Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
02/05/2012
П Р О Т О К О Л
№ 97
На 2 май 2012 г. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
В заседанието взеха участие от Министерството на правосъдието Диана Ковачева – министър, Деница Вълкова - заместник-министър, Нина Николова – директор на дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека”, Виолета Обретенова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, както и Екатерина Салкова – експерт. От кабинета на министъра по управление на средствата от Европейския съюз Радостина Ангелова - началник на кабинета, и Иван Иванов - началник на отдел „Изпълнение на НСРР и хоризонтални въпроси”. От Министерството на финансите Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика”, и Красимир Сивев – началник на отдел в Дирекция „Данъчна политика”. Минчо Цветков – и.д. директор на Гражданска въздухоплавателна администрация, Михаил Захариев – главен секретар в Гражданска въздухоплавателна администрация, и Ралица Пеева – юрисконсулт в Гражданска въздухоплавателна администрация към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Заседанието бе открито в 11,00 ч. от госпожица Моника Панайотова – председател на Комисията.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Предлагам да започнем заседанието, тъй като времето ни е ограничено и трябва да действаме по-бързичко.
Предложение за дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-21/6.04.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-02-13/9.04.2012 г. за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на Европейския съюз и на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка за оказване на подкрепа при изпълнението на проекти, финансирани от Структурните инструменти на Европейския съюз – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-19/30.03.2012 г. за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-22/9.04.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване – внесен от Министерския съвет.
Колеги, който е съгласен с така представения дневен ред, нека да гласува. За – 10, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема единодушно.
По първа точка имаме удоволствието от страна на Министерството на правосъдието да бъде с нас заместник-министър Деница Вълкова. Евентуално по-късно ще се присъедини и министър Ковачева. Също така Нина Николова – директор на дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека”, Виолета Обретенова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, както и Екатерина Салкова – експерт.
Заповядайте, госпожо Вълкова.
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представили сме на вниманието ви подробни мотиви за законопроекта, които поддържаме изцяло. Ще си позволя съвсем накратко с оглед ограниченото ви време да маркирам основните акценти в законопроекта.
Съгласно последните два доклада на Европейската комисия относно напредъка на страната ни по механизма за сътрудничество и проверка бяха дадени конкретни препоръки за създаване на ясни законови правила както за издигане на кандидатури, така и за избор на членове на Висшия съдебен съвет при безусловно спазване на принципите за прозрачност, публичност, независимост и професионализъм. В отговор на тези препоръки сме изработили конкретни правила за всеки един от етапите както за номиниране, така и за избор на членове от двете квоти.
От парламентарната квота сме предвидили за избора да се провежда изслушване от постоянната специализирана комисия в Народното събрание. Комисията изслушва всеки от кандидатите, като от изслушването се изготвя подробен стенографски протокол, който се предвижда да бъде публикуван на сайта на Народното събрание. Въпроси към кандидата могат да бъдат задавани от всеки от членовете на комисията, включително и въз основа на постъпилите становища. В резултат на това изслушване комисията следва да изготви доклад за професионалните и нравствените качества на кандидатите.
По отношение на квотата на съдебната власт се предвижда провеждането на отделни общи събрания на съдиите, прокурорите и следователите, на които да бъдат издигани кандидатури. Основният момент тук е, че не се предвижда ограничение на номинациите, всеки може да бъде номиниран, стига да отговаря на конституционно установените изисквания за заемане на длъжност изборен член на Висшия съдебен съвет.
Другият основен момент е, че всяко предложение следва да бъде придружено с писмени мотиви на съответния участник в събранието, който издига кандидат. Също така кандидатът трябва да представи на вниманието на колегите си писмена концепция, която също се предвижда да бъде публикувана на сайта на Висшия съдебен съвет.
Друг основен момент в предлаганите промени е да се повиши представителството. Към настоящият момент един делегат представлява 10 магистрата, а сега се предвижда един делегат да представлява 5 магистрата. Делегатите, които предстои да изберат членовете на Висшия съдебен съвет от съдебната квота, могат да задават въпроси към колегите си.
По отношение на начина на издигане на кандидатури и избор на инспектори и главен инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет са предвидени аналогични правила, с които смятаме, че в достатъчна степен отговаряме на препоръките на Европейската комисия за създаване на гаранции за публичност, прозрачност, състезателност и най-вече – широко обществено участие в номинациите и избора на членове на Висшия съдебен съвет.
Друг основен момент в законопроекта е създаването на звено, което да разглежда жалбите за бавно правосъдие. Ноторно известен факт е, че значителен брой от постановените срещу страната ни осъдителни решения от Европейския съд по правата на човека в Страсбург е именно нарушение на чл. 6, свързан с бавното правосъдие.
В законопроекта се предвижда да се изгради специализирано звено към Инспектората на Висшия съдебен съвет, тъй като съгласно правомощията на този орган и по Конституция, и съгласно Закона за съдебната власт основното му правомощие е свързано с проверка и установяване на причините за бавното правосъдие. Специализираното звено ще осъществява процедурата по разглеждане и решаване на жалбите срещу нарушения, свързани със забавяне над разумния срок на всички видове дела, в това число граждански, административни и наказателни, а също така и на приключили досъдебни производства. Дейността на звеното представлява един облекчен административен ред за обезвреда, като е установен и максимален размер на обезщетението, който е съобразен релевантен на присъжданите обезщетения от Европейския съд по правата на човека. Максималният размер, предвиден в законопроекта, е 10 хиляди лева.
И на последно място, във връзка със задължението на страната ни да въведе две рамкови решения от 2009 г. за обмен на информация и създаване на европейска информационна система за съдимост, законопроектът предвижда Централното бюро за съдимост при Министерството на правосъдието да бъде определено за централен орган, който ще обменя информация с централния орган на другите държави - членки на Европейския съюз относно влезли в сила присъди на български и чужди граждани съгласно вписаните данни в бюлетините за съдимост.
Това е накратко по законопроекта. Благодаря ви за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Вълкова.
Госпожо министър, искате ли да добавите нещо? Заповядайте, госпожо Ковачева.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Добър ден! Извинете, че закъсняхме, понеже бях в залата, където паралелно се гледа законопроектът за отнемане на имуществото.
Две думи бих искала да кажа по повод на този законопроект на Министерството на правосъдието. Необходими са, важни са тези промени, свързани с предстоящия съвсем скоро избор на членове на следващия Висш съдебен съвет. Опитали сме се да направим едни много широки, добри, прозрачни, публични процедури, които гарантират състезателност и избор наистина на най-добрите представители сред юристите, които да станат членове на следващия Висш съдебен съвет.
