П Р О Т О К О Л

106

На 18 юли 2012 г. г., сряда от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-40/6.07.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-41/6.07.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки – внесен от Министерския съвет.
3. Изслушване на представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и приемане на становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по темата „Трансевропейската енергийна инфраструктура – национални приоритети в контекста на Кипърското председателство на Съвета на Европейския съюз”.
4. Изслушване на Томислав Дончев – министър по управлението на средствата от Европейския съюз за цялостния напредък по усвояване на средствата от Европейския съюз, ефективността на функциониращите системи за управление и контрол на европейските средства в страната и подготовката на България за участие в новия програмен период на Кохезионната политика 2014 – 2020 г.
5. Разни.

На заседанието присъстваха: Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието и храните, Лучия Добрева – държавен експерт в дирекция „Медицински дейности”, Евгения Харитонова – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма.

Заседанието беше открито и ръководено от Владимир Тошев – заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Можем да започнем днешната работа.
Предлагам на вашето внимание следния проект за
ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-40/6.07.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-41/6.07.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки – внесен от Министерския съвет.
3. Изслушване на представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и приемане на становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по темата „Трансевропейската енергийна инфраструктура – национални приоритети в контекста на Кипърското председателство на Съвета на Европейския съюз”.
4. Изслушване на Томислав Дончев – министър по управлението на средствата от Европейския съюз за цялостния напредък по усвояване на средствата от Европейския съюз, ефективността на функциониращите системи за управление и контрол на европейските средства в страната и подготовката на България за участие в новия програмен период на Кохезионната политика 2014 – 2020 г.
5. Разни.
Има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-40/6.07.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на земеделието и храните
Цветан Димитров – заместник-министър
Георги Ралчев – началник отдел „Плодове, зеленчуци и маркетингови стандарти”
Моля, господин заместник-министър, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще ви представя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите – внесен от Министерския съвет.
Законопроектът е приет на заседание на Министерския съвет на 4 юли, съответно е входиран на 6 юли в Народното събрание.
Целта, която се преследва с предлаганите промени, е да се осъществи пълна проследяемост и контрол на процедурите и практическия внос на конопени семена, непредназначени за посев. Знаете, все пак това е един растителен продукт, който е рисков по отношение на наркотичните вещества. Именно заради това се налага един по-строг режим.
Втората цел на промяната е хармонизиране на регламент № 12-34 от 2007 г.
И трето, може би немаловажно обстоятелство, това е, че през последните години зачестиха случаите на внос на такива семена през територията на Република България за Европейския съюз като цяло, което наложи промяната на режима, а именно това, което е записано в закона, че вече вносителите би следвало да са получили лицензии от министъра на земеделието и храните при определени условия. Това е новост в основните текстове на закона.
По-нататък, по-подробните условия за внос, за водене на регистър и всички други необходими атрибути по отношение на вносителите ще бъдат разписани съответно в наредба също на министъра на земеделието и храните.
Може би най-важните неща по отношение на контрола са, че се включват структури на Министерството на земеделието и храните. Разбира се, освен Агенция „Митници” това са две наши структури – Изпълнителната агенция по семеконтрол и апробация и Българската агенция по безопасност на храните, съответно на двата етапа – по отношение на вноса и на разпространението, използването и преработката на конопените семена.
И третият важен момент, който е част от хармонизацията с европейското право, е определяне на точно определени гранични пунктове за вноса, които се определят със санкция на Европейската комисия.
Защо трябва да има такива пунктове. Защото те са оборудвани със съответната апаратура, която би могла да установи съдържанието на вредни вещества, кълняемост и други атрибути на внасяните семена. Благодаря.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Колеги, имате възможност за въпроси и коментари. – Няма желаещи.
Господин заместник-министър, предполагам, че сте се запознали с проекта за становище на комисията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Пропуснах да кажа, че сме се запознали предварително с предложеното становище. Приемаме забележките, които са направени от комисията. Благодаря.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря Ви и аз. Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен проектът за становище да стане становище на нашата комисия, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Благодаря Ви, господин заместник-министър, благодаря Ви, господин Ралчев. Желая ви успешен ден.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-41/6.07.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на здравеопазването
Димитър Добрев – старши експерт в дирекция „Международни дейности и протокол”
Д-р Лучия Добрева – държавен експерт в дирекция „Медицински дейности”.
Заповядайте да представите законопроекта.
Д-Р ЛУЧИЯ ДОБРЕВА: Уважаеми господин заместник-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да ви представя проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Необходимостта от изменение на закона в този момент произтича от директива № 2010/53 на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. относно стандартите за качество и безопасност на човешките органи, предназначени за трансплантация.
Директивата следва да бъде въведена в българското законодателство в срок до 27 август 2012 г. В основната си част директивата ще се транспонира в подзаконовите нормативни актове.
Независимо от това се налагат и промени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, тъй като основните принципи и изисквания към дейностите по трансплантация се съдържат в този закон.
Основните положения на директивата, които са включени в настоящия законопроект, са следните.
Въвежда се текст, с който изрично се уточнява, че законът не се прилага по отношение на научноизследователски цели с органи, а се прилага само за дейностите по трансплантация.
Допълват се функциите на Изпълнителната агенция по трансплантация, която е компетентният орган за страната със следните положения:
1. Изпълнителната агенция по трансплантация трябва да предоставя информация през определен период от време за дейностите по трансплантация, които се осъществяват на територията на страната.
2. Изпълнителната агенция съответно контролира обмена на органи с държави членки и вноса и износа с трети страни.
3. Изпълнителната агенция следва да събира и анализира цялата информация за донори и реципиенти по време на трансплантацията и в следтрансплантационния период.
4. Следва да бъде изрично записано, че трябва да се спазват изискванията на Закона за защита на личните данни при създаване и поддържане на регистри във връзка с трансплантацията на органи.
5. Изпълнителната агенция следва да координира сътрудничеството с европейските организации за обмен на органи в областта на трансплантацията.
Друг важен момент е, че донорите на органи могат да получават компенсация, но само ако тя е строго ограничена, до възстановяване на свързаните с донорството разходи на загубата на доходи.
Въвежда се ново изискване, че следва да има финансово обезпечаване на наблюдението на живия донор на орган в следтрансплантационния период.
Регламентират се дейностите, свързани със съобщаване и проследяване на нежелани реакции и инциденти при трансплантация на органи, като текстовете са аналогични с тези на тъканите и клетките.
Въвеждат се изисквания към квалификацията и здравословното състояние на лицата, които извършват трансплантация на органи, което също е аналогично с тъканите и клетките, разписано към момента в законодателната база.
Обменът на органи с други държави може да се извършва само при спазване на изискванията за качество, безопасност, проследяемост, докладване на сериозни инциденти, като обменът на органи се извършва само след сключване на споразумение между Изпълнителната агенция по трансплантация като компетентна организация и съответния компетентен орган на държавата членка.
Въвеждат се дефинициите на директивата, които се отнасят до основните понятия в областта на трансплантацията на органите.
В останалата си част директивата ще бъде транспонирана в подзаконовите нормативни актове, където вече съвсем конкретно и ясно ще бъдат разписани детайлите по отношение на основните законови принципи.
Извън директивата, в проекта имаме две предложения.
Първото е разрешението за внос и износ на органи, тъкани и клетки да се издава от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по трансплантация. Към настоящия момент компетентният орган за такова разрешение е министърът на здравеопазването.
Тук имаме мотиви, които са много сериозни, по отношение на административното забавяне при издаване на такива разрешения. Те биха попречили и не биха дали възможност съответният орган да бъде внесен или изнесен или да бъде обменен с държава членка в изпълнение на исхемичното време на органа. Много са кратки сроковете – някъде час и половина до четири часа за сърце и черен дроб.
Всичките обстоятелства, които следва да се проверят по отношение на вноса и износа на органите, се осъществяват от Изпълнителната агенция по трансплантация. Те проверяват съответно дали даденият орган отговаря на изискванията за качество и безопасност.
Тук сме се позовали и на принципа, който е въведен с чл. 11, ал. 4 на Закона за трансплантация, който е действащ в момента, че Изпълнителната агенция е компетентният орган, който отговаря, организира, управлява, координира и контролира трансплантациите в България.
Следващият момент, който сме въвели, извън изискванията на директивата, е, че Изпълнителната агенция по трансплантация финансира дейности по насърчаване на донорство и изразяване на почит и уважение към починалите донори и техните близки. Благодаря за вниманието.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря Ви. Колеги, имате възможност да вземете отношение по предлагания законопроект.
Аз само бих искал да обърна внимание, защото имаме някои предложения за допълнение и коригиране на законопроекта от страна на комисията.
Колеги, само ще припомня, че регламентът е документ на Европейския съюз, който на практика ни задължава, докато директивата може да се прилага от дадената страна членка по начин, който самата държава прецени, че е правилен и необходим. В този смисъл аз мисля – може би вие ще ни дадете отговор, - че този законопроект на практика изпълнява директива 2010/53 и я транспонира в българското законодателство.
Във връзка с това вие сте се запознали с проекта ни за становище. Считате ли, че нашите препоръки са правилни?
Второ, по съществото на законопроекта, какво е вашето мнение относно въвежданите нови стандарти за безопасност и качество на органите? Има ли значителни разлики с досегашното действащо законодателство в България и те в каква посока са – към завишаване или към занижаване на органи, които са действащи към момента?
Колеги, вие имате ли някакви въпроси? – Не виждам. Заповядайте, д-р Добрева, да отговорите на поставените въпроси.
Д-Р ЛУЧИЯ ДОБРЕВА: Ако може да започна от последния въпрос.
