П Р О Т О К О Л
№ 99

---

На 16 май 2012 г. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
В заседанието на Комисията взеха участие от Министерството на финансите - Людмила Петкова - директор на дирекция "Данъчна политика"; От НАП Росен Иванов – директор на дирекция "Данъчно-осигурителна методология"; От Агенция "Митници" Божидар Алексов - директор на дирекция "Акцизи". От Министерството на труда и социалната политика - Зорница Русинова - заместник-министър; Наталия Ефремова - директор на дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти"; Драгомир Драганов - началник отдел "Програмиране и планиране " в дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти"; Елка Димитрова - директор на дирекция - "Политики на пазара на труда". От Министерството на образованието, младежта и науката - Юлия Минева-Милчева - директор на Дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми"; Ирена Каракачанова - началник на отдел „Национална информационна система за младежта" в Дирекция „Младеж”.
Заседанието бе открито от госпожица Моника Панайотова – председател на Комисията.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми колеги, имаме вече наличния кворум, така че можем да започнем днешното заседание при следния предложен дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-27/7.05.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад и становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по т. 24 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2012 г. – Пакет от мерки на Европейския съюз за заетостта – създаване на работни места, реформиране на трудовия пазар.
3. Изслушване на актуална информация от представители на Министерството на труда и социалната политика относно текущия статус и напредъка в изпълнението на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г.
4. Разни.
Колеги, който е съгласен с така представения дневен ред, нека да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Започваме с точка първа. Докладчици по нея от страна на Министерството на финансите са: госпожа Людмила Петкова - директор на дирекция „Данъчна политика”, госпожа Татяна Накова – главен експерт в дирекция „Данъчна политика, и госпожа Виолета Гаджева – главен експерт в дирекция „Данъчна политика”; от страна на Националната агенция по приходите: господин Росен Иванов - директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология”, госпожа Любка Тимчева - главен експерт в дирекция „Контрол”; и от страна на Агенция „Митници”: господин Божидар Алексов - директор на дирекция „Акцизи”.
Заповядайте, госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Накратко ще ви представя предложенията за промени в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Всъщност промените могат да бъдат групирани в пет основни групи.
Първите промени са свързани с разработването и въвеждането на интегрирана информационна система, която да обхваща всички акцизни стоки, така наречената Българска акцизна централизирана информационна система. Втората група предложения е свързана с въведената от 1 юни 2012 г. положителна ставка върху природния газ, използван като моторно гориво и гориво за отопление. Третата група е свързана с прецизиране на разпоредби и определения в закона. Четвъртата група промени е свързана с промени в административно-наказателните разпоредби. И петата група е свързана с промяна в Закона за местните данъци и такси по запитване на Европейската комисия във връзка с данък наследство и третирането на недвижимите имоти на територията на страната и на територията на друга държава членка или трета.
Промените в закона са свързани в най-голяма степен с реализиране на концепцията за контрол на течни горива чрез изграждане на информационна система на Агенция „Митници” и информационна система за контрол на горивата в Националната агенция за приходите. Създаването на тази система е продиктувано от необходимостта за подобряване на административния контрол и въвеждане на по-облекчени процедури за икономическите оператори. Чрез системата ще може да се автоматизира процесът по обмен на информация и контрол върху цялостната верига при реализация на течните горива, както и обменът на информация по електронен път между двете приходни агенции с цел минимизиране на риска от злоупотреби. Изграждането на информационната система между двете ведомства ще даде възможност за по-ефективно противодействие на евентуалното укриване на реализирани приходи и неплащане на дължимите публични държавни вземания, акцизи, мита, ДДС, тъй като това взаимодействие ще се извършва в реално време.
Във връзка с тази система са предложени промени в Закона за данък върху добавената стойност, чрез който се определя механизмът за своевременно проследяване на документално отчетените с фактически потребените количества горива.
В допълнение във връзка с тази система са предложени разпоредби, създаващи възможност за данъчно задължените лица да подават по електронен път документи, свързани с дейността им, като например заявления, искания, уведомления, отчети на бандероли и др. Въвежда се задължение лицата да подават по електронен път акцизните данъчни документи, известията към тях и документите, свързани с доказване предназначението на акцизните продукти, за които се прилагат намалени акцизни ставки. Предвидено е данъчните документи да се издават на хартиен носител само в случаите при извънредни обстоятелства, когато информационната система на Агенция „Митници” не функционира и то за определен период, след което лицата имат задължение съответно тези документи да бъдат подадени по електронен път.
Предложенията за промяна в Закона за данък върху добавената стойност предвиждат всяко данъчно задължено лице, доставчик или получател по доставка на течни горива, да подава в Националната агенция за приходите данни за доставеното/полученото количество течно гориво и за получателя/доставчика, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на обстоятелството за промяна по електронен път с квалифициран електронен подпис. Видът, начинът и формата на подаване на отчетните данни ще бъдат определени с промяна в Наредба № 18 за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства след приемането на промените в закона.
Следващата промяна е свързана с подаване по електронен път към Агенция „Митници” информация за реално получените течни горива в обектите за продажба на дребно, както и след крайната им реализация. Въвежда се задължение за лицата, които за целите на независимата си икономическа дейност извършват зареждане на превозни средства за собствени нужди с течни горива, чрез средства за измерване на разход да регистрират и отчитат зареждането чрез фискална касова бележка, както и да предават данни към Националната агенция за приходите чрез установена дистанционна връзка. Всъщност предложението е свързано с така наречените ведомствени бензиностанции, които са снабдени с бензиноколонки за зареждане на превозни средства, използвани за собствени нужди. Но това е продиктуване от наличието на реални възможности за зареждане на горива от трети лица, извън превозните средства, които са собственост на предприятието.
Целта на тази мярка е да се прекрати възможността за доставки на течни горива с неясен произход и качество и чрез въвеждането на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите и отчитане на всяко зареждане чрез колонките на бензиностанциите чрез тези електронни системи за фискална памет ще се получават данни както за полученото гориво, така съответно и за изразходваното гориво – за продадено или ако са заредени собствени превозни средства на предприятието.