Тази реформа, която предлагаме, е отговор на многобройните критики от страна на Европейската комисия за това, че няма достатъчно публичност, когато се избират членовете на Висшия съдебен съвет. Именно затова предлагаме такива правила.
Бих искала да кажа, че правилата и процедурите за избор на членове на Висш съдебен съвет, които предлагаме, би следвало да започнат да се разгръщат максимално бързо след м. юни, тоест непосредствено след влизане в сила на проекта за промени в Закона за съдебната власт. Тези предложения сме дискутирали много широко с представители на гражданските организации, консултирани са и с Европейската комисия и на този етап, за последния месец и половина, в който новият екип на Министерството на правосъдието работи, това е абсолютно максималният възможен вариант за промени в закона, така че наистина да се осигури публичност и прозрачност на избора на членовете на Висшия съдебен съвет.
Благодаря ви за вниманието. Ако имате въпроси, веднага ще отговорим и ще се аргументираме защо предлагаме точно тези промени. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Ковачева.
Колеги, заповядайте, ако имате въпроси. Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо министър, една от критиките към досегашната система за избор на Висш съдебен съвет беше тази, че прокурори избират съдии и съдии избират представителите в съвета. Дали това е избягнато сега в новия законопроект?
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Предложението, което беше направено от страна граждански организации, беше разделянето на Висшия съдебен съвет на две отделни камари. Нашите консултации, включително с бивши конституционни съдии, показват, че има конституционен проблем по силата на Закона за съдебната власт разделянето официално на Висшия съдебен съвет на две отделни камари – едната за съдии, другата за прокурори. Проблемът се състои в следното. По Конституция Висшият съдебен съвет се състои от 25 члена и това са членовете, които всички трябва да вземат окончателното решение. Което означава, че ако съветът се раздели на две отделни камари, да речем, по 11 съдии и 11 прокурори, тоест по 11 представители в едната и в другата камара, това означава, че решенията няма да бъдат вземани легитимно от всичките 25 члена. Формално това е проблемът, който е конституционен. Именно затова и сега в момента този проблем е решен ад хок, бих казала, с Правилника на Висшия съдебен съвет, където наистина има две комисии, които и сега функционират – една комисия, която оценява само съдии и се състои от съдии, и друга, която оценява прокурори. Това на практика са две постоянно действащи комисии във Висшия съдебен съвет, които и сега са отделни. Те просто не се наричат камари и не са предвидени по закона поради тази конституционна пречка. Иначе принципно няма проблем, проблемът е с вземането на окончателното решение в резултата на работата на тези комисии. На практика няма да бъдат вземани легитимно, ако се вземат само от 11 от членовете на Висшия съдебен съвет, а не от 25. Това е причината. Иначе ние го обсъждахме много задълбочено, логично е да има такъв подход, разбира се, защото не е коректно и Съветът на Европа многократно е коментирал, че не може прокурори да оценяват дейността на съдии. Един от аргументите за това, че в момента не е толкова тежко положението е обстоятелството, че всеки един от членовете на Висшия съдебен съвет на практика, когато става член на Висшия съдебен съвет, губи статута си на съдия или прокурор.
Тоест формално погледнато, всички членове на Висшия съдебен съвет са просто юристи с над 15-годишен стаж, никой от тях не е прокурор. Но с оглед на факта, че след приключване на петгодишния мандат на Висшия съдебен съвет те се връщат обратно там, откъдето са тръгнали, по тази причина формално в правилника на Висшия съдебен съвет има разделение на две постоянни комисии и наистина на практика и в сега действащия Висш съдебен съвет прокурори не оценяват съдии, но това не е записано в закона, както споменах, поради тази конституционна пречка. Редно е може би в бъдеще, когато се обсъжда въпросът вече конституционно за това необходима ли е по-сериозна промяна в самия Висш съдебен съвет, който, знаете, че е и постоянно действащ орган в момента по силата на промени в Закона за съдебната власт, ако при следващ случай се обсъжда вече конституционно този проблем, както например изборът с две трети на членовете на Висшия съдебен съвет, където също има конституционна пречка да се избират по този начин, тогава би могло наистина да се обсъжда и да се мисли по този въпрос. Сега е решен въпросът ад хок и ще бъде решен в следващия Висш съдебен съвет така, че да не се допуска прокурори да оценяват работата на съдии и обратното.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ: А как стигнахте до числото 5, просто разделихте 10 на 2 ли за петима представени от един делегат? По каква логика стигнахте до това число? Защото при такива представяния от един делегат не е ли по-логично всеки да има своя глас с тежест, тоест всеки съдия и всеки прокурор да може да гласува в изборите за членове на Висшия съдебен съвет?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Това също е един от въпросите, които много сериозно обсъждахме – възможностите за пряк избор. Обсъждахме много широко и с граждански организации, и с магистрати, разработихме и един втори вариант на проекта на Закона за съдебната власт, в който беше предвиден точно прекият избор.
Какво ни спря да направим пряк избор? Спря ни времето, тъй като не получихме един достатъчно ясен и разгърнат модел за номиниране на членовете на Висшия съдебен съвет, които евентуално да бъдат избирани пряко. Какво означава прекият избор? Прекият избор означава, че 2300 съдии, каквато е в момента горе-долу бройката на съдиите в България, и съответно около 1700 прокурори ще бъдат събрани в една зала наведнъж, за до може всички те да гласуват пряко. Тоест всеки един с гласа си да заяви кого предпочита да го представлява във Висшия съдебен съвет.
Знаете, че процедурата по избор се предшества от две други процедури. Първата е процедурата по номиниране на кандидатите, а втората е процедурата по публичното изслушване на тези кандидати. Предложението, което ние получихме и обсъждахме, беше по отношение на процедурата за номиниране всеки кандидат за Висшия съдебен съвет да бъде номиниран с писмена номинация, подкрепена от 50 до 70 съдии или съответно прокурори. Този вариант на проект за промени в закона аз консултирах и с Европейската комисия преди да бъде внесен и оттам коментарът беше, че това е дискриминационно, тъй като се стеснява много правото на магистратите да номинират.
В нашия проект, който предлагаме, всеки магистрат може да номинира, абсолютно всеки прокурор и съдия може да номинира когото прецени, с писмена номинация, съдържаща мотиви защо номинира него, и след това се избира на делегатски събрания. В обратния вариант се стеснява процедурата на номиниране и тогава тези 2300 души, които ще избират, на практика ще избират сред един много стеснен според нас кръг от кандидати.