Ние напълно транспонираме директивата, като всички основни принципи на директивата са отразени в закона. А вече в детайли ще разпишем подзаконовите уредби, като въведените стандарти според нас гарантират напълно качеството и безопасността на органите.
Имахме определени моменти, които сме допълнили със закона, защото това е третата директива, която транспонираме. Първата директива беше за качество и безопасност при тъканите и клетките, което също поставя основните принципи по отношение на безопасността на трансплантацията като цяло.
Така че ние имаме доста малко неща, които направихме като промени в закона. Но с цел да гарантираме качество и безопасност, защото това е една високо специализирана дейност, която намира широк отзвук сред обществото, по принцип ние сме длъжни да гарантираме качеството на тези органи и да гарантираме безопасността на пациентите. Затова имаме много богата подзаконова нормативна уредба – 21 броя наредби, съответно имаме и стандарти за самите дейности по трансплантация, където ще доразвием останалите принципи в закона.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря Ви. Аз изобщо не съм специалист, както и повечето колеги от комисията, това е наистина изключително специализирана дейност. Но все пак всички в залата знаем, че имаме изключително сериозни проблеми с донорството в България и с времето, дори тогава, когато има подходящи донори за доставяне на органите.
Считате ли, че с тези изменения на закона, които сега ще направим, на практика ние ще се интегрираме към добрите европейски практики? Не бих искал да използвам израза „европейски пазар на органи”, но в схемата за дониране в Европейския съюз.
Д-Р ЛУЧИЯ ДОБРЕВА: Предпочитаме да говорим за обмен на органи. Да, считаме, че напълно ще отговорим на изискванията на европейските практики. Мисля, че ние дори преди транспонирането на директивата имахме няколко опита да направим споразумение с европейски организации. Защото в рамките на Европейския съюз държавите членки по териториален принцип правят вече такива европейски компетентни организации, които спомагат за този обмен на органи.
Абсолютно смятам че с тези изменения на закона ще отговорим на европейските практики.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря Ви. Колеги, имате ли нещо да допълните? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване. Който е съгласен с предложението за становище на комисията по този законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма. Приема се.
Благодаря на нашите гости и им желая успешен ден.

Приветстваме министър Дончев и неговия екип. Колеги, предлагам да направим размяна на точките в дневния ред. Поради това, че министър Дончев като докладчик по точка 4 е налице, а представителите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма все още са на път към Народното събрание, моля вашето съгласие да започнем работа по четвърта точка.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма. Приема се.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ – МИНИСТЪР ПО УПРАВЛЕНИЕТО НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ЦЯЛОСТНИЯ НАПРЕДЪК ПО УСВОЯВАНЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ЕФЕКТИВНОСТТА НА ФУНКЦИОНИРАЩИТЕ СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СРЕДСТВА В СТРАНАТА И ПОДГОТОВКАТА НА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ В НОВИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД НА КОХЕЗИОННАТА ПОЛИТИКА 2014 – 2020 Г.
По тази точка присъстват:
Томислав Дончев – министър по управление на средствата от ЕС
От кабинета на министъра по управление на средствата от ЕС
Добринка Кръстева – директор на дирекция „Програмиране на средствата от ЕС”
Вера Маркова – главен експерт в дирекция „Програмиране на средствата от ЕС”
Добромир Василев – старши експерт в дирекция „Информация и системи за управление на средствата от ЕС”.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Както става ясно от дневния ред, темата е безкрайно обширна. Не часове, а дни биха могли да бъдат изразходвани, коментирайки въпросите така, както са поставени.
След малко ще бъде заредена презентация, която ще ни бъде в помощ, особено когато представяме данни.
Моето предложение е да не правя обзорен доклад в рамките на час или час и половина, колкото би изисквало по-детайлното представяне на информацията, а да се опитам стегнато в рамките на 15 минути да маркирам основните пунктове, основните въпроси, основните задачи, основните постижения, основните предизвикателства, след което да ви дам възможност да задавате въпроси по една или по друга тема, която, разбира се, е в рамките на вашия интерес.
Преди да започна изложението си, е редно да отбележа в колко сложна ситуация се намираме в момента, имам предвид не специално по причина за нещо, което е станало или не е станало в България, а самата ситуация в Европейския съюз, която е сложна не само от гледна точка на дисциплината, свързана с публичните разходи. Ситуацията е изключително сложна с използването на европейските пари и най-вече перспективите за следващия програмен период.
Както можете да се досетите, редица политици и на европейско ниво, редица политици и в държавите членки поставят под въпрос ефективността, смисъла, нуждата и ползата от политиката по сближаване. И това не бива да ни учудва. Задават се въпроси от типа какъв е ефектът от политиката по сближаване, какъв е ефектът от това, че ние десетилетия под ред инвестирахме десетки, стотици милиарди в някои държави – членки на Европейския съюз, а сега отново трябва да покриваме разходи, направени в минали периоди в тези държави.
Не са един и два упреците, че кохезионната политика не дава необходимия ефект именно предвид дълговите кризи в редица държави членки, били между впрочем сред основните бенефициенти на кохезионната политика. Това е изключително неблагоприятно като фон, на който тече дебатът в момента за бъдещето на кохезионната политика.
В този смисъл всичко, което се случва в България, и по отношение на финансовия напредък, и по отношение на ефективността на системата за контрол далеч не е само вътрешен въпрос. Ние в момента, освен да си вършим работата тук, в България, трябва непрекъснато да даваме аргументи – и то солидни аргументи, че кохезионната политика има смисъл, има полза, че от всеки разход, направен тук, следва ефект и най-вече, че новите държави членки, между които и България, могат да демонстрират добра контролна система. Това означава двойно по-голямо предизвикателство от това да отговорим само на нуждите на българските граждани.
В тази посока са усилията ни, в тази посока ще са усилията ни и през второто полугодие, когато очаквам, използвайки битови изрази, да стане още по-горещо, предвид факта, че очакваме с небезизвестна доза оптимизъм приемането на законодателния пакет от шестте регламента, който до голяма степен ще регулира процесите през следващия програмен период.
Вярвам, че ще ми простите за това отклонение, но то е изключително важно като описание на контекста, в който се развива всичко в България.
Каква е цялостната ефективност на мерките за координация и системите за управление и контрол на средствата от Европейския съюз – една безкрайно обширна тема. Ще се опитам да маркирам най-важните неща, много от които са тема с продължение.
Знаете, че ако в момента имаме спрени около 154 оперативни програми в държавите членки – броят им е динамичен, имаме средно ниво на процент грешка около 5 и над 5, още се изчисляват данните за 2011 г., - България, вследствие на всички усилия, които бяха положени през 2010 г. и през 2011 г., успя да изработи ефективно действаща контролна система, която обаче контролира процесите на предварителна фаза. Простичко казано, ние не очакваме, когато някой извърши нарушение, просто да го установим, да го хванем и да го накараме да си плати или ако има нещо друго, да го предадем на правоохранителните органи.
Разбира се, когато има такъв случай, се реагира точно по такъв начин. Усилията ни обаче са в друга посока. Усилията са свързани с това да се идентифицира проблемът, грешката, дори преди да бъде материализирана.
Ще ви напомня, че това беше основният смисъл от промените в Закона за обществените поръчки по новата система за предварителен контрол, където Агенцията по обществени поръчки в момента има основна водеща роля. Между впрочем, промени, за които бяхме приветствани от европейските си партньори.
Няколко месеца след сработването на новите текстове на закона от края на месец февруари първите резултати са изключително окуражителни. При нас по-скоро голямото предизвикателство е непрекъснато да наливаме ресурс в Агенцията по обществени поръчки, за да е годна да се справи с предизвикателството. А предизвикателството е все повече и повече поръчки, които трябва да бъдат обработвани от агенцията на ниво предварителен контрол. Както знаете, за тази цел Агенцията по обществени поръчки беше идентифицирана и като конкретен бенефициент по оперативната програма „Техническа помощ”.
Освен да имаме добър закон, е изключително важно как той се прилага. Перманентни, знаете, са партньорските съвети от Комисията, от други структури ние да инвестираме усилия в подготовка особено на общините, на бенефициентите, на тия, които изпълняват проекти в обучение по прилагането на Закона за обществените поръчки. В този смисъл завърши един относително голям проект на централното координационно звено, където представители почти от всяка българска община минаха обучение, включително и по прилагането на Закона за обществените поръчки.
Тук само ще маркирам, доколкото не е чак толкова важна тема. Оптимизирани бяха и процедурите по реда на постановление на Министерския съвет № 55. Знаете, то урежда начина за избор на изпълнител от частно-правни субекти, не от публични организации, с оглед на това те да бъдат синхронизирани с промените в Закона за обществените поръчки.
Друга важна тема, която е също тема с продължение, имали сме възможност да я коментираме преди това, е сътрудничеството с международните финансови институции. От план, от намерение, стартирало преди повече от година и половина, в момента имаме, така да се каже, реален резултат, доколкото вече имаме от края на месец януари подписани меморандуми за разбирателство между Световната банка и Европейската инвестиционна банка. Като особено със Световната банка сме по-напред с няколко процедурни детайли, като примерно типовия договор за предоставяне на консултантски услуги.
Ще ви напомня, това е стратегическа подкрепа. Това не е свързано с управление на конкретен проект. Не става дума за изземване на правомощия от българските институции по прожект мениджмънт. Става дума по-скоро за мобилизиране на експертиза, която в голяма степен е уникална, основно в сферата на ниво политики, на стратегическо ниво.
В този смисъл Световната банка, според плана за действие, който имаме, се мобилизира по линия на оперативна програма „Околна среда” във воден сектор, като става дума за подкрепа, изготвяне на секторна стратегия в сектора „Водна стратегия”.
