Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
05/07/2012
П Р О Т О К О Л
№ 104
На 5 юли 2012 година се проведе редовно заседание на Комисията по външна политика и отбрана.
Заседанието беше открито в 14:20 часа и ръководено от председателя на комисията господин Доброслав Димитров при следния
Дневен ред:
1. Представяне програмата и приоритетите на Кипърското председателство на ЕС.
2.Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ) и Република България относно таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата, № 202-02-24, внесен от Министерски съвет на 26. 06.2012 г.
3.Проект за решение за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България през 2011 г. (поверителен), № 202-00-26, внесен от Министерски съвет на 01.06.2012 г.
4.Законопроект за утилизирането (освобождаването) на боеприпасите, № 254-01-67, внесен от волен Николов Сидеров, Павел Димитров Шопов, Венцислав Асенов Лаков, Станислав Тодоров Станилов и Десислав Славов Чуколов на 12.06.2012 г.
Гости и докладчици на заседанието бяха:
• Н. Пр. г-н Ставрос Амвросиу, извънреден и пълномощен посланик на Република Кипър
• Н. Пр. г-н Коре Янсон, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Дания
• Н. Пр. г-н Лешек Хенсел, извънреден и пълномощен посланик на Република Полша.
Министерство на външните работи:
-Руси Иванов, генерален директор по европейските въпроси
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
-Диян Динев, генерален директор на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”
-Венцислав Марков, финансов директор на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”.
Държавна комисия по сигурността на информацията:
-Цвета Маркова, председател
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.
Председател Доброслав Димитров: Добър ден, колеги. Мисля, че имаме вече кворум и от двете комисии, така че можем да започнем днешното съвместно заседание на Комисията по външна политика и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Ще подложа на гласуване проекта на дневен ред, като този на Външната комисия е по-дълъг, а с Комисията по европейските въпрос ще сме заедно само по първата точка, но така или иначе ще го прочета целия.
Първа точка - Представяне програмата и приоритетите на Кипърското председателство на ЕС.
Втора точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ) и Република България относно таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата, № 202-02-24, внесен от Министерски съвет на 26.06.2012 година.
Трета точка - Проект за решение за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България през 2011 г. (поверителен), № 202-00-26, внесен от Министерски съвет на 01.06.2012 година.
Четвърта точка - Законопроект за утилизирането (освобождаването) на боеприпасите, № 254-01-67, внесен от волен Николов Сидеров, Павел Димитров Шопов, Венцислав Асенов Лаков, Станислав Тодоров Станилов и Десислав Славов Чуколов на 12.06.2012 година.
Моля всички, които са "за" така представения дневен ред от външната комисия, да гласуват. Всички са "за", няма "против" и "въздържали се".
От европейската комисия за точка първа, в която ще участват, да гласуват. Всички са "за". Няма "против" и "въздържали се". Приема се така представения дневен ред. И преминаваме към първа точка, за която с нас са Н. Пр. г-н Коре Янсон, извънреден и пълномощен, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Дания, Н. Пр. г-н Ставрос Амвросиу, извънреден и пълномощен посланик на Република Кипър и Н. Пр. г-н Лешек Хенсел, извънреден и пълномощен посланик на Република Полша. От страна на Министерството на външните работи - господин Руси Иванов, генерален директор по европейските въпроси.
Това изслушване на всеки шест месеца стана традиционно. И докато първите няколко пъти обръщахме внимание на това колко е решителен моментът, кой поема председателството в този момент е важно, тъй като има предизвикателства и така нататък и така нататък, вече няколко години по-късно то стана по-скоро традиция и нормално състояние да сме в криза и в тежък момент, така че дори няма да обърна внимание на решимостта на момента, тъй като вече стана по-скоро нормално състояние на Съюза. Това не означава, че задачата пред следващото председателство не е също така отговорна и голяма, както преди.
Първо смятам да дам думата на господин Янсон, като представител на досега председателстващата страна, след това на бъдещата страна - Кипър. Така че, господин Янсон, заповядайте, имате думата.
1.Представяне програмата и приоритетите на Кипърското председателство на ЕС.
Н. Пр. г-н Коре Янсон: Благодаря много, господин председател. Госпожо председател. Много благодаря за това, че ме поканихте тук, да направя един отчет за нашето председателство на Дания. Това беше нашето седмо председателство на Европейския съюз, така че ние и преди сме минавали през такова нещо.
Над 250 конкретни резултата бяха получени по време на нашето председателство, което укрепиха икономическия и финансов контрол, капиталовите изисквания към банките, по-ниските цени на роуминг услугите и новата директива за енергийна ефективност, която спестява 70 % от европейската енергия. До 2020 година ние също така подготвихме преговорите със Сърбия и открихме преговорите с Черна гора.
Европейският съвет прие през март Фискалния пакт. Може би вие си спомняте, че две страни решиха за момента да останат извън него, това бяха Обединеното Кралство и Чехия. Фискалният комплект представлява един основен инструмент в европейското сътрудничество. Чрез него държавите-членки се ангажират да въвеждат национално законодателство, което ще съхранява баланса на националните бюджети и ще поддържа реда в икономиката. Това е нещо, от което ние всички сме заинтересовани и то ще ни позволи да осигурим стабилно икономическо развитие в Европа.
Последните две години бяха години на икономически растеж и заетост. В нашите икономики ние изпитваме засилващата се конкуренция на новия развиващ се свят в глобалния пазар. По тази причина, председателството още в началото реши, че трябва да работи за растежа, който да бъде в центъра на европейската програма. На нас са ни нужни както консолидация, така и растеж, които да осигурят стабилни икономики, стабилни структурни реформи и създаване на нови работни места.
Никой в Европа, разбира се, не е срещу растежа. И предизвикателството е в това да се създава такъв растеж, при който континентът да не изпада в по-големи трудности. Тоест, ние трябва да осигурим отговорен растеж и именно за такъв растеж трябва да преговаряме. Ние сме уверение, че ние ще приключим нашето председателство на 28 - 29 юни с приемането на пакета за растеж и заетост. Този пакет е 20 милиарда евра и той ще бъде основният принос на Датското председателство при закриването му.
Датското председателство също положи много усилия за преговорите по отношение на многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014 - 2020 година. Въпреки, че тези преговори няма да бъдат приключени до влизането на Кипърското председателство, но ние направихме така, че да имаме вече готовност в такива области като образование, иновации и изследователска работа. Тези три области ще допринесат най-много за ускоряването на растежа и на просперитета в Европа. И това аз смятам, че е една от големите работи, които трябва да бъдат финализирани от Кипърското председателство.
И казвайки това, аз искам да поздравя моя колега, който поема сега тази огромна задача и председателство на Европейския съюз като такова. Искам да пожелая на него и на неговата страна успех в това начинание.
Председател Доброслав Димитров: Господин Лютфи, заповядайте.
Господин Юнал Лютфи: Процедурно предложение. Според мен, на това заседание, изключително важно заседание, трябваше да присъства министърът на външните работи. Тук присъстват трима посланици, на три държави - на Полша, на Дания и сега на новата държава, която ще бъде председател за следващите месеци. Нямам нищо против господин Русев, познавам господин Русев от 30 години, той е добър дипломат, директор, но проблемът, който обсъждаме е от изключително важна политическа гледна точка. Затова смятам, че трябваше тук да присъства и ако може да се обадим министърът да дойде и да продължим нашата работа.
Председател Доброслав Димитров: С огромно удоволствие бих изчакал да дойде господин министърът, но той не е в страната. Проблемът е, че го няма. Така че, не е от липса на желание или уважение от страна на министъра на външните работи, просто - невъзможност.
Благодаря, господин Янсон. Сега бих искал да дам думата на Н. Пр. г-н Амвросиу, който вече официално носи тежестта на Европейския съюз. Заповядайте.
Н. Пр. г-н Ставрос Амвросиу: Господин Димитров, госпожо Панайотова. Много ви благодаря за поканата да дойда тук на тази среща, да ви представя приоритетите на Кипърското председателство, на Съвета на Европейския съюз през следващите шест месеца.
Уважаеми членове на Комисията по външна политика и по Европейски въпроси в Народното събрание на България. Мотото на нашето председателство е "Да работим за по-добра Европа". Европейският съюз трябва да излезе по-силен от сегашната икономическа криза и да възстанови мястото си на международната арена. Днес повече от всякога преди е необходимо по-нататък да се задълбочи европейската интеграция, да се усили социалното сближаване и да осигурим по-добро качеството на живот. Мерките на затягане на коланите са важни, за да се възстанови увереността на пазарите и да се осигури стабилност, но в същото време е нужно да се вземат активни мерки за растеж и заетост. Съюзът трябва да бъде по-близо до своите граждани и да си комуникира с тях. В същото време той трябва да засили своята международна роля и да бъде по-близо до своите съседи.
Движещите сили на основните реформи трябва да бъдат основните принципи и ценности на съюза. Кипърското председателство, на базата на тези ценности ще работи за по-добра Европа, което означава Европейският съюз, който е по-релевантен за гражданите си и за света. И по-ефективна Европа, която допринася за устойчив растеж, социална кохезия и създаване на работни места чрез ефективна и интегрирана политика. Европейски съюз, който да работи на базата на принципа на солидарността, която да е ангажиран с по-добро бъдеще. Всички усилия ще бъдат насочени към по-добра Европа за младите поколения.
По време на своето председателство Кипър ще работи по въпросите на европейската програма, такива като многогодишната финансова рамка за периода до 2020 година. Тази рамка е възможност да се споразумеем за един бюджет, който ще допринесе за растежа и за устойчивото развитие да насърчим ефективните политики, да увеличим конкурентността на Европейския съюз и да създадем повече работни места. Нужно е да се идентифицира и да се изведат на преден план елементите на растежа, във всички политики. Да работим за по-добра политика.
Кипърското председателство ще има четири основни приоритета. Европа - по-ефективна и устойчива. Целта ще бъдем да насърчим ефективни политики, които ще доведат до по-ефективно управление, което да трасира несигурността и нестабилността породена от кризата. Преговорите за финансовата рамка за периода до 2020 година ще бъдат основен приоритет на Кипърското председателство. Председателството ще работи за финализация на преговорите и за сключване на един справедлив и ефективен бюджет за подкрепа на растежа и заетостта. ще се набляга на качеството на разходите, така че политиките и програмите, които да се финансират да бъдат политика с реална европейска придадена стойност.