На второ място, възможността да се избира пряко, е ограничена до известна степен от невъзможността да се изслушват публично всички тези кандидати, което на практика е промяната, която се предлага сега, тоест да има публичност, състезателност и яснота. Всеки един кандидат за Висшия съдебен съвет да излезе с лицето си, с името си, със собствената си визия и да я представи и също така да отговаря на конкретни въпроси, които му бъдат зададени. Защо това е трудно? Ако решим, че няма да има ограничаване на номинациите и приемем идеята общо събрание за избор и преди това всеки магистрат да може да предлага, това означава, че ще получим един неограничен брой кандидатури, които на практика няма да могат да бъдат изслушани. Това означава, че всички тези съдии и прокурори ще бъдат затворени за неограничен брой дни, както си спомняте при изборите на Висшия адвокатски съвет, и е възможно цяла седмица дори да не могат да бъдат изслушани и избрани кандидатите.
Смятам, че имаме нужда от още време. Съжалявам, че тази реформа не започна януари месец миналата година, за да може да се дискутира достатъчно задълбочено и продължително да се тестват различни модели. Именно поради тази причина ние предлагаме този модел, който със сигурност ще доведе до избор на членове на Висшия съдебен съвет. При нас демократичният подход е в началото, когато всеки може да номинира, и вече след това два пъти увеличаваме представителността на тези, които ще се явят като делегати. Защо 5, а не 10? Защото два пъти се увеличава представителността, това е идеята за цифрата 5.
Това, което обаче ние сме си поставили за цел, защото наистина смятаме, че прекият избор е най-демократичен и, разбира се, най-логичен, залагаме в преходните и заключителните разпоредби на този проект, който предлагаме сега, възможността за избор по електронен път на практика за по-следващия Висш съдебен съвет, като нашият екип се ангажира да започне и да разработи правилата и модела, по който да бъдат избирани членовете на следващите висши съдебни съвети по електронен път. Ще има софтуер, с който всеки магистрат на практика ще може първо да се запознае с кандидатурата по електронен път, цялото досие, което и сега предлагаме – дисциплинарни наказания, всякакви видове атестации, които се отнасят към магистрата, информация за неговото имущество и т.н. Всичко това го има вече, ще може да бъде включено в този софтуер и с един клавиш на практика всеки магистрат да може да гласува, когато бъде изработен този софтуер. Дотогава, надявам се, ще имаме и една по-чиста система за номиниране, която ще дава възможност и да се разгърне процедурата по изслушване. В момента просто няма такава добре изчистена процедура, която да гарантира добър избор и това е причината да се фокусираме върху този единствено възможен според нас подход на този етап, но за сметка на това увеличаваме два пъти делегатите, които ще избират, за да има по-голяма представителност.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо министър, за изчерпателните отговори.
Предлагам ви, колеги, да преминем към гласуване, ако няма въпроси. Не виждам въпроси.
В такъв случай преминаваме към гласуване на становище по законопроект № 202-01-21 от 6 април 2012 г. за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен, нека да гласува. За – 10, против – няма, въздържали се – 4. Благодаря ви.
Благодаря Ви, госпожо министър.
Продължаваме с точка втора от днешния дневен ред. Докладчик по нея ще бъде началникът на кабинета на министъра по управление на средствата от Европейския съюз госпожа Радостина Ангелова, както и Иван Иванов - началник на отдел „Изпълнение на НСРР и хоризонтални въпроси”.
Заповядайте, госпожо Ангелова. Ще Ви помоля да докладвате наистина съвсем кратко, тъй като сме запознати с меморандумите.
РАДОСТИНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Знаете, че България се радва на значителна подкрепа от структурните и Кохезионния фонд – средства, които се използват за структурни реформи и за изграждане на инфраструктура, за модернизация на страната. Независимо от положените усилия за ускоряване усвояването на средствата от Европейския съюз, необходими са допълнителни усилия.
В поредица от писма Комисарят по регионална политика господин Йоханес Хан, както и председателят на Европейската комисия господин Барозу, подчертават, че с оглед ускоряване усвояването на средствата от Европейския съюз е добре България да използва финансовия ресурс за техническа помощ, който е наличен в оперативните програми, и да бъде въвлечен в процеса опитът на международните финансови институции.
На 22 януари 2012 г. са подписани меморандуми за сътрудничество със Световната банка и Европейската инвестиционна банка. Идеята е банките да подпомогнат страната ни в областта на стратегическото планиране, проектиране и управление на проекти с оглед оптимизиране на процеса на усвояване на средствата в кохезионната политика в България.
На практика двете финансови институции имат специфична експертиза. Световната банка ще бъде използвана в разработване на проекти в пътен сектор, околна среда, включително и води, железопътен сектор, иновации, регулаторна бизнес среда и ромско включване, а Европейската инвестиционна банка ще предоставя услуги в области, като секторни стратегии, секторни инвестиционни програми, изпълнение на проекти и институционален капацитет.
Разпределението на дейностите между двете институции е направено на база на предварителни разговори с Европейската комисия и с бенефициентите и най-вече със заявената от бенефициентите необходимост в кои области те имат нужда да получат подкрепа при подготовка и изпълнение на конкретни проекти и при разработване на секторни стратегии.
Всяка от международните финансови институции ще бъде привличана и ще бъде избирана на база както на специфичните услуги, които предоставя, така и на вече упоменатата експертиза.
Считам, че интензивното сътрудничество с международните финансови институции ще допринесе за изпълнението на приоритетите на правителство по отношение на необходимостта от извършване на административни реформи и, разбира се, по отношение на темпа на усвояване на структурните инструменти на Европейския съюз. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Ангелова.
Използвам възможността, колеги, да ви напомня, че в петък ще имаме среща с представители на Световната банка от 11,45 ч. в зала „Изток”. Имате я информацията, но просто ви напомням. И ще е хубаво, че ще имаме възможността да споделим, че през нашата комисия са минали вече ратификациите на двата меморандума.
Колеги, имате ли въпроси? Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз имам само една молба към вносителите. Разбира се, вероятно на този етап не можете да ни го предоставите, но в някакво обозримо бъдеще, примерно два месеца, защото имаме много богат опит в работата и със Световната банка, и с Европейската инвестиционна банка, и с Европейската банка за усилено развитие, за да не остане това едно пожелание, може ли правителството да ни предостави информация какъв е графикът и по кои проекти все пак в този и следващия планов период смятате да работите? Защото иначе рискът е огромен да остане като едно много качествено пожелание, което няма никакви практически последствия. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Може би просто като разяснение трябва да се отбележи, че след обсъждането на самите меморандуми се предвижда съответен екшън план, който да бъде утвърден от Министерския съвет за всяка една от финансовите институции, с оглед на това да стане ясно какви конкретни проекти се предвиждат за една година напред (предвижда се това да се прави на годишна база) и да се избегне припокриването между отделните финансови институции.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Екшън планът ще бъде пак достатъчно общ, познавайки как работят институциите, говоря за конкретен график, когато е възможно.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви.