Втората група промени са свързани с въведената положителна ставка върху природния газ от 1 юни 2012 г. В тази връзка е разширен кръгът на лицата, които ще подлежат на задължителна регистрация по реда на закона, а именно лицата, които извършват продажби на природен газ като моторно гориво, с оглед на въведените различни акцизни ставки в зависимост от предназначението на природния газ – дали се използва като моторно гориво или като гориво за отопление, са предложени определения какво е за битови нужди, съответно за стопански нужди и са регламентирани конкретни изисквания, на които лицата трябва да отговарят, за да бъде издадено удостоверение за регистрация. Тоест за всички тези лица ще бъде издадено удостоверение от Агенция „Митници”.
Другите основни промени са свързани с административно-наказателните разпоредби. Тези промени се налагат поради необходимостта да се обхванат всички деяния, които са обект на изрична забрана, с оглед по-строг контрол по отношение на акцизните стоки и предотвратяване на нарушенията, извършени от тях. По този начин ще бъде постигната яснота и безспорност при прилагането на закона както от контролните органи, така и за данъчно задължените лица.
Първата промяна в административно-наказателните разпоредби е свързана с промяна в чл. 108а от закона, която предвижда намаляване размера на глобите и имуществените санкции за лицата, които продават цигари без издадено разрешение за тази дейност. Това са санкции, които се налагат на физически и юридически лица, които предлагат и продават цигари с бандерол, само в тези случаи. Когато продават примерно цигари без бандерол или с дютифри бандерол, тогава се налагат по-високи санкции, тъй като се счита, че опасността от това деяние е по-ниска в сравнение примерно когато се предлагат цигари с фалшив бандерол или без бандерол. И все пак самата санкция трябва да е съразмерна на вида нарушение.
Другата промяна в административно-наказателните разпоредби е разширяване състава на чл. 123, който регламентира нарушения, свързани с алкохолни напитки и тютюневи изделия, облепени с надпис „дютифри”. Към момента нормата определя като административно нарушение само случаите на продажби и съхранение на посочените стоки, извън търговско помещение, предназначено за безмитна търговия. Но всъщност на практика митническите органи констатират наличието на такива акцизни стоки в превозни средства, в частни домове, при самите физически лица. И по този начин се разширява обхватът, за да може да има ясна разпоредба в закона, а не по тълкувателен път примерно да се налага някаква административна санкция.
И последната промяна е свързана с промяна в разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. Тази разпоредба регламентира начина на определяне стойността на недвижимите имоти, когато представляват част от наследствена маса. В момента за недвижимите имоти стойността се определя по данъчна оценка, Приложение № 2 към закона. Европейската комисия изпрати писмо, в което счита, че е налице дискриминация и пречка за свободното движение на капитали, тъй като за един имот, който се намира на територията на друга държава членка, не е възможно да се определи стойността по данъчната оценка съгласно нашето законодателство. И примерно ако в наследствената маса има недвижим имот, който се намира на територията на България, и друг имот, който се намира на територията примерно на Австрия, за единия имот – в България, той ще бъде определен по нашата данъчна оценка, за имота в Австрия не е възможно по тази данъчна оценка да бъде определен и съответно ако бъде определен по пазарна стойност, по какъвто начин се определя в Австрия, Комисията счита, че е налице дискриминация. Тоест не се определя по един и същи начин. Ние изготвихме промяната, която предлагаме на вашето внимание, запознахме Комисията и тя е съгласна с тази промяна, като ние предлагаме за недвижимите имоти да бъде по данъчна оценка съгласно Приложение № 2 за недвижими имоти на територията на страната, а за недвижими имоти на територията на трета страна или на друга държава членка – по данъчна оценка, определена от компетентен орган за данъчни цели.
Това е накратко предложението за промени. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Петкова, за изчерпателното представяне.
Колеги, заповядайте, ако имате въпроси.
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз имам само един въпрос. С първите промени, които цитирахте, касаещи контрола на акцизните стоки, правили ли сте оценка какъв е очакваният ефект за фиска?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Преди да се изготвят промените имаше изготвен съвместен доклад от Агенция „Митници” и от Националната агенция за приходите във връзка с разработването и въвеждането на тази система и колегата от Агенция „Митници” казва, че оценката е около 800 милиона очакван ефект.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви.
Други колеги имат ли въпроси? Няма въпроси.
Тогава преминаваме към гласуване на становище по законопроект № 202-01-27 от 7 май 2012 г. за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет.
Който е „за”, нека да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 3.

Преминаваме към точка втора от днешния дневен ред. Направих размяна от предварително раздадената ви програма, колеги, защото следва гласуване по тази точка и след това да се концентрираме върху изслушването.
Колеги, преминаваме към Становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, което да бъде изпратено в рамките на политическия диалог между Народното събрание и Европейската комисия, относно Пакета от мерки на Европейския съюз за заетостта – създаване на работни места, реформирането на трудовия пазар. В становището, което вие имате и предполагам подробно сте изчели предварително, сме поставили акцент върху младежката безработица. Концентрираме се по три основни шапки.
Адаптиране и адекватно използване на европейските фондове и програми, като тук сме поставили акцент върху необходимостта от използване на наличните ресурси по Европейския социален фонд; необходимост от по-добра координация и хармонизация между съществуващите хоризонтални програми и инициативи на ниво Европейски съюз, както и необходимостта от по-добра информационна кампания за различните финансови инструменти, налични за младите хора и спомагащи за тяхното развитие и интеграция на пазара на труда; необходимост от поставяне на акцент в дебата за следващата многогодишна финансова рамка 2014-2020 върху младите хора, тъй като такъв акцент до момента липсва, същевременно той кореспондира на целите на Стратегията „Европа 2020”; необходимостта от използване на възможностите за финансов инженеринг, като тук сме поставили от българска страна приоритет на Ос 3 и на Оперативна програма „Конкурентоспособност”, която дава възможност за младите хора, специално за мрежите от бизнес ангели и фондовете за рисков капитал; необходимостта от регионалния начин на мислене, тоест концентрацията към центровете на растеж и задържане на младите хора и създаване на потенциални работни места за тях в съответните региони.
