Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
26/09/2012
П Р О Т О К О Л
№ 109
На 26 септември 2012 г. г., сряда от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-50/7.08.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари – внесен от Министерския съвет
и по законопроект № 154-01-110/13.12.2011 г. за изменение и допълнение на закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-57/18.09.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-55/18.09.2012 г. за запасите от нефт и нефтопродукти, внесен от Министерския съвет.
4. Разни.
На заседанието присъстваха: Димитър Йорданов – заместник-председател на ДАНС, Полина Кавръкова – директор на дирекция „Финансово разузнаване”, Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха” при Министерството на околната среда и водите, Росица Станкова – заместник-главен директор на Главна дирекция „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси” при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панйотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, добър ден на всички. Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-50/7.08.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари – внесен от Министерския съвет
и по законопроект № 154-01-110/13.12.2011 г. за изменение и допълнение на закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-57/18.09.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-55/18.09.2012 г. за запасите от нефт и нефтопродукти, внесен от Министерския съвет.
4. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно така предложения дневен ред.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-50/7.08.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
И ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 154-01-110/13.12.2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ, ВНЕСЕН ОТ ДИМО ГЯУРОВ, МАРТИН ДИМИТРОВ И ВАНЬО ШАРКОВ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на вътрешните работи
Ангел Мечков – началник сектор „Изпиране на пари”
Явор Серафимов – инспектор в сектор „Изпиране на пари
От ДАНС:
Димитър Йорданов – заместник-председател
Полина Кавръкова – директор на Дирекция „Финансово разузнаване”
Таня Каракаш – начални отдел „Правно-нормативна дейност”.
Давам думата на Димитър Йорданов да представи законопроекта.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо председател, това, което ние с колегите сме внесли, касае синхронизиране на текстовете на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Като цяло, ако мога само да вметна, в мотивите е написано и количеството на пари, и идентифициране на крайния потребител, на крайния клиент на банките. Това според нас не е чак толкова важно. Понякога направленията и лицата са изключително важни като крайни получатели, изпращачи и т.н. на определени суми пари, които далеч не са така големи.
Също така в законопроекта е предвидено гарантиране на възможността за въвеждане на конкретни мерки и подпомагане на задължените лица, които да съставят свои вътрешни правила, вътрешен регламент за разпознаване както на такива физически и юридически лица, така и да идентифицират някаква операция, която има елемент на престъпление.
Също така за сроковете на съхраняване на информация, която е за период по-дълъг от пет години. Знаем, че ревизионните периоди са на две години или с друг срок, а след това лицата не са задължени а да съхраняват такава информация, която обаче понякога е важна. Включително може да се разкрие някаква информация, която е изключително важна, включително и за последните събития, които станаха през лятото, за разкриване на този терористичен акт, който стана в Бургас.
Имаме съвсем скромни суми, изпращани от определени държави към други държави. Сега с колеги – партньорски служби, се търсят съвсем скромни суми, от порядъка на 500 – 1000 долара за определени направления.
Давам думата, ако разрешите, на госпожа Кавръкова като най-добър специалист и прилагащ тези разпоредби, да ви запознае с тези неща.
ПОЛИНА КАВРЪКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа депутати! Последният доклад на България на Комитета Монивал при Третия оценителен кръг е бил през 2008 г. В момента сме в навечерието на посещение от Монивал в рамките на периода - началото на месец октомври на четвърта оценителна визита.
Част от препоръките, които са установени въз основа на слабостите по превенцията на прането на пари включват синхронизиране на българското законодателство с всичко, което е в международната правна рамка.
Мотивите за измененията са позиционирани на регламентите и онова, което имаме като предписание за установени слабости през 2008 г. Напредъкът, по който са ни връчили отчет като доклад през 2009 г., сме го отчели един път в края на 2009 г. и втори път – в началото на 2011 г.
Към момента причините за всички разпоредби, които сме поискали като промяна, са свързани с оптимизиране на българското законодателство с европейското. В конкретните мотиви, които сме предоставили, сме описали всеки от регламентите – коя точка, алинея и член от закона предлагаме да бъдат променени.
Ако има някакви конкретни въпроси по всеки от тях, съм готова да отговарям.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Кавръкова и господин Йорданов, за вашето представяне. Сега бих искала да дам думата на господин Кирчо Димитров, за да вземе отношение по депутатския законопроект.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Промените, които моите колеги от Синята коалиция предлагат, са във връзка с чл. 16 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Става въпрос, колеги, за лицата по чл. 3, ал. 2, 3 и 4, които се задължават в срок от 4 месеца да предоставят правила на ДАНС, и ако тези правила не бъдат одобрени, те да приемат правилата, които от ДАНС им предоставят във вид на мерки срещу изпирането на пари.
С въвеждането на този законопроект се разширява кръгът на лицата, който е доста голям. Става въпрос за банки, става въпрос за кредитни институции, става въпрос за счетоводители. А сега вече се задължават и счетоводителите, които по закон извършват тази дейност – става въпрос за счетоводните къщи, нещо повече, дори задължаваме и читалищата да изготвят такива правила, които биха се използвали като вид превенция срещу изпирането на пари.
Именно в този контекст ние предлагаме да отпадне изискването, тоест да не се утвърждават тези правила от председателя на ДАНС, тоест да остане сега действащото законодателство, което много добре е регламентирало тези правила, които са вид превенция. Тоест записано е, че лицата по чл. 3, ал. 3 и 4 в 4-месечен срок от регистрацията им приемат вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари. Тоест ние предлагаме да отпаднат думите „утвърждават се от председателя на Държавната агенция Национална сигурност”.
Мотивите ни за това са, че с предлаганото изменение в чл. 16 и отпадането на изискването на тази алинея за утвърждаване от председателя на ДАНС на тези вътрешни правила за контрол за предотвратяване на изпирането на пари реално ще се облекчат както физическите, така и юридическите лица, които са задължени ненужно и формалистично да изпращат информация.
Според нас е напълно достатъчно и е установено законово задължение лицата да приемат по надлежен ред такива вътрешни правила под страх и санкции при неизпълнение. Знаете, че ако не се изготвят такива правила или не се предостави информация на ДАНС, лицата ще бъдат санкционирани и санкциите са от порядъка на над 2000 лв.
Самите правила не са нормативен акт, единствено могат да предотвратят разписаните вече в закона императивни задължения, обикновено в съкратен вид. Изискването за утвърждаване на вътрешни правила от председателя на ДАНС не фигурира – забележете – в директива от 2005 г. и в тази му част законът се явява противоречие на общественото право.
Наред с това едно такова изискване създава предпоставки за неудобни практики, за неясно и противоречиво тълкуване на закона и за издаване на противоречащи му инструкции и критерии от страна на ДАНС.
Не на последно място, отпадането на изискването за утвърждаване на вътрешни правила от ДАНС ще освободи от несвойствени задачи и ще позволи щатът и ръководството на агенцията да се концентрират върху отговорните задачи по националната сигурност в страната, а не да се налага да се превръщат в деловодна служба. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Димитров. Господин Йорданов, заповядайте за отношение.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Димитров! Това, което е включено като мотиви от колегите, просто е залегнало в самата основа на закона, в смисъла на закона още от 1998 г. За това, че се разширява кръгът на проверяваните и задължените лица – това също не отговаря на действителността, тъй като читалищата са включени от 2005 г. като задължени лица. Поради това, че по един или друг начин те не са организирали дейността си, се наложи миналата година и тази година до месец май да бъде организирано тяхното обучаване, създаване на ред и т.н. Но читалищата не са този субект, върху който е съсредоточена ДАНС, Икономическа полиция, МВР и т.н.
Частните съдебни изпълнители и счетоводителите са включени в списъка на лицата от 2011 г. Така че няма как ние сега с нови текстове да разширяваме кръга, което е неправомерно в този случай.
Като организация ние сме субординарна структура и това, което идва като кореспонденция в агенцията, естествено се подписва и се утвърждава от началник, от директор и т.н.
В голямата си степен всички задължени лица са вече обучени. В агенцията има съставен ред, по който се получават тези вътрешни правила. Това по никакъв начин не трябва да изглежда санкциониращо за субектите, които формират такива правила, съставят, приемат и т.н. и изпълняват. Тези правила, които са приети от икономически субекти, са лично тяхно право, прави се по тяхно усмотрение. Но все пак тези правила трябва да съдържат определени текстове на закона и да вършат някаква работа лично на тях преди всичко и след това на останалите контролиращи, наблюдаващи и други органи.
