Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
24/10/2012
П Р О Т О К О Л
№ 112
На 24 октомври 2012 г. г., сряда от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-62/12.10.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-60/10.10.2012 г. за публичните финанси, внесен от Министерския съвет.
3. Изслушване на информация от представители на Министерството на финансите относно състоянието на публичните финанси в Икономическия и паричен съюз.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-64/15.10.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от Министерския съвет.
5. Разни.
На заседанието присъстваха: Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми колеги, имаме вече наличния кворум и можем да започнем нашата работа. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Извинявам се от името на парламентаристите на представителите на изпълнителната власт за непредвиденото забавяне в пленарната зала.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-62/12.10.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-60/10.10.2012 г. за публичните финанси, внесен от Министерския съвет.
3. Изслужване на информация от представители на Министерството на финансите относно състоянието на публичните финанси в Икономическия и паричен съюз.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-64/15.10.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от Министерския съвет.
5. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, нека да гласува. Против и въздържали се няма. Дневният ред се приема единодушно.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-62/12.10.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Имаме удоволствието докладчици по нея да бъдат:
От Министерството на финансите
Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика”
Мина Янкова – началник отдел в Дирекция „Данъчна политика”
Красимир Сивев – началник отдел в Дирекция „Данъчна политика”
От НАП
Росен Иванов – директор на Дирекция „Данъчно осигурителна методология”
Също така с нас е и Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите.
Давам думата за доклад по законопроекта на госпожа Пенчева. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да ви представя накратко промените в данъчните закони.
Идеята е наистина да се застъпят няколко основни принципа – прозрачност, опростяване на процедурите и хармонизиране с европейското законодателство.
Във връзка с това са предложени промени в Закона за данъка върху добавената стойност в следните направления.
Първото направление е съобразяване с изискванията на Европейската комисия да се промени мястото на изпълнение на доставка на услуги, по отдаване под наем или предоставяне за ползване на превозни средства на данъчно незадължено лице, както и условията и правилата за фактуриране на доставки и правото за приспадане на данъчен кредит при доставки на мотоциклети и леки автомобили. Така че това има технически характер и е в посока на облекчения.
В Закона за данъка върху добавената стойност са предложени и някои промени във връзка с прецизиране на разпоредби и промени, които адресират трудности, възникнали при практическото прилагане на закона, а именно при безвъзмездно извършване на услуга, подобрение на нает актив, което е приравнено на възмездно облагаема доставка.
Създава се ред за определяне на данъчна основа при доставки по договори за концесия; определяне като доставка преобразуването или апорта на бюджетни и държавни или общински предприятия.
Удължава се срокът от 7 на 45 дни за подаване на опис за налични активи към датата на регистрация.
Правят се промени, свързани с предотвратяване на злоупотреби с ДДС, когато доставчиците са нерегистрирани по Закона за ДДС лица.
Освен промени в Закона за ДДС се предлагат и промени в други нормативни актове, както следва:
В Данъчно осигурителния кодекс, в Кодекса за социално осигуряване и в Кодекса за здравно осигуряване се предлага да бъде променен редът на погасяване на публичните задължения в чл. 169 на ДОПК, когато длъжникът не е в състояние да погаси всички задължения.
Въвежда се поредност на погасяването по реда на настъпване на падежа, без значение от начина на установяването му – чрез декларация или издаден административен акт.
Запазва се досегашният ред за погасяване на осигурителните вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване, като същите се събират в отделна сметка, предвид на техния капиталов характер. Това се прави с оглед запазване на интересите на осигурените лица.
По отношение на здравноосигурителните вноски се дава възможност на лицата да заявят кое от задълженията си погасяват, с оглед запазване на правата им за ползване на здравни услуги.
Предлага се намаляването на лихвената тежест, касаеща събирането на задължителните осигурителни вноски, с цел уеднаквяване на административните режими в областта на данъчното облагане и задължителното осигуряване.
Към момента дължимата лихва за непогасени в срок данъчни задължения за задължителни осигурителни вноски е с 10 процента по-висока от тази за задълженията за данъци. Чрез тези предложени промени се постига уеднаквяването на третиране на публични задължения.
Предложен е и принципът на погасяване на най-старото задължение да не се прилага за невлезли в сила актове.
В Закона за корпоративното подоходно облагана се предлага авансовите вноски за корпоративен данък да се определят на базата на прогнозна данъчна печалба, която се декларира от данъчно задължените лица, без да се вземат предвид техните реални данъчни печалби от предходни години.
Предвижда се данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 300 хил. лв., да не правят авансови вноски за корпоративен данък. Подобен принцип съществуваше.
Тук се предлага фактически повишаване на прага, когато данъчно задължените лица не правят предварителни авансови вноски - от 200 хил. на 300 хил. лв.
Предвижда се също така задължените лица да декларират авансовите вноски за периода от януари до декември на текущата календарна година, заедно с подаване на годишната данъчна декларация за предходната година.
Предлага се данъкът върху разходите да стане годишен данък и да се внася еднократно в срок до 31 март.
Предложени са промени и в разпоредбите, уреждащи данъка върху хазартната дейност, включително регламентиране облагането на дейността, извършвана от организаторите на хазартни игри от разстояние.
С промяната се адресират промени, които вече са одобрени в Закона за хазарта. Фактически за хазартните игри се запазва ставката от 15 процента, като се въвежда намалена ставка от 7 процента, когато тези хазартни игри се организират от разстояние.
Предвижда се също така данъкът върху приходите на бюджетни предприятия да стане годишен данък и да се внася еднократно в срок до 31 март на следващата година.
В законодателството в Закона за корпоративното подоходно облагане е предложена изрична разпоредба, с която разходите за подкуп се посочват като непризнати за данъчни цели. Нямаше изрична разпоредба, затова се предлага.
В Закона за данъци по доходите на физическите лица се предвиждат правила за определяне на цената на придобиване при продажба или замяна на недвижимо имущество.
Въвежда се срок за издаване на образците на служебните бележки за придобити доходи по извънтрудови правоотношения във връзка с влязлата в сила от 1 януари 2012 г. глоба за неиздаване на такава бележка от страна на платците на доходите.
Предвижда се също така доходите от лихви по влогове и депозити в търговски банки и клонове на чуждестранни банки, установени в държава – членка на Европейския съюз или друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, да бъдат изключени от обхвата на необлагаемите доходи и от 1 януари 2013 г. тези доходи да станат облагаеми.
Предложено е да се изравнят сроковете за внасяне на авансовия данък за доходите от извънтрудови правоотношения, от наем и от друга стопанска дейност, независимо какъв е статутът на платеца.
Освен това са предложени и промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Предвижда се промяна в акцизните ставки. Тези промени, както можете да предположите, са в съответствие с поетите от страната ни ангажименти в рамките на Европейския съюз.
Предвижда се промяна на акцизните ставки във връзка с поетите ангажименти за повишаване на акцизите на горивата до достигане на минималните нива за облагане в Европейския съюз и има административни облекчения, с цел опростяване на процеса.
Отпада задължението при прилагане на намалените акцизни ставки върху природен газ и въглища, използвани за отопление, тези енергийни продукти да се придружават от документ, съгласно Приложение № 14 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове.
Предлагат се също така нови разпоредби във връзка с документирането на вътреобщностните доставки на акцизни стоки, с оглед прилагането на реда за освобождаване от облагане с акциз при движение на енергийни продукти до територията на друга държава членка.
С предложения пакет са предложени промени в Закона за счетоводството, отново с цел облекчение.