Втората шапка е провеждането на реформи. Тук сме поставили акцент върху необходимостта от провеждане на реформи в средното и висшето образование; необходимостта от повече гъвкавост и сигурност, така нареченото флекс секюрити; необходимостта от силно партньорство, като в становището сме дали подобно в доклада това, което ние имаме като установена практика към Съвета за обществени консултации и генериране на нашите позиции съвместно с представители на бизнеса, неправителствения сектор и академичните среди; необходимостта от оптимизиране на връзката образование и бизнес; необходимостта от мултиплициране на клъстърите.
И третата шапка е свързана със стажовете и младежкото предприемачество. Тук подкрепяме инициативата на Европейската комисия за гаранция за младежта, така наречената инициатива, която в срок от четири месеца след напускане на висшето училище гарантира младите хора да постъпят на работа, да учат или да се преквалифицират. Поставен е акцент върху важността на стажовете - и от гледна точка на работодателите, и от гледна точка на квалификацията на младите хора. Необходимостта от мерки за преодоляване на бюрократичната тежест и липсата на финансов ресурс за стартиране на бизнес идеи. На четвърто място поставяме включването на предприемачеството в различни обучителни програми. И на пето място, необходимостта от успешен преход от временна към постоянна заетост.
Това са основните акценти. Иначе становището и докладът са достатъчно подробно разписани.
Аз бих искала само да попитам представителите на Министерството на труда и социалната политика, за съжаление от Министерството на образованието, младежта и науката няма да се присъединят към нас, да ви попитам дали имате някакви забележки към становището?
Заповядайте, госпожо Русинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Министерството на труда и социалната политика изразява в голяма степен същото становище. До голяма степен инициативата на Министерството на труда и социалната политика, която беше гласувана на 28 март от Министерския съвет, създава рамката за националната инициатива за справяне с младежката безработица.
Няколко са насоките, в които ще работим. Това е активиране на младите хора, продължаване на инвестициите в квалификация на младите хора, за да намерят по-добра работа, с по-високи доходи, превенция на ранното отпадане и превенция и инвестиции в качествено образование и по-добра връзка между училище, бизнес, университети, така че да дадем възможност на младите хора чрез различни мерки, които се подкрепят от национален бюджет и основно Европейския социален фонд, да дадем възможност на младите хора да се реализират, защото от тях зависи бъдещето на страната ни.
В голяма степен становището съвпада с мерките, които вече министерството е предприело. Малко по-късно мога да засегна част от инициативите ни в другата ни презентация.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Русева. Да, ние в нашето становище, както и в доклада сме отбелязали вече от гледна точка на България какви мерки са предприети – и за Националния план за заетостта, и акцента върху Инициативата работа за младите хора в България.
Колеги, ако нямате въпроси по становището или предложения за допълнения по него, предлагам да го гласуваме.
Който е съгласен със становището, нека да гласува.
За -13, против и въздържали се – няма.
Становището се приема единодушно и ще бъде изпратено на вниманието на европейските институции.
Сега продължаваме с изслушване по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Освен че имаме удоволствието заместник-министър Русинова да е с нас, също така и нейният екип: Наталия Ефремова – директор на дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти”, и Драгомир Драганов – началник отдел „Програмиране и планиране” в дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти”.
Заповядайте, госпожо Русинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди да започна с презентацията колегите ви раздадоха, особено за дамите, едни малки подаръчета. С това искаме да покажем, че Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” е единствената програма, която инвестира във всеки един гражданин на нашата република. Това, което сме приготвили за вас, е нещо, което едно социално предприятие във Велико Търново произвежда. Чрез проектите, които ние осъществяваме, даваме възможност на хора от много уязвими целеви групи - това са хора без работа, с тежки увреждания, които да работят в това социално предприятие, и виждате как в партньорство с местната власт те могат да произвеждат хубави неща. От една страна, подпомагат общината при производство на рекламни сувенири и материали и най-вече могат да намерят своето достойно място като граждани на страната ни с възможност за работа и с възможности за доход. Така че се надявам, че няма да бъде прието като корупция, а като демонстрация на полезността на средствата, които ние инвестираме в нашите проекти, защото за разлика от магистралите, те нямат толкова видим ефект, имат видим ефект върху съдбата на всеки един конкретен човек, с когото работим.
Бих искала да ви поканя, на 21 май в 16,30 ч. пред НДК стартира годишното мероприятие по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” с фотоизложба на 20 успешни проекта как в хода на изпълнението на различните проекти по седемте оси на оперативната програма ние сме променили 20 човешки съдби. Изложбата стартира от София и до края на юли ще обиколи всеки областен град в страната. Така че се надявам да се присъедините към нашата инициатива, за да покажем чрез човешка съдба как използваме по най-добрия начин европейските средства.
Сега да минем към по-малко емоционалната част и презентацията. На няколко основни акцента ще се спра върху доклада, който сме предоставили на вашето внимание: общ напредък по отношение на пазарното образование и социално включване, предизвикателствата, които са пред нас до края на тази година, и амбициите ни за новия програмен период.
Каква е ситуацията към момента по отношение на изпълнение на оперативната програма? В момента по програмата са разгърнати всички приоритетни оси. В изпълнение са над 140 различни процедури на стойност над 1 млрд. и 400 лв. Напредъкът, който сме постигнали от началото на годината по различните показатели, е следният. Близо 76% е договарянето в момента по оперативната програма. На ниво програмиране на мерки сме на 99% приблизително, което означава, че почти целият ресурс на оперативната програма е програмиран в мерки. 14 са процедурите по индикативна работна програма, които тази година трябваше да стартираме. В една от тях имаме забавяне от около един месец, но всички останали вървят в график. Тоест би трябвало амбициите, които сме си поставили до края на тази година да имаме 90% договаряне да ги изпълним, а в 2013 г. да сме приключили с договарянето, имаме възможност да ги постигнем.