По никакъв начин досега ние не сме отказали на каквато и да е категория от задължените лица методическа помощ, обучение, включително в страната по съставянето на такива правила. А на сайта на агенцията има достатъчно информация, примерни правила, които могат да бъдат като пример, но в никакъв случай задължение за спазване.
В голямата си част тези правила, които пристигат при нас по един или друг начин, изключително по електронен път и не по друг, се преглеждат и се предоставя информация те да бъдат или коригирани, или съставени отново, за да не може да бъде подменян или коригиран списъкът без знанието на агенцията или на другите контролни органи. Все пак той се парафира от най-старшия, от ръководителя на агенцията.
Така че това е най-общо. За лица, които нямат правила или е констатирано такова, са написани преди всичко препоръки, насоки, по които те да работят в категориите, в които са подотчетните лица, в банки и т.н. Категориите са доста и не малко и в никакъв случай никога не са били санкционирани само заради това, че те са закъснели и т.н. Това не отговаря на истината. Преди всичко нашата роля тук е методическа. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз благодаря, господин Йорданов. Заповядайте, госпожо Каракаш.
ТАНЯ КАРАКАШ: Благодаря Ви. Аз искам само да добавя един коментар по повод на твърдението, че има противоречие с директивата 2005/60. Погрешно би било да се правят такива аналогии. тъй като директивата като вид нормативен акт на Европейския съюз просто дава правна рамка, която изисква да бъдат постигнати определени резултати. И изрично в чл. 37 от нея е казано, че компетентните органи на всяка държава, включително Дирекция „Финансово разузнаване” при ДАНС, са задължени ефективно да следят и да предприемат необходимите мерки за осигуряване спазването на изискванията на тази директива по начин и във вид, какъвто пасва на съответното национално законодателство, образно казано.
Затова в българския модел на законодателството е възприет подходът това да става с една предварителна процедура, която всъщност улеснява задължените лица и улеснява и контрола по-късно върху тяхната дейност, който отново Дирекция „Финансово разузнаване” на ДАНС извършва. Подготвя като основни изисквания, които ще бъдат следени в рамките на контролната дейност.
Така че според нас би било нецелесъобразно да отпадне това изискване от закона. То ще бъде затруднение както за ДАНС, така и за задължените лица.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Това беше важно уточнение, което и аз самата щях да направя, с оглед ресора на нашата комисия.
Имате думата, колеги, за въпроси и изказвания. Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ: Има граница от 5000 лв., от която нагоре трябва да се декларира произходът на парите, когато ги внасяш в банката. Нали така? Не греша.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Десет хиляди.
АСЕН АГОВ: Десет хиляди. Вие в доклада си споменавате, че ще следите малки суми. Това не влиза ли в противоречие с тази разпоредба за горната граница или за долната граница, или както щете го наречете? Тъй като има един подвъпрос: има ли ДАНС и Финансовото разузнаване капацитет да работи с такива малки суми и да проследява такива малки суми? Няма ли да се затлачите с дребното и да изпуснете покрай тази работа голямото?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов. Господин Йорданов, заповядайте.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Това е много точно и на място отбелязано. Наистина, ако има повторяемост на малки суми и особено направленията, откъдето те идват, тогава се съсредоточаваме върху тези неща. Иначе тук връзката е със запазването на документацията във времето, така че да може да се хване някаква връзка, някаква посока и т.н.
Иначе Вие сте абсолютно прав, че дори сумата да е над тази цифра, в голямата си част това не представлява никакъв интерес и не е заплаха за абсолютно никого в държавата. Но понякога с много малки суми може да се направят големи поразии. Може би не е мястото тук да коментираме това, което ще бъде разкрито от следствие или по-нататък от прокуратурата, но със съвсем малки преводи може да се достави определено оръжие, определено бойно отровно вещество и т.н., което не надвишава, както ви казах, около 1000 долара. Но за нас много важен е районът, откъдето се изпращат тези суми, и страните, които са по регламент ограничени за превод на пари. Говоря за регламент на Европейския съюз.Става въпрос за чувствителните зони в света, в които, да кажем, няма централна власт, няма централно управление и в момента поради една или друга причина има конфликти, било Арабска пролет, било някакви вътрешни конфликти, които са назад във времето. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Йорданов. Други въпроси или коментари има ли? Заповядайте, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ: По повод на нашето предложение аз искам да акцентирам вниманието най-вече на лицата, които по занятие извършват счетоводни услуги. Става въпрос за счетоводните къщи.
По правилата, които вие им вменявате, те трябва да докладват и тези правила ги правят едва ли не доносници. Много добре знаем, че през тези счетоводни къщи не преминават парични потоци, а те се задължават да следят всяка сделка над 30 000 лв. в производството и търговията и над 15 000 лв. в услугите. А знаем много добре, че над 15 000 лв. всеки един превод трябва да става по банков път. Така че това е задължение на банките да следят тази работа.
Знаем много добре, че счетоводните къщи са толкова много затрупани с работа. И сега, вменявайки им задължението да ви докладват, ако те пропуснат нещо да докладват, те подлежат на санкция. Точно тук беше нашият мотив – че ние добавяме тези счетоводни къщи към този огромен списък от лица, които трябва да докладват на ДАНС. И дали ние по този начин не превръщаме тях в доносници?
Това също се отнася за читалищата. Говоря вече, че с тези правила, които вие налагате, че трябва да се спазват, че трябва да се докладва в ДАНС по някои съмнителни сделки, те се превръщат в доносници. И дали не ги задължаваме да вършат нещо, за което не им се плаща? Това е моят въпрос.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Моята молба е да се концентрираме върху настоящите изменения, а не да говорим по принцип в тези законопроекти. Защото това, което коментираме, е вече така или иначе съществуващо законодателство.
Заповядайте, госпожо Кавръкова.
ПОЛИНА КАВРЪКОВА: Разпоредбата, касаеща счетоводителите и частните съдебни изпълнители, е вече в сила от месец юли 2011 г. Вътрешните правила за превенция на прането на пари те бяха длъжни да изпратят в рамките на 4-месечен период след приемането на закона в сила. Техният срок отдавна изтече и в ДАНС сме обработили 16 000 вътрешни правила на счетоводители, които, твърдейки, че няма да изпращат правила, спазиха всички закони. Бройката на счетоводителите я имаме от Статистическия институт и от НАП координирано. Защото всеки, който подписва като счетоводен отчет над два отчета, е задължено лице по смисъла на Закона за мерките срещу изпиране на пари, с формулировка, каквато е вече факт.
Тези правила са обработени - или част от тях, последната част е в процес на обработка. Тук идва същественото – да обясним какво всъщност съдържат вътрешните правила. Те съдържат критериите за съмнение, които всяко от счетоводните или каквито и да било дружества, които попадат в категориите на задължените лица, формулират за спазването на закона.
Нашите уважения към Вашето съображение по темата, че през счетоводителите не минават сделки над 30 000 лв. Но нито една ДДС верига не се случва без участието на счетоводители, които, ако нямат разписано в критериите си на вътрешните правила обстоятелство да следват подобна обвързаност на техни клиенти и клиенти на техни клиенти, при никакъв друг начин ние не бихме могли, дори благодарение на докладването на банките, да стигнем до същността на даден въпрос. Това важи както и счетоводни дружества, които, от една страна, или участват, или мониторират подобни схеми, или пък са наясно, че никога не са виждали собственика на определено дружество – така наречените „кухи” дружества, които просто се формулират.
Така че в момента това, което основно бих искала да добавя към думите на господин Йорданов, е, че ако разпоредбата на чл. 16 във вида, в който в момента се предлага да остане, без утвърждаване от страна на председателя, стане факт, попадаме категорично в хипотезата всяко едно задължено лице, към момента, в който започнем да му осъществяваме проверка, да антидатира и измени основните критерии, по които то формулира своето съмнение. Това означава ,че тяхната вътрешна разпоредба, ако остане без контрол по отношение на утвърждаването им предварително и респективно оставането, от една страна, на екземпляр от вътрешните правила при нас, ние сме в ситуация за всяко едно нарушение, което впоследствие бихме установили, независимо от това дали ще им дадем препоръки за отстраняване на несъответствието или ще ги санкционираме, но да го направим. В повечето случаи като част от методическата помощ осъществяваме препоръки, единствено и само изписваме в констативните протоколи. Но това означава, че никога не можем да го установим.
