П Р О Т О К О Л
№ 111

На 10 октомври 2012 г. г., сряда от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на приоритетите на предстоящия Съвет по Общи въпроси на Европейския съюз.
2. Разни.
На заседанието присъства Николай Младенов – министър на външните работи, Кристина Хитрова – директор на Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз”, Администрация на МС.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Имаме наличния кворум, така че можем да започнем днешното заседание.
Първо, бих искала да приветствам господин Георги Божинов, който оттук нататък ще бъде част от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и да му пожелая от името на всички „Добре дошъл”.
Второ, искам да ви предложа дневния ред, с който вярвам, че всички ще се съгласим. Той е:
1. Обсъждане на приоритетите на предстоящия Съвет по Общи въпроси на Европейския съюз.
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, нека да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Имаме удоволствие да се представят предстоящите позиции и акценти, които господин Младенов е подготвил за днешното заседание.
На заседанието присъстват: От Министерството на външните работи - Николай Младенов – министър; Румен Александров – директор на Дирекция „Политики и институции на Европейския съюз”
От Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз”, Администрация на МС:
Кристина Хитрова – директор
Имаме удоволствие с госпожа Хитрова да продължим добрата практика за прекия контакт и синхронизиране на позициите.
Заедно с нея са:
Камелия Тодорова - държавен експерт, И Мария Петрова – младши експерт.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
През следващите месеци предстои не за първи път, а за пореден път, бих казал, доста ключово време в Европейския съюз, имайки предвид, че наближаваме бързо и упорито към дискусията по Многогодишната финансова рамка, която реално се очаква да бъде дискутирана на ниво министър-председатели и държавни ръководители през ноември месец на извънреден Европейски съвет.
В момента се намираме в последните дни на подготовката на редовния Европейски съвет, на който основната дискусия ще бъде по предложенията за икономически и паричен съюз. Разбира се, ще бъдат обсъдени всички въпроси, свързани с банковия съюз. Неминуемо ще бъде дискутирана, макар и в кулоарите, Многогодишната финансова рамка.
В понеделник следващата седмица в Люксембург заседава Съветът по Общи въпроси, на който ще бъде подготвено заседанието на следващия Европейски съвет. Затова аз искам да представя пред комисията някои от вижданията, които българската страна ще защитава в рамките на този съвет от предварителен характер.
Аз ще започна с Икономическия и паричен съюз. Дебатите в тази посока са изключително интензивни. Това е и основната тема на Европейския съвет на 18 и 19 октомври.
В рамките на дискусиите по Икономическия и паричен съюз бих искал да започна с едно кратко въведение – как тече дебатът към днешна дата.
Първо, имаме така наречения структуриран дебат на базата на доклада, който беше представен от четиримата председатели в рамките на месец юни. Структурираната дискусия по доклада на четиримата председатели тече в рамките на разговори между кабинетите на министър-председателите и съответно председателя на Европейския съюз и председателя на Европейската комисия. Обсъждат се и в многостранен формат в рамките на Съветите на Европейския съюз.
На второ място, имаме така наречените неформални предложения на 11 министри на външните работи от Групата за размисъл за бъдещето на Европа – това е групата, която стана известна като Групата на Вестервеле. Тази група представи своите виждания.
Аз бих предложил, ако искате, в един по-късен етап да направим отделно обсъждане на тези идеи, след като сега нормално във вторник следващата седмица те ще бъдат представени пред министрите на външните работи на Европейския съюз на отделна среща. Те не са част от структурираната дискусия, която започнаха реално европейските институции. Целта им е да представят някои общи виждания за бъдещето на Съюза, за реформи, които са необходими и да бъдат част от един по-широк дебат.
И на трето място, разбира се, има инициативи на отделни държави членки, които към днешна дата са започнали. Най-видимата инициатива в това отношение е инициативата на британското правителство, която се казва „Преглед на баланса на компетенциите в Европейския съюз”. Тя започва сега и ще приключи през 2014 г.
Това е едно голямо упражнение, неправено досега в историята, доста противоречиво, което цели да прегледа дали във всички документи на Европейския съюз не е нарушен балансът на компетенциите, прехвърлени към Брюксел и запазени за националните държави, както са определени в договорите.
В тази връзка, госпожо председател, бих предложил Вашата комисия през следващите седмици да покани британския посланик да представи инициативата на своето правителство, защото тя ще бъде доста шумна през следващите години до 2014 г. и ще предизвика сама по себе си дебати в Европа с много „за” и много „против”. Част от тези дебати вече видяхме в българското обществено пространство, имайки предвид грешната интерпретация на започналия от британското правителство преглед на ангажиментите, които Великобритания има в рамките на правосъдие и вътрешни работи към Европейския съюз.
Дебатът в България прозвуча като някаква предстояща заплаха за въвеждане на визи за българските граждани и за румънските граждани.
Искам да ви информирам, уважаеми членове на комисията, че вчера в Министерството на външните работи беше свикана временно управляващата британското посолство в София, за да опровергае официално тези тълкувания, които бяха направени в медиите. Няма промяна, няма искания на британското правителство за ревизия на европейските договори или на устоите на свободното движение на хора в Европейския съюз.
Затова продължаваме да смятаме – и това е правният ангажимент, който всички страни членки имат към България, към началото на 2014 г. последните оставащи ограничения за достъпа до пазара на труда да бъдат премахнати. Но тъй като дискусията, предизвикана от тези две действия на британското правителство ще бъде интересна и ще предизвика доста дебат в Европа, е добре може би комисията да се запознае подробно с тях.
Това е рамката, в която ние дискутираме в момента бъдещето на икономическия и паричен съюз.
В момента, както всички виждаме, скептиците говорят не само за разпадането на еврото, но и за разпадането на цялата европейска конструкция, на Европейския съюз, на всичките 27 страни членки и т.н. За да се противопоставим на тази тема колективно, ние трябва да имаме способността да вземем решения, които да позволят на Европа да остане глобална и политическа сила и да засили най-вече своята конкурентоспособност.
През последните четири години от началото на кризата бяха взети редица важни решения,които имаха за цел да подпомогнат възстановяването на европейската икономика и най-вече да създадат условията за устойчив икономически растеж и да засилят финансовата дисциплина на страните членки.
Разбира се, неминуемо постигането на тези ефекти - възстановяването на европейската икономика, устойчив растеж и засилена финансова дисциплина, изискват едно ново начало за Европа. Това ново начало се нарича „Икономическо управление”.
Неизбежно в европейските дебати, имайки предвид случилото се през последните години, ние стигаме до извода, че трябва да има нови устои на икономическото управление на континента.
Същевременно кризата изведе на преден план някои структурни дефекти в самата конструкция на Европейския съюз, по-конкретно в архитектурата на Икономическия и паричен съюз.