Предвижда се постъпилите на чужд език в предприятията данъчни документи по смисъла на Закона за ДДС да се изключат от общите изисквания за задължителен превод на български език. Промяната произтича от въвеждането на Директива № 2010/45 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2010 г. за изменение на Директива № 1006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране на ДДС.
В Закона за публичното предлагане на ценни книжа се предлага промяна, съгласно която фондът за компенсиране на инвеститорите се освобождава от заплащането на корпоративен данък за дейностите, които той извършва по отношение на компенсиране на инвеститорите. Така се избягва неадекватно третиране на този фонд и по този начин се гарантират интересите на инвеститорите.
Това са основните промени на закона. Благодаря за вашето внимание.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, заместник-министър Пенчева.
Колеги, заповядайте за въпроси. Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ: Уеднаквяването на данъка при доставката на коли и мотоциклети с европейската практика, защото в крайна сметка това са нещата, които ни интересуват, какво означава?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Петкова, за отговор.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Всъщност тази промяна в Закона за данък върху добавената стойност е свързана с infringement, който беше изготвен от Европейската комисия, тъй като с режима на правото на данъчен кредит за автомобили и мотоциклети се ограничава правото на лицата в сравнение с режима, който лицата са имали преди присъединяването ни към Европейския съюз. И всъщност България, въвеждайки новите разпоредби, е ограничила това право. И Комисията казва: вие не можете да въвеждате режим, който да ограничава права, които са съществували преди присъединяването към Европейския съюз. И разпоредбите са, че ние връщаме режима, който е действал до 31 декември 2006 г. по отношение правото на приспадане на данъчен кредит.
АСЕН АГОВ: Припомнете ни какво беше до 31 декември 2006 г.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Всъщност имаше право да се приспада данъчен кредит за мотоциклети и за автомобили, примерно ако с тези автомобили и мотоциклети се извършва основна дейност. Да кажем, лицето извършва таксиметрова дейност или някаква транспортна дейност, тогава то има право да приспада данъчен кредит.
По принцип няма право да се приспада данъчен кредит, ако не е свързано с основна дейност, тоест дейност, с която той генерира приходи, които също ще бъдат облагани.
АСЕН АГОВ: Тоест с това се облекчава потребителят?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Да, облекчава се.
АСЕН АГОВ: Връщаме стария режим, който беше по-лек, отколкото е европейският.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Да. Комисията казва: вие сте имали по-добър режим, не може да го ограничавате и трябва да си върнете стария режим.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Колеги, има ли още въпроси или коментари по темата? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване на становището по законопроект № 202-01-62/12.10.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 13, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-60/10.10.2012 Г. ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Боряна Пенчева – заместник-министър
Добрин Пинджуров – директор на Дирекция „Бюджет”
Светла Костова – директор на Дирекция „Държавно съкровище”
Цветанка Чипева – началник отдел, Дирекция „Държавно съкровище”
Маринела Петрова – директор на Дирекция „Икономическа и финансова политика”.
Заповядайте, госпожо Пенчева, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! През изминалите 16 години управлението на бюджетния процес на бюджета на държавните органи и на бюджетните организации ставаше чрез Закона за устройството на държавния бюджет.
Това беше един наистина консервативен документ, който беше променян всъщност само 9 пъти и той наистина гарантира една стабилност, една последователност и приемственост при управление на бюджета.
Днес това, което се случва в Европа като последствие на адресирането на финансовата и икономическата криза, има нови предизвикателства. Затова екипът на Министерството на финансите предложи и след обсъждане беше предложен нов вариант на Закона за публичните финанси, който е съгласуван в работен порядък с Европейската комисия, с Международния валутен фонд. Днес бих искала да ви представя този нов закон, който е израз на стремежа за създаване на ясни правила и на гарантиране на протичащата фискална консолидация.
С приемането на този закон би се транспонирало европейското законодателство относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки. С него се въвеждат и разпоредбите на дял ІІІ – Фискален пакт от Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз.
Законопроектът за публичните финанси е естествено продължение на Пакта за финансова стабилност у нас, а също така той е и в изпълнение на препоръките на Сметната палата.
Законопроектът предвижда уреждането с един нормативен акт на общата устройствена структура на публичните финанси, като с влизането му в сила ще бъдат отменени Законът за устройството на държавния бюджет и Законът за общинските бюджети.
Това, което е най-характерно, е, че тук се въвеждат едни ясни фискални правила, които са в съответствие с посочените европейски документи и директиви.
Въвеждат се едни ясни правила за процеса на бюджетиране, като се въвеждат европейски норми и европейски график във времето – с пролетна и есенна прогноза, със създаване на един ясен механизъм, който отчита както на годишна база, така и многогодишното фискално планиране и бюджетна дисциплина на централно и на местно ниво.
Институционализира се и така нареченият програмен подход на бюджетиране, което е една тема, която беше дискутирана през последните 10 години.
Създават се предпоставки за повишаване на прозрачността и на публичността на провежданите политики.
Въвеждат се ясни разпоредби за отчет както пред Народното събрание, както пред обществеността, така и пред ЕВРОСТАТ.
И това, което е принципно, е, че статистиката за публичните финанси ще бъде в пълно съответствие с изискванията на ЕВРОСТАТ и методологията на ЕВРОСТАТ.
Законопроектът акцентира и върху засилване на взаимодействието между законодателната, изпълнителната и съдебната власт и общините, тъй като постигането на фискалните цели и спазването на една твърда и ясна фискална политика е ангажимент на всички, като се гарантира в същото време самостоятелност на бюджетите на отделните власти.
В следващата презентация, когато ще ви представя основните изводи на доклада на Европейската комисия за европейските бюджетни рамки, наистина ще видите, че България е постигнала една финансова устойчивост, имаме едни ясни правила. Сега идеята е с един законодателен акт с ясни 16 глави да дадем основа, която да бъде адекватна на днешните европейски предизвикателства. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря. Колеги, заповядайте за въпроси, ако има такива.
Ако няма, преминаваме към гласуване на становище по законопроект № 202-01-60/10.10.2012 г. за публичните финанси, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 13, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ИЗСЛУЖВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ ОТНОСНО СЪСТОЯНИЕТО НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ И ПАРИЧЕН СЪЮЗ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Боряна Пенчева – заместник-министър
Маринела Петрова – директор на Дирекция „Икономическа и финансова политика”
Йоанна Лазарова – старши инспектор в Дирекция „Икономическа и финансова политика”
Мария Маринова – старши експерт в Дирекция „Икономическа и финансова политика”.
Заповядайте, госпожо Пенчева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Европейската комисия представи това лято доклад за публичните финанси в Икономическия и паричен съюз. Този документ е един анализ на това, което е направено. Той съдържа четири глави.
Първата глава „Икономическо развитие и перспективи” и втората глава „Развитие на бюджетното наблюдение” дават една картина какво е в момента икономическото състояние в Европа, какви мерки са предприети за бюджетна координация и по-добро регулиране на бюджетите като част от реформата. Тоест първите две глави са за икономическото състояние, като се добавя фокус върху реформата.
Третата глава е „Фискална консолидация и мултипликаторите” и четвъртата – „Фискална децентрализация”. Тези две глави се фокусират върху връзката между фискалната и бюджетната политика и икономическия растеж.
Тоест това е един доклад, който прави оценка на това, което се случва с реформата и връзката с растежа.