По оперативна програма „Транспорт” - пътен сектор, разработване на петггодишен стратегически бизнесплан за работната програма на Агенция „Пътна инфраструктура”.
И оперативна програма „Конкурентоспособност” – разработването на така наречената smart specialization strategy – или ако се опитваме да го преведем по относително разбираем начин на български език, Стратегия за интелигентна специализация.
Звучи странно. Редно е да имате предвид, че наличието и изпълнението на Стратегията за интелигентна специализация е едно от така наречените предварителни условия. То е заложено като exactly condition analytics от Европейската комисия в проектите на документи и напредъка по отношение на една такава стратегия ще се следи години напред.
По отношение на Европейската инвестиционна банка става дума за оперативната програма „Транспорт” – подкрепа за подготовката на схеми за публично частно партньорство в транспортния сектор, като това не включва пътния сектор.
Специално за железопътния сектор – подкрепа при формирането на тарифната политика за достъп и използване на железопътната инфраструктура.
Когато коментираме пътния сектор в рамките на оперативната програма „Транспорт”, говорим за съветник, който подпомага създаването и развитие на Националната компания със стратегически и инфраструктурни проекти, тема, която, сигурен съм, в детайли сте обсъждали с колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
През последните месеци бяха приети всички документи на Министерски съвет. Благодаря ви за подкрепата при ратификацията на някои от документите. Благодарение на тези усилия стана възможно формалното използване на експертизата на международните финансови институции.
Бързам да ви уверя, че след, както казах, повече от година и половина усилия на българското правителство и на Европейската комисия, в момента много от държавите в Европейския съюз искат да ползват същия модел в същите или в други сфери за получаване на такава стратегическа подкрепа от международните финансови институции.
Според мене кройка, която беше разработена последно, е правилната. Ние, очевидно от резултатите, нямаме такава остра нужда от конкретна техническа експертиза на ниво управление на проекти или дори на ниво управление на програма. Ако има някакви дефицити, те са на стратегическо ниво. И се радвам, че ще имаме и имаме възможността да ползваме, както се казва, опита на най-добрите.
Предстои подписване и на споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие. Има решение на Министерския съвет. Въпрос на време е кога ще се организира самата церемония по подписване на споразумението.
Като част от коментарите за усилията на ниво централна координация трябва да ви информирам, че приключи първият етап от проекта „Оценка на изпълнението на структурните инструменти, съгласно заложените цели в Националната стратегическа референтна рамка 2007 – 2013 г.”.
Тук, в тази комисия често сме имали възможност да коментираме не само данните, свързани с финансовия напредък, както и ефекта от всичко, което се случи със стотиците хиляди проекти, които се финансират в рамките на оперативните програми. Мисля, че преди повече от половин година коментирахме с вас съвсем конкретно намеренията да фокусираме повече нашите усилия именно в мерене на ефекта, а не само и единствено на финансовия напредък.
Тук имаме интересни данни, които при интерес от страна на уважаемата комисия могат да бъдат предоставени, когато окончателният доклад е готов. Мисля, че данните ще представляват интерес, доколкото е оценена не само ефективността, но имаме и първи опит за мерене какъв е ефектът от прилагането на кохезионната политика в България.
Една друга тема с продължение сме я коментирали няколко пъти. Знаете, от една година имаме възможност за кандидатстване по електронен път. До момента от тази възможност са се възползвали от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Още през месец август 2011 г. започнаха да се ползват от тази възможност. Към момента там имаме 233 проектни предложения, подадени по електронен път.
По оперативна програма „Регионално развитие” са обявени две процедури с електронно кандидатстване, като имаме получени 49 проекта, процедирани по електронен път, както и по оперативна програма „Техническа помощ” имаме 10 проектни предложения, подадени по електронен път.
По трите споменати оперативни програми са обявени общо 16 процедури, позволяващи електронно кандидатстване, като по електронен път са получени общо 292 проектни предложения. В рамките на тази година очаквам отдавна поетия ангажимент от страна на ОПАК и от страна на оперативна програма „Конкурентоспособност”.
Признавам си, че най-остра беше нуждата от включването на оперативна програма „Конкурентоспособност” в системата за електронно кандидатстване, доколкото тя касае най-широк кръг бенефициенти. Очакваме и активирането на модула. Той е разработен за електронно отчитане, доколкото електронното кандидатстване без електронно отчитане няма необходимия ефект.
Чакаме какви ще бъдат изискванията на колегите от Европейската комисия по отношение на системата ИСУН за следващия програмен период да вземем стратегическото решение дали системата, която имаме, ще отговаря на изискванията за следващия програмен период и на база на това да решим дали ние ще разработваме нова система, което не ми се иска много, или по някакъв начин ще еволюираме съществуващия ИСУН към момента.
Казвам го неслучайно. Защото имаме намерение и на ниво нормативна база, и на ниво техническа възможност при огромния процент от проектите през следващия програмен период да се процедира изцяло по електронен път. Имам предвид и подаване, и отчитане.
Когато коментираме всичко случило се и неслучило се тази година, е нормално да минем през изпълнението на индикативните годишни програми, което е представено в таблицата, която можете да видите на екрана. За няколко от програмите, както вече сте свикнали, няма данни, защото те не подготвят индикативни годишни работни програми. Изключение тук имаме и по оперативна програма „Околна среда”, където тази година нямаме планирано отварянето на процедура.
Данните са видни от таблицата. Имаме процентно изпълнение на ниво полугодие към 71,4 процента, което е в оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, и 50 процента, което е напредъкът по оперативна програма „Регионално развитие”. Изпълнението може да се окачестви като добро и да коментираме данни на ниво полугодие.
Няма да изпадам в детайли. Има няколко схеми в две оперативни програми, които закъсняват примерно с два или три месеца. Но всеки управляващ орган е поел ангажимент едно подобно закъснение да бъде ликвидирано, така да се каже, в следващите месеци.
Щом сме започнали да работим с конкретни данни и с таблични приложения, позволете ми да насоча вниманието ви към изпълнението на Lotar прогнозите към 30 юни тази година. Моля да заредите таблицата, за да може колегите да се ориентират в данните.
Това е графичното изражение на Lotar прогнозите. Сега ще имате възможност да видите и таблицата.
Тук е дадено общо изпълнение по трите категории, които мерим: договорени, верифицирани и сертифицирани разходи. Добре знаете, че по Lotar ние не отчитаме вътрешните плащания и държим сметка само за верифицирани и сертифицирани разходи. Общото изпълнение може да бъде коментирано като много добро.
- Изпълнението на договорените средства като процент изпълнение на прогнозата е 89 процента общо за всичките оперативни програми;
- верифицирани разходи и изпълнение на прогнозата – 93 процента;
- сертифицирани разходи пред Европейската комисия – знаете, че това е най-суровият критерий, изпълнение на прогнозата – също 93 процента.
Както съм казвал и друг път, няколкото години опит научиха всички колеги от управляващите органи не само да работят по-добре, а да правят по-реалистични прогнози по Lotar.
Разбира се, има разлика на ниво различни финансови инструменти. Ще маркирам част от тях. Ако имате интерес, бихме могли да коментираме причините за тези разлики. Примерно когато коментираме договорените средства, както казах, средното изпълнение на ниво оперативни програми е 89 процента, а данните варират между 98 процента изпълнение на прогнозата за договаряне в ОП „Човешки ресурси” до 79 процента в оперативна програма „Транспорт”.
Тук е редно да отбележа нещо, което вероятно част от вас знаят, но може би не всички, че в оперативните програми, в които имаме така наречените големи инвестиционни проекти по смисъла на регламент 1083, така наречените major project, договарянето по тези проекти се отчита по различен начин. И така е редно да бъде. Договарянето не се отчита като договаряне между управляващ орган и бенефициента, а само когато институцията бенефициент сключва така наречените договори с изпълнителите. Само това се брои за договаряне и така е редно да бъде. Какво от това, че примерно имаме одобрена апликационна форма за голям инвестиционен проект, а впоследствие нямаме реално движение на парите в посока…
АСЕН АГОВ: Какво е major?
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Зависи от размера.
АСЕН АГОВ: Габрово, Враца?
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: В Габрово и Враца и двата са major.
По отношение на верифицираните разходи. Тук мога да посоча 83-84 процента изпълнение на прогнозата, респективно по „Техническа помощ” и „Регионално развитие” и 101 процента изпълнение на прогнозата по оперативна програма „Административен капацитет”.
Когато коментираме сертифицираните разходи, също имаме разлики между 79 процента изпълнение на прогнозата по оперативна програма „Регионално развитие” и 100 процента изпълнение по оперативна програма „Административен капацитет”.
Не искам да коментирам повече темата. Абсолютен факт е, че самата прогноза за 2012 г. предполагаше – това произлиза от прогнозния темп на разходване на парите – по-неамбициозно първо полугодие за 2012 г. спрямо второто полугодие. Големият обем плащания - ще ги коментираме след малко според прогнозата - трябва да се случат през второто полугодие на тази година.
Имам предвид, че не мисля да продължавам с по-скоро добрите думи за изпълнението на Lotar прогнозата, защото истината е, че първото полугодие не беше особено амбициозно като цели. Така че аз не съм склонен това да го коментирам като някакво особено голямо постижение. Може само да кажем, че резултатът е добър с оглед изпълнението на прогнозата.
