Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
12/09/2012
П Р О Т О К О Л
№ 107
На 12 септември 2012 г. г., сряда от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-43/12.07.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за защита на вредното въздействие на химичните вещества и смеси – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-51/29.08.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-27/2.08.2012 г. за ратифициране на Изменението на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставени от Европейската инвестиционна банка за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-26/27.07.2012 г. за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE В Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд – внесен от Министерския съвет.
5. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-44/13.07.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит – внесен от Министерския съвет.
6. Разни.
На заседанието присъстваха: Първолета Лулева – началник отдел „Опасни химични вещества” към дирекция „Превантивна дейност” в Министерството на околната среда и водите, Женя Динкова – директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество” в Министерството на финансите, Кирил Гератлиев – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, Цвета Караилиева – експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, Милена Бойкова – директор на дирекция дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Дневният ред за днешното заседание е:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-43/12.07.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за защита на вредното въздействие на химичните вещества и смеси – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-51/29.08.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-27/2.08.2012 г. за ратифициране на Изменението на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република,Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставени от Европейската инвестиционна банка за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-26/27.07.2012 г. за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE В Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд – внесен от Министерския съвет.
5. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-44/13.07.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит – внесен от Министерския съвет.
6. Разни.
Който е съгласен с така представения дневен ред, нека да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-43/12.07.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХИМИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И СМЕСИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка имаме удоволствието докладчик да бъде Първолета Лулева – началник отдел „Опасни химични вещества” към дирекция „Превантивна дейност” в Министерството на околната среда и водите.
Заповядайте, госпожо Лулева, да представите законопроекта.
ПЪРВОЛЕТА ЛУЛЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми накратко да представя законопроекта.
С тези изменения на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси се създава законова рамка за транспониране на директивата за ограничението за употреба на определени опасни вещества в електрическото и в електронното оборудване.
Директивата е преработка на вече приетата директива от 2002 г.
Накратко какъв е обхватът на законопроекта. Той дефинира ограниченията за употреба на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване, определя обхвата на въведените ограничения и категориите електрическо и електронно оборудване.
Определя се редът и начинът за изготвяне на предложения за ограничаване на нови опасни вещества в електрическо и електронно оборудване.
Определят се рамковите изисквания и най-вече се дефинират задължените лица, които са икономическите оператори, за осигуряването на съответствие с пусканото на пазара тип оборудване.
Създава се правна основа за издаване на подзаконов нормативен акт в тази област, така че изцяло да се транспонира и да се въведе директивата. Заедно с това се определя и обхватът на този подзаконов нормативен акт, както и органите по надзор на пазара и регулаторните инструменти, свързани с осигуряване на съответствие, като за целта се използват оптимално съществуващите разпоредби, както и органите за надзор на пазара.
Към момента не се увеличава броят на веществата, включени в списъка с ограничения, но се увеличава броят на категориите електрическо и електронно оборудване, обхванати от тези ограничения. По-специално се включват медицински изделия, както и прибори за мониторинг и управление, като в приборите за мониторинг и управление се включват и промишлените прибори за мониторинг и управление.
Въвеждат се преходни периоди за тяхното прилагане, които са съобразени с преходните разпоредби на директивата. Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Лулева. Колеги, заповядайте за въпроси. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви госпожо председател. Колеги, взимам думата само за да кажа, че законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси беше разгледан във водещата Комисия по околната среда и водите. Законопроектът всъщност изцяло съдържа транспониране на директивата. Не се предвиждат други промени в сега действащия закон.
Законопроектът определя рамката на взаимодействие на институциите и гарантира пълното прилагане на европейското законодателство.
Законопроектът беше подкрепен единодушно в Комисията по околната среда и водите, включително след като накратко беше представен. В него има и предвидени текстове, които определят изключенията за някои видове електронно и електрическо оборудване, което облекчава прилагането на директивата в българското законодателство.
Така че аз апелирам да подкрепите законопроекта, тъй като той е напълно разумен и, надявам се, работещ. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Михайлова.
Имам един въпрос във връзка с това ,че ще трябва определен момент на адаптация на самите икономически оператори към новите изисквания. Дали е правена оценка на въздействието на предлаганите разпоредби върху тях? Дали ще успеят те да се вместят в определените срокове? Това е единият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е дали е съобразена наредбата, която се предвижда да бъде част от разпоредбите на директива 2011/65 ЕС, които се предвиждат да залегнат в наредбата, предвидена в чл. 21д, ал. 1? Доколко тя е синхронизирана с наредбата, свързана със Закона за управление на отпадъците, за да няма колизия между двете?
ПЪРВОЛЕТА ЛУЛЕВА: Благодаря за въпросите.
Да, оценка на въздействието е правена на етапа, на който беше готвена Рамковата позиция по проекта на директивата. По време на преговорите, тъй като ние участвахме и в преговорите на Съвета на Европейския съюз, беше отстояван достатъчно дълъг преходен период, който да осигури достатъчно време на икономическите оператори, които да имат възможност да се приведат в съответствие с тези ограничения.
Между другото, периодът наистина е много дълъг – 22 юни 2019 г. е срокът, от който насетне операторите ще трябва да са изцяло в съответствие с тези разпоредби.
На втория въпрос. Да, в момента съществуващата директива, която е предмет на преработка, е въведена в наредбата за електрониката, казано накратко, която е издадена на основание на Закона за управление на отпадъците. Знаете, Законът за управление на отпадъците е нов. В момента се приемат всички подзаконови нормативни актове към него. В него е предвидено старите подзаконови нормативни актове да действат до приемането на новите.
Така че тези ограничения, които са въведени още от 2008 г., са действащи. И в Преходните и заключителни разпоредби на постановлението за приемане на наредба ние ще предвидим и отмяната на съществуващите текстове от сега действащата наредба.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви за изчерпателните отговори.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване на становище по законопроект № 2020-01-43/12.07.2012 г.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря Ви за Вашето участие, госпожо Лулева.
Предлагам да преминем към трета точка от дневния ред, за да изчакаме представителите на Министерството на финансите:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-27/2.08.2012 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА ГАРАНЦИОННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА, КРАЛСТВО ДАНИЯ, ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ, РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА, ИРЛАНДИЯ, ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА КИПЪР, РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ, РЕПУБЛИКА ЛИТВА, ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ, РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ, МАЛТА, КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, РЕПУБЛИКА ПОЛША, ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА, РУМЪНИЯ, РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ, СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ, КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ, ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ЗА ЗАЕМИТЕ, ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ В СТРАНИТЕ ОТ АФРИКА, КАРИБИТЕ И ТИХООКЕАНСКИЯ БАСЕЙН И ОТВЪДМОРСКИТЕ СТРАНИ И ТЕРИТОРИИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Имаме удоволствието сред нас да е докладчикът госпожа Женя Динкова – директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество” към Министерството на финансите. Заповядайте, госпожо Динкова, да представите законопроекта. Имате възможност за коментари и по самото становище, което сме ви изпратили.
ЖЕНЯ ДИНКОВА: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлагам на вашето внимание законопроект за ратифициране на изменението на Гаранционното споразумение между държавите – членки на Европейската инвестиционна банка – вече бяха изброени 27, и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставени от Европейската инвестиционна банка за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъд морските страни и територии. Същото е подписано от българска страна на 21 септември 2011 г.
България е страна по Гаранционното споразумение по силата на ангажиментите, поети с Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз.
Съгласно разпоредбите на чл. 6, т. 5 и 11 от Протокола към Договора, страната ни автоматично се присъединява към Споразумението за партньорство между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните страни членки, от друга, подписано на 23 юни 2000 г. и изменено през 2007 г.