На следващия слайд виждате, че икономическото развитие през 2011 г. отново показва признаци на криза. Има рязко забавяне на икономическата активност както в страните от Еврозоната, така и в целия Европейски съюз.
На този фон само две страни – България и Германия успяха да излязат от процедурата за свръхдефицит, да запазят своите положителни темпове на растеж, макар и малки, и да намалят бюджетния си дефицит до ниво под 3 процента от брутния вътрешен продукт.
Към настоящия момент 21 страни на Европейския съюз са в процедура на свръхдефицит. Само България, Германия, Швеция, Естония, Люксембург и Финландия не са в тази процедура.
На фона на това икономическо развитие се проследява в доклада връзката между фискалната консолидация и дълга. Наблюдава се парадокс в развитието на европейската икономика, когато фискалната консолидация е съпроводена с растеж на дълга.
На този слайд вие виждате всъщност къде са разположени отделните страни. виждате, че България е на второ място в Европа на 27-те по най-нисък дълг. Но това, което е отбелязано в доклада, е, че се наблюдава странното на пръв поглед явление на фискална консолидация и растеж на дълга едновременно и се отчита, че това е вследствие на липса на доверие в степента на фискална консолидация. Разбира се, това е обусловено от фактори, тъй като протича едновременно в условията на висока безработица и лошо функциониране на кредитните канали, тоест достъпът до кредит за реалния бизнес е ограничен, което води до увеличаване на дълга на национално ниво. На този фон България наистина стои много добре.
Това икономическо развитие обуславя необходимостта от стриктно прилагане на мерките за бюджетно наблюдение. Като идеята на законодателството, което влезе в края на 2010 – 2011 г. е засилен превантивен механизъм и повече фискална консолидация.
По отношение на средносрочните бюджетни цели и разходните правила се наблюдава едно втвърдяване, налагане на по-строги финансови цели.
Направен е един анализ по отношение на силата на фискалните правила в страните членки. На този слайд в началото на графиката се вижда нещо много интересно – че всъщност в България има два пъти по-строги правила от средноевропейските фискални правила или сме трети по своята сила след Великобритания и Дания. Така че наистина ние сме създали една устойчива рамка и сме дали гаранция, че една надеждна фискална политика ще бъде продължена в средносрочна перспектива.
По отношение на самите мерки, които са за развитие на бюджетното наблюдение и икономическо управление, уважаемата комисия е запозната с така наречения six pact, с Пакета от 6 законодателни акта за засилено икономическо управление.
Това, което е по-нов момент, е самият начин на засилено бюджетно наблюдение в Еврозоната, така наречения two bank или още два регламента – регламент за общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите на бюджетните планове и гарантиране на корекцията на прекомерния дефицит в държавите – членки на Еврозоната, който ще бъде в действие, и регламент за държавите, които изпитват сериозни трудности.
Това, което е фактически основа и което залегна и като принцип в Закона за публичните финанси, е Договорът за стабилност, координация и управление в Икономическия съюз. Няма да се спирам на този договор, тъй като той беше подробно представен и дискутиран от парламента и беше даден мандат на правителството да се присъедини към част ІІІ, именно с фискалните правила.
В този доклад се прави и една интересна връзка, както ви казах, между фискалната консолидация и икономическия растеж. Фактически е направен анализ, който показва ,че е възможно да има и фискална консолидация и едновременно с това да има икономически растеж. Въпросът е как ще се прилага тази фискална консолидация. Говори се за консолидация, благоприятстваща растежа, тоест инвестициите в отрасли, които носят икономически растеж, да бъдат подкрепяни за сметка на съкращаване на всички непроизводствени разходи.
По отношение на дълга. Може би това е един от изводите на доклада, че в следващите три години дългът на страните от Европейския съюз ще продължи да нараства, че за адресиране на проблемите на дълга и връщането на предкризисното равнище ще бъдат необходими повече от 10 години и че всъщност проблемът за фискалната консолидация, за растежа на дълга трябва да бъде решен в следващите 10 години, за да може наистина да се гарантира развитие и растеж.
Още едно нещо. В доклада на Европейската комисия в Четвърта глава е направен и много интересен анализ между фискалната децентрализация и бюджетните политики в Икономическия и паричен съюз.
В Европа се наблюдава ясна тенденция на децентрализация по отношение както на разходите, така и на приходите към местните правителства и регионалните и местни власти. Това, което прави впечатление и това, което е посочено в доклада, е, че основно приходите на местните администрации идват от трансфери от централния бюджет. Тоест върви децентрализация, но фактически тя не се основава на собствени приходи на местните администрации, а на трансфери от централния бюджет.
Това дава отражение в по-тежкото финансово положение точно в тези страни като Испания. Там притеснителни бюджетни дефицити има и на местно ниво. Така че това, което е и на централно ниво, с децентрализация, с прехвърляне на функции не само че не се решава, а обратното, положението става по-сериозно.
На следващите няколко слайда има таблици, където се вижда кои страни са отбелязани – това са Испания, Белгия, Австрия и Германия, където разходите на местно ниво са значителен процент от общите разходи. България е във втората половина на класацията, така че при нас има един по-балансиран подход.
Разходите по функции виждате как са. Основните, с най-голям дял, това са за околната среда, жилищното строителство и инфраструктурата. Тоест наистина по функции тук се вижда, че всъщност жилищното строителство и околната среда, а не образование, здравеопазване и някои други местни дейности, са основна причина за най-много разходи.
Бюджетният дефицит на местната администрация като процент от брутния вътрешен продукт е показан на тази графика. Вижда се, че почти всички страни са в зоната на дефицита. България в това отношение наистина отчита положително развитие както на национално ниво, така и на местно ниво. Ние се намираме в една много добра позиция спрямо 27-те страни.
Другото, което е притеснително, е равнището на дълга на местната администрация. Тоест това, което се наблюдава на национално ниво, се наблюдава и в регионалните и местни власти. И тук се вижда, че приходите на местно ниво също имат значителен дял, пак в тези страни, които имат по Конституция такова устройство.
Изводите, които са направени от този доклад, са, че е възможно да има фискална консолидация и икономически растеж, възможно е да има фискална консолидация и финансова децентрализация, възможно е да се прехвърлят функции – това е дори желателно и необходимо, на регионално и местно ниво. Въпросът е, че автономните данъци трябва да бъдат важно перо в регионалните и местните бюджети. И фактически, за да се гарантира устойчивост на развитието на публичните финанси и на регионално и местно ниво, и на национално ниво, е необходимо на местно ниво основен източник да бъдат местните данъци, данъците върху собствеността, а не трансфери от правителството.
Фактически изводът е, че е необходима много по-голяма отговорност на националните власти в процеса на бюджетиране, но и на регионалните и на местните власти. Изводът е, че Европа трябва да положи много повече усилия за финансова и фискална консолидация. България стои добре в този процес. Така че по всички параметри ние имаме едно сравнително добро представяне. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Пенчева. Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Много е впечатляващ този доклад на Европейската комисия. Само че позволете ми да възразя срещу това да се радваме, че България се намира на това място. Защото структурно България изобщо не отговаря на препоръките на този доклад , нито на регионално равнище, нито като данъчна политика, нито като административно деление, ако щете. Тоест аз бих свалил тона и бих взел пример от този доклад, за да мислим какво да правим в бъдеще със страната ни. Страната ни структурно стои много зле. И независимо от успехите, които са безспорни в областта на фискалната политика, всичкото това нещо обаче е задържащ фактор. Икономиката страда от тази структурна недостатъчност, така да я нарека, на България.