Синергиите са от основно значение за националните политики. В това отношение председателството също ще се стреми да постига възможно най-голям напредък в преговорите по законодателната рамка на политиките като обща селскостопанска политика, кохезионната политика, политиката за изследователска и иновационна дейност, както и финансовите програми в различните секторни политики.
Следвайки заключенията на Европейския съюз от февруари 2012 година, нашето председателство ще се фокусира и върху енергийната политика. Трансевропейските мрежи по транспорта, телекомуникациите, енергетиката и механизмът за свързване на Европа са от висок приоритет за нашето председателство, както и подобряването на инфраструктурата, усилването на икономическото, социалното и териториалното обвързване на държавите-членки. Ние също така ще работим за устойчиво развитие.
В светлината на Стратегията Европа 2020 и зеления растеж, ние ще работим за устойчиво управление на ресурсите, особено на водата. Съществено важно е европейските политики по промяната на климата, околната среда и енергетиката да се осъществяват по един интегриран начин, така че да имаме и интегрирана морска политика, която да адресира основните промени.
На второ място, говорим за една Европа, чиято икономика действа по-добре и която е базирана на растежа. Икономическата криза подчерта отново необходимостта за по-голяма ефективност на политиките и мерките, които се прилагат на ниво Европейски съюз, подходът към възстановяване на европейските икономики трябва да се базира както на фискална консолидация, така и на едно устойчиво икономическо развитие, претворено в различни мерки.
Нашето председателство ще работи по новата рамка на икономическо управление, както и по засиления бюджетен контрол, за да осигурим фискалната стабилност. От особено значение също така е регулаторната рамка върху финансовите услуги да бъде засилена посредством въвеждането на мерки за по-добра прозрачност на пазара, за защита на потребителите и инвеститорите, както и за ефективно управление в ситуации на икономически кризи. Нашето председателство, също така ще обърне особено внимание на задълбочаването на единния вътрешен пазар чрез популяризирането на съответните инициативи, които се фокусират, особено върху ролята на малките и средни предприятия. Засилването на единния пазар е важен елемент за стимулирането на икономически растеж и за напредването за развитието на европейската икономика.
Трети наш приоритет - Европа, която е по-близо до своите граждани, която отговаря на техните нужди със солидарност и социална кохезия. Нашето председателство ще работи така, че Европа да стане по-близка до нейните граждани, като фокусът ще бъде върху заетостта сред младежта и основна цел ще бъде повишаването на равнищата на заетост в целия Съюз. Ще се фокусираме върху изграждането на практическо сътрудничество между държавите-членки, с цел защита на правата на тези, които се нуждаят от международна защита и това ще бъде постигнато чрез създаването на една обща, единна европейска система за даване на убежище.
Ние, също така ще работим с въпроси, свързани с по-доброто здраве на европейските граждани, ограничаването на бедността, превенцията на различните заболявания. Въпроси, свързани с образованието и културата, също ще бъдат в центъра на нашето внимание. Също така, ще се опитаме да стимулираме масовото посещаване на училища, осигуряването на по-качествено образование и обучение, за да се отговори на нуждите на пазара на труда.
В допълнение, новата правна рамка за защита на личните данни също ще бъде приоритет на нашето законодателство.
Четвърта група приоритети сме нарекли "Европа в света, по-близка до своите съседи". Нашето председателство ще работи тясно с върховния представител на Съюза за въпросите на външните работи и сигурността, както и със службата за международна дейност на Европейския съюз, които отговарят за външната политика, както и за сигурността, като ще се опитаме да гарантираме плурализъм и многослойни отношения с множество държави в рамките на нашата политика за добросъседство.
Нашето председателство също така ще работи по процесите, свързани с разширяването на Съюза и за стабилизирането на сигурността на храните, с акцент върху целите за развитие. Нашето председателство ще положи усилия именно в тези насоки.
Благодаря за вашето внимание.
Председател Доброслав Димитров: Бих искал да направя няколко коментара, но преди това ще попитам господин Хенсел дали би желал да добави нещо. Не е задължително, но все пак. Може и за Европейското първенство по футбол.
Н. Пр. г-н Лешек Хенсел: Уважаеми господин председател. Госпожо председател. Тъй като сме се събрали тук заедно като представители на държавите, които последователно поеха председателството на Съвета на Европейския съюз, може би е хубаво сега да си припомним постиженията на полското председателство, които всъщност вече са на една година, тоест ние бяхме председатели преди нашите датски колеги. Измина почти една година.
Много накратко ще подчертая някои неща. Разбира се, няма да говорим и з Евро 2012. Смятам, че това беше едно първенство, което пожъна изключителен успех и не само от гледна точка на спорта като такъв.
Кои са основните постижения на Полското председателство на Съвета? На първо място, приемането на антикризисните мерки, този така известния пакет от шест групи мерки. Също така започнахме дискусията във връзка с икономическия растеж и задълбочаването на единния европейски пазар, която беше последвана успешно от нашите датски колеги. Започнахме преговорите относно финансовите перспективи за периода 2014 - 2020 година след успешно договорени компромиси, според които предложенията на Европейската комисия се превърнаха в основа на нашите разговори. Също така успяхме да популяризираме така наречената "Отворена Европа". Имахме източна партньорска среща на високо равнище, подписано споразумение с Русия, което заседание се проведе в Калининград. Също така започнахме преговори по търговски споразумения с Грузия и Молдова. Финализирахме и подписахме, от името на Европейския съюз, договора за присъединяване на Хърватия.
На следващо място искам да спомена усилията, които бяха положени за повишаване на сигурността на европейските граждани. Беше разширена програмата за изплащане на храни като помощи за най-бедните, както също така беше приет и редът за европейска защита в рамките на който се осигурява защита на жертви в рамките на целия Европейски съюз. Имахме, също така, успешно сътрудничество с други европейски институции, на базата на принципите включени в Лисабонския договор. Успяхме да проведем едно ползотворно сътрудничество с Европейския парламент, да засилим сътрудничеството си със Съвета по общи работи. Също така, работихме по смисъла на мандата на Европейската комисия да преговаря за газовите доставки.
Нека сега да кажем, че във времената на криза и несигурност гражданите очакват от властите да им гарантират стабилност и сигурност. В допълнение към икономическата сигурност наша цел беше също така да се подобни вътрешната сигурност в рамките на Съюза, личната сигурност, социалната сигурност, сигурността на храните и на енергийните източници. Имаше полско предложение да се създаде едно външно измерение на европейската енергийна политика, което беше прието от Съвета по енергетика. Постигнахме споразумение с Азербайджан и Туркменистан за изграждането на транскаспийска инфраструктура за пренос на газ.
Сега, по линия на приоритета "Отворена Европа" в една стабилна среда. Нашето председателство беше вдъхновено от идеята за Отворена Европа. Полското председателство поднови и засили предложението на Европейския съюз към държавите от Югоизток, държавите-съседки, също така беше постигнат напредък по отношение на подписването на Споразумение за свободна търговия с Украйна. Бяха отворени преговори с Грузия и Молдова. Полското председателство реши, също така, да насочи допълнителни средства до 2013 година в подкрепа на демокрациите както в региона, така и в съседните държави.
По отношение на Източното партньорство имаме някои важни изводи, които сме направили в тези трудни времена. Изводът е, че е необходимо допълнително да се засилят икономическите връзки и постепенно да бъде въведен безвизов режим за държавите-партньорки. Не сме забравили и за южните държави. Полша беше държавата инициатор на създаването на фондацията за демокрация и ние очакваме, че наш представител ще бъде назначен като изпълнителен директор за първия мандат на тази фондация.
Сега, по отношение на тройната инициатива от Ваймар. Финансовите ограничения във времена на криза, както и революцията в Либия подчертаха необходимостта от по-тясно сътрудничество между държавите-членки в областта на сигурността и отбраната. В този контекст трябва да разглеждаме скорошните визити на три министри на външните работи в Бейрут и в Багдат по темите, свързани със ситуацията в Либия. Това, което имам предвид е посещението на полския, шведския и българския министри.
Друго нещо, което трябва да подчертаем, е че беше подписано споразумение относно трансграничния трафик, обхващаш Калининград и няколко полски региони, който беше подписан в Русия на 14 декември. Полското председателство постигна консенсус и по отношение на разрастването. По време на нашето председателство Европейския съюз беше насочван под мотото на солидарността и ние действахме смело, но много предпазливо. Нашето председателство също така успя да финализира текстовете по различни части от Договора за присъединяване на Хърватия и ние се гордеем с този договор и това, че той беше подписан по време на нашето председателство. Също така, отворихме редица глави по преговорите с Исландия. Успяхме да съгласуваме с европейките държави, двадесет и седемте такива по отношение на положителната програма по отношенията между Европейския съюз и Турция. Успяхме да гарантираме, също така и напредък по отношение на европейската интеграция на държавите от Западните Балкани.
Нашето председателство активно участва и в аспектите на миграционната политика, обсъждането на външните аспекти, както по отношение на източните, така и по отношение на южните държави. Ние работихме в партньорство с Армения. Постигнахме едно споразумение, подписахме едно споразумение за партньорство, което беше необходимо в резултат на последиците от Арабската пролет. Също така ние стимулирахме приключването на диалога по миграцията, мобилността и сигурността с Тунис и Мароко.
Няма да влизам в допълнителни подробности, но можем да кажем, че успяхме да подобрим сътрудничеството между различните европейски институции и се надяваме това да бъде продължено от нашите партньори в рамките на тройното председателство.
Председател Доброслав Димитров: Благодаря, господин Хенсел. Преди да направя няколко коментара, бих искал преди да отворя дискусията за въпроси и коментари на останалите колеги, да дам думата на господин Иванов, от Министерството на външните работи. Заповядайте.
Господин Руси Иванов: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател. Уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представителства. Ваши превъзходителства.
Позволете ми, първо да поднеса извиненията на министъра на външните работи Николай Младенов, който не можеше физически да бъде на това заседание, тъй като му предстои пътуване в чужбина. Същевременно, бих искал да отбележа, че преди два дена министър Младенов взе участие в тържественото представяне на приоритетите на Кипърското председателство и направи обстойна оценка и изрази вижданията на българското правителство по целите и задачите, набелязани от кипърското председателство.
