П Р О Т О К О Л

№ 105

На 11 юли 2012 г., сряда от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-39/3.07.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-34/26.06.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне от министъра на регионалното развитие и благоустройството на резултатите от втория етап на социално-икономическия анализ за развитието на българските региони.

На заседанието присъстваха: Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, Иво Маринов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Заседанието беше открито и ръководено от Владимир Тошев – заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и от госпожа Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове..

ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Започваме днешното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-39/3.07.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-34/26.06.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне от министъра на регионалното развитие и благоустройството на резултатите от втория етап на социално-икономическия анализ за развитието на българските региони.
Има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-39/3.07.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Наши гости са:
От Министерството на вътрешните работи
Веселин Вучков – заместник-министър
Мариана Маринова – заместник-директор на дирекция „Миграция”
Росица Грудева – главен юрисконсулт в дирекция „Миграция”
Нина Чимова – държавен експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност”
Николай Нанков – началник сектор „Нормотворческа дейност в дирекция „Правно-нормативна дейност”.
От Министерството на външните работи
Милева Иванова – директор на дирекция „Консулски отношения”.
Господин Вучков, заповядайте да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Благодаря. Господин председателстващ, госпожи и господа народни представители! Представям на вашето внимание проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. С него се транспонират изискванията на директива 2011/51 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 г., с която се изменя директива 2003/109 на Съвета за разширяване обхвата и до лица, ползващи се с международна закрила, и се прецизират действащи разпоредби, с цел постигане на пълно съответствие с правото на Европейския съюз.
Основната цел на предложената уредба е създаване на правна възможност за лицата, ползващи се с международна закрила, каквито по смисъла на действащия Закон за убежището и чужденците са гражданите на трети страни с предоставен статут на „бежанец” или хуманитарен статут, да придобият статут на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз след петгодишно законно и непрекъснато пребиваване на територията на Република България.
Директивата заличава от обхвата изключенията, отнасящи се до лица, ползващи се от международна закрила.
Приетите аргументи са свързани с гарантиране на правна сигурност по отношение на пребиваването им в държавите членки и права, съпоставими с тези на гражданите на Европейския съюз след петгодишно законно пребиваване. По този начин се създава основа за по-пълноценна интеграция на лицата, ползващи се с международна закрила в държавата на пребиваване, мобилност на територията на Европейския съюз и равноправно третиране с широк спектър от икономически и социални въпроси.
В съответствие с изискванията на директивата от 2011 г. със законопроекта се предлага определяне на приложимостта на Закона за чужденците в Република България и спрямо чужденци с предоставена международна закрила в специфичните ситуации, определени конкретно от директивата.
Въвежда се възможността статут на дългосрочно пребиваване да бъде предоставен и на чужденци, ползващи се от международна закрила.
Регламентират се правилата за отчитане на петгодишния период на законно и непрекъснато пребиваване на територията на страната в случаите, когато чужденецът кандидатства за предоставяне на статут за дългосрочно пребиваване на основание и получена международна закрила.
Разписват се процедури за гарантиране на взаимната информираност на Република България и другите държави членки за правния статут на лицата, когато националните органи за предоставяне и отнемане на статут на международна закрила са различни от тези за предоставяне и отнемане на статут на дългосрочно пребиваващ.
Определени са изискванията за изрично отбелязване на обстоятелствата по предоставяне на международна закрила в документите за пребиваване, издавани съгласно единния формат на разрешенията за пребиваване на гражданите на трети страни.
Допълнени са специални хипотези към основанията за отказ за издаване или продължаване на срока на пребиваване и основанията за отнемане на статут на дългосрочно пребиваване, които са съобразени с правилата за отнемане или прекратяване на предоставената международна закрила, когато тя е послужила като предпоставка за получаване на право на дългосрочно пребиваване в страната.
За изпълнение на ангажиментите на Република България за прилагане на директивата са регламентирани и условията за задължително консултиране между държави членки в случаите на преместване на пребиваването, прехвърляне на отговорността за международна закрила и придобиване статут на дългосрочно пребиваване в Република България като втора държава членка.
Предлага се допълнение на законовата уредба относно експулсирането на дългосрочно пребиваващ в Република България чужденец с предоставена международна закрила от друга държава членка, както и по отношение на допустимостта за експулсирането му в трета страна при спазване на принципа „забрана за връщане”.
За постигане на пълно съответствие с правото на Европейския съюз в областта на влизането, пребиваването и непускането на Република България на чужденци, с този законопроект се предлагат и други изменения и допълнения, по-важните от които са:
Прецизиране на общите основания за експулсиране при отчитане на единни критерии, допускане в индивидуални случаи и при строго дефинирани условия на възможност за спиране на изпълнението на наложена принудителна административна мярка;
Изпълнение на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето, като е предложено прилагане на мерки за закрила, съгласно Закона за закрила на детето.
В заключение, бих могъл да спомена, че всъщност този законопроект беше разработен от една група, в която участваха много институции. Той сравнително отдавна беше заложен в план-графика на Министерския съвет, защото тази директива е от 2011 г. Общо взето своевременно приключи работата и на групата. През месец юни беше приет законопроектът на Министерския съвет почти без никакви отрицателни съображения от всички институции.
Специално искам да подчертая положителната роля на Министерството на външните работи, което ни подпомогна в разработването на законопроекта. Естествено то го подкрепи.
Омбудсманът на Република България също изрази категорична подкрепа, още повече, че тук много често се засягат хуманитарни въпроси от международното право.
Този законопроект беше съгласуван и в Националния съвет по миграция, в който участват представители на президентството, на Министерството на правосъдието, на Националната комисия за борба с трафика на хора и т.н. Благодаря за вниманието.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин заместник-министър. Уважаеми колеги, имате думата за мнения и изказвания и по изложението, което господин заместник-министърът направи, и по предложения проект за становище на нашата комисия.
Между другото, господин заместник-министър, Вие имате проекта за становище. Имате ли някакви забележки към него?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Ние го получихме вчера. Нямаме забележки.