Считам за важно да ви информирам за изпълнението или анализа на изпълнението по правилото N + 3. Добре знаете какво означава това правило. Освен национални локации, тоест пари от различните фондове по отделните оперативни програми, ние имаме годишни минимални цели за разходване на средствата. И ако в съответната година не бъдат постигнати годишните минимални цели, може да се достигне до така нареченото автоматично заблуждаване на средства. Просто е. Ние нямаме право да похарчим всички пари в последния възможен момент. Трябва да се следва един темп на разходване на парите, който, ако бъде загубен, има опасност от загуба на средства, както редица държави членки миналата година загубиха средства от порядъка на десетки милиони поради правилото N + 2 и N + 3. Тази година ще е доста по-предизвикателна. За съжаление има държави, които се очаква да загубят над 1 млрд. евро.
Добре знаете, че миналата година не допуснахме по оперативните програми загуба на средства. Нещо повече, още към месец декември миналата година по правилото N + 2 ние имахме три оперативни програми, които си бяха достигнали целите за месец декември 2012 г. Това са оперативна програма „Транспорт”, оперативна програма „Конкурентоспособност” и оперативна програма „Административен капацитет”.
Какво е необходимо да бъде сертифицирано в останалите оперативни програми до края на годината, с оглед минималната цел да не се достига до загуба на средства. Както следва:
Оперативна програма „Околна среда” – 29,7 млн. – данните са в евро;
Оперативна програма „Регионално развитие” – над 100 млн. евро;
Оперативна програма „Техническа помощ” – 1,3 млн. евро;
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” – 63,4 млн. евро.
Това са сумите, които би следвало да бъдат сертифицирани до края на годината.
Ако питате за анализ от моя страна, аз лично не виждам риск от загуба на средства за 2012 г. Данните са абсолютно постижими. Включително и по-голямата сума за оперативна програма „Регионално развитие” се дължи – знаете на какво, вероятно сте го коментирали с колегите – на задържането на няколко сертификата вследствие на процедури по проект „Пърформънс”.
Честно казано, създадена е добра мобилизация. Не очаквам да има какъвто и да било decommitment по оперативните програми до края на 2012 г. Но целите за 2013 г. ще бъдат още по-амбициозни, тоест 2013 г. наистина ще е предизвикателна година. Няма да е достатъчно да работим със същото темпо, то ще трябва да бъде още по-високо.
В този смисъл нормален и резонен е въпросът от ваша страна какво показват прогнозите. Разбира се, когато става дума за толкова много проекти, които на всичкото отгоре не се случват на хартия, а се случват в действителността, са възможни всякакви предизвикателства.
Какво показват прогнозите ни за края на 2012 г., тоест как очакваме да завършим годината? Ще коментирам данните и като осреднени, и по оперативни програми.
Най-стръмен и значим ръст в плащанията се очаква да имаме по оперативната програма „Транспорт”. Съдейки и по изпълнението към момента, тоест с 95 процента договаряне, с почти 33 процента плащания оперативна програма „Транспорт” се превърна в безапелационен шампион. Ние очакваме ОП „Транспорт” да завърши годината с 50 процента изпълнение на бюджета.
Оперативна програма „Околна среда” – 22 процента;
Оперативна програма „Регионално развитие” – 43 процента;
Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” – 45 процента;
Оперативна програма „Техническа помощ” – 36 процента;
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” – 31 процента;
Оперативна програма „Административен капацитет” – 41 процента.
Осреднен процент 39 процента, което означава като финансово изражение да имаме плащания в обем не по-малки, а близки до 6 млрд. лв.
Както казах, данните за второто полугодие са доста по-амбициозни спрямо първото. Когато говорим за темпа на плащания, темпът на плащания не зависи от мобилизацията на служителите, той, разбира се, зависи от това, но в най-голяма степен зависи от това какви договори има сключени предварително или какви разплащания могат да текат в рамките на тези договори.
Следващата тема, след като имахме възможност да коментираме напредъка по Lotar и прогнозите до края на годината, е напредъкът в подготовката за следващия програмен период. Ще добавя няколко думи по тази тема, след което ще оставим възможността за дискусия.
На първо място, коментирах преди малко, че успоредно с подготовката на следващия програмен период, успоредно с преговорите, които текат с Европейския съюз по отношение и на финансовата рамка, и на законодателния пакет, ние се опитваме да се обърнем назад и да измерим ефекта от това, което се е случило.
Добър метод в това отношение, разбира се, в краткосрочен и средносрочен план, са междинните и текущи оценки по оперативните програми. Както знаете, много от тях са вече реализирани и препоръките по тях могат да служат както за анализ, за измерване на степента на постигане на целите, така и от гледна точка на това да бъдат извадени изключително важни изводи как нещата да се правят по-добре.
От външния анализ, който е поръчан, който споменах преди малко, за цялата национална стратегическа референтна рамка като един междинен анализ, имаме някои ценни изводи по отношение на напредъка. Най-ценни са тези, които анализират системата. В общи линии резултатите от анализа, въпреки констатациите, свързани с някои проблеми и предизвикателства, показват категорично, че се движим в правилната посока. Въпреки че е необходимо усъвършенстване – всички знаем за това – на нормативната уредба, имаме добра база от гледна точка на сега съществуващата нормативна уредба.
На институционално ниво имаме създадена добра институционална рамка, което не означава, че не трябва да бъдат полагани усилия тя да бъде допълнително усъвършенствана.
По-интересният резултат е свързан с това какви са макроикономическите ефекти от прилагането на цялата кохезионна политика. Знаете, в самата национална стратегическа референтна рамка ние работим с подобен тип индикатори. Примерно отчетено е, че към края на 2011 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението е достигал 44 процента от средното за Европейския съюз, при базова стойност през 2005 г. 31,1 процента. По този начин в анализа е коментирано, че се доближаваме до стойността, заложена за края на програмния период, която е 51,2 процента. Така е записано, когато е планирано преди повече от 6 или 7 години. Дали трябва да се учудваме или не, но вероятно този базов показател ще бъде достигнат, ще ми се дори да бъде надминат.
Имаме добра перспектива пред изпълнението на един такъв индикатор като нивото на заетост, който също се е повишил значително – от 55,8 процента през 2005 г. на 59,7 процента към края на 2011 г.
Наблюдава се добър напредък и по отношение на други сектори. Тук са показани параметри като увеличаване на коефициента на икономическата активност на населението, усеща се ефект – не толкова силен, както и по отношение развитието на информационните и комуникационните технологии.
Не по същия начин, разбира се, стоят нещата, свързани примерно с безработицата, като тук не може да се поставя под въпрос дали има или няма ефект от прилагането на кохезионната политика, а по-скоро се има предвид цялата икономическа ситуация в България и в Европа.
С риск да преповторя нещо, което знаете, успоредно с това ние ползваме модела „Хермин”, който няма да се казва така, ще има българско име, като инструмент, който се прилага и ще се прилага в България, софтуерен продукт, с който мерим макроикономическия ефект от всяка оперативна програма, можем да проиграваме данните по цял пакет макроикономически показатели, можем да го правим корективно, можем да го правим и ретроактивно.
Очакваме последни щрихи да бъдат нанесени в подготовката на Националната програма за развитие в България 2020. Ценно беше, че започнахме упражнението, свързано със стратегическо планиране доста по-рано от необходимостта от подготовка на конкретни текстове на оперативните програми, от една страна, трупане на предварителен опит, изчистването на позиции и цели и създаването на един документ, който би могъл да бъде ползван като конституция по отношение на всички останали опити за планиране.
Вероятно знаете, че в изпълнение на постановление на Министерския съвет през месец март беше създадена работна група за разработване на Договора за партньорство. Това е документът, който ще замени Националната стратегическа референтна рамка. Към настоящия момент са проведени две заседания на работната група, като бяха обсъдени и приети предложенията за тематични цели, които да бъдат включени в Договора за партньорство за програмния период 2014 – 2020 г., като имаше научна среща на работната група на тема „Предварителни условности”.
В момента се формират или са формирани петте работни групи, съобразно ПМС № 328 от тази година по секторни министерства, които подготвят вече текста на оперативните програми. Добре знаете, взето е решение за пет оперативни програми: голяма оперативна програма, наследник на оперативната програма „Транспорт”, „Околна среда” с уговорката, че името може да не е същото, „Регионално развитие” с уговорката, че името може да не е същото, голяма оперативна програма за подпомагане на иновациите и бизнеса, наследник на оперативната програма „Конкурентоспособност” и наследникът на оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”.
Вероятно някои от вас са били свидетели на изключително интересната интензивна полемика, която се разрази по повод на обособяването на оперативна програма „Наука, образование, иновации” – има няколко вариации на подобна тема. Редно е да знаете, че въпреки че не е взето окончателно решение, такова трябва да се вземе към септември месец. Дали ще има или няма да има отделна оперативна програма „Образование”, според същото решение на Министерския съвет е формирана нарочна работна група в Министерството на образованието, младежта и науката, която трябва да програмира всички мерки в сферата на образованието, науката и иновациите.
По-късно, на база качеството, на база аргументите на колегите ще може да бъде взето решение дали да има или да няма такава отделна оперативна програма. Водят се дълги разсъждения и дискусии по темата, включително и с представители на академичната общност, на университетите, на Българската академия на науките, на утвърдените, на по-младите учени. Разгледани са внимателно всички аргументи и от техническо, и от стратегическо естество.
Признавам си, че лично за мене едно такова предложение няма как да не звучи добре и да не среща симпатията ми. Само че когато говорим за такива сериозни неща и когато говорим за управление на пари, симпатиите и емоциите трябва да имат по-слабо значение. Трябва да си дадем сметка колко е реалистично да се създаде управляващ орган в Министерството на образованието, младежта и науката относително бързо, колко е реалистично нещо подобно. Нека да си дадем сметка, че само в две или три държави в Европейския съюз има подобни оперативни програми и че не може всяка политика да бъде сведена до отделен финансов инструмент. Аз до момента имам предложения за не по-малко от 25 или 30 оперативни програми от всякакъв вид, между които туризъм, здравеопазване, култура, енергетика, енергийна ефективност, може да се сетите още.