Оттам нататък онова, което се препоръчва в доклада – да се съкратят непроизводствените разходи, а да се стимулират разходите за производство и за търсене на нови работни места и т.н., изобщо за стимулиране на икономиката, на практика в България не може да бъде осъществено заради структурната недостатъчност на страната ни.
От тази гледна точка това е единственото ми възражение. Иначе докладът е много добър. Но ако ние не предприемем мерки за преструктуриране изцяло на страната ни и данъчната политика да се децентрализира в рамките на фискалния компакт, аз мисля, че след време ще си останем само със затегнатите колани и допълнителните дупки, които сме сложили на коланите си от такава една фискална политика, без да успеем да разширим малко размера на своя колан.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Агов. Други колеги имат ли въпроси или коментари? Заповядайте, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо Пенчева, благодаря Ви за презентацията.
Аз имам един въпрос – какво следва, след като излезе този доклад?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Европейски семестър.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Европейски семестър? Това е логиката. Очевидно, че са свързани като дейности. Но какво следва, какво предвиждате Вие. Информирате ни за съдържанието на доклада, но както предвиждате Вие, та считате,че България стои добре на фона на общите показатели на доклада? Какво се предвижда нататък и какво очакваме ние от Европейския семестър?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Има ли други колеги желание да говорят? – Няма.
Заповядайте, госпожо Пенчева, за заключителни отговори.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Аз бих искала все пак да кажа, че България няма някакви особени структурни трудности. Наистина това, което имаме ние, е една финансова стабилност, фискална стабилност. Това е основа за растеж. Действително ние нямаме желания от всички нас растеж, поради това че Европа изпитва тези трудности. Основните ни пазари изпитват трудности. Това наистина се отразява и на вътрешното потребление, и на целия икономически цикъл в страната ни.
Какво следва. Следва подготовка на бюджета, подготовка на нашите тригодишни стратегически планове. Ние сме заложили точно този подход.
Този доклад излезе през юни или юли. Но ние в хода на дискусиите с Европейската комисия, в хода на анализите сме предвидили и рамката за следващия бюджет, и Закона за публичните финанси. Законът за публичните финанси е инструмент, който ще гарантира, че тази стабилност ще бъде пазена в средносрочен и дългосрочен план.
Самият следващ бюджет е предвиден консервативно, тоест пазене на фискалната стабилност, като наистина е предвидено увеличение на инвестициите в сектори, които биха дали растеж.
Искам също да подчертая, че по време на провелата се преди около може би вече месец мисия на Международния валутен фонд и оценка на страната, беше определено, че и данъчната ни система, данъчната ни политика и бюджетната ни политика са growth friendly, тоест те принципно благоприятстват растежа. Въпросът е наистина оттук нататък да бъдат насърчени националните и да бъдат привлечени максимално чужди инвестиции, да се намери наистина много по-бърз път на растеж, заетост и създаване на нови работни места.
Това е идеята и на този доклад, който днес представих на вашето внимание, че двете неща могат да вървят заедно. Защото имаше такива дискусии с Европа – дайте да насърчаваме инвестициите, да оставим дефицитите да са високи, да оставим дълга да е висок, да търсим растеж, а нещата автоматически ще се урегулират. Не, оказа се, че това води само до по-големи диспропорции.
В този смисъл предложеният на вашето внимание Закон за публичните финанси, Закон за бюджета, тригодишната бюджетна рамка са едни документи, които са подготвени в този контекст на финансова стабилност плюс растеж.
Предстои в средата на месец декември да бъде представен от Европейската комисия Годишен доклад за растежа, в който на базата на този анализ ще бъдат изведени основните акценти, анализ и приоритети и на негова база ще стартира новият Европейски семестър, следващото планиране за следващия цикъл. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря за Вашето участие.
Продължаваме с четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-64/15.10.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Камен Кичев – заместник-министър
Татяна Савова – началник на отдел „Координация на въпросите на ЕС”
Валентин Божков – изпълнителен директор на ИА „Автомобилна администрация”.
Заповядайте, господин заместник-министър, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Днес сме тук, за да ви представим промените в Закона за автомобилните превози.
Основното, което касае промените, са въвеждане на регламент и транспониране на директиви. Посредством промените, които сме предложили, даваме правовата рамка тези директиви да бъдат приложени в България. Говорейки малко по-практически, това са интелигентни транспортни системи.
Онзи ден бях на едно съвещание във Виена по темата. Най-общо казано, това са системите, при които автомобилите си говорят с пътя и автомобилите си говорят помежду си. С това ние целим да подобрим движението в градовете, да намалим трафика, да намалим емисиите и т.н. Това са основните идеи на интелигентните транспортни системи.
С промените, които въвеждаме, даваме правото да бъде създаден комитет, чийто председател ще бъде министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Той като председател на този съвет ще покани всички останали ведомства, които ги касае темата за интелигентните транспортни системи. От една страна, това е Министерството на вътрешните работи, от друга страна, това са общините, дали ще е София, дали ще е Пловдив, дали ще е Бургас и т.н. Оттам нататък идва Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което има своите функции по отношение на регионалното развитие на тези градове. Оттам нататък вече има и агенции, които участват.
В крайна сметка този Съвет ще даде рамката на това какво може да се направи и какви средства трябва да има.
Далече сме все още от държави като Естония, Финландия, но те са малки и не можем реално да се сравняваме с тях като възможности.
Колегата от Естония ми се похвали, че след 6 месеца те премахват регистрационните номера. В Естония вече няма да има регистрационни номера. Само ако искаш да напускаш държавата, тогава ще ти е необходим такъв номер. иначе всичко останало са едни чипове, джи пи ес система, която следи всички автомобили. И реално автомобилът като излезе и като се зачисли на някого, на него има една лепенка, един стикер, на който се чете всичко. Така че не е необходимо да има и номера. Но това е едно бъдеще, от което ние все още сме далече. Все пак те живеят много на север, а ние – много на юг.
Горе-долу, колеги, това са промените в закона, който сме предвидили. Ако имате въпроси по отношение на детайлите, господин Божков – директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е тук и е на разположение да отговори.
Междувременно правим няколко промени, свързани със сигурността в автобусните превози, за съжаление след инцидента в Бургас. Също така правим някои промени по отношение на това кой и защо може да влиза по автогарите, какви допълнителни мерки за сигурност можем да въведем, за да ограничим достъпа до автогарите.
Казвайки това, казвам и следното. Това го правим, опитвайки се максимално да не караме превозвачите да купуват ненужни нови оборудвания, защото това само би оскъпило и така за съжаление вече все по-скъп транспорт във връзка с по-високите цени на горивата. Така че се опитваме да намерим една нормална граница, така че да не задължаваме автогарите да се ограждат и да слагат скенери, както е по летищата, но, от друга страна, да повишим мерките за сигурност.
Една от основните мерки, която ще бъде въведена – тя вече е факт, но ние със закона я обличаме в още по-сериозни мерки, е непридружените товари с автобуси. В момента абсолютна практика е това, всички хора изпращат стоки по автобусите, което няма да бъде практика. За целта си има куриерски услуги, има си пощенски услуги и т.н. Тези мерки въвеждаме.
Това са основните промени в закона. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Кичев.
Колеги, заповядайте за въпроси или коментари. – Не виждам.
Преминаваме към гласуване на становище по законопроект № 202-01-64/15.10.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2. Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Моника Панайотова)
№ 112
На 24 октомври 2012 г. г., сряда от 14,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-62/12.10.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-60/10.10.2012 г. за публичните финанси, внесен от Министерския съвет.