Присъединяваме се автоматично и към Вътрешното споразумение между правителствата на държавите – членки на Европейския съюз относно финансирането на помощта от Общността в рамките на многогодишната финансова рамка за периода 2008 – 2013 г.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Вътрешното споразумение, страните – членки на Европейския съюз поемат задължение да бъдат гаранти на Европейската инвестиционна банка по отношение на заемните споразумения, сключени от банката, за предоставяне на заеми от нейните собствени ресурси в рамките на Споразумението от Котону, за което е сключено въпросното гаранционно споразумение, ратифицирано от Народното събрание със закон от февруари 2009 г.
Предлаганото изменение на гаранционното споразумение е във връзка с изтичането на определения в него срок на гаранцията – 31 декември 2010 г.
Наред с това са извършени редакционни промени в някои текстове на Споразумението, с оглед тяхното прецизиране и с цел да бъдат актуализирани датите на приетите от управителните органи на банката документи, указания, принципи, срокове и условия, към които се реферират.
Изменението на Гаранционното споразумение не засяга финансовите условия на гаранцията, които остават непроменени.
Размерът на глобалната гаранция, която държавите членки поемат с Гаранционното споразумение, е ограничен до 75 процента от общата сума на кредитите, предоставени от Европейската инвестиционна банка от собствените й средства по заемните споразумения в рамките на Споразумението от Котону, която сума не надхвърля 2 млрд. 30 млн. евро. Гаранцията покрива само политическите рискове и размерът във всяка държава членка – гарант по споразумението, се определя в зависимост от размера на участието й в акционерния капитал на Европейската инвестиционна банка.
Гаранцията, която поема Република България, възлиза на 2 млн. 694 хил. 825 евро на базата на 0,17 процента, които България има като дял в Европейската инвестиционна банка.
До момента не е била активирана гаранция по заемите, отпуснати в рамките на Споразумението и обхванати от Гаранционното споразумение.
В заключение предлагаме Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон изменението на Гаранционното споразумение между държавите – членки на Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставени от собствени средства за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъд морските страни и територии. Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Динкова. Колеги, заповядайте за въпроси, ако има такива или коментари. - Не виждам. Беше изчерпателно и самото представяне.
Предлагам да преминем към гласуване на становище по законопроект № 202-02-27/2.08.2012 г.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря за вашето участие.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-26/27.07.2012 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ИНИЦИАТИВА JEREMIE В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА, И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка имаме удоволствието да бъде с нас господин Кирил Гератлиев – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, дългоочаквания JEREMIE. Заповядайте, господин Гератлиев, да представите законопроекта.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ:Добър ден, уважаеми дами и господа народни представители! Пред вас е предложение на Министерския съвет за ратификация на JEREMIE 2. Това де факто е изменение на Рамковото споразумение и на Финансовото споразумение. То цели прехвърлянето на един допълнителен ресурс от 150 млн. евро, решение, което управляващият орган взе в края на 2011 г. и с решение на Комитета за наблюдение от 13 декември, и впоследствие с предложение при изменена вече програма и одобрена такава от комисията сме финализирали почти всички условности във връзка с това прехвърляне.
Какво се цели с тези 150 млн. евро. Създаването на един продукт, който носи условното наименование „Инструмент за споделяне на риска”. В момента тече процедура, която е обявена в края на месец юли и изтича на 28 септември. Основната цел е подбор на финансови посредници, които в рамките на оставащото време до края на тази година да бъдат избрани и да бъде извършен дю дилиджънс при тях и в първото тримесечие на 2013 г. да имаме този ресурс на пазара.
В общи линии програмата ще предостави този кредитен ресурс при нула процента лихва, като се очаква банките да предоставят естествено – това е един от критериите за техния подбор – лихви, които да са по-ниски от пазарните. Цели се де факто 50 процента намаление на пазарните лихвени нива. Ще видим дали това ще се получи.
В общи линии очакванията са ни, че ще постигнем 4,2 – 4,5 процента лихва, ще видим дали ще успеем.
Няколко други неща също се предлагат за изменение в Рамковото и във Финансовото споразумение, а именно намаляване на таксите и комисионните от JEREMIE 1, както и възможност за отпускане на заеми за по-дълъг период. Това бяха едни от основните критики по JEREMIE 1, където в общи линии нямаше дългосрочни инвестиционни кредити.
С това ще приключа. Ако имате някакви въпроси, към готов да отговоря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Гератлиев. Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Инструментът JEREMIE е добър, защото касае голяма част от микро до средните предприятия в България.
Бих искал, ако може, да ми отговорите горе-долу приблизително каква част от средствата, които досега са заделени по JEREMIE, са усвоени? Ако има някакви тревожни тенденции за изоставяне и забавяне, какво се случва и какво е предвидено да се случи, за да ускорим този процес?
Това е първото, което искам да поставя като въпрос.
Второ. Разбрах от Вашето експозе, че до края на месец март 2013 г. трябва да бъдат определени подизпълнителите, като основният критерий ще бъде ниска лихва. Но това означава ли, че от 1 април ще бъдат подписани споразумения с банките и предприятията те ще могат да разполаган със средствата по JEREMIE 2?.
Въпрос, който аз почти винаги задавам по всички инструменти, с които ние инжектираме икономиката, независимо в какъв обем – имате ли някакви оценки какъв ефект се получава, вторичен, наукообразно казано, мултиплициращ ефект от инструмента JEREMIE? Тоест прави ли се някаква оценка за въздействието на JEREMIE върху малките и микропредприятията в България?
На следващо място, имате ли някакви индикации - ние продължаваме почти всяка година да се занимаваме с препотвърждаване на участието си в JEREMIE- докога ще действа инструментът JEREMIE? И евентуално, ако знаете какво ще се случи със средствата, които са заделени по него след приключване на неговото действие, да ни кажете.
Последният ми въпрос е следният. Ясно е, че тези пари не идват от никъде другаде, освен от Европейския съюз за държавите членки. Ние откъде ще набавим тези 150 млн. евро, за да участваме адекватно? Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Тошев. Заповядайте, господин Гератлиев.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Благодаря Ви за поставените въпроси. Ще започна отзад напред.
В общи линии, както всички останали приоритетни оси, така и приоритетната ос с финансовите инструменти по програмата са финансирани от нашия бюджет. Тоест 15 процента от тези 150 млн. евро са българско национално съфинансиране.
Правят се такива анализи. Към момента обаче нямаме възможност да ги оповестим. Може би ще имаме такава някъде в края на месец октомври.
Това, което виждаме, е, че към момента около 12-13 процента от JEREMIE 1, условно казано, са на пазара. Де факто са раздадени някъде около 600 кредита на стойност 65 млн. 700 хил. евро. Това са данни към 3 септември. Това е по продукта, който основно е с банкови посредници, така наречения Гаранционен продукт по JEREMIE. Другите продукти все още не са действащи. Очаква се да бъдат действащи в края на тази година. Така че движение по тях очакваме наистина да има в рамките на настоящата година.
Що се касае за този продукт, който е предмет на настоящата дискусия, ние очакваме много по-рано от месец април той да е на пазара. Имаме увереността на Европейския инвестиционен фонд, че това може да се случи още през месец януари, така че в началото на февруари да имаме тези 150 млн. евро плюс 150-те млн. евро, които банковите посредници трябва да предоставят реално на банковия пазар.
Това, което трябва да се случи до края на 2015 г., е всичките тези общо 350 млн. евро да бъдат завъртени, грубо казано, през банковите посредници и през посредниците, които са вече избрани по другите продукти. И в края на месец декември, не по-късно от декември 2015 г. да бъдат възстановени обратно в холдинговия фонд. Ако това се случи към декември 2015 г., то тези средства ще останат и ще могат да бъдат използвани отново за такъв тип продукти. Но това е условие, за да бъдат, грубо казано, оползотворени или усвоени по програмата.