Успоредно с усилията за възстановяване на финансовата стабилност, насърчаване на икономическия растеж стана ясно, че е необходим координиран и всеобхватен подход в отговор на кризата, който да предложи визия за по-силна Европа. На практика това означава, че ако се върнем и в документите назад във времето, когато започва дискусията за приемането на единната валута, още тогава съществува реална дискусия, че не можеш да имаш единна валута, без да имаш най-малкото координирани икономически политики в рамките на страните, разбира се, и финансово. Тогава този дебат остава встрани от общественото внимание. Сега виждаме ефекта от забавянето на тези дискусии толкова години.
През юни 2012 г. имаше заключение на Европейския съвет относно бъдещето развитие на Икономическия и паричен съюз. Те предизвикаха и дебата, който последва и в който се намираме в момента.
За България има няколко ключови елементи.
На първо място, ние въвеждаме стабилността на Еврозоната като въпрос от първостепенно значение както за нашата икономика, така и за стабилността на целия континент. Взимаме предвид, разбира се, високата степен на взаимосвързаност и зависимост между икономиките на различните страни членки, не само на тези, които са част от единната валута, но и тези, които са част от Европейския съюз като цяло.
Приемайки, че за нас като страна стабилността на Еврозоната е въпрос от първостепенно значение, ние подкрепяме, разбира се, на този етап по принцип, защото не са приключили дискусиите по конкретиката, задълбочаването на интеграцията в рамките на Европейския съюз, включително и създаването на банков съюз. Това правим, разбира се, с цел да преодолеем натрупания през годините дисбаланс в самата Еврозона по отношение на икономическото управление.
Още веднъж повтарям, че тази подкрепа на този етап, както в нашата страна, така и в други страни, е принципна, тъй като тепърва предстои да се изработят основни елементи как тази допълнителна интеграция би изглеждала по отношение на Еврозоната и по отношение на тези страни, които не са част от Еврозоната.
Въпреки че някои от елементите за задълбочаване на Икономическия и паричен съюз са насочени към държавите от Еврозоната, в крайна сметка те биха имали ефект върху всички страни - членки на Европейския съюз.
Дебатът за бъдещето на Европа, за развитието на Икономическия и паричен съюз следва да включва всички държави – членки на Европейския съюз. Наблягам на това „всички”, защото един от ключовите елементи оттук нататък ще бъде нивото на дебата в рамките на процеса, в който ще се вземат решения за бъдещето на Еврозоната. И нашата позиция, както и на много други страни, бих казал категорично – 10 страни, които не сме членки на Еврозоната, задължително изисква дебатите да бъдат на ниво 27.
Не можем да си позволим на този етап и не би било коректно да разделяме Европа на различни скорости, на различни формати по отношение на решения, които в крайна сметка засягат всички. Разбира се, има конкретни решения, които засягат само Еврозоната, и те могат да бъдат взети в рамките на механизмите за вземане на решения в Еврозоната.
Пред България съществува това, че има някои притеснения в този дебат.
Първото от тях е реално и това е, че ако предложенията за бъдещия Икономически и паричен съюз доведат до създаването на някаква форма на миниевропейски съюз в рамките на Съюза от 27, по този начин ще се обособят две икономически области с две различни икономически политики и това в крайна сметка не е в интерес нито на нашата страна, нито на Европа като цяло.
Втората, която бих казал, че трябва да бъдем изключително внимателни към нея, това е опасността от задълбочаването на интеграцията в Еврозоната да доведе до последствия, които да разбият или да фрагментират, най-общо казано, единния пазар, който е в крайна сметка най-голямото постижение на Европейския съюз. За България ненарушеното, цялостното функциониране на Единния европейски пазар е приоритет в този дебат.
Защо смятам, че има такава опасност. Много е рисковано, когато дебатираме мерки, които са приложими спрямо само едни страни членки, а не спрямо други, да нарушим основни принципи на свободата на Единния пазар в Европа. Разбира се, никой няма такава цел и никой не си поставя открито или скрито подобно желание. Защото ако търсим общо усилване на европейската конкурентоспособност и на нашето благосъстояние като цяло, това можем да постигнем само ако развиваме допълнително, а не свиваме вътрешния пазар. Но трябва да бъдем много внимателни в тази област. Просто в етапа, на който отсега ще започнем дебатите по тези теми, навлизаме в доста турболентни води относно институционалната рамка на Европа и не трябва да позволяваме тя да бъде нарушена.
Това се отнася също така и по отношение на функционирането на европейските институции.
Ако мога да резюмирам в две изречения по отношение на общия дебат на Икономическия и паричен съюз, за нас приоритетът е първо, стабилността на Еврозоната, второ, запазването на целостта на Единния европейски пазар.
Това са двата ключови елемента, които най-общо и принципно на този етап формират позицията ни.
Втората част от този дебат са дискусиите за банковия съюз. Неизбежно установяването на единен банков надзор, дори и той да бъде на ниво само 17-те държави – членки на Еврозоната, пряко ще засегне всички останали държави членки поради трансграничния характер на банковата дейност.
Около 83 процента от банковите активи в България са собственост на чужди финансови институции и предимно банки от Европейския съюз, основно от Еврозоната, разбира се. Така че дебатът за банковия съюз не може да бъде оставен само на ниво Еврозона.
Засилването на интеграцията между страните в Еврозоната, разбира се, е полезна стъпка, но не трябва да бъде за сметка на сегментацията отново на Единния пазар и най-вече на Единния пазар на финансовите услуги, който съществува към днешна дата на ниво 27 държави членки.
Банковият съюз следва да е насочен към държавите – членки на Еврозоната, при условие, че не предизвиква нарушаване на функционирането на вътрешния пазар и не прави промени в правната рамка относно европейския банков орган, който да предостави неправомерно големи правомощия на Европейската централна банка в бъдеще.
Пак казвам, цялата перспектива, която ние имаме към този дебат и не сме сами в дискусиите, е от гледна точка на това да не се наруши функционирането на Единния пазар, запазвайки процеса на вземане на решения в максимална степен на ниво 27 държави.
Именно затова за нас е важно да се гарантира и равнопоставеността между държавите от Еврозоната и тези, които са извън нея, както и да се осигурят ефективни механизми за неутрализиране на евентуални негативни последствия за държавите членки извън Еврозоната. На този етап е трудно да се предвиди какви биха били тези размери, но мисля че сме все още в прекалено начален етап на тези дискусии.
Съвсем накратко искам да обърна внимание на няколко други въпроси, които са включени в доклада на четиримата, по отношение на други области, които не са свързани, но не са пряко от Банковия съюз и от функционирането на Европейския икономически и паричен съюз.