Отделно от това самото връщане на вътрешните правила към задължените лица, които не са успели да схванат онова, което им повелява Законът за мерките срещу изпирането на пари и правилникът, самите писма, които им пишем, са изключително подробни: този текст заменете с еди-кой си заради следното. Това позволява те по този начин да узнаят начина, който следва да прилагат. И ние считаме, че правилата, когато ги връщаме с указания за отстраняване на несъответствията, са част от начина, по който ограмотяваме задължените лица.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Кавръкова. Колеги, предлагам да преминем към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари № 202-01-50, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 3. Приема се.
Преминаваме към гласуване на законопроект № 154-01-110 за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от народните представители Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 13.12.2011 г.
Гласували: за 1, против 1, въздържали се 12. Не се приема.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-57/18.09.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка докладчик ще бъде:
От Министерството на околната среда и водите
Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха”.
Заповядайте, господин Ангелов.
ИВАН АНГЕЛОВ: Благодаря, госпожо председател. Става въпрос за Закон за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, чиято основна цел е транспониране на текстове от новоизлязло европейско законодателство – директива 2010/95 на Европейския парламент относно емисии от промишлеността. Тази директива е нещо като орел, рак и щука, защото вътре са вкарани седем стари директиви, включително директивата за КПКЗ, една директива за изгарянето, три директиви за титанов диоксид и две директиви, които касаят качеството на въздуха и емисиите във въздуха.
Този закон също така актуализира и прецизира терминология и разпоредби, свързани с прилагането на подзаконовите нормативни актове към Закона за чистотата на атмосферния въздух по отношение на флорирани парникови газове и летливи органични съединения, а също и създава възможност за предоставяне на документи и информация по закона по електронен път като част от приложените мерки за изпълнение на плана за намаляване на административната тежест.
С приемането на закона ще бъде изпълнен ангажимент към Европейския съюз за транспониране на директивата. Надяваме се допълнителните промени, които правим, да подобрят прилагането на подзаконовите нормативни актове към този закон и ще се намали административната тежест по отношение представянето на документи и информация.
Предложеният законопроект няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Законопроектът е съгласуван по съответния ред съгласно изискванията на Правилника на Министерския съвет. Направените забележки са отразени в текста, който имате пред вас.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов. Колеги, заповядайте за въпроси или изказвания. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Колеги, взимам много за кратко думата, за да ви кажа, че това е един от специфичните закони за околната среда. Специално измененията, които се предлагат сега, действително са съобразени с изискванията на най-новата директива и засягат регистъра и контрола върху емисиите от големите горивни инсталации.
Предвиден е времеви график за въвеждане на изискванията, който е изпълним и е в съответствие с изискванията на директивата – от 2016 до 2020 г.
ИВАН АНГЕЛОВ: За големите горивни инсталации директивата влиза в сила от 1 януари 2016 г. За онези инсталации, които декларират по съответен начин пред своите администрации, се позволява да бъде направен по съответни правила и съответни критерии преходен национален план, който на практика дава възможност на тези горивни инсталации, които са заинтересовани, да се приведат в съответствие до средата на 2020 г.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Точно така. Така че и изискванията във времето за бизнеса в България са поносими, тоест не се предполага нещо, което да влезе в сила до края на тази година. Така че аз ви моля да подкрепите законопроекта.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Щом е от опозицията и от председателя на ресорната комисия, мисля, че имате наистина голяма подкрепа. Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз имам няколко конкретни въпроса.
Вие дефинирате, че големи горивни инсталации са тези, които са с над 50 мегавата мощност. Бихте ли ни казали има ли информация колко са такива големи горивни инсталации, тоест тези, които ще бъдат засегнати от тези промени и какво се очаква да бъде отражението, включително и финансовото, върху тях? Защото Вие казахте, че върху бюджета няма да се отрази. Но все пак няма как да не се отразят рестрикции, които въвеждаме сега върху тези големи горивни инсталации.
Второ. Правите едно разделение в закона за изменение и допълнение между общините, тоест дава се възможност на територията на една община да има затягане на този режим, а на друга да няма. Има ли такова нещо и на какво се дължи? Това е чл. 9, ал. 3, ако искате да Ви помогна.
По-нататък. В наредбата, която се утвърждава от Министерския съвет, която е в чл. 9в, предлагате да се регламентира редът за определяне на допустимите емисии. Досега как е било и какво променяме? Защото може би тук има колеги, които са навътре в материята, но искам специално мене да ме запознаете. Не говоря от името на другите колеги.
Другото, което е. Предлагате да отпадне едно изискване до председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор за годишния доклад. Това е § 10 от ЗИД, чл. 30а, ал. 4. Тоест годишният доклад до министъра от агенцията да отпадне. Какви са ви основанията за отпадане на този годишен доклад?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Ангелов.
ИВАН АНГЕЛОВ: Да започна с това колко са големите горивни инсталации. У нас към момента са 20-25 такива. Ние още в края на миналата година изпратихме до всички инсталации, които счетохме, че имат формално право да участват в този преходен план, писма. Те не са всичките 25, защото има критерии, които изваждат примерно тези инсталации, които са имали преходни периоди по старата директива. Това са например „Брикел”, „Марица 3”, мисля, че това са също така първи до трети блок на ТЕЦ-Варна. Така че има ограничение, което е направено от самата директива. Ние изпратихме до всички писма, с които обяснихме: това е изискването, това са възможностите, изпратете до нас и до Министерството на икономиката, енергетиката и туризма вашето заявление. До месец февруари те бяха получени.
Поискахме от Министерството на икономиката, защото е свързано с енергийна сигурност и т.н., те да направят списъка и графика, по който да се извеждат и привеждат в съответствие отделните централи. Защото когато една централа няма дерогация, тоест не влиза в този план, тя до 1 януари 2016 г. трябва да го направи.
За самото привеждане в съответствие има изискване в директивата по какъв начин да се прави. Поискахме съдействие от Министерството на икономиката. С триста мъки получихме един план – в него са 10 централи. От големите влизат „Марица Изток 3”, „Марица Изток 2”, четвърти до шести блок на ТЕЦ – Варна и софийските топлофикации. Другите са по-малки. Тук влиза включително и „Свилоза”, която още не се е привела по старата директива или с мъка се привежда, да речем.
Това ще окаже влияние вероятно върху цените на електричеството. Не ми е компетенция аз да говоря за това нещо, но няма как да не се получи. Но то ще окаже значително по-малко влияние от това, което щеше да се получи, ако беше приет първоначалният вариант на директивата. Защото много от сероочистващите инсталации на големите централи нямаше да могат да се справят с тези инсталации и трябваше да строят нови или да дострояват.
Ние в преговорния процес успяхме да издействаме такива условия, че като изключим седми и осми блок на „Марица Изток 2”, които имат инсталации от 2001 г. и те са с по-ниска степен на сероочистване, другите инсталации според операторите им по време на преговорния процес - сега може да са се променили нещата – могат само с технологични промени да постигнат това. Така че това ще засегне тези инсталации, които досега не са имали сероочистващи инсталации, които са ползвали вносни въглища и по този начин са постигали нормите за сяра. Сега вече това няма да бъде възможно, защото аз не знам толкова ниско сернисти въглища да има в нашата страна.
Така че ще правят такива инсталации, но тези инсталации ще бъдат значително по-малки и не толкова скъпо струващи, както тези за лигнитните въглища.
Проблем ще има по отношение на азотните оксиди. Защото на практика нито една инсталация в България - или много малко са те - не е предприемала мерки за намаляване на азотните оксиди. Това е лошата новина. Хубавата е, че нашите централи работят с ниско калорични въглища и поради тази причина нивата на азотни оксиди са относително ниски. Но все едно, трябва да се инвестира.
Доколкото си спомням от списъка, няма централа от тези 10, която да не е поискала да влезе в този списък за азотните оксиди за привеждане в съответствие.
Неприятен момент е този ,че не могат всички централи да се приведат на 30 юни 2020 г., защото изискването е между 2016 и 2020 година общите емисии от всички централи да намаляват линейно през годините.