3. Изслушване на информация от представители на Министерството на финансите относно състоянието на публичните финанси в Икономическия и паричен съюз.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-64/15.10.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от Министерския съвет.
5. Разни.
На заседанието присъстваха: Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите.
Заседанието беше открито и ръководено от Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми колеги, имаме вече наличния кворум и можем да започнем нашата работа. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Извинявам се от името на парламентаристите на представителите на изпълнителната власт за непредвиденото забавяне в пленарната зала.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-62/12.10.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-60/10.10.2012 г. за публичните финанси, внесен от Министерския съвет.
3. Изслужване на информация от представители на Министерството на финансите относно състоянието на публичните финанси в Икономическия и паричен съюз.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 202-01-64/15.10.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от Министерския съвет.
5. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, нека да гласува. Против и въздържали се няма. Дневният ред се приема единодушно.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-62/12.10.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Имаме удоволствието докладчици по нея да бъдат:
От Министерството на финансите
Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика”
Мина Янкова – началник отдел в Дирекция „Данъчна политика”
Красимир Сивев – началник отдел в Дирекция „Данъчна политика”
От НАП
Росен Иванов – директор на Дирекция „Данъчно осигурителна методология”
Също така с нас е и Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите.
Давам думата за доклад по законопроекта на госпожа Пенчева. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да ви представя накратко промените в данъчните закони.
Идеята е наистина да се застъпят няколко основни принципа – прозрачност, опростяване на процедурите и хармонизиране с европейското законодателство.
Във връзка с това са предложени промени в Закона за данъка върху добавената стойност в следните направления.
Първото направление е съобразяване с изискванията на Европейската комисия да се промени мястото на изпълнение на доставка на услуги, по отдаване под наем или предоставяне за ползване на превозни средства на данъчно незадължено лице, както и условията и правилата за фактуриране на доставки и правото за приспадане на данъчен кредит при доставки на мотоциклети и леки автомобили. Така че това има технически характер и е в посока на облекчения.
В Закона за данъка върху добавената стойност са предложени и някои промени във връзка с прецизиране на разпоредби и промени, които адресират трудности, възникнали при практическото прилагане на закона, а именно при безвъзмездно извършване на услуга, подобрение на нает актив, което е приравнено на възмездно облагаема доставка.
Създава се ред за определяне на данъчна основа при доставки по договори за концесия; определяне като доставка преобразуването или апорта на бюджетни и държавни или общински предприятия.
Удължава се срокът от 7 на 45 дни за подаване на опис за налични активи към датата на регистрация.
Правят се промени, свързани с предотвратяване на злоупотреби с ДДС, когато доставчиците са нерегистрирани по Закона за ДДС лица.
Освен промени в Закона за ДДС се предлагат и промени в други нормативни актове, както следва:
В Данъчно осигурителния кодекс, в Кодекса за социално осигуряване и в Кодекса за здравно осигуряване се предлага да бъде променен редът на погасяване на публичните задължения в чл. 169 на ДОПК, когато длъжникът не е в състояние да погаси всички задължения.
Въвежда се поредност на погасяването по реда на настъпване на падежа, без значение от начина на установяването му – чрез декларация или издаден административен акт.
Запазва се досегашният ред за погасяване на осигурителните вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване, като същите се събират в отделна сметка, предвид на техния капиталов характер. Това се прави с оглед запазване на интересите на осигурените лица.
По отношение на здравноосигурителните вноски се дава възможност на лицата да заявят кое от задълженията си погасяват, с оглед запазване на правата им за ползване на здравни услуги.
Предлага се намаляването на лихвената тежест, касаеща събирането на задължителните осигурителни вноски, с цел уеднаквяване на административните режими в областта на данъчното облагане и задължителното осигуряване.
Към момента дължимата лихва за непогасени в срок данъчни задължения за задължителни осигурителни вноски е с 10 процента по-висока от тази за задълженията за данъци. Чрез тези предложени промени се постига уеднаквяването на третиране на публични задължения.
Предложен е и принципът на погасяване на най-старото задължение да не се прилага за невлезли в сила актове.
В Закона за корпоративното подоходно облагана се предлага авансовите вноски за корпоративен данък да се определят на базата на прогнозна данъчна печалба, която се декларира от данъчно задължените лица, без да се вземат предвид техните реални данъчни печалби от предходни години.
Предвижда се данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 300 хил. лв., да не правят авансови вноски за корпоративен данък. Подобен принцип съществуваше.
Тук се предлага фактически повишаване на прага, когато данъчно задължените лица не правят предварителни авансови вноски - от 200 хил. на 300 хил. лв.
Предвижда се също така задължените лица да декларират авансовите вноски за периода от януари до декември на текущата календарна година, заедно с подаване на годишната данъчна декларация за предходната година.
Предлага се данъкът върху разходите да стане годишен данък и да се внася еднократно в срок до 31 март.
Предложени са промени и в разпоредбите, уреждащи данъка върху хазартната дейност, включително регламентиране облагането на дейността, извършвана от организаторите на хазартни игри от разстояние.
С промяната се адресират промени, които вече са одобрени в Закона за хазарта. Фактически за хазартните игри се запазва ставката от 15 процента, като се въвежда намалена ставка от 7 процента, когато тези хазартни игри се организират от разстояние.
Предвижда се също така данъкът върху приходите на бюджетни предприятия да стане годишен данък и да се внася еднократно в срок до 31 март на следващата година.
В законодателството в Закона за корпоративното подоходно облагане е предложена изрична разпоредба, с която разходите за подкуп се посочват като непризнати за данъчни цели. Нямаше изрична разпоредба, затова се предлага.
В Закона за данъци по доходите на физическите лица се предвиждат правила за определяне на цената на придобиване при продажба или замяна на недвижимо имущество.
Въвежда се срок за издаване на образците на служебните бележки за придобити доходи по извънтрудови правоотношения във връзка с влязлата в сила от 1 януари 2012 г. глоба за неиздаване на такава бележка от страна на платците на доходите.
Предвижда се също така доходите от лихви по влогове и депозити в търговски банки и клонове на чуждестранни банки, установени в държава – членка на Европейския съюз или друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, да бъдат изключени от обхвата на необлагаемите доходи и от 1 януари 2013 г. тези доходи да станат облагаеми.
Предложено е да се изравнят сроковете за внасяне на авансовия данък за доходите от извънтрудови правоотношения, от наем и от друга стопанска дейност, независимо какъв е статутът на платеца.
Освен това са предложени и промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Предвижда се промяна в акцизните ставки. Тези промени, както можете да предположите, са в съответствие с поетите от страната ни ангажименти в рамките на Европейския съюз.
Предвижда се промяна на акцизните ставки във връзка с поетите ангажименти за повишаване на акцизите на горивата до достигане на минималните нива за облагане в Европейския съюз и има административни облекчения, с цел опростяване на процеса.
Отпада задължението при прилагане на намалените акцизни ставки върху природен газ и въглища, използвани за отопление, тези енергийни продукти да се придружават от документ, съгласно Приложение № 14 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове.
Предлагат се също така нови разпоредби във връзка с документирането на вътреобщностните доставки на акцизни стоки, с оглед прилагането на реда за освобождаване от облагане с акциз при движение на енергийни продукти до територията на друга държава членка.
С предложения пакет са предложени промени в Закона за счетоводството, отново с цел облекчение.
