КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
П Р О Т О К О Л
№ 108
На 19 септември 2012 г. г., сряда от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-53/12.09.2012 г. за изменение и допълнение на Търговския закон – внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Елена Дойчева – държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” към Министерството на правосъдието, Росица Дичева – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” в Министерството на правосъдието.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колежи, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-53/12.09.2012 г. за изменение и допълнение на Търговския закон – внесен от Министерския съвет.
Втората точка, която бяхме предвидили, мина днес в пленарната зала по настояване на Комисията по бюджет и финанси, тъй като беше важно за тях. Така че оставаме с тази предложена точка. Има ли други предложения? – Не виждам.
Който е съгласен с предложената точка от дневния ред, нека да гласува. Гласували: за 15, против и въздържали се няма. Приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-53/12.09.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Докладчици по тази точка ще бъдат от Министерството на правосъдието:
Елена Дойчева – държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”
Росица Дичева – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” .
Заповядайте, госпожо Дойчева, да представите накратко законопроекта.
ЕЛЕНА ДОЙЧЕВА: Благодаря. Първо, бих искала да поднеса извиненията на нашите ресорни заместник-министри, които не можаха да отложат ангажиментите, които имат, за да присъстват днес. Съвсем накратко ще представя законопроекта.
Със законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон се предлага въвеждане на изискванията на директива 2011/7 относно главата за забавяне на плащанията по търговски сделки, като крайният срок за транспонирането й е 16 март 2013 г.
Законопроектът е в изпълнение и на мярка № 35 от Плана за действие за 2012 г. от мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз.
Основната цел на законопроекта е да противодейства на практиката плащанията по търговски сделки между предприятия или между предприятия и държавни органи да се извършват с голямо закъснение, като въвежда нови разпоредби относно сроковете за плащане.
Предвижда се обезщетяването на кредиторите за понесени разходи и за разноски за събиране на вземанията.
Предвиждат се два режима: диспозитивен и императивен, като по-строги са правилата, когато длъжникът по търговска сделка е субект по чл. 7, т. 1 – 4 от Закона за обществените поръчки. Тъй като източниците на приходи на публичните органи са по-сигурни, те получават финансиране при по-привлекателни условия и възможност да видят по-малко от изграждането на стабилни търговски връзки.
В законопроекта се предвижда, че когато длъжникът е възложител по чл. 7, т. 1 – 4 от Закона за обществените поръчки и естеството на стоката или услугата – предмет на сделката, позволява това, се допуска уговаряне на срок за плащане по-дълъг от 30, но не повече от 60 дни. Не може да бъде предвиден по-дълъг срок, тъй като по отношение на тези субекти режимът на директивата е императивен и не допуска уговаряне на срокове, които надхвърлят 60 дни.
По предложение на Министерството на здравеопазването беше създадена заключителна разпоредба, която предвижда допълнение на Закона за лечебните заведения. Тази разпоредба регламентира лечебните заведения по чл. 5, ал. 1, както и държавните лечебни заведения – търговски дружества, да извършват плащане по търговски сделки в срок от 60 дни от деня на получаване на фактурата или друга покана за плащане. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Дойчева. Колеги, заповядайте, ако имате въпроси или коментари. Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз имам въпроси към вносителите, защото прочетох директивата и прочетох измененията в закона и според мене те нямат пълно съответствие. Даже имат една обърната цел, която е необяснима за мене.
Първо, в новата директива много ясно се дефинира и се прави разлика защо се налага тази регулация, какви са проблемите пред предприятията, каква е спецификата на държавните органи, възлагащи поръчки.
Направено е специално уточнение за държавните предприятия, тоест те ги разграничават от държавните органи и се предписват конкретни текстове в чл. 3 за сделки между предприятия. Ясно е записано, че сроковете за проверка и приемане на извършените услуги, работа и прочие не трябва да бъде повече от 30 дни, а плащането да не надвишава 60 дни.
Веднага препращам към измененията в чл. 303, ал. 2 и 4, където вие записвате, че трябва да се заплати в срок до 30 дни, императивно, при положение че такъв императив в директивата няма. Има до 60 дни.
