Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
04/07/2012
П Р О Т О К О Л
№ 103
На 4 юли 2012 г., сряда от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-02-23/15.06.2012 г. за ратифициране на Решение на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото - внесен от Министерския съвет (съвместно заседание с Комисията по външна политика и отбрана).
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Програма за опростяване на многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г.
3. Изслушване на представители на кабинета на министъра по управление на средствата от Европейския съюз за моментното състояние и постигнатия напредък в реализацията на оперативна програма „Техническа помощ” 2007 – 2013 г., Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежката програма за сътрудничество (2009 – 2014 г.).
На заседанието присъстваха: Иван Найденов – заместник-министър на външните работи, от Министерството на финансите Маринела Петрова - директор на Дирекция „Икономическа и финансова политика“, Мария Маринова – старши експерт в дирекция „Икономическа и финансова политика“, от кабинета на министъра по управление на средствата от ЕС Радостина Ангелова - началник на кабинета на министъра по управление по средствата от ЕС, Добринка Кръстева - директор на Дирекция "Програмиране на средствата от ЕС", Мариана Кордова - директор на Дирекция "Мониторинг на средствата от ЕС", От Министерството на образованието, младежта и науката Мария Вълова – началник отдел „Външни европейски програми“ към Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми”.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА:
Добър ден, колеги. Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-02-23/15.06.2012 г. за ратифициране на Решение на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото - внесен от Министерския съвет (съвместно заседание с Комисията по външна политика и отбрана).
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Програма за опростяване на многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г.
3. Изслушване на представители на кабинета на министъра по управление на средствата от Европейския съюз за моментното състояние и постигнатия напредък в реализацията на оперативна програма „Техническа помощ” 2007 – 2013 г., Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежката програма за сътрудничество (2009 – 2014 г.).
Има ли други предложения по дневния ред? – Няма.
Който е съгласен да приемем така прочетения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
По първа точка заседанието е съвместно с Комисията по външна политика и отбрана.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-02-23/15.06.2012 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ОТ 25 МАРТ 2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЧЛ. 136 ОТ ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ОТНОШЕНИЕ НА МЕХАНИЗЪМ ЗА СТАБИЛНОСТ ЗА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ, ЧИЯТО ПАРИЧНА ЕДИНИЦА Е ЕВРОТО - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на външните работи
Иван Найденов – заместник-министър
От Министерството на финансите
Маринела Петрова – директор на Дирекция „Икономическа и финансова политика”
Мария Маринова – старши експерт в дирекция „Икономическа и финансова политика”.
Давам думата на заместник-министър Иван Найденов да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както знаете, на заседанието на Съвета на Европейския съюз от на заседанието на Европейския съвет от 28-29 октомври 2010 г. държавните и правителствените ръководители постигнаха съгласие за необходимостта държавите – членки на еврозоната, да установят постоянен механизъм за действие при кризи, за да се гарантира финансовата стабилност на еврозоната като цяло.
На 25 март 2011 г. Европейският съвет прие Решение за изменение на член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото.
Решението на Европейския съвет предвижда изменение на член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз чрез добавяне на параграф, по силата на който държавите членки, чиято парична единица е еврото, могат да установят механизъм за стабилност, който да се задейства, ако е абсолютно необходимо да се гарантира стабилността на еврозоната като цяло, и в който се посочва, че предоставянето на необходимата финансова помощ в рамките на механизма ще бъде строго обвързано с условия.
Договорът за създаването на Европейски механизъм за стабилност беше подписан от държавите – членки на еврозоната, първоначално на
11 юли 2011 г. Република България не е страна по Договора за създаването на Европейски механизъм за стабилност и няма ангажимент за неговата ратификация. За България като държава членка с дерогация по смисъла на член 139, параграф 1 от ДФЕС относно приемането на еврото за парична единица не произтичат ангажименти от този договор, в т. ч. финансови ангажименти.
Европейският съвет прие това решение, като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), по-специално член 48, параграф 6 от него, който дава възможност на Европейския съвет, като действа с единодушие след консултация с Европейския парламент, Комисията, и, в определени случаи, с Европейската централна банка, да приеме решение за изменение на всички или на част от разпоредбите на третата част от Договора за функционирането на Европейския съюз, отнасящи се до вътрешните политики и дейности на Съюза.
Следва да се подчертае, че това решение не разширява областите на компетентност, предоставени на Съюза с договорите.
Договорът за създаването на Европейски механизъм за стабилност беше подписан от държавите – членки на еврозоната, първоначално на
11 юли 2011 г. Република България не е страна по Договора за създаването на Европейски механизъм за стабилност и няма ангажимент за неговата ратификация. За България като държава членка с дерогация по смисъла на член 139, параграф 1 от ДФЕС относно приемането на еврото за парична единица не произтичат ангажименти от този договор, в т. ч. финансови ангажименти.
Същевременно за да влезе в сила Решението на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на член 136 от ДФЕС, е необходимо то да бъде одобрено от всички държави членки в съответствие с конституционните им изисквания, включително от държавите, които не са страни по Договора за създаването на Европейски механизъм за стабилност, в т. ч. и от Република България.
България отчита значението на единната валута за европейския политически и икономически проект и значението на ангажимента, поет от всички държави членки в полза на стабилността на еврозоната.
България подкрепя засилването на икономическото управление в еврозоната с цел справяне с настоящата дългова криза и създаване на устойчиви решения за избягване на подобни кризи в бъдеще. Имайки предвид високата степен на интеграция на европейските икономики и тяхната взаимосвързаност, стабилността на еврозоната е въпрос от първостепенно значение за страната ни.
България също отчита, че паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото, попада в изключителната компетентност на Съюза.
На Европейския съвет на 25 март 2011 г. България, заедно с всички останали държави – членки на Европейския съюз, подкрепи приемането на решение на Европейския съвет за изменение на член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка със създаването на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото.
Решението за изменение на член 136 от ДФЕС е част от предприетите от Съюза мерки за справяне с кризата в еврозоната и изграждането на защитна финансова стена с цел да се спре разпространението на дълговата криза.
България отчита, че Европейският механизъм за стабилност ще предостави необходимото средство за действие при ситуации, застрашаващи финансовата стабилност на еврозоната като цяло, като по този начин спомага за запазването на икономическата и финансовата стабилност на самия Съюз.
Ратифицирането от страна на Народното събрание на Република България на Решението на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз ще бъде израз на подкрепа за стратегията на Съюза за преодоляване на дълговата криза и постигане на стабилизация на еврозоната.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря на господин Найденов. Колеги, имате ли въпроси? – Не виждам.
