П Р О Т О К О Л

№ 110

На 3 октомври 2012 г. г., сряда от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от министъра на управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев за:
- последното развитие на преговорите по Многогодишната финансова рамка 2014 – 2020 г.;
- основните акценти в процеса на подготовка на Договора за партньорство с ЕС;
- кратко представяне на основни моменти от работата на модела СИБИЛА.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-02-29/25.09.2012 г. за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Сърбия относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество на Република Сърбия относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Сърбия по Инструмента за предприсъединителната помощ № CCI: 2007СВ16IРО006 и на Протокола за изменението му – внесен от Министерския съвет.
3. Разни.

На заседанието присъстваха: Томислав Дончев – министър по управление на средствата от ЕС, Николай Нанков – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на информация от министъра на управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев за:
- последното развитие на преговорите по Многогодишната финансова рамка 2014 – 2020 г.;
- основните акценти в процеса на подготовка на Договора за партньорство с ЕС;
- кратко представяне на основни моменти от работата на модела СИБИЛА.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-02-29/25.09.2012 г. за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Сърбия относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество на Република Сърбия относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Сърбия по Инструмента за предприсъединителната помощ № CCI: 2007СВ16IРО006 и на Протокола за изменението му – внесен от Министерския съвет.
3. Разни.

Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Дневният ред се приема единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЪРА НА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ ЗА:
- ПОСЛЕДНОТО РАЗВИТИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ ПО МНОГОГОДИШНАТА ФИНАНСОВА РАМКА 2014 – 2020 Г.;
- ОСНОВНИТЕ АКЦЕНТИ В ПРОЦЕСА НА ПОДГОТОВКА НА ДОГОВОРА ЗА ПАРТНЬОРСТВО С ЕС;
- КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОСНОВНИ МОМЕНТИ ОТ РАБОТАТА НА МОДЕЛА СИБИЛА.
По тази точка сме поканили да присъстват:
Томислав Дончев – министър по управление на средствата от ЕС
Радостина Ангелова – началник на кабинета на министъра по управление на средствата от ЕС
Добринка Кръстева – директор на дирекция „Програмиране на средствата от ЕС”
Севелина Игнатова – главен експерт в дирекция „Програмиране на средствата от ЕС”
Вера Маркова - главен експерт в дирекция „Програмиране на средствата от ЕС”.
Заповядайте, господин министър, като поставите акцента върху преговорите по Многогодишната финансова рамка, акцентите в процеса на подготовка на договора за партньорство и кратко представяне на модела СИБИЛА, тъй като голяма част от колегите имаха възможността чрез публичните Ви представяния до момента да се запознаят с него.

МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да ви запозная с трите теми, които предварително са включени в дневния ред. Госпожо председател, ще се опитам да бъда кратък и по трите от темите, за да дам възможност на уважаемите членове на комисията да ми задават въпроси. Такъв диалогов режим при всички случаи е по-ценен от едностранното представяне на информацията.
Както сполучливо отбелязахте, не само по последната тема, а и по отношение на първите две и публично, и на страницата има достатъчно информация. Аз съм убеден, че голяма част от членовете на комисията така или иначе са запознати с основните факти, с процесите, които текат.
По първата тема – „Развитие на преговорите по Многогодишната финансова рамка и актуализиране позиции по основните елементи”. Ще си позволя да вкарам малко инфлация, тоест да раздуя темата и да включа в нея и дебата, свързан с новите регламенти, доколкото за мене те са част от един политически процес.
Добре знаете, че амбицията и на колегите от държавите членки, и на Председателството, и на Комисията е преговорите да приключат в общи линии до края на 2012 г. и по отношение на Многогодишната финансова рамка, и по отношение на новите аргументи, което означава, че следващите три месеца ще бъдат горещи.
Как са позиционирани в момента силите. На пръв поглед разделението на държавите членки относително формално е на две групи – приятели на кохезионната политика, в която членуват държавите бенефициенти, тези, които получават повече средства, отколкото внасят в бюджета на Европейския съюз, към които формално се числи и България, както и приятели на по-доброто харчене friends of better spending , където са всички държави донори.
Част от разговорите и преговорите се провеждат именно в подобен формат. Затова в края на тази седмица – в четвъртък и в петък, в Братислава има среща на приятелите на кохезионната политика, в която заедно с министър-председателя ще имам възможност да участвам и аз.
Илюзия би било и грешка би било да фокусираме разделението между едната и другата група само върху размера на разходите. Разбира се, във времена като сегашното не може темата за обема на бюджета, за парите, както и разпределението им по различните видове политики да не е основна тема. От една страна, това са бъдещи приходи, с които да се финансират политики в държавите бенефициенти – и не само в тях. Но не бива да забравяме, че тези пари идват отнякъде и те идват от вноските на всички държави членки, но основно на нетните донори. Във времена на натиск по отношение на публичните бюджети на различните държави няма как това да не е основна тема.
Но би било късогледо и при всички случаи не бихме могли да хванем всички нюанси, някои от тях изключителни съществени, на преговорния процес, ако сведем разговора само и единствено до обема пари. Лично моето разбиране – това е в резултат не само на срещите в официални формати и не само на писмената кореспонденция, но до голяма степен на много кулоарни разговори – е, че нещата изглеждат по следния начин.
Усилията за съхраняване на бюджета предполагат едно предусловие от държавите членки, тоест те да приемат цялата реформа в политиката по сближаване. Нормално е аз да имам най-голяма симпатия и фокус по отношение на политиката по сближаване.
Радвам се да отбележа, че това ми разбиране е споделено с една голяма част от колегите. Когато говоря за реформата, имам предвид изискването за тематична концентрация, тоест сигурността, че средствата ще се харчат в името на единадесетте тематични приоритети плюс всички останали хоризонтални изисквания, които пък трябва да бъдат жива връзка с целите и приоритетите на Стратегията „Европа 2020”. На механично ниво това е гаранцията, че парите отиват от кохезионната политика именно в изпълнение на целите на Стратегията „Европа 2020”.
Също така към реформата и може би към по-чувствителната й част, доколкото много от държавите членки все още нямат подкрепяща позиция, това е по отношение на всички видове условия – макроикономически, няма да напомням на членовете на комисията, имал съм възможност да ги запозная и друг път, а може би и самите те са инвестирали усилия да разберат повече, както и за предварителните условия или т. нар. ex-ante conditionalities.
България като цяло - няма да изпадам в подробности – счита реформата за кохезионната политика не само за приемлива, а и за изключително важна.
Едно интересно развитие на нещата имаше през летните месеци, когато не сме имали възможност за такова интензивно общуване с комисията. Добре знаете, че като ограничител на разходите – коментирали сме го преди това – беше въведен таванът от 2,5 процента брутен вътрешен продукт за всяка от годините за програмния период.
През последните месеци се появи едно ново предложение – така наречената обратна предпазна мрежа, което за голяма част от държавите членки не беше много ясно като механизъм. Ние положихме много усилия да анализираме формулата, както и да проведем консултации с други държави членки.
Обратната предпазна мрежа е един механизъм, който, в зависимост от финалния му вид, от финалния му дизайн, е една тричленна формула. Големият проблем за мене е, че елемент на формулата е „хикс” и не зная каква стойност той би добил във финалния вариант. Но като цяло логиката на обратната предпазна мрежа е експониране като вид ограничител на всички commitment за периода 2010 – 2013 г.
За щастие вследствие настояването на редица държави, включително и на България, към момента обратната предпазна мрежа е отпаднала. Универсален остана ограничителят 2,5 процента брутен вътрешен продукт.
Трябва да отбележим обаче, че и на формално, и в голяма степен на неформално ниво има изключително силна инициатива, не искам да употребявам думата ”натиск”, от „приятелите на по-доброто харчене”, от нетните донори за намаляване на бюджета.
Тук има различни видове инверсии. Когато се говори за намаляване на бюджета, легитимен е въпросът с колко се намалява бюджетът. Също така когато се коментира намаляване на бюджета, е редно да се отбележи в каква степен се засягат различните видове политики,които се финансират от бюджета на Европейския съюз. Нека да напомня, че кохезионната политика не може да се похвали с дял от бюджета по-голям от една трета - от един трилион евро, за програмния период 336 млрд. евро, ако ме не лъже паметта, без да броим средствата за Механизма за свързване на Европа (Connecting Europe Facility). Това номинално дори на пръв поглед би изглеждало по-малко от 348 млрд., които са средствата през този програмен период, отделени за кохезионна политика.
Нека да отбележа, че общата селскостопанска политика има доста по-голям дял.
Тук силният политически аргумент е друг. Простете, ако преповтарям нещо, което съм казвал. Не го приемайте като загряване на срещата в Братислава. Но посланието е изключително важно и няма как да го спестя.