Абсолютно е неконструктивно раздробяването на оперативните програми. Това означава само едно – означава увеличаване на риска и допълнителни трудности с координацията на оперативните програми.
Пет оперативни програми е може би добър вариант. Ако трябва да бъда честен, на мене лично ми се искаше реформата да бъде малко по-радикална. Една Естония в следващия програмен период ще работи с една оперативна програма. България беше напълно възможно да работи с три или с четири. Но може би е малко по-сигурен подобен вариант, че реформата не беше реализирана в най-радикалните й измерения.
Ще се опитам тук да се ориентирам към приключване. Въпросните документи от различни доклади, когато са готови в официален вид, ще бъдат предоставени на вниманието на уважаемата комисия. Към момента за мене в посока програмирането има две основни тежки предизвикателни теми. Ще бъда съвършено откровен с вас, включително ще спомена, че не претендирам, че и по двете отворени теми ние имаме готови отговори.
Първият въпрос е с демаркацията. Знаете, че кохезионната политика, политиката по сближаване и общата селскостопанска политика, от която се финансира програмата за развитие на селските райони, трябва да са ясно отграничени при териториалното им прилагане в страната.
Отворен въпрос все още, по който няма окончателно решение, макар че на база на тези анализи и други, които не споменах, сме по-близо, е къде трябва да върви разграничителната линия между тези населени места и тези общини, които ще са бенефициенти на оперативните програми, и тези, които ще бъдат бенефициенти по програмата за развитие на селските райони.
Много от колегите от управляващите органи искат един по-ясен фокус на кохезионната политика, тоест лимитирането й върху по-малък брой населени места, който аргумент във всички случаи трябва да отчетем като състоятелен. Този аргумент е състоятелен. Разбира се, тук има редица конкретни отворени въпроси – колко на брой, 28, 36, 40, 45.
Факт е примерно,че ако коментираме концентрацията върху 36-те най-големи града, ще установим, че в тях живее вероятно 75 или 80 процента от населението на страната. В този смисъл наливането на целия ресурс по линия на кохезионната политика в така наречените агломерационни ареали като лимитиран брой е логично. Там всяка инвестиция ще има най-голям брой ползватели. Тоест от икономическа гледна точка тя ще бъде най-ефективната.
Тук обаче е необходим много фин, внимателен баланс. Аз не искам примерно да оставяме всички останали по-малки общини да се борят за един доста по-ограничен ресурс, какъвто ще е ресурсът по програмата за развитие на селските райони. Това е една тема, по която текат дискусии. Включително и следващата седмица имаме поредна среща на високо равнище, малък Министерски съвет, на ниво министри, където, боравейки с данни и с цифри, ще продължим да изчистваме този въпрос. Както казах, все още окончателно решение няма взето.
Вторият за мене изключително съществен въпрос е така нареченият project generation, предварителната подготовка на проекти, които да станат част от текста на оперативните програми, да бъдат в приложение и да не бъдат обект на конкурентна процедура. В редица случаи имаме достатъчно основание да включим такива проекти, както с подобни проекти работим в оперативната програма „Транспорт” и работим в оперативната програма „Околна среда”, предефинирани проекти.
Не е нужно да коментираме какви са предимствата на един подобен подход. Това дава абсолютна сигурност на бенефициентите - на общините да знаят какви са проектите, които отговарят на техните нужди, какви са проектите, които могат да възложат проектиране още през тази и през следващата година.
Ние имаме достатъчно инструментариум, когато коментираме кохезионната политика за 50 процента предефинирани проекти, техническата помощ за общини по оперативна програма „Регионално развитие”, както и разработването на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие. Напълно е възможно да се наложи да се мобилизира и допълнителен ресурс. Ние имаме готовност за това, в преговори сме с Националното сдружение на общините. Също разчитаме на помощ от тяхна страна.
По-голямото предизвикателство за мене са всички общини, които се очаква да бъдат бенефициенти по програмата за развитие на селските райони, където подобни средства и подобен механизъм до момента не са предвиждани и не са разработвани. Аз не искам те да се окажат в по-неблагоприятна ситуация, обречени на един по-късен старт. Аз искам те да имат същите шансове за по-бърз старт, защо не още през първата половина на 2014 г. , т. е. следващия програмен период, а не да бъдат в изоставаща позиция спрямо оперативните програми.
Има няколко различни алтернативни варианта за това. Нека да напомня, че става дума за повече на брой по-малки общини. За съжаление по-голямата част от тях са с по-нисък административен капацитет, което допълнително затруднява нещата. Поемам ангажимента държавната комисия да бъде държана в течение.
И най-последно, предвид на факта, че неведнъж с вас сме коментирали амбицията ни за разработване на закон за управлението на средствата от Европейския съюз. Знаете, поставили сме си цел това да стане през декември месец тази година. Работната група е сформирана, работи.
Няколко са нещата, които трябва да бъдат уредени в закона. Само допълвам, не преповтарям предишни наши разговори. Това са:
- статут на звената, които отговарят на управлението на европейските пари с оглед гарантиране на пълна устойчивост;
- пълно кодифициране на процедурите, от обявяването на схемата до финалното плащане, които се уреждат от няколко постановления на Министерския съвет;
- принципните положения, вкарвани като текст на закона.
И едно от най-тежките предизвикателства е процедурата по обжалване, не на търгове, а на резултат от оценителни комисии. Това е един от нерешените проблеми в България. На ниво постановление на Министерския съвет ние имаме въведени някои механизми, но практиката показва, че категорично е необходимо оформянето им в закон.
Благодаря за вашето внимание и търпение. Аз ви залях с много информация. На разположение съм за вашите въпроси.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви сърдечно, министър Дончев, за изчерпателното представяне. Колеги, заповядайте за въпроси. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, госпожо председател. Господин министър, аз искам да се извиня, че закъснях. Бях малко в другата зала, където гледахме ЗУТ-а и не успях да чуя Вашето цялостно изложение. Но в общи линии ни бяха изпратени материалите предварително.
Добре е, че имате амбицията за 39 процента до края на годината. Аз лично съм скептик и съжалявам, че съм скептик. Но числата, които виждам през последната една година, показват една синусоида, която варира между 0,7 и 1,2 процента на месец, което би следвало да обере сезонните различия и ритъма на работа на администрацията на бенефициентите.
До края на годината – това означава следващите шест месеца, средно да изпълняваме между 2,5 и 2,6 процента усвояване на мене ми се вижда нереалистично, освен ако някаква мащабна делокация на средства по „Конкурентоспособност”, както преди две години отчетохме по създаването на фондовете, не се отчете като изпълнена. Но дори и това според мене няма да ни позволи да постигнем тези резултати. Дай Боже да ги постигнем и аз да бъда песимистът, който не е бил реалист днес.
Второто обаче за мене е по-същественото от това, което Вие развихте – за бъдещите програми. Аз смятам, че ние сме наистина във време разделно, когато можем да направим колосална грешка. Чувам и следя материалите, макар и неофициални, какви са посоките, в които се развиват идеите на правителството. Но аз искам да припомня, че най-тежките различия в България са вътрешнорегионалните различия. Не междурегионалните, където ние сме на едно стабилно ниско равнище спрямо всички региони в Европейския съюз, а вътрешнорегионалните различия са с издълбани такива пропуски, които, ако приложим това, което като идея се готви да направи правителството - да концентрира парите за кохезионна политика в 36-те градски агломерации, това означава наистина да прокопаем такива каньони, които тепърва трудно ще бъдат запълнени. А е и възможно това да предизвика вече наистина необратими от демографска гледна точка процеси.
Ще припомня, че сравнението къде е концентрирано населението не е позитив за нашата регионална политика. То е по-скоро негатив. Това означава, че ние като държава през последните примерно 15 години сме загубили битката с пазарните сили. Естествено ние не можем да ги преборим, не си поставяме за цел да преборим пазарните сили, които концентрират населението в няколко агломерации. Но смятам, че ресурсът на държавата е и територия. Така че според мене тук стратегически е вариантът. Изглежда изкушението е голямо да го концентрираме на определени места и в по-големи проекти, а не в десетки и стотици проекти, които безспорно по-трудно се управляват, безспорно изискват повече капацитет, безспорно има риск за повече грешки.
Но смятам, че ако ние сме далновидна държава, много добре трябва да преценим как да разпределим и да посочим ресурса за следващото десетилетие.
И още нещо – за стратегическата рамка. Аз не бих подкрепил Вашите съждения за синтетичния показател стандартна покупателна способност. Защото отворих междувременно ЕВРОСТАТ.
Първо, скокът ни е от 32 на 44 процента – аз не знам защо в Националната статистическа рамка е посочено 32 процента към 2005 г., тъй като той е 37 процента към 2005 г. Но забележителното е, че през последните четири години ние не мърдаме. За 2008 г. сме 44 процента, за 2009 г. сме 44 процента, за 2010 г. сме 44, за 2011 г. сме 45 процента.
Аз мисля, че кохезионната политика има своето влияние, но това задържане показва ,че няма решаващо действие или по-скоро другите ни действия са пропаднали много и кохезионната политика е компенсирала и е задържала на това ниво.
Има и друг фактор, че в този показател брутният вътрешен продукт, който Националният статистически институт преди около три години смени методиката и го вдигна, отчитайки, така да се каже, популярно казано, онова производство, което не е подлежащо на статистически отчет, всъщност малко повдигна гребена.