Така че това е нещо, за което ще се пазарим тепърва с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, защото те имат желание, пратиха ни един график, но той не отговаря на изискванията. Ще ни го върне комисията и може да нямаме и план. Така че наистина това е проблем, но той не е свързан със законопроекта.
Що се отнася до чл. 9, ал. 3, това е стар текст на чл. 10, като целият текст беше с една алинея. Но по настояване на колегите от други дирекции, от Изпълнителната агенция включително, беше разписан по-подробно.
Това е съществуващо положение. Ние не сме вкарали в него нещо допълнително.
Мога да ви кажа, че досега никой не се е възползват от това нещо за искане на по-строги норми по отношение на определени инсталации, защото е свързано с много сериозна мотивировка, свързано е с това да бъде доказан приносът на конкретната инсталация върху конкретното населено място, свързано е с това да се докаже, че технологично е възможно и т.н. Това е възможност, но ние не искаме да я махаме.
И на колегиума на министерството имаше много дълги дебати дали да остане това нещо, дали да остане въобще този текст или да го махнем. Ние не искаме да го махаме, защото не знаем как ще се развият нещата. Не става въпрос само за големите горивни инсталации. Става въпрос за замърсители на въздуха по принцип.
Вероятно всички знаете, че проблемът с качеството на въздуха по отношение на фините прахови частици е много сериозен в страната, особено през зимните месеци и се страхуваме, че ако се стигне до някакви сериозни санкции от страна на Европейския съюз във връзка с това, общините трябва да имат някакви поне хипотетични възможности за въздействие, за предложения и т.н. Все пак механизмът, който трябва да се прави, е записан, така че не вярвам да има злоупотреби. Но по принцип всяка община може да го направи, няма ограничение.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Мисля, че бяхте достатъчно изчерпателен и по същество.
Ако няма други въпроси, предлагам да преминем към гласуване на законопроект № 202-01-57/18.09.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Гласували: за 14, против няма, въздържал се 1.
Приема се. Благодаря за Вашето участие, господин Ангелов.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-55/18.09.2012 Г. ЗА ЗАПАСИТЕ ОТ НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на вътрешните работи
Николай Нанков – началник отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност”
От Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”
Росица Станкова – заместник-главен директор на Главна дирекция „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси”
Председателят на агенцията господин Пеев в момента е в ресорната водеща комисия, така че ще подходим с необходимото разбиране.
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма присъства:
Владимир Янков – директор на дирекция „Управление при кризисни ситуации”.
Заповядайте, госпожо Станкова, да представите законопроекта.
РОСИЦА СТАНКОВА: Благодаря, госпожо председател. Дами и господа! Предложеният проект на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти въвежда в националното законодателство изискванията на директива на Съвета 2009/119 за налагане на задължения на държавите – членки на Европейския съюз, да поддържат минимални запаси от нефт и нефтопродукти. В директивата са утвърдени нови правила за управление и поддържане на запасите, разработени са механизми, които имат за цел да се засили общностната енергийна сигурност и да се снижават рисковете за европейската икономика, свързани с евентуални затруднения или прекъсвания на доставките на горива.
Основни моменти са, че с този законопроект се въвеждат две категории запаси. До момента имаме една категория – това са задължителни запаси от горива. Оттук насетне се предлагат две категории .
Едната категория, която се въвежда, е запаси за извънредни ситуации, която се създава. В чл. 2 е разписано кои са категориите горива, които се създават като запаси за извънредни ситуации. Те се създават от задължените лица и от агенцията.
Количествата запаси, които създават енергийните предприятия по чл. 85 и чл. 128 от Закона за енергетиката, влизат в общото количество на тези запаси за извънредни ситуации.
Другата категория е целеви запаси от горива. Такива запаси всяка държава членка преценява дали ще създава или няма да създава и те се създават от тези видове горива, които са най-използваеми в съответната държава членка. Има специални разпоредби за тях. Те се ползват със специален статут, с безусловен имунитет. Създават се само от държавата. Те са само правителствени. В случая ще се създават само от Държавната агенция.
Друг основен момент е, че централна структура за управление на запасите на територията на страната се предвижда да бъде Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запази”. Така както е и до момента, тя осъществява държавния надзор върху създаването, поддържането, съхраняването, обновяването и ползването на запасите.
Считаме, че не е целесъобразно да се създава отделна структура, тъй като има създадена традиция по отношение на практиката.
Освен това съществен момент в предложения законопроект на база директивата е въвеждането на два метода за изчисление на нивата на запасите.
Първият метод, по който основно държавите членки, в това число и България, ще изчисляват, това е методът на нетния внос, приравнен към нефта по определени коефициенти. Държа да кажа, че това увеличава нивата.
Вторият метод е методът по средно дневно вътрешно потребление, като изрично се казва коя от двете величини е по-голяма. Тоест в началото на годината ще се изчислява по двата метода и която от двете величини е по-голяма, тя влиза в сила в съответния 12-месечен период.
Методът за средно дневното потребление сигурно ви е направило впечатление, че се равнява на 61 дни. Но държа да отбележа, че този метод важи за държавите, които имат добив на нефт. Тоест България разчита основно на внос и ще работи по метода на нетния внос.
Друг съществен момент в предложения законопроект е, че обхватът на възможностите за съхранение на запасите се разширява. Това пак е на база изискванията на европейското законодателство. Тоест ако до момента е имало възможност запасите да бъдат съхранявани при определени условия, разписани в сега действащото законодателство, само на територията на страната, тъй като нямаме междуправителствени споразумения, оттук насетне те могат да се съхраняват както на територията на страната при спазване условията на закона, регистрирани скоро, така и до определен процент, съгласно решение на Министерския съвет, извън територията на страната, но на територията на Европейския съюз.
За осъществяването на такъв вид съхранение пак има въведени специални условия, множество документи, които ще се изискват, има разрешителен режим. Тоест идеята е във всеки един момент държавата или агенцията в случая да знаят къде, какво, от кого се съхранява, за кого се съхранява.
Друг момент е, че има възможност да бъдат делегирани количества за съхранение. Тоест ако даден икономически оператор има излишък от количества, той може да предостави част от тях на друг икономически оператор, който чрез наемане на количествата изпълнява задълженията си.
Контролът относно наличности, движение, състояние се запазва, че ще бъде осъществяван от агенцията. За запасите, които ще бъдат съхранявани извън територията на страната, но на територията на Европейския съюз, контролът ще бъде осъществяван от съответните оторизирани органи на другите държави членки. Съответно ще се комуникира между нас и тях. Съответно за техни запаси, съхранявани на наша територия, ние ще осъществяваме контрол и ще ги комуникираме.
Предвижда се приемането на подзаконови нормативни актове и вътрешни актове на председателя на агенцията, в които подробно ще се регламентират правилата за осъществяване на съхранение както на територията на страната, така и извън страната.
И още един съществен момент. За първи път в националното законодателство се регламентират процедури при извънредни ситуации. Това е изключително съществен момент. Водеща роля при всички действия, свързани с тези запаси, има Министерският съвет. Това доказва значимостта на темата.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Станкова. Заповядайте, колеги, за въпроси или коментари. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз благодаря за подробното изложение. Смятам го за достатъчно полезно.
Ще задам един въпрос, на който, разбира се, не е задължително да отговорите, ако считате, че не можете. Но в петък на парламентарния контрол министър Делян Добрев се позова на този закон и заяви, че с неговото приемане ще се подобри конкуренцията на търговията на горива в страната.
Аз бях погледнал текста на закона, миналата седмица ни го раздадоха, разбира се, бях го погледнал по диагонал и не схванах как точно ще се подобри конкуренцията с този закон. Ако Вие имате идея как ще се подобри конкуренцията, ще Ви бъда благодарен да чуя.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Станкова, за отговор.
РОСИЦА СТАНКОВА: На драго сърце Ви отговарям, че целта не е да подобряваме конкуренцията. Целта е съвсем различна. Така че ще се въздържа от отговор, въпреки че имам такъв. Целта не е свързана с конкуренцията.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Колеги, преминаваме към гласуване на законопроект № 202-01-55/18.09.2012 г. за запасите от нефт и нефтопродукти, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По точка „Разни” имате ли какво да споделите, колеги? – Няма.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
(Моника Панайотова)
№ 109
На 26 септември 2012 г. г., сряда от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-50/7.08.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари – внесен от Министерския съвет
и по законопроект № 154-01-110/13.12.2011 г. за изменение и допълнение на закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-57/18.09.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-55/18.09.2012 г. за запасите от нефт и нефтопродукти, внесен от Министерския съвет.