Към момента една от банките вече стартира своята кампания. Аз очаквам много скоро и другите да го направят. Допускам, че наистина в есенните месеци ще имаме доста по-добри показатели в сравнение с това, което виждаме. Въпреки че август беше един мъртъв месеци откъм работа, по JEREMIE реално отчитаме един напредък – 150 кредита за около 65-70 млн. евро допълнително бяха договорени от банковите посредници по JEREMIE 1.
Така че имаме позитивни очаквания, позитивно сме настроени. Очакваме наистина с този нов продукт, който цели наистина постигането на едни по-различни лихви, непознати все още за нашия пазар, да направим така, че в първото полугодие, а и в цялата 2013 г. целият този ресурс да бъде завъртян през банковите посредници. Такива са прогнозите ни към момента.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Гератлиев. Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Благодаря Ви за конкретните и ясни отговори, господин Гератлиев. За себе си правите ли анализ, при положение, че условията за вземането на тези пари са добри, защо няма желание да ги вземат микро и малките предприятия? Или е много тежка процедурата, или рекламата е ниска, тоест хората не знаят за тях.
Надявам се като се видим следващия път – ние с Вас се виждаме доста често по инструмента JEREMIE, преди края на годината да ни кажете какви са причините и с какво можем евентуално да ви помогнем в процедурно отношение. Другото е въпрос на реклама. Благодаря.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Аз мисля, че сте абсолютно прав. И двете са верни. Малко пиарът на програмата леко ни куца. Но мисля, че вече предприехме мерки и набираме скорост не само да популяризираме мерките по JEREMIE, а и да покажем все пак добре изпълнени проекти, защото програмата има какво да покаже, въпреки някои проблеми, които все още се опитваме да изчистваме.
От гледна точка на JEREMIE 1, там неблагоприятният момент беше, че беше затворена възможността за оборотни кредити. Предимно беше направен така продуктът, че касаеше дългосрочни инвестиционни кредити и гаранции по тях, което в общи линии при тази ситуация в момента не беше това, от което фирмите имат нужда. В тази връзка на 6 юли променихме критериите по продукта и вече се вижда, че не е само тази първа банка, която рекламира продукта, но вече има опции и за оборотно финансиране, овърдрафт, нещо, при което фирмите търсят средства, за да завъртят и да върнат обратно на банките.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Гератлиев. Колеги, имате ли други въпроси или коментари? – Не виждам.
В такъв случай пожелаваме успех, защото се надяваме наистина чрез това споразумение и ефекта от него да се преодолеят част от трудностите, които стоят пред малките и средните предприятия, именно високите лихвени проценти и изискванията за обезпечение по кредитите, липсата или недостатъчната кредитна история, както и изискванията за минимален собствен капитал и минимален оборот.
В такъв случай преминаваме към гласуване на становище по законопроект № 202-02-26/27.07.2012 г. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Пожелаваме успех с програмата.
Продължаваме с втора точка от днешния дневен ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-51/29.08.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
От страна на Министерството на финансите присъстват:
Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”
Елена Петрова – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”
Христина Пендичева – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”.
От началото на заседанието сред нас имаме удоволствието да бъдат:
От Комисията за финансов надзор:
Ангел Джалъзов - заместник-председател, направление „Осигурителен надзор”
Анна Андонова – начални на отдел „Нормативна дейност в дирекция „Правна”
Димитър Койчев – директор на дирекция „Международно сътрудничество”.
Госпожо Бойкова, заповядайте да представите законопроекта.
МИЛЕНА БОЙКОВА: Госпожо председател, благодаря Ви за възможността да представя накратко от името на вносителя законопроекта за изменение на Закона за публично предлагане на ценни книжа, както и преди това да се извиня за закъснението.
Бих искала да акцентирам съвсем накратко на два аспекта на законопроекта, първата част от който е транспониране на директива 2010/73, която директива на практика променя други две директиви на Европейския съюз – директивата за проспектите и директивата за прозрачността.
С транспонирането на тази директива в българското законодателство на практика се цели повишаване нивото на защита на инвеститорите, правната яснота и правилата по отношение на издаването на проспекти от публични дружества, като на последно място да се намали административната тежест върху бизнеса при изземването на пари на европейските капиталови пазари.
По отношение на европейското законодателство, на практика с този законопроект се дава възможност и за изпълнение на задълженията ни съгласно регламент 36/2012 г. относно късите продажби. Това се осъществява чрез промени в Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за пазарите за финансови инструменти и не на последно място Закона за държавния дълг по отношение на държавните ценни книжа.
Съгласно визирания регламент, от държавите членки се изисква да разпоредят разпоредби за санкциите, включително административните мерки, приложими при нарушение на разпоредбите на този регламент, и съответно тези държави членки да съобщят за предприетите мерки на Европейската комисия и на европейския орган за ценни книжа и пазари.
С промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа са посочени два органа – това са Комисията за финансов надзор и респективно Министерството на финансите като компетентни органи за Република България. А органът, който ще координира сътрудничеството и обмена на информацията с Европейската комисия като цяло за страната ще бъде Комисията за финансов надзор.
Съвсем накратко, място в законопроекта имат и текстове, които са свързани с Регламент 260/2012 г. за определяне на техническите и бизнес изискванията на кредитни преводи и директни дебити, като за целта има релевантни изменения в Закона за платежните системи и платежните услуги.
Втората голяма категория, която е намерила място в законопроекта, който представям, това са и текстове, свързани с откроени пропуски и констатирани нарушения от Комисията за финансов надзор, проблеми в прилагането на настоящия Закон за публично предлагане на ценни книжа, както и, разбира се, подобряване на регулацията, като водещ принцип остава осигуряване и запазване на интереса на инвеститорите, особено на миноритарните такива.
В тази голяма категория искам да посоча промени, които са свързани с усъвършенстване на режима на оповестяване при публичното предлагане на ценни книжа; на второ място режима на публичното предлагане на облигации. В частност тук се акцентира върху разкриването на информация във връзка с емитента и със самата облигационна емисия, прецизират се и се допълват редица от задълженията на банките довереници, а с това се постига обезпечаване изпълнението на техните функции.
На трето място в тази категория са промени, свързани с режима на публичните дружества, като тук акцентът е свързан преди всичко с предотвратяване на възможностите за заобикаляне на режима за сключване на сделки, които са над определени прагове, чрез изменения, насочени към защита на интересите на акционерите в публичните дружества от сделки, които се извършват от дъщерни дружества на тези публични дружества.
И на последно място, разбира се, това са промени в праговете за задължителното правене на търгово предложение, които отново се правят с цел гарантиране преди всичко на интересите на миноритарните акционери, като се уреждат и хипотезите с удължаване на сроковете за отправяне на търгово предложение.
Като вярвам, че кратко и изчерпателно покрихме обхвата на Закона за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, се надявам на вашето разбиране и приоритетност, предвид факта, че до голяма степен тези промени са обвързани с ангажимента на страната като страна – членка на Европейския съюз. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Бойкова. Колеги, заповядайте за въпроси. – Не виждам.
Ние гледаме законопроекта изцяло от гледна точка на транспонирането и с оглед на това, че е изтекъл срокът за транспониране на 1 юли. Все още не е стартирана наказателна процедура, но за да не се случи това, нашите препоръки са за ускоряване на приемането му.
