Дунавския регион като макрорегион. Това ще е единственият вариант да използваме средства за подготовка на проекти (тъй като проектите засега са само като идеи), за техническата подготовка на проектите и тяхната реализация. Безспорно част от тях са много големи проекти, като трети и четвърти мост на Дунав и т.н., но поне чрез една такава хоризонтална програма за дунавския регион ще можем да подготвим тези проекти и да създаде капацитет. Проекти от типа на мостове и ж.п. линии ще намерят отражение в секторните програми, в програмата за транспорт и по инструмента Кънектинг Юръп Фасилити, който споменах. Той е един от вариантите, по който би могло големите проекти по Дунавската стратегия, да бъдат включени и да бъдат финансирани от инструмента за Кънектинг Юръп Фасилити, защото неговият приоритет в никакъв случай не е асфалтът, най-грубо казано. Там няма да бъдат финансирани проекти, свързани с пътна инфраструктура, там говорим за ж.п. инфраструктура, IT инфраструктура и енергийна инфраструктура. От тази гледна точка би могло да е и мостове, стига останалите страни да са съгласни да бъдат финансирани.
Така че бих казала, че Кънектинг Юръп Фасилити ще бъде един от основните финансови източници вече на големите инфраструктурни проекти, които в момента дефинираме по Дунавската стратегия. Но безспорно и една хоризонтална програма за подготовка ще е много важна.
И може би само да продължа за Кънектинг Юръп Фасилити. България със сигурност ще предложи проекта за ж.п.линията Видин-София, тъй като той отговаря за тези проекти. България ще предложи за Кънектинг Юръп Фасилити и проекта за подобряване навигацията по Дунав, тъй като това са големи проекти и включват повече от две държави в себе си. Но това е един от основните приоритети в тези проекти – да имат подкрепата на Австрия, Германия и останалите страни по поречието на Дунав.
Следващият въпрос беше на господин Джевдет Чакъров. Него го няма, може би да не отговарям, ще прескоча неговия въпрос и ще мина на следващите.
За индикаторите. Благодаря за индикаторите. Аз, както всеки път отбелязвам, и на Комитета за наблюдение имам ангажимент и винаги докладваме много стриктно индикаторите, които постигаме, за момента те са междинни, разбира се, защото това е, което сме отчели към днешна дата в нашата база данни за изпълнените проекти, но в края на програмния период ще направим и анализ на индикаторите, които сме постигнали. Паралелно с това правим освен анализ на самите индикатори, които не винаги са точният измерител за ефективността на програмата, но ще направим анализ на капацитета на бенефициентите, включително за това как те са изпълнили проектите, защото това е също много важна част.
Безспорно темата за общинските планове и координацията с интегрираните планове беше наше притеснение, когато започнахме целия този процес, но вие знаете, че интегрираните планове за градско развитие и възстановяване са част от Закона за регионално развитие още от преди, те просто никога не бяха реализирани. Но едно от условията, които поставихме на общините, на които дадохме това финансиране, беше задължително интегрираният план да е в пълен синхрон и координация с плана за развитие. И тъй като сроковете за плана за развитие са краят на тази година, а окончателният вариант на интегрираните планове ще е юни догодина, вярвам, че ще успеем да постигнем синхрона в това планиране, за да има наистина то смисъл. Защото в противен случай, ако си противоречат, няма да можем. Но пък постигнем ли този синхрон, това ще ни даде възможност, пак казвам, на принципа на целево финансиране на конкретни бенефициенти да доставим финансиране за най-важните нужди на тези общини. Разбира се, ще настояваме на паралелен процес и в по-малките общини, независимо че не са в нашата програма, да работят на този принцип с финансиране по линия на Програмата за развитие на селските райони. Но това – докъдето можем. Все пак те си имат тази отговорност.
Мисля, че така отговарям и на въпроса за конкретните бенефициенти.
Във втората приоритетна ос, която споменах, там не случайно казвам, че е държавна инфраструктура и по този начин наши бенефициенти ще останат и Министерството на здравеопазването, и Министерството на образованието, младежта и науката, при все че те не са с най-добрия капацитет, ако трябва да съм най-откровена. Министерството на образованието, младежта и науката вече загуби един проект, за много голямо съжаление, втори е на път да бъде загубен поради натрупано закъснение в изпълнението. Изтекоха им сроковете. Така че не им е най-добър капацитетът, но пък ние правим анализ на капацитета и в следващия програмен период, ако искат финансиране, ние няма да дадем, докато не ни докажат капацитет. Ще бъдем малко твърди, но това е в отговор на въпроса.
На Джевдет Чакъров на въпросите да отговарям ли, нищо че го няма? Ще се радвам да отговоря.
Правилото М+3, М+2, мисля, че касае всички, затова само няколко думи да кажа. На този етап аз нямам притеснение по изпълнение на Правилото, тъй като вие виждате и от данните, които отчитаме, че имаме достатъчно добър напредък в усвояването. Целта ни за тази година е 120 милиона, които да бъдат съответно разплатени и сертифицирани и тя е абсолютно постижима, тъй като към днешна дата ние вече сме разплатили 60 млн. евро, което е 120 млн. лева. Въпросът е те да бъдат сертифицирани тази година и възстановени, но аз се надявам, че това ще се случи.