Тъй като Негово превъзходителство посланик Амвросиу представи пред вас онези цели и задачи, които си е поставило председателството, аз няма да се спирам в подробности на тях. Позволете ми само да отбележа два - три особено важни момента.
Преди всичко Кипърското председателство е изправено пред тежката задача да приключи преговорите по Многогодишната финансова рамка. За България това е изключително важна цел от задачите на председателството, тъй като това засяга не само значението на кохезионните средства за нашата страна, но и поради факта, че България за първи път ще участва активно и равнопоставено в изработването на европейския бюджет.
Благодарение на усилията на Датското председателство и на колегите от Дания беше направена рамката на преговорите, но сега предстои изключително трудната, във всеки случай, не лека задача тези преговори да бъдат доведени до край.
Вторият момент, който искам да подчертая е, че кипърското председателство, началото на това председателство съвпадна с един изключително активен период в дискусиите за бъдещото на икономическия и валутния съюз. въпроси, които засягат пряко бъдещето на самия Европейски съюз. Заключенията на последния Европейски съвет поставиха началото на една сложна и също така трудна дискусия относно това кои елементи следва да залегнат в този механизъм - общ, финансов, икономически механизъм, който да помогне на държавите-членки заедно да излязат от кризисното развитие. Има много въпроси. Ще има много противоречия, много сблъсъци дали да има общ банков надзор, дали той да бъде ограничен само в рамките на еврозоната или не, дали да има обща схема за гарантиране на влоговете, как да се въведат общи регулации за банковата система. Това са въпроси, на които предстои да бъдат дадени отговори. Няма да ви занимавам с това, вие сте добре запознати.
Другите по-важни елементи, които България ще следи особено внимателно, това е в областта на енергетиката, стремежът към постигане на либерализация на европейския енергиен пазар, това са въпросите на развитие, по нататъшно развитие на цифровата търговия, въпросите свързани с постигането на споразумения за свободна търговия с партньорите на Европейския съюз, в Латинска Америка, в Канада, в Азия, които са също така важни мерки за растеж. Въпросите свързани с преодоляване на административната тежест и пречките за малките и средни предприятия, както и новите източници на финансиране за тези малки и средни предприятия, как да бъдат те осигурени с достатъчно средства за своята дейност.
И накрая ми позволете да поставя два въпроса, които не са пряко залегнали в основните цели и задачи на председателството, но те засягат много непосредствено нашата страна. Благодарение на нашите полски приятели и колеги беше намерен един компромис за присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство. Ние се надяваме много през септември да се стигне до такова положително решение. Разбира се, предстои първо проверката на юлския доклад, в който ще направи оценки на постигнатото от България в рамките на механизма за сътрудничество и оценка. Това е вторият аспект, който искам да засегна. Надяваме се на основата на един, като цяло положителен доклад България да може да постави пред своите европейски партньори въпроса за бъдещото на този механизъм, как постепенно да се намери начин за приключване и излизането от този механизъм.
Това са въпросите, които бих искал да спомена. Благодаря ви за вниманието.
Председател Доброслав Димитров: Благодаря, господин Иванов. Спестихте ми да правя какъвто и да било коментар. Общо-взето това са нещата, на които щях да обърна внимание. Те са в едно изречение - Шенген, механизъм, финансовата рамка, която касае общо Съюза, но, разбира се, и локално България и енергийната сигурност, в която обаче един въпрос не конкретно заключен в последните шест месеца, но от стратегическо значение за сигурността на Европа като цяло.
Колеги? Господин Лютфи, заповядайте.
Господин Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин председател. Ваши превъзходителства, посланиците на Полша, Дания и на Република Кипър. Уважаеми господин Руси Иванов. Уважаеми колеги.
Както казах преди малко, за нас тази среща е изключително важна и аз предлагам тя да се превърне в една работна среда, в една дискусия, с оглед на това, което направиха председателство на Полша и Дания през втората половина на миналата година и сега на Дания до 1 юли, и това, което предстои да направи Кипър като председател на Европейския съвет.
Ще започна от това, първо да изкажа благодарност за експозетата на тримата посланици и стореното от Полша и Дания, наистина заслужава респект и наистина, то беше в посока на консолидирането на Европейския съюз и на търсене на пътища за излизане от кризата. За съжаление, кризата се оказа доста жилава и здрава. Явно е, че трябва да бъдат впрегнати допълнителни усилия от всяка една държава-членка на Европейския съюз. Това значи, че ние трябва да се обърнем и към нашите собствени ресурси като общества, и като Европейски съюз като цяло.
Разбира се, че трябва да се започне от финансовата рамка. Тя е базата върху, която ние ще правим реална политика. Става въпрос 2014 - 2020 година. Аз съм сигурен, че кипърското правителство ще положи усилия рамката да бъде изготвена, одобрена, съобразно трудностите, които Европейският съюз трябва да преодолее през следващите години. Това не е никак лесна работа. Кризата, която разтърси Гърция и онова, което се задава в Италия, в Испания, Португалия, в Ирландия и в някои други страни, трябва да се вземат много сериозни мерки, с оглед своевременно да бъдат стопирани, ако това е възможно.
Посланикът на Кипър, аз слушах неговите четири приоритета като председател, които изложи пред нас. Много са претенциозни, добре звучат, но трудно постижими, според мен, в рамките на тази криза. Съгласен съм с финансовата рамка, това ще стане. Екологията трябва да се пази, трябва да водим обща европейска политика по екологията, проблем няма. Нека да дойдем до проблема за по-социална политика на европейските граждани. Какво значи това? Европейският гражданин, в това число и българският, трябва да живее толкова добре, колкото живее и френският, и германският, кипърският и датският. Дали това е възможно? Вие казвате по-ефективно и здравеопазване, което може да бъде използвано от всеки европейски гражданин. У нас имаме проблеми, у нас все още не е така. Или, искам да кажа следното, в тези двадесет и седем държави стандартът на живот е различен. И когато се готви тази рамка трябва да се има това предвид. Ако средната заплата в една Дания е 2 000 евро, то в страните от Централна и Източна Европа не е така. И от тук идва и големият проблем. България е сочена за пример по отношение на това, че ние сме най-дисциплинираните по отношение на своя дефицит, но това не ни прави по-добри, по-добър живота на българския народ. Затова и разбира се, тук вие говорите за малките и средни предприятия. Аз мисля, че когато тези теми се дебатират на масата на Европейския съвет, всяка държава трябва да изложи своите проблеми. Тази криза в Европа доведе до това, че в нашата страна малките и средни предприятия да изпитат на гърба си най-тежко кризата. И вие като наблюдатели и представители на вашите държави сте свидетели и виждате това нещо.
Затова Външно министерство и нашето правителство, тези проблеми да не бъдат дискутирани в общия контекст, би следвало да се търси правото на всяка държава, като част от Европейския съюз да достигне онези равнища и да ползва бюджета 2014 - 2020 година толкова ресурси, за да може наистина да започне оздравяването на Европейския съюз страна по страна и накрая като цяло. Това е изключително важно. И аз мисля, че вие ще се съгласите с мен, само по този начин ще се постигне, както казахте и вие - социалната кохезия. Социалната кохезия е това достъпно здравеопазване на всички европейски граждани, в това число и на българския гражданин.
Приветствам ви и за последния приоритет - Европа по-близка до света. Ок, много добре звучи, да стане по-силен фактор, един от полисите на глобализацията. Много добре. Активна работа на външнополитическите структури на Европейския съюз - много добре.
Добросъседството. Добросъседството, разбира се е много важно, то дори е един от критериите, за да стане една държава, страна-член на Европейския съюз, но добросъседнството трябва да стане по-ефективно. Не е проблем да работим за липса на проблеми между съседите, а трябва да работим за разширяване и активизиране на добросъседските взаимоотношения, с оглед укрепването на доверието, мира и сигурността и приносът за по-активно икономическо взаимоотношение. Това е целта, според мен. И разбира се, считам, че Кипърското председателство добре е преценило, че политиката на отворени врати на Евросъюза трябва да продължи с приемането на страните Хърватска вече с единия крак е в Европейския съюз, а също така, моля?
Господин Димитър Чукарски: И с двата крака е вътре.
Господин Юнал Лютфи: С двата ли е? Добре. Също така и с другите държави от Западните Балкани. И второ, тук искам да поставя един въпрос. Турция беше заявила, че по време на Кипърското председателство ще намали или ще замрази своите отношения с Европейския съюз. Това как ще се отрази на диалога Европейски съюз - Турция и на процеса на водене на преговори на Република Турция за пълноправното и членство в Европейския съюз. Аз мисля, че Европейският съюз трябва да намери онзи механизъм, да намери баланса, да продължи диалога Турция - Европейски съюз и същевременно Кипър да си остане председател на Европейския съюз в следващите шест месеца.
Благодаря ви.
Председател Доброслав Димитров: Благодаря, господин Лютфи. Господин Лаков заяви желание.
Господин Венцислав Лаков: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин председател. Ваши превъзходителства. Уважаеми колеги. Уважаеми гости.
От името на партия Атака искам да изразя огромното ни задоволство по повод настъпилото вече председателство на Кипър. Искам да подчертая, че партия Атака изцяло подкрепя това председателство и то защо? Защото за първи път откакто България е член на Европейския съюз имаме за председател държава, която има сходните на България проблеми, и която търси правилният изход за решаването на проблемите в общоевропейски и в национален план. В този смисъл ние напълно споделяме изразеното виждане на президента Кипър Димитрис Христофиас пред Европейския съюз, че Турция има експанзионистична политика по отношение на Република Кипър. Това се споделя напълно от партия Атака. Нещо повече, нашият председател, господин Волен Сидеров, наскоро преди няколко дни се завърна от Прага където интерпарламентарната православна асамблея гласува една резолюция по отношение на Фамагуста, за това, че Фамагуста трябва да бъде върната и отново да стане град, а не да е мъртъв град както е в момента. Напълно подкрепяме и тази резолюция, която беше подкрепена от българската делегация, благодарение на партия Атака.