Предвижда се постъпилите на чужд език в предприятията данъчни документи по смисъла на Закона за ДДС да се изключат от общите изисквания за задължителен превод на български език. Промяната произтича от въвеждането на Директива № 2010/45 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2010 г. за изменение на Директива № 1006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране на ДДС.
В Закона за публичното предлагане на ценни книжа се предлага промяна, съгласно която фондът за компенсиране на инвеститорите се освобождава от заплащането на корпоративен данък за дейностите, които той извършва по отношение на компенсиране на инвеститорите. Така се избягва неадекватно третиране на този фонд и по този начин се гарантират интересите на инвеститорите.
Това са основните промени на закона. Благодаря за вашето внимание.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, заместник-министър Пенчева.
Колеги, заповядайте за въпроси. Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ: Уеднаквяването на данъка при доставката на коли и мотоциклети с европейската практика, защото в крайна сметка това са нещата, които ни интересуват, какво означава?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Заповядайте, госпожо Петкова, за отговор.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Всъщност тази промяна в Закона за данък върху добавената стойност е свързана с infringement, който беше изготвен от Европейската комисия, тъй като с режима на правото на данъчен кредит за автомобили и мотоциклети се ограничава правото на лицата в сравнение с режима, който лицата са имали преди присъединяването ни към Европейския съюз. И всъщност България, въвеждайки новите разпоредби, е ограничила това право. И Комисията казва: вие не можете да въвеждате режим, който да ограничава права, които са съществували преди присъединяването към Европейския съюз. И разпоредбите са, че ние връщаме режима, който е действал до 31 декември 2006 г. по отношение правото на приспадане на данъчен кредит.
АСЕН АГОВ: Припомнете ни какво беше до 31 декември 2006 г.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Всъщност имаше право да се приспада данъчен кредит за мотоциклети и за автомобили, примерно ако с тези автомобили и мотоциклети се извършва основна дейност. Да кажем, лицето извършва таксиметрова дейност или някаква транспортна дейност, тогава то има право да приспада данъчен кредит.
По принцип няма право да се приспада данъчен кредит, ако не е свързано с основна дейност, тоест дейност, с която той генерира приходи, които също ще бъдат облагани.
АСЕН АГОВ: Тоест с това се облекчава потребителят?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Да, облекчава се.
АСЕН АГОВ: Връщаме стария режим, който беше по-лек, отколкото е европейският.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Да. Комисията казва: вие сте имали по-добър режим, не може да го ограничавате и трябва да си върнете стария режим.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Колеги, има ли още въпроси или коментари по темата? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване на становището по законопроект № 202-01-62/12.10.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 13, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-60/10.10.2012 Г. ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Боряна Пенчева – заместник-министър
Добрин Пинджуров – директор на Дирекция „Бюджет”
Светла Костова – директор на Дирекция „Държавно съкровище”
Цветанка Чипева – началник отдел, Дирекция „Държавно съкровище”
Маринела Петрова – директор на Дирекция „Икономическа и финансова политика”.
Заповядайте, госпожо Пенчева, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! През изминалите 16 години управлението на бюджетния процес на бюджета на държавните органи и на бюджетните организации ставаше чрез Закона за устройството на държавния бюджет.
Това беше един наистина консервативен документ, който беше променян всъщност само 9 пъти и той наистина гарантира една стабилност, една последователност и приемственост при управление на бюджета.
Днес това, което се случва в Европа като последствие на адресирането на финансовата и икономическата криза, има нови предизвикателства. Затова екипът на Министерството на финансите предложи и след обсъждане беше предложен нов вариант на Закона за публичните финанси, който е съгласуван в работен порядък с Европейската комисия, с Международния валутен фонд. Днес бих искала да ви представя този нов закон, който е израз на стремежа за създаване на ясни правила и на гарантиране на протичащата фискална консолидация.
С приемането на този закон би се транспонирало европейското законодателство относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки. С него се въвеждат и разпоредбите на дял ІІІ – Фискален пакт от Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз.
Законопроектът за публичните финанси е естествено продължение на Пакта за финансова стабилност у нас, а също така той е и в изпълнение на препоръките на Сметната палата.
Законопроектът предвижда уреждането с един нормативен акт на общата устройствена структура на публичните финанси, като с влизането му в сила ще бъдат отменени Законът за устройството на държавния бюджет и Законът за общинските бюджети.
Това, което е най-характерно, е, че тук се въвеждат едни ясни фискални правила, които са в съответствие с посочените европейски документи и директиви.
Въвеждат се едни ясни правила за процеса на бюджетиране, като се въвеждат европейски норми и европейски график във времето – с пролетна и есенна прогноза, със създаване на един ясен механизъм, който отчита както на годишна база, така и многогодишното фискално планиране и бюджетна дисциплина на централно и на местно ниво.
Институционализира се и така нареченият програмен подход на бюджетиране, което е една тема, която беше дискутирана през последните 10 години.
Създават се предпоставки за повишаване на прозрачността и на публичността на провежданите политики.
Въвеждат се ясни разпоредби за отчет както пред Народното събрание, както пред обществеността, така и пред ЕВРОСТАТ.
И това, което е принципно, е, че статистиката за публичните финанси ще бъде в пълно съответствие с изискванията на ЕВРОСТАТ и методологията на ЕВРОСТАТ.
Законопроектът акцентира и върху засилване на взаимодействието между законодателната, изпълнителната и съдебната власт и общините, тъй като постигането на фискалните цели и спазването на една твърда и ясна фискална политика е ангажимент на всички, като се гарантира в същото време самостоятелност на бюджетите на отделните власти.
В следващата презентация, когато ще ви представя основните изводи на доклада на Европейската комисия за европейските бюджетни рамки, наистина ще видите, че България е постигнала една финансова устойчивост, имаме едни ясни правила. Сега идеята е с един законодателен акт с ясни 16 глави да дадем основа, която да бъде адекватна на днешните европейски предизвикателства. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря. Колеги, заповядайте за въпроси, ако има такива.
Ако няма, преминаваме към гласуване на становище по законопроект № 202-01-60/10.10.2012 г. за публичните финанси, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 13, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ИЗСЛУЖВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ ОТНОСНО СЪСТОЯНИЕТО НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ И ПАРИЧЕН СЪЮЗ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Боряна Пенчева – заместник-министър
Маринела Петрова – директор на Дирекция „Икономическа и финансова политика”
Йоанна Лазарова – старши инспектор в Дирекция „Икономическа и финансова политика”
Мария Маринова – старши експерт в Дирекция „Икономическа и финансова политика”.
Заповядайте, госпожо Пенчева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Европейската комисия представи това лято доклад за публичните финанси в Икономическия и паричен съюз. Този документ е един анализ на това, което е направено. Той съдържа четири глави.
Първата глава „Икономическо развитие и перспективи” и втората глава „Развитие на бюджетното наблюдение” дават една картина какво е в момента икономическото състояние в Европа, какви мерки са предприети за бюджетна координация и по-добро регулиране на бюджетите като част от реформата. Тоест първите две глави са за икономическото състояние, като се добавя фокус върху реформата.
Третата глава е „Фискална консолидация и мултипликаторите” и четвъртата – „Фискална децентрализация”. Тези две глави се фокусират върху връзката между фискалната и бюджетната политика и икономическия растеж.
Тоест това е един доклад, който прави оценка на това, което се случва с реформата и връзката с растежа.
На следващия слайд виждате, че икономическото развитие през 2011 г. отново показва признаци на криза. Има рязко забавяне на икономическата активност както в страните от Еврозоната, така и в целия Европейски съюз.