Нашата цел обаче през тази година е не само да постигнем целта си по това правило, но поне да я удвоим, защото таргетът ни за следващата година е 420 млн. лева, а това е една сериозна сума. Не че е непостижима, но е много важна, защото това е последната година и ако ние не разплатим тази сума в следващата година, наистина ще влезем в хипотезата на DECOMMITMENT или автоматично освобождаване или загуба на средства, затова целта и графикът, който сме си поставили за разплащанията си, е част от средствата, които са ни за 2012 г., да ги разплатим още в 2012 г. и да си помогнем по този начин да постигнем целите за 2013 и да не влезем в хипотезата на автоматично освобождаване или загуба на средства.
Вторият въпрос беше за графика. За радост и със съчувствие към колегите от Оперативна програма „Околна среда”, които страдат от това, че бенефициентите имат забавяне в реализацията на проектите, в графика на търговете, при нас това не е факт. Напротив, даже при нас понякога общините избързват да обявят процедурите дори преди да са одобрени докрай проектите, само и само по-бързо да ги реализират. Но аз съм сигурна, че това се дължи на това, че те са и най-видимите проекти, а и те преди всичко търсят летния сезон, когато е най-подходящо за такъв тип инвестиции.
И последният въпрос беше свързан с координацията за пътищата, голямата пътна инфраструктура и координацията с малките пътища и Оперативна програма „Регионално развитие” и Оперативна програма „Транспорт”. Както видяхте от таблицата, която беше за приоритетите за следващия програмен период, в тази следващия програмен период нашата програма ще е насочена предимно към регионално развитие от гледна точка на градско развитие, но тук вече няма приоритет финансиране на пътна инфраструктура. И това е така, защото нямаме достатъчно финансов ресурс и всъщност втори и трети клас пътища и общинските пътища в момента са в изключително сложна ситуация, тъй като за тях няма целево дефинирано финансиране. Докато Оперативна програма „Транспорт” безспорно се насочва към големите инфраструктурни проекти и разговорите, които водим с Министерството на транспорта, е всъщност те да имат една приоритетна ос или две приоритетни оси, една от Кохезионния фонд и една от Европейския фонд за регионално развитие – от Кохезионния фонд да се финансират големите инфраструктурни обекти, които са по протежение на трансевропейските коридори, а по приоритетната ос по Фонда за регионално развитие да се финансират първи, втори, трети клас републикански пътища извън тенди коридорите, плюс общинските пътища, за да имаме един общ бюджет за финансиране. Но и там финансовият ресурс е недостатъчен, така че за съжаление малките пътища остават извън обсега на европейското финансиране, тъй като те и не отговарят на принципите на „Европа 2020” за енергийна ефективност и много трудно ще имаме възможност да финансираме малки пътища в следващия програмен период. Но това ще е все пак въпрос и на преговори оттук нататък за следващите две години. В противен случай ще трябва да се търси друг тип финансиране за тази инфраструктура.
Като цяло по големите проекти към настоящия момент имаме изключително добра координация с колегите от транспорта по линия на това, което те финансират по сегашната програма за пътища.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, министър Павлова. Предлагам Ви накратко само с програмите за ТГС да ни запознаете.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: ТГС-етата е много важна тема. За съжаление тези програми, предвид че имат по-лимитиран бюджет, някак си имат по-голямо значение и интерес, който проявяват хора, различни от нас, които се занимаваме с тези програми. Понякога колегите от екипа се чувстват малко пренебрегнати, защото никой не обръща внимание на тези програми. Но всъщност те са много важни. Независимо че са малки като бюджет, те са много важни от гледна точка на трансграничното ни сътрудничество. Така че още веднъж бих апелирала за вашата подкрепа и съдействие да не пренебрегваме тези програми, тъй като те са важни за нашия трансграничен регион. Още повече, че три от тях са със страни, които не са членки на Европейския съюз.
Използвам случая на днешната възможност да споделя с вас проблемите, които имаме в тези програми, тъй като те не са малко и моето лично притеснение е, че до края на тази година те няма да бъдат разрешени. Аз съм уведомила по надлежния ред и министъра на външните работи, и съответно посланиците в тези страни, министър-председателя, адресирано е и до вас. Ние имаме загуби по тези програми, нашите партньори почти не проявяват интерес. В голяма част от тяхната реализация по същия начин има някакво пренебрежение и тяхното изпълнение бих казала, че е доста затруднено и забавено.
Ще ви разкажа конкретно кои са ни най-проблемните и къде се намираме, за да добиете представа защо съм толкова притеснена и защо смятам, че трябва на всички нива – на ниво парламент и на ниво правителство, посланици и най-вече на ниво Европейска комисия, аз написах писмо и до комисаря, но следващото може би трябва да е и до Барозу, за да адресираме този проблем.
Започвам с Програмата за трансгранично сътрудничество България-Сърбия. От трите програми, които управляваме със страни, които не са членки на Европейския съюз, тази програма се развива най-добре, при все че тя също не е в много голям напредък, но в сравнение с Турция и Македония тази е най-добре развиващата се. Имаме 53 сключени договора за почти 12 млн. евро по тази програма. Имаме суми, които са верифицирани, но суми, които не можаха да бъдат верифицирани по Правилото М+2, M+3 бяха възстановени. Това са 980 хил. евро, защото бенефициентите от сръбска страна не успяха да направят своята система за първо ниво на контрол, забавиха се в реализацията на техните проекти и по този начин достигнаха до тази сума. Разплатените средства и съответно верифицирани са в доста малък размер.