Следващият момент. Давайки спецификата, преди малко Вие цитирахте, че приходите и източниците на финансиране, включително и тяхната достъпност за държавните органи, са много по-улеснени, много по-регулярни и в тази връзка трябва да се предпишат специални изисквания към държавните органи да спазват един по-строг срок от 30 дни. И той е записан в чл.4, където в различните случаи от различните казуси за приемане на работата, която е възложил държавният орган, винаги сроковете са 30-дневни след настъпването на съответните четири случая. Само че ние виждаме, че императивно в изменението вие давате специално разрешение държавните органи да ползват по-дълъг срок от 30 дни.
Първо, такъв казус в директивата няма. Или вместо да бъде обратното – 60 дни да бъде за предприятията, 30 – за държавата, ние правим точно обратното – 60 за държавата, 30 за предприятието.
Още повече, не искам да коментирам казуса, че масов е случаят в момента, когато определени предприятия извършват услуги, особено в строителството, и имат маса подизпълнители, на които не плащат. И по вашия казус, както вие сте го заложили, главният изпълнител ще трябва да плаща на подизпълнителя в 30-дневен срок, а държавата ще трябва да плаща на държавния изпълнител в 60-дневен срок.
Така че според мене вашият закон абсолютно не отразява измененията в директивата. Тоест, той ги отразява формално донякъде, но логиката на директивата е коренно различна. А тя е да се въведе общ ред и ограничение за сроковете за плащане със специално ожесточаване на сроковете на държавните органи. А държавните органи, както се цитира и в чл. 7, т. 1 – 4, не обхващат държавните предприятия, а се обхващат публично-правните организации, органите на държавната власт, нашите представителства и консулства.
Така че според мене тук трябва да настъпят сериозни изменения и обръщане в логиката, за да имаме съответствие с директивата. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Михалевски. Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз бих искал да задам два-три кратки въпроса.
Защо разпоредбите на тази директива № 7 от 2011 г. залягат в Търговския закон, а не в Закона за задълженията и договорите? Принципен ми е въпросът.
Второ, в § 3 на законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон пише, че „При забавяне изпълнението на парично задължение – цитирам го умишлено, - когато кредиторът е изпълнил задълженията си към договори, ако друго не е уговорено, без да е необходима покана, той има право на обезщетение в размер на законната лихва” и т.н. И това няма ли да дублира съществуващ текст в Закона за задълженията и договорите – чл. 86, който буквално гласи: „При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата”. Тоест според мене има пълно дублиране.
И последно. Няма ли да е по-добре и за по-голяма яснота на разпоредбите, които предлагаме, да се избегне двусмислието – вместо „дни” да се използва изразът „календарни дни”, както между другото е залегнало в изискванията на самата директива? Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Тошев. Други колеги? – Не виждам.
Един въпрос и от моя страна. Той касае чл. 8 от директивата, а именно прозрачността и повишаване на осведомеността на субектите относно предвидените мерки. Дали вие като министерство предвиждате инициирането на мерки за повишаване осведомеността на регулярните субекти от страна на министерството с цел намаляване на дофирмената задлъжнялост и това, което самата директива транспонира?
Заповядайте, госпожо Дойчева.
ЕЛЕНА ДОЙЧЕВА:Благодаря. Ще започна от последния въпрос.
Всъщност в работната група, която работи по изготвянето на този законопроект, бяха включени и колеги от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Те имат като свой ангажимент, тъй като това министерство формира политиката основно на малки и средни предприятия, да провеждат такива информационни кампании, свързани с въвеждането на директивата с възможностите, които тя дава с изменението на нашето законодателство.
По предишния въпрос – защо не се изменя Законът за задълженията и договорите. Това се прави, тъй като директивата е ограничена само до търговски сделки. Затова работната група прецени, че е по-удачно да бъде изменен Търговският закон като специален закон, а не общият режим по задълженията и договорите. По тази причина сме направили измененията в Търговския закон.
За дублирането по отношение на законната лихва. Ние преценихме, че е добре и в Търговския закон да има такава разпоредба и да е ясно, че след като са изпълнени задълженията на кредитора, той има право на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходима предварителна покана. А също и новото правило, което създава директивата – тази фиксирана сума от 80 лв. за разноските, стори ни се удачно, че тук му е мястото. Това е минималният размер на сумата, която държавата би трябвало да предвиди. В директивата е казано, че тя трябва да бъде не по-малко от 40 евро.
