П Р О Т О К О Л

№ 7

На 30 октомври 2012 г. г., вторник от 10 часа се проведе заседание на Съвета за обществени консултации на тема „Еврофондовете отвъд статистиката” при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

10.00 – 10.15 – Регистрация на участниците
10.15 – 10.30 – ПРИВЕТСТВИЯ
Моника Панайотова - председател на КЕВКЕФ
Н.Пр. Ставрос Амвросиу – извънреден и пълномощен посланик на Република Кипър
10.30 – 10-45 – ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ КАТО СРЕДСТВА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРИОРИТЕТИТЕ ЗА РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ДО 2020 Г.
Елица Николова – секретар по икономика, развитие на регионите и инфраструктура на Президента на Републиката
10.45 – 11.00 – ЕФИКАСНОСТ И ЕФЕКТИВНОСТ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ, ФИНАНСИРАНИ ОТ СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС В БЪЛГАРИЯ
Десислава Николова – старши икономист – Институт за пазарна икономика
11.00 – 11.15 – КОХЕЗИОННАТА ПОЛИТИКА – РАЗХОДИ И ПОЛЗИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА
Георги Ангелов – старши икономист, Институт „Отворено общество”
11.15 – 11.30 – ПРЯКО И КОСВЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СРЕДСТВА ВЪРХУ БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО
доц. Антоний Гълъбов, Нов български университет
11.30 – 11.50 – ОБОБЩЕНИЕ НА ЛАНСИРАНИТЕ ТЕЗИ И НАПРАВЕНИТЕ ИЗВОДИ
Камен Колев – председател на СОК към КЕВКЕФ
и заместник-председател на Българската стопанска камара
11.50 – 13.00 – ДИСКУСИЯ ПО РАЗГЛЕЖДАНИТЕ ТЕМИ
ФОРМУЛИРАНЕ НА ПРЕПОРЪКИ.

Заседанието беше открито и ръководено от Камен Колев – председател на Съвета за обществени консултации и заместник-председател на Българската стопанска камара.
КАМЕН КОЛЕВ: Уважаема госпожо председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, уважаеми госпожи и господа депутати, драги гости, драги студенти! Виждам, че в залата е значително присъствието ви.
Разрешете ми да открия Осмото заседание на Съвета за обществени консултации.
Темата на днешното заседание е „ЕВРОФОНДОВЕТЕ ОТВЪД СТАТИСТИКАТА”. Тоест днес ще се опитаме не да говорим за количествени показатели, за това с какво темпо усвояваме или договаряме евросредствата. Всеки може да влезе в интернет и да види към днешна дата - към края на всеки месец излизат там резултатите – колко са усвоени, колко са договорени, кои са проектите. По-скоро днес ще обърнем внимание на една много по-интересна тема – какъв е ефектът от усвояването на тези средства, ефектът върху брутния вътрешен продукт, върху износа, произвеждаме ли нови продукти, имаме ли увеличение в износа, имаме ли увеличение на дялове на съществуващи пазари или нови пазари, заместваме ли вноса с нови стоки, какво е влиянието върху заетостта, създаваме ли нови работни места, какво е влиянието върху публичните услуги, върху бизнес средата най-общо или още по-общо – върху качеството на живота.
Разбира се, има математически модели, които мерят някои от тези показатели. Днес надали точно за тези математически модели ще говорим, тъй като те са много профилирани, искат по-сериозни познания, пък са и доста неточни или по-скоро при определени условия работят и показват резултати, а тези условия или предположения почти никога не се сбъдват, така че да се предскажат резултатите.
Така че темата е интересна. Тя е много важна. Време е вече да говорим – и това е най-важното – за ефекта от усвояването на евросредствата. Минали са от 2007 г. вече пет години. Първият програмен период почти го завършваме. Разбира се, още две години ще усвояваме средствата. Но мисля, че всички ще се съгласим – време е да оценяваме и резултатите, ефекта от усвояването на тези средства.
С тези думи аз ще приключа и ще дам думата на госпожа Моника Панайотова за приветствие към вас. Заповядайте, госпожо Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин председател. Ваше превъзходителство, скъпи членове на Съвета за обществени консултации! За мен е изключително ценно днешното заседание. Всяко едно по своя характер е такова. Но това е изключително ценно, защото в края на годината предстои представянето на Годишния доклад на нашата парламентарна комисия за контрол върху европейските средства. И фокусът, който искаме да поставим, е именно върху ефекта от усвояването на европейските средства.
Затова ще разчитаме изключително много както на основните говорители, които са едни от най-активните представители, генериращи интелектуалното въображение в публичния дебат, така и на всички вас в рамките на дискусията, за да можем наистина да генерираме изключително ценни тези, които да залегнат и в Годишния доклад на комисията.
Нелека е нашата задача, защото се намираме пет години след присъединяване на България към Европейския съюз и две години от изтичане на настоящия програмен период. Същевременно планираме и следващия с хоризонт 2020 г.
Затова нашата цел е на този формат гражданите да говорят, а политиците да слушат. И ще разчитаме изключително много да видим какъв ще бъде ефектът, който са оказали европейските средства както върху българското общество, така и върху инвестициите, инфраструктурата, икономиката и средата като цяло, в която живеем.
За целта също така сме подготвили една анкета. Тя ви е раздадена и на вас. Предстои да бъде дадена и на народните представители в отделните избирателни региони. Те в перманентните си срещи с гражданите допълнително да ни я предоставят попълнена във времето, за да можем да направим един непретенциозен, но същевременно обективен анализ на това какво е усещането на обществото по отношение на ефекта от усвояване на европейските средства в България.
В заключение, в контекста на следващия програмен период, вземайки под внимание, че едно от основните изисквания на Европейската комисия при планирането на следващия програмен период от страна на държавите членки е именно принципът на партньорството, е изключително важно заседанието на Съвета за обществени консултации, за да може да се направи един обективен анализ на настоящетои същевременно да се помисли в посока на бъдещето, така че да можем чрез европейски средства да генерираме Резултати, Реформи, Растеж и Развитие на Регионите.
Това е, което аз исках да споделя с вас. За мене също така е важен този момент, защото това ще бъде последното заседание на Съвета за обществени консултации в качеството ми на председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. От следващата година предстои да отида в Европейския парламент, тъй като нашият колега евродепутат Илияна Иванова, ще бъде българският представител в Европейската сметна палата. Но съм сигурна, че следващият председател на комисията ще продължи добрата традиция на заседанията на Съвета за обществени консултации, защото те са много ценни, особено при становищата, които подготвяме в неформалния диалог с Европейската комисия, както и по отношение на усвояването на европейските средства в страната.Благодаря ви.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря, госпожо Панайотова и успех на новата работа, също много отговорна. Ще продължим нашето сътрудничество.
А сега искам да дам думата на Н.Пр. Ставрос Амвросиу – извънреден и пълномощен посланик на Република Кипър. Заповядайте, господин Амвросиу.
Н.ПР. СТАВРОС АМВРОСИУ: Благодаря, господин Колев. Госпожи и господа, скъпи приятели! Добър ден! За мене е огромно удоволствие да бъда тук. Приех поканата от страна на госпожа Моника Панайотова, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, за да се обърна към този форум, който ще дискутира въпросите, свързани с еврофондовете отвъд статистиката.
Дискусията ще се концентрира върху ефикасността и ефективността на усвояването на европейските фондове в Република България.
Съществува разбирането, че ефективността и ефикасността при усвояването на еврофондовете е нараснала значително след създаването на Министерството за управление на еврофондовете през 2010 г. и това е едно много положително развитие.
Наистина една много добра новина е това, че 226 проекта са завършени успешно по оперативна програма „Регионално развитие” и че България ще получи 8 млрд. евро европейски средства.
Поради по-доброто усвояване на европейските фондове представителите на Международния валутен фонд, които наскоро посетиха България, предсказаха увеличение на брутния вътрешен продукт. И това увеличение ще доведе до икономически растеж и ще увеличи заетостта. Надявам се и изразявам дълбокото си желание тази прогноза да се окаже истина.
Сигурен съм, че известните оратори, които днес ще говорят пред този форум, ще предоставят повече информация по дискутирания въпрос и дискусията ще бъде много ползотворна.
Пожелавам успех на настоящата среща. Благодаря за вниманието.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря, Ваше превъзходителство. Аз се извинявам, трябваше да обърна внимание, но това на всички е известно, че Негово Превъзходителство Ставрос Амвросиус е извънреден и пълномощен посланик на страната, която председателства Съвета на Европа.
Нека да продължим по-нататък с нашата програма. Имаме на разположение около два часа и половина, така ще чуем всички, които извън този дневен ред желаят да се изкажат. Това са представители и на синдикати, и на работодателски, браншови съюзи, на общините и на други неправителствени организации, така че този поглед ще бъде изключително полезен.
За мене е чест да дам думата на госпожа Елица Николова – секретар на президента на Република България по икономика. Темата е „Европейските фондове като средство за финансиране на приоритетите в развитието на България до 2020 г. Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛИЦА НИКОЛОВА: Благодаря, господин Колев. След Вашето въведение аз ще се опитам да извадя от изказването си статистическите данни, доколкото е възможно. Но съм следвала следната логика – показвала съм по всички приоритетни направления къде се намираме в момента и къде искаме да стигнем. Така че може би няма да е възможно абсолютно да елиминираме статистиката.
За по-лесно проследяване на изложението ще кажа на уважаемите присъстващи, че съм разпределила приоритетите на страната, и то ключовите, до 2020 г. в съответствие с 11-те тематични цели, които са заложени в предложението за регламент на Европейския парламент, в който са изброени тематичните цели, които ще се изпълняват със средствата по линия на европейските фондове. Това са 11 тематични цели. Също така съм набелязала и някои по-важни мерки, които трябва да се изпълняват, за да успеем да реализираме тези приоритети.
Тематичните цели са в унисон с целите на Стратегия „Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
Първата тематична цел е укрепване на научноизследователската дейност, технологично развитие и иновации.
За съжаление нивото на научните изследвания и развойната дейност в България е твърде ниско – четири пъти по-ниско от нивото в Европейския съюз, като липсва ясна инвестиционна стратегия в сектора и не са толкова много реализираните проекти.
Първенци в Европа са Швеция, Финландия, Австрия, Дания, Германия. Ние се нареждаме на последните места, заедно с Румъния, Словакия и Кипър.
Ето защо европейските фондове трябва да бъдат насочени основно към преодоляване на пречките пред иновациите, увеличаване на инвестициите за научноизследователска и развойна дейност и то в сътрудничество с публичния и частния сектор.
И така, идентифицираните приоритети са:
- целенасочени стратегически инвестиции в региони клас ІІІ с висок потенциал;
- целенасочена политика за привличане на финансови средства от частния сектор за научни изследвания и иновации;
- привличане на учени;
- създаване на първокласни условия на труд и конкурентоспособни възнаграждения;
- осигуряване на достъп до финансиране на start up и малки и средни предприятия, които развиват иновационни дейности.
Миналата седмица излезе едно проучване, беше публикувано от Българската търговско-промишлена палата, където е направен анализ сред фирми, които работят по изследователски проекти в сферата на замърсяването на въздуха и околната среда, в което се констатира, че над 50 процента от фирмите в България, участващи в изследователски проекти, финансирани от Европейския съюз, са микро и малки предприятия; над 40 процента от тези фирми инвестират под 10 процента от годишната си печалба в изследователска дейност.
По-интересно от това изследване са констатациите в суот анализа за слабите страни. а те са, че пазарът в България на научноизследователските резултати не е добре развит, не се насърчават достатъчно иновациите и обикновено изследванията са твърде скъпи, за да бъдат предлагани на крайните потребители. Това са пречки, които трябва да бъдат елиминирани.
Сред заплахите – изследователската структура в България е стара и не е гъвкава. По това трябва да се работи и да се вземат мерки. Освен това младите изследователи не са достатъчно добре мотивирани.
Други приоритети по тематичната цел са привличането на висшите учебни заведения в сферата на научните изследвания и иновациите.
Една от най-важните мерки, която следва да се предприеме, е изготвянето на национална стратегия за научните изследвания, която да определи приоритетните области, в които България има конкурентни предимства.
Тематична цел 2 касае подобряването на достъпа, използването и качеството на информационните и комуникационните технологии. Там имаме определен напредък, тъй като за последната 2011 г. домакинствата и лицата,които използват интернет в България, са се увеличили с близо 12 процента.
Тук имам статистически данни, които ще ви спестя. Ще мина направо към значението на информационните и комуникационните технологии. Те са изключително мощен стимул за икономическия растеж, иновациите и производителността.
Сред приоритетите е подобряване и разширяване на широколентовата инфраструктура. Вече имаме пилотен проект по оперативна програма „Регионално развитие”. Този месец бе подписан договорът, за който от доста време се подготвяше тази схема за изграждане на 860 км инфраструктура за широколентов достъп за бърз интернет в отдалечени райони на страната. Той ще засегне 29 общини и 24 малки населени места. Проектът е за около 40 млн. лв. Надяваме се да е успешен, защото това е един добър пример, който може да бъде надграден в следващия програмен период.
Също така сред останалите приоритети е разширяването на он лайн услугите и да се укрепи отново капацитетът. Това общо взето е една слабост, която е застъпена във всички тематични цели.
Тематична цел 3 е повишаване на конкурентоспособността на малките и средни предприятия на селскостопанския сектор и на сектор „Рибарство и аквакултури”.
В редица доклади Европейската комисия отчита изоставането на страните членки в областта на иновациите в световен мащаб. Продължаването на тези тенденции може да доведе до трайно намаляване на конкурентоспособността на европейските икономики. И отново, както и в първата тематична цел, това обяснява защо стимулирането на иновациите е една от основните отправни точки на политиките в Европейския съюз. Това важи, разбира се, и за България. Тези политики трябва да са съобразени с националните стратегии за интелигентен растеж, да се надградят приоритетните области, в които страната има добро наследство и потенциал за развитие.
В доклад на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма беше предложен дебат за секторна стратегия на българската икономика. Това е нещо, което наистина е важно.
За следващия програмен период се предвижда също така изграждането на научно-технологични паркове с фокус върху различни приоритетни сектори и области на науката. Знаете, че вече стартира изграждането на София техпарк. Възможно е реализация на други паркове, като например агротехнологичен парк в Пловдив или логистичен парк на подходящо място в страната, където има нужда от създаването на подобна екосистема.