На този фон само две страни – България и Германия успяха да излязат от процедурата за свръхдефицит, да запазят своите положителни темпове на растеж, макар и малки, и да намалят бюджетния си дефицит до ниво под 3 процента от брутния вътрешен продукт.
Към настоящия момент 21 страни на Европейския съюз са в процедура на свръхдефицит. Само България, Германия, Швеция, Естония, Люксембург и Финландия не са в тази процедура.
На фона на това икономическо развитие се проследява в доклада връзката между фискалната консолидация и дълга. Наблюдава се парадокс в развитието на европейската икономика, когато фискалната консолидация е съпроводена с растеж на дълга.
На този слайд вие виждате всъщност къде са разположени отделните страни. виждате, че България е на второ място в Европа на 27-те по най-нисък дълг. Но това, което е отбелязано в доклада, е, че се наблюдава странното на пръв поглед явление на фискална консолидация и растеж на дълга едновременно и се отчита, че това е вследствие на липса на доверие в степента на фискална консолидация. Разбира се, това е обусловено от фактори, тъй като протича едновременно в условията на висока безработица и лошо функциониране на кредитните канали, тоест достъпът до кредит за реалния бизнес е ограничен, което води до увеличаване на дълга на национално ниво. На този фон България наистина стои много добре.
Това икономическо развитие обуславя необходимостта от стриктно прилагане на мерките за бюджетно наблюдение. Като идеята на законодателството, което влезе в края на 2010 – 2011 г. е засилен превантивен механизъм и повече фискална консолидация.
По отношение на средносрочните бюджетни цели и разходните правила се наблюдава едно втвърдяване, налагане на по-строги финансови цели.
Направен е един анализ по отношение на силата на фискалните правила в страните членки. На този слайд в началото на графиката се вижда нещо много интересно – че всъщност в България има два пъти по-строги правила от средноевропейските фискални правила или сме трети по своята сила след Великобритания и Дания. Така че наистина ние сме създали една устойчива рамка и сме дали гаранция, че една надеждна фискална политика ще бъде продължена в средносрочна перспектива.
По отношение на самите мерки, които са за развитие на бюджетното наблюдение и икономическо управление, уважаемата комисия е запозната с така наречения six pact, с Пакета от 6 законодателни акта за засилено икономическо управление.
Това, което е по-нов момент, е самият начин на засилено бюджетно наблюдение в Еврозоната, така наречения two bank или още два регламента – регламент за общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите на бюджетните планове и гарантиране на корекцията на прекомерния дефицит в държавите – членки на Еврозоната, който ще бъде в действие, и регламент за държавите, които изпитват сериозни трудности.
Това, което е фактически основа и което залегна и като принцип в Закона за публичните финанси, е Договорът за стабилност, координация и управление в Икономическия съюз. Няма да се спирам на този договор, тъй като той беше подробно представен и дискутиран от парламента и беше даден мандат на правителството да се присъедини към част ІІІ, именно с фискалните правила.
В този доклад се прави и една интересна връзка, както ви казах, между фискалната консолидация и икономическия растеж. Фактически е направен анализ, който показва ,че е възможно да има и фискална консолидация и едновременно с това да има икономически растеж. Въпросът е как ще се прилага тази фискална консолидация. Говори се за консолидация, благоприятстваща растежа, тоест инвестициите в отрасли, които носят икономически растеж, да бъдат подкрепяни за сметка на съкращаване на всички непроизводствени разходи.
По отношение на дълга. Може би това е един от изводите на доклада, че в следващите три години дългът на страните от Европейския съюз ще продължи да нараства, че за адресиране на проблемите на дълга и връщането на предкризисното равнище ще бъдат необходими повече от 10 години и че всъщност проблемът за фискалната консолидация, за растежа на дълга трябва да бъде решен в следващите 10 години, за да може наистина да се гарантира развитие и растеж.
Още едно нещо. В доклада на Европейската комисия в Четвърта глава е направен и много интересен анализ между фискалната децентрализация и бюджетните политики в Икономическия и паричен съюз.
В Европа се наблюдава ясна тенденция на децентрализация по отношение както на разходите, така и на приходите към местните правителства и регионалните и местни власти. Това, което прави впечатление и това, което е посочено в доклада, е, че основно приходите на местните администрации идват от трансфери от централния бюджет. Тоест върви децентрализация, но фактически тя не се основава на собствени приходи на местните администрации, а на трансфери от централния бюджет.
Това дава отражение в по-тежкото финансово положение точно в тези страни като Испания. Там притеснителни бюджетни дефицити има и на местно ниво. Така че това, което е и на централно ниво, с децентрализация, с прехвърляне на функции не само че не се решава, а обратното, положението става по-сериозно.
На следващите няколко слайда има таблици, където се вижда кои страни са отбелязани – това са Испания, Белгия, Австрия и Германия, където разходите на местно ниво са значителен процент от общите разходи. България е във втората половина на класацията, така че при нас има един по-балансиран подход.
Разходите по функции виждате как са. Основните, с най-голям дял, това са за околната среда, жилищното строителство и инфраструктурата. Тоест наистина по функции тук се вижда, че всъщност жилищното строителство и околната среда, а не образование, здравеопазване и някои други местни дейности, са основна причина за най-много разходи.
Бюджетният дефицит на местната администрация като процент от брутния вътрешен продукт е показан на тази графика. Вижда се, че почти всички страни са в зоната на дефицита. България в това отношение наистина отчита положително развитие както на национално ниво, така и на местно ниво. Ние се намираме в една много добра позиция спрямо 27-те страни.
Другото, което е притеснително, е равнището на дълга на местната администрация. Тоест това, което се наблюдава на национално ниво, се наблюдава и в регионалните и местни власти. И тук се вижда, че приходите на местно ниво също имат значителен дял, пак в тези страни, които имат по Конституция такова устройство.
Изводите, които са направени от този доклад, са, че е възможно да има фискална консолидация и икономически растеж, възможно е да има фискална консолидация и финансова децентрализация, възможно е да се прехвърлят функции – това е дори желателно и необходимо, на регионално и местно ниво. Въпросът е, че автономните данъци трябва да бъдат важно перо в регионалните и местните бюджети. И фактически, за да се гарантира устойчивост на развитието на публичните финанси и на регионално и местно ниво, и на национално ниво, е необходимо на местно ниво основен източник да бъдат местните данъци, данъците върху собствеността, а не трансфери от правителството.
Фактически изводът е, че е необходима много по-голяма отговорност на националните власти в процеса на бюджетиране, но и на регионалните и на местните власти. Изводът е, че Европа трябва да положи много повече усилия за финансова и фискална консолидация. България стои добре в този процес. Така че по всички параметри ние имаме едно сравнително добро представяне. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Пенчева. Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Много е впечатляващ този доклад на Европейската комисия. Само че позволете ми да възразя срещу това да се радваме, че България се намира на това място. Защото структурно България изобщо не отговаря на препоръките на този доклад , нито на регионално равнище, нито като данъчна политика, нито като административно деление, ако щете. Тоест аз бих свалил тона и бих взел пример от този доклад, за да мислим какво да правим в бъдеще със страната ни. Страната ни структурно стои много зле. И независимо от успехите, които са безспорни в областта на фискалната политика, всичкото това нещо обаче е задържащ фактор. Икономиката страда от тази структурна недостатъчност, така да я нарека, на България.