Особено сме впечатлени от идеята, изразена от господин Амвросиу, че Европа трябва да бъде по-близо до гражданите и визията как да бъде реализирано това. За същото нещо се бори и партия Атака, защото ние също считаме, че в момента Европа е прекалено бюрократизирана и това не се отразява по никакъв начин положително на всички граждани на Европейския съюз. Особено сме впечатлени, също така от заявената позиция, че неолибералната икономическа политика, която до момента беше водена в Европейския съюз не води до нищо добро. Смятаме, че трябва да се сложи край на подобна политика, да се търсят други варианти, така че народите да се развиват и да имат възможност за растеж, а не това да става за сметка на едни или други народи, тоест големите да имат по-големи шансове за развитие, малките като нашият и Кипър имат по-малки шансове. В този смисъл напълно споделяме, че това, което заяви президентът Христофиас е, че до момента неолибералния пазар е бил без социален контрол, без надзор и той се е провалил, защото свободната пазарна икономика е едно нещо, а безнаказаността на пазарите е съвсем друго нещо. Цитирам дословно това, което кипърският президент е заявил пред Европейския съюз. Затова изцяло подкрепяме, надяваме се, че проблемите и предизвикателствата, които Кипър си поставя за времето на своето председателство ще срещнат подкрепата и на останалите европейски държави. Ние от своя страна като партия в българския парламент ви уверяваме, че сме напълно готови да работим и да подкрепим всяка инициатива, която ще е от полза за бъдещето на Европа.
Благодаря ви за вниманието.
Председател Доброслав Димитров: Благодаря, господин Лаков. Господин Чукарски.
Господин Димитър Чукарски: Благодаря. Уважаеми господин председател. Уважаеми посланици. Ваши превъзходителства.
Аз благодаря за възможността да проведем днешната среща и днешния дебат. То едва ли е дебат, тук повече има декларации от наша страна, но факт е, че откакто провеждаме тези срещи Европа се намира в една перманентна икономическа криза. Една ситуация, в която нещата до голяма степен ние очакваме да се променят към по-добро, а те влизат в една доста непредвидима обстановка.
Това, което аз бих искал да помоля Кипърското председателство чрез посланика, господин Амвросиу е наистина, въпреки тези приоритети, които са сложени и заложени, да намерим по някакъв начин местенце и за уреждане на това към което ние се стремим и което беше представено от директора на Европейската дирекция във Външно министерство, господин Руси Иванов, а именно решаването на един български, наш приоритет, свързан с членството ни в Шенген.
Факт е, че ние имаме повече от година - 13 месеца решение на Европейския парламент, което подкрепя нашето и на Румъния членство. Факт е обаче, че имаме страни-членки, които по една или друга вътрешна причина, тя остана само една държава, блокира нашето членство в Европейския съюз. От друга страна, аз бих искал да използвам думите на господин Иванов, за да поставя темата за така нареченото либерализиране на европейския енергиен пазар, какво би донесло и в какво се състои то. Ако примерно регулаторните органи не се намесват на енергийния пазар, аз смятам, че това не е правилната позиция. Ако говорим за това да премахнем енергийната зависимост, аз смея да кажа, че тази енергийна зависимост до голяма степен вече е преодоляна, защото "Газпром" присъства на европейския пазар с 24 % от всичките доставки на газ, които са в Европа, в Европейския съюз.
Така че, това което ние бихме искали да акцентираме, или аз поне смятам, че е важно за нас по време на Кипърското председателство е да съумеем, Европейският съюз, особено страните, които са част от Еврозоната, ние с Кипър не сме, а и Дания, да успеем да направим необходимото, а и Полша не е, абсолютно, да успеем да направим необходимото, за да дадем чрез единната европейска валута, послание за стабилност на европейския континент, защото европейският континент има нужда от реални инвестиции в реалния сектор, а именно в производството, за да могат да се създават и работни места, за да може да бъде решен проблемът и с непрекъснато нарастващата младежка безработица. Аз съм убеден, че господин Амвросиу както и останалите преди него председатели на Европейския съюз, посланиците на Дания и Полша ще бъде изключително ефективен, защото той е диалогичен човек и смятам, че в българския парламент, особено в нашите две комисии, винаги ще имате едни партньори, които биха искали да помогнат затова Европа да върви единна, напред към преодоляване на кризата.
Благодаря ви.
Председател Доброслав Димитров: Благодаря, господин Чукарски. Господин Амвросиу, заповядайте.
Н. Пр. г-н Ставрос Амвросиу:Бих желал да ви информирам всички членове на тези две комисии, че присъединяването на България и Румъния към Шенген е също наш приоритет. Но нека да ви информирам, също така, че преди 20 дни в Брюксел нашият министър на правосъдието и вътрешните работи имаше среща с вашия министър Цветанов и неговия румънски колега, на които също даде уверение, че се надяваме и ще работим до септември да бъде постигнат положителен резултат в тази насока.
Благодаря.
Председател Доброслав Димитров: Благодаря. Други включвания ще има ли? Няма. Чудесно. Тъй като знам, че посланиците бързат, аз ще дам думата на последния, заявил желание - госпожа Панайотова. Заповядайте.
Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги. Уважаеми посланици.
За мен е удоволствие да имаме възможността да бъдем заедно днес. Мисля, че тази тройка председателство е изправена пред много предизвикателства, но мисля, че и съумява в рамките на всеки шест месеца да генерира нови и нови решения на създадените трудности, пред които са изправени страните-членки на общността.
Бих искала наистина да поздравя Негово превъзходителство Янсон за активното Датско председателство, господин Хенсел също така, защото пък те вдигнаха летвата като първи в Тройката. Пожелавам искрен успех и на Кипърското председателство и в лично качество на господин Амвросиу като представител на Кипър за България.
Това, което нашата комисия подготвя в момента е един шестмесечен доклад в рамките на Датското председателство какво сме направили като съвместни инициативи, така че съвсем скоро на вашето внимание ще бъдат изпратени именно инициативите и становищата на Комисията по европейски въпроси в парламента и разбира се, на другите ресорни комисии, с които съвместно сме взимали тези решения и на Народното събрание като цяло.
Аз мисля, че в кратко резюме господин Иванов засегна българската позиция по четирите приоритета, които господин Амвросиу очерта за рамките на Кипърското председателство. Това, което аз бих искала да споделя от гледна точка и на парламента е, че по отношение на Многогодишната финансова рамка ние ще продължим активно, успоредно да водим неформалния политически диалог с европейските институции и да отстояваме позицията за запазване на нивата на финансиране за кохезионната политика и общата селскостопанска политика. И също така, за нас е много важно опростяването на процеса на изпълняване на Многогодишната финансова рамка, именно намаляване на бюрократичната тежест и всички процедури, които възпрепятстват до голяма степен и в момента бенефициентите.
По отношение на фискалната консолидация, това което искам да споделя с вас, вчера отново на съвместно заседание имахме възможността да ратифицираме чл. 136, с който знаете, че се създава европейския механизъм за стабилност. Защото България макар, че не е страна в Еврозоната, ние желаем наистина да се включим към общите усилия за стабилизиране на еврото, тъй като не можем да бъдем безразлични към това, което се случва в Общността. Договорът за фискална стабилност, така нареченият Фискален пакт, също предстои да бъде ратифициран от нас.
По отношение на създаването на растеж и заетост, генерирахме становище и за укрепване на потенциала на единния пазар и за младежката безработица, и за необходимостта от интегриран подход при осъществяване на политики и реформи в страните-членки.
Много близък до нас е и този четвърти приоритет, който Вие очертахте, именно доближаване на Европа до нейните съседи. И в тази връзка първо ние, в частност комисията, която отговаря и за контрола за европейските средства, отдаваме голямо значение на програмите за трансгранично сътрудничество като една основна предпоставка за свързаността на региона и една добра предпоставка, имайки физическата инфраструктура за преодоляване на редица стереотипи, които съществуват в Западните Балкани, и една добра възможност за социална-икономическа кохезия на региона и съответно просперитет и стабилност. В тази връзка, ние активно участвахме, в рамките на Датското председателство и като домакин, именно на хърватския парламент, на неговия председател и единодушно съумяхме да ратифицираме Договора за присъединяване на Хърватия.
И в заключение, това което и господин Иванов и всички колеги в рамките на дискусията споделиха, именно присъединяването към Шенген и механизма за сътрудничество и оценка, това си остават двата основни приоритета, специално в контекста на България. В началото всички се съмняваха, че след Полша трудно ще може Шенген да се запази като приоритет, именно за страните от Централна и Източна Европа, но това беше опровергано в рамките на Датското председателство и се надявам наистина процесът да приключи в рамките на Кипърското, успешно и за България, и за нашата съседка - Румъния.
И за нас, в заключение, наистина много важно, след юлския доклад на Европейската комисия, механизмът, който съществува в момента за страната ни, да се акцентира повече върху сътрудничеството от тук нататък, а не върху проверката, защото България наистина направи много важни крачки и по отношение на изменение на законодателството, и по отношение на редица действия, предприети от изпълнителната власт, включително и от съдебната власт, макар че ми се иска с по-голяма динамика да се случват нещата.
Пожелавам ви от сърце едно успешно председателство и от страна, специално на нашата комисия, господин Амвросиу се подгответе, в рамките на тези шест месеца, господин Янсон е запознат, да бъдете често наш гост в рамките на заседанията.
Благодаря ви.
Председател Доброслав Димитров: Благодаря, госпожо Панайотова. Мисля, че с това се изчерпаха желанията за коментари или въпроси. Господа посланици, аз знам, че вие имате следващо мероприятие след малко, така че свършихме тъкмо навреме, направо да тръгнете натам. Ако имате желание да направите коментари, имате тази възможност. Няма. В такъв случай и от мое име успешно председателство. Благодаря ви, че бяхте и подкрепа, която последователно сте изразявали към нас. Ще ви пожелая приятен ден. Господин Амвросиу, Янсон, Хенсел, благодаря ви отново. Господин Иванов от Външно министерство, благодаря за участието.
Госпожо Панайотова, заповядайте.
Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, господин председател. На колегите от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове пожелавам приятен ден, защото ние продължаваме само с Комисията по външна политика и отбрана.
Заседанието беше закрито в 15:30 часа.
Председател на Комисията по
европейските въпроси и контрол
на европейските фондове:
Моника Панайотова
№ 104
На 5 юли 2012 година се проведе редовно заседание на Комисията по външна политика и отбрана.