Получава се едно разминаване. Всички политически документи на Европейската комисия имат няколко безспорни цели. Същите цели се артикулират отново и отново в речите, в публичните послания на всички европейски политически лидери. Голямата цел в момента е Европа да бъде не само по-стабилна, но и по-конкурентоспособна, да е по-свързана, да отговаря на едни и същи стандарти. Това е добре. Ние сме в режим на консенсус по отношение на тези две линии как ги изпълняваме.
На европейско ниво не съществува друг механизъм, различен от кохезионната политика, от политиката по сближаване, което инвестира в подобни цели. Изключително хубавата реплика на колежката Биенковска от Полша, която в огромна степен синтезира всичко, което казах, е: „Не можеш да имаш повече Европа за по-малко пари”.
Консумативният подход – ние сме бедни, дайте ни още пари – не работи. За съжаление някои държави членки го използват. Аргументите са други – по-конкурентоспособна Европа минава и през инвестиции, особено в по-слабо развитите райони, между които и България. Също така ключов елемент е споделената полза или споделената ценност от всички инвестиции. Това са аргументи на политическо ниво, но да не забравяме, че говорим за политически процес.
Интересно развитие има около механизма за свързана Европа. Знаете добре какво представлява, защо е предложение в първоначалния му вариант. Това е фонд, който се образува на ниво Европейска комисия. Предполага се да се управлява от Европейската комисия. В първоначалния вариант държавите членки трябваше да кандидатстват за финансиране от Механизма за свързване на Европа с основни приоритети – инвестиции в транспортна мрежа, но с акцент железници. В последните коментари имаше възможност да бъдат допуснати и пътища, но с много висок, буквално жесток процент на съфинансиране, комуникационни и евентуално енергийни връзки, с особен акцент на така наречените стеснения в цялата мрежа – и транспортна, и комуникационна.
Ние няма как да не подкрепим едно подобно начинание. Ако погледнете картата на Европа и на енергийните връзки, и на комуникационните, и на пътните, ще забележите, че въпреки всички инвестиции, които са направени, на редица места имаме подобни стеснения.
Очевидно държавите членки по една или друга причина, не обезателно поради недостиг на пари – нека да напомня, че голяма част от тях са минали по няколко програмни периода, - не са успели да отпушат тези стеснения в системата.
Това, което нас ни притеснява, е предвиденият трансфер от 10 млрд. евро от кохезионния фонд към Механизма за свързване на Европа. В този смисъл позицията на страната е нюансира. Ние считаме механизма за свързана Европа за чудесен инструмент, но сме против трансфера на 10 млрд. евро от кохезионния фонд. Това пряко влияе на инвестициите, които можем да направим в България. Сумата, от която България би се лишила при трансфера от 10 млрд. евро, е не по-малко от 380 млн. евро, значителна сума. На това се дължи нюансираната ни позиция по отношение на Механизма за свързване на Европа.
Буквално от последните дни, от последните седмици се появяват коментари на различни места, включително и в парламента, за един за мене до голяма степен неясен механизъм – при изпълнението на Механизма за свързване на Европа да се имат предвид националните локации, което би означавало следното. Примерно ако се върви към едно подобно решение – трудно си го представям как би действало като механизъм, то е във всяка държава да съществува гаранция, че ще получи не по-малко, отколкото средствата, с които се е лишила за съществуването на Механизма за свързване на Европа. Трудно си го представям като работещ механизъм. Това в голяма степен представлява девалвация на изначалната идея.
Ние ще следим, ще участваме в тези преговори и разговори с приоритет. Триста и осемдесет милиона при всички случаи е нещо, което не може да подминем с лека ръка.
Няма да изпадам в детайли от графата „по притеснителни неща”. Изразили сме подкрепа и данък добавена стойност да бъде отново допустим разход в програми „Финансиране” и „Съфинансиране” от фондовете на Европейския съюз.
Знаете, в проекта за нови регламенти е предвидена доста по-рестриктивна политика. За това си има конкретни причини. Имаше съдебно решение на Европейския съд в края на месец септември по отношение на така наречения „Случай Унгария”. За съжаление очаквам неблагоприятни последици от това съдебно решение във връзка с данък добавена стойност и признаването му за допустим разход по проектите.
Така че в чл. 9 – да ме поправи някой, ако греша, - Регламент 10/83 има категоричен запис кога данък добавена стойност е допустим за финансиране и кога не е допустим. Явно като последица от едни подобни документи, които се случват в момента, е изкристализирало в един доста ограничен подход.
Разбира се, унгарският случай е различен. Там има твърдение, че държавата се е накъсала, образно казано, от ДДС веригите, за да може да възстановява данък добавена стойност в пълния му размер.
Ние ще се борим за режим, близък до този, който имаме към момента. Данък добавена стойност е допустим, когато не е възстановим. Възстановимият данък добавена стойност е недопустим разход по проекта.
Толкова за дебата за следващия програмен период, с по-малък коментар за новите регламенти и малко по-голям коментар за Многогодишната финансова рамка.
Какво се случва през това време. В България текат няколко паралелни процеса. Едва ли ще мога в необходимата степен на детайлизация да коментирам всички. За мене особено важно е сформираната работна група още от месец март т.г. на основание ПМС № 5, където още в началото на годината работната група за разработване на договора за партньорство има три заседания. Минимум, ако ме не лъже паметта, на тях до момента са разгледани и одобрени тематичните цели, които ще бъдат включени в договора, водещо ведомство, отговорно за следването на тематичните цели, както и предварителните условности, съгласно анекс № 4 на общия регламент, както и отговорни институции по отношение на неизпълнението на предварителните условности.
На последното заседание буквално преди седмица беше представен проектът на анализ на социално-икономическото развитие на България във връзка с изготвянето на Договор за партньорство, както и беше направен преглед на напредъка на изпълнението на всички предварителни условности по тип, по сектор и по ведомство.
Нека да върна часовника малко назад. Позволете ми да напомня, че в работната група за Договор за партньорство, освен представители на всички публични институции, министерства, заинтересовани агенции и т.н., почти на паритетен принцип участват представители на социално-икономическите партньори, както и структури на гражданското общество, също така и на академичната общност, избрани чрез утвърден от мене механизъм по абсолютно прозрачен начин.
Няколко паралелни процеса текат. В същото време тук особено важно е да коментирам анализа на социално-икономическото развитие. Заедно с документите, които са разработени от колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които касаят по-скоро териториалните измерения на процеса, това ще бъде необходимата платформа не само за разработването на договора, но за разработването на текста на отделните оперативни програми.
Успоредно с това съобразяваме, заедно с консултантите, с които работим, разработването на социално-икономическия анализ с вече съществуващи документи, макар и част от тях да се намират в незряла или незавършена фаза. Примерно Националната програма за реформи „България 2020”, известно по този начин, по който имаме може би наистина зряла версия поради липса на няколко секторни политики – няма да ги коментирам в момента. Все още не сме организирали публично представяне, включително и пред уважаваната комисия, на Националната програма за реформи, както и всички документи, които колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството са разработили или разработват.
Също така имаме готовност, ако в някое от другите ведомства има секторен документ, който е в напреднала фаза, дори и да е в неокончателен вид, да съобразим текста на анализа.
Разбира се, в очакване сме на окончателния вариант на специални препоръки по отношение на държавата (Country Specific Recommendations), които чакаме от Европейската комисия, за да синхронизираме в пълна степен документа. Защото от брюкселска гледна точка Country Specific Recommendations ще бъдат водеща линия по отношение на претенциите и вижданията на Европейската комисия във връзка с разработването на договора.
Имаме намерение да изготвим предварителна оценка на Договора за партньорство. Надявам се съвсем скоро да имаме избран изпълнител по тази процедура, която допълнително би улеснила работата ни по отношение на секторното програмиране, всички финансови инструменти. Както има решение на Министерския съвет – не мога да цитираме номера в момента, – са сформирани работни групи според инструкциите, които са получили, тоест по същия начин на паритетен принцип с представители на държавни ведомства, но и с представители на социално-икономическите партньори, на академичните среди и на структурите на гражданското общество. Три от горните ведомства формират групите в момента. Тоест има издадена заповед и се сформират членовете на работната група. Ставаше дума за проблема за развитие на селските райони, за Рибарска програма и за програма ”Конкурентоспособност”.
Не знам дали да коментирам в детайли чисто функционалния подход, който е променен. Декларирах пред вас преди доста време, че имаме намерение да ограничим конкурентното начало при изпълнение на проектите и при определянето на проектите на публични институции, специално тези на общини, да се работи с един дълъг списък с недефинирани проекти. Имаме намерение да използваме като платформа, като условие интегрираните планове за градско развитие и възстановяване, които се изготвят в момента от общините. Това до голяма степен решава голяма част от нуждите, свързани с предефинираните проекти по отношение на общините, които ще бъдат бенефициенти по бъдещата оперативна програма „Регионално или градско развитие”, както и урежда някои от интервенциите, които ще бъдат финансирани от бъдещата оперативна програма „Околна среда”.
По-тежко е предизвикателството с проблема за развитие на селските райони, където подобен механизъм и изработването на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие не са предвидени за съжаление. В момента се опитваме да замислим, да организираме вариант, където на база на друг механизъм там също да осигурим известен обем предефинирани проекти.