Един от основните проблеми на малките и средни предприятия е достъпът им до финансиране. Затова трябва и в следващия програмен период да се наблегне на използването на финансови инструменти и грантове за технологична модернизация.
И така като обобщение, приоритетите са за подкрепа за сектори, клъстери или географски райони, които са с потенциал за развитие и приоритет върху енергийната ефективност, зелените инвестиции и експортно ориентираните предприятия.
Другата важна тема е селското стопанство. В областта на селското стопанство през месец юли потърсихме обединение върху две ключови направления в президентската институция. Приоритет 1, който заложихме, е екологично насоченото земеделие и Приоритет 2 е насърчаване развитието на овощарството, зеленчукопроизводството и животновъдството, които, от една страна, ще дадат възможност да се развива балансирано земеделие, а, от друга страна, ще повишат конкурентоспособността на българската селскостопанска продукция и на хранително-вкусовата промишленост.
При формиране на политиките, свързани с развитието на селското стопанство, е необходимо да се вземе предвид, че структурните проблеми в земеделието и по-специално липсата на достатъчно добре окрупнени и пазарно ориентирани стопанства в определени продуктови направления, каквито са производството на зеленчуци, плодове, мляко и месо, създават сериозни затруднения и на преработвателните предприятия, които по този начин не могат да реализират напълно потенциала си и да бъдат конкурентоспособни не само на нашия, но и на международните пазари.
За съжаление, въпреки повишената инвестиционна активност технологичното равнище на производството в селскостопанския сектор остава ниско, производителността на труда е около 4 пъти по-ниска от общата за икономиката. Наблюдава се и дисбаланс в този програмен период, който е свързан с това ,че голяма част от инвестициите са свързани със закупуването на машини, необходими за отглеждане на полски култури и в много малка степен се използват за нуждите на животновъдството и производството на плодове и зеленчуци.
Сред другите мерки, които са важни за стимулиране на отрасъла, извън консолидирането на земеделските земи, са възстановяването и модернизирането на хидромелиоративната инфраструктура, която е изключително важна за развитието на земеделието и насърчаването на биологичното земеделие, което може да се съчетае с екотуризъм.
Мисля, че това е достатъчно по тази тематична цел.
Тематична цел 4 е подкрепа за преминаване към ниско въглеродна икономика във всички сектори.
Енергийната интензивност на българската икономика е сред най-високите в Европейския съюз. Тя е с 65 процента по-висока от средното равнище в Европейския съюз. Икономиката се характеризира с високо потребление на енергия, като най-големите консуматори на енергия са промишлените предприятия. Те често разчитат на остарели машини, които изразходват много енергия. Промишлените сгради също често са остарели и енергийно неефективни.
Сред услугите секторът „Туризъм” е сред най-големите консуматори на енергия.
Друг важен приоритет е подобряването на енергийните характеристики на жилищните сгради, което е важно за подобряване на енергийната сигурност, намаляване на сметките за електроенергия, борбата с климатичните промени, а също така създава възможност за заетост, за разкриване на работни места.
В България жилищният сектор е отговорен за почти 20 процента от цялостното потребление на енергия. Проблемите основно са концентрирани в жилищните блокове от панелен тип, където живеят повече от 2 млн. души. Всичките тези сгради са с лоши характеристики по отношение на топлоизолация, което води до излишно потребяване на енергия. Тоест енергийната ефективност включва и спестената енергия, а не само мерките за енергийно ефективните производства.
Обществени сгради, като болници, училища, детски градини също са високо неефективни. В това отношение оперативна програма „Регионално развитие” изпълнява мерки за енергийна ефективност и в този програмен период, които се надяваме, че ще бъдат надградени в следващия.
Тук искам да направя една малка експертна вметка, че на този етап се обсъжда в Министерството на регионалното развитие и благоустройството мерките за енергийна ефективност да станат част от мерките за интегрирано градско развитие. Тоест ние ще търсим интегрирани решения - ние, имам предвид България – за инвестиции в областта на енергийната ефективност. Няма да бъдат сами за себе си тези инвестиции.
Искам да кажа няколко думи за схемата, която се изпълнява в момента. Тя е пилотна. Важно е да я споменем, защото ако бъде успешна, би могло да бъде използвана и в следващия програмен период. Проблемът е единствено, че и на този етап Европейската комисия трудно разреши да се инвестира със съфинансиране, тоест участие извън европейските фондове 50 процента, като тенденцията е, че при финансирането в такива мерки ще бъде намален делът на Европейската комисия в този тип инвестиции, специално за жилищната политика.
Със схемите в момента би следвало да бъдат обновени около 200 блока. Двеста блока с около 50 млн. лв. – представете си за останалите 47 000 какъв ресурс е необходим.
В тази тематична цел попадат и възобновяемите енергийни източници. България тук е добре позиционирана. Тя е на 12-о място в Европейския съюз, като общата консумация на енергия от този тип източници в България е 13 процента, а целта, която сме си поставили до 2020 г. е този процент да бъде 16. Тоест добре сме позиционирани в това отношение, въпреки че става дума за електроенергия от ветрогенератори и фотоволтаични инсталации. Има потенциал в развитието и на други възобновяеми енергийни източници, като геотермална енергия и биомаса.
И така, приоритетите са насърчаване на ниско въглеродната икономика и енергийната ефективност в публичния и частния сграден фонд и предприятията и насърчаване на използването на енергията от възобновяеми източници в сектора на услугите, промишлеността, селското стопанство, рибарството и аквакултурите, както и подпомагането на устойчивото интегрирано градско развитие.
Тематична цел 5 е адаптиране към климатичните промени и превенция и управление на риска. Тук трябва да се наблегне на системите за управление на риска, свързани с бъдещите последици от изменението на климата, в това число наводнения, екстремни сезонни температури и т.н.
Тематична цел 6 е опазване на околната среда и насърчаване на ефективното използване на ресурсите. Тук имаме няколко ключови момента. Това са отпадъчните води. България следваше да приведе в съответствие с европейската директива своята водна инфраструктура за големите градове с над 10 000 жители до 31 декември 2010 г., а за по-малките населени места – до 31 декември 2014 г. Това е един огромен ресурс, който трябва да бъде инвестиран – по предварителни изчисления между 6 до 20 млрд. евро, ако бъде изцяло приведена в съответствие инфраструктурата. Така че една част от тези инвестиции могат да дойдат по линия на европейските фондове, но голяма част от тях трябва да се реализират със средства от националния бюджет, публично-частни партньорства и други източници.
Реформата е много тежка. Понастоящем се надяваме, че тази седмица ще мине на второ четене през Комисията за местно самоуправление в Народното събрание Законът за водите и реформата в тази сфера ще продължи.
Други болезнени теми са отпадъците и качеството на атмосферния въздух.
За да бъда съвсем кратка, тъй като имам още доста тематични цели, ще обърна внимание само на това, че тенденцията е да се преустанови изграждането на депа и да се наблегне на рециклиращи мощности, тъй като целта до 2020 г. е 50 процента от отпадъците да бъдат рециклирани. Тук има огромна работа, която трябва да се свърши в България.
Приоритетите са: подобряване качеството на питейната вода, управлението на отпадъците и намаляване на замърсяването на въздуха.
Тематична цел 7 е устойчив транспорт и премахване на слабостите в основната мрежова инфраструктура.
Това, което за нас е много важно, е да се приключи проектът с автомагистрала „Хемус”, тъй като ние смятаме, че той е ключов за развитието на Северна България, за нейната свързаност.
Сред приоритетите в транспортния сектор ние нареждаме на първо място изграждането на автомагистрала „Хемус”, довършването на автомагистрала „Струма”, ще остане за следващия програмен период довършването на лот 3 от „”Струма”, който е тунел и е с по-висока сложност на изпълнение, а също така довършването на ж.п. линията Септември – Елин Пелин – София – Драгоман, който е ключов във връзка със свързаността по основната ТNТ мрежа.
Друг проект, който излиза на дневен ред – напоследък се говори много за него, е тунелът под Шипка, който също ще бъде поетапно реализиран и в този, и в следващия програмен период.
Искам да обърна внимание, че има вероятност пътищата от втори и трети клас да не бъдат финансирани от Европейските фондове през следващия програмен период. В настоящия програмен период те се финансират по оперативна програма „Регионално развитие”.
Тематична цел 8 е насърчаване на заетостта и трудовата мобилност. Ще пропусна статистиката. Ще ви кажа само, че приоритетите тук са:
- осигуряване на по-голям достъп до заетост не само на търсещите работа, но и на неактивните лица, тъй като в България една голяма група хора не търсят активно работа;
- устойчиво интегриране на пазара на труда на младите хора. За съжаление в България младежката безработица е достигнала до 30 процента, което е наистина много сериозен процент;
- самостоятелна заетост;
- предприемачество;
- създаване на предприятия;
- адаптиране на работниците и на предприемачите към промените;
- модернизация и укрепване на институциите на пазара на труда.
Тематична цел 9 е насърчаване на социалното включване и борба с бедността.
Българското население е изложено на много голям риск от бедност и социално изключване, в сравнение с останалите граждани на Европейския съюз. Най-уязвими групи са възрастните хора, децата, ромите и хората с увреждания.
Тук има една интересна статистика на Световната банка, която излезе наскоро. Само ще я спомена. Няма да дискутираме върху нея, защото ще си просроча времето. Според Световната банка 23 процента от хората, които навлизат на пазара на труда, са роми. Според националната статистика само половината от тези хора са заети, тоест половината са без работа.
Приоритетите са:
- активно включване;
- интеграция на маргинализираните общности и
- повишаване на достъпа до услуги, които са устойчиви.
Тематична цел 10 е инвестиции в образование, умения и учене през целия живот. Приоритетите са:
- намаляване на преждевременното напускане на училище;
- насърчаване на равен достъп до висококачествено образование в ранна детска възраст;
- основно и средно образование, както и подобряване качеството на образованието.
Много е важно да се насърчи професионалното развитие и изграждането на капацитета на преподавателите, също така да се укрепи партньорството и сътрудничеството между висшето образование, предприятията и сектора на научните изследвания.
Тематична цел 11. Тя касае повишаването на институционалния капацитет и ефективната публична администрация.
Тук само ще обърна внимание на електронното правителство. Това е ключовият приоритет по тази тематична цел. Публичните услуги трябва да са стандартизирани, унифицирани и прозрачни, да отнемат по-малко време на гражданите и бизнеса.
Електронното правителство се изпълнява в съответствие с общата стратегия за електронно управление на Република България до 2015 г.
С това ще приключа. Благодаря за вниманието.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря, госпожо Николова. Това бяха целите, приоритетите за периода до 2020 г.
Разбира се, ние днес, дискутирайки ефективността от усвояване на средствата от този период 2007 – 2013 г. би било добре да направим и някакви препоръки за съответното програмиране и начина на усвояване през следващия програмен период.
Само една вметка. Винаги слагаме като приоритет иновации. Така беше през 2007 – 2013 г. Сега за следващия период също слагаме като приоритет иновациите. Но вижте какво се получава. От средствата за иновации, които по оперативна програма „Конкурентоспособност” са около 400 млн. лв., засега са усвоени едва 2 процента. Тоест виждате какво противоречие има между тази цел, приоритет, който винаги повтаряме и залагаме за следващи периоди, а най-малко там усвояваме.
Каква е причината? Разбира се, като приоритет звучи добре. Дали отново залагайки, ще можем да се справим с иновациите? Ние имахме цел 3 процента разходи за развойна дейност от брутния вътрешен продукт, намалихме ги на 1,5 или 1,6 процента. Но за последните 10 години ние успяхме да се качим от 0,5 процента на 0,6 – с една десета. Ще изпълним ли тази цел? И каква всъщност е причината да не се усвояват тези средства по тази основна цел – иновации? Може би икономиката няма нужда от иновации. Имаме ли производство, което да има нужда от иновации? Дали целите в икономиката не са просто технологично обновяване, по-прости цели: технологично, по-енергоемко оборудване?
Ето един въпрос за размисъл: не трябва ли първо да насърчим производството, инвестициите и вече оттам да се породи тази нужда от иновации? Ние говорим за иновации, но производството постоянно пада. Могат да се дадат различни данни. Над 95 процента от нехранителните стоки, които консумираме, са внос; 75 процента от хранителните стоки са внос. Виждате, че местното производство постоянно пада, а ние в същото време говорим за върха на това производство – иновациите. Ето един въпрос за размисъл. Поставяйки този приоритет, трябва да видим как ще го изпълняваме.
Втората презентация ще бъде на госпожа Десислава Николова - ”Ефикасност и ефективност на инвестициите от структурните фондове”.
Само ще направя една вметка – че тези инвестиции не са всичкото, което се инвестира в икономиката. Има и други инвестиции. Особено в частния сектор общите инвестиции са може би 5 до 7 пъти повече от тези инвестиции, които идват от Европейския съюз. Но в момента ние говорим за инвестициите, които идват по линия на структурните фондове, включително и земеделските. Но нека да не забравяме, че има и други инвестиции.
Така че когато говорим за ефективност и ефикасност на инвестициите от еврофондовете, може би трябва да си мислим и за другата ефективност, на останалите инвестиции и просто да ги съизмерваме, различават ли се, не се ли различават, дали по-добре усвояваме еврофондовете и на какво се дължи това. Но това са неща на следващия лектор. Заповядайте, госпожо Николова.
ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз ще се опитам да дам един поглед от максимална височина върху ефективността на европейските структурни и кохезионни фондове, като погледна и теоретичните аспекти на тази ефективност, но и емпириката, тоест практични изследвания за това доколко европейските структурни и кохезионни фондове, които са усвоявани от страните в Европейския съюз от началото на кохезионната политика – от 1988 – 1989 г. до момента, са били ефективни от гледна точка на икономически растеж, заетост, безработица. Тоест когато се говори за ефективност на европейските фондове, най-вече се гледат тези отправни показатели – доколко те са спомогнали за ускоряване на икономическия растеж, увеличаване на заетостта, намаляване на безработицата, а също така и производителността на труда.
Така че това са отправните точки, по които можем да съдим доколко
Съвсем накратко, въпреки че казахме, че днешният съвет ще бъде отвъд статистиката, набързо ще дам малко статистика за това как се е развивала кохезионната политика през годините.
До момента имаме четири програмни периода на кохезионната политика, като може да видите как стабилно се увеличава през годините бюджетът, който е посветен на кохезионната политика.