Искам да кажа, че тук сме поканили много отговорни служители в Министерството на вътрешните работи, които при ваши въпроси могат да отговорят компетентно. Тук е заместник-директорът на дирекция „Миграция”, юрисконсулт с дългогодишен стаж, който работи с тази проблематика много отдавна. Така че ако имате въпроси, те са на разположение и ще отговорят по-добре и от мене.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Колеги, имате възможност за изказвания. Законопроектът е доста обширен. Той касае прецизиране на нашето законодателство по отношение на дългосрочно пребиваване на чужденци, в конкретни случаи за тяхното експулсиране при строго дефинирани условия, както и касае особено болезнени въпроси по отношение на деца.
Не виждам желаещи за изказване. Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен предложеният проект за становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да стане наше становище, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря и на Вас, господин заместник-министър, и на целия екип. Желая ви успешен ден.

Преминаваме към втора точка от дневнияред7
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-34/26.06.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕКСПОРТНИЯ КОНТРОЛ НА ПРОДУКТИ, СВЪРЗАНИ С ОТБРАНАТА, И НА ИЗДЕЛИЯ И ТЕХНОЛОГИИ С ДВОЙНА УПОТРЕБА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма
Иво Маринов – заместник-министър
Ивелина Бахчеванова – директор на дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност”.
Има думата заместник-министър Иво Маринов да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВО МАРИНОВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проектът е разработен в съответствие с необходимостта от въвеждане в българското законодателство на регламент № 12-32/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламент № 428/2009 г. на Съвета за въвеждане на режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба.
В този регламент се въвеждат нови генерални разрешения на Съюза за износ на изделия с двойна употреба, с цел създаване на единен конкурентоспособен пазар за гарантиране на равни условия за всички износители от Европейския съюз, когато изнасят определен тип изделия с двойна употреба за определени местоназначения, като в същото време се гарантира високо ниво на сигурност и опазване на задълженията по линия на международните режими за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение.
Предложени са допълнения по отношение на изискуемите документи за издаване на лиценз за износ и внос и за транспортиране на продукти, свързани с отбрана и за получаване на удостоверения за регистрация за трансфер и за брокерска дейност с тях. Те предвиждат заявителите да представят информация, удостоверяваща въведената система за вътрешен контрол и съответствие и система за управление на съответната дейност.
Създаването и функционирането на такива системи е задължение на лицензираните и регистрирани дружества, които извършват външнотърговска дейност с продукти, свързани с отбраната. Това изискване е въведено с цел цялостно подобряване на организацията, разпределението на отговорностите и извършването на обучение и контрол в дружествата.
Изискването към заявителите да представят информация, удостоверяваща въведените системи за вътрешен контрол и съответствие на етапа на лицензиране и регистриране, ще даде възможност на компетентния орган, а именно Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките да се увери, че тези системи са изградени и функционират в съответните дружества.
В Преходните и заключителни разпоредби се предлагат изменения, свързани с приемането на регламент за изпълнение № 13-52/2011 г. на Комисията за изменение на регламент на Съвета № 12-36/2005 относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезание и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, което налага изменение на закона за изпълнение на регламента на Съвета № 12-36/2005 относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезание и други форми на нечовешко отношение.
Измененията са съобразени с преименуването на приложенията, съдържащи съответно списък със стоки, забранени за износ и внос, спрямо които се прилага разрешителен режим, както и допълването им с нови стоки.
В законопроекта се предвижда изменение и допълнение на текстовете с цел тяхното оптимизиране, прецизиране и еднозначното им тълкуване.
Промените, предлагани в настоящия законопроект, ще доведат до създаването на по-благоприятни условия за бизнеса чрез въвеждането на някои видове генерални разрешения на Съюза за износ на изделия с двойна употреба и облекчаване на административни процедури при износ.
Това са накратко основните моменти в предлагания законопроект.
Относно становището на комисията, ние го приемаме. Ако имате въпроси от ваша страна, ние сме на разположение. Благодаря за вниманието.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин заместник-министър. Колеги, имате възможност за въпроси и изказвания.
Ако нямате въпроси, аз имам, господин заместник-министър, два кратки въпроса.
Ясно е защо се правят тези промени в Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.
Аз бих искал да попитам следното: лицата, които в момента действат по този закон, ще бъдат ли принудени да си издействат нови разрешителни? И ако е така, ще има ли даден необходимият срок за физическото изпълнение на едни такива дейности?
И второ. Ясно е, че разработването на системата за вътрешен контрол и съответствие и системата за управление на износа и вноса ще има дисциплиниращ ефект. Вие как считате, ще се предприеме ли необходимият механизъм за реалното изпълнение и функциониране на такива системи?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВО МАРИНОВ: Дружествата, които са лицензирани или регистрирани за дейности с продукти, свързани с отбраната, имат законово определено задължение да въведат и поддържат система за вътрешен контрол и оповестяване и съответствие. Това законово изискване е въведено преди повече от пет години, отчитайки факта, че наличието на такива програми е стандартно изискване в страните с развита експортно контролна система.
В този смисъл фирмите да представят пред лицензиращия и регистриращ орган информация за въведената система за контрол и съответствие не представлява затруднение или допълнителна тежест за бизнеса.
В допълнение наличието на правилно функциониране на такава система не изисква допълнителен човешки или финансов ресурс, а само наличието на ясни правила за начини за осъществяване на дейността, веригата на отговорност и спазването на законодателството в областта на експортния контрол. В смисъл, че те и сега имат това задължение, но в момента този механизъм за вътрешен контрол се доказва още в самия процес на регистрация и лицензиране пред Междуведомствения съвет.
По отношение на втория въпрос предлагам да отговори госпожа Бахчеванова..
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Създавате системи за контрол и наблюдение, които са ясно разписани и ще имат дисциплиниращ ефект. Става въпрос за механизъм за изпълнение на тези писани правила. Как ще се контролира изпълнението на тези нормативни писани неща?
Заповядайте, госпожо Бахчеванова.
ИВЕЛИНА БАХЧЕВАНОВА: Господин заместник-председател, ако позволите, аз също ще съдействам на заместник-министър Маринов. Аз съм директор на дирекция в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Компетентният орган, който лицензира, съответно регистрира тези дружества – Междуведомственият съвет, е в правото си да извършва такива проверки. Освен това по силата на директива № 43 от 2009 г. той е задължен да извършва такива проверки по отношение на сертифицираните получатели на продукти, свързани с отбраната.
Разбира се, всички контролни органи, в това число Междуведомствената комисия за експортен контрол, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, ДАНС, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на отбраната имат право да осъществяват такъв контрол.