Само да напомня, че:
Първо, предефинираните проекти са, на първо място, от механизъм за по-бърз старт;
Второ, те дават необходимата увереност на институцията бенефициент конкретният проект с конкретните цели, с конкретния обхват и индикативна стойност, че ще бъде финансиран с много голяма доза сигурност, което, случвайки се на максимално ранен етап, е изключително добре, защото те могат да имат спокойствието и да инвестират в техническа подготовка на съответния проект.
В някаква степен общините, които са бенефициенти на структурните инструменти на оперативните програми, са по-облагодетелствани в тази посока, защото те имат възможност да се ползва техническа помощ. Много от тях са ползвали техническа помощ по оперативната програма „Околна среда” за подготовка на технически проекти за анализ, разходи, ползи. Тези, които ползват или не ползват помощта на ДЖАСПЪРС, както и общините, които са бенефициенти по ОПРР, също получават и ще получават средства за техническа помощ, свързани с подготовка на проекти за следващия програмен период.
Общините - бенефициенти на общата селскостопанска политика през Програмата за развитие на селските райони са в една не толкова благоприятна ситуация. В момента водим триъгълни преговори с Европейската комисия и с Националното сдружение на общините. Имаме намерение да посочим Националното сдружение като особен вид бенефициент, който да предоставя техническа помощ и на общините, които са бенефициенти на общата селскостопанска политика, както и на тези, които са бенефициенти по структурните инструменти. Сдружението е в пълна готовност да мобилизира не само експертизата, която има, включително и външна експертиза. Очакваме финалното становище на Комисията дали ще ни бъде позволено да направим един подобен извънреден разход.
При всички случаи в отстояние на следващия месец оттук нататък, ако имаме повод за среща с Комисията, ще мога да ви информирам по този въпрос.
Третата тема – СИБИЛА Това е колкото стара, толкова и нова тема. В тази комисия повече от веднъж, освен конкретните показатели, свързани с финансов и материален напредък при изпълнението на структурните инструменти, сме коментирали темата, свързана с ефекта от инвестициите. Аз много пъти не само съм се съгласявал, но самият аз съм ви провокирал, че всъщност фокусът трябва да бъде по отношение на ефекта. Това колко сме успели да договорим, да платим не е нещо добро само по себе си. Важен е физическият напредък, измерен с конкретна бройка, обем и вид на инвестициите. Но най-важен е ефектът върху основните макроикономически показатели на страната.
Преди да се гмурнем в СИБИЛА, нека да отбележа, че за мене изключително важен ефект, който ние за съжаление не можем да мерим към момента, е ефектът на микрониво. Аз примерно с огромно желание искам да видя в една община, в която примерно в този програмен период са инвестирали 40 млн. лв., дай боже до края на 2015 г. да имаме три пъти или четири пъти повече на ниво община, защото това е основната единица, която ние от няколко финансови инструмента инвестираме, как се променят на ниво община някои от основните макроикономически показатели. Лесно ще сметнем какъв е брутният вътрешен продукт на глава от населението. Още по-интересно ще бъде, ако можем да следим този показател в по-дългосрочен план, да търсим прекия ефект като живи пари от инвестициите и по-дългосрочния ефект от факта, че самата инвестиция съществува и дава някакъв ефект.
За голямо, голямо съжаление системата на Националната статистика не поддържа данни за брутния вътрешен продукт на ниво общини. Данните, които имаме, са на ниво област, в някои случаи с доза фоксимация - признавам си, не познавам в детайли системата на Националната статистика. Имаме данни на ниво общини, но това в никакъв случай не покрива цялата територия на страната.
Водим разговори в момента с Националния статистически институт и имаме готовност да ви предоставим финансиране, ако те реорганизират по подобен начин системата.
Разбира се, брутният вътрешен продукт е само един от примерите. Това не са единствените данни, които ни интересуват.
Връщаме се до СИБИЛА. Коментирали сме и преди това разработването на подобен продукт. Той не е иновация сам по себе си, доколкото е базиран на „Херминг” модела, който се използва в други държави, именно за оценка на ефекта от инвестициите, направени с европейски пари.
Ние ползвахме най-доброто от това, което имаме като опит в другите държави. Разбира се, продуктът е адаптиран към спецификите на българската система. Горди сме, че си имаме име, различно от името на всички останали – „Хермес”, „Хермин” 1 и „Хермин” 2. Нашият модел се казва СИБИЛА. На всичкото отгоре това е абревиатура, не е само добре звучащо женско име.
Само няколко методически пояснения как работи моделът. Мерим ефекта по следния начин – сравняваме ситуацията, която имаме към момента, или друга модална ситуация, примерно при различен темп на разходване на парите - 10, 20, 30, 50, 100 процента, по оперативни програми, различни вариации на разходване на средствата по оперативни програми, спрямо сценария, че подобен тип финансиране не съществува. Разликата между единия и другия сценарий е ефектът.
Толкова от мене. Колежке, заповядайте.
РАЛИЦА ГАНЕВА: Благодаря. Казвам се Ралица Ганева. Преподавател съм в Софийския университет в Стопанския факултет и участвах в екипа, който разработи модела СИБИЛА. И от името на колегите, участвали в разработването, и колегите от ЦКЗ, които към момента използват модела в ежедневието си, накратко ще представя основните моменти от модела и резултатите от него.
Тук е мястото да отбележа, че техническата документация на модела и всичката друга необходима информация е качена от колегите от ЦКЗ на страницата eufunds.bg .
Съвсем накратко ще спомена какво представлява моделът – основните цели, реализацията на модела, основни характеристики и най-накрая ще се спра на няколко от основните ефекти, които са оценени с него.
Какво представлява СИБИЛА. На практика това е абревиатура, която означава Simulation (model) of Bulgaria’s Investment in Long-term Advance или симулационен модел на българските инвестиции в дългосрочен растеж.
Моделът е базиран на възприетите практики в Европейската комисия. В страните – членки на Европейския съюз има няколко подхода, които се използват от два директората – DG Regio и Екофин. Базиран е на съвременната макроикономическа теория, изцяло адаптиран за спецификите на нашата икономика, позволява оценка на нетния ефект и на ниво Оперативна програма, процедури, комбинации от такива, което е новото в него. Към момента на разработване това е първият модел, който позволява такава детайлизация при оценка на ефектите.
Защо дългосрочен растеж. Защото в модела има ендогенен момент, който обяснява технологичното развитие въз основа на инвестициите в човешки капитал, научноизследователска дейност, иновационна дейност и внедряване на информационни и комуникационни технологии.
Основната цел на модела е да позволи оценка на нетното въздействие от фондовете върху икономиката на България като цяло на национално ниво. Възможни са и други приложения на модела.
На практика това не беше основна цел, но самият модел го позволява – оценка на някои икономически политики, независимо дали те са финансирани по линия на еврофондовете или с национални средства. Поради тази причина моделът беше приложен и за предварителна оценка на въздействието на политиките, предвидени в „България 2020”.
Резултатите изцяло са сравними с другите подобни модели – „Херминг”, „Уест” и т.н.
На практика моделът е разработен в рамките на проект по ОП „Техническа помощ”, изпълнен е от консорциума КОРИ CPN, CPNUI и академичният екип, който го е разработил, и е по подобие на практиките в другите страни.
Приключило е разработването миналата година. Както вече споменах, екипи от ЦКЗ го прилагат в оценките, които са необходими на регулярна и ежедневна работна база.
Основни характеристики.
Използваме всичко съвременно, до което е достигнала икономическата наука. Основното правило е било всяко едно уравнение, включено в модела, да даде разумно обяснение на процесите.
На практика моделът представлява система от уравнения, 170 на брой, част от тях са иконометрично оценени, част от тях са калибрирани, част от тях са тъждества от националните сметки.
Споменах, че има ендогенни характеристики, има и неокласически и кейнсиански, но не робува на дадена икономическа школа, а по-скоро е ориентиран към разумно обяснение на случващото се в България.
Както беше споменато, при подобен тип модели – симулационни, ние отговаряме на въпроси от типа: какво ще стане ако?
На практика сме моделирали развитието на икономиката и процесите в нея в рамките на няколко сектора. Базисният сценарий, който е разглеждан, е сценарий, при който няма никакво усвояване на средства по линията на еврофондовете. Алтернативният сценарий, който след малко ще представя, е сценарий, при който ние усвояваме всички фондове по настоящия програмен период, като разликата между двата сценария ни дава нетното въздействие.
Съвсем накратко за въздействието върху брутния вътрешен продукт. На практика виждате на първата графика брутния вътрешен продукт по постоянни цени за 2005 г., а долу на стълбчестата диаграма виждаме нетния ефект, който се оценява към 2015 г. При усвояването на фондовете се очаква да имаме реален брутен вътрешен продукт с 9,3 процента по-висок, отколкото бихме имали без еврофондовете.