Заседанието беше открито в 14:20 часа и ръководено от председателя на комисията господин Доброслав Димитров при следния
Дневен ред:
1. Представяне програмата и приоритетите на Кипърското председателство на ЕС.
2.Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ) и Република България относно таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата, № 202-02-24, внесен от Министерски съвет на 26. 06.2012 г.
3.Проект за решение за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България през 2011 г. (поверителен), № 202-00-26, внесен от Министерски съвет на 01.06.2012 г.
4.Законопроект за утилизирането (освобождаването) на боеприпасите, № 254-01-67, внесен от волен Николов Сидеров, Павел Димитров Шопов, Венцислав Асенов Лаков, Станислав Тодоров Станилов и Десислав Славов Чуколов на 12.06.2012 г.
Гости и докладчици на заседанието бяха:
• Н. Пр. г-н Ставрос Амвросиу, извънреден и пълномощен посланик на Република Кипър
• Н. Пр. г-н Коре Янсон, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Дания
• Н. Пр. г-н Лешек Хенсел, извънреден и пълномощен посланик на Република Полша.
Министерство на външните работи:
-Руси Иванов, генерален директор по европейските въпроси
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
-Диян Динев, генерален директор на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”
-Венцислав Марков, финансов директор на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”.
Държавна комисия по сигурността на информацията:
-Цвета Маркова, председател
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.
Председател Доброслав Димитров: Добър ден, колеги. Мисля, че имаме вече кворум и от двете комисии, така че можем да започнем днешното съвместно заседание на Комисията по външна политика и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Ще подложа на гласуване проекта на дневен ред, като този на Външната комисия е по-дълъг, а с Комисията по европейските въпрос ще сме заедно само по първата точка, но така или иначе ще го прочета целия.
Първа точка - Представяне програмата и приоритетите на Кипърското председателство на ЕС.
Втора точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ) и Република България относно таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата, № 202-02-24, внесен от Министерски съвет на 26.06.2012 година.
Трета точка - Проект за решение за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България през 2011 г. (поверителен), № 202-00-26, внесен от Министерски съвет на 01.06.2012 година.
Четвърта точка - Законопроект за утилизирането (освобождаването) на боеприпасите, № 254-01-67, внесен от волен Николов Сидеров, Павел Димитров Шопов, Венцислав Асенов Лаков, Станислав Тодоров Станилов и Десислав Славов Чуколов на 12.06.2012 година.
Моля всички, които са "за" така представения дневен ред от външната комисия, да гласуват. Всички са "за", няма "против" и "въздържали се".
От европейската комисия за точка първа, в която ще участват, да гласуват. Всички са "за". Няма "против" и "въздържали се". Приема се така представения дневен ред. И преминаваме към първа точка, за която с нас са Н. Пр. г-н Коре Янсон, извънреден и пълномощен, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Дания, Н. Пр. г-н Ставрос Амвросиу, извънреден и пълномощен посланик на Република Кипър и Н. Пр. г-н Лешек Хенсел, извънреден и пълномощен посланик на Република Полша. От страна на Министерството на външните работи - господин Руси Иванов, генерален директор по европейските въпроси.
Това изслушване на всеки шест месеца стана традиционно. И докато първите няколко пъти обръщахме внимание на това колко е решителен моментът, кой поема председателството в този момент е важно, тъй като има предизвикателства и така нататък и така нататък, вече няколко години по-късно то стана по-скоро традиция и нормално състояние да сме в криза и в тежък момент, така че дори няма да обърна внимание на решимостта на момента, тъй като вече стана по-скоро нормално състояние на Съюза. Това не означава, че задачата пред следващото председателство не е също така отговорна и голяма, както преди.
Първо смятам да дам думата на господин Янсон, като представител на досега председателстващата страна, след това на бъдещата страна - Кипър. Така че, господин Янсон, заповядайте, имате думата.
1.Представяне програмата и приоритетите на Кипърското председателство на ЕС.
Н. Пр. г-н Коре Янсон: Благодаря много, господин председател. Госпожо председател. Много благодаря за това, че ме поканихте тук, да направя един отчет за нашето председателство на Дания. Това беше нашето седмо председателство на Европейския съюз, така че ние и преди сме минавали през такова нещо.
Над 250 конкретни резултата бяха получени по време на нашето председателство, което укрепиха икономическия и финансов контрол, капиталовите изисквания към банките, по-ниските цени на роуминг услугите и новата директива за енергийна ефективност, която спестява 70 % от европейската енергия. До 2020 година ние също така подготвихме преговорите със Сърбия и открихме преговорите с Черна гора.
Европейският съвет прие през март Фискалния пакт. Може би вие си спомняте, че две страни решиха за момента да останат извън него, това бяха Обединеното Кралство и Чехия. Фискалният комплект представлява един основен инструмент в европейското сътрудничество. Чрез него държавите-членки се ангажират да въвеждат национално законодателство, което ще съхранява баланса на националните бюджети и ще поддържа реда в икономиката. Това е нещо, от което ние всички сме заинтересовани и то ще ни позволи да осигурим стабилно икономическо развитие в Европа.
Последните две години бяха години на икономически растеж и заетост. В нашите икономики ние изпитваме засилващата се конкуренция на новия развиващ се свят в глобалния пазар. По тази причина, председателството още в началото реши, че трябва да работи за растежа, който да бъде в центъра на европейската програма. На нас са ни нужни както консолидация, така и растеж, които да осигурят стабилни икономики, стабилни структурни реформи и създаване на нови работни места.
Никой в Европа, разбира се, не е срещу растежа. И предизвикателството е в това да се създава такъв растеж, при който континентът да не изпада в по-големи трудности. Тоест, ние трябва да осигурим отговорен растеж и именно за такъв растеж трябва да преговаряме. Ние сме уверение, че ние ще приключим нашето председателство на 28 - 29 юни с приемането на пакета за растеж и заетост. Този пакет е 20 милиарда евра и той ще бъде основният принос на Датското председателство при закриването му.
Датското председателство също положи много усилия за преговорите по отношение на многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014 - 2020 година. Въпреки, че тези преговори няма да бъдат приключени до влизането на Кипърското председателство, но ние направихме така, че да имаме вече готовност в такива области като образование, иновации и изследователска работа. Тези три области ще допринесат най-много за ускоряването на растежа и на просперитета в Европа. И това аз смятам, че е една от големите работи, които трябва да бъдат финализирани от Кипърското председателство.
И казвайки това, аз искам да поздравя моя колега, който поема сега тази огромна задача и председателство на Европейския съюз като такова. Искам да пожелая на него и на неговата страна успех в това начинание.
Председател Доброслав Димитров: Господин Лютфи, заповядайте.
Господин Юнал Лютфи: Процедурно предложение. Според мен, на това заседание, изключително важно заседание, трябваше да присъства министърът на външните работи. Тук присъстват трима посланици, на три държави - на Полша, на Дания и сега на новата държава, която ще бъде председател за следващите месеци. Нямам нищо против господин Русев, познавам господин Русев от 30 години, той е добър дипломат, директор, но проблемът, който обсъждаме е от изключително важна политическа гледна точка. Затова смятам, че трябваше тук да присъства и ако може да се обадим министърът да дойде и да продължим нашата работа.
Председател Доброслав Димитров: С огромно удоволствие бих изчакал да дойде господин министърът, но той не е в страната. Проблемът е, че го няма. Така че, не е от липса на желание или уважение от страна на министъра на външните работи, просто - невъзможност.
Благодаря, господин Янсон. Сега бих искал да дам думата на Н. Пр. г-н Амвросиу, който вече официално носи тежестта на Европейския съюз. Заповядайте.
Н. Пр. г-н Ставрос Амвросиу: Господин Димитров, госпожо Панайотова. Много ви благодаря за поканата да дойда тук на тази среща, да ви представя приоритетите на Кипърското председателство, на Съвета на Европейския съюз през следващите шест месеца.
Уважаеми членове на Комисията по външна политика и по Европейски въпроси в Народното събрание на България. Мотото на нашето председателство е "Да работим за по-добра Европа". Европейският съюз трябва да излезе по-силен от сегашната икономическа криза и да възстанови мястото си на международната арена. Днес повече от всякога преди е необходимо по-нататък да се задълбочи европейската интеграция, да се усили социалното сближаване и да осигурим по-добро качеството на живот. Мерките на затягане на коланите са важни, за да се възстанови увереността на пазарите и да се осигури стабилност, но в същото време е нужно да се вземат активни мерки за растеж и заетост. Съюзът трябва да бъде по-близо до своите граждани и да си комуникира с тях. В същото време той трябва да засили своята международна роля и да бъде по-близо до своите съседи.
Движещите сили на основните реформи трябва да бъдат основните принципи и ценности на съюза. Кипърското председателство, на базата на тези ценности ще работи за по-добра Европа, което означава Европейският съюз, който е по-релевантен за гражданите си и за света. И по-ефективна Европа, която допринася за устойчив растеж, социална кохезия и създаване на работни места чрез ефективна и интегрирана политика. Европейски съюз, който да работи на базата на принципа на солидарността, която да е ангажиран с по-добро бъдеще. Всички усилия ще бъдат насочени към по-добра Европа за младите поколения.
По време на своето председателство Кипър ще работи по въпросите на европейската програма, такива като многогодишната финансова рамка за периода до 2020 година. Тази рамка е възможност да се споразумеем за един бюджет, който ще допринесе за растежа и за устойчивото развитие да насърчим ефективните политики, да увеличим конкурентността на Европейския съюз и да създадем повече работни места. Нужно е да се идентифицира и да се изведат на преден план елементите на растежа, във всички политики. Да работим за по-добра политика.
Кипърското председателство ще има четири основни приоритета. Европа - по-ефективна и устойчива. Целта ще бъдем да насърчим ефективни политики, които ще доведат до по-ефективно управление, което да трасира несигурността и нестабилността породена от кризата. Преговорите за финансовата рамка за периода до 2020 година ще бъдат основен приоритет на Кипърското председателство. Председателството ще работи за финализация на преговорите и за сключване на един справедлив и ефективен бюджет за подкрепа на растежа и заетостта. ще се набляга на качеството на разходите, така че политиките и програмите, които да се финансират да бъдат политика с реална европейска придадена стойност.
