П Р О Т О К О Л

№ 101

На 20 юни 2012 г. г., сряда от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-02-19/19.04.2012 г. за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-30/08.06.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи – внесен от Министерския съвет.
3. Изслушване на актуална информация от представители на Министерството на земеделието и храните по Програма за развитие на селските райони и Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство”.
4. Разни.

На заседанието присъстваха: Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, Иво Маринов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието и храните, Светлана Боянова – заместник-министър на земеделието и храните, Никола Христов - директор на Дирекция „Развитие на селските райони”, Десислава Тодорова - зам.-изпълнителен директор на ДФЗ-РА, Иван Капитанов - зам.-изпълнителен директор на ДФЗ-РА, Свилен Костов - зам.-изпълнителен директор на ДФЗ-РА, Драгомир Господинов - изпълнителен директор на ИАРА, Ирена Пенчева - зам.изпълнителен директор на ИАРА.

Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Имаме наличния кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-02-19/19.04.2012 г. за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-30/08.06.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи – внесен от Министерския съвет.
3. Изслушване на актуална информация от представители на Министерството на земеделието и храните по Програма за развитие на селските райони и Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство”.
4. Разни.
Имате ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен, колеги, с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-02-19/19.04.2012 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИКОНОМИЧЕСКО ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ ОТ КАРИФОРУМ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И НЕЙНИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ДРУГА СТРАНА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на вътрешните работи
Веселин Вучков - заместник-министър
Николай Нанков – началник отдел в Дирекция „Правна нормативна дейност”
Мария Рангелова – началник сектор в Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”
Бойко Рановски – началник отдел Пътна полиция към Главна дирекция „Охранителна полиция”.
Докладчик по тази точка ще бъде ще бъде заместник-министър Вучков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Госпожи и господа народни представители! Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи беше подготвен от специално структурирана за това междуведомствена работна група във връзка с необходимостта от транспониране на Директива 2011/94 на Комисията от 28 ноември 2011 г. за изменение на директива 2006/26 на Европейския парламент и на Съвета относно свидетелства за управление на превозни средства.
В тази междуведомствена работна група участваха представители на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” при Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Правилата относно свидетелствата за управление на превозни средства са съществен елемент от общата транспортна политика и допринасят за подобрявана на пътната безопасност и улесняват свободното движение на хора, които се установяват в държава членка, различна от тази, която издава свидетелството за управление.
По силата на Директива 2006/126 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства държавите членки въвеждат национално свидетелство за управление на основата на образец на Общността, уреден в Приложение № 1 на тази директива.
Част от изискванията на директивата вече са транспонирани в Закона за движение по пътищата, като е предвидено в съответствие с директивата тези разпоредби да влязат в сила на 19 януари 2013 г.
С приемането на предлагания пред вас законопроект ще се осигури необходимата правна рамка за практическо прилагане на изискванията на директивата в определение за това срок.
В окончателната редакция на законопроекта, която предлагаме, се съдържат само разпоредби, които са строго свързани с транспониране на директивата.
Предвидени са и някои промени, отнасящи се до Закона за движение по пътищата, включени по целесъобразност, като са отпаднали текстовете, отнасящи се до въпроси, които следва да бъдат регламентирани на подзаконово ниво.
Основните изменения и допълнения, които се предлагат в настоящия законопроект, са в следните насоки:
Първо, въвеждане на диференцирани срокове за валидност на свидетелства за управление на различни категории моторни превозни средства.
Второ, промяна в редакцията на чл. 53, ал. 1, т. 12 от Закона за българските лични документи, така че да съответства на разпоредбата от директивата, регламентираща графичния изглед на свидетелството за управление на моторно превозно средство.
Трето, в чл. 159 от Закона за движение по пътищата са предложени промени, с оглед отстраняване на съответствие с § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за българските лични документи.
Четвърто, определяне на точка за контакти на Република България за обмен на информация с другите държави членки за свидетелствата за управление на моторни превозни средства.
Това е структурата на Министерството на вътрешните работи в съответната главна дирекция, осъществяваща методическо ръководство и контрол на дейността по контролиране на водачите на моторни превозни средства.
Съобразно директивата промените следва да бъдат в сила на 19 януари 2013 г.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, министър Вучков. Колеги, заповядайте за въпроси, ако имате такива.
Ако няма, нека приветстваме тази възможност граждани на Европейския съюз, които пребивават на територията на друга страна членка, да имат възможността да заменят изтекло или откраднато, съответно загубено свидетелство за управление в страната, в която пребивават в момента. Може би ще е нужна повече информационна кампания за самите граждани. Предвиждате ли такава?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Макар че на пръв поглед може би има срок до януари следващата година, от друга страна, не е толкова дълъг срокът и ако е необходимо, наистина трябва да проведем една по-масирана информационна кампания съвместно и с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Гарантирам, че това ще бъде направено.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Вучков.
Колеги, преминаваме към гласуване на становище по законопроект № 202-01-30/08.06. 2012 г. за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, внесен от Министерския съвет. Който е съгласен, нека да гласува. Гласували: за 12, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.

Продължаваме с втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-30/08.06.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма
Иво Маринов – заместник-министър
Дияна Найденова – директор на Дирекция „Външноикономическа политика”.
Имаме удоволствието докладчик по тази точка да бъде заместник-министър Иво Маринов. Заповядайте, господин Маринов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВО МАРИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът е свързан с изпълнение на задълженията на България като държава – членка на Европейския съюз и се основава на ангажиментите на страните от Европейския съюз в рамките на общата търговска политика, която, съгласно чл. 207 от Лисабонския договор, е от изключителната компетентност на Европейския съюз.
Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, е част от процеса на договаряне на споразумение за икономическо партньорство с всичките 6 региона на държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, съгласно мандат, приет от Съвета на 12 юни 2002 г.
Основните цели в споразумението е да допринесе за намаляване и премахване на бедността посредством установяването на търговско партньорство в съответствие с целите на Хилядолетието за развитие и Споразумението от Котону, да се насърчат регионалната интеграция, икономическото сътрудничество и доброто управление, като по този начин се създаде и приложи ефикасна, предсказуема и прозрачна регулаторна рамка за търговията и инвестициите между страните по Споразумението, по-добра интеграция в световната икономика, подобряване на капацитета на страните от КАРИФОРУМ по въпросите, свързани с търговията и др.
Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ съдържа договорености относно търговското партньорство за устойчиво развитие, свързани с търговските въпроси, като достъп до пазара на стоки, мита, инструменти за търговска защита, нетарифни мерки, митници, улесняване на търговията, селско стопанство, рибарство, технически пречки пред търговията и др., също така избягване и уреждане на спорове чрез консултации и медиация. Забелязват се процедури по уреждането на самите спорове, а също така се правят и общите изключения.