По отношение на плащанията, размерът на плащанията е почти 21% в момента. Като сравнение, към края на миналата година беше 16,2%. Съществен напредък имаме и при верификацията на средства. В момента сме на 12,8% в сравнение с 9,8% към края на миналата година. Сертифицираните разходи са разходите, които са претангирани за възстановяване от Европейската комисия. В момента са 10,2%, като през първите месеци на тази година имаме доста голям напредък. Подаден е сертификат към Национален фонд, който би трябвало през този месец да бъде процедиран към Европейската комисия и акумулиран би трябвало към края на май размерът на сертифицираните средства вече да бъде 12,4%. Тоест до голяма степен тези средства, които са минали през обработка на междинни звена и управляващ орган, много бързо се процедират към Европейската комисия.
Какъв е напредъкът по отделните оси на оперативната програма? Първа и втора ос знаете, че обхваща мерките ни по отношение на пазара на труда. Напредък по първа приоритетна ос, това е приоритетната ос, в която подкрепяме мерки и инвестиции за безработни лица. Размерът на договорените средства е почти 80%. Предстои отваряне на още една процедура към средата на м. юни, с която ще стигнем средния процент на оперативната програма. Разплатените средства по тази ос са почти 14%, сравнени с 12,3% от началото на годината. Виждате, че съществен напредък има и във верификацията на средствата. Засега към края на миналата година и първите три месеца на тази година сертифицираните средства по първа ос бяха сравнително ниски, но обяснението идва от това, че голяма част от мащабните проекти, които се осъществяват чрез ваучерния механизъм, самото възстановяване на средства може да стане чак след приключване на обученията, някои от тях са по шест, осем месеца. Тоест цикълът на плащане и възстановяване е малко по-отложен, но към момента са в действие всички схеми. Предприели сме доста сериозни мерки заедно с Агенция по заетостта. С доста съществен напредък ще можем да се похвалим във второто тримесечие на тази година с голям обем верифицирани и сертифицирани средства.
По отношение на втора приоритетна ос, тук имаме по-балансирано изпълнение на отделните показатели, договорени и изплатени верифицирани разходи. Тук процентът на договаряне е 58,9%, почти 60%, по-нисък от средния процент за програмата и това има своето обяснение, тъй като втора ос е една от малкото оси в момента, в която има доста грантови схеми за изпълнение. Това е оста, в която даваме възможност на работодателите чрез няколко грантови схеми да инвестират в квалификация на персонала си и да инвестират в безопасни и здравословни условия на труд или в социални иновации. Това са схеми, които са програмирани и отворени до края на програмния период. На различни сесии се набират проектопредложения. Тоест очакваме още вълни от проекти, така че до края на 2013 г. схемите са отворени и ще можем да изпълним и ангажиментите си по договаряне.
Какви са съществените показатели по изпълнение на първа и втора ос по отношение на мерките за безработни лица? Виждате от началото на програмата до момента има над 300 хил. безработни лица, които са повишили своите знания и умения, като само през 2011 г. са били 20 хиляди, над 26 хиляди безработни лица до момента са намерили ново работно място благодарение на оперативната програма, като само за 2011 г. те са 21 хиляди. И над 123 хиляди лица са повишили своите знания и умения, като съществена част от тях – над 51 хиляди, са през изминалата година.
По отношение на двете приоритетни оси, насочени към качество и достъп до образованието. Трета приоритетна ос виждате, че през изминалата година и особено през първите три месеца на тази година има изключително висок напредък по отношение на договарянето на средствата. Знаете, че до миналата година трета приоритетна ос беше по-бавно развиваща се на фона на останалата ос, която се администрира от Министерството на образованието, младежта и науката, но благодарение на колегите от междинното звено имаме съществена напредък в договарянето на средства. Тук се изпълняват няколко изключително важни схеми, които допринасят за изпълнението на оперативната програма, както и за цялостната реформа в образователната система и поради тази причина все още нивото на разплащане и верифицирани и сертифицирани разходи е все още ниско, но от средата на тази година очакваме съществен напредък и при тях. Това е единият проект, който е насочен към целодневна организация на учебния процес в средищните училища на стойност 180 млн. лева. Той стартира своето изпълнение от средата на тази година, от втория срок. И средно плащанията по този проект са около 3 млн. 200 хил. всеки месец. Ние подпомагаме над хиляда училища в България, така че децата, които учат в средищните училища, да получат по-качествено образование, отколкото до момента беше предоставено. Считаме, че тази операция има и съществен принос по отношение на мерките, които предприемаме за справяне с младежката безработица.
Другият съществен принос, който има по трета приоритетна ос, това е квалификацията на педагогическите специалисти – един доста наболял проблем, който чрез средствата на оперативната програма на стойност 75 милиона стартира изпълнение също през тази година и се надяваме чрез по-добрата квалификация на педагогическите кадри да осигурим по-високо качество на образование в страната ни.
И още една изключително важна инициатива на Министерството на образованието, младежта и науката, това е възможността за ученически и студентски практики. Тук ресурсът, който е заделен, е 90 милиона. През април месец стартира проектът. В партньорство с работодатели, с висши учебни заведения даваме възможност на ученици и студенти за краткосрочни стажове, така че те да имат първи досег с реалната среда и реалния бизнес. Особено за студентите считаме, че това ще е добър механизъм след това за много плавен преход от образование към заетост. Това е една от също съществените мерки, на които разчитаме за справяне с младежката безработица.
Какви са показателите от гледна точка на изпълнение на индикаторите в приоритетни оси 3 и 4? Виждате, че съществен напредък има по отношение на преподаватели, включени в програми за квалификация – над 82 хиляди лица. Имаме съществен напредък по отношение на учениците, участващи в извънкласни дейности – от общо 428 хиляди, близо 70 хиляди са през 2011 г., както и съществен напредък по отношение на подпомагане на студентите и достъпът на студентите до висше образование – над 17 хиляди студенти получават стипендии само за 2011 г.