Преди да преминем към гласуване, искам да направя едно уточнение, което е важно, по отношение възможността за създаване на Механизъм за стабилност за държавите-членки, чиято парична единица е еврото. За да влезе в сила решението, следва да бъде одобрено от всички държави-членки, в съответствие с конституционните им изисквания.
С ратификацията на чл. 136 към момента не произтичат финансови ангажименти за държавата ни. Това е така, защото България не е част от еврозоната и съответно не е страна по Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: От името на партия „АТАКА” искам да обоснова нашето становище.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Партия „АТАКА” ще гласува против тази ратификация. Ще кажа нашите мотиви. Ние сме последователни в своята позиция.
Причина да гласуваме против ратификацията е, че по този начин с присъединяването на България към Фискалния пакт се нарушава суверенитетът на България - парламентът и правителството се явяват излишни. Освен това в последно време както канцлерът Меркел, така и президентът Оланд и Дейвид Камерън заявиха ясно, че фискалният пакт не е панацеята, която ще реши дълговата криза. Това е нашето заключение.
Водени сме от идеята, че България трябва да има възможност за собствено развитие, а не да се включи в схемата на Европа на различни скорости - две или три, или повече. Ние сме против това да бъде фиксиран бюджетен дефицит на 3 процента от брутния вътрешен продукт и държавен дълг, ненадвишаващ 60 процента.
По този начин ние смятаме, че това решение не отговаря на нашите искания да имаме незабавно бързо повишаване на доходите на населението. Това са само накратко нашите мотиви, по-подробно ще ги представим в пленарна зала.
От името на партия „АТАКА” аз ще гласувам против.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Лаков. Бих искала да направя едно уточнение, като се готвите за зала. Имайте предвид, че не става въпрос за Фискалния пакт, а за изменение на Договора за функционирането на ЕС. И всъщност ратифицирайки го, ние даваме своята подкрепа на колективните усилия за стабилизиране на еврото и преодоляване на дълговата криза. Само за Ваша информация, колеги, освен нас остава да го ратифицират още Ирландия, Германия, Естония, Италия, Великобритания, Холандия и Австрия. Към момента е ратифициран от 19 държави-членки.
Преминаваме към гласуване на становище по законопроект № 202-02-23/15.06.2012 г. за ратифициране на Решение на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото. Който от Комисията по европейските въпроси е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 2.
Моля да гласува Комисията по външна политика и отбрана.
Гласували: за, против 1, въздържали се 2. Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ПРОГРАМА ЗА ОПРОСТЯВАНЕ НА МНОГОГОДИШНАТА ФИНАНСОВА РАМКА ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От кабинета на министъра по управление на средствата от Европейския съюз:
Радостина Ангелова – началник на кабинета на министъра по управление на средствата от ЕС
Добринка Кръстева – директор на Дирекция „Програмиране на средствата от ЕС”
Мариана Кордова – директор на Дирекция „Мониторинг на средствата от ЕС”.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА:
Ще представя становище по програма за опростяване на многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г. Това е предложената от страна на Европейската комисия Програма за опростяване на многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 година, COM (2012) 42.
Това предложение на комисията цели основно необходимостта от намаляване на разходите и административната тежест, както за бенефициентите, така и за останалите участници в разходните програми на Европейския съюз, като същевременно се спазват принципите на доброто финансово управление.
Това, което е интересно, защото не познавам документа сам по себе си, но което касае нашата комисия, е, че част от предложенията на Европейската комисия отчитат следните три моменти, а именно проекти до 100 хил. евро да бъдат одитирани само веднъж, а останалите по—големи проекти, не повече от веднъж годишно; на второ място, намаляване на периода за съхраняване на документите по проекти от над 10 г. на около пет години; на трето място скъсяване на времето за получаване на грант в сферата на изследванията от средно около 350 дни на максимум 100 дни;
Идеята е също така намаляване на броя на оперативните програми, подобряване на съгласуваността и използването на по-опростени инструменти при вземането на решения.
Това е накратко по същество по документа и акцентите, които са засегнати по това становище на Комисията, което ще бъде изпратено в рамките на неформалния политически диалог в Европейската комисия.
Тук бих искала да дам думата на Добринка Кръстева да каже своето мнение по становището.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Подкрепяме становището на комисията. То може би е направено с най-добри намерения, но по същество е дадена възможност на страните членки да опростят правилата.
Всяко едно опростяване, което комисията предлага, ние го приветстваме. Приветстваме всичко това, което вие сте извадили като акценти фактите, че фондовете вече се управляват заедно, всички възможности за тези опростени разходи през архивирането на документите до одитирането, за всички тези въведения от страна на комисията.
В крайна сметка разчитаме на новия закон, който ще се приеме, какво ще влезе в нашите национални правила и каква бюрокрация евентуално ще може да бъде намалена, защото това единствено би било опростяване. Приветстваме и ние това, което те предлагат.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Кръстева.
Преминаваме към гласуване на становище по Програма за опростяване на Многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 1. Приема се. Благодаря ви за участието.
Преминаваме към точка трета: ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА КАБИНЕТА НА МИНИСТЪРА ПО УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА МОМЕНТНОТО СЪСТОЯНИЕ И ПОСТИГНАТИЯ НАПРЕДЪК В РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ТЕХНИЧЕСКА ПОМОЩ” 2007 – 2013 Г., ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО И НОРВЕЖКАТА ПРОГРАМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО (2009 – 2014 Г.).
По тази точка присъстват:
Анелия Грозданова – началник на отдел „Други инструменти и програми”
Галя Иванова – дирекция „Оперативна програма Техническа помощ”
Даниела Николова – дирекция „Оперативна програма Техническа помощ”
Добромир Василев – дирекция „Информация и системи за управление на средствата от ЕС”.
От Министерството на образованието- госпожа Паунова.
Давам думата на госпожа Радостина Ангелова, началник на кабинета на министър Томислав Дончев
РАДОСТИНА АНГЕЛОВА:
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Накратко ще представя на Вашето внимание какво е състоянието на оперативна програма „Техническа помощ” за 2012 г.
Размерът на договорените средства по програмата възлиза на 68 млн. лева, което представлява над 61 процента от цялата финансова помощ.