През 2011 г. стокообменът на България със страните от КАРИФОРУМ възлиза на около 11,5 млн. евро, като износът ни е в размер на 10,5 млн. евро и бележи слаб ръст около 5 процента, а вносът е около 1 млн. евро и бележи спад в сравнение с предходната 2010 г.
Положителното търговско салдо за България, както и стоковата структура в износа и вноса се запазват.
Споразумението между страните от КАРИФОРУМ се прилага временно, считано от 29 декември 2008 г. съгласно решение на Съвета на Европейския съюз от 15 юни 2008 г.
В тази връзка настоящото решение на Министерския съвет, предвиждащо ратифициране и влизане в сила на Споразумението за икономическо партньорство между страните от КАРИФОРУМ, няма да доведе до промяна в приходите от мита както на ниво Общност, така и на национално ниво и няма да предизвика допълнителен финансов ефект.
Това са накратко мотивите.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Маринов. Колеги, заповядайте, ако имате въпроси.
Аз имам кратък въпрос. Предвид на това, че вече около три години и половина се прилага, дали съществуват видими резултати от действието на това споразумение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВО МАРИНОВ: Резултатите бих казал, че са с оглед ограничения обмен на търговията със страните от КАРИФОРУМ. Няма видими промени в структурата на стокообмена, но има едно увеличение от 5 процента в нашия износ към тези страни и спад на вноса от страните от КАРИФОРУМ. Така че това е положителното.
С оглед на това, че самото споразумение се прилага на практика от 2009 г., не се предвиждат някакви допълнителни финансови промени в държавния бюджет, като приходи от акцизи, такси и т.н.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Маринов. Колеги, преминаваме към гласуване на становището по законопроект № 202-02-19/4.06.2012 г. за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, внесен от Министерския съвет. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ ПО ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ И ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕКТОР „РИБАРСТВО”.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на земеделието и храните
Светлана Боянова – заместник-министър
Цветан Димитров – заместник-министър
Никола Христов – директор на Дирекция „Развитие на селските райони”
Мая Нинова – държавен експерт в Дирекция „Развитие на селските райони”
Слави Кралев – началник отдел „Мерки за пазарна подкрепа”
Кристина Йорданова – държавен експерт в Дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа”
Десислава Тодорова – заместник изпълнителен директор на ДФЗ-РА
Иван Капитанов – заместник изпълнителен директор на ДФЗ-РА
Свилен Костов – заместник изпълнителен директор на ДФЗІРА
Екатерина Славкова – началник отдел „европейско финансиране” – ДФЗ, Агенция САПАРД
Драгомир Господинов – изпълнителен директор на ИАРА
Ирена Пенчева – заместник изпълнителен директор на ИАРА
Димитър Харизанов – младши специалист в Дирекция „Връзки с обществеността и протокол”.
Благодаря за пълния състав, което показва отношението към комисията, а и това е една прекрасна възможност за всички колеги да задават въпроси, след като изслушаме представянето от страна на Министерството на земеделието и храните, ИАРА и Държавен фонд „Земеделие”.
Има думата Десислава Тодорова – заместник изпълнителен директор на ДФЗ-РА.
ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА: Добър ден на всички от мене. Аз ще бъда доста кратка. Може би ще спомена някои от най-важните цифри. Няма да ви натоварвам с прекалено много информация.
Към момента процентът на договорираните средства спрямо целия бюджет по Програмата за развитие на селските райони е в размер на 55-56 процента, като процентът на усвоените средства е малко повече от 39 на сто.
От началото на годината до 18 юни договорираните средства само в размера на разходите, които идват от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, са почти 150 млн. евро, като размерът на платените средства е малко повече от 38 млн. евро.
Държавен фонд „Земеделие” обработва проектните предложения в рамките на законно установените срокове. Към момента обработваме последните приеми, които бяха приети в края на миналата година, включително и тези, които бяха приети в рамките на първите шест месеца от тази година.
Обработката на всички заявления върви в срок. Проектите се обработват бързо. Бенефициентите получават всяка необходима информация. Заявките също се обработват в два пъти по-малки срокове от тези, които са нормативно определени. Нямаме забавяния в разглеждането на процедурите на публичните бенефициенти. Публикували сме индикативен прием за всички свободни ресурси по всички мерки до края на тази година.
Това исках да кажа. Накратко ви представих усвояването засега по Програмата за развитие на селските райони.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Аз предлагам да минем всичките, за да можем след това да продължим с дискусия и по трите теми – „Рибарство” и САПАРД.
Господин Димитров, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители. И аз съвсем накратко ще ви представя развитието на оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство”.
Общият бюджет на програмата е приблизително 198 млн. лв. Към настоящия момент, тоест към 8 юни т.г. договорираните средства по програмата са в размер на 100 млн. 157 хил. лв., което представлява 50,6 процента от общия бюджет на програмата.
Реално разплатените суми възлизат на 29 млн. 805 хил. лв., което е близо 15,1 процента от средствата по програмата.
По отношение на програмата – не е тайна за вас, и друг път сме изнасяли такава информация - имахме в продължение на няколко години доста проблемни области. В периода на работата успяхме да ги идентифицираме и да съставим, особено през последните седем-осем месеца, план за действие. Искам да кажа, че голяма част от конкретните мерки, които включваше този план, съответно одобрени от Европейската комисия, вече са включени в съответните нормативни актове, в съответните процедури. Ще изброя може би най-важните от тях. Това са:
Отпадането на горния праг на финансовото подпомагане;
Увеличаване на предвидения процент за скарбиране на корабите и отделни елементи;
Повишаване размера на авансовото плащане;
Оптимизиране – това е може би едно от най-важните неща - на процедурите за кандидатстване;
Съкращаване на процеса;
Облекчаване на бенефициентите по отношение на различни административни изисквания;
Използване на експертна помощ от външни оценители при оценка на проектните предложения.
Няма да скрия от вас, че на последния Комитет по наблюдение, който се състоя в началото на месец май – на 23 май т.г., съвместно с Европейската комисия, една от точките беше „Рискът от загуба на средства до края на тази година”. Опитахме се, за разлика от други години, още в началото на годината да идентифицираме какъв би бил рискът и съответно да се опитаме да вземем мерки този риск да бъде минимизиран.
В резултат на направените изчисления и очаквания прогнозен размер на средствата, които биха могли да бъдат разплатени за 2012 г., ние отчетохме, че те биха били 17 млн. 800 хил. лв. от предвиден бюджет от 23 млн. 902 хил. лв., които би следвало да се разплатят до 31 декември 2012 г., което означава, че ако не бъдат предприети съответните действия, загубата би била около 6 млн. лв.