На практика какво се е случило през последната година – 2011, за която имаме информация. Растежът на брутния вътрешен продукт на България нараства с 1,7 процента на верижна база, като ефектът, който моделът показва, е че за 2011 г. ефектът е 1,5 процента по-висок реален брутен вътрешен продукт, отколкото би бил без фондовете. А за 2012 г. – 2,9 процента по-висок реален брутен вътрешен продукт. Което означава, че на практика за последните години без тези средства икономическите постижения на страната, измервани чрез реален брутен вътрешен продукт, биха били значително по-ниски.
По отношение въздействието върху заетостта. Отново наблюдаваме положителен ефект при усвояване на фондовете. Към 2013 г. ефектът е 6,2 процента по-висока заетост. Защо след това ефектът спада – ще го видите на долните две графики. Защото в
модела при симулацията не са предвидени средствата от новия програмен период, които, надявам се, да стартират като усвояване. Тук просто не са отразени. А в периода 2013 – 2015 г. има намаляване на притока по линия на еврофондовете.
Какво се случва през последната година.
Заетостта намалява през 2011 г. средно с около 103 хил. души. Коефициентът на безработица е 11,2 процента. На практика моделът показва, че нетното въздействие върху заетостта е било следното:
За 2011 г- 2,6 процента повече заети, 1,7 процента по-нисък коефициент на безработица;
За 2012 г. – 3,4 процента повече заети, 10,9 процента по-нисък коефициент на безработица.
Това означава, че въпреки влошаването на състоянието на пазара на труда без тези средства съвсем разумно е да очакваме да сме имали много по-лошо положение на пазара на труда.
По отношение въздействието на доходите. Отбелязвам – това са номинални доходи, средна годишна работна заплата. Очакваният нетен ефект от усвояването е 34,6 процента по-високи номинални доходи към края на 2015 г., като това е ефектът единствено и само по линия на еврофондовете. На практика има и други фактори, които влияят върху пазара на труда, доходите и средната годишна работна заплата. Те допълнително ще повлияят върху динамиката на доходите.
Само за информация. През 2012 г. средната месечна работна заплата в България нараства с 8,3 процента спрямо второто тримесечие на предходната година.
Оценката на СИБИЛА за ефекта върху доходите за 2011 г. е 2,3 процента, за 2012 г. е 5,6 процента. И въпреки че нивото на доходите у нас все още остава ниско и изходните позиции са много неблагоприятни, самата динамика на доходите не е кой знае колко значима. Все пак голяма част от нея се дължи по линия на еврофондовете.
Тук е мястото да отбележим, че политиката спрямо доходите е много ограничена в ситуацията на пазарна икономика и свободен пазар на труда. Но в крайна сметка едно интензивно усвояване на еврофондовете ще окаже натиск върху цялата икономика и върху целия пазар и ще повлияе положително върху повишаването на доходите в страната.
Това беше съвсем накратко. Благодаря ви за вниманието.

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря за изчерпателното представяне по трите теми, които зададохме предварително. Колеги, заповядайте сега за коментари и въпроси.
Пропуснах да приветствам г-н Колев, който е сред нас, – председател на Съвета за обществени консултации и заместник-председател на Българската стопанска камара.
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, господин заместник-министър, колеги! Аз ще започна отзад напред - по представения инструмент СИБИЛА.
Аз си мисля, че не са изненада вашите резултати. Но позволете ми в дух на делова критичност да кажа, че едва ли е изненада, че ако вложим допълнителни средства, ще има по-голяма заетост и ще има по-голям брутен продукт. Би било фрапантно, ако е обратното.
Аз смятам, че важното е – и това вече други колеги от комисията непрекъснато говорят месеци и години наред – да видим какъв е ефектът от това нещо. А ефектът според мене се мери с други показатели.
Между другото мисля, че миналата година през лятото Вие, господин Дончев, бяхте заедно с господин Плевнелиев, когато коментирахме въобще кой е онзи единствен стратегически показател, върху който се фокусираме. Тогава аз ви предложих и после бях доволен, че го чух в изказването на господин Плевнелиев вече в качеството му на президент, че примерно това може да бъде паритетът на покупателна способност, който е ключов индикатор, който събира в себе си много влияния.
Второто нещо е производителността на труда, която би ни показала дали инвестициите в иновации, в образование, тяхното разпределение имат някакъв последващ ефект. И аз бих бил доволен, ако можем да съсредоточим нашите усилия в тази посока.
Направих си труда и погледнах какво се е случило примерно с паритета на покупателна способност в няколко държави, по-новите, които са влезли. България общо взето от 2008 г. насам не е мръднала и поддържа – 44 – 45 процента. Разбира се, това е относителен показател, защото другите мърдат през това време. Но ние не мърдаме. За разлика от това обаче примерно Латвия и Литва имат покачване с 13, с 8 процента ; Полша има покачване с 14 процента. Тоест ето едно добро сравнение, което ние като национална амбиция да се опитаме да поставим в меренето на резултата от тези въздействия.
Още повече има едно друго нещо, което ме притеснява, сравнявайки паритета на покупателната способност в България, вътрешно регионален, на шестте района. Тя показва една много тревожна тенденция. Каква е тя?
За период от приблизително 10 години, тоест периодът, в който са активните мерки за регионално развитие, чиято основна цел обикновено е да намалим различията, ние сме увеличили драстично тези различия. София е скочила с 40 процента, а всички останали райони са скочили с между 4 и 10 процента. Разбира се, това не е само въздействие на европейските фондове, това има и други фундаментални фактори, но то показва, че ние имаме сериозен проблем.
Аз благодаря за подробната информация за това как се борим на терена на Европейския съюз за следващия период за финансиране. Но по-същественият въпрос не е колко пари ще можем да получим, а как точно ще ги концентрираме. Още повече, че в голяма степен около 70 процента те са вече фокусирани по тематичните цели. Обаче изкуството ни дори и фокусирани тематичните цели как ще ги употребим, е изключително важно. Според мене трябва да пренастроим и методът СИБИЛА да ни мери допълнителни елементи.
Аз не мисля, че най-лошото е това, че нямаме данни на ниво община. Националната статистика не събира данните на ниво община. Но дори на ниво област и региони е достатъчно въздействието, което би ни показало дали сме в правилната посока.
Аз смятам, че голямата полезност на европейските фондове е, че те извършват в момента мащабно заместване на националните фондове. Но те са крайно недостатъчни и много пъти сме си го казвали, за да решат проблема на държавата ни като мощен стимулант за развитието в бъдеще.
Така че аз искам да поставя само още един въпрос. Притеснен съм силно от информацията, която получавам, за бъдещото фокусиране на програмите. Ако оперативна програма „Регионално развитие” действително се концентрира върху 36 плюс незнайно още колко общини, но те няма да са много, и в същия момент оставим огромна част от общините само ориентирани към фонда за селските райони, то ние рискуваме тази тенденция, за която вече говорих, много силно да я задълбочим през настоящето десетилетие.
И аз смятам, че това не е разумната цел на България. Защото ние, губейки неизползвана територия поради отсъствието на хора, защото демографските процеси са изключително тежки, ето още един въпрос – за демографията, който според мене трябва да залегне в СИБИЛА, трябва да се опитаме именно този процес на договаряне за следващия планов период да бъде концентриран върху тези неща. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски. Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми гости! Аз имам кратички конкретни въпроси.
Първо, по изложението на господин Дончев по отношение на Многогодишната финансова рамка. Поне на мене не ми е много ясно като премахнем конкурентния подход, как ще се изработят и кой ще изработи критериите тогава за приоритизиране на бенефициентите, особено на общините, за ползватели на еврофондовете. Да не избягаме от една явна конкуренция към една скрита и не много ясна? Това ми е основно въпросът.
Второ, аз знам нашата позиция, също и Вашата, по-точно общата ни позиция, че данък добавена стойност трябва да бъде признат като допустим разход по програмите на фондовете за обща физическа рамка. Какви са шансовете? Какви са неофициално Вашите лични наблюдения по отношение на другите страни, как те реагират на това данък добавена стойност да бъде признат и на практика узаконен?
И последно, лично Вашата оценка: на този етап как виждате Вие тези 2,5 процента – ще ги достигнем ли в България, макар че ние казваме, че са малко, все пак тях ще ги постигнем ли?
По отношение на СИБИЛА. Аз не зная точно дали Вие или госпожата ще ми отговори на въпросите.
Има ли възможност, мисли ли се за развитие за тези пари, които се изразходват от фондовете за социалните и за образователните програми? Може ли моделът да отчита така наречените „меки мерки” и ефектът от тях? Защото специално там последващият ефект от изпълнението на различните проекти е изключително трудно да бъде оценен. Дори планирането и прогнозирането какво да се залага по някой път съдържа кратки ефекти, които след това се оказва, че са без никакъв последващ резултат.
Второ, моделът може ли да диференцира, да анализира и да дава резултат, изключвайки дадени фондове, да дава резултат само как въздействат определени фондове и какви ефекти се получават от тях?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Госпожо Михайлова, заповядайте.