Реално изплатени са почти 28 млн. лева, което е 25 процента. Сертифицирани са 17 млн., което е почти 16 процента. Само за периода от януари 2012 г. до за юни 2012 г. сме договорили 12 млн., което на практика стана само за 6 месеца. Ние имаме едно увеличение на договорените средства с 17,6 процента общо договорени средства. Тоест в рамките на тези 6 месеца ние сме договорили почти една пета от помощта.
За същия период са изплатени 4 млн. лева , които са 12 процента от изплатените средства като цяло по програмата, което е едно доста сериозно усвояване.
По тази програма имаме укрепване на административния капацитет на всичките структури на бенефициентите. Общият брой обучения, проведени за структурите-бенефициенти е 429. От тях 172 обучения, са били проведени за експерти на местните власти и на други структури, работещи по структурните и кохезионния фонд. В тези обучения са обхванати 3800 научни експерти, като съотношението мъже – жени е приблизително едно към две, което е нормално, предвид на това, че в структурата преобладават повече жени.
Създадена е информационна система ИСУН. Както знаете, тя има и публичен модул, с която се предоставя максимална прозрачност и максимална информация за процеса на усвояване на средствата от Европейския съюз.
Също така, в рамките на реализирания проект за изграждане и внедряване на системата са проведени обучения – 345 кадри са обучени как да използват системата.
Разработен е и информационен портал. С него се дава специализирана информация за управление на структурните фондове и Кохезионния фонд в България. На практика той съдържа информация за всички оперативни програми в детайли, включително информация за процеса на усвояване на средствата.
В този период са изградени 27-те областни информационни центрове. През месец май през тях са минали 2400 граждани, които са били обслужени в офисите на мрежата в цялата страна.
Друг важен акцент е, че на практика имаме 2000 подадени специализирани въпроси, организирани са над 260 събития с 10 хил. участника. Това е едно много добро начало. На практика областните информационни центрове ще постигнат значително по-висок капацитет през следващите месеци, когато още по-ефективно ще организират различни информационни събития и ще бъдат на разположение с информация за широка обществена полза.
В периода на работа на програмата също така е осъществена национална информационна кампания, която ще информира широката общественост и бенефициентите за процеса и методите на усвояване на средствата от Европейския съюз.
Атрактивен е и моделът Хермин, с който се оценяват действията на финансирането от Европейския съюз. На практика на сайта вие може да видите кратка презентация на резултатите от модела и какво е въздействието му върху бенефициентите на средствата от Европейския съюз и по какъв начин той влияе върху основните макроикономически показатели.
С това програмата е допринесла за реализация на важни за страната политики, така че с оперативна програма „Техническа помощ” се финансират голямо количество важни инициативи, като например Договорът за партньорство на Република България за периода 2014 – 2020 г., Оценка на изпълнението на структурните инструменти, съгласно заложеното в Националната стратегическа референтна рамка за периода 2007 – 2013 г. и организиране на Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка.
На практика към днешна дата е подготвена и процедурата за извършване на Междинната оценка на програмата, като е проведена процедура за избор на изпълнител, съгласно изискванията на Закона за обществените поръчки. Има избран такъв, с който предстои да бъде сключен договор, като по този начин стартира изпълнението на тази дейност.
През първото полугодие на 2013 г. ще бъде направена междинна оценка на програмата. В рамките на реализирането на програмата естествено бяха срещнати определени затруднения, но беше действано за тяхното преодоляване. Най-често най-значими затруднения са били свързани с пропуски на бенефициентите при отчитане на проектите.
Също така има забавяне при организирането на обществените поръчки, което води до забавяне на дейности по проектите. Взети са мерки за преодоляване на тези забавяния. В рамките на оперативната програма „Техническа помощ” се провеждат срещи с представители на бенефициентите, за да се подобри координацията, да се оптимизира работата и процесите, като на практика вследствие на всички препоръки, дадени от контролните органи, се предприемат действия, за да бъдат те изпълнени и да бъде подобрено управление на програмата.
Не на последно място, с оглед подобряване на процеса за организиране изпълнението на обществените поръчки бяха предприети промени в закона.
По отношение на самата програма също има някои изменения. Променени са общите условия за изпълнение на проектите. Направена е ревизия на процедурния наръчник. Променена е и счетоводната политика на оперативната програма, така че да бъде оптимизирано нейното изпълнение.
Променени са вътрешните правила за провеждане на процедура без определен срок за кандидатстване, както и насоките за кандидатстване на същата процедура, а също така и насоките за кандидатстване за финансиране на възнагражденията по проектите за този период.
Ако погледнем бъдещия програмен период, на практика с решение № 328 от 25 т.м. на Министерския съвет, с което е направен списък с тематичните цели, списък с програми и водещи институции за разработването им, стартира процеса за по-детайлно разработване на програмите.
По програма „Техническа помощ” беше създадена работна група, която до 31 юли трябва да разработи целите, приоритетите и мерките в областта на техническата помощ и административния капацитет за новия програмен период 2014 – 2020 г. До момента е проведено първото заседание на работната група, която с много сили и темп трябва да работи, за да може до края на юли да приключи своята работа.
Това най-общо беше по оперативна програма „Техническа помощ”.
По отношение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и на Норвежката програма за сътрудничество, приети за 2009 – 2014 г. до този момент състоянието е следното. Подписан е Меморандум за разбирателство относно изпълнението на финансовите механизми още през юни 2011 г. Разполагаемият бюджет и по двата финансови инструмента е 126 млн. евро. От тях 78,6 млн. евро са по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и 48 млн. евро – по Норвежкия финансов принос.
Програмният подход се състоеше от 15 програми, които са децентрализирани и са дадени за управление на ниво програмен оператор.
Много важно е, че в рамките на реализацията на тези програми е засилено партньорството със страните донори, като те са включени като партньори още на програмно ниво. До момента имаме – може да видите статуса на управление на програмата, имаме една одобрена програма по програмна област 22 - Глобален фонд за достойни условия на труд и тристранен диалог по Норвежката програма и тече оценка на проектни предложения.
Дванадесет програмни предложения са изготвени и представени в офиса на финансовия механизъм и се очаква тяхното окончателно одобрение.
В момента е избран програмен оператор по фонда за НПО , с който съвсем скоро ще бъде сключен договор. Избран е и програмен оператор по програмни области 13 и 27. Това са инициативи за обществено здраве. Буквално за час и половина ще бъде изработена програмата.
Изготвени са системи за управление и контрол на национално ниво. Към момента стартира оценка на съответствието.
Какви са планираните дейности.