Това е по бюджета за 2010 г. Пак повтарям, съвместно с представители на Европейската комисия, които ни оказаха много ценна помощ, беше направен един план за предотвратяване на тази загуба на средства. Надяваме се това да се случи. Повече подробности биха могли да ви кажат колегите от ИАРА по отношение на плана.
Аз бих искал да се спра във връзка с програмата може би на най-важното нещо, защото всъщност всяка програма се прави, за да може да изпълнява някакви цели, някакви индикатори. До този момент аз бих искал по някои от осите да отчета докъде сме стигнали.
По ос 1 – намаляване капацитета на флота чрез постоянно прекратяване на риболовни дейности, имаме по отношение на общия брутотонаж на риболовния флот намаление с 441 бруто тона. По отношение на общата мощност на двигателите на риболовния флот от първоначален размер 64 хил. киловата имаме намаление с 1500 киловата.
Предполагам, че по-голям интерес ще предизвикат индикаторите по ос 2 - това е например тонова продукция от аквакултура. Първоначалният размер е 1 млн. 399 хил. тона. Постигнато е повишение до настоящия момент до 6 хил. тона. Имаме увеличение на оборота от първоначалния размер до близо 2 млн. и 100 хил. евро. Повишението е от 15 млн. 500 хил. евро.
Брой за производството на аквакултурите. По този индикатор имаме увеличение на заетите близо три пъти.
Добавена стойност на зает – от 44 евро е постигнато повишение до 166 евро.
Брой създадени рибарски групи. Създадени са шест рибарски групи, с които изпълнихме индикативния план на 100 процента по тази ос.
Само две думи по отношение на общата рибарска политика. Знаете, че в момента се води този дебат. В края на миналата година Европейската комисия излезе с предложение за нов европейски фонд за морско дело и рибарство. Съответно в рамковата си позиция България структурира исканията си и претенциите си по отношение на четири стълба:
Първият стълб е целесъобразен и екологосъобразен риболов;
Вторият стълб е целесъобразна и екологосъобразна аквакултура, нещо, което е акцент за България;
Следващият стълб е устойчиво и приобщаващо териториално развитие;
И най-накрая - интегрирана морска политика.
Две от предложенията, които са на път да се реализират в регламента, са на Република България. Те са:
Отпадане на заложеното ограничение през следващия програмен период за предоставяне на помощ за изграждане на нови пристанища, кейове за разтоварване, халета, борси и други структури на морския бряг и
Разширяване на обхвата по помощта в областта на аквакултурите. Знаете ,това беше една акция на около 14-15 държави, сред които, смея да твърдя, винаги играехме основна роля.
На последния Съвет на министрите на 12 юни – предполагам, че това ще бъде интересно да се знае във вашата комисия – се постигна мнозинство, не пълно, но достатъчно мнозинство за приемане на общия регламент и беше взето решение да се запише в регламента създаването на Консултативния съвет за Черно море още от 2014 г. Знаете, че това беше основният акцент в нашата позиция по отношение на основния регламент. Не беше много лесно. Заседанието продължи до 5,30 часа сутринта. Но мисля, че успяхме да се справим.
Сега вторият етап, който водим, това е, разбира се, централата да бъде в България. Знаете за какво става въпрос. Става въпрос, че създаването на този Консултативен съвет дава възможности на България тя да води преговорите с останалите държави, които не са членки на Европейския съюз – говоря за Русия, Украйна, Грузия и Турция, нещо, което е по-различно, дава възможност България да има думата при определяне както на контролните механизми, така и при научните наблюдения, съответно интерпретиране на тези наблюдения, а знаете, че те вече рефлектират върху това какъв улов ще се определя, изобщо цялата политика в региона. Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Димитров. Колеги, да преминем към въпроси. Заповядайте, господин Танчев.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Господин Димитров, първо, искам да Ви благодаря за кратката, но точна презентация на програмата. Също така искам да Ви дам и моето мнение за това, което виждам, че се направи в тази програма за много кратко време. Аз лично имах големи опасения, че тази програма ще е един голям провал за България, което не би трябвало да е така. Но виждам, че вие сте успели наистина да сведете, дори в краткосрочен план, рискът до минимум. Тези 6 млн. на фона на цялата програма, ако съумеем до края на периода да ги сложим в такива рамки, това си е направо за поздравление, предвид на забавянето, което имаше там.
Що се отнася до Програмата за развитие на земеделските райони, искам да попитам следното: дали вие вече предвиждате някакъв риск от загуба на средства? Това само като въпрос го задавам.
Също така, ако сте запознати с индикаторите, да вметнем малко и в тази посока. Колежката винаги пита за това, но наистина е хубаво да имаме тази информация.
Искам и Вас да ви поздравя. Доколкото разбирам, Вие сте от пионерите за създаването на Гаранционен фонд, който да ни предпази от евентуална загуба на средства. Това е една много добра идея. Надявам се, че тази идея ще намери приложение в другите програми.
Вие също успяхте да се преборите с купищата проекти. Всички тук знаем колко беше задръстена тази програма, колко проблеми имаше. И нас са ни занимавали с тези въпроси.
Така че наистина в рамките на последната година се потвърждава тенденцията за засилване на обработката и за достигане на тези средства до крайния потребител, за което само мога да поздравя целия екип. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Танчев. Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: По програмата за развитие на селските райони – има ли мерки, които са изцяло, 100 процента договорени и повече не може да бъде договаряно по тях?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов. Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър! Във връзка с кратките резюмета, които направихте, и от подробния доклад, който са ни изпратили, искам да конкретизирам няколко неща.
Първо, в медиите беше тиражирана една информация, че можем да загубим 40 млн. евро по програмата от тези пренасочени 98 млн. лв. към Гаранционния фонд. В действителност как стоят нещата? Защото медиите са си медии и те го трактуват както си искат.
Второ. Преди два-три доклада имаше изключително голям брой залежали или изостанали, необработени документи. Сега разбрахме, че всичко върви в график. Но от това, което аз специално разбрах, заключението е, че тези, които сега постъпват, се обработват, дори с предварение. Успяхте ли да наваксате това, което наследихте?
На следващо място. Налице е таблица за оптимистичния и за реалистичния вариант. Аз бих искал да коментирам реалистичния. По една груба сметка има вероятност за 2012 г. да загубим около 50 млн. евро. Наистина ли има такъв риск? Половин година остава до края на годината, може ли да се навакса нещо? Специално ние, Народното събрание, можем да ви помогнем в това отношение.
И един въпрос, който госпожа заместник-министърът често коментира – за екопродуктите. Как стоят там нещата? Успяха ли да се заинтересоват част от производителите да започнат да работят в тази насока? Започват ли да се търсят пари, за да не ги загубим?