За първия програмен период – 1989 – 1993 г. са били заделени 69 млрд. екю за тази политика, което е около 25 процента от общия бюджет на
През следващия програмен период – 1994 – 1999 г. 168 млрд. екю са посветени на тази политика, което е вече около една трета от общия бюджет на Европейския съюз.
За периода 2000 – 2006 г. сумата расте до 213 млрд. евро за 15-те стари страни членки.
Отделно вече е заделен ресурс и за новоприетите през 2004 г. 10 страни – почти 22 млрд. евро, което е отново около една трета от общия бюджет на Европейския съюз.
За периода 2007 – 2013 г., което е текущият период, имаме 347 млрд.
На база на Многогодишната финансова рамка за следващия период очакванията са за около 336 млрд. евро, тоест след намаление в абсолютна стойност за кохезионната политика, предвид и цялостните съкращения в повечето пера на бюджета, което като съотношение от бюджета на Европейския
Това, което е интересно, е да се види кои страни всъщност са основните бенефициенти на кохезионната политика още от 1989 г. до момента.
Четирите страни, които се повтарят във всеки програмен период, са Испания, Италия, Португалия и Гърция. С тях се започва още от 1989 г. и до момента, като през последните години се присъединяват към тях и част от 10-те новоприсъединили се страни от нашия регион. Но въпреки това Испания, Италия, Гърция и Португалия вземат и усвояват по-голямата част от средствата по кохезионната политика.
Това, което е интересно, е да се види дали това по някакъв начин се е отразило на благосъстоянието в тези страни, като благосъстоянието или стандартът на живот традиционно се мери с брутния вътрешен продукт на глава от населението в така наречения паритет на покупателната способност, тоест доколко в едни такива сравними отношения от гледна точка на цените може да се купи нещо с този брутен вътрешен продукт.
Това, което се вижда, е, че няма ясна тенденция за подобряване на благосъстоянието в тези четири страни, въпреки че те вече от 1989 г. 25 години усвояват активно европейските структурни и кохезионните фондове. Регионите в тези страни остават относително най-бедни, което пък се вижда ясно от това, че във всеки следващ период те са сред основните бенефициенти на тези средства.
Интересно е да се види доколко тези фондове са повлияли на трудовите пазари в тези страни. Отново имаме липса на ясни ефекти. Разбира се, трябва да се отчита и периода от края на 2008 г., от началото на световната финансова и икономическа криза, когато, разбира се, влияят тези фактори и върху икономическия растеж, и върху заетостта, които нямат нищо общо със структурните и с кохезионните фондове.
Португалия между другото е най-лошият пример. При тях безработицата дори стабилно се увеличава. Благосъстоянието им по никакъв начин не се подобрява, даже в края на разглеждания период е по-лошо, отколкото в началото.
Същото се отнася и за Италия. При Италия също има лоши резултати. Тоест тръгва се от един относително висок стандарт на живот и той постепенно се влошава. Може да видите, че влошаването не е следствие от кризата. То е започнало много преди това и си е продължило и през периода на кризата.
Това, което може да се каже, че единственото изключение е Испания, където благосъстоянието отчетливо се подобрява, но в другите страни няма такава тенденция. Даже напротив, както видяхме в примерите на Италия и донякъде на Португалия се влошава.
Непосредственият извод от тези наблюдения е, че всъщност тези фондове не са достатъчно условие за преодоляване на изоставането на регионите бенефициенти.
Разбира се, ако се прочетат анализите на Европейската комисия за кохезионната политика и нейните резултати, те са като цяло позитивни. Европейската комисия отчита намаляване на различията по отношение на брутния вътрешен продукт на глава от населението, също така намаляване на броя на подпомаганите региони, които са с брутен вътрешен продукт на глава от населението под 75 и съответно под 50 процента от средното за Европейския съюз. Но това, което в много изследвания се пропуска, е дали икономическият ръст на регионите и държавите и тяхното сближаване се дължи на структурните и кохезионните фондове. Тоест може ли да се твърди ясно, че има такава причинно-следствена връзка или това подобряване е следствие от други фактори, например от относително по-бързия растеж на тези региони, защото те са по принцип по-изостанали и т.н.
Какво показват анализите. Анализите като цяло за ефектите и за това колко са ефективни структурните и кохезионните фондове използват няколко подхода – поне аз съм попадала на три подхода. Най-често срещаните са симулационните модели. Ако си спомняте, наскоро беше представен българският модел СИБИЛА. Той е точно такъв модел – симулационен. Там има оценка ексанте за ефектите от структурните и кохезионните фондове върху ключови показатели, като икономически растеж, заетост, безработица.
Тоест оценява се каква сума се очаква да получи съответната страна или регион и се прогнозира по какъв начин тя ще повлияе, с колко ще се увеличи ръстът на брутния вътрешен продукт или заетостта вследствие на тези фондове. Те са обикновено или макроикономически иконометрични модели или динамични модели – общо равновесие, както и тези, които съм споменала – ХЕРМИН, ХЕРМЕС, КУЕСТ. Това са модели, които използва и Европейската
Симулациите като цяло дават прогноза, както казах, за ефекта върху съответните основни макроикономически показатели вследствие на тези фондове.
Другият срещан подход са иконометричните анализи, които са обикновено експост, тоест след като вече са били усвоени съответните средства, се оценява доколко това е повлияло върху икономическия растеж и безработицата, като отново се дават такива проценти. Примерно усвоили сме 300 млн. евро средно на година и това средно на година ни е увеличило
Третият подход са казуси. Взима се страна или регион и се прави
Резултатите от изследванията са изключително противоречиви. Обаче като се изключи относително най-положителният поглед от страна на Европейската комисия, която като цяло е много позитивна в своите и коментари, и по-сериозни изследвания, много от изследванията за съжаление показват или незначителен, или никакъв ефект върху бенефициентите, регионите и страните бенефициенти, като дори теоретично много автори предупреждават за възможни отрицателни ефекти от тези фондове, които биха могли да бъдат следствие от различни фактори. Един от тези фактори е примерно нуждата от национално съфинансиране, което в някои страни вече да наложи налагането на едни по-високи данъци, които съответно да имат изкривяващи ефекти върху икономиката като цяло и да отнемат стимулите за бизнеса, за развитието му.
Насочването на ресурси към дейности, които имат относително по-слаб ефект върху растежа, като култура и опазване на околната среда, също се отчитат като възможен отрицателен ефект. Тоест вътрешните трудови ресурси и капитали се насочват към такива дейности, които в крайна сметка водят до един по-нисък растеж, отколкото ако са били насочени примерно към производство на
Освен това другото предупреждение, което се отправя, е, че вследствие на така наречения ефект върху богатство, тоест след известен период от време, след като се получават тези фондове има съответния ефект върху стандарта на живот на бенефициентите в съответните региони и страни и те имат нараснало предпочитание за свободно време, което пък намалява тяхното предлагане на труд. Тоест ти ако се чувстваш достатъчно богат, тогава ти си склонен да започнеш работа само върху вече много по-атрактивни условия за работа.
Другите рискове са така нареченото изтласкване. Това се среща много често, включително и в изследвания на Международния валутен фонд, ефект на изтласкването на частни инвестиции. Примерно може да се отложи концесия или друга форма на публично-частно партньорство с надеждата за финансиране на съответния проект от структурните и кохезионни фондове. Тоест този проект се отлага далеч във времето, не се търсят други възможности за скорошното му реализиране, а се разчита единствено и изцяло на тези фондове.
Друг риск е търсенето на изгода от политиците чрез отклоняване на такива фондове за обслужване на различни интереси. Разбира се, това е в страни с много слаби институции, с високи нива на корупция и т.н.
Другите интересни ефекти, за които се предупреждава в случай на високо усвояване на фондове, това са инфлация и холандска болест заради високия приток на значителен чужд капитал. Защото този чужд капитал в момента, в който навлиза в икономиката, води до разширяване на парите в тази икономика и съответно това обикновено има своя ефект, като повишава инфлацията.
Холандската болест е много интересен икономически феномен. Тя е следствие от притока на чужди капитали, средства, било то като резултат от висок износ на някакво търсене на стока. Примерно преди години, когато рязко скачаше цената на нефта и на газта от Русия, те станаха точно такава холандска болест, защото притокът на чуждите капитали, които идват следствие на по-високите цени на твоя износ и съответно по-големият приход, който ти имаш срещу този износ, това оскъпява националната валута и пречи на другия ти износ. Тоест другият износ пада жертва точно на този приход.
В случая с европейските фондове ти имаш висок приход на чужди капитали, което реално оскъпява националната валута. Тук, разбира се, говорим само за реално, дори и в условия на валутен борд. Съответно това може да попречи на твоя износ.
Това, което тук трябва да се има предвид, е, че тези ефекти – холандска болест и инфлация, се отнасят наистина за едни високи темпове на усвояване, които ние в момента не можем да кажем, че имаме.
Какво показват анализите. Споменах за модела СИБИЛА. Той е типичен положителен пример за отчитане на едни високи положителни очаквания и минали резултати от използването на структурни и кохезионни фондове. Очаква се, че безработицата до 2015 г. ще бъде с 1,5 процентни пункта по-ниска спрямо базовия сценарий, при който няма усвояване на такива фондове. Заетите лица пък ще нараснат с 4,8 процента до 2015 г. в сравнение с базовия сценарий; брутният вътрешен продукт ще е по-висок с 9,3 процента от базовия сценарий.
Така че този симулационен модел и неговите резултати са типичен положителен пример за това как се оценяват ефектите от тези фондове.
Има и редица изследвания, които показват, че ефектът от европейските структурни и кохезионни фондове са незначителни. Само на едно нещо бих искала да се спра просто като пример.
Правени са изчисления от един ирландски институт – Economic social research институт, които оценяват как ще повлияят структурните и кохезионни фондове от този програмен период върху нивото на брутния вътрешен продукт през 2020 г. Тоест ако се гледа вече ръстът на брутния вътрешен продукт, той е изключително нисък, той е под 1 процент. Вижда се, че в някои страни, примерно Гърция, нивото на брутния вътрешен продукт през 2020 спрямо 2007 г. ще бъде само с 0,3 процента по-висок, отколкото ако няма такива фондове, тоест ефектът е минимален. В Испания положението е същото. Но и дори там, където има по 3-4 процента по-висок абсолютен брутен вътрешен продукт, това е пак изключително нисък ефект. Тоест общият извод от това изследване е, че ефектите са незначителни.
Също така има и анализи, както споменах, за липса на положителни ефекти. Тоест според тези изследвания структурните и кохезионни фондове са неефективни. По-голямата част от тези анализи са развити в контекста на едно по-критично направление по принцип в анализа на ефектите от помощите за развиващите се страни. тоест структурните и кохезионните фондове се разглеждат като вид трансфер от по-богати към по-бедни страни или региони.
Има изключително богата литература по въпроса още от 90-те години на миналия век. Според това направление помощта за по-бедните страни може като цяло да бъде ефективна само ако са налице работещи институции. Тоест това е така нареченото институционално направление в икономиката, където се отдава ключова важност на институтите. Като трябва да се има предвид, че под „институции” не се разбира тесният смисъл на администрация, а се разбира институции в един по-широк смисъл, тоест тук се включва и върховенството на закона, добра защита на правото на собственост, работеща администрация, работещо правораздаване, ниска корупция и т.н., тоест цялата институционална среда за работа и живот в една страна.
В крайна сметка - с това бих искала да приключа - ефективността на трансферите в това направление е условна, тоест тя зависи и от конкретните условия в тази страна и доколко институциите в тази страна работят.
Тук съм дала пример с един много интересен пейпър на този холандски институт Тимбергерн институт. Общо взето основният извод, който се прави в този пейпър, е, че структурните фондове не могат да обяснят разликите в темповете на растеж между страните. Обаче това, което е по-важното – структурните фондове, които са усвоени от икономики с добри институции, са ефективни. Тоест наистина те тогава могат да доведат до висок икономически растеж, висока заетост, ниска безработица и т.н. В това изследване индикатори за качеството на институциите са корупцията, инфлацията, отвореността на икономиката и други подобни индикатори.
Основните изводи, които могат да се направят за България от този преглед, това е, че според мене фондовете по линия на кохезионната политика на Европейския съюз биха били максимално ефективни за нашата икономика, когато са налице добри институции.
Така че това, което можем да направим, е или да насочим значителна част от тези фондове към проекти, които помагат засилването на институциите, като например електронното правителство, по-бързото и обективно правораздаване, оптимизиране на администрацията, по-ефективна политика и т.н. – ние всички знаем къде са основните проблеми, или паралелно с усвояването на европейски фондове да несе отстъпва от реформите, които водят до по-добри институции. Тоест това са вариантите, ако наистина ние искаме да максимизираме ефектите от тези фондове.
В противен случай има следните основни рискове – да се фокусира прекалено много внимание и енергия на политиците, на правителството като цяло върху усвояването на европейските фондове, което пък би довело до забавяне и замразяване на необходимите реформи.
Другият основен риск е, че освободените средства, от една страна, дават повече възможности за бюджетни политики, тоест освобождава се бюджетен ресурс, който може да се използва за други цели. Но това може да бъде фактор за поддържане на неефективни програми и политики. Тоест защо да се стремим към оптимални разходи и политики, ако има достатъчно средства. Това е другият капан, в който може да се попадне при добро усвояване, разбира се, на такива средства.
Основното послание, с което искам да приключа, е, че европейските фондове предоставят огромни възможности за развитие, но за да са максимално ефективни, трябва да има и работещи институции, защита правото на собственост и добро правораздаване. Тогава ефектите наистина ще са най-високи. Благодаря ви за вниманието.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Николова. Много интересни сравнения направихте. Много е важно това, с което завършихте, че ефективността на тези средства не трябва да замества усилията за подобряване на цялостната бизнес среда, тъй като има още много други инвестиции, които търсят една конкурентна среда, за да се изявят и те да имат тази ефективност.
Споменахте за един риск – публично-частните партньорства. Примерно голяма част от нашите членове от бизнеса казват: нека не се харчат пари за инфраструктурни проекти, те да се реализират по възможност чрез публично-частни партньорства. Предоставя държавата права, бизнесът финансира, изграждат се, разбира се, срещу някаква платена услуга там, където има интерес, където има рентабилност. Държавата естествено не трябва да дава никакви пари, но не трябва да се търсят и средства от еврофондовете, а тези средства да се насочат към бизнеса за по-добра конкурентност. Ето ви един подход, за който трябва да се замислим, когато разпределяме средствата за следващата година.