Синергиите са от основно значение за националните политики. В това отношение председателството също ще се стреми да постига възможно най-голям напредък в преговорите по законодателната рамка на политиките като обща селскостопанска политика, кохезионната политика, политиката за изследователска и иновационна дейност, както и финансовите програми в различните секторни политики.
Следвайки заключенията на Европейския съюз от февруари 2012 година, нашето председателство ще се фокусира и върху енергийната политика. Трансевропейските мрежи по транспорта, телекомуникациите, енергетиката и механизмът за свързване на Европа са от висок приоритет за нашето председателство, както и подобряването на инфраструктурата, усилването на икономическото, социалното и териториалното обвързване на държавите-членки. Ние също така ще работим за устойчиво развитие.
В светлината на Стратегията Европа 2020 и зеления растеж, ние ще работим за устойчиво управление на ресурсите, особено на водата. Съществено важно е европейските политики по промяната на климата, околната среда и енергетиката да се осъществяват по един интегриран начин, така че да имаме и интегрирана морска политика, която да адресира основните промени.
На второ място, говорим за една Европа, чиято икономика действа по-добре и която е базирана на растежа. Икономическата криза подчерта отново необходимостта за по-голяма ефективност на политиките и мерките, които се прилагат на ниво Европейски съюз, подходът към възстановяване на европейските икономики трябва да се базира както на фискална консолидация, така и на едно устойчиво икономическо развитие, претворено в различни мерки.
Нашето председателство ще работи по новата рамка на икономическо управление, както и по засиления бюджетен контрол, за да осигурим фискалната стабилност. От особено значение също така е регулаторната рамка върху финансовите услуги да бъде засилена посредством въвеждането на мерки за по-добра прозрачност на пазара, за защита на потребителите и инвеститорите, както и за ефективно управление в ситуации на икономически кризи. Нашето председателство, също така ще обърне особено внимание на задълбочаването на единния вътрешен пазар чрез популяризирането на съответните инициативи, които се фокусират, особено върху ролята на малките и средни предприятия. Засилването на единния пазар е важен елемент за стимулирането на икономически растеж и за напредването за развитието на европейската икономика.
Трети наш приоритет - Европа, която е по-близо до своите граждани, която отговаря на техните нужди със солидарност и социална кохезия. Нашето председателство ще работи така, че Европа да стане по-близка до нейните граждани, като фокусът ще бъде върху заетостта сред младежта и основна цел ще бъде повишаването на равнищата на заетост в целия Съюз. Ще се фокусираме върху изграждането на практическо сътрудничество между държавите-членки, с цел защита на правата на тези, които се нуждаят от международна защита и това ще бъде постигнато чрез създаването на една обща, единна европейска система за даване на убежище.
Ние, също така ще работим с въпроси, свързани с по-доброто здраве на европейските граждани, ограничаването на бедността, превенцията на различните заболявания. Въпроси, свързани с образованието и културата, също ще бъдат в центъра на нашето внимание. Също така, ще се опитаме да стимулираме масовото посещаване на училища, осигуряването на по-качествено образование и обучение, за да се отговори на нуждите на пазара на труда.
В допълнение, новата правна рамка за защита на личните данни също ще бъде приоритет на нашето законодателство.
Четвърта група приоритети сме нарекли "Европа в света, по-близка до своите съседи". Нашето председателство ще работи тясно с върховния представител на Съюза за въпросите на външните работи и сигурността, както и със службата за международна дейност на Европейския съюз, които отговарят за външната политика, както и за сигурността, като ще се опитаме да гарантираме плурализъм и многослойни отношения с множество държави в рамките на нашата политика за добросъседство.
Нашето председателство също така ще работи по процесите, свързани с разширяването на Съюза и за стабилизирането на сигурността на храните, с акцент върху целите за развитие. Нашето председателство ще положи усилия именно в тези насоки.
Благодаря за вашето внимание.
Председател Доброслав Димитров: Бих искал да направя няколко коментара, но преди това ще попитам господин Хенсел дали би желал да добави нещо. Не е задължително, но все пак. Може и за Европейското първенство по футбол.
Н. Пр. г-н Лешек Хенсел: Уважаеми господин председател. Госпожо председател. Тъй като сме се събрали тук заедно като представители на държавите, които последователно поеха председателството на Съвета на Европейския съюз, може би е хубаво сега да си припомним постиженията на полското председателство, които всъщност вече са на една година, тоест ние бяхме председатели преди нашите датски колеги. Измина почти една година.
Много накратко ще подчертая някои неща. Разбира се, няма да говорим и з Евро 2012. Смятам, че това беше едно първенство, което пожъна изключителен успех и не само от гледна точка на спорта като такъв.
Кои са основните постижения на Полското председателство на Съвета? На първо място, приемането на антикризисните мерки, този така известния пакет от шест групи мерки. Също така започнахме дискусията във връзка с икономическия растеж и задълбочаването на единния европейски пазар, която беше последвана успешно от нашите датски колеги. Започнахме преговорите относно финансовите перспективи за периода 2014 - 2020 година след успешно договорени компромиси, според които предложенията на Европейската комисия се превърнаха в основа на нашите разговори. Също така успяхме да популяризираме така наречената "Отворена Европа". Имахме източна партньорска среща на високо равнище, подписано споразумение с Русия, което заседание се проведе в Калининград. Също така започнахме преговори по търговски споразумения с Грузия и Молдова. Финализирахме и подписахме, от името на Европейския съюз, договора за присъединяване на Хърватия.
На следващо място искам да спомена усилията, които бяха положени за повишаване на сигурността на европейските граждани. Беше разширена програмата за изплащане на храни като помощи за най-бедните, както също така беше приет и редът за европейска защита в рамките на който се осигурява защита на жертви в рамките на целия Европейски съюз. Имахме, също така, успешно сътрудничество с други европейски институции, на базата на принципите включени в Лисабонския договор. Успяхме да проведем едно ползотворно сътрудничество с Европейския парламент, да засилим сътрудничеството си със Съвета по общи работи. Също така, работихме по смисъла на мандата на Европейската комисия да преговаря за газовите доставки.
Нека сега да кажем, че във времената на криза и несигурност гражданите очакват от властите да им гарантират стабилност и сигурност. В допълнение към икономическата сигурност наша цел беше също така да се подобни вътрешната сигурност в рамките на Съюза, личната сигурност, социалната сигурност, сигурността на храните и на енергийните източници. Имаше полско предложение да се създаде едно външно измерение на европейската енергийна политика, което беше прието от Съвета по енергетика. Постигнахме споразумение с Азербайджан и Туркменистан за изграждането на транскаспийска инфраструктура за пренос на газ.
Сега, по линия на приоритета "Отворена Европа" в една стабилна среда. Нашето председателство беше вдъхновено от идеята за Отворена Европа. Полското председателство поднови и засили предложението на Европейския съюз към държавите от Югоизток, държавите-съседки, също така беше постигнат напредък по отношение на подписването на Споразумение за свободна търговия с Украйна. Бяха отворени преговори с Грузия и Молдова. Полското председателство реши, също така, да насочи допълнителни средства до 2013 година в подкрепа на демокрациите както в региона, така и в съседните държави.
По отношение на Източното партньорство имаме някои важни изводи, които сме направили в тези трудни времена. Изводът е, че е необходимо допълнително да се засилят икономическите връзки и постепенно да бъде въведен безвизов режим за държавите-партньорки. Не сме забравили и за южните държави. Полша беше държавата инициатор на създаването на фондацията за демокрация и ние очакваме, че наш представител ще бъде назначен като изпълнителен директор за първия мандат на тази фондация.
Сега, по отношение на тройната инициатива от Ваймар. Финансовите ограничения във времена на криза, както и революцията в Либия подчертаха необходимостта от по-тясно сътрудничество между държавите-членки в областта на сигурността и отбраната. В този контекст трябва да разглеждаме скорошните визити на три министри на външните работи в Бейрут и в Багдат по темите, свързани със ситуацията в Либия. Това, което имам предвид е посещението на полския, шведския и българския министри.
Друго нещо, което трябва да подчертаем, е че беше подписано споразумение относно трансграничния трафик, обхващаш Калининград и няколко полски региони, който беше подписан в Русия на 14 декември. Полското председателство постигна консенсус и по отношение на разрастването. По време на нашето председателство Европейския съюз беше насочван под мотото на солидарността и ние действахме смело, но много предпазливо. Нашето председателство също така успя да финализира текстовете по различни части от Договора за присъединяване на Хърватия и ние се гордеем с този договор и това, че той беше подписан по време на нашето председателство. Също така, отворихме редица глави по преговорите с Исландия. Успяхме да съгласуваме с европейките държави, двадесет и седемте такива по отношение на положителната програма по отношенията между Европейския съюз и Турция. Успяхме да гарантираме, също така и напредък по отношение на европейската интеграция на държавите от Западните Балкани.
Нашето председателство активно участва и в аспектите на миграционната политика, обсъждането на външните аспекти, както по отношение на източните, така и по отношение на южните държави. Ние работихме в партньорство с Армения. Постигнахме едно споразумение, подписахме едно споразумение за партньорство, което беше необходимо в резултат на последиците от Арабската пролет. Също така ние стимулирахме приключването на диалога по миграцията, мобилността и сигурността с Тунис и Мароко.
Няма да влизам в допълнителни подробности, но можем да кажем, че успяхме да подобрим сътрудничеството между различните европейски институции и се надяваме това да бъде продължено от нашите партньори в рамките на тройното председателство.
Председател Доброслав Димитров: Благодаря, господин Хенсел. Преди да направя няколко коментара, бих искал преди да отворя дискусията за въпроси и коментари на останалите колеги, да дам думата на господин Иванов, от Министерството на външните работи. Заповядайте.
Господин Руси Иванов: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател. Уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представителства. Ваши превъзходителства.
Позволете ми, първо да поднеса извиненията на министъра на външните работи Николай Младенов, който не можеше физически да бъде на това заседание, тъй като му предстои пътуване в чужбина. Същевременно, бих искал да отбележа, че преди два дена министър Младенов взе участие в тържественото представяне на приоритетите на Кипърското председателство и направи обстойна оценка и изрази вижданията на българското правителство по целите и задачите, набелязани от кипърското председателство.