4. Разни.
На заседанието присъстваха: Димитър Йорданов – заместник-председател на ДАНС, Полина Кавръкова – директор на дирекция „Финансово разузнаване”, Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха” при Министерството на околната среда и водите, Росица Станкова – заместник-главен директор на Главна дирекция „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси” при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панйотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Колеги, добър ден на всички. Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-50/7.08.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари – внесен от Министерския съвет
и по законопроект № 154-01-110/13.12.2011 г. за изменение и допълнение на закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-57/18.09.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-55/18.09.2012 г. за запасите от нефт и нефтопродукти, внесен от Министерския съвет.
4. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно така предложения дневен ред.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-50/7.08.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
И ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 154-01-110/13.12.2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ, ВНЕСЕН ОТ ДИМО ГЯУРОВ, МАРТИН ДИМИТРОВ И ВАНЬО ШАРКОВ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на вътрешните работи
Ангел Мечков – началник сектор „Изпиране на пари”
Явор Серафимов – инспектор в сектор „Изпиране на пари
От ДАНС:
Димитър Йорданов – заместник-председател
Полина Кавръкова – директор на Дирекция „Финансово разузнаване”
Таня Каракаш – начални отдел „Правно-нормативна дейност”.
Давам думата на Димитър Йорданов да представи законопроекта.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо председател, това, което ние с колегите сме внесли, касае синхронизиране на текстовете на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Като цяло, ако мога само да вметна, в мотивите е написано и количеството на пари, и идентифициране на крайния потребител, на крайния клиент на банките. Това според нас не е чак толкова важно. Понякога направленията и лицата са изключително важни като крайни получатели, изпращачи и т.н. на определени суми пари, които далеч не са така големи.
Също така в законопроекта е предвидено гарантиране на възможността за въвеждане на конкретни мерки и подпомагане на задължените лица, които да съставят свои вътрешни правила, вътрешен регламент за разпознаване както на такива физически и юридически лица, така и да идентифицират някаква операция, която има елемент на престъпление.
Също така за сроковете на съхраняване на информация, която е за период по-дълъг от пет години. Знаем, че ревизионните периоди са на две години или с друг срок, а след това лицата не са задължени а да съхраняват такава информация, която обаче понякога е важна. Включително може да се разкрие някаква информация, която е изключително важна, включително и за последните събития, които станаха през лятото, за разкриване на този терористичен акт, който стана в Бургас.
Имаме съвсем скромни суми, изпращани от определени държави към други държави. Сега с колеги – партньорски служби, се търсят съвсем скромни суми, от порядъка на 500 – 1000 долара за определени направления.
Давам думата, ако разрешите, на госпожа Кавръкова като най-добър специалист и прилагащ тези разпоредби, да ви запознае с тези неща.
ПОЛИНА КАВРЪКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа депутати! Последният доклад на България на Комитета Монивал при Третия оценителен кръг е бил през 2008 г. В момента сме в навечерието на посещение от Монивал в рамките на периода - началото на месец октомври на четвърта оценителна визита.
Част от препоръките, които са установени въз основа на слабостите по превенцията на прането на пари включват синхронизиране на българското законодателство с всичко, което е в международната правна рамка.
Мотивите за измененията са позиционирани на регламентите и онова, което имаме като предписание за установени слабости през 2008 г. Напредъкът, по който са ни връчили отчет като доклад през 2009 г., сме го отчели един път в края на 2009 г. и втори път – в началото на 2011 г.
Към момента причините за всички разпоредби, които сме поискали като промяна, са свързани с оптимизиране на българското законодателство с европейското. В конкретните мотиви, които сме предоставили, сме описали всеки от регламентите – коя точка, алинея и член от закона предлагаме да бъдат променени.
Ако има някакви конкретни въпроси по всеки от тях, съм готова да отговарям.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Кавръкова и господин Йорданов, за вашето представяне. Сега бих искала да дам думата на господин Кирчо Димитров, за да вземе отношение по депутатския законопроект.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Промените, които моите колеги от Синята коалиция предлагат, са във връзка с чл. 16 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Става въпрос, колеги, за лицата по чл. 3, ал. 2, 3 и 4, които се задължават в срок от 4 месеца да предоставят правила на ДАНС, и ако тези правила не бъдат одобрени, те да приемат правилата, които от ДАНС им предоставят във вид на мерки срещу изпирането на пари.
С въвеждането на този законопроект се разширява кръгът на лицата, който е доста голям. Става въпрос за банки, става въпрос за кредитни институции, става въпрос за счетоводители. А сега вече се задължават и счетоводителите, които по закон извършват тази дейност – става въпрос за счетоводните къщи, нещо повече, дори задължаваме и читалищата да изготвят такива правила, които биха се използвали като вид превенция срещу изпирането на пари.
Именно в този контекст ние предлагаме да отпадне изискването, тоест да не се утвърждават тези правила от председателя на ДАНС, тоест да остане сега действащото законодателство, което много добре е регламентирало тези правила, които са вид превенция. Тоест записано е, че лицата по чл. 3, ал. 3 и 4 в 4-месечен срок от регистрацията им приемат вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари. Тоест ние предлагаме да отпаднат думите „утвърждават се от председателя на Държавната агенция Национална сигурност”.
Мотивите ни за това са, че с предлаганото изменение в чл. 16 и отпадането на изискването на тази алинея за утвърждаване от председателя на ДАНС на тези вътрешни правила за контрол за предотвратяване на изпирането на пари реално ще се облекчат както физическите, така и юридическите лица, които са задължени ненужно и формалистично да изпращат информация.
Според нас е напълно достатъчно и е установено законово задължение лицата да приемат по надлежен ред такива вътрешни правила под страх и санкции при неизпълнение. Знаете, че ако не се изготвят такива правила или не се предостави информация на ДАНС, лицата ще бъдат санкционирани и санкциите са от порядъка на над 2000 лв.
Самите правила не са нормативен акт, единствено могат да предотвратят разписаните вече в закона императивни задължения, обикновено в съкратен вид. Изискването за утвърждаване на вътрешни правила от председателя на ДАНС не фигурира – забележете – в директива от 2005 г. и в тази му част законът се явява противоречие на общественото право.
Наред с това едно такова изискване създава предпоставки за неудобни практики, за неясно и противоречиво тълкуване на закона и за издаване на противоречащи му инструкции и критерии от страна на ДАНС.
Не на последно място, отпадането на изискването за утвърждаване на вътрешни правила от ДАНС ще освободи от несвойствени задачи и ще позволи щатът и ръководството на агенцията да се концентрират върху отговорните задачи по националната сигурност в страната, а не да се налага да се превръщат в деловодна служба. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Димитров. Господин Йорданов, заповядайте за отношение.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Димитров! Това, което е включено като мотиви от колегите, просто е залегнало в самата основа на закона, в смисъла на закона още от 1998 г. За това, че се разширява кръгът на проверяваните и задължените лица – това също не отговаря на действителността, тъй като читалищата са включени от 2005 г. като задължени лица. Поради това, че по един или друг начин те не са организирали дейността си, се наложи миналата година и тази година до месец май да бъде организирано тяхното обучаване, създаване на ред и т.н. Но читалищата не са този субект, върху който е съсредоточена ДАНС, Икономическа полиция, МВР и т.н.
Частните съдебни изпълнители и счетоводителите са включени в списъка на лицата от 2011 г. Така че няма как ние сега с нови текстове да разширяваме кръга, което е неправомерно в този случай.
Като организация ние сме субординарна структура и това, което идва като кореспонденция в агенцията, естествено се подписва и се утвърждава от началник, от директор и т.н.
В голямата си степен всички задължени лица са вече обучени. В агенцията има съставен ред, по който се получават тези вътрешни правила. Това по никакъв начин не трябва да изглежда санкциониращо за субектите, които формират такива правила, съставят, приемат и т.н. и изпълняват. Тези правила, които са приети от икономически субекти, са лично тяхно право, прави се по тяхно усмотрение. Но все пак тези правила трябва да съдържат определени текстове на закона и да вършат някаква работа лично на тях преди всичко и след това на останалите контролиращи, наблюдаващи и други органи.