Предстои официално изпращане на системите за управление и контрол и какво е състоянието на съответствието им до офис на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
През месец септември предстои официално подписване и стартиране на първите одобрени програми, включително и на фонда за НПО. През септември ще бъде организирана и проведена конференция на тема рискове за управление на програмата. Ще участват представители и на страните донори и на самите бенефициенти, като България е домакин на този форум.
Предстои провеждане на среща по отчитане на напредъка за двата финансови механизма. Изготвен е стратегически доклад. До месец ноември и декември 2012 г. ще стартират и първите процедури за набиране на проекти и предложения.
На практика това е моят доклад. Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Грозданова.
АНЕЛИЯ ГРОЗДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Необходимо е да кажа, че Норвежката програма за сътрудничество е в сила само за този програмен период, който вече свърши. За новия програмен период същата програма се нарича Норвежки финансов механизъм. Това е разликата и това наименование ще ни свързва при бъдещи въпроси, на които ще имаме удоволствието да отговаряме, ако има такива от ваша страна.
Изпълнителната агенция от Министерството на образованието, чийто представител е госпожа Паунова, е компетентна по отношение на механизма на Европейското икономическо пространство, пак за стария период. Тоест Норвежката програма за сътрудничество приключи успешно с един много добър процент на усвояемост – 85 процента към края на месец юни. Европейското икономическо пространство е с по-високи постижения – 89 процента е постигнато. Тоест можем в края на периодите да отбележим, че и по тези програми са постигнати изключително добри показатели.
Ако имате допълнителни въпроси по отношение на стария период, можете да ги отправите към госпожа Паунова. Ако вие решите, аз ще й предоставя тази възможност.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Грозданова. Това беше важно да се каже.
Колеги, имате думата за въпроси. Имате думата, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости!
Радвам се, че за новия период от 2014 г. са увеличени средствата по трите финансови инструменти. Това е добре. Чухме и цифрите. Давайки оценка на предишния период, каква е Вашата оценка – ще успеем ли заедно да можем да усвоим този ресурс, с който разполагаме? Има различни подходи. Какъв е най-добрият механизъм за успешното усвояване на тези механизми и финансови инструменти в този период?
Вторият ми въпрос е един болен за нашето общество. По принцип десет процента са лоша индикация. Аз съм от Видинския регион. Имаме много сериозен проблем, както и на много места в България, с ромите. В меморандумите, които ние сме гледали тук, имате ли обективен индикатор, с който да отчитате какво се постига в това отношение? Защото на мене ми е ясно, че средства се изразходват, но какво се получава като резултат?
След това, интересно е специално за мене, а предполагам и за моите колеги. Как правите разграничение между оперативните програми, технология, енергийна ефективност, младежките политики, запазване на културното и природното наследство? Как успявате да отделите ефектите, които се получават в изпълнение на реалните дейности, които са за оперативните програми, и тези финансови механизми?
В края на краищата, както и да се наричат тези инструменти, това е важно, защото там трудно се ориентират, включително и народните представители. Какви усилия полагате да се разясня на бенефициентите? Вашите бенефициенти не са такива, каквито са примерно по транспорта или по екологията, където проектите са грамадни и тези, които трябва да направляват и изпълняват, са компетентни хора. Тук нещата са дребни. Как разяснявате какво и как да се направи? Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Тошев. Заповядайте, госпожо Ангелова.
РАДОСТИНА АНГЕЛОВА: На практика въпросът с капацитета е основният. Истината е, че в рамките на всички програми капацитетът в отделните структури не е на необходимото ниво, но се работи активно и затова към днешна дата факт е, че има доста голям напредък и българските институции, самите експерти свикнаха да работят с изключително сериозни изисквания, които поставят и оперативните програми, и останалите финансови инструменти по отношение на управлението и контрола на тези средства.
Безспорно това е процес, който ще продължи и през новия програмен период и би било нереалистично да кажем, че тези усилия трябва да спрат. Напротив, има страшно много проблеми, но тези усилия трябва да продължават, за да се постигнат добри резултати.
По отношение на индикаторите. На практика всяка една програма – и това е условие от страна на донорите, има индикатори за изпълнение, а освен индикатори за резултати и въздействие. Всеки ден тези индикатори се следят достатъчно сериозно и от страна на отделните програмни оператори, и от страна на донорите. И съвсем естествено е важно до каква степен средствата са изразходвани ефективно и какво е въздействието.
По отношение на информираността на бенефициентите и популяризирането на програмите ще отговори госпожа Грозданова.
АНЕЛИЯ ГРОЗДАНОВА: Благодаря. Бих искала да благодаря за въпроса на господин Тошев, който също е важен и касае една наша визия – визирам конкретно нашия подход за това разясняване на бенефициентите, една наша обща визия със страните донори. Това са знаете, Кралство Норвегия, Лихтенщайн и Исландия. Тази визия е изразена във визуализиране на стратегия, тъй като в новия програмен период увеличените бюджети увеличават амбициите за популярност и от страна на държавите донори за това тези средства къде отиват. Тоест интересът е двустранен.
Ние като държава бенефициент сме се постарали да включим доста публични събития, които несъмнено ще стартират с одобрението на страните донори, както спомена госпожа Ангелова. Очакваме това да бъде през септември. Все още не можем да потвърдим точна дата. С това ще се започне началото. Всеки един от програмните оператори , каквито са 8 министерства, са подготвили също своята част от тази обща комуникационна стратегия, в която всички институции се включват много активно.
Естествено ще бъдат включени и рекламни модули, свързани с бенефициентите.
Тук имаме естествено въпросът за демаркацията, който е много основен. Този въпрос също е важно изискване, поставено от офиса на финансовия механизъм, който е структура на територията на държавите донори.
Съгласно тези изисквания всяко едно програмно предложение ще мине в по-голямата си част на скрининг пред Европейската комисия, където много внимателно се следи също така за тази демаркация, за отсъствие на двойно финансиране.
Какво правим за структурите на националното координационно звено. Ние проверяваме на проектно ниво, на ниво програма заложените индикатори, най-вече заложените цели за резултат да не съвпадат с вече осъществени такива други проекти в други програми, както и за съществуващи изпълнени проекти по предприсъединителните програми, в това число предшестващи периоди. Знаете, че тази информация е класифицирана при нас, в няколко системи се намира. А също така самите програмни оператори си взаимодействат обикновено със същите програми, по които се формират бъдещите дейности. Тоест проверката е на преден план, на национално ниво и от страна на офиса чрез скриниг в Европейската комисия.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря за тази презентация. С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
(Моника Панайотова)
43594
№ 103
На 4 юли 2012 г., сряда от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-02-23/15.06.2012 г. за ратифициране на Решение на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото - внесен от Министерския съвет (съвместно заседание с Комисията по външна политика и отбрана).