Тъй като Негово превъзходителство посланик Амвросиу представи пред вас онези цели и задачи, които си е поставило председателството, аз няма да се спирам в подробности на тях. Позволете ми само да отбележа два - три особено важни момента.
Преди всичко Кипърското председателство е изправено пред тежката задача да приключи преговорите по Многогодишната финансова рамка. За България това е изключително важна цел от задачите на председателството, тъй като това засяга не само значението на кохезионните средства за нашата страна, но и поради факта, че България за първи път ще участва активно и равнопоставено в изработването на европейския бюджет.
Благодарение на усилията на Датското председателство и на колегите от Дания беше направена рамката на преговорите, но сега предстои изключително трудната, във всеки случай, не лека задача тези преговори да бъдат доведени до край.
Вторият момент, който искам да подчертая е, че кипърското председателство, началото на това председателство съвпадна с един изключително активен период в дискусиите за бъдещото на икономическия и валутния съюз. въпроси, които засягат пряко бъдещето на самия Европейски съюз. Заключенията на последния Европейски съвет поставиха началото на една сложна и също така трудна дискусия относно това кои елементи следва да залегнат в този механизъм - общ, финансов, икономически механизъм, който да помогне на държавите-членки заедно да излязат от кризисното развитие. Има много въпроси. Ще има много противоречия, много сблъсъци дали да има общ банков надзор, дали той да бъде ограничен само в рамките на еврозоната или не, дали да има обща схема за гарантиране на влоговете, как да се въведат общи регулации за банковата система. Това са въпроси, на които предстои да бъдат дадени отговори. Няма да ви занимавам с това, вие сте добре запознати.
Другите по-важни елементи, които България ще следи особено внимателно, това е в областта на енергетиката, стремежът към постигане на либерализация на европейския енергиен пазар, това са въпросите на развитие, по нататъшно развитие на цифровата търговия, въпросите свързани с постигането на споразумения за свободна търговия с партньорите на Европейския съюз, в Латинска Америка, в Канада, в Азия, които са също така важни мерки за растеж. Въпросите свързани с преодоляване на административната тежест и пречките за малките и средни предприятия, както и новите източници на финансиране за тези малки и средни предприятия, как да бъдат те осигурени с достатъчно средства за своята дейност.
И накрая ми позволете да поставя два въпроса, които не са пряко залегнали в основните цели и задачи на председателството, но те засягат много непосредствено нашата страна. Благодарение на нашите полски приятели и колеги беше намерен един компромис за присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство. Ние се надяваме много през септември да се стигне до такова положително решение. Разбира се, предстои първо проверката на юлския доклад, в който ще направи оценки на постигнатото от България в рамките на механизма за сътрудничество и оценка. Това е вторият аспект, който искам да засегна. Надяваме се на основата на един, като цяло положителен доклад България да може да постави пред своите европейски партньори въпроса за бъдещото на този механизъм, как постепенно да се намери начин за приключване и излизането от този механизъм.
Това са въпросите, които бих искал да спомена. Благодаря ви за вниманието.
Председател Доброслав Димитров: Благодаря, господин Иванов. Спестихте ми да правя какъвто и да било коментар. Общо-взето това са нещата, на които щях да обърна внимание. Те са в едно изречение - Шенген, механизъм, финансовата рамка, която касае общо Съюза, но, разбира се, и локално България и енергийната сигурност, в която обаче един въпрос не конкретно заключен в последните шест месеца, но от стратегическо значение за сигурността на Европа като цяло.
Колеги? Господин Лютфи, заповядайте.
Господин Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин председател. Ваши превъзходителства, посланиците на Полша, Дания и на Република Кипър. Уважаеми господин Руси Иванов. Уважаеми колеги.
Както казах преди малко, за нас тази среща е изключително важна и аз предлагам тя да се превърне в една работна среда, в една дискусия, с оглед на това, което направиха председателство на Полша и Дания през втората половина на миналата година и сега на Дания до 1 юли, и това, което предстои да направи Кипър като председател на Европейския съвет.
Ще започна от това, първо да изкажа благодарност за експозетата на тримата посланици и стореното от Полша и Дания, наистина заслужава респект и наистина, то беше в посока на консолидирането на Европейския съюз и на търсене на пътища за излизане от кризата. За съжаление, кризата се оказа доста жилава и здрава. Явно е, че трябва да бъдат впрегнати допълнителни усилия от всяка една държава-членка на Европейския съюз. Това значи, че ние трябва да се обърнем и към нашите собствени ресурси като общества, и като Европейски съюз като цяло.
Разбира се, че трябва да се започне от финансовата рамка. Тя е базата върху, която ние ще правим реална политика. Става въпрос 2014 - 2020 година. Аз съм сигурен, че кипърското правителство ще положи усилия рамката да бъде изготвена, одобрена, съобразно трудностите, които Европейският съюз трябва да преодолее през следващите години. Това не е никак лесна работа. Кризата, която разтърси Гърция и онова, което се задава в Италия, в Испания, Португалия, в Ирландия и в някои други страни, трябва да се вземат много сериозни мерки, с оглед своевременно да бъдат стопирани, ако това е възможно.
Посланикът на Кипър, аз слушах неговите четири приоритета като председател, които изложи пред нас. Много са претенциозни, добре звучат, но трудно постижими, според мен, в рамките на тази криза. Съгласен съм с финансовата рамка, това ще стане. Екологията трябва да се пази, трябва да водим обща европейска политика по екологията, проблем няма. Нека да дойдем до проблема за по-социална политика на европейските граждани. Какво значи това? Европейският гражданин, в това число и българският, трябва да живее толкова добре, колкото живее и френският, и германският, кипърският и датският. Дали това е възможно? Вие казвате по-ефективно и здравеопазване, което може да бъде използвано от всеки европейски гражданин. У нас имаме проблеми, у нас все още не е така. Или, искам да кажа следното, в тези двадесет и седем държави стандартът на живот е различен. И когато се готви тази рамка трябва да се има това предвид. Ако средната заплата в една Дания е 2 000 евро, то в страните от Централна и Източна Европа не е така. И от тук идва и големият проблем. България е сочена за пример по отношение на това, че ние сме най-дисциплинираните по отношение на своя дефицит, но това не ни прави по-добри, по-добър живота на българския народ. Затова и разбира се, тук вие говорите за малките и средни предприятия. Аз мисля, че когато тези теми се дебатират на масата на Европейския съвет, всяка държава трябва да изложи своите проблеми. Тази криза в Европа доведе до това, че в нашата страна малките и средни предприятия да изпитат на гърба си най-тежко кризата. И вие като наблюдатели и представители на вашите държави сте свидетели и виждате това нещо.
Затова Външно министерство и нашето правителство, тези проблеми да не бъдат дискутирани в общия контекст, би следвало да се търси правото на всяка държава, като част от Европейския съюз да достигне онези равнища и да ползва бюджета 2014 - 2020 година толкова ресурси, за да може наистина да започне оздравяването на Европейския съюз страна по страна и накрая като цяло. Това е изключително важно. И аз мисля, че вие ще се съгласите с мен, само по този начин ще се постигне, както казахте и вие - социалната кохезия. Социалната кохезия е това достъпно здравеопазване на всички европейски граждани, в това число и на българския гражданин.
Приветствам ви и за последния приоритет - Европа по-близка до света. Ок, много добре звучи, да стане по-силен фактор, един от полисите на глобализацията. Много добре. Активна работа на външнополитическите структури на Европейския съюз - много добре.
Добросъседството. Добросъседството, разбира се е много важно, то дори е един от критериите, за да стане една държава, страна-член на Европейския съюз, но добросъседнството трябва да стане по-ефективно. Не е проблем да работим за липса на проблеми между съседите, а трябва да работим за разширяване и активизиране на добросъседските взаимоотношения, с оглед укрепването на доверието, мира и сигурността и приносът за по-активно икономическо взаимоотношение. Това е целта, според мен. И разбира се, считам, че Кипърското председателство добре е преценило, че политиката на отворени врати на Евросъюза трябва да продължи с приемането на страните Хърватска вече с единия крак е в Европейския съюз, а също така, моля?
Господин Димитър Чукарски: И с двата крака е вътре.
Господин Юнал Лютфи: С двата ли е? Добре. Също така и с другите държави от Западните Балкани. И второ, тук искам да поставя един въпрос. Турция беше заявила, че по време на Кипърското председателство ще намали или ще замрази своите отношения с Европейския съюз. Това как ще се отрази на диалога Европейски съюз - Турция и на процеса на водене на преговори на Република Турция за пълноправното и членство в Европейския съюз. Аз мисля, че Европейският съюз трябва да намери онзи механизъм, да намери баланса, да продължи диалога Турция - Европейски съюз и същевременно Кипър да си остане председател на Европейския съюз в следващите шест месеца.
Благодаря ви.
Председател Доброслав Димитров: Благодаря, господин Лютфи. Господин Лаков заяви желание.
Господин Венцислав Лаков: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин председател. Ваши превъзходителства. Уважаеми колеги. Уважаеми гости.
От името на партия Атака искам да изразя огромното ни задоволство по повод настъпилото вече председателство на Кипър. Искам да подчертая, че партия Атака изцяло подкрепя това председателство и то защо? Защото за първи път откакто България е член на Европейския съюз имаме за председател държава, която има сходните на България проблеми, и която търси правилният изход за решаването на проблемите в общоевропейски и в национален план. В този смисъл ние напълно споделяме изразеното виждане на президента Кипър Димитрис Христофиас пред Европейския съюз, че Турция има експанзионистична политика по отношение на Република Кипър. Това се споделя напълно от партия Атака. Нещо повече, нашият председател, господин Волен Сидеров, наскоро преди няколко дни се завърна от Прага където интерпарламентарната православна асамблея гласува една резолюция по отношение на Фамагуста, за това, че Фамагуста трябва да бъде върната и отново да стане град, а не да е мъртъв град както е в момента. Напълно подкрепяме и тази резолюция, която беше подкрепена от българската делегация, благодарение на партия Атака.