И един последен, малко прогнозен въпрос. Имаше една идея, която и Вие сте споделяли тук, включително да се разбие програмата на подтеми за следващия програмен период. Как се мисли в това отношение? Защото все пак времето за такива рамкови размишления почти свършва. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Тошев. Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз имам два въпроса. Първият ми въпрос е свързан със следващия програмен период.
Съгласно опита, който всички имаме от този програмен период, се оказа, че има така наречените „бели полета” в картата на България, които не са засегнати нито от Програмата за управление на селските региони, нито от оперативните програми. Мислите ли в следващия програмен период да има по-тясно сътрудничество между оперативна програма „Конкурентоспособност”, оперативна програма ”Околна среда” и оперативна програма „Регионално развитие” с вашата програма? Това е единият ми въпрос.
Втори въпрос. Днес поне беше тиражирано, че трябва да имате комитет, в който да се извърши прелокиране на средства от програмите, в които има средства, които не са усвоени, към други, в които има преразход на средства.
В нашите региони е много популярна мярката „млад фермер”. Искам да знам какво се случва с нея. Хора кандидатстват по нея и нямат яснота какво се случва.
Ще има ли нови критерии за включване на част от регионите на България в така наречените селски региони? Аз съм от община Асеновград и се оказва, че Асеновград не е част от тази мярка. Тоест излиза, че ние не сме земеделски производители, което е точно обратното.
Аз нямам нищо против общината да бъде в големите реали. Но все пак трябва да имат възможност земеделските производители успешно да кандидатстват. Това бяха въпросите, които искам да поставя.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Хубенова. Госпожо Михайлова, заповядайте.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Колегите вече споменаха. Аз няма да изневеря на себе си в никакъв случай. Смятам, че две години преди окончателното приключване на плановия период, тоест по всички оперативни програми, включително и по Програмата за рибарство трябва да имаме вече яснота как се изпълняват индикаторите и до какви реални ефекти е довело усвояването на някакъв процент от средствата. В такъв смисъл благодаря Ви, господин заместник-министър, за това, че ни дадохте информация по Програмата за рибарство и аквакултури.
Аз също ще помоля, ако е възможно сега, ако не е възможно сега, то в много близко бъдеще да имаме информация за това какъв е положителният ефект от Програмата за развитие на селските райони. Тъй като, убедена съм, че тези данни - изпълнението на индикаторите и постигането на ефект са в основата на подготовката на следващия програмен период. Без тези данни, без тези становища трудно може да се определи рамката на Програмата за развитие на селските райони за следващия период.
Ще доразвия въпроса, за който вече стана дума. При подготовката на програмите за първия планов период един от най-тежките проблеми беше така наречената демаркационна линия, как да постигнем демаркация между отделните програми, за да избегнем вероятността да се дублират проекти от една или от друга програма. Това беше проблемът, с който се сблъсквахме ние, готвейки програмите. Резултатът беше, че има на места много широки демаркационни линии, които създават бели полета.
Има ли готовност сега при подготовката на следващия планов период тези бели полета да бъдат избегнати, особено във връзка с оперативна програма „Конкурентоспособност”? Имате ли някакви разговори, готви ли се нещо такова и по двете програми – и за развитие на селските райони, и за развитие на рибарството и аквакултурите? И дали има възможност да се постигне това, което за съжаление в първия планов период не можахме да постигнем, а именно пълно огледално отразяване на мерките от регионалната оперативна програма за градска среда и на мерките от Програмата за развитие на селските райони – за селската среда?
Това са ми въпросите. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Аз в заключение искам да задам само два допълнителни въпроса, свързани със следващия програмен период.
Единият е: в какъв размер се очертава да бъде бюджетът за периода 2014 – 2020 г. и разликата с настоящия.
И тъй като разбрахме, че на 18 юни е имало Съвет по земеделие и рибарство, очертават ли се вече въпросите в депата за реформата на селскостопанската политика, кои ще имат подкрепа и кои остават все още неразрешени?
Заповядайте, госпожо Боянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Благодаря Ви. Изключително съм доволна от въпросите, защото ние много постничко си представихме доклада, разчитайки, че като сме го изпратили преди това, можем да съкратим времето. Но факт е, че някои неща е важно да ги кажем пак.
По отношение на първия въпрос – за риска. Той е свързан между другото и с реалистичния и оптимистичния вариант. Така че, ако ми позволите да отговарям по темите, ще кажа следното.
Разбира се, какъв е рискът от така наречения декъмитмънт – аз не харесвам думата „загуба”. Това е едно автоматично отчисление, това е една пропусната полза. Тоест тези пари ние никога не сме ги взимали и не трябва да ги връщаме, не трябва да говорим за загуба. Ние говорим за нещо, което никога няма да влезе в земеделието поради най-различни причини – аз ще ги обясня след малко.
Рискът всяка година стои пред нас и ние като управляващ орган сме длъжни да следим какво се случва. Разбира се, и за тази година с оглед на това, което сме представили с колегите от фонд „Земеделие”, имаме реалистичен и оптимистичен вариант. Разбира се, има и песимистичен, който ние въобще не гледаме, изключваме го от нашето полезрение, макар че има също такъв вариант с оглед на честното третиране на въпроса.
Тези прогнози са изключително експертни. Факт е, че ние – отговарям и на Вашия въпрос – в инвестиционните си мерки сме договорили до голяма степен почти всичко. Това, което остава да се договори, ще бъде пуснато в приеми тази година. Всички пари за договаряне по цялата програма тази година ще бъдат пуснати до край. Казвам ви го, за да може и вие да информирате хората. Очаква ни едно много сериозно, горещо лято с приеми по всички мерки, отваряме всички от свободния ресурс, който до момента не беше или усвоен, или очаквахме прехвърляне на средства.
Тук ще отговоря за прехвърлянето на средства. Да, ние още миналата година сме поискали от комисията с официално искане промяна на програмата и очакваме решение в най-скоро време. Има прехвърляне на средства към мярка 112 – „Млад фермер”, мярка 121 – „Модернизиране на земеделските стопанства” и една от общинските мерки, която е за общинската инфраструктура.
По мярка „Млад фермер” няма яснота, защото като няма официално одобрение, това е въпрос на преговори с комисията. Но много е важно да отчитаме не само големия интерес към мярката. По мярката „Млад фермер” ние бяхме проверявани от комисията, от одитори и т.н., въобще от много контролни органи и там действително бяха забелязани някои недостатъци, които трябваше да бъдат изправени.
Всъщност каква е основната цел на мярката – искаме да има млади фермери в селските райони, обаче те да не са просто едни млади фермери, които да получат по 25 хил. евро, а да са такива, които, като се захванат с този бизнес, да го направят и да останат там.
Поради тази причина в преговорния процес изобщо за прехвърлянето на парите ние трябваше да променим критериите и те са завишени. В какъв смисъл? Ако досега можеше да имаш две икономически единици, за да влезеш в мярката, те вече стават четири.