По никакъв начин досега ние не сме отказали на каквато и да е категория от задължените лица методическа помощ, обучение, включително в страната по съставянето на такива правила. А на сайта на агенцията има достатъчно информация, примерни правила, които могат да бъдат като пример, но в никакъв случай задължение за спазване.
В голямата си част тези правила, които пристигат при нас по един или друг начин, изключително по електронен път и не по друг, се преглеждат и се предоставя информация те да бъдат или коригирани, или съставени отново, за да не може да бъде подменян или коригиран списъкът без знанието на агенцията или на другите контролни органи. Все пак той се парафира от най-старшия, от ръководителя на агенцията.
Така че това е най-общо. За лица, които нямат правила или е констатирано такова, са написани преди всичко препоръки, насоки, по които те да работят в категориите, в които са подотчетните лица, в банки и т.н. Категориите са доста и не малко и в никакъв случай никога не са били санкционирани само заради това, че те са закъснели и т.н. Това не отговаря на истината. Преди всичко нашата роля тук е методическа. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз благодаря, господин Йорданов. Заповядайте, госпожо Каракаш.
ТАНЯ КАРАКАШ: Благодаря Ви. Аз искам само да добавя един коментар по повод на твърдението, че има противоречие с директивата 2005/60. Погрешно би било да се правят такива аналогии. тъй като директивата като вид нормативен акт на Европейския съюз просто дава правна рамка, която изисква да бъдат постигнати определени резултати. И изрично в чл. 37 от нея е казано, че компетентните органи на всяка държава, включително Дирекция „Финансово разузнаване” при ДАНС, са задължени ефективно да следят и да предприемат необходимите мерки за осигуряване спазването на изискванията на тази директива по начин и във вид, какъвто пасва на съответното национално законодателство, образно казано.
Затова в българския модел на законодателството е възприет подходът това да става с една предварителна процедура, която всъщност улеснява задължените лица и улеснява и контрола по-късно върху тяхната дейност, който отново Дирекция „Финансово разузнаване” на ДАНС извършва. Подготвя като основни изисквания, които ще бъдат следени в рамките на контролната дейност.
Така че според нас би било нецелесъобразно да отпадне това изискване от закона. То ще бъде затруднение както за ДАНС, така и за задължените лица.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Това беше важно уточнение, което и аз самата щях да направя, с оглед ресора на нашата комисия.
Имате думата, колеги, за въпроси и изказвания. Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ: Има граница от 5000 лв., от която нагоре трябва да се декларира произходът на парите, когато ги внасяш в банката. Нали така? Не греша.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Десет хиляди.
АСЕН АГОВ: Десет хиляди. Вие в доклада си споменавате, че ще следите малки суми. Това не влиза ли в противоречие с тази разпоредба за горната граница или за долната граница, или както щете го наречете? Тъй като има един подвъпрос: има ли ДАНС и Финансовото разузнаване капацитет да работи с такива малки суми и да проследява такива малки суми? Няма ли да се затлачите с дребното и да изпуснете покрай тази работа голямото?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Агов. Господин Йорданов, заповядайте.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Това е много точно и на място отбелязано. Наистина, ако има повторяемост на малки суми и особено направленията, откъдето те идват, тогава се съсредоточаваме върху тези неща. Иначе тук връзката е със запазването на документацията във времето, така че да може да се хване някаква връзка, някаква посока и т.н.
Иначе Вие сте абсолютно прав, че дори сумата да е над тази цифра, в голямата си част това не представлява никакъв интерес и не е заплаха за абсолютно никого в държавата. Но понякога с много малки суми може да се направят големи поразии. Може би не е мястото тук да коментираме това, което ще бъде разкрито от следствие или по-нататък от прокуратурата, но със съвсем малки преводи може да се достави определено оръжие, определено бойно отровно вещество и т.н., което не надвишава, както ви казах, около 1000 долара. Но за нас много важен е районът, откъдето се изпращат тези суми, и страните, които са по регламент ограничени за превод на пари. Говоря за регламент на Европейския съюз.Става въпрос за чувствителните зони в света, в които, да кажем, няма централна власт, няма централно управление и в момента поради една или друга причина има конфликти, било Арабска пролет, било някакви вътрешни конфликти, които са назад във времето. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Йорданов. Други въпроси или коментари има ли? Заповядайте, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ: По повод на нашето предложение аз искам да акцентирам вниманието най-вече на лицата, които по занятие извършват счетоводни услуги. Става въпрос за счетоводните къщи.
По правилата, които вие им вменявате, те трябва да докладват и тези правила ги правят едва ли не доносници. Много добре знаем, че през тези счетоводни къщи не преминават парични потоци, а те се задължават да следят всяка сделка над 30 000 лв. в производството и търговията и над 15 000 лв. в услугите. А знаем много добре, че над 15 000 лв. всеки един превод трябва да става по банков път. Така че това е задължение на банките да следят тази работа.
Знаем много добре, че счетоводните къщи са толкова много затрупани с работа. И сега, вменявайки им задължението да ви докладват, ако те пропуснат нещо да докладват, те подлежат на санкция. Точно тук беше нашият мотив – че ние добавяме тези счетоводни къщи към този огромен списък от лица, които трябва да докладват на ДАНС. И дали ние по този начин не превръщаме тях в доносници?
Това също се отнася за читалищата. Говоря вече, че с тези правила, които вие налагате, че трябва да се спазват, че трябва да се докладва в ДАНС по някои съмнителни сделки, те се превръщат в доносници. И дали не ги задължаваме да вършат нещо, за което не им се плаща? Това е моят въпрос.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Моята молба е да се концентрираме върху настоящите изменения, а не да говорим по принцип в тези законопроекти. Защото това, което коментираме, е вече така или иначе съществуващо законодателство.
Заповядайте, госпожо Кавръкова.
ПОЛИНА КАВРЪКОВА: Разпоредбата, касаеща счетоводителите и частните съдебни изпълнители, е вече в сила от месец юли 2011 г. Вътрешните правила за превенция на прането на пари те бяха длъжни да изпратят в рамките на 4-месечен период след приемането на закона в сила. Техният срок отдавна изтече и в ДАНС сме обработили 16 000 вътрешни правила на счетоводители, които, твърдейки, че няма да изпращат правила, спазиха всички закони. Бройката на счетоводителите я имаме от Статистическия институт и от НАП координирано. Защото всеки, който подписва като счетоводен отчет над два отчета, е задължено лице по смисъла на Закона за мерките срещу изпиране на пари, с формулировка, каквато е вече факт.
Тези правила са обработени - или част от тях, последната част е в процес на обработка. Тук идва същественото – да обясним какво всъщност съдържат вътрешните правила. Те съдържат критериите за съмнение, които всяко от счетоводните или каквито и да било дружества, които попадат в категориите на задължените лица, формулират за спазването на закона.
Нашите уважения към Вашето съображение по темата, че през счетоводителите не минават сделки над 30 000 лв. Но нито една ДДС верига не се случва без участието на счетоводители, които, ако нямат разписано в критериите си на вътрешните правила обстоятелство да следват подобна обвързаност на техни клиенти и клиенти на техни клиенти, при никакъв друг начин ние не бихме могли, дори благодарение на докладването на банките, да стигнем до същността на даден въпрос. Това важи както и счетоводни дружества, които, от една страна, или участват, или мониторират подобни схеми, или пък са наясно, че никога не са виждали собственика на определено дружество – така наречените „кухи” дружества, които просто се формулират.
Така че в момента това, което основно бих искала да добавя към думите на господин Йорданов, е, че ако разпоредбата на чл. 16 във вида, в който в момента се предлага да остане, без утвърждаване от страна на председателя, стане факт, попадаме категорично в хипотезата всяко едно задължено лице, към момента, в който започнем да му осъществяваме проверка, да антидатира и измени основните критерии, по които то формулира своето съмнение. Това означава ,че тяхната вътрешна разпоредба, ако остане без контрол по отношение на утвърждаването им предварително и респективно оставането, от една страна, на екземпляр от вътрешните правила при нас, ние сме в ситуация за всяко едно нарушение, което впоследствие бихме установили, независимо от това дали ще им дадем препоръки за отстраняване на несъответствието или ще ги санкционираме, но да го направим. В повечето случаи като част от методическата помощ осъществяваме препоръки, единствено и само изписваме в констативните протоколи. Но това означава, че никога не можем да го установим.