ИСКРА МИХЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, уважаеми дами и господа! Аз благодаря за подробната презентация, която беше може би най-конкретна в частта за СИБИЛА.
Да, аз съм човекът, който в продължение на месеци и години непрекъснато повтаря, че ние трябва да намерим ефекта. И като такъв човек искам да изкажа поздравления. Работи се по един модел, който следи ефекта. Само че типично за опозицията, никога не сме доволни докрай.
Ще ми простите, но ще ви кажа: от пълната липса на информация за ефекта изведнъж скочихме на ниво научен анализ, без да покрием елементарното ниво.
Тук са ни раздали една диплянка и аз благодаря и за нея, в която пише: „Оперативна програма „Регионално развитие” – 380 обновени училища, детски градини, социални и културни институции”. Не можем ли да напишем колко хора имат достъп до тези заведения, колко ученици се учат в тези училища? Това е ефектът.
Разбира се, когато можем да направим анализ за брутния вътрешен продукт, това е много добре. Но когато защитаваме позициите и когато търсим ефект на конкретна територия, ние трябва да боравим и с конкретни числа в такъв план.
Така че аз се надявам, че, работейки по системата, постепенно вие ще достигнете до оптимума на информацията, която би била достатъчно приемлива, достъпна, читаема и която би имала ефекта да популяризира постигнатите резултати от инвестирането на структурните фондове на Европейския съюз, кохезионния фонд и програмите със селските райони за рибарството. Но така или иначе благодаря, защото това определено е крачка в посока да изследваме ефекта.
Имам обаче няколко въпроса във връзка с Вашата презентация, господин министър, която ни запозна с дебатите по отношение на кохезионната политика и по-малко с направените крачки във връзка с Договора за партньорство на България за периода 2014 – 2020 г.
Първи въпрос. Известно е вече, че Европейската комисия изпрати своята позиция, с която започва преговорите с България по Договора за партньорство и оперативните програми. Искам да Ви попитам: приемате ли констатациите на тази позиция, особено в частта „Социално-икономически анализ”? съвпада ли социално-икономическият анализ, който подготвя българската страна, с анализа, представен в тази позиция? Съвпада ли анализът на регионалните различия с анализа, направен в тази позиция? Защото е изключително важно от каква точка ще тръгнем ние да договаряме следващия планов период и на практика Многогодишната финансова рамка.
Тук съм съгласна с колегата Михалевски, че почти няма значение дали ще бъдат 7,5 млрд. евро или 6 млрд 90 млн. евро или 6,5 млрд. евро. Има огромно значение за кои от тематичните цели в общата политика те ще бъдат насочени и дали те ще отговорят на основните предизвикателства на състоянието на страната и анализа на страната.
В тази връзка имам още един въпрос, който също беше маркиран частично от колегата Михалевски. В този междурегионален анализ на Европейската комисия категорично се казва, че от 264 общини в България 231 са селски; 81 процента от територията на страната и 40 процента от населението попадат в селските общини. Ще намери ли този анализ от решение в общото разпределение на средствата между отделните програми. И ако инвестициите в градско развитие предполагат концентрация върху градските райони, то ще се търси ли полицентристки модел на градското развитие, за да може да бъде покрита по-голяма част от територията на страната. тъй като не можем да си помислим, че ние ще получим такива пари за развитие на селските райони, съизмерими с процентното различие между селски и градски райони. Просто няма какво да си мечтаем, това е невъзможно. И ако ние искаме да имаме баланс с развитието на регионите, ние трябва да го направим тук, вътре в България,. Няма да го получим от Европейската комисия.
На какво ниво е готовността за координация между програмите за развитие на селските райони и регионалната оперативна програма, що се отнася до териториална демаркация, но и програмата за иновации и предприемачество, както ще се нарича в бъдеще, или конкурентоспособност, за да може тя да компенсира тези различия и да се насочи и към райони, в които има потенциал, но които няма да бъдат директно подкрепени поради факта, че те не са градски и ще трябва да получават подкрепа от програмата за развитие на селските райони.
Няма да Ви питам колко са парите за селските райони, защото точните цифри още са абстракция. Но балансът, може би съотношението би било от значение, като имаме предвид съотношението на районите в страната.
Пак във връзка с баланса и необходимостта да се намерят национални отговори на тези проблеми, свързани с националната специфика. Предвиждате ли на този етап, разглеждате ли вероятността за прилагането на интегрирани териториални инвестиции, за да могат да се координират инвестициите във връзка със спецификата на една територия? В състояние ли сме да определим тези територии и имаме ли готовност в нашия национален социално-икономически анализ? Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Михайлова.
Това, което аз бих искала да споделя, е, че тази година решихме да не правим 6-месечен отчет и това го споменахме още през месец юли при последното Ви изслушване, господин Дончев, преди ваканцията, защото искаме да изследваме оттук нататък ефекта, а не само статистиката относно усвояването на средствата.
В тази връзка последните изслушвания – господин Михалевски, към Вас се обръщам – бяха в края на май, юни и юли месец, тоест Вие разполагате с наличната информация и данни към тези месеци. Защото разбрах, че успоредно на нашето писмо, което сме пуснали като ръководство на комисията за данни до 15 октомври, за да може да имате, колеги, актуалната информация след ваканцията, Вие, господин Михалевски, сте пуснали искане за такава за месец юни с известна критика в началото на писмото.
Така че искам да уточня, че наистина работим активно и концентрацията ни оттук нататък ще бъде изцяло върху ефекта. Затова всъщност ще направим на 30 октомври заседание на Съвета за обществени консултации с господин Колев и голяма част от бенефициентите по програмите, за да може те да кажат през тяхната призма, през призмата на бенефициента как отчитат ефекта.
Така че подходът ни оттук нататък е по-скоро политиците да мълчим, за да слушаме ефекта, който споделят бенефициентите.
Така че до 15 октомври, колеги, вие ще имате от наша страна информацията по отделните оперативни програми за физическия напредък. На 30 октомври правим Съвета за обществени консултации и след това продължаваме пряко контакта с екипа на господин Дончев по темите, които и днес разискваме.
Това беше важно уточнение, което исках да направя. Заповядайте, господин Орешарски. ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател. Господин министър, колеги! Аз искам само да допълня някои от аспектите, за които говори Искра Михайлова, в контекста на измерване на ефектите.
Първо, поздравления за инициативата въобще да се направи модел за измерване на ефектите. Не е много лесна работа, особено в публичния сектор, при публичните разходи да се прави модел, въпреки съществуващите добри методологии за ползи, разноски, анализи и т.н. Когато обаче ги прилагаме на практика, винаги имаме известна условност.
На това гледам само като на едно добро начало. Трябва да се задълбочи анализът и да се стигне до истински показатели.
Брутният вътрешен продукт не е никакъв показател, защото всеки начинаещ макроикономист знае, че самите инвестиции са елемент от самия брутен вътрешен продукт. Тоест връзката е право пропорционална, с малко коефициенти, които измерват. Така че истинските ефекти трябва да ги търсим в конкурентоспособността и продуктивността на труда.
Не искам да кажа, че знам как се прави това, но знам какво бих искал да прочета като анализ от тази гледна точка. Тоест заслужава си да се работи оттук нататък. Защото ако го имахме, може би сега българското правителство щеше да има много по-силни позиции при преговорния процес, да отиде в Брюксел и да каже: ние имаме три проекта, например за повишаване на образователното равнище, направили сме съответни програми, набор от инструменти и мерки и искаме ние да ни дофинансирате, да ни подпомогнете във финансирането на тези национални мерки. Ние това не можем да го направим сега по много причини, но не на последно място и поради това, че не можем да си мерим ефектите вътре от усвояването на средствата.
От тази гледна точка аз някога бях чел един анализ на Комисията, разбира се, изготвен по-скоро за целите на Комисията, че най-голяма е възвръщаемостта на инвестициите в образование и тя превишава няколко пъти ефективността от инвестициите във физическата инфраструктура. Анализът беше поръчан на DG Regio. Опитваха се, разбира се, тогава да ни убедят да заделим повече средства за образование, иновации и
Ние, разбира се, на този първи етап бяхме на принципа: Колкото повече, толкова повече, дайте да вземем парите, да не мислим толкова за структурата. Но мисля, че този подход трябва вече да го позабравим и да започнем да гледаме и на структурата, защото имаме пред себе си примера на Португалия. Предполагам, че всички знаете Португалския синдром – прилична физическа инфраструктура и толкова. И все същата бедност, и все същата емиграция към баровете в Мюнхен и в Брюксел и миене на чинии, въпреки добрата физическа инфраструктура.