Много се говори и очаквам все повече да се говори за нуждата от интегрираната бюджетна рамка и интегрираната рамка на икономическата политика в Европа. Анализът на всички ни показа, че това до някаква степен не е неизбежно, имайки предвид интеграционните процеси в Еврозоната и най-вече имайки предвид случващото се в момента и нуждата от това, което казах и в началото – по-добра икономически координирана политика.
Разбира се, това е така. Но ако погледнем внимателно, ще видим, че има много съществуващо законодателство в Европейския съюз, което реално все още не е изпълнено или приведено в действие. Затова може би това трябва да бъде и първият ни акцент в един такъв дебат, който в перспектива може да стигне до обща интегрирана бюджетна рамка, но на този етап трябва да се ограничи в спазването на това, което тъй или иначе сме приели. В крайна сметка нека никога да не забравяме, че кризата в Еврозоната беше предизвикана от това, че правилата, които бяха наложени с Европейския пакт за стабилност и много други документи на Европейския съюз бяха системно нарушавани от държави – членки на Еврозоната, а не от новите страни – членки на Европейския съюз.
За нас остава категорично – и това е и рамката, която Народното събрание ни е задало – ограничението, че всички въпроси, свързани с директното данъчно облагане, следва да останат изключително национална компетентност и не могат да бъдат елемент от дискусиите по фискалния съюз. Когато беше дебатът по Пакта за растеж – не знам вече последното му название какво е, - това беше и в решението на Народното събрание, така че продължаваме да отстояваме категорично тази позиция.
Разбира се, във връзка с предложенията за развитие по отношение на икономическата координация и евентуалното трансформиране на пакта „Евро плюс” в задължителни правила за държавите членки, позицията на България е категорична. Считаме за необходимо отново да подчертаем тук пред вас – това правим и в рамките на европейските дискусии, - че въпросът за данъчната координация не е сред основните цели на пакта „Евро плюс”. Основните цели на пакта „Евро плюс” са конкурентоспособността, заетостта, устойчивостта на публичните финанси и финансовата стабилност на Европа.
С пакта „Евро плюс” държавите членки се ангажираха само да провеждат структуриран диалог по въпроси, свързани с данъчната политика, да обменят добри практики, а най-вече в борбата с данъчните измами.
Нееднократно на най-високо политическо ниво на заседание на Европейския съвет е ставало ясно, че поемането на политически ангажимент към пакта „Евро плюс” е максимално възможното развитие на този етап.
Разбира се, един от основните градивни елементи, който следва да подкрепи останалите три елемента на бъдещия икономически и паричен съюз е осигуряването на необходимата демократична легитимност и отчетност. Тази тема е сравнително малко засегната в дебата на този етап, но очаквам, че след като приключим през следващите месеци или години въпросите, свързани с Банковия съюз и засилването на икономическата координация, неминуемо ще трябва да се погледне внимателно и върху необходимата демократична легитимност и отчетност в рамките на процеса на вземане на решения.
Именно затова, уважаема госпожо председател, от изключително значение за дискусията би била позицията на българския парламент по отношение на баланса между ангажиментите, между отговорностите на Европейския парламент и националните законодателства при осигуряването , разбира се, на демократична легитимност, но най-вече и контрол на Европейската централна банка и Европейската комисия.
Затова тук мисля, че има важна тема, която е в рамките на правомощията на българския парламент и следва да бъде дискутирана по-подробно.
Европейският парламент е институция, принадлежаща на целия Европейски съюз и нашето виждане е, че България не може и не би трябвало да се ангажира с предложения, които биха застрашили целостта на Европейския парламент или неговото функциониране. Тоест всички идеи за това някои депутати само от някои страни, например от Еврозоната, да се събират и да вземат решение по отношение на Еврозоната не са по нашия вкус и не само по вкуса на българското правителство, но и на доста други страни в Европа.
Това е, госпожо председател, най-общо рамката, с която ние влизаме в тези дискусии сега. Тя съответства в голямата си степен на общи позиции, които имаме сред страните, които не са част от Еврозоната, но, разбира се, отразява и някои специфични въпроси, които са важни за нашата страна. На първо място, разбира се, това е въпросът с националната компетентност на директното данъчно облагане.
Разбира се, това е важно за нашата страна, имайки предвид нивото на нашата данъчна политика. Аз неведнъж съм казвал, че ние бихме приветствали всякаква хармонизация на европейските данъци, ако те се хармонизират на нивото на българските. Това в крайна сметка може би ще бъде едно интересно развитие в бъдещето.
Надявам се, че парламентът ще се отнесе по- ангажирано и по въпроса с институционалните аспекти на отчетността и контрола, който този дебат поставя. Разбира се, през следващите седмици и месеци с развитието на този дебат ще видим как се формират различните политически позиции в нашето Народно събрание.
С това, госпожо председател, приключвам с темата „Икономически и паричен съюз”. Ако искате после да продължим с финансовата рамка, а сега, ако има някакви въпроси по тази тема, да ги разделим. Защото финансовата рамка е съвсем друго измерение и там ще има доста често да се виждаме по нея.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин министър. По отношение на правото ни като национален парламент по силата на Лисабонския договор до 8 ноември е срокът за изказвания по субсидиарната страна на националните парламенти във връзка с регламента за Банковия съюз. Така че ние сме предвидили още на 24 октомври с представители на Министерството на финансите да изготвим необходимото становище от страна на парламента.
А по отношение на Икономическия и паричен съюз и доклада на Европейската комисия по него, който излезе през лятото, допълнително ще има доклад на нашата парламентарна комисия.
Така че благодарение на прекия контакт с Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” съчетаваме както рамковите позиции, изразяващи позицията на правителството, така и отчитаме и мнението на парламентаристите изразявайки вече официалното становище в рамките или на политическия диалог с Европейската комисия, или по субсидиарност и пропорционалност, което се изпраща от председателката до европейските институции.
Колеги, заповядайте за въпроси по Икономическия и паричен съюз и след това ще продължим с Многогодишната финансова рамка. Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, господин министър, уважаеми дами и господа гости!
Първо, лично аз изказвам огромно удовлетворение от разговора, който водим в момента, защото това е действително важно за бъдещето многогодишно развитие на България, а не само на рамката на Евросъюза.
Конкретно, господин министър, ако може да дадете малко повече подробности по отношение на виждането и разбирането вече много години, че основният проблем на Европа не е за конкурентоспособност. Да, това е така. Но реално какво се прави?
Сутринта излезе информация, че Европейската централна банка отказва да печата повече пари, за да стимулира Европа.
От друга страна, ние виждаме реакциите в момента и в Гърция, и в други държави по отношение на политиката на затягане на коланите, включително и в България.
Какво мислите Вие, какво ще предприеме Европа по отношение на разликата според мене между затягането на коланите и финансовата дисциплина? Защото едното няма много общо с другото, а ние го слагаме в една кошница, включително и нашите комшии. И се получава едно тотално неразбиране накъде вървим и какво трябва да прави Европа.