Приоритетна ос 5, която е насочена към социалното включване, това е една от най-балансирано изпълняващите се оси по оперативната програма. Тук можем да се похвалим дори с това средноевропейско ниво на изпълнение. Виждате, че процентът на договаряне е близо 70%, разплатените средства са 42%, верифицираните разходи – 36%, сертифицираните разходи към Европейската комисия – близо 30%. Тук нивото на договаряне е малко по-ниско от средното за програмата, тъй като голяма част от ресурса по пета ос е насочен към подпомагане на националната визия и плана по деинституционализация. Знаете, че това е съвместна инициатива с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Доста успешно стартираха проектите по Програма „Регионално развитие”, през април месец стартира и подпомагането от Програмата за развитие на селските райони. И тъй като меките мерки имат последващ характер, през юни месец ще отворим първите схеми, които са насочени към подпомагане на деинституционализацията, а следващите са към края на годината и началото на следващата година. И това обяснява и по-ниския процент договаряне по тези оси.
Какви са до момента резултатите, които сме постигнали по оперативната програма? От началото на изпълнението на програмата досега над 650 хил. души са се включили в различни мерки, които се изпълняват по оперативната програма, като 205 хиляди са заети безработни лица, които са включени в обучение, над 28 хиляди безработни лица са намерили своето работно място вследствие на мерките по оперативната програма, над 340 хиляди ученици са участвали в различните извънкласни форми на обучение. Подпомогнали сме над две хиляди докторанти, постдокторанти и специализанти да бъдат включени в програми за развитие на научния потенциал.
В сферата на социалното включване близо 57 хиляди души самотно живеещи, възрастни хора, хора с увреждания и деца със специални нужди са получили социални услуги в семейна среда, като само за 2011 г. са били включени над 21 хиляди човека.
Вследствие на мерките, които се осъществяват, по пета приоритетна ос, само за 2011 г. са подкрепени 601 нови и съществуващи услуги, като общо за програмата са над хиляда. И имаме общо 39 новосъздадени предприятия и подкрепени съществуващи социални предприятия – нещо, което видяхте чрез тези малки подаръчета, които сме направили за вас.
Какви са предизвикателствата ни през тази година? Не мога да скрия, че имаме доста амбициозна програма, знаете, че нашата програма, без да звучи обяснително, е една от най-сложните за изпълнение, тъй като обхваща много разнообразни бенефициенти и много разнообразни целеви групи и се администрира чрез четири прилагащи органа. Нивото на договаряне да достигне 90% , считаме, че имаме предпоставки да изпълним този ангажимент. Минимум ниво на плащания е 35% и минимум ниво на сертифицирани средства – 16%. Амбицията ни е по отношение на сертифицираните средства този процент да го достигнем до юли тази година, което ще ни предпази от евентуални загуби по Правилото М+2, M+3 за тази и за следващата година, които са най-големите предизвикателства пред всички оперативни програми.
Другият важен акцент в нашата работа е подпомагане на инициативата на правителството за младежката безработица. Както споменах в предишна точка, инициативата беше приета от Министерския съвет на 28 април, в Министерството на труда и социалната политика има създадени вече две междуведомствени групи с участие на социални партньори, Национално сдружение на общините и всички ведомства, които имат отношение към създаването на предпоставки за справяне с младежката безработица. Едната работна група работи по преглед и инициативи за нови мерки, които да бъдат финансирани от национален бюджет и оперативна програма, а другата работна група работи по преглед на законодателната база и нови промени, които можем да предложим в националното законодателство.
Стартираха преговори и със социалните партньори, така че в рамките на един месец да бъде подписано споразумение между социалните партньори и държавата за гарантиране на първа работа на младите хора, така че четири месеца след завършване на образование ние да предоставим или възможност за работа, или възможност за квалификация.
Имаме вече готовност с три нови мерки, които директно считаме, че ще дадат превенция на младежката безработица, както и считаме, че чрез тях близо 2% ще успеем през тази и следващата година да намалим процента на младежката безработица. Те ще бъдат предложени на Комитета за наблюдение сега в края на май месец, като едната схема, която ще предложим, е насочена към даване на възможност за първа работа на младите хора чрез ползване на ваучерния механизъм, а другата схема ще бъде насочена за подпомагане на работодателите, така че те да имат инициативност да назначават млади хора.
И следващото изключително важно предизвикателство за нас това е следващият програмен период. Тук имаме няколко важни задачи в следващия програмен период по отношение на приноса на бъдещата Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” към „България 2020” попада в пет от общо осемте цели: подобряване качествените характеристики на работната сила, намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване, постигане на устойчиво интегриране на регионално развитие и използване на местния потенциал, подкрепя за иновации и научни изследвания, по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса.
Какъв е ангажиментът, който ние поемаме и сме подкрепили становището на Европейската комисия по отношение на драфтовете на регламентите за новия програмен период. Това е становището на България – 20% от бюджета на USF да бъде заделен за насърчаване на социалното включване и намаляване на бедността, като за момента ние сме се ориентирали към четири основни инвестиционни приоритета: достъп до заетост на търсещите работа, интеграция на младите хора извън заетостта, образованието или обучението, повишаване знанията и уменията на работната сила и по-добър достъп до висококачествени социални услуги.
Какъв е графикът, който сме си поставили, синхронизиран с Министерския съвет и с останалите ведомства, които имат ангажимент по разработване на програмите за следващия програмен период? До края на май месец формираме работната група, юни месец стартираме покана за изпълнител за социално-икономически анализ, септември – подготовката на първия проект на новата оперативна програма, ноември – покана за избор на изпълнител за предварителната оценка на новата оперативна и до март 2013 финализирана Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за периода 2014-2020 г.
Благодаря ви и съм на разположение за въпроси.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Русинова.
Колеги, заповядайте за въпроси. Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Аз с интерес и внимание следях презентацията Ви, госпожо Русинова, и от една страна, трябва да кажа, че за резултатите от края на миналата година и началото на тази година, поздравления за това, което показват графиките. И в същото време не мога да спестя разочарованието си, най-малко, от това, че две години – края на 2010, 2011 цялата, крайно недостатъчен и незадоволителен успех и напредък има и то в най-тежкия период на кризата, когато тази програма трябваше да даде максимума за реагиране на пазара на труда.