Искам да поставя един въпрос. Господин министър, Вие цитирахте една полска министърка, разбира се, експертка, която е казала: Каква Европа повече, като има по-малко пари. Каква е нашата позиция – на българското правителство: ще се присъединим ли към този призив или нещо друго ще добавим?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Орешарски. Господин Дончев, заповядайте.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, във всички курсове, където обучават начинаещи политици да говорят пред медии, забраняват репликата: Благодаря ви за въпроса. Аз обаче, тъй като не съм карал такива курсове, ще ви кажа, че ви благодаря за въпросите. Рядко се случва човек да има възможност на такова ниво – и политическо, и експертно, да води подобен разговор. Между впрочем, нищо мръсно няма в думата „политическо”. Дай боже да има повече истински политически разговори, тоест за политики, а не политикански. От това ще имат полза всички.
Аз, господин Орешарски, съм достатъчно самолюбив и обичам да пиша текстове, сам да си измислям думите. Но признавам си, от тази реплика – по-добро планиране на настоящия етап, не можах да измисля. Така че сме се разбрали с министър Биенковска да ми я заеме и да я ползвам. Аз й дадох на заем една друга моя реплика, тя влезе в оборот вече, че кохезионната политика няма абсолютно никаква връзка с благотворителността, защото представянето й по този начин има изключително лошо въздействие, особено върху нетните донори.
Сега нека все пак да се опитам да отговоря на въпросите, не обезателно по реда, по който бяха зададени, а по определен асоциативен ред.
Първо, таванът 2,5 процента брутен вътрешен продукт не е нещо, което трябва да достигнем. Това е абсолютният таван на финансиране, което може да получи съответната държава. Как се изчислява таванът? – На база на прогнозите, които правят колегите в Министерството на финансите за брутен вътрешен продукт за програмния период. Тези 2,5 процента се изчисляват, акумулират се и това е крайната сума, която може да се получи, това е таванът. Теоретично в момента, както се преговаря по регламентите, една страна би могла да получи по-малко. Таванът е най-многото, което би могла да получи.
Първо, ние не сме съгласни, не ни харесва подобен таван, което е обяснимо. И такава е официалната позиция. Трудна е тази битка, не искам да използвам военни термини, предвид инициативата от другата страна за ограничаване на бюджета. Но това е абсолютният таван, над който не може да има финансиране.
Какви са позициите на отделните държави по отношение на данъка добавена стойност? Различни, най-вече са свързани с простата консумативна логика кой дава и кой получава. В крайна сметка да не забравяме, че финансирането на данък добавена стойност е един изключително деликатен въпрос. Колегите от Европейския съюз искат да финансират структурни мерки, а не чрез финансиране на данък добавена стойност опосредствено да рефинансират бюджета.
Разбира се, тук има редица нюанси. В същото време не може категории бенефициенти да се поставят в една неблагоприятна ситуация да покриват сами разходите за данък добавена стойност, когато той е невъзстановим. Сложен въпрос, между впрочем, сигурно свързан и с ремонт на данъчните системи. Не бих искал да го коментирам на импровизация. Ще видим какво ще има на финалния вариант на регламента. При всички случаи ще скроим така националната система, за да няма някакви сериозни проблеми.
Въпросите за СИБИЛА ще се опитам да ги групирам, за да мога да не ги разпилявам по отделните отговори.
Въпросът за демаркацията беше повдигнат от господин Михалевски и от госпожа Михайлова. Няколко пъти с вас сме коментирали въпроса за демаркацията. Бързам да ви уверя, че притеснението, което беше изразявано и предишни пъти, и този път, е дали няма да се получи префокусиране в големите градове за сметка на малките – първо притеснение.
И второ притеснение - има ли опасност от преголяма концентрация в столичния град за сметка на останалите. Не, нямам подобни притеснения.
На първо място, концентрацията на оперативна програма „Регионално развитие” е върху 57 общини. Това са последните данни, които обсъждахме в петък и в събота. Половината Министерски съвет бяхме на дълга оперативка точно по повод на следващия програмен период. Демаркацията между Програмата за развитие на селските райони и оперативна програма „Околна среда”, която се коментира към момента, е под 10 – над 10. Тя не следва обезателно и на 100 процента 57-те ообщини, които са бенефициенти по оперативна програма „Регионално развитие”. Там критерият е доста по-ясен.
Разбира се, по отношение на предефинираните проекти – една тема, която ще коментирам след малко, това, което имаме като интегрирани планове за градско възстановяване и развитие, то се ползва от останалите финансови инструменти. Това е изключително важно и това в някаква степен успокоява по отношение на баланса общини, които са бенефициенти по Програмата за развитие на селските райони и по структурните инструменти.
Демаркацията, която ще се поддържа от бъдещата оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и бъдещата оперативна програма „Конкурентоспособност” или „Иновации и предприемачество” – тук има още неща, които трябва да се уточняват – ще бъде изцяло функционална, а не териториална, тоест по тип инвестиции.
Категории предприятия могат да бъдат финансирани от програмата, няма значение къде се намират. Те могат да се намират и в абсолютно селска община, отговаряща на всички показатели да бъде селска. Същото е и с инвестициите от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. А там между впрочем би било най-опасно, ако се поддържа твърда териториална демаркация, каквито елементи имаме към момента.
Ако се поддържа твърда териториална демаркация и средства от Програмата за развитие на човешките ресурси отива в големите градове, това би означавало, че основна част от социалните услуги се предоставят в големите градове, което е абсолютно противопоставено на една друга политика – за така наречените услуги, базирани в Общността.
Така че функционалната демаркация по тип инвестиции специално по отношение на тези два инструмента според мене е най-доброто, просто и неконфликтно решение. Това допълнително инвестира в едно по-справедливо разпределение на средствата между градски и селски – относително да ги наречем – общини.
Изключително добър е въпросът по отношение на интегрираните териториални инвестиции, уредени в чл. 99 от общия проекторегламент. Какво представляват интегрираните териториални инвестиции? Това е възможност от няколко финансови инструмента, от различни фондове в ясно фокусирано географски място, да бъдат планирани и да бъдат в интегриран режим осъществени подобни инвестиции.
Между впрочем, в събота сутринта водихме дълъг, бих казал, изключително ангажиран, да не използвам друга дума, разговор по въпроса са ли необходими интегрирани териториални инвестиции и ако са необходими, по какъв начин могат да бъдат регулирани. Лично моята позиция – моля да се отбележи, че по това все още не е взето решение – е, че ние трябва да опитаме с интегрирани териториални инвестиции. По изключение не ми достига смелост да твърдя, че трябва да опитаме, да кажем, на по-широки територии, за цялата територия на страната.
Чувствителните зони от гледна точка на регионалистиката тук са две. Едната зона – тук малко е узаконяване на лицемерието, защото така или иначе в столицата инвестициите се планират по единия начин и там, узаконявайки това, което се случва, би трябвало да имаме интегрирани териториални инвестиции. Това не е толкова интересното и на това не държа толкова.
Това, което аз считам, че трябва да бъде приоритет, е Северозападна България. Там един от вариантите да бъдат инвестирани не само повече средства и в правилната посока са интегрираните териториални инвестиции. (Неразбираема реплика на Искра Михайлова извън микрофона)
Би могло, но това е определена девалвация на модела. Все пак има в чл. 99 нюанси, включително делегиране на определена институция, която да управлява интегрираните териториални инвестиции. По отношение и на двата случая аз съм скептичен, че трябва да бъде определена такава институция. За мене ще бъде задоволително нуждите, които в максимална степен излизат от анализите, да бъдат предвидени за финансиране, без значение какъв ще бъде източникът за финансиране.
Между впрочем интегрираните териториални инвестиции позволяват кръстосано финансиране от абсолютно всички финансови инструменти – кохезионен фонд, оперативни програми, Програма за развитие на селските райони, Рибарска програма. И никъде няма ограничение какъв е географският обхват, дали се работи на над 3, над 2 или дори на по-малки инвестиции. Дебатът по темата продължава. Моля да отбележите, че споделих само личната си позиция.
Анализът, за който коментирате – предполагам, че става дума за специфичните за страната препоръки или Country Specific Recommendations.
Има два начина. Единият е да ви отговоря, както си говорим в рамките на комисията, с всички изисквания, свързани с водене на протокола. Ако трябва да ви отговоря по такъв начин, ще ви кажа, че аз официално такава позиция не съм получавал и по тази причина не мога да я коментирам. Действително по отношение на Country Specific Recommendations имаше изготвена августовска версия на документа и в момента по една или по друга причина няма да влизаме в детайли. По отношение на всички държави членки се изготвя втора версия, която трябва да е на разположение за коментари от моя и от наша страна примерно не по-рано от 15 октомври.
При цялото ми уважение към институционалния ред отговорът ми трябва да бъде, че аз подобен документ по официален път не съм получавал, така че не мога да го коментирам. Ако пием с Вас кафе, бих могъл да разкажа и нещо друго.
Дано не изпускам нещо важно. Мисля, че останалата част от въпросите, които следва да бъдат коментирани, са свързани със СИБИЛА.