Получили сме по принцип допълнително две становища – от страна на Сметната палата и на отдела за Европейско право. Препоръките на отдела за Европейско право са правно-технически, а на Сметната палата са чисто по същество. Така че ще ги изпратим до водещата комисия. Нашето становище е от гледна точка на транспонирането и заплахата от инфрийджмънт процедура.
Колеги, след като няма въпроси ,преминаваме към гласуване на настоящия законопроект.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Продължаваме с пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-44/13.07.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка докладчици ще бъдат:
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма
Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”
Цвета Караилиева – експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”.
Давам думата на Цвета Караилиева да представи законопроекта.
ЦВЕТА КАРАИЛИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук съм, за да ви представя Закона за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, с който се въвежда директива 2011/83 на Комисията от 14 ноември 2011 г. Директивата предвижда изменения на Приложение № 3 от Закона за защита на потребителите. В нея се съдържат допълнителни допускания за изчисляване на годишния процент на разходите.
Приложение № 1 от Закона за потребителския кредит съдържа формула за изчисляване на годишния процент на разходите.
Тези допълнителни допускания всъщност са хипотези в случаите, когато при изчисляване на годишния процент даден случай не е уреден и те се прилагат за изчисляването му. Бихме казали, че това е една техническа директива, чиито изменения не засягат материалната част на закона.
В тази връзка искам да отбележа, че сега в действащият Закон за защита на потребителския кредит от допусканията, които са включени в момента, седем от тях остават непроменени. Тоест и в сега действащия закон, и с изменението, което ние предлагаме, допусканията остават същите. Всъщност само три от тях са нови предложения на Комисията, които регулират договорите с неопределен срок и договорите за овърдрафт. Това са точки от законопроекта ”ж”, „з” и „и”.
Целта на тези изменения е когато се изчислява годишният процент на разходите, да са по-ясни както за кредитодателите, които отпускат, така и за потребителите.
Законопроектът трябва да бъде приет до края на тази година и измененията ще влязат в сила от 1 януари 2013 г. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Караилиева. Колеги, заповядайте, ако имате въпроси. Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Аз мисля, че това изменение, което е предложено и се надявам да приемем, касае всички българи и се надявам да бъде наистина работещо и подпомагащо хората. Защото ако фирмите – търговци на пазара, независимо колко големи са те, все пак имат възможност да се консултират, да наемат или да имат собствени юристи и икономисти, то обикновените хора по принцип действат самостоятелно. Тези промени, които се предлагат, може да ги улеснят, а може и да ги заблудят.
Аз се надявам този път проблемите, които Вие представихте и които ние ще приемем, наистина да бъдат директно насочени към потребителите. Защото знаем, че банките и ипотечните институти могат да се защитават и могат така да представят нещата, че да заблудят дори опитни хора.
Моите въпроси в тази посока са следните. Вие имате наблюдение как действа законът до този момент и предлагате изменения. Ще дадат ли те възможност да се облекчи вземането на кредити от обикновените хора, тоест те ще разберат ли от различните оферти коя е по-добра, ще имат ли възможност да сравняват различните оферти на различните кредитори? Това е първото.
Второ, ако този опит излезе успешен, може ли да се наложи практиката с типови договори по ипотечните кредити, не само по потребителските, тоест да могат и там хората да сравняват условията на различните кредитодатели.
И последно, надявам се че имате статистика в Комисията за защита на потребителите като контролираща институция какви са най-честите нарушения,които се правят в тази област и наистина ли на база на тях и на натрупаната практика предлагате тези изменения? Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Тошев. Заповядайте, госпожо Любенова.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря Ви. Моля да ме извинете за закъснението. Идвам от Икономическата комисия, където също представихме законопроекта.
Измененията, които се предлагат, са свързани с изменения в директивата. Но така или иначе те са продиктувани от необходимостта да се детайлизират някои допускания при определени ситуации, които трябва да се вземат предвид при определяне на годишния процент на разходите.
Определено това е в полза както на кредитополучателя, така и на банката, защото тези по-детайлни правила дават възможност за по-добро отчитане на особеностите на някои нови продукти.
Становището както на Българската народна банка, така и на Асоциацията на банките е, че всъщност най-съществените изменения, които са въведени в директивата и предложени в нашия законопроект, на този етап засягат много малка част от кредитния пазар в България. Но така или иначе този пазар се развива, така че вероятно в бъдеще ще го засягат в по-широка степен. Така че според нас при всички случаи е полезна тази детайлизация на допусканията, за да може по-точно да се определя годишният процент на разходите.
Що се касае до жалбите, в момента нямам конкретна статистика. Но по информация от Комисията за защита на потребителите, след приемането на Закона за потребителския кредит жалбите значително са намалели. Колегите смятат, че това се дължи най-вече на факта от подробностите, които се предоставят на потребителя преди сключването на договора, че това в значителна степен го улеснява при взимането на решение и при ориентирането в различните продукти, които се предлагат на този пазар.
Така че жалби продължава да има, но те са значително по-малко от това, което беше преди тази детайлна информация да беше задължителна при взимането на решението за сключване на договор за кредит.
На този етап сме се ограничили само с въвеждането на директивата, въпреки че трябва да ви кажа ,че имаше няколко месечни разговори с Асоциацията на банките по отношение на някои други аспекти, които тревожат потребителите, най-вече лихвите, както може би се досещате. За съжаление обаче не стигнахме до съгласие. А директивата ни е поставила срокове, в които трябва да бъде въведена и да се прилага. Затова ограничихме на този етап предложенията си до въвеждане на директивата. Други изменения ще има евентуално, когато има съгласие между заинтересованите страни в тази област.
Що се касае до ипотечните кредити, в момента на европейско ниво се обсъжда такава директива. Затова на този етап ние не предприехме други действия по отношение на този тип кредити, за да не променяме прекалено често режима.
Директивата е в напреднала фаза на преговори. Да се надяваме, че ще бъде постигнато съгласие в рамките на тази година. Самата директива предвижда двегодишен период за транспониране, така че поне в следващите две години според мене няма да е разумно да се правят други изменения в законодателството, извън това, което ще трябва да направим в директивата.
Така или иначе в момента сме предоставили поне преддоговорна информация по отношение на ипотечните кредити, което смятаме, че също е от полза на потребителите при тяхното ориентиране на пазара на този тип продукти. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Любенова, и приветствам това, че влизате в сроковете по транспонирането. Защото специално нашата комисия непрекъснато напомня, че не трябва да се пресрочва, с оглед след това заплахата от наказателни процедури. Така че вие изпреварвате всъщност финалния дедлайн - 31 декември, за тази година.
Нашата единствена забележка към законопроекта – тя е по-скоро предложение, е в определението за безсрочен договор за кредит да бъдат посочени допълнителните разпоредби на закона, за да се следва логиката на самия закон. Това е единственото, което сме маркирали в рамките на становището на комисията. Ако имате коментар по нея, заповядайте.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря Ви. При разработването на законопроекта ние също изследвахме правилното място на този текст, но стигнахме до извода, че това не е хоризонтална дефиниция на договор за кредит за неопределен срок и че по-скоро той има роля точно в тази точка от приложението. Анализът, който ние направихме, не ни позволи да приемем, че това е хоризонтална дефиниция на тези договори, затова предпочетохме да ги оставим в приложението. За да не се окаже че въвеждаме една дефиниция към всички договори по принцип, която може би няма да е на правилното място. благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви за този коментар. Заповядайте, колеги, ако имате още въпроси. – Няма въпроси.