Сега виждам адекватна реакция за началото на тази година, реакция на това, което идва от Брюксел за младежката безработица, но защо трябваше да чакаме Брюксел да каже и да обяви това като приоритет, като ние си го имахме проблема и трябваше ние да реагираме.
Конкретно, защото сигурно ще има и други колеги, които искат да се изкажат. Към качествата на презентацията и на това, което представихте, трябва да добавя индикаторите за оценка, които сега сте включили, и дават реална представа какъв ефект дава програмата. В тази връзка е първият ми въпрос. Обявихте 205 хиляди безработни, които са повишили квалификация, знания и т.н., но от тях само 28 хиляди отчитате реално намерили работа след миналите курсове за квалификация. Какво се случва с другите? Отчитаме само едно минато обучение, а след това?
Второ, прави много добро впечатление това, което представихте като подготовка за следващия програмен период – формулиране на ясни, конкретни и малко приоритети, концентрирани, фокусирани, което е необходимо и което е и коментар от страна на Европейската комисия. Ясен график, по който ще работите, и на базата на анализ, най-важното, а не така, гледайки в тавана, да пишем нови мерки. Надявам се, че ще бъде спазено и изпълнено.
Това, което искам да коментирам още, е свързано с конкретни оплаквания на чужди инвеститори. В момента, по сега действащите ни мерки и правила на работа чуждите инвеститори нямат право да кандидатстват при вас, за да им се плаща обучението на специализираната работна ръка, която им трябва. Казвам конкретно, и от френски инвеститор, и от германската икономика имаше няколко оплаквания, че това е един въпрос, по който е добре да се помисли, защото казват: ние влагаме огромни средства сами да си създаваме центрове за обучение, за да намерим и да създадем необходимата работна ръка. Струва ми се, че това е минус, който би могъл и трябва да се коригира. Госпожа Русинова сигурно ще го коментира.
Следващият въпрос е свързан с така известната в Европа и особено в Германия прилагана дуална система за обучение и по възможност заедно с Министерството на образованието, младежта и науката, но и с новите мерки, които предвиждате за периода 2014-2020 г., този вакуум, който се образува в професионалното ни образование, трябва да бъде компенсиран. Ние имаме една изпразнена ниша, имаме завършващи някакво средно образование, но не средно специално или професионално, както беше едно време, и един огромен наплив на млади хора да отидат да следват. И точно средният ешелон, средното професионално образование го няма и по този начин това се отразява в цялостната и икономика, и в тези високи нива младежка безработица. Така че смятам, че това заслужава съответното внимание.
Приключвам. Имаше оплакване от неправителствения сектор, че са дискриминирани, изолирани, че само по селективен подход няколко неправителствени организации на национално ниво имат право при такива процедури, които са направени, да бъдат допуснати да участват в процедурите. Регионално регистрираните неправителствени организации се чувстваха дискриминирани. Надявам се, че е направена съответната корекция. Споделям го като оплакване, което е постъпило при мен. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева.
Ще съберем въпросите и след това ще Ви дадем възможност, госпожо Русинова, да отговорите.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Аз искам да благодаря за приятната информация, която обстойно получихме тук. Приятно ми е да чуя, че на този етап има близо 86% договаряне и 21% разплащане на този етап. Това са все хубави цифри. За съжаление по една от оперативните програми, към която аз съм много пристрастен не чуваме такива неща. Напротив, представителят на Европейската комисия господин Расмусен каза, че има притеснение да не загубим пари там. Дано да не ги губим.
Моят конкретен въпрос към вас е следният. Вие очаквате в края на годината да имате договаряне 90% и разплащане към 35%, съответен ръст и за сертифицирани. От началото на годината се вижда, че има едно леко занижаване на темпото. Това означава, че до края на годината трябва да ускорите много темпото, за да постигнете тези резултати. Готови ли сте за това предизвикателство? Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз също искам да Ви благодаря за добре структурираната презентация. Още в предишни срещи и доклади по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” аз съм декларирала, че това е една от програмите, които се усещат най-директно от хората.
Моите въпроси са два. Първият въпрос е, че в предоставената ни информация Вие сте споменали, че има осигурени допълнителни 15 млн. лева за програмата „Личен асистент”. В малките населени места и във всички региони това е една изключително важна социална услуга. Декларирали сте, че тези средства всъщност ще стигнат до есента. Какво правим след това? Предвиждат ли се някакви мерки по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, за да може хората да продължават да получават тази социална услуга и да се разширява обхвата й не само в градовете, но и в населените места около тях.
Идвайки насам с Вас аз споделих един проблем и бих искала да получа повече яснота. Става въпрос за презентираните в телевизиите, по медиите нови мерки, свързани с младежката безработица. В малките населени места, а и не само в малките, хората се интересуват много от това, но за съжаление не получават адекватни отговори от вашите служители. Мен ме интересува да разкажете малко повече за новите схеми и за Националната инициатива „Работа за младите хора” и да Ви помоля съвсем любезно да бъдат по-добре представени тези нови мерки. Преди малко с господин Чакъров си говорихме, че леко ви куца пиарът, защото много добри неща са свършени, а за съжаление те не са стигнали до хората. Защото това са буфери срещу кризата и вие трябва да ги представите. Така че, приемете това като препоръка.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Хубенова.
Други колеги имат ли въпроси? Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Също се присъединявам към колегите във връзка с положителната им оценка за напредъка. Аз съм народен представител от Враца, откъдето е и вашият министър. И трябва да Ви кажа, че шепа хора знаят за възможностите, които предлага програмата. Не го приемайте като упрек, има страхотна инертност и това не е само там. Аз отговарям в моята партия за целия Северозападен район, който е в особено тежко положение. Говоря за Видин, да не говоря за Кула, да не говоря за Берковица, да не говоря за Мездра, Бяла Слатина – тези по-малки градове. Никой просто не се наема, нито кметът, нито местната власт, нито областната управа се наема да разяснява всичко това, защото това е огромен потенциал. За жалост, с изключение примерно на колегата ми във Видин от ГЕРБ, който е много активен в цялата тази работа, моето наблюдение е, че и народното представителство е страшно инертно в пропагандирането на всичките тези възможности. А числата, които показвате, предоставят страхотни възможности. Някак си тази мрежа не работи.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов.