Интересни бяха и тези иконометрични модели. Полезни са, дават някакъв поглед. Но аз си мисля, че тези модели сигурно са били приложени в тези четири страни – Италия, Испания и другите, сигурно са дали добри резултати, а виждате, че ефектът след това е отрицателен. Така че добре е да ги разиграваме, но да не разчитаме изцяло на тях.
Нека да дам думата сега на Георги Ангелов, който ще говори на тема „Кохезионната политика – разходи и ползи за българската икономика”. Заповядайте.
ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: Благодаря. Аз в голяма степен съм съгласен с това, което беше казано преди мене. Но понеже съм пунктуален, все пак да обърна внимание, че вече почти 6 години сме членове на Европейския съюз, пет години и десет месеца. Така че шест години, а не пет имаме възможност да казваме, че сме в Европа, което го давам само като закачка колко е важно да следим числата.
За мене е добре да поставим рамката, в която гледаме еврофондовете. Защото все пак България има уникални предизвикателства пред себе си, които много други страни нямат. И от гледна точка на тези предизвикателства ние трябва да фокусираме нашата политика.
България в мащаба на Европейския съюз е най-бедната страна. Тоест ние сме икономика, относително бедна на капитал, което означава ниска производителност на труда. Оттук за нас очевидно има нужда от инвестиране на повече капитал. Това става основно по два начина – или много се спестява от местното население като китайците и азиатските страни и тези пари се инвестират в националната икономика, но за съжаление ние като европейци не обичаме твърде много да спестяваме и да инвестираме.
Другият вариант е привличане на външно финансиране, на чужди инвестиции или еврофондовете като някакъв вид външно финансиране. Тоест всякакъв начин, по който ние можем да увеличим физическия и човешкия капитал в нашата икономика трябва да се използва, за да можем да забогатяваме. Затова натам трябва да бъде основният фокус.
Знам, че е модно в Европа да се борим с глобалното затопляне и други такива проблеми на богатите страни. но бедните страни първо трябва да забогатеят, преди да харчат пари за подобни неща. просто не можеш да насочиш ресурс във всички посоки и да смяташ, че ще има голям ефект.
И, разбира се, когато говорим, че трябва да има повече капитал в икономиката, той трябва да е ефективно и продуктивно инвестиран. Защото ние сме имали капитал, инвестиран в Кремиковци и други подобни мастодонти, които само губят средства, а не добавят стойност към икономиката. Този капитал всъщност ни тегли назад, тъй като ние трябва постоянно да субсидираме подобни предприятия. Така че капиталът не просто трябва да го има и да е повече, но той трябва да е насочен към продуктивни дейности. В противен случай се получава проблем.
По отношение на този спор, който беше повдигнат – дали иновациите да стимулираме или технологичното обновление, ми се струва, че трябва да има надграждане между двете. Очевидно е, че ако имаме стари машини от 60-те години, няма какво да ги иновираме. Просто трябва да си купим най-новите машини и да ги сложим в този завод, което изисква капитал. И след това, когато имаме най-новите машини, върху тях може да има иновации, да стават още по-добри.
Тоест представете си, да кажем, през 1995 г., когато в България няма нито един мобилен телефон. Ние не можем да измислим иновация за по-добър мобилен телефон, ако в България никой не е виждал мобилен телефон. Тоест първо хората трябва да имат мобилни телефони и след това може да има апликации, услуги, мрежи и иновации върху тази инфраструктура. Тоест първо трябва да има пренос на тези технологии, които вече са създадени в света, което изисква, разбира се, съответните капиталови инвестиции, и след това на тяхна база да се развива.
Аз ще взема повод от макроикономическия модел на българското правителство СИБИЛА, който беше представен през септември 2012 г. ние имахме преди няколко месеца обсъждане на този модел в Макроикономическата асоциация. Само ще обърна внимание, че очакваният ефект при пълно усвояване на еврофондовете, при максимално добра структура на инвестициите е 9,3 процента по-висок брутен вътрешен продукт през 2015 г. Тоест това са 7 години от програмния период плюс още две, които ни се дават за усвояване, или това са 9 години. За 9 години ефектът е 9,3 процента. Тоест при най-положителния сценарий, при най-положителния модел имаме 9 процента ефект, което е средно годишно около 1 процент повече растеж на брутния вътрешен продукт.
Това трябва да ни покаже, че еврофондовете сами по себе си не са достатъчни, за да ни направят богата страна. Тоест дори в най-добрия случай те имат малка пределна добавена стойност и по-скоро те могат да бъдат лост, който да отключи други инвестиции в местната икономика. но те самите няма да променят нещата.
Това между другото е вярно и за други страни. в Ирландия ефектът през 90-те години – най-добрият период на ирландската икономика, е 0,5 процента допълнителен растеж в резултат на еврофондовете. А Ирландия се сочи за добър пример за не толкова корумпирано харчене на еврофондовете. Тоест по-скоро тя е страна, която е успяла добре да ги използва.
Тоест еврофондовете сами по себе си не са достатъчни. Те трябва наистина да бъдат използвани като лост. В противен случай наистина можем да изпаднем в състоянието на Португалия и Гърция. Преди 30 години Португалия и Гърция са най-бедните страни в Западна Европа и сега отново са най-бедните страни в Западна Европа. Няма някакво развитие, въпреки че те са усвоили повече пари, отколкото ние някога можем да си представим, че ще дойдат в България. В този смисъл Португалия, Гърция и някои части от Испания и Италия всъщност дават лошата страна на еврофондовете. Заради тях голяма част от изследванията са насочени в негативна посока. Защото просто те са поемали голяма част от еврофондовете и нищо положително не са направили, което да има дългосрочен ефект върху икономиката.
Ние, разбира се, ще се стремим, надявам се, да сме в другата част на статистиката – тези, които няма да пропилеят ресурсите.
Ако гледаме теоретично, най-много се насочва вниманието към ефектите от еврофондовете по отношение на търсенето, тоест харчим едни пари, наемаме едни хора, те похарчват парите, купуват си някакви стоки и услуги и това увеличава търсенето. Проблемът е, че това е еднократен ефект. Просто даваш парите и като свършат парите, проектът спира, хората губят работата си и няма никаква дългосрочна продължителност. Дори има негативен ефект, тъй като ако твърде много хора са насочени в строителството, а изведнъж спрат всички проекти, тези хора трябва да минават към други сектори, което не е толкова лесно.
По-важни са всъщност промените, които могат да се задвижат от еврофондовете по отношение на предлагането, тоест инфраструктура и други ефекти, които водят до по-добра производствена среда за дългосрочното развитие на икономиката.
В този смисъл това е ефектът, който ние трябва да следим. Не просто еднократно да се построи някакво фонтанче или нещо подобно, а да има инфраструктура и икономически обосновани инвестиции, които вдигат дългосрочно производствения капацитет на икономиката.
Разбира се, това е свързано не само с физическа инфраструктура, но и с човешки капитал. Защото не може да има само машини и пътища, трябва да има хора, които са достатъчно квалифицирани, за да оползотворят този капитал. Но имаме случаи не само в Европа, а и в Съединените щати, на инфраструктура, от която няма никаква полза, мостове за никъде, по които никой не се вози, магистрали за никъде. В Испания има летище, на което няма нито един пътник, обаче има 1000 човека персонал и десетки милиарди заровени инвестиции.
Разбирате, че такива инфраструктури не помагат с нищо. Еднократно са дали бум на местната икономика, след което дълги години ще трябва да се изплащат от страданията – така да кажем – на местните жители. Така че инвестициите трябва да се насочват към неща, които увеличават дългосрочната продуктивност на икономиката.
Изследванията показват, че най-добрият ефект е там, където еврофондовете се движат заедно с другите структурни реформи, които намаляват пречките пред развитието. Тоест еврофондовете не трябва да спират реформите в икономиката, а трябва да се движат заедно и да ги подпомагат. Защото колкото еврофондове да изхарчиш, ако имаш пречки на пазара на труда или пречки в образователната система, които пречат на развитието, всъщност нищо няма да постигнеш. Трябва да се премахват тези тапи, които пречат.
Какви негативни ефекти, от които трябва да се пазим, може да има от еврофондовете.
Много често, когато се дават пари на фирми – между другото това е голям дебат дали въобще трябва да се дават пряко пари на фирми като субсидии или парите е по-добре да се инвестират в инфраструктура, - се стига до ефекта, в който фирмите отделят много голямо внимание за попълване, кандидатстване, следене на всякакви процедури и по-малко внимание обръщат на това да произвеждат нови продукти и да стават по-ефективни на международните пазари. Поради тази причина в много страни въобще се премахва даване директно на грантове, на пари на фирми и се минава или към финансов инженеринг, тоест подпомагане на кредитния ресурс или инвестиране само в инфраструктура или само в научноизследователска инфраструктура, която дългосрочно да вдига продуктивността на фирмите, без да се дават пари директно като грантове и фондове на фирми.
Разбира се, ако фондовете се насочват в неефективни сектори, се получава деформация на икономическата структура. Това е много видимо за страни като България, които сме живели в комунизма, не само страните от Съветския блок, но и много страни в Африка. Всички развиват тежка индустрия, без да имат сравнителни предимства там и всъщност това води до загробване на капитал, който ги тегли назад.
Друг проблем, з а който между другото и тук имаме пример в момента, е, че най-качествените хора отиват да работят в европейските структури или най-качествените хора от администрацията отиват в тези проекти, които се занимават с еврофондове и всъщност се оголва административната структура и административният капацитет на тези, които харчат нашите пари, и бюджетът спада. Ако това не се следи, може да се стигне до голям проблем. Защото добре е да даваме по-добри заплати на тези, които работят с еврофондовете, но парите на нашите данъкоплатци също заслужават качествено администриране. Така че този ефект не трябва да се допуска.
И накрая ще заключа с това, че, включително ако говорим за магистрали, все пак трябва да насочваме инвестициите към проекти, които са по-директно свързани с индустриите, в които смятаме, че имаме сравнителни предимства. Ако имаме голям износ към Европейския съюз и въобще сме интегрирани към европейската икономика, нека да се запитаме колко газови тръби имаме към други европейски страни, колко магистрали имаме към други европейски страни, през които минава този експорт. Въобще инфраструктурно ние свързани ли сме с Европа или всъщност инфраструктурата е пречка за развитието на една развита експортна индустрия? В някакъв смисъл развитието на индустрията трябва да бъде част от критериите, по които оценяваме проектите.
Вярно е, че е удобно да направим една магистрала, по която да се движат хора и по-лесно да стигат от точка „А” до точка „Б”. Но по-добре е да видим къде се движат камионите. И, разбира се, ако може с частни инвестиции да построим тази инфраструктура. Но и еврофондовете трябва да подпомагат инфраструктурата, която е важна за развитието на една експортна индустрия. Благодаря.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря и аз, господин Ангелов.
Действително евросредствата са част от публичните разходи. И погледнато от този ъгъл как харчим по принцип публичните средства, ефективността на публичните разходи, каквито и класации да погледнете – на Световната банка, на Международния валутен фонд, на други институции, България – и то не от скоро, е на едно от последните места по ефективност на публичните разходи. На първите места са малко по-далечни страни – Хонконг, Сингапур и т.н. Но все пак, когато говорим за ефективност, трябва да видим ефективността по принцип на публичните разходи и оттам – дали осигуряваме тази ефективност и за евросредствата.
Примерно с първите България изостава почти два пъти. Тоест с едни и същи средства тези страни постигат два пъти по-високи резултати или същите резултати могат да постигнат с два пъти по-ниски средства.
Всъщност от какво се мери ефективността на тези публични разходи – по избора на проекти и по начина на реализацията. При нас реализацията всъщност се определя от процедурите, от системата на обществените поръчки. Вижте в момента дебатът какъв е – бави се изпълнението на проектите, тъй като се обжалват много, а оттам съответно се отлага ефективността и т.н. Тоест предлага се примерно един вариант, определена сума, не малка, която да е гаранция, че няма неоснователно да се обжалват процедури. А всъщност проблемът според нас е в некачествените обществени поръчки, в неточностите в заданието, тоест липсата на капацитет на възложителите, на тези, които подготвят. Те са в огромната час причината за наличието на тези обжалвания. По този начин ние не можем да усвояваме средствата и съответно каква ефективност да търсим от тези средства.
Нека да чуем интересен доклад от доц. Антоний Гълъбов от Нов български университет на тема „Пряко и косвено въздействие от европейските средства върху българското общество”. Заповядайте, доц. Гълъбов.
АНТОНИЙ ГЪЛЪБОВ: Добър ден. Тъй като сме напред с времето, аз ще се опитам в рамките на 10 минути да приключа. Ще се опитам да продължа с това, с което завърши Георги Ангелов.
За мене част от проблема е в това, че Европейският съюз произвежда заедно твърде малко. Всъщност реално погледнато, онова, което се вижда на макро ниво, е, че твърде малка част от брутния вътрешен продукт общо на всички страни членки се формира единствено и само на базата на Европейския съюз. Няма нужда да давам примери с това как френски производители на автомобили търсят реализация в Китай, а китайски производители на автомобили произвеждат в България.
От тази гледна точка ще тръгна от европейската политика, тъй като това ми се струва важна тема. Европейският съюз през последните десетилетия се развива все повече и повече като регулираща сила, но не и като сила, насърчаваща съвместното му развитие. Казвам развитие, а не растеж, защото държа на това. Ние нямаме нужда – както ние, така и Европа – само от икономически растеж, основан на повишено потребление и т.н. Ние имаме нужда от развитие.
В това отношение това за България е изключително важна, тъй като самата способност на страната да привлича и да реализира устойчиво европейски средства зависи от неразвитостта на самата стопанска среда и на самата социална среда в България.
За да продължа малко нататък, ще кажа, че аз съм убеден, че четири неща се подчиняват горе-долу на едни и същи принципи. Това са водата, енергията, информацията и парите. В общи линии и четирите вида неща имат нужда от инфраструктура и тяхната стойност нараства в зависимост от това колко оборот правят преди да изчезнат.
Големият въпрос при привличането на европейски средства - за мене това е усвояване, защото абсорбцията е друг процес, който е свързан с физиологическото състояние на организма, но не и с подобни ефекти, способността за привличане на средства в крайна сметка зависи в огромна степен от това колко пъти едно евро ще направи някакъв оборот, преди да потъне в потреблението. Това е политически въпрос. Това не е въпрос само на икономика, това е въпрос за това къде да бъдат насочени тези средства така, че те да задвижат максимален брой други процеси, преди накрая да завършат в някакво директно потребление, в което да се влеят в общия поток.