Преминаваме към гласуване по точка 5 от днешния дневен ред, а именно законопроект № 202-01-44/13.07.2012 г. Който е „за”, нека да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
С това нашата работа завърши. Пожелавам успешен следобед на всички. Закривам заседанието на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАКОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Моника Панайотова)
№ 107
На 12 септември 2012 г. г., сряда от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-43/12.07.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за защита на вредното въздействие на химичните вещества и смеси – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-51/29.08.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-27/2.08.2012 г. за ратифициране на Изменението на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставени от Европейската инвестиционна банка за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-26/27.07.2012 г. за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE В Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд – внесен от Министерския съвет.
5. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-44/13.07.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит – внесен от Министерския съвет.
6. Разни.
На заседанието присъстваха: Първолета Лулева – началник отдел „Опасни химични вещества” към дирекция „Превантивна дейност” в Министерството на околната среда и водите, Женя Динкова – директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество” в Министерството на финансите, Кирил Гератлиев – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, Цвета Караилиева – експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, Милена Бойкова – директор на дирекция дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Дневният ред за днешното заседание е:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-43/12.07.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за защита на вредното въздействие на химичните вещества и смеси – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-51/29.08.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-27/2.08.2012 г. за ратифициране на Изменението на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република,Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставени от Европейската инвестиционна банка за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-26/27.07.2012 г. за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE В Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд – внесен от Министерския съвет.
5. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-44/13.07.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит – внесен от Министерския съвет.
6. Разни.
Който е съгласен с така представения дневен ред, нека да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-43/12.07.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХИМИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И СМЕСИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка имаме удоволствието докладчик да бъде Първолета Лулева – началник отдел „Опасни химични вещества” към дирекция „Превантивна дейност” в Министерството на околната среда и водите.
Заповядайте, госпожо Лулева, да представите законопроекта.
ПЪРВОЛЕТА ЛУЛЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми накратко да представя законопроекта.
С тези изменения на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси се създава законова рамка за транспониране на директивата за ограничението за употреба на определени опасни вещества в електрическото и в електронното оборудване.
Директивата е преработка на вече приетата директива от 2002 г.
Накратко какъв е обхватът на законопроекта. Той дефинира ограниченията за употреба на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване, определя обхвата на въведените ограничения и категориите електрическо и електронно оборудване.
Определя се редът и начинът за изготвяне на предложения за ограничаване на нови опасни вещества в електрическо и електронно оборудване.
Определят се рамковите изисквания и най-вече се дефинират задължените лица, които са икономическите оператори, за осигуряването на съответствие с пусканото на пазара тип оборудване.
Създава се правна основа за издаване на подзаконов нормативен акт в тази област, така че изцяло да се транспонира и да се въведе директивата. Заедно с това се определя и обхватът на този подзаконов нормативен акт, както и органите по надзор на пазара и регулаторните инструменти, свързани с осигуряване на съответствие, като за целта се използват оптимално съществуващите разпоредби, както и органите за надзор на пазара.
Към момента не се увеличава броят на веществата, включени в списъка с ограничения, но се увеличава броят на категориите електрическо и електронно оборудване, обхванати от тези ограничения. По-специално се включват медицински изделия, както и прибори за мониторинг и управление, като в приборите за мониторинг и управление се включват и промишлените прибори за мониторинг и управление.
Въвеждат се преходни периоди за тяхното прилагане, които са съобразени с преходните разпоредби на директивата. Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Лулева. Колеги, заповядайте за въпроси. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви госпожо председател. Колеги, взимам думата само за да кажа, че законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси беше разгледан във водещата Комисия по околната среда и водите. Законопроектът всъщност изцяло съдържа транспониране на директивата. Не се предвиждат други промени в сега действащия закон.
Законопроектът определя рамката на взаимодействие на институциите и гарантира пълното прилагане на европейското законодателство.
Законопроектът беше подкрепен единодушно в Комисията по околната среда и водите, включително след като накратко беше представен. В него има и предвидени текстове, които определят изключенията за някои видове електронно и електрическо оборудване, което облекчава прилагането на директивата в българското законодателство.
Така че аз апелирам да подкрепите законопроекта, тъй като той е напълно разумен и, надявам се, работещ. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Михайлова.
Имам един въпрос във връзка с това ,че ще трябва определен момент на адаптация на самите икономически оператори към новите изисквания. Дали е правена оценка на въздействието на предлаганите разпоредби върху тях? Дали ще успеят те да се вместят в определените срокове? Това е единият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е дали е съобразена наредбата, която се предвижда да бъде част от разпоредбите на директива 2011/65 ЕС, които се предвиждат да залегнат в наредбата, предвидена в чл. 21д, ал. 1? Доколко тя е синхронизирана с наредбата, свързана със Закона за управление на отпадъците, за да няма колизия между двете?
ПЪРВОЛЕТА ЛУЛЕВА: Благодаря за въпросите.
Да, оценка на въздействието е правена на етапа, на който беше готвена Рамковата позиция по проекта на директивата. По време на преговорите, тъй като ние участвахме и в преговорите на Съвета на Европейския съюз, беше отстояван достатъчно дълъг преходен период, който да осигури достатъчно време на икономическите оператори, които да имат възможност да се приведат в съответствие с тези ограничения.
Между другото, периодът наистина е много дълъг – 22 юни 2019 г. е срокът, от който насетне операторите ще трябва да са изцяло в съответствие с тези разпоредби.
На втория въпрос. Да, в момента съществуващата директива, която е предмет на преработка, е въведена в наредбата за електрониката, казано накратко, която е издадена на основание на Закона за управление на отпадъците. Знаете, Законът за управление на отпадъците е нов. В момента се приемат всички подзаконови нормативни актове към него. В него е предвидено старите подзаконови нормативни актове да действат до приемането на новите.
Така че тези ограничения, които са въведени още от 2008 г., са действащи. И в Преходните и заключителни разпоредби на постановлението за приемане на наредба ние ще предвидим и отмяната на съществуващите текстове от сега действащата наредба.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви за изчерпателните отговори.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване на становище по законопроект № 2020-01-43/12.07.2012 г.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря Ви за Вашето участие, госпожо Лулева.
Предлагам да преминем към трета точка от дневния ред, за да изчакаме представителите на Министерството на финансите:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-27/2.08.2012 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА ГАРАНЦИОННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА, КРАЛСТВО ДАНИЯ, ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ, РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА, ИРЛАНДИЯ, ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА КИПЪР, РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ, РЕПУБЛИКА ЛИТВА, ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ, РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ, МАЛТА, КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, РЕПУБЛИКА ПОЛША, ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА, РУМЪНИЯ, РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ, СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ, КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ, ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ЗА ЗАЕМИТЕ, ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ В СТРАНИТЕ ОТ АФРИКА, КАРИБИТЕ И ТИХООКЕАНСКИЯ БАСЕЙН И ОТВЪДМОРСКИТЕ СТРАНИ И ТЕРИТОРИИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Имаме удоволствието сред нас да е докладчикът госпожа Женя Динкова – директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество” към Министерството на финансите. Заповядайте, госпожо Динкова, да представите законопроекта. Имате възможност за коментари и по самото становище, което сме ви изпратили.
ЖЕНЯ ДИНКОВА: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлагам на вашето внимание законопроект за ратифициране на изменението на Гаранционното споразумение между държавите – членки на Европейската инвестиционна банка – вече бяха изброени 27, и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставени от Европейската инвестиционна банка за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъд морските страни и територии. Същото е подписано от българска страна на 21 септември 2011 г.
България е страна по Гаранционното споразумение по силата на ангажиментите, поети с Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз.
Съгласно разпоредбите на чл. 6, т. 5 и 11 от Протокола към Договора, страната ни автоматично се присъединява към Споразумението за партньорство между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните страни членки, от друга, подписано на 23 юни 2000 г. и изменено през 2007 г.