Господин Михалевски излезе. Знам, че в последно време той има особена слабост към индикатор като паритета на покупателната способност. Ако сравнявате паритета на покупателната способност между 2004 и 2011 г., той ще повишава – от 35 към 2004 г. миналата година е 45. Единствено можем да изразим съжаление, че не се увеличава с по-големи темпове. Както и брутният вътрешен продукт на глава от населението спрямо примерно средноевропейския.
Съвсем друг въпрос е дали един подобен чисто икономически показател отразява всички нужди, които има, включително и такива, свързани с мерене на ефекта. Категорично не. Нито паритетът на покупателната способност, нито брутният вътрешен продукт на глава от населението, дори да групираме още няколко подобни макроикономически индикатори.
Между впрочем имаше идея в самото начало на преговорите да не се ползва GDP, а да се ползва GMI. В последния момент се реши да е GDP. Специално за тавана наистина ми беше трудно да разбере на какво беше базирана подобна идея. В момента се ползва GDP. Но това е само по отношение на тавана.
В съвременната икономическа и социална наука се коментират и други индикатори, делегирани такива, които отразяват в по-големи нюанси, примерно и благосъстоянието, и темповете за развитие на една държава, включително и качеството на живот. Лично аз съм скептичен по отношение на това, че цялото развитие можем да го сведем само до един единствен индикатор в неговото многообразие, точно по същия начин, както не можем да си позволим монотипни примерно секторни инвестиции. Винаги трябва да се движим в рамките на политическия микс, брилянтната комбинация между различни видове инвестиции като добрата формула за растеж.
Боя се, че се получи известна доза неразбиране какво точно е СИБИЛА. Моля да ми простите. Само от уважение към уважаваната комисия не предоставихме примерно едни по-разширени данни. Ние разполагаме с такива. Най-малко СИБИЛА следи не само ръста на брутния вътрешен продукт, а десетки други показатели. Моля, ако някой от членовете на комисията има интерес към някой от показателите, да ме информира и ще получи разрез в измеренията, които интересуват въпросния народен представител или пък комисията в нейната цялост.
Нека да отбележа – това, което видяхте, бяха най-огрубени данни, свързани с всичките оперативни програми. Ние имаме анализ по финансови инструменти. Имаме анализ, също така можем да направим такъв, свързан със стопроцентово усвояване – любимата ми сума – 50-30-процентова, всякакви модални варианти. Дори можем да си позволим да проиграваме и неслучилото се.
Имам предвид, че една от целите на СИБИЛА е не само за целите на стратегическата отчетност, а да може да проиграваме различни сценарии за бъдещето. Точно така правим и точно така ще правим – различни вариации на различните типове инвестиции като конкретна стойност, ще можем да виждаме различни сценарии и различен ефект, който имат въпросните видове инвестиции.
Дали можем да разграничаваме отделните видове инвестиции? – Категорично да.
За съжаление все още не сме в състояние, основно го отдаваме на относително ниските стойности, от които тръгваме, да отговорим на най-хубавия, най-фундаментален въпрос, на който между впрочем аз не намерих досега един качествен, зрял анализ – кой тип инвестиции, какви средносрочни и дългосрочни ползи носи, дали тези в инфраструктура, дали тези в тежка инфраструктура или тези в образование. Подобен зрял, достатъчно подкрепен от емпирични факти анализ аз към момента не намерих. Има различни опити, но пряк отговор на въпроса дали едно евро, инвестирано в асфалт, носи по-малко или повече ползи от едно евро, инвестирано в професионално обучение. Аз се боя, че сме в режим на оскъдица на европейско ниво.
Само един коментар по отношение на това, което каза господин Орешарски, за разликите между Португалия и Испания. Да, факт е. Благодарение на средствата от кохезионната политика тези страни успяха да подобрят значително публичната инфраструктура. Факт е, че това невинаги се оказа достатъчен фактор за дълготрайното им устойчиво развитие.
Между впрочем няма как да не отбележа – една държава, известна с отличните си политики за развитие със специален акцент върху образование и иновации е Ирландия, която по отношение на дълговите кризи не се намира в кой знае по-добра ситуация.
Не го казвам като контрапункт. Аз вярвам в качествения микс от политики. Макар че правилно беше отбелязано, че страната има относителни степени на свобода по отношение на разпределението на типовете разходи. С изискванията за тематична концентрация тя е още по-конкретна, там имаме конкретни заявки като дялове от финансирането. Наистина тази свобода е ограничена.
За допълнение ще помоля госпожа Ралица Ганева.
РАЛИЦА ГАНЕВА: Благодаря. Съвсем технически допълнения. Поради малкото време, с което разполагахте, подадох някоя информация прекалено кодирана.
Споменах 170 уравнения. Това веднага на езика на тези, които моделират, и на езика на математиците означава 170 показателя, с които следим какви са ефектите, включително производителност на труда, показатели за конкурентоспособност. Просто е въпрос на представяне. Избрахме тези четири, които ви представихме.
По отношение възможност да се проследят ефекти от „меки мерки”. Да, възможно е. За да стигнем до този модел, три пъти сме прегледали информацията за всеки един проект в ИСУН, какво е финансирал, какво е генерирал, какво се е създало в неговите рамки. Така че разграничаваме абсолютно всички видове инвестиции.
По отношение на въпроса дали може да оценяваме ефекти от определени фондове. Отговорът е: да, не само от определени фондове, от един проект, от една процедура, от комбинация на такива, каквито си искаме, за да проиграваме и видим какво се случва.
А по отношение на големия въпрос, който е на практика проблем на тези, които правят политически избор, какво да са инвестициите, бих искала да уточня, че в икономиката макроикономическата производствена функция зависи от всякакви фактори. Инвестирайки само в един, това не означава, че ще доведем икономиката до по-голямо производство.
Да си представим, че правим палачинки с брашно, яйца и мляко. Ако увеличим само млякото, ще се провали изобщо производството на палачинки. Много грубо се изразих. Аз съм от академичния сектор. Като цяло личното ми мнение е, че е чудесно да има инвестиции в образование и наука.
Мисля, че покрих абсолютно всички теми технически по отношение на модела СИБИЛА. Благодаря ви.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ако позволите да направя едно допълнение или по-скоро уточнение към това, което казах и специално по отношение на поканата за кафе на госпожа Михайлова. Притеснявам се да не стане объркване. Защото имаме два документа – Country Specific Recommendations и Position Paper. Аз се притесних, че няколко пъти коментирах едното, а имах предвид другото. Не знам дали с Вас е така. Но при всички случай, ако пием кафе, ще се разберем.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви. Аз ще помоля, ако може да ни предоставите информацията за действие на 170-те показателя, а на колегите според техния интерес допълнително ще им я предоставим.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Огромна част от тази информация е достъпна в една дълга, тежка за четене презентация. Но каквото друго е необходимо, съобразно интересите ви, ще ви бъде предоставено.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Ще разчитаме и на парламентарния секретар.
Благодарим ви за изчерпателните отговори и приятен следобед ви желаем. Оставаме в контакт, за да можем наистина да продължаваме все така ползотворно работата си.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-02-29/25.09.2012 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМАТА ЗА ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО НА РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМАТА ЗА ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО БЪЛГАРИЯ – СЪРБИЯ ПО ИНСТРУМЕНТА ЗА ПРЕДПРИСЪЕДИНИТЕЛНАТА ПОМОЩ № CCI: 2007СВ16IРО006 И НА ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕТО МУ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка присъстват:
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството
Николай Нанков – заместник-министър
Маргарита Джоганова – старши експерт в Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество”.
Само накратко да кажа, че това е всъщност последният от меморандумите за разбирателство по програмите за трансгранично сътрудничество, който остава да бъде ратифициран, за да се осигури нормалното изпълнение на програмата. Ние сме обещали на министър Павлова още при последното й изслушване в рамките на комисията, че ще имаме ангажимента от страна на ресорната ни комисия колкото може да спомагаме за процеса за повече усвояване и, разбира се, за преодоляването на двустранните по някой път забавяния във връзка с проблемите за трансгранично сътрудничество. Радвам се, че вече има и от страна на Министерството на външните работи проявен интерес, за да може постепенно да намалим рисковете от загуба на средства по тези програми, за да може да имаме мотивация за следващия програмен период. Заповядайте, министър Нанков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо Панайотова, дами и господа народни представители! След толкова интересните теми, които дебатирахме по първа точка, ще бъда съвършено кратък, тъй като материята е по-скоро не толкова скучна, но това, което трябва да направим, е едно конституционно регламентирано задължение, особено от една процедура по приемането на вече одобрения и вече подписан Меморандум за разбирателство в съответствие с Конституцията, който вменява задължението и дава правото на законодателния орган да одобри, да приеме нарочен закон, с който да бъде обнародван съответният меморандум. Пак казвам, това не е задължителна процедура от гледна точка на исканията, които има от Европейската комисия. Това е конституционно регламентирана процедура, която ние трябва да инициираме.