Преминаваме, колеги, към гласуване по точка втора.
Който е съгласен със становищата, които бяха предварително раздадени, нека да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма. Приема се единодушно.
Благодаря ви за участието и ви желая хубав ден!
Преминаваме към точка трета. Докладчици по нея ще бъдат Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика”, и Красимир Сивев – началник на отдел в Дирекция „Данъчна политика” към Министерството на финансите.
Заповядайте, госпожо Петкова, съвсем накратко, за да използваме времето ако евентуално има въпроси.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Много накратко ще представя проекта на нов закон за статистика на вътреобщностната търговия. Всъщност законът е изготвен с цел усъвършенстване на законодателството, опростяване на административните процедури и по-лесното прилагане от данъчно задължените лица.
На европейско ниво статистиката във вътреобщностната търговия се регулира от два основни европейски регламента – Регламент 638, наричан базов регламент, и Регламент 1982, наричан изпълнителен регламент. Всъщност в сега действащия Закон за статистика на вътреобщностната търговия се съдържат разпоредби от тези регламенти, които не би следвало да се съдържат в националното законодателство, тъй като регламентът е европейски акт с пряко действие и приложение, но тези разпоредби са били въведени в националното законодателство в 2006 г., когато експериментално е въведена системата „ИНТРАСТАТ” и когато България не е била членка на Европейския съюз и съответно е трябвало да бъдат в националното законодателство. След приемането ни от 1 януари 2007 г. не е необходимо тези разпоредби да се съдържат в закона.
Предвид многобройните значителни промени и съобразно Закона за нормативните актове ние предлагаме всъщност нов закон за статистика на вътреобщностната търговия със стоки, а не закон за изменение и допълнение на сега действащия закон.
Законопроектът урежда осъществяването на статистическата дейност за вътреобщностна търговия със стоки между Република България и държавите членки. Основните функции и правомощия на компетентните органи – това са Националният статистически институт, Националната агенция за приходите и Агенция „Митници” и системата „ИНТРАСТАТ”. В проекта на закон всъщност се съдържат само препратки към действащите регламенти, препратки към съответния нормативен акт и в новия закон се съдържат само правила, които отразяват националната специфика.
Новите неща, които се уреждат в този закон, са, първо, срок за подаване на ИНТРАСТАТ декларацията. По сега действащият закон срокът е 10-о число на месеца, следващ референтния период. След анализ и съгласуване с ИНТРАСТАТ операторите този срок се изравнява до 14-о число. В същия срок се подават декларациите по ДДС и VIES декларациите, тъй като лицата са затруднени в по-ранен период да подават декларацията, защото не са получили всички необходими документи. В момента съществуват два регистъра, които води НАП – за ИНТРАСТАТ операторите и за упълномощените лица. Единият регистър се премахва, тъй като в регистъра ИНТРАСТАТ ще се съдържат всички данни, които сега се съдържат в двата регистъра. Това е накратко.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Колеги, заповядайте, ако имате въпроси.
Ако няма, преминаваме към гласуване на становище по законопроект № 202-01-19 от 30 март 2012 г. за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки – внесен от Министерския съвет.
Който е „за”, нека да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 1.
Благодаря ви за участието и хубав ден на вас!
Ние продължаваме с точка четвърта. Докладчици по нея ще бъдат Минчо Цветков – и.д. директор на Гражданска въздухоплавателна администрация, Михаил Захариев – главен секретар в Гражданска въздухоплавателна администрация, и Ралица Пеева – юрисконсулт в Гражданска въздухоплавателна администрация към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Заповядайте, господин Цветков.
МИНЧО ЦВЕТКОВ: Добър ден!
Уважаема госпожо председател, уважаема комисия, дами и господа! С предложените изменения и допълнения на Закона за гражданско въздухоплаване се цели въвеждане изменения на българското законодателство, които съответстват на изискванията на европейското право.
С приемането на законопроекта ще се изпълни Приоритет V.6 на Програмата на правителството за европейско развитие на България – повишаване на нивото на безопасност, сигурност и качество на предоставените транспортни услуги чрез предотвратяване на произшествия във всички видове транспорт.
Въвежда се изискване за притежаване на сертификат от лицата персонални летищни оператори и на оператора по наземно обслужване, които са натоварени с функциите по сигурността. Посоченото изискване произтича от Регламент 185 на Комисията.
С предложения законопроект се изпълняват мерки по прилагане на Регламент 996 от 2010 г. на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно разследването и предотвратяването на произшествията и инцидентите в гражданското въздухоплаване и отменя Директива 9456 на Европейската общност.
Промените в чл. 16ж са във връзка с изискването за независимост на разследващия орган, което се съдържа в Регламент 996 на Европейския парламент относно разследването и предотвратяването на произшествията и инцидентите в гражданското въздухоплаване и във връзка с отмяната на Директива 94.
Уточнено е, че Специализираното звено за разследване на авиационни събития е на пряко подчинение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и изискването на чл. 4, ал. 1...
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Цветков, извинявайте, че Ви прекъсвам. Предпочитам да използваме времето, ако колегите имат въпроси по законопроекта, тъй като трябва да се върнем в пленарната зала. По-добре да използваме оставащото време, ако колегите имат въпроси, тъй като така или иначе са запознати предварително с информацията по законопроекта.
МИНЧО ЦВЕТКОВ: Разбира се.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря от името на всички за разбирането.
Ще преминем директно към гласуване на законопроект № 202-01-22 от 9 април 2012 г. за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен, колеги, нека да гласува. За – 13, против – няма, въздържали се – 1.
В точка Разни искам да използвам възможността от името на всички ни да пожелаем успех на нашия колега Красимир Минчев, който от следващата седмица ще бъде нашият посланик в Украйна.
Да Ви благодарим за прекрасната съвместна работа, която имахме в рамките на Комисията. Ако искате и Вие да кажете няколко думи, господин Минчев. На представителите на министерството благодаря за разбирането и им пожелавам хубав ден!
КРАСИМИР МИНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Само няколко думи. Бих искал да благодаря на всички колеги тук за съвместната ни работа. Аз винаги ще остана с най-добри впечатления и от ръководството, и от състава, от начина на работа на Комисията.
Бих искал да ви уверя също така, че като посланик на Република България в Украйна винаги сте добре дошли при мен и когато има нужда от съдействие, съм насреща. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И ние Ви благодарим, господин Минчев.