Да, нашето намерение действително, следвайки тенденциите в страните да развива експортно контролна система и преди всичко членките на Европейския съюз, е да започнем една малко по-активна дейност по отношение на проверките, защото това е една част от дейността на органите по експортен контрол. Предвиждаме една малко по-активна дейност по отношение на проверките за това дали разписаните на хартия правила ще бъдат спазвани.
В това отношение има какво да се направи.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Аз Ви благодаря. Точно това беше и смисълът на моя въпрос. Защото ние прецизираме и допълваме нашето законодателство на практика напълно синхронизирайки го с европейското и то в една много деликатна област. Въпросът ми беше точно в този смисъл – ще успеем ли това, което приемем на хартия, да го направим да действа на практика? Благодаря Ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Аз поемам гласуването по втора точка.
Поставям на гласуване законопроект № 202-01-34/26.06.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря на господин Маринов и на госпожа Бахчеванова. Благодаря, че приемате забележките, които сме отбелязали в становището.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ ОТ МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ВТОРИЯ ЕТАП НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИЯ АНАЛИЗ ЗА РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ РЕГИОНИ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството
Лиляна Павлова – министър
Деница Николова – главен директор на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие”.
Имам удоволствието да поканя министър Лиляна Павлова да ни представи резултатите от втория етап на социално-икономическия анализ за развитието на българските региони.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Добър ден! Уважаеми дами и господа народни представители! Така, както поехме ангажимент на последното изслушване на нашето министерство по отношение на управление на европейските средства, една от темите, които засегнахме, беше програмирането на следващия период – 2014 – 2020 г. и дейностите, които министерството има като ангажимент не само по отношение на следващата оперативна програма, но и като цяло в контекста на регионалното развитие и анализа на развитието на българските региони.
Този анализ е възложен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството на външен изпълнител, който в рамките на тази година трябва да направи анализ на българските региони, детайлен социално-икономически анализ. Буквално миналата седмица излязоха първите резултати от този анализ, които днес ще споделя с вас. Те са много интересни. Те всъщност ще бъдат оттук нататък основата за планирането и програмирането не само на оперативна програма „Регионално развитие” и нейните следващи приоритети, разбира се, не само от гледна точка на това, което „Европа 2020” дава като възможност, но и като цяло за това как останалите оперативни програми трябва да фокусират своите приоритети, тъй като анализът обхваща всички сектори на социално-икономическия живот в България.
Тук използвам случая да отворя една също много важна тема и това е темата за Националната концепция за пространствено развитие.
Дълги години, още от 2000 г. България е в процедура, съгласно законодателството за разработване на национална устройствена схема. Такава не беше разработена вече повече от 11 г. Все пак България трябва да има национален документ за пространственото си развитие, а именно за глобалното концептуално развитие на българските региони.
Именно затова ние възложихме разработването на такава. Имаме вече избран изпълнител. Изпълнителят работи и до края на годината ние вече ще имаме и реална яснота каква е нашата Национална концепция за пространствено развитие. И най-важното, тя ще ни даде отговор на един въпрос, който неведнъж сме повдигали тук, в тази комисия, за това как се разпределят българските градове и региони, как ги разпределяме на градски, агломерационни ареали и селски райони, за да имаме по-правилно разграничение, включително с оперативна програма „Регионално развитие”, какво финансира и една програма за развитие на селските райони.
Трябва да кажа, че и сега, в този програмен период съгласно съществуващата схема ние финансираме 36 центрове на агломерации или общо 86 общини на територията на агломерационните ареали. В тях попадат доста малки населени места, като Аврен, населени места с много малко жители. И в същия момент има доста общини, като Разлог, Казанлък и други, които не са достатъчно малки, за да са селски и да получават финансиране по линия на така наречената селска програма, а в същия момент не получават финансиране и от регионалната програма.
Именно затова, за да поправим това неравностойно в момента разпределение на финансирането, тази Национална концепция за пространствено развитие също ще даде по-ясна представа кои всъщност да бъдат основните бенефициенти на бъдещата регионална оперативна програма, която ще финансира основно градовете и градското развитие, дали 36, дали 46, дали 50 общини. Всички останали ще влязат по-скоро в категорията на селските общини, които да бъдат финансирани по линия на програма за развитие на селските райони.
Ние вече имаме сформирана работна група за следващата оперативна програма. Тя започва своята работа. Включително сме поканили и с конкурс, с процедура сме избрали представителите на неправителствения сектор, на екологични организации, на браншови организации, които ще участват в нея, за да можем заедно с тях в рамките отново до края на годината да имаме и първи вариант на следващата оперативна програма.
Надявам се да не звучи нескромно, обаче вече мога да кажа, че ние имаме доста сериозен напредък за следващия програмен период. Включително сме възложили подготовката на предварителна екологична оценка на следващата оперативна програма. Така че през декември тази година ние ще бъдем напълно готови за реални преговори вече по отделни приоритетни оси, по видове бенефициенти за това, което ще финансираме през следващия програмен период.
Съвсем накратко ще кажа какви са основните резултати от анализа.
Нашата идея е тези резултати от анализа, споделяйки ги с останалите министерства, да им послужат за база при подготовка и на техните програми.
Чисто статистически първите няколко слайда показват какъв е брутният вътрешен продукт и основни параметри на българската икономика.
Брутният вътрешен продукт на България, сравнен с Европейския съюз, е горе-долу 44 към 100.
Какъв е той по региони. Нормално е Югозападният район, където е и столицата, да има най-висок дял – 75 процента, който е много над средния, в смисъл, попада в рамките на средноевропейските държави и столици, за разлика от останалите райони. Например Северозападният район е с крайно изоставащо икономическо развитие, тъй като оценките са 27, при условие, че средноевропейската оценката е доста по-висока.
На принципа на светофара – това е много често използван принцип в много сектори на икономиката, тук отново сме приложили принципа на червена, жълта и зелена зони. Това е разпределението на нашите 28 области. В момента областите в зелено са тези с над средната стойност на социално-икономическо развитие спрямо показателите в страната; в жълто са на 90-100 процента от средното и червените са в изключително лошо състояние – от 90 процента от средното за страната.