Минималните разходи, които от минималната сума, която трябва да верифицираме и сертифицираме, тази година е 4 млн. 700 хил. евро. Никакъв шанс нямаме да я постигнем, тъй като, пак казвам, всички проекти трябва да се реализират поне на 80%, за да имаме реализация или сертификация на тази сума, а за съжаление много бавно се реализират проектите. Сръбското правителство взе решение и държавата не съфинансира техните проекти, те са изцяло за сметка на бенефициентите. В условията на криза те страдат от липса на финансиране, не съфинансират своите проекти и проектите се реализират изключително бавно. Това е причината преди всичко за забавения темп.
Въпреки това ние продължаваме да се опитваме да работим с колегите, но нещата се случват доста бавно. Тази година очакваме много сериозна загуба на средства по програмата. Алармирали сме Европейската комисия и сме търсили съдействие от тях, но и те не винаги могат да ни помогнат. Въпреки всичко в края на миналата година отворихме поредната покана за нови проекти с краен срок 20 февруари. Получихме проекти и те са в процес на оценка, юли месец ще одобрим новите проекти. Но, пак казвам, ако те се изпълняват с темпото, което е досега, ние регулярно по Правилото М+2, M+3 ще губим от сумата, която ни е предоставена като бюджет по програмата.
Следващата програма е Програмата България-Турция. Там също имаме 48 договора, които са сключени, един прекратен. Стойността им е 9 млн. 600 хил. евро. Верифицирали сме около 900 хил. евро, но минималният размер, който трябва да верифицираме тази години, е 4 млн. евро. Така че отново очакваме сериозна загуба на средства, тъй като бенефициентите за съжаление няма да имат възможност според нас, по наши абсолютно обективни и реалистични оценки, да изпълнят тези проекти. Работим в координация с нашите турски партньори, но това за тях е изключително малък бюджет. Турция като страна с големи бюджети няма толкова време и внимание да работи по тези проекти.
Отворихме покана за кандидатстване, оценени са проектите. Имаме 143 проекта получени и 141 от тях се оценяват и юли месец се надявам да сключим и договорите. Сключването на договори също се оказа предизвикателство по тези програми. Миналата година ни отне цяло лято да убедим бенефициентите да сключим договори поради липса на финансиране и средства. Така че се надявам, че ако те нямат проблем, ще сключим договори през юли, ако отново нямаме ефекта на миналото лято три месеца преговори да ги сключим.
И Програмата България-Македония. Тя е и в най-лошо положение. Там има тотална незаинтересованост от страна на колегите от реципрочното ни Министерство на регионалното развитие, включително не отговарят на имейли, не отговарят на писма, не отговарят на обаждания. В общи линии нямат никакъв интерес към програмата. Имаме сключени 35 договора на стойност 6 млн. евро, но над 2 млн. и 600 хиляди са средствата, които трябва да сертифицираме. Със сигурност няма да го направим, тъй като аз смятам, че ако така продължава програмата, по-скоро бих предложила да се откажем от нейната реализация, отколкото да се опитваме да се мъчим, тъй като виждаме, че там нещата просто не се случват. Щом министерството не ни отговаря на писма, имейли и телефонни обаждания и отказват да провеждат срещи, мисля, че е излишно да коментирам, че бенефициентите също нямат интерес, нямат и финансов ресурс да съфинансират тези проекти.
Въпреки всичко имахме отворена покана за нови проекти, има кандидатстване, тъй като и българските партньори са активни. Ще сключим договори с тези, които проявят желание и готовност да реализират своите проекти.
В резюме на основните ни проблеми, имаме натрупано забавяне в стартирането на програмите, едва 2,10-2,11 бяха получените оценки на съответствие. Все още бенефициентите ни в трите страни, които не са членки на Европейския съюз, нямат първо ниво на контрол, задоволително изградено, за да осъществяват и именно затова те не верифицират средства и тази неверификация води до загуба на средства и затова тази година ще загубим сериозен финансов ресурс по тези програми. Казвам го още в началото на годината, надявам се в края на годината да не е още по-драматично положението и да не се наложи да вървим към още по-сериозни мерки в тази посока и, не дай си боже, до прекратяване на някои от програмите. Тук ще очакваме и намесата на Европейската комисия в тази посока.
Много са проблемите, мисля, че аз вече изразих по-голямата част: ниска усвояемост, проблеми на ниво проекти, проблеми на ниво осигуряване на съфинансиране и изцяло липса на контролни системи, които да реализират тези проекти.
По отношение на ефекта от изпълнението, той не може да се оцени, тъй като почти няма проекти, които са изпълнени, така че на този въпрос мога само да отговоря по-скоро в изчаквателна позиция, да видим какво ще се случи в този период.
По отношение на следващото финансиране на тези програми, има специален проект на регламент за следващия програмен период за тези програми. Аз се надявам, че той ще даде по-добър тласък, но ако той не предвиди опростяване на системата, а не да имаме управляващ орган, партниращ орган, секретариати и сателити на секретариатите – с толкова много управляващи тези програми накрая виждаме какъв е резултатът от тях. Апелирали сме към тотално опростяване на тези програми в следващия програмен период на тези програми, от една страна, второ, да им определим по-ясен фокус, защото в момента те са разпилени между множество микропроекти и приоритети. Преди всичко искаме тези програми да дават възможност да се финансират и по-големи стратегически инфраструктурни проекти. Така ще има и по-голям ефект от тези програми.
Това бяха трите програми, по които България е управляващ орган и България носи отговорността, но предвид това, че сме зависими от нашите партньори, положението е изключително неприятно и ще търпим загуба на средства.