Колеги, благодаря за разбирането, че за толкова кратко време успяхме да разгледаме и да приключим всички законопроекти от дневния ред. Хубав ден на всички!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
Моника Панайотова
№ 97
На 2 май 2012 г. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
В заседанието взеха участие от Министерството на правосъдието Диана Ковачева – министър, Деница Вълкова - заместник-министър, Нина Николова – директор на дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека”, Виолета Обретенова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, както и Екатерина Салкова – експерт. От кабинета на министъра по управление на средствата от Европейския съюз Радостина Ангелова - началник на кабинета, и Иван Иванов - началник на отдел „Изпълнение на НСРР и хоризонтални въпроси”. От Министерството на финансите Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика”, и Красимир Сивев – началник на отдел в Дирекция „Данъчна политика”. Минчо Цветков – и.д. директор на Гражданска въздухоплавателна администрация, Михаил Захариев – главен секретар в Гражданска въздухоплавателна администрация, и Ралица Пеева – юрисконсулт в Гражданска въздухоплавателна администрация към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Заседанието бе открито в 11,00 ч. от госпожица Моника Панайотова – председател на Комисията.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Предлагам да започнем заседанието, тъй като времето ни е ограничено и трябва да действаме по-бързичко.
Предложение за дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-21/6.04.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-02-13/9.04.2012 г. за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на Европейския съюз и на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка за оказване на подкрепа при изпълнението на проекти, финансирани от Структурните инструменти на Европейския съюз – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-19/30.03.2012 г. за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-22/9.04.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване – внесен от Министерския съвет.
Колеги, който е съгласен с така представения дневен ред, нека да гласува. За – 10, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема единодушно.
По първа точка имаме удоволствието от страна на Министерството на правосъдието да бъде с нас заместник-министър Деница Вълкова. Евентуално по-късно ще се присъедини и министър Ковачева. Също така Нина Николова – директор на дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека”, Виолета Обретенова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, както и Екатерина Салкова – експерт.
Заповядайте, госпожо Вълкова.
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представили сме на вниманието ви подробни мотиви за законопроекта, които поддържаме изцяло. Ще си позволя съвсем накратко с оглед ограниченото ви време да маркирам основните акценти в законопроекта.
Съгласно последните два доклада на Европейската комисия относно напредъка на страната ни по механизма за сътрудничество и проверка бяха дадени конкретни препоръки за създаване на ясни законови правила както за издигане на кандидатури, така и за избор на членове на Висшия съдебен съвет при безусловно спазване на принципите за прозрачност, публичност, независимост и професионализъм. В отговор на тези препоръки сме изработили конкретни правила за всеки един от етапите както за номиниране, така и за избор на членове от двете квоти.
От парламентарната квота сме предвидили за избора да се провежда изслушване от постоянната специализирана комисия в Народното събрание. Комисията изслушва всеки от кандидатите, като от изслушването се изготвя подробен стенографски протокол, който се предвижда да бъде публикуван на сайта на Народното събрание. Въпроси към кандидата могат да бъдат задавани от всеки от членовете на комисията, включително и въз основа на постъпилите становища. В резултат на това изслушване комисията следва да изготви доклад за професионалните и нравствените качества на кандидатите.
По отношение на квотата на съдебната власт се предвижда провеждането на отделни общи събрания на съдиите, прокурорите и следователите, на които да бъдат издигани кандидатури. Основният момент тук е, че не се предвижда ограничение на номинациите, всеки може да бъде номиниран, стига да отговаря на конституционно установените изисквания за заемане на длъжност изборен член на Висшия съдебен съвет.
Другият основен момент е, че всяко предложение следва да бъде придружено с писмени мотиви на съответния участник в събранието, който издига кандидат. Също така кандидатът трябва да представи на вниманието на колегите си писмена концепция, която също се предвижда да бъде публикувана на сайта на Висшия съдебен съвет.
Друг основен момент в предлаганите промени е да се повиши представителството. Към настоящият момент един делегат представлява 10 магистрата, а сега се предвижда един делегат да представлява 5 магистрата. Делегатите, които предстои да изберат членовете на Висшия съдебен съвет от съдебната квота, могат да задават въпроси към колегите си.
По отношение на начина на издигане на кандидатури и избор на инспектори и главен инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет са предвидени аналогични правила, с които смятаме, че в достатъчна степен отговаряме на препоръките на Европейската комисия за създаване на гаранции за публичност, прозрачност, състезателност и най-вече – широко обществено участие в номинациите и избора на членове на Висшия съдебен съвет.
Друг основен момент в законопроекта е създаването на звено, което да разглежда жалбите за бавно правосъдие. Ноторно известен факт е, че значителен брой от постановените срещу страната ни осъдителни решения от Европейския съд по правата на човека в Страсбург е именно нарушение на чл. 6, свързан с бавното правосъдие.
В законопроекта се предвижда да се изгради специализирано звено към Инспектората на Висшия съдебен съвет, тъй като съгласно правомощията на този орган и по Конституция, и съгласно Закона за съдебната власт основното му правомощие е свързано с проверка и установяване на причините за бавното правосъдие. Специализираното звено ще осъществява процедурата по разглеждане и решаване на жалбите срещу нарушения, свързани със забавяне над разумния срок на всички видове дела, в това число граждански, административни и наказателни, а също така и на приключили досъдебни производства. Дейността на звеното представлява един облекчен административен ред за обезвреда, като е установен и максимален размер на обезщетението, който е съобразен релевантен на присъжданите обезщетения от Европейския съд по правата на човека. Максималният размер, предвиден в законопроекта, е 10 хиляди лева.
И на последно място, във връзка със задължението на страната ни да въведе две рамкови решения от 2009 г. за обмен на информация и създаване на европейска информационна система за съдимост, законопроектът предвижда Централното бюро за съдимост при Министерството на правосъдието да бъде определено за централен орган, който ще обменя информация с централния орган на другите държави - членки на Европейския съюз относно влезли в сила присъди на български и чужди граждани съгласно вписаните данни в бюлетините за съдимост.
Това е накратко по законопроекта. Благодаря ви за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Вълкова.
Госпожо министър, искате ли да добавите нещо? Заповядайте, госпожо Ковачева.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Добър ден! Извинете, че закъсняхме, понеже бях в залата, където паралелно се гледа законопроектът за отнемане на имуществото.
Две думи бих искала да кажа по повод на този законопроект на Министерството на правосъдието. Необходими са, важни са тези промени, свързани с предстоящия съвсем скоро избор на членове на следващия Висш съдебен съвет. Опитали сме се да направим едни много широки, добри, прозрачни, публични процедури, които гарантират състезателност и избор наистина на най-добрите представители сред юристите, които да станат членове на следващия Висш съдебен съвет.