Както виждаме, освен София, Пловдив, Стара Загора като региони, Русе и Варна като центрове, всички останали области са в преобладаващо червено, което означава, че в следващия програмен период трябва да имаме целенасочено преориентиране на инвестициите в тези региони.
Преките чуждестранни инвестиции. Отново Югозападният район, където е и столицата – той е показан в най-дясната колона - е с най-висок дял на преки и чуждестранни инвестиции. Това показва, че отново Северозападна България, Северна България и Централният район са все райони, които имат тенденция към намаляване за съжаление, но и като цяло тенденция на ниски преки инвестиции.
Туризмът е една много важна тема, тъй като и следващата оперативна програма ще насочи своите усилия към туризма. Тук се очертават няколко тенденции.
Най-лявата колона показва каква е ситуацията и параметрите за развитието на туризма по отношение на България. Останалите 6 колони са за шестте района за планиране.
Двата най-високи – логично и нормално – са Североизточният и Югоизточният, Варна и Бургас като области и региони. Това още веднъж показва, че в България, въпреки многото инвестиции в последно време в спа туризъм и ски туризъм, основно развитието на туризма се дължи на нашия морски туризъм. И всъщност центровете на туристическата индустрия в България са тези два региона.
И тук, както е видимо, имаме значителни междурегионални различия, което още веднъж означава, че секторът „Туризъм” по отношение на другите видове туризъм – спа, планински, балнеотуризъм на територията на останалата част от страната, извън североизточният и югоизточният райони, където е логично да имаме по-висока концентрация на инвестиции в този сектор, е по-слабо развит.
Една много важна тема, това е гъстотата и структурата на транспортната мрежа, която е в километри, разпределена на 1000 кв. км. В зелено са общо пътищата, в червено са републиканските пътища, в жълто за железопътните пътища.
Виждаме, че нямаме съществени промени в гъстотата и в дължината на пътната инфраструктура, от една страна, имаме много малко диференциация между различните региони по видове инфраструктура – пътна, железопътна.
За съжаление тук можем да отбележим, че най-изоставащ по отношение на гъстота и развитие на транспортната мрежа е Югоизточният район за планиране по тази статистика.
На следващия слайд виждаме вече цялостно републиканската пътна инфраструктура и нейната структура. В лилаво са пътища ІІІ клас, в зелено са ІІ клас пътища, в червено са І клас пътища и в синьо – автомагистралите. Именно тази схема дава обяснението защо всички усилия и всички приоритети са насочени към развитието на автомагистрали и пътища І клас, тъй като те имат най-малък относителен дял спрямо общата републиканска пътна мрежа.
Общата републиканска пътна мрежа в България представлява 20 000 км. От тях 80 процента – в лилаво и в зелено – представляват втори и трети клас пътища. Те заемат най-голям относителен дял от републиканската пътна мрежа. Най-малък дял заемат магистралите и пътищата І клас.
Преобладаващ е и делът не само на ниския клас пътища, но и тези съответно с най-лоша структура и най-лошо експлоатационно състояние.
Друг критерий, по който разпределяме, това е каква е разликата, каква е диференциацията между тези пътища. Оттук е видно, че пътищата ІІІ и ІІ клас имат и не малка диференциация.
Следващата част от нашия социално-икономически анализ обхваща учениците в училищата в България за учебната 2010 – 2011 г. Тук можем да кажем, че по отношение на разпределението на броя ученици в средните училища на територията на цялата страна то е сравнително плавно, с изключение на Югозападния район за планиране, където имаме и най-голям брой ученици, което е нормално.
Като цяло имаме добро разпределение на инфраструктурата, независимо че ненавсякъде тя е с добра материална база като брой училища. Спрямо районите за планиране имаме плавно разпределение, за разлика от висшите учебни заведения и от броя студенти.
Тази графика е много показателна. Отново най-лявата колона показва България, останалите колони са съответно шестте райони за планиране. Цветовете означават годините – от синьо 2007 до лилаво 2010 г.
Тук е много ясна тенденцията, че в Северозападния район за планиране, предвид липсата на ясно концентриране, имаме категорична липса на висши учебни заведения и нямаме дял на студентите. В Северозападния район за планиране почти няма студенти.
Тук има две-три тенденции, на които е важно да обърнем внимание.
Първо, в България като цяло процентът на студенти, напускащи страната и учещи в чужбина, се увеличава и тенденцията е към увеличаване на този брой студенти.
Второ, разпределението, което виждаме между районите за планиране на студентите във висши учебни заведения, извън Северозападния район за планиране, показва много силна мобилност на студентите. Много често студенти от София учат в Свищов, Варна, Пловдив. В това отношение няма бих казала, локализация. Студенти от най-различни населени места мигрират на територията на цялата страна по отношение на своето образование
На следващия слайд виждаме сектор „Здравеопазване” от гледна точка на легла, лекари, зъболекари на 100 000 жители. Това е също една много интересна статистика. В синьо е легловата база на територията на цялата страна, както и разпределена по районите за планиране; в червено са броят лекари и в зелено са съответно зъболекарите.
Най-плавното разпределение на територията на цялата страна е това на зъболекарите. Докато при лекарите има по-скоро вариации, които са сравнително плавни, най-слабо осигурен с леглова база и болнични заведения е Североизточният регион за планиране. В останалите райони имаме сравнително по-добра база, като най-добра е в Югозападния регион за планиране. Отново тук е столицата, която издърпва показателите за този регион.
Тук тенденцията е следната. Ако сравним България с останалите 26 страни - членки на Европейския съюз като брой, имаме най-висок брой леглова база спрямо останалите страни – членки на Европейския съюз, което още веднъж създава предпоставки и още веднъж аргументира необходимостта от реформа в сектор „Здравеопазване”, тъй като за съжаление броят легла не отговаря на материалната база и на качеството на здравна услуга, която се предоставя. Това е една от тенденциите, които следва да се имат предвид.
От друга страна, имаме сериозно намаление на броя лекари, обслужващ персонал и зъболекари, които емигрират. Така че още веднъж се доказва необходимостта от оптимизацията на сектора, особено от гледна точка на леглова база.