Така че аз смятам, че ние сме в доста тежка ситуация по този показател и по-дългосрочната ориентация към дългосрочните редове по този показател показва друго – че ако ние не вземем мерки за увеличаване производителността на труда – и това е в другото, което трябва да е в акцента ни за следващия програмен период, - ние никога няма да достигнем сближаване на средните нива с Европейския съюз. Между другото такава оценка имаше и Световната банка преди четири или пет години.
Така че моментът наистина е възлов за следващата фискална рамка. И моето предложение е – приобщете повече хора, не само нас, приобщете повече хора, за да стане решението наистина консенсусно. Защото България има нужда от тези средства, но трябва наистина да бъдат употребени по начин, който ще реши стратегически и дългосрочно проблемите. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски. Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми гости! Темата е достатъчно широка, достатъчно обширна, достатъчно сериозна, с достатъчно много цифрови данни за анализ, така че всяка трактовка може да изглежда правдоподобно.
Аз повече бих се съгласил с оценките, които даде министър Дончев, не затова, че сме от една политическа сила, а заради фактите, които показват няколко елементарни неща.
Първото е, че от тези 150 и повече оперативни програми, които са спрени за държави от Европейския съюз, ние в момента нямаме нито една.
Второто е, че за последните две години и половина имаме осемкратно увеличение на разплатените средства, независимо какво означава това и какви са цифрите. Това са факти.
По отделните оперативни програми също имаме доста напредък.
По едно нещо аз бих изразил и моето лично мнение като представител на града, който е най-изостанал в Северозападния региона, който пък е най-изостанал в Европейския съюз. Аз мисля, че ако продължим да наливаме пари в градове като София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, те ще се спукат, няма да издържи инфраструктурата, независимо какви усилия полагат кметовете, макар и от четирите града, които цитирах, четиримата кметове са на ГЕРБ, докато нашите региони минават под санитарния минимум и няма да могат да бъдат възстановени. Защото не мога да дам точен анализ, може би няма критерий Европейският съюз, обаче в един момент наливането на пари в определени региони става излишно.
Аз миналата седмица имах възможност да го кажа и при отчета на министър Павлова, че в държави, които даваме за пример, малки или големи, няма значение, в Централна и Западна Европа, като Франция, Германия, дори много по-малки, като Швейцария и Люксембург, пограничните райони в някои отношения са по-развити от столиците им. Докато при нас пограничните райони и то погранични райони, които са към Европейския съюз, са най-изостанали в цяла Европа.
Това между другото не е тенденция от 30 години, тя е от повече, от 50-60 години върви тази тенденция на грешно политизиране в тези райони, провеждане на политики от всякакъв характер, икономически и социални. Ако ние не се концентрираме да преразпределим с определена мисъл и мъдрост в по-дълъг период от време средствата, които ни се предоставят сега за кохезионната политика, рискуваме да останем там с празни пространства.
Моля Ви да го имате предвид. Аз съм сигурен в това, тъй като като бивш кмет на горе-долу сходен район, сходна община зная какви са фаталните последици, които могат да последват за тези региони.
Моят въпрос към Вас, понеже Вие го маркирахте в подробното си експозе, но лично аз не го разбрах, е следният: Считате ли, че примерът на Естония е показателен? Защото ние знаем, там в момента има три оперативни програми, ще отидат към една, има един орган, който управлява средствата, имат закон за управление и разходване на тези средства. Ще започнем ли ние това, което е лично Ваше изказване, Ваша теза и лично моя мечта – до края на тази година да имаме закон за тези европейски средства? И виждате ли възможност да се приеме законът, за който стана въпрос, на какъв етап е разработването на този закон? Защото все пак реално остават четири активни месеца до края на законодателната година. Виждате ли Вие перспективата наистина да се изпълни това? Или тъй като този закон не е политически, можем да го приемем в първата половина на изборната 2013 г. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Други колеги имат ли желание да вземат отношение? – Не виждам. В такъв случай и аз ще се присъединя с няколко въпроса.
Във връзка с последното представяне на госпожа Лиляна Павлова и представянето на втория етап на социално-икономическия анализ за развитието на българските региони коментирахме на предишното заседание, че този анализ би бил една добра основа за бъдещото програмиране на отделните оперативни програми. Защото се отчита нивото и степента на развитие в отделните региони. Ако се съчетае това с темповете на икономическия растеж, заедно с участието на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и планирането на оперативната програма „Конкурентоспособност” – или както ще бъде наречена, това вече е въпрос на допълнително дефиниране на самата програма, - би могло наистина да се постигне една пълна картина за следващия програмен период. Защото до края на тази година много важно е участието на България в дебата за Многогодишната финансова рамка и не само с оглед на средствата, които ще бъдат договорени, но и за стратегическия фокус, който искаме да постигнем във връзка с последващото разходване на тези договорени средства.
Така че от тази гледна точка бих искала да чуя Вашето мнение в тази посока.
Това, което като амбиция си поставя комисията - и в тази връзка няма да имаме междинен доклад през месец септември, а ще го направим през декември, в края на годината, - е да изследваме ефективността от усвояването на средствата. Това беше подчертавано от редица колеги в рамките на регулярните изслушвания.
От тази гледна точка за нас е много важно, ако можете да ни дадете повече информация за модела „Хермин” или както ще бъде наречен с българско име. Тоест какъв тип информация ние можем да очакваме от там, как се очаква да функционира този модел и доколко той би бил полезен за анализа, който предстои, специално за ефекта от реализацията и усвояването на европейските средства в България?
На последно място, въпросът ми е свързан с информацията, която идва от „АВКОС”, че всъщност най-много нарушения, свързани с разходването на европейските средства, се наблюдават в областта на обществените поръчки. Бяха предприети много действия от страна на правителството в тази връзка.
Бих искала да попитам дали смятате, че проблемите биха могли да бъдат преодолени с тези мерки или се очакват допълнително такива.
Заповядайте, господин Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ако няма други въпроси, се чувствам свободен да отговоря. Ще ми простите, ако не отговарям на въпросите по реда на постъпването им, както моля да ме поправите, ако изпусна някой въпрос.
Аз мисля, че вече съм имал възможност да коментирам модела „Хермин”. Както казах, той в България ще си има собствено име. „Хермин” е общият модел. Българската система притежава някои специфики. Официално ще го кръстим в рамките на този месец, тоест следващите две седмици. След няколко месечни дискусии вече има избрано име. Моделът е математически, съдържа около 180 или 190 уравнения.
Като цяло моделът работи по следния начин. Той може да прави модални анализи в зависимост от типа финансиране. Дали става дума за инфраструктурни подобрения, дали става дума за меки мерки в социалната сфера, се изчислява ретроспективно или прогнозно ефектът върху пакет макроикономически показатели – износ, брутен вътрешен продукт на глава от населението, ръст на брутния вътрешен продукт.
Опитът е да изчислим от тези макроикономически показатели, които имаме, каква част от тях се дължи на ефекта от оперативните програми. Разбира се, работи се малко или много с една голяма доза апроксимация. Но това по наша преценка е най-добрият модел, който се ползва в доста държави членки. Конкретното решение, което имаме ние, съответства на всички изисквания. Дори има някои допълнителни български изисквания, за да може да изпълнява целите, за които е предвиден.
Аз нямам нищо против, когато е готов някакъв междинен етап от изчисленията, които така или иначе се правят на база на „Хермин”, да запозная уважаемата комисия с него. Има една презентация, където имаме предварителни данни, които са примерно свързани със сценария, че България, ако успее да усвои примерно 100 процента от всички оперативни програми, по какъв начин се променят всички макроикономически показатели. Примерно по памет мога да ви кажа, че според анализа, при пълно ползване на парите 10 процента или малко над 10 процента от ръста на брутния вътрешен продукт трябва да се дължи на похарчените европейски пари.
Както казах, ползваме го не само за да измерим ефекта от парите, които сме харчили до момента, а за да прогнозираме ефекта и на база на това да можем да предлагаме промени в оперативните програми в следващия програмен период.
По отношение на обществените поръчки, аз коментирах. Знаете, че в България имаме множество контролни институции – Изпълнителна агенция за одит на средствата от Европейския съюз, Агенция „Държавна финансова инспекция”. Само че за мене винаги по-важен е бил предварителният контрол. Когато се установи грешката преди да се материализира, тогава щетите са по-малки и всичките усилия са в тази посока.
Специално по отношение на проектите и процедурите, които са обект на предварителен контрол от страна на Агенцията по обществените поръчки, аз нямам никакви притеснения. Проблем е, че няма как абсолютно всички поръчки, включително и с национално финансиране, да минават подобна процедура на предварителен контрол. Самата институция има капацитет да обработва толкова много поръчки. Трудно би могъл да бъде създаден подобен капацитет.
Тук ще ми позволите само да коментирам, че много ми се иска същата грижа, която имаме по отношение на европейските пари, всичките тези строги стандарти по отношение на ползването им в един момент да бъдат прехвърлени. Стандартите, които важат за харчене на националните пари, не са по-слаби. Защото аз ценя данъците, които се плащат от българските данъкоплатци, не по-малко от тези, които се плащат от германските, шведските, френските и т.н. Факт е, че към момента много силно се контролира харченето на европейските пари. Това е факт. Ще ми се да имаме капацитет същото да правим и по отношение на националните средства.
За закона аз вече коментирах. Тук не говорим в бъдеще време. Работната група вече работи. Аз споменах върху какво е фокусирана работата й. Планът е до декември месец тази година ние да имаме текст, който, ако сме готови по-рано, през декември да можем да го представим на вниманието на Народното събрание. Ако сме готови в самия край на декември, да го направим през месец януари.