Другите две програми – с Румъния и с Гърция. Там сме партниращ орган, там нещата се развиват по-добре. С Румъния имаме подписани договори за почти 200 млн. евро. Разплащанията също са сравнително по-бавни, но аз смятам, че до края на програмния период ще бъдат наваксани. Имаме проблеми и там, имаме проблеми още при стартирането на програмата поради, бих казала, стратегически грешки при планирането на това как ще се сключват договорите, каква е системата на управление и процедурите, които са въведени в румънския управляващ орган, но така или иначе, за следващия програмен период ще се надяваме тази система да бъде опростена.
Тази година трябва да се сертифицират 34 млн. евро. При условие че до момента, за целия програмен период са разплатени 22 млн. евро, също виждаме абсолютно обективна, реална, за мое голямо съжаление, вероятност и тук да вървим в процедура на DECOMMITMENT или автоматично освобождаване, тъй като много е висок таргетът, а със скоростта, с която се движат колегите в Румъния, те имат и правителствена криза, която още повече забавя процеса на разплащане, ако те не се наваксат, тази година се очаква да загубим много сериозен размер средства и по тази програма.
Програмата с Гърция. Също поради ситуацията в Гърция тя търпя огромно забавяне. Оценяването на проектите продължи изключително дълго, плащанията отново се забавиха, тъй като в Гърция имаше смяна на структури, смяна на ръководни длъжности, на правителства. В момента има надежда нещата да се случат, но отново има много сериозна сума, която трябва да бъде верифицирана и най-вероятно няма да постигнем и там целта. Ние сме написали писмо до всички български наши възможни потенциални бенефициенти и партньори, на всички областни управители и кметове в тези региони съответно по Българо-румънската програма и по Българо-гръцката и търсим стари проекти, които отговарят на целите на програмата, на тръжните процедури и условията на програмата, поне тях да декларираме като изпълнени, за да минимизираме загубата. Загуба ще има. Така че очакваме активността на кметове и областни управители в тези два региона да предложат стари или текущи изпълнени проекти, за да верифицираме поне тях, защото очевидно по съществуващите проекти няма да можем да наберем достатъчна сума за верификация.
Многонационалните и хоризонтални програми. По тях ние сме преди всичко партниращи органи. 47 български партньори участват в Югоизточна Европа и 7 български в Черноморския басейн. Партньорите се оплакват преди всичко от това, че има бавен процес на възстановяване на средствата и това, че те трябва да плащат собствено съфинансиране в тези програми. Именно затова виждаме, че в Черноморския басейн нямаме толкова много активно участие, тъй като в условията на криза българските партньори много трудно осигуряват своето участие. А съгласно правилата за участие в тези програми то трябва да е за сметка на собствения бюджет на тези бенефициенти.
Не искам да завършвам със съвсем мрачна картина, в общи линии има шанс да спасим голяма част от тези проекти, но въпрос е на усилията на всички страни да успеем в максимална степен да реализираме проектите и да минимизираме загубите, тъй като такива ще има.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И мобилизация на дипломацията ни също така.
Колеги, заповядайте, ако имате въпроси.
Ако не, сърдечно Ви благодарим за изчерпателното представяне.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Понеже имаше една много важна тема по проектите на ИСПА, която завършихме, ще направим една много бърза презентация, защото трябва да отчетем приключването на всички проекти по ИСПА. Имам една красива презентация, която ще ви оставим, тъй като успешно реализирахме проектите. 98% ни е усвояването, нямаме загубени средства, имаме на 100% постигнати цели на програмата. Всичките ни проекти – пречиствателните станции в Стара Загора, Хасково, Димитровград, са въведени в експлоатация. Проектът в Хасково е изпълнен на 100% и средствата са усвоени на 98%. Представили сме вече и окончателния доклад до Европейската комисия. Бургас също е изпълнен на 100% интегрираният воден проект. По него също сме изготвили своя окончателен доклад и сме усвоили на 100% целия наличен ресурс по него. Следващият проект е Русе, който беше най-критичен, най-труден проект, много проблематичен, но с радост мога да кажа, че го изпълнихме, приключихме, въведохме в експлоатация. Така че се преборихме с всички несгоди, които имахме по проекта. Ето го и нагледното представяне на русенския проект, той изглежда много внушително. Това е една от най-модерните пречиствателни станции, тъй като тя отговаря на всички най-нови изисквания на директивите за пречистване. Съжалявам, че господин Михалевски го няма, тъй като той знае колко се борихме за третично пречистване и за всички най-модерни функционалности на тази пречиствателна станция. И с радост мога да кажа, че тя вече функционира. Макар и на 27 декември, успяхме, приключихме и завършихме.
Така че, понеже имаше поставен въпрос от Комисията за степента и ефективността, аз считам, че ние изпълнихме на 100% целите на програмата и успешно и ефективно реализирахме ресурса по програмата. Всичките ни обекти са въведени в експлоатация. Дали сме ви индикатори, ако са ви интересни, защото имаме много хубави индикатори за километри водопроводна мрежа, канализационна мрежа, облагодетелствано население и съответно екологични ефекти, които сме постигнали. И те са изключително положителни. Така че аз благодаря на госпожа Стоянова и нейния екип за твърдостта и упоритостта да го реализираме. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз благодаря. Все пак успяхме да завършим положително презентацията.
Благодарим Ви сърдечно, министър Павлова. Хубав следобед и продължавайте в същия дух!