На основата на тези, както и на много други показатели имаме една обобщаваща оценка за равнището на социално-икономическото развитие на българските региони. В зелено е Югозападният регион. Той е и с най-висок дял на развитие на регионите от гледна точка на икономиката. В най-лошо състояние – малко над 45 процента, е Северозападният регион. Там това се дължи безспорно на влошената демографска ситуация, на ниския брутен вътрешен продукт, на ниските доходи, на ниските инвестиции и на високата безработица. В този регион, както видяхме, имаме и най-малък брой лекари и съответно учебни заведения.
Това е горе-долу статистиката на основата на тези показатели. Пак казвам, трябва да пренасочим и преразпределението по отделните приоритетни оси, но и по отделните региони, тогава, когато планираме европейските средства за следващия програмен период.
Това е обобщената информация, разпределена по шестте района за планиране. Оттук е видно, че Югозападният район за планиране безспорно е най-силно развит, както и Североизточният район за планиране. Те са в зелено и те отговарят по показатели на средноевропейските, което означава, че делът на европейско финансиране в тези райони трябва да е значително по-малък от тези, които са в червено, което е и най-логично.
Тук вече е аранжирано отново по обобщаващи оценки, но вече разпределено по 28-те области, като най-силно развити са София град, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе. За съжаление извън тази класация обаче остава Плевен, който досега беше в рамките на 7-те големи града, в рамките на градовете, определени за двигатели на икономически растеж. Нивото на развитие на Плевен в последните години поради социално-икономическата ситуация спадна и той изпадна от графата на зелените, вече е в категорията на жълтите, което означава, че е между средната и критичната стойност на икономическото развитие, където е необходимо специално внимание.
В дъното на класацията са Монтана, Видин и Разград. Това са трите града с най-ниски показатели.
Като разместване в класация, бих казала, в момента в посока подобрение, съгласно тази статистика, вървят четири града – това са Стара Загора, Русе, Добрич и Силистра. Това са съответно областите, които показват тенденция към подобряване.
Тенденция към влошаване показват Велико Търново, Габрово, Шумен, Пазарджик и Ямбол. Това са петте области, в които за съжаление имаме наблюдение на тенденция на влошаване. По скоро по посока критична стойност върви тяхното развитие.
Тук е вариацията на центровете за растеж, от една страна, разпределението по групи, разпределението по области на ниво 2. Първата група – това са центрове за растеж, втората група са вторични центрове за регионално развитие, третата група са области под средното за страната развитие на центрове, които имат по-скоро местно, локално значение, както и процентът на вариация.
Какви са изводите за политиката, които можем да направим.
Имаме липса на съществени различия в развитието. Това означава, че всички териториални единици са със сравнително еднакво развитие, но това за съжаление дава основание за извода, че всички са еднакво слаби и имат ниско социално-икономическо развитие.
В момента, в който започваме да отразяваме увеличаване на различията, това означава, че има активизиране и подобрение на показателите в определен регион. Но засега в тази хипотеза влиза само област Варна.
Анализът се фокусира и върху една друга група общини – разпределението на общините на селски, градски и планински, гранични, Дунавски и Черноморски общини. Основната цел на този анализ е извеждане на специфични териториални характеристики, на базата на които да се формулират интегрирани стратегии за развитие, за да можем целенасочено да финансираме определен вид територии. Пак казвам, не е задължително от следващата регионална оперативна програма, а и като цяло в програмите за трансгранично сътрудничество, програмата за развитие на селските райони, всичко това, което имаме възможност по бъдещата програма „Дунав” от Дунавската стратегия, Черноморската програма да финансираме отделни региони.
Фокусът на следващата оперативна програма безспорно ще бъдат градовете, градските агломерации, градското развитие. Към момента, както казах, това са 36-те града, които са 33 процента от общините, с тенденция този брой общини и агломерации да бъде увеличен с приключване на нашите анализи. Този брой на градските агломерации ще бъде наш единствен бенефициент за следващия програмен период, за да не се разпилява финансовият ресурс между всички общини. Ще фокусираме ресурсите в тези 36 или 40, колкото определим да са градовете, в които да можем да насочим своите усилия към градове, в които живее над 70 процента от населението на България, в които финансирането от Европейския съюз ще има и най-голям икономически ефект.
Какви са критериите, за да определим териториалния обхват на градските агломерации. Безспорно, това е дефиницията за това, че трябва да бъде мрежа от стабилни селища и съответно движението в рамките на тях трябва да отнема около 45 минути от центъра на основния град или до центъра на основния град като движение.
И най-важната характеристика, за да може една област да бъде определена като агломерация, е живеещите в тази агломерация да не се местят да живеят в центъра на агломерацията, в големия град, а по-скоро да е тенденция само на пътуване до големия град за работа или за социална услуга. Тогава се води, че това са стабилни селища и стабилна агломерация.
Въпреки че те са 36 като теория, само четири от тях в момента в България отговарят като агломерации на това изискване – София, Варна, Пловдив и Бургас. Хората, живеещи в съседните населени места, отговарят на категорията за агломерации. Във всички останали населени места по-скоро имаме тенденция на миграция и на нестабилно селищно образувание.
Това е как изглежда на картата. Съгласно показателите, които са анализирани и изследвани, всъщност в зелено са единствените населени места, които отговарят на дефиницията на,агломерация която ние прилагаме, която се прилага в 26-те страни - членки на Европейския съюз.
Безспорно това не означава, че ще финансираме само четири. Аз казвам в момента в България кои четири отговарят на европейските дефиниции. Разбира се, ние ще насочим своите усилия към абсолютно всички градски агломерации, които ще бъдат идентифицирани като градски агломерации в рамките на анализа, който извършваме.
Това е групирането на селските общини, които се надяваме програмата за развитие на селските райони да подкрепи. В червено са маркирани изцяло селски общини, които отговарят на характеристиката за селски общини и понастоящем. В жълто са маркирани туристически или промишлени зони и общини, които се занимават с туризъм или промишленост на територията на страната. Те са маркирани отделно, тъй като те не са с типичния профил на селска община. Те по-скоро са общини с фокус върху развитие на туризма или промишлеността. В зелено са общините с интегрирани планове, част от агломерации.
Част от сегашните селски общини, както вече споменах, могат да преминат и към градските общини. Това са общините в жълто, които са с развит туризъм, тези, които са с развита промишленост или тези, които имат интегриран план за градско развитие и отговарят на всичките характеристики за градска община.
Това е групирането на градските общини, които са в агломерации или които са в жълто – с тенденция за развитието на туризма.