Да, действително така е, има тук корифеи в тази област – конкурентоспособността на Европа не е на нивото, на което трябва да бъде. Обаче тя сама по себе си едва ли може да се извлече от дъното. Резултатите са видни, тоест липсата на резултати в последните години.
В тази връзка аз мисля, че председателят Барозу неслучайно едва ли не се изпусна през лятото, когато спомена думата „федерация”, но след това разговорът заглъхна, по-точно изобщо не се проведе.
По отношение на двете скорости, да, това е абсолютно вярно и трябва да се каже, че тръгне ли се на две скорости, ще станат не две, а много скорости. Тогава на практика това ще бъде началото на разпада, а не излизане от кризата.
И по отношение на Банковия съюз, който Вие твърдо подчертахте и аз мисля, че тази позиция е безспорна, но все пак ние отново се фокусираме само в Европа. А тук наистина има хора, които са специалисти – Европа е на световната сцена, на световната арена. И тези процеси, за които ние говорим, едва ли са толкова значими в глобален мащаб. Така че би трябвало да се мисли и в тази връзка, не да се концентрираме само вътре в себе си, а да се мисли по отношение на това къде стоят Европейската централна банка и европейските банки и този съюз на световната сцена. Защото там има играчи, които са значително влиятелни и точно този момент го използват, за да се възползват за себе си, така да го кажа.
И една тема, която Вие не я споменахте. Аз не знам дали тя ще бъде дори и завоалирано коментирана. Последните събития, които стават на южната ни граница и по-точно до южната ни съседка изкараха отново въпроса за пълната безпомощност за реакция на Европейския съюз по отношение на неговата сигурност. На практика Европейският съюз няма никакъв механизъм, включително и политически, да реагира, когато се касае за застрашаване сигурността на държава или държави от Европейския съюз, а се разчита изключително само на НАТО.
Аз не разбрах и може би няма да се засяга тази тема, но както се говори вътре в държавата, така може би трябва да се говори в Евросъюза – най-накрая да се реализират тези принципи за поощряване на дисциплинираните и отговорните. Защото конкретен пример в обратното са България и Гърция. Да, действително ние 10 или 12 години сме много дисциплинирани и изпълняваме стриктно всичко, дори се ограничаваме повече, отколкото се изисква от базовите документи на Европейския съюз, а парите ги получават недисциплинираните.
Така че аз мисля дали ще се тръгне на някакво разделение или разцепване, когато ние поставим тези въпроси да се имат предвид в някакви материални измерения. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Предлагам да съберем въпроси, колеги. Заповядайте, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря,госпожо председател. Господин министър, аз имам един въпрос: какво е последното развитие на дебатите за Банковия съюз, какво точно представлява Банковият съюз, че нашата позиция е толкова твърдо „за”?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Орешарски. Други колеги имат ли желание за въпроси? – Не виждам.
Аз ще добавя един въпрос във връзка с вчерашния ЕКОФИН и предложението вече от 11 държави – членки на Европейския съюз, които заявяват подкрепа за данъка върху финансовите трансакции в контекста на нашата твърда позиция за национална компетентност във връзка с данъчното облагане. Дали ще продължим да ни е толкова категорична позицията относно данъка върху финансовите трансакции?
Вече започват въпросите, в случай, че се въведе по механизма за засилено сътрудничество, какво се случва във връзка със системата за собствените ресурси? Дали държавите, които ще го въведат, по този начин ще намалят част от националните си вноски, които ще трябва да им идват от бюджетите, а всъщност ще идват по линия на въведения данък?
И от тази гледна точка как се позиционира позицията на България? Виждаме, че Полша в момента е с доста гъвкава позиция по темата.
Заповядайте, министър Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря. Аз ще си позволя да започна от Вашия въпрос за данъка върху финансовите трансакции. Дискусията по него трябва да бъде разглеждана отделно от дискусията по директното облагане, защото това не е директно облагане. Там ситуацията е по-различна. Тоест нашето ограничение, дадено от Народното събрание, е пряко и задължително по отношение на прякото данъчно облагане.
Прекалено рано е в етапа, в дискусията за приходната част, за да може да се види къде и как ще приключи тази дискусия. Но в общи линии това, което на този етап се очертава, че са сравнително малки шансовете въвеждането на някакъв данък върху финансовите трансакции да се превърне в един от основните инструменти за финансиране на европейския бюджет. Нещата не отиват в тази посока.
Разбира се, нашата позиция е, че ние сме съгласни да приемем въвеждането на данък върху финансовите трансакции, при условие, че той е източник за финансиране на европейския бюджет и при условие, че се въведе от всичките 27 държави. Между тези две изречения има доста неизказани неща, които можете сами да намерите. Разбира се, пак казвам, рано е за тази дискусия.
Връщам се на въпроса на господин Тошев. Първият въпрос е по-скоро политически. За съжаление през последните години в Европа дебатът се структурира на тези, които са привърженици на финансовите ограничения – така бяха дефинирани в публичното пространство – и тези, които са привърженици на икономическия растеж. Дебатът е доста по-сложен от това и не трябва да противопоставяме мерките за финансова дисциплина, както и Вие казахте, на мерките, които подпомагат растежа на икономиките.
Основната причина да сме в състояние, в което Европа трябва да налага мерки за допълнително финансово дисциплиниране на държавите членки, е в това, че години наред държави – членки на Европейския съюз, основни държави членки не са спазвали ограниченията за финансова дисциплина, които Пактът за стабилност още преди години наложи.
Когато основни държави – членки на Европейския съюз, не го правят или намират начин да избягат от правилата, всички други започват също да бягат. И се намираме в това положение, в което лесният достъп до пари, липсата на контрол върху тези средства реално позволи в момента да виждаме всички тези казуси, които са пред всички нас.
Бюджетната дисциплина е ключов елемент във всяка една държава, това е политиката на правителството. Това е и консенсусът в българската държава, поне от 1996 г. насам.
Разбира се, в политическия дебат в момента, търсенето на мерки, които да стимулират растежа, това не може да бъде за сметка на необосновано кредитиране или незащитено кредитиране и увеличаване на държавния дълг. Това е консенсусната позиция на всички.
Както виждате, дори в някои страни членки, в които изборите бяха спечелени с лозунги за разпускане на колана, за допълнително субсидиране и т.н., в крайна сметка реалностите показаха, че има нужда от по-сериозно не само затягане на колана, но и затягането на контрола върху харченето на пари, увеличаването на приходите в бюджетите. Това е общата рамка.
Мисля, че започваме да излизаме от обществения дебат, който противопоставя финансовата дисциплина на растежа на европейско ниво. Поне с този дебат за икономическия и паричен съюз в по-голяма степен може би ще станат видими инициативите в рамките на Многогодишната финансова рамка, по която ще говорим по-късно.