А ние продължаваме с последната точка от днешния дневен ред. Докладчик по нея ще бъде госпожа Боряна Пенчева - заместник-министър на финансите. Заедно с нея ще бъдат Маринела Петрова – директор на дирекция „Икономическа и финансова политика”, Георги Чукалев – началник на отдел в дирекция „Икономическа и финансова политика”, Росица Трънкова – старши експерт в дирекция „Икономическа и финансова политика”, и Пламена Димитрова – държавен експерт в същата дирекция.
Заповядайте, госпожо Пенчева, да докладвате.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих искала съвсем накратко да ви представя работата, която беше направена по актуализацията на Националната програма за реформи и Конвенгертната програма. Току-що идвам от среща с Международния валутен фонд и още дори не мога да превключа. Добре е, че показателите са такива, че не е трудно да бъдат представени.
Както знаете, Националната програма за реформи беше актуализирана. Работна група 31, в която се включват представители на всички министерства и социално-икономическите партньори, проведе редица срещи. Проведени бяха публични консултации, в това число и среща в Министерския съвет, след като програмата беше публикувана на уеб сайта на Министерството на финансите.
В началото на април, на 11 април, с решение на Министерския съвет актуализираният вариант на документа беше одобрен и беше изпратен на 12 април на Европейската комисия. България беше всъщност първата страна, която спази срока на Европейската комисия за представяне на този документ. Така че, наистина беше извършена една доста сериозна работа.
Програмата беше съставена в изпълнение на приоритетите, които бяха залегнали и в годишния преглед на растежа за 2012 г. на Европейската комисия. Основните допирни точки са, че трябва да се търси такава фискална консолидация, така да бъдат изпълнени програмите, че да не се пречи на растежа. И това е основен елемент на актуализирания вариант на Националната програма за реформи. Запазват се мерките за фискална консолидация, но тази фискална консолидация е съпроводена вече и с растеж. Това е в съчетание и със стабилна банкова система, което за България на фона на това, което се случва в Европа, наистина е достижение и се предвижда да продължи да бъде запазено, като вече се прилагат и много повече мерки за насърчаване на малките и средни предприятия, в това число и подобряване достъпа на малките и средни предприятия до финансов ресурс.
Разбира се, политиката за стимулиране на пазара на труда, увеличаване заетостта и особено на младежката заетост също е във фокуса на вниманието. И продължаване на реформата на държавното управление, на държавната администрация, модернизация на държавната администрация. В това направление спокойно може да се каже, че нашата Националната програма за реформи е един от много ключовите документ, които отговарят на тези европейски предизвикателства.
Като цяло, националните цели, които са заложени в актуализирания документ, се запазват от предишната версия на програмата, която всички знаем. Като специфични национални приоритети също са запазени основните ни приоритети.
Това, което е ново, аз затова не бих искала да се връщам отново на основните ни цели и приоритети, това, което е ново, е, че както знаете, миналата година Европейската комисия беше отправила седем препоръки към България за подобряване качеството на документа, че тази година работата беше насочена именно в тази област – подобряване на мерките и ускоряване на реформите, за да могат да бъдат адресирани тези препоръки. И новите мерки, които са заложени в програмата, са основно разпределени в посока на адресиране на тези приоритети от препоръките на Европейската комисия.
Разбира се, много важно място, около една трета, заемат мерките за развитие на пазара на труда и намаляване на социалното изключване, мерките за модернизация на публичната администрация. Както знаете, ускорихме пенсионната реформа, бюджетното планиране е стабилно. Извършили сме и други действия вече.
В Националната програма за реформи е направен и анализ на изпълнението на мерките до момента. Тук следва да подчертая, че може би не бяха достатъчно добре фокусирани или планирани мерките, но отчитаме, че изпълнението на мерките от първата програма не е на достатъчното ниво. Около 45% от мерките са изпълнени, но в момента е модернизиран и усъвършенстван механизмът за следене на изпълнението на тази програма. Така че надяваме се, че много по-бързо ще бъдат адресирани и изпълнявани мерките. Преди всичко е необходимо да има ускоряване на изпълнението на мерките за подобряване на бизнес средата, тъй като там отчитаме всъщност по-малко изпълнение. Това, което сме заложили като по-интензивно развитие, това са мерките в областта на бизнес средата, в областта на климат енергетика и мерките за постигане на националната цел за изследване и иновации.
Ние ще ви представим презентацията, за да разполагате с цялата структурна информация. На този слайд виждате кои са основните направления на националните политики за постигане на целите. Те наистина са в посоката на Стратегията „Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
По отношение на фискалната програма и на мерките, които са заложени в Националната програма за реформи, бих искала да подчертая, че наистина тази година сме намерили много по-голяма консистентност между националната бюджетна процедура, Националната програма за реформи и Конвергентната програма. И в изпълнението, и в наблюдението на макроикономическите и фискалните показатели търсим единство.
В Конвергентната програма, както знаете, са заложени мерките, които гарантират изпълнение на приоритетите от предписанията на Пакта за стабилност и растеж. Основните ни приоритети са запазване на стабилността на паричния съвет при сегашния фиксиран курс на лева, поддържане на консервативна и дисциплинирана фискална политика, осигуряване на дългосрочна устойчивост на публичните финанси, ефективно насочване на публичните разходи към стимулиране на ускоряващи икономически растеж дейности и провеждане на политика на доходите, целяща повишаване конкурентоспособността на икономиката.