Госпожа Панайотова беше права. Това е последният от трите меморандума за разбирателство. Тези с Република Турция и с бившата югославска република Македония вече бяха обнародвани. Може би това е една от причините Меморандумът със Сърбия да е с няколко месечно закъснение спрямо другите две програми, които изброих, в които ние специално от българска страна сме управляващ орган – Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Европейската комисия измени свое решение по искане на Сръбската страна. Затова казвам, че програмата е уникална в това отношение, тъй като Сръбската страна пожела и след одобряване от Европейската комисия съответно пристъпи към процедиране осигуряването на националното съфинансиране не от държавния бюджет на Република Сърбия, а от съответните бенефициенти от сръбска страна, като съфинансиране от тяхна страна проект по проект.
Още през 2011 г. ние имахме добър контакт с нашето и с тяхното Министерство на външните работи, за да процедираме с тях как именно да постъпим – дали да одобрим първоначално меморандума и да го обнародваме или респективно да изготвим и протокол към него, последващ това, за което споменах. Това е с решение на Европейската комисия. Външните министерства ни препоръчаха да постъпим по този начин, а именно с един общ законопроект да ратифицираме и Меморандума, и Протокола. Затова в момента на вниманието на комисията е именно законопроект за ратифициране на двата документа – Меморандум и Протокол към него.
Само да вметна, Протоколът към Меморандума за разбирателство беше ратифициран през м. юли тази година .
В общи линии това е, което имам да кажа. Госпожа Панайотова спомена, че Меморандумът за разбирателство между двете правителства наистина дава една реална основа и ни регламентира – както Република България, така и Република Сърбия като равноправни партньори.
Може би е редно да спомена, че останалите промени, които са направени и предложени с Протокола към Меморандума, са свързани с оптимизиране на работните процедури и по-ефективното изпълнение съответно на така наречените проекти. Благодаря ви за вниманието. Ако имате въпроси, аз съм на разположение.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Нанков. Наистина от българска страна се движим както трябва. Остава и съседите да се активизират, за да може да се усвоят средствата. Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз имам няколко въпроса. Ясно е, че това, което правим, е необходимо. Но всъщност въпросите ми са свързани с отчета на госпожа Павлова на 9 май, която ни беше представила развитието по трите програми. Там стана ясно,че има значително забавяне в усвояването на програмите и евентуална заплаха от загубата на 11 млн. евро.
Искам да Ви попитам дали тези процедури, предвидени в Меморандума, ще помогнат да бъде минимизирана опасността от загуби. Имам усещането за някаква неравнопоставеност, да я нарека в кавички, между България и Сърбия. Защото в Меморандума се говори, че България би могла да съфинансира по-голяма част от предвидените 15 процента. Това как ще рикошира върху националния бюджет? И бихте ли казали каква част от тях ще бъдат съфинансирани от бюджета?
Следващият ми въпрос е свързан конкретно с програмата „България – Сърбия”. Тя е една от най-добре работещите от трите в ПГС-то. Но въпреки всичко и там има опасност от загуба на около 1 млн. евро.
Предвидено е усвояване на 4,7 млн. евро, а всъщност до момента има подадени проекти, които биха реализирали твърде малък ресурс – около 300 хил. евро. Какво мислите да правите в това отношение, за да бъдат договорени много по-голяма част от предвидените средства?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо Хубенова. Колеги, имате ли въпроси? – Няма.
Заповядайте за отговор, господин Нанков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Хубенова!
На първия въпрос. Да, в Меморандума са предвидени процедури, които спазваме понастоящем, които съответстват на процедурите – отново казвам – по останалите две, по които България е управляващ орган. Това са по-точно програмите „Външни граници”.
Логичният въпрос, който задавате, е за това има ли вероятност България да участва с по-голям ресурс, с по-голям дял на финансиране от нашите партньори от Република Сърбия. Веднага обяснявам защо. Понастоящем – може би ще отговоря на въпроса Ви за тази неравнопоставеност, която може би се набива на очи – има такава и тя е в трите програми, които ние наричаме „Външни граници”: „България – Сърбия”, „България – Македония” и „България – Турция”. Неравнопоставеността е за сметка на българските партньори.
Специално в програмата „България – Сърбия” от целия бюджет към момента на договаряне – и ще кажа след малко за тези проекти, които са в процес на договаряне – по груби сметки 60 процента от публичния ресурс на програмата, ресурса по ИПА, инструментът за предприсъединителна помощ е ресурсът, който ще получат българските партньори.
В тази връзка да, нормално е на ниво програма за сътрудничества искането на Европейската комисия да има 15 процента национално съфинансиране. На ниво проект естествено, че националното съфинансиране ще бъде отново 15 процента за конкретните партньори. Но когато българският партньор има по-голям бюджет от сръбския партньор, респективно съфинансирането от наша страна ще бъде по-голямо.
Минавам и към другия въпрос – възможността да загубим средства и по програмата „България – Сърбия”, и по останалите програми. Вашата оценка не мога да споделя сто процента, че програмата „България – Сърбия” е най-добрата и върви с най-бързи темпове от трите програми. Пак казвам, тя е най-изостаналата. И ще кажа защо е най-изостаналата.
Вие имахте предвид предполагам правилото M + 3, при което на годишна база ние като правителство трябва да сертифицираме като управляващ орган определен размер финансови средства, които за тази година по програмата са над 4 млн. 600 хил. евро. Миналата година специално по програмата „България – Сърбия” възстановяването на средствата към Европейската комисия беше най-голямо – над 1 млн. евро.
Много са обективните причини. Факт ,е че програмите стартираха - ще направим сметки с колко години закъснение, след като през 2011 г. бяха обявени първите покани за набиране на проектни предложения. Пак повтарям, през 2011 г.
В тази връзка пак казвам, през настоящата година нашата цел е не просто да минимизираме риска, не просто да минимизираме размера на средствата, които няма да бъдат признати на страната ни, пак казвам, във връзка с правилото М + 3, и ще трябва да бъдат върнати на Европейската комисия, а наистина да успеем да усвоим всичките разписани 4 млн. и 700 хил. евро.
Към момента имаме верифицирани – мога да ви дам точна справка и ще кажа какво предстои оттук нататък – по програмата „България – Сърбия”, пак казвам, програмата с най-голямо закъснение и в сертифицирането на средства, по груби сметки малко над 2 млн. евро, сертифицирани на годишна база. Имаме сертифицирани разходи на годишна база, пак казвам, за 2012 г., като съответно имаме 2 млн. 235 хил. евро, като до края на годината остават средствата от почти 2 млн. 500 хил. евро.
В момента сме подготвили трети сертификат към сертифициращия орган. И в началото на м. ноември предстои да се внесе за одобрение и четвъртият, последен за тази година сертификат.
От анализите, които направихме, от съответните доклади, които изискваме от нашите бенефициенти по програмата, виждаме, че към момента те извършват дейности, особено по компонента „Инвестиционни проекти” по първата покана. От месец август насам сертификатите са със значително по-голяма стойност от тези в началото на годината, исканията за плащане, съответно и исканията за сертификация. Така че съм убеден, оптимист съм, че в началото на ноември ще успеем с последния сертификат, който подготвяме, да покрием сумата от 4 млн. 700 хил. евро за настоящата година, което имаме като ангажимент.
Относно реалното изпълнение на програмата. Може би това идва и във връзка със справката, която повечето от вас я направиха от брошурата, която министър Дончев и неговият екип представи. Само ще кажа, че тя не е актуална към днешна дата, тъй като по останалите програми – „България – Македония” и „България – Турция” вече имаме сключени договори и по втората покана за набиране на проектни предложения. Това са договори, които покриват бюджетите на финансовата 2010, 2011 и 2012 г. Като и по двете програми – „Българи – Турция” и „България – Македония” беше взето решение бюджетите за 2013 г. да не бъдат алокирани към проекти, както ги наричаме „под черта”, одобрени от Комитета, а да бъдат използвани за процедирането на трета покана за набирането на проектни предложения от стратегически характер.
На 14 септември тази година в Белоградчик проведохме съвместно заседание на Комитет за наблюдение по програмата „България – Сърбия”, на което бяха одобрени за финансиране над 70 проектни предложения по двете приоритетни оси – Приоритетна ос 1 и Приоритетна ос 2, като на Комитета за наблюдение - компетентният орган, който може да вземе такова решение – беше взето решението за алокиране на всичките средства до края на програмния период от финансовата 2010, 2011 и 2012 г. плюс 2013 г., с които да бъдат финансирани всички проекти, получили одобрение и необходимия брой точки по втората покана за набиране на проектни предложения.
Това беше нашето становище като страна партньор. А като управляващ орган, тъй като отново казвам, програмата „България – Сърбия” се движи с няколко месеца закъснение спрямо останалите две, едно евентуално процедиране на трета покана би ни изправило пред обективна невъзможност да усвоим бюджета за 2013 г. Благодаря ви.


МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Нанков. С това приключихме дневния ред. Само трябва да преминем към гласуване
Гласуваме законопроект № 202-02-29 от 25 септември 2012 година.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Пожелавам приятен следобед на всички. Закривам заседанието на комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:



(Моника Панайотова)