По отношение на въпроса Ви за насърчаването на дисциплинираните и отговорните. Предполагам, че имате предвид мерките, които бяха предприети от Европейския съюз за намаляване на съфинансирането на страни, които са изпаднали в криза. Само да отбележа, че тези мерки бяха и продължават да бъдат временни. Те са за сметка на бюджета.
Разбира се, от наша гледна точка, бидейки страна, която силно сви своите разходи, за да може да запази финансовата си дисциплина, нуждата от насърчаване на подобен тип политика е видима. Философският, но не само философски, а и политически проблем е, че ако ти признаеш, че трябва да насърчаваш с финансови мерки тези, които са дисциплинирани, то ти признаваш, че всички са недисциплинирани; че презумпцията е, че държавите не спазват своите задължения, които са поели в договорите си. Базирането на политиката на една такава презумпция ще има доста негативен сигнал към европейските пазари, разбира се, и към гражданите на Европейския съюз.
Затова за нас може би това, което е по-важно, е да търсим добрия баланс, който позволява в рамките на съфинансирането, което ние трябва като държава да осигурим, да осигурим подкрепа за най-добрите проекти, които генерират в максимална степен икономическо развитие и създават работни места, създават социална кохезия.
Тази сутрин с екипа на министър Павлова и с нашия екип имахме много подробен разговор за трансграничното сътрудничество, финансирано от Европейския съюз, между България и нашите съседи. Там се наблюдават доста затруднения, които излизат сега от финансовата криза, но не само от финансовата криза, а и от забавянето на проекти.
Подобен е принципът навсякъде. Ако ние не сме достатъчно концентрирани в проектите, които предлагаме и които подпомагаме, в следващата финансова рамка ще разпилеем парите, както част от парите бяха разпилени в рамката на тази финансова рамка. Надявам се, че това няма да се случи, имайки предвид сериозния ръст на усвояемост на европейските фондове, която имаме за последните три години и която очакваме до края на тази година да достигне до 40 процента от общата рамка. Така че това са принципни въпроси, които ние не трябва да поставяме под съмнение.
По отношение на въпроса на господин Орешарски. Аз още от началото казах, че нашата подкрепа на този етап е принципна, защото тя произхожда от разбирането, че стабилността на Еврозоната за нас е приоритет. Налагането на каквато и да е нестабилност на Еврозоната, която да позволи в рамките на Европейския съюз, в рамките на континента, където е най-голямата наша търговия и най-големият източник на икономически растеж, валутните сътресения ще имат много лоши измерения за нашата страна.
Разбира се, произтичайки от това, условието на „принципна” означава и оставянето на вратата за доста въпроси, които все още не са изяснени в рамките на Банковия съюз. Общото разбиране – да има общ банков надзор, звучи много добре на първи прочит. Но дали той се отнася само до банките в Еврозоната и покрива ли и клоновете на тези банки извън Еврозоната е въпрос, който е много важен. Дали има застраховката на влоговете в зоната и извън зоната, по какъв начин се реализира, дали тя се отнася само за страните - членки на Еврозоната или не, също е открит въпрос, който трябва да бъде изчистен.
Ако погледнем към днешна дата, голяма част от идеите за въвеждането на Единния банков надзор в Европа по-конкретно са на по-ниско ниво от това, което ние имаме в нашата страна като прагове и изисквания към банките.
Разбира се, това е важно да бъде отчетено. Но ние не можем да бъдем страна, която се изправя срещу дебата по банковия надзор в Европа и по отношение на Банковия съюз в Еврозоната, имайки предвид позициите, от които тръгваме. Това обаче, за което трябва да настояваме и да продължим да настояваме, е решенията винаги да се взимат на ниво 27, а не на ниво Еврозона, да бъдат изяснени доста голяма част от тези открити въпроси, които стоят, и най-вече да не бъде нарушаван единният пазар.
Аз постоянно ще се връщам в този дебат до темата за Единния пазар. Най-същественият риск е да бъдат приети решения или да бъдат приети политики, които фрагментират Европейския единен пазар. Ако това се случи, ние ще подкопаем основите на собствения си просперитет за години напред.
Подготвили сме един материал, госпожо председател, който ще разпространим през следващите дни до членовете на комисията, който резюмира позициите на различните държави по този дебат, основно на държавите, които са извън Еврозоната. Защото мисля, че когато прегледате подробно текста, ще видите приликите и разликите във вижданията, които всяка една страна има. В началото на този дебат сме, не можем да се правим, че той не съществува, не можем да се правим, че не го искаме, защото той се случва. В случването му трябва нашите интереси да бъдат защитени.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин министър. Предлагам да продължим с Многогодишната финансова рамка и накрая – с въпроси на господин Агов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря. Както казах и в началото, преговорите по Многогодишната финансова рамка 2014 – 2020 г. навлизат в заключителния си етап. Надяваме се, че в рамките на извънредния Европейски съвет през месец ноември ще бъде постигнато съгласие по бъдещия бюджет на Европа. Защото постигането на това съгласие в голяма степен ще покаже на света и на пазара, но най-вече на европейските граждани до каква степен ние имаме обща готовност да се справим с икономическата криза и да възстановим доверието на всички в европейската система.
Имайки предвид това, Европа с новия си бюджет трябва да потвърди, да демонстрира, да заяви категорично ангажимента си да подпомага икономическия растеж, конкурентоспособността на европейската икономика и солидарността вътре в Европа. Това са, ако мога да кажа, три теми, това са трите най-важни въпроси, на които бюджетът трябва да даде отговор:
- как подпомагаме икономическия растеж;
- как развиваме конкурентоспособността на европейската икономика;
- как реализираме целта на солидарност в Европа, имайки предвид социалното сближаване на всички региони в нашия континент.
Разбира се, дебатът е много сложен, имайки предвид общите финансови ограничения, които Европа има в момента. От една страна, кризата сама по себе си налага бюджетът да бъде насочен именно в посоката на растеж, но същевременно кризата налага да признаем, че ограничаването на общите разходи е тема, която засяга всички ни в крайна сметка в Европейския съюз, тоест трябва да бъдем два пъти по-внимателни как се харчат парите, които европейският данъкоплатец дава на Европейския съюз да преразпределя за различни политики.
Позицията, с която ние влизаме в този дебат, е позиция, която споделяме с голяма част от страните бенефициенти в Европейския съюз.
Министър-председателят преди броени дни беше в Братислава на среща на така наречената Група на кохезионните страни. За нас предложението на Европейската комисия, което беше лансирано през юни миналата година за бюджет на Европейския съюз, като общ размер е валидното предложение, това е предложението, което ние подкрепяме.
България продължава да настоява да се запази общият размер на бюджета на Европейския съюз, както беше предложено от Европейската комисия през юни 2011 г. Разбира се, има държави, които споделят други позиции.