Конвергентната програма е в съзвучие и с подписания на 1 март фискален пакт, който предвижда приемане на национално ниво на фискални правила, които гарантират изпълнение на Маастрихтските критерии и ясни правила по отношение на бюджетния, структурния бюджетен дефицит и средносрочната бюджетна цел. България, както знаете, в изпълнение на мандата, който парламентът даде на правителството, се присъедини към Част трета на фискалния пакт, като не се присъедини към Четвърта част – координация на икономическите политики.
На този слайд виждате съгласно Конвергентната програма какви са основните предвиждания. Под 3-процентния праг от Пакта за стабилност и растеж ще бъде дефицитът на Консолидираната фискална програма. Това, което бих искала да ви информирам, е, че и към момента изпълнението на Консолидираната фискална програма върви добре. За първото тримесечие на тази година ние имаме по-добри показатели отколкото за същия период на миналата година. Ръстът на данъчните приходи е с над 8% (8,2%), а през април дори се яви излишък от около 400 млн. лева. Така че към момента дефицитът е някъде около 0,2 – 0,3% от брутния вътрешен продукт. Тоест ние се движим дори по-добре от заложеното в Закона за бюджета и Конвергентната програма като показатели. Към идеята в края на годината дефицитът да бъде 1,3%, към момента се движим малко по-добре от планираното. За дефицита наистина ще успеем да покрием заложените критерии.
По отношение на дълга. Както знаете, България остана на второ място в Европа на 27-те по дълг, с 16,3% дълг в съотношение на дълга към брутния вътрешен продукт. В момента наистина нашата средносрочна прогноза е, че ще запазим тази водеща позиция в Европа, че растежът на дълга ще бъде умерен и по отношение на дълг и на дефицит ние ще запазим тези позиции. Към момента ние се намираме на седмо място по отношение на дефицит в Европа на 27-те, като от тези шест държави преди нас би следвало да изключим Унгария, където има еднократно увеличение на приходите, което не е структурно подобрение. Така че ние се намираме някъде на около шесто място по дефицит в Европа на 27-те. Затова считаме, че мерките, които сме заложили, са достатъчни, надеждни страната ни да продължи да запази тази стабилна позиция.
По отношение на препоръките от миналата година, ние считаме, че тази година чисто формално предстои да бъде взето решение за излизане от процедурата по свръхдефицит. Последните данни на ЮРОСТАТ потвърдиха, че дефицитът за 2011 г. е бил 2,1%, така че очакваме формалното предложение на Комисията и решение на Комисията и одобряване от ЕКОФИН (Съвета на финансовите министри) за прекратяване процедурата за свръхдефицит спрямо България.
Другото, което следва да се направи, е подобряване на фискалната дисциплина, провеждане по-нататък на пенсионна реформа и подобряване на конкурентоспособността. В това направление ние вече имаме и конкретни действия и ще продължим да работим.
По отношение на другите дейности по отношение на данъчната политика в Конвергентната програма основното е стабилност и предсказуемост. Ставките на преките данъци и на ДДС няма да бъдат променяни в този хоризонт краткосрочно, това е базата, при която разработваме програмата. Запазват се и размерите и съотношенията при социалните и здравноосигурителните вноски. Повишават се ставките на някои акцизни стоки само до минималните нива, които се изискват съобразно европейското законодателство. Всъщност ефектът от тях не е голям, очакваният фискален ефект от такова повишаване на акцизните ставки е около 40 млн. лева за 2012 г. Както и малко увеличаване на минималните осигурителни прагове. Предвижда се средният осигурителен доход през тази година да нарасне с около 4,5% спрямо миналата.
По отношение на разходите, както знаете, в разходната политика основно ще бъде ускореното усвояване на европейските фондове. Това е нещо, което ние ще гарантираме и през националния бюджет. Заложени са непроменени разходни тавани за заплати и възнаграждения по бюджетите на министерствата и ведомствата. Предвидено е увеличение на минималната работна заплата, което вече се случи от 1 май. Предвижда се и по-нататъшно осъвременяване на пенсиите.
В заключение бих искала да подчертая, че актуалното икономическо състояние на България наистина я нарежда във водещите страни в Европа. Политиката на стабилна и устойчива фискална политика в съчетание със строгата регулаторна функция на БНБ върху банковия сектор доведоха наистина до финансова и фискална стабилност.
Това, което ние разчитаме, е да има повече икономически растеж. Към момента икономическият растеж за 2011 г. достигна 1,7%, като основен двигател беше външното търсене, износът. Не се оправдаха нашите прогнози за увеличаване на вътрешното търсене. Ние продължаваме да считаме, че има накъде да бъде увеличено вътрешното търсене, но предвид на сложната ситуация в Европа ние ревизирахме нашата прогноза и Конвергентната програма и Националната програма за реформи са изготвени при една прогноза за растеж за 2012 г. от 1,4%. И тук бих искала изрично да подчертая, че това няма някакъв особен негативен сигнал или знак. Тази наша прогноза беше ревизирана надолу, след като в цяла Европа всички ревизираха своите прогнози надолу. Нашата прогноза наистина този път съвсем независимо съвпадна с прогнозата на ЕВРОСТАТ. За 2012 г. година прогнозата на Комисията и нашата съвпадат и са за 1,4% растеж. Този растеж ще бъде в условията на една несигурност и нестабилност, но ние считаме, че неговият двигател ще бъдат вътрешните инвестиции и ускореното усвояване на европейски фондове. Това вече се случва от началото на тази година. Имаме едни ускорени плащания по фондовете и се надяваме, че това наистина ще доведе до растеж, особено в сектори, като строителство на пътна, екологична и комунална инфраструктура.