При всички случаи, когато ни се случи – месец по-рано или месец по-късно, вие ще бъдете предварително информирани. Защото следвайки практиката, която имаме, всеки подобен текст минава през серия публични обсъждания. Дори да се забави гледането в българския парламент, това може да бъде само и единствено по тази причина.
Целта, както съм коментирал и друг път, не е само кодификация на всички процедури, с оглед това те да бъдат по-интуитивни. Това, което на мене ми се иска, е да имаме сигурни гаранции за устойчивост на системата.
Истината е, че България има предпоставки да проявява максимум мъдрост по отношение на тази материя, да не си позволява грозни експерименти, понякога с пагубни последици. Виждаме такива в други държави членки. Но наред с това беше спомената думата „консенсус”. На мене много ми се иска да има доза разбирателство между основните политически сили, като част от това разбирателство да бъде материализирано в закона.
Понеже господин Михалевски спомена думата „консенсус”, за да се стигне до консенсус, преди това трябва да има дебат.
По отношение на това колко сме отворени в процеса на програмиране, ще маркирам само, че работната група за договора след последната актуализация има 170 члена, което хич не е лесно за организация на работа за една група с такова количество представители на различни институции, като една основна част от тях не са представители на държавните ведомства, на министерства и на агенции. Те са на социално-икономически партньори, неправителствени организации, съобразно процедурата, и всякакъв вид заинтересовани страни.
Няма да скрия, че това прави работата ни понякога по-трудна и по-бавна. Но това със сигурност е една гаранция, че процесът е по-демократичен, със сигурност е гаранция, че всеки, който има да предложи нещо конструктивно, е имал възможност да го каже. И ако наистина предложението е било добро, да е взето под внимание.
Абсолютно съзнавам, че това не е достатъчно. Не е достатъчно дори, че публикуваме дори в, както се казва, незряла, неофициална версия редица документи, които да бъдат на вниманието на обществеността. Ще ми се да тече по-интензивен и граждански дебат по темата, какъвто за съжаление не виждам.
Тук засегнахме една тема, която е изключително концептуална. Има различни спорове в науката за регионалното развитие. Знаете, че това е наука, теория, практика, където има и абсолютно политически тези. Знаете, че в регионалистиката има по-либерални школи и по-солидарни школи.
Аз мисля, че ние не бива да залитаме в нито една от крайните версии. Абсолютно либералната версия, макар че не знам примерно на европейската плоча да се прилага някъде такава политика, е, ако някъде има тенденция за обезлюдяване на дадена територия, хайде да я оставим да се обезлюди. Това е естествен процес, ние няма нужда да хвърляме пари срещу него. Това е едната крайност.
Другата крайност е пълна солидарност. Примерно в този смисъл означава: хайде да направим селски път или тротоар, по който да минава човек един път в месеца или един път в седмицата.
Нито едната, нито другата версия е приемлива. Трябва да се движим по един доста по-балансиран подход между двете. Самата логика на политиките на ниво Европейски съюз предполага по-скоро солидарност, въпреки всички изисквания, всички гаранции да имаме гарантиран минимален брой ползватели на всяка инвестиция.
Когато говорим за Северозападния район, е редно да се отбележи, че недоброто социално-икономическо развитие, което има районът, е факт. Не мога да цитирам данни по памет. Но ако коментираме, че към момента брутният вътрешен продукт на глава от населението спрямо средното за Европейския съюз е 44 процента, там е около 30, а примерно Югозападният регион, в който се намира столицата, е с два пъти по-висок показател, мисля, че е над 60 или наближава 70.
Тук имаме абсолютно полярни различия между тези два региона. Господин Михалевски коментира преди малко, че няма междурегионални различия. В тези два региона имаме абсолютно полярни, големи разлики. Разбира се, имаме и вътрешнорегионални такива.
Всъщност въпросът беше, че Северозападният район не е обезателно ощетен поради това, че държавата, включително и в текстовете на оперативните програми, е създала някакви дискриминационни условия за него или няма предвидено достатъчно финансиране. Знаете голяма част от програмите. Основната е „Регионално развитие”. Така тръгна и „Околна среда”. Там всичко беше базирано на конкурентното начало. За съжаление голяма част от общините от Северозападния район не се представиха добре в тази конкуренция, за което не искам да обвиня персонално когото и да било. За да се участва наравно в тази битка - това е конкурентна война между различните институции, е необходимо мобилизирането на сериозен капацитет. В някои случаи това се случи, в някои случаи не се случи. Но е факт, че от Северозападния район имаме области, които имат три-четири пъти по-малко договорени средства, отколкото имат някои общини. Тук не коментирам община София. Това не е вина на съществуващата система. Никой не ги е ощетил. По-скоро те не са могли да се преборят.
Разбира се, тази констатация не върши работа никому. Защото ако приключи разговорът с това, би означавало, че ние създаваме една система за експониране на неравенството. Тоест понеже те имат по-малък капацитет, ще продължат да ползват по-малко пари. Една подобна конструкция не удовлетворява никого.
Една от рецептите – признавам си, че не мога да предложа много – е това, което коментирах преди малко – предефинирането на проектите, ограничаването на конкурентното начало. Факт е, че в режим на свободна конкурентна борба голяма част от по-малките, по-бедните, по-слабите общини не успяват да излязат напред и не успяват да получат достатъчно количество обем средства и проекти, които отговарят на нуждите им. При режим на предефинирани проекти всеки проект, освен предложеният от общината, се оценява от гледна точка на ползите му за даденото населено място, от гледна точка на логиката на регионалното развитие, националните приоритети. Примерно ако се поддържа рейт от около 50 процента предефинирани проекти, те ще бъдат в много по-добра позиция, няма да им се налага да се състезават с други краища на страната, които са по-агресивни и по-бързи.
Между другото, практиката за съжаление показва трайни проблеми. Ето, Враца е един такъв пример, където имаме голям воден проект, това е огромна инвестиция от 140 млн. евро, а вече може би над две години и половина ние нямаме реален старт на изпълнение на проекта, имам предвид не е започнато да се копае, което е изключително тъжно.
С господин Михалевски редовно си водим такъв разговор, не бих казал спор. Аз казвам какво ще се случи, той казва, че няма да се случи. Нямаме нужда от подобна размяна на реплики. Още в началото на годината коментирах и то не гледайки тавана, данни между 35 и 40 процента очаквани плащания към края на годината. Казах какво показват последните анализи. Мисля, че всички ще бъдем доволни, включително и господин Михалевски, ако и когато това се случи.
Разбира се, редно е да упомена, че темпът на плащания не е въпрос само и единствено – може би ще го повторя – на мобилизация на чиновниците. Примерно другата седмица имам по-малко пътувания, ако успея да накарам всички да плащат повече, ще бъде добре. Естествено това зависи от това, което е сторено година и половина – две назад – какво имаме договорено, какъв реален старт имаме на изпълнението на договорите с подизпълнители, какво е актувано, какво е фактурирано и чак тогава идва какво е верифицирано и какво се подава за сертификация.
Всъщност прогнозите не изразяват само и единствено амбициите ни, те изразяват това, което възможно в рамките на контактираното би могло да бъде платено.
Съгласен съм с коментара, че един от основните акценти на ниво високи политики, когато се кроят целите и мерките, трябва да бъде увеличаване на производителността на труда. Тук нямаме спор. Откровено казано, считам, че нямаме спор и по отношение на тема, която имахме възможност да развием двамата относно това къде върви демаркационната линия между кохезионната и общата селскостопанска политика. Както знаете, все още се водят разговори, прави се анализ и няма взето окончателно решение.
И нека да не разсъждаваме обезателно, че тези общини, които остават като верифициенти по програмата за развитие на селските райони, обезателно и винаги са ощетени. Аз мога да изтъкна редица аргументи, примерно като размер на авансовото плащане, самият факт, че работят с един финансов инструмент, което благоприятства.
Въпросите са няколко. От една страна, да изпълним тази амбиция за концентрирано финансниране в големите агломерационни ареали и в същото време никоя от останалите общини по никакъв начин спрямо този програмен период да не бъде ощетен, имайки теоретичен и практически достъп до по-малко финансиране. Темата не е разчертаване на картата на България с червен флумастер: този е вътре, този е вън. За зло или за добро темата е много по-сложна. Тук ще маркирам само няколко неща, които правят предизвикателства и са по-обострени.
Примерно въпросът какво правим с населените места, които са извън урбанизирана територия. Съответната община е бенефициент по линия на кохезионната политика. Трябва ли населените места извън урбанизираната територия, простичко казано селата, да бъдат допустим бенефициент по програмата за развитие на селските райони?
Имаме два възможни отговора и двата са правилни, макар че си противоречат.
Първият отговор е: да, ние не можем да ограничаваме неурбанизираните територии, нищо, че са част от община, която е център на агломерационен ареал. Това са села, в някои от случаите са витални, в някои случаи имат потенциал за развитие и ние не можем да ги ограничаваме.
Втори отговор: не.
По този начин ние ще вкараме в неблагоприятно положение останалите общини, които са си изцяло бенефициенти по програмата за развитие на селските райони. Кандидатства винаги общината, не кметството, не кметското наместничество. Което означава, че тези по-големи общини, с по-голям капацитет ще успеят за бързо време да направят проектите и да използват по-голямата част от парите и ще останат в по-неблагоприятна ситуация по-малките общински центрове. Мисля, че станах ясен в разсъждението си колко трудно и колко деликатно е едно подобно решение.
Един друг интересен нюанс е, че ние не можем да разсъждаваме за общините само една по една - тази отговаря по-скоро на параметрите на агломерационен ареал, тази примерно има повече параметри на селска община. Има редица специфики, които са специфични за дадено населено място или регион.