Тази реформа, която предлагаме, е отговор на многобройните критики от страна на Европейската комисия за това, че няма достатъчно публичност, когато се избират членовете на Висшия съдебен съвет. Именно затова предлагаме такива правила.
Бих искала да кажа, че правилата и процедурите за избор на членове на Висш съдебен съвет, които предлагаме, би следвало да започнат да се разгръщат максимално бързо след м. юни, тоест непосредствено след влизане в сила на проекта за промени в Закона за съдебната власт. Тези предложения сме дискутирали много широко с представители на гражданските организации, консултирани са и с Европейската комисия и на този етап, за последния месец и половина, в който новият екип на Министерството на правосъдието работи, това е абсолютно максималният възможен вариант за промени в закона, така че наистина да се осигури публичност и прозрачност на избора на членовете на Висшия съдебен съвет.
Благодаря ви за вниманието. Ако имате въпроси, веднага ще отговорим и ще се аргументираме защо предлагаме точно тези промени. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Ковачева.
Колеги, заповядайте, ако имате въпроси. Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо министър, една от критиките към досегашната система за избор на Висш съдебен съвет беше тази, че прокурори избират съдии и съдии избират представителите в съвета. Дали това е избягнато сега в новия законопроект?
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Предложението, което беше направено от страна граждански организации, беше разделянето на Висшия съдебен съвет на две отделни камари. Нашите консултации, включително с бивши конституционни съдии, показват, че има конституционен проблем по силата на Закона за съдебната власт разделянето официално на Висшия съдебен съвет на две отделни камари – едната за съдии, другата за прокурори. Проблемът се състои в следното. По Конституция Висшият съдебен съвет се състои от 25 члена и това са членовете, които всички трябва да вземат окончателното решение. Което означава, че ако съветът се раздели на две отделни камари, да речем, по 11 съдии и 11 прокурори, тоест по 11 представители в едната и в другата камара, това означава, че решенията няма да бъдат вземани легитимно от всичките 25 члена. Формално това е проблемът, който е конституционен. Именно затова и сега в момента този проблем е решен ад хок, бих казала, с Правилника на Висшия съдебен съвет, където наистина има две комисии, които и сега функционират – една комисия, която оценява само съдии и се състои от съдии, и друга, която оценява прокурори. Това на практика са две постоянно действащи комисии във Висшия съдебен съвет, които и сега са отделни. Те просто не се наричат камари и не са предвидени по закона поради тази конституционна пречка. Иначе принципно няма проблем, проблемът е с вземането на окончателното решение в резултата на работата на тези комисии. На практика няма да бъдат вземани легитимно, ако се вземат само от 11 от членовете на Висшия съдебен съвет, а не от 25. Това е причината. Иначе ние го обсъждахме много задълбочено, логично е да има такъв подход, разбира се, защото не е коректно и Съветът на Европа многократно е коментирал, че не може прокурори да оценяват дейността на съдии. Един от аргументите за това, че в момента не е толкова тежко положението е обстоятелството, че всеки един от членовете на Висшия съдебен съвет на практика, когато става член на Висшия съдебен съвет, губи статута си на съдия или прокурор.
Тоест формално погледнато, всички членове на Висшия съдебен съвет са просто юристи с над 15-годишен стаж, никой от тях не е прокурор. Но с оглед на факта, че след приключване на петгодишния мандат на Висшия съдебен съвет те се връщат обратно там, откъдето са тръгнали, по тази причина формално в правилника на Висшия съдебен съвет има разделение на две постоянни комисии и наистина на практика и в сега действащия Висш съдебен съвет прокурори не оценяват съдии, но това не е записано в закона, както споменах, поради тази конституционна пречка. Редно е може би в бъдеще, когато се обсъжда въпросът вече конституционно за това необходима ли е по-сериозна промяна в самия Висш съдебен съвет, който, знаете, че е и постоянно действащ орган в момента по силата на промени в Закона за съдебната власт, ако при следващ случай се обсъжда вече конституционно този проблем, както например изборът с две трети на членовете на Висшия съдебен съвет, където също има конституционна пречка да се избират по този начин, тогава би могло наистина да се обсъжда и да се мисли по този въпрос. Сега е решен въпросът ад хок и ще бъде решен в следващия Висш съдебен съвет така, че да не се допуска прокурори да оценяват работата на съдии и обратното.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ: А как стигнахте до числото 5, просто разделихте 10 на 2 ли за петима представени от един делегат? По каква логика стигнахте до това число? Защото при такива представяния от един делегат не е ли по-логично всеки да има своя глас с тежест, тоест всеки съдия и всеки прокурор да може да гласува в изборите за членове на Висшия съдебен съвет?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Това също е един от въпросите, които много сериозно обсъждахме – възможностите за пряк избор. Обсъждахме много широко и с граждански организации, и с магистрати, разработихме и един втори вариант на проекта на Закона за съдебната власт, в който беше предвиден точно прекият избор.
Какво ни спря да направим пряк избор? Спря ни времето, тъй като не получихме един достатъчно ясен и разгърнат модел за номиниране на членовете на Висшия съдебен съвет, които евентуално да бъдат избирани пряко. Какво означава прекият избор? Прекият избор означава, че 2300 съдии, каквато е в момента горе-долу бройката на съдиите в България, и съответно около 1700 прокурори ще бъдат събрани в една зала наведнъж, за до може всички те да гласуват пряко. Тоест всеки един с гласа си да заяви кого предпочита да го представлява във Висшия съдебен съвет.
Знаете, че процедурата по избор се предшества от две други процедури. Първата е процедурата по номиниране на кандидатите, а втората е процедурата по публичното изслушване на тези кандидати. Предложението, което ние получихме и обсъждахме, беше по отношение на процедурата за номиниране всеки кандидат за Висшия съдебен съвет да бъде номиниран с писмена номинация, подкрепена от 50 до 70 съдии или съответно прокурори. Този вариант на проект за промени в закона аз консултирах и с Европейската комисия преди да бъде внесен и оттам коментарът беше, че това е дискриминационно, тъй като се стеснява много правото на магистратите да номинират.
В нашия проект, който предлагаме, всеки магистрат може да номинира, абсолютно всеки прокурор и съдия може да номинира когото прецени, с писмена номинация, съдържаща мотиви защо номинира него, и след това се избира на делегатски събрания. В обратния вариант се стеснява процедурата на номиниране и тогава тези 2300 души, които ще избират, на практика ще избират сред един много стеснен според нас кръг от кандидати.