Забави се спадът на заетостта за 2011 г. По-бавен е спадът на заетите в индустрията. В сектора на услугите продължава спадът на заетостта.
По отношение на доходите частният сектор се характеризираше със значително по-високи темпове на изменение на средната работна заплата, така че имаме фактически едно оптимизиране на разходите за заплати в бюджетния сектор.
Като цяло ефектът за конкурентоспособността на икономиката е положителен.
По отношение на инфлацията, може да е и заради кризата, но инфлацията наистина се забави, така че България в момента се нарежда на трето място в Европа. Инфлацията към края на 2011 г. беше 2%, като средногодишно за 2011 г. беше 3,4%. Но се забави до 2%. И това е нещо, което наистина още веднъж към момента дава стабилност. Тоест България е на трето място по инфлация. По този начин ние покриваме всички Маастрихтски критерии. Дългосрочният лихвен процент ни е на ниво през април съгласно данни на Европейската централна банка 5.05% - нива, които са от 2008 г., от преди кризата. С инфлация от 2%, пък дори и 3% да е средногодишната, наистина ние имаме една стабилност и това е един фактор, който и в средносрочен план ще дава стабилност.
По отношение на търговската позиция в световния стокообмен имаме подобрение, както и подобрение на конкурентоспособността на страната. През началото на тази година беше отбелязан спад на износ. Това, разбира се, е резултат от забавянето на икономическото развитие в Европа, но ние считаме, че абсолютните в средносрочен и дългосрочен план стойности на износа остават на такова ниво, каквито са били през последните десет години, което е като цяло добре за конкурентната позиция на страната. Тоест това забавяне, което виждаме от началото на годината, е свързано с това, че нашите основни пазари са в Европа и Европа, забавяйки своя растеж, това се отрази върху нашето макроикономическо развитие.
Аз не искам да навлизам отново в детайли, но наистина има развитие на намаляване на дълга. Във финансовия сектор част от задълженията на банките и финансовите институции бяха също изплатени, така че банковата ни система е стабилна. Притокът на европейски средства също повлия за положителен поток на средства към нетни и положителни трансфери, така че балансът на текущата сметка се подобри и от дефицит 9% от брутния вътрешен продукт през 2009 г. се регистрира излишък от 0,9% през 2011 г. Но това може да е и конюнктурно явление. Това е фактор, който е в зависимост от конкретните макроикономически условия. Но като цяло стабилността на фискалния сектор и продължаващата фискална консолидация дават основание за една положителна прогноза.
По отношение на дълга. Както споменах, ние се намираме на второ място след Естония. През тази година съгласно мандата, който вие сте дали със Закона за бюджета, ние ще търсим емисия на еврооблигации в размер до 2 млрд. лева съгласно решението на Министерския съвет от 11 април. Даден е мандат на министъра на финансите да стартира подготовка за такава емисия. Решението казва да се подготви емисия до 950 млн. евро.
Това е в общи линии рамката на тези документи.
В заключение бих искала да подчертая, че тази актуализация беше обсъдена. Ние отразихме мненията и на социално-икономическите партньори и дискусии на много заинтересовани страни, неправителствени организации, изследователи. Документите не са изключително съществено променени, те просто са отражение на това, което към момента се дискутира и в Европа. Имаме актуализирани прогнози, на базата на които са съставени тези документи, но основната, водещата цел е запазване на финансовата стабилност, която имаме, и върху тази финансова стабилност да градим икономически растеж. Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Пенчева.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър, за изчерпателната информация. Няма как от нея да не лъха несигурност – не несигурност в действията на правителството, а несигурност от цялостната обстановка в Европа. Тя няма как да не се отрази.
Вие казвате, че дългосрочният ни лихвен процент е 5.07. И въпреки това кредитният пазар не мърда. Просто не мърда заради продължаващите високи лихви. Натрупаните огромни спестявания, знаете данните на Централната банка, банките в България са пълни с пари, в трезорите на банките има страшно много пари. Очевидно трябва да се предприемат решителни мерки (аз знам, че това не е работа за политически решения на правителството) този дългосрочен процент да бъде намален още. Не знам дали това може да стане при емисията на облигации, да видим какъв ще бъде десетгодишният процент, но според мен трябва да се мисли в тази посока. Защото при покрити Маастрихтски критерии, но при много по-високи проценти, отколкото на Европейската централна банка няма как да стимулираме растежа. Ние сме вързани за еврото и спазваме всички данни на фискалния пакт на практика, изпълняваме пакта напълно, а в същото време нашите банки предлагат кредити при далеч по-тежки условия, отколкото предлага примерно Европейската централна банка. Редица банки, които са с много по-лоши резултати от нас, получиха много сериозни вливания на капитали през Европейската централна банка. Ние разполагаме с пари, а не можем да харчим тези пари в собствената си страна, за да стимулираме растежа.
Аз задавам такъв въпрос: при тези великолепни макропоказатели, които имаме, наистина великолепни макропоказатели, с една толкова силна позиция, обмисля ли правителството и вие като ключова фигура в отношенията с Европейския съюз кака да се притисне този дългосрочен лихвен процент? Процентът 5.07 пак е много в сравнение с онова, което виждаме в момента. В крайна сметка Италия с всичките си проблеми горе-долу при този процент пуска своите облигации – 5.7. Не е 5.07, но е 5.7, но генерира средства, за да си покрива дефицита. Затова питам. Аз слушам много внимателно цялата дискусия, която предизвика министърът на финансите. Интересно ми е Валутният фонд как реагира на всичко това? Къде вижда потенциала за растеж? Как виждате вие този потенциал за растеж?