Примерно категорично като част от приложното поле на кохезионната политика трябва да са така наречените свързани градове. Имаме редица дефиниции за това. Това са градове, които са от социална, демографска и икономическа гледна точка неразривно свързани. Имаме редица-редица примери. И не може по-големият град да е бенефициент по линия на кохезионната политика, а по-малкия да го оставим за селската програма. Това би създало редица трудности, най-вече невъзможността да се правят общи проекти.
Едно от нещата, което е изпуснато в този програмен период, е именно възможността за общи проекти между такива свързани градове. Примерно свързани градове са София -Перник, Пловдив -Асеновград, Ловеч – Троян, Търново – Горна Оряховица. Имаме и други такива примери. Категорично трябва да бъде осигурена възможността така наречените свързани градове да могат в пакет, заедно, защо не и когато говорим за транспортни връзки, да бъдат част от кохезионната политика. Благодаря за вниманието.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, министър Дончев. Както сте видели, в шестмесечния доклад на комисията имате достойно място, благодарение на това, че винаги сте обстоятелствен и винаги отговаряте на въпросите, поставени от всички колеги в комисията. Благодаря Ви за тази акуратност. Пожелавам Ви хубав следобед.

Продължаваме с трета точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ ПО ТЕМАТА „ТРАНСЕВРОПЕЙСКАТА ЕНЕРГИЙНА ИНФРАСТРУКТУРА – НАЦИОНАЛНИ ПРИОРИТЕТИ В КОНТЕКСТА НА КИПЪРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ”.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма
Евгения Харитонова – заместник-министър
Венета Цветкова – началник на отдел в дирекция „Европейско и регионално енергийно сътрудничество”.
Госпожо Харитонова, Вие сте запознати със становището на комисията, което ще бъде изпратено на вниманието на европейските институции в рамките на неформалния политически диалог между парламента и Европейската комисия. Накратко да споделите дали становището и засегнатите в него тези са в синхрон с тези на правителството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Определено да. Ние подготвихме едно кратко експозе, за да ви запознаем с всичките стъпки, с цялата информация, която е свързана с предложението за регламент относно указанията за Траневропейската енергийна инфраструктура и респективно отмяната на съответното решение от 2006 г. на Общността.
Има няколко корекции в първоначалното становище. Просто ще ви кажа две приказки за това.
Представеният през 2011 г. проект за Регламент на Европейския парламент и Съвета относно указанията за Траневропейската енергийна структура е част от пакета за свързване на Европа, с който Комисията приема план за подобряване на европейските транспортни енергийни и цифрови мрежи в размер на 50 млрд. евро. Разбира се, ние отговаряме и можем да предоставим информация във връзка с енергийните мрежи - газови и електрически. Този механизъм ще финансира проектите, които да запълнят липсващите връзки в инфраструктурата.
В заключение аз ще ви посоча и виждането на министерството за проекти, за които ние бихме искали да получим някакво финансиране, и считаме, че те са от особена важност за страната, респективно за енергетиката на България.
С проекта на Регламент на Парламента и на Съвета се установяват насоките за едновременно разработване и оперативна съвместимост на приоритетните коридори и области на Трансевропейската енергийна инфраструктура, като в частност той определя правилата за идентифицирането на проекти от общ интерес.
Позицията на България, която е одобрена от Съвета по европейски въпроси на 9 януари 2012 г., е следната:
България категорично има положително виждане относно предложението за регламента;
Подкрепя установяването на координиран подход за развитие и модернизиране на енергийната инфраструктура.
Посредством навременното предприемане на мерки за модернизация и разширяване на енергийните мрежи България счита, че това ще подпомогне процеса за оптимизиране на енергийния микс не само за Европейския съюз, но конкретно това, което ни касае и нас и същевременно ще постигнем целите или поне ще се стараем да постигнем целите за преход към нисковъглеродна икономика, което ще допринесе за преодоляване на основните предизвикателства, изразяващи се в следното:
- електроенергийните мрежи да издържат на увеличаващия се електроенергиен товар, дължащ се на нарастващото потребление;
- необходимостта от интегриране на възобновяемата енергия в електроенергийните мрежи;
- нарастващия обем на децентрализирани производители;
- по отношение на газопреносните мрежи постигането на диверсификация на източниците и трасетата, осигуряване на свързаност и възможност за ефективно функциониране на целия енергиен пазар.
България разглежда положително значителния принос на предвидената в предложения регламент стабилна регулаторна и финансова рамка за изграждане на съответната енергийна инфраструктура до 2020 г., като наличието на съществени средства за преодоляване на съществуващите бариери са от особено значение за правилното функциониране на вътрешния пазар и гарантиране сигурността на доставките на енергия.
Важна стъпка е формирането на методика за идентифициране и избор на конкретните проекти от общ интерес.
Считаме, че компаниите от енергийния сектор следва да останат основна движеща сила при инвестирането в стратегическата инфраструктура. А към публично финансиране трябва да се прибягва при липса на достатъчно пазарен интерес, тъй като пазарът е този, който трябва да реагира на инвестиционните проекти.
Същевременно инвестирането на публични финансови средства, особено на равнище Европейски съюз в ключови инфраструктурни енергийни проекти е недвусмислен сигнал към заинтересованите инвеститори, които са готови да съфинансират конкретните проекти.
По отделните елементи на предложения регламент имаме следните виждания: приоритетните коридори, проекти от общ интерес и регионални групи.
Определянето на приоритетните коридори е механизъм, който следва да посочи слабите звена в Трансевропейската енергийна инфраструктура и по този начин да фокусира вниманието на инвеститорите към проекти в тези региони.
С оглед на това самото дефиниране на приоритетните коридори е от ключово значение, с цел недопускане дори на частична изолираност на даден регион или държава членка от общия енергиен пазар на Европа.
В тази връзка България категорично приветства ясното дефиниране на приоритетните коридори както по отношение на електрическата енергия, така и на природния газ за региона на Югоизточна Европа.
Предложените общи и специфични критерии за проекта от общ интерес са добре дефинирани, с оглед изпълнението на проектите за развитие на енергийната инфраструктура.
България приветства възможността във всяка група за регионално сътрудничество да бъдат канени по целесъобразност организатори на проекти, оператори на преносни системи, регулаторни органи, министерства от страните - кандидатки за членство в Европейския съюз и договарящи страни по Договора за създаване на енергийната общност.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Госпожо Харитонова, извинявайте, че Ви прекъсвам. Ние по принцип сме изпратили тази информация на колегите във връзка с Рамковата позиция.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Това, което искам да ви кажа, е за част „Електрическа енергия”. Има три проекта за изграждане на електропроводи 400 киловолта с обща дължина 263 км. Това са проектите: междусистемната връзка България – Гърция - между „Марица Изток” и Неа Санта, 400-киловолтовия електропровод „Марица Изток 3”, подстанция „Марица Изток” – Пловдив и „Марица Изток”-Бургас.
Трябва да подчертая, че всичките тези обекти, които касаят част „Електроенергия”, са включени в 10-годишния план за развитие на преносните мрежи, който е одобрен от Организацията на системните оператори по част „Електричество” на Европа.
Тези три проекта, за които ви казвам, първо, ще повишат сигурността на захранването на Бургаския регион, нещо, което наистина е от особено значение за електроенергийната система;
Второ, ще се увеличи преносната способност на електропреносната мрежа в посока Турция, респективно Гърция и това ще подобри условията за търговия с електрическа енергия между тези три страни.
Другите проекти. Има още един електропровод 400 киловолта „Добруджа” – Бургас. „Добруджа” е подстанция до Варна, която също спомага за усилване на пръстена 400 киловолта и осигуряване на надеждното захранване на Бургаския регион.
Следващите три проекта са свързани с присъединяването на възобновяеми енергийни източници в небезизвестния за медиите Добрички пръстен. Там има много проекти, въведени в експлоатация, и други, които предстои да бъдат въведени в експлоатация. Това са две подстанции 400 киловолта и един 400-киловолтов електропровод между тези две подстанции. Това е част „Електрическа енергия”.
Другата част „Природен газ” са небезизвестните интерконектори, за които непрекъснато говорим. Това е газовата връзка Гърция – България и газовата междусистемна връзка Турция – България. Бих искала да подчертая, че в Гърция – България имаме дружество, което се занимава конкретно с разработването и осъществяването на този проект.
Що се отнася до газовата междусистемна връзка Турция – България, в момента сме на етап прединвестиционни разходи и предпроектни проучвания.
Газовата междусистемна връзка България – Сърбия също е на ниво предпроектни проучвания.
Газовата междусистемна връзка България – Румъния е на ниво техническо проектиране.
Същевременно сме заявили определено нашия не само интерес, но просто нашето задължение и нашето виждане за:
- необходимостта от разширяване капацитета на хранилище Чирен;
- рехабилитация, модернизация и разширение на съществуващата национална газопреносна мрежа;
- увеличаване на преносния капацитет на Гърция по съществуващия електропровод;
- изграждането на второ газохранилище в България и
- доставката на компресиран природен газ по Черно море от Азербайджан.
Това са основните проекти, които категорично българската страна и по-специално Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е заявило като от особено значение за нас. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви за изчерпателния отговор. Колеги, заповядайте, ако имате въпроси или коментари. – Не виждам такива.
В такъв случай преминаваме към гласуване на становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по темата „Трансевропейската енергийна инфраструктура – национални приоритети в контекста на Кипърското председателство на Съвета на Европейския съюз”. Който е съгласен, нека да гласува.
Гласували: за 9, против няма, въздържал се 1. Приема се.
С това се изчерпва днешния дневен ред. Благодаря на всички за участието и хубав следобед. Закривам заседанието на комисията.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:


(Моника Панайотова)