Отделно от това самото връщане на вътрешните правила към задължените лица, които не са успели да схванат онова, което им повелява Законът за мерките срещу изпирането на пари и правилникът, самите писма, които им пишем, са изключително подробни: този текст заменете с еди-кой си заради следното. Това позволява те по този начин да узнаят начина, който следва да прилагат. И ние считаме, че правилата, когато ги връщаме с указания за отстраняване на несъответствията, са част от начина, по който ограмотяваме задължените лица.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Кавръкова. Колеги, предлагам да преминем към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари № 202-01-50, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 3. Приема се.
Преминаваме към гласуване на законопроект № 154-01-110 за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от народните представители Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 13.12.2011 г.
Гласували: за 1, против 1, въздържали се 12. Не се приема.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-57/18.09.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка докладчик ще бъде:
От Министерството на околната среда и водите
Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха”.
Заповядайте, господин Ангелов.
ИВАН АНГЕЛОВ: Благодаря, госпожо председател. Става въпрос за Закон за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, чиято основна цел е транспониране на текстове от новоизлязло европейско законодателство – директива 2010/95 на Европейския парламент относно емисии от промишлеността. Тази директива е нещо като орел, рак и щука, защото вътре са вкарани седем стари директиви, включително директивата за КПКЗ, една директива за изгарянето, три директиви за титанов диоксид и две директиви, които касаят качеството на въздуха и емисиите във въздуха.
Този закон също така актуализира и прецизира терминология и разпоредби, свързани с прилагането на подзаконовите нормативни актове към Закона за чистотата на атмосферния въздух по отношение на флорирани парникови газове и летливи органични съединения, а също и създава възможност за предоставяне на документи и информация по закона по електронен път като част от приложените мерки за изпълнение на плана за намаляване на административната тежест.
С приемането на закона ще бъде изпълнен ангажимент към Европейския съюз за транспониране на директивата. Надяваме се допълнителните промени, които правим, да подобрят прилагането на подзаконовите нормативни актове към този закон и ще се намали административната тежест по отношение представянето на документи и информация.
Предложеният законопроект няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Законопроектът е съгласуван по съответния ред съгласно изискванията на Правилника на Министерския съвет. Направените забележки са отразени в текста, който имате пред вас.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов. Колеги, заповядайте за въпроси или изказвания. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Колеги, взимам много за кратко думата, за да ви кажа, че това е един от специфичните закони за околната среда. Специално измененията, които се предлагат сега, действително са съобразени с изискванията на най-новата директива и засягат регистъра и контрола върху емисиите от големите горивни инсталации.
Предвиден е времеви график за въвеждане на изискванията, който е изпълним и е в съответствие с изискванията на директивата – от 2016 до 2020 г.
ИВАН АНГЕЛОВ: За големите горивни инсталации директивата влиза в сила от 1 януари 2016 г. За онези инсталации, които декларират по съответен начин пред своите администрации, се позволява да бъде направен по съответни правила и съответни критерии преходен национален план, който на практика дава възможност на тези горивни инсталации, които са заинтересовани, да се приведат в съответствие до средата на 2020 г.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Точно така. Така че и изискванията във времето за бизнеса в България са поносими, тоест не се предполага нещо, което да влезе в сила до края на тази година. Така че аз ви моля да подкрепите законопроекта.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Щом е от опозицията и от председателя на ресорната комисия, мисля, че имате наистина голяма подкрепа. Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз имам няколко конкретни въпроса.
Вие дефинирате, че големи горивни инсталации са тези, които са с над 50 мегавата мощност. Бихте ли ни казали има ли информация колко са такива големи горивни инсталации, тоест тези, които ще бъдат засегнати от тези промени и какво се очаква да бъде отражението, включително и финансовото, върху тях? Защото Вие казахте, че върху бюджета няма да се отрази. Но все пак няма как да не се отразят рестрикции, които въвеждаме сега върху тези големи горивни инсталации.
Второ. Правите едно разделение в закона за изменение и допълнение между общините, тоест дава се възможност на територията на една община да има затягане на този режим, а на друга да няма. Има ли такова нещо и на какво се дължи? Това е чл. 9, ал. 3, ако искате да Ви помогна.
По-нататък. В наредбата, която се утвърждава от Министерския съвет, която е в чл. 9в, предлагате да се регламентира редът за определяне на допустимите емисии. Досега как е било и какво променяме? Защото може би тук има колеги, които са навътре в материята, но искам специално мене да ме запознаете. Не говоря от името на другите колеги.
Другото, което е. Предлагате да отпадне едно изискване до председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор за годишния доклад. Това е § 10 от ЗИД, чл. 30а, ал. 4. Тоест годишният доклад до министъра от агенцията да отпадне. Какви са ви основанията за отпадане на този годишен доклад?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Ангелов.
ИВАН АНГЕЛОВ: Да започна с това колко са големите горивни инсталации. У нас към момента са 20-25 такива. Ние още в края на миналата година изпратихме до всички инсталации, които счетохме, че имат формално право да участват в този преходен план, писма. Те не са всичките 25, защото има критерии, които изваждат примерно тези инсталации, които са имали преходни периоди по старата директива. Това са например „Брикел”, „Марица 3”, мисля, че това са също така първи до трети блок на ТЕЦ-Варна. Така че има ограничение, което е направено от самата директива. Ние изпратихме до всички писма, с които обяснихме: това е изискването, това са възможностите, изпратете до нас и до Министерството на икономиката, енергетиката и туризма вашето заявление. До месец февруари те бяха получени.
Поискахме от Министерството на икономиката, защото е свързано с енергийна сигурност и т.н., те да направят списъка и графика, по който да се извеждат и привеждат в съответствие отделните централи. Защото когато една централа няма дерогация, тоест не влиза в този план, тя до 1 януари 2016 г. трябва да го направи.
За самото привеждане в съответствие има изискване в директивата по какъв начин да се прави. Поискахме съдействие от Министерството на икономиката. С триста мъки получихме един план – в него са 10 централи. От големите влизат „Марица Изток 3”, „Марица Изток 2”, четвърти до шести блок на ТЕЦ – Варна и софийските топлофикации. Другите са по-малки. Тук влиза включително и „Свилоза”, която още не се е привела по старата директива или с мъка се привежда, да речем.
Това ще окаже влияние вероятно върху цените на електричеството. Не ми е компетенция аз да говоря за това нещо, но няма как да не се получи. Но то ще окаже значително по-малко влияние от това, което щеше да се получи, ако беше приет първоначалният вариант на директивата. Защото много от сероочистващите инсталации на големите централи нямаше да могат да се справят с тези инсталации и трябваше да строят нови или да дострояват.
Ние в преговорния процес успяхме да издействаме такива условия, че като изключим седми и осми блок на „Марица Изток 2”, които имат инсталации от 2001 г. и те са с по-ниска степен на сероочистване, другите инсталации според операторите им по време на преговорния процес - сега може да са се променили нещата – могат само с технологични промени да постигнат това. Така че това ще засегне тези инсталации, които досега не са имали сероочистващи инсталации, които са ползвали вносни въглища и по този начин са постигали нормите за сяра. Сега вече това няма да бъде възможно, защото аз не знам толкова ниско сернисти въглища да има в нашата страна.
Така че ще правят такива инсталации, но тези инсталации ще бъдат значително по-малки и не толкова скъпо струващи, както тези за лигнитните въглища.
Проблем ще има по отношение на азотните оксиди. Защото на практика нито една инсталация в България - или много малко са те - не е предприемала мерки за намаляване на азотните оксиди. Това е лошата новина. Хубавата е, че нашите централи работят с ниско калорични въглища и поради тази причина нивата на азотни оксиди са относително ниски. Но все едно, трябва да се инвестира.
Доколкото си спомням от списъка, няма централа от тези 10, която да не е поискала да влезе в този списък за азотните оксиди за привеждане в съответствие.
Неприятен момент е този ,че не могат всички централи да се приведат на 30 юни 2020 г., защото изискването е между 2016 и 2020 година общите емисии от всички централи да намаляват линейно през годините.