Аз само искам да добавя, че от страна ма Министерството на образованието, младежта и науката се присъединиха към нас: Юлия Милчева – директор на дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми”, и Ирена Каракачанова – началник на отдел „Национална информационна система за младежта” в дирекция „Младеж”. Ако имате въпроси към тях също като междинно звено, чувствайте се свободни да ги зададете.
Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря ви много за поставените въпроси. Дори и лека критика да има в тях, за мен винаги това е градивна критика, защото наистина считам, че това е една от най-национално отговорните програми, тъй като в нея можем да финансираме мерки и за справяне с безработицата, мерки, насочени към реформиране на системата на образованието, системата на здравеопазването и системата за предоставяне на социални услуги.
Факт е наистина, че в определени периоди имаме забавяне в някои от осите, не бих казала, че то е в пълнота. Амбициозни са ни целите за тази година, имаше вътрешно преструктуриране в някои от междинните звена. Това даде ефект върху цялостното изпълнение. Но считам, че към момента сме създали всички предпоставки, така че да изпълним ангажиментите си. Те са в няколко насоки. От миналата година започнахме доста сериозно да мислим не само върху начина на предоставяне на помощта, облекчаване на процедури, електронно кандидатстване и т.н., а и върху начина на дизайн на мерките. Тоест за нас ефектът от големите, мащабни програми, които осъществяваме през Агенцията по заетостта през ваучерния механизъм, големите мащабни програми, които започнахме през тази година през Министерството на образованието, младежта и науката, през тях големите проекти се осъществяват чрез цялата система – регионални инспекторати, училища, висши училища. Тоест вече не разчитаме на малките разпарчетосани грантове, така че да решим конкретния проблем на инициативен директор на училище или инициативна неправителствена организация. Решаваме цялостно голяма част от проблемите. Това беше и причината част от неправителствения сектор, които са основни партньори при изпълнение на програмата, да ни критикуват през миналата година, но те намират мястото си и в много добра комуникация с тях успяхме да обясним, че мястото на неправителствения сектор е да подпомага държавата, когато трябва да формулираме иновация, когато трябва да направим пилотни проекти. Оттам нататък в определени мерки, които касаят активиране на безработни, активиране на деца от малцинствата, така че те да бъдат реинтегрирани в образователната система, те намират мястото си в предоставяне на социални услуги.
Така че ние имаме цялата палитра от дейности, които могат да решат и дребния проблем на една община, и по-широкомащабните инвестиции, които минават през цялата система.
По отношение на конкретните въпроси, индикаторите по изпълнение на първа и втора ос – 28 хиляди са безработните, които в момента от началото на програмата досега не вследствие на мерки и инвестиции в квалификация, а вследствие на субсидирана заетост работят в различни работодатели или общини. В момента тече междинна оценка на оперативната програма, която ще ни даде ефекта вече от инвестициите. Надяваме се, че към средата на тази година, а може би през юли месец ще имаме междинната оценка на оперативната програма, където може да се види и нетният ефект върху цялостното развитие на пазара на труда, образование и социално включване.
По отношение на подпомагане на чуждите инвеститори в България, от миналата година, между другото, по идея на Агенцията за инвестиции разработихме специален пакет от мерки по втора приоритетна ос, с които даваме възможност на работодатели да квалифицират своя персонал. Това е схемата „Квалификационни услуги” фаза 3. Там даваме възможност на малки, средни и големи предприятия чрез различните комбинации на регламентите за държавни помощи да квалифицират собствения си персонал. Отделили сме един отделен компонент за инвеститори клас „А” и „Б” работодатели, така че тази възможност съществува. Факт е обаче, тъй като тя е подчинена на Регламента за държавните помощи и на цялото европейско законодателство, все още е сравнително трудна за кандидатстване. От тази година по оперативната програма всички схеми, които са отворени, са отворени и за електронно кандидатстване, така че това също мисля, че е механизъм, който ще стимулира големите работодатели.
Голям интерес има от големите работодатели и инвеститори към възможностите, които предоставя Стажантската схема, която бе промотирана през миналата седмица с участието на министър-председателя. Това е една схема, която е на стойност 35 млн. лева и дава възможност на безработни млади хора до 29 години да отидат за шест месеца на стаж при работодател. Към момента има над 800 работодатели, които наемат млади хора. Около 2100 са младите хора, които работят в най-различни компании. Възможността е за около 8 хиляди младежи, така че се надяваме до края на годината тези бройки да бъдат запълнени. Това е схема, която, ако има видим ефект, можем да релокираме средства към нея и в много по-голяма степен да я заложим за следващия програмен период, тъй като това е една мярка за младите, хора, която им дава възможност да направят много плавен преход от образование към заетост. Тя е насочена към младежи със средно и висше образование, които нямат опит и нито един ден трудов стаж. Шест месеца те имат възможност да работят в реална среда, да видят какво означава да работиш и дава добра възможност и на работодателя да използва тези шест месеца като изпитателен срок.
Големият успех на тази програма е, че около 40% от стажантите след това остават на работа при тези работодатели. Дори имахме скоро случай в Стара Загора едно предприятие, което от 13 стажанти е оставило на работа 12. Така че това за нас е доста добър успех.
По отношение на дуалната система, тук нормативната база зависи не само от Министерството на труда, а и от Министерството на образованието. Работим в тази насока. Тук бих искала да спомена освен схемите, които директно се администрират от Министерството на образованието, младежта и науката и от Министерството на труда и социалната политика, една важна инициатива, която стартира през тази година и сме с големи очаквания и колегите от Министерството на образованието, и ние, в сферата на пазара на труда, това е възможността чрез подпомагане отново през оперативната програма да установим в България системата за валидиране на неформално придобитите умения. Това ще даде възможност на много хора, които по неформален път са придобили своите умения, техните умения за работа да бъдат валидирани, така че те да получат диплома за професионална квалификация и така много по-лесно да се реализират на пазара на труда. Това е хоризонтална мярка, която има ефект и върху безработицата, и върху младежката безработица, и върху българите, които живеят в чужбина и в момента покрай кризата в някои от страните са застрашени от връщане в България. Считаме, че това ще има доста голям ефект върху работната сила в страната.