Всъщност много важно е дали ние сме в състояние да хвърлим камъчето така, че то да тупне няколко пъти върху водата, преди да потъне.
От тази гледна точка всъщност привличането на европейски средства в България е с много къс срок. Те много бързо потъват в потреблението и точно затова имат ограничен ефект на устойчивост, точно затова са ограничени като видимост. Това е следващата ми теза.
Позволете ми само да се върна малко назад. Аз не приемам това, че 2020 г. е стратегически хоризонт. Всеки, който знае какво означава стратегия, знае, че следващите 8 години не са предмет на стратегическо планиране. Стратегическото планиране би могло да започне като разговор - от 2030 – 2050 г. нататък къде искаме да бъдем в стратегически план.
От тази гледна точка, ако се върнем назад, в края на 1999 г., когато България официално получи право да започне преговори, ако се върнем още по-назад - към 1995 г., когато заяви желанието си за присъединяване към Европейския съюз, позволете ми да очертая само няколко периода в масовите нагласи в общественото мнение, свързано с Европейския съюз.
На първо място, разбира се, това беше разбирането за това, че България имаше нужда от европейска легитимност за собствената си промяна. Беше изключително важно България да стане част от Европейския съюз. Точно затова никога не е имало драматичен политически спор в България, за разлика от НАТО, където продължаваше да има тежко разделение.
В този период от 1999 г. до ускоряването на преговорния процес и до подписването на договора през 2005 г. имахме едно системно меркантилизиране на представата за Европейския съюз. Българските политици, неспособни да обяснят защо България е необходима на Европейския съюз, а не защо Европейският съюз е нужен на България, предпочитаха да казват: ние сме бедни, това е клубът на богатите и ние като отидем там, ще ни дадат пари, защото сме бедни.
Особено през последните няколко години в този период 2005 – 2007 г. това беше непрекъснатото говорене за това как милиарди идват към България, за да бъде формирано някакво проевропейско мислене.
Резултатът беше – неинформиран еврооптимизъм. Ние го измерваме навсякъде, има го във всички данни – много ниско равнище на познаване на институциите и на механизмите на Европейския съюз, много висок еврооптимизъм. България продължава да е страна с много проевропейска нагласа на масовото съзнание и на общественото мнение и в същото време с критично ниски нива на разбиране за това как функционира Европейският съюз.Това е потенциален риск.
В периода 2005 – 2007 г., особено във втората половина на 2006 г. всички изследвания регистрираха нещо като национален подем. Не го казвам с ирония, наистина е така. Имаше усещането за това, че ние сме също европейци, ние също имаме всички основания да бъдем част от това семейство. Имаше дори усилието някак да се насърчи разбирането за това, че ние имаме своето достойно място в Европейския съюз.
Няколко месеца след 1 януари 2007 г. настъпи пълно пречупване на тази нагласа. И в края на 2007 г. разбирането беше по-скоро не към евроскептицизъм, а към българоскептицизъм, както каза тогава Живко Георгиев. Всъщност огромното пречупване дойде през 2007 – 2008 г., когато се разбра, че ние много хубаво сме членове на Европейския съюз, но всъщност не сме като останалите. Всъщност нямаме тази възможност реално да отстояваме интересите си.
Затихна и другата много важна тема – че Европейският съюз би могъл да санкционира отвън неефективните български институции, тъй като част от усилието за присъединяване към Европейския съюз се основаваше именно на разбирането за това, че Европейският съюз ще успее да санкционира българските институции, към които българските граждани нямат доверие.
Всъщност от 2009 г. най-вероятно до края на този период от гледна точка на периодизирането на европейските средства се намираме в състояние на много крехък баланс. Нараства недоверието към достъпността на европейските средства. Все повече и повече, както по отношение на гражданската инициатива, така и по отношение на инвестиционния интерес започва да се утвърждава разбирането за полупропускливост на достъпа до тези средства, че те все повече и повече стават достъпни за определени категории бенефициенти.
Това е много опасна тенденция в масовото съзнание, защото, от една страна, без да е постигната качествена промяна в компетентността по отношение на европейските институции, имаме задълбочаващо се разбиране за това, че тези европейски средства се преразпределят тук, на местно равнище, че те обслужват определени корпоративни цели, че те са затворени в определени картелни споразумения, че около тях умишлено се изграждат тежки административни процедури, които са все по-трудно пробиваеми от гледна точка на бизнеса.
Едновременно с това при свръхрегулацията на Европейския съюз – връщам се отново на това, Европейският съюз функционира много повече през регулации и през препоръки, отколкото през реално действие, - започва да се изчиства в масовото съзнание образът на евробюрокрацията като самостоятелен управляващ субект. Навсякъде, където администрацията има възможността да взима самостоятелно решение, това е сигнал за проблем.
Знаем отдавна, повече от 10 години, че европейската бюрокрация функционира със своя език, има с години публикувани речници и какво точно трябва да пише в проекта ви, за да го прочете съответният чиновник в Брюксел. Това не са легенди, това е факт.
Това двустранно бюрократично затваряне е много опасно от гледна точка на позитивните ефекти на европейските средства в България.
Още две неща искам да отбележа, преди да приключа изказването си.
Много съществен въпрос е онова, което предстои. В досегашният период нямаше нито идея за инвестиции в научни изследвания и в научна инфраструктура. Това е част от причините за резултата, който посочихте Вие. Всъщност в модела на Националната референтна рамка изобщо не се възприемаше разбирането за това, че науката трябва да бъде по някакъв начин приоритет.
Това е много важна поука за това, че когато липсва тази инфраструктура, когато тя не е систематично поддържана, тя грохва, тя започва вътрешно да деградира, което след това изисква много по-големи инвестиции.
Така че в това отношение много важно е да се разбере, че следващият планов период – 2014 – 2020 г., ще бъде доминиран от усилия за управление на криза. Това означава, че в европейските институции все повече ще надделява мнението, че тези пари трябва да бъдат давани само за европейска политика. Те трябва да бъдат давани само за приоритети на Европейския съюз. Всякакъв вид очаквания за това, че българският дневен ред, националните приоритети ще могат да бъдат директно съфинансирани от европейските средства, най-вероятно трябва да бъде коригиран.
Усещането, което доминира, ще придобие по-ясни очертания през декември тази година след Европейския съвет, но според мене все по-категорично надделява разбирането за това, че европейските средства трябва да бъдат давани само за общите европейски цели, за постигането на общи европейски цели с вероятността част от тези средства след това да бъдат възстановявани или реинвестирани през някакъв вид финансов инженеринг.
Така че в крайна сметка очакването за това, че тези европейски средства ще допълнят нашето финансиране и ще ни помогнат да решаваме някакви собствени наши въпроси все по-малко ще бъде вярно.
Вторият много важен въпрос – и с това искам да приключа - е следният. Аз съм дълбоко уверен, че става въпрос – това, за което Георги Ангелов говори – за административен капацитет, но става дума и за един друг капацитет. Става дума за капацитет за правене на политики. Става дума за капацитет за способност да се планират, да се управляват, да се оценяват и да се коригират управленски действия. В това отношение като че ли данните показват, че там, където имаме съвпадение на ясно заявяван държавен приоритет с привлечено европейско финансиране, има относително по-висока устойчивост на постигнатите резултати.
Сигурно е това, че ако продължи тази тенденция на разбиране за това, че европейските пари потъват в някакви затворени кръгове, които са недостъпни нито за дребен бизнес, нито за предприемачи, работещи в малки населени места, че те са концентрирани в големи зони на защитени корпоративни интереси, най-вероятно ще имаме оттегляне и загуба на интерес именно от онези, които биха могли реално да дадат тласък в собственото си развитие и в развитието на местната общност.
Така че има много сериозен кръг от рискове. За мене е много важно да се дискутира способността да се дефинират националните ни интереси, националните приоритети на страната в хоризонт 2050 г,. за да сме в състояние да постигнем съгласие какво трябва да направим до 2020 г. Благодаря ви.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря и аз, доц. Гълъбов.
Ясно е, че очакванията на голямата част от обществото явно се разминават с резултатите, независимо кой какви очаквания има и как е мерил ефективността от членство или от усвояване на евросредства. Разбира се, има едно отрезвяване. Няма автоматично да дойде всичко и като ефект върху качеството на живот, и като конкурентоспособност, като успеваемост на бизнеса.
Нека да кажа само две думи, да използвам и аз моето време, тъй като след доц. Гълъбов ще започнем дискусиите.
Всъщност говорейки за ефективност, пак се връщам конкретно на темата за евросредствата. Става ясно, че ефективността на тези евросредства – Георги Ангелов го каза – се измерва със СИБИЛА на 1 процент годишен ръст. Това са инвестиции. Сравнявайки, има различни данни в историята на различни икономики. Всяка една инвестиция с определен размер води до определен икономически растеж. Изхождайки от това, взимайки повод от това, че тези евросредства са всъщност една пета, една седма от това, което се инвестира в икономиката предимно от частния сектор, това означава, че все пак те са един по-малък сектор от общия обем на инвестициите. Разбира се, тук трябва да положим усилията другата по-голяма част да има тези добри условия да повишава своята ефективност.
Разбира се, важно е и това, което Георги Ангелов каза: давайки определени стимули под форма на субсидии или други преференции, да не нарушим общата конкурентна среда в икономиката. Тъй като е ясно, че, от другата страна, тези, които не са получили финансиране под формата на субсидия, да кажат, че разчитайки на собствено финансиране, на достъп до кредити, те няма да бъдат достатъчно конкурентоспособни. Но това, разбира се, не означава ,че не трябва да се дават пари за технологично обновяване, за инвестиции, включително и за иновации.
Как в момента се финансират отделните проекти, за да оценим ефективността на отделния проект и оттам въобще да говорим за ефективността.
За всеки един проект, независимо дали е на бизнеса, на общината, на държавна институция – това са общо взето бенефициентите, и на неправителствения сектор, се прави бизнес план, кандидатства се, обещава се, че ще се постигнат определени неща, оценява се, получава се финансирането, изпълнява се проектът и му се възстановяват средствата. Но всъщност ефектът от всеки един проект се проявява с години след това.
Тоест тук проблемът може би е и в това, че управляващите органи, тези, които са отговорни за усвояването на евросредствата, нямат представа за постигането на съответния ефект от съответния проект. Примерно ако една фирма кандидатства, тя обещава, че ще произведе нов продукт, с който с еди-какъв си дял ще пробие на еди-какъв си пазар или ще подобри ефективността, енергоефективността и т.н. Но това се проявява на следващата, на по-следващата, на третата година. В същото време самият бенефициент си е получил парите.
Много се съмнявам дали някой следи по-нататък за постигането на тези цели. Разбира се, бенефициентът поема ангажимент да не продава това оборудване, да го използва и т.н. Но това не е достатъчно, така че управляващият орган да е наясно с постигането на съответните цели, заложени в бизнесплана, като ефективност, като влияние върху износа, заетост и т.н.
Същото е и за общините. Построява се нещо. Прави се оценка на публичните услуги, на качеството, на новите публични услуги, които се постигат с този обществен проект. Или, да кажем, на конкретна държавна администрация – те са директни бенефициенти. Това води ли до нови услуги? Те се оценяват след време. Но се съмнявам дали някой прави тези последващи оценки, след което да направим общо заключение за ефективността от конкретните проекти, оттам – на оперативната програма и съответно на всички евросредства.
Разбира се, има индикатори, които следят. Но в редица случаи това следене става изключително формално. И аз пак казвам – те се следят, ако се следят като индикатори, след като проектите са разплатени. Те са реализирани, те са направени, без да има ясна оценка за изпълнението на всичките тези неща, които са написани в съответни бизнес план.
Нека да приключа дотук. Много са темите, по които можем да говорим. В крайна сметка важно е това, което ще кажем, да го заложим за следващия програмен период, да извлечем поуките от този програмен период, начина, по който се усвояваха средствата. Знаете, че имаше и в момента има много схеми, към които няма интерес сред потенциалните бенефициенти, към които са насочени. Каква е причината?
Аз споменах тук за иновациии – 2 процента. Господин Райчевски сигурно ще ме поправи, той е по-вещ представител на БАН. Два процента от средствата за иновации са усвоени.
ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Бяха 480 млн. Десет милиона са усвоени.
КАМЕН КОЛЕВ: Виждате каква е успеваемостта – така да я наречем, на средствата за иновации. Каква е причината? Дали бенефициентите са ограничени? Дали не трябва да разширим кръга, обхвата на потенциалните бенефициенти? Дали изискванията към тях са много рестриктивни? И най-вече, след като няма интерес, не да чакаме 7,8, 10 месеца, да се чудим какво да правим и по какъв начин да привличаме бенефициенти. Когато няма интерес, веднага се пренасочват средствата към други схеми, за които има интерес. По този начин и общата ефективност на усвояване на средствата ще бъде по-висока.
Надали ще можем да решим проблема в инфраструктура, в наука и образование и в технологично обновяване. Ясно е, че и трите сфери са изключително важни. Но все пак има някои постулати, които може би трябва да ги имаме предвид при програмирането на следващия програмен период, пак с оглед на по-висока ефективност.
Нека сега да дам думата за изказвания. Някои хора са се записали. Всички мнения ще бъдат полезни, интересно е да бъдат чути. Виждам господин Райчевски, че вдига ръка. Заповядайте.
ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Прескачам анализа на това какво се е случвало досега с усвояването на евросредствата и направо минавам към това какво трябва да бъде в следващия програмен период. Не че този анализ не е необходим, трябва да се направи, но затова трябва няколкодневен семинар, така че всичко да се каже до край.
Съгласен съм с изводите в един от докладите, че трябва да се подобрява равнището на институциите, както публични, така и други. Това е нужно. Но с цел да се постигне действително по-висока ефективност и конкретни устойчиви резултати от оползотворяването – аз искам да не казвам като министър Томислав Дончев усвояване, а оползотворяване на евросредствата, тъй като има разлика между двете понятия, - за следващия период трябва да се подходи чрез една нова философия, която да се отрази още сега в подготвения под ръководството на министър Дончев законопроект за управление на средствата от Европейския съюз.
В какво да се изрази тази нова философия. Най-кратко чрез две ключови думи.
Първата ключова дума е равнопоставеност от нещо в държавната администрация, от една страна, и целевите групи – това са бизнесът, науката, образованието, социалните дейности и т.н., от друга страна. Равнопоставеност както в диалога, който сега не е добър, доста спорадичен и неустойчив е, така и при вземането на решенията.