Освен това ще има критерии за оценка, критерии, по които да се изберат най-качествени бизнеспланове за младите фермери. В този смисъл всичко това е подготвено като наредба, всички нови неща до края на този месец ще бъдат факт и всеки може да ги види. Тогава наистина можем да дадем публичност на тази мярка. Да, пари за нея ще има, но при други условия.
Що се касае до риска да се върнат. В този доклад, който сме ви представили, не се отчита едно много важно нещо по програмата. Знаете, че тя е разделена на оси. За разлика от всички останали оси – ос 1, ос 3, където има чисто инвестиционни мерки, нещата се случват. Да, имаше административни пречки, отстранявахме ги. Виждате – договарят се, гледат се в срок, действа се.
Има обаче една ос 2, която се нарича „Земеделие и околна среда”. Там имаме едни мерки за необлагодетелстване на райони, една мярка 214 – ето, тук засягам и въпроса за мярка 214, агроекологична мярка, една мярка „Натура” и едни горски мерки. Когато се вгледате добре в тази ос 2, ще видите, че за разлика от другите ние там имаме задължително фиксирани 25 процента размер от бюджета на програмата, който, щем – не щем, трябва да дадем само за тези мерки.
И сега какъв е парадоксът. Доброволна мярка – ако искам, ще дойда, ако искам, ще правя биологично производство, има задължителен процент на финансиране. Е, няма как държавата членка да не губи пари по този начин. Нито мога да видя, че като не се усвоява, да ги прехвърля някъде, за да стимулирам интереса, нито мога да накарам насила някой да дойде да кандидатства за тази ос. При този начин на структуриране на програмата, когато има фиксиран задължителен минимален процент, ние не можем да имаме полезни ходове, честно казано. Ако в другите мерки можем и го правим, и се възползваме с пълна сила, прехвърляме средства, облекчаваме авансовите плащания, махаме документи, тук в ос 2 нищо не можем да направим, освен следното, което го правим – информиране, обясняване и т.н.
Какъв ни е резултатът? Още когато поех позицията, видях, че най-слабото място на програмата е ос 2. Поради тази причина ние изменихме програмата и вдигнахме нивата на компенсаторни плащания на хектар, за да можем да предизвикаме интереса на земеделците, да видят, че всъщност и там може да се кандидатства за една субсидия извън директните плащания на хектар, стига да спазваш определени изисквания.
Освен всичко друго, ние намалихме драстично документите към земеделците, това е факт. И освен всичко друго, популяризирахме направления, на които изобщо никой не им беше обърнал внимание. Например говоря за сеитбообращение, една мярка, която нашите земеделци така или иначе правят, обаче не идват да кандидатстват. А за следващия програмен период се предвижда в първи стълб, в „зелените” компоненти това да е една от „зелените” дейности, за която ще се плаща директно плащане. Тоест аз го използвам и като подготовка за следващия програмен период, и като инструмент да си увеличим усвояването в сегашния програмен период по мярка 214.
Какъв е резултатът? Ако през 2010 г. сме имали едно единствено заявление за сеитбооборот, тази година имаме 102 заявления за сеитбооборот, да се редуват културите на една площ, с оглед щадене на почвата.
АСЕН АГОВ: Това не се е случвало, колеги.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Напротив, то се е случвало. Точно там се случва и би трябвало логично големите, които така или иначе го правят, да кандидатстват с многото площи и ние да усвояваме пари. Но то не се случваше.
Освен всичко друго, за първи път им платихме през 2011 г. на агроеколозите. Те вечно бяха някъде отзад след всички останали, което пак дава сигнал, че явно не е толкова сложно, могат да дойдат, ще им се плати навреме.
През първата година – 2008, когато стартира ос 2, примерно земеделците ги одобряваха, те получаваха писма през 2010 г. Много ясно, че ще има отлив. Всичко това сме го изчистили, оправили. Но е факт, че колкото и да сме изчистили и оправили, това не е достатъчно за усвояване на бюджета. Защото 25 процента от бюджета на програмата се равняват на близо 745 млн. евро. От тях до момента ние сме усвоили 114 млн. евро, като не включваме ”Натура”. Нали разбирате, че за седем години, като има 745 млн. евро, поне по 100 млн. евро трябва да се усвояват. А те не са усвоявани и не можем да ги пипнем. Ето, тук ние виждаме проблема с неусвояването на средства.
Освен всичко друго, като такава мярка с оглед повишаването на интереса беше стартирането на мярка „Натура”. „Натура” стартира миналата година за първи път, което за мене е грешка, защото е трябвало много по-рано да се подготвим за тази мярка „Натура”. Там се подава едно заявление, много е лесно, само да ти попадат земеделските земи в „Натура” и спазваш едни забрани, които са посочени в защитените зони. Като краен резултат получаваш някакви пари на хектар. От това всички страни членки се възползват, но ние – не. Тоест всички мерки показват засилен интерес, покачване нивото на усвояване, но то не е достатъчно за бюджет 2010, който ние трябва да разплатим тази година. Аз очаквам догодина по ос 2 да нямаме такива проблеми.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Само един поясняващ въпрос. Фактически се получава така, че от мярка в мярка може да се прехвърля, от ос в ос не може, така ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА БОЯНОВА: От ос в ос може, но не може да пипаме от ос 2.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: От другите може, само от ос 2 не може, така ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Между ос 1 и ос 3 можем да правим каквото си искаме.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ясно. И последният ми поясняващ въпрос е следният. Вашето мнение какво е, в забавянето на отварянето на приема ли на тези документи по тези мерки е проблемът или в липсата на информация като цяло е проблемът? Защото за мене няма логика едни хора, които го правят, които имат възможност да вземат пари, да не вземат, като виждаме какви перипетии се преодоляват, какви усилия се правят, за да може по други начини да искат да получат пари.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Именно заради това и аз се зачудих. Честно казано, факторите са комбинирани.
Най-напред искам да ви кажа, че ако вземем необлагодетелстваните райони, отначало имаше един списък: това е в необлагодетелстван район. Изведнъж то стана не необлагодетелстван район, тотално объркване на хората. Това се случва през 2007 – 2008 г.
Второ. Компенсаторните плащания, които са изчислени на хектар, са изчислявани през 2005 – 2006 г. Сега сме 2012 г. Вдигнато е абсолютно всичко – за труд, за ренти, за продукция за растителна защита, за всичко. Да не говорим за биологичното производство, където консумативите, суровината също се вдигна.
Ние в 2011 г. преизчислихме компенсаторните плащания. При положение, че едно плащане не ме удовлетворява мене като производител, не ми покрива себестойност, аз трябва да търся пазари. Знаете, че биологичното производство е друг вид производство, там се продават търсещи пазари, ниша търсиш, няма как да дойда да кандидатствам по мярка. Едва когато показахме стимулите – по-високо плащане, по-ранно плащане, предизвикваме интереса на хората.