Така че това е нещо, за което ще се пазарим тепърва с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, защото те имат желание, пратиха ни един график, но той не отговаря на изискванията. Ще ни го върне комисията и може да нямаме и план. Така че наистина това е проблем, но той не е свързан със законопроекта.
Що се отнася до чл. 9, ал. 3, това е стар текст на чл. 10, като целият текст беше с една алинея. Но по настояване на колегите от други дирекции, от Изпълнителната агенция включително, беше разписан по-подробно.
Това е съществуващо положение. Ние не сме вкарали в него нещо допълнително.
Мога да ви кажа, че досега никой не се е възползват от това нещо за искане на по-строги норми по отношение на определени инсталации, защото е свързано с много сериозна мотивировка, свързано е с това да бъде доказан приносът на конкретната инсталация върху конкретното населено място, свързано е с това да се докаже, че технологично е възможно и т.н. Това е възможност, но ние не искаме да я махаме.
И на колегиума на министерството имаше много дълги дебати дали да остане това нещо, дали да остане въобще този текст или да го махнем. Ние не искаме да го махаме, защото не знаем как ще се развият нещата. Не става въпрос само за големите горивни инсталации. Става въпрос за замърсители на въздуха по принцип.
Вероятно всички знаете, че проблемът с качеството на въздуха по отношение на фините прахови частици е много сериозен в страната, особено през зимните месеци и се страхуваме, че ако се стигне до някакви сериозни санкции от страна на Европейския съюз във връзка с това, общините трябва да имат някакви поне хипотетични възможности за въздействие, за предложения и т.н. Все пак механизмът, който трябва да се прави, е записан, така че не вярвам да има злоупотреби. Но по принцип всяка община може да го направи, няма ограничение.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Мисля, че бяхте достатъчно изчерпателен и по същество.
Ако няма други въпроси, предлагам да преминем към гласуване на законопроект № 202-01-57/18.09.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Гласували: за 14, против няма, въздържал се 1.
Приема се. Благодаря за Вашето участие, господин Ангелов.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-55/18.09.2012 Г. ЗА ЗАПАСИТЕ ОТ НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на вътрешните работи
Николай Нанков – началник отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност”
От Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”
Росица Станкова – заместник-главен директор на Главна дирекция „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси”
Председателят на агенцията господин Пеев в момента е в ресорната водеща комисия, така че ще подходим с необходимото разбиране.
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма присъства:
Владимир Янков – директор на дирекция „Управление при кризисни ситуации”.
Заповядайте, госпожо Станкова, да представите законопроекта.
РОСИЦА СТАНКОВА: Благодаря, госпожо председател. Дами и господа! Предложеният проект на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти въвежда в националното законодателство изискванията на директива на Съвета 2009/119 за налагане на задължения на държавите – членки на Европейския съюз, да поддържат минимални запаси от нефт и нефтопродукти. В директивата са утвърдени нови правила за управление и поддържане на запасите, разработени са механизми, които имат за цел да се засили общностната енергийна сигурност и да се снижават рисковете за европейската икономика, свързани с евентуални затруднения или прекъсвания на доставките на горива.
Основни моменти са, че с този законопроект се въвеждат две категории запаси. До момента имаме една категория – това са задължителни запаси от горива. Оттук насетне се предлагат две категории .
Едната категория, която се въвежда, е запаси за извънредни ситуации, която се създава. В чл. 2 е разписано кои са категориите горива, които се създават като запаси за извънредни ситуации. Те се създават от задължените лица и от агенцията.
Количествата запаси, които създават енергийните предприятия по чл. 85 и чл. 128 от Закона за енергетиката, влизат в общото количество на тези запаси за извънредни ситуации.
Другата категория е целеви запаси от горива. Такива запаси всяка държава членка преценява дали ще създава или няма да създава и те се създават от тези видове горива, които са най-използваеми в съответната държава членка. Има специални разпоредби за тях. Те се ползват със специален статут, с безусловен имунитет. Създават се само от държавата. Те са само правителствени. В случая ще се създават само от Държавната агенция.
Друг основен момент е, че централна структура за управление на запасите на територията на страната се предвижда да бъде Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запази”. Така както е и до момента, тя осъществява държавния надзор върху създаването, поддържането, съхраняването, обновяването и ползването на запасите.
Считаме, че не е целесъобразно да се създава отделна структура, тъй като има създадена традиция по отношение на практиката.
Освен това съществен момент в предложения законопроект на база директивата е въвеждането на два метода за изчисление на нивата на запасите.
Първият метод, по който основно държавите членки, в това число и България, ще изчисляват, това е методът на нетния внос, приравнен към нефта по определени коефициенти. Държа да кажа, че това увеличава нивата.
Вторият метод е методът по средно дневно вътрешно потребление, като изрично се казва коя от двете величини е по-голяма. Тоест в началото на годината ще се изчислява по двата метода и която от двете величини е по-голяма, тя влиза в сила в съответния 12-месечен период.
Методът за средно дневното потребление сигурно ви е направило впечатление, че се равнява на 61 дни. Но държа да отбележа, че този метод важи за държавите, които имат добив на нефт. Тоест България разчита основно на внос и ще работи по метода на нетния внос.
Друг съществен момент в предложения законопроект е, че обхватът на възможностите за съхранение на запасите се разширява. Това пак е на база изискванията на европейското законодателство. Тоест ако до момента е имало възможност запасите да бъдат съхранявани при определени условия, разписани в сега действащото законодателство, само на територията на страната, тъй като нямаме междуправителствени споразумения, оттук насетне те могат да се съхраняват както на територията на страната при спазване условията на закона, регистрирани скоро, така и до определен процент, съгласно решение на Министерския съвет, извън територията на страната, но на територията на Европейския съюз.
За осъществяването на такъв вид съхранение пак има въведени специални условия, множество документи, които ще се изискват, има разрешителен режим. Тоест идеята е във всеки един момент държавата или агенцията в случая да знаят къде, какво, от кого се съхранява, за кого се съхранява.
Друг момент е, че има възможност да бъдат делегирани количества за съхранение. Тоест ако даден икономически оператор има излишък от количества, той може да предостави част от тях на друг икономически оператор, който чрез наемане на количествата изпълнява задълженията си.
Контролът относно наличности, движение, състояние се запазва, че ще бъде осъществяван от агенцията. За запасите, които ще бъдат съхранявани извън територията на страната, но на територията на Европейския съюз, контролът ще бъде осъществяван от съответните оторизирани органи на другите държави членки. Съответно ще се комуникира между нас и тях. Съответно за техни запаси, съхранявани на наша територия, ние ще осъществяваме контрол и ще ги комуникираме.
Предвижда се приемането на подзаконови нормативни актове и вътрешни актове на председателя на агенцията, в които подробно ще се регламентират правилата за осъществяване на съхранение както на територията на страната, така и извън страната.
И още един съществен момент. За първи път в националното законодателство се регламентират процедури при извънредни ситуации. Това е изключително съществен момент. Водеща роля при всички действия, свързани с тези запаси, има Министерският съвет. Това доказва значимостта на темата.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Станкова. Заповядайте, колеги, за въпроси или коментари. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз благодаря за подробното изложение. Смятам го за достатъчно полезно.
Ще задам един въпрос, на който, разбира се, не е задължително да отговорите, ако считате, че не можете. Но в петък на парламентарния контрол министър Делян Добрев се позова на този закон и заяви, че с неговото приемане ще се подобри конкуренцията на търговията на горива в страната.
Аз бях погледнал текста на закона, миналата седмица ни го раздадоха, разбира се, бях го погледнал по диагонал и не схванах как точно ще се подобри конкуренцията с този закон. Ако Вие имате идея как ще се подобри конкуренцията, ще Ви бъда благодарен да чуя.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Станкова, за отговор.
РОСИЦА СТАНКОВА: На драго сърце Ви отговарям, че целта не е да подобряваме конкуренцията. Целта е съвсем различна. Така че ще се въздържа от отговор, въпреки че имам такъв. Целта не е свързана с конкуренцията.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Колеги, преминаваме към гласуване на законопроект № 202-01-55/18.09.2012 г. за запасите от нефт и нефтопродукти, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По точка „Разни” имате ли какво да споделите, колеги? – Няма.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
(Моника Панайотова)
2013
2007