Втората ключова дума е аутсорстване, прехвърляне на права, задължения и, разбира се, средства за това от – на в две разновидности:
Първи вид аутсорстване - експериментално прехвърляне на някои конкурсни операции по оперативните програми към обединения, включващи представители на целевите групи, тоест точно тези, към които са насочени парите;
И втори вид аутсорстване – до 30 процента от евросредствата да се прехвърлят за управление отначало докрай към регионалните структури - шестте планово-икономически района и отделно София като седми субект.
Как да се постигне това при очакваната упорита и гъвкава съпротива от страна на държавната машина. Не само в България, но където и да бъде по света такава съпротива винаги е имало и ще има. Разбира се, на първо време, чрез политическо решение, най-вече от страна на управляващата в момента партия, но и с помощта на останалите, поне тези партии, които имат представителство в парламента, а и някои, които не са представени в парламента, също. Тук гражданското общество със своите структури трябва да има основната роля да се наложи един такъв модел с тези две ключови думи – равнопоставеност и аутсорсване.
Третият не толкова принципен инструмент, за който господин Георги Ангелов правилно спомена, това е финансовият инженеринг. Неговата роля трябва да се засили чрез пакети между грантове и облекчено кредитиране, като съотношението между тези две начала трябва да бъде различно за различните видове конкурсни операции.
Накрая правя едно предложение към Съвета за обществени консултации – за следващото му заседание, което не трябва много да се отлага, да се запознаем с първия вариант на законопроекта за управление на евросредствата, да го обсъдим тук с взимане на отношение и даване на препоръки и конкретни предложения.
Това е моето изказване. Благодаря за вниманието.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря и аз, господин Райчевски. Това е важен въпрос, който ние не го дискутирахме, който ще бъде заложен в следващия програмен период – къде да се постави ударението, върху субсидиите или върху облекченията при финансиране на бенефициентите.
Ясно е, че когато има някакви облекчения, там средствата са регулиращи, кръгът на потенциалните бенефициенти ще бъде много по-широк в сравнение с това когато се раздават пари на отделни бенефициенти, които не се връщат.
От тази гледна точка като че ли подходът за облекчение и форми, начини за финансиране има своите основания да доминира над размера на субсидиите, още повече, че субсидиите създават и тази неравнопоставеност в по-значителна степен на пазара между отделните субекти.
В същото време вижте какво се получава. Това е като обща постановка, която има основание да залегне. Вижте интереса на фирмите и на бенефициентите за двете форми. Сто процента от фирмите, хайде, да не са сто, но 90 и няколко процента желаят да продължи преобладаващо тази форма на субсидиране. Те имат нужда да получат определена помощ, да закупят съответното оборудване и по този начин да станат по-конкурентоспособни.
Схемите, които в момента са на пазара, тоест които са афиширани и са активни, които са свързани с този регулиращ характер – облекчени условия за финансиране, включително ДЖЕРЕМИ и другите начини, общо взето фирмите не ги предпочитат. Те предпочитат субсидиите. Тоест виждате общата постановка за това по-голям кръг бенефициенти да бъдат обхванати с едни по-удачни форми - казваме, че достъпът до финансиране е основен проблем в икономиката - чрез по-благоприятни условия за финансиране, което всъщност на практика среща общо взето неразбиране от бизнеса. Предпочита се в преобладаващия брой случаи директното субсидиране. Заповядайте.
ХРИСТИАН ДАСКАЛОВ: Аз представлявам Националното представителство на студентските съвети. Искам в рамките на около две минути да изложа нашето становище по днешните въпроси.
Искам да кажа по повод на думите на д-р Райчевски относно финансовия инженеринг, че преди всичко това е въпрос на развитие на финансовата грамотност, включително и при българския малък и среден бизнес. В тази насока е хубаво да направим като инициатива на Съвета за обществени консултации едно обследване на успешните практики в Европа по създаването на национални стратегии за развитие на финансова грамотност и, разбира се, да помислим върху развитието на национална такава, тъй като в момента няма и само Комисията за финансов надзор се е съсредоточила в доста тесни рамки по въпроса.
Искам да препоръчам на членовете на Съвета новия Финансов справочник на малкия и среден бизнес на Изпълнителната агенция за насърчаване на предприятията, където говорим за финансов инженеринг, на който справочник имам честта да бъда съавтор.
Що се отнася до основната тема, която ни е събрала днес, а именно „Еврофондовете извън статистиката”, Националното представителство, водено от разбирането, че образованието, науката и иновациите, разбира се, следва да са в основата на възстановяването и икономическия растеж занапред, предлага да се повишат инвестициите, както публични, така и частни, във висшето образование и науката.
Тъй като е ясно, че научноизследователската и развойната дейност са гръбнакът на висшето образование и връзката му с бизнеса, предлагаме един нов финансов инструмент, който да бъде на национално ниво, свързан с оперирането със средства от европейските структурни фондове. Това е единственият начин 0,3-те процента от брутния вътрешен продукт за иновации да ги направим 1,5 процента към 2020 г. Иначе няма смисъл да се заблуждаваме и да заблуждаваме и Европа с поетите ангажименти.
Този финансов инструмент ние многократно сме заявили какъв го виждаме и как следва да се реализира – именно създаване на оперативна програма за образование и наука в новия програмен период, която да финансира постигането на целите за икономически растеж, базиран на интелигентното развитие на обществото.
Що се отнася до прякото и косвено въздействие на европейските средства, въпрос, който вече засегнахме на заседанието, ключова е ролята им в развитието на социалния капитал на страната, на образованието и науката обаче и за развитието на конкурентоспособността. Това са две взаимно свързани събития, които настъпват. И е ясно,че когато нямаме приоритизиране на инвестициите в образование и наука, социалният капитал не може да движи икономиката, а икономиката, от своя страна, не може да се развие без този необходим социален капитал.
При 25 процента - един от четири млади хора извън системата на образованието и заетостта, виждаме мерки, които показват близо 3 млрд. загуби и то пропуснати ползи, плащания по социални програми само за предходната година. Това са поне изследвания, които са от скоро.
Така че за промяната на тези статистики и за поглеждането отвън тях ние предлагаме създаването на тази оперативна програма за наука и образование, за интелигентен растеж. Смятаме, че това е единственият начин да свържем висшето образование, науката и бизнеса. Тъй като по повод на това кое е първото – яйцето или кокошката, има такъв спор в академичните среди и в средите, свързани с икономиката: кой е по-виновен – дали състоянието на икономиката пречи за реализацията на младите хора или лошата подготовка на социалния капитал на младите хора не помага за развитието на бизнеса.
В общи линии еднакво зле стоят нещата. На 60-о място сме по глобалния индекс за конкурентоспособност относно висше образование, още по-зле сме относно специализация на бизнеса и иновативност на бизнеса – над 90-о място.
Така че това са скачени съдове и те трябва да бъдат развивани заедно във времето.
Завършвам с това, което сме извели като препоръка, което смятаме, че ще помогне за успешното развитие на кохезионната политика на Европейския съюз на нацинално ниво за следващия програмен период, но и правим препоръка Съветът за обществени консултации да се ангажира активно с това да разясни ползите от тази нова бъдеща оперативна програма на всички останали, включително и особено сред младите хора като група, която днес и утре ще участва като пряк бенефициент по тези програми и проекти, но същевременно с това утре със сигурност ще бъде групата от българското общество, която ще управлява и развива тези политики. Ние тази активна роля на Съвета за обществени консултации виждаме в създаването на един така наречен екип „2020”, това да бъде екип от специалисти, от партньорите в рамките на Съвета за обществени консултации, който по подобие на инициативата на Европейската комисия от „2020” да бъде създаван от секторни експерти, които да се съсредоточат върху показването на ползите от включването на младите хора в процеса на развитие и осъществяване на приоритетите по националната стратегия „България 2020”. Да има и екип „2020 джуниър”, който да бъде от обучени млади хора по университети, които в допълнение да подпомагат тази цел. Ние сме насреща да помогнем за осъществяването й. благодаря.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря и аз. Ще ги имаме предвид тези предложения.
ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Само за сведение за новата оперативна програма, каквато не е имало досега – „Наука и образование, по мои данни има вече положително политическо решение на политическа партия ГЕРБ, което значи според мене, че ще има такава оперативна програма за следващия период.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Илиева.
ЛУЧИЯ ИЛИЕВА: Аз съм представител на Клуб „Устойчиво развитие на гражданското общество”. В качеството на такъв представител участвам в този съвет. Иначе съм консултант „Европейски проекти и програми” и контрольор първо ниво на проекти по териториално сътрудничество към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Ще се придържам много стриктно към дневния ред по отношение на разглежданите теми.
Първо, искам да благодаря за изключително интересните изказвания и доклади на нашите колеги. Особено се впечатлих от презентацията на госпожа Десислава Николова и бих искала да я получа. Предполагам, че и останалите членове на Съвета ще бъдат също така съгласни да я получат.
Всички вие резюмирахте това, което ние си мислим. Съгласна съм напълно.
Преминавам към формулиране на препоръки. Преди това обаче искам да посоча по отношение на 11-те цели и приоритети за развитието на България до 2020 г. на госпожа Елица Николова. Там, да ви кажа честно, нищо ново под слънцето. Това са 11-те приоритета на Европейската комисия, резюмирани в трите основни насоки за развитие през новата седемлетка: информационни и комуникационни технологии, бизнес иновации и борба с бедността. Тези приоритети биха могли да бъдат дадени за всяка една друга държава. Тоест в тези приоритети не видях нищо специфично, което да бъде конкретно за България.
Имам две конкретни препоръки.
Първата ми препоръка е свързана с тематична цел 7 – „Транспорт”, където виждам, че за пореден планов период в транспорта се планират само инфраструктурни мерки, както беше в оперативна програма „Транспорт”. Оставам с впечатление, че България е тотално абдикирала от градския транспорт, от градската мобилност, тъй като не чух нищо по отношение на мобилност и достъпност. А това е един от основните приоритети на Европейския съюз за следващата седемлетка – mobility end accessibility. Това се разглежда не само в транспортен и в инфраструктурен аспект, но се разглежда и в социален аспект – доколко са достъпни регионите, доколко мобилността в големите градове допринася за подобряване качеството на живот. Това е част от quality of live в големите градове, част от политиките за енергоспестяване и част от мерките за опазване на околната среда.
Така че много ми се иска тази препоръка да бъде включена в тематична цел 7 – „Транспорт”. Вие всъщност виждате, че ние вече правим една корекция в България. Знаете, предполагам, че част от парите по оперативна програма „Околна среда” се насочват към оперативна програма „Транспорт” за закупуване на нови транспортни средства, в това число и за транспортни средства за градски транспорт, което mfказва, че е имало нужда да бъдат планирани средства за градския транспорт. Мисля, че в България имаме единственото Министерство на транспорта, което също няма нито дирекция, нито отдел, който се занимава с градски транспорт, нито пък с мобилност. Защото това са две различни неща. И смятам, че мобилността и достъпността трябва да бъдат включени, с управлението на мобилността, в тази тематична цел „Транспорт” за следващия планов период.
Второто ми предложение е свързано с първата цел – информационни и комуникационни технологии. Хубаво е да има широколентов достъп, бърз интернет, хубаво е също така да имаме електронно правителство – мисля, че това беше цел 9 за електронното правителство. Но независимо че министър Дончев обеща, че ще се електронизира кандидатстването и отчитането по проекти, то все още в тази насока нищо не е направено или почти нищо.
Има само за оперативна програма „Административен капацитет”, обаче там е лесно. Там от една дирекция в едно министерство си пишат проектите, в друга дирекция си изпълняват проектите.
ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Отскоро и в „Развитие на човешките ресурси” има една операция.
ЛУЧИЯ ИЛИЕВА: В общи линии има, обаче много бавно навлиза това в периодите на отчитане. Мога да ви кажа от моя опит, че бенефициентите отделят много повече време за отчитане, отколкото отделят време за изпълнение на проектите. Това е някаква страхотна бумащина, тонове хартия се хабят, същевременно се подписват декларации за това, че проектът допринася за опазване на околната среда. За всеки един отчет на три месеца или на шест месеца отива изсечена една малка горичка.
Така че е крайно време това да залегне като приоритет и да се отделят средства за електронизиране на процеса не само на кандидатстване, но най-вече на процеса на отчитане, тъй като там има много повече документи, много повече информация, която в Европа вече отдавна се представя по електронен път. Тези, които са работили по проекти, финансирани директно от Брюксел, знаят това. Това наистина ще улесни изключително много нашите бенефициенти и ще увеличи според мене процента на кандидатите и на успешно отчетените проекти.
Това бяха моите две предложения. Първото е направено съвместно с госпожа Дерменджиева, тук накратко го обсъдихме. Така че се надявам тук гласът на участниците в този обществен съвет да бъде чут и тези предложения да бъдат взети под внимание. Благодаря ви.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря и аз.
ЕЛИЦА НИКОЛОВА: Искам да направя едно уточнение. Тематичните цели съм ги използвала само за рамка на изказването. Приоритетите са ключовите приоритети, те не са пълни. Още повече, че аз бях притисната от времето.
В седми приоритет има инвестиции в ефективни системи за интегриран градски транспорт. Вие знаете, че по оперативна програма „Регионално развитие” и в този програмен период се инвестират 210 млн. евро за градски транспорт, така че това не е изпуснато.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря за това уточнение. Сега ще дам думата на господин Светлозар Андреев от Комитета на Регионите.
СВЕТЛОЗАР АНДРЕЕВ: Аз съм администратор в Брюксел в Комитета на Регионите – един малък консултативен орган, който има представителство от българските общини, кметове и общински власти, които са пряко избрани. Ние участваме активно в дебата за политиката на сближаване и за кохезионната политика, както и за всички други европейски политики.
Благодаря много за поканата да присъствам на тази среща, както и благодаря на предходните оратори. Наистина беше много интересно за мене да се потвърдят вижданията, които имаме, да се подкрепи нашата визия хоризонтално.
Бих казал, че проблемите, които има България, това са проблеми, които съществуват буквално във всички държави – членки на Европейския съюз. Проблемът за кохезията например съществува в най-богатата държава – Германия, между източните, южните и западните лендери.
Проблемът за солиадрността например е много наболял проблем. Вчера бе приета финансовата рамка. Борбата буквално е за 10 процента от брутния вътрешен продукт.