Присъединяваме се автоматично и към Вътрешното споразумение между правителствата на държавите – членки на Европейския съюз относно финансирането на помощта от Общността в рамките на многогодишната финансова рамка за периода 2008 – 2013 г.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Вътрешното споразумение, страните – членки на Европейския съюз поемат задължение да бъдат гаранти на Европейската инвестиционна банка по отношение на заемните споразумения, сключени от банката, за предоставяне на заеми от нейните собствени ресурси в рамките на Споразумението от Котону, за което е сключено въпросното гаранционно споразумение, ратифицирано от Народното събрание със закон от февруари 2009 г.
Предлаганото изменение на гаранционното споразумение е във връзка с изтичането на определения в него срок на гаранцията – 31 декември 2010 г.
Наред с това са извършени редакционни промени в някои текстове на Споразумението, с оглед тяхното прецизиране и с цел да бъдат актуализирани датите на приетите от управителните органи на банката документи, указания, принципи, срокове и условия, към които се реферират.
Изменението на Гаранционното споразумение не засяга финансовите условия на гаранцията, които остават непроменени.
Размерът на глобалната гаранция, която държавите членки поемат с Гаранционното споразумение, е ограничен до 75 процента от общата сума на кредитите, предоставени от Европейската инвестиционна банка от собствените й средства по заемните споразумения в рамките на Споразумението от Котону, която сума не надхвърля 2 млрд. 30 млн. евро. Гаранцията покрива само политическите рискове и размерът във всяка държава членка – гарант по споразумението, се определя в зависимост от размера на участието й в акционерния капитал на Европейската инвестиционна банка.
Гаранцията, която поема Република България, възлиза на 2 млн. 694 хил. 825 евро на базата на 0,17 процента, които България има като дял в Европейската инвестиционна банка.
До момента не е била активирана гаранция по заемите, отпуснати в рамките на Споразумението и обхванати от Гаранционното споразумение.
В заключение предлагаме Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон изменението на Гаранционното споразумение между държавите – членки на Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставени от собствени средства за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъд морските страни и територии. Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Динкова. Колеги, заповядайте за въпроси, ако има такива или коментари. - Не виждам. Беше изчерпателно и самото представяне.
Предлагам да преминем към гласуване на становище по законопроект № 202-02-27/2.08.2012 г.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря за вашето участие.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-26/27.07.2012 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ИНИЦИАТИВА JEREMIE В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА, И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка имаме удоволствието да бъде с нас господин Кирил Гератлиев – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, дългоочаквания JEREMIE. Заповядайте, господин Гератлиев, да представите законопроекта.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ:Добър ден, уважаеми дами и господа народни представители! Пред вас е предложение на Министерския съвет за ратификация на JEREMIE 2. Това де факто е изменение на Рамковото споразумение и на Финансовото споразумение. То цели прехвърлянето на един допълнителен ресурс от 150 млн. евро, решение, което управляващият орган взе в края на 2011 г. и с решение на Комитета за наблюдение от 13 декември, и впоследствие с предложение при изменена вече програма и одобрена такава от комисията сме финализирали почти всички условности във връзка с това прехвърляне.
Какво се цели с тези 150 млн. евро. Създаването на един продукт, който носи условното наименование „Инструмент за споделяне на риска”. В момента тече процедура, която е обявена в края на месец юли и изтича на 28 септември. Основната цел е подбор на финансови посредници, които в рамките на оставащото време до края на тази година да бъдат избрани и да бъде извършен дю дилиджънс при тях и в първото тримесечие на 2013 г. да имаме този ресурс на пазара.
В общи линии програмата ще предостави този кредитен ресурс при нула процента лихва, като се очаква банките да предоставят естествено – това е един от критериите за техния подбор – лихви, които да са по-ниски от пазарните. Цели се де факто 50 процента намаление на пазарните лихвени нива. Ще видим дали това ще се получи.
В общи линии очакванията са ни, че ще постигнем 4,2 – 4,5 процента лихва, ще видим дали ще успеем.
Няколко други неща също се предлагат за изменение в Рамковото и във Финансовото споразумение, а именно намаляване на таксите и комисионните от JEREMIE 1, както и възможност за отпускане на заеми за по-дълъг период. Това бяха едни от основните критики по JEREMIE 1, където в общи линии нямаше дългосрочни инвестиционни кредити.
С това ще приключа. Ако имате някакви въпроси, към готов да отговоря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Гератлиев. Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Инструментът JEREMIE е добър, защото касае голяма част от микро до средните предприятия в България.
Бих искал, ако може, да ми отговорите горе-долу приблизително каква част от средствата, които досега са заделени по JEREMIE, са усвоени? Ако има някакви тревожни тенденции за изоставяне и забавяне, какво се случва и какво е предвидено да се случи, за да ускорим този процес?
Това е първото, което искам да поставя като въпрос.
Второ. Разбрах от Вашето експозе, че до края на месец март 2013 г. трябва да бъдат определени подизпълнителите, като основният критерий ще бъде ниска лихва. Но това означава ли, че от 1 април ще бъдат подписани споразумения с банките и предприятията те ще могат да разполаган със средствата по JEREMIE 2?.
Въпрос, който аз почти винаги задавам по всички инструменти, с които ние инжектираме икономиката, независимо в какъв обем – имате ли някакви оценки какъв ефект се получава, вторичен, наукообразно казано, мултиплициращ ефект от инструмента JEREMIE? Тоест прави ли се някаква оценка за въздействието на JEREMIE върху малките и микропредприятията в България?
На следващо място, имате ли някакви индикации - ние продължаваме почти всяка година да се занимаваме с препотвърждаване на участието си в JEREMIE- докога ще действа инструментът JEREMIE? И евентуално, ако знаете какво ще се случи със средствата, които са заделени по него след приключване на неговото действие, да ни кажете.
Последният ми въпрос е следният. Ясно е, че тези пари не идват от никъде другаде, освен от Европейския съюз за държавите членки. Ние откъде ще набавим тези 150 млн. евро, за да участваме адекватно? Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Тошев. Заповядайте, господин Гератлиев.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Благодаря Ви за поставените въпроси. Ще започна отзад напред.
В общи линии, както всички останали приоритетни оси, така и приоритетната ос с финансовите инструменти по програмата са финансирани от нашия бюджет. Тоест 15 процента от тези 150 млн. евро са българско национално съфинансиране.
Правят се такива анализи. Към момента обаче нямаме възможност да ги оповестим. Може би ще имаме такава някъде в края на месец октомври.
Това, което виждаме, е, че към момента около 12-13 процента от JEREMIE 1, условно казано, са на пазара. Де факто са раздадени някъде около 600 кредита на стойност 65 млн. 700 хил. евро. Това са данни към 3 септември. Това е по продукта, който основно е с банкови посредници, така наречения Гаранционен продукт по JEREMIE. Другите продукти все още не са действащи. Очаква се да бъдат действащи в края на тази година. Така че движение по тях очакваме наистина да има в рамките на настоящата година.
Що се касае за този продукт, който е предмет на настоящата дискусия, ние очакваме много по-рано от месец април той да е на пазара. Имаме увереността на Европейския инвестиционен фонд, че това може да се случи още през месец януари, така че в началото на февруари да имаме тези 150 млн. евро плюс 150-те млн. евро, които банковите посредници трябва да предоставят реално на банковия пазар.
Това, което трябва да се случи до края на 2015 г., е всичките тези общо 350 млн. евро да бъдат завъртени, грубо казано, през банковите посредници и през посредниците, които са вече избрани по другите продукти. И в края на месец декември, не по-късно от декември 2015 г. да бъдат възстановени обратно в холдинговия фонд. Ако това се случи към декември 2015 г., то тези средства ще останат и ще могат да бъдат използвани отново за такъв тип продукти. Но това е условие, за да бъдат, грубо казано, оползотворени или усвоени по програмата.