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Програма за опростяване на многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г.
3. Изслушване на представители на кабинета на министъра по управление на средствата от Европейския съюз за моментното състояние и постигнатия напредък в реализацията на оперативна програма „Техническа помощ” 2007 – 2013 г., Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежката програма за сътрудничество (2009 – 2014 г.).
На заседанието присъстваха: Иван Найденов – заместник-министър на външните работи, от Министерството на финансите Маринела Петрова - директор на Дирекция „Икономическа и финансова политика“, Мария Маринова – старши експерт в дирекция „Икономическа и финансова политика“, от кабинета на министъра по управление на средствата от ЕС Радостина Ангелова - началник на кабинета на министъра по управление по средствата от ЕС, Добринка Кръстева - директор на Дирекция "Програмиране на средствата от ЕС", Мариана Кордова - директор на Дирекция "Мониторинг на средствата от ЕС", От Министерството на образованието, младежта и науката Мария Вълова – началник отдел „Външни европейски програми“ към Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми”.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА:
Добър ден, колеги. Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-02-23/15.06.2012 г. за ратифициране на Решение на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото - внесен от Министерския съвет (съвместно заседание с Комисията по външна политика и отбрана).
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Програма за опростяване на многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г.
3. Изслушване на представители на кабинета на министъра по управление на средствата от Европейския съюз за моментното състояние и постигнатия напредък в реализацията на оперативна програма „Техническа помощ” 2007 – 2013 г., Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежката програма за сътрудничество (2009 – 2014 г.).
Има ли други предложения по дневния ред? – Няма.
Който е съгласен да приемем така прочетения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
По първа точка заседанието е съвместно с Комисията по външна политика и отбрана.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-02-23/15.06.2012 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ОТ 25 МАРТ 2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЧЛ. 136 ОТ ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ОТНОШЕНИЕ НА МЕХАНИЗЪМ ЗА СТАБИЛНОСТ ЗА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ, ЧИЯТО ПАРИЧНА ЕДИНИЦА Е ЕВРОТО - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на външните работи
Иван Найденов – заместник-министър
От Министерството на финансите
Маринела Петрова – директор на Дирекция „Икономическа и финансова политика”
Мария Маринова – старши експерт в дирекция „Икономическа и финансова политика”.
Давам думата на заместник-министър Иван Найденов да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както знаете, на заседанието на Съвета на Европейския съюз от на заседанието на Европейския съвет от 28-29 октомври 2010 г. държавните и правителствените ръководители постигнаха съгласие за необходимостта държавите – членки на еврозоната, да установят постоянен механизъм за действие при кризи, за да се гарантира финансовата стабилност на еврозоната като цяло.
На 25 март 2011 г. Европейският съвет прие Решение за изменение на член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото.
Решението на Европейския съвет предвижда изменение на член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз чрез добавяне на параграф, по силата на който държавите членки, чиято парична единица е еврото, могат да установят механизъм за стабилност, който да се задейства, ако е абсолютно необходимо да се гарантира стабилността на еврозоната като цяло, и в който се посочва, че предоставянето на необходимата финансова помощ в рамките на механизма ще бъде строго обвързано с условия.
Договорът за създаването на Европейски механизъм за стабилност беше подписан от държавите – членки на еврозоната, първоначално на
11 юли 2011 г. Република България не е страна по Договора за създаването на Европейски механизъм за стабилност и няма ангажимент за неговата ратификация. За България като държава членка с дерогация по смисъла на член 139, параграф 1 от ДФЕС относно приемането на еврото за парична единица не произтичат ангажименти от този договор, в т. ч. финансови ангажименти.
Европейският съвет прие това решение, като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), по-специално член 48, параграф 6 от него, който дава възможност на Европейския съвет, като действа с единодушие след консултация с Европейския парламент, Комисията, и, в определени случаи, с Европейската централна банка, да приеме решение за изменение на всички или на част от разпоредбите на третата част от Договора за функционирането на Европейския съюз, отнасящи се до вътрешните политики и дейности на Съюза.
Следва да се подчертае, че това решение не разширява областите на компетентност, предоставени на Съюза с договорите.
Договорът за създаването на Европейски механизъм за стабилност беше подписан от държавите – членки на еврозоната, първоначално на
11 юли 2011 г. Република България не е страна по Договора за създаването на Европейски механизъм за стабилност и няма ангажимент за неговата ратификация. За България като държава членка с дерогация по смисъла на член 139, параграф 1 от ДФЕС относно приемането на еврото за парична единица не произтичат ангажименти от този договор, в т. ч. финансови ангажименти.
Същевременно за да влезе в сила Решението на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на член 136 от ДФЕС, е необходимо то да бъде одобрено от всички държави членки в съответствие с конституционните им изисквания, включително от държавите, които не са страни по Договора за създаването на Европейски механизъм за стабилност, в т. ч. и от Република България.
България отчита значението на единната валута за европейския политически и икономически проект и значението на ангажимента, поет от всички държави членки в полза на стабилността на еврозоната.
България подкрепя засилването на икономическото управление в еврозоната с цел справяне с настоящата дългова криза и създаване на устойчиви решения за избягване на подобни кризи в бъдеще. Имайки предвид високата степен на интеграция на европейските икономики и тяхната взаимосвързаност, стабилността на еврозоната е въпрос от първостепенно значение за страната ни.
България също отчита, че паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото, попада в изключителната компетентност на Съюза.
На Европейския съвет на 25 март 2011 г. България, заедно с всички останали държави – членки на Европейския съюз, подкрепи приемането на решение на Европейския съвет за изменение на член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка със създаването на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото.
Решението за изменение на член 136 от ДФЕС е част от предприетите от Съюза мерки за справяне с кризата в еврозоната и изграждането на защитна финансова стена с цел да се спре разпространението на дълговата криза.
България отчита, че Европейският механизъм за стабилност ще предостави необходимото средство за действие при ситуации, застрашаващи финансовата стабилност на еврозоната като цяло, като по този начин спомага за запазването на икономическата и финансовата стабилност на самия Съюз.
Ратифицирането от страна на Народното събрание на Република България на Решението на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз ще бъде израз на подкрепа за стратегията на Съюза за преодоляване на дълговата криза и постигане на стабилизация на еврозоната.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря на господин Найденов. Колеги, имате ли въпроси? – Не виждам.