Така че за мене и забавянето е причина. Тази мярка 214 имаше изключително лош имидж – че това е трудно нещо, абе не се занимавай, едни контролиращи лица ти висят на главата. Няма такова нещо. Очевидно нещата могат да се случват. И виждам резултата, но чак сега. Много е късно. Трябвало е да се случи много по-рано, още в първите години.
Освен това имаше някои направления, които, трябва да ви кажа, бяха безумни. Да ме извинят агроеколозите, но безумни, никой не кандидатстваше по тях. Сега ние включихме нови направления във висока природна стойност земи, с които подкрепяме защитата на определен вид птици. Ами тези птици наистина са там, в полетата на хората и те наистина могат да бъдат компенсирани за това, че трябва да заобикалят гнездата и т.н. Тоест това е нещо реално в живота, а не е измислено, само и само да имаме някакво направление. Това го променихме.
Обединихме някои направления. Например трябва да ви кажа, че имаше едно безумно направление. Едното беше – дават ти пари за преизпасано пасище, другото беше – дават ти пари за недоизпасано пасище. Кажете ми точно къде се вижда кое е преизпасано и кое е недоизпасано. Естествено, че ги обединихме. То е невъзможно за контрол такова нещо.
Ето, имаше едни такива безумни неща, тотално сгрешени още в самото начало. Така е направено, че не може да се усвои. И на мене ми харесва да звучи „зелено” 25 процента, тук всички сме екологични, но нека да гледаме кое е хубаво и кое е възможно да се случи в нашата страна.
Не може да заложиш индикатор. Знаете ли колко трябва да са подпомогнатите бенефициенти по тази ос? Четиридесет хиляди. Аз не виждам доброволно 40 хиляди. Няма как. Не мога да накарам всички да станат биологични производители. Не мога да ги накарам хората.
Затова има някакви противоречия, които очевидно показват, че ако ще има загуба, тя ще е оттам. Всичко друго е преодолимо – проектите затлачени, разглеждат се, имаме три оферти, пет оферти – преодоляваме го, имаме изкуствени условия – преодоляваме го.
Проблемът с общините какъв беше – обществените поръчки и контрола, на който те подлежаха. Колегите от Фонда направиха специално звено и този проблем е преодолян, за да може да ти одобрят обществената поръчка и ти да можеш да започнеш да изпълняваш проекта.
Тук искам само да вметна нещо за индикаторите. Ние сме ги дали подробно по всяка една мярка. За съжаление например по една мярка, каквато е общинската, всичките ни индикатори са на база на сключени договори, а не на изпълнени проекти – да отидат да видят с очите си пътя до снабдителното или канала, или пречиствателното съоръжение. Няма как. Когато са разгледани проектите в срок, обаче не си им одобрил обществената поръчка, всичко се обезсмисля.
Другото, което е важно, е за Гаранционния фонд. Това беше голяма крачка. Да, тогава ние опитахме, с оглед на това, което виждаме, че няма да можем да разплатим до края на 2011 г. по правилото М + 2, да направим Гаранционен фонд. Това е един финансов инструмент, инженеринг, от който се възползваха по-скоро структурните фондове. При нас между другото не са толкова много фондовете по програми за развитие на селските райони, както в другите страни членки.
Ние гонихме две неща с този Гаранционен фонд. Едното беше, за да не загубим парите; другото беше, за да подпомогнем така или иначе бенефициентите по частните ни мерки – земеделски стопани, преработвателни предприятия, малък и среден бизнес в селските райони, да могат да изтеглят кредити от банките, когато знаят, че зад този кредит стои гаранция, издадена от Национален гаранционен фонд.
В момента ние сме в процес на избор на търговските банки, заедно с колегите от Национален гаранционен фонд. Тръжната процедура за избор започва през юли и трябва да приключи през септември. Така че това хората да отидат зад тази банкова гаранция би могло да се случва от септември нататък.
В резултат на това, че сметките трябваше да бъдат преработени, ние ги бяхме направили така – загуба на средства – Гаранционен фонд. Но то така не става. Трябва да се направи какъв е инвестиционният потенциал, да се види колко банкови гаранции могат да бъдат издадени за такива бенефициенти. Те всъщност станаха от 171 на 121 млн. евро. Така че фондът се създаде с капитал 121 млн. евро и остатъкът от 38 млн. евро всъщност ще се води декъмитмант. Това става с отчисляване от всякъде. И забележете, че отчисляването става не от мерките, където нямаме усвояване. Така че ос 2 не можем да пипнем. Намалява се от всички останали, но не и оттам.
АСЕН АГОВ: Значи в ос 2 е проблемът.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Ос 2 ни е големият проблем. Поради тази причина само искам да кажа защо ос 2, за да отговоря и на госпожа Панайотова.
Онзи ден - на 18 юни, аз бях на Съвета на министрите в Люксембург. Там се обсъждаше напредъкът по принцип на председателството за следващия програмен период, който просто ни беше представен.
Между другото, повечето от нещата, които ние сме коментирали в работните групи, председателството е взело под внимание и се е съобразило с тях.
Що се касае до регламента за селските райони, той все още се работи. Това беше само така нареченият ориентационен дебат по два въпроса, не по принцип за целия регламент. Единият въпрос беше точно за агроекологията.
Комисията в момента е написала в проекта на регламент, обаче в преамбюла, не като задължителна норма, че 25 процента минимум трябва да бъдат насочени към мерките с екологична насоченост. Изхождайки от това какво се случва в този програмен период, аз изразих следната позиция за България: Този процент трябва да не бъде задължителен, а да бъде препоръчителен. Страните членки, с оглед на своите специфични особености, ако искат, да заложат задължителен процент в програмите си, ако искат, да не залагат задължителен процент именно за мерките с екологична насоченост.
От какво изхождам. Така или иначе ние задължително ще имаме мерки с екологична насоченост, обаче не вече по оси. Просто във всяка една мярка вие може да видите екологичната насоченост. Защо да заделяме процент? По-добре е да бъдат заделени пари по отделните мерки.
В тази връзка бяхме подкрепени – не подкрепа за България, а просто самите изказвания бяха в същия дух - от повечето страни членки – от Германия, от Италия, от Холандия категорично. Холандия, както знаете, много държи на този компонент. Те казаха така: не може задължително да се налагат на страните членки някакви проценти за каквото и да е, защото все пак това е свързано, както виждате, с финансово управление. Виждате, че губите пари и нищо не можете да направите. Какви цели постига тогава тази програма? Очевидно не може да ги постигне.