Общини от сегашните 231 общини, които не притежават типично селски профил, са Банско, Царево, Каварна и Балчик от категорията в жълто – туристически общини; Козлудуй, Пирдоп, Челопеч, Раднево и Гълъбово – промишлени общини, които също не отговарят на характеристиката да бъдат типично селски. Всичките тези общини могат да бъдат групирани към категорията на градски общини и към тях да се прилагат критериите и тенденциите за финансиране на градските общини.
Какви са основните изводи за регионалната политика към настоящия момент от този анализ?
Имаме големи междуобщински различия; имаме сериозна необходимост част от общините да отпаднат от групата на градските общини, докато тенденция е част от селските общини да бъдат върнати обратно в групата на селските общини. Имаме много ясни основания за разработване на обща политика за развитие на селски, планински, черноморски общини като тенденция, за да запазим фокуса в тях потенциалът, който имат, да бъде развит.
Безспорно регионалната политика и в следващия програмен период, която се финансира по линия на Кохезионния фонд и регионалния фонд, ще бъде насочена към намаляване на различията. Към момента имаме две възможности, а именно да финансираме или много слабо развити общини, но те са само 19, които влизат в категорията на много слабо развитите, или да концентрираме финансовия ресурс от европейските фондове към големите градски агломерации, които са двигател на икономически растеж, които имат потенциал за развитие, което е по-логично и от финансова гледна точка, да фокусираме усилията към големите общини, центрове на растеж, дали ще са в посока туризъм или в посока икономическо развитие, но там да положим нашите усилия. И това е изборът, който сме направили за следващия програмен период.
В каква посока върви следващата оперативна програма? Тя да бъде насочена към 36-е или максимум 40 големи града. Там живее 72 процента от населението, съответно те да получават директно финансиране, да не бъде процедура на конкурентен подбор, а с директно предоставяне на финансирането от Фонда за регионално развитие.
Кои са темите и приоритетните области, които ще финансираме?
Оставаме на четири основни приоритетни оси:
Първата да бъде градско развитие, както и досега, където да финансираме градското развитие, градския транспорт на градовете;
Втората ос да бъде секторни политики от регионално значение, където включваме отново Министерството на културата, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и всички секторни министерства, които развиват политики, включително Министерството на образованието, младежта и науката, за развитие на една или друга политика.
Голяма приоритетна ос очакваме все още да бъде развитието на туризма и на културата в съчетание - културния туризъм, където да подкрепим, както вече споменах, потенциала за развитие на туризма у нас.
И една нова приоритетна ос – енергийна ефективност, но разпределена в две категории: публични сгради, училища, детски градини и всички други публични сгради да бъдат обект на инвестиция, както и многофамилните жилищни сгради. Понастоящем те са над 97 процента от сградите в България, така че и там трябва да положим усилия за мерки за енергийна ефективност на тези сгради.
Това горе-долу е индикативният ни бюджет и обхват на следващата оперативна програма. Разбира се, детайлите ще бъдат ясни, когато имаме по-конкретни изводи и от анализа, и от концепцията за пространствено планиране.
Разбира се, надявам се всичко това да можем да го мултиплицираме към програмата за селските райони и към останалите програми, от които да имаме интегриран ефект от инвестициите от фондовете, за които се надявам да имаме малко увеличение през следващия програмен период.
Това е най-общо резултатът от анализа. В края на годината, през месец декември можем вече да представим на вашето внимание окончателните изводи от социално-икономическия анализ, окончателно разработената национална схема за пространствено развитие, както и проекта на оперативната програма. Мисля, че през декември месец ще имаме възможност за едно по-широко и обхватно представяне на политиките в тази област и вече конкретните сфери на финансиране. Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, министър Павлова. Колеги, заповядайте за въпроси. Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Анализът впечатлява с реализма си. Няма как да не приветстваме, че няма украшения и няма никакви захаросвания на ситуацията в страната. и това е похвален подход. Обаче има един основен въпрос, госпожо министър. Ако планирате оперативната програма на базата на сегашното административно деление на страната с абсолютно нежизнеспособни общини, на брой 264, за които съм сигурен, че те могат да бъдат редуцирани наполовина, за да бъдат жизнеспособни, казвам най-грубо. Това са само разходи.
На второ място, какво става с областите. Областите в сегашния им вид са също абсолютно нефункционални.
Тоест ако ние заедно решим да планираме разходите за развитие и т.н. на базата на сегашното административно деление, за което има особена заслуга един вицепремиер в нашето правителство някога, няма как да се създаде онова напрежение, онази конкуренция между регионите, която да генерира необходимия ефект. И аз съм сигурен, че това ще доведе до загуби.
Тоест, въпросът ми е следният: ако Вие през декември ни представите оперативната програма, възнамерявате ли да предложите радикално решаване на административното кълбо, което в момента е страшно заплетено в България и води до много големи разходи? Впрочем хабят се страшно много пари в това отношение. Смятате ли да предложите?
Спомням си, че министър Дончев каза, че така не може да функционира страната в следващия програмен период и едновременно с това да бъде достатъчно ефективна.
Възнамерява ли правителството и специално Министерството на регионалното развитие и благоустройството да търси път към ново административно деление в страната, включващо и съкращаване на общините?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов. Заповядайте, министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Безспорно тези два процеса вървят неминуемо заедно в някои отношения, но на някои места трябва да бъдат и разграничени.
Говорейки първо за административно-териториалното деление, аз също споделям мнението, че безспорно е необходима – макар че тя стана като мръсна дума – реформа, но в най-добрия смисъл казано, оптимизация и наистина един много добър анализ на броя на общините, както и на областите.
Аз вярвам, въпреки че някои колеги могат да не се съгласят с мене, че броят области 28 на нас не са ни нужни и са ни прекалено много.
Имам анализ, който е предложен от нашето министерство, той е предложен и за разглеждане на съвета – тези съвети бяха обединени, министър Дянков е председател на Съвета по административна реформа, както и на съвета, който преди беше към министерството, да разгледаме темата.