Преди да преминем към гласуване, искам да направя едно уточнение, което е важно, по отношение възможността за създаване на Механизъм за стабилност за държавите-членки, чиято парична единица е еврото. За да влезе в сила решението, следва да бъде одобрено от всички държави-членки, в съответствие с конституционните им изисквания.
С ратификацията на чл. 136 към момента не произтичат финансови ангажименти за държавата ни. Това е така, защото България не е част от еврозоната и съответно не е страна по Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: От името на партия „АТАКА” искам да обоснова нашето становище.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Партия „АТАКА” ще гласува против тази ратификация. Ще кажа нашите мотиви. Ние сме последователни в своята позиция.
Причина да гласуваме против ратификацията е, че по този начин с присъединяването на България към Фискалния пакт се нарушава суверенитетът на България - парламентът и правителството се явяват излишни. Освен това в последно време както канцлерът Меркел, така и президентът Оланд и Дейвид Камерън заявиха ясно, че фискалният пакт не е панацеята, която ще реши дълговата криза. Това е нашето заключение.
Водени сме от идеята, че България трябва да има възможност за собствено развитие, а не да се включи в схемата на Европа на различни скорости - две или три, или повече. Ние сме против това да бъде фиксиран бюджетен дефицит на 3 процента от брутния вътрешен продукт и държавен дълг, ненадвишаващ 60 процента.
По този начин ние смятаме, че това решение не отговаря на нашите искания да имаме незабавно бързо повишаване на доходите на населението. Това са само накратко нашите мотиви, по-подробно ще ги представим в пленарна зала.
От името на партия „АТАКА” аз ще гласувам против.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Лаков. Бих искала да направя едно уточнение, като се готвите за зала. Имайте предвид, че не става въпрос за Фискалния пакт, а за изменение на Договора за функционирането на ЕС. И всъщност ратифицирайки го, ние даваме своята подкрепа на колективните усилия за стабилизиране на еврото и преодоляване на дълговата криза. Само за Ваша информация, колеги, освен нас остава да го ратифицират още Ирландия, Германия, Естония, Италия, Великобритания, Холандия и Австрия. Към момента е ратифициран от 19 държави-членки.
Преминаваме към гласуване на становище по законопроект № 202-02-23/15.06.2012 г. за ратифициране на Решение на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото. Който от Комисията по европейските въпроси е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 2.
Моля да гласува Комисията по външна политика и отбрана.
Гласували: за, против 1, въздържали се 2. Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ПРОГРАМА ЗА ОПРОСТЯВАНЕ НА МНОГОГОДИШНАТА ФИНАНСОВА РАМКА ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От кабинета на министъра по управление на средствата от Европейския съюз:
Радостина Ангелова – началник на кабинета на министъра по управление на средствата от ЕС
Добринка Кръстева – директор на Дирекция „Програмиране на средствата от ЕС”
Мариана Кордова – директор на Дирекция „Мониторинг на средствата от ЕС”.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА:
Ще представя становище по програма за опростяване на многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г. Това е предложената от страна на Европейската комисия Програма за опростяване на многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 година, COM (2012) 42.
Това предложение на комисията цели основно необходимостта от намаляване на разходите и административната тежест, както за бенефициентите, така и за останалите участници в разходните програми на Европейския съюз, като същевременно се спазват принципите на доброто финансово управление.
Това, което е интересно, защото не познавам документа сам по себе си, но което касае нашата комисия, е, че част от предложенията на Европейската комисия отчитат следните три моменти, а именно проекти до 100 хил. евро да бъдат одитирани само веднъж, а останалите по—големи проекти, не повече от веднъж годишно; на второ място, намаляване на периода за съхраняване на документите по проекти от над 10 г. на около пет години; на трето място скъсяване на времето за получаване на грант в сферата на изследванията от средно около 350 дни на максимум 100 дни;
Идеята е също така намаляване на броя на оперативните програми, подобряване на съгласуваността и използването на по-опростени инструменти при вземането на решения.
Това е накратко по същество по документа и акцентите, които са засегнати по това становище на Комисията, което ще бъде изпратено в рамките на неформалния политически диалог в Европейската комисия.
Тук бих искала да дам думата на Добринка Кръстева да каже своето мнение по становището.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Подкрепяме становището на комисията. То може би е направено с най-добри намерения, но по същество е дадена възможност на страните членки да опростят правилата.
Всяко едно опростяване, което комисията предлага, ние го приветстваме. Приветстваме всичко това, което вие сте извадили като акценти фактите, че фондовете вече се управляват заедно, всички възможности за тези опростени разходи през архивирането на документите до одитирането, за всички тези въведения от страна на комисията.
В крайна сметка разчитаме на новия закон, който ще се приеме, какво ще влезе в нашите национални правила и каква бюрокрация евентуално ще може да бъде намалена, защото това единствено би било опростяване. Приветстваме и ние това, което те предлагат.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Кръстева.
Преминаваме към гласуване на становище по Програма за опростяване на Многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 1. Приема се. Благодаря ви за участието.
Преминаваме към точка трета: ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА КАБИНЕТА НА МИНИСТЪРА ПО УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА МОМЕНТНОТО СЪСТОЯНИЕ И ПОСТИГНАТИЯ НАПРЕДЪК В РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ТЕХНИЧЕСКА ПОМОЩ” 2007 – 2013 Г., ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО И НОРВЕЖКАТА ПРОГРАМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО (2009 – 2014 Г.).
По тази точка присъстват:
Анелия Грозданова – началник на отдел „Други инструменти и програми”
Галя Иванова – дирекция „Оперативна програма Техническа помощ”
Даниела Николова – дирекция „Оперативна програма Техническа помощ”
Добромир Василев – дирекция „Информация и системи за управление на средствата от ЕС”.
От Министерството на образованието- госпожа Паунова.
Давам думата на госпожа Радостина Ангелова, началник на кабинета на министър Томислав Дончев
РАДОСТИНА АНГЕЛОВА:
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Накратко ще представя на Вашето внимание какво е състоянието на оперативна програма „Техническа помощ” за 2012 г.
Размерът на договорените средства по програмата възлиза на 68 млн. лева, което представлява над 61 процента от цялата финансова помощ.