Оттам нататък онова, което се препоръчва в доклада – да се съкратят непроизводствените разходи, а да се стимулират разходите за производство и за търсене на нови работни места и т.н., изобщо за стимулиране на икономиката, на практика в България не може да бъде осъществено заради структурната недостатъчност на страната ни.
От тази гледна точка това е единственото ми възражение. Иначе докладът е много добър. Но ако ние не предприемем мерки за преструктуриране изцяло на страната ни и данъчната политика да се децентрализира в рамките на фискалния компакт, аз мисля, че след време ще си останем само със затегнатите колани и допълнителните дупки, които сме сложили на коланите си от такава една фискална политика, без да успеем да разширим малко размера на своя колан.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин Агов. Други колеги имат ли въпроси или коментари? Заповядайте, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо Пенчева, благодаря Ви за презентацията.
Аз имам един въпрос – какво следва, след като излезе този доклад?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Европейски семестър.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Европейски семестър? Това е логиката. Очевидно, че са свързани като дейности. Но какво следва, какво предвиждате Вие. Информирате ни за съдържанието на доклада, но както предвиждате Вие, та считате,че България стои добре на фона на общите показатели на доклада? Какво се предвижда нататък и какво очакваме ние от Европейския семестър?
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Има ли други колеги желание да говорят? – Няма.
Заповядайте, госпожо Пенчева, за заключителни отговори.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Аз бих искала все пак да кажа, че България няма някакви особени структурни трудности. Наистина това, което имаме ние, е една финансова стабилност, фискална стабилност. Това е основа за растеж. Действително ние нямаме желания от всички нас растеж, поради това че Европа изпитва тези трудности. Основните ни пазари изпитват трудности. Това наистина се отразява и на вътрешното потребление, и на целия икономически цикъл в страната ни.
Какво следва. Следва подготовка на бюджета, подготовка на нашите тригодишни стратегически планове. Ние сме заложили точно този подход.
Този доклад излезе през юни или юли. Но ние в хода на дискусиите с Европейската комисия, в хода на анализите сме предвидили и рамката за следващия бюджет, и Закона за публичните финанси. Законът за публичните финанси е инструмент, който ще гарантира, че тази стабилност ще бъде пазена в средносрочен и дългосрочен план.
Самият следващ бюджет е предвиден консервативно, тоест пазене на фискалната стабилност, като наистина е предвидено увеличение на инвестициите в сектори, които биха дали растеж.
Искам също да подчертая, че по време на провелата се преди около може би вече месец мисия на Международния валутен фонд и оценка на страната, беше определено, че и данъчната ни система, данъчната ни политика и бюджетната ни политика са growth friendly, тоест те принципно благоприятстват растежа. Въпросът е наистина оттук нататък да бъдат насърчени националните и да бъдат привлечени максимално чужди инвестиции, да се намери наистина много по-бърз път на растеж, заетост и създаване на нови работни места.
Това е идеята и на този доклад, който днес представих на вашето внимание, че двете неща могат да вървят заедно. Защото имаше такива дискусии с Европа – дайте да насърчаваме инвестициите, да оставим дефицитите да са високи, да оставим дълга да е висок, да търсим растеж, а нещата автоматически ще се урегулират. Не, оказа се, че това води само до по-големи диспропорции.
В този смисъл предложеният на вашето внимание Закон за публичните финанси, Закон за бюджета, тригодишната бюджетна рамка са едни документи, които са подготвени в този контекст на финансова стабилност плюс растеж.
Предстои в средата на месец декември да бъде представен от Европейската комисия Годишен доклад за растежа, в който на базата на този анализ ще бъдат изведени основните акценти, анализ и приоритети и на негова база ще стартира новият Европейски семестър, следващото планиране за следващия цикъл. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря за Вашето участие.
Продължаваме с четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 202-01-64/15.10.2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Камен Кичев – заместник-министър
Татяна Савова – началник на отдел „Координация на въпросите на ЕС”
Валентин Божков – изпълнителен директор на ИА „Автомобилна администрация”.
Заповядайте, господин заместник-министър, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Днес сме тук, за да ви представим промените в Закона за автомобилните превози.
Основното, което касае промените, са въвеждане на регламент и транспониране на директиви. Посредством промените, които сме предложили, даваме правовата рамка тези директиви да бъдат приложени в България. Говорейки малко по-практически, това са интелигентни транспортни системи.
Онзи ден бях на едно съвещание във Виена по темата. Най-общо казано, това са системите, при които автомобилите си говорят с пътя и автомобилите си говорят помежду си. С това ние целим да подобрим движението в градовете, да намалим трафика, да намалим емисиите и т.н. Това са основните идеи на интелигентните транспортни системи.
С промените, които въвеждаме, даваме правото да бъде създаден комитет, чийто председател ще бъде министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Той като председател на този съвет ще покани всички останали ведомства, които ги касае темата за интелигентните транспортни системи. От една страна, това е Министерството на вътрешните работи, от друга страна, това са общините, дали ще е София, дали ще е Пловдив, дали ще е Бургас и т.н. Оттам нататък идва Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което има своите функции по отношение на регионалното развитие на тези градове. Оттам нататък вече има и агенции, които участват.
В крайна сметка този Съвет ще даде рамката на това какво може да се направи и какви средства трябва да има.
Далече сме все още от държави като Естония, Финландия, но те са малки и не можем реално да се сравняваме с тях като възможности.
Колегата от Естония ми се похвали, че след 6 месеца те премахват регистрационните номера. В Естония вече няма да има регистрационни номера. Само ако искаш да напускаш държавата, тогава ще ти е необходим такъв номер. иначе всичко останало са едни чипове, джи пи ес система, която следи всички автомобили. И реално автомобилът като излезе и като се зачисли на някого, на него има една лепенка, един стикер, на който се чете всичко. Така че не е необходимо да има и номера. Но това е едно бъдеще, от което ние все още сме далече. Все пак те живеят много на север, а ние – много на юг.
Горе-долу, колеги, това са промените в закона, който сме предвидили. Ако имате въпроси по отношение на детайлите, господин Божков – директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е тук и е на разположение да отговори.
Междувременно правим няколко промени, свързани със сигурността в автобусните превози, за съжаление след инцидента в Бургас. Също така правим някои промени по отношение на това кой и защо може да влиза по автогарите, какви допълнителни мерки за сигурност можем да въведем, за да ограничим достъпа до автогарите.
Казвайки това, казвам и следното. Това го правим, опитвайки се максимално да не караме превозвачите да купуват ненужни нови оборудвания, защото това само би оскъпило и така за съжаление вече все по-скъп транспорт във връзка с по-високите цени на горивата. Така че се опитваме да намерим една нормална граница, така че да не задължаваме автогарите да се ограждат и да слагат скенери, както е по летищата, но, от друга страна, да повишим мерките за сигурност.
Една от основните мерки, която ще бъде въведена – тя вече е факт, но ние със закона я обличаме в още по-сериозни мерки, е непридружените товари с автобуси. В момента абсолютна практика е това, всички хора изпращат стоки по автобусите, което няма да бъде практика. За целта си има куриерски услуги, има си пощенски услуги и т.н. Тези мерки въвеждаме.
Това са основните промени в закона. Благодаря.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: И аз Ви благодаря, господин Кичев.
Колеги, заповядайте за въпроси или коментари. – Не виждам.
Преминаваме към гласуване на становище по законопроект № 202-01-64/15.10.2012 г. за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2. Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
(Моника Панайотова)
2013
2007