В този дебат три са основните теми, които за нас ще бъдат ключови. През следващата седмица, госпожо председател, с развитието на дебата предлагам да направим серия от дискусии, които да представят различни аспекти на Многогодишната финансова рамка, защото те са доста подробни и сложни и не може в една бърза среща да бъдат финализирани. Затова искам да маркирам три теми.
Първата тема, това е кохезионната политика. За България това е основен приоритет в рамките на дискусията. Средствата от Европейския съюз се открояват като основен инструмент за преодоляване на отрицателните последици от икономическата криза и създаване на растеж и заетост в нашата страна.
Имайки предвид и днес дискусията в Министерския съвет по отношение на нашия български бюджет за догодина, малко на крак си направих една сметка, надявам се да е правилна. Тенденцията е категорична с 400-те милиона, които през следващата година слагаме в бюджета за кофинансиране на европейски програми. Реално ние осигуряваме около 2 млрд. лв. допълнително финансиране за българската икономика. Това е съвсем по предварителни мои сметки, буквално правени на крак.
Затова и основна цел за нас е запазването на кохезионната политика като инструмент в Европа. Разбира се, тя трябва да бъде ориентирана най-вече и главно към по-слабо развитите региони на Европейския съюз и особено към най-слабо развитите региони, имайки предвид целите, които сме си поставили със създаването на кохезионната политика.
Само да отбележа, че кохезията или подпомагането на по-слабо развитите да постигнат до нивото на по-силно развитите не е просто политика на Европейския съюз, която е в интерес на България. Това е договорен ангажимент, това е цел на Европейския съюз. Затова и когато говорим за кохезионната политика, ние трябва да си даваме сметка, че това не е просто една от политиките, това е една от най-съществените цели на Европа.
Тъй като в момента тече дебат относно определянето на определени тавани за средствата на кохезионната политика в зависимост от икономическото развитие на отделни региони, за нашата страна, за България е важно да се настоява за диференциран подход, когато се определят тези тавани. Определянето на общ таван на кохезионната политика в Европа, без да се отчитат диференцирано различните региони и различната степен на развитие, не е най-добрата политика. Затова трябва да имаме един диференциран подход, който е важен, за да могат именно най-бедните региони в Европа да получат в максимална степен подкрепа от европейския бюджет, за да се развият.
В момента този таван, който е определен, се очертава като 2,5 процента от брутния вътрешен продукт. Нашето желание е този процент да бъде диференциран спрямо различните региони и различната степен на развитие. Така че пак се връщам на въпроса, че кохезионната политика е много важна.
Тук искам да очертая един малко по-страничен, но ключов дебат по кохезионната политика, по който съм сигурен, че Народното събрание има много какво да подпомогне. За съжаление на всички нас през последните месеци и последните години излязоха доста медийно пикантни, но и опасни данни за това какво се е случило с европейските кохезионни фондове в някои страни членки. Не един и два са репортажите и докладите за летища, които са построени до градове, които вече не съществуват; или пристанища, заради чието финансиране цели региони на държави членки фалират. Грандиозни проекти, които не са оправдани от гледна точка на всеки нормален разум в крайна сметка.
Това за съжаление обаче създаде едно много лошо впечатление от кохезионните проекти именно в страните, които са основни донори, които основно финансират европейския бюджет – Германия, Франция, Великобритания и т.н. и подхранва едно впечатление, че кохезионните фондове се харчат безразборно. Това е и част от политическата дискусия в парламентите на други страни относно това трябва ли да се ограничат или не средствата за кохезионна политика.
Имайки предвид, че България е страната, в която може да се видят конкретни, видими резултати от кохезионната политика, положителни, за нас като страна е много важно ние успешно да можем да рекламираме, образно казано, това, което е направено у нас. Това, което беше направено през последните месеци – завършването на софийското метро, в европейския дебат за кохезионната политика се очертава като един от основните примери за успешен проект, който постига няколко много важни цели:
- помага на развитието на града;
- помага на околната среда;
- помага на конкурентоспособността на икономиката и т.н.
Връщам се към тази тема, защото не само в България има подобни проекти. Преди няколко месеца ние от България, заедно с други страни членки, разпространихме документ, който показва на всички страни в Европейския съюз успешни примери за кохезионна политика. Надявам се, че и вие във вашите контакти с депутати от другите страни членки, най-вече от страните донори на европейския бюджет, ще наблягате винаги не само на политическия ангажимент за кохезионната политика, но и на конкретни успешни примери, които, макар и частично, да анулират оня лош вкус, който е останал в устата на хората, виждайки репортажите за изчезнали градове с изпразнени летища. Това е много важно през следващите месеци. Защото в един момент дебатът ще стигне до парламентите на страните членки и там той трябва да бъде добре подготвен.
Имайки предвид това, имайки предвид, че за нашата страна кохезионните фондове се очертават като основен инструмент за преодоляването на последиците от кризата и създаването на растеж, защитата на кохезионната политика мисля, че е национален приоритет, около който всички следва да се обединим.
Втората тема, която е ключова за България – маркирам я съвсем накратко, това е общата селскостопанска политика, също горе-долу по причините, за които говорих при кохезионната полиитка. За нас е важно да се приложи, разбира се, по-справедлив подход при определяне на нивата на директни плащания, за да се гарантира справедлива подкрепа на всички фермери в Европейския съюз и еднаква основа за конкуренция. Това реално означава, че имаме все още доста, което трябва да наваксаме, като ниво на плащания по отношение на директните плащания към българските фермери.
В тази връзка България категорично не подкрепя предложението за намаляване на бюджета на директните плащания, имайки предвид методологията, която в момента се обсъжда. Ако има евентуално решение за намаляване на средствата за директните плащания, то не следва да засегне пакетите на тези държави членки с тези плащания, които са под средното ниво на Европейския съюз. Това сме ние и някои други наши съседи.
Третата тема, която ще бъде ключова и която съм сигурен, че ще предизвика особен интерес в българското общество, това са средствата от европейския бюджет за извеждане от експлоатация на ядрени реактори. Тя е от особено значение за България, имайки предвид ангажиментите към извеждането от експлоатация на старите реактори на „Козлодуй”.
Предвидените към момента средства според нашите оценки могат да бъдат увеличени и следва да отчетат реалните нужди на всяка една страна членка.
България и други страни в Европейския съюз са спрели значителни мощности като ангажименти към Европейския съюз и, разбира се, извеждането от експлоатация на тези мощности изисква сериозна инвестиция, която ще продължи в бъдещето.