Разбира се, всички останали разноски, които могат да бъдат доказани, могат да бъдат търсени по общия ред.
По Вашата бележка, господин Тошев, за това да се уточни, че са календарни дните, разбира се, ние не бихме се противопоставили. Ако уважаемите народни представители преценят, че е по-удачно, ще го приемем.
ПЛАМЕН РУСЕВ: Отстранява се проблемът с двусмислието при евентуално тълкуване, така че според мене забележката е правилна. Наистина е по-добре да бъде записано „календарни дни”.
ЕЛЕНА ДОЙЧЕВА: По бележките на господин Михалевски. Аз първо искам да уточня това, че чл. 3 от директивата и чл. 4 уреждат двете хипотези. Едната е договори между предприятия и търговци, а другата е между търговци и публични органи. Смятаме, че в никакъв случай не сме създали по-благоприятен режим за търговците, отколкото за отношенията за сделки между търговци и публични органи. Тоест не улесняваме публичните органи, тъй като и в самата директива е предвидено, че в случай, че друго не е уговорено, срокът за плащане е 30 дни. И различните хипотези, които развива директивата, ние сме ги заложили в закона.
Единствено страните могат да уговарят плащане в срок до 60 дни, а над този срок вече трябва да се съобразяват с други условия, които ние сме заложили в чл. 307б – ограничаване на отговорността.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ако позволите, само един коментар. Това, което казвате, не е съвсем вярно. Защото в чл. 3 на директивата императивно се казва, че държавите членки следят за това срокът за плащане, определен в договора, касаещ отношенията между предприятията, да не надвишава 60 календарни дни. Никъде не е записано 30 календарни дни. За разлика в чл. 4 пише – четирите казуса, които се коментират, че срокът за плащане, когато страна е публичен орган, не трябва да надвишава 30 дни.
И забележете, по-нататък, в т. 4 на този член се дават две изключения, в които е възможно да се стигне до 60 дни, именно предприятия, предоставящи здравни услуги, и публични предприятия. А вие предписвате до 60 дни именно за други публични органи, които не се вписват в полето на тези две изключения.
Затова първо въпросът ми е: защо е предвидено 30 дни за предприятията? Къде е записано превантивно, че трябва да са 30 дни? Това е неизпълним срок при ситуацията, която е в момента в България. Къде пише това? В чл. 3, т. 4 пише: 30 дни за приемане на стоките и услугите. А срокът за плащане според т. 5 на същия член е 60 календарни дни. И тук според мене вие се разминавате тотално с директивата.
Ако се разминавахте и в двете посоки, тоест да приемем, че нашата държава иска да бъде по-ожесточена и по-строга от директивата, ама при равен аршин за всички – да. Но вие сменяте аршина точно обратно на логиката на директивата – на публичните органи им давате директното преимущество да могат да удължават до 60 дни, а не го правите за предприятията и създавате страхотна колизия.
ЕЛЕНА ДОЙЧЕВА: В § 2 на нашия проект, това е новата ал. 4, сме предвидили, че когато страна по договора е публичен орган, срокът за плащане не може да бъде уговарян за по-дълъг период от 30 дни, а ако естеството на стоката или услугата, които са предмет на сделката, позволява, може да бъде уговарян срок до 60 дни. Това е максималният срок, в който се допуска уговаряне на срок за плащане за публични органи. Но не повече от 60 дни.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Директивата какво предписва? Тя казва – съвсем простичко с две изречения: държавата трябва да следи при сделките между предприятията два срока – приемането на работата, ако е предвидено такова в договора, да не е по-дълго от 30 календарни дни и плащането да не е по-дълго от 60 дни. Това предписва директивата.
И второ, предписва, когато страна по сделката е публичен орган, да не бъде плащано по-дълго от 30 дни, дава се правото да се удължи до 60 дни при определени условия.
На тази база вие какво ни предлагате? За предприятията ни предлагате 30 дни, при положение, че директивата казва 60 дни. (Възражения.). Точка 3 на чл. 3, много ви моля.