Особено сме впечатлени от идеята, изразена от господин Амвросиу, че Европа трябва да бъде по-близо до гражданите и визията как да бъде реализирано това. За същото нещо се бори и партия Атака, защото ние също считаме, че в момента Европа е прекалено бюрократизирана и това не се отразява по никакъв начин положително на всички граждани на Европейския съюз. Особено сме впечатлени, също така от заявената позиция, че неолибералната икономическа политика, която до момента беше водена в Европейския съюз не води до нищо добро. Смятаме, че трябва да се сложи край на подобна политика, да се търсят други варианти, така че народите да се развиват и да имат възможност за растеж, а не това да става за сметка на едни или други народи, тоест големите да имат по-големи шансове за развитие, малките като нашият и Кипър имат по-малки шансове. В този смисъл напълно споделяме, че това, което заяви президентът Христофиас е, че до момента неолибералния пазар е бил без социален контрол, без надзор и той се е провалил, защото свободната пазарна икономика е едно нещо, а безнаказаността на пазарите е съвсем друго нещо. Цитирам дословно това, което кипърският президент е заявил пред Европейския съюз. Затова изцяло подкрепяме, надяваме се, че проблемите и предизвикателствата, които Кипър си поставя за времето на своето председателство ще срещнат подкрепата и на останалите европейски държави. Ние от своя страна като партия в българския парламент ви уверяваме, че сме напълно готови да работим и да подкрепим всяка инициатива, която ще е от полза за бъдещето на Европа.
Благодаря ви за вниманието.
Председател Доброслав Димитров: Благодаря, господин Лаков. Господин Чукарски.
Господин Димитър Чукарски: Благодаря. Уважаеми господин председател. Уважаеми посланици. Ваши превъзходителства.
Аз благодаря за възможността да проведем днешната среща и днешния дебат. То едва ли е дебат, тук повече има декларации от наша страна, но факт е, че откакто провеждаме тези срещи Европа се намира в една перманентна икономическа криза. Една ситуация, в която нещата до голяма степен ние очакваме да се променят към по-добро, а те влизат в една доста непредвидима обстановка.
Това, което аз бих искал да помоля Кипърското председателство чрез посланика, господин Амвросиу е наистина, въпреки тези приоритети, които са сложени и заложени, да намерим по някакъв начин местенце и за уреждане на това към което ние се стремим и което беше представено от директора на Европейската дирекция във Външно министерство, господин Руси Иванов, а именно решаването на един български, наш приоритет, свързан с членството ни в Шенген.
Факт е, че ние имаме повече от година - 13 месеца решение на Европейския парламент, което подкрепя нашето и на Румъния членство. Факт е обаче, че имаме страни-членки, които по една или друга вътрешна причина, тя остана само една държава, блокира нашето членство в Европейския съюз. От друга страна, аз бих искал да използвам думите на господин Иванов, за да поставя темата за така нареченото либерализиране на европейския енергиен пазар, какво би донесло и в какво се състои то. Ако примерно регулаторните органи не се намесват на енергийния пазар, аз смятам, че това не е правилната позиция. Ако говорим за това да премахнем енергийната зависимост, аз смея да кажа, че тази енергийна зависимост до голяма степен вече е преодоляна, защото "Газпром" присъства на европейския пазар с 24 % от всичките доставки на газ, които са в Европа, в Европейския съюз.
Така че, това което ние бихме искали да акцентираме, или аз поне смятам, че е важно за нас по време на Кипърското председателство е да съумеем, Европейският съюз, особено страните, които са част от Еврозоната, ние с Кипър не сме, а и Дания, да успеем да направим необходимото, а и Полша не е, абсолютно, да успеем да направим необходимото, за да дадем чрез единната европейска валута, послание за стабилност на европейския континент, защото европейският континент има нужда от реални инвестиции в реалния сектор, а именно в производството, за да могат да се създават и работни места, за да може да бъде решен проблемът и с непрекъснато нарастващата младежка безработица. Аз съм убеден, че господин Амвросиу както и останалите преди него председатели на Европейския съюз, посланиците на Дания и Полша ще бъде изключително ефективен, защото той е диалогичен човек и смятам, че в българския парламент, особено в нашите две комисии, винаги ще имате едни партньори, които биха искали да помогнат затова Европа да върви единна, напред към преодоляване на кризата.
Благодаря ви.
Председател Доброслав Димитров: Благодаря, господин Чукарски. Господин Амвросиу, заповядайте.
Н. Пр. г-н Ставрос Амвросиу:Бих желал да ви информирам всички членове на тези две комисии, че присъединяването на България и Румъния към Шенген е също наш приоритет. Но нека да ви информирам, също така, че преди 20 дни в Брюксел нашият министър на правосъдието и вътрешните работи имаше среща с вашия министър Цветанов и неговия румънски колега, на които също даде уверение, че се надяваме и ще работим до септември да бъде постигнат положителен резултат в тази насока.
Благодаря.
Председател Доброслав Димитров: Благодаря. Други включвания ще има ли? Няма. Чудесно. Тъй като знам, че посланиците бързат, аз ще дам думата на последния, заявил желание - госпожа Панайотова. Заповядайте.
Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги. Уважаеми посланици.
За мен е удоволствие да имаме възможността да бъдем заедно днес. Мисля, че тази тройка председателство е изправена пред много предизвикателства, но мисля, че и съумява в рамките на всеки шест месеца да генерира нови и нови решения на създадените трудности, пред които са изправени страните-членки на общността.
Бих искала наистина да поздравя Негово превъзходителство Янсон за активното Датско председателство, господин Хенсел също така, защото пък те вдигнаха летвата като първи в Тройката. Пожелавам искрен успех и на Кипърското председателство и в лично качество на господин Амвросиу като представител на Кипър за България.
Това, което нашата комисия подготвя в момента е един шестмесечен доклад в рамките на Датското председателство какво сме направили като съвместни инициативи, така че съвсем скоро на вашето внимание ще бъдат изпратени именно инициативите и становищата на Комисията по европейски въпроси в парламента и разбира се, на другите ресорни комисии, с които съвместно сме взимали тези решения и на Народното събрание като цяло.
Аз мисля, че в кратко резюме господин Иванов засегна българската позиция по четирите приоритета, които господин Амвросиу очерта за рамките на Кипърското председателство. Това, което аз бих искала да споделя от гледна точка и на парламента е, че по отношение на Многогодишната финансова рамка ние ще продължим активно, успоредно да водим неформалния политически диалог с европейските институции и да отстояваме позицията за запазване на нивата на финансиране за кохезионната политика и общата селскостопанска политика. И също така, за нас е много важно опростяването на процеса на изпълняване на Многогодишната финансова рамка, именно намаляване на бюрократичната тежест и всички процедури, които възпрепятстват до голяма степен и в момента бенефициентите.
По отношение на фискалната консолидация, това което искам да споделя с вас, вчера отново на съвместно заседание имахме възможността да ратифицираме чл. 136, с който знаете, че се създава европейския механизъм за стабилност. Защото България макар, че не е страна в Еврозоната, ние желаем наистина да се включим към общите усилия за стабилизиране на еврото, тъй като не можем да бъдем безразлични към това, което се случва в Общността. Договорът за фискална стабилност, така нареченият Фискален пакт, също предстои да бъде ратифициран от нас.
По отношение на създаването на растеж и заетост, генерирахме становище и за укрепване на потенциала на единния пазар и за младежката безработица, и за необходимостта от интегриран подход при осъществяване на политики и реформи в страните-членки.
Много близък до нас е и този четвърти приоритет, който Вие очертахте, именно доближаване на Европа до нейните съседи. И в тази връзка първо ние, в частност комисията, която отговаря и за контрола за европейските средства, отдаваме голямо значение на програмите за трансгранично сътрудничество като една основна предпоставка за свързаността на региона и една добра предпоставка, имайки физическата инфраструктура за преодоляване на редица стереотипи, които съществуват в Западните Балкани, и една добра възможност за социална-икономическа кохезия на региона и съответно просперитет и стабилност. В тази връзка, ние активно участвахме, в рамките на Датското председателство и като домакин, именно на хърватския парламент, на неговия председател и единодушно съумяхме да ратифицираме Договора за присъединяване на Хърватия.
И в заключение, това което и господин Иванов и всички колеги в рамките на дискусията споделиха, именно присъединяването към Шенген и механизма за сътрудничество и оценка, това си остават двата основни приоритета, специално в контекста на България. В началото всички се съмняваха, че след Полша трудно ще може Шенген да се запази като приоритет, именно за страните от Централна и Източна Европа, но това беше опровергано в рамките на Датското председателство и се надявам наистина процесът да приключи в рамките на Кипърското, успешно и за България, и за нашата съседка - Румъния.
И за нас, в заключение, наистина много важно, след юлския доклад на Европейската комисия, механизмът, който съществува в момента за страната ни, да се акцентира повече върху сътрудничеството от тук нататък, а не върху проверката, защото България наистина направи много важни крачки и по отношение на изменение на законодателството, и по отношение на редица действия, предприети от изпълнителната власт, включително и от съдебната власт, макар че ми се иска с по-голяма динамика да се случват нещата.
Пожелавам ви от сърце едно успешно председателство и от страна, специално на нашата комисия, господин Амвросиу се подгответе, в рамките на тези шест месеца, господин Янсон е запознат, да бъдете често наш гост в рамките на заседанията.
Благодаря ви.
Председател Доброслав Димитров: Благодаря, госпожо Панайотова. Мисля, че с това се изчерпаха желанията за коментари или въпроси. Господа посланици, аз знам, че вие имате следващо мероприятие след малко, така че свършихме тъкмо навреме, направо да тръгнете натам. Ако имате желание да направите коментари, имате тази възможност. Няма. В такъв случай и от мое име успешно председателство. Благодаря ви, че бяхте и подкрепа, която последователно сте изразявали към нас. Ще ви пожелая приятен ден. Господин Амвросиу, Янсон, Хенсел, благодаря ви отново. Господин Иванов от Външно министерство, благодаря за участието.
Госпожо Панайотова, заповядайте.
Председател Моника Панайотова: Благодаря Ви, господин председател. На колегите от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове пожелавам приятен ден, защото ние продължаваме само с Комисията по външна политика и отбрана.
Заседанието беше закрито в 15:30 часа.
Председател на Комисията по
европейските въпроси и контрол
на европейските фондове:
Моника Панайотова
2013
2007