В този анализ са дадени възможните варианти. Те са няколко – тези 28 области да бъдат сведени или до 6, или до 12. Има няколко варианта, които са предложени в дългосрочен план. Това е въпрос, пак казвам, на дискусия, на още по-задълбочен анализ, разбира се, на взимане на политическото решение, от една страна, както и темата с прегледа и оптимизирането на броя общини, тъй като, както и този анализ, така и чисто статистическите данни и последното преброяване показаха обезлюдяване на малки населени места, които всъщност могат да бъда окрупнени. Окрупняването също е една важна тема.
Това обаче не може безспорно да стане за няколко месеца Вие знаете, първоначалната ни идея беше самото управление и институционалната рамка за следващия програмен период да бъде коренно променена именно спрямо това окрупняване чрез създаването на шестте района за планиране на едно допълнително ниво, тип губернатори, които да управляват съответния регион, от една страна, но и да управляват и фондовете.
Това обаче като процес, чисто административен, касае промяна и на Конституцията. Това е причината, поради която това не можем да го направим веднага, въпреки че, пак казвам, осъзнаваме необходимостта и нуждата от това. Но като резултат от анализа много ясно е казано, че касае промяна на Конституцията и промяна на множество закони.
Именно затова процесите ще вървят паралелно, запазвайки за съжаление сегашната структура за следващия програмен период. Паралелно с това ще се разшири този анализ и ще се готвят постъпки за промяна в Конституцията и промяна в редица закони, които трябва да бъдат променени паралелно. Така че явно в следващия програмен период ще го започнем и го планираме, стъпвайки на това административно-териториално деление.
От друга страна, вие виждате – ние неслучайно сме избрали принципа да фокусираме върху големите градове. Големите градове, които имат и капацитет, там живее над 70 процента от населението, са и двигателите на икономически растеж. Там има икономическа активност, има и работни места. Там има смисъл да инвестираме. Защото, както и Вие казахте, няма смисъл да инвестираме в по-малките населени места, които вероятно нямат всъщност да могат да усвоят този ресурс, където няма и капацитет, няма и население, което да е бенефициент от тази инвестиция.
Именно затова ние чрез това, което представихме на вашето внимание, фокусираме инвестицията и ограничаваме броя на населените места. Бих казала, че тази инвестиция е доста сериозна като размер и ние я фокусираме именно в големите градове, които могат да я поемат и като капацитет, а там ще има реален ефект върху социално-икономическото развитие на страната.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Госпожо министър! Аз Ви слушах с много голямо внимание. За съжаление за моя може би лична трагедия аз съм от Видин. Трагедия е, защото от това, което Вие казахте като цифри и то съвсем точно - аз подкрепям колегата Агов, който е представител от същия регион – от Враца, става ясно, че ние минахме санитарния минимум. И за съжаление това, което Вие казвате, е хубаво. Но ако не се вземат спешни мерки, аз не виждам кога и какво ще се направи.
Има един парадокс. Парадоксът е, че в развитите държави на Европейския съюз, като Германия и Франция, граничните региони са най- развити.
АСЕН АГОВ: Крайречните пък още повече.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: А тези, които имат четири вида транспорт, са още по-добре развити. Тук не считам за реална граница на България Варна и Бургас, защото там е друга историята.
При нас се получава един параграф 22, защото липсата на хора отблъсква инвеститорите. Аз като председател на общинския съвет съм говорил с инвеститори, които ми казват: о’кей, всичко е наред – обаче не могат да си представят как едно разстояние от 200 км до столицата го взимат за 6 часа, как не могат да намерят 50 техника и инженери, за да направят едно малко цехче и т.н. От друга страна, когато ние им предложим добри условия, те казват: хубаво, но ни дайте хора. И се получава едно завъртане, от което на практика не знам какъв е изходът. По-точно зная какъв е.
И ще ви моля, когато започнете да планирате по-големите разходи за следващия планов период, да имате предвид, че инфраструктурата и туризмът може да спасят Северозападна България. Нови гуми, нов цимент няма да се произвеждат там, защото няма да бъдат конкурентоспособни. Ние не можем да се съревноваваме нито с Турция по производство на цимент, нито с Франция, Япония и Съединените щати по производство на автомобилни гуми. Загинаха тези производства. Обаче това, което трябва да ни помогне да направим този край достъпен и оттам да го разкрием за европейците, които си произвеждат гумите, изкарват си заплатите, е да могат те да дойдат и да оставят своите пари тук, в Северозападна България за туризъм.
Комплексите, които им предлагаме в Банско и във Варна – да ме извиняват колегите от регионите, тези бетонни комплекси не им трябват. Те петзвездни хотели имат по-хубави от нашите. На тях им трябва автентичен туризъм, който ние можем да им предложим и то с не много инвестиции.
Миналата седмица вицепремиерът Дянков беше на един форум – там имахме форум за културно-историческото наследство на България. При едни съвсем груби сметки – 10-12 млн. лв. за 8 туристически обекти, които се правят три-четири години, се вижда, че няма друга индустрия, която да възстанови толкова бързо тези средства и да ги мултиплицира след това, при положение, че тези пари, вложени веднъж, не искат необходимата поддръжка. Тоест, ако се вложи в инфраструктурата, тя трябва да се поддържа, но в туризма вече една пещера, една крепост, ако я направим атрактивно, тя възстановява парите без да има амортизация, за която са необходими нови влагания.
Моя въпрос бих го формулирал така: Как Вие виждате решение на това, което казвате – че ще подкрепяте слабите региони, какъвто е Северозападният, и същевременно ще насочите основните средства? Защото населението е в големите градове, в тези центрове, които Вие ги казахте, градски ареали.
Бъдете сигурна, че при следващия отчет на следващия планов период след 6 години, който и да бъде на Вашето място, дай Боже да сте Вие отново, ще се отчетат 82 процента население в големите градове и още по-голямо западане на Северозападна България и на другите региони. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви.
АСЕН АГОВ: Те нямат бъдеще, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Извинявайте, госпожо председател. Между другото не съм сигурен, че административната реформа ще се проведе, по две причини:
Първо, защото има избори, ние всяка година имаме избори. Чисто политически го казвам това. И вие не сте го провели. Не взимам аз решението.
От друга страна обаче, имайте предвид, че в една Франция и в една Унгария, които не са зле като държави в сравнение с България, те са добри в Европейския съюз, всяка паланка е община и не са загинали от тази работа.