Реално изплатени са почти 28 млн. лева, което е 25 процента. Сертифицирани са 17 млн., което е почти 16 процента. Само за периода от януари 2012 г. до за юни 2012 г. сме договорили 12 млн., което на практика стана само за 6 месеца. Ние имаме едно увеличение на договорените средства с 17,6 процента общо договорени средства. Тоест в рамките на тези 6 месеца ние сме договорили почти една пета от помощта.
За същия период са изплатени 4 млн. лева , които са 12 процента от изплатените средства като цяло по програмата, което е едно доста сериозно усвояване.
По тази програма имаме укрепване на административния капацитет на всичките структури на бенефициентите. Общият брой обучения, проведени за структурите-бенефициенти е 429. От тях 172 обучения, са били проведени за експерти на местните власти и на други структури, работещи по структурните и кохезионния фонд. В тези обучения са обхванати 3800 научни експерти, като съотношението мъже – жени е приблизително едно към две, което е нормално, предвид на това, че в структурата преобладават повече жени.
Създадена е информационна система ИСУН. Както знаете, тя има и публичен модул, с която се предоставя максимална прозрачност и максимална информация за процеса на усвояване на средствата от Европейския съюз.
Също така, в рамките на реализирания проект за изграждане и внедряване на системата са проведени обучения – 345 кадри са обучени как да използват системата.
Разработен е и информационен портал. С него се дава специализирана информация за управление на структурните фондове и Кохезионния фонд в България. На практика той съдържа информация за всички оперативни програми в детайли, включително информация за процеса на усвояване на средствата.
В този период са изградени 27-те областни информационни центрове. През месец май през тях са минали 2400 граждани, които са били обслужени в офисите на мрежата в цялата страна.
Друг важен акцент е, че на практика имаме 2000 подадени специализирани въпроси, организирани са над 260 събития с 10 хил. участника. Това е едно много добро начало. На практика областните информационни центрове ще постигнат значително по-висок капацитет през следващите месеци, когато още по-ефективно ще организират различни информационни събития и ще бъдат на разположение с информация за широка обществена полза.
В периода на работа на програмата също така е осъществена национална информационна кампания, която ще информира широката общественост и бенефициентите за процеса и методите на усвояване на средствата от Европейския съюз.
Атрактивен е и моделът Хермин, с който се оценяват действията на финансирането от Европейския съюз. На практика на сайта вие може да видите кратка презентация на резултатите от модела и какво е въздействието му върху бенефициентите на средствата от Европейския съюз и по какъв начин той влияе върху основните макроикономически показатели.
С това програмата е допринесла за реализация на важни за страната политики, така че с оперативна програма „Техническа помощ” се финансират голямо количество важни инициативи, като например Договорът за партньорство на Република България за периода 2014 – 2020 г., Оценка на изпълнението на структурните инструменти, съгласно заложеното в Националната стратегическа референтна рамка за периода 2007 – 2013 г. и организиране на Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка.
На практика към днешна дата е подготвена и процедурата за извършване на Междинната оценка на програмата, като е проведена процедура за избор на изпълнител, съгласно изискванията на Закона за обществените поръчки. Има избран такъв, с който предстои да бъде сключен договор, като по този начин стартира изпълнението на тази дейност.
През първото полугодие на 2013 г. ще бъде направена междинна оценка на програмата. В рамките на реализирането на програмата естествено бяха срещнати определени затруднения, но беше действано за тяхното преодоляване. Най-често най-значими затруднения са били свързани с пропуски на бенефициентите при отчитане на проектите.
Също така има забавяне при организирането на обществените поръчки, което води до забавяне на дейности по проектите. Взети са мерки за преодоляване на тези забавяния. В рамките на оперативната програма „Техническа помощ” се провеждат срещи с представители на бенефициентите, за да се подобри координацията, да се оптимизира работата и процесите, като на практика вследствие на всички препоръки, дадени от контролните органи, се предприемат действия, за да бъдат те изпълнени и да бъде подобрено управление на програмата.
Не на последно място, с оглед подобряване на процеса за организиране изпълнението на обществените поръчки бяха предприети промени в закона.
По отношение на самата програма също има някои изменения. Променени са общите условия за изпълнение на проектите. Направена е ревизия на процедурния наръчник. Променена е и счетоводната политика на оперативната програма, така че да бъде оптимизирано нейното изпълнение.
Променени са вътрешните правила за провеждане на процедура без определен срок за кандидатстване, както и насоките за кандидатстване на същата процедура, а също така и насоките за кандидатстване за финансиране на възнагражденията по проектите за този период.
Ако погледнем бъдещия програмен период, на практика с решение № 328 от 25 т.м. на Министерския съвет, с което е направен списък с тематичните цели, списък с програми и водещи институции за разработването им, стартира процеса за по-детайлно разработване на програмите.
По програма „Техническа помощ” беше създадена работна група, която до 31 юли трябва да разработи целите, приоритетите и мерките в областта на техническата помощ и административния капацитет за новия програмен период 2014 – 2020 г. До момента е проведено първото заседание на работната група, която с много сили и темп трябва да работи, за да може до края на юли да приключи своята работа.
Това най-общо беше по оперативна програма „Техническа помощ”.
По отношение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и на Норвежката програма за сътрудничество, приети за 2009 – 2014 г. до този момент състоянието е следното. Подписан е Меморандум за разбирателство относно изпълнението на финансовите механизми още през юни 2011 г. Разполагаемият бюджет и по двата финансови инструмента е 126 млн. евро. От тях 78,6 млн. евро са по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и 48 млн. евро – по Норвежкия финансов принос.
Програмният подход се състоеше от 15 програми, които са децентрализирани и са дадени за управление на ниво програмен оператор.
Много важно е, че в рамките на реализацията на тези програми е засилено партньорството със страните донори, като те са включени като партньори още на програмно ниво. До момента имаме – може да видите статуса на управление на програмата, имаме една одобрена програма по програмна област 22 - Глобален фонд за достойни условия на труд и тристранен диалог по Норвежката програма и тече оценка на проектни предложения.
Дванадесет програмни предложения са изготвени и представени в офиса на финансовия механизъм и се очаква тяхното окончателно одобрение.
В момента е избран програмен оператор по фонда за НПО , с който съвсем скоро ще бъде сключен договор. Избран е и програмен оператор по програмни области 13 и 27. Това са инициативи за обществено здраве. Буквално за час и половина ще бъде изработена програмата.
Изготвени са системи за управление и контрол на национално ниво. Към момента стартира оценка на съответствието.
Какви са планираните дейности.