Маркирах тези три теми накратко, защото те са основните маркери на българската позиция. Разбира се, има други маркери, по които можем и следва да говорим, имайки предвид дебата по финансовата рамка относно това какви са условията, при които се отпускат европейските финансирания, взимаме ли предвид общата макроикономическа картина във всяка една страна, когато се отпускат средствата, взимаме ли ги предвид, когато се оценяват проектите, как се отнасяме към програмата „Connecting Еuropе” и по какъв начин тя ще подкрепи наши приоритети в България и т.н. Но тези три теми, които маркирах: кохезионната политика, земеделската политика и извеждането от експлоатация на ядрени реактори са може би трите основни маркери, по които работим.
Още веднъж, госпожо председател, моля уважаемите народни представители в своите контакти с парламентите на страните – финансиращи европейския бюджет, да наблягат на тези неща. И тук можем да ви предоставим от Министерския съвет, от Министерството на външните работи и от другите ведомства подробна информация в защита на успешните кохезионни проекти, които трябва да бъдат чути, видени и разбрани в европейския контекст. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин министър. Ние го правим, правим го, изпращайки постоянно нашите доклади. Заповядайте, колеги, за въпроси. Ако няма такива, давам думата на господин Агов относно Македония.
АСЕН АГОВ: Става дума за кохезионна политика, господин министър. В нашия регион все още има тъмни петна, тоест страни, на които предстои във времето, неясно точно кога, да се присъединят към Европейския съюз. Няма никакво съмнение, че е в интерес на България това да се случи колкото е възможно по-скоро.
Когато говорим за финансовата рамка, няма как да не споменем, че част от тези страни са гранични на България – Македония и Сърбия. В рамките на предприсъединителната политика имаме съвместни проекти – трансграничните проекти. Това също влиза в рамките на финансирането от Европейския съюз.
Моля Ви да ми кажете специално с Македония как вървят тези трансгранични проекти.
И още един въпрос имам за Македония. Онова, което особено притеснява мнозина, които се интересуват от този въпрос, е отсъствието на напредък на Македония по основни технически и програмни показатели за присъединяването. Бихте ли осветлили комисията по този въпрос повече?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател. Ще си позволя да ползвам Вашия израз „тъмни петна”. Целта на всички ни, на първо място на България, е да осуетим всички тъмни петна на Балканите, като помогнем на нашите съседи да изпълнят критериите на европейското законодателство и да станат част от нашето семейство. Това изисква, както и Вие казахте, изпълнението на технически критерии, но иска и политическа воля да се покаже желание за добросъседски отношения и развитие на сътрудничеството със съседни страни.
В тази връзка трансграничните проекти наистина са един от основните измерители на това дали една страна развива или не отношенията си със съседите.
По отношение на Македония имаме безспорно забавяне в трансграничните проекти, което се дължи основно на македонската страна, защото в голяма степен там липсва административен капацитет, липсва финансиране за общините, за да могат те да работят активно с българските общини на границата.
Днес сме обсъждали мерки, които можем да предложим и с които да подкрепим Македония, ако тя иска да намери изход от тази ситуация. Защото в България например създаването на програмата „Флаг” е един от основните инструменти, които в момента помагат на общините да реализират трансгранични проекти. Готови сме да помогнем на всички наши съседи, които имат нужда от подкрепа в административния им капацитет, за управление на такъв тип проекти. Но тази воля трябва да бъде показана на първо място от другата страна.
Между другото, днес ще бъдат представени докладите на Европейската комисия за напредъка на страните кандидатки за членство. Аз се надявам, госпожо председател, че следващата седмица може би Външната комисия или съвместно, както прецените, ще може да представи нашата оценка на тези доклади на Европейската комисия страна по страна, за да може Народното събрание да бъде запознато с това, което предлага Европейската комисия, а окончателно решенията ще бъдат взети през месец декември на Европейския съвет, когато пакетът по разширяване ще бъде дискутиран.
Със сигурност още от днес бих могъл да кажа, че е положителен сигнал това, че имаме още една страна в нашия регион, която е на път да получи статута на страна кандидатка за членство в Европейския съюз – това е Албания. Разбира се, подробната ни оценка за това, което Европейската комисия казва за Албания, както и нашите виждания по целия пакет се надявам, че ще можем да дискутираме допълнително другата седмица.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Смятам, че ще бъде правилно по най-важните направления, по които се водят преговорите, позицията на България да бъде изработена с участието на депутатите от различните комисии на съвместни заседания. Взимам повод от Вашето изказване за обща селскостопанска политика.
Наскоро в комисията, от която идвам, се проведе такъв дебат. Безспорно при участие на министрите в Министерския съвет вие ще правите консолидирана обща позиция и ще се отчете това мнение. Но Вие например казвате, че България ще отстоява онези средства, които сме получавали. Но примерно обработваемата площ в България е в динамика. В България с годините се усвояват все повече площи. И ние ще имаме интерес, освен да отстоим това, което сме получавали, още и онова, което ни се полага в резултат на тази динамика.
Второ, преминавайки към плащане на стопанство, дали ще се приеме това, което предлагаме, или това, което се обсъжда в Европейския съюз, ще остане една разлика между полагащото се по този принцип и онова, което усвояваме. Може би ще трябва българската позиция да даде пълна свобода на българското правителство за политики, които ще стимулират българската икономика при изразходването на тези средства. И това може да стане много конкретно и много аргументирано, ако тази комисия заседава със съответната комисия при участието на министри. Тогава аргументацията и позицията, освен експертно, ще бъдат и експертно-политическа.
Затова няма да е лошо, госпожо председател, ако намерите време, такива практики да се наложат. Благодаря ви.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Ние го правим, господин Божинов. Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, госпожо председател. Господин министър, колеги! Безспорно е много важно за страната да устоим позицията за съхраняване на кохезионния фонд и кохезионните фондове. В това отношение бих искал да Ви попитам следното. Безспорно е важно с колегите, които са членове на тази комисия, на срещи, които имаме, да говорим по тези неща, но не виждам да са големи тези възможности. На срещите, които имаме и в делегациите, в които участваме, ние безспорно правим това.
Но моят въпрос и по-скоро като предложение е: работим ли достатъчно с основните фракции на Европейския парламент чрез нашите евродепутати? Ако е необходимо и парламентарно представените политически сили, които имат добри контакти с различните фракции – на консерваторите, на социалистите, на либералите, а може и с независимите, да проведат разговори. С основните страни донори и с техните представители да има дискусия, да има разговори, така че да представим нашата позиция. А ние имаме достатъчно много аргументи в това отношение.