На второ място, възможността да се избира пряко, е ограничена до известна степен от невъзможността да се изслушват публично всички тези кандидати, което на практика е промяната, която се предлага сега, тоест да има публичност, състезателност и яснота. Всеки един кандидат за Висшия съдебен съвет да излезе с лицето си, с името си, със собствената си визия и да я представи и също така да отговаря на конкретни въпроси, които му бъдат зададени. Защо това е трудно? Ако решим, че няма да има ограничаване на номинациите и приемем идеята общо събрание за избор и преди това всеки магистрат да може да предлага, това означава, че ще получим един неограничен брой кандидатури, които на практика няма да могат да бъдат изслушани. Това означава, че всички тези съдии и прокурори ще бъдат затворени за неограничен брой дни, както си спомняте при изборите на Висшия адвокатски съвет, и е възможно цяла седмица дори да не могат да бъдат изслушани и избрани кандидатите.
Смятам, че имаме нужда от още време. Съжалявам, че тази реформа не започна януари месец миналата година, за да може да се дискутира достатъчно задълбочено и продължително да се тестват различни модели. Именно поради тази причина ние предлагаме този модел, който със сигурност ще доведе до избор на членове на Висшия съдебен съвет. При нас демократичният подход е в началото, когато всеки може да номинира, и вече след това два пъти увеличаваме представителността на тези, които ще се явят като делегати. Защо 5, а не 10? Защото два пъти се увеличава представителността, това е идеята за цифрата 5.
Това, което обаче ние сме си поставили за цел, защото наистина смятаме, че прекият избор е най-демократичен и, разбира се, най-логичен, залагаме в преходните и заключителните разпоредби на този проект, който предлагаме сега, възможността за избор по електронен път на практика за по-следващия Висш съдебен съвет, като нашият екип се ангажира да започне и да разработи правилата и модела, по който да бъдат избирани членовете на следващите висши съдебни съвети по електронен път. Ще има софтуер, с който всеки магистрат на практика ще може първо да се запознае с кандидатурата по електронен път, цялото досие, което и сега предлагаме – дисциплинарни наказания, всякакви видове атестации, които се отнасят към магистрата, информация за неговото имущество и т.н. Всичко това го има вече, ще може да бъде включено в този софтуер и с един клавиш на практика всеки магистрат да може да гласува, когато бъде изработен този софтуер. Дотогава, надявам се, ще имаме и една по-чиста система за номиниране, която ще дава възможност и да се разгърне процедурата по изслушване. В момента просто няма такава добре изчистена процедура, която да гарантира добър избор и това е причината да се фокусираме върху този единствено възможен според нас подход на този етап, но за сметка на това увеличаваме два пъти делегатите, които ще избират, за да има по-голяма представителност.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо министър, за изчерпателните отговори.
Предлагам ви, колеги, да преминем към гласуване, ако няма въпроси. Не виждам въпроси.
В такъв случай преминаваме към гласуване на становище по законопроект № 202-01-21 от 6 април 2012 г. за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен, нека да гласува. За – 10, против – няма, въздържали се – 4. Благодаря ви.
Благодаря Ви, госпожо министър.
Продължаваме с точка втора от днешния дневен ред. Докладчик по нея ще бъде началникът на кабинета на министъра по управление на средствата от Европейския съюз госпожа Радостина Ангелова, както и Иван Иванов - началник на отдел „Изпълнение на НСРР и хоризонтални въпроси”.
Заповядайте, госпожо Ангелова. Ще Ви помоля да докладвате наистина съвсем кратко, тъй като сме запознати с меморандумите.
РАДОСТИНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Знаете, че България се радва на значителна подкрепа от структурните и Кохезионния фонд – средства, които се използват за структурни реформи и за изграждане на инфраструктура, за модернизация на страната. Независимо от положените усилия за ускоряване усвояването на средствата от Европейския съюз, необходими са допълнителни усилия.
В поредица от писма Комисарят по регионална политика господин Йоханес Хан, както и председателят на Европейската комисия господин Барозу, подчертават, че с оглед ускоряване усвояването на средствата от Европейския съюз е добре България да използва финансовия ресурс за техническа помощ, който е наличен в оперативните програми, и да бъде въвлечен в процеса опитът на международните финансови институции.
На 22 януари 2012 г. са подписани меморандуми за сътрудничество със Световната банка и Европейската инвестиционна банка. Идеята е банките да подпомогнат страната ни в областта на стратегическото планиране, проектиране и управление на проекти с оглед оптимизиране на процеса на усвояване на средствата в кохезионната политика в България.
На практика двете финансови институции имат специфична експертиза. Световната банка ще бъде използвана в разработване на проекти в пътен сектор, околна среда, включително и води, железопътен сектор, иновации, регулаторна бизнес среда и ромско включване, а Европейската инвестиционна банка ще предоставя услуги в области, като секторни стратегии, секторни инвестиционни програми, изпълнение на проекти и институционален капацитет.
Разпределението на дейностите между двете институции е направено на база на предварителни разговори с Европейската комисия и с бенефициентите и най-вече със заявената от бенефициентите необходимост в кои области те имат нужда да получат подкрепа при подготовка и изпълнение на конкретни проекти и при разработване на секторни стратегии.
Всяка от международните финансови институции ще бъде привличана и ще бъде избирана на база както на специфичните услуги, които предоставя, така и на вече упоменатата експертиза.
Считам, че интензивното сътрудничество с международните финансови институции ще допринесе за изпълнението на приоритетите на правителство по отношение на необходимостта от извършване на административни реформи и, разбира се, по отношение на темпа на усвояване на структурните инструменти на Европейския съюз. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Ангелова.
Използвам възможността, колеги, да ви напомня, че в петък ще имаме среща с представители на Световната банка от 11,45 ч. в зала „Изток”. Имате я информацията, но просто ви напомням. И ще е хубаво, че ще имаме възможността да споделим, че през нашата комисия са минали вече ратификациите на двата меморандума.
Колеги, имате ли въпроси? Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз имам само една молба към вносителите. Разбира се, вероятно на този етап не можете да ни го предоставите, но в някакво обозримо бъдеще, примерно два месеца, защото имаме много богат опит в работата и със Световната банка, и с Европейската инвестиционна банка, и с Европейската банка за усилено развитие, за да не остане това едно пожелание, може ли правителството да ни предостави информация какъв е графикът и по кои проекти все пак в този и следващия планов период смятате да работите? Защото иначе рискът е огромен да остане като едно много качествено пожелание, което няма никакви практически последствия. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Може би просто като разяснение трябва да се отбележи, че след обсъждането на самите меморандуми се предвижда съответен екшън план, който да бъде утвърден от Министерския съвет за всяка една от финансовите институции, с оглед на това да стане ясно какви конкретни проекти се предвиждат за една година напред (предвижда се това да се прави на годишна база) и да се избегне припокриването между отделните финансови институции.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Екшън планът ще бъде пак достатъчно общ, познавайки как работят институциите, говоря за конкретен график, когато е възможно.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви.