РОСИЦА ДИЧЕВА: Може да е по-дълъг от 30, но не повече от 60 дни.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз чета директивата и чета вашето предложение.
Вижте, вие сте ни предложили следното нещо – да тръгна по обратния ред. Вие сте ни предложили първо,че плащането трябва да се извърши до 30 дни, като този императивен срок важи в директивата само за публичните органи, не важи за предприятията. Няма такъв срок в директивата – до 30 дни плащане за предприятията. След което сте ни дали казусите, че 30-те дни могат да текат при различните казуси оттогава, оттогава и оттогава. И сте ни предложили една ал. 4, която императивно ни казва, специално за публичните органи – и в чл. 7 на Закона за обществените поръчки са описани точно тези органи, които не са посочени в директивата ,че за тях специално може императивно да бъде направено отклонение до 60 дни. Защо? Няма логика.
Вие сте в несъответствие с директивата. И аз ако съм на мястото на предприятията, ще вдигна такъв вой. Вие ги поставяте в неравностойно положение, още повече, че те и без това търпят негативи.
ЕЛЕНА ДОЙЧЕВА: Аз наистина не виждам противоречие.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Прост въпрос: защо пишете 30 дни за предприятията, при положение,че в чл. 3, т. 5 директивата предвижда 60 дни? Защо?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Аз предлагам да прекратим тази дискусия.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Госпожо председател, дискусията е съществена.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Разбирам Ви съображенията, господин Михалевски. Нека да се изкажа. Ние сме съпътстваща комисия. Това, което казвате като съображение, ще го сложим в становището, за да обърнем внимание също така и на Правната комисия, която всъщност е водеща по законопроекта.
Господин Орешарски иска думата. Заповядайте.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател. Аз имам едно предложение. Ще припомня, че миналата година група народни представители внесохме предложение за аналогична промяна, която да хармонизира с изискванията на директивата. Тогава мнозинството каза, че предложенията са непълни и изпълнителната власт ще внесе по-пълен вариант. Не възразяваме да се вземе стария вариант и да се представи като предложение на изпълнителната власт. И мисля, че това ще бъде най-добре. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Орешарски. Едното предложение, което беше на господин Тошев – за уточнението на календарните дни, ще залегне в становището. И съображенията, изказани от господин Михалевски също ще залегнат в становището, за да сигнализираме на Правната комисия, която е водещата по законопроекта.
А сега предлагам да преминем към гласуване на становище по законопроект № 202-01-53 от 12 септември 2012 г. за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет. Който е съгласен, нека да гласува. Гласували: за 10, против няма, въздържали се 5. Приема се.
С това нашата работа по законопроекта завърши.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Мога ли само да поставя един въпрос.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз имам огромна молба към Вас да спазим традицията от повече от четири години, дори да не го обсъждаме на публично открито заседание, да изготвим Междинния доклад за изпълнението на европейските програми. Там има информация, която ни е потребна на нас като народни представители. защото другият вариант е сега да започваме да пускаме писмени въпроси до всички управляващи органи – това също е решение – с изискването да ни ги представят в същия обем, в който биха ги представили на комисията. Аз смятам, че това е излишно натоварване на системата на парламентарния контрол. Молбата ми към Вас е да поискаме изпълнението по всички инструменти към 30 юни да сформираме този доклад – комисията има достатъчно експерти, - който да бъде разпространен във възможно най-къс срок. Все пак това е една традиция, която действа от четири години и не бива да я ликвидираме.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Господин Михалевски, съображението ни беше да направим Годишен доклад, за да можем да се концентрираме върху по-задълбочен анализ за ефективността. Но всички данни, които искате, могат да Ви бъдат предоставени.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Но държа докладите да бъдат направени така, както са правени досега, с различните степени на договориране, изпълнение, неизпълнение, разплащане и прочие. Да не бъде само една проста таблица. Аз лично държа на това нещо. И ще Ви помоля да получа някакъв отговор в рамките на тази седмица, за да знам дали да предприемам другото действие.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: По всички програми ще Ви бъде изпратена информация. Вчера и господин Томислав Дончев е направил отчет, така че всичката актуална информация ще Ви бъде изпратена.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
(Моника Панайотова)