Пак казвам, ние сме в парадоксална ситуация – вързани за еврото, неползващи привилегията на Европейската централна банка, и банки, които са с пълни трезори до козирката с пари. Защото пожеланието за растеж е великолепно, но растежът се стимулира по два начина – или пускаш инфлацията, не дай си боже, или облекчаваш процента, с който хората могат да взимат по-евтини пари, за да могат да градят бизнеса си.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов.
Други колеги имат ли желание?
Заповядайте за заключителни думи, госпожо Пенчева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Аз наистина искам да потвърдя това, което и Вие направихте като извод. Да, наистина ние като макроикономика в момента имаме точно така – една много стабилна позиция. Нашите показатели са по-добри отколкото на някои страни – членки на Еврозоната. Така че наистина това е макросредата. По всички показатели, ако се направи сумарно, ние идваме към единадесета позиция в Еврозоната от 17. Но това е макросредата. Правителството не може да определи политиката на банките и да определи на какъв процент те да дават кредити и да кредитират гражданите и бизнеса.
Това, което ние залагаме като фактори за растежа, е подкрепа на финансирането на малките и средни предприятия, в това число и с рискови капитали и с разни други инструменти, в това число и през европейските фондове, увеличаване на правителствените инвестиции, на държавните инвестиции, на публичните инвестиции, на общини, на европейските фондове, за да може това да генерира растеж.
По отношение на растежа също се предприемат мерки за диверсификация на износа, за да се намали зависимостта само от един пазар. Но като цяло това, което ние считаме, е, че фискалната стабилност трябва да бъде запазена, трябва да бъдат изградени достатъчно буфери, за да може държавата да реагира адекватно в условията на криза. Да се търсят наистина двигатели за растежа, а растежът ще дойде и когато самият частен сектор започне да инвестира повече.
Международният валутен фонд има по-песимистична прогноза за инвестициите в частния сектор, отколкото е нашата. Това, което ние се опитваме да създадем, е добра бизнес среда, облекчаване на бизнес средата, за да могат частните инвеститори да инвестират повече, в това число и малки и средни предприятия, и една по-активна политика на заетост – на младежка заетост и на активни мерки на пазара на труда. Ние имаме тук едно съвпадение на Национален план за заетостта, Национална програма за реформи, оперативната програма, така че един по-силен акцент по отношение на мерките на заетост би рефлектирал по-нататък и върху развитие на икономиката. Една подкрепа на малките и средни предприятия и стабилни публични инвестиции, основани на европейските фондове, наистина в тази посока при стабилната макросреда би следвало да имаме условия за растеж.
Но по отношение на банките, голяма част от банките намират своя ресурс не на този процент, те не го взимат от Европа, ресурсът за кредитиране е в общи линии главно от депозити на местни лица и граждани и фирми. Така че това е една политика и може би и самият бизнес трябва да има повече проекти, които са готови, които са надеждно разработени, които са с ясен бизнес план. Така че активността и на бизнеса в търсене на кредити и политиката на банките имат значение. Това, което ние, подчертавам, можем да направим, е да създадем една стабилна, предсказуема среда и в тази посока работим, и в тази посока са и програмите.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви.
ПЛАМЕН РУСЕВ: Един въпрос.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте.
ПЛАМЕН РУСЕВ: В момента имаме нарастване на депозитите и същевременно нямаме мерки, с които да изкараме тези пари от банките, за да се вдигне потреблението и по този начин да се задвижи икономиката отвътре. Съществуваше такава идея – да се вкарат свежи пари на пазара, не може директно от Банката за развитие, през Общинска банка. По този начин да се вкарат пари на пазара на по-ниски лихвени нива и да се принудят другите търговски банки да следват такава търговска политика и да си намалят на свой ред лихвите по кредитите. Намалявайки лихвите по кредитите, оттам автоматично ще дойде намаляването на лихвите по депозитите и съответно изваждане на парите на пазара. Има ли идея това да се заложи?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Ние имаме подобни програми. Стартира една програма, която е през Българска банка за развитие със 100 млн. лева национални ресурси. Имаме програми, които са с банките за развитие, с Европейската инвестиционна банка, с Черноморска банка за икономическо сътрудничество, там има 30 млн. евро, които през Българска банка за развитие са ресурс, който се осигурява за подкрепа на заеми на малки и средни предприятия в определени сектори, където се очаква да има експортно производство или енергийна ефективност в ключови за икономиката ни сектори. Така че такива програми, където се предоставя допълнителен ресурс през Българската банка за развитие и съответно към търговските банки, който е на преференциални условия, вече се изпълняват.
Отделно в Оперативната програма „Конкурентоспособност” ресурсът, който е 200 милиона за финансиране, в това число и рисков капитал, се очаква вече да бъде през тази година стартирано практическото изпълнение на това.
Така че стартираха подобни инструменти и предстои още инструменти да бъдат направени. Но пак повтарям, че държавата не следва да е най-големият играч в това. Тоест не можем да определим на банките, но подобни мерки се прилагат.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Колеги, ако няма повече въпроси, предлагам да приключим.
Хубав следобед на всички! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:

Моника Панайотова