Преминаваме, колеги, към гласуване по точка втора.
Който е съгласен със становищата, които бяха предварително раздадени, нека да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма. Приема се единодушно.
Благодаря ви за участието и ви желая хубав ден!
Преминаваме към точка трета. Докладчици по нея ще бъдат Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика”, и Красимир Сивев – началник на отдел в Дирекция „Данъчна политика” към Министерството на финансите.
Заповядайте, госпожо Петкова, съвсем накратко, за да използваме времето ако евентуално има въпроси.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Много накратко ще представя проекта на нов закон за статистика на вътреобщностната търговия. Всъщност законът е изготвен с цел усъвършенстване на законодателството, опростяване на административните процедури и по-лесното прилагане от данъчно задължените лица.
На европейско ниво статистиката във вътреобщностната търговия се регулира от два основни европейски регламента – Регламент 638, наричан базов регламент, и Регламент 1982, наричан изпълнителен регламент. Всъщност в сега действащия Закон за статистика на вътреобщностната търговия се съдържат разпоредби от тези регламенти, които не би следвало да се съдържат в националното законодателство, тъй като регламентът е европейски акт с пряко действие и приложение, но тези разпоредби са били въведени в националното законодателство в 2006 г., когато експериментално е въведена системата „ИНТРАСТАТ” и когато България не е била членка на Европейския съюз и съответно е трябвало да бъдат в националното законодателство. След приемането ни от 1 януари 2007 г. не е необходимо тези разпоредби да се съдържат в закона.
Предвид многобройните значителни промени и съобразно Закона за нормативните актове ние предлагаме всъщност нов закон за статистика на вътреобщностната търговия със стоки, а не закон за изменение и допълнение на сега действащия закон.
Законопроектът урежда осъществяването на статистическата дейност за вътреобщностна търговия със стоки между Република България и държавите членки. Основните функции и правомощия на компетентните органи – това са Националният статистически институт, Националната агенция за приходите и Агенция „Митници” и системата „ИНТРАСТАТ”. В проекта на закон всъщност се съдържат само препратки към действащите регламенти, препратки към съответния нормативен акт и в новия закон се съдържат само правила, които отразяват националната специфика.
Новите неща, които се уреждат в този закон, са, първо, срок за подаване на ИНТРАСТАТ декларацията. По сега действащият закон срокът е 10-о число на месеца, следващ референтния период. След анализ и съгласуване с ИНТРАСТАТ операторите този срок се изравнява до 14-о число. В същия срок се подават декларациите по ДДС и VIES декларациите, тъй като лицата са затруднени в по-ранен период да подават декларацията, защото не са получили всички необходими документи. В момента съществуват два регистъра, които води НАП – за ИНТРАСТАТ операторите и за упълномощените лица. Единият регистър се премахва, тъй като в регистъра ИНТРАСТАТ ще се съдържат всички данни, които сега се съдържат в двата регистъра. Това е накратко.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Колеги, заповядайте, ако имате въпроси.
Ако няма, преминаваме към гласуване на становище по законопроект № 202-01-19 от 30 март 2012 г. за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки – внесен от Министерския съвет.
Който е „за”, нека да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 1.
Благодаря ви за участието и хубав ден на вас!
Ние продължаваме с точка четвърта. Докладчици по нея ще бъдат Минчо Цветков – и.д. директор на Гражданска въздухоплавателна администрация, Михаил Захариев – главен секретар в Гражданска въздухоплавателна администрация, и Ралица Пеева – юрисконсулт в Гражданска въздухоплавателна администрация към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Заповядайте, господин Цветков.
МИНЧО ЦВЕТКОВ: Добър ден!
Уважаема госпожо председател, уважаема комисия, дами и господа! С предложените изменения и допълнения на Закона за гражданско въздухоплаване се цели въвеждане изменения на българското законодателство, които съответстват на изискванията на европейското право.
С приемането на законопроекта ще се изпълни Приоритет V.6 на Програмата на правителството за европейско развитие на България – повишаване на нивото на безопасност, сигурност и качество на предоставените транспортни услуги чрез предотвратяване на произшествия във всички видове транспорт.
Въвежда се изискване за притежаване на сертификат от лицата персонални летищни оператори и на оператора по наземно обслужване, които са натоварени с функциите по сигурността. Посоченото изискване произтича от Регламент 185 на Комисията.
С предложения законопроект се изпълняват мерки по прилагане на Регламент 996 от 2010 г. на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно разследването и предотвратяването на произшествията и инцидентите в гражданското въздухоплаване и отменя Директива 9456 на Европейската общност.
Промените в чл. 16ж са във връзка с изискването за независимост на разследващия орган, което се съдържа в Регламент 996 на Европейския парламент относно разследването и предотвратяването на произшествията и инцидентите в гражданското въздухоплаване и във връзка с отмяната на Директива 94.
Уточнено е, че Специализираното звено за разследване на авиационни събития е на пряко подчинение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и изискването на чл. 4, ал. 1...
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Цветков, извинявайте, че Ви прекъсвам. Предпочитам да използваме времето, ако колегите имат въпроси по законопроекта, тъй като трябва да се върнем в пленарната зала. По-добре да използваме оставащото време, ако колегите имат въпроси, тъй като така или иначе са запознати предварително с информацията по законопроекта.
МИНЧО ЦВЕТКОВ: Разбира се.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря от името на всички за разбирането.
Ще преминем директно към гласуване на законопроект № 202-01-22 от 9 април 2012 г. за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен, колеги, нека да гласува. За – 13, против – няма, въздържали се – 1.
В точка Разни искам да използвам възможността от името на всички ни да пожелаем успех на нашия колега Красимир Минчев, който от следващата седмица ще бъде нашият посланик в Украйна.
Да Ви благодарим за прекрасната съвместна работа, която имахме в рамките на Комисията. Ако искате и Вие да кажете няколко думи, господин Минчев. На представителите на министерството благодаря за разбирането и им пожелавам хубав ден!
КРАСИМИР МИНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Само няколко думи. Бих искал да благодаря на всички колеги тук за съвместната ни работа. Аз винаги ще остана с най-добри впечатления и от ръководството, и от състава, от начина на работа на Комисията.
Бих искал да ви уверя също така, че като посланик на Република България в Украйна винаги сте добре дошли при мен и когато има нужда от съдействие, съм насреща. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И ние Ви благодарим, господин Минчев.
Колеги, благодаря за разбирането, че за толкова кратко време успяхме да разгледаме и да приключим всички законопроекти от дневния ред. Хубав ден на всички!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
Моника Панайотова
2013
2007