Към момента една от банките вече стартира своята кампания. Аз очаквам много скоро и другите да го направят. Допускам, че наистина в есенните месеци ще имаме доста по-добри показатели в сравнение с това, което виждаме. Въпреки че август беше един мъртъв месеци откъм работа, по JEREMIE реално отчитаме един напредък – 150 кредита за около 65-70 млн. евро допълнително бяха договорени от банковите посредници по JEREMIE 1.
Така че имаме позитивни очаквания, позитивно сме настроени. Очакваме наистина с този нов продукт, който цели наистина постигането на едни по-различни лихви, непознати все още за нашия пазар, да направим така, че в първото полугодие, а и в цялата 2013 г. целият този ресурс да бъде завъртян през банковите посредници. Такива са прогнозите ни към момента.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Гератлиев. Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Благодаря Ви за конкретните и ясни отговори, господин Гератлиев. За себе си правите ли анализ, при положение, че условията за вземането на тези пари са добри, защо няма желание да ги вземат микро и малките предприятия? Или е много тежка процедурата, или рекламата е ниска, тоест хората не знаят за тях.
Надявам се като се видим следващия път – ние с Вас се виждаме доста често по инструмента JEREMIE, преди края на годината да ни кажете какви са причините и с какво можем евентуално да ви помогнем в процедурно отношение. Другото е въпрос на реклама. Благодаря.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Аз мисля, че сте абсолютно прав. И двете са верни. Малко пиарът на програмата леко ни куца. Но мисля, че вече предприехме мерки и набираме скорост не само да популяризираме мерките по JEREMIE, а и да покажем все пак добре изпълнени проекти, защото програмата има какво да покаже, въпреки някои проблеми, които все още се опитваме да изчистваме.
От гледна точка на JEREMIE 1, там неблагоприятният момент беше, че беше затворена възможността за оборотни кредити. Предимно беше направен така продуктът, че касаеше дългосрочни инвестиционни кредити и гаранции по тях, което в общи линии при тази ситуация в момента не беше това, от което фирмите имат нужда. В тази връзка на 6 юли променихме критериите по продукта и вече се вижда, че не е само тази първа банка, която рекламира продукта, но вече има опции и за оборотно финансиране, овърдрафт, нещо, при което фирмите търсят средства, за да завъртят и да върнат обратно на банките.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Гератлиев. Колеги, имате ли други въпроси или коментари? – Не виждам.
В такъв случай пожелаваме успех, защото се надяваме наистина чрез това споразумение и ефекта от него да се преодолеят част от трудностите, които стоят пред малките и средните предприятия, именно високите лихвени проценти и изискванията за обезпечение по кредитите, липсата или недостатъчната кредитна история, както и изискванията за минимален собствен капитал и минимален оборот.
В такъв случай преминаваме към гласуване на становище по законопроект № 202-02-26/27.07.2012 г. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Пожелаваме успех с програмата.
Продължаваме с втора точка от днешния дневен ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-51/29.08.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
От страна на Министерството на финансите присъстват:
Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”
Елена Петрова – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”
Христина Пендичева – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”.
От началото на заседанието сред нас имаме удоволствието да бъдат:
От Комисията за финансов надзор:
Ангел Джалъзов - заместник-председател, направление „Осигурителен надзор”
Анна Андонова – начални на отдел „Нормативна дейност в дирекция „Правна”
Димитър Койчев – директор на дирекция „Международно сътрудничество”.
Госпожо Бойкова, заповядайте да представите законопроекта.
МИЛЕНА БОЙКОВА: Госпожо председател, благодаря Ви за възможността да представя накратко от името на вносителя законопроекта за изменение на Закона за публично предлагане на ценни книжа, както и преди това да се извиня за закъснението.
Бих искала да акцентирам съвсем накратко на два аспекта на законопроекта, първата част от който е транспониране на директива 2010/73, която директива на практика променя други две директиви на Европейския съюз – директивата за проспектите и директивата за прозрачността.
С транспонирането на тази директива в българското законодателство на практика се цели повишаване нивото на защита на инвеститорите, правната яснота и правилата по отношение на издаването на проспекти от публични дружества, като на последно място да се намали административната тежест върху бизнеса при изземването на пари на европейските капиталови пазари.
По отношение на европейското законодателство, на практика с този законопроект се дава възможност и за изпълнение на задълженията ни съгласно регламент 36/2012 г. относно късите продажби. Това се осъществява чрез промени в Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за пазарите за финансови инструменти и не на последно място Закона за държавния дълг по отношение на държавните ценни книжа.
Съгласно визирания регламент, от държавите членки се изисква да разпоредят разпоредби за санкциите, включително административните мерки, приложими при нарушение на разпоредбите на този регламент, и съответно тези държави членки да съобщят за предприетите мерки на Европейската комисия и на европейския орган за ценни книжа и пазари.
С промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа са посочени два органа – това са Комисията за финансов надзор и респективно Министерството на финансите като компетентни органи за Република България. А органът, който ще координира сътрудничеството и обмена на информацията с Европейската комисия като цяло за страната ще бъде Комисията за финансов надзор.
Съвсем накратко, място в законопроекта имат и текстове, които са свързани с Регламент 260/2012 г. за определяне на техническите и бизнес изискванията на кредитни преводи и директни дебити, като за целта има релевантни изменения в Закона за платежните системи и платежните услуги.
Втората голяма категория, която е намерила място в законопроекта, който представям, това са и текстове, свързани с откроени пропуски и констатирани нарушения от Комисията за финансов надзор, проблеми в прилагането на настоящия Закон за публично предлагане на ценни книжа, както и, разбира се, подобряване на регулацията, като водещ принцип остава осигуряване и запазване на интереса на инвеститорите, особено на миноритарните такива.
В тази голяма категория искам да посоча промени, които са свързани с усъвършенстване на режима на оповестяване при публичното предлагане на ценни книжа; на второ място режима на публичното предлагане на облигации. В частност тук се акцентира върху разкриването на информация във връзка с емитента и със самата облигационна емисия, прецизират се и се допълват редица от задълженията на банките довереници, а с това се постига обезпечаване изпълнението на техните функции.
На трето място в тази категория са промени, свързани с режима на публичните дружества, като тук акцентът е свързан преди всичко с предотвратяване на възможностите за заобикаляне на режима за сключване на сделки, които са над определени прагове, чрез изменения, насочени към защита на интересите на акционерите в публичните дружества от сделки, които се извършват от дъщерни дружества на тези публични дружества.
И на последно място, разбира се, това са промени в праговете за задължителното правене на търгово предложение, които отново се правят с цел гарантиране преди всичко на интересите на миноритарните акционери, като се уреждат и хипотезите с удължаване на сроковете за отправяне на търгово предложение.
Като вярвам, че кратко и изчерпателно покрихме обхвата на Закона за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, се надявам на вашето разбиране и приоритетност, предвид факта, че до голяма степен тези промени са обвързани с ангажимента на страната като страна – членка на Европейския съюз. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Бойкова. Колеги, заповядайте за въпроси. – Не виждам.
Ние гледаме законопроекта изцяло от гледна точка на транспонирането и с оглед на това, че е изтекъл срокът за транспониране на 1 юли. Все още не е стартирана наказателна процедура, но за да не се случи това, нашите препоръки са за ускоряване на приемането му.