Поради тази причина това се случи. Финансовият ресурс за развитие на селските райони още не е ясен, защото страните членки изчакват многогодишната финансова рамка, която се гледа на друго ниво. Факт е, че вече самото разпределение между страните членки по програмите им за развитие на селските райони се предлага да се направи по така наречените обективни критерии. Обаче Комисията изобщо не е предложила никакви обективни критерии. Всъщност в момента неофициално се говори за хектар, за заетост, но по едни индекси, обръщайки коефициенти, но не можеш да заемеш позиция по нещо неясно.
Поради тази причина сега сме в изчаквателен период по отношение на селските райони.
Що се отнася до демаркацията, и в момента няма бели петна. За съжаление има липса на ресурс. При всички положения, ако една община не се подпомага по нашата селска програма, трябва да се подпомага по програмата „Регионално развитие”, да речем, или пък по програмата „Околна среда”. Лошото е, че няма вече пари в съответните фондове и те не могат да стигнат за всички.
За следващия програмен период ние в момента с колегите от оперативни програми „Регионално развитие” и „Околна среда” ще обсъдим как точно да изглежда за България така наречената Обща стратегическа рамка. Общата стратегическа рамка предполага да имаме много добра координация и да променим сегашното състояние. Защото сега селска община е община, в която населеното място е с над 30 хил. жители. Очевидно това броене на хора не е правилно и ние го преосмисляме. И с колегите от оперативна програма „Регионално развитие” за момента изчистваме по какви икономически критерии да бъдат разделени общините, така че да бъдат подпомогнати едните по „Регионално развитие”, а другите при нас.
Освен всичко друго тук е важно да кажа следното. Вие казахте, че земеделците от Асеновград не могат да кандидатстват. Това не е така. Демаркацията се отнася само за общинските мерки, за общинската инфраструктура. Всички земеделци в цялата страна могат да дойдат да кандидатстват с проектомярка 121 или по „Млад фермер”, или по проектомярка 311, или по проектомярка 312.
Така че по отношение на следващия програмен период, където имаме изпълнение, го пишем като индикация, наблюдаваме го. Там, където имаме само договорени проекти и изчакване, си правим анализи на договорените проекти, както е в проектомярка 321.
Тематичната работна група, която се занимава със следващия програмен период, в момента се сформира. Тя включва представители на всички ведомства, неправителствени организации, така че там ще решим.
Между другото по въпроса за тематичните подпрограми. Аз тогава изразих мнение, че смятам, че е добре да имаме тематични подпрограми в следващия програмен период в нашата селска програма. Но това е въпрос, който трябва да решат много хора, цялата тази група от неправителствения сектор, от администрацията и т.н. Така че това все още предстои.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Боянова. Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Очевидно кошмарът ви при заспиване и при събуждане е тази ос 2.
За сеитбообращението. Не знаех, че точно така се нарича, защото не съм експерт по тези въпроси. Но аз съм избран във Враца. Там има един район, който се казва Златия, може би с най-богатите земи в България. Миналата година добивът на пшеница от декар стигна 1000 кг., което е европейски рекорд само по себе си. Там работят тези с фалконите и с фераритата, паркирани в Плевен и в Кнежа.
Хората наоколо казват следното: няма сеитбообращение. Аз не знам какви са данните, че точно те правят сеитбообращение, но те не правят сеитбообращение. Изтощават почвата. И хората наоколо са пропищели, че след три-четири години това ще разсипе целия район.
Очевидно е, че нещата се стимулират поради тази порочна система на получаване на плащания. Аз не го казвам като упрек към Вас. Така е договорено, така ще се изпълнява в този планов период. Това обаче създава една дълбока несправедливост. И ще ви кажа защо.
Например да вземем Хайредин или Бяла Слатина. Аз познавам прекрасно тези две селища. Ако отидехте преди 10 години по главната улица и на Хайредин, и на Бяла Слатина, беше пълно с хора. Идете сега – там е празно. Къде са тези хора? – В Испания, в Италия, при дребните земеделски производители в Италия и в Испания.
Казвам го с оглед на следващия програмен период. Ако не вземете мерки, ако продължава да съществува тази абсолютно порочна система на субсидиране на земеделието и не се стимулират малките стопани, тези хора никога няма да се върнат. А те са се научили при своите италиански или испански чорбаджии да правят точно това дребно земеделие, което е много ценно. И като отидете на пазара в Италия, там не продават домати от Македония, а продават домати от съседния град.
Казвам всичкото това нещо. Не знам как получавате сведенията за сеитбооборота или сеитбообращението и т.н. Но моля ви, контролирайте го това нещо, защото мъглата е тотална в тази част на България. Нищо не се прави, за да се сменят културите. А културите се сменят, за да се поддържа почвата – аз съм го учил това в гимназията. Тоест това не се прави. И хората са с много голяма тревога.
Онзи ден президентът беше във Враца, по-точно преди две седмици. Той постави същия въпрос. Там е много сериозна загрижеността на хората. Кажете ми кой е каналът, по който получавате сведенията? Защото тези хора са изключително мощни. Те наистина са с възможности да купят абсолютно всичко, включително и жълтите павета, по които минават с тракторите, за да демонстрират.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Тормози ви ОЗД, определено. Но все пак длъжна съм да го кажа – това е тенденцията в развитието на земеделските райони и земеделското производство. Това е една от възможностите за развитието на българското земеделие. Поради причините, за които говори господин Агов, ние трябва да мобилизираме всякакви средства и възможности, за да заинтересуваме малките български земеделски производители да се ангажират с такива екомерки, които водят до биологично земеделие и биологично производство.
Аз бих казала, че вие имате пълната подкрепа, надявам се, от Министерството на околната среда и водите, което пък ние, от своя страна, контролираме по програмата „Околна среда” и търсим възможностите за намиране на колкото се може повече екологични мерки навсякъде в другите програми.
Добре, нека да не бъдат програмите по оси. Това много зависи от това как ще бъде структурирана общата селскостопанска политика. Но този процент нека да не го приемаме като задължение, което не можем да постигнем, а като възможност, която ни се дава, за да се изразходват такива средства за такъв тип производство, а не за арогантно унищожаващо почвата и природната среда земеделско производство, което ще донесе печалби тази година и още две-три, а оттам нататък вече всичко загива.
Аз бях притеснена тогава, когато чух позицията на Министерството на земеделието и храните, че вие сте против 30 процента „зелени” плащания. Но сега ви чувам и виждам, че все пак има напредък и мобилизирате всякакви средства и възможности, организирате всякакви кампании в тази посока. Включително и участието на местните власти би било от полза. Ако трябва, и ние ще се ангажираме с това. Но това е бъдещето на земеделието в Европа, това е бъдеще, от което ние не можем да избягаме, казвайки, че не можем да постигнем процентите.