Важно е и това, което Вие казахте, но с оглед на краткото време, с което разполагаме в комисията, трябва да го направим. Да, кризата е важна, но тук по-скоро според мене трябва да се акцентира в нашите позиции на основните функции и цели, които се преследват чрез кохезионните фондове и кохезионния инструментариум. Така че в това отношение считам, че може да се постигне сериозен пробив, ако имаме диалог с основните политически фракции в Европейския парламент. Това мисля в това отношение. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз благодаря, господин Чакъров. Още повече, че докладчици по Многогодишната финансова рамка бяха и господин Ковачев, и господин Ивайло Калфин. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, първо, искам да Ви благодаря за това, което казахте за кохезионната политика. В наше лице тук в комисията имате съмишленик за това, че трябва да се търсят добрите примери и да се показва непрекъснато ефектът от прилагането на кохезионната политика в България като обща позиция на страната. Много пъти тук сме поставяли въпроса за това.
Но аз имам към Вас един такъв въпрос, който е във връзка и с въпросите на колегите. Казахте, че е необходимо кохезионната политика да бъде защитавана чрез добри примери. Ние сме убедени, че кохезионната политика може да бъде защитавана чрез показване на ефекта, който е постигнат в страната от прилагането на кохезионната политика.
През миналата седмица буквално ние изслушахме министъра по европейските въпроси, който ни представи информационната система СИБИЛА, която има амбицията да кумулира в себе си информация за резултатите от прилагането на структурните фондове и кохезионния фонд в България. Аз лично поне бях леко смутена от представянето на тази информационна система, защото от това, което ние чухме, тя има по-скоро претенциите за наукообразно обобщение, отколкото да е една информационна система, която да популяризира ефекта.
В такъв план аз имам към Вас въпрос: на какво ниво е координацията между българските институции, когато става дума за представяне на положителния ефект от кохезионната политика? И можем ли ние като страна да разчитаме, че ще имаме обща национална позиция, която да бъде представена, включително и от българските медии? Защото ако един независим наблюдател отвън или интересуващ се представител на наша страна партньор, едно посолство на страна – член на Европейския съюз, или на страна – донор в Европейския съюз, се запознае с това, което се публикува за прилагането на кохезионната политика в България от българските медии, то ние бихме могли да засенчим и някои от негативните примери на Гърция или Испания, или това, което Вие казахте – най-фрапантните примери в Европейския съюз.
Мисли ли се за това ние да променим тона на представянето на прилагането на структурните фондове, общата кохезионна политика, за да можем да постигнем някакъв общ тон на страната ни и да не се разминава общественото мнение в страната с позицията на преговарящите по кохезионната политика? Това е моят въпрос. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Михайлова. Други колеги имат ли въпроси? – Не виждам.
Давам думата на министър Николай Младенов за заключителни отговори.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател! Аз ще започна от въпросите на госпожа Михайлова. Мисля, че нямаме никакво различие дали чрез добри примери или чрез илюстриране на резултатите целта е Вашите колеги в парламентите на другите страни членки да знаят, че парите, които са дали за кохезионна политика, не са отишли на вятъра. Това е най-директно казано политическата цел. Тя се подкрепя, разбира се, от системата СИБИЛА, от работата на министър Дончев, от работата на звеното по координация с европейските политики в Министерския съвет. Но моят апел към вас като депутати е да адресирате във вашите срещи именно тези положителни страни на кохезионната политика.
За съжаление средата, в която живеем, не само ние, а и в цяла Европа, винаги това, което е негативно, е по-привлекателно да бъде показано, отколкото това, което е позитивно. Затова усилията за позитивното трябва да бъдат два пъти по-активни.
Ние имаме изключително добра координация с Министерството на финансите, с министъра по европейските въпроси, с ресорните министерства, било то на регионалното развитие и благоустройството или на транспорта, или на земеделието по отношение на целия спектър на преговорите на Многогодишната финансова рамка. Въпрос на подход е как ще продадеш цифрите, как ще ги обясниш.
Затова и с министър Дончев през следващата седмица сме планирали няколко инициативи, с които да помогнем и на българското общество да види резултатите и ефектите от тази политика, както и да разбере по-подробно процеса на вземане на решения в рамките на Многогодишната финансова рамка. Предстои и Съветът по европейските въпроси да заседава извън София, за да може да се стимулира допълнително тази дискусия, като се наблегне на регионалните аспекти на място.
По отношение на въпроса на господин Чакъров за основните фракции в Европейския парламент. Ако трябва съвсем обобщено да групирам позициите, позициите на кохезионните страни, включително и България, позицията на Европейската комисия и позицията на Европейския парламент са по-скоро на една страна. Позицията на страните, финансиращи бюджета и търсещи намаляване на това финансиране, са от другата страна на дебата. Това е доста условно. Защото в рамките на всичките тези групи ние имаме и различия, а в рамките на страните, финансиращи бюджета, има доста сериозни различия.
Казвам това, защото с Европейския парламент ние работим добре, имаме добър разговор с господин Калфин, с господин Ковачев, с всички български евродепутати, които имат отношение към темата. Мисля, че даже през следващите дни ни предстои среща в тази връзка. Но в крайна сметка основните параметри на бюджета, основното съгласие ще бъде постигнато в рамките на Европейския съвет. Надяваме се това да може да бъде през месец ноември на извънредния съвет, може да продължи повече от едно заседание, може да протече и през нощта, и през деня. Доколкото говорихме с министър-председателя, той си е освободил цялата събота и неделя след Съвета, за да може, ако се наложи, заседанието да продължи не само в петък, а и колкото време трябва, за да се постигне съгласие.
По отношение на въпроса за земеделските плащания на площ, сегашното предложение на Европейската комисия е по-високо от това, което ние имахме преди. По това предложение обаче няма съгласие. Затова и казах, че трябва да продължим да го защитаваме. Защото това, че Европейската комисия го е предложила, не е достатъчно за нас.
В заключение, госпожо председател, ще кажа към всички вас тук и тези, които във всички министерства и в Министерския съвет работят по тази рамка, къде вълнуващо, къде с трудности, това е първото прокарване на пътя в България по отношение на всички тези дебати като страна – членка на Европейския съюз. В общи линии лека полека, пак казвам, къде трудно, къде по-лесно, се отърсваме от това състояние на вечната страна кандидат и започваме да изграждаме рефлексите на страна членка. Затова се надявам, че в рамките не само на този случай – на финансовата рамка или на Банковия съюз, на всички тези теми, - но по отношение на целия пакет, който изисква членството ни в Европейския съюз, и ние, както и други ще разберем сравнително бързо, че това са теми, които в крайна сметка опират до вътрешната ни политика, до вътрешнополитическия ни дебат, до парламентите ни и ще ги дискутираме все по-активно и по-активно. Затова искаме да направим тези обществени обсъждания, не знам точно как са кръстени, по рамките на финансовата перспектива. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви за днешното участие, господин министър. Ние ще се постараем за следващата седмица с Комисията по външна политика и отбрана да се подготви едно съвместно становище в рамките на неформалния политически диалог с Европейската комисия по пакета за разширяване и това, което ще обсъждате в четвъртък.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
/п./Моника Панайотова)