Получили сме по принцип допълнително две становища – от страна на Сметната палата и на отдела за Европейско право. Препоръките на отдела за Европейско право са правно-технически, а на Сметната палата са чисто по същество. Така че ще ги изпратим до водещата комисия. Нашето становище е от гледна точка на транспонирането и заплахата от инфрийджмънт процедура.
Колеги, след като няма въпроси ,преминаваме към гласуване на настоящия законопроект.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Продължаваме с пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-44/13.07.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка докладчици ще бъдат:
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма
Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”
Цвета Караилиева – експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”.
Давам думата на Цвета Караилиева да представи законопроекта.
ЦВЕТА КАРАИЛИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук съм, за да ви представя Закона за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, с който се въвежда директива 2011/83 на Комисията от 14 ноември 2011 г. Директивата предвижда изменения на Приложение № 3 от Закона за защита на потребителите. В нея се съдържат допълнителни допускания за изчисляване на годишния процент на разходите.
Приложение № 1 от Закона за потребителския кредит съдържа формула за изчисляване на годишния процент на разходите.
Тези допълнителни допускания всъщност са хипотези в случаите, когато при изчисляване на годишния процент даден случай не е уреден и те се прилагат за изчисляването му. Бихме казали, че това е една техническа директива, чиито изменения не засягат материалната част на закона.
В тази връзка искам да отбележа, че сега в действащият Закон за защита на потребителския кредит от допусканията, които са включени в момента, седем от тях остават непроменени. Тоест и в сега действащия закон, и с изменението, което ние предлагаме, допусканията остават същите. Всъщност само три от тях са нови предложения на Комисията, които регулират договорите с неопределен срок и договорите за овърдрафт. Това са точки от законопроекта ”ж”, „з” и „и”.
Целта на тези изменения е когато се изчислява годишният процент на разходите, да са по-ясни както за кредитодателите, които отпускат, така и за потребителите.
Законопроектът трябва да бъде приет до края на тази година и измененията ще влязат в сила от 1 януари 2013 г. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Караилиева. Колеги, заповядайте, ако имате въпроси. Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Аз мисля, че това изменение, което е предложено и се надявам да приемем, касае всички българи и се надявам да бъде наистина работещо и подпомагащо хората. Защото ако фирмите – търговци на пазара, независимо колко големи са те, все пак имат възможност да се консултират, да наемат или да имат собствени юристи и икономисти, то обикновените хора по принцип действат самостоятелно. Тези промени, които се предлагат, може да ги улеснят, а може и да ги заблудят.
Аз се надявам този път проблемите, които Вие представихте и които ние ще приемем, наистина да бъдат директно насочени към потребителите. Защото знаем, че банките и ипотечните институти могат да се защитават и могат така да представят нещата, че да заблудят дори опитни хора.
Моите въпроси в тази посока са следните. Вие имате наблюдение как действа законът до този момент и предлагате изменения. Ще дадат ли те възможност да се облекчи вземането на кредити от обикновените хора, тоест те ще разберат ли от различните оферти коя е по-добра, ще имат ли възможност да сравняват различните оферти на различните кредитори? Това е първото.
Второ, ако този опит излезе успешен, може ли да се наложи практиката с типови договори по ипотечните кредити, не само по потребителските, тоест да могат и там хората да сравняват условията на различните кредитодатели.
И последно, надявам се че имате статистика в Комисията за защита на потребителите като контролираща институция какви са най-честите нарушения,които се правят в тази област и наистина ли на база на тях и на натрупаната практика предлагате тези изменения? Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Тошев. Заповядайте, госпожо Любенова.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря Ви. Моля да ме извинете за закъснението. Идвам от Икономическата комисия, където също представихме законопроекта.
Измененията, които се предлагат, са свързани с изменения в директивата. Но така или иначе те са продиктувани от необходимостта да се детайлизират някои допускания при определени ситуации, които трябва да се вземат предвид при определяне на годишния процент на разходите.
Определено това е в полза както на кредитополучателя, така и на банката, защото тези по-детайлни правила дават възможност за по-добро отчитане на особеностите на някои нови продукти.
Становището както на Българската народна банка, така и на Асоциацията на банките е, че всъщност най-съществените изменения, които са въведени в директивата и предложени в нашия законопроект, на този етап засягат много малка част от кредитния пазар в България. Но така или иначе този пазар се развива, така че вероятно в бъдеще ще го засягат в по-широка степен. Така че според нас при всички случаи е полезна тази детайлизация на допусканията, за да може по-точно да се определя годишният процент на разходите.
Що се касае до жалбите, в момента нямам конкретна статистика. Но по информация от Комисията за защита на потребителите, след приемането на Закона за потребителския кредит жалбите значително са намалели. Колегите смятат, че това се дължи най-вече на факта от подробностите, които се предоставят на потребителя преди сключването на договора, че това в значителна степен го улеснява при взимането на решение и при ориентирането в различните продукти, които се предлагат на този пазар.
Така че жалби продължава да има, но те са значително по-малко от това, което беше преди тази детайлна информация да беше задължителна при взимането на решението за сключване на договор за кредит.
На този етап сме се ограничили само с въвеждането на директивата, въпреки че трябва да ви кажа ,че имаше няколко месечни разговори с Асоциацията на банките по отношение на някои други аспекти, които тревожат потребителите, най-вече лихвите, както може би се досещате. За съжаление обаче не стигнахме до съгласие. А директивата ни е поставила срокове, в които трябва да бъде въведена и да се прилага. Затова ограничихме на този етап предложенията си до въвеждане на директивата. Други изменения ще има евентуално, когато има съгласие между заинтересованите страни в тази област.
Що се касае до ипотечните кредити, в момента на европейско ниво се обсъжда такава директива. Затова на този етап ние не предприехме други действия по отношение на този тип кредити, за да не променяме прекалено често режима.
Директивата е в напреднала фаза на преговори. Да се надяваме, че ще бъде постигнато съгласие в рамките на тази година. Самата директива предвижда двегодишен период за транспониране, така че поне в следващите две години според мене няма да е разумно да се правят други изменения в законодателството, извън това, което ще трябва да направим в директивата.
Така или иначе в момента сме предоставили поне преддоговорна информация по отношение на ипотечните кредити, което смятаме, че също е от полза на потребителите при тяхното ориентиране на пазара на този тип продукти. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Любенова, и приветствам това, че влизате в сроковете по транспонирането. Защото специално нашата комисия непрекъснато напомня, че не трябва да се пресрочва, с оглед след това заплахата от наказателни процедури. Така че вие изпреварвате всъщност финалния дедлайн - 31 декември, за тази година.
Нашата единствена забележка към законопроекта – тя е по-скоро предложение, е в определението за безсрочен договор за кредит да бъдат посочени допълнителните разпоредби на закона, за да се следва логиката на самия закон. Това е единственото, което сме маркирали в рамките на становището на комисията. Ако имате коментар по нея, заповядайте.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря Ви. При разработването на законопроекта ние също изследвахме правилното място на този текст, но стигнахме до извода, че това не е хоризонтална дефиниция на договор за кредит за неопределен срок и че по-скоро той има роля точно в тази точка от приложението. Анализът, който ние направихме, не ни позволи да приемем, че това е хоризонтална дефиниция на тези договори, затова предпочетохме да ги оставим в приложението. За да не се окаже че въвеждаме една дефиниция към всички договори по принцип, която може би няма да е на правилното място. благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви за този коментар. Заповядайте, колеги, ако имате още въпроси. – Няма въпроси.
Преминаваме към гласуване по точка 5 от днешния дневен ред, а именно законопроект № 202-01-44/13.07.2012 г. Който е „за”, нека да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
С това нашата работа завърши. Пожелавам успешен следобед на всички. Закривам заседанието на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАКОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Моника Панайотова)
2013
2007