Така че защитавам си екологичното земеделие и защитавам необходимостта от това в цялата Програма за развитие на селските райони, включително и в преките плащания, да са фиксирани компонентите „зелено” земеделие, защото това е перспективата, която имаме. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Заповядайте, госпожо Боянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Дано не сте ме разбрали погрешно. За мене и процентът да бъде 40, и 50 по селската програма, е изключително добре. Аз нямам никакви притеснения. Стига да ги усвояваме – никакъв проблем няма. Никакъв проблем! Но нали разбирате, че когато някой постави задължителен процент, нещата са съвсем други. Едно е какво искаме, друго е какво се случва.
Аз ви казах, че ние имаме увеличен интерес към агроекологичните мерки, с оглед на това, че ние толкова малко обяснявахме, че в крайна сметка хората видяха, че не е трудно. И аз съм убедена, че за следващия програмен период ние няма да имаме такъв проблем.
Ние даже можем да постигнем 60 процента. Другите страни членки искат прехвърляне на средства към ос 2. Там хората изпълняват, имат желание. Но докато ние не си оправим пречките, няма как да очакваме наистина нито 25, нито 30, нито 50 процента. Затова казах, че ние не сме гласували против това да има екологични мерки и тяхното подпомагане, а ние сме били категорични то да ни бъде наложено в някакъв точен процент. Процента трябва ние сами да си го определим според това какво искаме да правим. Всички ние искаме биологично производство, ама не се случва. И трябва да видим къде са причините за това.
Тук отварям една скоба, за да кажа нещо много важно. В момента нашите поземлени отношения не са уредени като хората. Какво имам предвид. Никаква стабилност на земята. Една година ще си сключа договор за наем, другата няма. Една година общината ще ми даде това пасище, догодина няма. А пък агроекологичните мерки, освен всичко друго, са за пет години. Тоест човек поема петгодишен ангажимент. Ако той за следващата година не му осигури договор, този човек хвърчи и връща парите по мярката. Това е проблем. И аз искам той да има пет години биологично производство. А между другото, биологичното производство ти дава пари по тази мярка, ако ти задължително, 100 процента географски на едно и също място поддържаш площите. При положение, че не ти е сигурна земята, какъв бенефициент да ставам? И защо? Аз не искам да го правя. По-лесно ми е с едногодишен договор.
Тук по-скоро не се изразих правилно. По-скоро ние ги караме да започнат да правят сеитбообращение, защото ще им даваме пари. Защото знаем, че сега не се прави или се прави, но много по-малко. И нашата идея е сега, когато се дава субсидия за това нещо, да го правят.
През следващия програмен период при всички положения сеитбообращението ще бъде залегнало в този „зелен” компонент от 20 процента. Ние по принцип не сме против „зеления” компонент по директните плащания. Никога не сме казвали, че сме против „зеления” компонент. Напротив, много от дейностите, които се предвиждат за „зелен” компонент, ние ги имаме. Но има някои, които просто не са за нашата природа. Няма ги такива, те са за другите страни. Може би те като си го приложат, 30 процента им е идеално. Обаче ние като видяхме дейностите, зелените покривки, буферни, синури – и аз не съм специалист, залесени територии, когато всичко огледаме внимателно и го изчислим, 30-те процента няма да са възможни за нашите земеделци, дори и да искат да ги изпълнят. Разбирате ли? Примерно 7 процента от вашето стопанство трябва да бъдат с угари. То може да е невъзможно да се получи математически.
А там, където имаме трайни насаждения, ето, колегата Цветан Димитров ще ме подкрепи, там „зеления” компонент от 30 процента с овощната градина как да го проверим, как да го изпълни този човек? Не може да го изпълни. А поради тази причина той ще получи намалено плащане. Ние не искаме това да се случва.
Тоест когато говорим за екологията, ние сме категорично „за”. Но когато имаме някакви неизпълними проценти, няма как да се съгласим. Няма, защото то не е пригодно за нашата България. И в крайна сметка директните плащания трябва да подкрепят доходите на земеделците и от тях не можем да искаме невъзможни неща. Някои неща не са приложими за България. Поради тази причина ние смятаме, че този процент трябва да е по-малък.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Две думи ще добавя по отношение позицията на България за общата селскостопанска политика.
Много добре си даваме сметка, че всъщност относителното запазване на общия бюджет за земеделие е благодарение на това, че имаше сключено споразумение с всички политически партии в Европейския парламент за това, че земеделието оттук нататък ще изпълнява обществени услуги, тоест блага за обществото. Екологията, опазването на природните ресурси е едно от тях. Така че сме наясно, че не можем да бъдем против този компромис да има съответно някакво финансово изражение.
Ще се върна към въпроса за следващия програмен период за програмата за рибарство. Там не очакваме някакви драстични намаления. Дори напротив, очакваме същия бюджет – малко над 100 млн. за Република България, тъй като поначало в рибарската програма бяха вкарани много нови екологични елементи по отношение на опазване на околната среда, опазване на видовото разнообразие, количеството на рибните ресурси, изобщо всички морски територии. Така че един вид се намери логическо обяснение за това защо финансовият ресурс за тази програма трябва да бъде запазен. Там не очакваме някакви сътресения за следващия програмен период.
По отношение на демаркацията. Действително ние имаме много общи неща с програма „Регионално развитие”. Може би там са най-много допирните ни точки и водим преговори в момента.
Давам един съвсем простичък пример – брега на Черно море и брега на река Дунав. Как биха се съвместили двете програми и докъде е едната, докъде е другата? Дори имаме малко по-оптимистична цел, ако можем да кажем, укрепване на бреговете, предпазване от вредното въздействие, съчетано със съответните екологични и биологични мерки да бъде в една програма. Знам, че е трудно, но мислим по този въпрос. Включително след двадесетина дни, ако не ме лъже паметта, има една международна конференция, надявам се, че тя ще бъде уважена от парламента, включително с представители на Европейската комисия, на всичките заинтересовани ведомства – Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на земеделието и храните. Там ще се опитаме да сглобим точно този пъзел, така че по бреговете и на Черно море, и на Дунав да не остане едно бяло петно.
И така, с голяма доза скромност мога да кажа, че по рибарската програма Гаранционният фонд съществува вече година и половина.
Така че това е една практика, която тръгва по селските райони, една практика, която вече работи. Тоест имаме ноу-хау. И съм убеден, че това, което колегите сега започват да правят по селските райони, ще има успех. Поне в нашата програма има интерес. Има хора, които вече реално се възползват от този Гаранционен фонд. Само това исках да добавя.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Димитров. Колеги, имате ли още въпроси, въпреки че докладчиците бяха изключително изчерпателни? – Няма.
Благодаря на всички ви. Желая ви приятен следобед и успех!
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

(Моника Панайотова)