Макар че има и друг парадокс. Главният архитект на община Макреш, в която реално живеят 800 човека, взима повече пари, отколкото главният архитект на община Видин. Главният архитект на община Макреш не зная къде му е бюрото, защото няма какво да прави в тази община, но взима тези пари. А главният архитект на Видин се побърква от работа.
АСЕН АГОВ: Това е тема за дълъг разговор. На много дълъг разговор.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Това е наистина дълъг разговор.
Други колеги имат ли желание да направят коментар?
АСЕН АГОВ: Искам реплика.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Ако се оправдаваме непрекъснато с изборите, искам да ви кажа, че навлизаме в много тежък период. През 2013 г. има парламентарни избори, през 2014 г. има европейски избори, през 2015 г. има избори за местна власт, през 2016 г. има избори за президент. Всяка година от догодина ще има избори. Тоест ние никога няма да си свършим работата, ако се оправдаваме само с изборите. Дайте да се съберем и някакво съгласие да направим в този парламент, за да решим тези неща. Иначе парите потъват в пясъците и ние вечно се оплакваме.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Избори, Изборен кодекс, което е най-деликатният момент за всички присъстващи. Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз по-скоро искам да направя един коментар и този коментар е свързан с наистина много реалистичната обстановка, която представя вашият анализ. Аз искам да Ви поздравя за това.
Уважаеми колеги, все пак мисля, че е нормално да се изслушваме.
Искам да ви благодаря за това, че сте обърнали специално внимание на планинските общини. Аз съм от Пловдивска област, един регион, който е много показателен за различните видове населени места, които представя Вашият анализ,В нея има големи населени места, като Асеновград, откъдето аз съм, който е една голяма, стабилна община. Но има примерно община Лъки, която е с 3500 жители и която е планинска община.
Може би преди няколко години имаше желание да се събират представителите на планинските общини да учредяват асоциация с цел да си помагат.
Така че аз искам да Ви изкажа благодарност за това ,че този път е акцентирано върху този тип общини. Защото те нямат кой знае какви възможности за развитие.
Също мисля, че похвален е фактът, че сте отделили специално внимание на Черноморските и на Дунавските общини. Защото това са важни за развитието на страната ни общини и населени места.
Само искам да Ви попитам следното. Вие казахте, че акцент ще е развитието на 36 големи ареали. Но туризмът - културният туризъм, религиозен и всякакъв друг е по-скоро концентриран в по-малки населени места. Това ще бъде приоритет и как ще става? Има някаква координация между програмата за селските региони и оперативна програма „Регионално развитие” или вие ще акцентирате в програмата за регионално развитие за следващия период на туризма? Защото Плиска е малко населено място, но е първата българска столица, Преслав също. Има и редица други малки населени места, които са центрове на туризъм и на култура, които някак си ми бягат в това планиране. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Хубенова. Заповядайте, министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Първо, може би трябва да кажа за Видин. Това, че ние фокусираме върху големите градове, това е регионалната програма. Но като цяло анализът казва кои са по-слабо развитите, за да може да има целенасочено финансиране и от останалите програми. Не само теоретично, но се надявам и от практическа гледна точка, когато колегите започват да планират, да кажем, програма за развитие на конкурентоспособността на българската икономика, те трябва да дават приоритет на фирмите от този регион с повече точки, да кажем, или както е определянето на бенефициентите, ако те са от определен регион, който ние сме казали, че е регион за целенасочена инвестиция.
Един път ние сме приоритизирали пътя Видин – София. Министерството на транспорта е приоритизирало ж.п.линията Видин – София. Разбира се, допълнено с магистрала „Хемус”, от на ~”Пътна инфраструктура”.
Големите градове в региона – Видин, Монтана, всички големи градове ще получат финансиране по регионалната програма, селските общини ще получат финансиране по линия на селската програма. Това е фиксирано финансиране от различните програми, целенасочено в един регион, който да има по-голям приоритет. Всички в червено да се разглеждат приоритетно и да получат повече финансиране, отколкото тези, които са, да кажем, в зелено, които вече са достигнали едно ниво много над средното и имат необходимост от много по-малък обем инвестиции.
Така че горе-долу по този начин трябва да се компенсират нещата. Но всичко ще стане само тогава, когато се гледат всички програми, а не всяка програма поотделно. За съжаление в момента се получава работа на парче – ние на места асфалтираме, изведнъж идват от „Околна среда”, разваляме всичко, за да правим подземната инфраструктура.
Всичко това трябва да бъде подредено по един последователен начин – първо да направим техническата инфраструктура, тогава да асфалтираме, да оправим градската среда и вече да финансираме останалите дейности.
Другото. Както Вие казахте, когато говорим за развитие на туризъм, на културен туризъм или на всички форми на туризъм, ние там не сме го лимитирали до 36-те града. Имаме национални политики, които са на територията на цялата страна. В момента и Белоградчишките скали получиха от нас сериозно финансиране за развитие на туристическа атракция с довеждаща инфраструктура, пещерата „Леденика” и още над 70 туристически атракции. Там нямаме разпределение на малка – голяма община, защото за туризма, особено за паметниците на културата се знае, че те са на територията на цялата страна. Така че там ще имаме съвсем различен подход.
Ние говорим за градското развитие – първа ос, която получава най-големия дял от финансирането, тя да е в 36-те големи града. Там, където вече говорим за развитие на туризъм и на друг тип хоризонтални политики, ние ще ги финансираме на територията на цялата страна, вече приоритизирайки ги по важност за развитието на туризма в един или друг регион.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, други въпроси? – Не виждам.
И аз искам да се присъединя към обективните суперлативи, изказани от страна на колегите. Защото се вижда един цялостен анализ, който дава възможност за стратегически фокус за планирането и то не само на оперативна програма „Регионално развитие”. Искрено се надявам колегите от другите министерства да стъпят на този анализ, за да започнат програмирането на отделните оперативни програми в контекста на анализа, за да може, както вие целите регионална свързаност, те да обособят центровете на икономически растеж, оттам образованието и университетите и да има наистина интегриран подход и вече цялостна визия за следващия програмен период.
Пожелавам си на едно от следващите заседания да обсъждаме не само връзката вътре в България, но и в пограничните региони, така че да видим какво се случва във връзка със свързването на Европа и най-вече Югоизточна Европа и европейската перспектива на Западните Балкани, която зависи от свързаността включително.
Закривам заседанието на комисията.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:


(Моника Панайотова)