Предстои официално изпращане на системите за управление и контрол и какво е състоянието на съответствието им до офис на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
През месец септември предстои официално подписване и стартиране на първите одобрени програми, включително и на фонда за НПО. През септември ще бъде организирана и проведена конференция на тема рискове за управление на програмата. Ще участват представители и на страните донори и на самите бенефициенти, като България е домакин на този форум.
Предстои провеждане на среща по отчитане на напредъка за двата финансови механизма. Изготвен е стратегически доклад. До месец ноември и декември 2012 г. ще стартират и първите процедури за набиране на проекти и предложения.
На практика това е моят доклад. Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Грозданова.
АНЕЛИЯ ГРОЗДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Необходимо е да кажа, че Норвежката програма за сътрудничество е в сила само за този програмен период, който вече свърши. За новия програмен период същата програма се нарича Норвежки финансов механизъм. Това е разликата и това наименование ще ни свързва при бъдещи въпроси, на които ще имаме удоволствието да отговаряме, ако има такива от ваша страна.
Изпълнителната агенция от Министерството на образованието, чийто представител е госпожа Паунова, е компетентна по отношение на механизма на Европейското икономическо пространство, пак за стария период. Тоест Норвежката програма за сътрудничество приключи успешно с един много добър процент на усвояемост – 85 процента към края на месец юни. Европейското икономическо пространство е с по-високи постижения – 89 процента е постигнато. Тоест можем в края на периодите да отбележим, че и по тези програми са постигнати изключително добри показатели.
Ако имате допълнителни въпроси по отношение на стария период, можете да ги отправите към госпожа Паунова. Ако вие решите, аз ще й предоставя тази възможност.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Грозданова. Това беше важно да се каже.
Колеги, имате думата за въпроси. Имате думата, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости!
Радвам се, че за новия период от 2014 г. са увеличени средствата по трите финансови инструменти. Това е добре. Чухме и цифрите. Давайки оценка на предишния период, каква е Вашата оценка – ще успеем ли заедно да можем да усвоим този ресурс, с който разполагаме? Има различни подходи. Какъв е най-добрият механизъм за успешното усвояване на тези механизми и финансови инструменти в този период?
Вторият ми въпрос е един болен за нашето общество. По принцип десет процента са лоша индикация. Аз съм от Видинския регион. Имаме много сериозен проблем, както и на много места в България, с ромите. В меморандумите, които ние сме гледали тук, имате ли обективен индикатор, с който да отчитате какво се постига в това отношение? Защото на мене ми е ясно, че средства се изразходват, но какво се получава като резултат?
След това, интересно е специално за мене, а предполагам и за моите колеги. Как правите разграничение между оперативните програми, технология, енергийна ефективност, младежките политики, запазване на културното и природното наследство? Как успявате да отделите ефектите, които се получават в изпълнение на реалните дейности, които са за оперативните програми, и тези финансови механизми?
В края на краищата, както и да се наричат тези инструменти, това е важно, защото там трудно се ориентират, включително и народните представители. Какви усилия полагате да се разясня на бенефициентите? Вашите бенефициенти не са такива, каквито са примерно по транспорта или по екологията, където проектите са грамадни и тези, които трябва да направляват и изпълняват, са компетентни хора. Тук нещата са дребни. Как разяснявате какво и как да се направи? Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Тошев. Заповядайте, госпожо Ангелова.
РАДОСТИНА АНГЕЛОВА: На практика въпросът с капацитета е основният. Истината е, че в рамките на всички програми капацитетът в отделните структури не е на необходимото ниво, но се работи активно и затова към днешна дата факт е, че има доста голям напредък и българските институции, самите експерти свикнаха да работят с изключително сериозни изисквания, които поставят и оперативните програми, и останалите финансови инструменти по отношение на управлението и контрола на тези средства.
Безспорно това е процес, който ще продължи и през новия програмен период и би било нереалистично да кажем, че тези усилия трябва да спрат. Напротив, има страшно много проблеми, но тези усилия трябва да продължават, за да се постигнат добри резултати.
По отношение на индикаторите. На практика всяка една програма – и това е условие от страна на донорите, има индикатори за изпълнение, а освен индикатори за резултати и въздействие. Всеки ден тези индикатори се следят достатъчно сериозно и от страна на отделните програмни оператори, и от страна на донорите. И съвсем естествено е важно до каква степен средствата са изразходвани ефективно и какво е въздействието.
По отношение на информираността на бенефициентите и популяризирането на програмите ще отговори госпожа Грозданова.
АНЕЛИЯ ГРОЗДАНОВА: Благодаря. Бих искала да благодаря за въпроса на господин Тошев, който също е важен и касае една наша визия – визирам конкретно нашия подход за това разясняване на бенефициентите, една наша обща визия със страните донори. Това са знаете, Кралство Норвегия, Лихтенщайн и Исландия. Тази визия е изразена във визуализиране на стратегия, тъй като в новия програмен период увеличените бюджети увеличават амбициите за популярност и от страна на държавите донори за това тези средства къде отиват. Тоест интересът е двустранен.
Ние като държава бенефициент сме се постарали да включим доста публични събития, които несъмнено ще стартират с одобрението на страните донори, както спомена госпожа Ангелова. Очакваме това да бъде през септември. Все още не можем да потвърдим точна дата. С това ще се започне началото. Всеки един от програмните оператори , каквито са 8 министерства, са подготвили също своята част от тази обща комуникационна стратегия, в която всички институции се включват много активно.
Естествено ще бъдат включени и рекламни модули, свързани с бенефициентите.
Тук имаме естествено въпросът за демаркацията, който е много основен. Този въпрос също е важно изискване, поставено от офиса на финансовия механизъм, който е структура на територията на държавите донори.
Съгласно тези изисквания всяко едно програмно предложение ще мине в по-голямата си част на скрининг пред Европейската комисия, където много внимателно се следи също така за тази демаркация, за отсъствие на двойно финансиране.
Какво правим за структурите на националното координационно звено. Ние проверяваме на проектно ниво, на ниво програма заложените индикатори, най-вече заложените цели за резултат да не съвпадат с вече осъществени такива други проекти в други програми, както и за съществуващи изпълнени проекти по предприсъединителните програми, в това число предшестващи периоди. Знаете, че тази информация е класифицирана при нас, в няколко системи се намира. А също така самите програмни оператори си взаимодействат обикновено със същите програми, по които се формират бъдещите дейности. Тоест проверката е на преден план, на национално ниво и от страна на офиса чрез скриниг в Европейската комисия.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря за тази презентация. С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
(Моника Панайотова)
43594
2013
2007