По отношение на другите инициативи, извън стажовете и мерките, които до момента финансираме по Младежката инициатива, две са основните предложения, които ще дадем на Комитета за наблюдение през този месец, на 31 май. Едната схема е чрез ваучерния механизъм младежи до 29-годишна възраст да преминат през професионална квалификация. И за разлика от схемата „Развитие”, която до момента по този начин се изпълняваше, тук ще дадем възможност и за ключови компетенции, тъй като считаме, че младите хора имат нужда и от допълнителни умения как да се представят пред работодател, как да разработят сивитата си, определени социални умения, така че да се адаптират към работната среда.
Предвиждаме ресурс от 20 млн. лева, така че около две хиляди лица да бъдат включени в заетост, след като са минали квалификация.
Другата инициатива е насочена към работодателите, където с общ бюджет 18 млн. лева даваме възможност чрез проектопредложение работодатели да кандидатстват за грантове между 20 хиляди и 390 хиляди лева за създаване на нови работни места. Даваме процент кръстосано финансиране, за да може да се придобие оборудване и обзавеждане, да се направи ремонт, така че да се създаде ново работно място, квалификация и след това временна субсидия на заетостта, като считаме, че чрез тези мерки ще дадем достатъчно добра инициатива на работодатели да наемат млади хора на работа и след това тези хора да намерят достойното си място на пазара на труда.
По отношение на личния асистент, това е един също доста наболял проблем. Знаете, че програмата „Личен асистент” се финансира от националния бюджет, и от оперативната програма. През предишната фаза, която в момента е активна до септември месец, Агенцията за социално подпомагане прие един изключително иновативен подход. Тази схема в началото се осъществяваше само чрез Агенцията за социално подпомагане, сега се осъществява в партньорство с 280 общини и райони на общини. Тоест почти всяка една община в България е партньор на Агенцията за социално подпомагане и схемата се осъществява чрез общините, а не централизирано. Това ни даде първият преход, така че тази услуга да мине децентрализирано към общините, да изградим капацитет в общините и през март м. отворихме една нова схема, тя се нарича „Помощ в дома”. Активна е в момента за набиране на проектопредложения, където вече общините имат възможност чрез свои общински предприятия или чрез свои структури да кандидатстват и да получат финансиране и да създадат общинско предприятие, което да предоставя услугата личен асистент, домашен помощник, социален асистент – нещо, което до момента се правеше централизирано, вече да бъде дадено изцяло като инициативност на общината и под формата на социално предприятие това да бъде администрирано от общините. По този начин, от една страна, даваме възможност на хора в уязвимо положение – безработни, хора с увреждания, да предоставят част от услуга, от друга страна, даваме възможност на общината за типични услуги, като домашен, социален патронаж, също да бъдат финансирани чрез това предприятие.
По отношение на информираността, да, тук наистина има за какво да бъдем критикувани, защото мерките, които ние предоставяме, първо, не влизат до голяма степен в медиите, до голяма степен не влизат в регионите. Затова сме предприели няколко инициативи. В рамките на събитието на тази година тази изложба, на която ви поканих в самото начало, от 21 май до края на юли, ние стартираме отворени дни на оперативната програма. Тоест във всеки един областен град, където ще открием изложбата, ще присъстват представители на управляващ орган, трите междинни звена ще имат възможност да разговарят с потенциални бенефициенти, да зададат своите въпроси и да информираме в много голяма степен и гражданите, и бизнеса как могат да кандидатстват по нашата оперативната програма. Лично с министъра сме подели няколко инициативи за индивидуални срещи по региони с бизнеса, вчера имахме такава в Плевен, така че ще продължим да работим и по тази линия.
С подкрепата на Европейската комисия в началото на август м. ще направим една голяма кампания, които да промотира мерките, които Европейската комисия предлага за борба с младежката безработица, мерките, които правителството предлага по време на SPIRIT of Burgas!, така че да използваме съвкупността от толкова много млади хора на едно място.
Благодаря. Мисля, че отговорих на част от въпросите. Ако нещо съм пропуснала, моля да ми напомните.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: За неправителствените организации.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗАРНОЦИА РУСИНОВА: Аз в началото засегнах въпроса. Неправителствените организации имат достъп почти до всички оси и всички схеми там, където е адекватно тяхното участие. Тоест в мерките в първа ос, където е необходимо активиране на неактивните лица, така че те да се запишат в бюрата по труда, те има възможност да участват. В втора ос като работодатели имат възможност да участват. В трета ос също имат възможност да участват. В четвърта ос – мерките за интеграция – също. Няма дискриминационна бариера, неправителствените организации участват в Комитета за наблюдение със статут на наблюдатели. Имаме и няколко механизми, като подкомитети към Комитата за наблюдение, където мерки, които са насочени към хора с увреждания и мерките към интеграция на ромите специално, са с доста силно участие на неправителствения сектор. Доста активно ще участват в работната група и за новия програмен период.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Русинова.
Други колеги имат ли въпроси или коментари?
В заключение може да се каже, че се очертаха основните предизвикателства – степента на информираност за бенефициентите и най-вече, когато се прояви интерес, отговорът от страна на служителите да не е „проверете на сайта”, а наистина да бъдат подготвени отговори. За национално ниво министерство не се съмняваме, въпросът е надолу капацитетът да бъде наистина укрепен.
Пожелаваме ви успех и до нови срещи!

Само искам в точка Разни за утре да ви споделя за посещението на господин Симон Сютурк от Френския сенат, председател на Комисията по европейските въпроси. Срещата ще бъде от 11,30 до 12,30 ч. в зала „Запад”. Благодаря ви.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:


Моника Панайотова