Финансирането на Европейския съюз е спаднало в момента, в който се предлага от болшинството от страните членки, от донорите на Европейския съюз такова финансиране. То е 1 процент. Това, което приятелите на кохезионната политика, включително и нашата страна, са готови да приемат, е 1,1 процент.
Един политик в Европейския парламент наскоро по време на дебатите даде пример с Съединените щати. Забележете, през 1931 г. федералният бюджет на Съединените щати е бил 1 процент, какъвто е в момента на Европейския съюз.
След Втората световна война е бил 7 процента. През 90-те години обаче той нараства и е вече 44 процента.
Тоест, проблемът, както господин Гълъбов отбеляза, е и политически, и технически. България трябва да разбере тези проблеми. В 11-те области това, което се налага, е концентрация на ресурсите. Това е и в предложението на Европейската комисия. Добре или лошо - аз после съвсем бързо ще кажа за иновациите, но наистина първа и трета област се налагат, това ще бъдат областите. Европейският парламент, Комитетът за Регионите се борят за четвърта област, където да има гъвкавост.
Главният дебат, който се застъпва, е, че в много от страните членки, където има силна децентрализация, федерализация, много от компетенциите са на федерално ниво, на регионално, примерно в Испания, в Германия, също така в Австрия и в Италия. Тоест визията е изборът да става на регионално ниво. България, доколкото разбирам, иска тези приоритети да бъдат определяни на по-централно ниво. Сега трябва да се види какъв компромис ще бъде намерен в тази част.
Другият голям проблем е, че по-голямата част от донорите искат да лимитират средствата на 2,5 процента от брутния вътрешен продукт. Тоест България няма толкова много избор в правенето на политики. Както и председателстващият каза, ние нашето домашно трябва да си го свършим и чрез наши фондове, чрез публично-частни партньорства и на местно ниво.
Минавам съвсем бързо към предложенията.


Много харесах идеята на доц. Гълъбов за по-дълъг хоризонт. Вече наистина забележете – на европейско ниво хоризонтът в енергетиката е 2050 г., на Групата на Гонзалес – 2030 г. Въобще във всяка една политика се очертават дълги хоризонти. Това е необходимо, понеже имаме вече 27 страни, скоро ще бъдем 28, членки на Европейския съюз. Тоест консенсусът ще се намира много по-трудно. Ако имаме по-дългосрочни приоритети и стратегии, разработени по-отрано, това нещо се предполага, че ще бъде по-безконфликтно.
На европейско ниво се препоръчва и ние също препоръчваме подобни стратегии да се разработят и на регионално ниво. Имаме много добри практики във Франция, но също и в големите метрополии. Разработват се планове за устойчиво развитие. И наистина примерно Билбао баск кънтри са водещи, Париж, Лондон – също така, също и Стокхолм и по този начин се избягва политическият конфликт.
Друга тема, която е много важна, това е урбанистичната политика. Може би сте забелязали, че през месец юли Дирекция „Регионално развитие” беше преименувана на „Регионално развитие и урбанистични политики”. Залагат се 5 процента от бюджета на Европейския съюз от „Политика на сближаването” да отиват за градските райони.
Евродепутатите - съжалявам, че не са тук, но знам повече от позицията им, българските депутати участват активно. Понеже размерът на разходите на земеделската политика най-вероятно ще бъде запазен, се препоръчва крайградските райони и районите край големите градове също да бъдат включени, където могат да се харчат пари от различни фондове, така нареченото интегрирано развитие на тези райони. На европейско ниво примерно това се отнася за възобновяемите източници, примерно биомасата идва от някой земеделски район, но се обработва в предприятие в крайградските райони.
Същото се отнася и за биопродуктите, за устойчивото развитие. Например в големи градове като Амстердам и Виена, които са развили свои биостопанства, младите хора и възрастното население участват много активно за развитие на тези политики.
Последно, за инфраструктурата. Инфраструктурата според мене е необходима. Но имаме, както икономистите показаха, несигурни индикации, че структурните фондове водят до развитие, но някой път и до регресия. Например испанските колеги казват: Всички региони в Испания построиха линии за бързи влакове до Мадрид, за да може центърът да бъде свързан и буквално това ни разори. След олимпиадата през 1992 г. в Барселона, Каталуния толкова добре тръгна Испания. Изведнъж виждаме фалирали региони, няма да споменавам конкретни примери. Тоест може би инфраструктурата трябва да бъде насочена, както казаха, към експорта и към центровете на растеж.
Затова е много важно България максимално бързо да определи кои са центровете на растеж. Например земеделието трябва да бъде развито във Видин и в Пловдив, а защо не в Русе и в Благоевград. Тоест тези приоритети трябва да бъдат определени още сега, за да може инфраструктурата съвсем икономично да бъде насочена там.
И последно, според мене 11-и приоритет, както госпожа Николова каза, е много важен. На местно ниво – това е критика към Комитета на Регионите – ние виждаме примерно държави като Гърция и като Португалия, където има така наречените „тройки”. Националният бюджет е свит, има мониторинг, но лошите практики, корупцията продължават с голям размах на местно ниво. И сигналите, които получаваме от българските община и от кметове, са, че всъщност за да се избегнат тежките процедури, кметовете вече съвсем са му изпуснали края в някои случаи.
Връщам се към неприятни случаи, където Европейският съюз няма компетенции за контрол. Наистина тогава вече общественото мнение в един момент може да се върне като бумеранг върху тези проекти.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви. Има думата господин Светослав Иванов – депутат в Народното събрание. Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председателстващ. Благодаря на всички изказали се досега за дискусията, която тече в момента. Много интересни мнения се чуха.
Повод за моето изказване е по-скоро един въпрос, който се породи у мене.
Уважаеми колеги, многократно бяха цитирани икономически показатели, беше цитирана и безработицата като ефект от усвояването на фондовете. Темата не е ли „Извън статистиката, извън икономическите показатели”, които по принцип са показатели, които заравят и в брутния вътрешен продукт? Трябва ли да разглеждаме само така европейските фондове? Не са ли европейските фондове тези, които формират едни други блага, които намират друго изражение?
Тези европейски фондове според мене не трябва да се отричат. Досега поне от изнесената статистика до тук забелязах, че европейските фондове са едни неефективни инструменти, поне такова подозрение се възбуди у мене. Европейските фондове са фондове, които намират изражението си не от икономическите показатели, които, пак казвам, се обследват, а от едни други ползи, до които те водят в обществото.
Благодаря на доц. Гълъбов за това, което каза. Ако ми позволи, ще взема реплика от неговото изказване, че ние трябва да гледаме развитието, а не растежа, развитието на страната, а не растежа на брутния вътрешен продукт. Защото растежът на брутния вътрешен продукт е нещо много различно и то няма толкова допирни точки с усвояването на структурните фондове и на Кохезионния фонд.
Нека да разграничим нещата. Ако усещането у мене е погрешно, моля да ме поправите. Но считам, че това е нещо изключително важно и че трябва да бъде изяснено, за да може да не будим погрешно усещане у колегите, които учат Европеистика в Софийския университет. Нека да не гледаме толкова тясно на европейските фондове. Нека да бъдем реалисти в това, което те носят за българската икономика.
Нееднократно беше споменато за развитието на транспорта. Ако ми позволите, ще взема съвсем накратко отношение по този въпрос. Но има и нещо друго, което беше казано, след което ще премина към транспорта – че трябва да се търси публично-частното партньорство при усвояването на европейските фондове или по-точно, че то трябва да бъде предпочетено.
Европейските фондове са тези финансови инструменти, които гарантират на държавите развитие именно на тези области, които по принцип не са изгодни за финансиране дори при публично-частното партньорство. За пример ще дам магистралите. Магистралите се развиват с европейски средства, защото не може да се намери публично-частно партньорство за тях. То няма да бъде ефективно. Приходите от магистралите са примерно от тол-таксите, които могат да бъдат въведени. Но приходите на държавата от винетни стикери годишно са около 250 млн. лв. Кой ще ни гарантира приходи от тол-такси в такъв размер? Никой.
Оттам възниква въпросът: ако е направена ПЧП за магистралата, кой ще дофинансира тази загуба, откъде ще се намерят средствата?
Нека не остава усещането, че всичко останало е много добро, но фондовете са едва ли не нещо, което пречи на развитието на икономиката, увеличава безработицата, намалява благосъстоянието и т.н., и т.н.
Уважаеми колеги, нееднократно беше споменат транспортът. Транспортът е именно това развитие на икономиката, което трябва да се случи, в смисъл, че развитието на транспорта е отражение може би на всичко останало, което се случва. Защото, както каза и господин Ангелов, транспортът се развива, гледа се много обширно на развитието на транспорта и се развиват европейските транспортни коридори. Това е връзката на България с Европа. Никой не развива третокласната мрежа с европейски средства. С европейски средства, понеже темата е тази, се развиват само европейските коридори. Така че мисля, че не бива да изпадаме в разсъждението, че транспортът се развива някак си самосиндикално.
От друга страна, беше споменато преди малко от госпожа Илиева, ако не се лъжа, че липсва визия за интегрирано развитие. Както госпожа Николова каза, в момента в 6 града, ако не се лъжа, в страната текат планове за интегрирано развитие на транспорта. Правят се промени в Закона за автомобилните превози, където чрез закона се създава един комитет под председателството на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който комитет ще разработва тези интегрирани планове.
Уважаеми колеги, може би нахвърлях много свои мисли, които се породиха от вашите изказвания. Но нека приемем структурните фондове като нещо добро. Нека да не казваме, че те увеличават безработицата, че те намаляват благосъстоянието и т.н., както се е случило в отделни държави. Нека да приемем структурните фондове и Кохезионния фонд като инструмент за развитие на държавата, както беше казано, а да не търсим конкретните ефекти в брутния вътрешен продукт. Защото нещата са много различни. Самата тематика и идеология на тези две понятия се противопоставят в момента при разглеждане на структурните фондове.
Благодаря още веднъж за всички мнения, които бяха изказани дотук. Надявам се, че не съм бил много обстоятелствен и много краен в това, което казах. Ако е така, извинявайте. Но пак казвам, нека да гледаме доброто от всичко, което се случва около нас, а не да търсим ефекти, които са малко спорни и могат да бъдат дискутирани. Благодаря ви.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря и аз. Всъщност причината да говорим и за тези може би отрицателни страни на еврофинансирането, е как да избегнем тези случаи, които са реални – вече стана въпрос на презентацията, – въпреки голямото усвояване на тези средства. Виждате, че оценката сега на някои страни е отрицателна. Нищо лошо няма да кажем какви са рисковете.
Разбира се, че еврофондовете са полезни. Ние говорим тук как да повишим ефективността. И все пак тази ефективност трябва да я мерим по някакъв начин, било то върху брутния вътрешен продукт, било с нови продукти, които изнасяме, с някакви нови пазари, на които отиваме.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Извинявайте, но има и ползи за обществото. Това е смисълът на тези фондове, защото фондовете са солидарността на европейските данъкоплатци с нас.
КАМЕН КОЛЕВ: Така е. Въпросът е да мерим по някакъв начин, там е проблемът. Иначе нямаме разминаване. Примерно за публично-частните партньорства съм съгласен. Те трябва да се реализират там, където има частен интерес. Където няма, естествено е, че ще тръгнем с еврофинансиране, включително и с публично финансиране.
Продължаваме с изказванията. Заповядайте.
НИКОЛАЙ ГЪЛЪБОВ: Благодаря Ви, господин Колев. Аз представлявам Камарата на архитектите в България. Доколкото знам, нямаме роднинска връзка с доц. Гълъбов, така че няма конфликт на интереси да подкрепя и него, както повечето от изказващите се.
Понеже темата е „Отвъд статистиката”, ми се иска малко по-философски да погледна на това, което сме дискутирали от нашата позиция. Ние сме внесли писмено конкретни предложения в две насоки: как да усвояваме повече средства – на мене ми хареса забележката за „усвояване”, и най-вече това, което нас ни интересува и от което ни боли – качеството при това усвояване, какво става, след като ги усвоим.
Понеже казах, че искам малко по-философски да погледна, ще попитам: защо сме се събрали тук, защо всички сме тук? Аз мисля, че основното, което се опитваме ние да направим, е да променим благосъстоянието на нашата държава, на гражданите на нашата република.
Идеята е еврофондовете като част от цялата тази схема да имат ефект, от това, което правим, да има повишаване на благосъстоянието или с други думи, как всеки един от нас да стане по-щастлив.
Аз съм архитект, аз гледам от моята гледна точка. Затова ще ме извините, че не говоря като икономистите. Но 90 процента от времето си прекарваме в сгради – не знам дали сте си давали сметка,за някои хора може би отива до 100 процента. Средата, в която съществуваме, сградите, които обитаваме, начинът, по който се придвижваме в градовете – това определя доколко сме щастливи и доколко сме удовлетворени от живота.
От какво зависи средата, в която съществуваме? Тук, както казах, искам да развия две тези. Става въпрос за количеството на усвояваните средства. Това е мнение, което по-скоро сме заимствали от партньорството си с Националното сдружение на общините, тъй като общините се ръководят в голямата си част и от архитекти или в ролята си на главни архитекти, или като заместник-кметове и кметове, хора, които диктуват политиката по нашите региони. Техният проблем, това, което казват те, ключовата дума е планова осигуреност. Това при всяка наша среща с всеки един от вас ще го повтаряме.
Ако искаме да създадем среда, която е по-качествена, така че младите да не бягат в чужбина, трябва да сме по-подготвени, преди програмите да се отварят. За какво става въпрос? На нашите разговори с общините непрекъснато се говори, че те нямат ресурси. Първият е финансов – значи говорим за някакво целево финансиране, общините да могат да създадат тези проекти, тяхната техническа част, която с месеци дърпа месеци при съгласувания.
И второто – нямат ресурси, нямат капацитета, нямат хората, специалистите, които да подготвят проекта в неговата техническа част, да опишат точно какво иска тази детска градина, как точно може да се случи. Там вече сме предложили помощта на камарата. Ние имаме този капацитет и експерти. Това е по количеството.
По отношение на качеството голямата болка е Законът за обществените поръчки. С господин Колев имаме различни имена, но мислим абсолютно еднакво. Нещо трябва да се направи за Закона за обществените поръчки. Тъй като аз представлявам Камарата на архитектите в Архитектурния съвет на Европа, за определяне на политиките в Европа, ще кажа, че преди година присъствах на конференция в Европейския парламент, на която водещият европейската политика към Комисията каза, че някои държави имат перверзни – това беше думата, която използва – изкривявания на Закона за обществените поръчки.
ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Той всъщност е прав, за ефективен саботаж, ако говорим точно.
НИКОЛАЙ ГЪЛЪБОВ: Разбирате ли ме, скъпи приятели? Ако отивате да си купувате обувки или кола, най-евтиното ли си купувате, това, което най-бързо е скалъпено? Това е Законът за обществените поръчки – кой най-бързо и на най-ниска цена ще ни даде нещо, в което аз после ще живея 50 години, а може би 100, което ще остане и за внуците ми. Няма логика.
Идеята е – аз съм я изложил по-конкретно, че става въпрос за качество. Ключовата дума там е „качество”. Това задание, което се дава на строителите, трябва да е изработено качествено, да е съгласувано със Строителната камара, със Стопанската камара, с Камерата на архитектите. Тук различните браншови организации може да сме много полезни. Даже през месец май подписахме обща декларация под егидата на президентството. Имаме експерти, имаме и иновации. Има и технологии как да се създаде по-качествена среда. Проблемът е, че както виждате тук, сме представители на различни организации, а не можем да се обединим някак си, не можем да се фокусираме в едно. Надявам се да не е последната ни среща с господин Колев, за да можем да работим заедно, включително и за законодателни инициативи.
И понеже знам, че е лимитирано времето, смятам тук да привърша. Мисля, че основното го казах.
Само една покана. Аз вече я отправих към госпожа Панайотова чрез Камарата на архитектите. Преди две седмици се откри една много качествена сграда в София – става въпрос за София ерпорт център. От името на инвеститора писмено ще представим поканата. Може би някое от следващите заседания може да се проведе в тази сграда. Това е сграда, която е сертифицирана по американската система за „зелено” строителство. Стойността на строежа по преценка на инвеститора е 2 процента над това, което е щяла да им струва. А вече колко са получили като качество, предпочитам всеки един от нас да се убеди лично. Благодаря за вниманието.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря и аз. Мисля, че с Камарата на строителите, а може би и с вашата Камара на архитектите много сме дискутирали начина на възлагане на обществени поръчки в областта на строителството. Поне там има единно мнение. Никога не трябва да се приема най-ниската цена. Критерият трябва да бъде икономически обоснована цена. И не да влияят различни фактори, като примерно срок на сервиз на съответната магистрала, примерно 100 години и подобни, които променят класирането и се търсят начини за предоговаряне. В крайна сметка печелейки с най-ниската цена, той не може да изпълни на тази цена или може, но некачествено я изпълнява, което, разбира се, рефлектира върху ефективността – това, за което говорим, и в крайна сметка не носи полза на обществото.
Госпожа Ингрид Шикова е заявила участие. Заповядайте, госпожо Шикова.
ИНГРИД ШИКОВА: Добър ден на всички. За тези, които не ме познават, аз съм преподавател в Софийския университет. Тези студенти, които виждате тук в залата, са моите студенти от специалност Европеистика.
Аз много благодаря на Моника Панайотова най-напред, затова че тя даде разрешение тези млади хора да са в залата. мисля, че това, което се случва тук пред техния поглед, е нещо много важно. Важно е затова, защото има дискусия по тези въпроси.
Аз не искам да кажа кой е прав и кой е крив в момента, дали структурните фондове пречат или ни помагат. Искам по-скоро да обърна внимание на факта – това го казва и Антоний Гълъбов, че възприемаме Европейския съюз само като фондове. Мисля, че е крайно време да разберем, казвам го и за младите хора, че Европейският съюз не е само фондове. Европейският съюз е и нещо друго. И ако продължим да го възприемаме само като фондове, мисля, че дори няма да сме ефективни в тяхното усвояване. Има много други неща, които са важни, включително и тази солидарност, за която се говори, включително и съпричастност.
Но това, което си мисля, че все пак си струва да се каже за бъдещото усвояване на тези фондове, е, че след 6 години членство ние вече не можем да говорим за прясно членство, за онова членство, което е като мекото, току-що създадено сирене – без вкус и неузряло. Вече трябва наистина да сме готови за това да бъдем по-умели, по-смели дори, бих казала, и по-прагматични.
Аз се занимавам от много години с тези проекти, уча студентите как се правят проекти. Струва ми се, че бюрокрацията ни по проектите е не голяма, тя е огромна. Трябва да се направи нещо в тази посока, независимо за какво ще се харчат пари, а те имат ефект, те ще имат ефект върху тези млади хора, които са тук в залата. Сигурна съм, че ще има повече средства за образование, сигурна съм, че ще има повече средства за социални дейности.
Две са нещата, които според мене са много важни, по които глобално си струва да помислим. Това е бюрокрацията, намалена до минимум, така че да ти се иска да кандидатстваш.
Колеги, на мене вече не ми се иска да кандидатствам по проекти понякога. Струва ми се, че направихме бюрокрацията самоцел. Това не е добре.
И второто нещо. Нека фондовете да се почувстват от хората. Нека да стават неща, които наистина хората да ги усетят. Може да не стават по-богати и да имат повече пари в джоба си, но да усетят.
Ето, аз много се зарадвах на това евросело. Не знам дали видяхте евросело Черниче. Това е едно село, което е спечелило 6 проекта, мисля, че беше близо до Симитли, обновено е цялото село, едни хубави, разчертани улици, една хубава табела с едно европейско знаме на нея, парк в селото – обновен и т.н. И хората са много еврооптимисти, казват: ето, нашето село е европейско.
Според мене това никога не трябва да се забравя. Разбира се, ние водим професионална дискусия. Аз също съм икономист по образование и можем много да разсъждаваме по това колко са полезни и колко са вредни тези фондове. Сигурно, както винаги, икономистите имат аргументи от едната страна и от другата страна. Но не трябва да забравяме това как влияят тези фондове върху ежедневието на хората. И ако ги правим по-малко бюрократични тези фондове, мисля, че това ще доведе до положителни резултати. Благодаря ви.
КАМЕН КОЛЕВ: И аз благодаря, госпожо Шикова. Благодаря за участието на вашите студенти. Заповядайте, госпожо Георгиева.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Добър ден. Аз представлявам Националното сдружение на общините в Република България. Повод за изказването е днешната тема – „Еврофондовете отвъд статистиката”.
Може би ние като бенефициенти сме тези, които най-реално и наистина вадят европейските средства от статистиката и превръщат договорите за безвъзмездна финансова помощ в училища, детски градини, обновени площади, интегриран градски транспорт, обновени туристически атракции. Така че ние най-добре знаем как тази статистика се превръща в реалност.
Нямам конкретни предложения. Бих искала да взема повод от изказванията на предишните колеги и да кажа следното. Проблемите, с които се сблъскваме, са всеизвестни. Ние ги казваме всеки ден и госпожа Шикова ги обобщи най-добре преди малко.
За да превърнем тази статистика в реалност, ние се борим ежедневно с убийствена бюрокрация. Вярвайте ми, не знам дали някой друг бенефициент, фирма, неправителствена организация, университет си дават сметка ние през каква бюрокрация минаваме, за да превърнем един договор за безвъзмездна финансова помощ, което е една много дълга и непонятна за публиката дума, в едно обновено училище. Може би 60 процента от времето ни отива в борба с бюрокрацията и в усилия да отговорим на нейните изисквания. Справяме се, уверявам ви, и то се вижда от резултатите, които има в градовете на България, в резултат от инвестициите, които ние реализираме.
За тези усилия и за тези наши успехи, защото те наистина са успехи, много често плащаме с тежки финансови корекции. Никой от вас не ги спомена. Тези финансови корекции много често надвишават размерите на бюджетите на нашите общини. Това тепърва ще се усети от гражданите, когато ние реално трябва да започнем да внасяме суми от по 4-5 млн. лв. наложени за финансови корекции с недоказана вина. Тоест ние нямаме възможност да се защитим. Много често тези корекции се налагат заради грешки на държавната администрация, а ние като краен бенефициент носим крайната отговорност. И тя се измерва в много големи финансови размери, непосилни за нашите бюджети.
В крайна сметка мисля, че ние допринасяме достатъчно за това, за което доста имагинерно говореше господин Гълъбов от Камарата на строителите, за щастието на нашите граждани и за това да живеят в една по-добра и по-подредена градска среда.
Искам да кажа няколко думи за обществените поръчки, тъй като многократно се споменаха и от господин Колев, и от други говорители. Наистина когато започвахме, ние имахме много ограничен административен капацитет. Не твърдя, че сега е станал съвършен, но много инвестирахме в него и мисля, че много направихме.
Тежките финансови корекции, които ни се налагат, най-често са за наши грешки в обществените поръчки. От едната крайност – най-ниска цена, сега отидохме в другата крайност – икономически най-изгодна оферта. Това до какво ни води? Постоянни обжалвания. На пазара, колеги, най-вече на строителството вече има професия професионален обжалвач. Няма търг за строителство, да не говорим, че и за услуги, на който да не се обжалват фирми, които нямат никакво намерение да спечелят търга, да го реализират, а играят за спорта, изнудват коректните фирми, влизат в корупционни схеми. Да не говорим за тези, които ние, стараейки се да не залагаме дискриминационни условия, вече се чудим какви критерии да заложим, за да оценим офертите, които са икономически най-изгодни за нас. Залагаме ви срок, вие ни давате 100 години. Залагаме ви срок за гаранция, залагаме ви срок за изпълнение, вие ни давате три месеца за изпълнение, което е абсолютно нереалистично. А междувременно, ако заложим някакъв по-строг критерий, като например ликвидност на капитала, от което очевидно имаме нужда, защото след като ви изберем, установяваме, че вие нямате никакви ликвидни средства – говоря за фирмите, и блокирате изпълнението на нашите проекти, веднага процедурата се обжалва още на етап провеждане на процедурата.
Така че ние също сме отворени за предложения от страна на бизнеса. Кажете ни с какво да ви измерваме и ние ще измерваме. Това бих искала да спомена.
Също по отношение на устойчивостта. Господин Колев спомена, че никой не мери устойчивостта. Искам да ви кажа, че ние я мерим всеки ден. Защото нас пък ни мерят дали това, което сме инвестирали, си е на мястото в следващите пет години. Като ни дойде един одит и като не намери кошчето или пейката там, където твърдим, че са били сложени, понасяме финансова корекция.
Така че ние мерим устойчивостта много стриктно, инвестираме, стараем се да възстановяваме това, което недобросъвестни граждани разрушават веднага след инвестициите, за да сме сигурни, че поне за това няма да понесем финансови корекции. Благодаря.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря и аз. За тази устойчивост ставаше въпрос, не просто дали самият обект на инвестицията е там. Примерно в една фирма машината може да си е там и на следващата, и на по-следващата година. Въпросът е дали се постига този ефект, който се обещава, дали тази машина работи, дали произвежда, дали дава нещо. Това е всъщност крайният ефект.
Разбира се, при общинските проекти нещата стоят по друг начин. Но преди всичко става въпрос за индустрията, за бизнеса. Трябва да носим това нещо. А то се изплаща след година, две, три, когато се реализира ефектът.
Има ли други изказвания? Заповядайте, господин Гълъбов.
АНТОНИЙ ГЪЛЪБОВ: Извинявайте, че отново взимам думата. Искам да дам конкретен пример за това, за което говорих.
Току-що обменихме мисли с господин Андреев, че ние влизаме в период на отлив. Европейските средства намаляват, достъпът до тях се затруднява, имаме кризисна ситуация, включително по отношение на мисленето.
Инструментът, за който мисля, е трансграничното сътрудничество. Защото, от една страна, имаме умора от разширяването, което е деликатен начин да се каже, че ксенофобските нагласи в Европа нарастват; от друга страна, след присъединяването на Хърватска най-вероятно за известен период от време този процес напълно ще бъде блокиран.
Следователно възможността да съчетаем усилие за регионално развитие на България, създаване на устойчива среда, изграждане на центрове с високо качество и привличане на допълнителен финансов ресурс може да бъдат фокусирани върху темата за трансграничното сътрудничество. Защото не става дума само за управление на европейските средства. Става дума за това как на различни равнища собствената ни стратегия би могла да се окаже ефективна.
Само за пример ще дам, че независимо от трудните отношения между Гърция и Турция през всичките години, в които Гърция има възможност да управлява средства за трансгранично сътрудничество с Турция, те се усвояват почти изцяло. Трансграничното сътрудничество в следващите 10 години ще бъде начинът на Европа да общува със съседите си. А България като външна граница на Европейския съюз и на европейското пространство трябва да е в състояние да се възползва от това, насърчавайки местните си власти и регионалното си развитие. Благодаря.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря за това допълнение. Заповядайте, господин Андреев.
СВЕТЛОЗАР АНДРЕЕВ: За иновациите. Тук се говореше за иновациите като върха на айсберга. Но ако четем изказванията например на комисаря Хан и на други фактори в Европейския съюз и дебати, които текат в различните органи на Европейския съюз, иновациите, включително социалните иновации – това е залегнало в Стратегията „Европа 2020”, се разбират и на политическо ниво, има консенсус, че иновациите трябва да се разбират в широк смисъл. Например се предлага платформа за градско развитие и иновативно градско развитие, което може да бъде между региони, между местните власти, между бизнеса, между университетските власти. Тоест ние можем да се подготвим за по-широки видове иновации.
Например чета в документите, че градският транспорт ще бъде един от приоритетите. Някой каза, че не се инвестира достатъчно. Трябва да се обърне специално внимание по отношение на градския транспорт и енергийната ефективност. Но там инвестициите, както каза госпожа Николова, са много сериозни. Иновациите трябва да се разбират в широк смисъл, не само в университетите, не само в големите компании.
КАМЕН КОЛЕВ: Това нещо е важно, съгласен съм.
Колеги, нека да се ориентираме към приключване. Аз ви благодаря за активното участие. Първо, благодаря на нашите презентатори за интересните доклади, за тяхната активност.
Благодаря на председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Ние ще вземем под внимание всичко това, което се каза, като препоръки, като настройка на нашата дейност, която остава да вършим догодина.
ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Остава ли да обсъдим законопроекта за управление на евросредствата? Това трябва да стане в близко бъдеще.
КАМЕН КОЛЕВ: Това е много актуален въпрос, който също ще бъде поставен. Още веднъж ви благодаря и ви желая хубав ден. Закривам заседанието.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Камен Колев)